Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
30/06/2016
1. Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
На 30 юни 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Днес сме в намален състав, тъй като шестима колеги от Комисията са в командировка. Така че моля гостите да ни извинят, че сме в по-съкратен състав.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание на комисията присъстват: от Съвет по сигурността към Министерски съвет - господин Георги Кръстев, секретар; от Министерството на културата – господин Боил Банов, заместник-министър; от Българската телеграфна агенция - Максим Минчев, генерален директор, Борислав Чалъков, заместник генерален директор, Евелина Андреева, главен секретар, Данчо Антонов финансов директор, Йоана Петрова, зам.-главен счетоводител.
Точка първа от дневния ред:
Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
Давам думата на г-н Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет да представи накратко годишния доклад, тъй като колегите са се запознали с доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък, тъй като народните представители са се запознали с доклада по съответните раздели.
Докладът се състои от три основни раздела. Първият описва ситуацията по сигурността в отделните направления. Във втория са представени дейностите на институциите на изпълнителната власт. И в третия са дадени основните изводи и насоки.
Искам да отбележа специално по отношение на втория раздел, че стремежът на работната група е докладът да не бъде сбор от доклади на институциите, въпреки че, когато е свършена конкретна работа от съответното министерство или ведомство, тя е отразена точно така. Но тъй като администрациите по силата на Закона за администрацията са длъжни да правят свои доклади за дейността, ние сме се старали да дадем общата картина.
Освен това бих отбелязал, че има различни аспекти, които конкретно касаят политиката в сферата на културата, които не са от компетентността на Министерството на културата, а например на Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за българите в чужбина, които обаче със своята дейност несъмнено допринасят за утвърждаването на българската национална култура както на територията на страната, така и сред общностите извън нея.
Аз няма да говоря повече по доклада и няма да говоря по съществото на разделите. Очакването – моето и на екипа – е на базата на бележките и предложенията, които ще бъдат направени в комисиите на Народното събрание, да подготвим един по-добър доклад за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Банов, Вие като заместник-министър ще вземете ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вие имате доклада наистина. Аз мога да резюмирам накратко какво прави Министерството на културата. Разбира се, подписва споразумения, меморандуми и търси всякакви контакти във връзка с незаконен трафик на ценности и опазване на културното наследство със страни от целия свят и от нашия регион. В случая в последно време се занимаваме изключително много с изостряне на вниманието на всички музейни работни и специалисти във връзка с хипотетичен незаконен трафик на ценности от Ирак, Сирия и други страни, в които бушуват граждански и военни конфликти и които са изключително застрашени от гледна точка на опазване на културното наследство. Взаимодействаме с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата за укрепване на административния си капацитет, за обмен на информация. Ползваме всички възможности за електронни варианти на информация. Нашето желание е всичко, което е свързано с културно наследство и културни ценности, да бъде в електронен формат.
Участваме много активно в тренинги, семинари, организирани от неправителствени организации, от правораздавателни органи, където основен акцент е разпознаването на културното наследство и незаконния трафик – откъде идват и разпознаването на опита за легализиране на незаконен износ.
Работим много активно по нормативната уредба. Въведохме нов модел за финансиране на музеите и галериите, което би трябвало да повдигне техния капацитет и принципно по активно да работят по въпроси на националната сигурност, свързани с културата и културните ценности.
Националният институт непрекъснато предлага режими на опазване. Министърът е издал миналата година 71 акта режими на опазване на културни ценности.
Два обекта сме включили в Индикативната листа на Република България с потенциал за списъка на световното културно наследство. Става дума за Дунавския лимес – Римския път, и за Севтополис, което вече е разширен вариант на Тракийската гробница.
Нещо изключително важно – занимаваме във взаимодействие с общините и музеите със задание за планове за опазване и управление на културни обекти от национално и световно значение, като Боянската църква, като много други.
Дигитализиране на публичните регистри, предвидени в Закона за културното наследство. Правим всички усилия и консултации за възможности за търсене на средства. Дори бих казал, изложбата в „Лувъра” е част от развитие на културата.
В много широк спектър с неголемия си административен капацитет и с откровено малкия си финансов потенциал Министерството на културата се стреми адекватно в нашето съвремие да реагира на опазване и на прекратяване на незаконен износ и трафик. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието на Комисията по културата и медиите! Парламентарната група на БСП-Лява България постави в пленарната зала много остро въпроса за внасянето на доклада, който разглеждаме в момента, предвид сроковете, които изтичаха. И сега мисля, че е важно да оценим това, което ни се предоставя. Има много конкретни факти, особено по отношение на действията, които се предприемат за предотвратяване на незаконния трафик на културни ценности, включително с възможен произход от Ирак и Сирия, законодателна дейност. Но аз мисля, така както беше казано и от председател, че имаме достатъчно информация, може би по-скоро да си кажем и бележките и откритите въпроси, някои от които имат и по-дългогодишна давност.
Ще започна първо със законодателната дейност. Безспорно има положителна оценка за борбата с незаконния трафик с културни ценности след направените поправки в Закона за културното наследство през 2015 г. В доклада обаче са казани констатации, които може би трябва да уточним отговарят ли на фактите. Казано е, че са изготвени конкретни предложения за закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство и проект на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Тъй като в Комисията по културата и медиите много често коментираме въпросите за законодателната дейност, без съмнение, за необходими законопроекти, но до този момент не е било известно (мисля, че и на останалите членове на Комисията) това, което е записано в доклада като фактическо състояние на изработени проектодокументи.
На следващо място многократно – аз мисля, че не само ние като парламентарна група сме го заявявали, но мисля, че е важно и общо мнението, че ние подкрепяме исканията на музеите, на галериите за промяна в наредбата, която урежда нов модел на финансиране на откритите и закритите площи на експозициите и други проблеми, които са коментирани. Те имат значение от гледна точка на обсъждането и приемането на този доклад.
Що се отнася до Закона за културното наследство, продължава да стои открит проблемът с разписването на текстове за книжното богатство и за функциите на общинските съвети за култура по защитата на културното наследство от гледна точка на финансиране на тяхната дейност. Защото някъде общините могат да се справят сами, но като цяло този въпрос не е урегулиран.
Аз смятам, че по отношение на националната сигурност има значение и финансирането на сектор „Култура”. От години, мисля че те стават седем, от 2009 г. насам няколко години ние имахме 0,8% от брутния вътрешен продукт за сектор „Култура”, а вече години наред ние продължаваме да стоим на 0,6% от брутния вътрешен продукт. Това означава всъщност 20 милиона годишно по-малко за култура, което включително се отнася и за средства, които са и за обществените медии – днес във втора точка ще разглеждаме отчета на Българската телеграфна агенция.
И последно, един важен въпрос, по който също мисля че е добре да имаме мнение и становище, свързан с проблемите на националната сигурност в направление „Култура” по доклада. Съветът за защита на интелектуалната собственост според нас е важен орган, който обаче не се вижда поне в публичното пространство какво прави той и как работи. В този смисъл, ако няма реална дейност, реален продукт от неговата работа, не можем да кажем, че има последователна, устойчива политика в сферата на интелектуалната собственост. Известно е, че така нареченият Списък 301 за наблюдение през 2009 г., вследствие на кампания в защита на интелектуалната собственост България беше извадена от този списък в неговата светла част и сега за съжаление сме – мога условно да го нарека – в черния списък.
Така че ние бихме подкрепили една кампания на Министерството на културата, ако тя бъде подета, за да може наистина да заемем позиция, която според мен се полага на България, и в случая резултатът би бил надмогване на пиратството, което мисля че е от изключителна важност от гледна точка на защита на интелектуалната собственост и има пряко отношение и към проблемите на културата, които коментираме в настоящия доклад. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря. Вносителят на доклада, ако желае, да вземе отношение към това, което каза госпожа Бояджиева.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз евентуално бих взел отношение само по въпроса за сроковете, ако е необходимо да направя това уточнение. В Стратегията за национална сигурност действително е записан срок 31 март, но по закона срок няма. И прегледът на досега внасяните в Народното събрание годишни доклади за състоянието на националната сигурност показва, че са внасяни през май, юни и юли месец. Ние си поставихме тази амбициозна цел да спазим срока на стратегията с оглед необходимостта да има достатъчно време за предприемане на съответните мерки, най-общо казано, и докладът беше готов. В началото на април мина през Съвета по сигурност, впоследствие съгласувателната процедура се забави и в същото време настъпиха редица събития, които пренасочиха – за съжаление, бих казал – усилията на екипите, които работят по доклада и на членовете на правителството към реагиране на кризисни ситуации. Междувременно бяха приети докладите на службите за сигурност, стратегически документи в сферата на отбраната Така че по въпросите на националната сигурност правителството във всеки един момент е изпълнявало своите функции.
Това, което касае целия доклад и бих казал, че е в полза внасянето му в края на май, е, че всички данни, които са отразени в него, са актуални, не са прогнозни. Тъй като се внася доклад в началото на годината, повечето от данните, особено за социално-икономическото състояние и не само, имат прогнозен характер.
Бих искал да споделя съвсем накратко, че в други комисии възникна едно предложение, което за мен е много разумно, да се обмисли вариантът докладът да се внася дори във втората половина на годината и да не бъде доклад за конкретен период – 1 януари - 31 март, защото тогава възникват и тези въпроси на какъв етап е това, което казахте, че през юли месец 2015 г. е проект. Ако през януари вече е влязло, той така да се каже не попада в отчетния период и може да звучи малко несериозно, но всъщност ако е февруари месец, ние вече не гледаме от гледна точка на периода на доклада. Та ако е доклад за състоянието на националната сигурност към момента на неговото изготвяне, мисля, че ще бъде много правилно това съображение, което, пак казвам, според мен е разумно.
А що се касае до конкретните измерения на дейността по културата, мисля, че заместник-министър Банов ще бъде много по-точен от мен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще взема отношение най-вече по интернет пиратството. Благодаря за изказаното и подадената ръка за помощ, всякаква помощ сме готови да приемем в Министерството на културата. Това е глобален проблем, това не е само български или регионален проблем. Истината е, че в този списък и страни много по-мощни от нас правят движения напред и назад, тоест влизат и излизат от черния списък. Не е решен глобално проблемът с интернет пиратството. Това е изключителен бич на нашето съвремие. Не е намерена панацеята, начинът за справяне с този проблем. Обикновено това, което се случва, ако сега държавата отдели едни пари, които не знам откъде ще ги вземе, за да се направи една сериозна рекламна кампания против интернет пиратството, каквото е имало в предни години, ефектът от това е, че държавата след това излиза от черния списък за година-две и след това се връща там. Кардинално всякаква помощ е добре дошла. Пак казвам, на световно равнище не е намерен ходът за борба с интернет пиратството, дори в Съединените щати, които са основните радетели и двигатели на борбата с пиратството.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че дискусията по отношение на сроковете беше фактологически важна тогава, когато беше поставена в залата на Народното събрание от гледна точка на това, че нямаше внесен доклад. А днес по същество – и не само днес, разбира се, във всички заседания на комисиите ние коментираме това, което вече се отнася до отделните сектори.
Така че може би тази дискусия ще продължава следващата година от гледна точка на обхват, на срокове, но за нас от изказаното от председателя на нашата парламентарна група беше в този дух, че вярно, вие посочихте сроковете, но поне във времето, когато беше дискутирано в залата, нямаше предоставен доклад по темата.
Благодаря Ви, господин Банов, че оценявате нашата загриженост. Мисля, че си струват усилията на всички в това отношение да се потърсят възможностите все пак на държавно ниво, което без съмнение е правено, и да се намери такава възможност и сега. Не зная защо, може би няма готовност или в момента не се каза по тези въпроси за законодателството, ние като комисия обаче трябва да бъдем заинтересувани, господин председател, да сме наясно какви са подготвените законопроекти, защото мисля, че това ни касае конкретно нас като комисия. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други народни представители за изказвания? Ако няма, и аз ще си кажа мнението по доклада.
Докладът лично на мен ми хареса, тъй като е разделен на две части, общо казано. Първата част много добре е обхванала проблемите, които касаят специално нашата област, културата, и не само посочва проблемите, а във втората част са посочени и осем основни направления, по които трябва да се развиваме, за да имаме по-добри постижения в тази област.
Няма да влизам в подробности по тези точки, тъй като всички колеги от Комисията са чели доклада, само ще кажа, че една голяма част от тези осем направления са свързани с допълнително финансиране. Това наистина е един голям бич за нашето направление. В момента бюджетът ни е 0,51% от брутния вътрешен продукт, който лично според мен е крайно недостатъчен за развитие на културата. Имало е години, когато, както каза госпожа Бояджиева, е стигал до 0,7, 08%, а имаше и години в началото на века, в 2002, 2003 г., когато е стигал до 1,2% от брутния вътрешен продукт. В момента е 0,5% и аз се надявам, че с общите усилия на цялата комисия, тук вече е и нашата работа като народни представители, е хубаво в Бюджет 2017 г. да помисли и да осъществим своя натиск за завишаване на бюджета, свързан с културата. Защото иначе тези хубави мерки, които са посочени като направления, ако няма нужното допълнително финансиране, просто няма как да станат. В доклада те добре са набелязани, но като няма нужните финансови инструменти, на практика те ще останат само на книга. Поради тази причина и в Комисията, и в чисто работни срещи ние ще поработим за покачване на бюджета за култура. Това 0,5% поне мен категорично не ме удовлетворява. Аз разбирам донякъде философията на бюджета за култура през последните няколко години – икономическа криза, финансова, световна и т.н., но в момента се вижда, че има съживяване на икономиката в България, безспорен факт, стабилизиране на финансовите възможности и в това отношение аз разчитам на всички колеги, независимо от кои партии са, да поработим за покачване на бюджета.
Разбира се, всички са разумни в тази комисия, няма да искаме невъзможните неща от Министерството на финансите, но на практика трябва малко да качим бюджета за култура, за да могат тези хубави мерки в доклада да бъдат реализирани.
Аз лично ще подкрепя доклада.
Други изказвания? Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Докладът за състоянието на националната сигурност е мой приоритет, така да се каже, моя тема откакто съм станал депутат. Властта не обича да пише такива доклади. От 2005 г. досега два пъти е прескачана година, в която не се е представял доклад за националната сигурност. По мое настояване първия път на следващата година беше прочетен този доклад.
Аз съм се запознал не само с това, което е написано в доклада, аз се интересувам изцяло от този доклад и мога да кажа, че това е най-добрият доклад, който съм чел досега. Оценете го както искате, тъй като аз съм опозиция, но в този доклад наистина са очертани до известна степен само реалните опасности за страната ни по отношение на националната сигурност в цялата рамка. Това е едно добро начало. Да се надяваме, че следващите доклади ще бъдат още по-добри. Тоест какво значи добър доклад за националната сигурност? Това е онзи доклад, който очертава реалното състояние на сигурността и не замазва фактите и нещата и не казва „Всичко е спокойно, спете спокойно, деца, няма никакви опасности!” Напротив, истинският доклад очертава реалните параметри на опасностите и предлага в определени рамки мерки за тяхното преодоляване.
Нямам друго какво да кажа. Ще гласувам за доклада с удоволствие.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин професор. Други изказвания от колегите? Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Неоспорим факт е, че културата е основен фактор от националната сигурност. Тя определя нашата идентичност, толерантността, въобще погледа ни към света и отношението ни към него. И реално една група от хора не могат да станат нация без културния елемент.
Аз искам да обърна внимание, че в един доклад не трябва да бъдат посочени само проблемите, а трябва да бъде направен анализ и защо се е стигнало до тези проблеми. Дори да се отиде малко по-далеч, да се дадат възможни пътища за разрешаване на тези проблеми – нещо, което не мен донякъде ми липсва в така представения ни доклад.
Ще се върна на интернет пиратството, което е част от кибер сигурността, един основен проблем на 21 век като цяло. И това, което можем да констатираме, е, че стандартните оперативни процедури за реакция при кибер кризи на национално ниво не съществуват. Аз лично в доклада не можах да намеря отговор на този въпрос. Спомняме си атаките срещу интернет сайтовете на Министерството на културата, на местните избори сайтовете на Централната избирателна комисия, на Министерството на вътрешните работи, на президентството. Така че по това направление аз не съм удовлетворен от доклада.
Тук ще обърна внимание на едно изречение от мотивите към доклада, а именно, че един от основните процеси, повлиял на националната сигурност през изминалата година, е именно кризата около Кооперативна търговска банка. Спомняме си, че в част от този огромен сериал, който се излъчваше постоянно по всички телевизии в България, имаше един период от една-две седмици, в която се разнасяха из София с камиони различни произведения на изкуството, картини и т.н. От коментарите по телевизията ние видяхме, че те са на велики български художници и не само, с много висока стойност. Това наистина е част от националната сигурност и от тази част от доклада, която е свързана с културата, но в този доклад няма и ред за това нещо, а както виждаме, в мотивите го има. Това за пореден път задълбочи в мен мнението – може би професорът е прав, че това е един от най-добрите доклади, но за мен продължава да е недостатъчен и не обръща внимание на един такъв важен елемент, тъй като кризата с Кооперативна търговска банка, да не забравяме, че ще постави една много тежка отговорност за изплащане на този кредит, който се наложи държавата да изтегли и най-вероятно част от тези пари са свързани точно с тези произведения на изкуството.
Затова аз лично не съм удовлетворен от така представения доклад в частта му за култура. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така е, колега, но няма нищо съвършено, създадено от човешка ръка. Като цяло докладът за мен наистина е добър.
Други изказвания? Ако няма, предлагам да закрием дебата и да преминем към гласуване на решение за приемане на годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.”
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Решението е прието.
Да благодарим на гостите, които взеха участие по точка първа. Да се надяваме, че поставихме едно добро начало.
Точка втора от дневния ред: Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Съгласно чл. 16 от Закона за БТА агенцията внася в Народното събрание отчет за дейността си, включително финансов отчет, който нашата комисия следва да разгледа и да подготви доклад по него.
Давам думата на господин Максим Минчев за представяне на отчета за цялата 2015 г. Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, сравнително кратките срокове, които имаме ние за отчет пред уважаемата парламентарна комисия не ни дават възможността да ви дадем кой знае каква информация за това какво сме направили през отчетния период. Нееднократно сме излизали с предложения може би наистина да стане веднъж годишно, а не на шест месеца, защото много често нямаме какво да споделим. Една такава тромава машина, каквато е Българската телеграфна агенция, едва ли може да представи толкова много неща за шест месеца.
Изминалата 2015 г. беше добра година за Българската телеграфна агенция, основният информационен институт на държавата. Тя продължи да изпълнява своите функции съгласно Закона за Българската телеграфна агенция. През отчетния период имахме, както става в последните години, едни важни избори – говоря за изборите за местна власт, които мисля, че Агенцията издържа отново с отличен успех. Това е благодарение на нейните възможности и политика, а именно най-богата кореспондентска мрежа в България. Няма друга медия, която дори да се доближава до количеството кореспонденти и която да покрива цялата страна. И това е един наш плюс, който особено в избори – парламентарни и избори за местна власт, оказва своето положително влияние върху нашата работа.
И през изминалата година ние продължихме да бъдем основният информационен източник. Средно по хиляда информации на ден, което е, пак повтарям, между средна и голяма европейска агенция, и повече от три хиляди снимки, което е наистина една продукция, която е завидна за такава информационна агенция и удовлетворява както националните институции, така и нашите клиенти, било то медии, корпоративни играчи и т.н.
Веднага ще започна с най-големия проблем на Агенцията. Ние сме основният източник на информация и всичко това, което, уважаеми дами и господа, четете по вестниците, слушате по радиото или гледате по телевизията, знайте че основата му е от БТА. Ако приемем, че в световен мащаб 80% от цялата информация – говоря за информацията – минава през агенциите, това е неоспорим и доказан факт, то приемете, че и 80% от информацията, която влиза в България, минава през Агенцията. Но къде отива тя, това е друг въпрос, въпрос, който ние в продължение на години не можем да разрешим и едва ли ще направим и сега някаква крачка напред. Всички ни ползват, всички ни крадат, малцина са тези, които ни цитират, а още по-малко стават и абонатите, защото интернет пространството дава възможност с лекота да бъдем крадени. Щом хакерите могат да влязат в президентството, представете си как могат да влязат и в нашата информация.
Ще ви дам в този аспект един малък пример. Пускали сме нарочно информация с грешка, извиквали сме нотариус, който да я подпише, че пускаме тази информация (разбира се, тя не е такава, която да създаде смут в обществото) и само след броени минути се появява по всички така наречени агенции, сайтове и т.н. като тяхна. Давам ви само този пример, ежедневно ние сме подложени на масов грабеж. Но ако приемем, че това е нещо, което е характерно за целия информационен свят и за много от държавите, то при нас наистина придобива катастрофални размери. Въпреки това ние продължаваме да изпълняваме съвестно нашите задължения и ще продължаваме да ги изпълняваме.
Информационната ни дейност, както казах, обхваща едно количество от хиляда информации, което прави доста голяма динамика, информации, които покриват абсолютно всички области от българския политически, икономически, стопански, културен, дипломатически и всякакъв живот. Голямото ни богатство е голямата, богата кореспондентска мрежа, която продължаваме да поддържаме и ще поддържаме, защото новините, както добре знаете, въобще не се раждат само на жълтите павета, а се раждат солидарно в цялата държава и ние имаме възможност да бъдем навсякъде. Не е толкова важно да бъдем първи, а навсякъде да бъдем точни и навсякъде да бъдем полезни, навсякъде да бъдем съвестни.
В същото време имаме и богата мрежа от пресклубове. Те са вече тринадесет на брой. През изминалата 2015 г. ние отворихме още два пресклуба – единият е в най-големия не областен в България град Казанлък, а другият е първият извън България пресклуб, който ние открихме малко преди нова година в Босилеград, Западните покрайнини. Другата седмица ни предстои да направим много голям дебат в Босилеград по отношение на образованието. Поканили сме гости българи от Сърбия, от Молдова, от Украйна, които да помогнат за някои от въпросите, които, ей богу, страшно много вълнуват нашите сънародници зад граница.
Буквално дни ни делят от откриването на пресклуб във Враца.
Ние продължаваме с тази политика. Тя освен че дава добри резултати, освен че помага на колегите в цялата страна да се ориентират и по-бързо да имат възможността да участват в пресконференции, брифинги и да получават информация, ни дава и нашето самочувствие, че сме основният информационен институт.
През годината беше богата и нашата международна дейност. Най-голямото събитие, на което умишлено не дадохме гласност, през м. април миналата година София беше домакин на всички европейски агенции. Тук бяха колегите ни от „Франс прес”, от ТАСС, по същество министри на информацията, от всички европейски държави. Имахме двудневна среща, която беше изключително полезна. Но тя беше силно профилирана професионално и затова ние решихме да не й даваме голяма гласност. Единственото участие на българската политическа класа беше участието на кмета на София, която даде един реверанс от името на българската държава.
През отчетния период ние имахме и успешно проведена Единадесета световна среща на българските медии в нашата южна съседка Гърция, която отново събра повече от 150 колеги от над 30 държави и отново дискутирахме по изключително важни за България въпроси – въпросите за съхраняване на българския език, за съхраняване на българските медии зад граница, които, уви, продължават да се увеличават, но това е естествено, защото не намалява и количеството на българите, които живеят извън границите на нашата страна.
През изминалия период също имахме и нови договори, които подписахме, и всичките са с изключително важни партньори. Това за нас е постижение, защото без да влизаме във финансови взаимоотношения, получаваме директна възможност за обмяна на информация и със снимки с такива информационни гиганти, като „Прес Тръст ъф Индия”, може би втората по големина след „Синхуа” агенция в света, с агенцията ИРНА в Иран, която е изключително важна в този момент. Сключихме договори с нашите колеги от Босна и Херцеговина. И не на последно място, станахме първата българска медия и петата в света, която направи директен договор с Централата на ЮНЕСКО.
Това е в основни линии. Няма да коментирам много какво е финансовото състояние, защото няма и какво ново да ви кажа. Вие сам, господин председател, сега говорихте за процентите, които касаят културата. Правим всичко възможно със собствени средства, с това, което получаваме от държавата, да достигнем бюджета си от 2009 г. Справяме се, но тъй като до мен са финансовият директор и главният счетоводител, ако имате въпроси по финансовото състояние, нека те да отговорят. За съжаление недостигът на финансирането за нас е важно, защото не можем да догонваме световните агенции, световните промени в инфраструктурата на медиите в световен мащаб, защото основно не ни достигат пари за иновации. Да оставим настрана, че заплатите са ниски, става дума за това, че точно в информационната епоха нямаме достатъчно средства, за да направим така щото Агенцията да бъде все по-модерна, такава каквато я признават всички наши колеги в чужбина.
Благодаря ви. Готови сме да отговаряме на всякакви ваши въпроси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, имате думата. Има ли желаещ от Комисията да вземе отношение? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа от Българската телеграфна агенция, с голямо уважение за труда, който полагате. Аз няма да цитирам конкретни факти, защото имаме налице доклада, Вие представихте свършеното през годината. Мисля, че в други отчети сме коментирали много по-подробно също и работата на регионалните пресклубове, които са не само място за пресконференции и за информация, а наистина са обществени места за дискусии по важни проблеми, които вълнуват хората.
Ние ще подкрепим отчета. Пожелаваме ви здраве и успех! Искам да направя само едно уточнение – попитах по време на представянето на отчета – ние внасяхме предложение миналата година за това, че е справедливо да се внася един път в годината отчетът и всъщност сега разбирам, тъй като този отчет е за 2015 г. и от тази година вече ще бъде един път годишно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ние с голямо удоволствие бихме се срещали с вас, но по-хубаво е да ви казваме нови неща.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Въпросът е, че беше внесено общо предложение на Комисията това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз се изкушавам да кажа няколко думи във връзка с поредния отчет и поредните истини и факти, които чуваме от няколко години, извън положителните неща, които донякъде са и нови и за които спомена и госпожа Бояджиева – разкриване на пресклубове, широтата на работата в страната, разширяване на мащаба на работата в страната. Но това, което и друг път сме коментирали като проблем и господин Минчев е изтъквал като проблем, това е, на първо място, можем ли наистина да помислим, да разчитаме на експерти, с експертни групи или с министерството какво може допълнително да се направи в България по запазване на авторското право на информацията, която дават сътрудниците и агентите на Българската телеграфна агенция. Говорили сме не неведнъж, видимо няма резултат, не сме взели и решение – аз поне нямам спомен да сме взели някакво решение. Това е първият проблем.
Вторият проблем, който ние трябва да си наложим в края на годината, когато обсъждаме бюджета, това е наистина дигитализацията в сферата на Българската телеграфна агенция и инвестиции в иновации, за които на миналия отчет господин Минчев малко по-подробно говореше, сега ни спести да повтаря тази информация. Но има хем нови и модерни неща, хем рутинни за големите информационни агенции, които явно няма как да се направят без пари. Всичко е елемент на национална сигурност, не само културата, не само отбраната със самолетите и подводниците, не само сигурността, не само МВР, не само образованието и здравеопазването. Но така или иначе трябва да видим в тази ниша на културата и на информационните агенции какво можем да направим.
Тези две неща ми се струва, че си заслужава не само да ги слушаме като отчети вече на една година, а не на шест месеца, но да видим какво ние можем да допринесем, като най-напред поработим с експерти. Това се изкуших публично да поразсъждавам с вас.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Много Ви благодаря. Само едно допълнение към това, което казахте. В света агенциите вече стават мултифункционални, без визия не могат. Ние създадохме студио в Българската телеграфна агенция, което ежедневно всеки ден пуска интервюта и т.н. и т.н. Ние нямахме пари за това и го създадохме с наши средства. Нали разбирате кой е губещият губещи са колегите в БТА, които не можаха да се зарадват на повишаване на заплати, а останахме на старото ниво, за да имаме ние това, което всъщност никак не е скъпо, но е пари, които ние нямаме. И ако искаме да направим каквото и да е ново – това, което има ТАСС, което има Анадолската агенция, което имат нашите колеги в Гърция, в целия свят, на нас ни трябват малко пари, но ние и тях нямаме. Ние го правим, но то е за сметка на нашите колеги, които получават заплати наполовината на това, което получават колегите от така наречените други информационни институции, не смея да ги нарека агенции, или пък другите медии, а те за изключително подготвени като ценз, като езици и като професионален опит.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Мисля, че говорихме и за визуализацията миналия път повече.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, ние го направихме, но без пари. Вместо да увеличим заплатите на колегите поне до инфлацията, ние предпочетохме да имаме това, което имат всички останали агенции и го направихме. Не искам да влизам в чужди територии, но ако някоя от телевизиите иска да направи ново студио, вие ще отпуснете пет милиона. Ако ние искаме да направим нещо, няма да ни отпуснат сто хиляди лева. Не вие, а въобще. Което не е редно!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги? В края на краищата, знаете, аз не случайно направих преди малко такова изказване, че, да, виждаме ги проблемите, знаем ги проблемите, нещата обаче стигат до финансирането.
Аз също ще си кажа мнението по вашия отчет. Мисля, че проявихте излишна скромност, отчетът ви е наистина добър и аз съм впечатлен от него. Може би профилът ми е такъв като човек, но изключително много ми допадна това, което сте направили в Босилеград. Знаете, че това е стратегически въпрос на държавата. Много се радвам, че там сте разкрили такъв център за Западните покрайнини и в това отношение – пълни адмирации!
Сега една съвсем лека препоръка, но каква препоръка с шест милиона бюджет, който имате, от които близо два милиона са ваши приходи, иначе бюджетът ви е четири милиона. Молбата ми е в следващия доклад малко по-подробно да представите капиталовата програма. Още един път повтарям, с шест милиона каква капиталова програма! Но в края на краищата в другия отчет молбата ми е да представите вижданията за средствата, които влагате в капиталовата програма. Във финансовия отчет, който прегледах, видях, че са дадени основните неща, но ми се щеше да видя и капиталовата програма. Ясно е, вашите финансисти ще вземат отношение по този въпрос, молбата ми е да е взимат отношение, тъй като е ясно.
Това само ми е леката забележка по отчета и доклада ви. Иначе аз поне съм впечатлен и тук категорично подкрепям колегата д-р Добрев, че наистина се стараете, вижда се, че правите много неща, но в края на краищата и вас ви притиска финансирането. Това е истината, простата шаячна истина, както е казал един герой на Илф и Петров.
Заповядайте, колега.
СТОЯН МИРЧЕВ: Може ли само един въпрос. Тъй като говорим за финанси и за недостиг на такива, но както сам казахте, не са в чак такива огромни размери, може ли ориентировъчно да ни кажете на годишна база за това нормално функциониране, за което говорим, на Българската телеграфна агенция, колко още средства са нужни? Като абсолютна стойност. Ако имате такива разчети, да ни кажете приблизително.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ако се спазваха в последните години вдиганията на бюджета ни с по 200 хил. лева, както е заложено и е прието, ние щяхме да можем да се оправим годишно с по 200 хиляди, но от 2009 г. това не се случва – случва се обратното, взема ни се.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз четох в доклада ви, че точно Вие посочихте, че допълнително ви трябват още 200-300 хил. лева.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, за да имаме възможността да бъдем модерни. Разбирате ли, че тук става дума и за компютри, това е 24-часова машина 365 дни. Тези компютри в Българската телеграфна агенция работят 24 часа в денонощието – софтуер, хардуер. Само лицензиите, които плащаме, са такива! А ние харчим пари донякъде на българския данъкоплатец, защото сме единствените, които имаме абонамент за „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, „Франс прес”, ТАСС, ДПА.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз предлагам да закрием дебата, защото виждам, че всички сме на едно мнение. Без да поемаме каквито и да е обещания, истината е, че аз се надявам, че всички колеги ще се опитаме целият бюджет за култура и за медии да придобие малко по-друго измерение в Бюджет 2017.
И сега, колеги, предлагам да преминем към гласуване на проекта за решение.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция реши:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.”
Колеги, моля да гласувате.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Да благодарим на представителите на БТА и на господин Минчев!
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря ви, колеги!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сл. Атанасов
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
На 30 юни 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Днес сме в намален състав, тъй като шестима колеги от Комисията са в командировка. Така че моля гостите да ни извинят, че сме в по-съкратен състав.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание на комисията присъстват: от Съвет по сигурността към Министерски съвет - господин Георги Кръстев, секретар; от Министерството на културата – господин Боил Банов, заместник-министър; от Българската телеграфна агенция - Максим Минчев, генерален директор, Борислав Чалъков, заместник генерален директор, Евелина Андреева, главен секретар, Данчо Антонов финансов директор, Йоана Петрова, зам.-главен счетоводител.
Точка първа от дневния ред:
Обсъждане на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
Давам думата на г-н Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет да представи накратко годишния доклад, тъй като колегите са се запознали с доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък, тъй като народните представители са се запознали с доклада по съответните раздели.
Докладът се състои от три основни раздела. Първият описва ситуацията по сигурността в отделните направления. Във втория са представени дейностите на институциите на изпълнителната власт. И в третия са дадени основните изводи и насоки.
Искам да отбележа специално по отношение на втория раздел, че стремежът на работната група е докладът да не бъде сбор от доклади на институциите, въпреки че, когато е свършена конкретна работа от съответното министерство или ведомство, тя е отразена точно така. Но тъй като администрациите по силата на Закона за администрацията са длъжни да правят свои доклади за дейността, ние сме се старали да дадем общата картина.
Освен това бих отбелязал, че има различни аспекти, които конкретно касаят политиката в сферата на културата, които не са от компетентността на Министерството на културата, а например на Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за българите в чужбина, които обаче със своята дейност несъмнено допринасят за утвърждаването на българската национална култура както на територията на страната, така и сред общностите извън нея.
Аз няма да говоря повече по доклада и няма да говоря по съществото на разделите. Очакването – моето и на екипа – е на базата на бележките и предложенията, които ще бъдат направени в комисиите на Народното събрание, да подготвим един по-добър доклад за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Банов, Вие като заместник-министър ще вземете ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вие имате доклада наистина. Аз мога да резюмирам накратко какво прави Министерството на културата. Разбира се, подписва споразумения, меморандуми и търси всякакви контакти във връзка с незаконен трафик на ценности и опазване на културното наследство със страни от целия свят и от нашия регион. В случая в последно време се занимаваме изключително много с изостряне на вниманието на всички музейни работни и специалисти във връзка с хипотетичен незаконен трафик на ценности от Ирак, Сирия и други страни, в които бушуват граждански и военни конфликти и които са изключително застрашени от гледна точка на опазване на културното наследство. Взаимодействаме с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата за укрепване на административния си капацитет, за обмен на информация. Ползваме всички възможности за електронни варианти на информация. Нашето желание е всичко, което е свързано с културно наследство и културни ценности, да бъде в електронен формат.
Участваме много активно в тренинги, семинари, организирани от неправителствени организации, от правораздавателни органи, където основен акцент е разпознаването на културното наследство и незаконния трафик – откъде идват и разпознаването на опита за легализиране на незаконен износ.
Работим много активно по нормативната уредба. Въведохме нов модел за финансиране на музеите и галериите, което би трябвало да повдигне техния капацитет и принципно по активно да работят по въпроси на националната сигурност, свързани с културата и културните ценности.
Националният институт непрекъснато предлага режими на опазване. Министърът е издал миналата година 71 акта режими на опазване на културни ценности.
Два обекта сме включили в Индикативната листа на Република България с потенциал за списъка на световното културно наследство. Става дума за Дунавския лимес – Римския път, и за Севтополис, което вече е разширен вариант на Тракийската гробница.
Нещо изключително важно – занимаваме във взаимодействие с общините и музеите със задание за планове за опазване и управление на културни обекти от национално и световно значение, като Боянската църква, като много други.
Дигитализиране на публичните регистри, предвидени в Закона за културното наследство. Правим всички усилия и консултации за възможности за търсене на средства. Дори бих казал, изложбата в „Лувъра” е част от развитие на културата.
В много широк спектър с неголемия си административен капацитет и с откровено малкия си финансов потенциал Министерството на културата се стреми адекватно в нашето съвремие да реагира на опазване и на прекратяване на незаконен износ и трафик. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието на Комисията по културата и медиите! Парламентарната група на БСП-Лява България постави в пленарната зала много остро въпроса за внасянето на доклада, който разглеждаме в момента, предвид сроковете, които изтичаха. И сега мисля, че е важно да оценим това, което ни се предоставя. Има много конкретни факти, особено по отношение на действията, които се предприемат за предотвратяване на незаконния трафик на културни ценности, включително с възможен произход от Ирак и Сирия, законодателна дейност. Но аз мисля, така както беше казано и от председател, че имаме достатъчно информация, може би по-скоро да си кажем и бележките и откритите въпроси, някои от които имат и по-дългогодишна давност.
Ще започна първо със законодателната дейност. Безспорно има положителна оценка за борбата с незаконния трафик с културни ценности след направените поправки в Закона за културното наследство през 2015 г. В доклада обаче са казани констатации, които може би трябва да уточним отговарят ли на фактите. Казано е, че са изготвени конкретни предложения за закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство и проект на закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Тъй като в Комисията по културата и медиите много често коментираме въпросите за законодателната дейност, без съмнение, за необходими законопроекти, но до този момент не е било известно (мисля, че и на останалите членове на Комисията) това, което е записано в доклада като фактическо състояние на изработени проектодокументи.
На следващо място многократно – аз мисля, че не само ние като парламентарна група сме го заявявали, но мисля, че е важно и общо мнението, че ние подкрепяме исканията на музеите, на галериите за промяна в наредбата, която урежда нов модел на финансиране на откритите и закритите площи на експозициите и други проблеми, които са коментирани. Те имат значение от гледна точка на обсъждането и приемането на този доклад.
Що се отнася до Закона за културното наследство, продължава да стои открит проблемът с разписването на текстове за книжното богатство и за функциите на общинските съвети за култура по защитата на културното наследство от гледна точка на финансиране на тяхната дейност. Защото някъде общините могат да се справят сами, но като цяло този въпрос не е урегулиран.
Аз смятам, че по отношение на националната сигурност има значение и финансирането на сектор „Култура”. От години, мисля че те стават седем, от 2009 г. насам няколко години ние имахме 0,8% от брутния вътрешен продукт за сектор „Култура”, а вече години наред ние продължаваме да стоим на 0,6% от брутния вътрешен продукт. Това означава всъщност 20 милиона годишно по-малко за култура, което включително се отнася и за средства, които са и за обществените медии – днес във втора точка ще разглеждаме отчета на Българската телеграфна агенция.
И последно, един важен въпрос, по който също мисля че е добре да имаме мнение и становище, свързан с проблемите на националната сигурност в направление „Култура” по доклада. Съветът за защита на интелектуалната собственост според нас е важен орган, който обаче не се вижда поне в публичното пространство какво прави той и как работи. В този смисъл, ако няма реална дейност, реален продукт от неговата работа, не можем да кажем, че има последователна, устойчива политика в сферата на интелектуалната собственост. Известно е, че така нареченият Списък 301 за наблюдение през 2009 г., вследствие на кампания в защита на интелектуалната собственост България беше извадена от този списък в неговата светла част и сега за съжаление сме – мога условно да го нарека – в черния списък.
Така че ние бихме подкрепили една кампания на Министерството на културата, ако тя бъде подета, за да може наистина да заемем позиция, която според мен се полага на България, и в случая резултатът би бил надмогване на пиратството, което мисля че е от изключителна важност от гледна точка на защита на интелектуалната собственост и има пряко отношение и към проблемите на културата, които коментираме в настоящия доклад. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря. Вносителят на доклада, ако желае, да вземе отношение към това, което каза госпожа Бояджиева.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз евентуално бих взел отношение само по въпроса за сроковете, ако е необходимо да направя това уточнение. В Стратегията за национална сигурност действително е записан срок 31 март, но по закона срок няма. И прегледът на досега внасяните в Народното събрание годишни доклади за състоянието на националната сигурност показва, че са внасяни през май, юни и юли месец. Ние си поставихме тази амбициозна цел да спазим срока на стратегията с оглед необходимостта да има достатъчно време за предприемане на съответните мерки, най-общо казано, и докладът беше готов. В началото на април мина през Съвета по сигурност, впоследствие съгласувателната процедура се забави и в същото време настъпиха редица събития, които пренасочиха – за съжаление, бих казал – усилията на екипите, които работят по доклада и на членовете на правителството към реагиране на кризисни ситуации. Междувременно бяха приети докладите на службите за сигурност, стратегически документи в сферата на отбраната Така че по въпросите на националната сигурност правителството във всеки един момент е изпълнявало своите функции.
Това, което касае целия доклад и бих казал, че е в полза внасянето му в края на май, е, че всички данни, които са отразени в него, са актуални, не са прогнозни. Тъй като се внася доклад в началото на годината, повечето от данните, особено за социално-икономическото състояние и не само, имат прогнозен характер.
Бих искал да споделя съвсем накратко, че в други комисии възникна едно предложение, което за мен е много разумно, да се обмисли вариантът докладът да се внася дори във втората половина на годината и да не бъде доклад за конкретен период – 1 януари - 31 март, защото тогава възникват и тези въпроси на какъв етап е това, което казахте, че през юли месец 2015 г. е проект. Ако през януари вече е влязло, той така да се каже не попада в отчетния период и може да звучи малко несериозно, но всъщност ако е февруари месец, ние вече не гледаме от гледна точка на периода на доклада. Та ако е доклад за състоянието на националната сигурност към момента на неговото изготвяне, мисля, че ще бъде много правилно това съображение, което, пак казвам, според мен е разумно.
А що се касае до конкретните измерения на дейността по културата, мисля, че заместник-министър Банов ще бъде много по-точен от мен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще взема отношение най-вече по интернет пиратството. Благодаря за изказаното и подадената ръка за помощ, всякаква помощ сме готови да приемем в Министерството на културата. Това е глобален проблем, това не е само български или регионален проблем. Истината е, че в този списък и страни много по-мощни от нас правят движения напред и назад, тоест влизат и излизат от черния списък. Не е решен глобално проблемът с интернет пиратството. Това е изключителен бич на нашето съвремие. Не е намерена панацеята, начинът за справяне с този проблем. Обикновено това, което се случва, ако сега държавата отдели едни пари, които не знам откъде ще ги вземе, за да се направи една сериозна рекламна кампания против интернет пиратството, каквото е имало в предни години, ефектът от това е, че държавата след това излиза от черния списък за година-две и след това се връща там. Кардинално всякаква помощ е добре дошла. Пак казвам, на световно равнище не е намерен ходът за борба с интернет пиратството, дори в Съединените щати, които са основните радетели и двигатели на борбата с пиратството.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че дискусията по отношение на сроковете беше фактологически важна тогава, когато беше поставена в залата на Народното събрание от гледна точка на това, че нямаше внесен доклад. А днес по същество – и не само днес, разбира се, във всички заседания на комисиите ние коментираме това, което вече се отнася до отделните сектори.
Така че може би тази дискусия ще продължава следващата година от гледна точка на обхват, на срокове, но за нас от изказаното от председателя на нашата парламентарна група беше в този дух, че вярно, вие посочихте сроковете, но поне във времето, когато беше дискутирано в залата, нямаше предоставен доклад по темата.
Благодаря Ви, господин Банов, че оценявате нашата загриженост. Мисля, че си струват усилията на всички в това отношение да се потърсят възможностите все пак на държавно ниво, което без съмнение е правено, и да се намери такава възможност и сега. Не зная защо, може би няма готовност или в момента не се каза по тези въпроси за законодателството, ние като комисия обаче трябва да бъдем заинтересувани, господин председател, да сме наясно какви са подготвените законопроекти, защото мисля, че това ни касае конкретно нас като комисия. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други народни представители за изказвания? Ако няма, и аз ще си кажа мнението по доклада.
Докладът лично на мен ми хареса, тъй като е разделен на две части, общо казано. Първата част много добре е обхванала проблемите, които касаят специално нашата област, културата, и не само посочва проблемите, а във втората част са посочени и осем основни направления, по които трябва да се развиваме, за да имаме по-добри постижения в тази област.
Няма да влизам в подробности по тези точки, тъй като всички колеги от Комисията са чели доклада, само ще кажа, че една голяма част от тези осем направления са свързани с допълнително финансиране. Това наистина е един голям бич за нашето направление. В момента бюджетът ни е 0,51% от брутния вътрешен продукт, който лично според мен е крайно недостатъчен за развитие на културата. Имало е години, когато, както каза госпожа Бояджиева, е стигал до 0,7, 08%, а имаше и години в началото на века, в 2002, 2003 г., когато е стигал до 1,2% от брутния вътрешен продукт. В момента е 0,5% и аз се надявам, че с общите усилия на цялата комисия, тук вече е и нашата работа като народни представители, е хубаво в Бюджет 2017 г. да помисли и да осъществим своя натиск за завишаване на бюджета, свързан с културата. Защото иначе тези хубави мерки, които са посочени като направления, ако няма нужното допълнително финансиране, просто няма как да станат. В доклада те добре са набелязани, но като няма нужните финансови инструменти, на практика те ще останат само на книга. Поради тази причина и в Комисията, и в чисто работни срещи ние ще поработим за покачване на бюджета за култура. Това 0,5% поне мен категорично не ме удовлетворява. Аз разбирам донякъде философията на бюджета за култура през последните няколко години – икономическа криза, финансова, световна и т.н., но в момента се вижда, че има съживяване на икономиката в България, безспорен факт, стабилизиране на финансовите възможности и в това отношение аз разчитам на всички колеги, независимо от кои партии са, да поработим за покачване на бюджета.
Разбира се, всички са разумни в тази комисия, няма да искаме невъзможните неща от Министерството на финансите, но на практика трябва малко да качим бюджета за култура, за да могат тези хубави мерки в доклада да бъдат реализирани.
Аз лично ще подкрепя доклада.
Други изказвания? Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Докладът за състоянието на националната сигурност е мой приоритет, така да се каже, моя тема откакто съм станал депутат. Властта не обича да пише такива доклади. От 2005 г. досега два пъти е прескачана година, в която не се е представял доклад за националната сигурност. По мое настояване първия път на следващата година беше прочетен този доклад.
Аз съм се запознал не само с това, което е написано в доклада, аз се интересувам изцяло от този доклад и мога да кажа, че това е най-добрият доклад, който съм чел досега. Оценете го както искате, тъй като аз съм опозиция, но в този доклад наистина са очертани до известна степен само реалните опасности за страната ни по отношение на националната сигурност в цялата рамка. Това е едно добро начало. Да се надяваме, че следващите доклади ще бъдат още по-добри. Тоест какво значи добър доклад за националната сигурност? Това е онзи доклад, който очертава реалното състояние на сигурността и не замазва фактите и нещата и не казва „Всичко е спокойно, спете спокойно, деца, няма никакви опасности!” Напротив, истинският доклад очертава реалните параметри на опасностите и предлага в определени рамки мерки за тяхното преодоляване.
Нямам друго какво да кажа. Ще гласувам за доклада с удоволствие.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин професор. Други изказвания от колегите? Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Неоспорим факт е, че културата е основен фактор от националната сигурност. Тя определя нашата идентичност, толерантността, въобще погледа ни към света и отношението ни към него. И реално една група от хора не могат да станат нация без културния елемент.
Аз искам да обърна внимание, че в един доклад не трябва да бъдат посочени само проблемите, а трябва да бъде направен анализ и защо се е стигнало до тези проблеми. Дори да се отиде малко по-далеч, да се дадат възможни пътища за разрешаване на тези проблеми – нещо, което не мен донякъде ми липсва в така представения ни доклад.
Ще се върна на интернет пиратството, което е част от кибер сигурността, един основен проблем на 21 век като цяло. И това, което можем да констатираме, е, че стандартните оперативни процедури за реакция при кибер кризи на национално ниво не съществуват. Аз лично в доклада не можах да намеря отговор на този въпрос. Спомняме си атаките срещу интернет сайтовете на Министерството на културата, на местните избори сайтовете на Централната избирателна комисия, на Министерството на вътрешните работи, на президентството. Така че по това направление аз не съм удовлетворен от доклада.
Тук ще обърна внимание на едно изречение от мотивите към доклада, а именно, че един от основните процеси, повлиял на националната сигурност през изминалата година, е именно кризата около Кооперативна търговска банка. Спомняме си, че в част от този огромен сериал, който се излъчваше постоянно по всички телевизии в България, имаше един период от една-две седмици, в която се разнасяха из София с камиони различни произведения на изкуството, картини и т.н. От коментарите по телевизията ние видяхме, че те са на велики български художници и не само, с много висока стойност. Това наистина е част от националната сигурност и от тази част от доклада, която е свързана с културата, но в този доклад няма и ред за това нещо, а както виждаме, в мотивите го има. Това за пореден път задълбочи в мен мнението – може би професорът е прав, че това е един от най-добрите доклади, но за мен продължава да е недостатъчен и не обръща внимание на един такъв важен елемент, тъй като кризата с Кооперативна търговска банка, да не забравяме, че ще постави една много тежка отговорност за изплащане на този кредит, който се наложи държавата да изтегли и най-вероятно част от тези пари са свързани точно с тези произведения на изкуството.
Затова аз лично не съм удовлетворен от така представения доклад в частта му за култура. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така е, колега, но няма нищо съвършено, създадено от човешка ръка. Като цяло докладът за мен наистина е добър.
Други изказвания? Ако няма, предлагам да закрием дебата и да преминем към гласуване на решение за приемане на годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.”
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Решението е прието.
Да благодарим на гостите, които взеха участие по точка първа. Да се надяваме, че поставихме едно добро начало.
Точка втора от дневния ред: Обсъждане на отчет за дейността на Българската телеграфна агенция и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г., № 631-00-1, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 09.06.2016 г.
Съгласно чл. 16 от Закона за БТА агенцията внася в Народното събрание отчет за дейността си, включително финансов отчет, който нашата комисия следва да разгледа и да подготви доклад по него.
Давам думата на господин Максим Минчев за представяне на отчета за цялата 2015 г. Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, сравнително кратките срокове, които имаме ние за отчет пред уважаемата парламентарна комисия не ни дават възможността да ви дадем кой знае каква информация за това какво сме направили през отчетния период. Нееднократно сме излизали с предложения може би наистина да стане веднъж годишно, а не на шест месеца, защото много често нямаме какво да споделим. Една такава тромава машина, каквато е Българската телеграфна агенция, едва ли може да представи толкова много неща за шест месеца.
Изминалата 2015 г. беше добра година за Българската телеграфна агенция, основният информационен институт на държавата. Тя продължи да изпълнява своите функции съгласно Закона за Българската телеграфна агенция. През отчетния период имахме, както става в последните години, едни важни избори – говоря за изборите за местна власт, които мисля, че Агенцията издържа отново с отличен успех. Това е благодарение на нейните възможности и политика, а именно най-богата кореспондентска мрежа в България. Няма друга медия, която дори да се доближава до количеството кореспонденти и която да покрива цялата страна. И това е един наш плюс, който особено в избори – парламентарни и избори за местна власт, оказва своето положително влияние върху нашата работа.
И през изминалата година ние продължихме да бъдем основният информационен източник. Средно по хиляда информации на ден, което е, пак повтарям, между средна и голяма европейска агенция, и повече от три хиляди снимки, което е наистина една продукция, която е завидна за такава информационна агенция и удовлетворява както националните институции, така и нашите клиенти, било то медии, корпоративни играчи и т.н.
Веднага ще започна с най-големия проблем на Агенцията. Ние сме основният източник на информация и всичко това, което, уважаеми дами и господа, четете по вестниците, слушате по радиото или гледате по телевизията, знайте че основата му е от БТА. Ако приемем, че в световен мащаб 80% от цялата информация – говоря за информацията – минава през агенциите, това е неоспорим и доказан факт, то приемете, че и 80% от информацията, която влиза в България, минава през Агенцията. Но къде отива тя, това е друг въпрос, въпрос, който ние в продължение на години не можем да разрешим и едва ли ще направим и сега някаква крачка напред. Всички ни ползват, всички ни крадат, малцина са тези, които ни цитират, а още по-малко стават и абонатите, защото интернет пространството дава възможност с лекота да бъдем крадени. Щом хакерите могат да влязат в президентството, представете си как могат да влязат и в нашата информация.
Ще ви дам в този аспект един малък пример. Пускали сме нарочно информация с грешка, извиквали сме нотариус, който да я подпише, че пускаме тази информация (разбира се, тя не е такава, която да създаде смут в обществото) и само след броени минути се появява по всички така наречени агенции, сайтове и т.н. като тяхна. Давам ви само този пример, ежедневно ние сме подложени на масов грабеж. Но ако приемем, че това е нещо, което е характерно за целия информационен свят и за много от държавите, то при нас наистина придобива катастрофални размери. Въпреки това ние продължаваме да изпълняваме съвестно нашите задължения и ще продължаваме да ги изпълняваме.
Информационната ни дейност, както казах, обхваща едно количество от хиляда информации, което прави доста голяма динамика, информации, които покриват абсолютно всички области от българския политически, икономически, стопански, културен, дипломатически и всякакъв живот. Голямото ни богатство е голямата, богата кореспондентска мрежа, която продължаваме да поддържаме и ще поддържаме, защото новините, както добре знаете, въобще не се раждат само на жълтите павета, а се раждат солидарно в цялата държава и ние имаме възможност да бъдем навсякъде. Не е толкова важно да бъдем първи, а навсякъде да бъдем точни и навсякъде да бъдем полезни, навсякъде да бъдем съвестни.
В същото време имаме и богата мрежа от пресклубове. Те са вече тринадесет на брой. През изминалата 2015 г. ние отворихме още два пресклуба – единият е в най-големия не областен в България град Казанлък, а другият е първият извън България пресклуб, който ние открихме малко преди нова година в Босилеград, Западните покрайнини. Другата седмица ни предстои да направим много голям дебат в Босилеград по отношение на образованието. Поканили сме гости българи от Сърбия, от Молдова, от Украйна, които да помогнат за някои от въпросите, които, ей богу, страшно много вълнуват нашите сънародници зад граница.
Буквално дни ни делят от откриването на пресклуб във Враца.
Ние продължаваме с тази политика. Тя освен че дава добри резултати, освен че помага на колегите в цялата страна да се ориентират и по-бързо да имат възможността да участват в пресконференции, брифинги и да получават информация, ни дава и нашето самочувствие, че сме основният информационен институт.
През годината беше богата и нашата международна дейност. Най-голямото събитие, на което умишлено не дадохме гласност, през м. април миналата година София беше домакин на всички европейски агенции. Тук бяха колегите ни от „Франс прес”, от ТАСС, по същество министри на информацията, от всички европейски държави. Имахме двудневна среща, която беше изключително полезна. Но тя беше силно профилирана професионално и затова ние решихме да не й даваме голяма гласност. Единственото участие на българската политическа класа беше участието на кмета на София, която даде един реверанс от името на българската държава.
През отчетния период ние имахме и успешно проведена Единадесета световна среща на българските медии в нашата южна съседка Гърция, която отново събра повече от 150 колеги от над 30 държави и отново дискутирахме по изключително важни за България въпроси – въпросите за съхраняване на българския език, за съхраняване на българските медии зад граница, които, уви, продължават да се увеличават, но това е естествено, защото не намалява и количеството на българите, които живеят извън границите на нашата страна.
През изминалия период също имахме и нови договори, които подписахме, и всичките са с изключително важни партньори. Това за нас е постижение, защото без да влизаме във финансови взаимоотношения, получаваме директна възможност за обмяна на информация и със снимки с такива информационни гиганти, като „Прес Тръст ъф Индия”, може би втората по големина след „Синхуа” агенция в света, с агенцията ИРНА в Иран, която е изключително важна в този момент. Сключихме договори с нашите колеги от Босна и Херцеговина. И не на последно място, станахме първата българска медия и петата в света, която направи директен договор с Централата на ЮНЕСКО.
Това е в основни линии. Няма да коментирам много какво е финансовото състояние, защото няма и какво ново да ви кажа. Вие сам, господин председател, сега говорихте за процентите, които касаят културата. Правим всичко възможно със собствени средства, с това, което получаваме от държавата, да достигнем бюджета си от 2009 г. Справяме се, но тъй като до мен са финансовият директор и главният счетоводител, ако имате въпроси по финансовото състояние, нека те да отговорят. За съжаление недостигът на финансирането за нас е важно, защото не можем да догонваме световните агенции, световните промени в инфраструктурата на медиите в световен мащаб, защото основно не ни достигат пари за иновации. Да оставим настрана, че заплатите са ниски, става дума за това, че точно в информационната епоха нямаме достатъчно средства, за да направим така щото Агенцията да бъде все по-модерна, такава каквато я признават всички наши колеги в чужбина.
Благодаря ви. Готови сме да отговаряме на всякакви ваши въпроси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, имате думата. Има ли желаещ от Комисията да вземе отношение? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа от Българската телеграфна агенция, с голямо уважение за труда, който полагате. Аз няма да цитирам конкретни факти, защото имаме налице доклада, Вие представихте свършеното през годината. Мисля, че в други отчети сме коментирали много по-подробно също и работата на регионалните пресклубове, които са не само място за пресконференции и за информация, а наистина са обществени места за дискусии по важни проблеми, които вълнуват хората.
Ние ще подкрепим отчета. Пожелаваме ви здраве и успех! Искам да направя само едно уточнение – попитах по време на представянето на отчета – ние внасяхме предложение миналата година за това, че е справедливо да се внася един път в годината отчетът и всъщност сега разбирам, тъй като този отчет е за 2015 г. и от тази година вече ще бъде един път годишно.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ние с голямо удоволствие бихме се срещали с вас, но по-хубаво е да ви казваме нови неща.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Въпросът е, че беше внесено общо предложение на Комисията това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз се изкушавам да кажа няколко думи във връзка с поредния отчет и поредните истини и факти, които чуваме от няколко години, извън положителните неща, които донякъде са и нови и за които спомена и госпожа Бояджиева – разкриване на пресклубове, широтата на работата в страната, разширяване на мащаба на работата в страната. Но това, което и друг път сме коментирали като проблем и господин Минчев е изтъквал като проблем, това е, на първо място, можем ли наистина да помислим, да разчитаме на експерти, с експертни групи или с министерството какво може допълнително да се направи в България по запазване на авторското право на информацията, която дават сътрудниците и агентите на Българската телеграфна агенция. Говорили сме не неведнъж, видимо няма резултат, не сме взели и решение – аз поне нямам спомен да сме взели някакво решение. Това е първият проблем.
Вторият проблем, който ние трябва да си наложим в края на годината, когато обсъждаме бюджета, това е наистина дигитализацията в сферата на Българската телеграфна агенция и инвестиции в иновации, за които на миналия отчет господин Минчев малко по-подробно говореше, сега ни спести да повтаря тази информация. Но има хем нови и модерни неща, хем рутинни за големите информационни агенции, които явно няма как да се направят без пари. Всичко е елемент на национална сигурност, не само културата, не само отбраната със самолетите и подводниците, не само сигурността, не само МВР, не само образованието и здравеопазването. Но така или иначе трябва да видим в тази ниша на културата и на информационните агенции какво можем да направим.
Тези две неща ми се струва, че си заслужава не само да ги слушаме като отчети вече на една година, а не на шест месеца, но да видим какво ние можем да допринесем, като най-напред поработим с експерти. Това се изкуших публично да поразсъждавам с вас.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Много Ви благодаря. Само едно допълнение към това, което казахте. В света агенциите вече стават мултифункционални, без визия не могат. Ние създадохме студио в Българската телеграфна агенция, което ежедневно всеки ден пуска интервюта и т.н. и т.н. Ние нямахме пари за това и го създадохме с наши средства. Нали разбирате кой е губещият губещи са колегите в БТА, които не можаха да се зарадват на повишаване на заплати, а останахме на старото ниво, за да имаме ние това, което всъщност никак не е скъпо, но е пари, които ние нямаме. И ако искаме да направим каквото и да е ново – това, което има ТАСС, което има Анадолската агенция, което имат нашите колеги в Гърция, в целия свят, на нас ни трябват малко пари, но ние и тях нямаме. Ние го правим, но то е за сметка на нашите колеги, които получават заплати наполовината на това, което получават колегите от така наречените други информационни институции, не смея да ги нарека агенции, или пък другите медии, а те за изключително подготвени като ценз, като езици и като професионален опит.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Мисля, че говорихме и за визуализацията миналия път повече.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, ние го направихме, но без пари. Вместо да увеличим заплатите на колегите поне до инфлацията, ние предпочетохме да имаме това, което имат всички останали агенции и го направихме. Не искам да влизам в чужди територии, но ако някоя от телевизиите иска да направи ново студио, вие ще отпуснете пет милиона. Ако ние искаме да направим нещо, няма да ни отпуснат сто хиляди лева. Не вие, а въобще. Което не е редно!
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги? В края на краищата, знаете, аз не случайно направих преди малко такова изказване, че, да, виждаме ги проблемите, знаем ги проблемите, нещата обаче стигат до финансирането.
Аз също ще си кажа мнението по вашия отчет. Мисля, че проявихте излишна скромност, отчетът ви е наистина добър и аз съм впечатлен от него. Може би профилът ми е такъв като човек, но изключително много ми допадна това, което сте направили в Босилеград. Знаете, че това е стратегически въпрос на държавата. Много се радвам, че там сте разкрили такъв център за Западните покрайнини и в това отношение – пълни адмирации!
Сега една съвсем лека препоръка, но каква препоръка с шест милиона бюджет, който имате, от които близо два милиона са ваши приходи, иначе бюджетът ви е четири милиона. Молбата ми е в следващия доклад малко по-подробно да представите капиталовата програма. Още един път повтарям, с шест милиона каква капиталова програма! Но в края на краищата в другия отчет молбата ми е да представите вижданията за средствата, които влагате в капиталовата програма. Във финансовия отчет, който прегледах, видях, че са дадени основните неща, но ми се щеше да видя и капиталовата програма. Ясно е, вашите финансисти ще вземат отношение по този въпрос, молбата ми е да е взимат отношение, тъй като е ясно.
Това само ми е леката забележка по отчета и доклада ви. Иначе аз поне съм впечатлен и тук категорично подкрепям колегата д-р Добрев, че наистина се стараете, вижда се, че правите много неща, но в края на краищата и вас ви притиска финансирането. Това е истината, простата шаячна истина, както е казал един герой на Илф и Петров.
Заповядайте, колега.
СТОЯН МИРЧЕВ: Може ли само един въпрос. Тъй като говорим за финанси и за недостиг на такива, но както сам казахте, не са в чак такива огромни размери, може ли ориентировъчно да ни кажете на годишна база за това нормално функциониране, за което говорим, на Българската телеграфна агенция, колко още средства са нужни? Като абсолютна стойност. Ако имате такива разчети, да ни кажете приблизително.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ако се спазваха в последните години вдиганията на бюджета ни с по 200 хил. лева, както е заложено и е прието, ние щяхме да можем да се оправим годишно с по 200 хиляди, но от 2009 г. това не се случва – случва се обратното, взема ни се.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз четох в доклада ви, че точно Вие посочихте, че допълнително ви трябват още 200-300 хил. лева.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, за да имаме възможността да бъдем модерни. Разбирате ли, че тук става дума и за компютри, това е 24-часова машина 365 дни. Тези компютри в Българската телеграфна агенция работят 24 часа в денонощието – софтуер, хардуер. Само лицензиите, които плащаме, са такива! А ние харчим пари донякъде на българския данъкоплатец, защото сме единствените, които имаме абонамент за „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, „Франс прес”, ТАСС, ДПА.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз предлагам да закрием дебата, защото виждам, че всички сме на едно мнение. Без да поемаме каквито и да е обещания, истината е, че аз се надявам, че всички колеги ще се опитаме целият бюджет за култура и за медии да придобие малко по-друго измерение в Бюджет 2017.
И сега, колеги, предлагам да преминем към гласуване на проекта за решение.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция реши:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.”
Колеги, моля да гласувате.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Да благодарим на представителите на БТА и на господин Минчев!
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря ви, колеги!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сл. Атанасов
