Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 21 януари 2016 г., четвъртък, от 14:30 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, добър ден на всички. Добър ден и на новите колеги, които са от днес членове на нашата комисия. Желая ви и на вас успех в благородната работа на комисията, която касае права на човека. И задължения, естествено, да напомня, че не става дума само за права, защото комисията е и по вероизповедания, което е задължение.
Да започваме. Вие сте запознати с дневния ред – една единствена точка
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на кандидата за заместник-омбудсман.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно болшинство.
Както знаете при нас е кандидатът за заместник-омбудсман г-жа Диана Петрова Ковачева – всички я познавате.
На заседанието присъства и г-жа Мая Манолова-омбудсманът на Република България, също позната фигура. Присъстват и представители на неправителствените организации и медии – ще ги зачета за сведение. Сдружение форум „Средна класа” – Стефан Стойков, Обединени езически вероизповедания – Николай Въжаров и Христо Бойчев, Движение за защита на гражданите и държавата – арх. Пламен Генов и от Фондация „Български манастири и църкви” – Светозар Филипов.
Заседанието е открито и се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. Изслушването ще се проведе съгласно процедурните правила, приети с решение на Народното събрание от 14 януари 2016 г.
В деловодството е постъпило предложение от омбудсмана – г-жа Мая Манолова на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана. Към предложението са представени всички изискуеми, съгласно раздел І, т. 2 документи, а именно – писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование и декларации. Предложението за кандидата, заедно с всички документи са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание.
В комисията не са постъпили становища и въпроси от неправителствени организации и медии. Към предложението г-жа Манолова е приложила постъпилите при нея писма в подкрепа на кандидатурата на г-жа Диана Ковачева от Сдружение „Франкофонски клуб за развитие”, Фондация „Български център за джендър изследвания”, Съюз на юристите в България, Център за либерални стратегии, Сдружение „Гражданско общество и право”, Европейски институт и от г-жа Дарина Тодорова. Те са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание и вие сте запознати с тях, надявам се. Съвсем накратко ще ви представя основните акценти в тях.
Подчертават се високият професионализъм и личностните качества на г-жа Ковачева. Изтъкват се успехите й като министър на правосъдието и утвърден правен експерт, както в областта на международното и европейско право, така и във вътрешното право. Изразяват се мнения, че дългогодишният й опит в неправителствения сектор и ангажирането й с изключително важни сфери на обществения живот в защита на правата на човека и уязвимите групи в обществото, противодействие на корупцията и други, ще допринесат за ефективната работа на институцията омбудсман в унисон с европейските политики в тази област.
Преди да пристъпим към изслушването ви уведомявам, че представените документи са проверени и кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Да ви припомня накратко процедурите при изслушване на кандидата.
Кандидатът ще бъде представен от вносителя на предложението в изложение в рамките на пет минути. След това кандидатът ще направи своето представяне до десет минути, след което народните представители могат да задават своите въпроси към кандидата до три минути. Кандидатът ще отговоря до изчерпване на всички въпроси в рамките на пет минути. На изслушването ще се води пълен стенографски протокол, който възможно най-бързо ще бъде качен в сайта на Народното събрание.
И така давам думата на г-жа Мая Манолова - омбудсман на Република България, вносител на предложението за представянето на г-жа Диана Ковачева.
Г-жо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ковачева, на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана и в съответствие с приетите от парламента правила за избор на заместник-омбудсман, внесох в Народното събрание кандидатурата на Диана Петрова Ковачева за заместник-омбудсман.
Няколко думи за това как се стигна до това предложение и на практика до днешното изслушване. В изпълнение на ангажимента, който поех и пред българския парламент в деня на моя избор, за публичност и прозрачност в работата на институцията и за реално взаимодействие с гражданските организации, се обърнах към неправителствения сектор в средата на месец ноември за предложения за заемане на позицията заместник-омбудсман. До 2 декември гражданските организации направиха пет предложения, които отговаряха на изискванията за заемане на този пост. След преглед на представените документи, мотивационните писма и след интервюта с всеки един от тези кандидати, на 11 декември внесох в Народното събрание пет предложения за заместник-омбудсман, изхождайки от разбирането, че изборът трябва да се проведе в условията на състезание. На 18 декември парламентът ми върна предложенията с молба да внеса едно предложение за заместник-омбудсман, което да бъде обсъдено от вашата комисия и от Пленарна зала, в резултат на което аз проведох публично изслушване в институцията на оОмбудсмана на 12 януари на петимата участници в така наречената „къса листа”, след предварителното пресяване на всички предложения. Изслушването също беше публично, в присъствието на медиите, беше отразявано по телевизия БНТ 2 и пълен запис на изслушването можете да видите на сайта на институцията омбудсман, за да придобиете впечатление за това какви бяха другите кандидати и как протече това изслушване.
Предварително бях обявила правила, методика и критерии за оценка на всеки един от кандидатите и авторитетна комисия в състав: проф. Екатерина Михайлова, проф. Мръчков, проф. Стойчев, проф. Евгени Танчев, проф. Пламен Киров, адвокат Доковска, Борислав Цеков и главния секретар на институцията омбудсман оцениха кандидатите по предварително обявената методика, в резултат на което се получи следното класиране. С най-много точки – 22 – на първо място беше класирана г-жа Диана Ковачева, на второ място с 16 точки – досегашният заместник-омбудсман г-н Исмаил и останалите трима кандидати заеха трето място с по 14 точки. В резултат на това, аз внесох днес на вашето внимание кандидатурата на г-жа Диана Ковачева за заместник-омбудсман.
Няколко думи за нейната биография. Тя е завършила право в Юридическия факултет на Софийския университет и притежава магистърски степени по право на Европейския съюз, както от Софийския университет, така и от университета Нанси 2 във Франция. Тя е доктор по международно право и по международни отношения и има няколко специализации в областта на правата на човека. Диана Ковачева, всички знаете, е дългогодишен директор на авторитетната неправителствена организация „Прозрачност без граници”, на нейния български клон и в периода 2011-2013 година беше министър на правосъдието от първия кабинет на Бойко Борисов. В момента тя е научен сътрудник в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и е преподавател по международно право в УНСС. Владее английски, френски и руски език.
Видно от предложенията, които съвсем изчерпателно бяха представени пред вас от председателя, г-н Красимир Велчев, включително и от предложението, направено от Асоциация „Прозрачност без граници”, Диана Ковачева притежава необходимите морални, професионални качества, необходимата експертиза в защита правата на човека и защита на значими обществени каузи и е абсолютно подходяща за заемане на длъжността заместник-омбудсман. Тя се е занимавала активно, което се вижда от нейната биография с научна и преподавателска дейност в областта защита на човешките права и противодействие на корупцията и е показала, че има волята да защитава, както интересите на отделните граждани, така и обществения интерес.
Участвала е в редица кампании по наблюдение на избори, по конфликт на интереси, по противодействие на корупцията, за прозрачност на обществените поръчки и на решенията в съдебната система.
Тя има и доста сериозен административен опит като директор на „Прозрачност без граници” и като министър на правосъдието.
Представянето на Диана Ковачева по време на изслушването в институцията на Омбудсмана беше блестящо, наистина впечатляващо, с демонстрация на знания, опит, експертиза в областта на защита на човешките права и наистина в резултат и на това изслушване, и познавайки Диана Ковачева, съм сигурна, че ви предлагам човек, който активно, сърцато ще работи по каузата защита на човешките права и защита на обществения интерес.
Мисля, че при нейния хъс и желание за работа, ако вие като народни представители в комисията, а след това и в Пленарна зала, подкрепите предложението за Диана Ковачева и ако тя бъде избрана за заместник-омбудсман наистина ще има един работещ, активен, действен, непримирим екип в наше лице, който ефективно ще защитава българските граждани и който ефективно ще взаимодейства с парламента, с всеки един от вас и с всяка една от парламентарните групи, защото освен мен, в качеството ми на народен представител, по-голямата част от вас познават и Диана Ковачева в качеството й на министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-жо Манолова. Сега давам думата и на г-жа Ковачева.
Имате думата, г-жо Ковачева.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа, благодаря ви за възможността да представя причините, поради които проявявам интерес към позицията на заместник-омбудсман. Възползвам се от случая да благодаря и на всички неправителствени организации, които изпратиха писма за подкрепа, а също така и на Асоциация „Прозрачност без граници” за това, че ме номинира за тази позиция.
Мотивацията ми да се кандидатирам за длъжността заместник-омбудсман е свързана със специфичния фокус, който има тя, а именно защита на правата на човека. Целият ми професионален опит и като директор на „Прозрачност без граници”, и като министър на правосъдието, а също и опитът ми в научната работа ми дадоха възможност да се запозная задълбочено с проблемите, свързани със защита на правата на човека.
Специфика в работата на омбудсмана е, че той трябва да бъде много близко до хората. Трябва да реагира бързо и да взема бързи решения за решаване на техните проблеми, защото има лица и групи лица, за които Омбудсманът е надежда, понякога последната надежда за справедливост – това са децата в риск, това са жените - жертва на домашно насилие, това са лицата с умствени увреждания, лицата с физически увреждания, малцинствата, възрастните хора.
Друга специфика в работата на омбудсмана е, че той трябва да бъде гъвкав, трябва да се адаптира лесно към променящата се среда, към променящите се проблеми, с които хората се обръщат към него. Трябва да търси системните нарушения на правата на човека, онези които засягат наистина големи групи от хора.
Независимо от трите нива на защита и национално, и европейско, и международно, правата на човека много често са нарушавани. Независимо, също така от прилагане на принципите на добра администрация, ние все по-често сме свидетели на непрозрачно вземане на решения, на некачествени административни услуги и за огромно съжаление, нерядко и на корупционни схеми. Именно затова, аз наистина подкрепям заявената още в началото на мандата на г-жа Манолова идея за проактивен подход на институцията на омбудсмана. Омбудсманът трябва да търси нарушенията на човешките права. Това на практика му дава възможност и законодателната рамка чрез откриването на приемни по места, чрез проверките, чрез възможността да се самосезира и да разширява обхвата на проверките, чрез възможността да сезира Конституционния съд, а също така и да сезира върховните съдилища в случаите на противоречива съдебна практика, а не на последно място и възможностите, предвидени от закона да дава становища и да предлага усъвършенстване на законодателството в областта на човешките права.
В своята работа аз залагам на екипността и прозрачността и се ангажирам да работя за това, заедно с г-жа Мая Манолова, да утвърдим институцията на омбудсмана като коректив на лошата администрация. Ангажирам се също така да прилагам последователно принципите на сътрудничество и партньорство защото, според мен, причините за нарушаването на човешките права много често са комплексни, те са гранични, те засягат няколко области и по тази причина е много трудно и не е по силите само на една институция да се справи с тези проблеми. За това е необходимо и сътрудничество, и партньорство.
Според мен работата на заместник-омбудсмана е много тясно свързана с работата на самия омбудсман и по тази причина няма как заместник-омбудсмана да представи своя самостоятелна отделна стратегия за своята работа. Аз лично виждам ролята на заместник-омбудсмана в подпомагане на омбудсмана по всички въпроси, които са текущи, пред които е изправена институцията на Омбудсмана, при определянето на приоритетите в работата на тази институция, при определянето на рисковете за защита на човешките права.
За мен един от наистина важните проблеми, върху които аз бих се фокусирала в моята работа е адаптирането на националния превантивен механизъм към условията на българската среда. Националният превантивен механизъм е един уникален механизъм за сътрудничество между националното ниво, в случая институцията на Омбудсмана и ООН - международното ниво, подкомитета за забрана и за превенция на изтезанията. На практика чрез конкретни проверки на място, планирани или инцидентни, в местата за задържане или изтърпяване на наказание - лишаване от свобода – институцията на омбудсмана би следвало да прави препоръки към институциите за подобряване на средата в тези институции, така че насилието в тези непублични заведения, на практика да стане невъзможно. Разбира се, ние все още не сме много близо до тази цел и затова си мисля, че е важно да се преосмисли начина, по който работи този механизъм, така че предложенията, които се правят да бъдат реализуеми. По-голямата част от тях вече са правени през годините, но се оказва, че най-вече поради липса на финансови средства, те не могат да бъдат приложени. Затова аз лично си поставям за цел да инициирам преосмисляне на начина, по който този механизъм работи.
Задължително е създаването на публичен регистър за мерките по принуда, какъвто все още не съществува. Задължително е да бъде създаден информационен регистър за обмяна на информация между институциите, които имат отношение към въпросите, свързани с изтърпяване на лишаването от свобода или пък задържането. Това са Министерство на правосъдието, самите затвори и общежитията, Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и още много институции, които имат отношение по тези въпроси.
И не на последно място, според мен, ключово значение има и препоръка на Съвета на Европа, между другото, е приемането на превантивен механизъм за защита. Той се състои от два елемента. На първо място механизъм за бързо и задълбочено разглеждане на жалби на лица, които са задържани или лишени от свобода и на второ място, създаване на самостоятелен механизъм за обезщетяване на лица, които са станали жертва на насилие в тези институции. И тук става въпрос за механизъм, който да е различен от този по Закона за обезщетяване от вреди, настъпили от работа в държавните и местни органи. Такъв механизъм въведохме през 2012 година за обезщетяване на жертвите на бавно правосъдие и той наистина работи добре.
Аз лично си мисля, че в работата си омбудсманът трябва да прилага няколко много важни принципа. На първо място това са принципите за прозрачност и отчетност, но също така и принципите за независимост и ефективност.
Смятам, че няма как в рамките на няколко минути да изброя всички важни области, в които омбудсманът трябва да работи, но не мога да не спомена защита на правата на потребителите, защита на правата на онези, които се ползват от услугите на администрацията. И не на последно място защита на онези лица, на които е отказан достъп до правосъдие, достъп до здравеопазване или достъп до образование.
Ангажирам се пред вас, ако подкрепите моята кандидатура, да работя с необходимите за тази позиция професионализъм и почтеност, да бъда непримирима към нарушенията на човешките права и се ангажирам да мотивирам моите колеги да бъдат чувствителни и да се отзовават към болката и страданието на хората, които се обърнат за помощ към институцията на омбудсмана. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ковачева. Като имам предвид, че дълги години съм слушал и омбудсмана, намирам едно перфектно допълване между вас двете, което се надявам и съм убеден, че ще накарате много от институциите, като примерно Комисията за защита на потребителите да заработят много, много по-ефективно или други сфери, където според мен, контролът е много занижен и се надявам да ги накарате да работят както трябва.
Колеги, тъй като няма постъпили въпроси от неправителствени организации и медии ще ви дам думата на вас за въпроси. Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател за разбирането, тъй като трябва да отивам на друга комисия. Аз имам един такъв въпрос, който между другото може да бъде и към вече избрания омбудсман.
Уважаема госпожо Ковачева, Вие сте с впечатляваща биография, професионална най-вече, но имам такъв въпрос към Вас, тъй като някак си този казус изчезна от полезрението и на предишния омбудсман, не виждам да е влезнал в полезрението Ви и сега. Какво имам предвид?
Резонно е това, което говорите – незащитата, неефективната защита на потребители, на граждани и т.н. Но има един друг вид ощетяване на гражданските права, който е свързан с действията на колективните органи, най-вече на общинските съвети. Какво имам предвид? Чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България казва, че всеки акт на общинския съвет може да бъде обжалван от гражданите. Де факто това, обаче не е така, тъй като има за съжаление тълкувателно решение на Конституционния съд, което за още по-голямо съжаление отдавна е морално остаряло. Всъщност тези граждани, които са дръзнали да защитят правата си за незаконосъобразни, за нищожни решения на общинските съвети, не само че не получават тази защита, а де факто получават, затова че са демонстрирали по някакъв начин защита на гражданските си права, наказания. Наказанието се изразява в най-високото присъждане на юрисконсултски възнаграждения като разходи. И обикновено изведнъж се появяват по двама-трима юриста както на общинския съвет, така и на общината и става една сериозна сума.
И другия голям проблем, който предполагам, че Вие с г-жа Манолова като юристи, ще го разберете знаете, че АПК, когато е подадена жалба, независимо дали жалбоподателят по административното производство има правен, или няма правен интерес, съответните съдилища са длъжни да извършат служебна проверка на съответния административен акт – дали той е нищожен, или той е законосъобразен. Това нещо също не се прави. Това е масово нарушение на човешки права по един непряк път и аз моля и ви го поставям като въпрос да обърнете внимание на този сериозен казус, защото той засяга съдбите на хиляди български граждани. Това е, което исках да кажа. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров. Други въпроси, колеги. Господин Стоев, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Ние в битието познаваме госпожа Ковачева като доказан професионалист, изграден специалист, екипен играч. Аз също мога да приветствам нейната кандидатура и това, че на 12 януари когато е проведено изслушването на петимата кандидати, е събрала най-много точки при отговорите на въпросите и изложението на нейните виждания за развитието на омбудсмана като институция. Може би сте абсолютно права, госпожо Ковачева, като казвате, че това е последната надежда на гражданите на Република България, институцията на Омбудсмана, но в тази връзка и като специалист по защита на човешките права, искам да ви попитам дали смятате, че езикът на омразата е нарушение на човешките права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРЕСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоев. Има ли други? Господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Ковачева, присъединявам се към оценката, че по време на конкурса, на който участвахте се представихте блестящо и наистина аз нямам съмнение, че с качествата, които имате и ако получите доверието на Народното събрание, ще се справите чудесно, така че съвсем накратко.
Моят въпрос е – при това законодателство къде виждате конкретно своето място със своите функции, като знаем, че в тази институция водещото е националният омбудсман. Как виждате своите функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси? Няма.
Госпожо Ковачева, заповядайте да отговорите на тези въпроси.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви.
По първия въпрос, доколкото успях да вляза във въпроса, доколкото разбирам става въпрос за противоречива практика. В този смисъл едно от правомощията на омбудсмана е да поиска в случаите на противоречива съдебна практика тълкувателно решение, в случая по всяка вероятност от едно от върховните съдилища. Омбудсманът няма право да се намесва в работата на съдебната система и на Висшия съдебен съвет и това е едно от ограниченията в неговата работа – безспорно дразнещо. Но тогава когато става въпрос за противоречива съдебна практика, той има право да поиска тълкувателно становище и смятам, че ако случаят е наистина такъв, би следвало да се предприемат стъпки за сезиране на едно от върховните съдилища, за да даде становище по този въпрос.
А по втория въпрос, свързан с езика на омразата. Езикът на омразата е много тежко нарушение на човешките права. Това е по-конкретно нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, правото на личен живот. Европейският съд в Страсбург има последователна практика, в която години наред установява, че езикът на омразата е не просто нарушение на човешките права по принцип, а е конкретна злоупотреба с права. Злоупотреба с едно много ясно право и това е правото за свободно изразяване. В своята практика съдът в Страсбург досега не е допуснал никога да даде защита на слово на омразата, дори и в случаите когато то не призовава към насилствено действие. Практиката е абсолютно последователна и това, че езикът на омразата не се толерира, той е недопустим и абсолютно несъвместим с демократичните ценности на европейските държави, които са членки на съвета.
По отношение на това къде е мястото на заместник-омбудсмана, аз наистина много вярвам в екипната игра. И в това, че човек сам не може да постигне успех, винаги зад гърба си трябва да има един силен екип. И затова, аз лично смятам че ще дам всичко от себе си, за да подпомогна работата на г-жа Манолова. И заедно с това аз виждам ролята на заместник-омбудсмана не в отделни проблеми, а във всички проблеми. И не само в проблемите, а във връзката на омбудсмана с експертите в институцията. Аз винаги съм работила с експерти и смятам, че работата в тясно сътрудничество с експертите, е работа точно на заместник-омбудсмана.
И както казах, стратегическите приоритети, които се определят, мисля че анализът, който ще получава заместник-омбудсманът от експертите, бих могла да представям на омбудсмана, така че да я ориентирам в това къде са в момента проблемите с човешките права, защото както казах, проблемите са динамични, непрекъснато излизат нови проблеми, човешките права, за съжаление, са тежко нарушавани непрекъснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ковачева. Госпожо омбудсман?
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Велчев, тъй като въпросът на господин Байрактаров беше и към мен, искам да използвам случая, че съм на заседание на вашата комисия, за да информирам народните представители какви действия съм предприела по отношение на юрисконсултските възнаграждения и евентуално какво смятам да предприема за в бъдеще.
Прав е господин Байрактаров в своята оценка, че налагането на високи юрисконсултски възнаграждения от институциите в съдебното следствие е несправедливо. Аз бих продължила неговата мисъл и ще кажа, че определянето на високи юрисконсултски възнаграждения представлява препятствие и недостиг до правосъдие за българските граждани, защото в моите приемни в страната вече много често се срещам със ситуации, в които гражданите обясняват, че не оспорват административни актове на социалното министерство, на НОИ, на ТЕЛК, на всякакви организации по простата причина, че те начисляват сериозни юрисконсултски хонорари, които гражданинът в крайна сметка ако загуби делото, не е в състояние да плати и страхът от това, че може да получи такава сметка, ги спира в много от случаите, да потърсят своите права пред съда.
В тази връзка аз съм подготвила едно искане до Конституционния съд за това да бъде разтълкуван адекватно съответния текст в Гражданския процесуален кодекс, в смисъл че юрисконсултски възнаграждения се дължат от гражданите само в случаите, за които е доказано, че те са заплатени на съответните юрисконсулти. Давам един много разбираем пример. Топлофикация през миналата година е завела 15 000 дела, които са по заповедното производство, тоест работата на юрисконсулта е просто подготовка на една бланка. За всяко едно от тези дела има присъдени 300 лева юрисконсултски хонорари. Това са 4,5 млн. лв., които са присъдени в полза на Топлофикация, които тя естествено не е платила на своите юрисконсулти. На следващата фаза тя пише по 350 лв. за продължаване за частен съдебен изпълнител и сумарно тези 15 000 дела, ако приемем, че са минали през фазата съдебно изпълнение, носят на Топлофикация близо 10 млн.лв., които излизат от джоба на столичани.
Сега организирам кампания това безобразие да се прекрати. Ако всички тези дружества и институции не се откажат доброволно от това бреме, което налагат на гражданите, които си търсят правата пред съд, ще се обърна първо към Конституционния съд, а след това към Народното събрание и много се надявам вие да следите този процес в развитие и ако се стигне до внасяне на конкретни предложения, да ги подкрепите в Пленарна зала. Така че моето впечатление е, че навсякъде със сигурност и във вашите избирателни райони има хора, които имат бариера пред обръщането към българския съд, поради тези несправедливи възнаграждения, които си получават институциите заедно със съдебните решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова. Аз лично желая много успехи на Вашия екип в борбата с монополите и много късмет. И аз мисля, че ще имате нашата подкрепа в парламента. Вие ни познавате, ние ви познаваме и нашата обща цел е да си помагаме, така че работата ни да бъде в интерес на всички граждани.
Благодаря Ви още веднъж.
В резултат на проведеното изслушване, Комисията по вероизповеданията и права на човека ще изготви един доклад, който няма да бъде гласуван, а ще бъде доклад за начина, по който е проведена процедурата по изслушване на кандидата за заместник-омбудсман. Към доклада ще бъде приложен и проект за решение за избор на заместник-омбудсман, който ще бъде внесен в Пленарна зала. Засега идеята е тази точка да бъде разгледана още в сряда сутринта, стараем се да не ви пречим в бъдещата ви работа, за да може по-бързо да влезете в тези задължения и да може спокойно да си гледате работата.
Колеги, закривам заседанието и приятен ден и на вас.

(Закрито в 15,05 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев