Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 4

Днес, 5 март 2015 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Позволете ми да ви запозная с дневния ред.
Първа точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците:
- Законопроект № 454-01-8, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и
- Законопроект № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Втора точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 454-01-65, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 17.12.2014 г.
Трета точка – Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 402-01-12, внесен от Министерски съвет на 18.12.2014 г. и
Четвърта точка – разни.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
За – 14. Въздържали се и против – няма.
Благодаря ви.
Уважаеми колеги, ще ви обявя и гостите на днешното ни заседание. Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Иван Аспарухов – заместник-министър и Иван Гетов – директор на дирекция ГРАО. От Министерство на труда и социалната политика – Лазар Лазаров – заместник-министър и Ирина Иванова – началник отдел в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”. От Министерство на вътрешните работи – Вяра Станкова – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване” към Главна дирекция „Гранична полиция” , Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, Тодор Драгнев – експерт в дирекция „Миграция” и Любомила Станиславова – парламентарен секретар на МВР. От Министерство на правосъдието – Александър Стефанов – началник отдел в Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”. От Комисията за защита от дискриминация – доц.д-р Ана Джумалиева – председател. От Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – Никола Казаков – председател, Даниел Инджиев – директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила” и Калина Попянева – старши юрисконсулт. От Представителството в България на Върховния комисариат на ООН за бежанците – Борис Чеширков. От Движение за защита на гражданите и държавата – арх. Пламен Генов. От Национален координационно-консултативен център на организации с идеална цел и граждански инициативи – Мадлен Кирчева и от Сдружение форум „Средна класа” – Стефан Стойков.
Ще ви помоля да се представяте на микрофона за протокола.
Да започваме по точка първа. Г-н Сидеров го няма по първия законопроект, но давам думата на вносителите от парламентарната група. Заповядайте, г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ние внасяме предложение за законопроект, с който целим да изменим членове 34 и 39 в настоящия закон. Това нещо сме го внасяли в предишния парламент. И аргументацията ни затова е, че практически при навлизането на територията на Република България от т. нар. емигранти и емигрантски вълни се осъществява изцяло през зелената граница на България, т.е. не през контролно-пропускателните пунктове, където е разрешено, което не съответства на Наказателния кодекс, където е записано, че хората, които преминават през места, различни от законно установените, подлежат на наказание.
Същото важи и за нарушенията на валутния закон. Към момента голяма част от хората преминават с нарушението, че преминават със суми над 10 хил. евро или тяхната равностойност в други валути и подлежат на регистрация, а фактически не се регистрират. По този начин ние допускаме на своята територия едни хора, които действително осъществяват нарушение на законодателството ни. На базата на закононарушението пък ние вече трябва да им дадем статут на емигранти.
Ние сме говорили и в предишния парламент, това ще се говори и сега. Тогава говорехме за емигрантска криза но аз не смятам, че в момента е по-различно, тъй като се очаква тепърва да наближи т.нар. „силен сезон” за емигранти, когато времето ще бъде доста по-благоприятно за нови емигрантски вълни, които да пресичат границата на Република България. Защо ние често пъти сме казвали, че тези хора не са емигранти.
Според Женевската конвенция за правата на бежанците, ако не се лъжа от 1999 г., подписана от Република Турция, статут на бежанец се дава в първата сигурна държава, в която е стъпил въпросния човек. Според статистиката ние имаме към януари месец над 13 000 емигранти, като голяма част от тях, да не кажа 100 %, са от страни, с които България няма морска или сухоземна граница. Действително много хора биха казали – те бягат от военни действия, но такива хора би следвало да получат статут на бежанец, голяма част от тях от страни като Гърция или Турция, които имат сухоземна или морска граница с тези страни. Ясно ми е, че Република Гърция направи така че да има и заградни съоръжения.
В българския парламент се прие да има по нашата граница възпиращо съоръжение по наша инициатива, но смятаме че и с нашата законодателна инициатива ще се даде доста по-бърз ход на органите да могат реално като установят нарушение, да експулсират съответните хора или те сами доброволно да напускат границите. Редица са случаите, където определени лица, представили се за емигранти лъжат за своята самоличност. Всички си спомняме за случая в София с наръганата продавачка в магазин, където се оказа, че извършителят на деянието е дал грешна самоличност. Как може да се установи самоличността на един емигрант? Отговорът тогава на министъра беше много прост – когато запитаме съответната държава. Представете си една държава в конфликт и ние запитваме за самоличността – каква самоличност ще получим. Следователно по този начин ние не рискуваме ли да допуснем на своя територия, макар и добронамерени и водени от желанието си да бъдем толерантни и действително да помагаме, а реално да пуснем в своя двор недоброжелатели. Хора, които биха навредили по един или друг начин на обществото и на общественото здраве, посредством различни недобронамерени действия. На такива деяния в последно време се нагледахме в цяла Европа. Аз не казвам, че това е стопроцентово, но това е един от възможните сценарии, ние всички сме запознати, лежим на 2800 км от войната и ИДИЛ, съкращението за Ислямска държава и съвсем реално можем да допуснем такива хора на нашата територия.
Запознати сме, както и в мотивите сме описали, с директивите от 2008 г. и сме предложили съответно различни санкции, които се прилагат на територията на ЕС, като в Холандия, например. Това колегите от различните парламентарни групи са го разгледали най-обстойно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Александров.
Колеги, мисля да разгледаме и двата законопроекта и да представите след това вашите становища по тях. Имате думата г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, този законопроект, който представям на вашето внимание, той между впрочем е разпределен на четири комисии, Комисията по вероизповеданията е една от тях, има сложна съдба, дълга съдба. Той беше внесен в 42-то Народно събрание през м.ноември 2013 г. от името на Министерския съвет тогава. Целта е да транспонира две директиви на Европейския съюз в българското законодателство. Едната е Директива 2011-95 със срок за транспониране за Република България 22.12.2013 г и Директива 2013-33 със срок, изтичащ на 20.07.2015 г. Веднага този законопроект произведе, тогава ноември 2013 г., много възражения от най-различни организации и институции. Тук визирам Върховна касационна прокуратура, ЮНЕСКО, Върховният комисариат на ООН за бежанците и най-вече от Българския Хелзинкски комитет. Те бяха свързани с най-различни текстове, най-общо с режима за задържане на чужденци, искащи статут, полицейски функции, които тогава бяха вменени на Агенцията за бежанци, основанията за задържане, задържане на малолетни и непълнолетни, процедурата за достъп до пазара на труда, придвижването в страната и т. н., и т.н. Въпреки това, този текст, първоначалният, беше приет на първо четене и от водещата Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите, и в пленарна зала, и то без сериозни възражения. И причината за приемането без сериозни възражения беше, първо че това са хармонизационни текстове и трябва да се приеме, но второто условие, което също беше важно, прие се условие максимално да се удължи срокът между първо и второ четене и междувременно да се създаде експертна комисия от най-добрите, смея да кажа, експерти по бежанско право в България, които да прецизират всички тези текстове и хармонизирайки българското законодателство, предлагайки коригиран нов текст, да оптимизират и да се получи един ефективен резултат.
Такава комисия беше създадена. В нея участваха, може би в 4-5 заседания, наистина, различни специалисти. Само институциите ще ви прочета: МВР, Върховния административен съд, Държавна агенция за бежанците, Президентство, Омбудсмана на Република България, Върховна касационна прокуратура, МТСП, Агенция за социално подпомагане, Комисията за защита от дискриминация, Държавна агенция за защита на детето, Върховният комисариат, както ви казах на ООН за бежанци, Българският хелзинкски комитет, УНИЦЕФ и експерти от Народното събрание, включително и г-жа Марияна Гинева, която е тук и тя модулираше целия този процес, под ръководството на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Вследствие на този тримесечен труд, текстът беше прецизиран и не предизвика никакви възражения след това. Беше приет с пълно единодушие заради този консенсусен му вид и прецизирани спорни текстове от водещата тогава Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите на второ четене. Същото може би щеше да стане на второ четене и в Зала, но поради затрудненията на 42-то Народно събрание и хаосът, който настъпи в края на пролетта и началото на лятото миналата година, не беше вкаран за разглеждане и поради това този труд имаше вероятност да не бъде оценен и този път, смея да кажа, отчитайки актуалната конюнктура, един добър актуален текст, който транспонира на всичкото отгоре и две директиви, имаше опасност да не бъде приет.
През м.април 2014 г. има запитване от Европейската комисия защо не е приет закона. На 27.11.2014 г. комисар Димитрис Авронопулус, това е комисарят, който е с ресор „Миграция, вътрешни работи и гражданство” заявява следното: Всички държави-членки трябва да работят за доброто функциониране на системата. Пълното и ефективно транспониране на обща европейска система на убежището е абсолютен приоритет.
Аз внесох този законопроект в началото на ноември поради няколко причини. На първо място, за да не остане напразен и неоценен трудът на тази експертна комисия, която включваше над 25 експерти по бежанско право. На второ място, по някакъв начин, имайки пред вид, че аз водих тогава комисията, исках да облекча дейността на МВР, защото иначе трябваше цялата тази процедура да почне отначало, т.е. някакъв своеобразен държавнически подход, защото текстът е консенсусен, за да не бъде Република България в наказателна процедура. Внесох го сам, но от 7 ноември, откак е внесен този законопроект, сериозни възражения нямаше. Текстът, който го е чел, ще забележи няма някакви партийни и политически пристрастия и аз го съгласувах преди да го внеса с тогавашния председател на Държавната агенция за бежанците г-н Николай Чирпанлиев, с Йордан Бакалов, тогавашния министър на вътрешните работи, с настоящия министър, който от вчера май не е настоящ, г-н Веселин Вучков и с г-жа Петя Караянева от ВК за бежанците към ООН. Всички подкрепяха този законопроект и затова аз си позволих да го внеса.
Тогавашните членове на комисията – има някои още от тях – г-н Велчев е един от тях, г-н Евгени Стоев, г-н Дарин Димитров. Помня, че на второ четене този текст мина за един час защото нямаше спорни текстове и заради това смятам, че този текст може и сега да бъде приет в рамките на 43-то Народно събрание. Допълнително упование за това ми дава и позитивното становище на МВР, Държавната агенция за бежанците с корекциите в някои параграфи, които предлагат, които мисля че няма проблем да ги коригираме на второ четене, а също и от позитивното гласуване на двете комисии. Досега водеща беше Правната комисия, а също мина и в Комисията по европейските въпроси.
По същество всеки го е чел, вероятно. Ако дадете още минутка мога да кажа, но всеки го е чел, който е проявил интерес. И с последното изречение приключвам – този законопроект мисля, че е полезен за Република България, той улеснява и Министерството на вътрешните работи, и Държавната агенция за бежанци, и всички институции, които се занимават с този въпрос и освен това препятства наказателна процедура срещу Република България. Очаквам да го приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря г-н Кърджалиев. Само да ви коригирам – министър на вътрешните работи все още си е г-н Вучков докато не сме го гласували в зала.
Сега давам думата на представителя на МВР. Ще ви помоля и по двата законопроекта да си кажете мнението накратко.
РОСИЦА ГРУДЕВА, дирекция „Миграция” в МВР: Благодаря г-н Председател.
Първо бих искала да взема отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Предложеният законопроект е насочен към отмяна на правната възможност да се допусне събиране на семейство на чужденец с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или бежанец, ползващ се от временна закрила. Тази правна възможност е въведена в разпоредбите на Закона за убежището и бежанците и е свързана и с транспонирането на две директиви 55 от 2001 г. и 2003-86 за правото за събиране на семейството. Тези две директиви са част от правото на Европейския съюз в рамките на общата политика в областта на убежището и в този смисъл, ако се приемат предложените промени, на практика ние ще влезем в нарушение на тези две директиви.
Освен това предложената отмяна на посочените текстове от Закона за убежището и бежанците ще засегнат и ангажиментите на Република България по други международни актове, по които България е страна като Конвенцията за защита на правата на човека, Всеобщата декларация, Международният пакт както и Конвенцията за защита правата на детето.
Освен това измененията водят и до противоречие със заключенията, приети от Върховния комисариат за бежанците към ООН, в които се подчертава основната важност на целостта на семейството и събирането на разделените семейства и призовава за улеснено приемане в страната членовете на семействата на лицата, които са под международна закрила.
Във връзка с изложеното Министерство на вътрешните работи не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Това е по първия законопроект нашето становище.
По отношение на втория законопроект, внесен от народния представител, г-н Тунчер Кърджалиев, подкрепям изразената позиция на МВР, въз основа на която изразяваме своята позитивна оценка и подкрепа за законопроекта. Считаме, че като цяло той е насочен към два основни момента. Единият е свързан с въвеждането на изисквания на Директива 95, чийто срок, както каза г-н Кърджалиев, вече е изтекъл на 21 декември 2013 г. и също така поддържаме и въвеждането на разпоредбите на Директива 33 за определяне стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила.
С оглед на гореизложеното, Министерството на вътрешните работи изразява своята подкрепа по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Виждам, че от Държавната агенция за бежанците вече дойдоха. Имате думата.
НИКОЛА КАЗАКОВ: По първия законопроект, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители, Държавната агенция за бежанците при МС – няма да повтарям това, което каза преждеговорившата, ние подкрепяме мнението на Министерството на вътрешните работи. Това е наше решение. Анализирали сме изцяло предложението. Нарушават се редица международни актове, по които България е страна. Основно за събирането на семейството, за правата на детето, така че Държавната агенция за бежанците не подкрепя предложения законопроект.
Що се касае до втория законопроект, предложен от г-н Тунчер Кърджалиев – наистина в подготовката на проектозакона са участвали водещи експерти в областта на бежанско право, но ние подкрепяме този законопроект с някои изменения, които преди малко г-н Кърджалиев спомена.
По-конкретно ние не сме съгласни със задържането на чужденци в центровете на Държавната агенция за бежанци. ДАБ няма такива функции. Освен задържането – то е не само да задържиш, то трябва да му направиш обиск, трябва да му установиш самоличността, да го конвоираш от един център до друг. Трябва да имаш охрана, за която ти трябва да имаш правомощия. Такива правомощия, конвоиращи и други функции, ДАБ няма. И не е редно в центровете, там където хората идват да искат убежище, да има центрове за задържане. В България има друга дирекция – дирекция „Миграция”, която има такива функции.
С тези промени, които ние писмено сме представили на уважаемата комисия, а също така и с едно допълнително предложение, което няколко години е проблем в агенцията в смисъл, че агенцията до този момент нямаше нормативна база, по която да работи и да разкрива медицински центрове за доболнична помощ – ние по закон имаме задължение да правим входящи първични медицински прегледи, а в същото време нямаме правно основание за разкриване на такива кабинети. Затова сме направили едно предложение да разкриваме такива кабинети. Имаме лекари и сестри, извършваме такава дейност, но те се водят при мен главен експерт, главен специалист. Просто това трябва да се узакони, за да можем да разкриваме такива кабинети и да си изпълняваме задълженията по закона.
Това е основното, което имаме като изменение към проектозакона на г-н Кърджалиев. Смятаме, че с нашите писмени предложения би бил приет един добър закон, който ще решава много въпроси в областта на предоставянето на убежище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Казаков. Заповядайте г-н Чеширков. Г-н Чеширков е съветник в представителството на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Само ще Ви помоля за по кратки изявления, защото виждате какъв дневен ред имаме.
БОРИС ЧЕШИРКОВ: Благодаря г-н Председател. Уважаеми господа, тъй като ние сме представили писмено становище, няма да задържам дълго вниманието ви. Само ще ви кажа, че ние считаме, че така както са предложени измененията в законопроекта от г-н Кърджалиев, и конкретно по това предложение ще говоря, трябва да се има предвид, че директивите, които трябва да се транспонират, ние мислим, че те не се транспонират в тяхната цялост. Ние, също като ДАБ, сме притеснени за възможността да бъдат задържани хора, които са потърсили международна закрила в центровете на ДАБ и мисля, че с това ще се изчерпя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви. Г-н Лазаров поиска думата – зам.-министър на МТСП.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители и уважаеми гости, позволете ми само преди това, понеже съжалявам аз закъснях малко, да поздравя всички с празника Баба Марта. Да сте живи и здрави и късмет, да сте весели, румени и засмени като Баба Марта.
По двата законопроекта. Първият законопроект 454-01-8, внесен от г-н Волен Николов Сидеров и група народни представители, Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта. Съжалявам само, че не сме представили писмено становище. Не ни е било поискано. Това е пропуск може би на водещата комисия, не на тази комисия.
Ние не подкрепяме законопроекта като твърдим, че с него се нарушават поредица от международни правни документи, по които Република България е страна. Вече този законопроект е бил обсъждан в предишния състав на НС, той беше с друга сигнатура, но не е променено съдържанието на текста, така че ние считаме, че основно предоставянето на грижата и забраната за възможностите за събиране на семейства е пряко нарушение на международните документи, по които и ние сме страна. Така че, ние не можем да го подкрепим.
Що се касае до втория законопроект, убедени сме, че с него се транспонират част от основните изисквания на директивите.
Същевременно имаме своите резерви. Резервите са ни свързани с това, че със законопроекта се предвиждат поредица от задължения в лицето на Агенцията за социално подпомагане, чиито задължения не са обвързани нито със специален капацитет, нито с кадрови потенциал, нито с допълнителни финансови ресурси, които да осигурят изпълнението на тези задължения. Но най-притеснителното в законопроекта е, че с него се предвижда лица от Агенцията за социално подпомагане да представляват непълнолетните лица пред Агенцията за социално подпомагане, т.е. един своеобразен конфликт на интереси и ми се струва, че това са въпроси, които следва да уредим между двете гласувания, така че с тези допълнения, ние ще предоставим съответно становището си писмено във водещата комисия, бихме подкрепили законопроекта. Благодаря, г-н Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Лазаров. Вашите предложения, заедно с тези на г-н Казаков и на г-н Чеширков ще представим на водещата комисия по правни въпроси. Знаете, че сега ние единствено гласуваме по принцип законопроектите. Това ще бъде отбелязано.
Колеги, имате думата за коментари и дебати по двата законопроекта.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви г-н Председател, аз макар и да не съм член на комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма нищо.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: … тук и с колегата Росен Петров, който правилно каза – зам.-министър Лазаров, аз също ще Ви честитя празника на патерици, обаче националния празник.
Аз ще ви кажа няколко думи относно това, което казахте за становищата на две-три министерства и агенцията. Ние преди всичко разглеждаме тези хора, които са пристигнали на нашата територия като закононарушители. Питате се защо. Вие цитирахте международни договори, международни спогодби, аз също ви цитирах такава, която е подписана 1993 г. и от Турция, но не се спазва от тяхна страна.
Статут на бежанец се дава в първата сигурна държава, в която е пристигнал, в която няма военен конфликт, нали така. Това е именно Република Турция или Република Гърция, тъй като те имат морски и сухоземни граници със съответните държави. Когато преминават на наша територия, вече са закононарушители според Наказателния кодекс, те преминават на места, различни от законно установените гранични пропускателни пунктове. Те минават по зелената зона, включително имаме случаи на нападнати погранични полицаи и фалшификация на документи за самоличност. Да, може да звучи отблъскващо, непопулярно, майки, дошли с деца на ръцете, минали 2800 км пеша, незнайно как. Идват на българска територия и виждате ли, ние искаме да останат само временно и след това да ги върнем.
Според сега действащото ни законодателство как се доказва дали съответните съпрузи имат брак. Ако не носят документ със себе си, който най-вероятно са изгорили някъде по пътя, те трябва да го декларират и ние трябва да приемем думите им за истина. И тук възникват два елемента, които единият се нарича асиметрия на информацията - дали това е истинската му жена, защото го имаме записано като многоженство, т. е. ако има повече от една съпруга дадения човек, или откровена лъжа. Ние няма как да установим това в момента. Но той идва и заявява, че иска убежище за цялото му семейство.
Другата хипотеза, която има в законодателството в нашия закон, колкото и да смятате, че противоречи на международните закони, че видите ли може да доведе не само съпруга или съпругата си, но също така всички, които са живели под формата едно семейство в страната от където идва, или ако са били зависими от него за изхранването си. Ами, колкото и смешно да звучи, в Индия има един човек, който живее в една къща с 97-те си деца. Ако предположим, че има населено място в Сирия или в Северна Африка, от където идват тези хора, има човек с 20 или 30 деца, ние според сега действащото законодателство, тези деца трябва да ги доведем тук.
Аз също съм добър човек. Мисълта ми е не да възпрепятстваме тези хора, но да се ръководим от това как да запазим хората, които се намират на нашата територия. Това няма как да го обясним на хората навън. Мислите, че те не искат също да ги приютят. Мислите, че българинът не е добронамерен, не напротив. Българите сме прекалено добронамерени и толерантни. И се злоупотребява с това. Не случайно в началото обърнах внимание на това. Не случайно дадох и примера, който беше известен и по медиите с фалшифициране на документацията и извършените престъпления. Ние не можем да намерим има ли такива рецидиви сред тези хора, които идват, камо ли да събираме семейства. Ние не можем да докажем, че са семейства, освен ако не подпишат декларация и ние се позовем на нея. Ще повярваме на честна дума.
И затова, започвайки с международното законодателство, Турция е първата държава, в която те стъпват. Аз разбирам, че там има проблем, но той се насочва и насам. Тези хора се извозват съвсем законно през турската територия. Нали не си представяте, че някъде от сирийската граница до българската граница една майка с дете на ръце минава 2800 км през турската територия и преплува Босфора. Няма как да се случи това. Пределно ясно е. Целенасочено се извършва тази дейност. 2009 г. имаше такъв въпрос, поставен в Европейския парламент от страна на Гърция. Гърция тогава каза, че Турция умишлено извозва чужденци до тяхната граница и ги оставя с една единствена цел – да удрят по националната икономика. И вие действително знаете, че това е удар по националната икономика. Не го говоря популистки, а мога да го почна далеч по-популистки. Няма да бъде лицеприятно на всички.
Не веднъж съм го казвал в това Народното събрание. Ние сме Народното събрание на Република България. Да, ние имаме подписани международни спогодби и поети ангажименти, но преди Европейския съюз и преди всички директиви, ние сме подписали тази конвенция, която е от 1993 г., а ако не се лъжа в предприсъединителния договор на ЕС е казано, че договори, които са подписани преди членството на България в Европейския съюз, продължават да действат. Всички, които се подпишат след това трябва да бъдат равносилни за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви г-н Александров. Ще помоля да спазваме все пак времето, защото е ценно. Други колеги? Имате думата по двата законопроекта. Разглеждаме ги заедно.
РОСЕН ПЕТРОВ: Ясно е, че законопроектът на колегите от Атака, както винаги, не се съвместява с европейското законодателство. То си е право на Атака, те си водят такава политика, но в това което каза г-н Александров има доста истини. Сега виждам, че при приемането на дадения закон, държавните служби, като че ли се страхуват и си прехвърлят топката. Кой ще поеме това, кой ще поеме друго.
Аз се опасявам да не създадем такъв закон, хуманен човек съм, но ние просто сме най-бедната държава в Европа. Помислете си как бихме се справили с един поток от 50-60 хил. човека, какво социално напрежение се създава в населените места – спомнете си от миналата година – митинги, обсади, никой не ги искаше. Въобще за обстановката в българското общество – насаждане на омраза. Виждате какво става в Европа. Скоро мечтания Шенген може да изчезне. Ако ударят още една страна определени групи, които по данни на турското разузнаване, публикувани наскоро, са минали 1000 човека през България, които ние не сме ги засекли.
Аз ще подкрепя законопроекта, който се подкрепя и от МВР, и от ДАБ, но с това да се вслушат и в мотивите, макар и на партия Атака, която е против ЕС, против НАТО. В тях има доза истина. Това е моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Заповядайте г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми колеги, съвсем кратък ще бъда. Нашите народни представители ще подкрепят законопроекта, внесен от г-н Кърджалиев, още повече че това е във връзка със синхронизиране с европейското законодателство и конкретни европейски директиви. Този законопроект е и едно от потвържденията за приемственост между 42-то и 43-то Народно събрание, защото основно бе изработен от 42-то НС и е преминал през основната водеща комисия.
В известна степен като приемаме закона по принцип, предложенията, които възникваха при докладването на законопроекта на г-н Сидеров, няма да го подкрепим, ще се въздържим, защото по същество в някои от основните си части не е европейски закон. Съгласен съм, че има рационални неща в него, но това би могло да намери конкретност при разглеждане на закона на второ четене да може част от нещата, които и колегите поставиха, да намерят своето място в него, за да може да изградим и да приемем на второ четене един завършен, европейски закон, който наистина защитава и българските национални интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Антонов. Други колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Да преминем към гласуване по първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 454-01-8, внесен от г-н Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. Моля, гласувайте.
За – няма, въздържали се – 16, против – няма.
Благодаря ви. Минаваме към гласуването на втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците на г-н Тунчер Мехмедов Кърджалиев № 454-01-37, внесен на 07.11.2014 г. Моля, гласувайте.
За – 16, въздържали се – няма, против – няма.
Благодаря ви. Минаваме към втора точка.
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 454-01-65, внесен от г-н Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 17.12.2014 г.
За представяне на законопроекта – да изчакаме колеги и гостите по-тихо да се изнасят.
Може ли, г-н Александров, дебатите приключиха тук в залата, ако обичате, да продължите навън.
Г-н Казак, заповядайте, нали Вие сте заявили от името на вносителя, че ще представите законопроекта.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Имам честта да представя от името на групата вносители, между които отново е и г-н Кърджалиев и като видях как първия закон блесна, надявам се и този да бъде възприет по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те нямат нищо общо, но няма лошо да се надявате. Надеждата умира последна.
ЧЕТИН КАЗАК: Имам удоволствието и честта да ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, на който и аз съм съвносител. Този законопроект беше внесен и в предходното Народно събрание в почти идентичен вид.
Той има няколко основни цели. Първата от тях е да премахне едно дискриминационно разделение и третиране между бивши български граждани, които по една или друга причина са изгубили българското си гражданство и искат да го възстановят и лицата от български произход, които никога не са били български граждани, но желаят да го придобият по натурализация.
Сега действащия закон в своя чл. 26 предвижда възстановяването на българско гражданство за лица от български произход да бъде по същия облекчен ред, по който става и придобиването му. Нещо, което на нас ни се струва несправедливо по отношение на другата категория лица, именно бивши български граждани, които също кандидатстват за възстановяване, но за които има допълнително изискване, въведено в ал. 1, т. 3. Аргументът, който се изтъква срещу това предложение виждаме в някои становища – Министерство на правосъдието е, че видите ли привилегирования режим за лицата от български произход се дължи на конституционния текст- чл. 25, ал. 2 от Конституцията, който предвижда, че лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Да, така е. Но тук не става въпрос за придобиване на българско гражданство, а за възстановяване на българско гражданство. Никъде в българската конституция не е предвидена привилегия за лицата от български произход да възстановяват по по-облекчен ред българско гражданство в сравнение с останалите бивши български граждани. Привилегията за лицата от български произход е предвидена в българската конституция единствено и само за първоначално придобиване на българско гражданство като натурализация.
Ето защо ние считаме, че въвеждането на дискриминационно третиране на лица, бивши български граждани, които са били такива и които са изгубили българското си гражданство на база български произход, няма конституционни основания и трябва да отпадне. Т. е. всички лица, бивши български граждани, които желаят да възстановят българското си гражданство, трябва да могат да го сторят по един и същи начин, по един и същи ред, защото знаете, че в българската държава основен конституционен принцип е равноправието на българските граждани без никакво разграничение по пол, раса, народност, етнос и т.н.
Следващото ни предложение касае възможността, която ние предлагаме за лицата, които през годините на тоталитарния режим са загубвали българското си гражданство по силата на самия закон. За съжаление по време на целия тоталитарен режим са действали два закона за българското гражданство. Единият е от 1948 г. и другият от 1968 г. И в двата закона е фигурирал един и същи абсурдно дискриминационен текст, а именно пише: Български гражданин от не български произход, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване.
Този текст, както казах, е фигурирал и в двата действащи по време на тоталитарния режим закони за българското гражданство чак до 1988 г. и на базата на този текст, стотици хиляди български граждани, които са се изселвали от не българска народност, от не български произход, които в момента на изселването са загубвали българското си гражданство за разлика от всички останали български граждани, които през всичките тези години също са напускали страната, бягали са в Америка, в Западна Европа, но за тях този текст не е важал и никога не са изгубвали българското си гражданство. В момента именно заради този текст и заради дискриминационната разпоредба на чл. 26, ал. 1, т.3, а именно допълнителното изискване за лица, които не са от български произход, които желаят да възстановят българското си гражданство, тези лица се намират в неблагоприятно положение спрямо останалите бивши български граждани и не могат да възстановят българското си гражданство.
Ние считаме, че след като това положение е породено от един дискриминационен текст, фигурирал в българското законодателство, то неговите последици трябва да бъдат час по-скоро преодолени, като се даде възможност на тези лица по облекчен ред, ако желаят да възстановят българското си гражданство, така както и техните деца.
Наред с този текст ние сме предложили от същото право да могат да се възползват и лица, които през тези години са избирали чуждо гражданство по силата на двустранни международни договори между Република България и другите социалистически страни, които са изисквали отказ от българско гражданство. Този текст ние сме го заимствали от един законопроект на Министерство на правосъдието, подготвен още в рамките на 41-то Народно събрание, така че аз се надявам Министерство на правосъдието да поддържа това свое предложение и сега и който по абсолютно идентичен начин предвижда облекчен ред за възстановяване на българското гражданство на тези лица и за придобиването му от техните деца.
И третата хипотеза, която също мислим че заслужава подкрепа е за лицата, които са били принудени от законодателството на държавата, в която навремето са се изселвали или са се установявали, бягайки от България, от комунистическия тоталитарен режим, което законодателство е изисквало отказ от българско гражданство, също сега, ако желаят да могат да си го възстановят по облекчен ред, за да може и те да могат да се възползват от променената обществено-политическа ситуация и желаят опции да възстановят българското си гражданство.
Разчитаме на разбирането и подкрепата на вас, като членове на Комисията по правата на човека, тъй като с този законопроект не се цели нищо друго освен преодоляване на последици от едно дискриминационно законодателство, действало по време на комунистическия режим и улесняване възможността на бившите български граждани да възстановят българското си гражданство, ако желаят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря г-н Казак. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството, г-н заместник-министър съвсем накратко. Искам само да подчертая, че имаме становище и на вас, и на вътрешно министерство, на Министерство на правосъдието.
ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря, уважаеми г-н Председател и уважаеми народни представители. Тъй като казахте, че ние сме изпратили становище, аз съм длъжен да го потвърдя и то не е в подкрепа на законопроекта.
Три-четири са причините и са във връзка с мотивите, които са предложени в законопроекта. Смятам, че мотивът, че няма ясна дефиниция на български произход е дефиниран добре в § 2. В закона мотивът за отмяната на ал. 2 в чл. 26 е точно такъв.
Другото, което Вие споменахте и е преодолим факт обаче, това е, че Вие пледирате, че с него ще се създаде еднакъв режим за всички лица, но в случая има една група – извън обхвата му остават лицата, които са изгубили българското си гражданство по чл. 29 от Закона за българското гражданство от 1948 г., където български граждани, загубват българското си гражданство с приемането на съветско гражданство. Това е преодолимо. Но може би следващите две неща са по-тежки.
Предложеният облекчен режим за получаване на българско гражданство против получаване на множествено гражданство е довел до създаване на затруднения на самите лица, които получават, поради простата причина, че те имат задължения към страната, чиито граждани са. Там може да не разрешават такова гражданство.
И в заключение считаме, че с проекта се създава неравнопоставеност, произвежда правна несигурност, поради това че се предлагат правила за отмяна на последици от закони и международни договори, които са действали в предходни периоди и са произвели също правни последици.
Това е нашето официално становище против приемането на законопроекта. Ако има някакви подробности, с мен е г-н Гетов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви г-н Аспарухов. От Министерството на вътрешните работи г-н Тодор Драгнев, експерт в МВР - заповядайте.
ТОДОР ДРАГНЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, въпросите, които са засегнати в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство са пряко свързани с определянето на политиките на държавата по отношение на лицата, желаещи да получат българско гражданство. Министерство на вътрешните работи принципно споделя становището, че хората по никакъв начин не следва да се делят на етнически признак. В сферата на изпълнителната власт водещо ведомство по въпросите на българското гражданство е Министерство на правосъдието, като МВР и Държавна агенция „Национална сигурност” участват в процедурите по промяна на гражданството с изразяването на становища пред Съвета по гражданството във връзка с молбите и предложенията, разглеждани по реда на закона.
Разпоредбата на ал. 5, на § 5а предвижда българско гражданство да бъде придобивано или възстановявано въз основа на направено формално искане от лица, притежаващи определени качества, визирани в алинеи от 1 до 4 на § 5а в проекта, в петгодишен срок от влизането на закона в сила. Цитираната разпоредба би позволила на лица, които продължителен срок от време са отсъствали от Република България или не са пребивавали в страната, да придобие българско гражданство, или същото да им бъде възстановено по облекчен ред.
По този начин вероятно се предвижда да се изключи извършването на проверка на тези лица от страна на Министерство на вътрешните работи и ДАНС. Това би могло да доведе до възстановяване или придобиване на българско гражданство от лица, които биха могли да представляват заплаха за обществения ред или националната сигурност на Република България.
С членството на РБ в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз с произтичащите от това последици. Създаването на основания за придобиването на българско гражданство в тази хипотеза би могло в определени случаи да създаде предпоставки за дискредитиране на Република България като надежден партньор на останалите държави-членки на Европейския съюз в областта на противодействието на тероризма и други посегателства срещу сигурността на съюза.
МВР счита, че българско гражданство следва да се придобива след извършване на проверки от страна на МВР и задължителна съгласувателна процедура със страните, участващи в производството по придобиване и възстановяване на българско гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Драгнев за Вашето участие. Аз пропуснах да кажа ние имаме становището ви. И сега от Министерство на правосъдието г-н Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Уважаеми г-н Председател, ние също сме изразили писмено становище по предложения законопроект. То е разделено на три части, с оглед параграфите.
По § 1 аз ще бъда максимално кратък, защото колегите от МВР и другите институции преди мен очертаха основните проблеми в законопроекта, които ние също така споделяме и сме отразили в нашето становище.
По отношение на чл. 26, § 1, с който се иска отмяната на чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2, в становището си сме разгледали правната уредба, съответно в Конституцията и в Европейската конвенция за гражданството – няма да се повтарям.
В заключение искам да кажа, че направеното предложение за промени в чл. 26 предполага една по-задълбочена необходимост от оценка на законодателната целесъобразност и за степента, в която ще бъде отговорено на обществените потребности.
По отношение на § 2 във връзка с § 5а – създаването на новия § 5а, алинеи 1 и 3 и предложените с тях предложения в ал. 4 и 5 ние, както колегите преди мен, съзираме опасност че ако автоматично или формално бъде възобновявано българското гражданство, че тази процедура би могла да бъде използвана за подмяна на самоличност и ако тези предложения бъдат приети в този им вид, ще създадат условия за правна несигурност във връзка с настъпилите в чужбина събития като раждане, смърт или сключен граждански брак.
Предвид това, не подкрепяме законопроекта в тази му част.
По отношение на третата част, както беше представено, действително подобен законопроект е бил внесен в Народното събрание, ние подкрепяме така предложената принципно опростена процедура за придобиване и възстановяване на българското гражданство, тъй като както е посочено и в мотивите, практиката показва, че в резултат от допуснатите грешки, голяма част от лицата са вписани в регистрите на населението като български граждани, но по силата на цитираните международни договори, те реално не са такива.
В тази връзка, по третата част на законопроекта, принципно го подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Стефанов.
Колеги, откривам разискванията и бързам да взема думата. Искам да споделя с вас няколко неща.
Първото нещо, че има държави с утвърдени демокрации и с богат опит, точно в начина за придобиване на гражданство. Иска ми се като българин да се направи един много добър закон в тази сфера, където според мен, първото задължително условие – изпит по български език, второто – изпит по история. Аз го казвам като опит от утвърдени демокрации - не подробна история, но основни дати и моменти в българската история трябва да се знаят. Не на последно място клетва пред знамето. Всичко филмирано, за да е доказано, защото тук има хора от вътрешно министерство – знаят, че в много случаи хора, придобивайки българско гражданство, със съвсем користни цели искат да го придобият, а не затова че са българи и обичат България.
Точно затова подкрепям колегите от МВР за автоматичното придобиване. Ние сме категорично против това. Трябва да има критерии – ясни и точни - и се надявам, че с помощта на всички вас, ще изготвим един закон, където няма да се тълкуват нещата, а ще са точно казани. Така че ние от ГЕРБ не можем да подкрепим този закон.
Имате думата сега, колеги. Разбира се, че можете и сега да вземете думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми г-н Председател. Аз искам да отговоря на изказаните становища.
Първо, искам още веднъж да подчертая, че никой не предвижда и аз не знам защо в някои становища се съдържат някои хипотези, които не знам откъде са си внушили авторите на тези становища, че едва ли не ние предлагаме без никакъв контрол, без никакви проверки тези лица да придобиват българско гражданство. Никъде в закона няма такова нещо, напротив. Ясно е записано, че ще има специален ред, предвиден в наредбата по § 7, ал. 1, издадена от министъра на правосъдието, където ясно ще се разпише процедурата и етапите, по които ще се осъществи това възстановяване на българско гражданство или придобиването му. Никъде не сме посочили, че например няма да има проверки от страна на МВР, дирекция „Миграция” или ДАНС, за всички тези лица, които желаят да се възползват от този режим. Не знам защо МВР си е внушило, че ние предлагаме да няма проверки.
На второ място, не мога да приема пък и тезата, че едва ли не има рискове за националната сигурност на това основание. Ние предлагаме по същия начин, по който сега се придобива българско гражданство по облекчен ред от лица от български произход от лица от Македония, от Украйна, от Молдова. Аз искам да попитам правят ли се проверки на тези лица, или не се правят от МВР и от ДАНС. Ако се правят, ние искаме същото нещо и за тези лица, бивши български граждани, които кандидатстват за възстановяване. По същия начин. Не искаме никакви други привилегии, никакъв по-облекчен режим от този, който е предвиден в момента за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица от български произход. Нищо повече, нищо по-малко, защото за нас възстановяването на българското гражданство не трябва да бъде по-трудно от придобиването му от лица от български произход. Това е. Всички проверки да се направят, за да се избегнат лица, които застрашават националната сигурност или имат някакви други прояви. Всички проверки, с оглед да се предотврати опасността от смяна на личността – също да се направят, но в крайна сметка, по същия начин, по който се дава гражданство на лица от български произход, които никога не са били български граждани, по същия начин да се възстанови българското гражданство на тези, които са били дълги години, родени са в България, израснали са тук и са го загубили, не по своя воля, а заради този текст. Те не са изявявали изрично, в нито един момент, желанието си да загубят българското си гражданство, те просто са го губели автоматично, по силата на закона.
И затова нашето желание е такова – нищо повече. Повтарям, Конституцията предвижда облекчен ред само за придобиване, т.е. когато кандидатства един конгоанец за българско гражданство и един българин от бесарабските българи, естествено е българинът да може да го придобие по-лесно отколкото конгоанеца. Но когато става въпрос за придобиване и възстановяване, няма конституционно основание да има разминаване и да има възможност по-лесно да се придобива от възстановяването на българското гражданство.
Това е нашата теза и аз съм убеден, че тя има конституционно основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Казак. Колеги, други мнения. Г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Водеща комисия по този законопроект е Комисията по правни въпроси. Помня в предния мандат Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите беше водеща и поради това моят общ коментар, който искам да направя по този законопроект, включително и като съвносител, касае точно този аспект, а именно правата на човека.
По същество, ако всеки се е запознал с нашето предложение, ще разбере, че ние предлагаме да възстановим справедливостта на избягали, разочаровани, унизени от властта, спасили се в друга държава, заради политически, религиозни, ценностни различия от стандартите на тоталитарния режим тогава, хора, или пък унизени хора с много ясно етническо самоопределение, много ясно дефинирана и декларирана идентичност.
Това предложение, много дебело искам да подчертая, не е провокация и не се прави с цел радикализиране на българското общество и българската емигрантска общност, също. Това предложение няма и някакви абстрактни, нихилистични подбуди и ерозиране на национални ценности или пък ключови понятия на държавността. Този законопроект, според нас, ликвидира атавизми от онова време, от далечния тоталитарен период, това е като норма, което предлагаме, това е всъщност категорична мярка, създаваща справедливост или поне усещане за справедливост.
По презумпция, както каза г-н Казак, ако всеки човек в съвременна България, има равни права, то независимо дали той или негов родител, независимо и по каква причина е загубил гражданство, възстановяването му не би трябвало в никакъв случай, ако сме демократична държава, да се влияе от етническа принадлежност, от цвят на кожата, религиозни убеждения, език, култура, политически убеждения и т.н. и т.н. всичките критерии по Закона за защита от дискриминация в чл. 6, доколкото се сещам. Само така усещането за принадлежност към нацията, самочувствието и гордостта, които се пораждат, биха били затвърдени от такова положение.
Един конкретен пример, накратко. Български гражданин, който е бил български гражданин от рождението си 1963 година до 2005 година, казва се Гюнап Тараманов, бяхме потърсени за съдействие, не успяхме да съдействаме. Той има променено гражданство през 2005 г. Губи българското си гражданство защото България не е членка на Европейския съюз, понеже има дълъг период и съответно спазил процедурите в Германия, придобива германско гражданство. Веднага след приемането ни в ЕС 2008-9 година той прави няколко опита да си възстанови българското гражданство. Възстановяването става или по натурализация – разрешено пребиваване три години, мисля че беше, или ако е удостоверил наличие на български произход. В декларацията, която е пред мен, той удостоверява, че се води по самоопределение под народност татарин. Майка му е народност туркиня, баща му е народност татарин, гражданството и на двамата е българско и държавен експерт от дирекция „Българско гражданство” от Министерство на правосъдието му отговаря, че молителят няма разрешение да пребивава в Република България, първо, и понеже не е удостоверил наличието на български произход, т.е. това е чл. 14, ал. 1, и заради това му се отказва възстановяването на българско гражданство.
С този законопроект нашият стремеж е точно такива житейски драми и желание за възстановяване на гражданство, да решим и всички други казуси, които и г-н Казак спомена. Тези хора всъщност не бива нито да се обвиняват, нито да се угнетяват заради това, че осъзнато приемат и споделят от тяхна страна на универсален човешки постулат, а именно където е хубаво, там е домът. Фактът, че са предприели такива стъпки не трябва да е тяхна вина за цял живот, за да се лишат от естественото им първо гражданство. В по-глобален план защото, и това е последното ми изречение, този принцип е довел до развитие на човечеството. Това исках да споделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЧЕВ: Благодаря, г-н Кърджалиев. Само ще добавя, че във връзка с това което споменахте – Вие започнахте с правата на човека – аз се радвам, че в това Народно събрание се прояви разбиране и обединихме двете комисии – вероизповедания с правата на човека, защото досега наистина от определени политически сили чувам само за права.
Аз не чувам какви са задълженията на хората, включително на тези, които искат да вземат българско гражданство. И затова споменавам вероизповеданията, защото вероизповеданието поне е задължение. Там има и задължение. И когато говорим за права, ми се иска да говорим и за основни задължения.
До тук, колеги, други изказвания.
ИВАН АСПАРУХОВ: Аз бих попитал вносителите какво ги притеснява. Само този случай ли, за да предложат тази промяна, защото по наши сведения всяка седмица се възстановява средно гражданството на стотина човека. Тук е човек, който се занимава с това. Без никакъв проблем, по съответния ред. Има ли оплаквания от това, че има ограничителен режим. Но освобождавайки по този начин, аз се чудя защо му е на германеца българско гражданство. Това е друг въпрос, негов избор е, прав е човекът, но ако създадем тази възможност и сегашният текст, може би, не би трябвало да притеснява защото чл.28 казва, че при възстановяване на българско гражданство на родителите, български граждани стават и децата им, не навършили 14 годишна възраст. То и сега става. Затова питам – притеснява ли ви с нещо сегашния ред, има ли оплаквания от сегашния ред, с който се занимаваме в момента. И казвам средно на седмица са сто възстановени гражданства и то не от Македония и от Сърбия. Точно хората, които са били по някакъв начин обидени, прокудени, не подмамени, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви. Други колеги? Имате ли проблеми със сегашния закон?
ЧЕТИН КАЗАК: Ако нямаше проблеми, нямаше да го внесем. Аз бих искал наистина да получа официална справка дали наистина има на седмица по сто възстановявания, не придобиване по натурализация по облекчен ред, а възстановяване. Силно се съмнявам, че има на седмица сто възстановявания. Просто ми се струва доста сериозно това число.
Има проблем, разбира се, защото сега действащия режим е дискриминационен за възстановяване на българско гражданство в сравнение с придобиването на българско гражданство по натурализация от лица с български произход. Изискванията са много по-сериозни, знаете, и това възпрепятства огромното мнозинство лица, които биха желали да си възстановят българското гражданство, да го направят.
За нас въпросът е принципен – иска ли България да заличи едно дискриминационно третиране на своите бивши граждани, извършено от комунистическия режим, дискриминационно по народност, или искаме да продължаваме по този начин с тази дефиниция, да продължаваме това дискриминационно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма други желаещи за изказвания. Закривам разискванията и обявявам гласуване по точка втора – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 454-01-65, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 17.12.2014 г.
Моля колеги, който е за - да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Законът не се приема.
Минаваме към точка трета – Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 402-01-12, внесен от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
Кой ще представи този законопроект? Това е второ четене, той е представен. По тази точка гости на заседанието са представители на Министерство на труда и социалната политика и от Комисията за защита от дискриминация.
Вие разполагате с проектодоклада. По законопроекта няма внесени писмени предложения по чл. 80, ал. 1.
Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация – това е заглавието. Имате ли реплики или коментар по заглавието на закона. Няма становища. Моля да гласуваме, който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Гласуваме по параграфите на закона.
§ 1, чл. 9 се изменя така:
„Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.”
Има ли коментари по този текст, колеги?
Който е съгласен с така предложения текст на чл. 9, моля да гласува.
За – 10, въздържали се – 2, против -1.
Комисията подкрепя текста.
По § 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава точка 17.
„т. 17. Признакът „пол” по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна в пола.”
Имате думата, колеги.
Говоря от свое име. Аз ще се въздържа от гласуването, защото когато говорим за транспониране на някои закони, не мисля че трябва да съм по-голям европеец от европейците. Не можах да получа ясен отговор в колко европейски държави съществува този текст и ще се окаже, че освен в скандинавските държави, надали в друга държава го има този текст. И затова съм длъжен да обявя, че ще гласувам „въздържал се”.
Г-н Лазаров, Вие имате думата.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя само да предоставя допълнителна информация относно този въпрос и този параграф.
Първата кореспонденция с Европейската комисия по отношение на този въпрос датира от 11.06.2012 г. България, като част от ЕС, е подписала договора за функциониране на ЕС и има определени ангажименти. Европейската комисия, съобразно този договор, следи за правилното прилагане на задължението от страна на съответните държави-членки. Именно от тогава досега непрекъснато в кореспонденцията се уточнява, че ако България не въведе тези две изисквания на директивите в своето законодателство, ще настъпи хипотеза на търсене на отговорност от страната по реда на чл. 258 от договора за функциониране на ЕС.
Какво представлява този член? Той дава права на Европейската комисия в случаите когато установи неизпълнение на задължение от страна на дадена държава по отношение на членството й в ЕС, да сезира съда на ЕС за неизпълнение на тези задължения и да предложи в рамките на съдебната процедура определени санкции за страната. Те биват два вида. Едното е плащане, което е еднократно, а другото е периодично. В случая за България няма налице такова заведено дело от български гражданин в Съда по правата на човека, което означава, че ние ще бъдем причислени към втората хипотеза, а именно периодични плащания.
Тези две изисквания се съдържат в пет директиви. В момента са стартирали запитвания, т. е. наблюдения от страна на ЕК по две от директивите. Ако ние предприемем или не предприемем съответни действия след 31 март 2015 г. ще стартира тази процедура, за която говорим. Тя се съдържа в чл. 258 и 260 от Договора за функциониране на ЕС.
Единствено бих си позволил да отбележа, че в българското законодателство не съществува забрана за промяна на пола. Напротив – ние сме я легализирали чрез Закона за българските лични документи и Закона за гражданската регистрация, които предвиждат определени срокове след промяната на пола, лицата да предприемат действия по съответното вписване. Следователно с възприемането и подкрепата на предложението, което ние сме направили, имам предвид Министерски съвет, ние ще въведем минималните изисквания на директивата, т.е. минималните установени стандарти за правата на човека и зачитане на личното достойнство.
Както спомена председателят, в поредица от държави вече говорим освен за промяна на пола, говорим и за полова идентичност. Такива разпоредби се съдържат в законодателствата на скандинавските държави, на Ирландия и забележете – една от новите държави-членове на ЕС – Словакия. Без значение, обаче, на всичко останало, аз само споделям, че България вече е навлязла в процедурата по 258, т.е. ние сме обект на наблюдение, след което подлежим и на съответните санкции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Лазаров. Ние с Вас имахме разговор.
Първо искам да обясня колеги, че не следват веднага санкции. Това искам да го знаете.
Второто, както каза г-н Лазаров, ние сме може би една от малкото държави, в които не е забранено смяната на пола. Това че в даден случай наши политици не са могли да защитят нашето законодателство, което е правилно и което никъде не забранява, не знам защо изрично трябва да се пише и то, както говорихме с г-н Лазаров, това че имало в Англия такъв случай, където при смяна на пола, след което бил уволнен работникът, предявил претенции, че бил уволнен заради смяна на пола. Аз искам да попитам - това няма ли да даде повод в бизнеса и в обикновения живот хора, които си променят пола след това за най-малкото или за съвсем други нарушения – за некадърност и безотговорност, например, ако са уволнени, да предявят претенции, че не е за друго, а защото са си сменили пола.
И затова ви казах, че се въздържам специално по т. 2, така както не следват моментално санкции. Има други процедури, ние сме в този парламент живот и здраве и ако има процедура по такива санкции, тогава ще седнем и пак ще разискваме. Но аз не виждам защо когато някой кихне някъде и ние веднага да тръгнем да се оправдаваме.
Имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Имам такъв въпрос към г-н Лазаров. Става ясно, че само ограничен брой страни са транспонирали тези директиви. Има ли наложена санкция на някоя от страните, които не са ги приели. Това ми е въпросът. Има ли такава информация при вас.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми г-н Председател, аз само ползвам повод два аспекта да засегна – няма възможност хипотезата, която представи председателя да се реализира в този вид при възприемането на този законопроект, защото тези факти, които следва да бъдат представени, трябва по недвумислен начин да покажат, че дискриминацията е точно въз основа на промяната на пола, а не въз основа на други притежавани образователно-квалификационни или компетентности, които дават възможност на едно лице да изпълнява, или да упражнява дадена професия, или определен набор от дейности.
Още веднъж ще ми позволите само да споделя, че тук става дума за наблюдение от страна на Европейската комисия дали ние сме изпълнили своите задължения. И от тук сезирането на българските власти ние, пак споделих, от 2012 г. ние водим този диалог. Много усилено се опитахме да защитим действащите правни разпоредби както по отношение на единия, така и по отношение на другия въпрос. Истината е, че ЕК счита, че ние не сме транспонирали директивите правилно и от тук нататък, пак твърдя, не отговаря на истината твърдението, че само две или три държави са транспонирали това. Напротив. Аз казах тези, в които те отиват отвъд минималните изисквания, които са свързани със смяна на пола, а говорят за полова идентичност. Половата идентичност е нещо различно. То е онова, което независимо от притежанието на физическите характеристики на един пол, лицето се чувства и изразява и изявява като лице от другия пол и търси своята интеграция. Ние не сме в тази хипотеза. Законопроектът върви доста по-назад.
Аз само споделих случаите, в които има надхвърляне в законопроекта. Не разполагаме с такава информация. Това е информация, която е в компетенциите на Европейската комисия. Ние просто сме държава-член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми колеги, аз по същество няма да взема отношение по този казус. Моят аспект са изцяло и само европейските норми, към които убедено, аз поне твърдя, че трябва да се придържаме.
Имайки спомени от 42-то Народно събрание и фиаското на този законопроект от тогава, черпейки опит от тогава, уважаеми г-н Лазаров, същите аргументи и аз бих ги изтъкнал. Но по-добре стана, че Вие ги споменахте, и в този контекст е и предложението към Вас – елате на второ четене и пред Зала също ги кажете тези аргументи. Не бива да се създава погрешното впечатление, илюзията, че имаме някакво свое трасе, специфично Република България, по което, подписвайки договора за функциониране на ЕС, ние имаме право да се движим. Естествено ние имаме право, законодателният орган може да реши да следва този път, тази траектория, това трасе, но ще си носим съответните наказания. В този аспект е добре някой представител на изпълнителната власт да го каже пред всичките народни представители. Аз съм убеден, че в това издание на парламента, аз няма да съм толкова убедителен колкото Вас, ако аз изиграя тази роля.
Иначе, както ви казах, не искам да влизам по същество в темата. Аз убедено гласувах и в предния парламент, и сега ще го направя по този начин.
Вашите опасения, г-н Председател, и с това приключвам наистина, че когато някой злоупотреби и на база този критерий, който евентуално ако бъде приет, сезира било Комисията за защита от дискриминация, било съда, че автоматично на тази база, той ще получи някакви облаги, знаейки, че това може да се осъществи единствено след като се извърви цялото производство като се внесат доказателства, за които и г-жа Джумалиева може да ви каже и чак след това, когато се докаже, че това е явна предубедена злоупотреба с този критерий от Закона за защита от дискриминация, чак тогава ще е валидна Вашата хипотеза, че това е закононарушение, всъщност. Това исках само да споделя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Длъжен съм и аз да отправя само една реплика.
Г-н Кърджалиев, какво пречи в сегашния закон и на кой нарушаваме правата? Ние не им забраняваме да си променят пола. Ако такъв човек, който си е променил пола, бъде дискриминиран и по сегашните закони ще бъде наказан, който го дискриминира. Така че, това допълнение в закона, в този му вид и при нашето законодателство в момента, ми се струва някак си да пресолим супата – с извинение. Въпрос на виждане.
Колеги, имате думата. Няма желаещи. Закривам дебатите и преминаваме към гласуване.
„§2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава точка 17.
Т. 17. Признакът „Пол” по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола.”
Моля, който е съгласен с така предложения текст на вносителя на § 2, да гласува.
За – 4, въздържали се – 1, против – 9.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 2.
Минаваме към последната точка – разни. Имате ли нещо, колеги? Заседанието продължи доста.
Пожелавам ви приятна почивка и утре успешен ден.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кр. Велчев

Стенограф:
Т. Екимова