Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 26 май 2016 г., четвъртък, от 14:30 часа в зала № 1, Източно крило в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание на комисията. Имаме кворум. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г. № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на 30.03.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г.
3. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гости на днешното ни заседание, колеги, са: Мая Манолова – Омбудсман на Република България, Красимир Ципов – зам.-министър на вътрешните работи, Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” на Министерство на правосъдието, Олег Петков – зам.-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” на ДАНС, доц. д-р Костадин Нушев и арх. Пламен Генов от Движение за защита на гражданите и държавата и Гражданско движение за духовно развитие „Разковниче”.
Здравейте и добре дошли, моля заповядайте всички на масата.
И така минаваме към първа точка от дневния ред - Обсъждане на доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г. № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на 30.03.2016 г.
Искам да кажа предварително – така и се споразумяхме с г-жа Мая Манолова – съвсем накратко да представи доклада и идеята ми, колеги, е през следващите седмици, може би до края или в средата на следващия месец, да направим една среща само с нея и членовете на комисията, в която да обсъдим не само дейността – по-подробно, и вие ако имате някакви въпроси, а и да направим, така щото да споделим как и по какви начини можем и ние да помогнем, като законодателен орган като подпомагаме дейността на Омбудсмана, ние по този начин помагаме за решаване на проблемите на нашите избиратели.
Точно влезе и представителят на Комисията за контрол на КЕВР – Искрен Веселинов, точно това споменавахме, той знае и моето участие в тази комисия и непрекъснато поставяните въпроси. Много са въпросите и там са много жалбите, както и във Вашия доклад.
Г-жа Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми г-н Велчев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието на комисията, наистина ще се постарая да бъда кратка в представянето на доклада за работата на Омбудсмана за 2015 г., но тъй като моето виждане за краткост със сигурност няма да съвпадне с вашето, предлагам в момента, в който си поизчерпя лимита, да ми напомните, пък аз ще се опитам най-важните проблеми да ги поставя в самото начало.
Ще започна с това, че през миналата година беше чествана 10-годишнината на институцията Омбудсман. Всъщност Омбудсманът в България е най-младата институция спрямо своите колеги в Европа, но мисля че се направи немалко. Аз наистина се гордея с направеното от моите предшественици – г-н Гиньо Ганев, който създаде институцията като такава и г-н Константин Пенчев, който й придаде солидност, стабилност. В момента аз надграждам на това, което направиха двамата мои предшественици.
Съществува разбирането, което се е насложило през времето, че Омбудсманът е арменският поп, последната спирка, утеха, надежда на хората, гара-разпределителна на жалби и подобни сравнения, които показват, че според гражданите Омбудсманът може да изслуша, но едва ли може ефективно да съдейства за решаването на конкретни проблеми на българските граждани. И това е така, според насложилите се убеждения, защото, видите ли, правомощията на Омбудсмана били изключително ограничени. Искам да ви кажа, че това изобщо не е така и докладът през 2015 г. е едно ярко доказателство, затова че институцията има достатъчно правомощия, така че тя може да бъде много ефективна в решаването на конкретни проблеми на българските граждани.
Всъщност кои правомощия на Омбудсмана са упражнени особено активно от моя предшественик през 2015-та, пък и от мен през последните два месеца на тази година. През 2015 г. се е смятало, че основната работа на Омбудсмана е да отговаря на жалби по конкретни проблеми на гражданите и във връзка с тези жалби да отправя препоръки, предложения, становища до съответните компетентни органи, което моят предшественик е правил много активно. Също така да сезира върховните съдилища за произнасяне с тълкувателни решения, Конституционния съд с жалби за противоречащи на Конституцията, закони, които накърняват правата на гражданите.
Това, с което аз се заех още в първия момент от моето стъпване като Омбудсман, е да уплътня функцията на Омбудсмана, дейността на Омбудсмана и да използвам всички негови други правомощия, които през времето не са използвани активно, като например правото на косвена законодателна инициатива – вече упражних такова по отношение на бюджета на здравната каса, Закона за равнопоставеност на половете. В момента подготвям пакет от законопроекти, които със сигурност първо ще минат през тази комисия, след като бъдат депозирани при г-жа Цачева по темата колекторски фирми - арбитражни съдилища, които са един паразит върху гърбовете на българските граждани днес. Освен това възродих традицията да бъдат провеждани дискусии, обсъждания по важни проблеми на българските граждани още в края на миналата година, през последните й два месеца, да се изготвят доклади. Първият специален доклад беше изготвен в края на миналата година. Той е посветен на проблемите, които създават на гражданите топлофикационните дружества. Активно се занимавам и с посредничество между граждани и групи от граждани и държавните институции. Справка – последните драми около приемането на изборния кодекс. Така че, според мен, бъдещето на институцията е в уплътняването на тези правомощия, които са полезни и за хората, и за институциите.
Малко статистика – през 2015 г. общо жалбите са 6202, които са постъпили в институцията и те са с 5 % повече от жалбите, които са постъпили през 2014 г. Само ще кажа, че за последните два месеца – ноември и декември през миналата година когато аз встъпих в длъжност като омбудсман са постъпили 30 % от жалбите, тоест за два месеца 30 % от тези, които са през цялата година и с 1200 повече за същия период от миналата година. Гражданите, които непосредствено са получили съдействие от Омбудсмана – по жалби, с посещения в приемната, на пряката телефонна линия, от посещения в страната са 15 584.
Аз няма да се съсредоточавам върху конкретните числа и сравнения – можете да ги видите в доклада и на сайтовете, които вървят зад гърба ми, само ще дам няколко числа, които биха били любопитни за това как се движи този процес през тази година. Ако през миналата година, за цяла година, са постъпили 6500 жалби, от началото на тази година до началото на м. май, реално за пет месеца, постъпилите жалби са били 4506, тоест с темповете, с които вървим, ще има два пъти повече жалби на граждани до институцията. Същото е и с гражданите, които посещават приемната – те са два пъти повече, както и гражданите, които звънят по телефона и се обръщат към нас през фейсбук, което означава, че кипи наистина много активна работа по решаване на конкретни въпроси на българите, които се обръщат към институцията на Омбудсмана.
Важна е също така и приемната на Омбудсмана. Освен постоянно действащата, за справка казвам, ако се обръщат към вас граждани, можете да ги информирате, че всеки ден от 9 до 17 ч. приемната на Омбудсмана е отворена, там има мои експерти, телефонната линия е открита, жалби се пускат и по интернет, всеки четвъртък лично приемам граждани в институцията, като тук имам един огромен грях, извинение към хората за това, че в момента записаните за лична среща с мен са вече над хиляда. Практически физически нямам възможност да се срещна с всички.
Ако има недоволство, това е, вие знаете, предвид факта, не че небрежно се отнасям към този свой ангажимент. Както обещах първо пред вас в тази комисия, а след това и в Пленарна зала, се опитвам да изнеса изцяло работата на институцията на терен, което означава, че един ден в седмицата задължително съм някъде в страната по конкретни проблеми на групи граждани и с изнесени приемни. И такива от момента, в който съм встъпила в края на миналата година, за два месеца бях посетила – няма да ви ги изреждам, ще ги видите, но над 13 населени места. И лично се бях срещнала с над 350 души в страната и в София. Сега този брой е няколко пъти увеличен.
По съществото на жалбите. Най-големият процент от оплакванията на хората е срещу монополните дружества, срещу дружествата, които предоставят обществени услуги като безспорен първенец в тези жалби е „Топлофикация” и главно „Топлофикация” – София, предполагам колегата ще се съгласи с мен. И през миналата година, по време на работата на моя предшественик 10 месеца, два месеца моя работа и през тези пет месеца през тази година, през които съм омбудсман, съм посветила огромна част от моите усилия за подкрепа на гражданите, които страдат под бремето на „Топлофикация”. Това, което направих е да систематизирам жалбите, да изготвя специален доклад с анализ на проблемите и с конкретни предложения за действие на всички институции. Да проведа една открита обществена приемна по проблеми на гражданите с „Топлофикация”, на която се отзоваха над 250 души. Да събера всички заинтересовани институции на общ форум в институцията на Омбудсмана, при който всеки пое своите ангажименти. Депозирах жалба във Върховния касационен съд с искане за отмяна на такса „Сградна инсталация”. Депозирах жалба пред Конституционния съд за отмяна на юрисконсултските възнаграждения. Имах среща с еврокомисарката по защита на потребителите с настояване да се провери съответствието на българския закон с европейската директива за защита на потребителите. Днес ще се срещна и с еврокомисаря по климата и енергийната ефективност, като всички тези мои усилия са в посока защита на гражданите от несправедливите, много често неморални и често от другата страна на закона, действия, от страна на топлофикационните дружества.
Това, с което се сблъсквам, с което се сблъсквате и вие като народни представители съм сигурна, защото и аз се сблъсквах в предното си битие, е абсолютното нежелание на институциите да сложат някакъв ред и правила в работата, особено на Столичната топлофикация. В момента казусът, който е предизвикателство пред мен, е поетият ангажимент, в резултат на всички тези усилия, от страна на КЕВР в Общите условия да отмени юрисконсултските възнаграждения, които си начисляват юристите на „Топлофикация” по делата срещу граждани. За миналата година това са 21 000 дела. 300 лв. възнаграждение пред съд за юрисконсулт и 350 лв. пред частен съдебен изпълнител, представете си, това са над 15 млн. лв., съдрани буквално от гърба на столичани. След като пое ангажимент КЕВР да забрани на топлофикационните дружества да ги начисляват, защото тези юрисконсултски възнаграждения не служат за заплащане на юрисконсултите на „Топлофикация”, напротив – техните заплати са включени в цената на енергията, която плащаме всички. Въпреки че поеха ангажимент, въпреки че това е на ръба на закона, въпреки че е неморално, въпреки че се включиха всички медии, в момента драмата продължава, този ангажимент стои неизпълнен, в резултат на което аз съм предприела следващата серия от действия. Ще моля и специално ще искам и вие, като народни представители, да се включите в този процес, който се отнася и до коректността на фактурите, до коректността на начисляване на сградна инсталация, до отношенията с топлинните счетоводители. Този процес от промени, които трябва да бъдат направени – в момента са разпределени между институциите, но в момента, в който се убедя, че тази работа не върви, ще очаквам съдействие от страна на народните представители.
Другата тема, която е предмет на жалбите и заема също огромен процент от тях, са жалбите на гражданите срещу енергоразпределителните дружества, тема която също ви е до болка позната. Аз няма да ви говоря в ретроспекция какво сме правили през миналата календарна година. Искам само да обърна внимание, че в момента това е една от топ темите за българските граждани и за потребителите и е свързана с либерализацията на енергийния пазар и със защита на уязвимите групи.
Днес форумът, в който ще участвам по-късно е посветен именно на това - мерките, които ще предприеме държавата за подкрепа на уязвимите потребители във връзка с либерализацията на пазара.
И моето притеснение е, че към този въпрос се подхожда твърде, как да го кажа – да използвам някоя по-мека дума – твърде лежерно. Така че, отново обръщаме внимание на председателя на КЕВР и на вас, като народни представители, за специално внимание и за подкрепа на действията, които трябва да се случат тук. Според мен, като омбудсман, е необходимо да има един комплекс от мерки – и финансови, и защитни, и физически, които да защитят енергийно бедните от това, което ще се случи на енергийния пазар. Освен социалните тарифи и социалното подпомагане, което трябва да обхване по-широк кръг от граждани, да има забрани за изключване на електроенергията на уязвимите групи, да има възможност за подмяна на неенергийно ефективни уреди, да бъде създаден енергиен фонд, който да подкрепя енергийно бедните. Има цял комплекс от мерки, които аз съм разработила и които в следващия месец на една специална дискусия на институцията на Омбудсмана, аз ще представя. Очаквам вашата подкрепа за това.
Други монополни дружества, които тероризират своите клиенти, разбира се, са мобилните оператори. Там се начисляват такси за есемеси, които хората не си поръчват, начислява се непоискан интернет, който е много по-скъп, завишават се сметки, тоест тук също ще трябва да се предприемат по-сериозни действия.
И днес в приемната ми имах доста жалби срещу „Софийска вода”. Моят предшественик е работил много сериозно и много отговорно по тази тема - ВиК операторите и начисляването на гражданите на така наречената такса „Общо потребление”. Тук ще се налагат законодателни промени, за което се надявам ще можем да направим заедно или ще направите вие, с моя опит, събран от жалбите на хората, но така или иначе, тук също ще трябва да се правят промени.
Голямата тема, с която се е занимавал моят предшественик и с която аз се занимавам в момента, това са колекторските фирми, събирачите на дългове и частните съдилища, които те си създадоха, арбитражните съдилища. Само за справка ще кажа, че напоследък все по-често хора ми казват, че освен че биват осъдени, без да знаят, от такъв съд, че биват притискани, изнудвани, тероризирани да плащат, но все по-често се срещат именити юристи, които на въпрос „С какво се занимаваш?” отговарят „Много съм добре, имам си арбитражен съд”. Това е точно така. В България има над 45 арбитражни съдилища, които не подлежат на никакъв контрол, на никаква регистрация, на никакви изисквания, на никакви правила, които разглеждат десетки, някои от тях вече са стигнали до стотици хиляди дела срещу потребители. За справка, примерно най-старият арбитраж в Европа е Парижкият арбитраж, там се гледат по няколкостотин дела годишно, докато в България това се е изродило в една форма, в която едни хора трупат допълнителни печалби на гърба на бедния народ.
Аз съм подготвила един пакет от промени в закони, които ще представя следващата седмица пред г-жа Цачева и за които очаквам да проявите повече интерес, повече внимание и в крайна сметка да ме подкрепите, защото това е един от проблемите, които много тормозят българските граждани днес.
Следваща тема, с която ще се занимавам и с която се е занимавал моят предшественик през миналата година, са финансовите услуги – банките, финансовите институции, бързите кредити, застрахователите. Тук, аз лично, живеех с мисълта, че още в по-предния парламент със законопроектите, които приехме по отношение на фирмите за бързи кредити, сме решили проблема на българските граждани, но ви уверявам, че това не е така. И, разбира се, съдебните изпълнители, предполагам че с тях битката, също както с КЕВР и с „Топлофикация”, няма да е лесна и еднократна, но това е един проблем, който чака своето решаване.
Следващата тема, която ще ви презентирам много накратко, защото тя не е толкова в правомощията на вашата комисия, е защита правата на децата. Представих я много подробно пред ресорната парламентарна комисия. Това е моят втори или един от трите приоритета за 2016 г. По нея е работил активно и моят предшественик – това са децата в институции, децата извън институции, децата на разведени родители, децата в риск, децата в конфликт със закона, които имат нужда от подкрепа на цялото общество. Първия доклад, който изготвих в края на миналата година, след два месеца омбудсман, беше по отношение на интернатите, на специализираните интернати, в които са настанени деца в конфликт със закона и препоръката, която направих тогава, е те да бъдат закрити в спешен порядък и активно да се започне работата по реформата на детското правосъдие, в която участвам и аз като омбудсман, по която работи Министерство на правосъдието и която предполагам, че ще бъде във фокуса и на вашето внимание. Разбира се, продължаващият процес на деинституционализация, който приключи за домовете за деца с увреждания, а сега трябва да се случи за останалите домове. Само ви обръщам внимание, че за родителите на деца с увреждания, на семействата на деца с увреждания, проблемите се трупат и много се надявам те да бъдат във фокуса на новия социален министър.
Друга моя функция е като национален превантивен механизъм, тоест Омбудсманът, освен с всичко това, което ви запознах, се занимава и с местата за лишаване от свобода. Това са освен затворите и следствените арести, това са психиатриите, това са домовете за хора с ментални увреждания, това са домовете за деца, това са бежанските центрове, имигрантските лагери, мисля че, тъй като ще имам активна дейност по тези теми през тази календарна година, с вас ще си взаимодействаме активно. През миналата година моят предшественик е бил много активен по темата имигрантски бежански центрове, като е направил конкретни препоръки, които от съответните институции, са били взети предвид.
Социалните права на гражданите – аз предлагам да маркирам останалата част само като направления и вече, ако се интересувате, да конкретизираме. Социалните права на гражданите това са трудовите права, правото на пенсиониране, на социалното подпомагане. Това е също един широк кръг от теми, който е бил на фокуса на моя предшественик, г-н Пенчев, през миналата година. Отправил е много препоръки, много предложения. За съжаление, няма много разбиране от съответните държавни институции.
Правото на собственост е друга тема, с която перманентно се занимава институцията на Омбудсмана, свързан с незаконното строителство, с устройство на територията, с проблемите ни с кадастъра, с реституцията на земеделските земи, която все още не е приключила.
И накрая ще кажа само едно изречение за новия орган, който създадох в края на миналата година – конституционен съвет към Омбудсмана. Това е органът, който ме консултира при предприемането на конкретни стъпки за сезиране на Конституционния съд за закони, които противоречат или накърняват основни конституционни права на българските граждани. Обективен орган, там са именити юристи от различни цветове, които са в състояние абсолютно безпристрастно, само с оглед правата на българските граждани и принципите на Конституцията, да ме съветват в случаите, в които се налага да подам конституционна жалба. Мисля, че това притеснение, което съществуваше у част от хората, които ме избраха за Омбудсман или не ме избраха беше, че ще злоупотребя с това свое правомощие. Повярвайте ми, и моят предшественик през миналата година и аз през тази година, много внимателно се отнасяме към този инструмент, който е последната фаза за действие, така че след внимателно преценяване, е предприемал Константин Пенчев и аз сега, подобни стъпки. Предлагам да приключа, за да не изям цялото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, доста обстойно представихте Вашата дейност. Като Ви слушам, трябва да Ви кажа, че всеки приемен ден ние вършим нещо подобно, с тази разлика, че това е Вашето ежедневие, ние един път в седмицата излизаме на тези разговори и оплаквания на хора, така че аз мисля, че колегите са, до известна степен, запознати с по-голямата част от тези проблеми. Вие в по-глобален мащаб ги виждате и се радвам, че и за в бъдеще по тези проблеми трябва да направим така, че заедно да ги решаваме. Вие ги споменахте, просто може би изпуснахте когато говорихте за банковата сфера, за ипотечните кредити, защото там има също огромен проблем. За ипотеки на жилища, които на практика се явяват ипотекирани жилища на хора, които нямат нищо общо с ипотеката. Исках да се промени този закон, даже с колеги от Патриотичния фронт сме разговаряли по този въпрос. Ние също ще имаме инициативи в тази област, за да може тази несправедливост да бъде решена.
Естествено, по нещата които казахте, аз се радвам, че както се договорихме, колеги, в средата на следващия месец да седнем да поговорим. И то по определени въпроси в дадена сфера, където имаме готовност да променим нещо законодателно.
Колеги, имате ли въпроси към Омбудсмана? Да, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, уважаеми г-н Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема г-жо Манолова, аз имам един кратък въпрос, но първо искам да Ви поздравя за този ентусиазъм и тази всеотдайност, която тук показвате и то съвсем не преднамерено през последните месеци откакто сте Омбудсман. Възхищавам се на енергията, на това време, което отделяте на ангажимента си, дори като проява на чиста емпатия, се притеснявам как с това темпо работите, как издържате, откъде толкова енергия. Но, понеже Ви познавам от парламента, затова имам обяснение. С две думи генералният извод е, че България си намери Омбудсман.
Въпросът ми е следният – следя дейността на Омбудсмана поне в тази комисия от шест-седем години – всяка година в докладите всички теми са обособени по рубрики. Аз имам предвид главно жалбите на гражданите. Вие, имайки предвид, че за първи път поднасяте доклад пред тази комисия, забелязала ли сте през тази година някаква тенденция по отношение на доминирането на едни или други теми, имам предвид жалби пред Вас. Каква е тенденцията в отделните рубрики, кои жалби растат като относителен дял, кои намаляват. Темите, Вие ги казахте преди малко, потребителски, здравеопазване, деца и т.н. Направило ли е впечатление в последните години рязка динамика в относителния дял на определена рубрика от теми. Надявам се, че бях ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Кърджалиев, само ще Ви кажа, избързвам може би, 63 % е някъде увеличението на жалбите в здравеопазването.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз имах много големи колебания какъв да ми е подхода при подготовката на първия доклад, който внасям в парламента, но тъй като той обхваща само два месеца от моята работа като омбудсман, реших да се придържам към стандартния подход. Иначе, моето виждане изобщо за работата на институцията, малко се различава от обичайно възприеманото.
Досега мнението на моите предшественици е било основно, главно и най-важно Омбудсманът да се занимава с отговори на конкретни жалби на граждани. Това, което правим от края на миналата година, освен отговорите на жалби, които нараснаха, при това двойно, е да се занимаваме и с теми и проблеми, които са важни за голяма група от граждани, не само за конкретен гражданин. За целта провеждаме дискусии, изготвяме специални доклади, пишем препоръки, предлагаме промени в законите, тоест целия набор от мерки, които могат да бъдат приложени за решаване на една тема. И първата такава тема беше „Топлофикация”, с целия набор от правомощия. Друга тема, по която работя е темата „Здравеопазване”. Две много сериозни дискусии, Вие може, тъй като също сте в този сектор, да прецените, че наистина много сериозни предложения се направиха във форумите, които организирах по темата „Здравеопазване”. Но, може би и увеличението на жалбите е свързано и с личността на омбудсмана. Например, по темата „Здравеопазване”, тъй като винаги съм била активна, затова има и такъв ръст на граждани с проблемите на здравеопазването, но пък от друга страна, там работата вместо да става по-добра, става непрекъснато по-зле.
Но, трайно нарастване на жалбите на граждани от монополните дружества, потребителите на обществени услуги, топлофикациите растат, енергоразпределителните, ВиК, мобилните оператори. Напоследък забелязвам, че нараснаха много жалбите срещу финансовите институции, срещу банките, срещу бързите кредити, срещу частните съдебни изпълнители.
Също така и чисто социалните жалби. Може би, че така приемат моя образ, но много повече хора се оплакват във връзка с пенсии, социално подпомагане, хора с увреждания. Малко са жалбите, според мен, свързани с правата на децата. Факт е, например, че до момента откакто аз съм омбудсман и цялата минала година, няма нито една жалба от дете до институцията, което, според мен, говори за едно, че децата в България не си знаят правата и второ, че не възприемат Омбудсмана като защитник на правата на децата, по което трябва да се работи.
Но, според мен, това е което очакват от държавата, освен всичко в държавата, защото спектърът ни 100 % покрива всичко, за което можете да се сетите, но основното е монополните дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ(реплика): Обяснимо.
МАЯ МАНОЛОВА: Те са близо 30 %.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, има ли някой друг? Съвсем кратко, че времето ни е малко. Г-н Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз и на предишния Омбудсман, Константин Пенчев, съм задавал този въпрос за битовото устройване на Омбудсмана, защото знам, че се помещавате в сграда под наем. И голяма част от бюджета изтича за тая сграда, за охраната и т.н. и сме правили предложение да се търси сграда или от общината, или от отпаднали от военните или от държавата сгради, с което да се икономисат средства на Омбудсмана и евентуално това стои ли пред Вас като приоритет в началото на Вашия мандат? Имаше такова обещание.
МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, че стои и поради простата причина, че по този начин ще се освободи финансов ресурс. Ясно е, че няма да ни бъде оставен целия, но някаква част, нали? Аз имам конкретен интерес и едно от първите неща, които направих още през м. декември е да напиша едно писмо до премиера Бойко Борисов, до областния управител на София с молба да се потърси такава сграда. Имам уверение в момента от началника на кабинета на г-н премиера, че лично се е ангажирала с това да търси сграда за Омбудсмана. Всъщност, това е и което направих, в края на миналата година, да проведа тежки преговори със собствениците за намаляване на наема, тъй като там имаше някакво временно споразумение, предвид намаляването на средствата, освен че естествено казах, че няма да се връщаме на старите числа, ние го намалихме още. Но, както и да го намаляваме, има някакъв предел, толкова струват наемите на имотите в София и има нива, от които няма как да се падне. Тоест, мисля че почти сме изчерпали възможностите за намаляване на наема.
От друга страна, не че аз и моята администрация имаме някакви специални претенции, но за да бъдем ефективни, институцията трябва да бъде в центъра, трябва да е на подходящо място, тъй като през целия ден идват граждани и имаме определени изисквания, с които се надявам да се съобразят, когато ни предоставят сграда. И освен това, тъй като стана дума за пари – през наема, ще разчитам на вашата подкрепа – аз вече съм написала едно писмо на г-н Владислав Горанов, за това че ако продължава да се увеличава двойно работата на Омбудсмана, просто ще ни трябват повече хора. В момента едва ги удържам. Хората просто работят свръх - два пъти повече като жалби, два пъти повече, с това което аз допълнително ги товаря и просто ще разчитам на вашата подкрепа за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Това е безспорно, че наистина в лицето на Мая Манолова, България си намери Омбудсмана. Завиждам на нейната енергия и големия ентусиазъм, с който е поела толкова много неща и искам да декларирам, от името на нашата група, че винаги ще има нашата подкрепа и ако е необходимо, даже и в законодателни инициативи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Други колеги?
Закривам разискванията и обявявам гласуване по точка първа, който е за приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г. № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на 30.03.2016 г. , моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Надявам се, че уговорката остава и след около 2-3 седмици ще се чуем за нова среща.
Минаваме към точка втора, колеги.
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г.
От името на вносителя, давам думата на г-н Искрен Веселинов да представи законопроекта. Г-н Веселинов, имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз ще бъда кратък в представянето. Разбира се, ако има допълнителни въпроси, с удоволствие ще отговоря на тях.
Преди всичко искам да кажа, че този законопроект идва като една алтернатива на безбройно многото инициативи в различни общински съвети да се регламентира тази материя, която очевидно има вече нужда от регламентация в България, като отговор най-вече на една изключително негативна световна тенденция за налагане на радикалния ислям като една религия, като една идеология, която е антагонистична на светската държава, спрямо принципите на демократизма, на равенството на половете и пр. Всъщност, носенето на подобно облекло се превръща в символ именно на тези процеси и създава хранителна среда за тази идеология, съответно за тероризма, който се свързва с нея.
През последните три години водещо място в световния тероризъм взема именно този тип идеология, която „осигурява” две трети от смъртта, която тероризмът причинява в света. В този дух, в България има едва първи такива прецедентни случаи, на които ние трябва да реагираме, с оглед непозволяване на задълбочаването на тази тенденция.
За основа на настоящия законопроект е служил френския закон. Позволявам си да изкажа и лично мнение, че за съжаление, там твърде закъснели бяха законодателните инициативи както там, така и в Белгия, и всъщност, до голяма степен, процесите вече са извън контрол и ще бъдат много трудно наложени.
Основен принцип за нас при създаването на законопроекта беше преди всичко да запазим правата на свободно вероизповедание и същевременно да гарантираме националните интереси, като ограничим носенето на нетрадиционни за България и символизиращи други тенденции, облекла. В тази връзка ние смятаме, че в религиозни институции, в дома си всеки е свободен да носи облекло, каквото му харесва, но на обществени места, елементите от градската инфраструктура, учрежденията и пр., би следвало човек да може да бъде идентифициран и би следвало да няма манифестиране на убеждения, които са антагонистични към основните принципи на нашата страна.
В шест от държавите в Европа има наложени подобни ограничения. Някои са национални, в други са в части от територията на страната. Общо взето това са демократични държави като Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Италия, Холандия и т.н. В този дух смятам, се включваме към една тенденция, която е общоевропейска и която цели запазване на светските устои на държавите в Европейския съюз и съответно интеграция в основната култура на съюза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз. Колеги, вие сте чели, може би, становищата – има становища от Министерство на вътрешните работи, от Министерство на правосъдието и от Държавна агенция „Национална сигурност”. Да?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Смятаме за разумни голяма част от забележките в тези две становища. Разбира се, между първо и второ четене тези текстове могат да претърпят съответната корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, точно така, но все пак съвсем накратко да дам думата на МВР – ние сме чели вашите становища, но все пак да кажете с две-три думи по-същественото. Имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, г-н Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на институции, Министерство на вътрешните работи в своето становище изрази принципна подкрепа към законопроекта. Дали сме и някои конкретни бележки. Изразили сме нашите аргументи, че по този начин би трябвало да въведем определени изисквания, които да дадат, най-малко, възможност за идентификация на лицата. Такива текстове ние в момента имаме в действащото българско законодателство, като пример мога да посоча Закона за българските лични документи и Правилника за тяхното издаване. По отношение на конкретните бележки, сме ги предоставили на вниманието на уважаемата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря и аз г-н Ципов. Колеги, имате ли въпроси.
МАНОЛ ГЕНОВ: Искам да кажа няколко думи. Това е добре, че няколко колеги народни представители са внесли такъв законопроект, но ми се струва, че нещо работим или със страх лозе пази, или просто да гоним международното положение. И наистина, когато обсъждаме такъв закон, с визираните в него акценти и мерките, които предстоят да влязат в сила, да имаме време и да имаме повече разум да преценим за какво става дума. И най-вече да преценим какъв ще е дългосрочния ефект от приемането на едни силно ограничителни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Г-н Генов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но нека да чуем и другите становища и тогава да се изказваме. Аз мислех, че имате въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ: Г-н Председател, почнали сме. Аз не исках да задавам въпрос, а да споделя мнение. Има ли някакво значение? Аз въпроси ще имам и към ДАНС, и към МВР. Да не се прекъсваме.
Много лесно слагаме знака облекло – радикален ислям – терористи. Прочетете и вижте колко жени-камикадзета са осъществили атентати в света. Даже и черните вдовици в Чеченския атентат не бяха с бурки. И ние сега почваме да плашим хората и да ги разпознаем. Просто се фокусираме изключително много. Въпросът ми към ДАНС е следният – после ми отговорете. Колко човека носят бурки в България? Те не ги купуват в кварталния магазин. Някой им ги дава, някой им ги подарява, някой ги мотивира да ги носят.
Минаха две години от акцията в Пазарджик, Асеновград по отношение на разпространителите на радикален ислям. Стигнахме до там, че нямаме още ефективни присъди, влезли в сила. И излязоха на улиците демонстрациите с бурките. Дали държавата си е свършила работата тук. Беше ли необходимо при тези акции да имаме по пет автомобила жандармерия по 50 души. Вярно, държавата демонстрира сила, но ние излишно героизирахме тези хора. Просто приемаме тук един закон за няколко пършиви хора, които срещу материално възмездие, демонстрират този начин на обличане. Не е приятно на никой.
Аз ще подкрепя смисъла на закона, но фокусирането върху силовата забрана, понеже даваме примери с Франция, Холандия – вие знаете ли, че има жени-немюсюлманки във Франция, които защото е забранено, съзнателно ходят така по улиците. Моето уважение към колегите-вносители на закона, но нека повече разум да вложим, да поразсъждаваме и да преценим ефекта какъв ще се случи.
И пак към службите – следим ли интернет пространството, виждате ли какво става, не са бурките носители на радикалния ислям. Има форуми, има сайтове, където отричане от това да си празнуваш рождения ден, да си срещу модата, да си срещу купона. Аз разбирам мюсюлманските обреди и знам въздържанието и всички тези неща, които те изповядват, но радикализацията не е при тези хора, дето носят подобен вид облекла. И по този начин мисля, че можем да създадем и жестоки линии на разделение в обществото – със силовите забрани. Това, че в училище, в обществени институции, на доктор …
И само завършвам накрая, нека да си спомним преди години как угоднически, под натиска на Европа и в защита на човешките права, разрешихме сектите. Някой следи ли сега какво правят те. Какво се случва? Свободни са да дават литература, правят го по гари, по магазини, по подлези и т.н. Тези хора влияят в момента по-силно и деморализират обществото, отколкото, коментирахме с колегите преди малко колко са. Аз мисля, че са 100 в цялата държава. Дано не греша. Има мнения за 20, има за 300, така че ние не сме против това, защото за всеки е неприятно да срещне един човек на улицата, в магазина, в поликлиниката, в болницата, но трябва да проявим разум с ограниченията, които вкарваме.
Нашето мнение е, че не трябва да има специален закон. Трябва да намерим място някъде в Закона за вероизповеданията, където всички неща които се изговорят, да намерят място в закона. Благодаря г-н Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моля. Тъй като г-н Ципов е на участие в Правната комисия, предлагам да го освободим. Благодаря, г-н Ципов за участието.
От Министерство на правосъдието, моля да се представяте.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, г-н Велчев. Уважаеми дами и господа народни представители, ние също сме представили нашето становище в писмен вид при вас. Съвсем накратко – поддържаме по принцип законопроекта на вносителите, като считаме че той осигурява една правна защита срещу посегателство върху равенството и достойнството на гражданите и на хората, и на техните човешки взаимоотношения. Също така, законопроектът не влиза в противоречие с установените изисквания и ограничения в Европейската конвенция за защита правата на човека, съответно регламентите в българската Конституция. И по-насетне с предложенията, тъй като в законопроекта има и Преходни и заключителни разпоредби, с които се предлагат изменения в Наказателния кодекс, считаме че те са също уместни. Дори ще се прибегне до наказателна отговорност и санкция спрямо принудителните действия на лицата, които оказват въздействие върху жени да носят тези символи на радикалния ислям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря ви, г-н Стефанов. От Национална сигурност, Вие ли ще вземете отношение?
ОЛЕГ ПЕТКОВ: Уважаеми г-н Велчев, уважаеми господа народни представители, Държавната агенция „Национална сигурност” е дала своето становище, като изцяло подкрепяме инициативата за уреждане на отношенията в регламентираната от законопроекта област, като вид мярка за защита на националната сигурност и обществения ред, и в частност като мярка за борба с тероризма.
Безспорно носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето на даден човек, препятства възможността за неговата идентификация, което би могло да доведе до невъзможност за ефективно осъществяване работата на компетентните органи.
Предвид изложеното считаме, че предложения законопроект отчита промените в средата за сигурност, както в Европа, така и в целия свят.
На въпросите на народния представител, които зададе – ДАНС не води статистика колко човека носят бурки – това някак си не влиза в нашите функционални задължения като цяло. По въпроса за случая в Пазарджик – изцяло действията в момента са на прокуратурата и съдебната власт. Там сме дали доказателства, а дали следим интернет, смятам че сте наясно, че следим и си вършим работата както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Петков. Сега вече откривам разискванията. Колеги? Г-н Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа, може да е изненадващо за мнозина, но идеята и особено някои от мотивите на закона, на мен лично – говоря от свое име – не ми дават основание, не мога общо да възразявам срещу предложения закон. Казвам, изненадващо за мнозина, защото нас с Патриотичния фронт ни дели ценностна пропаст, от тази гледна точка.
Нашето съвремие показва, че трябва все повече да акцентираме на тези теми, а именно това, което е посочено и като аргументи в мотивите на вносителите, и особено аргументите от становищата на споменатите институции. Говоря за пречките за идентифициране на лицата, говоря за теми като национална сигурност, риск от атентати, говоря за онзи баланс, който е разковничето в една демократична държава, между свободата на вероизповеданията, по чл. 13 от нашата Конституция, и неуязвимостта на националната сигурност и обществения ред, морала, здравето, правата и свободите на гражданите. И не на последно място като аргументи, признавам и факта, че няколко знакови европейски държави имат такъв закон, но те не са шест-седем, колкото са изредени, според МВР са значително по-малко – Белгия, Франция. И най-вече решението на Европейския съд по правата на човека от 2014 г., с което се сочи, че такъв тип закони, особено в оптимален план, пропорционален на изисквания на обществото, вариант съвсем не уязвява правата и свободите на гражданите в Европейския съюз.
Аз ще гласувам „въздържал се”, обаче, за този закон и то причините са в три плоскости на анализ. Първата плоскост е най-вече онези технически проблеми, за които говорят в становището си МВР, ДАНС, Министерство на правосъдието и Главно мюфтийство. Поне тези становища стигнаха до мен. Тук визирам и темата за дефиницията за мигранти и онази дефиниция за граждани, населяващи територията. Забележката на ДАНС за косата, че е крайна мярка да се отнася закона и за посетители на спортни мероприятия, а не само на участници. И също чл. 4, ал. 1 в българското законодателство има норми, които повеляват биометрични данни – снимки, да се снемат от упълномощено лице, а не да се представят.
Най-важният и най-проблематичен технически въпрос, обаче, е по отношение на дефиницията за частично закриване на лицето и най-вече дефиницията, неясният текст за това какво е глава, какво е лице, какво е част от лицето. Ето заради това, припомних си анатомични дефиниции, с оглед на този член 2, ал. 2, където се говори за частично скрито лице, глава, лице, уста, коса, очи и т.н. Този текст не бива по този начин да остава, защото най-добронамерено казвам, той е неточен, некоректен дори и от гледна точка на тези аргументи, които изтъквам, дори и нелеп.
Какво е глава? Главата е част от тялото на човека, в която се намират мозъкът, органът на зрението, на обонянието, на вкуса и устата. Части на главата – външните са - коса, уши, лице, теме, тил, врат, вътрешните - череп, челюсти, шийни и гръбначни прешлени и мозък, носоглътка, вестибуларен апарат. А дефиницията за лице е „предната част от човешката глава”. Тоест, лицето би трябвало по тази логика, а и по анатомична дефиниция да включва: чело, слепоочие, нос, вежди, очи, устни, уста, брадичка. Това е лице. Във вашия текст не става ясно какво точно имате предвид под частично забулване. Чета, за да аргументирам тезата си. „За частично скрито лице се считат случаи на използване на покривала или дрехи от плат за закриване на по-голямата част от главата или лицето, включващо уста, коси и уши, независимо от наименованието на съответната дреха и т.н.” Лицето е част от главата. Този израз е некоректен.
И имайки предвид това, напълно разбирам и становището на Главно мюфтийство – първо отварям една скоба – според мюсюлманските канони, които вие преследвате, тоест не преследвате каноните, а крайния радикализъм, според нас – според мюсюлманските канони, една жена трябва да бъде пред чужди хора със скрито тяло, с изключение на лицето, ръцете до китката и според някои интерпретатори, краката до глезените. Имайки предвид това, те ви предлагат и те казват, Главно мюфтийство, че не биха възразили остро, имайки предвид всички тези аргументи, друг текст, който очевидно е анатомично съобразен и изглежда наистина логичен. Този текст е „за частично скрито лице се счита в случаите на използване на покривала или дрехи от плат, при които са закрити някои от следните части на лицето: уста, нос, очи.” Това са частите от лицето и те биха приели тази крайна форма на частично закриване, ако е спазена точно тази дефиниция. Тоест, Главно мюфтийство не ви противоречи, ако приемете този текст.
Между първо и второ четене трябва да има преработка на този текст, защото косите, ушите и шията не включват лицето. Дори и при изработване на документи за самоличност, дами с разкошна коса, на тях ушите не се виждат. Те са уязвими съобразно вашия закон. Една шапка, един шал закриват шията – те са уязвими, съобразно вашия закон. Ето заради това, трябва да се прецизират.
Ползвам за пример и френския закон, той е само шест изречения, където се говори само за лице. Тук пред мен е, но да не отнемам толкова време. Френският закон е на принципа, че нещата трябва да са прости и тогава са съвършени. А вие обстоятелствено сте детайлизирали всички тези въпроси, за които говорим. Това е първата причина, поради която ще гласувам „въздържал се”.
Втората причина е свързана с опасението ми за отприщване на тенденция за дискриминация на религиозна основа. За съжаление, такива примери вече има. Аз гледах всички наредби, които приеха в Стара Загора, в Пазарджик първо, в Харманли, в Пловдив вярно отказаха, но примерно един такъв законопроект би бил, според мен, дискусионен за ограничаване на вече изконно признати и конституционно протектирани, права на религиозна основа. Може примерно, както казва секретарят на Главно мюфтийство, след време да се пристъпи, като втора стъпка, за забрана напълно на облекло, според каноните на мюсюлманското вероизповедание. Тоест, да нямат въобще право на каквото и да е право на забулване на жените. Но тези примери, които ви соча, те са от Стара Загора, неправомерни забрани, които ако някой се сети да сезира съответните органи, сигурно ще отменят тази наредба, са в посока, примерно, забранени са публични религиозни прояви заедно с тази наредба. Това е недопустимо, това е пряко вмешателство в религиозните свободи на хората. Забранени са религиозните агитации по улици, с рекламни материали. Това също, в никоя европейска държава, го няма. Забранена е религиозна пропаганда по домовете, преклонението, забележете, пред чудотворни икони в църкви и манастири. Тук е уязвено вече не само мюсюлманското вероизповедание, но и протестанти, евангелисти – от тях има вече протест, мормони, колкото и да ги има тук, свидетели на Йехова и т.н., и т.н. Това е втората причина, поради която не бихме подкрепили този закон.
А третата – колкото и имагинерна да звучи, не бива да забравяме и друго обстоятелство в нашия комуникационен свят, в нашия свят, в който няма граници, имайки предвид средствата за общуване между хората – опасявам се, не знам други не се ли опасяват, че този закон може да се приеме като провокация към ортодоксалния ислям от страна на интерпретатори с девиантно мислене. От страна на ислямисти-фундаменталисти с психопатологично мислене. Имам предвид, то би отприщило, не дай си Боже, реваншизъм. Това би отприщило евентуална тяхна реакция.
Със законодателство, и това е държавническо мислене, ние би трябвало да протектираме българското общество, а не да го уязвяваме по този начин, от действия на потенциални зложелатели с назидателни и реваншистки мотиви. Имам предвид това, че ние ще сме едва в първите 4-5 държави на Европейския съюз, които си позволяват да приемат такъв закон, при условие и както каза преждеговорившия, че ние реална потребност от този закон, имайки предвид двайсетях или стотях жени, които ползват това забулване с носии, пряка потребност от този законопроект, всъщност, нямаме.
Може наистина нереалистично да звучи, но това ми е сериозен аргумент, имайки предвид главната мисия на българското Народно събрание, а именно да приема адекватно законодателство, което да не уязвява българското общество.
Аз мисля все пак, че други са причините, други са аргументите за предлагане на този законопроект от страна на вносителите. Този закон, като го приемем, ще реши ли някой от съществените, екзистенциалните проблеми – било на някое вероизповедание, било на българската общност. По отношение на това – този изкуствен проблем, това изключване, тази сегрегация на тези хора, ние лекуваме с този закон следствието, а не причините. Причините се дължат в необразоваността. Тази необразованост води до склонност за манипулиране на тази общност от хора.
Струва ми се, че водещият ви мотив и това е и поредната причина, поради която няма да подкрепя законопроекта, е точно, както вие умеете да го правите – идентифициране на враг, изкарване на ново плашило, ползване на инструменти като страх, като неприязън към различното. И всъщност това е в основата на вашето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Кърджалиев, чухме доста пламенна реч. Аз няма да се впускам в толкова големи подробности и предположения какво би станало след време като първа, втора, трета стъпка.
Искам да кажа, обсъждали сме го, ние ще подкрепим този законопроект. Първо, той е на първо четене и става дума за философия на закона, а философията не е в това, че заради 30 или 50 човека ние правим този закон. Аз се надявам в този закон да влезе и забраната, точно както Вие споменахте и за спортни мероприятия. Не може хора, дори и протестиращи, да крият лицето си, защото човек когато протестира и изразява своя протест срещу нещо или срещу някого, той трябва с открито лице да го прави. Ако смята, че е прав и законът е на негова страна.
Не мога да разбера защо някой ще се въздържи, откровено го казвам, или няма да подкрепи един такъв закон, който е насочен единствено за запазване на националната сигурност, за запазване сигурността на гражданите. В днешно време ние разчитаме единствено на камерите и на хората, които биха свидетелствали за дадено престъпление. Как ще разпознаят органите на реда и ДАНС, и хората, които работят за сигурността, когато на камери – сутринта гледах по телевизията за един, който нападна 70 и няколкогодишен човек, ами той ако е с бурка и се е маскирал като жена, как ще разберат хората дали е жена, или мъж. И когато нападне даден човек, как органите след това ще го разберат кой е и що е. Няма да се впускам в спорове. Това са неща, които се надявам при второ четене да уточним – това, което и Главно мюфтийство са писали – имат право хората. Това, което всеки един коментира, което и Вие коментирахте – кое е лице, шия и т.н., естествено ние ще го дебатираме при второ четене и може би ще отделим и много повече време.
Но, да съм за това хора да ходят маскирани, без да знаеш мъж ли е, жена ли е и какво мисли и какво носи под тези дрехи – дали носи взривни материали, или не – не смятам, че е редно, защото тълкувайки някои неща от казаното до тук, това значи че и органите на реда не могат да спрат един такъв човек, без значение мъж или жена, и да поиска да го проверят, да нямат право защото религията не позволява той да си показва лицето. Не мога да се съглася, че ще живеем в такова общество, където ще има хора, които не знаеш кой е, какъв е, откъде е и как да установиш неговата самоличност.
Това беше моето изказване. Колеги, други изказвания? Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, г-н Председател. Уважаеми госпожи и господа, когато боравим с определени термини, трябва да сме много внимателни. Чухме от колегата, че едва ли не в България напира да навлезе радикален ислям. И аз нямам срам, че съм мюсюлманин и не искам да се срамувам. Още преди да станем член на Европейския съюз, преди 10 години и повече има определение за радикален ислям. Хубаво е да се запознаем какво означава радикален ислям и като членове на ЕС, ние сме го приели това и това се нарича „аки”.
Ако тази линия, която започна в далечната 2000-2002г., а може би и преди това, целеше едно обществено недоволство и настроение, сега вече виждаме факт на закон. Ще си позволя дори да кажа – навремето, 40-те години, ако е имало приет от Народното събрание, Закон за нацията, който впоследствие бил обявен за дори фашистки закон, абсурдността му произтича от самия този закон, който е приет тогава. Същото е това, което виждаме в момента.
Бих посъветвал българските патриоти да се запознаят с едни известни български автори като акад. Шишманов и проф. Маринов, които са български етнолози. Много добре са описали каква е българската традиция. Кои жени носят забрадка, как трябва да бъде тази забрадка и кои части на лицето закрива забрадката. Дори дали трябва да има козирка и т.н.
Този закон, колеги, противоречи на съвременността и на традициите. Съвременната жена лятото, както и колегата Кърджалиев изтъкна, слага шал, който закрива главата, ушите, лицето и като сложи големи очила, не закрива ли голяма част от лицето си. Да не давам примери със скиорите и т.н.
За мен този закон е интелектуална недомислица. Според мен, хубаво е да се вземат изцяло предвид съображенията на Главно мюфтийство и може би, би било редно колегите да си направят труда, преди да внесат тези изменения, поне да бяха се допитали как това ще се отрази изцяло в България с приемането на този закон. Да, хубаво е да се разпознават лицата. Питам аз вие знаете ли какво означава точно бурка. Бурката е изцяло закриване на лицето. В България традиционните мюсюлмани нямат проблем с бурките. Другото е ниаб, има и други определения когато се покрива лицето със забрадка, с ниаб и т.н., и т.н. Никога и преди, и сега България не е имала проблем с бурките.
Традиционните мюсюлмани, населяващи България никога не са показвали такава тенденция, така че подкрепяме някои становища, но изцяло в по-голямата си част тези текстове трябва да бъдат прецизирани. И затова, както и колегата Кърджалиев, така и ние ще гласуваме „въздържали се” по внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Ибрямов. Колеги, други? Ако няма, да дам думата на представителя на Главното мюфтийство, въпреки че не е съвсем по правилника, но искаме да Ви изслушаме. Заповядайте.
БИРАЛИ МЮМЮН, зам.-главен мюфтия: Уважаеми г-н Председател, аз се радвам, че имам възможността да бъда сред вас и всъщност да чуя вашия дебат по един много сериозен закон, който касае сигурността на всички ни. Предполагам, че няма разумен човек, който да не е съгласен със закон, който е за сигурността на нацията и на обществото. По-скоро искам да обърна вниманието ви върху една част от този закон или този проектозакон. Това е частичното покриване на главата. Мюсюлманската общност е обезпокоена. И ви го казвам много сериозно. С цел да запазим сигурността на държавата, ние предизвикваме друг проблем. Това е проблемът с мюсюлманската общност като цяло. Още когато влезе в общественото пространство този закон, в момента има петиция до Президента от мюсюлманската общност, от мюсюлманите, които са дълбоко притеснени за това, че идва време когато ще се свалят забрадките. Тук не става дума за бурката. Тук става дума за забрадката, която е традиционно облекло на мюсюлманите и която, в този вид ако се приеме този закон, означава, че се връщаме към онова време, страшно време. Много са обезпокоени мюсюлманите. Хубаво е да се прецизират тези закони наистина. В същото време ние сме заедно с всички в България и се стремим да няма хора, които да проповядват радикални теми. Много повече сме засегнати, защото ние сме мюсюлмани и повече тези негативни настроения се прехвърлят върху нас. Опитваме се по някакъв начин да балансираме, но когато се появи един такъв закон, особено този с частта, свързана с частичното покриване на главата, показването на ушите и косата – тук вече не могат да се прогнозира каква обратна реакция ще се случи в обществото.
Затова се обръщам към всички ви за разум. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз също Ви благодаря и искам просто да Ви уверя, че са напразни притесненията Ви. Четох и вашите становища. Аз мисля, че тук са разумни хора. И прав сте, че когато говорим за националната сигурност, трябва така да направим законите, че да не предизвикаме други сътресения в държавата. Мисля, че тук всичките хора са мислещи. Не знам защо с някакво предубеждение сте към колегите от Патриотичния фронт. Те са вносители. Затова ще дам думата и на г-н Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, г-н Председател. Преди всичко искам да кажа, че наистина са напразни подобни притеснения. Нещо повече – така записаната алинея на чл. 2 за кумулативно закриване на устата, косата и ушите, а не само един от тези елементи. Говорейки за забрадките, в края на краищата, присъщо е и за християнската традиция да се носят забрадки, колкото за мюсюлманската. И в този смисъл, не смятам че има някой, който е толкова незапознат или да би следвало да бъде толкова наивен, че да изважда подобна теза.
По изказванията на колегите – преди всичко аз не съм слагал знак на равенство между бурка, тероризъм и радикален ислям, както г-н Ибрямов твърди. Казвам друго, казвам, че бурката е символ на една изолация и опит за създаване на едни квази обществени структури, които генерират от там насетне радикалния ислям. И редно е да имаме своята реакция като държава преди това да стане проблем, защото стане ли проблем и радикализират ли се по-големи общности, за съжаление, този вид идеология – аз пак казвам, че не смятам, че това е религия - радикалния ислям, то се само възпроизвежда.
В този дух, смятам че идеята е навременна и няма никаква връзка с броя на бурките, които са в страната. Разделителните линии, всъщност, се създават от това противопоставяне, която тази идеология нагнетява в общности, включително доста по-богати от нашите, където повече харчат за интеграция. И съществуването, както във Франция, така и в Белгия на тези общности, е обезпечено буквално от държавата, голяма част от цялото това последно поколение, не работи.
Относно изказването на г-н Кърджалиев, ако трябва да вляза в неговата реторика, и аз може би трябваше да кажа – ами аз знаех, че Вие ще си намерите повод да не подкрепите закона, защото връзката между ДПС и ислямизма е очевидна, но няма да го направя, защото мисля, че трябва да бъдем отговорни. Аз не мога да променя вероятно Вашето мнение да гласувате на първо четене. Във всеки случай, мога да уверя и Вас и вашите колеги, че между първо и второ четене, ние също ще подкрепим всяка смислена редакция, която позволява защитата на националния интерес и прецизира текстовете, така че те да бъдат работещи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз приветствах Вашата инициатива – дали ще бъде под формата на този закон, или ще бъде под друга форма, в друг закон – това няма значение. Въпросът е между първо и второ четене, както призовах в началото към разум, да прогнозираме какво се случва. Аз съм съгласен, че това сегрегира жената в семейството. Абсолютно съм съгласен с Вас, но за да няма – забранения плод е най-сладкото нещо – и опасенията ми са да не би именно резките ограничения, да превърнат тези хора в идоли. Именно от това се опасявам.
Връзката не я правите, но виждам едни и същи хора и кадри, на които даже не им слагат датите, се въртят из телевизиите на заснети хора, демонстриращи с подобно облекло, виждал съм ги лично, знам и в кой град колко са, къде има, къде няма. За Пловдив имам данни също. Съжалявам, че на колегите от ДАНС не е задачата да ги преброят и да ги знаят и да знаят от кой вид са, не е толкова важна бройката.
Това е, г-н Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Генов. Колеги, други. Да, Росене.
РОСЕН ПЕТРОВ: Съвсем накратко. Аз ще гласувам за този закон, но се надявам наистина на второ четене да бъдат приети някакви промени в него. Мисля, че има консенсус за това. И мисля, че дори целия спор трябва да се изведе от това – нали все пак много граждани в Република България изповядват ислям, законът е за съвсем друго.
Мисля, че определението на Главното мюфтийство за това какво е лице, е много конкретно и точно и би могло да се използва и мисля, че въобще целият дебат в парламента и в нашата комисия, който ще се случи по-късно, да бъде изведен от рамката на някакво религиозно противопоставяне. Не мисля, че този закон трябва да има такива функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Петров. Да, Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, изчитайки становището на Главното мюфтийство, оставам с приятното впечатление, че Главно мюфтийство заема позицията на страната, наистина, на ортодоксалния ислям. Защото, ако си струва ислямът да взема позиция и тя да бъде определена, то е именно да се разграничи от радикалния ислям. В този смисъл, бурката като такава, не е традиционна – това го каза и колегата. Тя не е традиционна като традиционно облекло по нашите ширини. Покриването на косата е традиционно и за християнството, и за исляма. Проследявайки възникването на религиите, ние знаем как се зараждат те. Когато се ходи при папата, всички покриват косите си задължително. В молитвен дом всички християнки, които са истински вярващи, покриват косите си задължително. И то е продиктувано не просто от прищявка, а защото в стария завет пише, че покриването на косата е задължително, тъй като ангелите могат да се изкушат. Така се раждат исполините по-късно. И това е нещо напълно нормално. Но не е нормално колегите тук да се опитват да внушават страх, че ако приемем този закон, то тогава ще събудим мечката. То тогава ние ще предизвикаме вълна от негативизъм.
Колеги, това е по смисъла на жертвата и насилника – нека да си мълчим, за да не ни закачат. Точно същият е моделът, който възражда насилието навсякъде. Насилникът не може да бъде оставен да вилнее и ти просто да се снишаваш, защото така е по-безопасно. Всъщност, трябва да се сложи граница.
И аз мисля, че тази комисия, обединена по този традиционен начин, за да не използвам клишета за добрия начин на съществуване, толерантност и съвместното ни живеене, което е повече от ясно. То е толкова очевидно, че е безсмислено да се говори, ние трябва да сме на една и съща позиция и да сложим възможно най-добрите ограничения на проблема, който се появява.
Една появяваща се държава в нищото, само за да отворим тази тема. Що за държава е тя и къде е тя в нашите умове, в нашите страхове. Или ние през страха си ще я правим все по-голяма и по-голяма. Нека тук да вземем една ясна и категорична позиция всички заедно, за да сложим наистина край по някакъв начин и на проблемите. Трябва да разграничим рационалните от емоционалните мотиви. Нека да се обединим около рационалните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-жо Соколова. Г-н Хаджийски, Вие искахте думата.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Благодаря г-н Председател! Аз искам да кажа, че ние, народните представители от Реформаторския блок, ще подкрепим този законопроект.
Смятаме, че е необходим, предвид международната обстановка и националната сигурност. Разбира се, ще се съобразим и с бележките които направиха министерствата на правосъдието, вътрешните работи и ДАНС. Считам, че опасенията, които бяха изтъкнати от някои колеги наистина не са основателни, предвид това че тази забрана не засяга мюсюлманското население. Тази забрана важи само за публични места. Тя не важи за молитвените храмове, за домовете, така че притесненията, които бяха изтъкнати, не са достатъчно аргументирани.
И пак заявявам, че Реформаторският блок ще подкрепи на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Хаджийски. Има ли други колеги?
Закривам дебата и обявявам гласуване по Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г.
Колеги, моля гласувайте.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Благодаря ви, колеги. Благодаря на гостите за участието. Приятна вечер ви желая.
Колеги, по т. 3 имате ли предложения? Не виждам. Закривам заседанието.
(Закрито в 16:00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ
Стенограф:
Т. Екимова