1. Изслушване на кандидати за членове на Съвета за електронни медии.

---

На 21 април 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Изслушване на кандидати за членове на Съвета за електронни медии.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена точка единствена – изслушване на кандидати за членове на Съвета за електронни медии.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приет е днешният дневен ред.
На заседанието присъстват от Съвета за електронни медии господин Иво Атанасов и госпожа Мария Стоянова. От АБРО – госпожа Анна Горанова и господин Ивайло Бурков. Тук са и представители на медиите, на неправителствени организации. Добър ден на всички!
При нас са народните представители, внесли предложенията за кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и самите кандидати: господин Васил Чобанов, предложен от господин Методи Андреев и господин Явор Хайтов; господин Иво Драганов, предложен от господин Найден Зеленогорски, господин Валери Симеонов и група народни представители; господин Кин Стоянов, предложен от господин Слави Бинев; господин Любомир Халачев, предложен от господин Кирил Цочев и група народни представители; госпожа Розита Еленова, предложена от госпожа Красимира Ковачка и група народни представители; и госпожа София Владимирова, предложена от господин Цветан Цветанов и група народни представители.
На всички кандидати пожелаваме успех и приятни минути в следващото изслушване в рамките на процедурата.
Преди да започнем, нека накратко ви припомня процедурата. Във връзка с изтеклите мандати на доц. Георги Лозанов и госпожа Анна Хаджиева като членове на СЕМ Народното събрание трябва да избере на тяхно място двама членове след проведена публична процедура. Мандатът на Съвета за електронни медии е шест години, като едно лице не може да бъде избирано за повече от два мандата, които не могат да бъдат последователни.
Изслушването ще се проведе съгласно Процедурните правила, приети с решение на Народното събрание от 8 април 2016 г., обнародвани в „Държавен вестник” бр. 29 от 12 април 2016 г.
В деловодството на Народното събрание са постъпили шест предложения от народни представители за кандидати за членове на СЕМ. Към предложенията са представени изискуемите документи съгласно Раздел първи, т. 2, писмено съгласие на кандидата по образец, подробна автобиография, заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование, документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика; свидетелство за съдимост, документ, удостоверяващ, че кандидатът отговаря на изискването на чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за притежаване на българско гражданство и документ за извършена проверка за принадлежност по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани в срок на специализирания сайт на интернет страницата на Народното събрание, от което е видно, че отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Имаме постъпило едно становище за подкрепа, което също е публикувано на специализирания сайт. Становището е от Сдружение „Европейски пространства” и фестивал „Българската Европа” в подкрепа на кандидатурата на доц. Иво Драганов.
Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, съгласно Раздел трети от Процедурните правила кандидатите се представят от вносител на предложението до две минути, след което всеки един кандидат има възможност до десет минути да направи своето представяне.
Пристъпва се към разисквания по направените предложения, като народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за членове на Съвета за електронни медии по азбучен по собствените имена на кандидатите до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на въпросите от всички народни представители към съответния кандидат той отговаря на тях в до десет минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Комисията по културата и медиите изготвя доклад от изслушването. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за член на СЕМ.
Изслушването ще се проведе по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, така че, ако не възразявате, можем да започнем с изслушването на кандидатите.
За представяне на кандидатурата на господин Васил Чобанов има думата господин Методи Андреев. Заповядайте, уважаеми господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Кандидатурата на господин Васил Чобанов е подкрепена от мен и от господин Явор Хайтов.
Васил Тодоров Чобанов е юрист и дългогодишен журналист в Българското национално радио, радио „Свободна Европа”, участвал е в правни издания като „Общество и право”, „Правен свят”, „Ди факто лигъл”.
Първият аргумент за това предложение е работата на кандидата в редица медии, включително на отговорна позиция: директор на програма „Хоризонт” на Българското национално радио от май 2014 г. до 2015 г. Аргумент още е и работата му на отговорна експертна позиция с правна експертиза като парламентарен секретар на Министерството на правосъдието през 2008 и 2009 г. Кандидатът е работил още като главен експертен сътрудник в дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността” на Четиридесет и първото Народно събрание. Работил е на експертни и пиар позиции във Върховния административен съд, в Административен съд – София-град, в съответното звено за връзки с медиите на най-голямата и най-старата работодателска организация Българската търговско-промишлена палата.
Кандидатът има опит и като преподавател по презентационни умения и кризисен пиар в Националния институт на правосъдието по обучение „Говорители на прокуратурата и МВР”. Работил е и по проекти на Американската агенция по международно развитие UASD.
Кандидатът е бил повече време репортер и журналист отколкото на управленски позиции, но това трябва да му се признае като едно предимство.
Има телевизионен опит в ТВ „Европа”, в БНТ. Автор е на документалния филм заедно с БНТ „Патриархът на правото” за живота и делото на проф. Живко Сталев.
Носител е на многобройни награди и отличия. Кандидатът е и сред носителите на годишната награда „Златен ключ” на програмата „Достъп до информация”.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Уважаеми колеги, господин Зеленогорски, заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Ако позволите, госпожо председател, да допълня казаното от колегата Андреев.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви. За първи път съм във вашата комисия, аз членувам във вътрешната, може би още малко, и в Правната комисия, но Вие създавате една наистина творческа, работна атмосфера, от което съм впечатлен приятно. И това, което желая да допълня към казаното от колегата Андреев, е, че кандидатурата на господин Чобанов носи автентичните белези на гражданска кандидатура – това, което ние многократно сме дебатирали, разисквалия. Самият факт, че той е подкрепен от двама народни представители от различни парламентарни групи – едната управляваща, другата опозиционна, говори, че той се ползва с доста широк кръг подкрепа, доста познанства. Притежава и нещо, за което ви моля да обърнете внимание, това са специфичните му познания по право и юридическото му образование, нещо, за което ние много пъти сме говорили и дебатирали.
Това, което желая да допълня, е, че познавам кандидата може би от един период около двадесетина години, когато той работеше в радио „Свободна Европа”, една от наистина първите свободни и демократични медии в нашата страна. Желая му успех! Желая успех на всички кандидати и на работата на ръководената от вас комисия! Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, уважаеми господин Хайтов.
Уважаеми господин Зеленогорски, заповядайте да представите кандидатурата на доц. Иво Драганов.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Кандидатурата на доц. д-р Иво Драгонов е предложена от Реформаторския блок. Предложението е подписано и от господин Валери Симоенов, лидер на Патриотичния фронт.
Нашите мотиви за предложение за избор на доц. д-р Иво Драганов за член на Съвета за електронни медии са заради неговия сериозен практически и теоретичен опит в областта на киното и електронните медии. Доцент д-р Иво Драганов от 2004 г. до момента преподава в Нов български университет, департамент „Телекомуникации”, специално бизнес планиране, управление, програмиране, регулиране и лицензиране на електронни медии и др. и от 1996 г. в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, а именно „Телевизионна драматургия, телевизионно програмиране”. Кой е доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. Има професионален опит на всички нива в киното и телевизията, бил е заместник-директор на „Филмопроизводство” и програмен директор на „Канал 1” в Българската национална телевизия. Член и секретар е на Националния съвет за радио и телевизия. Главен директор, отговорен редактор на телевизия „Европа”. Главен мениджър на БиБиТи ТВ, заместник-директор на Българската национална филмотека, редактор и сценарист в Студия за научно-популярни и документални филми „Време”. Програматор на специализираните кина „Култура” и разпространение на филми, организатор и директор на продукция в Студия за игрални филми.
Доцент Драганов е първият представител на Българската национална телевизия в Програмния комитет на EBU. Представител е на България в Европейската асоциация на регулаторните органи ЕПРА, член на първата Комисия по етика в електронните медии, издигнат от независимата квота на Асоциацията на българските телевизионни и радиооператори АБРО за особени заслуги в изграждането на електронното медийно пространство.
Доцент Драганов прави проучвания в областта на киното, телевизията и на регулацията на електронните медии. Публикува във в. „Култура” и Годишника на департамент „Телекомуникации” при Нов български университет. За тези статии е номиниран и награден с годишната награда за оперативна филмова критика на Българската филмова академия за 2010 г. Автор е на две книги за телевизията, особености на телевизионния мениджмънт и телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст. Първата е носител на диплом за номинация за творческо постижение в киното през 2011 г.
Член е на Съюза на българските филмови дейци. Член е на Българската филмова академия и на Дружеството на хабилитираните преподаватели по екранните изкуства „Академика 21”.
Специално искам да обърна внимание, че когато направихме изслушване на доц. Иво Драганов, смятам, че неговите идеи за реформи до голяма степен съвпадат с нашите виждания за реформиране на сектора и според мен той би могъл да се справи изключително успешно като член на Съвета за електронни медии. Желая му успех! И благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зеленогорски.
Уважаеми господин Бинев, имате думата да представите кандидатурата на господин Кин Стоянов. Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви. Добър ден на всички! Аз явно, каквото и да правя, не мога съвсем да се разделя с Комисията по културата и медиите.
Кандидатурата, която аз предлагам, смятам, че ще бъде най-подходяща, тъй като Кин Стоянов е представител на така наречените нестандартни журналисти, дори в някаква степен генетично може да се предполага, че той е длъжен да бъде дисидент и то и в двете посоки – той е син на Радой Ралин и баща на Митко Стоянов.
Аз смятах, че след класацията, в която излязохме вчера на 113-то място по свобода на словото, ще има бурни демонстрации срещу целия медиен дискомфорт, на който е подложена държавата, и това още повече ме кара да смятам, че Кин Стоянов е най-подходящият кандидат за участие в Съвета за електронни медии.
Няколко щрихи от неговата биография, макар че тук не само е важна биографията, но наистина поведението на един човек, който няма да изпълнява съвестно своите ангажименти чисто протоколна, а наистина ще поставя въпроси, които другите няма да посмеят да поставят.
Кин Стоянов е журналист с повече от 40-годишна практика, той може би е кандидатът с най-голям практически опит в електронните медии. Още от 1976 г. има публикации във в. „Стършел”, бил е редактор в сп. „Смяна”, заместник-главен редактор на сп. „Български журналист”, заместник-главен редактор на в. „Демокрация”, главен редактор и основател на в. „Щастливец” в 1992 г. заедно с Радой Ралин и Борис Димовски. Работил е също така като главен редактор на издателство „Отечество”.
Кин Стоянов има богат опит в областта на неправителствените организации и подпомагането на науката и културата. Той е сред учредителите на фондация „Райко Алексиев”, бил е съюзен секретар на Съюза на българските фондации и сдружения, бил е директор на фонд „13 век България” от 1992 г. до 1995 г. и от 1997 до 2005 г.
Кин Стоянов подготвя и внася за приемане през 2001 г. от Тридесет и осмото Народно събрание Закон за фонд „13 века България”, който е в сила и днес.
Кандидатът има сериозен опит и в областта на електронните медии. От 2000 г. до 2002 г. е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия. От 2005 г. до 2008 г. е сценарист на авторската рубрика „Политическата сатира люти чушки” в предаването „Отзвук” с водещ Диляна Грозданова по ТВ 7. От 2006 до 2009 г. в същата телевизия е сценарист и продуцент на предаването „Нашите 15 минути”, което създава заедно с режисьорите Пламен Масларов и Марио Кръстев. Предаването е носител на наградата на Движението на хората с увреждания на Международния медиен фестивал „Медия микс 2006” и наградата на Медийния фестивал „Осма муза 2008 г.” През 2007 г. заедно с колегата си Емил Янев екип „Инфохолици” създава цяла линия авторски предавания в програмата на Българското национално радио, радио „София”, които до 2014 г. едновременно със засиления слушателски интерес донасят на водещите девет национални и международни медийни награди. Трябва да се отбележи, че за тези близо седем години предаването на екип „Инфохолици” гостуват над три хиляди гости, представители на най-високите слоеве на българската интелигенция, учени, хора на изкуството и културата, икономисти, социолози, социално ангажирани личности, представители на неправителствени организации и обществени фигури. Най-ярките имена от тази публика гневно възразиха против безпринципното спиране на предаването от ефир.
Като протест срещу некадърното управление на Радослав Янкулов Кин Стоянов и колегата му Емил Янев напуснаха Българското национално радио през есента на 2014 г., като с последващите си журналистически прояви предвидиха кризата в Националното радио от пролетта на следващата година.
В редица медийни анализи Кин Стоянов многократно диагностицира слабостите в досегашната работа на Съвета за електронни медии, както и пропуските, които Съветът за електронни медии допуска в практика си.
Цялата тази автобиография може да бъде погледната, разбира се, с възхищение, може да бъде погледната и с подозрение, както биха погледнали тези, които не искат нещо да се случи в реформирането на една система. А ако наистина искаме реформи и нещо да се случи, ако искаме нещо да бъде направено от смели и хора с характер, хора, които да променят системата, да се опитат поне да го направят или да ползват общественото влияние на Съвета за електронни медии, наистина мисля, че по-подходящ от Кин Стоянов аз лично не мога да видя.
Тъй като стана дума за това кой откога кого познава, аз познавам Кин Стоянов от 35 години, още когато бях ученик, и се гордея с това свое познанство. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Уважаеми господин Кадиев, имате думата да представите кандидатурата на проф. Халачев. Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми кандидати! Аз ще се опитам в рамките на една минута, макар че се дават две минути, да препусна малко из биографията на господин Халачев, макар че самото име проф. Любомир Халачев е достатъчно за неговите позитиви.
Любомир Халачев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършил е Института по кино в Москва в 1972 г. От 1975 до 1989 г. работи в студия „Време” като оператор и режисьор на документални филми. Има повече от сто документални филма, има и награди на български и международни фестивали.
През 2001 г. става професор в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” и в 2006 г. е доктор на изкуствознанието. От 2011 г. до 2015 г. е ректор на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Режисьор, продуцент на игрални и документални филми за Българската национална телевизия. Филмите му се излъчват непрекъснато по БНТ, БНТ Свят и БНТ2.
Журналистическата си дейност започва през далечната 1965 г. във в. „Средношколско знаме”, по-късно работи за изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Пише статии във в. „Стандарт”, „Сега” и „Култура”.
Професор Любомир Халачев има седем книги в областта на киното и телевизията, между които две са сериозни изследвания: Направи си сам обществена телевизия”, 2001 г., „Документално кино - Между истината и измислицата” 2006 г.
Има редица специализации, курсове и квалификации в Италия, Франция, Полша и Дания. Ако тук трябва да се спра, трябва да чета поне половин час.
В 1989-1990 г. е заместник-директор на Българския културен център във Варшава. През периода 1992-1994 г. е директор на филмовата студия „Спектър 92”, която произвежда телевизионни програми, документални филми и ТВ театър. През 2004-2005 г. е гост-професор в Института по медии и кино в университета на Ниам, Сигнапур.
Като ръководител на катедрата в НАТФИЗ е автор на проект за малко трикамерно ТВ студио, с което през 1999 г. спечелва помощ от японското правителство на стойност 500 хиляди щатски долара и това е фактически първото създадено българско учебно ТВ студио, работещо и до днес, в което се обучават по всички телевизионни формати студентите на НАТФИЗ. Освен това мисля, че има и външни продукции, които се излъчват по съответните телевизии.
Член на Обществения съвет на БНТ, член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на българските писатели. Владее руски, английски, полски, и френски език.
Биографията на проф. Любомир Халачев, която доказва неговите експертни знания, както и общественият характер, който той притежава, ни дава основание да предложим кандидатурата му за член на СЕМ от партия АБВ.
Това е, което, както казах, трябва да препусна, защото знам, че след първата минута почти никой не слуша. Мисля, че като за начало е много достатъчно, но самото име и човекът Любомир Халачев говорят достатъчно за него. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев. Уважаеми господин Петров, имате думата, за да представите кандидатурата на госпожа Розита Еленова. Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми зрители! Госпожа Розита Еленова е завършила своето висше образование в това прекрасно учебно заведение НАТФИЗ, от което днес са повечето кандидати, актьорско майсторство. Завършила е и журналистика в Софийския университет – мисля, че това е едно чудесно съчетание за СЕМ, както и за Народното събрание. Има богат опит от работа в медиите. Пет години е била водещ на телевизионно ежедневно културно предаване в телевизия 7 дни (да не се бърка с ТВ 7). Освен това има богат от работа в държавната администрация като пресаташе на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В момента е пресаташе на най-голямото държавно предприятие работодател в България. Има три награди от Българското дружество за връзки с обществеността.
Член е на Съюза на журналистите, Съюза на артистите и е член на Европейската асоциация на комуникационните директори. Владее български и английски език.
Това е накратко нейната биография, за да се вместя в тези две минути.
Бих искал да обърнете внимание на нейната концепция за ролята и функциите на Съвета за електронни медии, особено що се отнася до регулацията на обществените медии, тъй като мисля, че там е нейната сила. Аз мисля, че в последно време, оценявайки високо дейността на Съвета за електронни медии, все пак той като че ли следваше събитията, а не вървеше пред тях. И в тази комуникация на Съвета за електронни медии с медиите като че ли се забелязва известно изоставане и намаляване на неговата роля. Мисля, че госпожа Еленова като човек, който е видял медиите и от двете страни и самата медиатор, и като човек, работещ с медиите ще бъде една полезна кандидатура за този важен орган. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Уважаеми госпожа Соколова, имате думата, за да представите кандидатурата на госпожа София Владимирова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми кандидати! Това е предложението за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание за кандидата София Владимирова Димитрова.
На основание т. 2 от решението на Народното събрание за приемане на Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията, както и процедурата за избор от Народното събрание, предлагаме от квотата на ГЕРБ кандидатурата на София Владимирова Димитрова, която да бъде избрана от Народното събрание за член на Съвета за електронни медии.
София Владимирова Димитрова има образователно-квалификационна степен магистър журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация, профил „Телевизионна журналистика”. В Техническия университет в Дрезден София Владимирова Димитрова е получила допълнителна подготовка в специалност по немски език.
Професионалния си опит госпожа Димитрова е придобила, работейки изцяло съобразно придобитата в Софийския университет специалност. Своето професионално призвание София Владимирова получава през първите си години, когато още като студент работи като стажант-репортер в програма „Христо Ботев” на Българското национално радио. Следва трупане на познания в отдел „Култура” на в. „Новинар”. Репортер, сценарист в независима продуцентска компания, където придобива базови познания за творческия телевизионен процес и всички съпътстващи пози процес дейности.
Следва работа по изготвяне на телевизионни програми, за които е разработвала сценарии и е участвала в творческите процеси по създаването им.
София Владимирова е била част от екипа на най-успешните телевизионни проекти, реализирани в Република България. Естествено свързана с творческия процес в телевизията, София Владимирова получава възможност да се изяви в областта на връзки с обществеността, а оттам и да заеме позицията член на Съвета за електронни медии през периода 2010-2013 г. През този период София Владимирова Димитрова завоюва обществен авторитет, като е работила активно с институции и неправителствени организации по проблемите, свързани с медийното законодателство.
София Владимирова Димитрова е участвала активно в процеса по медиация между радио- и телевизионните оператори и организациите за колективно управление на права. Съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията е участвала в работата по изработване на критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото или социалното развитие на деца съвместно с Държавната агенция за закрила на детето.
София Владимирова Димитрова е участвала и в работата на Европейската платформа на регулаторните органи по съдържанието ЕПРА, като е представяла позицията на Съвета за електронни медии по разискваните от организацията въпроси, свързани с медийното регулиране. По всички въпроси, разисквани от Съвета за електронни медии, София Владимирова е отстоявала професионалната си позиция съобразно законовите изисквания. Това без съмнение мотивира професионалното признание и обществения авторитет на София Владимирова Димитрова.
След напускането на Съвета за електронни медии София Димитрова за кратко работи като експерт връзки с обществеността, а към момента отглежда родената си през 2014 г. дъщеря.
Водени от гореизложеното, считаме, че госпожа Димитрова притежава необходимото професионално познание, заслужен обществен авторитет и това ни мотивира да предложим и да подкрепим нейната кандидатура за член на Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Соколова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, след като уважаемият господин Хайтов, заместник-председател на Народното събрание със замах удължи малко времето за представяне на кандидатите, от което мисля, че всички спечелихме, но ние уважаваме ръководството на Народното събрание, сега, надявам се, започва най-интересната част от днешното изслушване, а именно представянето на кандидатите. Още един път ви пожелавам успех!
Господин Васил Чобанов, имате първи думата. Заповядайте в рамките на десет минути да представите своята концепция. Благодаря ви.
ВАСИЛ ЧОБАНОВ: Благодаря. Уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги! Това изслушване едва ли ще Ви даде пълната представа за това, което имаме да правим, ако и които от нас станат членове на Съвета за електронни медии. Искам само да напомня, че оценката, която трябва да дадат народните представители през следващата седмица, гласувайки за определени кандидатури, трябва да се впишат в 2016 г., в която се намираме в момента. Тя е изключително важна за българската медийна регулация, както току-що беше напомнено, ние сме на сриващото се място по свобода на словото у нас. Не вярвам това да носи позитиви, но трябва да бъде обърната тенденция. Именно това трябва да направи като задача Съветът за електронни медии в следващите месеци и години.
Предстоят регулациите, които трябва да бъдат отворени до юни месец, предстоят всички онези въпроси, които онзи, който си даде задачата да прочете действащия сега Закон за електронните медии с неговите 48 промени, със Закона за радиото и телевизията, който в 26 пункта плюс пет – 31 пункта споменава думата „деца”, а в същото време виждаме толкова много насилие, и това е работа на регулатора в следващите години. Толкова много насилие в обществените, да не говорим в онези медии, които подновяват непрекъснато лиценза си, показват страхотии и учат децата.
Искам да ви кажа, че това е въпрос, към който трябва да се подходи не само от позицията на пиарите – чух, че колегите имат и такива умения, аз също имам – трябва да се използва позицията на нормативното решение на такива въпроси. Важно е Съветът за електронни медии според мен, а сега е неговият шанс, новите хора, които ще влязат, да дадат една възможност за един нов обществен договор за медийната регулация в България и това да стане в относително кратки срокове, така че да имаме ясното съзнание, че Националната телевизия и Националното радио изпълняват онази функция, която обществото им е възложило, онази функция, за която данъкоплатците плащат и трябва да получават най-доброто качество, на което имат право.
Нека да кажем само, че в 2016-2017 г. никой няма да ни чака да продължаваме да се сриваме като държава. Мен лично ме беше срам, добре че едно момче ни изми очите с „Пулицър” в една група с фотографите. Винаги когато сме изпадали в подобна ситуация преди 20-25 години, колегите от визуалните средства са позволявали да се придвижим напред, да представим държавата си по най-добрия начин.
В момента много ми се иска Българското национално радио и Българската национална телевизия да дават един добър тон на обществения дебат. В онова, което се вижда, което се чува, което се следи, като че ли акцентът е повече за това, което показват телевизиите. Нека обаче да кажем, че изключително важно е онова, което дава радиото – аз понеже съм радиочовек и малко бях в позицията начело на програма „Хоризонт”, имам усещането, че не си даваме сметка колко много радиото трябва да отдели своите възможности, а сега ще предстоят избори и в Българското национално радио. Вчера по не знам каква си причина един ден не се излъчи една известна песен на Бийтълс сутринта раничко, но това може би беше грешка, която днес поправиха отново. Не можем да живеем в такава обстановка, в която едните не са съгласни, другите не умеят да намерят пресечната точка там, където общественият интерес трябва да помогне да се спазва законът.
Аз съм човекът на закона сред тези кандидати и ми се струва, че онези народни представители, които изберат моята кандидатура, няма да сбъркат, защото съм трупал експертен опит през годините не само в качеството си на различни позиции, включително управленски, а и защото дълго време съм бил журналист от тези, които стоят на улицата и чакат да ги пуснат. Някой път съм успявал да влизам и без да ме пуснат.
Искам да кажа само още нещо – че Законът за закрила на детето може би трябва да го изтеглим още малко напред, още по-голям акцент да сложим за защитата душите на тези утрешни български граждани, които да изберат да останат в България, а да не избират Терминал 1 или 2. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Чобанов.
Доцент Драганов, заповядайте, имате думата за Вашето представяне.
ИВО ДРАГАНОВ: Добър ден на всички! Искам да добавя нещо към моята кратка биография, ако това има значение за вас. Когато казват, че съм бил заместник-директор на Българската национална филмотека, искам да кажа, че това беше точно в момента, когато реституираха хранилището в Горубляне и 20 тона филми останаха на улицата. Участвал съм страшно активно те да намерят спешно ново хранилище.
Когато казват, че съм бил заместник-директор на телевизионното филмопроизводство, това беше времето, когато Националният филмов център произвеждаше един-единствен филм, а СТФ „Екран” за три години не бяха произвели един метър лента около 860 човека. Това беше прекратено и с удоволствие мога да кажа, че една от най-добре работещите структури на Българската национална телевизия това е телевизионното филмопроизводство.
Имам специализации по телевизия в Англия, САЩ и във Франция, като във Франция и в САЩ са на тема „Регулация на медиите”.
Може много да се говори за свободата на словото, за независимостта, но искам да кажа, че обстановката е много сложна. Всичко опира до лична култура, до обществено-политическа култура, до етос на обществено служене, на способност да се разграничи публичният интерес от личния интерес и в крайна сметка на висок праг на лично достойнство и страх от лично компрометиране. Това са субективни неща, проблемите съществуват почти в цяла Източна Европа.
Аз искам да кажа 11 неща, съвсем телеграфно, върху които бих се съсредоточил.
Първото нещо, което бих направил, ако ме изберат за член на Съвета за електронни медии, защото по времето на НСРТ ние трябваше за една година да лицензираме 650 телевизии и радиостанции с ненужно усложнена процедура. Тоест кабелните оператори не бяха на регистрационен режим, те бяха на лицензионен режим.
Това, което бих искал да кажа и което се усеща непрекъснато като проблем и сътресение. Два фактора са много важни за обществените медии – редакционната независимост и финансовата независимост. За да има редакционна независимост обаче, искам да напомня, че Би Би Си през 1926 г. по времето на Чърчил също изживява едно страхотно сътресение и благодарение на ценностите и стандартите, написани от Чарлз Уолсън Райт, парламентът подкрепя Би Би Си и тя не е ликвидирана, тя не е затворена, както е искал Чърчил. Затова първото нещо, което имаме-нямаме, трябва да се изисква от бъдещите генерални директори, е да формулират своята визия за мисия, ценности и стандарти. И веднага им давам сламка. В 2002 г. Поли Станчева заедно с Факултета по журналистика публикуваха Наръчника на Би Би Си. Той е наличен, всеки оттам може да извади тези стандарти, които Европейската комисия вложи в Директивата „Телевизия без граници”.
Второ, много бих наблегнал, когато се разговаря с тези кандидати за директори, как виждат те образователната функция на тези обществени медии. Защото няма какво да се лъжем, от 1926 г. те информират, образоват и забавляват, най-малкото, влияят при взимането на решения.
Това, което Васко каза за децата, е изключително важно. Аз съм го написал в 2012 г. в една книжка. Нещата са от лоши по-лоши. Няколко поколения деца са изпуснати. В 2003 г. имам написана голяма студия „Банализирането на насилието”, свикването с насилието. И ние сега сме свидетели на това, за което все пак съм предупредил тогава.
Какво може да направим, за да не седим и пасивно да говорим за чуждите програми за децата? Можем да искаме и да настояваме Българската национална телевизия да създаде детски канал, в който ние като субекти да представяме тази програма, която смятаме, че е добре за децата.
Съвсем в кратко. Уважаеми господа и госпожи народни представители! Мисля от години и съм го написал поне пет пъти, не е редно председателят на управителния съвет на БНР и БНТ да бъде едно и също лице с генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, за да може решенията, които се взимат по целесъобразност, да бъдат наистина ефективни. Мога да дам пример, но нямаме време сега за това.
Бих обърнал внимание на всички вас на практиката на Френския съвет за аудиовизия. В 2000 г. тук беше една тяхна представителка Елен Фату и тя каза нещо, което е много важно. Първо, там всеки има роля и отговаря в определен сектор. Тя отговаряше за децата, но условието за да отговаря за децата е, че е била три години ръководител на направление „Детски програми” във Франс 2 – това е тяхната обществена телевизия. Струва си да се помисли, в рамките на възможностите на СЕМ е всеки да има отделен ресор, в рамките на Народното събрание е да въведе този филтър или критерий.
Това, което Васко говори за радиото, е много тревожно, но още по-тревожна е радиофоничната среда. Радиофоничната среда, уважаеми колеги и господа и госпожи народни представители, е отчайващо монотонна и скучна. Някакви радиостанции, като изключим четири-пет, които са зациклени на един компютър, въртят формата CHR топ 40 с 40 песни вътре и то те не са хитове, те не са топ, те са някакъв сбироток. Това е ужасно, не бива да съществува и трябва да се коригира по линията на чл. 33, т. 12.
Защитата на журналистите. Едно от нещата, които Съветът за електронни медии може да даде като знак на всички медии, това е да извършва регулярна проверка в медиите по изпълнението на чл. 11, т. 4 и т. 5, които дават наистина много големи свободи на журналистите, но ако това не се контролира, вие знаете, че то остава написано на хартия.
Няма да ви отнемам вниманието с непоносимото положение, че на петата минута от почването на един сериал започва рекламният блок с 11 минути реклами. И това се случи миналата седмица.
Това, което много бих апелирал към вас, е да помислите за насърчаване на българското телевизионно филмово творчество, като разширите изискването за отделяне на финансови ресурси за производство на сериали и върху частните телевизии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Времето, уважаеми господин Драганов.
ИВО ДРАГАНОВ: Свършвам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
ИВО ДРАГАНОВ: Последното, което искам да кажа, е че Съветът за електронни медии би могъл да инициира създаването на асоциация от частни телевизии и радиостанции, асоциация за създаване на национален аудиовизуален депозиториум, в който да се съхранява паметта на България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми доц. Драганов.
Уважаеми господин Стоянов, заповядайте, имате възможността да представите своята концепция.
КИН СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги журналисти! Как да нарека своето изложение, ще го нарека „Любимец 113”. И тъй като мен не ме измъчва Хамлетовският въпрос трагичен – хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен, ще започна направо.
Ще започна с едно становище на конституционния съдия Румен Янков, цитирам го. „В тази връзка може да се постави риторичният въпрос, след като никой не може да приеме, че тези срокове (сроковете за продължителността на един или друг мандат в закона) не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани?” Вие може да ме убеждавате, че законът у нас позволявал членовете на регулаторите да превишават срока на мандатите си. Ами добре, опитайте се тогава да убедите пешеходеца, след като е вдишал, че законът му позволява да задържи вдишания въздух, въпреки че той вече е изчерпил кислорода си. Да, може законът да му позволява, обаче законите на естеството не му го позволяват това нещо. Затова познатият ни от последните доста години СЕМ отдавна изчерпи своя кислород. Ротацията в него трябваше да почне още преди година и половина – нещо, за което не веднъж в Екип „Инфохолици” сме писали, писали, писали сме и в писма до вас.
В крайна сметка какво не свърши този СЕМ много, много дълги години назад? Всъщност Съветът за електронни медии проспа приватизацията на БТК и така радиоразпръсквателният комплекс, така нареченият НУРТС попадна в частни ръце. Ще кажете, какво би могъл да направи Съветът за електронни медии, че това да не се случи? Защото какви са последиците от тази случка? Последиците са, че Българското национално радио и Българската национална телевизия от бюджета си, тоест от това, което данъкоплатците им дават, плащат, за да могат да излъчват своите програми, тези програми да се разпространяват навсякъде. Не знам дали някъде контролни органи не биха казали, че това от гледна точка на европейското законодателство е непозволена държавна помощ. Не знам, просто задавам си този въпрос.
Но какво би могъл да направи Съветът за електронни медии? Когато вървеше процесът по приватизация на БТК, тогава журналисти от Българското национално радио, да кажем, госпожа Юлия Гигова изрично поставиха този въпрос пред министър Николай Василев, който беше надзорният министър по продажбата на БТК. Той обеща да не се продава радиоразпръсквателят и въпреки това той се продаде. А членовете на СЕМ, председателят на СЕМ имат такава възможност да бъдат в медиите, те можеха да създадат нагласа, можеха да създадат обществен натиск и всичко това на практика да не стане.
Какво още не направи СЕМ, всъщност какво допусна? На практика Съветът за електронни медии блокира участието на свободни продуценти в обществените медии. Много добре знаем задължителното изискване на европейските регулации 10% от програмите на обществените медии да бъдат създавани от външни продуценти, от европейски продуценти, в това число и български. Да, наистина услужливо българският Закон за радио и телевизия пише „когато това е възможно”. И по този начин просто казва на управлението и на Българското национално радио, и на Българската национална телевизия: щом казваме „когато е възможно”, значи просто не го правете. Казвате, Законът за радио и телевизия казва „когато е възможно”, кажете го на пешеходеца, когото вече сте накарали да задържи дъха си.
От колко години Българската национална телевизия не е обявявала конкурси за външни продукции, въпреки че това нещо го пише изрично в нейните вътрешни правила? Когато ние зададохме въпрос в медийно интервю на госпожа Вяра Анкова защо не се спазват тези правила на БНТ, отговорът беше: то Управителният съвет на Българската национална телевизия приема тези правила, още утре мога да ги свикам и да отменя това изискване.
По този начин Съветът за електронни медии с практиката си да избира ръководство на Националното радио и Националната телевизия той утвърди един феодален модел на управление в обществените медии. Ако случайно изберат за генерален директор някой просветен монарх, да кажем, Краля Слънце, и така програмата се стабилизира, има развитие, но ако Съветът за електронни медии в избора си допусне ужасяващото нещо, което направи с последния избор на генерален директор на Българското национално радио, нещата са налице. Защото както досегашният председател на Съвета за електронни медии пак в медийно интервю призна, че СЕМ избирал генералните директори по есета. Ама спомнете си известния в средата на миналия век писател Ламар, който обичаше да казва „Есето е като прасето”. По есета СЕМ избира генералните директори на националните медии – те по някакви много строго определени критерий, не по някаква много добре разписана управленска програма – след което Съветът за електронни медии сключва един договор за управление, на практика е един куртоазен договор за управление, а договорът за управление между генералния директор и Съвета за електронни медии е инструментът, с който можем да го задължим той да изпълни своята управленска програма, за която той е избран. И в случай че той не изпълнява своята управленска програма, договорът може да бъде разтрогнат и мандатът на генералния директор да бъде предсрочно прекратена. Такова основание имаше Съветът за електронни медии по време на възникналата криза в Българското национално радио през лятото на миналата година. Нещо повече, ние в медийна публикация (следя времето, госпожо председател, няма да го просроча), ние в медийна публикация сезирахме Съвета за електронни медии, че Управителният съвет на Българското национално радио причинява една корупционна практика, за да изплаща комисионни на служител на Българското национално радио по трудов договор за пари, които са дошли от европейски програми. Знаете много добре, че съгласно Закона за публичните финанси европейските пари са равнозначни на парите от бюджета. Значи за да получава служител на държавна заплата в радиото такива комисионни, означава финансовият директор на радиото да получи комисионна, като защити бюджета на радиото върху 45 млн. лева. Това е несериозно! Имам официален отговор на генералния директор на Българското национално радио по въпроса. Съветът за електронни медии пропусна тази възможност да направи това.
Остават ми по-малко от минута и десет секунди, в които ще се опитам да кажа най-важните неща, които просто трябва да се случат. Тук това не е условие на сегашните правила за избиране на членове на Съвета за електронни медии, но според мен трябва да се изпълни това изрично указание на европейските институции членовете на Съвета за електронни медии да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство в парламента. Това е изключително важно, за да може да се изпълни задължението действително това да бъде една гражданска квота върху участието на парламентарните представители върху Съвета за електронни медии.
И понеже времето ми изтича, а аз искам да се вместя в десетте минути, готов съм после да отговарям на вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Уважаеми господин Халачев, заповядайте да представите вашата концепция.
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Това, което колегите преди мен споменаха в кратките си изказвания, безспорно е истина. Положението в българската медийна среда далеч не е блестящо. Но аз искам да ви попитам в коя точно част от българското общество ние можем да се радваме на прекрасна среда – в икономиката, в спорта, в културата? Очевидно времето, в което живеем, никак не е леко. И аз мисля, че трябва да приемаме задачите, които има Съветът за електронни медии – един изключителен обществен орган – като задачи преди всичко за поставяне на стандарти и на основни правила, на които трябва да отговарят работещите в медиите.
Тук мисля, че доц. Драганов спомена за Би Би Си, да, Би Би Си е уникална институция и ние всички я даваме за пример, защото тя изгражда стандарти. Това, което произвежда Би Би Си, безспорно е много интересно, но има и други телевизии, които произвеждат интересни програми. Но Би Би Си е единствената телевизия в света, която е институция, налагаща стандарти. Ако отидете в Би Би Си, ще видите, че това, което е интересно за младите журналисти там, не е заплатата, те получават сравнително ниски заплати. Но там ги учат на стандарти. И когато те след това напуснат Би Би Си и отидат където и да е – в други телевизии, в медии, пиари на различни обществени фигури и т.н., те печелят сериозни пари, но налагат стандарти на живот, на отношение, на морал.
Аз само ще ви припомня, че преди 150 години Достоевски на 300 страници ни разказва за терзанията на един млад човек, безспорно талантлив, симпатичен млад човек, който е убил една лоша бабичка, и 300 страници се чуди как да преживее този ужас. Днес ние пускаме която и да е телевизионна програма и в първите минути, само докато минават надписите, 20 души хвърчат във въздуха, гръмнати, разстреляни или не знам какво. И след това ние се чудим, че на улицата двама души, симпатични млади хора, в осем и половина сутринта се пребили от бой. Ами естествено, че така ще бъде!
Обръщам внимание, уважаеми дами и господа, на задачите на Съвета за електронни медии като на основен обществен гарант, за да не може нашата медийна среда да бъде разваляна, да бъде унищожавана. Става дума за програмите на телевизиите, става дума за езика, който се употребява там. Не е достатъчно да кажеш „сложете червена точка, че сега ще псувам”. Как може такова нещо? Въобще не трябва да се задава такъв въпрос. Преди няколко години аз правих една студия за използване на думите в българския език. С ужас разбрах, че ние имаме над 20 евфемизми за думата „кражба”. Толкова ли чак пък искаме да я скрием тази дума! Очевидно има нещо в нашия език, което пречи на хората нормално да разговарят. И тази ужасяваща реалност се прехвърля в медиите. А вие знаете какво е медията – медията не е само забавление и образование, медията е невероятен рупор. Това, което се каже тихо под сурдинка, по медиите вече прозвучава навсякъде.
Връщам се обратно в началото на своето изказване, не случайно обществото е така вперено в този регулатор, наречен СЕМ. Аз не знам дали той трябва да се избира с квалифицирано мнозинство или с обикновено, все едно, въпросът е, че към него трябва да има особено отношение, защото това са хората, които имат в ръцете си възможностите да регулират медийната среда. А ако едно време, преди сто години властта се е взимала с оръжие, в днешно време се взима с медии. Тоест това е невероятна сила. И обществото, особено такова демократично общество като нашето, не би трябвало да е безразлично към това в чии ръце е тази сила.
Да оставите медиите без сериозен обществен контрол е все едно да оставите заредена пушка на пейка в парка и да кажете: „Не я пипайте, че може да гръмне!” Това е ужасно.
И затова задачите – аз лично възприемам така, мислейки по този въпрос – задачите на членовете на Съвета за електронни медии са преди всичко да работят върху сериозната, да, можем да я наречем реформа, защото тя непрекъснато трябва да се подобрява в медийната среда. Вижте какво, уважаеми колеги, ние както и да изменяме правилниците и законите, има една истина – никой закон не може сам по себе си да действа, ако нямаме хора около него. Ние може да приемаме правилниците, но по-важното е да намерим такива хора, които да изпълняват тези правилници и закони. Тоест върху качеството на ръководителите на обществените медии ние трябва особено да се съсредоточим. Не може да допускаме там да има хора, които просто, да, работил 20 години еди-къде си. Извинявайте, и портиерите в радиото и в телевизията имат по 30 години стаж. Аз следя в много сфери в българския живот, в последните двадесет и няколко години се опитваме да намерим такива обективни механизми, които с натискането на едно копче, без въобще никой да бъде виновен, да решават въпросите от само себе си. Няма такива механизми. Все някога хората трябва да застанат със своите имена и физиономии зад това, което решават. И аз мисля, че това е една от основните задачи на Съвета за електронни медии.
В правилника на СЕМ и в Закона за радиото и телевизията има достатъчно механизми, разбира се, те могат да бъдат подобрявани, могат да бъдат променяне в интерес на това, което трябва да правим, но въпросът е в това как се изпълняват. И аз мисля, че това е една от основните задачи на Съвета за електронни медии.
Разбира се, говори се за образованието. Няма да допълвам, образованието е нужно на нашия народ, защото това е единственият качествен инструмент, който може да помогне на нашата държава да излезе от незавидното положение, в което се намира. Образователните програми в Българската национална телевизия и в Българското национално радио са задължение, свещено задължение на тези медии. Аз мисля, както и някой от колегите каза, аз мисля, че трябва да се разпрострат като задължение и върху така наречените търговски телевизии.
Много може да се говори по тези въпроси, няма да продължавам. Готов съм да отговоря на всички други въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми проф. Халачев.
Госпожо Розита Еленова, заповядайте, имате Вашето време, за да представите концепцията си.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа! Искам да представя на вашето внимание един модел, по който да работи Съветът за електронни медии съвместно с обществените медии. Надявам се, че това е актуалната тема, особено на фона на съвсем скоро започнал дебат, поставен тук, в тази комисия, свързан с посоката, по която се движат обществените медии, както и съвсем предстоящото избиране на генерален директор на Българската национална телевизия.
Моделът, който предлагам, е модел, изграден върху най-добрите практики точно на търговските телевизии. Говорим за процесите на планиране, програмиране, оптимизиране на бюджетите и текущия обективен контрол, който може да се осъществява от Съвета за електронни медии. По този начин поставяме Съвета за електронни медии в изключително важната роля на регулатор, който организира еднопосочно националните приоритети съвместно с финансовите решения, които взимат оперативните ръководства на точно обществените медии.
Предлагам създаването, тестването и, разбира се, усъвършенстването на един модел, който променя досегашната парадигма и поставя не само на теория, но и на практика зрителя в центъра на тези въпроси.
В идеалния си вид предлаганият модел ще може да бъде формулиран с краткия модел, че парите на държавата следват зрителя, на същия принцип, на който в здравеопазването парите трябва да следват пациента и в образованието парите трябва да следват ученика. И няма да се движим от симпатиите към генералния директор или симпатиите към една или друга политическа формация и сила. Поставят се обективни критерии и тези обективни критерии са рейтингът.
Постоянните въпроси, които стоят много или малко, са бюджетните субсидии, средната себестойност, изборът на нови проекти, би трябвало да изчезнат.
Къде в тази ситуация е Съветът за електронни медии? Той трябва да бъде стожер, той трябва да бъде в своята активна позиция. Господин Петров каза, че не трябва Съветът за електронни медии да бъде в една изчаквателна позиция, трябва да бъде малко по-проактивен, за да не бъде в позицията на вечно отбраняващия се защо не е направил нещо. Смятам, че този модел го поставя точно в тази изключително активна позиция.
Предлаганият модел по същество е система на прагови рейтинги, които представляват професионално формулирана рамка на заданието към обществените медии в началото на всеки отчетен период, съвсем в началото. А отчетните периоди трябва да бъдат относително кратки, но толкова колкото специалистите преценят. Тоест ние не преценяваме рейтинга в края на мандата на генералния директор, поставят се някакви периоди, дали това е времеви период три месеца, шест месеца или четири предавания, осем предавания, в които се проверява как се движи рейтингът според националните интереси. Адекватен професионален и максимално обективен критерий за измерване, свързваш елемент – и това според мен е основното – между националните приоритети на държавната власт и обществената роля на медиите в постигането на тези приоритети. Тоест парите се харчат в посока държавните приоритети.
Системни публични и ежедневни индикатори за текущото изпълнение на зададените цели пред ръководствата на медиите, което би позволило на СЕМ при необходимост да се намеси. Затова казвам кратки периоди, Съветът за електронни медии да се намеси своевременно, превантивно, адекватно, авторитетно и професионално, не в края на периода да се вижда какъв е резултатът.
Как би функционирал този модел, за който говоря? Съветът за електронни медии ще инициира и ще възлага провеждането на независими периодични социологически изследвания, след което заедно с оперативните ръководства и, разбира се, с индикациите от рейтинговите агенции се обобщават нагласите и потребностите на широката зрителска и слушателска аудитория на обществените медии. Въз основа на тези изследвания Съветът за електронни медии участва заедно с оперативните ръководства на медиите в дефинирането на приоритетните за дадения период групи аудитории, към които се насочват конкретните инвестиции за програмните усилия.
Размерът на тези специфични и специално дефинирани аудитории ще се очертае от общата рамка, от сегмента, който всички телевизии изследват непрекъснато.
Изключително важното, за което говорим, че средните нива на гледаемост на всяка от приоритетните групи, определени по гореописания начин, представляват така наречените прагови рейтинги, които могат да се сложат съвсем обективно. Ако на едно предаване рейтигът е 1, сложим перспектива 2,5, по средата на периода това се проверява дали е и ако не е, значи някой не си върши работата. Може да се рефрешне своевременно, а ако е, значи някой си върши работата за повече от 6 и значи финансовият ресурс трябва да върви нататък. Затова говоря: парите следват зрителя.
По този начин изключително много ще се отвори работата на СЕМ, защото може да се даде една отчетност към зрителя какво точно се случва. Класически пример в това отношение може да бъде националният приоритет като образованието. Търговските медии абсолютно не инвестират в този национален приоритет – образованието. Естествената роля на обществената медия би била да инвестира в програми, таргетирани към специфичната аудитория – говорим за специфична аудитория на подрастващи в случаи, които със съдържанието си подпомагат усилията на държавата в повишаване на грамотността, образователното ниво или възпитават характера на младите в духа на модерните европейски ценности.
Извеждането на приоритетна аудитория автоматично задава една от конкретните посоки на действие на обществените медии и спомага за оптимизиране на следните аспекти.
Първо, програмен аспект, след това, производствен аспект, създаване на предварителни обективни критерии за оценяване и подбор на програмите, произвеждани в медиите или предлагани от външни продуценти, реална защита на обществените интереси. Доколкото Съветът за електронни медии е осигурил еднопосочност на националните приоритети с приоритетите на държавните медии ще са налице и обективни, и ефективни гаранции. Финансов аспект, който също е основен в този модел. Оптимизиране на разходването на бюджетните средства, без те да бъдат разхвърляни в различни посоки и накрая на периода да отчетем, че няма резултат.
От друга страна, този модел свършва работата на маркетинг отдела, който вече знае предварително какви са целите и къде трябва да изхарчи своя бюджет. Също така, рекламен аспект. Обявяването на такъв програмен приоритет би улеснило привличането на извънбюджетните средства на рекламните отдели. И, разбира се, контрол. Предлаганият модел съдържа в себе си компонентите измеримост, реална измеримост, обективна измеримост и то по обективни и професионални критерии.
На практика по подобен начин функционират, както казах в началото, търговските медии, но чрез този модел няма да поставяме обществените медии в едно изключително неблагоприятно и неравностойно положение винаги да ги сравняваме с търговските телевизии. Този модел, адаптиран от търговските, ще функционира и към обществените медии и по този начин ще има някаква отчетност.
Мога да продължа и нататък. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Еленова.
Уважаема госпожо Владимирова, заповядайте за да представите и Вашата концепция.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости в залата! С няколко думи ще щрихирам моите виждания за предстоящата година и работата на Съвета за електронни медии. Моята позиция е във връзка с прокрадващото се мнение, че Съветът за електронни медии е в криза, прокрадващите се съмнения доколко той е легитимен, че това е много опасна тенденция. Защото ако Съветът за електронни медии е в криза, тази криза много лесно би могла да се прехвърли върху регулираните от Съвета за електронни медии, а именно обществените радио и телевизия.
Затова аз смятам, че непосредствена задача пред новите членове, пред членовете вече на Съвета за електронни медии е да осигурят стабилността на органа, да покажат, като на първо място, с избор на председател, което вероятно ще е и първата задача на новосформирания орган, да покажат, че обществото, че гилдията може да им има доверие, че те ще изпълняват професионално, компетентно и своевременно своите задължения.
Съветът за електронни медии е в една много важна година – година, в която му предстои да избере генерален директор на Българското национално радио, година, в която му предстои да избере генерален директор на Българската национална телевизия. Двете медии, които за мен се критерии за добра журналистика, за качествена журналистика, които показват инстинкт и отговор към времето, в което излъчват. Моята позиция е, че генералният директор на Българското национално радио трябва да бъде избран без сянка от съмнение в легитимността на органа, в неговата единност, защото на този човек се възлагат надежди да върне доверието в институцията, да върне спокойствието на журналистите, на хората, които работят там.
Пред Съвета за електронни медии стои още един избор – това е изборът за президент. Вие знаете, че Съветът за електронни медии работи в изключително тесни връзки с Централната избирателна комисия по време на предизборната кампания и има изключително важни функции, които той трябва да може да изпълнява качествено и професионално.
Вторият щрих, който искам да засегна, това е европейското законодателство. Към момента българското медийно законодателство е изцяло хармонизирано с европейското. Текат разговори относно промени, които се налагат в Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Тези промени касаят целия Европейски съюз, касаят и нас.
На първо място, най-общо казано, това е защита на потребителя, защита на групите в риск, търговските съобщения, защита на уязвимите, на децата, на непълнолетните и малолетните.
На второ място, важна тема, която се поставя и която вероятно ще бъде засегната като промяна в директивата, това е равнопоставеността между линейните и нелинейните медийни услуги. Какво имам предвид? Линейните медийни услуги, традиционната телевизия, подредена програмна схема, някак си остава свръхрегулирана за сметка на нелинейните медийни услуги или познати още като видео ондиман, видео по желание и видео по поръчка. Без съмнение това неравенство трябва да бъде търсен механизъм, трябва да бъдат търсени начини да бъде преодоляно, за да могат създателите на съдържание да се чувстват мотивирани да създават такова.
На трето място, голяма тема е естествено създаването на по-голям процент европейска продукция, който да отговори на американското съдържание, на американската инвазия на съдържание в рамките на Европейския съюз.
Тук преминавам към третата тема, защото аз вярвам, че не може да има качествена регулация, без да има качествени хора, които да създават тази регулация, които да съблюдават тази регулация – това е администрацията на Съвета за електронни медии. Там работят едни хора, които притежават специфична компетентност и моето впечатление е, че такава компетентност може да бъде придобита единствено когато работиш тази работа, а именно в регулатора. Тези хора трябва да бъдат квалифицирани допълнително, трябва да бъдат квалифицирани постоянно. Защото те регулират една сфера, която се развива с изключително бързи темпове. Трябва да им се създаде инструментариум, така че те да не изостават от сферата, която регулират, защото тогава не можем да разчитаме на регулация, която да бъде адекватна, на регулация, която да бъде професионална. Тук ще си позволя едно сравнение, че когато гледам моята дъщеря, която е на година и половина, с каква вещина работи с таблет, телефон и дистанционно, си казвам, че аз не мога да си позволя да бъда аналогова майка на това дигитално дете. В този смисъл това важи и за експертите, които работят в Съвета за електронни медии. Те трябва да имат нужния механизъм, нужния инструментариум и аз вярвам, че той може да им бъде осигурен, за да работят по начин, който да е безспорен, който да не оставя място за съмнение как се извършва регулацията в България.
Смятам, че е много важно регулаторът да поддържа много близки връзки със свои сродни европейски регулатори, защото в крайна сметка ние се сблъскваме с едни и същи теми – проблемите за езика на омразата, проблемите, свързани с отразяването на бежанците, които няма да намаляват, за съжаление те ще се увеличават. И ако ние можем да ползваме работещи практики, които да вземем от други колеги, смятам, че това би дало на регулацията една предвидимост и една устойчивост, за която трябва да се работи.
Последната тема, която ще засегна, са няколко насоки, които аз вярвам, че могат да продължат да се развиват и утвърждават. На първо място, връзката между регулация и саморегулация. Моята лична позиция е, че регулацията във времето трябва да започне да отстъпва своето поле на саморегулацията. Защото това показва зрелост на обществото, това показва зрелост на медиите да създават и да способстват за изграждането на едно демократично общество.
Естествено има „тесни места” в закона, които трябва да останат под най-строг надзор и това са тези теми, които касаят уязвимите групи, тези теми, които касаят децата, пълнолетните и малолетни, най-общо, които засягат проблемите на потребителите, както казах и по-нагоре във връзка с европейското законодателство.
Друг важен момент, върху който смятам че са извървени известни стъпки и те не са малки, но трябва да се продължи в тази посока, е прозрачността на Съвета за електронни медии. Да, аз вярвам, че това че заседанията на Съвета са публични и всеки може да присъства на тях, за да види как се взимат решенията, е изключително важна стъпка. Аз вярвам, че протоколите, които публикува Съветът за електронни медии в цялата си пълнота, са изключително важни и трябва да се върви в тази посока. Също така – то е и европейска тема – вярвам, че трябва да се работи изключително сериозно по посока утвърждаване на плурализма, защото в крайна сметка той дава на едно демократично общество усещането за свобода и за ценности, които за мен са изключително важни.
Пожелавам на тези, които вие ще предпочетете да бъдат в Съвета за електронни медии, да работят така, че регулаторът да не бъде част от проблемите на медийния сектор, регулаторът да бъде част от неговите решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Владимирова.
Благодаря на всички кандидати, които ни представиха концепциите си по начин, по който е привилегия за нас като членове на Комисията по културата и медиите.
Колеги, след като изслушахме кандидатите, съгласно процедурата, която сме възприели, имате възможността, ако желаете, да зададете допълнителни въпроси.
Уважаеми господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости! Аз бих искал да задам първия си въпрос към кандидата Иво Драганов. Въпросът ми е следният: има ли СЕМ законови лостове да влияе на търговските медии по отношение на комерсиални предавания и ако е необходимо, какви законодателни мерки би предложил на нашата комисия, за да може да бъде улеснена работата? Или какви други нормативни документи би трябвало да бъдат изработени, за да може да се повлияе на този процес. Това ми е първият въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Заповядайте, доц. Драганов.
ИВО ДРАГАНОВ: Господин Иванов, поставяте един въпрос, който от самото начало при приемането на Закона за радиото и телевизията през 1999 г., подлежи на дискусия. Материята, която е поставена за разискване в закона, е предоставена малко повече отколкото трябва според мен на субективни интерпретации. Аз бих предложил следното – или в преходни и заключителни разпоредби, или в правилник за приложение на Закона за радиото и телевизията да бъдат описани ключови дефиниции, които в момента са много разтегливи и в крайна сметка се отива във Върховния административен съд, който изземва функциите на регулатора.
Вие ме питате може ли Съветът за електронни медии. Съветът за електронни медии може през инструментариума, който има в чл. 32 и чл. 10, но той е доста ограничен и затова правомощията на СЕМ, когато се касае примерно за език на омразата (за да не говоря общи приказки), какво е език на омразата? Аз съм бил в САЩ, родината на регулацията и там пише какво е порнография – 125 определения на Върховния съд на Съединените щати какво е порнография и оттам няма мърдане! А тук ние вече 17 години не може да направим едно дело за порнография и не може да решим, защото нямало дефиниция в закона, нямало практика и така си стои от 1999 г. Това наистина трябва да се промени много спешно. И тогава Съветът за електронни медии вече би могъл да влияе по-ефективно, когато води спор с търговските телевизии. А Вие знаете, че когато се води спор с предприятия, на които основната цел е да генерират печалба, спорът е труден.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Драганов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал да задам още един въпрос, уважаема госпожо председател, към кандидата Кин Стоянов. Господин Стоянов, аз искам да Ви задам следния въпрос: какви промени трябва да бъдат направени в Закона за радиото и телевизията, за да се откъснем от 106-тото място по свободата на словото, което беше публикувано – България се намира на 106 място по свобода на словото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Заповядайте, уважаеми господин Стоянов.
КИН СТОЯНОВ: Господин Иванов, даже вече от вчера това място е 113-то. Затова аз нарекох моето встъпление „Любимец 113”, ние сме любимец 113 на световния индекс по свобода на словото на фондация „Репортери без граници”, но има накъде, може да стигнем и Северна Корея, която е на 179 място.
По въпроса за промените в Закона за радиото и телевизията. Разбира се, този закон трябва да претърпи промени или може би трябва да се напише изцяло нов закон. Ето това е нещо, което Съветът за електронни медии трябва да коментира освен чисто всекидневните си задължения. Освен чисто изборите на ръководства на националните медии, Съветът за електронни медии трябва да бъде и визионер. Той трябва да развива изобщо гледището и да предлага пред законодателя, понеже той все пак би следвало да е най-специализираният орган, да предлага на законодателя тези промени, тези визии.
И позволете ми да ви осведомя, че сред нас, сред колегите от професионалните журналистически среди се говори, че някаква работна група тук в Комисията по културата и медиите в момента работи върху промяна на медийното законодателство. Тази работна група е неизвестна сред средите на хората, които ние всекидневно, пряко упражняваме професията си на журналисти. Аз мисля че на такава работна група мястото й е в Съвета за електронни медии и надявам се в тази работна група, която ще създаде новата визия, да участват повече хора от практиката, а не хора, които са натрупали някакъв стаж и биография в досегашния регулатор.
Сега конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко това, с което завърших и аз Ви благодаря, че ми подавате топката, аз действително намирам, че едно от много важните условия СЕМ да бъде регулатор, който защитава свободата на словото, правата на журналистите, това е парламентарната квота да бъде избирана мажоритарно – нещо, върху което се говори и се коментира още от началото на медийната регулация. Тогава възраженията знаете ли какви бяха? Възраженията бяха, че, видите ли, Конституцията не позволявала в регулатора мажоритарно да се избират членовете. Но така или иначе българското законодателство измина своя път и в момента виждаме, че има представители в други регулатори, които се избират мажоритарно. Мисля, че това е едно от най-важните условия, за да се излезе от това непрекъснато подозрение, че всъщност в СЕМ членовете на СЕМ не защитават обществения интерес, а по-скоро там влизат по партийни квоти и на практика чакат инструкции от партиите. Когато политическите сили, които са получили доверието на българския избирател и са в парламента, седнат и в рамките на една дискусия възприемат представителите на парламента в Съвета за електронни медии да бъдат избрани мажоритарно, това е много по-голяма гаранция, отколкото досегашната практика. След което, вече вкарана в една такава ситуация системата за тази естествена ротация, която е в СЕМ, за подмяната на членовете му, за избора на нови членове, мисля, че самият състав на Съвета за електронни медии може да седне и много по-зряло, много по-отговорно да мисли накъде трябва да върви медийното законодателство в България, така че да бъде гарантиран по-скоро общественият интерес. Благодаря Ви за въпроса, господин Иванов.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Стоянов. Господин Иванов, Вие имате ли други въпроси към кандидатите? Нямате. Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми господин Иванов, Вие бихте ли искали да зададете въпрос? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми кандидати, наистина за мен беше интересно да чуя вашите презентации и идеи. Представихте доста проблеми и аз в рамките на шегата започнах да се питам, ами той СЕМ досега не е ли работил? Всъщност вие на базата на тези проблеми и идеи, които имате, посочвате, че влизайки в СЕМ, СЕМ ще трябва да работи много по-усилено и аз действително ви насърчавам. Сякаш от шестте ваши представяния аз извадих две ключови тема. Към първата тема съм пристрастен, защото аз също съм баща на две малки дъщерички и темата за децата и съдържанието в обществените медии, което сякаш е базирано на базата на агресивни пазарни принципи, как да кажа, няма граници и прави така, че най-малкото, което е, влизайки с моите деца в магазина, аз разбирам какви реклами скоро те са гледали и трудно се оправям в отговора си да откажа да купувам всички неща, които по някакъв начин са стигнали до тяхното съзнание.
Та, първият ми въпрос е: хубаво, това е проблем – и височината на звука на рекламите, съдържанието, което много често е агресивно, става въпрос за фармацевтични продукти, козметични продукти, самолети, които трябва да излитат и т.н. Въпросът ми е към всеки един от вас имате ли идея как да се справите с това? Действително червена точка само не е достатъчно. Колеги от Народното събрание предлагаха законопроект наскоро за това примерно детските реклами да бъдат забранени от 19 до 22 ч. и т.н. Всъщност тук става въпрос за малко по-голяма регулация. Но така или иначе, каква е вашата идея, с една дума?
Вторият въпрос, който сякаш вие поставихте, е за финансирането. Краткият ми въпрос е сегашното финансиране на обществените медии на час/програма според вас добър ли е? И ако не е добър, какво друго предлагате?
Третият ми въпрос е инспириран от реакцията на бившия председател на СЕМ господин Лозанов по казуса ПИК. Как вие бихте постъпили, ако бяхте на мястото на господин Лозанов и трябваше да вземете решение?
От тези три въпроса аз предлагам всеки един от вас да си избере един, на който да отговори. Благодаря ви. И ви пожелавам успех на всички! Наистина съжалявам, че няма шест свободни места в СЕМ, за да ви изберем. Благодаря и желая успех!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Уважаеми колеги, да пристъпим към отговорите по същия ред, по който бяхте представени, за да запазим баланса. И в хипотезата, която господин Иванов зададе, да изберете един от трите въпроса. Имате по две минути съответно на въпроса, който сте избрали, да представите вашия отговор.
Заповядайте, господин Чобанов.
ВАСИЛ ЧОБАНОВ: Аз предлагам да започнем отзад напред, защото последните се помнят най-много. Затова да дадем думата на дамите, които бяха последни, и след това и ние ще кажем.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Чобанов, правилата в тази Комисия се определят от възприетите общи правила и председателят на Комисията следва да ги спазва. Така че, заповядайте.
ВАСИЛ ЧОБАНОВ: Разбрах. Аз в две минути ще кажа по втория въпрос, защото за децата всички са готови да се борят с нови регулации.
За мен финансирането е най-големият проблем. Казвам го на база на опита, който имах начело на програма „Хоризонт” в продължение на една година. Открих, че там се работи в 19-ти век. Попитах на какво плащаме ние тези допълнителни суми на водещите журналисти и казаха: на тетрадки. Какво? Тетрадки? Да, ето тук е подписът на директора, тук има едни буквички написани, числа и отиват в касата. Извадихме екселска таблица, видяхме някои неща, които не са редни, когато сравнихме числата, и сега всеки получава за каквото е работил. Доколкото разбирам, системата продължава да работи.
Лично за мен, господин Иванов, краткият отговор на Вашия въпрос трябва ли да смятаме всичко на минута, е несериозно отношение в 2016 г. Трябва да се стъпва на качество, но истинско качество, защото ако извадите рейтинга на националните радиостанции, за които аз продължавам да казвам, че те позволяват на хората да вършат и друго и да не седят закачени пред един телевизор и да им влачиш десет минути реклами, от които те я са чули нещо, я не са чули, а имат любима реклама за какво ли не, радиото в момента официалните или поне тези рейтинги, които се представят, показват, че малко повече от най-слушаната програма „Хоризонт” е радио „Веселина”. Не правя реклама, просто казвам, че това е част от изкривения модел на рейтингите. Не можем само с търговски елемент да използваме, да раздаваме обществен ресурс на медията, трябва да изберем начина, по който ще дадем доброто качество. Наистина ще има минути, в които ще звучи музика един час, но това е музика, която – колегите ми от „Хоризонт” го запазиха – трябва да бъде идентифицирана от кое радио идва, плащат ли се авторските права там и всичко останало.
Това е по думата за финансирането. Избрах си тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Чобанов.
Уважаеми господин Драганов, Вие имате също своето време да отговорите на въпроса, който избрахте от зададените от господин Иванов.
ИВО ДРАГАНОВ: Избрах да говоря за децата, защото имам дългогодишни наблюдения по темата, писал съм. Това, което бих искал да ви кажа след доста размисли, не става с пасивно изчакване на купуване на програма. Като започнете от „Том и Джери”, във всички тези така наречени детски филми има един общ знаменател и той е, че проблемите се решават през насилие, а не през дебат. На това възпитаваме децата. Те почват да се бият в детската градина, в училище. Всички се чудят откъде идва тази агресия. Написал съм го ясно: идва от второ- и треторазрядни детски предавания. Това, което може да ни извади от позицията на пасивен наблюдател и ахкащи хора на този процес, е наистина да се заделят пари, но – тук засягам и малко въпроса за финансирането – по съответствие, по качество на програмата. Не може един час една програма да бъде равна с друг час друга програма.
Второто, което трябва да се направи веднага, е да се разшири и сегментира тази програма на детския канал в различни възрастови пояси, така че да бъде насочена към деца, примерно до три години, до 7-8 години, до 12 години, до 14, до 16, защото там разликите вече са големи, малко над 16 години. И затова е необходима вашата законодателна помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми доц. Драганов.
Уважаеми господин Стоянов, заповядайте и Вие.
КИН СТОЯНОВ: Благодаря. Две минути – два отговора на два въпроса, нали може? По въпроса за децата. Ами практиката, тъжната практика от работата на Съвета за електронни медии в края на миналата година беше това, че председателят на СЕМ тогава господин Георги Лозанов съвсем неджентълментски предаде председателя на Комисията за закрила на детето госпожа Ева Жечева по казуса с тази малолетна певица (не си спомням името й). Естествена координация, естествено сътрудничество – единствено по този начин може да бъдем ефективни.
По отношение на финансирането. Откакто е приет Закона за радиото и телевизията, с различни други закони различни български парламенти натовариха месечните сметки за електричество с най-различни такси – кафява енергия, зелена енергия, какви ли не такси, на които понякога стойността се приближава до стойността на самата енергия, която домакинството е потребявало. Така и не се случи фактът към всяка една сметка в домакинство, при положение че Закона за радиото и телевизията е предвидил много изключения от това, да се натовари с една елементарна месечна такса за фонд „Радио и телевизия”, защото българинът трябва да си плаща заради лукса да има независими обществени медии. Държавният бюджет трябва да участва във финансирането на обществените медии, дотолкова доколкото те са елемент от националната ни сигурност, доколкото когато стане земетресение или някое природно бедствие, българите трябва да научат това от Националното радио, от Националната телевизия. Но според мен въпросът за „такса електромер”, колкото и да не звучи приятно, трябва да бъде остро поставен. Благодаря, господин Иванов.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Професор Халачев, заповядайте и Вие да отговорите на въпроса, който избрахте. Заповядайте, професоре.
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, аз бих поговорил една минута по въпросите на финансирането, тъй като много често, особено в областта на културата и в други области, но главно в областта на културата ние казваме, че парите нямат значение, важно е да се прави култура. Парите имат значение и е много важно как те ще бъдат употребявани и по какъв начин ще бъдат структурирани. Тоест отговорът ми на Вашия въпрос трябва ли на метър, на секунда, на час или на килограм да се дават пари, е: не! Парите трябва да се дават за качество програма, аз мисля, че и колегите тук го споменаха, радвам се, че в това отношение сме единодушни.
Ръководството на всяка една институция не е толкова сложно като принцип, трябва да има ясен план за работа, трябва да има хора, които могат да изпълняват този план, и трябва да има достатъчно финансиране. Не казвам много или малко, казвам достатъчно. Когато Съветът за електронни медии приема концепциите на ръководителите на радиото и на телевизията, аз мисля, че главното внимание трябва да бъде обърнато към това: вие, уважаеми колеги, обещавате много, имате ли представа има ли такива хора, които ще вършат тази работа, и какво смятате че ще ви трябва, за да можете да я свършите? Защото иначе обещанията си остават прекрасни. Никога в България няма да стига финансирането за култура, за медии и т.н., защото ние за съжаление не сме много богата държава, но когато имаме някакви пари, би трябвало да ги структурираме и определяме така, че те да могат да изпълняват това, което искаме да направим. Или да имаме доблестта като директори на радиото и телевизията да кажем: колеги, вие искате от мен нещо, което аз не мога да направя, защото нямам пари за това нещо.
Мисля, че това е отговорът на въпроса. Разбира се, трябва да се дават пари за качества на програмата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми проф. Халачев.
Уважаеми госпожо Еленова, и Вие имате възможността да отговорите на въпроса, който избрахте. Заповядайте.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Няма да коментирам казуса за час/програма, защото предполагам, че всички тук знаем, че това е една изкривена гледна точка. Няма такова нещо като час/програма, знаем колко по-скъпо струват примерно едни новини и как в по-късните часове има повторения. Така че мисля, че тук сме на едно мнение.
Относно казуса ПИК мога да кажа, че това е по-големият и сложен казус – за езика на омразата, но той според мен има два аспекта. Освен това че има радио- и телевизионни канали, които пропагандират този език, има ситуации, в които самите гости пропагандират езика на омразата, на агресията. И трябва да се помисли как самата медия се защитава и реагира, когато попадне в такава ситуация от госта си. Отново ще продължа тезата си, че Съветът за електронни медии има лостове на влияние дори според действащия закон и може да защити самата медия. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Еленова.
Заповядайте, уважаема госпожо Владимирова, и Вие да отговорите.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря. Благодаря, господин Иванов, за въпроса. Малко предистория. През 2010 г., когато започна първият ми мандат в Съвета за електронни медии, една от големите телевизии излъчваше формата „Биг Брадър Фемили”. Той беше с участието на деца и това генерира сериозно обществено напрежение. И Съветът за електронни медии, и Комисията по медии бяха засипани с оплаквания от гневни граждани. Тогава Комисията възложи на СЕМ да създаде критерии за съдържание, което да предпази децата от неблагоприятно влияние. Трябва да ви кажа, че тъй като аз бях излъчена от моите колеги в Съвета за електронни медии да участвам в тази работна група, това беше изключително тежка работа, защото тук трябваше да намерим баланса на много различни гледни точки. От една страна, Държавната агенция за закрила на детето, която, разбира се, искаше много строги, много сериозни правила, от друга страна – беше АБРО, които естествено са в правото си като създатели на съдържание, Асоциацията на независимите продуценти и СЕМ в центъра на всичко това трябваше да изработи тези критерии и да ги предложи на Комисията и да се подпише между Съвета за електронни медии и Агенцията за закрила на детето съответното становище. Беше даден много кратък срок, ние не успяхме да спазим крайния срок, но мисля, че успяхме да намерим един работещ баланс. И казвам работещ, защото днес, шест години по-късно, такива сериозни кризи не е имало. Не казвам, че не трябва да се работи в тази посока, напротив, ако законодателят преценява, че има дефицит в търговските съобщения, които са насочени към деца, то тогава, разбира се, отново на масата трябва да седнат всички страни участници в този процес и да намерят гледната точка, която би била най-добра за обществото, без да увреди интересите на хората, създаващи съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Владимирова.
Уважаеми колеги, имате ли други въпроси към кандидатите? Заповядайте, уважаеми господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имам въпрос, който ще бъде отправен към абсолютно всички кандидати и този въпрос е отправен към малките хора или по-точно казано, към малките медии. Тези медии, които споменахте, 650 ли бяха лицензирани? Не знам дали в момента знаете колко са, аз мисля, че са някъде около 200. Виждате ли, в рамките на толкова време колко регионални медии вече отсъстват от пазара? Сещате се, че това нещо не води до нищо добро това състояние на регионалните медии, които все повече и повече изчезват. И понеже Съветът за електронни медии е регулаторът на тези медии, аз задавам един такъв въпрос: какво ще направите и ако трябва, какво бихте искали да направим ние като законодателни инициативи, за да може да спре този процес? Защото след десет години няма да има регионални медии и ще останем само на национални медии, които ще формират общественото мнение. А това няма да е добре за България. Това ми е въпросът. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Уважаеми кандидати, по същия ред, по който възприехме от предишния въпрос, заповядайте да отговорите. Уважаеми господин Чобанов, заповядайте.
ВАСИЛ ЧОБАНОВ: Сигурно пак в две минути. Регионалните медии, Вие говорите само за електронните медии. Един сериозен ресурс, който трябва да отчитаме, това са регионалните радиостанции на Българското национално радио, които обхващат собствените си региони и добре се справят там. Ако те трябва да спорят с някого, те спорят със сайтовете, където регулацията е относително по-свободна. Не съм съгласен, че те загиват. Загиват определени радиостанции, които нямат възможност да създават собствено съдържание, защото съдържанието идва от кметствата, от областните управители и от съществуващите по-големи икономически субекти. Струва ми се, че това, което може да направи Съветът за електронни медии и законодателят трябва да помогне, местните бюджети да предвиждат такива средства, които да позволяват регионалните медии да се развиват не само като радио- и телевизионни канали, защото телевизионните канали знаем колко са скъпи, но поне като радиоканали спокойно могат да кандидатстват за регионални честоти и да се развива същинският дебат, да има откъде хората да чуят, както едно време чуваха от радиоточката.
Това е по отношение на електронните медии.
Другият въпрос. Наистина познавам много храбри и сериозни регионални медии, които се занимават, разбира се, и със световно съдържание, но оцеляват, работят и имат своята позиция в определените регионални, окръжни градове и т.н. Смятам, че това не е проблем на обществото, по-скоро другите малки проблеми на малките хора, на децата трябва да бъдат във центъра на решението, което трябва да даде Съветът за електронни медии . Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чобанов.
Уважаеми доц. Драганов, заповядайте.
ИВО ДРАГАНОВ: Много сложен въпрос. Той е част от един глобален процес на окрупняване. Казвам го ясно. Преди десети-петнадесет години имаше над 200 телевизионни групировки, сега са девет. Това е по света. Когато почнахме лицензирането в 1999 г. в една лудешка надпревара с времето, идеята ни беше тази: повече плурализъм, за което Вие говорите, повече да се чуе гласът на местните хора с местните проблеми. За съжаление рекламният пазар в България е толкова ограничен, че аз не знам как изобщо съществуват тези големи национални медии, като почнем през Би Ти Ви, минем през Нова, ТВ 7 и т.н., които засмукват със страшна сила тези големи бюджети. Говорим тогава за медиа шоповете, които взимат с 50%.
Това, което аз виждам и което би могъл да помогне Съветът за електронни медии, е по-скоро като консултантска работа. Аз Ви уверявам, че извън големите рекламодатели, тези, които формират пазара от 300-330 милиона, има един много голям пазар от малки и средни предприятия, които нямат ресурса да издържат хора на рекламни служби и пиар. В телевизия „Европа” сме обикаляли и наистина убедихме в 2002 г., когато имахме една финансова криза, хора да финансират в нашите реклами, предложихме им пакетни отстъпки. Тоест трябва една гъвкава политика с лични рекламни агенти, които да слязат ниско долу, в местните предприятия, да ги обикалят и да ги убеждават те да подкрепят своята местна медия, защото истината е, че сте прав, след десет години ще настане мрачна тишина, контролирана от две или три големи национални медии.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми доц. Драганов. Аз само ще призова останалите Ваши колеги, ако са по-кратки, това не би променило по никакъв начин разбирането ни за Вашата компетенция.
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов.
КИН СТОЯНОВ: Ще бъда изключително кратък. Сега в момента фонд „Радио и телевизия” като че ли се грижи единствено за издръжката на бюджета на Съвета за електронни медии. Моят опит в „Националния дарителски фонд 13 века България” може да се пренесе така, че този фонд „Радио и телевизия” да стане една действително добре финансираща структура, която да финансира не само обществените медии, но която да финансира продукт, който има обществен характер, съдържание, което има обществен характер и в частните медии. И мисля, че това може да бъде една програма за спасяване на малките медии. Аз лично виждам по този начин развитието на нещата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Уважаеми професоре, заповядайте.
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ: Уважаеми господин Кадиев, аз смятам, че въпросът е важен именно от гледна точка на съвременното, как да кажа, разпределение на хората в България. Не може в България половината население да живее в София и да искаме да имаме равнопоставено и равнозначно навсякъде присъствие в театри, в обществени медии и т.н. Тоест струва ми се, че решението на въпроса, а той е много важен, решението на въпроса, от една страна, отговорността на Съвета за електронни медии, който трябва доста активно да следи този процес и да знае какво е положението в Силистра, какво е в Петрич, какво е във Видин и какво е в Ахтопол, за да знае действително къде са сериозните проблеми. И от друга страна, струва ми се, че трябва да натоварим малко общините да се замислят по този въпрос. Не може общината непрекъснато да се оплаква пред Министерството на културата, че театърът се закрива, защото хората не искат да ходят на театър в този град. Ами като не искат да ходят, какво да правим? По същия начин общините трябва да са активни и естествено Съветът за електронни медии – тук колегите са прави – трябва да следи, така щото равномерно, доколкото е възможно, да се подхранват всички тези обществени медии, които са в интерес на местните общества. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми проф. Халачев.
Заповядайте, госпожо Еленова.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА: Да, окрупняването на медиите е факт в световен мащаб. Аз бих казала, че по някакъв начин ситуацията е в дълг към радиата. Защото, както казаха и колегите, телевизията е малко по-скъпото удоволствие. Преди много години се даде статут на национално радио на „Дарик радио”, така че, ако се погледне в тази посока, да се даде статут на други радиа като национално радио, те ще бъдат склонни да инвестират и тогава тази широта на различни гледни точки, мнения, мисля, че ще се получи. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Еленова.
Заповядайте, уважаема госпожо Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря. Наистина важен въпрос. Аз не съм убедена доколко той е в правомощията на регулатора да извърши някакви много крайни стъпки. Уверявам Ви, че хората, които работят в Съвета за електронни медии, имат разбиране за това, което се изразява например, когато се приемаше тарифата за таксите към СЕМ, се направи едно разграничение за малки населени места, за по-големи, за брой жители, именно с тази цел, за да не се натоварват по-малките медии и да им се даде възможност да съществуват.
Друго нещо, което Съветът за електронни медии приет във времето, когато съм била член на регулатора, беше така нареченият критерий за маловажност на случаите, за да не понасят най-тежките санкции медии с много малко влияние или с много малък обхват. Това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Владимирова.
Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз имам само един въпрос, не към всички. Разделих условно групата на по-професионално от пиар гледна точка и групата на интелектуалците. Шегувам се.
Моят въпрос е, понеже изпаднахме в един дисонанс – че у нас няма свобода на словото и същевременно искаме ограничения. Знаете, че Съветът за електронни медии постоянно се сблъсква с такива въпроси. Къде свършва свободата на словото? Да речем, наскоро по една национална медия, не националната обществена, а частна, в рамките на три минути един човек на три пъти спомена физиологичния начин за правене определени действия с майката на друг човек. Как бихте постъпили в конкретния случай? Ще го задам на господин Халачев като член на СЕМ, ако това системно продължава да се извършва през цялата седмица?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Петров, благодаря Ви. Това беше доста артистичен последен въпрос.
РОСЕН ПЕТРОВ: Това е ежедневие в нашите медии и мисля, че тук трябва да вървим в конкретика, да не изпадаме във философски тези, защото те ще боравят с конкретни случаи. Както беше случаят с певицата Гери Николова и т.н. Къде свършва и къде започва свободата на словото, това е големият спор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Професоре, надявам се това да е възможно да случи в рамките на една-две минути, да намерите този отговор.
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ: Да, разбира се. Уважаеми господин Петров, аз мисля, че отговорът е прост: не само ако се случва регулярно, а дори и еднократно да се случва, съответните хора, журналисти, медии т.н. трябва да разберат, че това не трябва да се случва. Тоест има формула, по която се инкасира наказание.
Но аз искам да Ви отговоря на по-сложния, философския въпрос – къде започва и къде свършва свободата на словото. Аз мисля, теорията поне е такава, че свобода в общия смисъл на думата и свобода на словото в частния смисъл, може да се дава на хора, които могат да я употребяват правилно в интерес на обществото. Останалите се чувстват пуснати на свобода. И смятам, че това е отговорът на въпроса. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин проф. Халачев. Прекрасен финал на днешното изслушване.
С това приключихме, уважаеми колеги. Да благодарим още един път на вносителите на предложенията и на кандидатите. Предполагам, че следващата седмица ще бъде насрочено заседанието за избор на членове на Съвета за електронни медии. Комисията по културата и медиите ще изготви веднага след края на нашето заседание доклад.
Бих искала да ви предложа заключението на този доклад, което да гласуваме, да звучи последния начин:
Комисията по културата и медиите установи, че всички кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане длъжността член на Съвета за електронни медии.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на господин Васил Чобанов, на господин Иво Драганов, на господин Кин Стоянов, на господин Любомир Халачев, на госпожа Розита Еленова и госпожа София Владимирова за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание по Процедурните правила, за което прилагаме към настоящия доклад проект за решение за всеки един от кандидатите.
Уважаеми колеги, моля, който е за направеното предложение, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията. Благодаря на всички ви!
Приятен следобед!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Крастоянова