1. Обсъждане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия, вх. № 602-00-46, внесена от Министерски съвет на 04.07.2016 г., както и проекта на акта.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерски съвет на 08.07.2016 г.
3. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.

---

На 14 юли 2016э г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия, вх. № 602-00-46, внесена от Министерски съвет на 04.07.2016 г., както и проекта на акта.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерски съвет на 08.07.2016 г.
3. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.
Списък на присъстващите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Ирена Соколова – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз ще председателствам заседанието, поради отсъствието на председателя Славчо Атанасов.
Налице е необходимият кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения за допълнителна точка към дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 9, против и въздържали се няма.
Дневният ред на днешното заседание приет.
На днешното заседание присъстват представители на Министерството на културата, които ще докладват по първа и втора точка. Това са госпожа Аксения Бонева – главен експерт в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международни и регионални дейности“. Господин Венци Велев – началник отдел „Регионални дейности“ го очакваме, и госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Изкуство и култура“. От Министерски съвет - дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ – госпожа Татяна Савова, държавен експерт. От Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси госпожа Росица Иванова, секретар, и госпожа Ахавни Топакбашян, държавен експерт. Съветът за електронни медии не е представен днес. От Българска национална телевизия госпожа Десислава Преображенска.
Уважаеми колеги, материалите за заседанието са предоставени до всички вас по надлежния ред. Бих искала да обърна внимание на поканата от Съвета за електронни медии, които са ни отправили такава – да им гостуваме на 21 юли 2016 г. и е изпратена също на електронната ви поща.

По точка първа от дневния ред: Обсъждане на Рамкова позиция на Република България относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия, вх. № 602-00-46, внесена от Министерски съвет на 04.07.2016 г., както и проекта на акта, давам думата да докладва госпожа Аксения Бонева, която ще ни представи Рамковата позиция.
Заповядайте, госпожо Бонева.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Добър ден на всички! Имам удоволствието да ви представя Рамковата позиция – с това сложно заглавие, което изчете, госпожа председателстващата, във въпросното сложно заглавие се крие всъщност основната регулаторна рамка в областта на медиите в Европейския съюз. Както знаете, съществува една директива, която се нарича директива за аудиовизуални медийни услуги, приета 2010 г., и през тези последни няколко години тя претърпя ревизия и Комисията на 25 май излезе с предложение за нова директива. Тази директива най-основно регулира медийните пазари, медийните услуги в държавите членки и по-съществените промени, които предлагат от Европейската комисия, са свързани с разширяване обхвата на директивата в посока включване на платформи за видеосподеляне, но само в частта „Защита на малолетни и непълнолетни и език на омраза“. Другото което е като резултат от консултациите, проведени през последните две години, от принципа страна по произход – остава. Има промени в търговското слово, има промени по посока на независимост на регулаторите. Настоява се за независимост на аудиовизуалните регулатори. По всичките тези промени Работна група 18, която е към Съвета за европейски въпроси изготви, Рамкова позиция, която беше съгласувана и аз сега ще ви я представя. Тя е най-обща, защото работата по текстовете на директивата тепърва предстои.
България приветства предложението за изменение на директивата за аудиовизуални медийни услуги. Считаме, че направените предложения са напълно в синхрон с динамичната и постоянно развиваща се медийна среда и биха допринесли както за подобряване на икономическите условия в които се осъществява дейност от участниците в аудиовизуалния сектор, така и за по-ефективната защита на потребителите, с особен акцент за защита на непълнолетните лица.
От особено важно значение за културното многообразие е насърчаване разпространението на европейски аудиовизуални произведения в услуги по заявка. Потенциалното увеличение на приходите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги, в резултат на повишена гъвкавост на количествените правила за рекламиране, ще освободят потенциала за засилване на приноса към производство на европейски произведения. България подкрепа акцента, който Директивата поставя на независимостта на регулаторните органи като счита, че това е важен инструмент за гарантиране свободата на словото и медийния плурализъм. В най-общи линии е това. Готова съм да отговоря на въпроси, ако имате такива.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания и за споделяния по темата.
Ако няма такива, аз бих искала да кажа няколко думи може би затова, че Директивата следва процесите в областта на телекомуникационните услуги и разширяването на пазарите и разширяването на обхвата на не линейните услуги са тези, които налагат подобен род дейности, така че пазарът да бъде регулиран на европейско ниво. Следвайки принципа на субсидиарност и на пропорционалност, всъщност оставаме с възможността на местно ниво да взимаме локалните решения.
След като и Министерски съвет споделя тези принципи и няма възражения по Директивата, след като няма и изказвания и споделяния по темата, предлагам на гласуваме предложението за Директивата на принципа на субсидиарност и на принципа на пропорционалност, Рамковата позиция на Министерски съвет съответна на интересите на Република България.
Много моля, всички които са „за“ да гласуват.
За – 13, против и въздържали се няма.
Благодаря. Благодаря на Министерски съвет.
Да кажем „Добре дошли!“ и на представителите на Съвета за електронни медии. Здравейте, добър ден!
Сега давам думата по точка втора: Обсъждане на проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерски съвет на 08.07.2016 г., на госпожа Красимира Филипова, която ще ни представи предложението на Министерски съвет за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Заповядайте, госпожо Филипова.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа! Първо да направя една корекция, аз съм ексдиректор, а сега съм съветник на министъра на културата – за протокола, ако може.
Съгласно Закона за награждаване на лица с особени заслуги към държавата и нацията и наредбата за неговото приложение, министърът на културата създава нарочна комисия, която разглежда предложенията, които могат да бъдат от творчески колективи, инициативни комитети, от неправителствени и други организации от неправителствения сектор. През миналата година вече бяха утвърдени пет души, които вече получават тази държавна награда.
Комисията тази година предложи на министъра на културата и той от своя страна на Министерския съвет, гласувани от нея седем сериозни творци в областта на културата и изкуството, като аз ще си позволя по няколко думи да кажа за всеки от тях както това е експонирано в решението на Министерския съвет. Най-напред да кажа, че Комисията гласува съгласно чл. 61 от Закона за бюджета т. 1 тези хора да получат пожизнени награди в рамките на 700 лв., които са визирани в Закона за бюджета.
Единият от тези творци е дълбоко уважаемият проф.д-р на изкуствознанието Пенчо Стоянов – композитор, който има впечатляваща биография, свързана с дейността му на музикален теоретик, професор по композиция, с едно творчество, което е доста обемно – с пет симфонии и три симфонични поеми, три увертюри, дивиртименти, квартети и повече от 350 хорови песни. Той прави майсторски класове както у нас, така и в чужбина и има множество трудове, учебници, статии и студии, действащ професор в Националната академия, както и има свои магистри в Музикалната национална академия, в Нов български университет и в Софийския университет.
Другата, една дама предложи министърът и Министерският съвет е посочил в своето решение, това е проф.д-р Савка Михайлова Шопова-Маркова – пианист и педагог, която е единственият човек, който създаде така нареченото Сдружение „Акомпанятори“ към Съюза на българските музикални и танцови дейци. Всъщност тя отдава цялото си творчество на камерната музика, на ансамбловата. Учредител е и на конкурса за учените акомпанятори в Плевенското музикално училище, който е много популярен. Същата преподава и камерна музика, прави майсторски класове, преподава акомпанимент в Северногръцката консерватория в Солун, носител на много награди, между които „Кристална лира“, „Златно перо“, орден „Св. св. Кирил и Методий“, доктор хонорис кауза в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.
Другият бъдещ евентуален кавалер на тази награда е Симеон Щерев, небезивестният джаз музикант, разбира се не само джаз, но и класически, познат между другото не само у нас, но и в чужбина, свирел е с много известни музиканти. Впрочем той е създател заедно с Милчо Левиев на прочутия 80-те години квартет джаз-фокус, който взима своето активно участие на европейските и световни сцени. Проф. Щерев има издадени албуми с авторска музика, преподава флейта импровизация в Националната музикална академия, носител на множество престижни български и чуждестранни награди.
Илка Зафирова, която има своята 75-годишнина тази година, българска драматична и киноактриса, която все още е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“, която работи в годините в много театрални формации и в Пазарджик, и в неговия прочут период от 1977 г. до 1982 г., после театър „София“ – изгражда прекрасните образи на „Йота“ от Човекоядката на Иван Радоев, Клеопатра от „Самоубиецът“; майката в „Пеперудите са свободни“ и тъй нататък, както и емблематичната й роля във филма „Вълчицата“ на Рангел Вълчанов и по-късно в „Пансион за кучета“ на Стефан Командарев, ако мога да направя така рамка на нейните сериозни участия в българското кино. Носителка на много награди, на няколко „Икара”, на „Аскеер“. През 2016 г. Съюзът на артистите я награди с „Икар“ за цялостно творчество.
Забравих да ви кажа за предните няколко души, че първите двама – госпожа Маркова е предложена от Съюза на българските музикални и танцови дейци, а Симеон Щерев от Асоциацията за българска музика, а Пенчо Стоянов – от Съюза на българските композитори. И съвсем естествено Илка Зафирова от Съюза на артистите в България.
Съюзът на артистите предложи и господин Николай Николаев, по-известен в публичното пространство като „Бате Николай“. Една завидна творческа биография, свързана, както с преподавателска дейност като пантомима, актьорско майсторство, така и с неговата работа като клоун, той впрочем издаде наскоро много хубавата книга „Аз клоунът“, където дава информация за цялостната си дейност, впрочем тя е написана доста любопитно. Но през последните години той направи едно много интересно нещо. Със съдействието и одобрението на болница „Пирогов“ той създаде от 1998 г. единствената в Европа детска клиника по смехо- и психотерапия. Всеки вторник и сряда вие може да го видите на визитации в Детската клиника на „Пирогов“ като един доктор Коко, създава една атмосфера, едно усещане на децата, различно от тяхната, съсредоточени в своето заболяване и казват лекарите, има изключителен ефект. Впрочем, най-напред се заинтересуваха Министерството на здравеопазването от Косово и Клиниката гостува в Прищина, а по-късно и белгийците, и въобще това е много любопитна работа, но разбира се, той ще бъде запомнен със своята работа в Народния театър, както и в Българската национална телевизия със знаменитото си детско предаване „Сладкарница „Захарно петле“. Също носител на множество наши и международни награди.
Етномузикологът акад. проф. Николай Кауфман е една фигура, която може да се каже работи малко повече зад кадър, тъй като събирателската дейност на автентичен фолклор, който после е претърпял редица обработки на български, еврейски народни песни, различни хорови и инструментални състави и множество клавирни пиеси, не могат да са така популярни за широката публика, но това е една изключителна личност, която работи, която си заслужава да бъде, с принос към националната култура. Обработките на народни песни са включени в световноизвестните албуми „Мистерия на българските гласове“, носител на наградата „Паисий Хилендарски“.
И знаменитият ни цирков деятел, обичаният от всички, надявам се, господин Александър Балкански, който в годините когато държавният цирк вече не съществува, със своите усилия създаде цирк „Балкански“, а преди това цирк „Тадж Махал“, цирк „Монте Карло”. Изобретява първия си солистичен номер като артист – скокове на опъната тел, който е представян пред публика 25 години. С този номер той на първия български цирков фестивал заслужено печели лауреатското звание „Универсален артист“. После създава тъй наречения „трапец на глава“. Животът на този артист и по-късно педагог и хореограф, и въобще човек, който е универсален в своите възможности в това изкуство, има гастроли в целия свят – Германия, Англия, Италия, Португалия. Трупата му печели множество международни признания – сребърни медали от световния шампионат в Лондон, през 1982 г. – сребърен клоун в Монте Карло. През 1983 г. създава той този български първи цирк 1996 г. и му е присъдена националната награда на Съюза за най-голяма инвестиция в сферата на културата. Разбира се, има „Икар“ за своята дейност като артист и като ръководител на този цирк. И в международен план за високата ерудираност е отличен с наградата на Конвента на експертите.
Това са нашите седем предложения, които министър Рашидов представи в Министерския съвет и за които Министерският съвет има решение, което се надявам и вие да утвърдите.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че ние няма кой-знае какво да обсъждаме. Тези имена са емблематични фигури. Аз изпитах известно неудобство, след като съм на 73 години и кариерата на всички тези хора е минала пред очите ми, познавам лично част от тях, да ми представят Николай Кауфман, или Илка Зафирова, изпитвам определено неудобство. Това наистина са хора, които заслужават, даже мисля, че тази сума, която е определена от бедната ни държава е твърде малка за техните заслуги, но няма как. Просто ви предлагам да гласуваме безусловно тези кандидатури. Ние сме им задължени дотолкова доколкото всички българи са им задължени за техните постижения, за славата, която те са разнасяли по света и най-важното за онази естетическа удовлетвореност, която са носили на всички нас в една или друга посока, в една или друга сфера на изкуството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Колеги, завидни са постиженията и завоеванията. Разбира се, достойна е и възрастта на седемте лауреати, така че позволете ми да изчета решението, което ви предлагам да гласуваме.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация
Реши:
1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нация в размер на 700 лв. месечно, съответно на проф. Пенчо Цветанов Стоянов, проф. д-р Савка Михайлова Шопова-Маркова, проф. Симеон Борисов Щерев, Илка Василева Зафирова, Николай Стефанов Николаев, акад. Николай Янков Кауфман, Александър Димитров Балкански за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“
Уважаеми колеги, който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Благодаря, колеги.
Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред:
Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.
За да ни представи Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г. давам думата на госпожа Росица Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с решение на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите Министерският съвет прие със свое Решение № 339 от 5 май 2016 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. С мен е колегата от звеното, което представлявам и колега от Министерството на културата, който би могъл да се отзове на въпроси, които ви интересуват.
Докладът отчита напредъка за изпълнението на плана за 2015 г. по плана за действие към Стратегията. 2015 г. приключи инициативата „Десетилетие на ромското...“, което беше включено и като първи период от изпълнение на тази Стратегия. Така че повечето от институциите са подали информация съответно бяхме изискали за този програмен период 2005 – 2015 г. Затова в доклада вие ще видите цифри много често в рамките 2005 – 2015 г. за инициативи, които са подкрепяни.
Съвсем в началото искам да направя едно уточнение, че това е Административен мониторингов доклад. Тъй като темата за ромите периодично е доста атрактивна в медии и общество и така нататък, аз предлагам наистина да разгледаме по същество Административния доклад и да не се впускаме в политически дебати и разсъждения, защото не това е моята роля тук. Административният доклад е доклад, който представлява изпълнението на напредъка на съответните институции, които са вписани в Стратегията.
За шестте приоритета е уточнено в самата Стратегия, че всяка от съответните отговорни институции изготвя мерките и дейностите по съответния приоритет от Националния план за действие към Стратегията, както и отговорна за отчитането им съответно пред всички останали институции. Тъй като се подготвят три регулярни доклада за три различни направления, този доклад януари месец който беше подготвен, на база още веднъж повтарям, на база на събрана информация от институциите, беше предоставен и на Европейската комисия. На 27 юни пристигна оценката на Европейската комисия на всички държави членки, включително и на България. Така че лесно може да се види България къде стои по отношение на административните мерки и на мерките и на дейности, които са заложени в Националния план за действие.
Тъй като това е последна комисия – осма, в която ние представяме доклада, аз няма да се впускам в представяне на предходните приоритети, тъй като и повечето от вас са били в предишните комисии и сме дискутирали доста подробно здравеопазване, образование и така нататък. Тъй като сме тук в Комисия по култура, бих се спряла подробно на отчета, който Министерството на културата ни е подал за този период 2005 – 2015 г.
Приоритет „култура“ в доклада е доста по-пълен с информация, наситен в сравнение с предходните приоритети. Може да ви направи впечатление за разликата в обема на този доклад с предходната година. Тъй като една от основните критики в предходната година докладът беше, че той е от голям обем – над 600 стр. Искам да поясня, че тази година докладът е в доста повече страници и това е така, защото той е разделен на две основни части. Първата част е Административният мониторинг, който ни отчитат министерствата, а втората част е Местните власти, съответно общините, които са си изготвили своите планове за действие, които към предходната година бяха 220 на брой и ние включваме напредъка по изпълнение на плана за действие, което те са ни подали. Затова обемът е толкова голям, но е направен в приложения така щото всеки от вас, който проявява интерес какво включва – да си го поиска. Мисля че някъде тук в Деловодството на Народното събрание.
Основният набор от мерки и дейности, изпълнени в тези около 70 страници, в които наистина може да се запознаете със стъпките, които съответните министерства са направили.
Преди да дам думата на колегата от Министерството на културата ...
ПРЕД. ИРЕНА СОКОЛОВА: Не можете Вие да му дадете думата.
РОСИЦА ИВАНОВА: …бих искала само да подчертая, че това, което е важно да се спомене специално за този приоритет, е че за изява и развитие на младите таланти регулярно се подкрепят институционално и финансово организирането на фестивали, събори, конкурси, спектакли и други събития. През 2014 г. Министерството на културата осигури от централния бюджет едни допълнителни 216 хил. лв. за финансово подпомагане на регионални културни прояви с участието на деца, младежи, възрастни, включително и такива от ромската общност за развитие на творческия потенциал и за съхраняване на местните традиции. Тъй като голяма част от инициативите на гражданския сектор се реализират чрез читалищата, Министерството на културата възстанови и информационния сайт на читалищата, където могат да се черпят доста информация.
За подобряване на диалога с областните и местните власти, както и с гражданските организации, включително и ромски такива, Министерството на културата организира доста информационно-разяснителни кампании за ролята на етносите в културното многообразие в нашата страна и в Европа за запознаване с европейските и национални политики за признаване и опазване на универсалните ценности и насърчаване на културното многообразие. Няма да се спирам съвсем подробно, искам само да кажа, че програма „БГ 08“ от норвежкия финансов механизъм всички сме информирани, че 10% от подкрепата на норвежкия финансов механизъм са насочени към интеграция на ромски политики. Та и Министерството на културата е оператор по тази програма „БГ 08“, тъй като те много обстойно и доста детайлно са си подали информацията какви инициативи са финансирали по Мярка 1, Мярка 3 и няма да стават досадна, да ги изчитам, доста добре са отразени.
Последно искам да заключа с, още веднъж казвам, това е осма комисия, да направим един кратък обзор на въпросите, които към настоящия момент задаваха вашите колеги и вие самите. В голяма част от въпросите се съдържаше информация защо няма анализ. Веднага отговарям. Анализ няма. Как да има поради простата причина, че в България данни по етнически признак не се събират. Въз основа на това няма как отделни приоритети и то най-важните, които са – здравеопазване, образование, да се отдели и да се отсече с нож от мейнстрийм политиките коя точно е за роми и коя точно е за всички останали, защото освен ромски етнос ние имаме и други традиционни такива.
Тоест ние сме се постарали в докладите да отразяваме тенденциите, трендовете на пречупване на определени тенденции и съответно доколкото е възможно да определяме ръст на намаляване, на задържане, или на нарастване. Тоест това е една от причините да реферирам и към следващия въпрос, който също беше задаван: защо няма цифри. Толкова деца се възползваха от пари за роми, толкова пациенти бяха ваксинирани от ромски произход. Нали, съвсем провизорно го казвам.
Няма как да има такива цифри, защото самоопределението е на доброволен принцип и самоопределението става на 10 години тогава, когато имаме преброяване на жилищния фонд и на населението. Официалната статистика, която една държавна институция ползва, каквато сме и ние, и с данните, които боравим, това са от Националния статистически институт.
Посланията, които се отправят, защото мисля че това е важно за позицията, която вие заемате, са отразени на последната страница в доклада и бих искала да акцентирам само на няколко най-важни от тях. Правенето на политика за приобщаване на уязвимата част от населението е преди всичко проблем на бедността. Всичко това което го отразяваме като изпълнен напредък, като заложени мерки и дейности, те са част от голямата програма, голямата стратегия за борбата с бедността и социалното изключване. И в тази насока този период, който ние отчитаме, показва, че все пак стъпки са направени. Няма как в този доклад ние да кажем колко се е подобрило положението на тази най-уязвима част от населението.
Но ние можем наистина да призовем, че положението би могло да се подобри с наличие на политическа воля. Положението би могло да се подобри с икономически растеж, с дългосрочно планиране, защото интеграцията това е дългосрочен процес. Двустранен процес, който върви общност – общество, общество – общност. А трябва да се подобрят условията на пазара на труда и на социалната система; разпределение на правомощията и ресурси между нивата на управление между централната и местната власт; да търсим интегрираност и допълняемост на мерките и интервенциите, които се прилагат на територията на общността, които да обхващат здравната, образователната, трудовата сфера. И още, и още, и още и не на последно място това което наистина беше задавано много често от предходните комисии: по какъв начин и как може да се контролира най-ефективното и ефикасно използване на финансовия ресурс за реализиране на мерките, които са заложени в плана за действие.
Смятам да спра дотук Ако колегата от Министерството на културата допълни нещо, съм съгласна, и доколкото мога съм налична да отговарям на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Колеги, имате думата за коментари и въпроси.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерския съвет и на Министерството на културата!
Действително, както посочихте вече, това е последното обсъждане. Аз лично съм имала възможност да участват в обсъждането на Мониторинговия доклад в Комисията по образованието и науката. В случая ние днес имаме възможност да се запознаем с основните дейности на Министерството на културата в сферата на приоритет „култура“ в доклада. Както и Вие посочихте, действително въпроса за анализа много сериозно беше поставен и в предходните обсъждания. Аз днес бих засегнала въпроса за анализа от гледна точка на специализираните дейности, които са насочени към интегриране на ромските общности и се повтарят все едни и същи управленски инструменти, които не са дали досега осезаем резултат.
Според нас е нужен по-задълбочен анализ на промените, настъпили в бита, в естетическите критерии за обществено интегриране на тези общности като необратим резултат. А не само като намерение и цели на Националната стратегия.
В доклада се отбелязва, че ние разчитаме на работата с тези общности преди всичко на читалищата, а вече факт е, много пъти сме коментирали в Комисията по културата и медиите, че не се изпълнява втора година допълващата субсидия за модернизацията на читалищата, без съмнение това има значение към обсъждания от нас днес Мониторингов доклад. Няма анализ и конкретни показатели по които да оценим задълбочава ли се грижата за културното интегриране на ромското население за издигане на вкуса към съвременни творчески културни явления, които без съмнение са част от този процес по отношение на изпълнение на Националната стратегия на Република България и по отношение на това тези хора да усещат потребността от среща с културни събития, измерени и в цифри, и в прояви. Вие естествено че правилно отбелязвате, че няма как точно да се говори, тъй като всеки има право на самоопределение и все пак може би е важно да видим какво развитие има в това отношение за периода, който днес анализираме.
Искам да цитирам няколко данни, които мисля че са важни от гледна точка на това, което обсъждаме като проблематика. Те са от социологическо проучване, намерило място в сайтовете на електронните медии и то показва, че през 2016 г. разпространението на езика на омразата в българското общество се е увеличило. А българите са станали все по-толерантни към неговите прояви. В периода 2013 – 2014 г. общо 46% от анкетираните съобщават, че са чули реч на омразата в обществото. Забележете, през 2016 г. техният брой е нараснал на 58%. За съжаление ромите стават най-честата жертва на подобни изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствата. Процентът на наличие на реч на омраза спрямо това население достига и до 70% и де факто те са ставали участници или свидетели на реч на омразата или агресивно поведение. Това проучване също е показало, че се е увеличило одобрението на стъпки в посока на нетърпимост към прояви на език на омразата от страна на държавата към публични личности – ръководители на партии, депутати, държавни служители. Близо 49% от участниците в проучването смятат, че държавата трябва да защитава представителите на малцинствените групи срещу речта на омразата, дори се възприема и отнемането на държавни субсидии заради прояви на такива ръководители – в случая партийни. Защото има субсидии за политическите партии.
Още нещо искам като бележка да отправя – в доклада не е намерил място и фактът, че училищата трайно се утвърждават като места в които не се работи достатъчно за насърчаване на проявите на толерантно отношение и на равенство в обществото. Но за съжаление това ние го коментирахме в Комисията по образование и наука. Игнорират се прояви на разпространение точно на реч на омразата.
Липсата на последователна политика против проявите на речта на омразата и проявите и на битова агресия спрямо останалите членове на обществото без съмнение води до увеличаване и на проявите и престъпленията, които са предизвикани от омраза към различните хора.
На финала по програма „БГ 08“ ние смятаме, че не се упражнява достатъчно контрол за въздействие на изпълнението й. Повтарят се епизодично организирани публични форми, които остават в пространството като отминал факт без реални и конкретни последствия върху интеграцията на ромите.
Анализирайки тези въпроси, мисля че всички ние сме достатъчно загрижени и наистина отговорността по отношение на проблемите, които се анализират в Мониторинговия доклад е много сериозна, много голяма от гледна точка на състоянието на нещата и необходимостта от, разбира се, предприемане на мерки с оглед подобряване на ситуацията и преодоляване на слабостите, които се очертават и които фактически са посочени по отношение на периода, който се анализира. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Госпожо Бояджиева, може би е добре да уточним обаче във Вашето изказване препратките, които направихте – специално към доклада по изпълнение на Стратегията за ромите – как кореспондира с това изследване, чие е изследването и дали цифрите касаят ромската общност или касаят обществото и вие просто направихте паралел между това увеличение и съответно интеграцията на ромите и трябва ние да правим някакви връзки.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. По-скоро като допълнителна фактология, защото естествено че ние пред себе си имаме доклад, който е официален, който ще бъде обсъждан и в залата на Народното събрание. Просто това са допълнителни факти, които могат да бъдат още един обект на анализ за това, което фактически ние обсъждаме в тези заседания на постоянните комисии. Това разбира се, няма как да се прибави към доклада, това са само факти.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Само Ви моля да цитирате агенцията, която е правила проучването, за да бъдем разбира се, достатъчно достоверни и да ползваме тези факти като достоверни. Това е важно. Разбирам, това са ваши аргументи, които сте почерпили от медиите. Добре. Благодаря Ви.
Господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз случайно четох това изследване на Фондация „Отворено общество“ във в. „Капитал“ и в други вестници.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Добре. Благодаря, колеги. Сега бих искала да внеса уточнението. Може би това с което трябваше да започнем е, че имаме Стратегия за интеграция на ромите, която е осемгодишна. На всеки две години правим доклад, който отчита напредъка.
Госпожа Иванова ни каза, че няма как в Административния доклад въпреки всички индикатори, които се залагат, ние да имаме ясни параметри за напредъка в количествено измерение. Но може би тук е по-важно за нас да разберем, когато вие отчитате качествените разлики във всеки един доклад по изпълнение на плана на всеки две години – правите ли съответните препоръки към Министерството на културата, говорим респективно за нашата Комисия, съответно и за другите министерства, правите ли своите препоръки за качествени промени в инициативите, мерките и дейностите, които те предприемат така че интеграцията да бъде адекватна. Защото Вие може да не мерите достатъчно добре количествените данни, но пък за сметка на това виждате разпространението и качественото изменение след прилагането на съответните мерки. Така че за нас е важно да знаем какви са Вашите препоръки към съответните министерства – дали това дава допълнителен резултат и вече трябва да имаме няколко години натрупване и Вие би трябвало да имате поглед за това. И след това бих искала да помоля господин Велев, тъй като той е разбира се, началник на отдел „Регионални дейности“ в Министерството на културата и е човек с дългогодишен опит, на практика той работи с цялата читалищна мрежа, там където препращаме най-добрата интеграция на ромското малцинство през дейностите на читалищата също да вземе отношение.
Да, госпожо Иванова, заповядайте.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако позволите, много бързо ще реферирам към изказването на госпожа Бояджиева.
Вие правилно казахте, че езикът на омразата набира все по-голяма скорост и няма как това да бъде спряно. По отношение на цялото Ваше изказване още веднъж реферира към моите думи, че интеграцията е двустранен процес: общество – общност, общност – общество. Този процес е част от борбата с бедността и социалното изключване. И на последно място искам да Ви кажа, че вчера героят от село Овчеполци получи 11 месеца условна присъда – това е битото момче Митко, което беше разпространено съответно по медиите, който беше обиждано. Мина си целия процес по реда на съд. Така че имаме присъда. Тоест в това отношение институциите работят.
Още една информация преди да кажа към думите на госпожа председателстващата. Партньорството е изключително важно. Партньорство с гражданския сектор, защото само по този начин ние бихме могли да регулираме този процес. Защото сега има една международна програма „Рома веси транс“, която се финансира в държави които имат сходни на нашите проблеми от бившия източен блок – Унгария, Полша, Словакия. Тази програма към настоящия момент обединява всички млади ромски студенти. Готвим специално за Вас – народните представители, нещо с което да покажем точно в тази сфера, че освен когато чуем роми, традиционното, първа мисъл, асоциация която ни е в главата, е свързана с кючеци и така нататък, искаме да Ви покажем какви виртуози има в цигулка, пиано, класическа музика и така нататък. Предвидили сме го това за декември. Та, по отношение на партньорството, ние сме установили това партньорство и работим изключително много с младите роми.
По отношение на вашия въпрос. Тъй като Националната стратегия обхваща шест приоритета и за всеки един от тях отговаря съответна институция, ние имаме изграден координационен механизъм с представители, забележете, най-малко на ниво директор – от всяка една институция, които да планират мерките по изпълнение на националния план за действие, да мониторират тяхното изпълнение, както и да отчитат напредъка. Тоест този доклад ни се подава именно от тези хора. Ние правим срещи на два на три месеца с тях като 2012 г., тогава когато трябваше да се направи тази Стратегия, тя не беше самоцелна на нашето правителство. Това е едно комюнике на Европейската комисия, която задължи всички държави членки да имат своите стратегии. Което означава, че много двустранни срещи, непрекъснато през три, през четири месеца ние се събираме с целия този координационен механизъм и докладваме на кой ли не. Тоест това, което Вие казвате като препоръки, ние веднъж ги получаваме от Брюксел, защото ние отчитаме на тях тази политика и последното което искам да кажа, че експлицитно по две оперативни програми ромите са бенефициент. Това е нещо в първия програмен период – 2007 – 2013 г. го нямаше. Така те ще могат да се възползват сега с тяхната етническа принадлежност по, има механизми, териториален принцип и така нататък, да бъде определен техният етнически приблизително – къде е концентрацията, така щото наистина тенденциите за които Вие питате, да ги даваме с ръст, пречупване на тренд, с тенденции и така нататък.
Последно изречение. Европейската комисия гласува на нас, на звеното, което представлявам и управлявам в Министерския съвет, да разработим система за мониторинг, индикаторен модел за мониторинг и контрол на националната ромска стратегия – нашата. И тъй като тя е идентична с всички останали, защото приоритетите са задължителни за всички останали държави членки, това което се изработи, финанси се като средства от европейска Оперативна програма „Човешки ресурси“ и тази система е заложена като предварително условие в Споразумението за партньорство между Република България и Брюксел. Тоест ние в момента до края на годината трябва да изработим тази система за мониторинг и контрол. Не я ли изработим, парите по три оперативни програми спират и много силно се надявам следващите след декември месец да заработи така, защото при следващата ни среща, живот и здраве, когато трябва да отчитаме мерките за изпълнение на 2016 г., поне да ви говоря с някакви по-приблизителни проценти и цифри. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Господин Велев, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожи и господа народни представители! Това е действително една тема, която е изключително, бих казал на жаргонен малко език, ще ми позволите, парлива тема, много често и преекспонирана или така, любима тема на медиите – когато опитват да коментират темата, свързана с ромското население.
Това, което вече беше казано, няма да го повтарям. Действително ние не отчитаме и не водим такава статистика, макар и официална. По-скоро когато говорим – било то за етническия признак или определение и самоопределението на определена част от нашето население в тази посока, същото важи разбира се, и от гледна точка на религиозен принцип. А когато гледаме и разглеждаме ромското население в частта култура, за която ние говорим, ние го разглеждаме като част от българската национална култура, като част от общото българско население и затова действително може би няма така посочени конкретни цифри.
Това, което и госпожа Бояджиева действително сподели – нужен е може би и един нов прочит, един нов вид анализ и на различни управленски подходи, на различни институционални мерки, които се взимат. Но тези, които в момента все още се изпълняват, те са доказали в годините своята ефективност и те работят. В голямата си част може би това, което е по-ново и е извън общия контекст на което беше споменавано, мога да кажа, че предизвиква интерес и може би с популярното име програмата „БГ 08“ по Норвежния механизъм. Тъй като може би това е една от малкото програми в която ще в самата програма е в насоките е посочено разходи, които да бъдат отделени или тоест внимание специфично върху ромското население. И затова там това е може би един индикатор в който дори и с цифри ако трябва да можем да говорим. За съжаление когато е писан и самият доклад, аз имам една справка, и ако е необходимо на Комисията по културата и на самата програма може да бъде предоставена с конкретни цифри, всички проекти които се развиват по трите основни мерки на „БГ 08“, включително и по малката грантова схема, в момента са на етап изпълнение.
Един-единствен проект само е приключил проект. Тоест върху него може в момента да се прави някакъв анализ. Другите приключват края на тази и настоящата година – декември 2016 г., голямата част от тези проекти – 2017 г.
Така че това е една от причините в момента, пак казвам, има едни предварителни цифри, които включително и със средства, които вече са вложени и се използват в тази посока. Това което нас много ни притеснява и действително ние обръщаме изключително много внимание в Министерството на културата е по-скоро именно върху този момент, който ние определяме езика на омразата. Нещо което е изключително тревожно, изключително проблематично, особено в някои региони на страната.
В обекта на този доклад ние сме посочили един проект, който е, признавам сравнително нов и дори за нашето министерство проект, който ние реализирахме, с името „Единни в различното, толерантност в различието и интегриране на етносите“. Отново тук не акцентираме единствено и само върху ромския етнос. Акцентираме върху всички етноси, разбира се, и в контекста на засилената в последните години – така една-две години бежанска вълна, която също допълнително внесе нови елементи и това беше един проект, който се реализира в цялата страна на принципа на пътуващи семинари и дискусии, но ние го приложихме така, че да бъде чрез интерактивен подход, осъществяване на директни конферентни връзки между всички точки, в които се правеха тези дискусии, за да може да се почерпи опита от единия регион и мултиплицира, ако е необходимо положителния опит в друг регион.
Пристъпваме и към един, може би на някои ще изглежда малко традиционен подход, или пък може би не толкова остойностен в някаква степен. В Министерството на културата от години наред, това не е някаква нова практика, но тя се продължава и се подкрепя от ръководството на Министерството на културата, е да отваря свои врати за представители на различните етнически общности. Една от престижните сцени в София – Сцена 17, включително Изложбената зала, галерия „Средец“ са домакини на различен тип ромски изяви, които можем да кажем, една от най-важните, която е за ромския етнос, отбелязването на Василица. По традиция се осъществява именно в Министерството на културата. Зала „Средец“ по същия начин отваря своите врати и дава възможност за техни изяви. По този начин ние считаме също, че макар и малко по индиректен начин спомагаме за това този етнос да се почувства и на равни нива с всички други етноси.
Много често всички етноси се опитваме, и това между другото, е една от хубавите практики, която в анализите може би трябва на Комисията да има акцент, е когато се правят подобен тип инициативи, те да бъдат общи за всички етноси. Да не делим етнос от етнос или да почувстват те противопоставени по някакъв начин. Така че в тази посока мисля, че ние осъществяваме някаква форма на надграждане. А само с една дума ще позволите, понеже се спомена за читалищната мрежа, по същия начин и в читалищата ние не правим някакво деление на етнически, религиозен, или друг принцип. Това са български народни читалища. В тях се реализират изключително много проекти, които имат и директно въздействие върху ромската общност, защото, съгласете се, че едно читалище, което съществува и функционира в напълно ромски квартал, де факто то е с такъв тип насоченост читалище. Те присъстват и в голямата си част, особено примерно, тъй като там се развива и ромският фолклор по време на националните събори. Миналата година на събора в Копривщица имаше много хубава изява на множество техни колективи, което е най-положително и според мен езикът на омразата може би трябва да си намери някакво друго понятие, защото този език по някой път и отшумява, поне в сферата на културата като че ли той не съществува. Може би в други сфери се намира. Но там никой не правеше това деление, което мисля че е едно добро постижение, един добър пример. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин Велев.
Колеги, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също имах възможност да се запозная с доклада още в Комисията по образование. Там съм изказал своето мнение, особено в частта „образование“.
Докладът на пръв поглед изглежда доста професионално и добросъвестно направен. За съжаление остава един привкус в мен за бюрократичната интерпретация на ромския проблем. В този доклад аз не виждам въобще разгледани основните проблеми на ромската общност в България. Свидетели сме когато гледаме информационните масиви, че проблемите в социалната дезинтеграция на ромското общество в България нарастват постоянно, засилват се и някак си от другата страна стои че ние постигаме все по-големи резултати, но реалността е различна.
От наблюдение парите които се харчат за тази интеграция, те също се увеличават и то постоянно. Отчитаме едни прекрасни резултати, чисто технически, но реалната обстановка е малко по-различна. Самозатварящите се гето общества се набиват все по-силно в очите на българите. Сами знаем за последните, дори агресивни сблъсъци, между ромски общества и българските общества в определени райони. И сега като погледнем така отстрани – уж не водим точна статистика на малцинствата, защото по закон няма как, България няма малцинства, но пък водим една много точна изрядна статистика за изхарчените средства за интегриране на тези общества. Значи в един момент ние не можем да кажем кои са тези общества от тези малцинства, какви са техните количествени измерения, но в следващия момент сме отличници в отчитането. И тук ще се върна, понеже няколко пъти вече чух, брюкселски стратегии, европари. Аз единствено когато говорим за ромските проблеми, това чувам. Това ми се набива в съзнанието. И другото което ми се набива е езикът на омразата и фактически като езикът на омразата започва да се говори: националистите се събуждат, атакуват ромите и така нататък, и така нататък. А никъде не се говори защо българските роми не могат да се интегрират в нашето общество.
Внесеният модел в България за интеграция е наистина брюкселски. И той тук не работи. И не знам докога ние Народното събрание ще си затваряме очите пред този факт. Смея да твърдя, че преди десетилетия България имаше по-успешен модел за интегриране на ромите, отколкото в момента. Най-малкото поради факта, че проблемите бяха по-малко с тези ромски малцинства. Явно моделът е сгрешен. И ние докато не си го признаем това, и продължаваме да се мъчим да усвояваме тези брюкселски финансирания, донорства, и да отчитаме едни прекрасни доклади пред тях как добре се справяме, и то ние отчитаме прекрасни доклади, защото ни е страх да не загубим това финансиране, ние проблема в България няма да можем да го разрешим.
Пак ще се върна на това, че когато преглеждах доклада, антидискриминацията в него ми идваше в повече за сметка на това, че социалните реалности защо тези роми не могат да се включат, ги няма. Ще ви дам един пример – примерно с образованието. Най-много отпадащи ученици има между 11 и 14-годишна възраст. Над 20%. И половината от тях са роми. Този процент се засилва. Аз лично в доклада не можах да си дам отговор защо това се случва и как ние можем да противодействаме на него. Друго на което ще дам пример – примерно здравеопазването. Не мога да си дам отговор и на това – как изведнъж министър Москов каза: линейките няма да влизат там, щото от 270 нападения – 150 или 180, точната цифра в момента ми убягва – са от роми. Тоест тук липсва абсолютно всякаква интеграция на тези малцинства в българската общност и ние не даваме никакви отговори в този доклад по това направление.
Мога още доста дълго да говоря по темата, но тъй като в частта „култура“ мисля че нямаме почти нищо кой-знае какво в доклада, поради простата причина, че тези деца за да може да ги интегрираш в културния живот на страната, първо трябва да ги научиш да четат и да пишат. И трябва да ги научиш да излязат от тези гета. И може би тук е най-голямата причина Комисията по култура да не подкрепи този доклад, защото в България щом ние не можем да докараме дотам, че ромските малцинства да влезнат поне с две изречения в доклада, за какво сме се събрали.
И ще завърша с това, че в доклада все говорим как да интегрираме ромите към обществото ни, но никъде не стана въпрос как да интегрираме ромите към законодателните рамки в България. Защото цялото ни общество и всички институции си затварят очите от погазването на законите от тяхна страна, но ние трябва да си отговорим на въпроса защо те го правят, а не просто да си затваряме очите. И да ги интегрираме към законите на България, а не обществото да му затваряме очите пред истинските проблеми на ромите.
И като обобщение, аз лично не мога безкритично да приема Мониторинговия доклад, това го казах и в Комисията по образование, в този му вид. Това по-скоро ще дискредитира Народното събрание, защото то за пореден път си затваря очите пред истинските проблеми. Според мен е нужен друг по-задълбочен анализ на проблемите в ромската интеграция и причините за нейните неуспехи. Според мен този доклад има нужда от основна преработка. Както казахте Вие във Вашето изказване... Завършвам, едно изречение. Наистина трябва политическа воля за решаване на тези проблеми. И мисля, че показването на политическата воля е ние да върнем доклада, за да може той да обърне внимание за истинските проблеми и евентуално да предложи решение на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: И аз Ви благодаря, господин Мирчев.
Може би само да внеса едно уточнение. Комисия по култура като разглеждаща приоритет „култура“ в Административния мониторингов доклад за изпълнение на Стратегията за интеграция на ромите, всъщност е по-различен от всички други доклади. Защото приоритет „култура“, ще ми позволите да не се съглася, но интеграцията на ромското малцинство през културата се осъществява по възможно най-добрия и безболезнен начин, дори и преди да са се научили да четат и пишат. Не че това не е важно и не че го отричам. Безспорно това е от изключително значение, но ако има мека мярка, която да въздейства през всичките сетива, то това са културните инструменти и възможностите на културата.
Неслучайно, и господин Велев обърна внимание на това, неслучайно и аз го засегнах. Ако имаме някакъв механизъм да въздействаме, то това са механизмите на културната интеграция през всичките възможности, които тя ни дава. За всичко останало обаче, Вие имате своето право.
Уважаеми колеги, има ли още желаещи за изказвания?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, ние добре осъзнаваме и аз подкрепям това, което господин Велев каза по отношение на всички възможности за културна интеграция. Защото без съмнение и читалищата, и многото фестивали, той посочи Копривщица, аз ще си позволя като народен представител от Велико Търново да кажа, че Амалипе правят вече традиционен ежегоден фестивал, който е прекрасен в това отношение. И там наистина не само няма разделение, но той е един добър пример за представяне на таланта на тези деца. Но може би, това разменихме по повод на Вашето изказване, като реплика, че въпросът е в каква степен се обхващат тези деца. Защото това, което колегата Мирчев даде като пример за почти половината деца в тази възраст – между 11 и 14 години, които отпадат, тоест ние приемаме това което се прави в сферата на културата, но то не може да бъде отделено и да бъде част от всички онези големи проблеми за които няма как в сферата на образование, здравеопазване и така нататък, социално включване, да не ги имаме предвид. Няма как само културата да бъде това което може да реши тези проблеми. Така че исках да уточня нали, нашата позиция в това отношение.
ПРЕДС.ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Уважаеми колеги, тъй като няма други изказвания, закривам дебата и ви предлагам да преминем към гласуване на Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г. с № 206-00-33, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г.
Колеги, който е „за“ моля да гласува.
За - 11, против – 2, въздържали се – 2.
Благодаря Ви. Приема се.
Уважаеми колеги, с това приключихме и трета точка от дневния ред, а именно и заседанието на Комисията по култура днес.
Благодаря.
(Закрито в 15,35 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена Соколова