1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 16 юни 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден, колеги! Преди да започнем официалния дневен ред искам да кажа няколко думи.
Познавам много от колегите в тази комисия в личен план от дълги години, други ги познавам от скоро и се надявам да работим добре, качествено и в името на майка България. Всичко е за България! От моя страна ще очаквате коректност, откритост, почтеност и честност.
Също се надявам да работим добре с Министерството на културата. Направих вече среща с господин Рашидов и се надявам да работим добре заедно!
Налице е кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред на заседанието са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, аз не знам какво време отделяте за приемането на този важен закон, колкото и добре да са работили в работната група, но ако се удължи, не е ли по-добре срещата с господин Рашидов да отложим за следващия четвъртък?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Друго мнение по въпроса? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Тъй като това е по процедура, аз ще направя обратно становище. Господин Рашидов може би последните два месеца не е идвал на заседание на Комисията по културата и медиите или даже повече и той си имаше своите, как да кажа, нормални човешки основания. Въпросът е обаче, че ние действително натрупахме доста въпроси и ако за пореден път го отлагаме – всъщност аз не знам кога ще бъде следващото заседание, има и някои актуални въпроси и просто те няма да са толкова актуални.
Така че моето предложение е все пак да си направим блиц контрола.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Постъпиха две предложения, ще ги подложа на гласуване.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Гласуваме дневния ред. Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание на нашата комисия от Министерството на културата присъстват: господин Вежди Рашидов – министър, господин Боил Банов – заместник-министър, госпожа Бони Петрунова – заместник-министър, госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар, господин Стоянов Стоянов – главен секретар, госпожа Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, госпожа Юлияна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи, изобразително изкуство”, госпожа Димитрийка Добрева – Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, госпожа Юнета Ничева – главен юрисконсулт.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 554-01-128, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 8 ЮЛИ 2015 Г.
Преди да започнем обсъждането на законопроекта и да дам думата на вносителя господин Велчев, искам да прочета някои неща пред Комисията, те са много кратки, но според мен важни.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от господин Красимир Велчев и група народни представители, е приет на първо гласуване на 4 февруари 2016 г. По време на заседанието господин Велчев заяви, че ще бъде организирана кръгла маса-дискусия с цел да бъдат чути различни мнения, която е проведена на 24 март т.г. На дискусията са поканени народни представители, представители на местната власт, вносители на становища, изпратени в Комисията, неправителствени организации и всички пожелали да участват в дискусията.
По време на дискусията е направено предложение за създаване на работна експертна група, която да обобщи направените предложения. В тази група са включени: от вносителите на законопроекта – господин Велчев и народни представители, внесли предложения след първо гласуване; заместник-министри на културата с екип от Министерството на културата; представители на Националното сдружение на общините.
След проведените заседания експертната група предлага на нашето внимание работен материал, който предстои да разгледаме. Материалът ви е изпратен и публикуван на интернет страницата на Комисията.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към обсъждане и може би е редно вносителят господин Велчев да вземе отношение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми заместник-министри, гости, колеги! След близо една година от внасянето на този проект вече стигнахме до неговото финализиране, за което искам да благодаря на абсолютно всички, които участваха.Отделихме достатъчно време, но в никакъв случай не казвам, че то е загубено. Напротив, събрахме доста мнения, позиции и мисля, че вариантът, който работната група подготви, е доста добре направен, съобразен. Всеки направи своите компромиси, отстъпки.
От сега искам да кажа, че оттеглих моето настояване за мълчаливо съгласие. Тук обаче, както виждате, предвидихме сериозни санкции. И ако след една година, живот и здраве, ако все още сме тук в тази комисия и в този парламент, колеги, ако видя, че въпреки глобите корупционните схеми продължават, ще настоявам да се внесе предложение за мълчаливо съгласие. Казвам, ако, корупцията не се ограничи и съответно тормозът, който се налага на собствениците на паметниците на културата.
Другото, което искам да ви кажа, е, че се надявам, че това е една първа стъпка по отношение на опазването не само на паметниците на културата, но и на средата, в която живеем. Знаете, бях предоставил доста и снимков материал, в който се показва и казах пред работната група, че този въпрос, който обсъждаме в момента, има три аспекта. Единият е културното наследство – много важен момент! – но другите два аспекта не са по-маловажни. Какво имам предвид?
Знаете, че на сградите, които ви показах, а и вие живеете в тези градове, където има такива рушащи се сгради, на много от тях има табелки „Опасно за живота!”, много от тях се самосъбориха, в началото на тази година шест сгради паднаха във Велико Търново. И тук възниква въпросът за опазване и на физическото, и на психическото състояние на подрастващото поколение. От една страна, това, което виждат – сборища на наркомани, направени сметища в тези дворове и в тези имоти, не мисля че възпитават добре подрастващото поколение. Това не е нашето културно наследство в никакъв случай. И от друга страна, животът на тези деца. Защото, както знаете, и в нашето детство беше така, винаги отивахме да играем там, където ни се забранява и е най-неподходящо мястото. Добре че досега няма случаи на пострадали деца, надявам се и в бъдеще да няма. Но ние сме длъжни да предприемем някакви мерки.
И третото нещо, за което споменах, като председател на Комисията за правата на човека, оставяйки въпросите и сградите в този вид, ние нарушаваме човешките права на тези съвестни стопани, които живеят в близост до тези сгради, плащат си данъците, грижат се добросъвестно за своите имоти. Но поставете се на тяхно място, ако живеете в такава обстановка – в съседния двор е такова сборище или ползван като градска тоалетна.
Надявам се с този законопроект да поставим основата на едно друго отношение към недвижимата собственост, дори и тази, която не е паметници на културата, да се вземат мерки, така че и в бъдеще да вървим към такава промяна в Закона за държавното и местно устройство, че всички сгради, които са в този вид, в безстопанствено отношение, да дадем възможност на общинските управи тези сгради да бъдат събаряни или да бъдат принуждавани собствениците да ги приведат в прилично състояние, обезопасени, така че да са в синхрон със средата, в която всички ние бихме искали да живеем.
Още веднъж благодаря на всички участници! Смятам, че ще направим закона максимално консенсусен, без да се влагат всякакви политически нотки в това, което правим. Благодаря ви!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз също искам да кажа няколко думи. Ще бъда пределно кратък, тъй като мотивите на този законопроект са ясни. Ще говоря от опита си като кмет осем години на голям град. Убеден съм, че всички общини и особено кметовете на големите градове ще подкрепят с много сериозни адмирации този закон, защото, повярвайте ми, много от кметовете са изпитвали сериозни затруднения, свързани с тази материя. Казах, че мога да говоря много за мотивите, но имайте предвид, че много от инвестиционните намерения на общини са спирани именно защото много от тези отношения не бяха урегулирани. И аз приветствам разширяването на правата на общините в тази област.
Така че лично аз подкрепям този законопроект и моето становище ще е твърдо „за” за него.
Предлагам да преминем към гласуване на самия закон.
Започваме със заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания има ли? Ако няма, който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предполагам, че Министерството на културата подкрепя наименованието на закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Министерството на културата поддържа направените предложения в работната група по чл. 83, 83а и 71. Мотивите за направените предложения ще бъдат изложени при ваше желание от експертите, които са тук.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да започнем с § 1. По § 1 има предложение на господин Вили Лилков и група народни представители. Колеги, няма да чета целия текст, предполагам ще ме подкрепите да спестим време, текстът е пред всички вас.
Работната група не подкрепя предложението на господин Вили Лилков. Той е тук, за да защити предложението си. Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, съвсем накратко какъв е смисълът на предложението. В момента съгласно чл. 14, ал. 1, т. 13 (аз ще ги прочета все пак, за да стане ясно, не всички имат пред себе си закона), в т. 13 е казано:
„13. А) Заданията за проектиране плановете за опазване и управление и устройствените планове и техните изменения специфичните правила и нормативи към тях, инвестиционните проекти за единични и групови недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони в предвидените от този закон случаи се одобряват и съгласуват след решение на специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.
Б) Заданията за проектите на музейни сгради и на постоянни експозиции на музеите също.
В) Инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументални и декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани територии, както и тяхното преместване и премахване се съгласуват след решение на специализирания експертен съвет.”
Тоест това е специализираният експертен съвет по чл. 64, ал. 2, в състава на който влизат директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, Камарата на архитектите и т.н.
Същността на предложението е, от една страна, да влезе във функциите си и специализираният съвет по чл.99, ал. 2. В закона има такъв специализиран съвет, който е по оценка на движимо културно наследство. И затова предлагам така:
„Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13 , буква „а” се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 64, ал. 2, тези по ал. 1, т. 13, буква „б” се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 99, ал. 2, а тези по ал. 1т. 13, буква „в” – след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министър на културата.”
Тоест този съвет, който законът е предвидил да се определя статут на национално богатство и т.н. на движими културни ценности, да се произнася по заданията за проекти на музейни сгради и на постоянни експозиции. А по отношение на паметниците да се произнася специализиран експертен съвет по изобразителните изкуства, създаден към министъра на културата. Не един съвет да се произнася по всички тези въпроси, а три различни специализирани съвета. Това е смисълът на предложението.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, реплики?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не съм съгласен с тези предложения, защото по принцип повечето от предложенията, които прави господин Лилков, не мога да се съглася, че това, което правим, е някаква реформа. Точно обратното, ние натоварваме все повече и повече звена и системата ще стане още по-тромава. Аз говоря за съкращаване на всички тези процедури и разтакавания, за да може хората, когато имат нужда от ремонт, не да продължат да чакат години наред, а срокът да се спазва. Вижте, колкото повече звена натоварим за съгласуване, толкова повече се размива отговорността и срокът няма да се спази. Искам опростяване. Това е според мен реформата, която искаме да направим – премахване на монопола и даване възможност на общините и на хората, които живеят в тази среда, около тези паметници, да могат да взимат решения. Разбира се, без да има възможност да се унищожават тези паметници, защото, както виждате, тези съвети ще са от достатъчно компетентни хора. Както в дискусиите и в работната група се установи, не най-компетентните хора са в тези съвети, а име достатъчно имена известни и добри, отговорни архитекти, отговарящи на определените изисквания, които могат да взимат решения и няма смисъл да минават тези въпроси през повече звена. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други реплики, колеги? Ако няма – право на дуплика, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Извинете ме, колега Велчев, но моето предложение е точно в посоката, която вие предлагате да се развие законът. Вместо специализираният съвет да се произнася по всички въпроси, аз предлагам точно тази тема – задание за проектиране, планове за опазване и управление, устройствени планове и техните изменения и т.н., да остане в компетентността на действащия специализиран съвет. И той да не се занимава с другите теми по движимо културно наследство, което ще разтовари всъщност неговата работа. Това е смисълът на предложението ми, а не натоварване с допълнителни функции. Ако се прочете внимателно законът, ще разберете, че моето предложение е точно в посока на разтоварване на дейността на този специализиран съвет.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Всички тези неща след това отново се утвърждават от министъра. Това е достатъчно. Взимат се решенията в тези съвети, които са минимум от трима човека, не да се говори за тричленки, минимум от трима човека в тези шест големи общини и оттам се отива на едно утвърждаване от министъра. Ако удължим този път, значи удължаваме времето за съгласуване и работата няма да бъде ефективна. Това искам да кажа.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други изказвания, колеги? Ако няма, важно е да чуем и Министерството на културата какво мисли по предложенията на господин Лилков и по § 1.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: С цялото ми уважение към това предложение, което разбирам че е направено за подобряване работата, тоест то е в духа на самия законопроект, в смисъл, да се облекчи работата и да се съкратят сроковете. Но в работната група беше обсъдено и ние дадохме доста подробно обяснение за това, че имаме три комисии и трите комисии са доста специализирани, така са подбрани техните състави. Едната комисия, която визира господин Лилков, е насочена към недвижимо културно наследство. Другата комисия, която се атакува с този законопроект, е конкретно за съвременни произведения на изкуството. И точно там беше аргументът да не приемем това предложение, тъй като тя е специализирана и съставена от хора експерти. Даже нашето предложение тогава беше, ако се намери за необходимо, в някакъв следващ етап да бъде разширен съставът на тази комисия, но това може да стане и с наредба, това не е нужно да бъде указвано изрично в закона.
Тоест при окрупняване няма да се получи това подобрение, което се очаква от този законопроект.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Има предложение на народните представители Иван Иванов и Валентин Павлов. На работната група вносителят заяви, че предложението ще бъде оттеглено.
ИВАН ИВАНОВ: Да, заявили сме и потвърждавам, че днес предложението ще бъде оттеглено, тъй като заложената в сегашния проект интерпретация е по-добра.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Да чуем и становището на Министерството на културата по § 1 – дали го подкрепят или не го подкрепят.
Не го подкрепят.
Преминаваме към гласуване.
Който е за предложението на господин Лилков, моля да гласува.
За – 1, против – 8, въздържали се – 5.
Гласуваме отпадането на § 1. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
По § 2 има предложение на господин Вили Лилков и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на госпожа Дора Янкова и група народни представители § 2 да отпадне. На работната група вносителят заяви, че предложението ще бъде оттеглено.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Тъй като предложението, което ние сме направили, отива на друго систематично място и вече е прието от вносителите, по тази причина и на работната група, и днес на заседанието аз оттеглям предложението.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Има предложение и на народните представители Иван Иванов и Валентин Павлов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя „както и извършват други дейности, определени в този закон.”.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5:
„(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1, в рамките на утвърдената численост на общинската администрация се създават звена в плановите икономически райони, определени в Закона за регионалното развитие:
1. за Югозападен район – Столична община;
2. за Южен централен район – община Пловдив;
3. за Югоизточен район – община Бургас;
4. за Североизточен район – община Варна;
5. за Северен централен район – община Велико Търново,
6. за Северозападен район – община Плевен.
4) Звената по ал. 3 се състоят от най-малко три лица, които отговарят на изискванията на чл. 164, ал. 1 и 2.
(5) Звената по ал. 3 могат да издават писмени становища по чл. 84, ал. 2, т.2 за недвижими културни ценности, които не са категории „световно“ и „национално“ значение, намиращи се в общините от съответния планов икономически район.
(6) Звената по ал. 3 работят под методическото ръководство на НИНКН, чийто представител участва в подбора на специалистите по опазване на недвижими културни ценности, които работят в тях.”
Давам думата на господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря господин председател. Всъщност моето предложение е в чл. 17, ал. 1, която предвижда създаване в общините с териториално деление специализирани звена от наличната численост на общинската администрация, които се състоят най-малко от три лица, отговарящи на критериите на чл. 164, ал. 2, да отпадне.
Колеги, всъщност това е сърцевината на предлагания законопроект от колегата Велчев и аз тук искам малко по-дълго да обоснова защо предлагам това да отпадне.
На първо място, споделям категорично неговата и на вносителите загриженост за състоянието на културното наследство. Споделям категорично, че имаме тежък проблем с опазването на културното наследство и придвижването на проектите. Споделям това, че общините в момента са силно затруднени в дейността си по опазване на културното наследство и изобщо че системата е тромава.
Това предложение обаче е политическа стъпка в грешната посока. То няма да доведе до подобряване на работата по опазване на културното наследство и моето виждане за решаването на този проблем е в друга посока – засилване на капацитета на НИНКН, увеличаване на неговия щат, създаване на регионални звена, но те да бъдат на методическо и пълно подчинение на НИНКН, укрепване на капацитета на Националния институт за недвижимо културно наследство, пряко методическо ръководство върху тези звена от страна на НИНКН. Но в никакъв случай не трябва да смесваме контрола, който в момента е в общините, и разрешителната дейност да отиват също при кметовете на общини.
В този смисъл тук се различаваме във философията на законопроекта и аз смятам, че трябва да вървим в посока на укрепване на капацитета на НИНКН. Причините да не работи в момента добре Националният институт за недвижимо културно наследство са основно в това, че силно е намален неговият капацитет. Това е на първо място.
Освен това друга основна причина е, че регистърът на недвижимото културно наследство не е дигитализиран, не е актуализиран. Националният документален архив, с който работят хората от НИНКН, не е дистанционно или електронно достъпен.
Ако ние тръгнем в тази посока, експертите в тези общини, в които ще се създадат тези звена, ще се сблъскат със същите трудности и няма да се подобри ефективността от работата им. Освен това самата процедура в момента по одобряването на един проект включва между 17 и 19 стъпки – движение на документацията между НИНКН и Министерството на културата. Ако не се опрости тази процедура, а тя изглежда ще остане същата по начина, по който се предвиждат в момента промените в закона, пак нищо няма да се промени.
Убеден съм в добронамереността и в загрижеността на вносителите за решаването на този проблем, но смятам, че това е политическа стъпка в грешна посока.
И още нещо ще кажа. По този начин, с приемането на тези промени в закона няма да можем да се преборим с корупцията. Корупцията може да бъде преборена тогава, когато намалим дискреционната власт, когато увеличим прозрачността, а не по начина, който се предлага от вносителите. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Съвсем кратка реплика, няма да бъде по цялото изказване и по всички точки, само ще кажа, че ако тези съображения бяха казани от името на друга партия, бих ги приел. Но партия, която се нарича реформаторска или блок, да говори така – не виждам нищо реформаторско в това да увеличим това, което е било и при комунизма, и при какъвто и да е друг строй или организация. След като се е доказало че нещо не работи, вие искате да увеличим тези, които не работят, да станат повече. Аз на това не му казвам „реформа” и мисля, че точно това, което правим, е в духа на една реформа – да сменим системата и да направим нещо съвсем ново. А дали ще успее, това ще покаже времето. Казах, след една година ще видим, живи и здрави, дали това работи. Ако не работи, ще потърсим други по-строги мерки. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не виждам защо намесваме тук кметовете. Предложенията, които ще идват, ще идват от териториалните звена и отиват на последна инстанция при министъра. Той отговаря и тук кметовете нямат никаква власт. Защото те, ако и да могат да манипулират своите служители, което е конфликт на интереси в известен смисъл, последната дума има министърът. Той отговаря и неговите съветници и назначените при него експерти, каквито той има.
Второ. Архивът на НИНКН, тогавашният НИПК, беше пълен, огромен, изключително богат и сега той не съществува. От времето на арх. Угринов насам този архив беше последователно унищожаван, ликвидиран, разграбен и сега със сигурност колегите от НИНКН не знаят какво има в него.
Когато НИПК беше на върха на своята, така да се каже, кадрова мощ, нарушенията бяха същите. Аз не виждам как ние ще увеличим, ще укрепим цялата тази структура и тя ще работи рационално, както не е работила преди, когато е била голяма.
И аз съм подписал това, което господин Велчев е предложил. Той успя да ме убеди в едни неща, пък аз успях заедно с Тодор Чобанов да го убедим в други неща и горе-долу дотук го докарахме. Той каза във встъплението си, че това е един опит да разчупим системата и да смъкнем малко тежестта, която носи Националният институт за недвижимо културно наследство. Друг е въпросът, че този институт не бива да бъде в този си вид и трябва да се направи следващата стъпка той да се реформира, да се подчини директно на министъра на културата, който да контролира и да държи, както се казва, изкъсо юздите на цялата тази структура, защото нещата стигнаха дотук именно от тази автономия досега. Не съм сигурен дали срещу Угринов още не се водят дела, дали са приключили, не съм търсил информация, но мога да я намеря много лесно.
Не съм съгласен да се връщаме назад. Аз разбирам колегата Лилков, той има визия за нещата от архитектите от НИНКН, не съм сигурен дали няма и влияние от далечното минало бившия директор на НИПК арх. Москова, с която аз съм работил дълго време и изпитвам изключително уважение към нейния професионализъм. Но тук става дума за интересите на архитектурната гилдия, която не иска да се разчупят нещата.
Пак обръщам внимание. Това, което е написано тук, се отнася за паметниците с местно значение. Иначе НИНКН, респективно министерството, понеже те са в известен смисъл свързани, когато е от световно и национално значение, те координират както досега всичко.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Има ли други изказвания? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз трябва да кажа, че тук при това предложение бях доста раздвоен, защото, от една страна, аз самият съм учил архитектура и съм стажувал в бившия Институт за паметниците на културата в такава регионална структура във Велико Търново и знам колко добре работеше. Само че тази структура работи при чисто централизиран подход. А това, което ние всъщност търсим в крайна сметка с това предложение, е да децентрализираме подхода. И специално по-нататък ще видим предложението, което аз съм направил, това са градове, които ние избираме, където има изключително голям капацитет – честни архитекти, археолози и т.н. да влязат в тези комисии.
На второ място, доколкото разбирам, ако това са регионални структури към НИНКН, то тогава държавата трябва да поеме тяхното финансиране, а бюджет за това няма. Затова тук става въпрос и за финансова децентрализация. От една страна, общините ще назначават или ще си избират експерти, разбира се, под методическото ръководство на НИНКН в тези комисии, на които де факто общините ще плащат, плюс това ще бъдат въведени и такси. Така че тук идеята е тази структурна децентрализация да върви с финансовата децентрализация, която в момента тече. И отделно аргументът, че тук става въпрос за паметници на културата с местно значение и кой ако не местните археолози, архитекти и т.н. знаят най-добре за какво става въпрос.
Пак казвам, въпросът е двояк, но така или иначе, може би е добре да се пробва този вариант и след една година действително са види, че той работи. Ако не работи, да се търси евентуално друго решение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: За дуплика - господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря. Първо ще кажа по отношение на влиянието, тъй като доколкото схванах, вие искате да кажете, че някой ми е повлиял, за да внеса този законопроект. Не познавам госпожа Москова, не познавам господин Угринов. Имам достатъчно опит, за да съм наясно какво ще се случи след няколко години при тази система.
Не съм съгласен с колегата Велчев, който каза, че моето предложение не е реформа. Напротив, системата работеше добре преди години, когато имаше регионални звена, подчинени директно на Националния институт за недвижимо културно наследство, които изпълняваха същите тези функции, които вие очаквате че сега ще изпълняват общинските звена. Всъщност моето виждане е, че ако се върнем към онази система, тя ще бъде много по-добра и много по-работеща.
И още нещо. Проблемът, за който Вие, проф. Станилов, говорите с националния документален архив и неговото състояние, ще остане независимо какво решение ще се вземе. И ви гарантирам, че когато се наложи да се прави оценка на културно наследство в Плевен, в Троян, в Ямбол или в Стара Загора, експертите ще трябва отново да пътуват до София и отново да влизат в този документален архив, докато той не се дигитализира. Така че проблемът ще остане и при едното, и при другото решение, но вие не го решавате с този законопроект. По-скоро би трябвало да се работи първо по актуализация на регистъра на паметници, електронизация на националния документален архив, за да станат публично достъпни. И докато това не се реши, проблемът ще остане. Докато не се опрости процедурата, която, пак казвам, включва между 17 и 19 стъпки и вие не я променяте по никакъв начин, нищо няма да се реши.
Това е моят отговор. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, други изказвания?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли само две думи? Вие ни връщате към едно време, когато системата е работила перфектно. Ето тук има хора от министерството, никога тази система не е работила перфектно, винаги се е чакало. Кога се е спазил срокът от два месеца?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, има ли други изказвания?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само да чуем становището на Министерството на културата и предлагам да минем към гласуване.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, само две думи.
Първо, ние се срещнахме и аз желая „На добър час!” на новия ни председател. Работил съм с него като кмет на Пловдив, много въпроси сме решавали. Той познава материята култура, особено в град като Пловдив, така че искрено му желая „На добър час!”
Тук имаше една добра атмосфера, да благодарим на Поли Карастоянова, с която също работихме в консенсус, имаше диалог. Така че от тази гледна точка искрено ви желая лека работа!
Слушам дебата, този дебат никак не е излишен, той е хубав. Никога Институтът за паметниците на културата не е работил изрядно. Аз лично уволних господин Угринов, ще ви кажа защо. Беше пропищяла София от така наречената корупцията. Тя е много елементарна, много простичка: вашият проект не става, знаем едни архитекти, те знаят как да стане, елате, ще го направим.
Докато не направим електронното правителство, докато има над 20 хиляди преписки за обработване и 40 човека в НИНКН, капацитета и мощността на тези хора ние не може да ги унищожим и да им кажем денонощно да работят. Извинявайте, там има десетина-двадесет добри, прекрасни експерти, изпушваме ги от работа, обемът е много голяма.
Ние прегледахме всичко и сме съгласни, защото все от някъде трябва да тръгнем, колеги. Тук не е въпрос на противоречие, въпросът е как да стане по-бързо това електронно правителство, как достъпът да е по-прозрачен и по-бърз до тази информация. Обемът е много голям. Знаете преди време и самият премиер беше готов палатки да правим, но има неща, които ние не може да ги претупаме и да ги оставим, тъй като когато касае история, археология… Да, тогава имахме драми, но докрай трябва да се проучват терени, и магистралата трудно ставаше и се забавяше. Срокът от двата месеца истина е, че трудно се спазва и никой не го крие. Истина е, че нямаме обем хора, които да спазят този срок поради големия брой на преписките, не пропускайте тази дума – много преписки.
Така че трябва да има много сериозен контрол, когато става въпрос за историческа памет. Много сериозен, много експертен контрол, това е вярно. Но регионалните ще облекчат малко, разбира се, вие сте ги разпределили на нива. Национално значимите и световно значимите обекти трябва да минат, разбира се, на много по-широко и по-сериозно гледане.
Ние смятаме и затова сме съгласни със законопроекта – да се тръгне от някъде. Една реформа е жив организъм, не е свършен продукт – днес като се приема и да приключи, а в движение някои неща ще се наместват, ще се видят недостатъци. Но по-добре да се върви в една по-правилна посока, отколкото въобще да не вървим на никъде. Така смятаме. И именно затова сме приели цялото това предложение, подкрепяме го и, живи и здрави, всички сме отговорни хора и в процеса на работата във времето ние ще доизкусуряваме. Вижте, един Закон за културното наследство никога не е бил готов закон завинаги, винаги имаме някоя поправка, налага се нещо, животът се променя, нещата се променят.
Това е нашето мнение, подкрепяме засега този законопроект.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за предложението на господин Лилков, моля да гласува.
За – 0, против – 6, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на госпожа Янкова беше оттеглено от госпожа Бояджиева.
Преминаваме към предложението на Иван Иванов и Валентин Павлов. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Който е съгласен по принцип с предложението, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието единодушно.
Предложението на Дора Янкова е подкрепено по принцип и е отразено в систематичното му място в § 1. Нали така, госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Точно така. Само първото предложение е оттеглено, второто е прието от работната група.
Предложение от н.п. Вили Лилков и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Иван Иванов и н.п. Валентин Павлов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата „комплексни“ се заменя със „заключителни“;
2. В т. 6 след думите „културни ценности” се добавя „включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл. 50, ал. 2” и след думите „архивен фонд” се добавя „включително в електронен вид”.”
Бележки има ли, колеги? Няма.
Гласуваме двете предложения по принцип заедно, колеги.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гласуваме § 2. Становище на Министерството на културата? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на господин Вили Лилков и група народни представители. На работната група вносителят заяви, че предложението ще бъде оттеглено.
Господин Лилков?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: На работната група във връзка с това предложение ми беше казано, че и в момента законът предвижда това. Но бих Ви помолил да обосновете, че действително е така в закона.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Нека да дадем думата на нашия юрист.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин председател. Аргументът, който беше посочен на работната група, е, че вие сте предложили да се уреди по какъв начин се избира само директорът на НИНКН. Докато в тази глава и в този раздел са уредени още няколко културни института, като (доколкото си спомням) Института по подводна археология, имаше и още един институт. Ако ние сега приемем вашето предложение, това означава всички други институти, които са уредени в този раздел и в тази глава, по същия начин успоредно и огледално да направим същите текстове, а ние нямаме готовност и това е извън обхвата на законопроекта. Затова си спомням, че вие се съгласихте.
А за другия аргумент - към министерството, те ще ви отговорят.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Нека да чуем и становището на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Става въпрос за предложението на народния представител господин Лилков. Не можем да отделяме устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство от останалите второстепенни разпоредители към Министерството на културата, тъй като те се подчиняват на едни и същи принципи. Затова сме съгласни с предложението по време на работата на работната група, че вносителят е заявил, че ще оттегли това предложение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ако не го оттеглите, ще го подложим на гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Мога ли да допълня нещо? Общо взето в повечето предложения се цели реанимиране на ролята на старото НИПК и на НИНКН. Аз мисля, че с всичките му положителни и отрицателни елементи е изиграло ролята във времето. Не бива да правим опит сега да възстановяваме нещо, което по една или друга причина вече е изчерпало своите функции. И още повече, давайки му някакви допълнителни правомощия, да го противопоставяме на общата културна политика на една държава, която се ръководи, както знаем, от Министерството на културата. Тоест трябва да се търси някаква друга нова, модерна, рационална форма за управление, а не да се прави опит за някакво връщане назад.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Изглежда пак не се разбираме. Извинете, колеги, но тук става въпрос за това директорът на НИНКН да се избира с конкурса. Имате против това ли? Това е същността на предложението. И фактът, че повече от три години директорът на НИНКН работи без проведен конкурс, показва, че имаме някакъв проблем. Същността на предложението ми е това – директорът да се избира с концепция въз основа на конкурс. Ако вие не искате конкурсното начало, това е друг въпрос.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: За процедура има господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, аз Ви моля да се придържате стриктно към правилника. Когато има вносител, дава се правото на вносителя, изказва се, реплика, дуплика и продължаваме напред. Няма право да се взима по няколко пъти думата. Това – първо.
Второ, оттеглете – не оттеглете. Има правилник на Народното събрание. Ако народният представител, който има предложение, не го оттегля, подлага се на гласуване и се върви напред.
Аз нямам нищо против, има действително концептуални различия в предложенията, но ви моля да се придържате към правилника. Ние имаме правилник, който сме гласували, във всички комисии важи, моля Ви да спазвате правилника и тук. Няма право да се правят изказвания по няколко пъти, затова бъдете стриктен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, за мен е най-лесно да вървя по правилника и може би ще трябва да го направя.
Думата има Таня Цветанова и преминаваме към гласуване, ако господин Лилков не си оттегли предложението.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата категорично и в работната група заяви мотивите си по отношение на това че е против направеното предложение. Обяснявам подробно защо. Към настоящия момент Закона за културното наследство предвижда устройството и дейността на НИНКН да се определя с правилник, приет от Министерския съвет. В Закона за закрила и развитие на културата изчерпателно е описан редът, по който се назначават директорите на държавните културни институти. Националният институт за недвижимо културно наследство и към настоящия момент е държавен културен институт, тоест той попада в хипотезата на предвидения ред по Закона за закрила и развитие на културата. Уреден с наредба на министъра на културата от 2007 г. е редът, по който се провеждат конкурсите за директори на тези институти. Там изчерпателно пише това, което вие всъщност предлагате. Предвижда се и към настоящия момент концепция, предвижда се и към настоящия момент провеждането на конкурс за назначаване на директор. Тоест това, което се предлага в този параграф, преповтаря съществуващия текст на закона към момента.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колега Лилков, оттегляте ли предложението си?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Не.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подлагам го на гласуване. Който е за предложението на господин Лилков, моля да гласува.
За – 0, против – 9, въздържали се - 2.
Предложението е отхвърлено.
Преминаваме нататък. Работната група предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1, буква „б“ след думата „конструкции” се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават;
б) в т. 2, буква „а” след думите „част „конструкции”“ се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават;
в) в т. 3 след думите „част „конструкции”“ се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Въвеждането в експлоатация на строежи по ал. 1, т. 1, извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.“
4. В ал. 5 думите „премахване изцяло или частично” се заличават.”
Това е предложение на Министерството на културата. Колеги, ще ви моля да го обосновете по-синтезирано.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Поддържаме предложението на Министерството на културата и давам думата на нашия експерт арх. Добрева да каже съвсем стегнато аргументите.
АРХ. ДОБРЕВА: Член 83 в този вид се получи заради нашето желание да не издаваме становище за въвеждането в експлоатация на нови сгради и участие в държавни приемателни комисии за инфраструктурни обекти и огромни обекти, като водни цикли. Поради което, за да можем да изискаме съгласуване на тези проекти на транспортната инфраструктура, ал. 2 предлагаме да я заличим и изискването за съгласуване на документация за транспортна и техническа инфраструктура са в ал. 1, т. 1, буква „б”, т. 2, буква „б” и в т. 3.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Който е съгласен това предложение да стане предложение на Комисията за нов § 3, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Предложение от н.п. Вили Лилков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението. Господин Лилков?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Няма да го аргументирам.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подлагам предложението на гласуване. Който е за предложението на господин Лилков, моля да гласува.
За – 0, против – 7, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Продължаваме. Работната група предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 83а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „и ремонти на покриви”;
2. В т. 2 думите „в интериор” се заличават;
3. Точка 3 се отменя.”
Нека да чуем становището на Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Поддържаме направеното предложение.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това става предложение на Комисията. Комисията предлага да се създаде § 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема с 12 гласа.
Преминаваме към § 3 по вносител.
Има постъпило предложение на Настимир Ананиев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложение.
Предложение на проф. Станилов.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 6.
Предложението от Дора Янкова и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
И предложение на господин Лилков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Член 84 се изменя така:
Чл. 84. (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят:
1. за недвижими културни ценности с категория “световно значение” и с „национално значение”, в техните граници и охранителни зони – в НИНКН.
2. за недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение”, в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3.
(2) Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за:
1. единични и групови недвижими културни ценности с категории “световно значение” и с „национално значение”, в техните граници и охранителни зони - след писмено становище на НИНКН.
2. единични и групови недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение” - след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3.
(3) В случаите по ал. 2, когато единични недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение” попадат в границите и охранителните зони на групови недвижими културни ценности с категории “световно значение” и „национално значение”, съгласуването по ал. 2, т. 2 се извършва след писмено становище на НИНКН.
(4) Проектите за планове за опазване и управление, плановите задания, пилотните проекти и други по недвижимото културно наследство, изготвени от НИНКН, се съгласуват по реда на ал. 1 и 2 след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2.
(5) За извършване на съгласуването по ал. 2 и 3 се подава заявление до министъра на културата чрез директора на НИНКН, съответно чрез ръководителя на звеното по чл. 17, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на културата. Един екземпляр от документацията се предоставя на НИНКН за попълване на архивния фонд.
(6) Директорът на НИНКН, съответно в случаите по ал. 2, т. 2 – ръководителят на звеното по чл. 17, ал. 3 се произнася с писмено становище в двумесечен срок от датата на постъпване на заявлението.
(7) Писмените становища по ал. 6 се изпращат на министъра на културата не по-късно от три дни след изтичане на срока по ал. 6 за изготвянето им.
(8) Отказът за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси по чл. 83, се мотивира писмено.
(9) Отказът по ал. 8 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) За изготвяне на писмените становища по ал. 2 от НИНКН, съответно от общината по чл. 17, ал. 3 се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 19, ал. 2 и в съответната наредба по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси.”
Колеги, има ли изказвания? Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Смятам, че предложението на работната група включва частично и предложенията, които са направени от мен и от колегите, така че аз приемам предложената редакция и можем да считаме, че оттеглям предложението си по принцип.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря. Становището на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Поддържаме предложението на работната група.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Започваме с предложението на Настимир Ананиев.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Който е за предложението на проф. Станилов по принцип, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към предложението на Дора Янкова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Лилков оттегли предложението си.
Гласуваме § 3, който става § 5 вече с новата редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 5 е приет.
Следват параграфи 6, 7, 8 и 9, които са предложени от Министерството на културата. Работната група предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В чл. 169, ал. 2 накрая се добавя „удостоверено с подпис върху графичните материали”.”
Работната група предлага да се създадат § 7, § 8 и § 9:
„§ 7. В чл. 197, ал. 3 числото „2“ се заличава.
§ 8. В чл. 200а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Който не изпълни задълженията си по по чл. 71, ал. 2 в определения срок, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лева, а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.”
§ 9. Създават се чл. 200г и чл. 200д:
„Чл. 200г. (1) Длъжностно лице, което не изпълни в законоустановения срок задълженията си по чл. 84, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 500 до 3 000 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5 000 до 10 000 лева.
„Чл. 200д. Който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване без съгласуване с министъра на културата въз основа на решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства по чл.14, ал.2, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.”
Да чуем мнението на Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Подкрепяме направените предложения по всички тези предложения и вместо да даваме аргументация си пожелаваме най-после да бъдат събирани тези глоби, защото досега падат в съда.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председателю, аз мисля, че тук се дава пример как трябва да изготвяме точно тези наказателни процедури, защото, забележете, глобите от минимум до максимум са само два пъти. А не да се прави от 20 до 2000 и да има рекет и този инспектор, който отиде, да каже: дай нещо и ще бъдеш на тънката лайсна. Тук глобите са направени така, че да се съобразява всеки с глобите. Поздравявам Министерството на културата, че ги е направило така.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз също поздравих министерството, тези глоби лично ми допадат. Тези предложения за параграфи 6, 7, 8 и 9 ще станат предложения на Комисията.
Колеги, който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам един въпрос: какви заплати ще получават тези патриоти, които работят в тези комисии, при тези наказания? Ще се окаже, че няма да намерим хора, които ще се съгласят. Да ти тежат на главата 15 хиляди и да работиш за 350-400 лева – не знам!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Данаилов, аз лично имам мнение по въпроса, но ще го запазя за себе си. Нека вървим нататък по законопроекта, че времето много напредна.
Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Вили Лилков и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде подразделение с наименование :
„ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“
Гласуваме двете предложения – на Дора Янкова и Вили Лилков, подкрепени от работната група, ан блок.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Гласуваме предложението на работната група за наименованието на подразделението.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Работната група предлага да се създаде § 10:
„§ 10. (1) Звената по чл. 17, ал. 3 се създават в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) До създаването на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3 заявленията за съгласуване по чл.84, ал. 2 се подават и съгласуването се извършва по досегашния ред, като становищата се изготвят от НИНКН.
(3) Подадените до влизането в сила на този закон заявления за съгласуване по глава пета, раздел V се разглеждат и довършват по досегашния ред.
(4) За декларирани и обявени по реда на обявени по реда на § 10 и § 12 недвижими паметници на културата, които са без определена категория до влизане в сила на този закон, дейностите по чл. 83 и съгласуването се извършва по досегашния ред.“
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложение от госпожа Дора Янкова и група народни представители.
Предложение от господин Вили Лилков и група народни представители.
Работната група не е успяла да вземе становище.
Третото предложение е на господин Вили Лилков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Колеги, изказвания по предложението на Дора Янкова и на Вили Лилков?
По предложението на госпожа Дора Янкова има думата проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дора Янкова е предложила една година. Нашето сериозно предложение отговаря на това, което предлага господин Лилков – две години. Три години е един много дълъг срок.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Двете предложения се припокриват.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предложението на господин Лилков е по-добро.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Оттегляме предложението на Дора Янкова и предлагаме две години.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз също го одобрявам и мисля, че това предложение е логично.
Становището на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Това предложение на народния представител Вили Лилков ни допада абсолютно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Обединихме се около предложението на Вили Лилков за две години.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на Вили Лилков, което не е подкрепено от работната група.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Аз подкрепям предложението си.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Лилков. Давам думата на нашата юристка.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин председател. Срокът за изготвяне на тази наредба е изтекъл по Закона за нормативните актове отдавна. Ние може да дадем нов срок, ако съответно правим промяна в чл. 69, ал. 4. Вие не предлагате такава промяна, така че няма как в Преходните и в Заключителните разпоредби ние да дадем нов срок, защото той трябва да е свързан с нещо ново, което законът е дал. Затова би следвало, ако се съгласите, да го оттеглите.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Оттеглям го. Може да направим съответните промени заедно с предходния въпрос по отношение на конкурсите и назначаването на директорите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря ви, господин Лилков. Предложението е оттеглено.
Преминаваме нататък.
Предложение на господин Вили Лилков и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 6, свързани с актуализацията и воденето на публичния регистър на недвижимите културни ценности и на националния документален архивен фонд в електронен вид, се изпълняват в срок до две години от влизането в сила на този закон.”
Какво е становището на Министерството на културата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Положително.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, гласуваме предложението на Вили Лилков по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Който е за предложението на работната група за създаване на § 11 с двете години, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
С това, колеги, приключихме с гласуването на законопроекта. Уверявам ви, че много от кметовете в България ще са доволни. Надявам се да мине и през парламента.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ, МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА, ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Рашидов, радваме се че сте наш гост. Доколкото разбрах от колегите от Комисията, към вас ще има доста въпроси.
Започваме с най-голямата група, както е по правилник, ГЕРБ, да зададе първа въпрос. Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председател, господин министър, уважаеми заместник-министри! Както казваше един наш политик, днес е голям ден за българската демокрация. Първо, приехме един законопроект, който една година се движи в пространството, но виждам, че стана точно това, което искахме всички – да се приеме консенсусно.
И второ, също много важно нещо (извинявайте, ако се вълнувам много), тук искам да изкажа специална благодарност на министъра, на целия екип, включително на Националния институт за недвижимо културно наследство, защото ще ви прочета нещо, за което се водеше борба десет години.
„Уважаеми господин Рашидов, в изпълнение на Ваше разпореждане на 16 юни 2016 г. се проведе заседание на Експертния съвет на НИНКН, на което беше представена готова документация за предоставяне на статут.
Експертният съвет взе решение директорът на НИНКН да предложи на министъра на културата предоставяне на статут на летищен комплекс „Божурище” като групова историческа урбанистична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, както и единични недвижими културни ценности на територията на груповата ценност.”
Благодаря Ви! Това е едно решение, което го чакаме десет години. Дано, господин министър, този път не ви подведат, както предишния път, тези, които сте тук и тези след вас дано не саботират това решение, както беше и при професора, и при вас. Две правителства не можаха да прокарат това решение от саботиране от други хора, които са под вас. Дано сега вече след натрупания опит това не стане и да се върне това летище на държавата като културна ценност. Благодаря ви много!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин председател, по-скоро заради това че Ви е първо заседание, малко да осветля това нещо, да не остане впечатление, че сме направили една услуга.
Мисля, че тук е мястото да благодаря на предшественика ми в лицето на проф. Данаилов, че той е бил един от малкото министри, който не само че не е променил никакъв статут на паметници на културата, опазвал ги е, но е и създал статут на паметници, които заслужават.
По моето управление, разбира се, сме пазили паметниците на културата като очите си, те остават все повече рядкост и ние сме длъжни да ги опазваме като българи, които трябва да имат памет.
За щастие или нещастие, този статут го имаше и някъде в промеждутъците, когато не сме били нито аз, нито проф. Данаилов министри, се е случила така, че някой с лека ръка е махнал статут на паметник на културата и това беше голямата драма. Оказва се много по-лесно да развалиш нещо, да махнеш нещо, отколкото да го възстановиш. Вярно е, че беше много нервно, това беше фикс идея на депутата Велчев, нашия колега, но той имаше едно малко основание: България е дала първия летец, България е една от първите авиационни държави. Да, „Божурище” е едно от първите летища, да то има статут, аз го заварих със статут и не беше честно някой да го отнеме, да получава ордени и да загубим един паметник на културата. Не всичко е пари. Да, разбира се, пари много трябват, всички знаем, че инвестициите са важно нещо, но не на всяка цена и не навсякъде. Имате пример и Пловдив – една прекрасна сграда в центъра на Пловдив, която носи част от характеристиката и историята на Пловдив, виждате какво се случи на Трети март.
Така че аз също се радвам, че екипът ми работеше, процедурата беше дълга. Благодаря на целия екип, малко ги измъчих, малко ги подпирах, малко тук заплашвахме заместник-министрите, че им искаме оставката, аз заплашвах депутатите, че ще искат тяхната. Но все пак стигнахме до крайната истина.
Да ви е честито „Божурище”! Нека да опазваме всеки паметник. Това беше историята, господин председателю, заради вас го казвам, за да сте запознат горе-долу. И отново паметникът си е паметник.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря на министъра.
Професор Данаилов, въпрос?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще започна с това да изкажа моята лична благодарност и възторг от начина, по който министър Рашидов от трибуната на Народното събрание защити това, че той не руши музеи, а гради. Отговорът беше много точен и силен и му благодаря от сърце!
Напоследък ние все питаме за тези пусти временно изпълняващи функции директори. И моят въпрос ще бъде пак в тази посока (имам предвид въпросите, които ви бяхме задавали на контрола). Отново започнаха много силни брожения в средите на филмовите дейци, по стар обичай, неудовлетворени от работата на временно изпълняващия функцията господин Балкански.
Мисля, че преди вашето заболяване, господин министър, Вие съобщихте, че след проваления конкурс ще обявите нов конкурс за изпълнителен директор. Живот и здраве, оправихте се, имате ли намерение и кога да обявите конкурса за изпълнителен директор на Националния филмов център?
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Данаилов! Първо, Конституцията никъде не казва, че не може един човек да бъде временно изпълняващ длъжността - временно изпълняващ длъжност може да бъде толкова по закон и по Конституция, колкото прецени министърът. Вие сте били министър, знаете това.
Аз ще отговоря по един нестандартен начин. Ако директорът ще прави българските филми, горко на българското кино! Ако директорът ще прави театър, а не актьорите, горко на българския театър! Ако директорът ще управлява големите дейности на националните музеи, горко на музеите! Да, директорът е важен, той трябва да бъде мениджър и много са важни подразделенията, екипите и художествените съвети, които ще определят политики, бюджети и всичко на тези институции. Аз смятам, че тази драма да се питаме кога ще има конкурс, ще има. Отговорът ми е по-простичък: да, ще обявим конкурса. Вие знаете, господин професоре, че който и да спечели, когото и да сложим, нашите колеги много не си четат трудовите договори. Всеки човек подписва в живота си договор какво ще прави, какво се изисква от него и какви са му правата. В България обаче всеки казва кой да е началник, кой да не е началник, кой да е министър, кой да е директор. И този хаос създава още по-голям хаос и в институциите.
Бях обвинен, че не съм назначил никой в българските културни центрове, които са едни апетитни места за живеене и за работа. Аз можех, господин професоре, да си назнача всичките близки и роднини, братовчеди, както се е правело, на една топла, хубава работа, с коли, държавни имоти и добри заплати. Аз не го направих. Не за друго, не ни работят институциите, господин професоре, културните ни центрове са се превърнали в едни Браили. В театрите всеки казва с кого иска, кого иска. В момента, в който е един, групите надигат вой: ама ние не го искаме тоя! Тези групи трябва вече наистина да си отворят договорите, да работят сърцато.
За нас е огромен проблем да намерим този човек, консенсусния, този, който ще мотивира съставите. Защото ако ние се борим за един директор на един театър, там има 300 артисти, които чакат работа, мотивация и публика. Ако в киното има 14 млн. 200 хил. лева, такива пари откакто има Закон за киното не е имало, да, там трябва да се прави кино и да има един директор, който да е мениджър и добре да управлява и да мотивира хората да работят. Да, това е важно. Ще сложим, господин Данаилов, основателно е, сигурно ще има. Конкурсното начало не винаги е най-доброто, защото ако сложим един човек по Кодекса на труда, ние не можем да го откъртим четири години ако той е лош управник. Знаете добре, това е драма. Но ако един временно изпълняващ длъжността в рамките на един изпитателен срок, за пет-шест месеца или повече, покаже че той е диалогичен човек, че той е динамичен човек, че той е добър управител, че той е добър мениджър… Да, какъв е проблемът да направим конкурс? Аз смятам, че не е най-добрата и демократична форма конкурсът, но не го решавам аз. Вие сега приемате един закон, който ще предопредели нашите функции като министри, като управници и ще се подчиним на законите такива каквито са.
Така че, отговорът ми е кратък: ще обявим конкурс. Много бих искал да говорим в сферата на културата за творчество, отколкото за заплати и за директори. Директорът няма да играе, нито министърът ще играе театър, нито той ще казва какво да се прави. И не го казва. Свободата в театрите е толкова голяма, това са художествените съвети. Да, трябва да менажират добре, защото касае финансиране, касае и хляба на хората. Има нещо хубаво – с и.д.-та доста от театрите, които нямаха публика, де факто думата „дефицит” е липса на публика и тогава се питаме защо ни е театър, като няма кой да те гледа. Да, сега се размърдаха тези, за които бяхме обезпокоени, и заживяха. Даже в Стара Загора прави мегаконцерт на стадиона, което беше приятно. Урокът на Карталов е добър.
По-скоро да дисциплинираме и да търсим начини как да финансираме повече. Тук ще ви кажа и друго. По-важно беше за мен как от 48 милиона за театрите да ги направим 70 милиона. И станаха толкова. Дай боже, още повече! Дай боже, защото и вие, и аз знаем, че е малък бюджетът на културата. Вие също сте толкова загрижен за българската култура, както и аз, Вие сте голям актьор, аз съм художник, загрижен съм за гилдията. Така е, трудно ни е. А 1% вече би било един добър разговор за бъдещето на българската култура. За съжаление виждате в тази криза – пенсиите зле, пари няма, приходи няма, трудно ще говорим и за този процент. Това е ясно, трябва да сме реалистични.
Ще имаме и други конкурси, не е само този. Но резултати не дават, защото концепциите са слаби. Виждаме, че тук ще се запъне. Има хора, на които съдбите са им на карта, чакат. И затова бавно, но ще направим и това. И нека да намерим най-добрите и удачни хора, това ми е по-скоро отговорът.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Професор Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз благодаря за отговора. Знаех, че това ще ми отговори министърът, тъй като съм го изпитвал същото като министър. И правата му са да има временно изпълняващ колкото иска.
Съгласен съм и с това, че министърът, особено за националните институции, трябва да назначава той и да носи отговорността за назначеното лице. Защото конкурсното начало е хубаво, то е демократично и пр., но там се събират една група хора, които са поканени – министърът е издал заповед и те провеждат конкурс. Отговорността не остава в министъра официално, той накрая подписва договора на избрания, но има един субективен момент, в който той не отговаря. И много често има провали в това отношение. От тази гледна точка аз поддържам становището, че отговорността трябва да си е на министъра: назначавам този и нося отговорност!
Задавайки въпроса за конкурса, аз знам, че няма човек днес, който може да уйдиса на всички във филмовата гилдия. Това е абсурд. Същата история ще бъде и с Народния театър. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предлагам да преминем нататък. Движението за права и свободи отсъстват от днешното заседание, Ерджан Ебатин липсва, така че преминаваме към Реформаторски блок – Иван Иванов има думата за въпрос към министъра.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с една тревожна новина, която чухме в последната седмица и тя е, че вие подкрепяте инициативата за възстановяване на паметника на връх Бузлуджа. Всъщност предложението, което е дошло от експертна група, с която вие сте се срещали, е, първо, този паметник на Бузлуджа да бъде трансформиран и припознат като паметник на културата. Това за мен е абсурдно. Ние в България имаме толкова други сгради, които не са строени като този паметник на тоталитаризма през 1981 г., а са строени даже 1881, бих казал, и напред, които всъщност не са паметници на културата, а всъщност през това актуализиране и припознаване на този паметник на културата според мен ние погазваме принципите на демокрацията и всъщност припознаваме, как да кажа, тоталитарния режим и не се съобразяваме с жертвите на този тоталитарен режим.
Това е идеологически паметник на културата. Срещу тази идеология вие знаете, че има закон, който я обявява за престъпна – Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, мисля, че беше приет през 2005 г.
Така че моят въпрос е: при условие че за всички други паметници на културата министерството отделя 500 хил. лева, а доколкото разбирам, вие имате намерение да отделите около 2 млн. и 500 хил. лева за възстановяване на паметника на връх Бузлуджа. Има проект, доколкото разбрах, на студентка от Германия, която иска по някакъв начин интерпретиране на паметника на Бузлуджа, най-вероятно той е добър. Но нека, ако този паметник, доколкото знам, има идея да бъде прехвърлен на БСП, БСП с дарения, с членски внос да се съобрази с този проект и съответно да си го възстанови.
За мен действително е погазване на паметта на хилядите жертви на тоталитарния режим, от друга страна – неспазване на Закона за обявяване на комунистическия режим като тоталитарен, защото действително това е идеологически паметник. Той е строен 1981 г., мисля че е струвал около 14 млн. 900 хил. лева тогава и е в чест на сто години от Бузлуджанския конгрес.
Моят въпрос е какво смятате да правите с това предложение?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Иванов, първо, от вас научих много неща, които съм искал да направя. Благодаря че ми казахте, аз не знаех. Нито ще финансирам, нито имам бюджет, нито пари, нито съм го казвал и нито подкрепям или отхвърлям нещо.
Второ, още отсега ще Ви кажа, идеологиите в България и в която и да е държава не се привнасят от архитекти, археолози, художници, творци, от паметници и от музеи. Идеологиите идват от политици. Ако имате битка срещу някого, водете я с политици! Това е за мен недопустимо! Ако има някой потърпевш – тук има хора от БСП – от комунистическия режим, сега го чуйте: това съм аз! Не съм ченге, не съм бил член на нито една партия през живота си до ден-днешен, не съм обвинил българския народ за Възродителния процес, защото това е решение на пет човека от политбюро. Не искам и извинение от българския народ, защото той не е виновен за нищо. И ако някой е против режима и не съм могъл да отида в Париж на специализация в 1985 г., да това трябва да бъда аз. Но не мога да позволя да си помисля някой да ми каже, че някой паметник, една архитектурна форма е идеология. Не, той е направен по времето на някой, той е обслужвал конкретно нещо.
Има още нещо. България е една от малкото страни, където ако в Закона за културното наследство ние не приемем да върнем професионализма, експертното мнение на българските творци – архитекти, художници, артисти, не направим с власт националните ни съвети, професионални, художествената самодейност ще залее и ще ни удави в кич. В България всеки починал творец и артист с инициативен комитет има паметник. Питам ви: колко паметника вие видяхте вие в Париж на Пикасо, на Симона Сеньоре или Ив Монтан? Не се прави! Колко паметника видяхте в големия Лондон на Хенри Мур или на Франсис Бейкън? Всяка сутрин никнат паметници. Не защото не заслужават, а защото така не се пипа градската среда, обществената среда. В квадрат от четири декара (това трябва да ни безпокои) до „Света София” знаете ли колко паметника има? Аз ще ви ги изброя, това е един миш-маш. Има синтез, има архитектура.
Бузлуджа е една архитектурна форма. Да, обслужваше една партия – тогава имаше една партия и една земеделска. Аз съм бил, когато се приемаше този проект, единственият млад член в комисията на Дечко Узунов. Аз съм бил през целия период, когато се приемаше проектът. Проектът е направен от един прекрасен архитект. В момента никой не предлага пари, просто премиерът е казал, ако не могат БСП да си ремонтират паметника, ще помисли за това да няма разруха. Думата е много хубава. Аз съм също да няма разруха в България. Най-лесно се руши. Ако днес някои демократи не бяха съборили е днес тези демократи са най-активни, които раснаха в станциите на ЦК – да не си отварям устата – бяха приближени на семейството на др. Живков, аз не съм бил, и днес са демократи и са точно от Реформаторския блок, една част от тях. Те почиваха в станциите на ЦК, а аз от сиропиталище чиракувах на бащите им. И този паметник на Бузлуджа е точно същият.
Недейте събаря нищо, не събаряйте Мавзолея! Днес щях да късам билетчета, днес щях да направя Мадам Тюсо, два Георги Димитрова и да изкарам за бедната култура пари, без да съсипя историята. Историята с гума никой няма да изтрие и аз няма да си позволя, докато съм жив български гражданин, да се пипа историята безразборно. Аз не направих музей на социалистическото изкуство или на тоталитарното, защото не е моя работа, това е политическо решение, аз направих музей на изкуството по времето на социализма. Имаше такава система, тя лично на мен не ми е харесвала, но аз не мога да отрека времето, няма как да го изтрия. Да, имаше и прекрасни творци, чиито произведения бяха подготвени за скрап и за претопяване, аз не бих искал нито едно произведение, шедьовър на български художници като Дечко Узунов, Илия Петров и Златю Бояджиев да гният и ги извадих от мазетата буквално или от Нови Искър.
Колеги, дайте да обсъждаме има ли в нашите музеи и паметници идеология или няма.
Трето, не може едно младо момиче, решило днес да изкара едни пари (всички искаме да изкараме пари) и да опрашва министър-председателя на България. Аз съм длъжен да опазя министър-председателя и като негов министър съм длъжен да разясня цялата ситуация около Бузлуджа и да предложа на моя министър-председател решение.
Първо, не е изяснен статутът. Когато господин Кутев навремето правеше едни остри изказвания, ядосахме министър-председателя в предишния мандат - Казанлък управляваше музея - и ни го отдадохме на БСП. Разбира се, една партия няма сили да възстанови един такъв тежък обект, той е голям.
Второ, този паметник е правен в синтез между Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. Вътре има мозайки. Ако вие не гледате лицето на Живков, ако не гледате Карл Маркс, осемнадесет гениални български автори (вече не са между живите), гениални хора, чудовищно талантливи българи! Да се набъркваш в културно наследство по агресивен начин и ти да искаш да козметираш по чужд труд! Иска се отново професионално отношение от експертни комисии. Не може всеки втори, на когото му хрумне и има десет лева в джоба, да прави паметници наляво и надясно или да пипа всеки паметник. Не е честно да се прави! При жив архитект, един изключително голям архитект, академик Георги Стоилов – извинявайте! Престъпление е някой да ми поправя крачето на скулптурата, защото не му харесвало краче и за две хиляди лева щял да му направи ново краче! Прощавайте! Недопустимо е!
Не предлагам нищо, не давам пари, но събрах Съюза на архитектите, Съюза на художниците, защото там има една архитектурна форма. Аз забравям идеологията. Ако има, аз съм първият, който с вас ще извади идеологията от всички музеи. Затова ви казвам, поставяйте въпроса правилно, колеги, като говорим за идеология. Аз да бъркам в изключителните мозайки върху една архитектурна даденост, която сама по себе си, като махнем звездата горе – те и евреите държат една звезда – една пластична форма и тя не е лоша форма, тя е интересна, аз защитавам тази форма. Аз идеологията няма да я защитя, тя не е моя, тя не ме интересува. Бил съм по-голям бандюга и опозиционер, когато не беше професия протестърството. Сега за 40 лв. надница всички са протестъри! Аз бях честен протестър, за идея.
Дайте да го обмислим, дайте да върнем експертните съвети, дайте да викнем живите архитекти. И това младо дете да се научи, че не може в чужда архитектура, дето се вика, в чужд дом безразборно да бъркаш. Почукай на вратата и питай: може ли да ви кажа как да си ремонтирате къщата? Седнете заедно, елате с една постановка, да се изясни статутът на този паметник. Той няма нотариален акт, не е държавен, как ще го финансира държавата, нито аз, нито премиерът.
Затова много ви моля, в пространството като говорим така ангро и нашите приятели журналистите, те пък много обичат, ухото му прокървяло – сензационна новина, страшна! Одраскал се е!
Няма драма. Дойде архитектът, на 80 г., с пълното уважение. Дайте да седнем, всичко можем да направим. Дойде младото момиче – седнахме. Кметицата седна от една страна. Дайте да решим: или ще го осъвременим, ако, разбира се, старият архитект е съгласен, ако той няма нищо против. Той е жив, той е автор на този обект. И дайте да го спасим и да стане новото време, дайте да го направим по-атрактивен или по-добър. Нищо против! Но дайте всички заедно да го правим, дайте да го направим разумно. Питам това момиче, с два милиона ще го козметираме. Какво ще качим на този ветрилник? Преди се качваше цялата партия, добре, затова беше направен, така е, никой не го отрича. Беше направен да бъде функция на една система, да така беше, никой не го отрича. Но днес какво правим като хвърлим два милиона? Кого ще качим на този ветрилник горе? Отново ли ще оставим двата милиона да погинат ето така. Там горе трябва хотелска част. Да, ама това няма да е два милиона, нали?
Много е сложно. Дайте да изчистим статута, предлагам ви на всички разумно. Затова съм събрал всички, да седнем, да обсъдим Бузлуджа, да видим има ли бъдеще Бузлуджа, вместо да рухне да го направим нещо като атракционно заведение ли, запазвайки част от историята - не комунистическата, част от времето, времето е най-великото нещо. Няма нищо лошо, ако подходът ни е това. Да, няма нищо лошо. Както ви казах за Мавзолея – днес билетчета щях да късам за бедната ми култура. Повярвайте ми, няма такова чудо, по десет евро плащаш, за да влезеш и да видиш една празна стая на Рамзес Втори!
Колеги, дайте да превърнем държавата ни в една добра история и, дето се казва, от дефект да направим един прекрасен ефект. Да рушим е много лесно. Аз затова казвам така: не бива човек да руши едно нещо, ако не е направил две! Чувам от хора, които едно дърво не са посадили, са готови… Еле пък най-симпатични са ми затьове на разни генерали от КГБ, ченгета в комунизма, сега крайни демократи! Извинявайте! То аз какъв да бъда тогава? Дайте ми и на мен възможност един ден да изригна!
Дайте да не си рушим държавата, а разум да вложим и да търсим пътища да излизаме от разрухата. Казах ви нещо за паметниците, трябват ми експертни съвети. Колеги, ще направим държавата нещо много грозно. Тя върви на ръба на кича! Дайте да спасяваме това. Одеве ви разказах как на четири декара се правят всички паметници. Отидете в една Италия и ще видите как се прави градоустройство. Вървиш, вървиш – един шадраван, едно площадче; вървиш – друго площадче, друг шадраван. Не всичко е на фонтана „Ди Треви”, нали? Не всичко е до „Света София”.
Аз хвърлих европейски пари да направя най-хубавия некропол в България, това е един изключително хубав музей, аз се гордея с това. И около него – какво ли не! На един му светят очите, на друг нещо му седят краката, един държи Самарското знаме, до него от „Освиенцим” има едни хора, един летец, Паисий вдигнал ръка, един лъв лежи, един Иван Вазов, гробът му там, от другата страна фигурата му и долу един орел и един парашут. Това ли е естетизацията, това ли е синтезът.
Господин Иванов, по-скоро се опитах това да направя – да ги събера, да седнем, да сложим разума на масата и младото, и старото заедно да седнат на масата, вместо да рушим. С моя приятел Славчо сме вършили толкова работа в Пловдив, когато беше кмет. И той се допира всеки ден до проблеми. Един ден се изпусна, защото не ме пита! Дойде да го предизвика един с един черен чаршаф и нищо. А това му е на него акцията – да предизвика някого. И нашият кмет се хвана! И го осъществихме, той стана велик.
Така че, скъпи мои, да сядаме на една маса, ще дискутираме, нищо против нямам. Тази комисия има едно много хубаво качество – че си казваме честно това, което мислим, защото трябва да търсим път и да решаваме честно и проблемите. Те са леко надпартийни. А идеологията – подайте ми въпроса - кълна се пред всички! – ако има, няма значение коя е, демократична или комунистическа, или религиозна. От музеите и паметниците – няма. Паметниците са паметта на времето, те носят друга информация. Думата „родина” са двата квадратни метра земя, където са погребани роднините ни, защото идва от думата „род”. И нищо друго, останалото е евтин патриотизъм! Родината са нашите два квадратни метра земя и тя е най-свещена. Това е и паметникът – паметта! На нас, на нашите деца, на нашите деди и там трябва да пипаме умно и внимателно като мъдри мъже.
Много ви благодаря! Нищо няма да правя по Бузлуджа.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин министър. Харесвам неподправения Ви и образен език, той наистина е доста атрактивен. Но в случая наистина става въпрос за сериозен проблем. Първо, наистина тук става въпрос за идеологически паметник, вижте само символите, които са там – те със сигурност ви насочват към една идеология, която, бих казал, че е антихуманна. На второ място, една партия продължава да припознава този паметник на културата като, бих казал, светилище и това, че те не го пълнят сега толкова много просто е проблем на големината на тази партия в момента.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин председател, моля ви все пак да имате предвид, че всъщност народните представители нямаме право да вземаме отношение, но нека все пак да проявяваме едно уважение и да не даваме оценки за Българската социалистическа партия.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Бояджиева, аз давам факти. Говоря за големината – факт ли е, че в момента…
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Не можете да давате оценки за политическите партии.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, госпожа Бояджиева, госпожо Иванов, много ви моля! Това е Комисия по културата!
ИВАН ИВАНОВ: На второ място, никой не говори за рушене. Има идея този паметник действително, как да кажа, архитектурно да се интерпретира. Може да има такъв проект, нека той да има публично обсъждане, нека да се породи дебат за това, но пак казвам, нека партията, която го е припознала, с членски внос, с каквото иска да го реконструира, там да си прави конгресите, да прави музей. Защото наистина съм съгласен, че ние трябва да обясняваме на нашите деца в какво се състои тази идеология.
Така че, наистина моят апел е: не може държавата (Вие казвате, че най-вероятно не, но надявам се да е така) да отделя два милиона и половина за този паметник публичен ресурс, при условие че това са пари за две болници или че това са, пак казвам, 500 хил. лева се отделят за всички други паметници на културата и не може да бъде паметник на културата един паметник, който е на 35 години. Ами тя историята не е достатъчно минала, за да може действително ние обективно да го оценим като такъв. А иначе наистина има музей на изкуството – как го нарекохте вие – по времето на социализма и, разбира се, всички символи, които са там, могат да отидат, да се обяснява на хората, да се казва на децата за какво става въпрос. Но наистина е недопустимо в този момент да се мисли в тази посока. И ви уверявам, че от страна на народните представители, аз в момента знам десетки, които в скоро време ще ви отправят въпрос на парламентарен контрол и вие трябва да сте готов да отговаряте на тези въпроси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министър, ще отговорите ли?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Кратък отговор. Господин Иванов, дано сте ме разбрали правилно, защото знаете, че аз Ви ценя като човек и нямам партийни пристрастия в никакъв случай, Вие сте ми и симпатичен, и приятел сте ми, мога да кажа, имам добро отношение към Вас. Вижте, искам да ме разберете правилно. Никой, нито премиерът, нито аз съм казал, че ще дадем два милиона и половина. Това че момичето е казало там, че то ще струва толкова, хубаво че е казала два милиона, можеше да каже и четири милиона.
Второ, разбира се, че паметникът е отдаден, когато господин Кутев направи едно тежко изказване, тогава премиерът се афектира, той е отдаден на БСП. БСП като партия няма да има такъв ресурс, той струва скъпо.
Разбира се, че не може да има намеса на съвременен проект при жив архитект – това също е правило. Аз искам да Ви кажа правилата на живота.
Път можем да търсим, затова съм събрал експертите – да седнем на масата и да търсим път. Спасяваме ли го и го правим част от съвременна България, без да го унищожаваме, запазвайки качествата на една мозайка, консервирайки ги, които са вътре. Да, разбира се, ако турим един лъч на звездата, сигурно ще стане еврейската звезда. Вижте, пътища милиони може да търсим, ако намерим консенсус, като кажем, че то вече не е идеологически храм, запазвайки, без да унищожаваме нещо, можем да му намерим друга художествена форма. Но това е въпрос отново на едно консенсусно решение. Нито един министър има сили сам да реши този проблем, нито вие сам като депутат, нито госпожата сама като социалист. Но когато говорим за паметници, от сърце ви моля, нека да уважим нацията си, тя е малка. Ще я пренаситим с много умни неща и накрая ще попаднем в казана с кича. Бих искал тя да бъде красива страна. Лондон е столица на 60-милионна Англия – два фигуративни паметника има в Лондон – на Чърчил пред Биг Бенда, който е направил революция, и два метра фигурка на Чарли Чаплин в една градинка. Всичко е Хенри Мур. Ние сменяме една система и събаряме паметниците си, няма такова вандалско племе. И слава богу, че не са политически братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Казвам да бъдем предпазливи. Аз не ви отрекох, Бузлуджа беше това – имаше една партия, така беше. Ако правим нещо, дайте да го правим с разум, това се опитах да ви кажа. Дайте да седнем всички на масата, дайте да решим един пластичен проблем по един интелигентен начин, а не дай да убием тези! Не може да ги убием тези, общо взето живея 65 години и мога да ви кажа всеки демократ и комунист какво представлява. Ами че те минаха през масата ми, минаха пред очите ми. Дори и шоумените ще ви разкажа как минаха пред очите ми. И ако днес направят на някои хора от 90-те години ДНК експертиза, сигурно ще намерят слюнките на някой, точно който днес е сред националните герои! Извинявайте! Към края на живота си искам да не рушим в България нищо. Да, разбира си, нека да не се връща лошото никога, да, разбира се, като кажат Мирчо Спасов, помня моя приятел Георги Джагаров настръхваше косъмът му, бил съм на маса с този велик български поет. Но не мога да деля хората на едни и други, не мога да обвиня цял български народ за това, че съм бил унизен.
Молбата ми е да го правим разумно. Ако не – вие сте депутати, вие сте законодатели, властта е във вас. Моята защита е художническа, не ми се сърдете, не ми се обиждайте. Моята теза е онова, което ще носи времето за по-дълго, нека да го има. Аз не виждам човек, който да е изтрил историята с гума и да е оставил бяла страница. Невъзможно е, няма начин. Страшна е човешката памет. Но да влезем от един век в друг, се иска разум. Май китайците по-добре го правят от нас.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин министър. Преди да си задам и аз въпросът, за да разведря малко атмосферата, ще кажа нещо, което искрено ме вълнува. Много се радвам, че между двама министри имаше една приемственост за нещо велико. На времето министър Данаилов направи Драмата в Пловдив едно голямо бижу. После за жалост тя изгоря и сега, господин министър, много се радвам, че възстановихте Драмата в Пловдив. Тук не регионализирам нещата, защото вие виждате, че това е голям град, който посещават много хора, който посещават хора от цяла България, така че този театър касае цяла България.
Моят конкретен въпрос към Министерството на културата, като помоля да говорим за по-едрите неща, в 2018 г. сме председатели на Европейския съюз. Какво предвижда министерството? Повтарям, най-едрите неща, тъй като въпросът е много обемен, какво предвижда министерството в тази насока, свързано с културата?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние сме започнали вече. Стартирахме от Лондон, от един от четирите най-големи салона Коган Хол. Получи се нещо, което е уникално, аз съм много щастлив. Разказвам ви това, за да ви кажа кой е пътят – 80-90% англичани и чужденци (като казвам „чужденци”, това са хора, които искат да видят българска култура) и два часа един изключителен ансамбъл „Мистерията на българските гласове”, Лондонската филхармония с български диригент, четири рояла на Ангел Заберски и още трима изключителни пианисти, събрани на едно място, и великия наш кавалджия Теодоси Спасов. Не съм вярвал, че може между фолк, джаз, съвремие и филхармония да се направи такъв синтез. На крака бяха! Изключително горд се чувствах.
Пътят ни е този. Отворили сме големите музеи. Знаете, в Пловдив присъства вече Египет за първи път в историята на България от 1400 години. Сега подготвяме нова петгодишна спогодба да докараме Рубенс – нещо от българина да се допре до шедьоврите на света, за които ходим до Париж. В 2018 г. ние няма да правим тоалетни като този наш приятел чеха, който ни отреди една тоалетна, но ние не сме тоалетна. Българинът е изключително талантлив народ, изключително качествен народ, като има малки изключения, но те винаги са под прожектора, да не се ръководим по тях. Като народ българинът е талантлив, умен, добър човек – малкото злобари, те са по-публични.
Да покажем добротата на българите. Има какво да покажем. Една изложба показахме в Лувъра, тя се отбеляза като най-добрата на 2015 г. в Европа. Показахме един концерт – до днес говорят за него. Закарахме във Фюсен операта с операта Вагнер, които германците не смеят да поставят, закарахме шест автобуса и шест тира, но им взехме акъла. Да, това ще правим.
Пловдив е по-стар град от Рим. Аз се радвам, че Пловдив ще бъде европейска културна столица. Това, което мащабно ще представяме, е от фолклора ни до изложбите ни, до джаза ни. Да, разбира се, трябват ни пари. Европа ще ни даде малко за председателството, разчитаме и оттам да финансираме култура. Пловдив е една от дестинациите, независимо че тук може да се водят заседанията, но Старият град е една дестинация, където ще отидем, в Старосел ще отидем.
На 23-ти с премиера откриваме прекрасна база. И нещата, които ще бъдат по-мащабни от 2018 г., част от тях ще ги привнесем като елитна култура на българската нация и от 2019 г., когато Пловдив ще бъде европейски център на културата. Това ще бъде една база, върху която по-лесно ще стъпим, няма да си изсмукваме пръстите, а ще имаме готови проекти.
Ще направим една хубава програма, от която да бъде забелязан българският народ, че и той е един качествен, добър и талантлив народ. Ние не сме познати на света, там ни е драмата. Вижте, аз казах скоро на френската министърка на културата, казвам, българинът е любознателен и умен, във всяко село на България знаят кой е Пикасо, примерно, но вие не знаете един български голям художник, въпреки че българин е поставил основите на кубизма в Париж, казва се Жорж Папазов. Българин е един Кристо, направил най-уникалните пакетажи. Българин е най-скъпият художник в света – Жул Паскин, от Видин тръгва. Само пусти българи, дето се дърпаме един друг. Талантлив народ, ако го изведеш на пиедестал, те го виждат. Българи пяха в Нотр Дам, знаете ли какво ми беше три дена да напивам аз Нунци с хубаво българско вино, докато го убедя, че ортодоксът може да попее малко в католическа църква. И като му пуснах една касета на „Ангелогласни”, той започна да се повдига от стола. Викам: стой, не отивай при шефа, спри! Велики, ангелогласни са, чудовищни! Но нали някой трябва да го постави на точното място, господин председателю, нали един трябва да го види. На крака бяха в Нотр Дам – най-популярната църква на света.
Тези неща са много хубави, това ще правим, господин председателю. И ми помагайте. За нас ще бъдат големи усилия – с малко пари, големи организации и мечтатели е много трудно. Но всички заедно, надявам се, ще го направим.
Използвам възможността, че ми зададохте този въпрос, каня ви в Пловдив на 23-ти, добре сте дошли, откриваме театъра, след като се ремонтира. Хубав е, Камен Донев ще постави новата си постановка, ще бъде и приятно, и любопитно. Всички колеги, които са от Пловдив, и Комисията най-учтиво ви каним в Пловдив. Заповядайте, ще бъде хубаво.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин министър. Нямам реплика. Много хубав отговор.
Професор Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нямам въпроси към министъра.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кадиев – АБВ.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е повече риторичен, ние отдавна си говорим с господин Рашидов, но все пак искам да чуя и неговото мнение. Става въпрос за възстановяването на Кинофестивала на младите филмови творци в Смолян. Смолянската общественост има страшна нужда от една такава дейност, една такава изява.
Преди няма и месец бях на откриването на кинофестивала в Стара Загора „Златната липа”. Преди година бях отново на този кинофестивал. Тогава в операта в Стара Загора зрителите бяха, кажи речи, на 50% от сега. На балкона тук-там се намираше някой човек. Но на четвъртото издание тази година, не че нямаше празни места и беше пълно, но половината хора не можаха да влязат вътре в операта. От това нещо аз разбирам, че нашата публика е зажадняла отново за такива фестивали.
Ето защо питам какво е вашето отношение и ще имаме ли ние подкрепа, за да върнем един стар, може би един от най-старите кинофестивали в България на младите филмови творци с едно международно участие?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин председателю, господин Кадиев! В Стара Загора ние подкрепихме фестивала, мина и мина добре, разбира се, тук две мнения няма, тук сте прав. За Смолян аз лично Ви дадох дума, че ще подкрепим такъв фестивал. Повярвайте ми, имаме много кинаджийски фестивали, като започнем от „Златната роза”, „Любовта е лудост” и т.н. Двадесет години нямаше анимационен фестивал, заради Доньо Донев възстановихме, българската анимация е силна. Вече от три години има регулярен фестивал на българската анимация.
За Смолян защо Ви казвам, че ще Ви подкрепим? Първо, Смолянският край е един чудовищно хубав край, моят баща работеше в Герзовиците, урановите рудници, лека му пръст! Аз съм миньорско чадо, и моят брат беше миньор, и той почина там (от рак починаха, но казваме от силикоза). Там има едно население, което е много чисто и хубаво и заслужава там да се прави нещо. Но ние трябва да го обмислим, нека това да стане, имаше един много хубав ден – 28 август, Деня на миньора. Тогава като че ли става един национален празник, уникален и може да завъртим един сериозен фестивал и да го вкараме в програмата, защото да финансираме сто фестивала, това струва пари, знаете това добре, това не е бездънна кофа, където бъркаме и вадим от бюджета едни пари. Идеи има, аз всяка сутрин с госпожа Петрунова се събуждаме с гениални идеи, а като станем, си казваме, че сега трябват едни пари, за да ги осъществим. През деня идват от около 40 артисти, художници, писатели, поети, които имат гениални идеи, само дето няма едни пари. За щастие или за нещастие, малък е бюджетът. Но в Смолян това, което казвате, е хубаво да го направим, хубаво е да седнем да го обмислим кога да бъде, за да затворим един ден, когато наистина празникът е всенароден и е много хубаво да припокрие достъпа на хората по един хубав начин. Те имат нуждата от това.
Така че ще подкрепим и Смолян, дадох Ви дума, разговаряли сме на тази тема и предварително с Вас. В Стара Загора подкрепяме, мина добре. И, разбира се, аз много бих искал да подкрепяме киното. Най-накрая в България има много хубави филми напоследък, погледах и аз. Напоследък има едни млади хора, които наистина пипат по европейски. Аз ще се радвам ние да пробием и аз работя силно веднъж български филм да влезе на Берлинаре. Сега ходя до Германия по една или друга причина и вече имам контакт с шефа на Берлинаре. Много симпатичен човек. С министърката се видяхме. Много искам български филм да влезе в Берлинаре. Дали ще вземе награда, да оставим, но да влезе в голямото съревнование. Албанци влизат, косоварци влизат, хървати. А български филм не може да се класира.
Подготвих навремето България да стъпи и във фестивала във Венеция. Но нали нашите журналисти имат голямо желание да вдигаме шум, та на Мишел Бонев й бръкнахме в ушите. Нито съм й дал награди… Имаше ли килим, имаше! Дали го уредила, не ме интересува. Въпросът е, че аз стигнах до шефа на фестивала. И като вдигнахме шум, все едно че ние сваляме Берлускони и човекът каза: не ща да ви видя! Това се получи, отрязахме си пътя заради много шум.
Търся контакти в Ница. Българското кино трябва един път да бъде забелязано, както Костурица показа сръбското кино. Той стана локомотив, но този локомотив дърпа едни вагони. Един българин да ми спечели, той ще дръпне вагоните на българското кино.
Така че търсим и тези пътища. Много е хубаво, говоря го с любов към българското кино. Трябва да можем да намерим път да се реализира.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кадиев?
ПЕТЪР КАДИЕВ: Много Ви благодаря, господин Рашидов. Това ми дава една голяма надежда. Много сте прав в едно – че ние сме бъкани с таланти. Аз не знам дали има такава нация, която може да изкара толкова талантливи деца. Виждате, че в момента в коя ли сфера нямаме таланти, като се започне от художествената гимнастика и се свърши в музиката. Теодоси Спасов е един колос, който може би ще го признаваме след време, ще видим неговата значимост в музикалното изкуство. А в същото време останалите ни дърпат назад, тези, които не искат да разберат, че ние сме толкова значими и толкова големи. Може би това е проклятието към нашата нация. Но в крайна сметка ние трябва да правим това, за което сме тук, трябва да вършим нещо, най-вече да говорим оттук нататък за 1%. Първото нещо, което трябва да говорим и трябва да го осмислим. Наистина във всички сектори има нужда от пари, но ако не се разбере, че от културата зависи оттам нататък изграждането на тази нация – образованието, културата и всичко останало, а пък в същото време виждате отношението към културата – ако остане нещо, да се направи. Но дори да не е 1%, да е 0,7%, 0,8%, тази година ако постигнем това нещо, следващата година, дай боже, да сме ние тук, да отидем и към 1%. Трябва да се борим.
Аз като гледам колегите тук, абсолютно всички желаят развитието на културата, а пък във ваше лице имаме един невероятен министър, вашият екип е наистина страхотен. Така че имате нашата поддръжка, давайте да вършим нещата, наистина да вдигаме културата на България.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Искрено се радвам, че започвате. Благодаря, че досега работихме прекрасно и с госпожа Карастоянова, да сте жив и здрав!
Скъпи приятели, един човек свети толкова, колкото го осветят. Нашата нация трябва да се научим като видим големи таланти не да сме равни с тях, а да ги осветим. Те ни правят по-велики. Това, което у нас се случва в последните години, вчерашни деца ми говорят на „ти” от жълтите страници и предавания. Не е честно, живот не се намира на улицата, особено талантливите хора. Биография се гради много трудно и аз видях, че животът е много кратък. Затова усилие на всички ни е като видим талантлив българин, а ги има, аз знам, че ги има, аз затова не можах да избягам оттук, останах да живея в България. Правих един-два опита, пустите два метра ме връщаха. За да спрем децата да не отиват, трябва да намерим начин как ние, като видим талантливите хора, прожекторите ние да ги насочваме, а не да хвърляме кофа с помия. Ако това не стане, няма да има нация.
Ние ще положим усилия и ги полагаме, но ще ви разкажа нещо, за да ви развеселя накрая. Тук по едно време пристигна Барозу, а вчера беше корейска делегация, водена от външния министър. Дойде Барозу, обядвахме, направиха му програма след официалните срещи. И тогава бях казал една дума (разбира се, в България всеки ден се правят доста неща и ние трябва да ги забелязваме, иначе не е честно, проклет народ сме тогава и язък ни за народа), като направи човек нещо, трябва да му го признаваме. Това ни прави по-големи и по-важни. Аз не пропускам като видя достойнствата на един човек, да ги казвам, няма нищо обидно, не съм единственият. Казах: днес ще закарах господи Барозу на Ларгото, след това да види „Света София, оттам да отиде в музей и вечерта – в Народния театър. Не му показахме пречиствателна станция, направена с европейски пари. Защото, разбира се, че културата е лицето на една нация. И корейците ги пращаме на Ларгото, а не да видят канализацията на Драгалевци. Важно е, но не е за показване.
В това отношение трябва да имаме политика, позволявам си да кажа това. И ние трябва да проведем политиката, защото това е нашето самочувствие. Защото вижте, ако няма сто велики французи, като Ален Делон, Белмондо, Габен и който ви дойде на акъла, има едно географско положение, населено от 60 милиона френски жители. Същото е и за България. Ние ако нямаме нашите имена, изобретатели, големи лекари, талантливи хора, какво е България? От шест милиона българско говорещи шопи и трънчани! България е България, защото има идентичност. Вчера ходих да видя и ще помоля да направим някакъв бюджет, споделих с нашия главен секретар, аз направих алеята на творците. Първият човек, който погребахме, беше Хайтов. Велики българи! До Валери Петров – всички са там. Направих парк, пантеон, алея на творците, лампи, скулптори, паркове, шадравани, води – като Пер Лашез! Отидете да го видите сега: безстопанственост, тръни! Това ли заслужават големите имена?
И последно, завършвам. Една вечер пихме на Мон Парнас на младини с приятели. Попаднахме в една кръчма, където е пяла Едит Пиаф. Там има една традиция, всяка вечер пускат песни на касета на Едит Пиаф. Разказът ми е хубав, става за Комисия по култура. Хубав и поучителен. Единият беше Николай Манев, артисти, събрахме се приятели, пихме едни пастиси, побърборихме си и цяла вечер темата ни стана Едит Пиаф от песните, които слушахме. Решим посред нощ в един часа да отидем в Пер Лашез да търсим гроба на Едит Пиаф. Има едно магазинче на ъгъла, взехме един букет цветя, тръгнахме, то е направено с карта, светят лампи, хора се разхождат – красота! Намерихме гроба. Гледката беше удивителна и ще трябва да я опиша (ще взема да стана и писател). Двама млади, подпрели се на гроба на тази велика жена, вечно свежи цветя, прегърнали се, обичат се и се целуват. Една любов кипи – красива работа! Десет минути сме гледали и чакали, за да сложим китката и да почетем тази велика жена.
Е, това ако можех да видя в тази държава, щях да ви кажа, че ще има и държава след мен.
Да сте ми живи и здрави! Още веднъж, да е жив и здрав нашият нов председател! Ще му помагаме с каквото можем ние. Помолих го да работим наистина за културата, малко над нещата, да не влизаме в партийни пристрастия, това понякога е пагубно за културата, защото то е много различно нещо от чистата политика. Разбира се, винаги е добре дошъл, вратите са ни отворени. Не е материя, която той не познава, като кмет доста се сблъскваше, даже решаваше доста трудни проблеми и с каквото сме били полезни, сме помагали, с каквото не сме – той е взимал решения и няма проблеми около него в един град на култура като Пловдив.
Така че, благодаря ви за хубавия ден днес!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министър, по правилник имаме право да зададем по още един въпрос. Доколкото разбрах, господин Добрев има въпрос и госпожа Бояджиева. Аз няма да задавам втори въпрос и проф. Станилов и господин Кадиев няма да задаваме втори въпрос. Останаха само два въпроса.
Господин Кирил Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас и Вашия екип е дали има проблеми с изпълнение на методиката за финансиране на театрите, оперите? Дали концепцията за финансиране на театъра, на музиката предстои да променяна, усъвършенствана? Има единични критики и критични бележки, които достигат до мен, те не са достатъчно ясни и съвсем обективни, но акцентът най-вече се поставя върху това, че напоследък се търсят добрите финансови резултати и финансирането сякаш за сметка на качеството и на самото творчество. Искам да зная вие като анализирате хода на изпълнение и приложение на тази методика, имате ли проблеми със съответните театри по методиката, предвиждате ли помени или нещата вървят добре според очакваното. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Трябва да ви уведомя, когато станах министър, театрите бяха сто процента в соца. Това значи, те бяха на бюджет. Практиката е бюджет според театъра – от Кърджали до „Раковска” всеки театър си имаше бюджет. До средата на август бюджетът се изхарчваше, имам документация, мога да ви я предоставя – 80 процента от театрите нямаха платен ток, парно и вода. И във второто полугодие казваха: има отлив на публика.
Направих един рентген, установих, че за 30 дена има три представления и половина точно се падаше примерно на Музикалния театър, това съм го запомнил. Направихме една методика, имайки предвид, че българските театри не са самодейци, за самодейците има читалища и те за 4300 читалища. Българските театри имат претенции на професионални театри. Всеки професионалист трябва да изкарва прехраната си от занаята. Решихме да направим една методика, защото реформата, пак казвам, при един жив организъм, при едни творци, едни артисти, които в театъра са по 80-100 човека и това са човешки съдби.
Реформата не е готов продукт, реформата е една костна система, която ние бавно трябва да облечем в мускули, кожа, кости, вени, за да може този организъм да живее и да функционира по един правилен начин. В движение се виждат слабости, оправят се, недостатъци – оправят се, достойнства – гледаме малко да ги поощрим. Разбира се ние като българи, балканци, търсим първия път как да надхитрим системата. Дотук ще бъда с леко обвинение.
Променихме методиката, пак има опити (нещо, което прави човек, има възможност човек да го развали, това е схемата), но при по-голяма дисциплина тази методика заработва. Какво е методиката? Какво направихме ние за българския театър – да ви го обясня, защото този въпрос го знам.
Първото – от 48 милиона бюджет, 22 милиона вдигнахме, сега е 70 милиона лева. Това са 20 милиона за театрите. Второ, театрите не са разпределяни както трябва, защото много общини трябва да си поемат отговорността за театрите, да се нароят и частните театри, както е навсякъде по света. Разбира се, държавата да има своите академични представителни театри. Но какво трябва да прави държавата? Да финансира театрите, както финансират Италия, Франция, Испания, Америка, Полша, Чехия. Да финансира проекти, да не говорим за заплати, а да говорим за творчество.
Аз сега ще ви задам въпрос вие като народни представители кажете ми коя е комерсиалната пиеса в София? Коя пиеса е комерсиална? „Хъшове” ли е комерсиална или коя друга пиеса? Това е говоренето на едни хора, които не знам дали са артисти. Аз гледам протестърите, но не виждам вътре Теди Москов, нито Камен Донев, нито Мамалев. Вижте, сериозните артисти имат сериозна работа. И нашата работа е да разпределяме едни пари хората да живеят и да са по-спокойни. Да, дават си ДМС-та, мога и това да ви го докажа. Това е прекрасно, аз не разбирам защо българският професионалист трябва да бъде беден, тази логика не е моята.
Какво направихме с реформата? Един път държавата субсидира, сега не е на билет, защото се лъжеше с билетите, сега е върху доход – печелиш един лев, дават ти три лева за театъра, дават ти четири лева за музикално, шест лева за операта. Ако спечелиш десет хил. лева, какво се получава. Ами оперите взимат по 60 хиляди на минутата, другите 40 хиляди на минутата и другият взима 30 хиляди на минута. Това не ли държавна субсидия? Парите от общините остават в театрите, не ги взима държавата. Приходите от билети също остават на театрите. Спонсорските пари също са на театрите. Колеги, извинявайте, аз не виждам друг път да излезем на пазара. Не може Ал Пачино да се пазари за 20 милиона, защото благодарение на Ал Пачино прави 200 милиона. Давам примера, защото духовният продукт също е продукт. Аз питам: сто процента е донор българската държава, сиреч българският данъкоплатец. Затова ние искаме от нашите театри да са живи и активни, да взимат, талантливият човек да взима, няма лошо, не е нужно един да е богат, другият да е беден. Но не е честно работещите театри в София да изкарват заплатите на неработещите театри в провинцията. Това не е честно, защото взимаме от гърба на работещите, колеги, разберете! Кодексът на труда ни прави понякога и тази малка услуга, тя не е правилна, не е честна.
Когато са готови гилдиите да направим тази реформата, когато са готови общините да поемат отговорност и държавата да финансира проекти и субсидии и хората да работят, ще се оправят театрите, ще стане като във Франция. В Италия има нула държавни театри и пет опери. Петте опери са на фондационен принцип, не са държавни. Сто и десет театъра работят. Да, системата е изградена. Какво прави държавата? Взима 50 милиона и раздава за проекти. И работят хората. Не вярвам в думи, в които се говори, че българският театър е лош. Играят хората и то сега много добре. Да, разбира се, и аз съм талантлив скулптор, като се махна като министър на всеки спечелен лев от скулптура може ли държавата да ми дава по три лева? Дайте тогава леко да бъдем почтени, леко да си подредим театрите. Никой не иска лошото на нито един творец, необходими са, страхотни са, талантливи са. Като ги стегнахме малко, сега седемте театъра заработиха, размърдаха се. Стара Загора беше за закриване, дефицит значи липса на публика. Тогава питаме защо има театри, като няма кой да ги гледа. Защо ми е скулптурата, като няма кой да я ползва. И като не мога да платя, как да платя на леяра третата изложба. Колеги, това е професия, стига сме гледали като на хоби. Тези пари са наши, на всички, на данъкоплатеца. Тогава има едни изисквания – нека да взимат, но върху таланта. И те работят.
Напоследък съм много щастлив, с господин Боил Банов със задоволство казваме: да, размърдаха се, имат публика. Ще искаме пари от правителство, когато сме направили тази стратегия и тази система за плащане. Работят хората, трябва да получат и ще тупаме по масата. Да, ама като работят. Като работи човек, дай му с кеф. Няма драма, да са живи и здрави! Малко са по-добре нещата. Още съм министър, дето се вика, както Апостол Карамитев отговаря на Калоянчев, като го пита за какво служат зъбите (той е зъботехник), отговаря: за да си държи човек езика зад тях. Това правя сега – държа си езика. Някой да се моли да не си хвърля оставката, да видиш какво мога да кажа. Но работят, да са ни живи и здрави, има нужда от тях, просто трябва да има малко контрол. Е, сега пискливи сме, такива сме творците, както виждате и аз тук говоря емоционално, обичам по-свободно да говорим, вие сте по-прагматици хора. Но е хубаво, свободният разговор е чаровен и е хубаво с приятелите честно да се говори.
Ще продължим, имаме нужда да продължим. Десет театъра ремонтирахме, от 50 години кадифето миришеше на мухъл, извинявайте! Сега ще видите в Пловдив какъв театър е – мирише на ново, столове, кадифета, инсталации, хубави микрофони, озвучаване. Отгоре не беше направена топлоизолация – извадихме от бюджета и дадохме. Сега казах: дай да извадим пари за една постановка в началото. Хубав старт!
Десет театъра ремонтирани, искаме всички да са ремонтирани. Филхармонията ремонтирахме.
Така че, колеги, когато говорим за това, трябва да внимаваме, защото наистина има две сфери, които изцяло са на гърба на българската държава, защото сто процента донор е държавата. Нищо лошо не казвам, не казвам, че тя трябва да абдикира. Затова винаги като имаш работодател, леко и малко уважение. Не може да си плюем държавата. Аз реди плюех политиците, но като станах министър, видях, че 50 процента не съм и много прав. И може би като си отивам, ще дължа едно извинение на българските политици, защото не е точно така както на нас ни се иска, артистите. Тя е по-сложна историята.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин министър, за обстойния анализ и отговор. Аз периодично разговарям с Вас и с господин Банов на тази тема. Благодаря ви, исках да зная към момента как стоят нещата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И за последния въпрос от днешното дълго заседание – госпожа Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Давам си сметка за напредналото време, ще бъда изключително кратка.
Първо искам да се обърна към Вас, господин председател, аз съм втори мандат член на Комисията по културата и медиите. Не си позволявам да репликирам колега, когато той говори, обаче мисля, че е важно и в нашата комисия това е спазвано, има достатъчно места, които са определени в Правилника на Народното събрание, за политически декларации. И това може да бъде направено свободно от политическите партии. Мисля, че е важно тогава когато правилникът още повече не ни позволява възможността да вземем думата, да има една политическа мяра, която е абсолютно необходимо според мен, когато се провежда такова заседание.
Уважаеми господин министър, аз съм Ви задавала и друг път този въпрос, така че по-скоро той е свързан с развитие на ситуацията. Моля още веднъж да ни кажете докъде стигна сагата с преобразуването или приватизацията на „Аудиовидео „Орфей” и има ли някакво развитие. Тоест към момента съществуват ли съдебни претенции към имоти, които са част от капитала на дружеството и какво е становището на Министерството на културата за защита на интересите на държавата в случая?
И, разбира се, тъй като и друг път сме коментирали този въпрос, какви са идеите на министерството за развитието и какво ще се случва по-нататък, тъй като това общо взето в момента е единственото действащо държавно дружество в областта на филмопроизводството. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин председател, въпросът е основателен. Аудиовидео „Орфей” е една структура, доста остаряла. Тя де факто вегитира, не носи особени дивиденти и сега. Но то е в забранителния списък по една проста причина – винаги всяко управление го вади на тезгяха, не само аудиовидео „Орфей”, но и студио „Време” също, те са две. И желанието е да ги приватизираме, защото са неработещи структури. Включихме в забранителния списък по една проста работа – там има една техника, де факто онова, което струва добри пари, техника, която е много специализирана. Единственото, което може да се продаде, това е на някоя телевизия, но те всички са оборудвани със съвременна техника, а тази е по-стара мода и кой знае какво няма да донесе освен няколко апетита за земята. И то на конкретни хора предприемачи. Ние обаче имаме идеи. Нямаме пари, но имаме идеи, ние сме богати на акъл, малко на възможности.
Имаме една идея, която ще се опитаме да я реализираме тази година и догодина е ще бъда откровен да ви я кажа. Още я пазим в тайна, за да не ни мине, както се казва, котка път, а аз щях да кажа политик път, защото ще му хареса и ще ни я вземе.
Идеята е, че от години наред аз имам една мечта да направим или мултиарт център, или него за децата, за да им дадем възможност да се развиват като талантливите хора. Второ, да има възможност да видим таланта им, те да имат шанса да се покажат и да се реализират. И отдавна дължим на едно поколение тяхното пространство. Дълго време исках трамвайното депо, което е много интересно място, щяхме да направим както е навсякъде по света и Европа, и в Солун даже има такъв мултиарт център – със зали за инсталации, за книги, да пишат да пеят, да играят, да свирят, каквото искат. Това е техният град, тяхното пространство. Но тази идея рухна. Искахме Захарна фабрика, едни гърци са я взели като Божурище – няма отърваване. Паметник на културата е и плащат на хората с каруците да отнасят тухлите и да падне. Като падне, пак няма да може да построи, защото няма да му издам заповед да строи, паметник на културата е.
Но сега имаме нещо реално, ще го споделя, сигурно ще имаме нужда и от вас и като съвет, и като подкрепа. Благодарение на господин Банов и неговата активност намерих по Норвежките програми едни парички, които се дават за такъв тип дейност. Какво искаме да направим? Същото, което е Детската Асамблея. Строиха го комунисти, обаче го направиха за децата. И сега да го унищожаваме ли, да го взривяваме? Дайте да го обърнем да стане нещо хубаво. Там има едни хубави камбани, има едни прекрасни релефи на голям скулптор като Крум Дамянов, едни дечица отгоре. Дайте да направим една хубава концепция за Детска академия за изкуство. Камбаните и без това се води към министерството, училището в Горна баня го стопанисва. И ето, да дадем нова форма на живот, да го осъвременим за нашите деца, българските. Да стане един много хубав център, да усвоим тези пари и да дадем на нашите деца шанс да рисуват, да пеят, да се покажат.
Връщам се на въпроса ви, да свалим техниката от аудиовидео „Орфей”, да оборудваме този център, за да могат да си правят нискобюджетни филмчета, документални, дипломни работи, звукозаписи да си правят – има и такава техника горе. Изобщо да има една лаборатория, където те да могат да изявят таланта си. Мисля, че там най-добре ще свърши работа това, което ме питате. Дай боже, да не ни мине котка път. И ако защитим този проект и го осъществим, ще бъде нещо много хубаво. Това го дължим на децата, просто някой трябва да го направи.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, вероятно е добре да има и такава възможност за деца и за млади хора, защото Вие говорите не само за работа с по-малки, но вероятно и с младежи, които имат дипломни работи и творчески продукт. И все пак, дали само в тази посока може да бъде, защото ние и друг път сме коментирали, става дума за дружество, в което е имало филмопроизводство и не всичко може да остане назад във времето. И в този смисъл моят въпрос беше не само за нещо, което може на база на европари да се направи с младите хора, но и за съхраняване и даване шанс на това, което реално съществува в момента като една традиция, вие знаете за какво става дума, може би да не губим повече време. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин министър?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мисля, че отговора Ви го дадох преди малко. Казах няколко думи: тази техника не е много съвременна, трудно ще я реализираме, но тя е работеща техника. Казах думата нискобюджетни филми, дипломи, то също се плаща. Но достъпно за едни млади хора, които нямат пари, то е достъпно. И тази лаборатория в бъдеще ще даде големи таланти, които петкратно ще върнат всичко това, това е една инвестиция. Това е една концепция, която ние докрай трябва да изчистим като концепция. Видяхме едни пари има европейски и решихме да ги използваме тези пари и да ги вкараме в нещо полезно.
Разбирам Ви, но нямаме как да я реализираме тази техника. Вече и в Киноцентъра, и навсякъде има много модерна техника, няма да опрат дотам професионалистите. Хубаво го казвате – база е, но пък тези, които са по-беднички, ще имат възможност пак да има техника и да работят. Затова казах нискобюджетни филми, дипломни работи. Няма да губим техниката, пак ще върши работа.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, да благодарим на министъра и на неговия екип.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сл. Атанасов
Стенограф: