Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
23/07/2015
    Протокол
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА




    П Р О Т О К О Л

    № 9



    Днес, 23 юли 2015 г., четвъртък, в зала „Изток“ се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека към Четиридесет и третото народно събрание.
    Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

    * * *


    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Пенчев, уважаема госпожо Манолова – кандидати за отговорната длъжност в държавата „Омбудсман”, уважаеми колеги, гости, има кворум, така че откривам днешното заседание.
    Дневният ред е с една единствена точка:
    Изслушване на кандидатите за Омбудсман.
    Моля членовете на Комисията по вероизповеданията и правата на човека да гласуват дневния ред.
    Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се няма.
    Заседанието е открито.
    При нас са двамата кандидати за Омбудсман и ги представям по азбучен ред, така е по правилник, по малки имена съгласно процедурите на тези правила – господин Константин Пенчев и госпожа Мая Манолова.
    Присъстват представители на неправителствени организации. Тяхната подредба, която ще прочета, е по реда на постъпилите заявки за участие:

    1. Гражданско сдружение „Референдумът истина и реална алтернатива – Рила”:

    2. Движение „Свободни, можещи, силни”:
    3. Граждански комитет „Равни пред закона”:
    4.Фондация „За нашите деца” и Национална мрежа за децата:
    5.Фондация „Програма достъп до информация”:

    6. Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита на правата на човека”:


    7. Гражданско движение „Днес”:

    8. Национална социална общност:
    9.Обществен посредник на Столична община:
    10. Институт за модерна политика:

    11.Сдружение „Съхраняване на демократичните ценности”:

    12.Сдружение „Активно общество”:
    13.Гражданска инициатива за свободни и демократични избори:

    14.Сдружение: „Форум „Средна класа”:


    Ангел Гаджев и
    Петър Лазаров

    Спас Колев

    Светослав Щерев

    Ваня Кънева

    Гергана Жулева и
    Александър Кашъмов


    Малинка Несторова,
    Десислава Филипова и
    Камен Добрев
    Галина Николова и
    Анжелика Цокова
    Диана Димитрова

    Лилия Христова
    Борислав Цеков и
    Здравка Кръстева

    Адриан Боянов и
    Росен Георгиев
    Милена Кичашка

    Веска Волева и
    Михаил Мирчев

    Стефан Стойков.

    Това са неправителствени организации, които са изявили желание да участват.

    По точка единствена:
    ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ОМБУДСМАН.
    Заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез Интернет страницата на Народното събрание.
    Изслушването ще се проведе съгласно Процедурните правила, приети с Решение на Народното събрание от 08.07.2015 г., обн., в ДВ, бр. 53 от 14.07.2015 г.
    В деловодството са постъпили две предложения от парламентарни групи за кандидати за Омбудсман. Към предложенията са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 2 - писмени мотиви, автобиографии, дипломи за висше образование, декларации.
    Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание на 15.07.2015 г., т.е. съгласно Процедурните правила са били публично оповестени.
    Постъпили са становища и въпроси от неправителствени организации, които също са публикувани на специализирания сайт. Ще Ви ги представя съгласно Раздел III, т. 5 от Процедурните правила.
    Преди да пристъпим към изслушването Ви уведомявам, че съгласно Раздел III, т. 1, представените документи са проверени и кандидатите отговарят на изискванията за заемане на тази длъжност.
    Ще Ви припомня накратко процедурата по изслушване на кандидатите. Всеки един от кандидатите ще бъде представен от вносителя на предложението в изложение до 5 минути. След това кандидатът ще направи своето представяне до 15 минути за всеки един кандидат. Ще Ви представя в резюме въпросите и становищата, които са постъпили от неправителствените организации и всеки от кандидатите ще има възможност в рамките на 10 минути да отговори на тези въпроси. След това народните представители могат да задават своите въпроси към кандидата до 3 минути. Кандидатът ще отговори след изчерпване на всички въпроси в рамките до 5 минути. За изслушването ще се води пълен стенографски протокол, който възможно най-бързо ще бъде качен на сайта на Народното събрание. Нашата Комисия ще излезе с доклад, който няма да бъде с гласуване, а ще бъде подробен доклад за начина, по който е проведена процедурата по изслушването на кандидатите. Изслушването ще се проведе по азбучен ред на малките имена на кандидатите.
    Господин Константин Пенчев е първи по ред кандидат. По този повод давам думата на господин Корман Исмаилов, който представлява вносителя на предложение за господин Пенчев за Омбудсман.
    Имате думата, господин Исмаилов.
    КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека! За мен е чест и удоволствие днес да съм тук сред Вас във вашата Комисия и по този според нас много сериозен, важен и приятен повод – изслушването и предстоящ избор на Омбудсман на Република България.
    Аз накратко ще Ви дам информация за номинирания от парламентарната група единодушно, с пълна подкрепа на Реформаторския блок и подкрепен от много неправителствени организации и граждански организации - господин Константин Любенов Пенчев.
    Трудно е да се представи човек, професионалист, експерт с такъв богат опит. Спирайки се на неговата номинация ние, разбира се, разгледахме неговия професионален опит и качества, които са безспорни и които са изключително дълбоки в сферата на правосъдната система, където той е достигнал нейните върхове като председател на Върховния административен съд. Много добре познава законодателната власт - знаете, че той е бил бивш наш колега народен представител и, разбира се, когато пое отговорността и беше избран за първи мандат като омбудсман на Република България, където през годините неговата работа беше наблюдавана и резултатите, годишните доклади, които бяха приети във времето с много голяма подкрепа, особено докладът от миналата година, с пълно единодушие от Народното събрание.
    За нас изключително са важни неговите личностни качества. Един човек, който е заемал много активна гражданска позиция, понякога против, критикувайки на място, остро, категорично институциите, недостатъка на институциите, в които е работил. Имам предвид и съдебната система, когато е бил по нейните върхове.
    Когато зае позицията на омбудсман, той ще има, разбира се, възможност да каже какво е заварил, какви бяха неговите цели в самото начало, какво постигна, какви цели си постави за нейното развитие и оттук нататък какво предстои. Това, което ние сме убедени, че в обществото се вижда и се наблюдава, че той успя да напълни със съдържание тази позиция, този много важен пост, който в първите години, когато беше въведен, беше неразбираем и чужд за българските граждани. Те успяха да усетят и да видят, че това е една институция, която въпреки рамката, която не е много широка на правомощия, може много ефективно да поставя пръст в проблемите, да се опита балансирано да осъществи диалог, да провокира диалог и съдействие между институциите, така че максимално да бъдат защитени правата и свободите на българските граждани. Независимо от това дали те са от групи – уязвими групи от обществото - или индивидуални жалби и действия, които са потърсили подкрепа срещу натиска и репресията на държавата на места или нейната неефективност.
    Така че аз тук ще спра и ще дам възможност на господин Пенчев да се представи накратко и да бъде на разположение на въпросите на всички вас. Ние останахме удовлетворени от отговорите, които даде при изслушването пред парламентарната ни група. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Исмаилов.
    Ние решихме в Комисията да вървим по ред, в смисъл не изцяло да изслушаме единия кандидат, а да дадем възможност и на единия, и на другия кандидат, за да могат колегите да правят някакъв паралел между единия, и другия кандидат.
    Затова давам думата на господин Мерджанов да представи кандидата госпожа Мая Манолова.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП „ЛБ”): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги народни представители, членове на Комисията, уважаеми представители на граждански и обществени организации, уважаеми господин Пенчев – Омбудсман на Република България, уважаеми колеги! За мен като член на ръководството на парламентарната група „БСП Лява България” е въпрос на чест да представя на Вашето внимание кандидатурата на госпожа Мая Манолова, която единодушно с решение на парламентарната група е предложена за Омбудсман на Република България.
    Създадената през 2004 г. институция Омбудсман, е безспорно утвърдената измежду институциите в Република България, принос за което имат и първият председател – господин Гиньо Ганев и, разбира се, господин Пенчев. Едновременно с това ние смятаме, че очакванията на българските граждани все повече нарастват и това е предизвикателство както за кандидатите, така и за обществените организации, които стоят зад тях и ги предлагат.
    Демократичният дефицит в дейността на институциите и слабостите в работата на администрацията водят при нас до разбирането, че водещ в тази институция трябва да бъде човек с нова целеустременост, с нова обществена и гражданска енергия, който напълно да покрива тези дефицити, отговаряйки на интересите и на правата на българските граждани. Още веднъж искам да подчертая, че за нас – представителите на парламентарната група на „БСП лява България”, колегите на госпожа Манолова е чест да предложим днес нейната кандидатура на уважаемите членове на Комисията и пред представителите на гражданските и обществени организации.
    Госпожа Мая Манолова е четвърти пореден мандат народен представител от Кюстендилския избирателен район. Подчертавам това качество, защото са много малко партийните кандидати и народни представители от един и същи избирателен район, което доказва нейната непоколебимост и уважението, с което тя се ползва в избирателния район и гражданите, които представлява. Несъмнена е юридическата професионална подготовка на госпожа Мая Манолова. Тя е била неизменен член на Правната комисия във всичките състави на Народното събрание, но забележете едно нейно качество – по нейна инициатива беше създадена в миналото Народно събрание специална парламентарна Комисия за взаимодействие с гражданските организации и движения, чийто първи председател беше тъкмо госпожа Мая Манолова, тогава и като заместник-председател на Народното събрание.
    Госпожа Мая Манолова се слави като инициатор и защитник на множество граждански и обществени каузи, които тя довежда докрай със задоволителен и особен резултат за гражданите, които представлява. Инициатор е на много граждански инициативи, ползва се с изключително доверие сред колегите - забележете - извън рамките на парламентарната група на „Коалиция за България” и сега на „БСП лява България”. Нещо, което е характерно за госпожа Манолова е, че тя много често, благодарение на нейната компетентност и лични качества, далеч надхвърля партийните рамки, защитаваща с непоколебимост тъкмо интересите на гражданите, което й дава особено предимство като кандидат за тази отговорна институция в държавата. Смятам, че в нейно лице българските граждани ще имат един изключителен защитник в отстояването, в преследването на интересите. Госпожа Мая Манолова е човек отдаден с много жар, с много енергия и мисля, че в българското Народно събрание няма народен представител, който е задавал повече актуални въпроси и е участвала в питания, което е също своего рода особено ценно качество за начина, по който, тя представлява и защитава интересите на българските граждани. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов. Благодаря Ви и за точността, с която спазвате и времето, което е регламентирано.
    Сега давам думата на господин Пенчев за неговото представяне.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители и представители на обществеността! Много е трудно за 15 минути да разкажа това, което съм правил 5 години и за което между впрочем в Парламента има депозирани 5 доклада, всеки от които по 200 страници поне. Още по-трудно е да кажа какво ще правя бъдещите 5 години, ако бъда избран за втори мандат. Затова ще се опитам да бъда телеграфически кратък, така както съм бил винаги в изписването на моите съдебни актове.
    Когато ме избираха за първи мандат за Омбудсман, когато се явих пред народните представители, дадох 2 основни обещания. Едното беше да направя институцията познаваема, така че всеки гражданин да знае за какво става дума и какъв е смисълът на тази институция, като специално наблегнах особено на уязвимите групи. Затова ще се опитам да кажа какво успях да направя по тези две обещания.
    Първо за активния диалог с гражданите. В лични приемни съм посрещнал поне над 2000, може би 2500 души. Като казвам 2500 души не разбирайте, че съм се здрависал с 2500 души, а съм говорил с тях, изслушал съм ги и съм се опитал да реша проблема им. Тази ежеседмична приемна в офиса на Омбудсмана, беше съпроводена и с много приемни в различни градове и села в България. По различни поводи и без поводи аз организирах такива приемни, които винаги съчетавах и със среща – било с ученици, било със студенти там, където има университети и факултети, затова защото винаги съм смятал, че дейността по защитаване на правата на отделния човек, трябва да бъде съчетана с дейността по пропагандиране на човешките права и свободи и обучаване на гражданите да си търсят правата. Защото, ако те не са активни, няма кой да им помогне. Даже имах случаи, когато имаше ученици или в детски градини съм обяснявал на съответния разбираем език какви са техните права.
    Друга форма на общуване с гражданите по отделни проблеми съм направил множество кръгли маси. Само ще спомена тук за езика на омразата, за болните от Алцхаймер, за българите в чужбина, за правата на арендодателите – всеки от нас е арендодател, за бездомните кучета и ред други, и други кръгли маси и общувания, от които винаги излизахме със съответните предложения до компетентните органи, включително да се похваля, че идеята за зоополиция не беше на госпожа Фандъкова, а на Омбудсмана на РБългария доста преди това.
    Уязвимите групи. Тук вече, както дадох обещание и тогава в пленарна зала, това са хора, които трудно могат да отидат до омбудсмана и затова омбудсмана трябва да отиде при тях, което и правех през тези 5 години. Става дума за какво? Става дума за деца в домове. Става дума за психиатрични болници. Става дума за лишени от свобода. За възпитателни училища и интернати, за бежански лагери и какво ли не още. Знаете, че от 01.07.2012 г. омбудсмана изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по Конвенцията на ООН срещу изтезанията, а именно във връзка с тази дейност на Омбудсмана са посетени 461 обекта и заведения с 816 препоръки.
    Става дума не за кампанийни обиколни или посещения, а става дума за проверки, които са планирани, разбира се, и извънредни и навсякъде срещата завършваше с конкретни препоръки и то препоръките не са така да се каже козметични, а имахме случаи, където препоръчахме да се закрие Дом за деца с увреждания, защото приехме, че там не може тези деца да бъдат отглеждани. Имахме препоръки да се закрие защитено жилище по дейността по ренационализация, затова защото в това жилище нямаше необходимите условия тези деца да бъдат обгрижвани.
    Също направихме една инициатива „Пътят на пациента”, по която обиколихме всички санаториуми и такива лечебни заведения, в които констатирахме, че в много от тези заведения, които са предназначени на лечение на хора с увреждания, няма условия за достъп на хората с увреждания и оттук вече, разбира се, в последователните политики за тези уязвими групи. Омбудсманът, макар да няма законодателна инициатива, участва активно и инициира законодателни промени. Бих искал само да спомена участието в изготвяне на нормативни актове за детското правосъдие, което не е само промени в НПК, а по указание на омбудсмана засяга и гражданското правосъдие, което засяга правата на децата. Бих могъл да кажа, че минавайки през Конституционния съд аз успях да инициирам изработване на изцяло нов нормативен акт, а това е именно Законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа, на хората с ментални затруднения, който по съвсем друг начин, революционен, съвременен начин съгласно чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания ще разгледа въпросите. Вече няма да имаме политика на запрещение, на затваряне, на нарушаване на права, а ще имаме политика на пълно упражняване на мерките за права с мерките за подкрепя тогава и когато това се наложи.
    Също не малко усилия положих и за защита правата на потребителите. Затова защото Вие знаете, че първите протести през 2013 г. бяха именно протести на потребителите. В изпълнение на тази моя функция аз внесох 2 специализирани доклада в 42-то и в 43-то народни събрания, в които в сбит вид изложих това, което смятам, че трябва да бъде свършено, че куца по отношение на правата на потребителите и това, което по наше мнение следва да бъде свършено. Знаете, че имаше полезни промени в Закона за защита на потребителите, в Закона за електронните съобщения в Закона за местните данъци и такси и такса смет. Тази моя борба от 5 години вече не може такса смет по закон да се определя на базата на данъчната оценка, защото това е такса, а не е данък. Но уви, поради липсата на наредба и методика все още този закон ни се прилага. Надявам се да доживеем това да се приложи, защото все пак засяха милиони граждани. Всеки плаща такса смет и има интерес да я плаща по един справедлив начин.
    Искам тук да посоча, че благодарение на усилията на нашата институция беше предприета и промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и за плащането на арендните вноски за бели петна – това са тези земи, които гражданите не са декларирали и имат право да получат парите за тяхното ползване. Тези арендни вноски се погасяваха с 3-годишна давност и милиони отиваха в полза на общините, непотърсени от гражданите. В момента тази давност е 10 години и мисля, че това е реално постижение за ен броя граждани.
    И тук не мога да не подчертая усилията на омбудсмана в една област, в която той няма никакви права – областта в борбата с банките и със злоупотребите на конекторските фирми. Аз си навлякох гнева на тогавашния гуверньор на БНБ с това, че се осмелих да попитам него и министъра на финансите, какво правят с референтния лихвен процент и няма ли най-сетне да има едни обективни критерии за неговото определяне и променяне, вече това е факт след много и много борби. Помните моя безуспешен опит да премахна по пътя на сезиране на Конституционния съд банковите привилегии по чл. 417, но уви с неуспех. Надявам се някой ден законодателят да намери волята да премахне тези привилегии. Конекторските фирми, върху които също нямам някакви права, успях чрез обществеността, чрез сезиране на МВР да променя много техни порочни практики, с които въвеждаха в заблуждение гражданите, че едва ли не, са съдебни изпълнители и ги тормозеха с огледи в домовете.
    Всички тези борби за защита на гражданите имат и една друга страна, а именно борбата срещу чиновническото бездушие. Във всеки мой доклад уводните думи са именно за това чиновническото бездушие. За този произвол и абсолютно своеволие по места, имахме и в центъра. Само ще спомена, че имаше такса „Добър ден” в гр. Варна. Всяка една услуга в община гр. Варна на времето се извършваше след представяне на документ, че си си платил данъците, което е абсолютно незаконосъобразно. Това удостоверение струва 20 лв. Това гражданите на гр. Варна бяха нарекли такса „Добър ден”. Благодарение на усилията на Омбудсмана тази такса „Добър ден” е премахната. Много общини разбраха, че нямат право да наказват неплатилия данъци с отказ от административни услуги. Който не си плаща данъците, има ред да бъде принуден да ги плати, но да го лишиш от право да си вземе удостоверение за наследници или скица за имота, това е просто беззаконие и това не се уморявам да го обяснявам.
    Разбира се, борба за ясни критерии за приемане в детски градини, за какво ли не друго. Да ме простят моите експерти, че не мога за изредя за всичките добри неща, които направихме през годините, защото няма време.
    Също активно през годините упражнявах тези правомощия за сезиране на Конституционния съд, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за тълкувателни решения. Конституционният съд съм го сезирал 11 пъти, ВКС – 7 пъти, ВАС – 12 пъти. Само ще спомена за решението, с което бяха отменени необжалваемите глоби. Тоест, в България като правова държава се разбра, че не може да има наказание дори с 1 лв., дори с 5 лв., когато ти не си виновен. Тоест, всеки, който бъде санкциониран, трябва да може да оспорва по съдебен път това, че е невинен и това се постигна чрез решението на Конституционния съд и съдействието на Парламента, който отмени – мисля, че 11 закона - в които имаше такива необжалваеми глоби.
    На сезирането на ВКС с тълкувателни решения. Ще спомена само 2. Едното е прословутият спор дали таксите за парно, ток вода и т.н. се погасяват със задълженията с 3-годишна давност или с 5. Години наред противоречивата практика на съдилищата тормозеше гражданите. Всеки гражданин мечтаеше да се падне на такъв съдия, който приеме, че давността е 3 години. Слава на Бога, ВКС се произнесе, че давността е 3 години и вече я няма тази практика.
    Също по инициатива на омбудснама има едно дълго тълкувателно решение, което дава обяснение по много въпроси от изпълнителното производство, където знаете колко много тормози гражданите.
    През целия този период аз съм упражнявал активен диалог и с гражданите, и с неправителствените организации. Между другото, тези многобройни организации, на които благодаря, че отказаха подкрепа за моята кандидатура, това са тези, с които съм работил много и активно. Но тук искам да кажа нещо много важно, че съм бил еднакво близко до всеки един гражданин и всяка една неправителствена организация, но и еднакво отдалечен. Защото имаше равнопоставеност на всички, а имаше непрекъснато организации, още повече по време на протестите, които искаха едва ли не някакви договори с омбудсмана или какво ли не за дълготрайно сътрудничество, да монополизират гражданското общество, гражданския пазар. Това не го позволих да стане и затова си спечелих неприязънта на някои неправителствени организации.
    Кое за мен е най-важното за дейността на омбудсмана? Никакъв популизъм, държавнически подход. Правата на гражданите, да, те са най-важните, но омбудсманът е държавна институция. Той не може да си позволи с популистки призиви да клати държавата. Омбудсманът трябва да може да обединява, а не да разединява. Това е било основното, към което съм се стремял.
    Оттук нататък, това което казах до какво води в бъдеще, ако бъда избран? Всички тези дейности на омбудсмана доведоха до едно силно повишение на уважението, на доверието на гражданите към институцията. Тук да кажа, че за някой съм омбудсман, за друг съм – боцман, а за други съм Косьо Пенчев, но те знаят какво прави тази институция, която аз представлявам и какво може да помогне. От доверието на гражданите като скачени съдове се увеличава респектът на държавните институции към омбудсмана и той вече може да върши много по-полезно своята работа. Вие знаете, че той няма правомощия да наказва, да задължава. Той може да препоръчва, но неговата дума се чува все повече и повече.
    От тук за в бъдеше какво би могло да се каже за институцията на омбудсмана? Да, евентуално нови функции. Говори се по Конвенцията за защита правата на хората с увреждания, омбудсманът да бъде мониторингов орган за изпълнението на тази конвенция. Омбудсманът вече по закон е задължен да участва при експулсирането на чужденци. Имаше вариант омбудсманът да упражнява регулаторни функции по достъпа на информация. Дори имахме предложение и в момента имаме преговори с представители на МВР да упражняваме мониторинг върху техния инспекторат и техните дисциплинарни производства, което в момента законно не е възможно, но това показва, че дори МВР има доверие и иска да бъде проверявано и наблюдавано през цялото време от омбудсмана.
    И тук вече, разбира се, можем да помислим и за структурни промени в институцията. Евентуално детски омбудсман към институцията на националния омбудсман. Евентуално тези обществени посредници по места да бъдат регламентирани по друг начин, защото в момента те не действат. Те имат отмиращи функции.
    Затова аз мога да кажа едно, ако бъда избран за втори мандат ще бъда омбудсманът, който ще бъде борец за човешки права, но и за толерантност и който ще се опитва да бъде посредник и обединител не само между гражданите и институциите, но и между отделните институции, да бъде обединител на цялото гражданско общество. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Пенчев. Чудесно. Десет секунди преди времето. Аз Ви благодаря и за друго, защото във Вашето експозе Вие засегнахте и част от въпросите, които неправителствените организации Ви задаваха и с това по този начин ще облекчим следващата точка в отговорите. Благодаря Ви.
    Госпожо Манолова, имате Вие думата.
    МАЯ МАНОЛОВА: Добър ден и от мен.
    Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, представители на организации! Искам още в началото на моето изложение да кажа, че за мен номинацията, подкрепата, добрите думи, които чух и от граждански организации, и от политици от различни цветове са висока чест, за която благодаря.
    Аз не знам как ще завърши този избор, защото той изцяло е в ръцете на народните представители, но за мен в личен план този избор не е на всяка цена. Всъщност, нищо не е на всяка цена, освен достойнството. Никой пост до този момент не е имал и се надявам, че няма да има такъв, за който да съм готова да платя всяка цена. Но е имало каузи, за които съм заплатила сериозна и много висока цена и въпреки това съм ги защитавала неотклонно, неизменно с целия си ентусиазъм и енергия, независимо от това какво са ми стрували. Именно една такава гражданска кауза, всъщност най-важната кауза за мен ме доведе днес тук до това изслушване и до този избор, и това е каузата да защитавам българските граждани. Всъщност съм го правила през целия си живот. Защитата на слабите и на беззащитните е основната ми движеща сила откакто се помня – от дете. Затова станах адвокат. Затова след това влязох в политиката. Затова станах народен представител и Вие сте го видели. От парламентарната трибуна съм защитавала различни, важни за хората каузи – срещу монополите, срещу ЕРП-тата, срещу частните съдебни изпълнители. Каузи за социални права на хората, за правата в здравеопазването, на малцинствата. Каузи по важни правозащитни теми срещу незаконното подслушване, срещу полицейското насилие, за разумен съдебен процес, справедлив, в разумен срок.
    Точно 10 години са от момента в които влязох в националната политика и в Парламента и трябва да призная, че равносметката на тези 10 години ме накара да участвам в този избор, защото сега мога да кажа съвсем отговорно, че партийно-политическата роля се оказа много тясна за ефективната защита на граждански каузи. Защото, колкото и да е справедлива каузата, която отстоявам, колкото и да са убедителни аргументите ми от парламентарната трибуна, и от медиите, и от телевизионните екрани, винаги когато говори ярък представител на някоя партия неговите аргументи се възприемат просто като партийно говорене, част от ляво-дясната разправия. Винаги съществува подозрението, че се защитават само определени граждани, а не всички граждани.
    А проблемите, както всички Вие много добре знаете, нямат цвят. Те не са нито леви, нито десни. Това, което днес в България в 21 век се случва, е наистина ужасяващо и предполагам, че и Вие се срещате с него всеки ден. Социалното страдание наистина и огромно – бедност, социално изключване, социални проблеми, проблеми в здравеопазването, уязвими групи, деца в риск, деца без родителски грижи. Затова реших, че бих могла ефективно да продължа най-важната за мен кауза – защитата на българските граждани - в друга институционална роля – ролята на омбудсмана, на защитника, на застъпника, на закрилника на българските граждани, разбира се, ако спечеля доверието на народните представители.
    От друга страна, аз си дадох сметка, а може би и Вие, ако се замислите, че това огромно социално страдание във всичките му форми днес, създава огромни очаквания, огромни надежди в институцията на омбудсмана. На практика той се явява последната надежда, последната закрила, последната утеха на десетки, на хиляди български граждани. Затова съм убедена, че днес повече от всякога институцията на омбудсмана има нужда от ново съдържание, има нужда от нова енергия и това е първото, което бих променила, ако бъда избрана за омбудсман, а именно, бих превърнала институцията в проактивна, бих превърнала институцията омбудсман в действие, омбудсман, който да отиде при хората реално и на място да пресреща техните проблеми, а не да ги чака да почукат на неговата врата. Бих използвала максимално възможността да се самосезирам, ако бъда избрана за омбудсман, а не да чакам с различни жалби и сигнали по конкретни случаи хората да ме молят за това.
    На второ място според мен, омбудсманът трябва да развие капацитет за извършване на самостоятелни собствени проверки. От срещите си с граждани съм се убедила, че това, което най-много ги дразни са случаите, в които получават отговор, в който е възпроизведено, е преписано становището на силната страна, на тази, от която гражданинът се е оплакал - държавна институция, местна институция или доставчик на обществени услуги. Затова, според мен, институцията трябва да развие капацитет да извършва изцяло самостоятелни проверки, които да може да аргументира от собствено име. Или, казано образно според мен, тази изключително важна институция трябва да излезе от ролята на гара разпределителна за междуинституционална кореспонденция и да извършва истински самостоятелни проверки. Нещо, което е също изключително важно в случаите, в които се установят системни нарушения на важни граждански права. Омбудсманът може да предлага конкретни мерки по тези типични случаи, може да предлага според мен и това би следвало да се използва в нормативни промени в съответната подзаконова нормативна база на различните институции, може да поиска изслушване в Парламента, може да внася доклади по специални теми и по този начин омбудсманът да се превърне в институция, която не просто превързва ранените, а институция, която прави така, че броят на ранените в България днес да бъде по-малък.
    На трето място, според мен, институцията може да направи много повече за привличане на компетентните и активните граждански организации. Те са естествени съюзници на омбудсмана в упражняването на неговите правомощия и най-вече върху осъществяване на ефективен контрол върху администрацията от гледна точка на защита на гражданските права. Именно и затова нормативната уредба на омбудсмана дава възможност за създаване на консултативни и на обществени съвети по различни теми и според мен особено ефективен би бил един Консултативен съвет по конституционните въпроси. Между другото такъв съществуваше при първия омбудсман и тогава с привличането на широк кръг експерти, конституционалисти, правозащитници, представители на гражданския сектор наистина да се прави една задълбочена, обоснована преценка кои от исканията на гражданите за конституционна жалба наистина да бъдат реализирани.
    Естествено, омбудсманът като едноличен орган ще носи отговорност за всяко свое действие, но когато има фундамент, широка обществена и експертна основа за това важно действие, сезиране на Конституционния съд, ще се избегне и залитането в посока тясноведомствени или пък защита на частични или корпоративни интереси.
    На четвърто място, предвид огромните проблеми и застрашените граждански права на българските граждани и спецификата им в различните региони на страната, това, което бих променила и бих направила в институцията Омбудсман, е създаването на постоянно действащи приемни в шестте икономически района за планиране в България поне, с постоянно действащи представители на омбудсмана, които биха се явили като обществения защитник на Северозапада, на Югоизтока. Така хората ще бъдат по-близо до институцията на омбудсмана, от една страна, а, от друга страна, омбудсманът ще бъде на пулса на събитията и на проблемите на гражданите във всеки един регион.
    Впрочем и според мен омбудсманът има най-малко работа в собствения си кабинет. Изнесените приемни по градове и по села, би следвало да стават буквално ежедневие. Така че във всеки български град, във всяко българско село да има поне една изнесена приемна на омбудсмана и на неговите експерти по време на неговия мандат. Всъщност и самото функциониране на приемните би могло да се случва по друг начин, те да действат буквално като фронт офис, при което гражданинът не просто да подаде жалба или сигнал, а първата консултация да бъде направена на място, така че да не се губи време в излишна кореспонденция.
    Това са четирите промени, най-глобални, които бих направила, ако бъда избрана за омбудсман и които, според мен, биха довели до резултати буквално през първите 1, 2 календарни кодини от мандата на омбудсмана.
    Това обаче, което според мен трябва системно да се промени в работата на институцията през следващия мандат, за да бъде тя по-ефективна, е изпълването със съдържание на всички правомощия на омбудсмана, с които той разполага според българското законодателство. Не е вярно, че омбудсманът няма правомощия и че той е едва ли не Арменския поп, на който всички се жалват в краен случай. Могат ефективно да се използват правомощията на омбудсмана. Например омбудсманът може да присъства при обсъждане и вземане на решения по всички важни за гражданите теми, което означава, че омбудсманът има място по време на заседание на КЕВР, когато се решава въпроса за цената на тока. Омбудсманът има място, би могъл и би следвало да присъства в НЗОК, когато се решават лимитите за болниците. Омбудсманът би могъл да присъства в Комисията за реимбурсиране, когато се определят цените на лекарствата за онкоболни. В болниците, когато се решават листите за чакащи, в НОИ, когато се решава за социалните помощи, за техния размер и кой да ги получава. А защо не и на заседания на Министерски съвет, когато се приема например наредба за хората с увреждания?
    Омбудсманът има право да иска изслушване от народните представители, от Народното събрание по важни теми и да внася специални доклади по тях – например по темата за ромите, например по случая с Гърмен. Това би могло да бъде предмет на специално изслушване и на специален доклад, който да се изготвя от омбудсмана.
    Омбудсманът, уважаеми колеги, има право и на своеобразна косвена законодателна инициатива, т.е. може да предлага промени в законите по теми, които се отнасят до правата на българските граждани, чрез министър-председателя до МС и чрез председателя на Народното събрание по отношение на всички народни представители и ПГ.
    Омбудсманът може и според мен трябва да присъства и на заседанията на всички парламентарни комисии, когато се обсъждат законопроекти, отнасящи се до правата на българските граждани.
    Така че, ако бъда избрана за Омбудсман не бързайте да се разделяте с мен. Аз ще бъдат тук на заседанията на парламентарните комисии по всяка тема, която се отнася за правата и свободите на българските граждани.
    И според мен една друга тема, която до този момент се неглежира, Омбудсманът би могъл, би следвало да развие капацитет за анализ на генералните и специалните мерки, които предписва на България съдът в Страсбург, в частта относно необходимостта от предприемане на законодателни и административни промени за отстраняване на нарушенията на гражданските права, по които България на практика е осъдена. За сега никой не се занимава, особено с частта изпълнение на генералните мерки, предписани от европейския Съд и това е капацитет, който би могъл да бъде развит от националния омбудсман.
    И накрая, за да .не просрочвам и аз времето. Това, което искам да кажа е, че според мен омбудсманът не трябва да бяга от горещите правозащитни теми. Той не трябва да се дистанцира, не трябва да се снишава, когато се налага да взема позиции, които не са популярни и които не харесват на властта. Напротив. Според мен той трябва да действа изпреварващо. Той трябва да е в една критична точка, на едно критично място преди проблемите да са се случили. Например ситуацията в Гърмен. Според мен омбудсманът трябва да извади пред скоби най-важните, най-тежките проблеми за българските граждани и за най-уязвимите групи и да не се страхува да поставя диагноза. Той трябва да бъде и високоговорител на справедливото обществено мнение. Защото забележете, че институцията на омбудсмана е единствената, на която законодателят е вменил освен да работи публично, но и публично да заявява позиции, включително чрез медиите. Според мен и поради тази причина омбудсманът не трябва да се страхува да бъде критичен, не трябва да се страхува да бъде активен. Самото управление не трябва да се страхува от критичния и от активния омбудсман. Защото най-добрият съюзник на едно умно управление, е критичния и активния омбудсман. Той може да бъде негов съюзник в битката срещу безобразната администрация, която мачка гражданите в България и ги кара да се чувстват чужденци в собствената си държава. Може да бъде съюзник и в отстояването, и в решаването на най-тежките проблеми и права на гражданите – социални, здравеопазване, малцинствени и всички останали. Най-слабият съюзник на едно управление, е слабият омбудсман. Така, че според мен активността, критичността биха могли да бъдат плюсове не просто за българските граждани, но и за всяка умна власт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
    Сега ще представя становищата и въпросите в резюме, разбира се, на неправителствените организации.
    Постъпили са становища от следните неправителствени организации в подкрепа на кандидатурата на господин Пенчев:
    Център за изследване на демокрацията;
    Фондация „Програма достъп до информация”;
    Пациентски организации „Заедно с теб”, в които са включени: Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се”; Алианс на трансплантираните и оперираните АТО „Бъдеще за всички” ; Асоциация на пациентите със сърдечно-съдови заболявания;
    Фондация „Работилница за граждански инициативи”;
    Гражданско сдружение „Алцхаймер”;
    Фондация „Четири лапи”;
    Фондация „Горяни”;
    Национален алианц „Усмихни се с мен”;
    Фондация „Старт за ефективни граждански инициативи”;
    Фондация „Четири лапи”;
    Фондация „Стъпки за невидимите деца на България”;
    Фондация „Вземи ме в къщи”;
    Сдружение „На ти с природата”;
    Сдружение „Приятели на животните”;
    Форум „Гражданско участие”;
    Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита на правата на човека”;
    Фондация „Сила за живот”;
    Фондация „Български център за нестопанско право”.
    В становищата си неправителствените организации, подкрепящи кандидатурата на господин Пенчев, поставят висока оценка за досегашната му дейност като национален омбудсман. Изтъква се приносът му към отстояване на значими социални каузи, както и своевременните му адекватни и бързи реакции по постъпилите жалби и сигнали при нарушени законни права на български граждани.
    Като настоящ омбудсман, господин Пенчев активно се е възползвал от правомощието си да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на разпоредби от закони, нарушаващи правата и свободите на гражданите. Благодарение на него са отменени разпоредби от Закана за електронните съобщения, ГПК и други закони, които нарушават права и засягат интереси на гражданите. Организациите, подкрепящи неговата кандидатура, акцентират върху неговата независимост от политически влияния и пристрастия, тъй като независимостта на омбудсмана е важна гаранция не само за ролята на институцията омбудсман, но и за поддържането на необходимия баланс в демократичната система.
    Постъпили са становища от следните неправителствени организации в подкрепа на кандидатурата на госпожа Мая Манолова:
    НПО „Млади и активни”;
    Сдружение „Активно общество”;
    Сдружение „Център партньорство за всички”;
    Конституционен клуб за социална и местна политика;
    Движение за радикална българска пролет;
    Сдружение „Пауталия на бъдещето”;
    Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите;
    Сдружение „Активно общество”;
    Гражданско сдружение „Днес”;
    Европейско общество за защита на човешките права;
    Институт за модерна политика;
    Фондация „Обща кауза”;
    Гражданска инициатива за свободни и демократични избори;
    Сдружение „Ларго”;
    Сдружение „Европейски идеи и младежки идеали”;
    Фондация „Европейска правна платформа”;
    Граждански комитет „Равни пред закона”;
    Организация на пациентите с ревматологични заболявания;
    Сдружение „Център за изследване на мира”;
    Сдружение „Асоциация за демокрация и развитие”;
    Спортен клуб по фигурно пързаляне „АЙС”;
    Фондация „Общество и информация”;
    Гражданско сдружение „Референдумът истина и реална алтернатива – Рила”.
    Подкрепилите кандидатурата на госпожа Мая Манолова неправителствени организации изтъкват нейния борбен дух и висок професионализъм, проявяван многократно като активна позиция при отстояването на важни за обществото ни интереси. Те смятат, че тя притежава всички необходими качества да бъде обществен защитник. В своята професионална дейност, госпожа Манолова активно си взаимодейства с неправителствения сектор, работи за прозрачност и достъпност до решенията на органите на управление, като дава възможност на гражданските организации да правят предложения при обсъждане и приемане на различни законопроекти. По нейна идея в 42-то Народно събрание беше създадена Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения. Госпожа Манолова е личност с публична известност, познава обществените процеси и механизми на държавното управление. Доказала е на дело своята воля и умение за диалог и търсене на съгласие и баланс между разнородни и противоречиви социални интереси, качества необходими за институцията омбудсман. Тя притежава необходимата юридическа подготовка и компетентност, за да поставя на широка обществена дискусия горещи правозащитни теми.
    Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита на правата на човека” е изразил отрицателно становище по кандидатурата на госпожа Манолова.
    Въпроси към двамата кандидати са поставени от:
    Национално сдружение на местните обществени посредници;
    Български хелзинкски комитет;
    Фондация „Български център за нестопанско право” и
    Фондация „Ресурсен център „Билитис”.
    След срока, определен в Процедурните правила, са постъпили въпроси от:
    Национална мрежа за децата; Български център за джендър изследвания и Алианс за защита от насилие основано на пола.
    Ще помоля кандидатите за омбудсман да отговорят писмено на поставените въпроси на неправителствените организации, тъй като те са свързани с правата на уязвими групи от българското общество - деца, хора с увреждания, хора с различна сексуална ориентация, етническа принадлежност и други. Ще Ви предоставим въпросите. Не можем да ги включим тук, защото по правилника те са изпуснали срока и не може тук да бъдат поставени тези въпроси.
    Постъпилите въпроси към кандидатите са много и обширни. Всички са публикувани на специалния сайт на Народното събрание и съгласно приетите Процедурни правила кандидатите няма да имат възможност да отговорят изчерпателно. Ще помоля кандидатите да спазват утвърдения правилник и да се вместват в регламентираните 10 минути, а ако желаят да дадат по-подробен отговор, да го предоставят писмено на вносителите на въпросите.
    Чета въпросите. Вие ги имате. Те досега бяха на сайта, но ще ги зачета за протокола. Напомням, че тези въпроси са и за двамата кандидати и след това всеки един от тях ще отговори.
    Национално сдружение на местните посредници в РБългария:
    1. Знаете ли колко местни и обществени посредници (местни обмудсмани) действат в момента на територията на Република България?
    2. Какво е становището Ви за статута на местния обществен посредник и смятате ли, че е необходима промяна в националното законодателство, в Конституцията, в Закона за омбудсмана и в Закона за местното самоуправление и местната администрация или другаде, така че местният обществен посредник да стане задължителен и независим общински орган?
    3. Как виждате възможността за взаимодействие между националния омбудсман и местните обществени посредници в перспектива?
    Български хелзинкски комитет. Ще ги съкратя. Те са много обширни, а някои – например един въпрос – се съдържат няколко подвъпроса.
    1. Каква е Вашата позиция по принудително изваждане на уязвимите общности от незаконни постройки, които представляват единственото жилище на засегнатите, без да е осигурено алтернативно настаняване за заплашените от бездомност?
    2. Ако бъдете избран или избрана за омбудсман, как ще допринесете за ефективното преследване от страна на прокуратурата на престъпленията от омраза? Знаете за какво става дума – извършени поради раса, народност, ниска култура, религия и т.н.
    3. Ако бъдете избран или избрана за омбудсман, как ще допринесете за ефективното санкциониране и предотвратяване с гражданскоправни, административноправни и наказателноправни средства за речта на омразата?
    4. Какво е отношението Ви към въвеждането на законодателна уредба за семействата на еднополовите двойки?
    Български център за нестопанско право е предоставил становище и въпроси към кандидатите:
    1. Кои според Вас са една от най-застрашените и уязвими групи в обществото, които имат нужда от Вашата приоритетна подкрепа?
    2. Каква според Вас трябва да е ролята на националния омбудсман по отношение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и каква инициатива конкретно бихте предприели?
    Фондация „Ресурсен център „Билитис”:
    1. Тази година организаторите на „София прайд” поставиха ударение върху дискриминацията и тормоза - психически и физически – спрямо нехетеросексуалните. Каква е Вашата позиция по тези въпроси?
    2. За разлика от много други държави, в България няма законодателна уредба за процедура по промяна на гражданския пол. Това създава сериозни затруднения – административни и финансови - за трансджендъри и интерполовите хора, които се нуждаят от тези процедури, за да водят пълноценен живот в обществото, каква е Вашата позиция по тези въпроси?
    3. Семейство на двойки от различен пол, имат възможност да узаконят съжителството си и да уредят редица други въпроси – като имуществената общност, наследяването и родителски права чрез института на гражданския брак. Семействата на еднополови двойки, които срещат същите проблеми в ежедневието си, нямат възможност да сключат брак, тъй като Конституцията ограничава това право само на двойките с различен пол. Каква е Вашата позиция по тези въпроси?
    Чухте въпросите.
    Давам думата на господин Пенчев да отговори на поставените въпроси. Времето е 10 минути, господин Пенчев. Знам, че е малко, но пак повтарям, че няма как да се отговори подробно. Благодаря.
    Заповядайте.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря.
    Обществените посредници бяха 22 или 23, когато аз встъпих в длъжност. Вече са 14 или 13. Намаляват, защото уредбата е лоша. Това е един пилотен проект преди Закона за омбудсмана. Смятам, че те са полезни и трябва да бъде преуреден изцяло техният статут - може би в Закона за омбудсмана, може би в някои регионални звена на националния омбудсман, която да отговаря на техните въпроси.
    По въпроса за юрисдикцията – принудителното изваждане. По този въпрос позицията на омбудсмана е категорична през целия мандат. Ние напомняме европейските правила за юрисдикции, че не може да има изваждане на цели групи от хора, макар и от незаконни постройки, тогава, когато държавата и общините са ги търпели в продължение на години, а трябва да им бъде намерено подходящо жилище и тогава да бъдат събаряни постройките. Впрочем, по отношение на ромския проблем за незаконното строителство, в редица доклади мои, лични аз съм давал генерални разрешения, включително и за промени в Закона за устройство на територията.
    Що се отнася за престъпленията от омраза, веднага Ви казвам за последното действие на омбудсмана. Политиката е последователна. Онзи ден изпратих сигнал до господин Цацаров – главния прокурор и до госпожа Бъчварова – министър на вътрешните работи по повод на този възрастен човек, който беше пребит, защото неговите внучета приличали на ромчета. Там отново посочих позицията на омбудсмана, която е категорична винаги, че не приемам правна квалификация „телесна повреда по хулигански подбуди”, а настоявам органите да приемат, че това е престъпление от омраза на етнически принцип.
    Що се отнася до други промени – въпросите на Български хелзинкски комитет – за хомофобията, 3 пъти съм писал до 3 Народни събрания да се включи в Наказателния кодекс престъпление от омраза и поради хомофобия. Досега уви без резултат. Ще продължавам в тази връзка да се боря.
    На Българския център за стопанско право – „Кои са най-застрашените групи?” – по моему децата.
    А що се отнася до промените в Закона за хората с увреждания аз вече Ви казах. Има цял нов закон изработен по отношение на хората с ментални затруднения. Смятам, че трябва наистина тази Конвенция за хора с увреждания да се прилага. Ние сме я ратифицирали, но само толкова. Има още много, много да се прави и законодателно. Тук мястото на омбудсмана винаги е било активно и ще продължа да го правя.
    От „Билитис” за тези транссексуални, хетеросексуални и т.н. Нека да кажа следното. Ще отговоря така. Като народни представители Вие знаете, че в България няма, не е правно уредено фактическото съжителство между мъж и жена. Когато се приемаше новият Семеен кодекс, тогавашни народни представители казаха „Това противоречи на българския морал. Това противоречи на нашата патриархална същност”. О’кей. Само, че ние сме свидетели как огромна част от българските двойки в момента са във фактическо съжителство. И накрая какво се получи? Получи се, че понеже държавата не желае да ги уреди, затова те използват тези вратички – знаете за помощите за социално слаби, самотни майки, които не са самотни, а си имат мъж, а не съпруг, но защо го казвам? Очевидно това, което е съществуващо трябва да бъде регламентирано. Има ли ЛГБТ-то общество? Има го в България. То има ли права? Има права. Но оттук нататък, какво бих направил аз обаче, за да бъде то правно уредено. Бога ми, ще стане трудно, защото аз на моите сдружения казах, че толерантността е нещо, което много липсва на българското общество, и етническата омраза и всичко друго. Тоест, не омбудсманът трябва да бъде инициатор на дебати. Тези неща трябва да се преговарят. Има ги в България, съществуват. България е европейска държава. България е част от света. Тези неща ги има и трябва да бъдат правно регламентирани. Колкото по-бързо го разберем това, колкото повече станем по-толерантни към другия, че той има право на свой живот, толкова по-добре ще бъде за всички. А регламентация на всички тези неща е необходима. Правовата държава е създадена за това, за да има ред и порядки. Без това не може. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Даже доста предсрочно.
    Госпожо Манолова, Вие имате думата.
    МАЯ МАНОЛОВА: Факт е, че местните обществени посредници са много малко. Според последна актуална информация само в 11 от 265 български общини има избрани обществени посредници. Това е така и поради негативното отношение на кметовете и на общинските съветници към тази институция, но и поради уредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация, според които обществените посредници в общините се избират с 2/3 мнозинство. Може би е нормално, ако изборът е такъв, какъвто е за обикновен омбудсман – тайно гласуване с половината от присъстващите. Така че тук промени в закона са нужни, но според мен още по-нужни са по отношение на най-важното качество, което би следвало да притежава един местен обществен посредник – това е независимостта. Сега кметовете и там, където функционират обществените посредници по места се опитват да ги превърнат просто в отдел от общинската администрация, а би следвало да им бъде осигурен достатъчно и финансов, и административен ресурс на местните посредници, за да могат да бъдат ефективни в защитата на гражданите. Всъщност най-нормалното нещо е взаимодействието между националния омбудсман и местните обществени посредници. Те биха могли да си бъдат взаимно полезни чрез точна информация за проблемите на гражданите по места, от една страна, от друга страна, чрез методическа помощ и ръководство, която националният омбудсман би могъл да оказва на местните омбудсмани.
    Във връзка с въпросите на Български хелзинкски комитет, свързани с изваждането на уязвими общности от незаконни постройки, според мен във всички тези случаи би следвало да се спазват хуманитарните стандарти. Какво означава да оставиш на улицата, без да си осигурил алтернативно жилище на бременна жена, на малки деца, на хора с увреждания? Факт е, че законът трябва да се прилага еднакво за всички, но също така е факт, включително и незаконното строителство, че за всяко конкретно решение трябва да се държи сметка за последиците от него, къде ще отидат тези хора и дали тяхното преместване няма да създаде допълнително обществено напрежение? Защото те така или иначе продължават да съществуват и да нощуват някъде. Тук според мен е изключително важна и превантивната дейност на общините, защото всички тези незаконни постройки, незаконни квартали не са възникнали за една нощ. Общината ги е гледала как са се създавали, как са се строили, как са се разраствали.
    Бих си позволила само да коментирам и противоречивата практика и на европейските институции и на водещи европейски държави. Съвсем наскоро всички видяхме, има информация за разрушаването на цели ромски гета във Франция, от една страна, от друга страна, също беше оповестено решение на Съда в Люксембург относно последиците, дискриминацията от поставянето на електромерите за определени групи на недостъпни места. Така че според мен, съобразявайки се с всички европейски практики и предписания, българската държава, българските общини, трябва да преценяват всеки конкретен случай и да правят това, което е най-добро за българските граждани.
    По отношение на престъпленията от омраза и дали тук да се прибавят и престъпления, свързани с пола и сексуалната ориентация, бих припомнила само още един случай плюс този случай, който господин Пенчев припомни, който е от преди една седмица – за нападението над мъж, който прилича на ром, пред очите на неговите внуци. Припомням също толкова зловещо престъпление, когато беше убит един човек Михаил Стоянов преди 7 години само защото на неоорганизации приличаше на транссексуален. В крайна сметка това също е престъпление от омраза и тук наистина проблемът е и не само в законодателството. Да, трябва да се добавят и престъпленията за транссексуална ориентация, но по-скоро е по прилагането на закона и поради невъзможност на органите на МВР и на всички разследващи органи да идентифицират, да класифицират, да определят правилно тези престъпления, като престъпления от омраза, а не просто като престъпления по хулигански подбуди или просто лека или средна телесна повреда. Впрочем, онова дело срещу Михаил Стоянов продължава вече седма година и има произнасяне само на първа инстанция пред Районния съд. Това показва и едно нежелание – на мен ми се струва – на правораздавателната система да се произнася точно по такива случаи, когато трябва естествено, омбудсманът да се бори с всички средства срещу това.
    По отношение на въпросите, които са свързани с най-застрашените и уязвими групи в обществото. За съжаление моите наблюдения са, че уязвимите групи от малцинство в България в 21 век са на път да се превърнат в мнозинство. Тук включвам и бедните, и социално изключените, и хората с увреждания, децата в риск, без родителски грижи, най-тежките проблеми в здравеопазването. Така че проблемите на малцинствените групи се превръщат в проблеми на мнозинството и е нормално те да бъдат извадени пред скоби. Според мен тук защитата трябва да бъде толкова по-силна, колкото по-уязвим и беззащитен е един български гражданин. Не бих казала кои за мен биха били най-важни. Това е все едно майка да каже кое от децата й има най-много нужда от защита или кое е любимото й дете. Правата трябва да се защитават най-вече на тези, които са в най-тежка ситуация на първо място пред скоби.
    По отношение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, на първо място според мен, трябва да бъде ратифициран Факултативният протокол към тази Конвенция, защото той дава инструментариума, чрез който трябва да бъде реализирана ефективна защита. Като тук припомням, че ако трите стълба за защитата на хората с увреждания и на тяхната истинска социализация и интеграция са достъпността на обществената среда, техническите средства и асистентските грижи, то именно в тази Конвенция в чл. 9 специално се подчертава осигуряването на достъпност на публичната среда, за което аз бих настоявала, включително и за финансовото осигуряване на тези дейности, разбира се, правото на независим живот, който е в чл. 19 от Конвенцията, което означа достатъчно финансови средства за услугата „Личен асистент”, „Помощник”, т.е. когато държавата – правителството – решават какви средства за се отпуснат за тези грижи и омбусманът трябва да присъства по време на тези заседания, на които се вземат тези решения.
    Относно въпросите, които се отнасят до еднополовите двойки, относно транссексуалните, интерсексуалните, трансджендър, наистина това са проблеми на малцинствата в България и всеки омбудсман следва да защитава проблемите и на мнозинството, и на всички малцинствени групи. Според мен би следвало конкретно да помага и да се произнася по всеки индивидуален случай на всеки конкретен човек, но тогава, когато става дума за промени в законодателството, наистина би следвало инициативата да идва отдолу. Тоест, да се чуе наистина ли тези групи искат тези промени. Аз например съм изучавала ситуацията в Америка с решаването на проблема с промяната на гражданския пол. Повярвайте, че тази процедура там е изключително трудна, сложна. Минава се през различни сита, с участието на психолози, експерти. Това са проблеми, които могат да бъдат решение след срока „Обществена дискусия”, във всички случаи след ясна позиция и ясно искане на малцинствените групи отдолу нагоре в тази ситуация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
    Колеги, сега Вие ще имате думата само аз имам една молба към Вас. Вашите въпроси да изискват по-кратки отговори, сами разбирате, че след това на всички Ваши въпроси кандидатите ще имат общо 5 минути. Нека за бъдат по-конкретни въпросите.
    Заповядайте.
    ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
    Моят въпрос действително ще бъде кратък и ясен. От периода, когато беше обществен защитник Гиньо Ганев всички политически сили декларират колко е важна институцията и как трябва да се подкрепя във времето. Въпросът ми към господин Константин Пенчев е кои бяха управляващите, които намалиха бюджета на омбудсмана и защо така че той да изпитва затруднения в своята административна дейност и невъзможност да я изпълнява? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
    Други въпроси, колеги?
    Господин Васил Антонов.
    ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП „ЛБ”): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, представители на институции, гости, уважаеми кандидати! Като заместник-председател на Комисията искам да изразя своето становище, че общественият защитник, разбира се, трябва да бъде действен. Това беше констатирано и от двамата кандидати – от госпожа Манолова, и от господин Пенчев. Хубаво е да не бъде трансмисия на управлението, а трябва да бъде наистина един обществен защитник и прави добро впечатление, така както е в зрелите общества, мандатоносителят не издигна свой кандидат, а имаме двама авторитетни юристи, обществени фигури и силна авторитетна политическа фигура.
    Моят въпрос към двамата е какво бихте подобрили за подобряване на работата на обществения защитник през Вашия мандат, независимо кой ще бъде избраният? През последната седмица – с едно изречение и приключвам – се опитах да събудя активна дискусия по отношение на електронния профил, който имах в тези дни. Наистина дискусията се получи широка. С новоизбрания омбудсман ще имам възможност да представя по-голямата част от тези въпроси, защото има и много рационални неща, има и много интересни неща. Но спирам до тук, за да дам възможност да бъдат двамата кандидати кратки и ясни в отговорите.
    Още веднъж – какво бихте променили за подобряване на работата на институцията?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
    Заповядайте.
    ФИЛИП ПОПОВ (БСП „ЛБ”): Благодаря, господин председател.
    Моят въпрос е към господин Константин Пенчев. Наскоро в едно интервю по национална медия Вие заявихте, че не очаквате да бъдете номиниран за втори мандат. В същото интервю Вие заявихте - цитирам –- че „Добрият омбудсман се познава по това, че не го номинират за втори мандат”. Броени дни обаче след това Вие приехте номинацията. Моят въпрос е, какво всъщност Ви накара да отстъпите от тази Ваша самооценка за Вашия мандат, от тази Ваша позиция и твърдения и то броени дни след като сте изразили тази позиция в национална медия? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
    Други колеги имат ли въпроси?
    Да, господин Калфин.
    КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Въпросът ми е към госпожа Манолова. Как си представяте институцията омбудсман? Може ли да бъдете равно отдалечена от всички политически сили, тъй като в публичните си изяви Вие многократно сте заявявала, че БСП е кауза за Вас и че падането на първото правителство на Бойко Борисов също е кауза? Днес къде стоите, как мислите? Има ли промяна и каква е тя? Разбира се, всеки човек търпи развитие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
    Други колеги имат ли въпроси? Няма. Те и тези са много съдържателни и интересни.
    Господин Пенчев, имате думата да отговорите.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Да, моят бюджет беше намален, бюджетът на институцията беше намален от 42-ия парламент по предложение на господин Орешарски. Това го казвам сега. Това го казах и тогава, като написах една остра позиция до правителството, до Подкомитета за изтезанията, защото тези пари бяха отнети. Бяха парите, които бяха отпуснати, за да може да работи Националния превантивен механизъм. Той работи и до ден днешен, но без тези пари, на мускули. Пак казвам. Не го казвам това, защото това правителство вече го няма, аз го казах тогава, реагирах тогава и реагирах много остро и реагирах като цяло институционално. Между другото написах писмо на премиера и на министъра на външните работи. Казах, че ще имаме проблеми с Подкомитета за всички изтезания.
    Господин Антонов, на Вашия въпрос отговорът трябва да бъде поне 15 минути. Това беше смисълът на експозето. Мисля, че има още какво може да се направи. Може би отговорът на Вашия въпрос е свързан с отговора на първия въпрос. При този бюджет – малко увеличен, но много малко – едва ли могат да се направят някакви чудеса като организация. Но аз казах, между другото, моето виждане за бъдещето и функциите на омбудсмана, защото всеизвестно е, че на една институция, която има доверието, даването на нови функции винаги е по-евтино, отколкото създаването на нови институции. Така че тук виждам и възможност за мониторинг по Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това, което казах друго е, че виждам също възможност – госпожа Манолова каза за едни регионални приемни – но тези регионални приемни нали трябва да се направят с някакви пари все пак? После трябва да има някаква регламентация. Аз не виждам нищо лошо да се направи нов раздел може би в Закона за омбудсмана тези обществени посредници, които са полезни, но не проработиха може би да бъдат свързани по някакъв начин като някакви звена към омбудсмана, за да може независимостта на националния омбудсман да се простира върху тях, а те да бъдат наистина по-близо до хората. По това може би е добре да се помисли.
    Освен това искам и друго да кажа. В много държави има много различни омбудсмани. В други държави - както е Франция – с конституционна промяна направиха Институт по права, който обединява дори Комисията за защита от дискриминация и дори Агенцията за закрила на детето. Тоест, би могло една такава оптимизация под шапката на омбудсмана всички тези дейности да се обединят. Това е вече въпрос на законодателни промени.
    На господин Попов. Да, аз казах това. Между другото това не е моя оригинална мисъл, а това е мисъл, която си разменяме с колегите омбудсмани в европейските организации на омбудсманите. Обикновено те са на същия хал, като българския. Тоест, идеята на този каламбур е ясна. Когато омбудсманът работи добре и притиска политиците, нормално е политиците да не го обичат и няма да го предложат за втори мандат. Да, сега Вие ми поставяте условие да кажа: „Ами, да, ако ме предложат за втори мандат, значи съм лош омбудсман” или пък, ако бях добър, да приема. Вижте, ще Ви кажа истината. За номинацията ми за омбудсман в 11,55 ч. в деня сряда 15.07. – 11,55 ч. казвам сериозно. В толкова часа на мен ми се обадиха и ми казаха, че аз ще бъда номиниран за омбудсман. Дотогава никой, дори нямаше идеи в медиите, че аз мога случайно да бъда номиниран за втори мандат. Винаги съм заявявал, че това е моето желание. Това е моята позиция. Не желая постове на конституционен съдия. Искам това и смятам, че е нормално да си продължа дейността. Бях някак си игнориран, пренебрегнат. В един момент получих номинацията и трябва да Ви кажа, че аз се колебаех. Колебаех се дали да приема, защото някак си ми се видя странно, че последния ден получавам номинация и някак си се уплаших да не бъда употребен. Казах си, че няма как, ако аз не приема тази номинация, тези хора, които ме подкрепиха – и организации, ще излезе, че аз съм говорил нещо едно, а после съм направил друго. Щеше да ми бъде криво. Дали съм добър омбудсман или не, ще кажат хората и, разбира се, народните представители, които ще гласуват и затова приех тази номинация. Мисля, че други въпроси нямаше.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
    Госпожо Манолова, Вие имате думата.
    МАЯ МАНОЛОВА: Какво бих променила в работата на институцията на омбудсмана, аз посветих една много голяма част от моето изложения на тази тема, но ако мога да го кажа с едно изречение. Омбудсманът ще отиде при хората. Хората няма да идват при омбудсмана, а той ще е при хората заедно с целия си екип. Смятайте, че ще ме виждате в ромските гета, на полето, в болниците, в парламента, там, където се вземат решения, там, където са гражданите с техните проблеми. Всъщност и в момента моето движение от тук да кажем до другата сграда на парламента си е един вид приемна за граждани. Аз съм имала кабинет в досегашната си активна политическа работа само 1 г. и 2 месеца, когато бях заместник-председател. Нямам кабинет, нямам приемно време. Приемното ми време е всеки ден, а кабинетът ми е навсякъде, където съм. Мисля, че това, което съм правила като народен представител, бих го правила и като омбудсман още по-ефективно, защото сега освен проблемите на гражданите имам прекалено много други ангажименти, като това да подготвям законопроекти, да ги внасям в парламента, да участвам в дебати, да правя парламентарен контрол. Сега ще имам изцяло възможността да се посветя на гражданите и на техните проблеми. Също и администрацията. Според мен сега 50 или 60 души администрация, или 40– не знам – нейното място би била навсякъде, където се вземат важни за гражданите решения, където има опасност да бъдат накърнени, увредени, застрашени граждански права. Администрацията на омбудсмана също ще бъде сред хората във всички горещи точки, в които може да се появи напрежение и тук трябва да работят хора с мотивация. Хора, които не гледат чиновнически, хора, които няма да те върнат 3 пъти и за да може да ти напишат едно писмо, дай още и тази информация. Да напишат до съответния орган и в момента, в който той върне съответния отговор копи пейс да го пратят на гражданина. Самостоятелни проверки, активност, мотивираност, мисля, че ще бъде предизвикателство да направим един екип, който да работи по този начин.
    По отношение на това ще бъда ли аз независим, обективен и равно отдалечен омбудсман, всъщност най-добрият пример за това, че е възможно, е господин Пенчев. Аз затова си позволих да кажа, че имаме някои прилики и те са чисто в някаква част от нашето партийно-политическо битие. Защото и той като мен е бил председател на контролния орган на неговата партия НДСВ, а аз съм председател на партийната контролна комисия. Той като мен е бил заместник-председател на парламентарната група, каквато съм била и аз. Така че доказано е, вижда се, че това е възможно. Примерът е до мен. А дали аз мога да го направя, това също е важен въпрос и мисля, че господин Калфин, който ми зададе този въпрос всъщност е убеден в отговора, защото ние двамата – дано не му навлека някакви партийни неприятности – но за каузата в нашия избирателен район и за гражданите от нашия избирателен район сме работили добре, рамо до рамо, независимо от това кой бил управляващ и кой е бил опозиция и сме постигнали не малко, именно работейки за гражданите на нашия град. Така че аз съм убедена, че това е възможно. Освен това и аз съм разсъждавала по тази тема. Всъщност тънкият момент в работата на омбудсмана е, бивайки той критичен към администрацията, в същото време да не бъде опозиция на властта. Опозицията е в парламента. Опозиция ще бъдат хората, които седят от лявата Ви страна. Те са БСП в парламента. Омбудсманът има други функции да защитава гражданите и да не нарушава тази тънка линия. А иначе, администрацията при ГЕРБ, при БСП, при ДПС и при всяка партия общо взето си е еднакво безобразна. Макар генерално вятърът да духа от София и да се променя по посока на вятъра от София, гражданите не могат да се променят по този вятър и до си защитават правата в зависимост от партийния вятър. Администрацията си е самодостатъчна, чиновническа, надменна, безобразна към гражданите, независимо кой е на власт. Така че според мен най-доброто за едно управление, включително и за сегашното управление е, един критичен омбудсман, който да воюва с администрацията и да защитава гражданите. Защото проблемите на гражданите на България днес, и при предишното управление - казвам го и критично, и самокритично – са крещящи и е по-добре да има институция, която да ги поема. А пък, от друга страна, ако бъда омбудсман и искам да бъда ефективна с кого ще работя? Естествено с правителството, ако искам това, което гражданите настояват да се случи реално. Естествено с парламентарното мнозинство, ако искам промените, които ще предложа в някои закони да минат.
    Така че, уважаеми колеги от ГЕРБ, ако бъда избрана за омбудсман аз ще работя именно с вас, на първо място с вас, като най-голяма парламентарна група и съм сигурна, че с изключение на някои, останалите са убедени, че можем да работим добре заедно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
    Благодаря Ви, госпожо Манолова.
    Благодаря и на господин Пенчев, затова, че бяхте точни, конкретни в отговорите си.
    С това приключваме изслушването на двамата кандидати.
    В резултат на проведеното изслушване, Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще изготви доклад, към който ще се приложи проект на решение за избор на всеки кандидат за омбудсман и ще се внесе в Народното събрание. Предполагам, че другата седмица – най-късно до четвъртък – ще бъде насрочено заседанието за избор на омбудсман, защото знаете, че ако това не стане до края на следващата седмица, ще изпуснем срока за изборите и ще нарушим правилника.
    Благодаря за това, че показахте и дисциплинираност, защото не може човек да бъде омбудсман, пък да показва как не трябва да се спазва правилник или наредби.
    Благодаря на всички присъстващи.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 16,01 часа.)








    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО
    ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
    ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:

    /Кр. Велчев/
    Форма за търсене
    Ключова дума