Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 12 ноември 2015 г., четвъртък, от 14:30 часа в зала № 1, Източно крило на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – Председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Имаме кворум. Част от колегите ще дойдат по-късно – имат други комисии, но са заявили участие. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г. – за първо гласуване.
2. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020г.), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8 май 2015 г.
3. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гости на днешното ни заседание са представители: от Министерство на финансите – г-н Ивайло Танев - главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България; от Комисия за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева, председател и г-жа Снежана Алексиева, главен счетоводител; от Дирекция по вероизповеданията – МС – г-н Емил Велинов – директор - не го виждам, предполагам, че ще дойде; от Държавна агенция за бежанците – МС – г- н Никола Казаков – председател; от Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) – г-жа Росица Иванова, секретар на съвета и г-жа Ахавни Топакбашян – държавен експерт в секретариата и от Движение за защита на гражданите и държавата – г-н Костадин Нушев – няма го и г-н Пламен Генов.
Това са гостите. Благодаря.
Дами и господа, минаваме по точка първа от дневния ред
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г. – за първо гласуване.
От името на вносителя давам думата на г-н Танев, главен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерство на финансите да представи законопроекта.
Искам само да ви помоля представянето да бъде в рамките на 5 минути, след това когато давам думата на различните ведомства ще моля за по 3 минути. Ние сме чели вашите изложения, всеки един от нас, запознати сме добре с тях. Просто в едно кратко експозе да кажете нещо по-конкретно, върху което да наблегнете.
И така, г-н Танев, имате думата.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, наистина не считам за практично да се впускам в основните макро икономически показатели, при който е разработен бюджета за догодина. Основно да се насочим към бюджетите на институциите, които попадат в рамките на компетенциите на настоящата комисия.
Моето мнение за тези бюджети може би не е толкова интересно – то е положително, затова предлагам да чуем представителите на съответните институции и ако има въпроси, съм готов да дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви, г-н Танев.
Колеги, аз мисля, че това е хубаво и резонно вие първо да си кажете мнението и ако има въпроси към представителя на МФ и към нас, след това ще ги подложим на разискване.
Както казах, постъпили са писмени становища от Омбудсмана на Република България, от Комисията за защита от дискриминация, от Дирекцията по вероизповеданията към МС, от Държавната агенция за бежанците към МС, така че давам думата първо на Омбудсмана – г-жа Манолова.
И г-н Велинов дойде, значи сме в пълен състав. Заповядайте.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми г-н Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, аз също ще се опитам да бъда кратка, тъй като в писмено становище сме заявили и становището си относно проекта за бюджет за 2016-та година. Факт е и членовете на Комисията по вероизповеданията и правата на човека много добре знаят, че моят предшественик Константин Пенчев нееднократно е поставял въпроса с недостатъчните средства в определения на омбудсмана, държавен бюджет. След драстичното намаляване на бюджета на институцията за 2014 г. календарна година, през 2015 г. той също е заявил, че средствата са недостатъчни, за да изпълним своите ангажименти по дейности, свързани със защитата на човешките права, следващи от редица международни актове, също и работата на омбудсмана като национален превантивен механизъм. В крайна сметка, само частично, неговите искания са били удовлетворени.
Сега, в резултат на писмените обосновки, които представихме пред Министерство на финансите, нашите аргументи са взети пред вид и МФ е удовлетворило част от нашите искания, така че с една корекция от 400 000 лева плюс, основните дейности, които досега е бил затруднен да извършва омбудсманът, ще могат да се случват през 2016 г.
Моето очакване е, че колегите народни представители ще подкрепят бюджета, който е представен от Министерски съвет, изготвен от финансовото министерство. Ще кажа само с две изречения, че увеличението на бюджета, в едната си част от 200 000 лева, е свързано с заявеното намерение да бъдат организирани пет постоянно действащи приемни в страната, тъй като през първите седмици от моята работа се сблъсках с факта, че хората имат огромно количество жалби. Само за справка ще кажа, че на ден в институцията идват по 40 жалби и в приемната приемаме по 20 души. В изнесената ми приемна в Бургас, за половин час се бяха записали 50 души, останалите просто не ги приех, така че хората имат нужда да се оплачат на някого.
Доколко ефективно омбудсманът може да ги защити, това тепърва и самата ще установявам, но така или иначе институцията е полезна и е важно да бъдем сред хората, за което са необходими малко повече финансови средства.
Останалите 200 000 лева, които са плюс, ще отидат за адекватно изпълнение на законовата функция на омбудсмана да бъде национален превантивен механизъм. Това означава, че ние осъществяваме мониторинг не само на местата за лишаване от свобода в традиционния смисъл, тоест затвори и следствени арести, но и на детските домове, домове за възрастни хора, за хора с увреждания, за хора с психични разстройства, така че там също са необходими достатъчно средства най-малкото, за да могат експертите на омбудсмана да пътуват и да извършват проверки в тези места.
Една функция, която ние не изпълняваме, но ни е възложена обаче по международни договори, е функцията на мониторинг при експулсиране на чужденци от България. Нещо, което тъй като нямаме пари, не може да си го позволим.
Надявам се, че с това минимално увеличение от 400 000 лева ще можем да изпълняваме адекватно своите функции и моят призив към вас, уважаеми колеги, е да подкрепите бюджета за омбудсмана така, както е представен от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и на Вас. Някои от колегите имате ли въпроси към Омбудсмана?
Искам да напомня все пак, госпожо Манолова, че в предварителния разговор даже поехте ангажимент, че за следващата година ще може да се намали бюджета.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Разсеях се. Една част, може би част от вас, тъй като работите с институцията от повече време знаете, че една много голяма част от бюджета на омбудсмана отива за разходи за наем. Ние не разполагаме с помещение, което да ни е предоставено от държавата, имотът е частен и наемът, наистина, е много висок. Поемам ангажимент активно да съдействам на държавата за намирането на сграда, която да е държавна или общинска собственост и при положение, че този много сериозен разход отпадне от ангажиментите на омбудсмана, това съответно ще означава, че за следващата година ще искам по-малък бюджет, значително по-малък, защото разходът „Наем” е много висок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: 80 000 лв. на месец.
МАЯ МАНОЛОВА: Поемам ангажимента да не се измъквам с аргумента – държавата нищо не ми е предоставила, а просто да положа усилия да бъде намерена сграда, в която да можем да си ситуираме дейността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще помагаме ако можем, разбира се, това е голям разход. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, да благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Нямате. Тогава да минем към Комисията за защита от дискриминация.
Госпожо Джумалиева, имате думата.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми г-н Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в днешното обсъждане, в Комисията за защита от дискриминация ние сме силно притеснени от така представения ни бюджет за 2016 г.
Бюджетът на комисията е в размер на 2 248 000 лева. За сравнение искам да ви споделя, че при създаването на комисията преди 10 години, бюджетът на комисията е бил 3 500 000. Днес, след проведен функционален анализ и след установяване, че сме единствената институция, която има повече от три пъти увеличаване на коефициента на ефективност се оказва, че ние сме, в процентно отношение, с много намален бюджет.
Друго, което искам да ви споделя и да кажа извън това, което сме представили в писменото си становище е, съгласно Парижките принципи и препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, комисията като орган по равнопоставеност, трябва да поддържа определен брой регионални офиси. За ваша информация, офиси, например в Търговище и в Смолян, са ни предоставени повече от една година, но ние нямаме възможност да отделим от фонд „Работна заплата” и да назначим в тези регионални места наши регионални представители.
Друго, което искам да акцентирам, че по щат комисията по устройствен правилник е 89 души, а за фонд „Работна заплата” ни се предоставят финанси на база 77 щатни бройки. При положение, че комисията освен в национален мащаб, изпълнява и редица функции в международен план и е участник в европейската мрежа на органите за равнопоставеност и всеки път е подложена и на мониторинг от страна на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и нашата цел и основна задача е да изграждаме квалифицирани кадри в областта на правата на човека и анти дискриминационното законодателство, мисля че финансите, които се отпускат във фонд „Работна заплата” са изключително недостатъчно, за да можем нормално да функционираме и да съществуваме, и адекватно да защитаваме правата на българските граждани. И не само на българските граждани, а на всички граждани, които се намират на територията на Република България.
С оглед на това, ви моля да подкрепите нашата институция и да направите предложение за увеличаване на бюджета на комисията в размер на 3 млн. лева. Благодаря ви и се надяваме на вашата съпричастност и това ще помогне и на хилядите граждани, които се обръщат към комисията, тъй като комисията, да не забравяме, че тя е не само орган по равнопоставеност, а разглеждаме изключително много преписки, жалби и сигнали и ние в крайна сметка сме институция, която е със социална насоченост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Джумалиева. Колеги, вие нещо да кажете?
Аз ще си позволя, госпожо Джумалиева, не да коментирам дали тези пари са достатъчно, защото сигурно не са достатъчно, но все си мисля, че ето дори Народното събрание, в наше лице, смятам че дадохме един пример и ще ви кажа – двете комисии, които бяха в предишния парламент, ние ги обединихме в една. Имаше по щат 8 сътрудника. Оставихме двама. Ето ги тези две жени – справят се прекрасно с работата. И може би, имайки предвид, говоря за всички, че администрацията в България вече е стигнала такова ниво, където аз мисля, че ако всички ние не помислим за съкращаването на тази администрация и да се намерят начини, по които да се направи по-добра организация и всеки да даде от себе си максимално повече, за да работи тази администрация, няма да можем и в бъдеще с тези, които създават брутния вътрешен продукт, явно че са недостатъчни вече средствата, за да може тази администрация да се издържа. И може би в тази област трябва да работим – пак ви казвам – не го казвам като заяждане. Просто си мисля, че ако в нашата комисия бяха дали заплатите на тези 8 сътрудници, нали знаете сега колко щяха да получават тези две сътруднички, които работят прекрасно.
Мисля, че всичко е в желание, в търсене на методи и форми, в които да се използва наличното, защото аз и в предишния бюджет, естествено прегледах миналата, по-миналата, тази година – тогава също бяхте заявили 3 млн., даже има го стенографирано, когато казахте, че поне 2,5 млн. да ви се дадат – все пак с близо 160 000лв. се увеличава бюджета. Знам, че не е достатъчно. Имате, вярно, амбицията много повече неща да се направят, да вашата институция е със социална насоченост, но за съжаление…
Не знам – колегата от Министерство на финансите може да вземе отношение, но предполагам те също са гледали да дадат максималното, имайки пред вид от други години, че с по-малки стъпки е бил увеличаван вашия бюджет. Имайки пред вид и когато са били колегите от сегашната опозиция , тогава те - управляващи с по-малко средства са могли да увеличат вашия бюджет. Като гледам другите години – 2012, 2013 не са увеличавани, след това със 120 000 лева са увеличени, ние миналата година с 92 000лв. и сега вече със 156 000 лв. Надявам се, че ако има възможност, както Вие казвате, сте институция със социална насоченост, ще гледаме да се направи нещо, но все пак трябва да се съобразяваме, че в момента толкова са финансите и знаете колко пари трябват и за здравеопазване и за ред други неща.
Колеги, да не се впускам аз в разсъждения. Г-н Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря. Уважаеми г-н Председател, това не беше просто намек. То беше директно апел, доколкото разбрах, към Комисията за защита от дискриминация едва ли не за редуциране на администрацията.
Щях да се съглася с Вас ако наистина при направен анализ установим, че паралелно на редуциране на администрацията би било удачно това да се направи, ако имаше по-малко работа тази институция. Който познава работата на Комисията за защита от дискриминация знае, че напротив – има обратен тренд. През годините, ако не са утроени, то поне са удвоени годишните дела, които се гледат, а освен това те имат и нови задължения по редица международни договори.
А освен това, това е институция, която още в зората на демокрацията беше създадена, с оглед защита по адекватен начин на изконни права и ценности на нашето демократично общество. От тази гледна точка, аз виждам напълно резонно качването на бюджета на тази институция. Фактът, че едно дело – чака се с месеци – 6, 8, 12 месеца понякога – причина за това не е невъзможността или пък липсата на капацитет. Причина за това е точно увеличеният брой на дела и увеличеният брой случаи.
И с оглед на това, аз се придържам зад искането на г-жа Джумалиева и дори може би ще направим предложение, в някакъв подходящ порядък между първо и второ четене, техния бюджет да бъде увеличен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви г-н Кърджалиев. Няма да влизам в подробности защо когато имахте възможности не го направихте по-голям, сега ние да се чудим как да го изпълняваме – това е друг въпрос.
Колеги, други въпроси имате ли. Благодаря.
Сега давам думата на г-н Казаков от Държавната агенция за бежанците. Г-н Казаков, заповядайте.
НИКОЛА КАЗАКОВ: Благодаря.
Уважаеми г-н Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Бюджетът на Държавната агенция за бежанците за 2015 г. беше 6 600 000 лв., от които 4 200 000 лв. са за персонал и издръжка и 2 200 000лв. за издръжка на агенцията като цяло. Крайно недостатъчен бюджет за 2015 г. в зависимост, знаете и от засиления миграционен натиск, като основно средствата от бюджета – недостигът – беше за храна на бежанците и за издръжка на центровете. През м. септември бюджетът на агенцията беше коригиран с близо 4 800 000 лева. Отделно успяхме сами да намерим над 2 500 000лв. дарения с цел да можем да се издържаме. Дарения под формата на ремонти, лекарства, консумативи, храна. Или с даренията и храната, от която имаше остатък от миналата година, бюджетът на агенцията набъбна до 17 млн. лева към този месец, до края на годината.
За следващата година сме заложили бюджет от 20 млн.лева на базата на 5000 души чужденци в центровете. Капацитетът на агенцията в момента е 5130 места, с възможност да се разшири до 6500.
Също така успяхме да спечелим проект за 4 200 000 евро от Европейската комисия, явявахме се на конкурс и го спечелихме и това ни помогна много за разширяване на капацитета и за други дейности. Но така или иначе 8 млн., които ни се дават за следващата година, при условие че аз трябва да обявя конкурс – давам най-пресния пример – за храна, за продукти за 2016 г., в началото на годината – сега готвим документите – само за храна ми трябват 7 млн., а целия ми бюджет е 8 млн.
Надявам се на Министерство на финансите, както други години и в предния ми мандат с отделни постановления ми даваха допълнително средства, но така или иначе към момента 8 млн. са крайно недостатъчни за издръжката на агенцията, при условие че тази година отиват на 17 млн., а знаете, че натискът няма да спира – по-скоро данните сочат, че ще продължава и парите основно отиват за издръжка и за храна. Парите за персонала са толкова, колкото са от предни години, не искаме персонал. Искаме пари за издръжка на агенцията и най-пресния пример ви дадох.
Ако трябва да обявя процедура за обществена поръчка сега, аз трябва да съм осигурил средствата по Закона за обществените поръчки, за да обявя процедурата, макар че има едно подусловие – когато има пари, тогава мога да подпиша договор. Но така или иначе тези хора трябва да се хранят. Сега правим всичко възможно пак да търсим възможности от тези средства, които ни бяха осигурили Министерство на финансите през м. септември да се запасим с определен вид продукти, но това може да стане за два-три месеца, а за цялата следваща година трябва да обявя процедура. Но 8 млн. лева бюджет, при условие че през тази година са отишли 17 млн., са недостатъчни. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Казаков. Тук няма как да кажа „съкратете малко бежанците”, защото няма как да стане. Те може би ще се увеличат. Нека вносителят да каже какво са имали предвид. Аз също съм учуден, че е такъв бюджета, но вероятно е, че ако имат повече пари, те в ход ще се отпускат.
Г-н Танев, Вие кажете ако имате нещо, защото наистина са малко тези пари.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Да, благодаря. Да, наистина са малко. То ако погледнем в закона за 2015 г. агенцията стартира с 6,6 млн., както каза г-н Казаков, сега са 8. Увеличение има, но наистина е малко. Но го има и най-вече за издръжка, храна и т.н., но това да го оставим. 1,4 приемаме, че е малко.
Пред вид, че тази година, аз сега го разбирам, отделно са предоставени по бюджета на агенцията още 10,4 млн., но моето ниво в министерството е такова, че не мога да обещая дали ще се предоставят и какви средства през 2016 г. с нормативен акт, тоест с постановление на МС. Моето мнение е, че задължително ще се предоставят. Особено, както каза г-н Казаков, този проблем ще нараства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРААСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви. Аз и не очаквах да обещавате. Ние правим тази среща, за да може Вие да уведомите ръководството на Министерството на финансите, че наистина, както г-н Казаков каза, само към настоящия момент тези, които са тук бежанците, че за тях трябват 7 млн. за изхранване, не знам как ще се оцелее ако не се осигурят допълнително средства.
Надявам се, че до гласуването на второ четене ще се направи нещо, за да се види желание от страна на правителството, защото аз съм сигурен, че няма как да не увеличите. Все пак г-н Казаков е прав, че трябва да знае за обществени поръчки с какво разполага и как да работи тази агенция. Благодаря Ви.
Колеги, вие имате ли въпроси? Да.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Имам само един въпрос – евентуално има ли изказана бъдеща помощ от всички, които са изброени тук – Върховния комисариат за бежанците към ООН, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Фонд „Убежище и миграция” и Европейският съюз някаква солидарност ще предостави ли за следващата година, защото този въпрос не е наш национален. Ние, ако е вътрешен проблем да си го решаваме вътрешно, но в края на краищата се ползваме от европейска солидарност и през седмица държавните глави на ЕС се събират в Брюксел, и в тази връзка, искам да знам дали има още нещо.
НИКОЛА КАЗАКОВ: Както казах вече за тази година 4 200 000 евро участвахме и спечелихме проект – това бяха пари от Европейската комисия. Европейската комисия дойде тук, на място – оцени точно за какви дейности конкретно ще бъдат давани парите – това бяха за преводачи, за ускоряване на процедура за признаване на статут, за три нови медицински кабинета и за разширяване на капацитета на агенцията с 400 човека. Вчера обявихме процедурата за един модул от 400 души.
Сега мислим пак да кандидатстваме за проект, но това е – кандидатстваш и вече дали ще те одобрят, дали няма да те одобрят – не е някой като правило да ти даде тези пари. Това мислим да го направим, разбира се. И както ви казах взехме и 2,5 млн. дарения - сами си търсихме пари. От една банка взехме половин милион, от друго място, от трето място и се оправихме. Слава Богу гладни и жадни хора не останаха и лекарства и всичко имаше, но така дават от Европейската комисия - по проект.
От Фонд „Убежище и миграция” има определена сума, но тя е пак за строго специфични дейности. Основно е за психологическа помощ, правна помощ – нямаме за разширяване на капацитет или за подобряване на условията. Там има от порядъка на 50-60-100 000 евро.
Върховният комисариат дава дарения, но засега за следващата година не знам. Тази година основно Българският червен кръст ни правеше дарения с консумативи, с одеала. Нали разбирате, не мога да разчитам на дарения. Като правило разчитам, но… А пък службата по убежище в Малта дава експертна помощ. С тях имаме подписан договор за година и половина – до края на м. юли следващата година. Между другото, с европейските пари имаме отделени около 1,5 млн. – аз съм го записал в доклада си за следващата година – от 1 май до 15 юни, но това са под условие, дадени пари. При условие, че държавата намери първите пари, чак тогава имаме право да ги ползваме, разбирате ли?
Съфинансирането е отделен въпрос. Този въпрос не съм го поставял, защото разбрах – вчера пратих главния секретар в Министерство на финансите, обещаха че имало там 2,8 млн. за съфинансиране, заложени – и този въпрос съм го помислил. Но така или иначе помощи дават, получаваме, но от Малта получаваме само експертна помощ. Основният ни спонсор е БЧК и Европейската комисия, ако има някои проекти. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз. Други въпроси, колеги? Няма. Давам думата на г-н Велинов – Дирекция по вероизповеданията. Г-н Велинов, Вие сте.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на комисията, народни представители, колеги!
Аз мога да докладвам г-н Председател, че нашият бюджет не е изменен – колкото беше миналата година, толкова е застопорен и сега. Доволни сме от това, което ни се дава, защото при предварителната стиковка с колегите от финансите видяхме, че нагоре не може.
Ситуацията е такава, но искам само да ви докладвам – благодарение на тия средства, които миналата година защитихте в комисията, ние успяхме да реализираме до момента от 4,5 млн. - 4,292 млн. като имам пред вид края на октомври, с което, г-н Председател, сме ремонтирали 291 църкви, 22 манастира, 45 джамии и 10 храма на протестантски вероизповедания. А от тези 307 общо храма, 12 са новостроящи се. В момента имаме от новопостроените 9, които са готови и са осветени миналия месец.
Предстои тази година да довършим във Варна, в Бургас – Меден рудник, Ахтопол, в Каспичан – много големи храмове да бъдат завършени и осветени. Аз благодаря за тази помощ, която ни се дава от държавата. Аз ще Ви предоставя този анализ, макар и непълен, в смисъл че няма последния транш, да го ползвате.
Това е, което мога да кажа и само да добавя, че това, което ни бяхте поставили като задача да направим на електронен носител една карта на молитвените домове в България е готова системата, остава да закупим – малка ще бъде обществената поръчка – един сървър и специален компютър, на който всички данни да бъдат качени, за да може всеки български гражданин като чукне на един град да види какви джамии има, какви православни храмове, какви манастири, какви други вероизповедания са там, има ли паметници на културата. С това завършвам, г-н Председател, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Велинов. Ние сме говорили по този въпрос. Това ще е много хубаво нещо, за което говорихте, защото и народни представители, пък и неправителствени организации ще видят за какво се дават тези 4,5 млн. и че това е една огромна база, която естествено по същия начин, както говореше и г-н Казаков, много пъти се намират и търсят спонсори, дарения и т.н., но естествено, че ние не можем да разчитаме, особено когато става дума за вероизповеданията, за вярата на хората, не може да разчитаме само на подаръци или на дарения. Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси? Няма. Закривам разискванията и обявявам гласуване по точка първа
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2015 г. – за първо гласуване.
Моля колеги да гласуваме.
За – 10, против 6, въздържали се – 0.
Минаваме към т. 2. Благодаря на колегите. Имате нашето съдействие.
Г-жо Джумалиева, извинявайте, ако съм ви засегнал в моето експозе, но нещата стоят така. Ще направим всичко възможно, но трябва да търсим и да се оправим по някакъв начин, всички с администрацията.
По т. 2. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020г.), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8 май 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предполагам всички сте прочели този доклад, той е доста обемист. Давам думата на г-жа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, от името на вносителя на доклада. Заповядайте, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое решение тази година настоящият административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание. На фона на огромния обем страници, който съдържа доклада ще се опитам да бъда максимално кратка и да дам визия върху това как е изготвен, какво съдържа и какви са изводите на база на всички тези страници.
Докладът отчита напредъка по изпълнение на плана за действия по Националната стратегия за 2014 г. и е изработен и обобщен от структурата, която ръководя – секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Това е административно звено в администрацията на Министерския съвет, в същото време е и определен за национална контактна точка за изпълнение на стратегията, по-точно свързващото звено между Европейската комисия и правителството на Република България.
В самото начало на изложението искам да направя уточнението, че това е административен доклад, това не е политически доклад. Ние не отчитаме развитие на определена политика. Това е административен доклад, за който всяко едно от ресорните министерства и ведомства е изготвило информация по приоритета, по който отговаря. В Националната стратегия имаме шест приоритета, така че и в самата стратегия е заложено и отразено, и написано, че всяко министерство само си залага мерките и само си планира отчитането и изпълнението, така че този административен доклад съдържа данните, фактите, подадени от отговорните институции.
По отношение на финансирането, тъй като това е последната комисия, в която ние защитаваме доклада и винаги е излизал въпроса – къде са милиардите и милионите, които са дадени за ромска интеграция. Националната стратегия няма целево финансиране или специални средства за нейното изпълнение по много причини, като една от тях е, че в България данни по етнически признак не се събират, съгласно Конституцията на Република България и други нормативни актове.
Националната стратегия се изпълнява по приоритетите чрез дейността на самите министерства и финансирането на тези дейности по приоритети става от бюджетите на съответните министерства. Това са финанси, таргетирани линии, насочени към общата политика, тоест политиката в Министерство на образованието е общият бюджет за достигане на определени мерки, така че няма как да бъдат отделени от общата политика, мерките, които са заделени за интеграция на ромска общност, както и имаме финансиране по съответни програми чрез европейски фондове или финансиране от други донори.
По отношение на структурата на доклада – докладът обхваща информация, която е подадена от отделните министерства, а на електронен носител беше предоставена информацията, която съдържа информация от 28-те административни областни центрове в България, както и всички общини, които имат мерки по изпълнение на тази стратегия. Това, което е заложено в доклада и това, което се отчита в доклада е изпълнението на общинските планове в изпълнение на Националната стратегия.
Националната стратегия е един политически документ, който определя визията за развитието на определен сектор на даденото правителство, а реалните политики се изпълняват на местно ниво, така че в местните планове – това което е в многото страници на отделните общини, които виждате, са действително мерки и дейности, които са изпълнени така, както са били заложени в национална стратегия и в същото време това, което като методически указания дадохме, за да знаем, че едни мерки без финансова подкрепа просто няма как да се реализират. Методическите указания, които бяха дадени от нашето звено, бяха мерките, които се залагат в общинските планове задължително да минат на гласуване през общински съвет. Това гарантира до голяма степен, че това което се заложи, то действително освен с финанси от европейско финансиране, това което ни критикуват европейците – къде са ви средствата от националния бюджет за тази политика – ето ние отговаряме на тези условия – че в националните бюджети в съответните институции чрез общинските бюджети, с общинските планове и чрез друго финансиране по европейски социален фонд чрез европейско финансиране.
Друго, което прави впечатление като отчет в този доклад, че през 2014 г. беше сключено споразумението за партньорство на Република България, което очертава следващия хоризонт 2014-2020 г. за изпълнение на всички политики. Смеем да кажем, че нашите общински планове, по които е даден отчет какво е свършено, ще продължат да бъдат актуализирани за следващия програмен период и то по начин както го направихме 2012-2014 г. Отново изискваме те да бъдат приети от общинските съвети. Свидетели бяхме през лятото какво се случи във Варна, но пътят е този. За да има изпълнение на определена политика на местно ниво, трябва да има консолидация на усилия на всички заинтересовани страни, така както обичаме да си казваме на проектен език.
Това е отбелязано в доклада. Какви са изводите, които обобщихме от всички тези 500 страници - че в следващия програмен период ние трябва да следваме този механизъм, ние трябва да следваме териториално-интегрирания подход, колкото и клиширано да изглежда това. Териториалният подход означава покривни мерки, които да бъдат насочени към лица, които населяват територия, в която е налице концентрация на даден вид проблем, които създават риск от изпадане в бедност и социално изключване, а от друга страна пък, интегрираният подход и това, което наистина дава резултат е да се прилага пакет от мерки, които да бъдат интегрирани с няколко сектора. Така например, мерки които ще бъдат реализирани в областта на образованието, да бъдат съчетани с мерки в областта на заетостта, жилищното настаняване и т.н.
Това е, което си поставяме като цел за следващата година, живот и здраве, пак отново да отчитаме за 2015 г. за изпълнение на мерките, показва че ние ще продължим да следваме този комплексен интегриран подход. Необходима е добра координация, необходимо е финансиране както от националния бюджет, така и от активното включване на местното ниво по изпълнение на всички оперативни програми, тъй като за разлика от предходния програмен период, както казах данни по етнически признак не се събират, за този програмен период, в три от оперативните програми ромите експлицитно са посочени като целева група.
Мисля, че това са общите послания, които излъчва този доклад и това, което е заложено как трябва да се работи в следващата година и следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз. Колеги, откривам разискванията. Имате ли някакви забележки по доклада. Аз лично - не.
Г-н Стоев, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Единствено ме интересува това – полагат се грижи, полагат се усилия за интеграция на ромите, но в изводите накрая какво се налага? Самите роми искат ли да бъдат интегрирани. Те като общност искат ли да бъдат интегрирани, защото си мисля, че това е един много труден процес. Трудно може да се реши. Ако един човек не иска да бъде интегриран, то по никакъв начин няма как влезе в обществото и да може действително да спазва законите на една държава.
Аз приветствам тези, които са интегрирани и между другото един интегриран ром, примерно, е д-р Чирков. Познават го в целия свят, не само в България.
Но в страни с развита демокрация като Америка, защото за мен Америка също има голям принос за развитие на различните етнически проблеми, защото тя е също многонационална страна, емигрантска страна – тези, които не искат да се интегрират, остават и искат да живеят по своя начин като индианското коренно население, те ги оставят в резервати. Който иска да се интегрира излиза от резервата и започва да живее както мнозинството, се казва, не както белите, защото като се каже белите, знаете че не се говори така, особено в Америка. Отива да живее при мнозинството. Който иска да живее, както са живели неговите прадеди, който иска да си прескача плета и да си краде кокошките, който иска да забива стрели в дърветата, примерно, не иска да плаща ток, значи той си остава в резервата.
Давам го като пример, който е в Америка. Въпросът с издръжката как го решават там. Там държавата им дава хазарта. Хазартът им е предоставен и аз мога да ви кажа, че по този начин се издържат. Другото, което е - има входни билети – който иска да види как действително живее коренното население – отиват и ги виждат. Те не са оставени по никой начин от държавата, така или иначе им се дава възможност да се издържат, но който не иска да се интегрира, няма сила, която да го принуди.
И аз съм сигурен, че ако някой в действителност направи универсална формула за интеграция сигурно ще получи Нобелова награда. Това исках само да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Това не е въпрос – той си направи едно експозе, неговото виждане по въпроса. Ако искате съвсем накратко, г-жо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Предполагам, че визирате индианските резервати в Америка. Имах възможността да се запозная, да ги видя, да ги изуча. Искам да ви кажа, че системата е абсолютно различна, неприложима тук при нас, но взех думата най-вече, за да ви кажа, че ние при следването на тази политика се ръководим от принципа „правиш нещо за роми с участие на роми”. Това ви уверявам, че е така и не случайно огромната втора част, която обхваща изпълнението на политиките на местно ниво, включва именно това участие на всички заинтересовани страни, защото именно гражданският сектор, тоест неправителствените организации са тези, които са хората от този сектор и които най-добре биха могли да регулират процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Иванова. Аз по същия начин смятам, че е много важно това, което правите и че трябва да има резултати. Много примери биха могли да се посочат, където има интегрирани роми, както каза и г-н Стоев. Но според мен, очаквам като народен представител от Вас законодателна инициатива. Споделяли сме с колегите, например в тези цигански махали. Аз съм бил 10 години член на училищното настоятелство в най-голямото ромско училище във Факултета. Донякъде съм запознат с проблемите, но към Вас имам една молба за законодателна инициатива. Аз мисля, че в тези райони би трябвало, примерно, полицаите да бъдат роми. Ние трябва да им дадем възможност те сами да започнат да се интегрират, както казахме, трябва да има желание от тяхна страна. И аз мисля, че там може да се направи тяхно районно управление, където самите роми да носят отговорност за действията на ромите.
В тази връзка, предполагам че и в бъдеще е необходимо да поработите върху една законодателна инициатива, която би помогнала за по-бързо интегриране на ромите.
Благодаря. Колеги, има ли други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Да минем към гласуване на втора точка.
По втора точка заедно с мониторинговия доклад предлагам да гласуваме и проекторешение, което касае точно приемането на този доклад. Аз ще ви го прочета.
Проект за решение по Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8 май 2015 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с раздел VІІІ „Мониторинг на изпълнението”, т. 6 от Националната стратегия за интегриране на ромите (2012-2020 г.)
Р Е Ш И:
Приема за сведение Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на роми.”
Това е решението, което предлагам да влезе в зала, за да бъде гласувано, заедно с доклада.
Моля гласувайте.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
По точка „Разни” нещо имате ли да споделите, колеги? Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев