Протокол

---

Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 1 октомври 2015 г., четвъртък, от 16,15 часа в Огледалната зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заседанието се ръководи от Евгения Алексиева – зам.-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета, за да го гласуваме.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.07.2015 г.
3. Разни.
По предоставеният ми присъствен списък имаме 12 членове на комисията, но тъй като са членове и на други комисии, ще дойдат със закъснение и е обявено писмено как ще се гласува, има колеги, които ще гласуват и от името на други, така че имаме кворум.
Има ли други предложения за дневния ред, ако – не, ще помоля да гласуваме.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема дневния ред.
Днес гости на заседанието от Министерство на вътрешните работи са Анастасия Петканова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”, Бранимира Клисурска – юрисконсулт в Дирекция ЕС и международно сътрудничество” и Любомила Станиславова – парламентарен секретар на МВР.
От Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет – присъстват председателят г-н Никола Казаков и Калина Попянева – главен юрисконсулт.
По втора точка от дневния ред ще присъства - от Министерство на труда и социалната политика – Даниела Филипова – държавен експерт в Дирекция „Социално включване”.
От Държавна агенция за закрила на детето при Министерски съвет – Александрина Кънева – старши юрисконсулт.
Имаме и заявено желание за присъствие от Движение за защита на гражданите и държавата – арх. Пламен Генов и доц. д-р Костадин Нушев на днешното заседание на комисията.
По точка първа от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г. давам думата от името на вносителя може би на г-жа Анастасия Петканова? Добре, заповядайте.
АНАСТАСИЯ ПЕТКАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, с представения законопроект се транспонират изискванията на Директива 201332ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.
С предлагания законопроект се актуализират основанията за явна неоснователност на молбата, съобразени с разпоредбите на директивата и се удължават сроковете за вземане на решение в рамките на ускорена процедура с цел гарантиране пълнотата на разглеждане на молбата. Въведени са основания за недопустимост на последващите молби от чужденци, търсещи международна закрила с цел процесуална икономия.
Със законопроекта изрично се предоставя право на достъп до чужденците, търсещи закрила от представители на Върховния комисариат за бежанците при ООН, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, независимо къде се намира чужденецът – дали на ГКПП-та, в транзитна зона, в места за задържане или в домове за настаняване. Законопроектът предвижда текстове, с които се гарантира, че чужденците, търсещи закрила, са информирани относно реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите които следват и последиците от тях.
Процедурата по разглеждане на молбата следва да бъде организирана по начин, който дава възможност на компетентните органи да преценят всички относими факти, свързани с разглеждането на молбите, като целта е решението да се взема възможно най-бързо. Със законопроекта се въвеждат предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата в срок до три работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците и в срок до шест дни, ако е подадена до друг орган, както и произнасяне по молбата за международна закрила в рамките на 6 месеца, като при изрично посочени обстоятелства този срок може да се удължи.
Процесът по разглеждане на молбите е оптимизиран като се отменя практиката за задължително провеждане на производство за определяне на държавата-членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила и вместо това ще се провежда само при наличието на данни за компетентност за разглеждане на молбата от друга държава-членка на Европейския съюз.
В съответствие с текстовете на Директивата, настоящият законопроект заменя императивната разпоредба относно ежегодно приемане на национални списъци за определянето на сигурни държави по произход и трети сигурни държави с диспозитивна, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
С приемането на този законопроект България напълно ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на общите и най-високи стандарти, дефинирани в процеса за изграждане на Общата европейска система на убежището при строго зачитане на основните права.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви. Г-н Казаков, ако искате да допълните и Вие?
НИКОЛА КАЗАКОВ: Запознат съм с експозето. Най-общо това е директива, която сме задължени да транспонираме, така наречената процедурна директива. Новото в транспонирането ще бъде в удължаването на срока за вземане на решения на органа, който е упълномощен да взема решения. Това е новото и другото ново, това са принципите за регистрация, както ги посочват, това са до 3 дни когато се подава молба пред отговорния орган на агенцията и до 6 дни, когато се подава молба за закрила на КПП-то или пред друг държавен орган.
Също така може да се каже, че с транспонирането на тази директива ще се гарантират абсолютно всички права на чужденците, които търсят закрила, особено за регламентирането на достъпа на неправителствените организация, Върховния комисариат и други органи, които имат право да присъстват в процеса на процедурата. Общо взето това се постига с транспонирането на тази директива. Ние сме длъжни да я транспонираме и я транспонираме. Това е което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Само да кажа, че този законопроект е разгледан във водещата правна комисия, където е приет. Вчера се разгледа и в Комисия по европейски връзки и контрол на европейските фондове, където също е приет и във вътрешната, така че само нашата комисия е останала, която да се произнесе по законопроекта.
Колеги, откривам разискванията, имате думата. Заповядайте г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря уважаема госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа! Процедурата е такава, че с пълно единодушие най-вероятно и в комисиите, и в зала ще бъде приет този законопроект, имайки предвид характера му, а именно транспониращ тази директива 201332. Моят въпрос е формален, процедурен към Вас.
Първо, има ли срок за транспониране – не го споменахте, когато го представяхте. И второ – знаете добре, защото някои от вас бяхте и на водещата Комисия по правни въпроси, че в момента върви на второ четене предхождащ закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и чужденците, който утре, очевидно по график ще влезе и ще бъде финализиран напълно в Пленарна зала. Та, знаейки това, не беше ли по-удачно да се изчака пълното му финализиране, защото касае текстове и членове от Закона за убежището и бежанците, които се разглеждат и в предходния закон. Той транспонира други две директиви. Едната е 201195, а другата е 201333 пак от 26.06.2013 г. и с оглед на това – резонен е въпросът – не беше ли по-удачно наистина да се изчака финализирането му и на чисто да бъде предложен, или пък заедно с транспонирането на другите две директиви, при условие че директивата е от 2013 г. и тази да бъде транспонирана в българското законодателство в закона и по този начин три директиви щяха да обуславят един и същи закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и чужденците. Това са ми въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Господин Казаков, ако можете да отговорите.
НИКОЛА КАЗАКОВ: Имаше работна група, създадена тази година от Министерство на вътрешните работи с наше участие, която работи по транспонирането на тази директива. Да, прав сте, че е било по-редно, когато се е разглеждал закона миналата година, когато са транспонирани 201195 и 201333 било е по-редно да се транспонира и тази директива, но така или иначе при заварено положение тази година, все пак срокът беше 20 юли и ние изпълняваме решението. По-редно е било, разбира се.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Да, разбрах Ви. Тук противоречия няма. Съобразено е с предния закон.
НИКОЛА КАЗАКОВ: Да, абсолютно е съобразено с предния закон и той наистина стана един добър закон, консенсусен. Такова е становището на всички комисии и да се надяваме, че ще бъде приет тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Колеги, има ли други изказвания? Няма. Тогава да закрием разискванията и да преминем към гласуване.
Обявявам гласуване по точка първа от дневния ред – законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г. Моля гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Приет единодушно на първо гласуване.
Точка втора от дневния ред – предстои обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.07.2015 г.
Само да кажа, че този закон е разпределен и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, която е водеща. Освен в нашата комисия е разпределен и в Комисията по образованието и науката, така че ние двете комисии сме участващи.
Писмени становища по законопроекта до водещата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта са постъпили от Министерство на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето и Национално сдружение на общините в Република България. Тези становища са ви представени от експертите на нашата комисия.
От името на вносителите давам думата на г-н Кърджалиев, който да представи законопроекта.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председателстваща, уважаеми г-н председател, уважаеми госпожи и господа! Нашето предложение е продиктувано от обществен интерес. Ние уважаваме сигналите към нас от страна на религиозни хора. Многократно сме били сезирани от граждани от различни райони на страната по отношение на тази тема. Във връзка с това, както ви казах, има петиции, има подписки, ангажирани са и други институции, включително и международни. Предлагаме на вашето внимание текст, според който и според нас, би направил обществената среда и по-точно нагласите към всички религии в България, още по-толерантни отколкото са в момента.
Самият законопроект в своята същност създава в чл. 14 нова алинея на Закона за закрила на детето, а именно: „Всяко дете има право на хранителен режим, съобразен с неговата религиозна принадлежност.”
Като законодатели чрез този законопроект ние ще отправим съответен сигнал и послание към българската общественост. И убеден съм не само мюсюлмани, но и християни и евреи ще бъдат удовлетворени от този законопроект, а също дори и хората, които се определят като атеисти. Разбира се, децата са в основата на това предложение, а ние смятаме, че особено в по-религиозни семейства, когато на децата се изгражда на база на естественото право на родителите, определено отношение към религията, към религиозните норми и канони и в същото време в училище, поради липса на алтернатива, поради липса на разделяне при предлагане на храна, тези убеждения объркват децата, създават едни усещания, чрез които децата не биха изградили съответно самосъзнание и това, което родителите като послание в семейна среда им предлагат.
Мотивите ни са свързани с чисто демократични принципи, които касаят, включително и основните закони, които изграждат юридическия мир на страната, а именно залагане на демокрация, на либерализъм и по този начин смятам, че обществената съвременна среда ще стане още по-демократична и хората, имайки избор, уповавайки се на своите религиозни познания, ще са още по-удовлетворени. Начинът и редът, който ще транспонира тази норма, може да се определят, според нас от съответните официално регистрирани вероизповедания в България, може също и чрез Дирекция „Вероизповедания” когато стигнем до съответни детайли и заради това ви призовавам да подкрепите нашата идея.
Разбира се, за пример и повод за предлагането ни бих посочил и други европейски партньори. Има норми, примерно в Германия и Холандия, които предлагат също на тази условна база, а именно не на база императивните текстове, а на база право на определен религиозен човек, да избере съответния хранителен режим за детето си.
Осъзнаваме, че особено, прочитайки всички становища от съответните министерства, а също и от Националното сдружение на общините в Република България, Държавната агенция за закрила на детето, че е възможно българският законодател все още да не е стигнал до необходимостта от такъв текст в този закон, но това е нашата реакция на сигналите, които ни дават съответните избиратели и съответните хора, които ни сигнализираха. Разбирам другите комисии, но ние като комисия, която отговаря за законодателството в сферата на вероизповеданията, в сферата на защита на правата на човека, можем да дадем един позитивен сигнал, че това е възможно по един или друг начин, подкрепяйки тези текстове, въпреки че очевидната нагласа е за негативно становище по отношение на нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕСИЕВА: Министерство на труда и социалната политика, г-жа Филипова – имате думата.
ДАНИЕЛА ФИЛИПОВА: Ние сме представили писмено нашето становище и основният акцент в него е, че регулирането на хранителния режим на децата всъщност мястото му не е в Закона за закрила на детето, с оглед специфичността все пак на основните принципи, които са залегнали в този закон. Правото на различен избор от страна на религиите и към настоящия момент съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: От Държавната агенция за закрила на детето - г-жа Кънева, имате ли да добавите нещо?
АЛЕКСАНДРИНА КЪНЕВА: Подкрепяме становището, което сме дали към другите комисии. Държавната агенция за закрила на детето също така е изразила становището, че мястото на тази нова алинея не е в Закона за закрила на детето. Абсолютно еднакво е становището ни с това на колежката, еднакви принципи отстояваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, колеги откривам разискванията. Имате думата. Кой иска да вземе думата. Г-н председател, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Г-н Кърджалиев, слушах Ви внимателно. Достатъчно интелигентни хора сме, за да вярвате в това, което предлагате. Аз мисля, че не вярвате, а точно както Вие се изразихте, че от Вашите гласоподаватели, които са крайно религиозни и държат поради религиозни причини тези диети да се въведат в училищата. Също казахте, че разчитате, че освен, че другите комисии са дали такова становище, ние като Комисия за защита правата на човека и вероизповеданията, би трябвало да гледаме по-широко и позитивно на нещата, но да не забравяме, че детето е човек. Когато говорим за правата на човека, ние покриваме донякъде и правата на детето. В тази връзка, аз си мислех и вчера – кой може да определи едно дете, аз имам внуци и имам наблюдение върху децата, кой може да определи и да каже родителя или роднината на детето, какво му се яде в момента. И аз си мисля, че няма как някой да каже, точно поради изброените причини на детето „ти няма да ядеш тази храна”, а може да му се яде. И какво ще се получи, ако наистина това нещо се прави.
И точно защото говорим за етническа толерантност, мисля че тази мярка ще е против обединението на една нация, защото ние от малки ще почнем да ги разделяме – ти ще ядеш на тази маса това, а ти на онази маса – онова. В районите където има села и градове където ако не изцяло, то има училища където се учат само мюсюлмани – там може да стане и става. Сигурно и в момента е така, но аз бих казал добре, след като има училища, където се учат само мюсюлмани, те няма да се дразнят. Дали ще е пилешко или агнешко месо те няма да виждат какво има на съседната маса, че някой яде друго нещо. Това казвам независимо дали се отнася само за мюсюлманите. В някои населени места ще има и християни. Защо трябва ние децата в такава невръстна възраст да ги разделяме на мюсюлмани и християни.
Точно това е което мен ме смущава и ме кара да мисля, че тук пак се поставя поради някаква друга причина този въпрос или тази промяна в законодателството. Отново да почнем да казват политиците тези или онези разделят хората и ги настройват едни срещу други. За истинските човешки отношения най-много пречат политиците. Нека хората да си живеят живота и да не им се месим в отношенията, а най-малкото пък да се месим в отношенията на децата. Това е, според мен, най-грешното ако започнем децата да ги разделяме на християни и мюсюлмани в училище и в столовата. Благодаря.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Да отговоря, ако може.
Г-н председател, уважаеми госпожи и господа, нашата идея не е тази. Погрешно сте разбрали нашите мотиви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така се разбира.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не е. С този текст ние осигуряваме само право. То не е императивна постановка. Защото сигналите, които идват при нас, сочат следното.
В тези общини, които Вие визирате, са правени опити чрез било общинската администрация, знаете какво е положението – предучилищно, начална училищна възраст чия собственост са, правени са такива опити със съответните институции наистина да удовлетворят желанието на родителите, но това не се осъществява. И съответните институции се позовават на липсата на законова уредба. Има парадокси. И това не са парадокси само. Те са драматични развръзки, дори бих казал, по отношение на някои семейства. Ние не можем да отречем правото на родителя да бъде религиозен и второ – в този дух да възпитава децата си. Част от някои религии имат императивни постановки в своите си канони, които повеляват използването на една или друга храна. Тук не става дума само за мюсюлманите. И евреите, примерно, включвам – така наречената храна „кашер”, която се използва. И фактът, че от тази общност няма сигнали, значи че те по някакъв начин са си го решили този въпрос, а всъщност те са прекалено малка част от населението на Република България. Драматичната развръзка е следната – имаме вече няколко случая родителят, дълбоко религиозен, дълбоко вярващ казва – аз на обяд отивам, взимам детето си, то не се храни, или пък детето гладува, или носи сандвичи. Та, когато има добронамереност от страна на институциите, които определят, за тях ще бъде улеснение, ако има възможност да предложат.
Още веднъж повтарям за трети път. Това не е императивен текст. Той осигурява само право. Така както министърът на здравеопазването, примерно, може да забрани определени храни с определена наредба, така и не бива да се отрича правото на родителя, особено до достигане на пълнолетие на неговото дете, да решава с каква храна да се храни неговото дете и с каква да не се храни. И от тази гледна точка, това не може да доведе, според нас, до разединение на нацията, защото ето – контра примера е в Холандия, Германия и още няколко европейски държави, в които се прилага това. Дори не ги питат хората, виждайки ги, че са мюсюлмани, директно им предлагат имате ли нужда от специална храна. С такива мнения са идвали при нас хора.
Та, в този аспект, който визирате, че биха се появили проблеми, аз не считам че ще се получат и не споделям Вашето становище.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да кажа две думи да не става дебат. Има неща, които Вие цитирате и не са верни. Сега за бежанците в момента не питат възрастните хора, това за децата в детските градини и училища е абсурд. Това е едно.
Второто нещо – казвате няма императивност. То при вас и при изборите няма императивност, но 100 % всички отиват да гласуват защото се страхуват, че ще последват други мерки. Има контрол и дайте да не се лъжем, защото сме седнали тук да говорим неща, които са действителност. В момента, в който излезе това нещо, си представям какво ще стане в смесените райони. Пак ви казвам – там където се учат само мюсюлмани в селата или населени места, където има само мюсюлмани, сигурен съм, че никой не им сервира на децата каквото не трябва да се яде, но там няма този елемент да се дразни да вижда другото дете какво яде. Аз съм сигурен, че ще ги задължат. Вкъщи родителят сам си преценява, а когато отиде на обществено място, детето нека само да избере. Сегашният вариант дава възможност на детето като човек сам да избере, а не някой да му каже – ти сега няма да ядеш това. Като иска да яде сандвич – да яде.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Паралелът с изборите е много неудачен. След местните избори ще Ви се обадя и ще кажа – видяхте ли, г-н Велчев, че ДПС не бива да се подценява.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Изобщо не ви подценявам, точно за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Може ли да приключим диалога между вас двамата. Г-н Чолаков искаше думата.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми гости, интерес предизвиква фактът желанието на Движението за права и свободи това хранене да бъде в рамките на закона, след като тези проблеми са уредени в подзаконови актове на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Там всеки може да си избира. Защо искате да го вкарвате в закон, който няма нищо общо.
Друг въпрос – колко религии има в България? 140. Представяте ли си 140 религии да предявят искания за различен начин на хранене – какво ще стане. И прав е г-н Велчев, че няма да обедини нацията, а ще почне да ни разделя. Няма никакъв смисъл в това, така че какъв е проблемът в региона където сте правили социологическо проучване, че хората желаят, аз пък ще ви покажа статии, в които пак мюсюлмани казват, че нямат никакъв проблем с храненето на децата си. Защото все пак ние говорим за категорията деца, в която родителите определят религиозната насоченост на самото дете. Така че по-добре да се оставят децата да си растат в една спокойна обстановка, а впоследствие вече да се определят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, други колеги за отношение.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаема госпожо председател, виждам че и вносителите са само 7 от 38 човека в групата и си мисля, че дори и в ДПС не сте на едно мнение по въпроса за храненето на децата и изграждането и формирането на техните вкусове, така че и аз подкрепям напълно изказалите се преди мен колеги, че в действителност не трябва да се дискриминират и разделят децата по линия на храненето.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, благодаря. Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз съм също от такъв смесен район, не знам г-н Кърджалиев от какви източници сте набирали информация и са се оплаквали, но в нашата община живеят 12-15 хиляди мюсюлмани, аз съм на 50 години и повече и досега не съм чувал такова нещо да е имало като претенции от страна на хората. И наистина на място, както казва и г-н Велчев, реално го виждам. Представете си, че има деца вегетарианци, то има. Има и различни секти и различни организации, които проповядват сред децата и моето лично мнение е, че това наистина ще доведе до някакво разделение. Защото децата са чувствителни. Те само, че единият яде телешко, а другият яде свинско или обратно, могат да си създават допълнителни, бих казал и враждебни отношения помежду си, когато са в един клас, в едно детско заведение и т.н. Там където са компактни маси, аз мисля, че въпросът се решава от само себе си и не са нужни законодателни инициативи. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря г-н Генов. Съвсем накратко г-н Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не тези въпроси няма как да не отговоря. Те трябва да бъдат опровергани иначе какъв е смисълът на моето присъствие тук.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това са мнения, не въпроси. И Вие си казахте мнението.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ами как да не отговоря на това сега, че 7 от 38 депутати предложили. Всеки закон трябва от цялата група ли да се предлага, за да звучи убедително. Това е нелеп аргумент.
А по отношение на 140-те религии – има само няколко религии, които имат особености в хранителния режим по отношение първо на начина на приготвяне на храна и второ – на състава й. Естествено, че 140 религии няма как да имат такова желание. Трето – обърнете въпроса, който задавате на мен. Това е предубеден контекст по начина, по който интерпретирате нашата идея. Какво Движението за права и свободи може да спечели и защо да го прави на своя глава, ако такъв текст от такъв законопроект, при условие че няма обществен резонанс, който ние сме го забелязали, идентифицирали и затова ползвайки го, по този начин реагираме. Ако искате ще ви донесем и подписка от определени лица, ако това ще ви убеди, че има такива хора.
МАНОЛ ГЕНОВ: Подписки знаем как се правят, от протестъри, от други лица – ще бъдат манипулирани.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Манипулираме и какво печелим ние от това? Печеля просто тези контра продуктивни предложения и мнения, а също така и дискомфорта да им отговарям. Не си мислете, че аз съм в качеството на герой тук и с това самочувствие защитавам този текст. Има реакция от страна на хората, ние сме техни избраници, затова предлагаме реакцията, материализирана в този вид. А по отношение на вегетарианците наистина смятам, че ако наистина са вегетарианци или пък, не дай си Боже, болно дете, налага някаква императивна диета, естествено че съответните институции трябва да спазват тези предписания.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Само ако мога да кажа, че в момента в детските градини има дневно меню и обедно меню като обедното меню е тристепенно, като едното ядене е месно, едното е безмесно. Всеки може да ползва това, което харесва, което му се яде и да може да избере като хранене. В училищата има ученически столове, където също може според това какво му се яде на всяко едно от децата или според това какво трябва или не трябва да яде, също да направи своя избор. А относно здравословното хранене, по здравословни причини – там нещата се уреждат също по Наредбата за здравословно хранене на Министерството на здравеопазването, така че аз подкрепям становищата, изразени от съответните институции.
Заповядайте, г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Първо да кажа, че ние можехме това заседание да го проведем в стола оттатък, горе-долу сме в съседство с него, но и тук се превръщаме в един комплекс етнически и там ако бяхме седнали щяхме да видим, че един поръчва едно ястие, друг – друго. Горе-долу в това се убеждавам.
Предлагам да прекратим с изказванията и да преминем към гласуване на тази точка. Ясно е, че има някои специфики, но тук влизаме в прекалени детайли и никоя от тези институции, които бяха споменати не са подкрепили законопроекта именно по тази причина – влизаме в детайли, които не са предмет на закон. Те са предмет на други неща. Губим време.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩА ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре колеги, ако нямате нищо против, да закрием разискванията.
Обявявам гласуване по точка втора – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 554-01-133, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 14.07.2015 г.
За – 1, против – 8, въздържали се – 3.
Комисията отхвърля законопроекта на първо гласуване.
По точка Разни имате ли предложения? Не.
Закривам заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев