Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека

П Р О Т О К О Л № 6

Днес, 21 май 2015 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Има кворум, има и отсъстващи колеги, които са обявили как ще гласуват. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Обсъждане на отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г., № 520-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2015 г.
3. Разни.
Днес гости на нашето заседание са г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България, аз използвам случая да му честитя именния ден днес – да сте жив и здрав, да работите както и досега в интерес на гражданите, да има по-малко обидени, което е трудно и ако може на всички до един да обърнете достатъчно внимание и време, ще е чудесно.
Роза Георгиева – началник на кабинета, Росица Тоткова – главен секретар.
От Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева – председател на комисията, д-р Баки Хюсеинов – зам.-председател на комисията и Златина Дукова – член на комисията.
От Сдружение Форум „Средна класа” – Стефан Стойков.
Добре дошли!
Когато средната класа се разраства в една държава значи демокрацията се развива.
И така, колеги, има кворум, има още няколко колеги, които са в съседни комисии – те се обадиха и са заявили как ще гласуват затова да минем към първа точка от дневния ред.
Една молба към г-н Пенчев, съвсем накратко, Вие предполагам сте се запознали, благодаря за всички материали, които сте ни изпратили. Ние сме ги предали на колегите, те са се запознали, така че имате думата г-н Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен е чест и удоволствие да бъда пред вас, пред вашата комисия да представя доклада за 2014 г. Искам само да отбележа, че тази година фактически този доклад е отчет за 2014 г., но април месец ние отчитаме и 10 години от съществуването на институцията на омбудсмана и също изцяло моя мандат, това което съм свършил аз за пет години, така че отчетът, така да се каже, е троен.
Няма да ви отегчавам, има цифри, има таблици. Знаете, че структурата на докладите се прави по отделни човешки права, както е било винаги. Очевидно аз не бих могъл да ви запозная със специфичната за вашата комисия материя, защото тя е всичко. Целия доклад по правата на човека – това е работата на омбудсмана. Мога само да отбележа, че макар да има известен спад в жалбите, то няма спад или почти няма спад в хората, които са минали през институциите, които са получили някаква помощ. Ако са били 10 000 миналата година, тази година са 9870, тоест горе долу същото количество.
Действително работата на омбудсмана не се ограничава само с броя на жалбите, защото примерно аз днес идвам от приемен ден – приех 12 души. От тези 12 души съм завел две жалби, обаче и 12-те си отидоха доволни, изслушани, обясних им дали можем да направим нещо, или не можем, дали трябва да се обърнат към друга институция, но най-важното както каза един възрастен господин, който имаше дело срещу Топлофикация, където аз не мога да му помогна, защото там съдът ще решава, каза „Приятно е човек да срещне разбиране, да срещне съчувствие” и може би това е основното за институцията на омбудсмана. Аз към казвал не веднъж, че когато е почти невъзможно човек да влезе до юрисконсулта на районния клон на Топлофикация, а може да влезе при омбудсмана винаги, това все пак е нещо и може би това също показва смисъла от тази институция, необходимостта от нея, която десет години се показа.
Иначе тук специално в главата за човешки права, знаете, ние сме разгледали правото на граждански и политически права – нека да не ви отегчавам, да ви кажа какво смятам, че е много важно и този парламент да постигне. Да се обърне още внимание на правата на потребителите, знам че днес сте гледали на първо четене закон за изменение и допълнение на Закона за потребителите. Много е важно да решим един път завинаги въпроса със съдебното изпълнение, тоест да се приемат такива промени в ГПК, които да сложат баланс в правата длъжник-взискател, защото в момента балансът е малко нарушен и да има по-голям съдебен контрол върху съдебните изпълнители.
За мен е много важно, ще си позволя да споделя една моя мечта, която споделих с народните представители, когато приемаха административно-процесуалния кодекс, но те не я възприеха. Сега знам, че има такова законодателно предложение и затова си позволявам да споделя тази мечта. Моята мечта е да въведем като основен принцип в административното право принципа на мълчаливото съгласие, а не на мълчаливия отказ, както е досега. Когато преди доста години парламентът приемаше административно-процесуалния кодекс и когато се прокара после принципа да бъде мълчаливото съгласие, а изключението - мълчаливият отказ, тогава народните представители казаха – ама тя нашата администрация каквато е корумпирана, то ще стане леле-мале, ако се приеме този принцип. Сега чувам и в медиите виждам подобни възражения на това предложение, което е внесено в парламента и аз бих задал само един въпрос. Понеже нашата администрация е корумпирана, примерно и не си върши работата, затова трябва да продължаваме да наказваме гражданите? Не смятам, че този подход е правилният. Напротив – подходът трябва да бъде мълчаливо съгласие, разбира се за тези дейности, които не са опасни. То не може да има мълчаливо съгласие да носиш оръжие или пък да построиш къща. Очевидно там вече трябва да има изрично разрешение, защото става дума за обществено опасни нормативни дейности, но принципът да бъде мълчаливо съгласие.
Помечтах малко пред вас, няма повече да ви отегчавам, готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Напълно се присъединявам и по този казус с Вас. Ние говорихме малко преди започване на заседанието за администрацията, за броя на администрацията, за тежестта и като прибавим и техните реакции, че обикновено тези срокове никъде не се спазват и при мен идват в приемния ден хора, които главното им оплакване е за срокове и от ЕРП-та, които са им дадени – имаше миналата седмица среща с новата комисия - КЕВР за регулиране в тази сфера - водно и енергийно регулиране - точно там зададох въпроса – там проучването е един месец.
И им казах, че преди една година, не преди четири години с тогавашния министър-председател и сегашен министър-председател имахме среща и г-н Борисов тогава им каза, че не иска от тях нищо повече от това да работят така както работят в собствените си държави и затова привличаме и чужди инвеститори, за да можем да черпим от техния опит. В тази връзка ги попитах, ако могат да кажат какъв е срокът за включване на консуматори, тъй като те бяха дали някакъв отчет между 24 и 27 седмици. И им казах в съседна Гърция срокът е две седмици. Не знам колко е в Германия и в Австрия, но аз ще се радвам ако тези срокове са два пъти по-големи, по-дълги отколкото в Германия, но нещо да се получи. Не получих отговор както и на въпроса защо проучването е един месец. И им казвам – аз живея в Банкя и ако в Банкя подам молба за включване и вие там 10 човека, които работят в ЧЕЗ, не знаят откъде минават кабелите и им трябва един месец да проверяват, те ще прекопаят всички улици в този един месец, ако в същия ден той не каже може ли да се включи тази къща, особено в центъра, да не говорим за някъде другаде, в центъра на града.
Обикновено практиката показва, вие също сте се убедили, че в края на месеца, в който сте подали документи, идва едно писмо, което ти казва да представиш кръщелно свидетелство или нещо такова, след което започва да тече още един месец срок.
Затова приветствам това предложение и трябва ние, народните представители да работим в тази област. Надявам се, че ако и Вие ни помогнете, внасяйки промени в законодателството, да направим необходимото.
Аз използвам случая, и без това взех думата, колеги, тук съм си отбелязал, че в доклада, той е доста обемист и има много интересни неща и показва обема на работата ви, но ми направи впечатление вашата основателна загриженост за ратифицирането на конвенции, които са подписани, но не са ратифицирани – те са около 15 акта и искам да попитам – доколкото съм информиран относно Конвенцията за борбата с насилието над жени и домашното насилие са правени много семинари и кръгли маси и с Министерство на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, представители на Народното събрание, обществени организации – в тази връзка – на какъв етап е подготовката за подписването на тази конвенция, ако може да ми отговорите, защото това е важен въпрос.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не мога да разбера също защо се бави не само тази ратификация, имам чувството, че някакъв уплах има у администрацията да не би да се поемат допълнителни ангажименти и да не могат да бъдат изпълнени, но в тази връзка искам да споделя друга моя тревога – става дума за Конвенцията за правата на хората с увреждания, която България е ратифицирала. И трябва да се правят различни законодателни промени и понеже нашата институция участва в разработването на тези промени, в обсъждането и бяхме много обезпокоени – имаше среща в Правец наскоро – Министерство на труда и социалната политика – бяхме много обезпокоени, че сроковете 2020, 2020. Ами чакайте – 2020-та ще изготвим само предложения за промени в дадени закони, кога ще се приемат и кога ще започнат да се изпълняват задълженията наистина, защото 2020-та е много далеч. Имам чувството, че има един страх у администрацията, че няма да бъде готова. Ние никога няма да бъдем готови. Ние трябва да поемем ангажиментите и да почнем да ги изпълняваме, защото ако чакаме да бъдем готови – какво да направим една достъпна среда в цяла България, ако чакаме това, то ще стане не 2020-та ами 2050-та. Трябва наистина да си поемем ангажиментите и да почнем да ги изпълняваме. Това е не само в този раздел, тези препоръки към Конвенцията за закрила на детето също имаме нератифицирани протоколи, които не се подават защото, доколкото знам, администрацията се смущава от това, че ако ратифицираме тези протоколи, трябва да позволим на детето да подава жалби. Трябва да има орган, който да решава спорове за обезщетенията. Знам, че тези предпоставки, тези задължения смущават, за мен по необясними причини, администрацията и казват – ние не сме готови и затова бавят нещата. Да кажем, например, това противоречи на нашата Конституция, на нашите закони – не. Ние го препоръчваме в доклада, предполагам най-добре външно министерство да каже кои са причините или социалното министерство евентуално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, аз като прочетох за насилието срещу жени и домашното насилие – аз мислех, че домашното насилие касае мъжете, срещу тях е насилието, защото отделно за жени, отделно за домашно насилие, шегувам се, разбира се.
Колеги, имате думата. Въпроси към омбудсмана?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Запознахме се с моите колеги с двата доклада – с големия доклад, който е на г-н омбундсмана, още в самото начало ще кажа, че ние ще подкрепим доклада, защото още когато формирахме законодателството за институцията Омбудсман си представяхме точно по този начин омбудсмана на България като личност авторитетна, подготвена, която да може да взема отношение в много критични моменти за обществото и съответно да внася яснота по много проблеми.
Въпреки това мое встъпление искам да споделя няколко моменти, които смятам, че са дискусионни и трябва да се опитаме да ги разширим най-вече когато сме в зала. Много деликатно в доклада е споменато за координационните механизми между институциите и най-вече за натоварената структура на работа по проблемите и решаването на тези проблеми между институциите. По-скоро така го разбираме, че някои от държавните институции не си вършат работата и не изпълняват препоръките, които се дават от омбудсмана, пък и не само от омбудсмана, а това са правомощия на българските граждани, които произтичат най-вече от Конституцията. Така че, тук бихме препоръчали да има конкретност, за да може да се споменат в много делови порядък конкретни насоки за работа към тези институции, за да може да се влезе конкретно по тяхното отстраняване.
В голяма степен в препоръките, които се дават в доклада тук отново е засегнато качеството на образованието и науката и конкретно се споменава Министерството на образованието и науката. Несъгласието с начина на функциониране по определени теми. Съвсем конкретна е темата, че в изпълнителната власт не се провежда необходимата политика и не се вземат необходимите изпълнителни решения. Пак продължавам в тази посока - и тук да не се приеме само за последния мандат и за новия министър – става въпрос за приемственост наистина, която за съжаление е приемственост в кавички. Така че, тук е моментът и мястото, да намерим място на тази маса на министъра на образованието или най-малкото на зам.-министър, за да могат да се споменат конкретни слабости, на които за голямо съжаление станахме свидетели през последните дни при провеждането вчера на матурите и изпитите, изтичането на данни – болезнена тема, която наистина има място омбудсмана да коментира тези неща – да изтичат десетина часа преди матурите темите за матурите и да се разяснява цялата технология на преписване по всички мрежи – електронни и не само електронни и да се върти един такъв бизнес и то точно от Министерство на образованието– някак си не можем да го възприемем да се свърже със съдържанието на това министерство. Най-малкото не е търговско министерство, така че не бива да изчакваме когато има такива проблеми, а трябва да реагираме, а и това е част от предмета от работата на омбудсмана. Когато министерството не си върши работата, да може да се влезе в тази тематика.
Реформа на съдебната система – взима отношение г-н омбудсмана в отчета и съвсем закономерно. Спомняме си още преди време когато се формираше, и сега отново е актуален този въпрос, когато се формираше законодателството за формиране на Висшия съдебен съвет, за функциите на ВСС, за избиране на тримата големи – тогава обществото наистина очакваше тримата големи да бъдат достатъчно авторитетни, не само добре подготвени юристи, но и от позицията на характера си, на безспорността си да могат да стават ментори на обществото по най-тежките теми. Не сме убедени, че по начина, по който сега вървят промените, въпреки че още не са събрани подписите доколкото разбирам, но това предстои, води до точно такава степен на коментари и на съдържателност на извършените промени. Остава си обществото с впечатление, че се извършват промени, за да се, грубо казано, отрежат главите на членовете на Висшия съдебен съвет и на някои от тези трима големи, които не са подчинени на изпълнителната власт и новото голямо управляващо мнозинство.
Това е единият детайл. Другото, което е тясно специално – има случаи когато съдебната система и съдиите, излизат с решения по определени дела, които са законосъобразни, разбира се с оглед юрисдикцията, но в обществото често остава привкус, че се разминава моралната с юридическата истина. Ако няма как да бъдат коментирани от съдебната система и от съдиите тези въпроси, смятаме че тук има ниша, която г-н Пенчев, смятам че би могла да се дава на обществото една по-широка трактовка, както и това да води до защита на интересите на съдиите и тяхната почтеност, защото аз съм убеден, че в голямата си степен в тази система работят честни и справедливи хора, но именно някои детайли – тук има един направо пресен пример, който бих могъл да ви изнеса – спомняте си преди време убийство с наръгване с ножове. Камерите показаха как осъденият фактически е далеч от това действие, а го осъдиха. След това съдийката го оправда, от там тя беше потърпевша, включително мисля, че имаше и задържане. Ето, от позициите на Вашия авторитет, смятам че обществото би спечелило ако се дават по-широки трактовки по тези теми.
Още веднъж – наистина е забележима работата, която беше през годините и не го казвам – тук няма и грам политика в нея, имаше и много тежки моменти през миналата година, чест Ви прави – ще потвърдим отчета Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Антонов. На практика нямаше въпроси, но ако имате нещо да кажете г-н Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Ако започнем отзад напред специално за съдебната система аз мисля, че съм омръзнал на обществото с моите коментари. Аз коментирам повече отколкото може би се полага на омбудсман, защото знаете аз съм пристрастен към тази тема и тези реформи, които се правят или не се правят, но трябва да се направят. Можем много да обсъждаме и за случая Соло и с тази съдийка Ченалова, но искам да кажа с една дума само – за мен е недопустимо и за най-несправедливата присъда не може да се иска сметка от съдията или от съдебните заседатели защо са оправдали или осъдили някого. Това е тайната на съвещанието, т.е. в това отношение няма как да се съглася, че може някой да търси сметка и едва ли не отговорност за това.
Що се отнася до образованието – да, аз мога да дам конкретни примери, понеже стана дума за изпити и матури – наскоро писах препоръка на ректора на Великотърновския университет и на декана на юридическия факултет – един студент се оплака – за мен е недопустимо когато имаме писмен изпит, държавен – казус – защото казусът това е една задача, това не е литературно произведение, няма обективни критерии кое за 6, кое за 5, кое за 3. Казусът се дава и в един момент никой не ти дава отговора на този казус. Верният отговор не излиза, но момчето е скъсано, то твърди, че го е решило правилно, но аз имам в моя опит случай когато на писмен изпит за младши съдии се оказва, че при даден един и същи казус, различни изпитни комисии различно отговарят на казуса и някой получава 6, друг получава 2 за едно и също решение. В 21-и век на прозрачност, на публичност, за мен изпитът да бъде тайнство, е недопустимо. И аз казвам – знам, че има автономия на висшите училища, уважавам я, но все пак трябва да има логика – примерно – записваш се в Софийския университет и след това се записваш във НАТФИЗ, тук случаят е конкретен, защото изпитът е по-късно. Ясно е, че ще си запази мястото в Софийския университет, плаща таксата, но не отива там, отива в НАТФИЗ, казва върнете ми таксата, не казват - ние си имаме правила. Но тая такса е за цялото следване или поне за първата година, това не е като глоба. Има такива неща, за които и аз съм реагирал и съм писал за цялата деликатност на автономията на висшите училища.
За координацията с местните власти ще ви дам един пример, бях в приемна преди три дни. Човек с група инвалидност и законът му дава право за паркиране за цяла Европа, не само за Казанлък и не само за България. Той не си бил платил данъците му казва една служителка и няма да получиш тази карта. Значи това, че не си платил данъците си е укоримо поведение, за което има много начини тези данъци да бъдат събрани. Това изобщо не може да те лиши от правото ти като човек с увреждания това, което законът ти дава право, да го получиш. И аз ще пиша едно много остро писмо на кметицата на Казанлък, защото това наистина е безобразие.
И това не е само там. Непрестанно хората се обременяват. Законът им дава, общинската наредба казва не, трябва още условия, за да получиш това, което законът ти го дава. Много работим на ниво министерства, на ниво местна власт, за това аз разбирам и се опитвам да реагирам. На много места не ме слушат, не ме чуват, но аз съм казал, че основният принцип на действие е принципът на китайската капка. Те не ме чуват, аз капка по капка – пробивам. В повечето случаи поне пробивам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, има ли някой въпроси по доклада?
Закривам разискванията тогава и обявявам гласуване по точка първа – Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г. № 539-00-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г. Които са за приемане на доклада, моля да гласуват.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. Благодаря и на г-н Пенчев за присъствието и приятен ден и весел празник.
Колеги, минаваме към точка втора от дневния ред – Обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г., внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2015 г.
Давам думата на доц. д-р Ана Джумалиева, председател на комисията. Заповядайте г-жо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за предоставената възможност и тъй като отчетът на комисията е всъщност огледало на цялостната дейност на Комисията за защита от дискриминация, искам и си позволявам пред вас да благодаря на всички членове на Комисията за защита от дискриминация и на цялата администрация за положения труд и активната дейност през изминалата 2014 г.
Комисията за защита от дискриминация е активно действащ държавен орган за превенция, контрол и защита от дискриминация. Мястото на комисията е извън структурата на изпълнителната власт и статутът й е на независим държавен орган, който всъщност представлява своеобразна гаранция за безпристрастността при вземането на решения в качеството й на орган по равнопоставеността. Аргумент за уникалността на производството пред комисията и мястото й в държавата е налагане на принципа на равно третиране и нарастващия брой жалби и образувани преписки.
Веднага ще цитирам една таблица, която съм подготвила. При започване на функциониране на дейността на Комисията за защита от дискриминация от 2006 г. броят на жалбите са 289, а 2014 г. са 890. Образуваните преписки в началото на създаването на комисията са 183, а през 2014 г. са 452. Постановените брой решения към 2006 г. са 74, а за 2014 г. са 478. Тази статистика я давам, тъй като предстои да отбележим и 10-годишнина от създаването на Комисията за защита от дискриминация. Тоест, ние вече, въпреки че сме сравнително млада институция, считам че сме се утвърдили и сме доказали своята ефективност и значимост в обществения живот на Република България.
Най-често срещаните признаци, по които е сезирана комисията с жалби или сигнали от страна на гражданите, това е лично положение – 174 броя преписки имаме, обществено положение – 83, увреждане – 79 броя, възраст – 57 и етническа принадлежност - 53 като признаците, по които е компетентна Комисията за защита от дискриминация са определени в чл. 4 в Закона за защита от дискриминация. Там са изброени 17 признака, които не са изброени изчерпателно, тоест може и по друг признак, който е залегнал в закон или международен договор, по който Република България е страна и е в сила за нашата държава.
Това, което е важно да отбележим е, че в дейността на Комисията за защита от дискриминация освен жалбите, сигналите, които приемаме и възможността за самосезиране, ние осъществяваме и други функции и считам, че една от най-важните дейности на комисията това е и превантивната функция. Превенцията, която осъществява комисията, тъй като считам, че е важно и трябва да се акцентира на тази дейност на комисията, за да се предотврати възможността да има повече случаи, в които лицата, гражданите, които се намират на територията на Република България считат, че са дискриминирани.
Наложените глоби за 2014 г. са в размер приблизително на 34 000 лв. Едно от нещата, които ние специално не успяхме да постигнем и това е в резултат, че нямахме достатъчно финансови възможности, е да изпълним една от препоръките, която е отправена на КЗД от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, която препоръчва на Комисията за защита от дискриминация да й бъде осигурен достатъчен финансов ресурс и да разкрие и регионални представителства, които да са 26 на брой. За съжалениение към настоящия момент имаме 18 регионални представителства. Тук искам да споделя моите тревоги, че имаме разкрити регионални представителства в Търговище и в Смолян, но за съжаление, предвид ограничения финансов ресурс и намаления бюджет на КЗД, ние нямаме финансовата възможност да осигурим от фонд „Работна заплата” заплащане за регионалните представители в тези регионални офиси и да ги оборудваме с необходимата техника. А това е от изключително значение не само за нас като институция, а и за всички граждани, които се намират в по-отдалечените от столицата населени места, тъй като не всеки има възможност да пътува или да ползва комуникации и да се свързва и да посещава седалището на комисията, а всъщност регионалните представители на нашата институция са именно затова, за да дават консултация, да оказват правна и друга помощ на лицата, които считат че са дискриминирани, най-малкото да помогнат да оформят своята жалба или сигнал, който те желаят да подадат в нашата институция.
В тази връзка веднага бързам да подчертая, че ние имаме и друг финансов проблем. Тъй като Комисията за защита от дискриминация има възможността и по закон е дадено това право ние да определяме щатното си разписание, за съжаление въпреки увеличаването на обема на нашата дейност и въпреки това че ние сме увеличили нашия щат и то не значително, а с 10 бройки, ние нямаме финансовия ресурс да осигурим и да обезпечим работна заплата и работни места на тези 10 бройки служители, които сме предвидили към Комисията за защита от дискриминация.
Не случайно започнах с тази статистика, която ви дадох със започването на дейността на комисията като институция защото, връщайки се назад във времето ще видите, че бюджетът на комисията е бил в размер на 3,5 млн. лв. при създаването на институцията, но за съжаление към настоящия момент той значително е намален и е в размер на 2,1 млн.лв., за което молим за вашето съдействие, предвид по-нататъшно разглеждане на бюджета на нашата институция, да вземете под внимание това, че всъщност ние се задъхваме от финансова гледна точка.
Друго, което мога да посоча в подкрепа на моето твърдение е, че в момента разработваме един проект, който е свързан с увеличаване на ефективността на институцията и капацитета на администрацията. И по данни, които в съвсем суров вид са ни представили от проучващата фирма, е посочено че в скала от 1 до 3 е увеличена ефикасността на комисията и съотношението между едно решение и средния разход на работодателя за едно лице се увеличава от 1% през 2012 г. на 3 % през 2014 г.
Друго, с което искам да запозная уважаемите народни представители това е, че ние имаме и утвърдено и все по-задълбочаващо се сътрудничество с национални и международни институции. В тази връзка ние си сътрудничим активно и с Народното събрание, като Законът за защита от дискриминация ни дава такива правомощия като позволява на комисията да участва в изготвянето както и да съблюдава прилагането на законодателството в областта срещу дискриминацията. Органът за равнопоставеност е упълномощен да дава становища по проектозакони.
Ние си сътрудничим и с Министерски съвет, и с Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Също така си сътрудничим с Агенцията по бежанците. Взаимодействаме си и си сътрудничим и с Министерство на външните работи, като комисията активно взе участие със статут на наблюдател в създадения с решение № 796 от 13.12.2013 г. на Министерски съвет, Национален механизъм по правата на човека.
По време на заседанията бяха обсъдени въпроси и приети текстове във връзка с приоритетни теми и ангажименти на Република България в областта на правата на човека както в национален, така и в международен план. Пример давам в тази връзка – одобряване на първоначалния доклад за изпълнение на ангажиментите на Република България като страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и за обсъждане на въпроси за пристъпване към ратификация на Факултативния протокол към конвенцията, както и протокол № 15 към Европейската конвенция по правата на човека и на Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване.
Освен това предстои повторна акредитация както за Комисията за защита от дискриминация, така и за Омбудсмана на Република България през 2016 г., която да е съобразена и да е със статут В като орган по правата на човека, съгласно Парижките принципи.
Друго, което искам да подчертая е взаимодействието ни с Министерство на труда и социалната политика. Преди всъщност да мина към Министерство на труда и социалната политика, искам да кажа, че комисията много активно се включи и има активен принос в изработването и представянето на доклада на Република България във връзка с Втория универсален периодичен преглед пред Съвета по правата на човека на ООН, който се проведе в Женева на 7 май 2015 г.
И в рамките на времето, дадено за изказване и препоръки на представителите на делегациите на държавите-членки на ООН, членовете на Съвета по правата на човека, на българските власти бе препоръчано да осигурят адекватни ресурси за работата на Комисията за защита от дискриминация. Препоръка № 1 на делегацията на Намибия беше българските власти да осигурят адекватни ресурси, необходими за работата на КЗД, която е важна институция в България. Препоръка на Албания беше да се създаде национален орган по правата на човека със статут А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Все пак се ориентирайте към приключване – ние сме чели целия Ви доклад. Затова както и Омбудсмана помолих - съвсем накратко. Колегите са се запознали и имат възможност да зададат въпроси към Вас. Благодаря Ви. Извинявайте.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Да, аз затова държах последно това, което се случи на 7 май 2015 г. да запозная уважаемите народни представители. Това, което искам да акцентирам и да насоча вашето внимание е, че ние освен с държавните институции много добре си сътрудничим и с неправителствения сектор и с редица неправителствени организации, които имат отношение към въпросите и проблемите на дискриминацията, на етносите, на малцинствата и т.н.
Няма да ви отегчавам повече, ние сме на ваше разположение и очакваме вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги имаме получено становище от Националния съвет на религиозните общности в България. Няма да го чета цялото, то е дълго, само заключението.
„Националният съвет на религиозните общности в България изразява своята подкрепа към Комисията за защита от дискриминация за защита правата на гражданите и счита, че качеството на огромната по обем свършена работа през 2014 г. е показател за ролята на тази комисия като основен национален орган по равнопоставеност, междукултурно взаимодействие и хуманизъм.”
Това е от председателя на Националния съвет на религиозните общности в България, г-н д-р Рупен Крикорян.
Сега имате възможност да отправите, ако имате въпроси към г-жа Джумалиева, към доклада. Моля.
Нашето становище е, че ние подкрепяме доклада. Г-н Антонов, Вие ли имате въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Ако бях взел първи думата щеше да излезе, че и нас ни подкрепяте. Наистина ние подкрепяме доклада и направения отчет. Това е наистина съдържателна и голяма работа, обаче няколко конкретни забележки към него.
Първо изминалата година, тази, особено края на миналата година бяха изпълнени с редица политически уволнения, включително и от трибуната на Народното събрание се четяха всяка сряда в рамките на 10 минути, по половин час и т.н. Тук никъде няма следа за тези уволнения. Голямата дискриминация в България една част е социалното неравенство и бедността, ако трябва да бъда конкретен, и другото което е политическата дискриминация. Това е едната ми препоръка.
Втората е, че посоката на направените проверки, наистина са голям брой, но както и Вие самите казвате, една част от производствата, които са направени, може би самите заявителски материали са недостатъчни и много трудно се движат производствата нататък, формулировките. От тук нататък може би трябва като препоръка да се застъпи, този филтър на входа – разбирам, че е много деликатно някой, който идва с конкретна жалба и заявителски материали да може да бъде върнат, че са недостатъчни, но по този начин пък от друга страна доста се разширява жалването по отношение личното положение, разширява се личното положение като категория и се вкарва като дискриминация след това. Още повече, че знаем че частните отношения не са предмет на тази работа. В тази посока трябва по-смело да се отсяват тези моменти и да се търси наистина обществения момент.
И във връзка с изнесения доклад преди това – много хубаво стана - препоръката ми е по-конкретно и по отношение на образованието, и по отношение на безплатното – всеизвестно платено в България здравеопазване, и може би това, което се каза и от трибуната на Народното събрание за последните 25 години – това не беше ли дискриминация изказването на министъра на здравеопазването, спомняте си онзи момент, много тежък, който беше. Чиста форма на дискриминация, класическа, за съжаление от трибуната на Народното събрание.
Има и някои други дребни забележки, надяваме се в залата да разширим с изказване. Още веднъж декларираме подкрепа от моите колеги към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Антонов но все пак предлагам да не влизаме в тази тема за политическите назначения и уволнения, защото тогава ние пък бихме върнали нещата назад, за да видим какво направихте за една година и нещо вие. Вече ще минем към махленско говорене, което не мисля, че е тон тук в нашата комисия. Само ще ви кажа един пример. Не говорим за политически уволнения, говорим за нещо друго, за факти. Народното събрание имаше 540 служители когато ние подадохме оставка. След година и два месеца заварихме 720. Това във връзка с програмата за съкращаване на администрацията, може би? Недейте защото има факти, които са налице.
Имате думата г-жо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛЕВА: Нека все пак ние като независим орган да отговорим.
Вие имате право политически да говорите и да поставяте отделни въпроси, но ние чисто професионално ще отговорим на този въпрос като веднага бързам да кажа, че по повод на политическите уволнения има образувани преписки и това не е само от миналата година – винаги е имало такива преписки, които са се разглеждали в Комисията за защита от дискриминация, има определена процедура, един процес на проучване, изготвяне на доклад-заключение и постановяване на решението.
По повод на производството искам да конкретизирам нещо за уважаемите народни представители защото ние нямаме право по закон, ако бъдем сезирани с жалба или сигнал да откажем да образуваме преписката.
Да, ако не са събрани достатъчно като обем доказателства и няма задължителни реквизити на жалбата или сигнала, тогава ние можем да се произнесем по въпроса за допустимостта и да не образуваме производство. Но ако жалбата или сигналът съдържат своите необходими реквизити, ако има приложена декларация, че по същия спор няма заведено дело пред съда, тъй като за дискриминация гражданите могат да подават жалба и в съда, те са тези, които имат свободата да преценят дали пред комисията или в съда, така че ние съгласно Закона за защита от дискриминация сме длъжни да образуваме производство. Действително процесът е сложен, но е по-бърз, смея да твърдя, имаме 30-дневен срок за проучване и след това, това което е важно да се знае е, че решенията на Комисията за защита от дискриминация подлежат на съдебен контрол. Така че ние не се произнасяме като последна инстанция. Ако не бъдат обжалвани, тогава те влизат в сила и са задължителни по отношение на страните.
Това е, което искам да кажа по повод изказването, което като запитване, реплика го направихте, за изказванията, които политиците правят от трибуната на Народното събрание – имало е преписки и в момента върви производство в комисията, в момента сме сезирани и по този въпрос в Комисията за защита от дискриминация. И това не е първия случай, в който нашата институция отговорно и безпристрастно ще вземе отношение и ще постанови съответният специализиран състав своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз, за да няма дискриминация, г-н Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: На шега го казах, но всъщност аз като говорех за политическа дискриминация, нямах предвид само последните месеци. Всяко политическо назначение може да бъде низ от политически назначения, става въпрос и за експертност, но и за чиста дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така е. Г-н Петров, Вие.
РОСЕН ПЕТРОВ: Да разведря обстановката малко, понеже съм се съдил в Комисията по дискриминация в предишната ми битност, без да използвам имена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има конфликт на интереси.
РОСЕН ПЕТРОВ: Не, никакъв конфликт на интереси. Един политик беше споменал при мен за сексуалната ориентация на друг политик и беше посочил, че аз съм се усмихнал насърчително. И това нещо влезе в Комисията по дискриминация, така че там наистина влизат най-различни жалби, някои от които са смешни, хората са принудени да се занимават с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Аз винаги когато журналистите дойдат при мен и питат кой е най-интересният или най-атрактивният случай и по повод последното съвсем добронамерено изказване, ще кажа, че ние като орган по равнопоставеността, няма значение кой ни сигнализира и какъв е неговият проблем. За нас всеки сигнал и всяка жалба са човешка съдба и ние подхождаме отговорно и сме готови да разгледаме и сме длъжни по закон да го направим и да образуваме производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Колеги, ако нямате други въпроси, предлагам да закрием дебатите и да минем към гласуване.
По втора точка гласуваме обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2014 г., № 520-00-19, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2015 г.
Моля, който е за приемане на доклада, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря. Благодаря и на Вас, г-жо Джумалиева. Желая Ви успех в работата.
Колеги, по точка Разни ако имате нещо да кажете? Нямате. Благодаря ви за участието. Пожелавам ви приятна почивка, колеги. Закривам заседанието.(Закрито в 16,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев