Протокол

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА



П Р О Т О К О Л

№ 2


На 18 декември 2014 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала № 1 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Красимир Велчев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /



ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и може да започнем заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Първо трябва да си гласуваме вътрешните правила. Мисля че няма да продължи много дискусията по тях.

Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя /1396 - 1913/, № 454-02-7, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
3. Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя в периода 1915 – 1922 г., № 454-02-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
4. Разни.

Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Минаваме към първа точка.
Колеги, дадени са ви материалите по дневния ред.
Колеги, има ли някой предложения по Вътрешните правила по първа точка от дневния ред? Няма.
Надявам се, че всички го одобрявате, но трябва да гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гости на заседанието са:
Министерство на външните работи
Милена Иванова – старши дипломатически служител ІІ степен, отдел “Права на човека”, Дирекция “Права на човека”.
Дилян Сталев – младши експерт, отдел “Международно право”, Дирекция “Международно право и право на ЕС”.
Министерство на правосъдието
Атанас Славов – съветник на министъра на правосъдието
Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция “Правосъдие, нормотворчество и проекти”
Фондация “Български манастири и църкви”
Светозар Филипов / Заявил е участие. Не присъства до момента./
Сдружение форум “Средна класа”
Стефан Стойков / Също е заявил участие, но може би ще закъснее./
Ние обявихме за гостите, че заседанието ще започне от 15.45 часа.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка нашият колега проф. Станилов, надявам се вие ще представите от името на вносителя. Имате думата.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще прочета мотивите към проекторешението.
Р е ш е н и е:
за осъждане геноцида на българите в
Османската империя 1396 – 1913 година
Народното събрание на Република България приема за безспорна историческата истина, през петте века на османо-турско владичество на българските земи – 14 – 19 век над българския народ е извършен геноцид, който включва следните исторически престъпления:
Първо, смяна на религията /ценностната система/ респективно смяна на етническата принадлежност на изключително голям брой българи. Изтощаване генофонда на българите, с така наречения кръвен данък. Физическо унищожение и масови убийства на голям брой българи.
Второ, преструктуриране общността на българите в нисша класа на империята с ограничени права и прекомерни задължения, според нацисткия израз „унтерменшън”. Унищожаване на средновековната култура на България и отмяна на европейския ренесанс за българите.
Изтреблението и насилствената промяна на етнокултурната идентичност на българи в Османската империя, напълно се вписват в международните актове на Организацията на обединените нации, като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. За тези престъпления няма давност.
Още в началото на прехода от комунизъм към капитализъм в България се появи тезата за османското присъствие. Тя налагаше идеята за равнопоставеност между турци и българи в демократичната империята на османините, с което лишаваше от особени основания българското възраждане и възстановяването на българската държава.
Днес българите са изправени пред настъплението на неоосманизма, който представлява изключително агресивна теза за възстановяване на Османската империя.
Значителна част от елита на турското общество, не по-малки части от различни социални слоеве изпълняват искрено тази теза. Тя безспорно предвижда превръщането на страните от европейския югоизток в един или друг смисъл в турски провинции. Тезата за неоосманизма поставя под подозрение амбициите да бъде приета Турция в Европейски съюз.
Народното събрание на Република България оценява политиката на Османската империя като геноцид спрямо българите. И на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
1. Обявява деня 17 май, клането в Батак, за ден на преклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство, да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
2. Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни и обществени документи, говорено и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.
Мотиви.
Положението на българския народ е документирано не само от исторически факти, но и чрез произведения на Българската култура и изкуство.
Началото на духовния живот на модерното българско общество е базирано почти изцяло върху идеите на Възраждането, освобождението на българите и възстановяване на нашата държава. Чрез отрицание и забравата на най-големия удар нанасян някога върху българската общност, всъщност изчезва мотива за нейното бъдеще. Информация за извършените престъпления се дава и от самите извършители в официални и лични османски документи. От периода на завоеванието на Балканския полуостров свидетелстват за поголовни кланета в превзети градове и крепости, след което останалите живи се продават в робство или насилствено се преселват в Мала Азия и загубват своята етнокултурна идентичност.
Анализът на турските данъчни регистри показват, че през 15 век от българските земи изчезват 2600 населени места. Селското население намалява с 560 000 души, а градското с 90 000 души. Сборът от 680 000 души представлява 43,5 процента от цялата българска общност, населявала Югоизточна Европа към края на 14 век.
Напълно е унищожена цялата елитарна класа и елитарна култура на българите, което нанася непоправим удар на тяхната идентичност и легитимност в Европа. Последните векове на турското робство продължават да нанасят изключителни поражения върху биологичната и етнокултурна структура на българите.
През цялото турско робство се провеждат принудителни с икономическа или физическа заплаха потурчвания на българи, индивидуални и масови, при което мнозина дори загубват живота си.
От 1395 до 1705 г., те са облагани с данъка дефширме, според който на всеки три, пет или седем години се отнема по едно на всеки пет момчета от християнски семейства в империята. По този начин поколения български деца са вкарвани в турската административна и военна система, където са били потурчвани и по този начин загубени завинаги за българския етнос.
Според султанските заповеди биват взимани най-умните, най-красивите, най-добрите, което значи империята изсмуква от българския етнос най-качествената част от генофонда. Загубите на българското общество нарастват, поради масирани изселвания в земи, които не са под турска власт. Някои от изселванията са провокирани от постоянните войни на Турция срещу Австрия и Русия, както и от сръбското и гръцкото въстание за независимост през 19 век. Там където изселените българи не били компактна маса се разтварят в чуждата етническа среда и така са останали напълно загубени за българската нация. Този процес е продължение на отчуждаването на българската общност в Османската империя.
Нови жертви дават българите при бунтовете и въстанията срещу турския гнет. Особено жестоко е потушено Априлското въстание през 1876 г., когато поголовното избиване на българското население в Батак потриса не само всички българи, но и предизвиква възмущението на цялата световна общественост.
Дори създаването на свободната българска държава, не прекратява геноцида над българите в Османската империя. През Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. и след него през Балканските войни от 1912 – 1913 г. от редовната турска армия и въоръженото мюсюлманско опълчение, наричано башибозук, са избити над 150 000 и повече от половин милион българи са прогонени от земите им в Македония, Мала Азия, Източна и Западна Тракия.
Движимото и недвижимо имущество на насилствено изселените българи е унищожено или присвоено от турската власт. Една кратка хроника на злодеянието през 1915 г. изглежда по следния начин.
На 2 юни в Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже. На 8 юли в с.Ениджея е избито цялото население. На 9 юни в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове. На 10 юни неизвестен брой жители на с.Мустафа Паша, днес Свиленград са избити в кланицата за животни.
Учителят дядо Въглянов е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав. На 11 юли в с.Османли са обезчестени всички жени. На 13 септември в с. Деле дере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, насилвани и убивани в продължение на три, четири дни. На 20 септември в с. Арнауткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а една трета от децата били на възраст между 1 до 9 години.
През периода са засвидетелствани и други садистични убийства. В с. Гьочьокю бунар 40 души са изгорени живи в читалището, а 400 жени и деца са насилвани четири, пет дни от редовна войска и башибозук. В Черничево са избити 90 души, в Покроман са избити 20 души с щикове и 45 разстреляни. Труповете са запалени в църквата. В с. Кукла са убити 42-ма души. Няма да ви чета целия списък на тези престъпления.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци и са опожарили 22 български села.
Престъпленията спрямо българите са осъдени от европейски и руски политици, общественици, интелектуалци и обществени организации, което е надлежно документирано.
Предлаганият проект за решение на Народното събрание да бъде признат геноцида над българите в Османската империя 1396 – 1913 г., представлява опит да бъде спряно разрушаването на българската идентичност, като част от идентичността на народите от Югоизточна Европа. Не може да се отрича изключително тежката историческа съдба на българите, тъй като следствията от нея продължават да затормозяват модерното развитие на българското общество.
Цивилизованият свят е признал Холокоста на евреите в Германския райх. По-голямата част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя. Но никой, дори самата българска държава не е признала чрез своите институции, геноцида над българите в Османската империя. Смятаме, че тази несправедливост трябва да бъде премахната.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви проф. Станилов. Аз смятам да дам думата на госпожа Иванова от Министерство на външните работи. Няколко думи да кажете вие за становището.
МИЛЕНА ИВАНОВА: Позволете ми първо да кажа на уважаваната Комисия, че този въпрос не за първи път се поставя на вниманието на Министерство на външните работи. Така че нашето становище винаги е било и в настоящия момент се базира изцяло върху правната международна същност на понятието геноцид и приетите в тази област международни договори. И становището, ако ми позволите, съвсем накратко.
Бихме искали да кажем, че съгласно международното право, геноцид означава унищожаване на исторически и формирани човешки общности, причинявайки през всичките периоди на историята, огромни загуби на човечеството и като такъв е осъден от цивилизационния свят.
Проектът който току що беше предоставен на вашето внимание, ние смятаме, че цели да определи или признае формално престъпления, извършени от страна на османските власти, спрямо българи в определен исторически период за геноцид.
Самото понятие геноцид, както всички ние добре знаем е легално дефинирано през 40-те години на миналия век с Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г. и е в сила за Република България от 12 януари 1951 г.
И още един международен договор по тази проблематика, конвенцията за неприлагане срока на давност, по отношение на военни престъпления и престъпления против човечеството, приета от Общото събрание на ООН през 1968 г., в сила за Република България от 11 ноември 1970 г. Както първата, така и втората конвенция нямат активно приложение към събития, настъпили преди тяхното влизане в сила. И следователно действия не могат да бъдат определени като геноцид, случили се преди самото приемане на конвенцията от Организацията на Обединените нации и в последствие в сила за Република България.
Не би могло действия, както казвам, извършени преди изработването и приемането на тези международни договори, да бъдат формално определени като геноцид.
И също така смятаме, че е важно и отбелязваме в становището си, че подобни елементи на определението за геноцид съдържат и други епизоди от световната история. От това обстоятелство, обаче не следва, че периодически те биха могли да бъдат използвани и да се вземат за решения за обявяване на тези събития за геноцид, независимо кога са се случили, било то в античността, Средновековието или ХХ век.
И още повече, че при всички случаи подобни признания, макар и официални, не биха имали никаква правна стойност.
Това е становището на Министерство на външните работи. Както казах, поддържано през различните периоди, когато е било поставяно на вниманието на ведомството по този въпрос.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви госпожо Иванова. Ние също, предполагам, че и колегите са прочели становищата, но все пак с няколко думи, вие да си ги представите.
Господин Славов имате думата накратко.
АТАНАС СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, Министерство на правосъдието също е изразявало становище през изминалата година по внесения проект на решение в предишното Народно събрание. Накратко, становището на Министерството не се е променило. Министерството приема, че посочените в проекта за решение трагични факти и обстоятелства са намерили своята категорична негативна, обществено-политическа и историческа оценка. Българските институции честват паметта на загиналите, възпоменават героичните събития от историята на българската нация. Но в една конституционна демокрация не може да очакваме институциите на изпълнителната власт, да правят преценка за това, дали е осъществен състава на престъплението геноцид по действащото международно право. Функционалната компетентност на Министерството не допуска институцията да се ангажира с правна, експертна оценка по внесения проект за решение, доколкото ефекта е изцяло политически.
От своя страна Народното събрание като общо национална представителна институция, след дискусия по същество, би могло да подкрепи или да отхвърли проекта за решение, който е представен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви господин Славов.
Колеги, имате думата. Господин Ангелов от Патриотичния фронт.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря. От името на Патриотичния фронт, аз ще заявя, че ние ще подкрепим този проект за решение. Защото дори и да няма правна стойност подобно решение, то има морална стойност. И тези неща са се случили на българския народ. И ние трябва ясно и категорично да заявим, че знаем и помним това и няма да го забравим.
Защото събитията, които се случват и в съседните нам държави ясно се вижда, че всички държави около България защитават националните интереси, а само ние единствено се водим от някакви съображения от това, дали ще се наруши някаква финансова изгода със съседни държави, дали няма да се наруши.
Тук става въпрос за българския народ и за един морален акт. Акт за който българите стотици години бяха поробени, измъчвани и избивани от една империя на тиранията. И не знам защо трябва да се съобразяваме със становището на Външно министерство или на Министерство на правосъдието, от гледна точка на правото. Тук става въпрос да кажем, каква е била истината и да вземем своето решение.
В крайна сметка мисля, че всички които сме избрани за народни представители в Българския парламент, сме длъжни да направим едно такова решение и да покажем на българите, че народните представители наистина не се съобразяват с конюнктурните интереси в момента, а се съобразяват единствено с националния интерес на България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви. Господин Кърджалиев има думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз преживявам може би за трети или за четвърти път дежавю, във всяко издание от 2009 г. поне този въпрос, било от господин Станилов, било от г-н Волен Сидеров винаги е бил поставян.
Политическа партия “Атака”, тук мога да включа и Патриотичния фронт, са безспорно феномени в българската политика. Основание за това мое твърдение е, че се използват всякакви поводи, включително и такива в исторически контекст за да се провокира по един или по друг начин, тема на базата, на която да се изгради имидж или да се възобнови позавехнало реноме на съответната партия.
Ние прочетохме и видяхме, а аз за пореден път виждам, становището на Министерство на правосъдието и на Министерство на външните работи.
Предполагам, че никой, особено тези, които се числят към системните, към демократични партии, за които е важна институционалността в Република България. За които е вярна и правдива оценката, че България трябва да поеме и е поела по проевропейски път и трябва да го продължи. Предполагам, че всички те се съгласяват и приемат становището на двете институции и не ги оспорват. Особено ми направи впечатление, че се казва в един документ, че историческа оценка е сериозен дисбаланс с липса на положителен ефект в международен план.
Както и да е, това е оценката на институциите. Аз за разлика от предишния колега се съобразявам, моята политическа сила също, с тези оценки, защото вярвам в демократичния строй в Република България и институционализма, като скенер на изграждане на държавността.
Такива решения с национално и особено геополитическо значение, не бива да са продукт, според мен и моята партия на конюнктурни политически събития и както казах, преди малко средства за легитимиране или прелегитимиране на съответна политическа сила. Твърдението записано в решението, че е безспорна истина извършването на геноцид през този период е една, извинявайте пристрастна политическа теза, пристрастна партийна теза, според мен.
Народното събрание, ще припомня на уважаемите колеги, няма правомощия да се произнася по исторически факти или поне това, което повелява Конституцията. В чл.84 на Конституцията, сред задълженията на Народното събрание, не е изредена възможността, да се произнася по такъв тип събития.
В опит за преднамерено или по скоро предубедено тълкуване, вносителите според мен, изпадат в противоречие и разнопосочни тези. Примерно говори се, че има отмяна на европейския ренесанс за българите, а после се говори за българско възраждане и възстановена държава. Говори се за международни актове на ООН, а не се приема и се пропуска целенасочено, че признаването на геноцид от ООН, според конвенцията от 1948 г. няма ретроактивно действие, както казаха уважаемите представители на Министерството.
Не по-малко солиден аргумент срещу твърдението за геноцид е отношението на българския народ и политическия елит. Обръщам внимание специално върху тази тема. В след освобожденска България, към тази тема, живеещо в страната тогава население от турски произход е третирано като всички останали граждани на държавата. Не само това, но това население е защитавало интереса на България и на българската държава на бойното поле в Балканската и след това в Междусъюзническата война.
За финал, невъзможно е според мен, който и да е парламент, да даде оценка на петвековен исторически период, в който се раждат и загиват империи, в който се завладяват територии и народи. Това са исторически факти. Едва ли примерно е хрумвало на някой европейски народ, да обвини в геноцид несъществуващата вече Римска империя или Византийска империя. Нали не си мислим, че тогава също такъв тип събития и обвинения към властващите тогава, не е имало.
Търсенето особено актуално, може би ще прозвучи това, търсенето на такъв своеобразен исторически реваншизъм, като политически инструмент за доминиране над опонента, според мен в нашето съвремие към днешния ден, не обслужва никого. Включително политическите партии, които са представени в Парламента, изразители на вота на целокупния български народ, това за мен е популизъм. А както знаем популизма не храни. Той дава зрелища, но не храни.
Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Кърджалиев.
Господин Станилов вие сте вносител.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Първо, в нашите мотиви и проекторешение не се споменава нищо за турската диаспора в България. Тук тя не противоречи на никакви демократични и европейски ценности. Тя има една морална стойност, с която ние искаме да предизвикаме Народното събрание да вземе участие и да реши един морален акт, който не е решен от 130 години насам.
Всички тези обвинения за популизъм, за повдигане на завехнал имидж, съм ги слушал и друг път. Само че нашето проекторешение, което сме внесли тук, има още един мотив, който ние тук не сме изложили. Аз ще го изложа устно.
През последните 10 – 15 години и преди това се е изразявало, се заражда една нова идеология в Република Турция. Това е новия османизъм. Миналият мандат, по миналия мандат, аз написах една книжка, която се казваше: “Новият османизъм и българите”, една брошура, която сме я раздали на всички народни представители. Там има безспорни факти. Във всички изявления на турски общественици и представители на държавната власт, които отразяват до голяма степен, както тук съм забелязал, настроение в турското общество, се предвижда възстановяване на Османската империя в европейския югоизток. В това няма никакво съмнение. Голяма част от вас, а може би и всички познавате изявленията и на Реджеп Ердоган и на Ахмет Давутоглу. Аз лично притежавам книгата „Стратегическа дълбочина” на Ахмет Давутоглу. Прочел съм я много внимателно, което представлява един философски израз на възстановяване на тази империя.
Нашето проекторешение, носейки моралния акт за спомена от геноцида е едно сътворено оръжие, срещу тези претенции да бъде унищожена българската нация или държава.
Що се отнася до бележките за изоставането на българите от европейския Ренесанс и на българско Възраждане, за това трябва да се изнесе отделна лекция. Да се знае, че европейския Ренесанс и българското Възраждане се разминават. Българското Възраждане изостава и затова елитарните постижения на европейския Ренесанс у нас не са познати. И българският народ, и българската нация, и българското общество до ден днешен носи този белег на челото си от това изоставане. И ако ние не предприемаме подобни актове, ние просто искаме да си замълчим, да си затворим очите пред очевидни факти.
Аз знам, че и Министерство на правосъдието и Външно министерство ще дадат един формален отговор, който е продиктуван от документацията. 1948 г. е дадена оценката и няма ретродействие. Само че колко парламенти на европейски държави и Европейския парламент и Долната камара на САЩ и Парламента на Русия, Парламента на Бразилия приеха такива решения за арменския геноцид, който се е случил също преди 1948 г. Значи за арменския геноцид в света има ретроактивно действие, а за геноцида над българите няма.
Освен това като дата и като хронология, късните актове на геноцида над българите съвпадат по дата с геноцида над арменците в Османската империя. Това е безспорно и за това няма какво да се говори. Така че една партия, която се изживява, поне за нашата политическа сила, както и за колегите от Патриотичния фронт, става дума е една партия, която се изживява като либерална партия и като член на Либералния алианс в Европа, не може да отрича подобни неща и да оспорва безспорни истини и да отрича един такъв морален акт.
Аз нямам съмнение, аз имам друга оценка за Движението за права и свободи. Не мога да бъда обвинен нито в омраза, нито че говоря с езика на омразата. Никога не съм говорил така в Парламента. Вече десета година съм народен представител. Не мога да бъда обвинен в ксенофобия в никой случай. Така че всичко това, което съм извършил тук пред вас има цивилизационна стойност. Има геокултурна стойност и най вече морална такава и затова го и предлагаме на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви.
Господин Ангелов.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Аз в изказването си бях културен и умерен, с надеждата, че и колегите от ДПС ще говорят по същество. Няма отново да поучават народните представители, кое е морал, кое е правилно и кое не е правилно. Каква е българската Конституция и т.н. Малко господа от ДПС е нагло, точно вие да говорите за права и свободи. При положение, че 25 години в районите, където живеят българи мюсюлмани, вие се държите като феодали. И тези хора са мачкани непрекъснато от вас.
Нормално е да защитавате, вие направихте веднага връзката, Османската империя и днешна Турция. Аз не виждам каква е връзката, но вие твърдите, че има явно такава. Нормално е господата от ДПС да защитават политиката на неоосманизъм в днешна Турция и да искат по някакъв начин явно да възстановяват Османската империя.
Тук ние искаме да осъдим Османската империя, която е изтезавала и прогонвала българите, а не искаме да осъдим днешна Турция. Това е разликата господа от ДПС. Но явно за вас няма разлика.
И мисля че в днешно време в Република Турция се изявяват разни хора, като нови султани. Те казват, че жените са второ качество хора. И се връщат към крайни радикални и ислямски виждания, ние да покажем, че сме една европейска държава и да покажем твърдо, че ние сме против неоосманизма и връщането на Османската империя и нейното влияние.
Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Аз не съм адвокат на никой, но надявам се, че и колегите не са имали това предвид. И да се въздържаме от лични нападки и определения.
Дуплика съвсем накратко.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Трябва да направя дуплика. Не се сещам за лични нападки. Ако нещо в моето изказване е прозвучало така, моля за извинение. Аз няма да участвам в тази полемика, защото подозирам опит, че стремежът е ДПС да бъде показано като огледалния образ на двете партии. Отказвам въобще да коментирам и да го приемам това. За морал не съм говорил. Не съм чел лекции за правата и свободите. Трябва да знаете, че от 25 години са иманентна същност на характеристика на Движението за права и свободи. Има теми с които няма как, поради тази причина да правим компромиси. Но за щастие тази тема не касае моето твърдение.
По отношение на оценката за ДПС от страна на проф. Станилов, аз я чух, но не я споделям, господин Станилов. И аз съм слушал мотивите ви няколко пъти по отношение на тази тема, но тази тема не е зададена от ДПС. Ние просто си казваме мнението. Тоест получавате реактивен отговор.
Аз я прочетох тази книга. Вие лично ми я подарихте на времето. И трябва да ви кажа във връзка с това, че аз съм български гражданин. Притеснявам се за моята родина, когато виждам такъв тип провокации. Защото знам, че Господ е справедлив.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Господин Хафъзов поиска думата.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря ви господин председател.

Уважаеми колеги, разбира се, след моето изказване, най-вероятно ще бъда заподозрян отново в съпричастност или съглашателство с неоосманизма. Затова още в началото, бих искал да подчертая дебело, че господин Хюсени Хафъзов се е клел във вярност в българското знаме, когато е бил в казармата. И не се колебае да говори от трибуната на Народното събрание, под сянката на Българския герб, който съдържа най-малко седем разпятия. Господин Хюсеин Хафъзов се е клел в българското знаме. Следователно, това което ще кажа, не е всичко разбира се, което ще успея в рамките на няколко минути. Но все пак се водя единствено и само от интересите на народа, в което отново съм се клел. Такива са моите разбирания. Приемете моите разбирания. Именно в контекста на темата, която в момента ние обсъждаме, бих искал да кажа следното.
Важна тема, много важна тема, която наистина трябва да бъде поставяна все по-често, може би в публичния ред, в публичния свят. Би трябвало да се дискутира навсякъде и то най-вече от историците.
Ще се съгласите ли, че в България на този етап не може да се проведе един стойностен обективен дебат или доколкото дебат не може да бъде използван в единствено число, да бъдат проведени дебати по тази тема, за да се чуят всички хипотези, тези и мнения.
Макар че в последно време много по-често чуваме това, че български учени, особено млади специалисти, които твърдят, че в България не е имало робство, нито петвековно, нито двувековно. Твърдят, че в България относително българите са живели спокойно по време на Османската империя. Има и такива мнения, които не се чуват или не се артикулират достатъчно силно. Защото отново казвам, че ние като че ли, не сме готови свободно да изразяваме мнение. И ако някой посмее да го изрази и политиците и обществениците, всички български граждани едва ли не въстават да защитават нещо, което не разбират.
И това е така, защото ние все още сме под властта и под влиянието на два основни мита. Това е историческия и политическия, доколкото те много често взаимно се обслужват. Историческият мит обслужва политическия и политическия съответно много често помага на историческия.
Поради тази причина, би трябвало да се коментира тази тема. Нека от време на време може би и ние, било в Комисията или в друг формат, като политици да я обсъждаме, доколкото не сме специалисти, защото отново казвам трябва да познаваме наистина обективната истина. Защото само истината гарантираме. По тази причина, бих искал да кажа следното.
Има специалисти по история като проф. Евгений Радушев, Антонина Желязкова, Евгения Иванова и най-вече светилото на българската история Мария Тодорова, които имат друго мнение.
Когато уважаемия проф. Станилов, изложи някои исторически факти и данни, нека да кажем, че това е теза, която има съответна антитеза. Коя от двете тези ще приемем за верни, за да гласуваме по някакъв начин и по съвест. Може да се говори много по тази тема, но отново казвам. Не сме свободни да говорим спокойно и свободно, затова аз още на времето казах, че трябва да се борим за демокрация и свобода. Нужна ни е свобода. Даже и свобода да се изслушваме. Да приемете моето мнение, точно така както аз приемам и вашето мнение. Ние все още едва ли не сме именно под властта на тези митове и по никакъв начин не желаем те да бъдат разрушавани.
Благодаря ви. Може би ще имам възможност, все пак тепърва да изразявам своето мнение. Не съм емоционален. Просто искам да си служим със справедливо, обективно и научно обосновано мнение, с материали, които да обсъдим, да коментираме и в бъдещ етап да изясним истината за петвековното османско присъствие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Проф. Станилов реплика.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Госпожа Евгения Иванова не е историк, а е филолог и се занимава с филологическа политика, ако мога така да се изразя. Единственият стойностен учен, който вие споменахте е Мария Тодорова, чиято книга е легитимна в Европа и която книга никъде не казва, че тук има османско присъствие. Тя в тази книга е обосновала влиянието на ислямската култура върху балканските народи и резултата от това влияние, който не е съвсем, така да се каже позитивен.
Има мнозина други учени и то на европейско ниво. Една Вера Мутафчиева, един Николай Тодоров, един Страшимир Димитров. И сега мога да изброя куп имена. А що се отнася до османското присъствие, резултата, състоянието на балканските нации е достатъчно свидетелство за това, какво е било това влияние.
Изчезването на елитарната култура на средновековието и непреминаването й в културата на един европейски Ренесанс е достатъчна причина, да се разбере, че тези хора, християните в Османската империя са били в “червото адово”, както се изразява един писател. И аз няма да споря по този въпрос.
Не приемам и няма как да приема, понеже всички исторически перфектни факти са в разрез с така нареченото османско присъствие. Няма такова нещо. Българите в Османската империя са били унтерменшън, повтарям го и го твърдя. Произволът над тях е бил държавна политика и политика на обществените слоеве. В това аз никога не съм се съмнявал. Аз съм на 72 години и с история се занимавам 45 години професионално. И повече няма да ви кажа нищо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви. Господин Ангелов за реплика.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Всички разбрахме, че българите не са били под робство. Това е един мит. Само няколко кратки неща ще кажа във връзка с тези, така наречени млади учени или български историци, които в последните години започнаха да застъпват разни странни тези. И ще кажа защо ги застъпват. Защото истината трябва да се знае.
Всички тези така наречени млади учени или друго мислещи, минават през различни семинари или конференции в Кушадасъ – Анталия, на издръжката на турската държава. Също така се финансират, за да запишат тези неща от различни соросоидни организации, включително и Хeлзинкския комитет. Така че мнението на тези историци не е правдоподобно, защото то е на база финансовата изгода, тяхна лична и кариерно развитие, естествено.
Така че много ми е странно, когато слушаме от представителите на ДПС, как те променят вече, дори и българската история. За тези 25 години поне това не правихте. Вече започвате да променяте и българската история.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Доколкото ми е известно, покойната проф. Мутафчиева, налага тезата за османско владичество. Тя не приема както робството, така и геноцида, но не приема и присъствието. Тя казва: Османската империя е владеела, колонизирала Балканите, включително и българската територия. Тя също, доколкото ми е известно не приема темата за геноцид или робство. От една страна проф. Мария Тодорова, с която лично съм разговарял, също не приема тезата за геноцид и робство, даже нещо повече. Тя твърди, че Балканите са били относително най-спокойни по времето на Османската империя. Налага това мнение, на което противостои проф. Дарко Атанасович със своята книга за неоосманизма.
Така че това са мнения на специалисти. Ние сме политици. Разбира се интерпретирам техните мнения, всеки по свой начин.
Благодаря ви.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има и една друга книга издадена в САЩ, която се казва “Клио”. Тя е преведена. Препоръчвам я.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Искам процедура господин председателю, да се прекрати дебата по точката. Да минем към гласуване. И в тази връзка към Вътрешните правила за организация на дейността, Комисията която ги гласува преди малко, да направим едно предложение и по някакъв начин да се лимитират пространствените изказвания в минути.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Току що гласувахме Правилата. Ние започваме точно по метода, гласуваме и след това променяме.
Първо, ние сме в Правилника за работа на Народното събрание и напълно важи и тук. Упоменато е и аз затова казах на колегите. Три минути мисля, че е съвсем нормално време за изложение и две минути за реплика, три минути за дуплика. Колегите засега спазват. Аз наблюдавам тези неща. И ръководейки се от Правилника за работа на Народното събрание, не мога да прекратя тези дебати, докато има желаещи и от другите партии. От Коалиция “Лява България” също не са се изказали. Господин Антонов има думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представителите на Коалиция “Лява България” ще подкрепят решението, което е внесено от Партия “Атака”. Много внимателно изслушахме аргументите, както и тезите, които бяха от Министерство на правосъдието, Външно министерство. Запознахме се с мнението. Разбираме, че темата е много чувствителна, но по същество смятам, че аргументите, които са вписани в решението и самата дискусия, която се получи, в голяма степен най-вече стъпвайки на аргументите, те не са по-различни от действителността.
Ако отидем към отхвърляне на проекта за решение, смятам че ние по този начин изтриваме един петвековен период от българската история. Не бих казал, че една колонизация на България, която е наложена с оръжие, както и освобождението след това, което също е наложено с оръжие и с война, може да внасяме на тази база аргументи, какъв е бил този петгодишен период. Така че ние с моите колеги ще подкрепим решението.
Искам да споделя, че през 2011 г., 41-то Народно събрание, също имаше прието подобно решение. Така че по принцип подкрепям това решение, включително и след това в Парламента не би било прецедент.
Друг аргумент, който смятам, че не бива да подценяваме, това е че нашата Комисия е водеща по този въпрос. Убеден съм, че Комисията по външна политика трябваше да бъде водеща, защото в известна степен аргументите, които се застъпват, а и Комисията по външна политика можеше на едно закрито заседание, да разгледа като водеща проекта за решение. Защото съм съгласен и с другите аргументи, които се поставиха.
Ние живеем в Европа. Но не са без значение отношенията ни, както с близките съседи, така и с европейските страни и другите азиатски страни. В Комисията по външна политика можеше спокойно да се приведе мнението, което е на българо-турската група по въпросите, които именно се обсъждат там и включително компенсацията и включително отношенията между две страни, между България и Турция.
Вярвам в аргументите, които са на колегите от ДПС. Убеден съм, че са искрени, особено в тази част. Те са български парламентаристи, както и в аргументите на представителите на Партия “Атака”, че също са български парламентаристи това е безспорно. Всички ние сме парламентаристи в 43-тото Народно събрание. Но ние с моите колеги ще подкрепим проекта за решение, който се предлага от партия “Атака”.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Господин Антонов имате ли реплики? Колеги други изказвания?
Аз между другото искам да кажа, че лично от свое име, аз ще се въздържа в гласуването, нито “за”, нито „против”, защото не мога като народен представител и член на Българския парламент, да не се съобразявам със становището на Министерство на външните работи и Министерство на правосъдието. Това са основни институции. Там работят достатъчно добри специалисти и кадри, на които вярвам и мога да се доверя.
За мен също не е безразлично през тези пет века, какво е било и на какви изтезания е подложен българския народ. Но сега разсъждавайки като обикновен гражданин, смятам че още в началото на века, според мен това е трябвало да стане. С осъждане и със заклеймяване на това, което е ставало през тези пет века и най-вече в последните години, дали ще се казва владичество, робство, все едно.
Аз смятам, че в днешно време, светът в който живеем, от една страна непрекъснато призоваваме, че в нацията трябва да има единство. Не бих казал, че едно такова решение би разделило нацията. Но като гражданин, за мен винаги е било от изключителна важност как живея със съседите си и в какви отношения съм с моите съседи.
Тръгвайки в една такава посока, естествено, че проф. Станилов аз ценя и човека и професора, учена в него и неговото мнение. Всичко това, което тук като дискусия и дебат се провежда, аз благодаря на всички изказали се, защото това е една много полезна дискусия.
Въпросът е обаче, дали ние ще живеем все пак, не връщайки се и гледайки назад, все пак гледайки и напред, какво ние в идните години и поколения бихме дали, а не какво бихме разединили. Това е мое мнение.
Благодаря ви.
Колеги други мнения по този въпрос. Не виждам желаещи. Закривам дебата.
Минаваме към гласуване. Аз ще прочета проекторешението, за да може да го гласуваме.
Народното събрание на Република България оценява политиката на Османската империя като геноцид, спрямо българите. И на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
1. Обявява 17 май - денят на клането в Батак, за ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство, да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата.
2. Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни и обществени документи, в говореното и писано слово от държавни и частни медии, в учебници и учебни помагала.
Вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Не се приема.
Благодаря ви колеги за дебата по първа точка.
Минаваме към втора точка от дневния ред.
Отново проф. Станилов имате думата като вносител.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря.
Р е ш е н и е
за признаване геноцида над арменците
в Османската империя 1915 – 1922 г.
Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации -Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството от 1968 година.
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификация на документите на Организацията на обединените нации задължения, България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалога между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Като се присъединяваме към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.
Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
1. Признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви.
Мотиви.
Масовото избиване на арменци в Османската империя през 1915 – 1922 г. се обсъжда от световната общественост на всички равнища още в хода на самата Първа световна война и до ден днешен.
Проблемът придоби особена актуалност след Втората световна война, когато с документи бяха формулирани означенията, престъпления срещу човечеството и геноцид. Общата философия на моралната и правна рамка на въпросните титули да бъдат обявени извън международното, респективно законите на отделни държави и всички действия във военно или мирно време, довели до насилие и смърт на хора, които нямат участие във военни действия, независимо и вън от всякаква аргументация.
Осъдена е мотивацията на повечето от тези престъпления с расови, етнически и културни различия, която се отнася най вече за престъплението от значение като геноцид.
С други думи целенасочено физическо изтребване на определени общества, заради тяхната другост, формулирана с общи оценки, за мястото и ролята им в определена ситуация.
Физическото унищожаване на евреите в Германия в окупираните от нея територии, наричана от самите евреи Холокост е първото престъпление срещу човечеството, означено и признато с международни факти за геноцид. Има свидетелства, които показват, че Адолф Хитлер е взел пример за унищожаването на евреите от безнаказаното изтребване на арменците в Османската империя 1915 – 1922 г.
Съвременния смисъл на легитимността на престъплението извършено от турското правителство се намира в предотвратяването на такива най-престъпни деяния, моралния дълг на човечеството към жертвите, чрез сформиране на международна правна система и нравствена среда за тяхното осъждане.
В този смисъл са и приетите от Организацията на обединените нации споменати два документа.
Деяния с характеристиката престъпления срещу човечеството и геноцид извършени срещу българи, в хода на новата и най-нова история в Европа са добре известни въстанията за национално освобождение, в областта на същата Османска империя и войните за освобождението на българите, останали под османска власт след 1878 г. Особено впечатляващо е известното баташко клане през 1876 г., когато са физически изтребени неколкостотин старци, жени и деца, включително пеленачета.
Историческата памет за геноцида над българите през цялото съществуване на Османската империя има важно значение за тяхното бъдеще.
От това следва, че съпричастието на българите към геноцида над арменците през 1915 – 1920 г. се намира в основите на тяхната ценностна система и носи сакрален смисъл. Началото на съпричастието, изразено посредством приемането на 30 000 арменци, бежанци от Османската империя, в годините веднага след Първата световна война и помощта от страната на българското общество на всички равнища за устройване на техния бит в българската държава. Повечето потомци на тези арменци и днес живеят в България. Интегрирани са по безупречен начин в българския обществен живот и представляват най-лоялната към всички български интереси небългарска диаспора. Признаването на геноцида над арменците изпълнява морален дълг, какъвто е преклонението към паметта на жертвите на геноцида над българите в Османската империя.
Първите държави признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г. са съюзниците от Съглашението, Антантата – Франция, Великобритания и Русия. Първият изследовател е издал през 1916 г. достатъчно пълна документация за изтреблението, големия историк на ХХ век, сър Арнолд Тойм, наричан още съвременния Херодот.
До края на столетието са събрани и издадени хиляди документи и устни свидетелства, на които се основава международното признание на геноцида. След Втората световна война във връзка с оценката на Холокоста и на евреите за геноцид, започна юридически обоснованото международно признаване на престъпления, извършени от Османската империя през Първата световна война и години след нея.
Регламентът на този акт е парламентарна резолюция, решение, декларация и приети по съответния ред. А инициативата идва от правителствата, парламентарните фракции и отделни членове на представителството. Конгресът на САЩ призна геноцида през 1975 г., при което задължава американските президенти, да отправят съболезнователно послание към арменците по света, всяка година на 24 април.
През 1995 г. геноцида признава Русия, през 1998 г. Франция, през 2005 г. Германия. Резолюцията на германския Бундестаг е предложена съвместно от всички лидери на парламентарни групи, начело с днешния канцлер Ангела Меркел и Франц Мьонтеферинг. В различно време съответните документи са приели и парламентите на още шест държави членки на Европейския съюз – Белгия, Италия, Швеция, Гърция, Полша и Словакия.
Европейският парламент признава геноцида през 1987 г. и във връзка с началото на преговорите за членство на Република Турция и приема резолюция, в която призовава турското правителство да започне диалог с Армения за изясняване, което значи официализиране на историческата истина.
При това състояние на международните обстоятелства, Република България несъмнено закъснява да признае официално и в документален порядък геноцида над арменците в Османската империя. Във връзка с внесената тук резолюция трябва да се има предвид, че Република Турция традиционно не признава изтреблението на арменците в Османската империя, по инициатива и решение на тогавашното турско правителство, въпреки безспорните многобройни документи.
Напротив, добре осигурен PR използва всички възможности за въздействия и възпрепятства международното признание на престъпленията. Всъщност той е отклонение от принципа на Мустафа Кемал Ататюрк за разграничаване на съвременна Турция от наследството на Османската империя.
Днес много от приятелите на Турция се надяват и призовават турските държавници да направят това разграничение.
В този смисъл признаването на геноцида над арменците може и трябва да се тълкува като доброжелателен и дори приятелски жест спрямо съвременната турска държава.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви проф. Станилов.
Колеги имате думата. Господин Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, същото което казах като прелюдия на предходното проекторешение, важи и тук. В 2009 – 2010 г., но от Яни Янев и РЗС и след това още два, три пъти може би, тезата ми по тази тема е следната. Това проекторешение по същество интерпретира, според мен, според моите познания, манипулативно подбрани исторически факти и на тази основа прави сама по себе си историческа генерална оценка, с която на мен ми е трудно да се съглася. Още повече, че тази тема по никакъв начин, пряко директно не касае Република България, а две държави, между които последните години особено има една отчетлива тенденция за подобряване на взаимоотношенията.
Първата теза за отхвърлянето е, че всички досега становища на Министерство на външните работи, на Министерство на правосъдието бяха отрицателни. Няма да се спирам на този аргумент, защото той се припокрива с тезата ми и тълкуванието на тези становища от предишното проекторешение.
Втората ми теза е, че според мен трябва да отбележим неудачността на проекторешението в чисто рационален, в чисто прагматичен план. Историята в научен и социален аспект е може би единствената наука, която почти никога не може със сто процента да говори за гаранция за автентичност, за гаранция за обективност. Още повече от такава дистанция на времето.
Първо дистанцията на времето е проблем, когато две, три, пет поколения вече ги няма. Размиват се доказателствата. Няма и живи свидетели. Но това, ако не е достатъчно убедително, то второто мисля, че ще е. А именно трябва да призная, че има винаги субективност на оценката от страна на всеки историк. Един историк има свой мироглед, свой характер и особености, свои съответни не изключвам и предубеждения, разбира се.
Имам и трета теза, този въпрос има много разнопосочна историческа интерпретация. Аз лично не се наемам точно такава интерпретация да правя, защото не се чувствам достатъчно компетентен. Нямам самочувствието, че съм прочел и знам цялата истина за този казус. Стремя се обаче винаги да откривам различните аспекти, особено при такива по-комплицирани исторически казуси. Никой не ни задължава и ние като национална политическа институция, да внесем и нашия принос в тази интерпретация, под преднамерен натиск на която и да е партия. Така че не виждам целесъобразност от тази гледна точка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Трябва да приключвате вече.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Няколко цитата само ще ви кажа. Защото цитатите, които проф. Станилов ги изреди, не са единствената страна на въпроса. В решението се цитира историка Арнолд Тоемби. Други документи, а именно аз цитирам декларация на американските академици, в която се казва: “Нашите резерви по отношение на думите Турция и геноцид са налице. Не е правилно да се приравнява Османската империя с Република Турция. Що се отнася до понятието геноцид, нито един от нас не иска да омаловажи мащаба на страданията на арменците, но ние имаме предвид, че те не могат да се разглеждат отделно от страданията на мюсюлманите в района. Налице е открита междуобщностна борба.
Политиците правят историята, учените я записват. Към днешна дата съответните архиви остават затворени в голямата си част за безпристрастните историци.
Генералният извод на тази декларация е следния. Историята на османо-арменските отношения е силно оспорвана между учените. Много от които не са съгласни с историческите предположения, заложени в резолюция 192. Тя може само да навреди на каузата за честно историческо проучване, както и на доверието в американския законодателен процес.”
Следват забележете, подписи на различни светила на 72-ма академици, професори, доценти по история, антропология, уралски науки, политически науки, средно източни езици, източна култура и т.н.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казахме три минути. Вие шест минути говорихте. Много ви моля да спазвате регламента.
Казахме, че Правилника на Народното събрание важи. Има 10 минути право този, който излага своето искане и представяне на вносителите. Вие имате три минути.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ако Парламента го транспонирам в нашата Комисия, да аз имам право на толкова, колкото е парламентарната група.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На парламентарната група не. Конкретно ще приемем правилата следващия път. Вие правите съдоклад в момента.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Само за страните, които са цитирани исках да кажа. Но понеже ще имам реплика сигурно, тогава ще си позволя.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, преди репликите, аз се извинявам, че допуснах грешка. Трябваше първо да дам думата на представителя на Министерство на външните работи и на Министерство на правосъдието. Затова се извинявам и на представителите.
Госпожо Иванова, ако имате нещо да кажете. Чели сме вашите становища.
МИЛЕНА ИВАНОВА: Съвсем накратко становището на Външно министерство и доводите, които изложихме по проекта за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя, по отношение на кодифицирането на геноцида като престъпление, съгласно международното право през 1948 г. с приемането на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид. Както и това, че тази конвенция не може ретроактивно да се прилага по отношение на събития случили се преди нейното приемане и влизане в сила са меродавни и по този поставен въпрос. Това върху което ние сме си позволили допълнително да разсъждаваме, казвайки в становището си трябва да се знае, че един от основните принципи в международното наказателно право по отношение на юрисдикцията за наказване на престъпления с международен характер е, че една такава отговорност е лична, но не и спрямо една конкретна държава.
Затова Министерство на външните работи смята и този принцип е възпроизведен, както в текста на самата конвенция, така също и в римския статут на международния наказателен съд и е обстоятелство и факт, който следва да бъде взет под внимание.
Смятаме от Външно министерство, че едно решение на Народното събрание в сферата на външната политика, свързано със събития в други държави, включително исторически събития, следва да бъде базирано главно на нормите на международното право. В двустранен аспект в отношенията между Република България и Република Турция, Министерство на външните работи изразява становище, че приемането на едно такова решение, сериозно би довело до влошаване на отношенията в двустранен план, както и един подобен акт сериозно би навредил на работата на Смесената българо-турска комисия, която има за цел да разреши редица двустранни въпроси. И затова смятаме и не подкрепяме приемането на едно такова решение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Славов имате думата.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря ви господин председател.
Дами и господа народни представители, министъра на правосъдието има конституционно възложени правомощия по отношение на съдебната власт, но със сигурност няма възложени правомощия да дава и да прави наказателно-правни квалификации на деяния, извършени преди цяло столетие и тяхното съответствие с действащите по настоящия момент, международно-правни актове. Безспорни са фактите, че арменският народ е бил подложен на масови репресии в Османската империя, но българската държава в израз на солидарност и изпълнявайки своя хуманитарен и цивилизационен дълг е приела хиляди арменски бежанци. Осигурила е условията за тяхното културно, социално и икономическо развитие.
Нещо повече арменците са приети като равноправна част от българската нация. Същевременно паметта за тези трагични събития трябва да се съхранява, а дадените жертви да се почитат.
Народното събрание би могло, провеждайки политическа дискусия по съществото на предложението, да приеме или да отхвърли това решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви и аз.
Сега колеги имате право, както на реплики, така и на изказвания. Господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, по същество няма дилема. Световният прочит е такъв, че има геноцид над арменците, но тъй като през следващата година се навършват 100 години от началото на геноцида, смятам че може и го поставям като въпрос пред Комисията, да излезем с една друга инициатива. Първо да отбележим 100 годишнината от началото на геноцида. Но затова предлагам на колегите от Атака, да оттеглят своето предложение за решение. И да се опитаме да направим една обща декларация, която именно да стъпи на новата история, на това което се случва 2015 г. Именно като отчетем това, което казаха от Комисията по външна политика, всички обстоятелства, които бяха изнесени.
Действително България има свое място при приемането на арменците и смятам, че в голяма степен това ще бъде опит да покажем една обща позиция, дотолкова доколкото може и то в един съвременен прочит.
В тази връзка без да оспорваме фактите, ние с моите колеги ще се въздържим от подкрепа на това решение. Но бихме подкрепили една обща декларация, която да изразява, ако е възможно разбира се, на всички народни представители позицията, ако не е възможно на една по-голяма част от народните представители и на парламентарните групи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Антонов. Господин Ангелов.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Благодаря.
По предишната точка спестих някои неща, защото вие господин Велчев споменахте, че разчитате на точната преценка на Външно министерство или на Министерство на правосъдието.
Аз смятам, че народните представители трябва да определят политиката на Външно министерство и на Министерство на правосъдието, а не обратното. Защото ние за това сме избрани.
Като виждам последните 25 години огромните успехи във външно-политически план на България, мисля че не е най-удачното, Външно министерство да ни съветва точно какво да правим.
В тази връзка ще кажа, че вчера имаше заседание на Комисията по външна политика, където този проект за решение беше разгледан от Комисията по външна политика и се учудвам, защо не е тя водещата по този въпрос, а е днешната наша Комисия водеща по този въпрос. Там колегите от БСП подкрепиха това решение. Част от колегите от ГЕРБ също подкрепиха това решение. Също така колегите от Реформаторския блок подкрепиха това решение. Един от колегите от ДПС се въздържа. Така че ме учудва, как в два поредни дни, в две Комисии на Българското народно събрание, парламентарните групи променят позициите си. Но това е друг въпрос.
Това което искам да добавя към предложението, което е направено от Волен Сидеров и група народни представители, може би се изтърва една историческа несправедливост и то не само в конкретния проект за решение, а и в много други държави. Този геноцид не е бил само върху арменския народ, който наистина изстрада много. В подобно нещо трябва да се включат и асирийците, айсоните, които няколко стотин хиляди християни асирийци биват избити, изколени и прогонени от тези територии, където живеят и са живели тогава и арменците. Така че тук допускаме наистина една несправедливост историческа, защото този народ почти не е останал. Той е бил почти унищожен изцяло.
Така че аз като представител на Патриотичния фронт, а и ВМРО, понеже представлявам и ВМРО, ние години наред сме отстоявали тезата, че трябва да бъде признат арменския геноцид. Внасяли сме включително в Българското народно събрание подобни проекти за решение и декларации. Внасяли сме в много от общинските съвети в Република България, подобни решения за декларации. И са били приети тези декларации от доста от общинските съвети в България.
Време е Българския парламент, наистина да вземе едно решение, не с оглед на това, дали ще ядем турски домати на пазара, с оглед на това, дали турски фирми ще строят в България и ще източват български пари. Защото аз не виждам никаква полза от финансовите ни отношения между турската и българската държава. Те са в полза на турската. И това всеки може да седне, да го прецени и да го види. Включително и проблема с транспортните български фирми още не е решен. Включително проблемите с Резовска река, включително проблемите с обезщетяването на българските бежанците от Тракия.
Вчера представителите на Външно министерство ни съобщиха, как не могат да ни кажат подробности за групите, които са за решаване на тези проблеми, защото било секретно. Аз за пет години откакто е направена тази Комисия или групи, не съм видял да се е случило нещо конкретно. Имало данните и можело всеки да ги погледне, но до 2013 г. декември. Само че от декември 2013 до декември 2014 г. никой не можа да ми каже, какво се е случило с тази Българо-турска комисия за решаване на тези проблеми.
Така че не виждам, защо трябва финансовия въпрос да го обвързваме с този въпрос. Ние от финансовите си отношения с Република Турция само губим. И губим, защото не си защитаваме националните интереси. Това е истината.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви, господин Ангелов.
Да кажа само няколко думи, по повод на това сравнение, което дадохте с Комисията по външна политика. Аз мисля, че точно това е демократичното начало. Това показва, че няма някакво предварително решение на парламентарните групи. В комисиите в тази и в онази членуват различни народни представители. И мисля, както в началото казах и по предишния въпрос, че аз имам моето мнение и си го казах. Всеки колега така преценява. Това че в една комисия е гласувано по един начин, а в друга комисия по друг, това говори много добре за демократичното начало в нашия Парламент.
Отделен въпрос е, че тези неща, които поставяте, аз например използвам случая, да ви направя реплика. Не знам, решавайки и ревизирайки отношението сега, по така поставения въпрос, за който коментираме, какво би помогнало на българските тирове на границата. Не можах да разбера връзката, която правите. Аз мисля, че едно влошаване на отношенията със съседите, биха навредили на бизнеса и не биха му помогнали. Но това е друг въпрос. Исках да ви кажа, че точно обратното би станало.
Ако други колеги нямат реплики, имате право на дуплика.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Съжалявам, ако не съм бил достатъчно ясен. Това което казах и цитирах и проблемите с транспортните фирми, казах че за съжаление Република Турция не решава тези проблеми, каквото и да направим. И това е факт. Аз не виждам аргумент. В крайна сметка, смятам че освен да гледаме финансови изгоди, има и едни други принципи. И когато милиони хора са пострадали, избити и прогонени, мисля че това дали България ще спечели 5 млн. евро, 10 млн. евро или нещо подобно, мисля че не е от огромно значение, за това да има справедливост. И това да се покаже на съседна Турция, че България е силна самостоятелна държава и може да взема сама своите решения. Защото в момента те виждат 25 години една слаба България, с външни министри години наред, които не защитават българските национални интереси и затова, те са се качили на главата ни. И това е самата истина. И нека да си го кажем. Какъв е проблема?
Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, събитията които коментираме, една част от тях са се случили по време на Първата световна война. За Първата световна война, известния чешки писател Ярослав Хашек ги определя като голямата касапница. В тази касапница има много жертви, много трагедия, много болка от всички страни в конфликта.
В момента пред нас стои един въпрос. Да се произнесем ли по спорни исторически факти.
Колегата Кърджалиев каза, че те са спорни и оспорвани. Въпросът е да се произнесем ли по спорни исторически факти и имаме ли ние като политици, задълбочен, обстоен, обективен поглед върху тези исторически събития?
Това че някой конгрес или сенат се е произнесъл в даден етап, може да бъде обяснено и с чисто политически аргументи и предпочитания. Това не е някакъв извод, който ние трябва да ползваме като база на своите дискусии.
Искам само да напомня един друг исторически момент, който може би в бъдеще ще представлява проблем за всички нас. И това е мнението, становището, тезата, която набира доста голяма сила, че царска България е съпричастна и юридически и морално за унищожението на 11 343 евреи от ново присъединените територии по времето на Втората световна война.
Доколкото ми е известно има историци, неправителствени организации, има доста политици, които най-вероятно ще застъпят тази теза на всички нива, включително може би ще трябва да разгледаме и този казус след време.
Следователно изхождам от всички тези неща, които изложих. Ние ще се произнасяме ли по всички исторически факти и събития от миналото? Ще ги разглеждаме ли, ще даваме ли своята политическа оценка, на базата съответно на исторически данни и материали?
Такава теза има. Ние се гордеем с това, че сме спасили 50000 български евреи и това наистина трябва да бъде достояние на всички, защото е чест и слава на целия български народ. Но в същото време набира сила и другата теза, че ние сме виновни за унищожаването на тези 11 343-ма евреи. Ето вижте как само се размиват нещата. И е много деликатна темата, дали ние политиците трябва да се произнасяме за това. Имало ли е геноцид? Как се е извършвал той и при какви обстоятелства? Дали наистина може да бъде дефиниран геноцид, съответно смъртта на една голяма група от хора. Нека да помислим и за тази възможност и за това, което може би предстои, защото аз имам информация, че може би след известно време ще бъде представен този въпрос за разглеждане от нашата Комисия. Дали наистина да осъдим геноцида над евреите, за които уж ние сме били съпричастни. Има такава теза.
Благодаря.
Само искам да добавя, между другото ВМРО, доколкото ми е известно е виновно, за смъртта на много български граждани, по времето на Балканската война. Има разбира се и такъв прочит на историята за гонения, смърт, за палежи на помаци, основно на помаци.
РЕПЛИКА: Помаците са били първите дейци на ВМРО.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Има и такъв прочит. Така че да разгледаме ли именно, някои не го наричат точно геноцид, а примерно да речем етноцит или домоцит и т.н. Но имаме база да разглеждаме и този казус, тук в Парламента.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз само исках да кажа, подкрепям това предложение на господин Антонов, следващата година да разгледаме декларация. Хубаво да се изготви една декларация, която да е консенсусна и която да бъде съобразена с времето, в което живеем и с политическата обстановка.
Господин професоре, вие имате думата.
Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нашето проекторешение, което предлагаме не разсъждава върху историческите обстоятелства. Тези обстоятелства вече са изяснени, както се казва на световно ниво. Това, което спомена колегата за американския Сенат и за тези учени, които са се подписали, в книгата на Спиро Смирон е описано точно как се добиват тези мнения в САЩ. Това аз няма да го обсъждам.
Въпросът е, ако историческите изводи не бяха автентични, хората са починали, които били свидетели, но са оставили автентични писмени свидетелства. За това не може да има никакво съмнение. Иначе европейските държави, за които споменах, вече има добавени нови извън този списък. Има нови, които са се присъединили. И Европейският парламент нямаше да гласува по този начин своето решение за признаване на арменския геноцид. Това първо.
Аз си направих труда, малко преди края на миналия мандат, да проверя във всички тези държави, либералните партии как са гласували. Всички либерални партии са гласували за. Нашата либерална партия в нашия Парламент е против.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Искам малко да разясня някои неща, които бяха казани тук. Относно геноцида на тези 11 000 евреи, които господина от ДПС твърди, че е извършила България. Първо, мога да му препоръчам да прочете и да види, наистина имало ли е такъв геноцид от страна на България или тези евреи, които са от Беломорието и от Вардарска Македония са били, така да се каже извозени в Германия, но от съвсем други войски, включително и полицейски и гръцки части. Така че може да си направите тази справка. Това че Македонската държава направи един фалшив филм, финансиран, който да насочи вниманието срещу България и срещу българите, което е политика на Македонската държава от години, не означава, че това е историческата истина.
Защото българския народ наистина се вдига като един и спасява българските евреи. Включително ще ви кажа, че барикадата на гарата в Кюстендил за спасението на българските евреи организира ВМРО. Защото много от дейците на ВМРО също са били от еврейски произход.
Другото което да ви кажа, защото явно не сте запознат и приказвате празни приказки и сте популист и вие. В редиците на ВМРО винаги е имало българо-мохамедани и включително след Девети септември от новата комунистическа власт, не само българите православни дейци на ВМРО, а и българите мохамедани дейци на ВМРО в Пиринска Македония са били избити и затворени по лагерите в България. Но явно това, че не познавате историята и не знаете истинските факти, не ви позволява да имате трезва преценка и по въпроса с арменския геноцид.
По това време все пак, когато се случват тези събития в тези години, когато се извършва арменския геноцид, слава Богу има кадри, които може в интернет свободно да видите. Има и филмчета снимани. Има и снимки. Има достатъчен документален материал за геноцида, който е извършен на арменците и на асирийците. Така че може, дори и да не се налага да четете дебели книги. Може спокойно да напишете в Гугъл и да си направите справка визуална, защото те са истински кадри снимани от американски журналисти, а не от български или турски или някой друг и ще разберете каква е историческата истина. Но това ви напомням само, когато отправяте критики и обвинения към ВМРО, седнете прочетете.
И последно завършвам. Включително четите на ВМРО заедно с турското население в Беломорска Тракия, господин Хафъзов, правят общи чети и се бият срещу гръцките окупатори. Така че вземете прочетете наистина и разберете какво представлява ВМРО и какво представлява тази организация преди да приказвате празни приказки.
Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви, господин Ангелов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Благодаря ви, господин председател. Още в първото си изказване казах, че има различни хипотези, тези, че има различни възгледи по едни и същи исторически събития и факти. Разбира се, че аз в момента не казвам кой е прав. Казвам, че има различни тези, как ще разгледаме и как ще намерим обективната истина, господин Ангелов.
За това за което говорим, съответно за участието на ВМРО по времето на Балканската война или за освобождаването на Родопа, нека да отидем в Брезница и да попитаме хората, които си спомнят от родители, от дядовци събитията. Нека да не ходим в Брезница. Моят прапрадядо се е опитал да избяга в Гърция с цялото си семейство, за да не бъде покръстен насила, за да не бъде изнасилена жена му и за да не се налага, както е била традицията, да яде свинско в двора на джамията и по този начин да премине в християнската вяра. Избягал е в Гърция след една година, когато вече е имал възможност да се върне и е умрял някъде по пътя. Не му знаем гроба, но знаем, че по онова време селото се е казвало Саксадъ.
Така че в моето семейство има такава драма, има такава трагедия. Да, разбира се трябва да се уповаваме не само на спомени, не само на семейни и битови спомени, а и на исторически документи. Има такива исторически документи, които установяват вина на ВМРО, за това че налага насилие. Ще разгледаме ли в Комисията и това насилие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, досега дебата върви много коректно. Господин Ангелов, аз се радвах, че цялата дискусия върви на доста високо ниво.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Лично обяснение искам.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да запазим тона, мисля че това е много важно във въпросите, които обсъждаме. Както разбрахме има хора, които може би лично са засегнати, но това не значи, че трябва да прескачаме границата на парламентарна етика и обсъждаме преди всичко не лични драми, а обсъждаме нещата на много по-високо ниво.
Господин Ангелов имате думата за лично обяснение.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Съвсем кратък ще бъда. По логиката на господина от ДПС, в България не трябваше да са останали мюсюлмани, защото терористите на ВМРО, които извършват геноцид са покръстили всички. И много интересно как сме покръствали насила населението, българо-мохамеданското население, а те самите са дейци на ВМРО и са четници и участват в първите редици на ВМРО. Много ми е интересен този факт, как се случва точно. Но вие имате прочит винаги различен от нормалния прочит на всяко нещо. Защото вашия прочит е прочит изкривен от интересите, единствено само на Република Турция. Това е самата истина.
Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Антонов има процедура.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Аз няма да взимам дуплика или лично обяснение, въпреки че има възможност. Но разбирам, че е много трудно едно четири партийно управление, на моменти и пет партийно в конкретни случаи, да може да се разграничи от себе си. Явно, че днешния въпрос донякъде преминава и тази граница.
И тъй като господин председател, вие казахте, че донякъде дебата вървеше добре, смятам че правя процедура да прекратим изказванията и да преминем към гласуване. Още повече, смятам че и вашата подкрепа и не само вашата подкрепа ще имаме и на Комисията говоря, за една подобна декларация, която да изрази становището на Българския парламент относно темата, която имаме днес.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предлагам само една корекция. Казахте четири, пет партийно, аз се надявам, че Парламента ще има осем партийно управление, а не три, четири, защото тук в момента точно това подчертах, че никой не изказва или нямаме предвид предварителна уговорка, каквато и да е, за да се говори за коалиционно решение тук в тази комисия. Надявам се и в бъдеще Комисията да работи, съобразявайки се с интересите на народа.
Има процедура. Който е за прекратяване на дебатите, моля да гласува.
Приема се.
Колеги, ще ви прочета решението. Аз се надявам, че няма обидени от това прекратяване на дебатите, защото мисля че всеки каза, кой каквото може и искаше.
Р е ш е н и е
за признаване геноцида над арменците в
Османската империя 1915 – 1922 г.
Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоменания на неговите жертви.
Вносители Волен Сидеров и група народни представители
Колеги, който е за, моля да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Двама против. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Благодаря ви колеги.
Аз искам да благодаря и на телевизия “Алфа”, че прояви интерес към нашето заседание.
Весели празници на всички вас и гости - представители на ведомствата!
Дано догодина да продължим по същия начин, конструктивно да работим.
Благодаря.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 20 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:

/ Красимир Велчев /