Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л № 5

Днес, 12 март 2015 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Има кворум, има и трима отсъстващи колеги, които са обявили как ще гласуват. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за Решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица:
- № 554-01-3, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 14.01.2015 г.
- № 554-01-17, внесен отново от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 29.01.2015 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание са:
Министерство на външните работи – г-н Ради Игнатов, аташе в отдел „Права на човека” към дирекция „Права на човека” г-н Борис Борисов – старши дипломатически служител в отдел „Близък изток и Северна Африка” и г-н Бойко Хаджийски, главен експерт в отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген” на дирекция „Консулски отношения”;
Министерство на вътрешните работи – г-н Петър Тошков - главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и г-жа Любомила Станиславова – парламентарен секретар на МВР;
От Министерство на финансите – г-жа Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” и г-н Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Правна”;
От Министерство на труда и социалната политика – г-жа Петя Малакова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”;
Движение за защита на гражданите и държавата – проф. Петьо Хаджиев, арх. Пламен Генов, доц. Костадин Нушев и Станислав Косаков;
Сдружение Форум „Средна класа” – г-н Стефан Стойков и
От Фондация „Български манастири и църкви” – г-н Светозар Филипов.
Започваме с точка първа „Обсъждане на проект за Решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.”
От името на вносителя – г-жа Ташева? Няма я. Тогава минаваме към становищата по проекта за решение. Давам думата на представителите на Министерството на вътрешните работи. Заповядайте г-н Тошков.
ПЕТЪР ТОШКОВ, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” на МВР.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители! МВР е предоставил становище по проекта, в което са изложени следните съображения:
Съгласно Конституцията на България, Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
При изпълнение на дейността си органите на изпълнителната власт са обвързани от действащото законодателство и поетите международни ангажименти.
Съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., договарящите държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо бежанците без каквато и да е дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход.
Съгласно Закона за чужденците в Република България може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на Република България по причина от хуманитарен характер или когато това се налага от държавни интереси, или от изпълнението на международни задължения, дори когато са налице основания за отказ за издаване на виза или за влизане в страната.
Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на страната се определят със специален закон – Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В ЗУБ е предвидено, че Република България осъществява изпълнението на задълженията си по Конвенцията за статута на бежанците и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България, в съответствие с разпоредбите на ЗУБ.
В случаите, в които не се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут са изброени в закона, както и случаите, в които молбата за предоставяне на статут се отхвърля и в които производство не се образува, а образуването се прекратява. Не се допускат ограничения на права или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в РБ, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Регламентацията на ЗУБ е въведена като част от националните изпълнителни мерки по транспониране на редица европейски актове.
Предвид изложеното България има редица международни и хуманитарни ангажименти, които следва да бъдат спазвани. В становището на МВР е изложено, че приемането на предоставения проект за решение не може да бъде подкрепено, тъй като би довело до промяна на текстове в Закона за убежището и бежанците, което от своя страна ще доведе до нарушаване на поети ангажименти от страна на Република България, като страна по редица международноправни актове и неизпълнение на законодателството на съюза.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви г-н Тошков. От Министерство на външните работи кой ще вземе отношение? Заповядайте г-н Борисов. Моля накратко, защото ние имаме становищата, чели са ги колегите, предполагам, така че съвсем накратко кажете Вашето мнение.
БОРИС БОРИСОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека!
Във връзка с внесеното от г-н Сидеров и група народни представители предложение за проект за решение на Народното събрание за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на България бих искал да ви запозная накратко със становището на Министерството на външните работи.
Проблемът с бежанците следва да се разглежда не само в рамките на разрастването на конфликта в Близкия изток и преди всичко в Сирия и Ирак, но и в контекста на цялостната актуална обстановка като цяло.
На този етап е много важно вниманието да се съсредоточи върху Сирия и Ирак. Нашата страна е изразявала и продължава да изразява дълбока загриженост от рязкото влошаване на обстановката по сигурността и хуманитарната криза в региона на Близкия изток. Ситуацията със сирийските бежанци е определена като най-голямата хуманитарна катастрофа през последните години и тя представлява сериозна заплаха за стабилността на региона.
Като отговорен член на международната общност, България има задължения и не може да остане безучастна пред лицето на тази хуманитарна катастрофа и страната ни се включва активно във всички регионални и глобални формати и инициативи като участва в хуманитарните акции на международните организации за оказване помощ на населението, засегнато от конфликта в този регион.
Като израз на загрижеността на страната ни за разрешаването на този конфликт и проява на солидарност към усилията на съседните държави за осигуряване на нормални условия за живот на сирийските бежанци, ние сме предоставили помощ чрез няколко международни организации - Световната продоволствена програма, Върховния комисариат на ООН за бежанците, Доверителния фонд на ЮНЕСКО и др. С предоставянето на тези помощи, ангажираността на страната ни за разрешаването на конфликта проявяваме солидарност и съпричастност.
България, като страна-членка на Европейския съюз и страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., възможността за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително бежанци от Сирийската арабска република, е неприемливо. Недопускането на дискриминация по отношение на раса, религия и страна на произход е сред основните принципи на Конвенцията за статута на бежанците.
Предложеният проект е в противоречие и с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, като недопускането на дискриминация е регламентирано в Закона за убежището и бежанците. В предлагания проект за решение на Народното събрание липсва разграничение между случаите на легална и нелегална имиграция. И в тази връзка следва да се приеме, че то се отнася и за двете хипотези.
Режимът за законно влизане, пребиваване и напускане територията на Република България от посочените групи граждани от трети държави е уредено в Закона за чужденците, както и с постановление на МС от 2011 г. и е приет правилник за прилагането на закона, който е влязъл в сила от 5 юли 2011 г. Приети са също Наредба за условията и реда за издаване на визи, определяне на визовия режим, инструкция на министъра на външните работи, инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи.
Противодействието на нелегалната имиграция е от компетентността на Министерството на вътрешните работи, в изпълнение на възложената му със Закона за МВР охранителна функция, доразвита в раздел ІІІ-ти в същия закон. Законът за МВР е влязъл в сила през м. ноември 2014 г. и от тогава тече и срокът за приемане на подзаконовите актове, предвидени за него.
С оглед на всичко изложено до тук, считаме че към момента Министерският съвет е предприел законно установените действия и е издал актовете, необходими за регулиране на миграционните потоци през територията на Република България и за противодействие на нелегалната имиграция.
Във връзка с това приемането на решение на Народното събрание, каквото предлага групата народни представители, начело с г-н Волен Сидеров, би било безпредметно, тъй като няма да създаде нови задължения за изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Борисов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата. Да започна тогава аз.
Чухте становищата на двете министерства. Аз мога да кажа от името на парламентарната група на ГЕРБ, че ние също не можем да подкрепим този проект за решение по няколко основни причини.
Ние сме член на Европейския съюз и страна по Конвенцията за статута на бежанците. Няма как да подкрепим нещо, което е в противоречие с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права. Още повече нашата комисия е за правата на човека и не виждам как ще гласуваме нещо, което нарушава техните права.
От парламентарната група на ГЕРБ ще гласуваме против.
Г-н Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Съобразявайки се с аргументите, които бяха изложени от двете министерства и съответно с европейското и националното законодателство, ние ще се въздържим с още двама колеги, които в момента са в други комисии, но заявиха начина, по който ще гласуват, така че ще гласуваме „въздържал се” по проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Друг има ли някой да каже нещо, защото „въздържал се”… как да се въздържиш за нещо, което нарушава човешките права, но това е Ваше право.
Г-н Петров, Вие сте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз ще гласувам против проекторешението, не защото в него, както винаги, няма доза истина, че ние можем да бъдем залети от имигрантски поток, надявам се това да не се случи благодарение на МВР, но наистина колегите от Атака предлагат такива закони, които за съжаление просто противоречат на всякакви европейски изисквания и на ООН. Затова ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.Ви. Други колеги. Ако няма – закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа. „Проект за Решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България № 454-02-22, внесен от г-н Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.”
Моля гласувайте.
За – няма, против – 8, въздържали се – 3.
Благодаря ви колеги. Минаваме на точка втора.
„Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица:
- № 554-01-3, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 14.01.2015 г. и
- № 554-01-17, внесен отново от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 29.01.2015 г.
От името на вносителите давам думата на г-н Тунчер Кърджалиев за представяне на законопроектите.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Двата законопроекта, които са на вашето внимание касаят един и същ закон – Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. И двата законопроекта аз ще ви ги представя.
Самият закон е приет в далечната 1991 г., като законът обявява политическа и гражданска реабилитация на лица, които незаконно са били репресирани поради няколко причини – произход, политически убеждения, религиозни вярвания и той касае периода от 9 септември1944 г. до 10 ноември 1989 г.
Първият законопроект, според нас, ще запълни един пропуск, който очевидно тогава и след това с корекциите, защото законът е коригиран може би над 10 пъти през този период – последната му корекция е от 10.08.2010 г., ще възстанови една справедливост. Справедливост към хора, които са незаконно репресирани, заради изредените причини, които ви казах. Става дума за възмездяване по силата на чл. 9 на всички репресирани от комунистическия режим, като предлагаме към чл. 9, т. 1, по чл. 1, т. 7 един текст. Този текст, както виждате и в самия закон, допълнението е с т. 7 – това касае репресирани във връзка с насилствена смяна на имената. Към сегашния период, въпреки че тези хора са били репресирани във връзка с насилствената смяна на имената, като са се противопоставяли на решение, във връзка с така наречения „възродителен процес”, тези хора са пропуснати и те не са взели нито еднократно обезщетение до срока, през който е траяла тази възможност, нито пък сега те имат допълнение към пенсиите.
Според нас, с приемането на тази поправка, ще се възстанови справедливостта и равенството между репресираните и те ще бъдат приравнени, мисля че с основание, към онези, които са изредени в другите рубрики на чл. 1 и чл. 9, а именно незаконно задържаните в МВР, незаконно задържаните по затвори и концлагери, интернираните, тези които са се опитали да избягат от България и т.н.
По второто предложение, което правим с този текст, а именно т. 2 от единствения параграф, предлагаме нова т. 23, всъщност допълнение към т. 23, а именно абзаца „както и редовно завършилите за детски учителки със средно образование в учителските институти”.
Тогава е имало учители със средно образование. Тези хора, всички знаете предполагам, част от тях, които са по някакъв начин реагирали срещу т.нар. възродителен процес, са принуждавани да оставят работата си и да се занимават в други сфери или дори да не работят и заради това смятаме, че са ощетени. Те са завършили тогава педагогическо образование в учителски институти, но през това време, когато са ощетени заради своята професия и липсата на реализация по отношение на тази професия, мисля че можем чрез корекция на закона, да възмездим.
Аз прочетох становището, мисля че има само едно становище.
Пред мен е становището на Министерство на правосъдието, което е поискано от Комисията по труда, социалната и демографската политика, а също такова становище от 2012 г. когато също е разглеждан този законопроект и упование буди в мен подкрепата на Министерството на правосъдието към този текст.
Освен това, за да внеса допълнителен аргумент в подкрепа и разчитайки на подкрепа от комисията, аз ще ползвам и думите на г-н председателя от първа точка, че комисията е по вероизповедания и правата на човека и тук аспектът би трябвало да е точно този, а именно когато са били угнетени правата на човека, независимо по кое време по хронология, поне тази комисия, макар и неефективно в зала на Народното събрание, може да покаже един жест, жест на реабилитация на репресираните лица от бившия комунистически режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Приключихте ли, г-н Кърджалиев? Благодаря Ви. Давам думата на Министерство на финансите за становище, тъй като доколкото знам, г-н Кърджалиев, каза че им само едно становище, аз мисля че има три.
В момента тук има представители на Министерство на труда и социалната политика и на финансите и ще чуем техните мнения. Заповядайте.
ИВАН ЕНИЧАРОВ, началник отдел в дирекция „Правна” на МФ: Министерство на финансите не подкрепя представените законопроекти със следните мотиви.
Първо по отношение на законопроекта, който предлага да се въведе новата категория репресирани още в чл. 1 – това са лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на групови протести и мирни демонстрации от органите на МВР.
Нашето становище е, че приемането на подобно разширяване на приложното поле на закона е недостатъчно аргументирано. В законопроекта не е дефинирано дали лицето, което е поразено от огнестрелното оръжие е претърпяло конкретна телесна повреда – т.е. средна или лека…
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Извинявайте, г-н Председател. Аз представих само единия законопроект. Мисля, че един по един ще ги разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те са много близки по съдържание и изменят един и същ закон.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Безспорно, но тогава той говори за такъв субстрат, такъв текст, който аз не съм представял. Добре след това тогава.
ИВАН ЕНИЧАРОВ: Ние подхождаме комплексно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз мисля така и затова се изненадах, че прекъснахте, защото става дума за допълнение към един и същи закон. И мислех, че ще ги представите и двата. Нищо, ще Ви дам думата отново по другия. Имате думата.
ИВАН ЕНИЧАРОВ: Освен това по отношение на предложението, съдържащо се в § 5, ал. 2 от Заключителната разпоредба към законопроекта в частта обезщетяване и добавка към пенсията, която се изплаща на наследници на пострадалите, обръщаме внимание, че според нас, то не е подкрепено с конкретни аргументи. Досега наследниците не са от групата на носители на права по този закон – говоря за Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и си спомням още когато той беше приет за първи път, той се прие като едно извинение към пострадалите. Тогава все още не съществуваше този чл. 9 с добавка към пенсиите и в годините, с наслагването, той придоби една форма на, както се шегуват голяма част от обществото, новите активни борци, които получават обезщетения.
По отношение на законопроекта смятаме, че той противоречи на Закона за публичните финанси, по-специално на чл. 19 и чл. 119 от Закона за публичните финанси. Освен това и в двата законопроекти липсват конкретни разчети за необходимите финансови ресурси, необходими за тяхното прилагане и в този смисъл, с оглед текущата икономическа ситуация и бюджетни ограничения, не сме в състояние да подкрепим законопроектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Еничаров.
Г-н Кърджалиев, имате думата да представите и другия. Аз мисля, че можем да обсъждаме и двата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Вторият законопроект касае също запълване на един пропуск, цели допълване на категориите лица, за които говори и г-н Еничаров, които се считат за политически и граждански реабилитирани по чл. 1 на закона, но не попадат в обхвата на чл. 2 и чл. 9 – само отварям скоба – чл. 2 касае еднократно обезщетение, а чл. 9 – добавка към месечна пенсия от закона.
Категорията лица, които по силата на законопроекта ще бъде добавена, са хора пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Действащият закон към момента не включва тази категория. Тяхната реабилитация не е възможна по тази логика и действащите параграфи на закона, защото към тях няма нито произнесена наказателна присъда, нито са лишавани от свобода, нито пък са интернирани. Тази категория лица отговаря отново, според нас поне, на общия смисъл и целите на закона, а именно официално признаване на факта на репресии.
И втората причина, че тази репресия е несъвместима с ценностите на свободното демократично общество.
Става дума всъщност за конкретни казуси. Те не са свързани само и единствено с възродителния процес, а и през 1947 г. против колективизацията, имам тук архивни документи – времето на Славчо Трънски, Горуня, а също разбира се 1972 и 1985 г. при смяната на лични имена.
Показателен е примерът – ще ви прочета един абзац само – това е лично, строго секретно от МВР един архивен документ. Окръжният комитет на БКП в Смолян провежда мероприятие за възстановяване на българските имена сред населението и там при това мероприятие, в резултат на инцидент, са ранени двама служители и четирима души от цивилното население. Проведеното от органите на МВР мероприятие за възстановяване на реда в с. Барутен е било съгласувано с прокуратура и съд. На място са присъствали окръжният прокурор и председателят на окръжния съд. Датата е 13.03.1972 г.
Смисълът на нашето предложение е отново същият, а именно – помирението, макар и с 15 години вече давност на този закон и по отношение на този тип репресирани, това са ранени с огнестрелни оръжия хора, те съвсем не са много – три сигнала досега. И тези сигнали ни накараха да напишем този законопроект за изменение и допълнение на закона. И от тази гледна точка не виждам, дори и в съдържателен план, защо финансови аспекти на нашето предложение да разглеждаме, при условие че повечето от тези хора, всъщност, не са между живите.
Очаквам Комисията по вероизповедания и права на човека да подкрепи и този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Кърджалиев. Давам думата на представителя на Министерство на труда и социалната политика. Имате думата г-жа Малакова.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Становището на МТСП също е общо по двата законопроекта, не сме ги разделяли. С единия законопроект № 554-01-17 се предлага създаване на нова т. 17 в чл. 1 от закона на основание, на която за репресирани следва да се считат лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на митинги или групови протести от органите на МВР. Ние също считаме, както представителят на Министерство на финансите отбеляза, че кръгът на посочените в тази разпоредба лица е прекалено общ. Вярно е, че в мотивите на законопроекта се дават примери за протести във връзка с колективизацията на селското стопанство или смяната на имената. Посочва се също, че се имат предвид лица, пострадали при осъществяване на тяхното право на мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Но от предложените разпоредби това не става ясно.
По аналогичен начин също толкова общо е очертан кръга на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение на основание на разпоредбата на чл. 2 и на добавка към пенсията по чл. 9 от закона. Още повече, че според предложената промяна в разпоредбата на чл. 3 и наследниците на починалите лица от тази група, които са с неясен брой, биха имали право на това обезщетение на добавка към пенсията.
В предложението за промени в другия законопроект се обръща внимание, че освен че също се разширява кръгът на лицата, които биха имали право на месечна добавка към пенсията по чл. 9, има и друг проблем, че включването на т. 23 в чл. 9 от закона се отнася само за една група лица със средно образование, създават се предпоставки за предявяване на претенции от други групи лица, които не отговарят на досегашния критерий, а именно лицата, които са завършили висше или полувисше образование.
В тази връзка, тъй като и с двата законопроекта се разширява безспорно кръгът на правоимащите лица и предвид обстоятелството, че обезщетението и добавката към пенсиите са за сметка на републиканския бюджет, считаме че при обсъждането на законопроектите следва преди всичко да се има предвид становището на Министерството на финансите по направените предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви г-жо Малакова.
Колеги, откривам разискванията по двата законопроекта. Имате думата. Аз тогава ще кажа две думи.
Аз ще се въздържа. Не мога да подкрепя този законопроект. Първо, че този законопроект е внасян, колеги, уважаеми г-н Кърджалиев, на 15.11.2012 г. от г-н Четин Казак. Минал е на Комисия по труда и социална политика и е отхвърлен, още тогава. След това 2013 г. г-н Ариф Агуш е внесъл този законопроект, но няма информация на сайта дали този законопроект е разглеждан изобщо. И на 18.06.2014 г. също е внесен. Изобщо не е разглеждан в комисия. Явно е, че и тогава когато сте участвали във властта и сте били дори председател на тази комисия, не знам защо не сте счели за необходимо или не Ви е стигнало времето, не знам това е Ваше виждане, но и тогава явно, че двете министерства са били последователни в своите становища и не са подкрепили законопроекта, така че и аз не мога да го подкрепя.
Имате думата, колеги.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Всички дати, които изредихте, аз съм съвносител – второто име е мое неизменно.
Докато съществуват тези хора и те са живи и сигнализират, г-н Председател, на база на тези аргументи, които изредих, ние ще продължаваме да предлагаме този законопроект, защото казах ви – дебело още веднъж ще го подчертая – тук не става дума за това дали ние сме в управлението, или сме в опозиция, дали някой от ДПС, или пък от друга партия е председател на тази комисия. Тук става дума за едно хуманно отношение на база на актуалната демократична конюнктура, според мен, в българската държава. Тук става дума за аспект, от гледна точка на реабилитация, на помирение, ако щете, на овъзмездяване на всички тези страдания, причинени от тоталитарния режим. И още веднъж ще повторя – не става дума само за поруганите по време на т.нар. „възродителен процес”, а от 9 септември 1944 г. насам. И от тази гледна точка, трудно ми е да се съглася, датите, които Вие цитирахте, са свързани с подкрепа, както ви казах – ето го становището на Министерство на правосъдието, което подкрепя законопроекта през 2012 г. Тогава подписът е на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Вярно, г-н Дянков тогава беше министър на финансите, ето го и него и казва в два абзаца само – категорично не подкрепя.
Но гледната точка на Комисията по правата на човека трябва да е, според мен, такава. Възможно е като финално решение отново Народното събрание да застане зад позицията, която Вие казвате, от финансов аспект, от гледна точка на съображенията, които казаха нашите гости. Но тази комисия, понеже е дефинирана с това име, мисля че предполага едно одобрение на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Труден момент. Както казваше един мой познат – кой, каквото и да ти говори, винаги става дума за пари. Може би затова Министерство на финансите има това становище, но това е въпрос на гледна точка.
Аз съм съгласен с Вас – трябва да има помирение, но ако непрекъснато ровим в миналото, то както Вие прочетохте преди малко за един инцидент – имало е пострадали и милиционери тогава, имало е и граждани. Мисля, че за помирението не трябва да се ровим в миналото. Да, трябва да го знаем и да ни служи за пример, за да не се повтаря, но трябва да гледаме напред, в бъдещето. Това е мое мнение, разбира се.
Колеги, имате думата вие.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз съм неопитен политик, затова говоря направо. Този закон, според мен, няма да донесе национално помирение. Напротив, той пак ще предизвика националистически настроения и ние ще бъдем принудени да слушаме г-н Симеонов с неговите определения от трибуната, защото той ще казва – ето на тях дават пари, на българите не дават.
Казвам мотивите си открито и честно, защото такава е политическата обстановка у нас и ние не сме дорасли до Холандия, Швеция и други страни, към които се стремим. И затова аз също ще гласувам въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми колеги, ние също ще се въздържим да подкрепим предложената промяна. Така направеното предложение за промяна изглежда наистина справедливо, но същото положение изяснява донякъде едната страна. То не стига до края и не е обвързано с фактическото поведение на пострадалите. Тук изцяло всеки случай е много конкретен и отсъства фактически становището на другата страна. Да не говорим, че и по сега действащия Наказателен кодекс, някои от действията и от едната, и от другата страна са били, разбира се, наказуеми. Но всичко е много конкретно.
Има още един конкретен момент, който в известна степен ни възпира да подкрепим направените промени в закона – това е обезщетението и добавките към пенсиите, да бъдат изплащани на техните наследници. Досега не е било предвиждано този вид пенсии да се онаследяват и това също ни въздържа да подкрепим така направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря г-н Антонов. Реплика на г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Чудя се как да реагирам направо. Какво значи фактическо поведение на отсрещната страна. Да не би тези хора, чиито имена са сменяни да са отишли в милиционерското управление и да са поругавали милиционерите. Та това е естествена реакция на един процес, който е наречен с най-грозната метафора в нашето съвремие, а именно възродителен процес. Каква е нормалната реакция и каква трябва да е фактическата обстановка, при условие че идват с танкове и с оръжия. Аз съм бил лично свидетел как с калашник стреляха пред мен на невъоръжените и мирни хора, които нямат желание да си сменят името. Какво значи реакция на отсрещната страна. Та този закон точно тази справедливост възстановява – че са поругани тези хора, че са репресирани, че са стреляли.
По архивите на МВР Татяна Ваксберг, журналист на Дойче веле, наскоро четох и ги изкара 617 човека са убити по време на възродителния процес. Убити, умъртвени насилствено.
И втората точка – прочетете закона – не е вярно, че наследниците взимат пари. Само за еднократното обезщетение става дума. Наследниците не сме ги посочили, защото смятаме, че е нелепо, няма в социалния юридически мир такова положение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Кърджалиев. Само искам да кажа, че обществото е дало своята, естествено, негативна оценка за цялото това събитие тогава през 80-те години. Затова казвам, че тези хора са получили своята реабилитация от мнението на обществото, от това, че обществото осъжда всички тези действия, така че пак ви казвам – връщайки се назад – той г-н Росен Петров затова спомена преди малко – знам какво ще предизвикат едни такива решения. Ще се започне пак за тези терористични актове и т.н.
Казвам ви колеги – просто не трябва да се връщаме и да дълбаем в тази рана, защото се надявам, че във времето все пак е започнала да зараства и искрено се надявам, че ще зарасне тази рана.
Благодаря ви. Г-н Антонов?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Вие до голяма степен ме улеснихте в оценката.
Уважаеми г-н Кърджалиев, в голяма степен също много внимателно боравя с тази материя, но ще минем наистина в някаква друга граница, ще повторим някои други разговори. В Пленарна зала аргументите ще бъдат много по-силни и крайни в двете посоки. Нямаме нужда от подобен закон в този момент.
Именно по тия съображения няма да го подкрепим. Има наистина справедливост, в това което предлагате. Но това е само половината справедливост. Историческата справедливост не е само тази половин справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Други колеги? Ако няма, закривам разискванията.
Минаваме към гласуване на първия законопроект № 554-01-3, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.01.2015 г. Моля гласувайте.
За – 1, против – няма, въздържали се – 12.
Благодаря ви, колеги. Сега минаваме към втория законопроект № 554-01-17, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 29.01.2015 г. Моля гласувайте.
За – 1, против – няма, въздържали се – 12.
Благодаря колеги. Имате ли нещо по точка разни? Нямате.
Пожелавам ви приятна почивка, колеги. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев
Стенограф:
Т. Екимова