Протокол № 4 от редовното заседание на КВНОЖГ, проведено на 14.04.2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ




П Р О Т О К О Л № 4


На 14 април 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.

2. Обсъждане и приемане на Графика за приемната на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите за периода м. май – м. юли 2016 г.

3. Разни

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Бойка Маринска.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

* * *

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на комисията. Имаме кворум - 13 присъстващи членове на комисията и преминаваме към същинската ни работа.

На нашето заседание присъства г-жа Мая Манолова – Омбудсман на Република България. Присъстват и представители на Обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации, заявили участие за днешното ни заседание.

След като чуем представянето на доклада от госпожа Мая Манолова и изказванията на народните представители, ще дам възможност на представителите на неправителствените организации да изразят становищата си, като само ще им припомня регламента на нашата комисия, че изказванията на представителите на неправителствените организации са до 3 минути, за да бъдем и по-оперативни.

Дневният ред на днешното ни заседание е:

1. Обсъждане и приемане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.

2. Обсъждане и приемане на Графика за приемната на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите за периода м. май – м. юли 2016 г.

3. Разни


Колеги, имате ли други предложения за дневния ред.
Няма.
Моля да гласуваме така предложеният дневен ред.
Който е за, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от Дневния ред.

Давам думата на госпожа Мая Манолова, за да представи Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за периода, който ви споменах преди малко.
Заповядайте, госпожо Манолова.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаема госпожо Маринска,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уваяжаеми гости,
Изключително съм доволна от това, че ще мога първо пред Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да представя Доклада на Омбудсмана за 2015 година.
Тъй като съм сигурна, че повечето от народните представители са се запознали с него, пък и той ще бъде разгледан по направления във всяка една от ресорните комисии, специално за вашата комисия подготвих един кратък доклад затова какво съм свършила от 20 октомври, когато вие ме избрахте за Омбудсман до настоящия момент.
Ако прецените, че има смисъл мога да ви разкажа по-подробно сега какво се случва в институцията, защото това е Комисията, която е мой партньор във връзка с работата с гражданското общество. Всъщност съм подготвила два варианта – дълъг и кратък. Дългият е за всичко, което се случва през 2015 г., а краткия е за тези 5 месеца и може би вие да решите кой от двата варианта да ви презентирам.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Колеги, имате думата.
Госпожа Манолова направи предложение, дали искате да представи целият доклад или само за периода, в който тя е омбудсман, в резюме.
Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА:
Докладът е годишен.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Тъй като Докладът ще се гледа във всички комисии по направления и в зала, имам и дълга презентация, която ще представя и там, а вие сте и мои партньори, ако искате да стане по-динамично, да ви информирам за това, което в момента правя.
Поради тази причина си позволих да ви изготвя и този кратък доклад за тези 5 месеца през които съм Омбудсман, плюс презентация, но ако искате ще премина към другия вариант.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Госпожо Дукова, заповядайте.

Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА:
Уважаема госпожо председател,
Уважаема госпожо Манолова,
Колеги,
Разбира се, че ще изберем най-вероятно с колегите по-краткият вариант, но аз не зная дали този кратък вариант съдържа една сравнителна характеристика на преди и след, което не би ме озадачило. Просто би дало една по-ясна представа за работата на Омбудсмана.
Бих желала обаче в експозето, което Вие ще направите доста видимо, защото гледам, че някои неща са сериозно променени и похвално е това, че доста икономичен е Докладът от гледна точка на печатна визия, защото той беше винаги в по-луксозно издание корично добре оформено и направено, сега явно от гледна точка на икономия е по-семпъл, но разбира се съдържателно нещата са по-различни.
Тъй като ние имаме и резюме, което е направено от самата комисия, в което се виждат доста неща, все пак според мен бих искала да сложите 2 – 3 изречения за това което е, не дългият вариант, 2 – 3 изречения за да не неглижираме работата на предишния Омбудсман, най-малкото на нас това не ни прилича никак, въпреки, че ще го гледаме в зала и след това, разбира се, да се спрем на това, което Вие като презентация сте подготвили. Смятам, че така е най-удачно.
Все пак Докладът е годишен и дори да е в краткият вариант експозето, не смятам че трябва да бъде неглижирано.
Благодаря.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Госпожо Манолова, само да попитам имате ли възможност да презентирате годишният доклад в кратък вариант.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Имам възможност да направя каквото пожелаете. Докладът за 2015 година е от 250 страници, който предполагам че го имате в електронен вид. Най подробно съм отразила всичко, което е направено през 2015 година и от моят предшественик, и за двата месеца, през които аз съм била Омбудсман. Освен това съм подготвила резюме на този доклад, може би с което разполагате и освен това имам презентация на Годишния доклад, плюс това, което в момента е пред вас е информация специално за вашата Комисия какво съм свършила за тези 5 месеца, през които аз съм Омбудсман.
В никакъв случай не става дума за противопоставяне, защото в институцията в момента надграждам това, което моят предшественик е направил, а то не е никак малко. Той има своите успехи и по основните направления от работата на Омбудсмана. Ако искате слушайте ме до където имате сили, след това ще отговарям на въпроси.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Възприемате ли вариантът в рамките на около 20 минути да презентирате годишния доклад и след това да ни представите отчета си за периода, в който Вие сте Омбудсман.
Госпожа Дамянова.

Г-ЖА МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател,
Госпожо Манолова,
Уважаеми колеги,
Ввсъщност точката в дневния ред и това, което ние следва да гласуваме е Докладът на Омбудсмана за 2015 година. Така че, може би, наистина е добре съвсем накратко все пак да чуем това, което касае годината, защото ние това ще гласуваме в крайна сметка и това, което и Вие предложихте съвсем накратко да ни запознаете с работата си през последните месеци. Това е доклад за периода 20 октомври 2015 година – 31 март 2016 година и вече касае доклада за следващата година, така че не бива да ги смесваме, мисля че трябва да ги разграничим. Хубаво е, разбира се, че имаме тази информация пред себе си, но нека да се ограничим само в първата част само върху доклада за 2015 година, накратко разбира се, но не и под формата на сравнителен анализ. Това върху което госпожа Дукова обърна внимание.
Аз съм сигурна, че всички народни представители са се запознали с доклада, макар и не в детайли, но след като ще гласуваме нещо, би следвало да ни бъде представено това, което ще гласуваме.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Ние представихме на членовете на Комисията, госпожо Манолова и вариантът, който сме разработили ние като резюме върху Вашия доклад. Така че наистина колегите имат представа и в такъв случай Ви давам думата, за да представите кратък вариант, в резюме годишния доклад.
Заповядайте.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Благодаря, аз наистина ще се постарая да бъда кратка и ви предлагам ако имате желание в някое от следващите заседания да поговорим за проблемите, с които в момента се сблъсквам като Омбудсман, тъй като вашата Комисия е моя естествен партньор в Парламента и бихме могли да обединим своите усилия при решаването на някои от важните проблеми на българските граждани. Така че, започваме по дългата презентация.
Миналата година беше чествана 10-годишнината от създаването на институцията на Омбудсмана и един от разделите в Доклада е посветен на този 10-годишен период. Наистина мога само да се гордея с моите предшественици г-н Гиньо Ганев и г-н Константин Пенчев, защото утвърждаването на институцията и първите успехи в защита на правата на гражданите наистина са сериозни, като тук ще спомена някои от техните успешни конституционни действия, например по отпадане на забраната за български граждани да напускат България в случаите, в които имат публични задължения или отпадане на необжалваемостта на санкции от държавни институции в малки размери, падане на 5-годишната давност върху периодични вземания и други актове, които след намесата на Омбудсмана и на Конституционния съд в крайна сметка имат реален принос за подобряване правата на българските граждани. Така че, моята задача като трети по ред Омбудсман е да надграждам върху това, което е изградено от моите предшественици.
Съществува разбирането в българските граждани, че правомощията на Омбудсмана са недостатъчни и едва ли не той е арменския поп или гара разпределителна за жалби и сигнали и, че на практика освен да изслуша гражданина няма с какво да му помогне. Това не е така и резултатите от свършеното през 2015 година са най-сериозното доказателство в тази посока. След моето встъпване в края на миналата година се постарах да уплътня и някои от правомощията, които не бяха особено развити по време на предните 10 години, например правото на косвена законодателна инициатива. Освен да прави препоръки и предложения към държавни институции, Омбудсманът има и възможност през председателят на Парламента или през Министерски съвет да прави предложения за изменение на законите, които се отнасят до правата на българските граждани.
Упражних това свое правомощие по отношение на Закона за достъп до обществена информация, на Закона за равнопоставеност на половете, на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на Закона за здравното осигуряване през нея.
В момента, използвам случая да ви информирам, че работя по предложения за промени в: ГПК, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж по темата колекторски фирми, арбитражни съдилища и нарушенията на правата на българските граждани от тези организации, като ще разчитам и на вашата подкрепа в обсъждането на тези законопроекти, след като влязат през председателя на Парламента в Народното събрание.
През миналата година са отправени и няколко предложения до Народното събрание и Министерския съвет за ратифициране на важни международни актове в областта на правата на човека и със задоволство използвам случая да отбележа, че в резултат на препоръката, която беше отправена през м. декември миналата година министърът на външните работи предприе действия и е задвижена процедура по присъединяване на България към Истанбулската конвенция, която третира въпроси, свързани с предотвратяване насилието над жени и домашното насилие присъединяването на България към този международен акт ще бъде сериозно завоевание за защита правата на българските граждани. Така че, моето взаимодействие с правителството по този въпрос се надявам да даде своите резултати.
Представям ви малко статистика.
Да прескочим следващите слайдове, за да стигнем до броя на жалбите, които са подадени пред институцията на Омбудсмана през миналата година и графиката затова, как те са се движели по месеци.
През 2015 година институцията е сезирана с жалби от 6 202 граждани, което е ръст с 5 % спрямо 2014 година. Основните жалби от български граждани са насочени срещу доставчиците на обществени услуги, монополните дружества. Това са жалби на потребители и на граждани срещу Топлофикация, Енергоразпределителните дружества, ВиК дружествата, телекомите.
Случаите, в които са решени жалби и сигнали от граждани и е даден конкретен съвет, който е довел до своя резултат са 5 926, което може да видите и на следващата графика.
В приемната на омбудсмана са преминали 3 925 души за цялата минала година. Това са 4 000 души, от които аз и моят предшественик Константин Пенчев за една година сме се срещнали общо с 436 души. Всеки четвъртък Приемната на Омбудсмана е отворена за лична среща на Омбудсмана с български граждани, а във всеки един от другите дни от 9.00 до 17.00 часа гражданите могат да се срещнат с експерти на институцията.
Използвам случаят просто да ви информирам в случай, че постъпят и сигнали пред вас заради невъзможността за лична среща на Омбудсмана с хората, които имат желание затова, но към момента броят на чакащите е вече около 1 000 души и наистина съм в невъзможност да направя лична среща с всеки един от тях. В процеса за лично приемане на граждани се включи и заместник- омбудсмана, но така или иначе интересът към това хората да се срещнат лично с Омбудсмана, независимо дали е Константин Пенчев или Мая Манолова е огромен и в част от случаите просто своевременно това няма как да се реализира.
В края на миналата година се опитах незабавно да изпълня ангажимента, който съм поела за изнесени приемни, изобщо за изнасяне на работата на институцията на терен. Така че, за първите два месеца от моята работа организирах приемни, които са в края на миналата година в градовете Бургас, Габрово, Сливен, Видин, Благоевград, Шумен, Кюстендил, Разград, Добрич, Плевен и Пловдив, за което наистина има огромен интерес и през тази година работата на институцията ще бъде ориентирана именно към това да бъде на място там, където са проблемите на българските граждани.
Основен ракурс от работата на моят предшественик, както и от моята работа през миналата година е насочен към защита на правата на потребителите на обществени услуги, т.е. това са действията по защита на правата на гражданите от монополните дружества. През миналата година и през тази най-голям е броят на жалбите на граждани срещу топлофикационните дружества, основно Софийската топлофикация, като проблемите се прехвърлят през всяка следваща година. Аз лично в това си качество и в предното си качество на народен представител съм имала възможността да слушам и предния Омбудсман за огромните проблеми, които Софийската топлофикация и изобщо топлофикационните дружества създават на българските граждани и за усилията на моят предшественик да се справи поне с най-фрапантните от тези проблеми.
Основният проблем, основната болка на хората е с начисляването на така наречената такса сградна инсталация, която за съжаление сравнена с доходите на българските граждани представлява едно много сериозно перо и самият факт, че хората не ползват топло мръзнат и в същото време плащат суми в размер на 60, 80, 100 лева за сградна инсталация при минимална работна заплата малко над 400 лева и средна пенсия в размер на 340 лева, наистина е много сериозен проблем за българските граждани.
Аз продължих усилията на господин Пенчев за решаване на този проблем в полза на гражданите, като в момента има образувано дело по моя жалба, подадена през миналата година пред Върховния касационен съд за уеднаквяване на съдебната практика за това дължима ли е или не такса сградна инсталация. Очаквам в рамките на следващите два месеца Върховният касационен съд да се произнесе затова дали гражданите би следвало да плащат непоискана услуга, което е в противоречие и със Закона за защита на потребителите и с Европейската директива за защита на потребителите.
Всъщност моят предшественик е успял през миналата година да помогне на много граждани, които са се обърнали към него с конкретни казуси, свързани със сметките, които начислява Топлофикация, със заведени дела без предупреждение, с начисляване на юрисконсултски възнаграждения в много сериозни размери и натрупване с паразитни разноски на сметките на гражданите.
Това, което предприех още в края на миналата година е да потърся общо решение на тези проблеми, тъй като част от проблемите се коренят в нормативната уредба и по-точно в правилата, които утвърждава КЕВР, в някои от текстовете на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове. В резултат на проведена дискусия, с участието на всички отговорни институции, всяка една от тези институции пое конкретен ангажимент за промяна в ситуацията, като Министерство на енергетика пое ангажимент и в момента заедно с експерти на Омбудсмана се работи по промяна на текстове от Закона за енергетиката. КЕВР е започнал процедура по промяна в Общите условия, по които работят топлофикационните дружества чрез които да отпаднат сериозните юрисконсултски възнаграждения, с които се натоварват българските граждани. Топлофикационните дружества също поеха своите ангажименти. В момента ги реализират с това да уведомяват гражданите преди да им заведат съдебни дела или да ги информират заедно със сметките затова какво дължат за целия преден период. В момента се работи по промяна в методиката, чрез която се изчислява такса сградна инсталация и като цяло сметките и към опростяване на фактурите, така че всеки гражданин да може след като получи една сметка от Топлофикация да е наясно какво точно дължи и по какъв начин е структурирана крайната сума.
Тъй като тази тема Топлофикация е безкрайна ще спра дотук.
Ако имате някакви въпроси затова какво се е случило през 2015 година за защита правата на гражданите, мога да продължа.
По отношение на другия огромен бой от жалби срещу енергоразпределителните дружества, основният проблем по който е работил моят предшественик е свързан с начисляването от страна на енергоразпределителните дружества на сметки за минал период, по което в резултат и на неговата намеса енергоразпределителните дружества или поне част от тях са променили своята практика, но така или иначе има много чести случаи, в които поради това, че въпросният електромер е неизправен, без да се изследва по чия вина и в резултат на чия отговорност се е случило това, на гражданите се начисляват сметки за отминал период в максимален възможен размер, което сериозно утежнява и бърка в джоба на българските граждани. Това с което сега сме се заели в институцията е да предложим промени в Общите условия и да съветваме гражданите да завеждат съдебни дела в тези ситуации, защото съдебната практика вече е непротиворечива, че подобни претенции на енергоразпределителните дружества биват отхвърлени.
По отношение на телефонните услуги и мобилните оператори предшественикът ми през 2015 година е отделил сериозно време и са разгледани много жалби на граждани срещу порочните практики на телекомите и са отбелязани конкретни положителни стъпки по отношение на практиката с продажбата на една услуга съответният мобилен оператор да продаде и няколко съпътстващи по високи цени, които в крайна сметка утежняват крайната сметка на потребителите. Предстои предизвикателството например с телефонните игри, в които хората обикновено не желаят да бъдат включени във възможностите на техния договор защото не знам дали знаете, но всички тези SMS игри, които се разпространяват от мобилните оператори са в крайна сметка за сметка на потребителя на мобилната услуга. Има много жалби през миналата година, особено от пенсионери, които плащат огромни сметки затова, че мобилните оператори ги включват във всякакви допълнителни игри и други промоции на фирмите.
Проблемите, с които през 2015 година се е занимавал Омбудсманът са свързани с доставката на ВиК услуги и са свързани най-вече с начисляването на разход за вода общо потребление в сгради, които са етажна собственост. В крайна сметка заради този подход на ВиК дружествата много несправедливо на доста потребители се начисляват колосални суми и още в края на миналата година и аз се заех с решаването на този въпрос, като съм отправила конкретни препоръки за промяна в Общите условия, по които работят ВиК операторите. Има случаи, които е констатирал моят предшественик на това хора да плащат суми от по няколко хиляди лева, над 10 000 лева, включително имоти, изнесени на публична продан заради сметки към Софийска вода и към други ВиК оператори, която практика просто трябва да бъде прекратена. Основната препоръка, която сме направили и правим в своя Годишен доклад е за справедливо заплащане на ВиК услугите от страна на българските граждани.
Друг сериозен проблем в областта на предоставените обществени услуги за гражданите, който е констатиран от моя предшественик и по който аз работих в края на миналата година и продължавам да работя сега е маниерът на монополните дружества - да продават дългове на свои клиенти на колекторски фирми. Моят предшественик Константин Пенчев няколко пъти е сезирал МВР, Прокуратурата и публично е огласявал проблемите на гражданите, свързани с колекторски фирми. Продължих неговата работа още в края на миналата година, тъй като жалбите срещу колекторски фирми и арбитражни съдилища буквално валят и констатирах, че е налице схема, по която работят в обща комуникация монополно дружество, колекторска фирма и частен Арбитражен съд, като потърпевши в крайна сметка са българските граждани.
Схемата е следната. Монополното дружество продава дългове на свои клиенти, които отдавна са погасени по давност на колекторска фирма. Става дума обикновено за малки дългове които са от периода 2003, 2004, 2005 , 2007, 2008, 2009 година, т.е. много отдавна погасени по давност буквално за жълти стотинки. Колекторската фирма си създава Арбитражен съд.
В момента има над 45 арбитражни съдилища в България и всички тези купени дългове ги прехвърля в Арбитражния съд, който без участието на гражданина и изобщо без наличието на арбитражна клауза се произнася с решение, което не подлежи на обжалване, което на практика е окончателно.
В резултат на подобна дейност през миналата година например един от тези частни арбитражни съдилища се е произнесъл по 102 000 дела, което означава, че 102 000 български граждани са осъдени за дългове, които отдавна са погасени по давност, без гражданинът изобщо да е имал възможност да участва в арбитражното производство, да направи възражение затова, че не дължи въпросната сума, че тя е погасена по давност. Това е на ръба на закона, но в крайна сметка потърпевшите са наистина стотици хиляди вече български граждани, така че, работата на моя предшественик по темата срещу колекторските фирми и арбитражните съдилища продължава.
Генералното решение на този проблем е чрез законодателни промени в две посоки. Да се забрани на монополните дружества, които доставят обществени услуги да продават дългове на свои клиенти на колекторски фирми, т.е. да не дават клиентите си на събирачи на дългове и в работата на арбитражните съдилища да се сложи някакъв ред, да има правила, по които те да се създават, да действат, да функционират, да има някакви изисквания за арбитрите, които правораздават в тях. Генералното решение е ако изобщо от обсега на тези частни съдилища се изключат потребителските спорове, защото в момента гражданина е безсилен да се справи срещу монополното дружество, ако спорът между тях се развива пред частен съд.
И през миналата година за съжаление не е решен проблемът с сметосъбирането, сметоизвозването и плащането на такса Битови отпадъци,поради проблеми в нормативното устройство, в нормативната база, макар че по препоръка и на Омбудсмана през 2014 година са направени промени в Закона за местните данъци и такси. Предвид че методиката за тези такси не е приета от финансовото министерство, в края на миналата година имаше доста жалби от български граждани по отношение на начина, по който се събират местните данъци и такси. Предстои това да се случи през 2016 година, видно и от отговорите, които финансовият министър е дал на Омбудсмана, а и на гражданите, чиито жалби са препратени пред него.
Смятам да спра дотук с жалбите на потребители и на граждани от монополни дружества. Позволих си по-подробно да ви запозная с тях, защото предполагам, че това е тема , която присъства и в приемните на народните представители и която в крайна сметка ще трябва да получи своите законодателни решения и е добре да сте информирани в цялата дълбочина на проблемите, които имат хората с монополните дружества, доставчици на обществени услуги.
Основна тема на моят предшественик през 2015 година, която ще бъде и моя основна тема през 2016 година е защита правата на българските деца. Знаете, че след промени в Закона за омбудсмана през 2012 година, той има законовото задължение да следи за защита правата на децата, като и през миналата година основният идентифициран проблем от институцията на Омбудсмана е детската бедност. Наистина и аз се сблъсках с това. Няма как при положение, че България е най-бедната страна в Европа, че 1/3 от хората живеят под прага на бедност и че половината граждани са застрашени от риск от бедност, децата да живеят в по-различна среда или казано накратко няма бедно дете в богато семейство, но поради този проблем част от проблемите на българските деца се пренасят и в сферата на образованието. Мисля, че тук има доста хора, които са наясно с темата. Самата статистика, че 20 % от българските деца отпадат от училище е и в резултат най-вече на социално-икономически проблеми.
Друга тема, която е била на фокус на Омбудсмана през 2015 година е процесът на деинституционализация. Трябва да бъдат приветствани институциите, защото именно 2015 година е годината, в която този процес беше финализиран. Сега обаче предстои по отношение на домовете на деца с увреждания. Този процес предстои да продължи и в домовете за деца от 0 до 3 години по отношение на домовете за деца лишени от родителски грижи.
През миналата година аз в двата месеца посетих повече от 20 институции. През предния период моят предшественик е посетил 40 институции за деца и в крайна сметка нашите констатации са свързани и с проблемите, които възникват в институциите от нов тип. Мога пред вас да си позволя да изразя и моята загриженост, че във връзка с обстоятелството, че бяха построени доста домове от нов тип, така наречените къщички, които имат съвременно и модерно оборудване сега пред институциите стои въпросът, с какво да бъдат напълнени тези къщички и често част от решенията по отношение съдбата на деца в институции се взема и заради този аргумент, а именно че капацитетът на една или друга институция трябва да бъде изкуствено поддържан от деца, които са настанени там. Направихме своите препоръки в края на миналата година и по отношение например на дома в Дрен, където с капацитет 24 деца има настанени 20 и част от тези деца макар родителите да искат да си ги вземат обратно и да ги отглеждат в семейна среда по една или друга причина се задържат във въпросната институция, според експертите на Омбудсмана по причина, че домът трябва да поддържа капацитет, за да продължи да съществува.
Аз просто обръщам внимание и на вашата Комисия да имате предвид, че трябва да се следи този процес, защото най-добрият интерес на българските деца в крайна сметка е свързан с това те да растат в семейна среда, да се развива процесът на реинтеграция и във всеки един случай, в който едно дете може да бъде в собственото си биологично семейство на първо място трябва да се стимулира именно това.
През изминалата 2015 година Омбудсманът като национален превантивен механизъм е направил 66 проверки в места за лишаване от свобода, като места за лишаване от свобода дефиницията на Закона са освен затворите и следствените арести, но и психиатриите, домовете за хора с умствени увреждания, мигрантските и бежанските центрове, домовете за деца, специализираните интернати. Беше представен преди няколко седмици Докладът за 2015 година за работата на Омбудсмана като национален превантивен механизъм с фокус и специален акцент върху затворите, върху психиатриите и върху миграционните центрове.
Факт е, че и моят предшественик и аз сме установили случаи на нечовешко и унизително отношение в част от затворите в България и особено в Женския затвор в Сливен, където сме отправили своите конкретни препоръки. Използвам случаят да насоча вашето внимание, че има и доста примери за съмнителни практики, например в българските затвори. Притеснителен е фактът например, цените в затворническите лавки и затворническите магазини са в пъти по-високи от тези в нормалните магазини. Същото е и по отношение на цените на телефонните услуги, което освен че поставя в дискриминационно отношение затворниците спрямо останалите български граждани по отношение на това на какви цени плащат. В крайна сметка е и показател затова, че обществените поръчки в системата на затворите най-малкото будят съществени съмнения за тяхната целесъобразност. Конкретни препоръки сме отправили по отношение на психиатриите. Специален доклад в края на миналата година беше изготвен и по отношение на специализираните детски интернати. Това са институциите за корекционно възпитателна работа с деца в конфликт със Закона. България е една от малкото страни в Европа, да не кажа единствената, в която децата в конфликт със закона са поставени в изолация, живеят и учат в изолация. Образно казано детство зад решетки.
След проверките, които бяха извършени миналата година беше изготвен доклад, според който мнението на Омбудсманът е, че тези институции трябва да бъдат закрити в спешен порядък, защото констатациите са за лоши битови условия, за прояви на насилие в тези институции, за налагане на наказания, които не са нормативно регламентирани и за абсолютно занемарен учебен процес. В момента е в ход подготовката за реформа в детското правосъдие, в която и институцията на Омбудсмана участва особено активно.
Важна тема от работата на Омбудсмана е защита на гражданите като пациенти, защита на правата в здравеопазването. Спестявам си съвсем съзнателно статистика, тъй като можете да я видите в резюмето, което аз съм изготвила и вие сте изготвили. Основното притеснение на Омбудсмана през 2015 година е свързано с извършващата се реформа в сектора Здравеопазване и най-вече с оглед осигуряването на достъпно здравеопазване, своевременно и съвременно. Отправени са препоръки и от моя предшественик и от мен в края на миналата година по отношение на лимитите, които се въвеждат в сферата на здравеопазването и които сериозно накърняват интересите на българските граждани като пациенти, лимитите и в доболничната помощ и в болничната помощ по начина, по който те се реализират и през следващата година, включително проблемите с Националната здравна карта, с начина по който редуцирането на броя на леглата и на медицинските специалисти ще се отрази върху правата на хората и достъпа до здравеопазване и се надяваме, че нашите препоръки ще бъдат вземани предвид и през следващите периоди и от народните представители и от Министерство на здравеопазването.
Ако искате, тъй като сигурно просрочих времето, да кажете евентуално какво друго от работата на Омбудсмана през 2015 година представлява интерес за вас, за да се концентрирам върху това, което ви интересува.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси към госпожа Манолова.
Госпожа Дукова.

Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА:
Госпожо председател,
Госпожо Манолова,
Моето впечатление е, че дълбоко навлязохте в дебрите на обществен защитник за кратко време. Белезите са няколко и много видими. Аз адмирирам изключително много този Консултативен съвет, който сте изградили към Омбудсмана от доста сериозни професори, които могат юридически да ви консултират и смятам, че това е само в полза и това наистина е едно изключително нещо, което Вие направихте.
Изнесените приемни по цялата страна - също, това което е направено за достъпът на хората до техния защитник.
Подкрепата която в последно време чувам за възрастните хора пенсионери - също.
Тази инициатива, в която привлякохте граждани, хора на изкуството, таланти и всякакъв вид съпричастни към тази инициатива. Искам да кажа, че се развива изключително правилно посоката на действието на Омбудсмана.
Аз съм чела в детайли параметрите по всяка политика, ако мога да я нарека така в нашия контекст секторна политика. Имам, разбира се, и някои възражения в сферата на образованието като недостоверни или доста силни като думи.
Има обаче безспорно неща, в които Омбудсманът на национално ниво, както и тези в областните структури за мен са много важни. Аз имам един страх в цялата тази активност, бих я нарекла дори хиперактивност - да не разпилеем силите в посока дребни битови проблеми, защото те са много. Самият факт, че над 6 000 са жалбите за тази година говори затова. Българинът има от какво да се оплаква, а и той поначало си е човек, който не винаги търси правата там, където трябва, понякога дори и при Омбудсмана, но това е като неговата последна надежда.
Аз се притеснявам да не би да се разпилеем в това и да изгубим концентрацията на националната институция, защото там има такива сфери, в които безспорно Омбудсманът трябва да бъде много сериозно ангажиран и много сериозно концентриран. Веднага казвам, една от тези сфери е здравеопазването.
Аз видях, че вие се „хвърлихте“ в Топлофикация, не че тези неща не са от значение, но за мен са важни проблемите със здравето на гражданите, които са тема номер едно като тема в България според мен, въпреки че тя е имплантирана в темата така, както Вие я представяте - ниски заплати или пенсии, бедност на хората. Не винаги това е от съществено значение.
Мисля, че не само това, а и демографските проблеми, например, също са един от сериозните фактори, в които Омбудсманът може да има своята изключителна роля, защото наистина неговата позиция на един рефер, макар и без юридически портфейл да речем на съдия и такава му е и законодателната инициатива, е много съществена, много важна.
Вие казахте, че има деца зад решетки, детство зад решетки. Действително за тези институции отдавна се говори, но за мен по-важното е, че те са рисков контингент, деца в риск и трябва много добре този проблем да намери своята вярна формулировка и точно определение. Това са хора в голямата си част с огромни престъпления.
Аз съм била член на такава комисия, която е пращала само в краен случай деца в ТВУ или в СПУ и ВУИ, защото тези деца нямат друг шанс и това е много тежка процедура. Така че трябва много сериозно и не екстремно да се иска това нещо някак си процедурата да бъде важна и тук важен е Законът за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, защото той за мен е един архивен закон, един закон, който от много години не е търпял никакви съществени промени, с оглед на много различните функции на обществото към този момент и аз мисля, че тук Омбудсманът би изиграл много съществена роля в тази посока.
Накрая аз наистина Ви желая успех.
Дукова е човек, който е свикнал да казва истината много сериозно и в прав текст и да критикува много сериозно и в прав текст. Аз наистина желая успех на институцията. От сърце желая да продължите в тази посока, в която сте започнали и надявам се наистина сътрудничеството наистина в тази Комисия, в която Вие дойдохте първа и така беше редно, да се задълбочава, защото е в интерес на работата. Никоя друга институция не би могла да работи толкова в интерес на гражданите на България така, както тази институция.
Аз ще гласувам за приемането на Доклада и много Ви благодаря, че го представихте подробно в този порядък.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Госпожо Манолова, аз ще се присъединя до голяма степен към това, което каза госпожа Дукова и дори ще добавя, че се възхищавам от енергията Ви. Вие влязохте с такъв летящ старт и Ви пожелавам през целия мандат да съхраните тази енергия и себе си.
Ясно е, и от Доклада е видно, че темите, по които хората идват при Вас съвпадат с темите на жалбите, които постъпват при нас и над 6000 жалби и сигнали, обработени за една година това наистина е много внушителна цифра.
Направи ми впечатление, че Вие казахте, че и на бившия Омбудсман и на Вас основната тема е правата на децата и защитата им. Ние проведохме една кръгла маса наскоро с Ваше активно участие и сформирахме една Работна група във връзка с насилието срещу и сред деца. Аз много бих се радвала и Общественият съвет да бъдат по-активни и администрацията на Омбудсмана, за да можем не просто да си говорим в работната група и на кръгла маса, а да има някаква полза от тези работни групи и обществени обсъждания. Аз ги виждам само в законодателни инициативи в тази посока – защита правата на децата. В този смисъл аз искрено се надявам след заседанията на тази Работна група да бъдат разработени и някакви предложения, които да намерят реално приложение поне в няколко закона.
Още веднъж ви пожелавам успех.
Наистина, не е само мое мнението, че Вие давате много от себе си за решаване проблемите на хората. Това се отчита от обществеността и за мен е удоволствие да работя с Вас и да продължим сътрудничеството си.
Колеги, имате думата.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Госпожо Дукова, исках да кажа, че сте много права.
Миналата седмица тук беше Младежкият омбудсман на Норвегия. Там само за правата на децата има Детски омбудсман. Тя ми обясни, че всяка година си избира по една тема, по която работи, а тук Омбудсманът се занимава със всички проблеми на гражданите. Аз се опитвам да съм пълноценна, ефективна по всички направления, но накрая просто институцията ще ми остане без хора, защото откакто съм омбудсман за 5 месеца жалбите вече са около 5 500. За миналата година не са малко – 6 000, тази година ще станат сигурно 15 000. Просто хората издишат, изнемогват, появяват се нови и нови теми. Сърце не ми дава да върна никого, днес имах приемна, темите са най-невероятни и наистина не знам, може би ще трябва да се структурирам. Така, че приемам бележката.
Здравеопазването е много важна тема. Аз правих няколко кръгли маси, дойдоха депутати, направихме предложения. Опитвам се да бъда полезна, да играя ролята на медиатор между министър Москов и съсловните организации. Правя каквото мога, но наистина ще сте ми полезни, ако и вие ми подсказвате от страни как изглеждат нещата и според вас накъде трябва да се насочат усилията, а не по целия спектър. Така че, ще съм благодарна за съвети и препоръки. Институцията винаги е отворена, можем да направим и неформална среща с Комисията, да обсъдим кое е важно според вас в момента и да го движим заедно като партньори.


ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Аз само ще се вметна с едно изречение.
Жалбите наистина могат да стигнат 15 000, но причината предполагам знаете каква е. Когато обществеността, гражданите видят един активен Омбудсман, те се активират. Това е причината, така че, това е комплимент за Вас.
Колеги, други изказвания има ли?
Госпожа Петрова.

Г-ЖА НЕЛИ ПЕТРОВА:
Госпожо председател,
Госпожо Манолова,
Аз ще бъда много кратка.
Присъединявам се към думите на госпожа Дукова. Наистина започнахте с много хъс Вашият мандат и освен да ви пожелаем успехи и винаги, когато имате нужда да ни търсите за помощ.
Лично аз винаги бих се отзовала, тъй като съм и народен представител от гражданска квота. С каквото можем да бъдем полезни, винаги ще бъдем насреща.
Благодаря.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИАНСКА:
Господин Караджов.

Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Уважаема госпожо Манолова, благодаря Ви за доклада.
Въпросът ми е ориентиран към гарантирането правата и свободите на хората с психични затруднения или с увреждания, в зависимост от степента на увреждане. Те също като всеки един от нас имат равни права и особено тези права, които определяме като човешките им права.
За съжаление България има в миналото много тежки рецидиви в погазването на тези права. Аз видях, че основният път, по който Вие се снабдявате с информация и откликвате на гражданите е чрез приемните, а също така и сигналите, които Ви се изпращат с чудесна статистика, както и че сте посетили затвори и други пенетициарни институции, но Вие знаете, че хората, които пребивават , особено възрастни хора, които пребивават в домове за хора с психични проблеми, те дори не осъзнават думата права, не осъзнават изобщо концепцията за базисните свободи на човека, въпреки това те ги имат. Тук се налага едно особено активно отношение от страна на държавата преди всичко, не от Ваша страна, но за съжаление държавата продължава да нехае.
От къде вадя този извод. По стечение на обстоятелствата посетихме един дом край София, който се намира в Подгумер. Аз Ви призовавам да отидете до там, би трябвало като Омбудсман да не Ви спрат, макар че се пазят от посещения и от всякакъв вид дори сътрудничество, може би защото в този дом аз видях редица човешки права, които не просто се погазват, а направо са отменени на тази територия. Хората там се движат с нещо като пижами с номера. Вечер след 10.00 часа са заключвани в стаите си. Този дом е само за мъже. Има един филм, който е правен за този дом. Той не дава точно представа за условията, защото е художествен, но и документален в голяма степен. Ако отидете там ще се срещнете с абсолютно недостойни проблеми на потъпкване на базисни човешки права. Тъй като, пак казвам, основно е задължението на държавата да реши този проблем, но очевидно затрудненият достъп до това място и въобще начинът, по който са уредени въпросите за тези хора, допускат това че част от тези хора са дори връзвани към леглата си за през нощта. Разбирате колко унизително е да не могат да отидат до тоалетна, т.е. след 22.00 часа до 6.00 часа сутринта това не може да се случи и други такива безобразия.
Аз не искам да Ви чета лекция, а само Ви давам информация. Молбата ми към Вас е да имате малко по-активно отношение към тази група. Групата на хората с психични проблеми, защото разбирате те няма как да Ви се обадят. В този дом, за който Ви казвам 70 % от мъжете са всъщност под попечителство и техния настойник се явява директорът. Сами разбирате, че не може на няколко стотин хора един човек да е реалният им настойник.
Аз казвам това, което е. По закон може да бъде кметът, но може и да не бъде, това също е по закон. В случая 70 % от тези хора са с настойник директорът, а той физически няма как да обърне внимание. Тук става въпрос и за промяна на нормативната база в посока на създаване на кръгове за защита за тези хора. Това е модерно законодателство, което за момента не среща кой знае какво разбиране. Иска ми се да чуя какво сте направили, защото виждам, че посещавате затвори. Все пак тези хора могат да ви пратят писмо. Те могат да изпратят писмо на Президента, те могат да изпратят писмо на всеки един от нас, хората с по-тежки, сериозни психични увреждания те няма как да го направят, те изобщо не разбират концепция, въпреки това, те са наши съграждани и ние трябва да се грижим за тях.
Какво ще е Вашето активно отношение?
Имате ли такова досега и смятате ли да обърнете внимание?

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Госпожо Манолова, заповядайте.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Омбудсманът има сериозен ангажимент по отношение на всички лица, които са принудително въдворени в институции, включително и тези в психиатриите, включително и тези в домовете за възрастни с ментални увреждания. Всъщност аз си давам сметка за огромната отговорност, която имам и честно казано пред вас мога да го кажа на моменти просто се притеснявам как ще си свърша всички ангажименти, които са ми възложени от Закона и от Конституцията, защото да, аз съм една от институциите, които има право да влезе в такива домове и да установи във всеки един момент какво се случва там.
Аз бях в няколко психиатрии и наистина съм потресена от това, което видях на част от тези места.
Проблемът с психично болните и с хората с ментални проблеми наистина в едната си част е свързан с това, кой упражнява правата по настойничество и попечителство, защото много рядко се полагат усилия това да са хора от тесния или по-широкия семеен кръг. Ясно е, че едно лице не може да се грижи за правата на 100 души. Също така се натъкнах например в Нови Искър в Държавната психиатрична болница на случаи, в които тъй като близките не желаят да вземат обратно, а те са назначени за настойници и попечители на лицето, което е настанено в психиатрията, то прекарва там с десетилетия. Видях човек, който е прекарал 45 години в психиатрията. Също така видях случаи, в които проблемът например за социалните служби е решен, когато един клошар, става дума за клошарката, която живееше в кашон до Президенството, проблемът и е решен като е настанена в психиатрията и така като гледам ще остане там много дълго време. Има случай, в които една жена е настанена в психиатрията и разполага със сериозна сума пари, обаче няма кой да се разпореди с тях, а в същото време тя се нуждае и от скъпо лечение. Тя има пари, но просто не може да оперира с тях. Това наистина е много сериозен проблем.
Също така много сериозен проблем е, какво изобщо е финансирането на тези институции. В държавните психиатрични болници материално техническата база, битовите условия, апаратурата са под всякаква критика. Заплащането на лекарите в психиатрията, това са високо квалифицирани специалисти също е мизерно, но ако гледаме по-глобално на въпроса, България се присъдени през по миналата година към Конвенцията за защита правата на човека и по силата на чл. 8 трябва да се направят сериозни промени в законодателството, така че хората с ментални проблеми да участват в процесът на вземане на решения, т.е. казано на по-специализиран език процесът на подкрепено вземане на решения, да им се върне дееспособността, защото те сега са недееспособни. Те имат правоспособност, те са личности, те са хора, имат всички права, но реално не могат да ги упражняват, защото са лишени от дееспособност. Според европейското законодателство, към което ние сме се присъединили това не трябва да бъде така. Така че предстоят много широки дебати по темата, как ще се промени самия закон.
Аз съм се срещала и с другото лице на тази монета, т.е. ако им дадем всички права всъщност единият вариант е хората, когато се подкрепят, когато се общува, те просто много напредват. Има случай, в който Станев е осъдил България. Той е човек със сериозна умствена изостаналост, но беше поканен на една дискусия, в която като се вижда, че с него е работено, че има хора, които искат да чуят неговото мнение, да му дадат възможност да се изкаже, да вземе решение, той просто има страхотен напредък. Така че това е проблемът, погледнат от едната страна.
От друга страна по време на моите приемни из страната се сблъсках със случаи, в които хора, които на пръв поглед не може да се прецени, че имат умствени и психически проблеми са участвали във вземането на решения, които са ощетяващи по отношение на тях и на техните близки. На две места идваха хора, плачейки, че ето този човек, моят съпруг той има проблеми, подписал няколко кредита, ипотекирал цялото имущество и семейството е в бедствие. Нещо, за което аз няма как да помогна. Така че, този дебат ще дойде и в Парламента. Сега е в неправителствения сектор. Наистина се иска много внимание и много съпричастност при решаването на този проблем и ще бъде много полезно, вие сте гражданската комисия, ако искате да отидем заедно и да започнем с този дом. Човек трябва да има лични впечатления. Според мен това е най-важното.
Аз ще отида в този дом и каквото мога ще направя, защото и такова е моето законово задължение.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, госпожо Манолова.
Колеги, вие искате ли да вземете отношение?

Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Аз искам да благодаря и да кажа, че съм готов когато може да уредите такъв допуск до този дом да дойда с Вас и да се убедим на място в това, което казвам, защото докато цялото законодателство се уреди, докато образно казано се оправи държавата, живота на тези хора ще свърши. Ако може с нещо да им помогнем сега, а пък после нека си оправяме държавата по-дълго време. Много е брутално това през 2016 година да има такива драстични нарушения на човешки права. Това е на практика на ръба на робството.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, ако нямате други въпроси да дам думата на представители на неправителствени организации.
Господин Кенанов, заповядайте в рамките на 3 минути.





Г-Н ПЕТКО КЕНАНОВ – заместващ-член на Обществения съвет към КВНОЖГ и Председател на Националната пациентска организация „Конфедерация защита на здравето“:
Най-напред ще кажа нещо за това, което възникна тук.
Конвенцията е приета, обаче към нея има един протокол, който не е подписан, това е първото. Второто е, че там има един чл.12 и господа професорите, които са еманацията на българския така да се каже психиатричен мозък да вземат и да се съгласят, че нещата могат да стават и по друг начин.
За да се вместя в рамките на трите минути, които ми дадохте, аз като председател на пациентска организация ще плача за моя си крак.
Ние пациентите, ерго българските граждани плачем за Закон за пациента, по-точно за Закон за потребителя на здравните грижи. Ние плачем, българският народ вече издава стонове, защото започнаха да се случват странни неща поради това, че няма закон. Казват, че имало тук текст, там текст, обаче текстовете не пораждат законови последствия. Трябва да си има ясен закон, както е за лечебните заведения. Всички лечебни заведения са търговски дружества, а потребители няма, а трябва да има потребители.
Затова моята молба е, госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо Омбудсман, да ни съдействате този закон да бъде приет. Има някакви текстове като канаваца. Ние сме ги предоставили. Не се съмняваме, че като влезе в зала ще бъде всичко доработено и направено както трябва, но трябва някаква политическа воля. Ние обиколихме цялата държава. Навсякъде във всеки областен град това искахме, това приказвахме пред обществеността и пред всички управляващи там.
Моля ви още веднъж желаем Закон за пациента. Това ще постави регламент на отношенията пациент или гражданин и лечебно заведение или лекар. Това е накратко.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря.
Иска ми се да внеса малко яснота във връзка със Закона за пациента. Ние имаме Вашето писмо и предприехме такива действия. Проучихме, че има внесен такъв законопроект в 40-то Народното събрание, но е спрян. Написахме писмо до министър Москов, като изложихме мотиви защо е необходим такъв закон, искахме неговото мнение. В писмото на министър Москов се казва, че в няколко закона са гарантирани правата и защитата на пациентите. Ние Ви изпратихме отговор на писмото, надявам се да сте го получили.
Към днешна дата, госпожо Манолова, такава е картината със Закона за пациента. Спрян е в 40-то Народно събрание.

Г-Н ПЕТКО КЕНАНОВ:
Текстовете, които ги има в ЗЗО, в Министерство на труда и социалната политика, тук и там, не пораждат законови последствия и затова те не са закон, те са нещо, което всеки го подритва. Законът е нещо, което не може да се прескача и нещо, което не може всеки да го чете както си иска, а сегашното състояние е точно такова. Като няма закон има беззаконие. Това е алтернативата. Няма друга алтернатива.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Други искат ли думата от представителите на неправителствените организации, от Обществения съвет.
Господин Панов, заповядайте.

Г-Н ЛЮБЕН ПАНОВ – председател на Общесвения съвет към КВНОЖГ и директор на Български център за нестопанско право:
Аз искам да поздравя госпожа Манолова за работата, която институцията върши. Докато правеше своето изложение ми направи впечатление, че тя спомена Истанбулската конвенция. Нещо, което ние обсъждахме на Обществен съвет и призовахме всъщност институциите и Парламента да подкрепят ратифицирането. Впоследствие разбрахме, че тя не е подписана още от България, но се оказа, че ние сме една от последните страни в Европа, която не е подписала тази Конвенция. Затова приветствам Вашите усилия по тази тема.
Понеже, както и Вие подчертахте, се сблъсквате с най-различни проблеми, Ваш естествен съюзник, освен тази Комисия и Обществения съвет, са и местните омбудсмани. Само че доколкото знам те са изключително малко на брой в страната. Така че е добре да помислите да работите и с общините на местно ниво и повече от тях да създадат такава позиция, да назначат хора, за да може част от тези проблеми да бъдат решавани на нивото на което възникват. Не трябва хората да идват до София, за да говорят с Вас. Това са някои идеи.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Само да допълня.
Подсказаха ми, че за Истанбулската конвенция вчера е взето решение на Министерски съвет България да подпише Протокола, след което Парламентът ще я ратифицира.
Госпожа Матова.

Г-ЖА НОНКА МАТОВА – член на Обществения съвет към КВНОЖГ и председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ - Пловдив:
Уважаема госпожо председател,
Уважаема госпожо Омбудсман,
Прекрасен беше докладът.
Бих искала да обърна внимание върху още един проблем. Това е неравнопоставеността в материята между специалните закони и ресорните закони, примерно Законът за народните читалища и Закона за закрила и развитие на културата. Законът за развитие на културата третира отношение спрямо културните организации и тяхната дейност. Читалищата са специфична форма на културни организации, но не влизат в ресорния закон, а са изтеглени със специален закон. Излиза така, че правата и задълженията на читалищата не са разписани за културните организации в ресорния закон и поради тази причина все едно, че културните организации ги няма, а културата това е основен ресор в България. Той е основен ресор и в света, може би един от най-важните, ако не и най-важният. Така че, Ви моля първо да се обърне внимание върху тази неравнопоставеност, за да може да се изравни. Същото касае и Законът за обществените библиотеки, които са държавни, общински и читалищни, а библиотеките на културните организации въобще ги няма. Какво правим тогава? Това накърнява и съответните права на българските граждани да се ползват от огромния ресор на културните организации в България от тяхната мощ.
Същото касае и архивите и музейното дело, които са вътре в културните организации.
Благодаря ви.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Искате ли думата, госпожо Манолова.
Заповядайте.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Аз благодаря и на тримата преждеговоривши.
Поех конкретен ангажимент към господин Кенанов и неговата организация, че ще съдействам по изработването на текстове на Закона за защита правата на пациента, но сега си давам сметка, че малко надценявам своите възможности, защото макар да имам право на косвена законодателна инициатива, нямам достатъчно експертен капацитет, който да работи едновременно по десет предложения в закона. Така че аз ще се включа, ако в Парламентът или в Министерство на здравеопазването започне работа по подобен законопроект, но нямам собствен капацитет да изработя такъв закон.
По отношение на местните омбудсмани, изключително са важни. Там, където ги има и местната власт е облекчена от една страна, че има кой да поема сигналите на хората срещу прояви на лоша администрация и лошо управление и хората има на кого да се оплачат. За съжаление не съществува достатъчно разбиране в местните общински съвети затова, колко полезно би било, ако се обединят и изберат местен омбудсман. Аз съм започнала такава кампания, в пряка комуникация съм с всички местни омбудсмани, изключително стойностни хора, отдадени на каузата защита правата на гражданите и сега следя процеса. Ако въпреки всичките усилия, които полагаме да изберат местни омбудсмани няма положителен резултат да кажем до края на тази година или до средата на тази година, с общи усилия да предложим промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, но ви обръщам внимание, че освен облекчен режим за избор на местен омбудсман, трябва да бъдат направени законови промени в неговите правомощия, които да гарантират освен това и неговата независимост. Защото сега благодарение на това, че кметовете са достатъчно широко скроени, са оставили омбудсманите да си вършат работа, иначе омбудсманът зависи изцяло от кмета - ще му даде ли финансов ресурс, ще му даде ли административен ресурс, а би следвало да имат някаква независимост и някакви правомощия, така че, да са коректив на местната власт.
За читалищата също съм съгласна. В предишното си битие много работех с тях, сега още повече би трябвало, но наистина просто не смогвам. Така че, като поотметна малко другата работа ще го направя. Готова съм да подкрепям и хората, които работят в сектор култура. В крайна сметка затова сме хора, за да създаваме и да потребяваме културни ценности и много важни са читалищата в тази връзка.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, госпожо Манолова.
Аз само ще се вметна как ние виждаме решението. Направихме и контакти с Вашата администрация по отношение на местните омбудсмани. Ние го виждаме като промяна в Закона за местното самоуправление и местната власт и то конкретно в текста по процедурата за избора на местен омбудсман. Едно от големите затруднения и пречка да бъдат избирани такива е двете трети мнозинство и аз Ви предлагам заедно със сътрудниците от комисията и с Вашите сътрудници да направим някакъв проект на предложение и евентуално да го оформим като законопроект за промяна на Закона за местното самоуправление и местната власт в тази му част.

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА:
Приемам. Това много ще облекчи моята работа.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Това до голяма степен ще облекчи и Вашата работа на централно ниво, като има един буфер отдолу, който да поеме една голяма част от работата Ви.
Господин Кенанов искаше само нещо да вметне.
Заповядайте.

Г-Н ПЕТКО КЕНАНОВ:
Искам само да се обърна към госпожа Мая Манолова. Законът е изработен текстово, има го вече и е работен тук в Народното събрание със всички заинтересовани страни. Текстовете не са измислени от нас. Това беше в миналият мандат на господин Бойко Борисов. Сега ние не се съмняваме, че ако получи ход ще има много промени, но те ще бъдат вероятно за добро. Нека така да бъде. Въпросът е някаква воля да има тази работа да се придвижи и затова Ви молим за малко подбутване. Ние избягваме лекарската комисия, понеже там са лекар до лекар. Те са в пряк противовес с този закон. Не го искат, това е положението и ние сме го видели там това нещо.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Кенанов.
Има ли други представители на неправителствени организации, които да искат думата.
Няма.
В такъв случай да благодарим на госпожа Манолова и да подложим на гласуване Доклада на Омбудсмана за 2015 година. Който е за приемане доклада на омбудсмана за 2015 година , моля да гласува.

Гласували „за“ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Докладъг е приет с пълно единодушие.

Колеги, преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред.
Трябва да приемем Графика за Приемната на Комисията, с който всички сте запознати.
Който е за така предложения ви график за Приемната, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – няма , въздържали се – няма.
Графикът за приемната на комисията е приет единодушно.

Колеги по ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред – РАЗНИ, имате ли да кажете нещо.
Няма.
Благодаря на всички!
Закривам заседанието.

Край на заседанието: 16.00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:



/Бойка Маринска/





СТЕНОГРАФ:


/Т.Стоянова /

Брой знаци: 58908