Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 7 юли 2016г., четвъртък, от 14:30 часа в зала № 1, Източно крило в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден на всички, откривам днешното заседание на комисията. Имаме кворум. Дневният ред е обявен, ще ви го прочета.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г.
2. Разни.
Моля, колеги, да гласуваме дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На заседанието ни присъстват г-жа Росица Иванова, секретар на НССЕИВ, г-жа Ахавни Топакбашян, държавен експерт в Секретариата и г-жа Даниела Николова, държавен експерт в Секретариата.
По точка първа давам думата на г-жа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) да представи доклада.
Имате думата, г-жо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, в съответствие с решение на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое решение № 339 от 5 май, настоящия административен доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание.
При представянето на доклада искам да направя едно уточнение, че ние представяме административен мониторингов доклад. Този административен мониторингов доклад включва информация, която е подадена от институциите на база на план за действие за 2015 г., в съответствие с Националната стратегия на РБ и тези институции отчитат напредъка по заложените мерки и дейности. Защо правя това уточнение? Защото проблемът с ромската интеграция се изважда периодично във фокуса на общественото внимание и се третира по много различни начини от коментатори, политици, анализатори. И аз бих ви призовала тук да не се впускаме в политически коментари, а наистина да погледнем това, че докладът е административен, какво са извършили институциите и предлагам да приемете административния мониторингов доклад за 2015 г.
Секретариатът на Националния съвет, който представлявам, отчита изпълнението точно на тези мерки чрез няколко вида административен мониторинг, един от който е и този, включително и данните, които са представени в доклада, са представени и на Генерална дирекция „Правосъдие” към Европейската комисия, тъй като в съответствие с Комюнике от 2011 г. на ЕК тогава, всички държави-членки бяха задължени да изработят своя документ – дали ще е национална стратегия, дали ще е програма, дали ще е план – за интегриране на ромите. В изпълнение на този ангажимент като страна-членка, тази информация беше предоставена в края на януари на ЕК и в края на юни пристигна нейната оценка, така че ние разполагаме и с оценката на Европейската комисия – тя се прави за всички 28 държави-членки, така че ние можем да съпоставим по изпълнение на тези мерки, които са заложени от институциите, къде сме.
Две думи по структурата на доклада. Миналата година ви бяхме обсипали с едни безумни страници от порядъка на 600-700 и т.н. Тази година доклада сме разделили на две части – информация, която е предоставена от всички държавни институции – министерства, агенции – първостепенни, второстепенни разпоредители с бюджетни средства и от приложение, което всеки от вас при желание и поискване, тук в деловодството на НС, може да ползва. Това са областните стратегии и общински планове за действие към тези областни стратегии.
Тъй като повечето от вас, предполагам, са членове и на други комисии, а това е шеста комисия, в която представям доклада, аз ще си позволя да се фокусирам върху това какво като препоръка излиза от доклада и какво като дискусия, породена в предходните комисии, тъй като те бяха изключително приоритетно профилирани – образование, здравеопазване и т.н., където всеки един приоритет беше много подробно разглеждан.
В рамките на разглеждането на доклада в останалите пет парламентарни комисии най-често задавания въпрос беше - защо в доклада няма конкретни цифри и числа и защо когато мерим безработицата, когато мерим отпаднали ученици от училищната система, тогава когато мерим броя на децата, ваксинирани по задължителен имунизационен календар, ние не разполагаме с точни конкретни числа на какъв брой. Това е така защото данни по етнически признак не се събират, съгласно Конституцията и съгласно Закона за статистиката. А и освен всичко политиката, към която е насочена, тя не е насочена политика специално за ромите, а това е една голяма част от глобалната стратегия за борбата с бедността и социалното изключване, защото проблемите, които в случая касаят конкретни мерки и дейности за подобряване на тази част от населението, са преди всичко продукт на бедността.
Бих си позволила, ако се породят въпроси относно останалите приоритети, да отговарям на конкретни въпроси. Аз искам да обърна по-сериозно внимание на препоръките, защото като направим разлика с доклада от предходната година, този доклад има доста повече анализ, доста повече изследвания на тенденции и доста повече трендове на пречупване на тези тенденции, което е важно за формирането на политиката в тази област. Това, което излезе като резултат от цялата подадена информация от съответните институции е, че интеграцията на ромите трябва да бъде включена в абсолютно всички релевантни секторни политики, включително и в тематичните цели и в образованието, заетостта и т.н.
Това, което е по-различно от препоръките и констатациите от миналата година, важен елемент от осъществяване на интеграционната политика, изключително огромна част от нея трябва да падне в посока на преодоляването на негативните стереотипи. Интеграцията е двустранен процес. Трябва да вървят еднакви послания както по отношение на общност-общество, така и обратно – общество-общност. Това е гаранция, наистина, за добър старт за развитие на тези политики. Това е важна насока. Тя може да стане с участието на цялата общественост и да се включат абсолютно всички целеви групи в процесите на изпълнение на тези политики.
Огромно внимание трябва да бъде обърнато върху местните политики защото това, което е записано в националната стратегия, това е визията, това е политически документ, това е рамката за развитие на определената политика до 2020 г., както в случая разглеждаме за 2015 г. част от този многогодишен период. Трябва да се фокусира вниманието върху изпълнението на местните политики, местните власти и всяка община, всяко населено място да направи анализ за собствените си ресурси и за собствените си потребности, така щото да могат да бъдат преодолени всички тези предпоставки, които казвам.
И не на последно място, ако възникнат въпроси, ще се спра конкретно по отделните приоритети, но това, което искам да бъде чуто от тази институция, защото започнах с това, че това е административен доклад и не е редно да го превръщаме в политически дебат – вие сте все пак политици и законотворци, това, което излезе като послания, за да може наистина да бъде осъществена тази политика е, че изминалият период показа, че за разрешаването на тези, съществуващи проблеми за постигането на целите на интеграционната политика, са много важни няколко неща, които зависят пряко от вас. Това е наличие на политическа воля, икономически растеж, дългосрочно планиране, последователни усилия за подобряване на пазара на труда и социалната система, разпределение на правомощия и ресурси между нивата на управление, между централната и местната власт, интегриране и допълняемост на мерките, които се прилагат на територията на общността, които да обхващат здравната, образователната, трудовата сфера. Това е т.нар. интегриран подход, който ни е до болка клиширан, но за съжаление, трябва да бъде ползван наистина този интегриран комплексен подход, който работи и дава резултати. Координация на усилията и сътрудничество на абсолютно всички заинтересовани страни и рационалното използване на наличния човешки ресурс. Няма да се спирам на това, че прогнозите на Световната банка показват какво ще е наличието на трудовия пазар на хора в трудоспособна възраст 2020 г. - 2050 г. и т.н. С необразовани хора нито икономически растеж може да имаме, нито може да имаме дългосрочно планиране и ръст на икономиката.
Трябва да има систематичен мониторинг, колкото и наистина клиширани да стоят тези неща, но липсва мониторинг, трябва да има такъв. Трябва да има работа и в общностите защото много често при работата с гражданския сектор, те ни обвиняват и казват - не можете да правите политика за ромите без роми. Ние трябва да работим с тях – с и в общностите, за да могат отделните хора в тях да се включат, защото интегрирането може би не е най-точната дума в обществото.
Както и с мнозинството започнах и завършвам със стереотипите и антидискриминационните нагласи защото сме свидетели в последните месеци точно такива напрежения, антидискриминационни нагласи докъде водят.
И не на последно място – много ефективно използване на финансовия ресурс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Иванова. Колеги, въпроси? Да, имате думата, колега.
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодаря, г-н Председател, по призива на колежката, политическо изказване няма да правя, но ние от БСП очаквахме това докладване в Народното събрание, да е свързано с някакъв анализ и преценка на това, което се случва досега. Мина ромската декада, отчетохме едни резултати, 2015-та мисля, че свърши, но няма анализ, няма преценка на това, което са свършили досега. Няма предложения какво трябва да се промени в тая стратегия, тя е приета от НС и би трябвало тези промени да бъдат направени от НС и анализ за това ефективно изразходване на финансовите средства. Наистина без ромите, ромско включване не можем да направим, но в крайна сметка излиза така, че всички мерки, които се афишират, областните стратегии и общинските стратегии, преоценка – преди малко госпожата каза, че трябва да си направят местните власти по отношение на финансовия ресурс и този, който имат. Аии, бъдете сигурни, каквато и оценка да направят, където имат ромски общности, ще им трябват повече пари, отколкото имат възможност да отделят. В това трябва да бъдем абсолютно сигурни. И вие трябва да бъдете по-сигурни от мен в това заключение, защото там където ги има, проблемите са изключително големи. И се формализираме като си пишем стратегии, правим си областни и да повторя още веднъж, и общински планове и накрая резултатът е никакъв. Аз си слагам ръката на сърцето – от такъв район съм където живеят много роми и как сме ги включили? Те са изключени. Тая интеграция реално е дезинтеграция. И това трябва да го преосмислим много сериозно.
Ефективността – наистина спестяват се сумите и на европейско ниво за интеграция, които се харчат, и на национално ниво се спестяват. Може би дори, за да не дразним останалите, че се дават някакви средства за интеграция на ромите, но какъв е ефектът от тях. Практически никакъв. Сложихме преди време едни медиатори, които да ги убеждават, че не трябва да раждат непълнолетни. Ми, вижте решенията на съда. Как ги наказва съда. Ще ви дам един пример. Съдят един 15-годишен, наказателното дело се преобразува в административно, глобяват го 1000 лв. при смекчаващи вината обстоятелства, че в това време на него му се родило второ дете. Тя била 11-годишна, когато е разглеждан първия случай, но вече когато разглеждат смекчаващи вината обстоятелства по делото, тя е на 14 години. И понеже той в това време е станал на 18, а е бил на 15, се грижел добре за семейството си и съдът му определя 1000 лв. глоба. Кога ще му вземе държавата 1000-та лева? Никога. Такива случки – отворете сайтовете на районните съдилища – има дела, аз мога да ви посоча примери от Районен съд – Асеновград. Мога да ви посоча 20 такива примери. Днес съм се ровил и видях още един, който пък е още по-атрактивен като обстоятелства и като съдебна процедура и практика.
Наистина, моят призив е такъв и ние от парламентарната група на БСП-Лява България това ще го споделим и в Зала при обсъждане на доклада, че трябва една сериозна преценка и преосмисляне на стратегията и вие трябва да сте хората, които да ни покажете пътя, по който трябва да има законодателни инициативи, за да има малък ефект от това, което се прави до тук, защото практическият резултат клони към нула. Благодаря, г-н Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, г-н Генов, трябва да Ви кажа, че с голяма част от Вашето изказване съм напълно съгласен и подкрепям. И когато споменахте този случай, за тази глоба, за съжаление, обаче има разграничаване на властите. Закони има, защото ако българин има дете от 11-годишно момиче, ще го съдят за педофилия, а тук глоба 1000 лв. Вие питате кога ще ги вземат. Нито ще вземат глобата, нито това е присъда. Що се отнася до другите мерки, аз ги подкрепям, защото тази програма, която беше за ограмотяване на възрастните – мисля, че за нея говорите 2011-2015 г., бяха отделени над 15 млн.лв. Отчетено е, че над 16 000 човека са включени в тази програма за ограмотяване, аз също съм участвал – в кварталите „Филиповци” и „Факултета” ходехме с г-жа Фандъкова, но също не знам и нямам информация от тези над 16 000 човека, които са участвали в това ограмотяване и професионално там се отпускаха пари за обучение, какъв е резултатът за тези, които са минали тези курсове, реализираха ли се тези хора, защото г-н Генов е прав – ние си четем, но въпросът е какъв е ефектът от всичко това, което се прави. Има ли ефект?
И ако имате някакви данни, да ни ги кажете, просто да добием някаква представа, тези пари като са изхарчени, дали да променим и да насочим средства за други програми. Въпросите за образованието аз знам, че са много. Аз съм бил повече от 10 години в настоятелството на най-голямото ромско училище - 75-то училище - и за съжаление и сега е така, сигурно 95 % от тези, които завършват 8-ми клас не могат да четат и да пишат. И там държавата трябваше да застане зад самите учители. Аз съм разговарял с учителския съвет и те ми казват – г-н Велчев, как си представяте, аз не мога да напиша една двойка, защото след това се прибирам пеша през квартала, поставете се на мое място какво ще се случи.
Докладът е доста обемист, но много въпроси възникват, ние няма да ги решим тук, тогава ентусиазмът беше много голям – щяха да стават шивачки, бояджии и т.н. – има ли ефект по тази програма или всичко си е същото.
Г-н Генов, искате да добавите нещо?
МАНОЛ ГЕНОВ: По отношение на образованието – няма да говоря много – исках да ви кажа какво се случва в едно училище, където компактна маса са ромчета. Между другото, погледнете статистиката от 2011 г. – много от тях се припознават като турци, където говорят турски – това е друг въпрос, но в 6-ти клас, в потвърждение на Вашите думи, той не може да си напише името и е минал и не е оставал. Какво се случва? Понеже парите за образование вървят след ученика, учителките имат телефоните на всички майки. Там интересът е от две страни. Учителите искат да си вземат парите за броя ученици, които са в училището, а майките искат да си вземат социалните придобивки, които им се полагат, защото те ще им бъдат отрязани ако децата не ходят на училище. Параграф 22. Ако учениците не ходят на училище и им пишат отсъствия, директорът няма да получи средствата по делегирания бюджет за брой ученик.
Това също, г-н Велчев, е един голям проблем и Вие много добре го знаете след като сте били в настоятелството на това училище. И аз мислех да го кажа одеве, но по-добре да го кажа сега, отколкото в Зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Имате думата, г-жо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря за въпросите. Ще се опитам да отговоря много точно. Интеграционната политика има дългосрочен характер и както казах, тя е част от цялостната стратегия за борбата с бедността и социалното изключване. Интеграционната политика е хоризонтална политика, тоест тя обхваща работата на много хоризонтални министерства. Никой от нас не си е правил илюзии, че с този административен доклад ние ще покажем колко добре живеят ромите. Това не може да стане. С този административен доклад, защото това е обектът на дискусията, за която съм тук, този доклад показва, че немалко е направено. И то немалко е направено за осигуряване на равен достъп именно на всички тези хоризонтални приоритети. Основни са четири – образование, здравеопазване, трудова заетост и жилищни политики. Ако там по тези сектори, секторни политики нещата са наред, ами то и при нас ще са наред. Това първо.
Следващо – данни по етнически признак в България не се събират. Няма как в едно училище, колкото и мерки и дейности да бъдат програмирани, да кажем какъв е броят на ромските деца. Защото си спомням преди години имаше една зам.-министърка, която беше решила да прави точно такова изследване на Вашия въпрос и беше моментално отстранена, защото Конституцията не го позволява, Закон за защита на личните данни, Закон за статистика и т.н. Затова в този доклад ние предлагаме трендове и пречупване на всички тези тенденции. И затова казваме – немалко е направено и искаме да посочим това, което е направено и това, което е направено и дава добри резултати, то да продължи да се развива. Но то, за да продължи да се развива, трябва да има и политическа подкрепа.
Следващо – в контекста на примерите – аз също бих могла да дам много, много пресен пример, на коментара на председателя на комисията. Какъв е напредъка, мога ли конкретно да посоча. Наш член на националния съвет от Русе вчера се обади, че при спечелени проекти – единият за 500 хил., другият за 350 хил., единият по Оперативна програма „Наука за развитие и интелигентен растеж” – там има специална ос с експлицитни роми-бенефициенти, а другата активни към Оперативна програма „Човешки ресурси”, при готови съпортнати проекти, общинският съвет не му гласува кофинансирането. Аз не съм политик, аз не мога да коментирам тези неща, но затова казвам – няма ли политическа подкрепа, няма ли ги тези неща, аз няма как да отговоря на Вашите въпроси, поради причина че това, което наистина се прави, трябва да бъде стимулирано.
В областта на образованието три са нещата, които се признават и които са дали резултат. Първо това е с изменението на Закона за училищното и предучилищното образование 2010-11 г., тогава когато се зададе задължително предучилищно обучение, говорим с измененията. Следващото е сега с целодневно обучение на децата - пълен обхват, 2014 г. приемане на стратегия за отпаднали и не на последно място - тази интегрирана мярка, която и Вие казахте за рестриктивното хващане на тези ученици, които не посещават училище, да им бъдат спирани социалните помощи. Това са мерки, които дават резултат, които трябва да бъдат подкрепяни и които трябва да бъдат доразвивани.
Говорите за медиаторите. Нашият модел за медиаторите е признат в цяла Европа. Аз мога да казвам още много примери, но докладът има за цел наистина да покаже препоръките, да покаже тенденциите, че ние сме в правилната посока, защото това, което Вие казвате за десетилетието на ромското включване 2005-15 г., инициативата започна тук от България на 2 февруари 2005 г., свидетелствам защото съм била част от екипа тогава, който стартира инициативата. Това беше една политическа инициатива, която нямаше финансово измерение и е добре да се знае това нещо, защото приказки, хвърлени напосоки колко пари са изхарчени, обаче никой не казва къде е видял тези данни, колко са изхарчени. Аз твърдя, че нямаше пари. Това беше една политическа инициатива да могат страните-членки - девет държави, които тогава влязоха в тази инициатива, да фокусират, че има проблем с това население. Идеята беше всяка от тези държави-членки да определи ресурс от собствения си държавен бюджет, за да може да планираме мерки, дейности и т.н. Да, имаше национални планове за действие, но те са пак част от тази стратегия за борба с бедността и социалното изключване и бяха мейнстрийм мерки, бяха общи мерки. Тоест пак не можеш да ги извадиш и да кажеш – това е за роми, това е за евреи, това е за арменци и т.н. Така че, единственият разход, който държавата е направила през тези десет години, това е два пъти вноски по 20 000 долара. Аз съм секретар на този национален съвет от 2010 г. и от тогава съм писала предписания вноски да не се внасят, защото видяхме, че тези вноски отиват за конференции и за неща, които не оправдават средствата. Но, специален бюджет за тази инициатива, ние нямаме.
И завършвам с това, че тъй както казах с комюникето от 2011 г., ЕК ни задължи да изработим нашия документ по отношение на интегриране на ромите, ние сме ползвали името роми, като държава-членка да спазим изискването на ЕК, но в самата стратегия още на първата страница, под черта има обяснение, че роми е използвано в случай на хора, които се самоопределят като роми и такива, които живеят, в сходни на ромите, ситуации, така че още веднъж това е илюстрация и доказателство, че всички мерки, те са общи мерки, те не са извадени, определени, таргетирани само към една общностна група. И в този ред на мисли, няма как да извадим конкретика и числа, а тенденции, в които ние наистина казваме, че в 2050-та година всеки трети човек на трудовия пазар, в трудоспособна възраст при сегашните ръстове на демография, при сегашните ръстове на темпове на образование и т.н., ще бъде от ромски произход. Ако ви харесват такива данни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, благодаря. Г-н Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги и гости, аз между другото като слушам, се съмнявам дали в 2050 г. няма да дойде ред за обратен процес – ромите нас да ни интегрират, защото в края на краищата, много от българите излизат в чужбина и като се прави тази екстраполация – аз четох един доклад за Франция специално какво става. Френското коренно население имат по 1,8 деца, а африканското - по 8,1 деца. Ако темповете, в които това се развива – то няма да е проблем само за България, сигурно ще стане и за голяма част от европейските държави, може да се стигне до там, че ромите да интегрират нас. Мнозинството интегрира малцинството. Тогаз няма да има и блага за разпределяне и тогава ще стане страшно по какви програми се работи и как ще ни третират те като мнозинство да живеем, защото до там ще се докараме. Аз не съм чел доклада, защото знам, че който се е оправил с интеграцията на ромите, сигурно ще получи Нобелова награда. Но, аз не съм лауреат за такава и не искам да давам рецепти как ще стане. Въпросът е следният - който не иска да се интегрира, по никакъв начин не може да бъде накаран и аз съм давал примери и съм говорил с г-н Велчев, това е все едно да накараш коренното население на Америка и да го интегрираш. Те си живеят там в резервати, гета – те общо взето са като нашите цигани - и държавата им дава право, за да могат да се изхранват да развиват казина извън Невада, имат входни билети, който иска да забива стрелички, да яде говеждо по индиански, отива там и от това общо взето се издържа общността. Но държавата им дава право да се издържат. Който иска да излезе от гетото, от тази затворена общност, той излиза и се интегрира и спазва законите – не се казва на белите, казва се спазва и живее по законите на мнозинството. Тук си имаме примери и то не малко цигани или роми, както ги пишете в доклада, примерно интегриран циганин е проф. Чирков – излиза от общността си, става светило и тъй. Но, който не иска да бъде интегриран, аз си мисля, че каквито и програми да се пишат, каквото и да се обсъжда, каквито и пари да се наливат, това няма как да стане. Те са свикнали да си живеят, да не си плащат тока са свикнали, да не плащат вода, да си крадат кокошките един на друг – как да стане.
Моите опасения са да не дойде време те да ни интегрират, да речем след 30-40 години. Те вече да са мнозинство и нас да третират като малцинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Колеги, други?
Наистина по темата може цял ден да се говори, но всички знаем колко много са проблемите и няма да могат да се решат. И както Вие казвате, госпожо, това е един процес, който ще трябва дълго време да решаваме. Дано не се сбъднат прогнозите на колегата. Ние не, но нашите деца и внуци. От нас зависи.
Колеги, закривам разискванията и обявявам гласуването на Административен мониторингов доклад по изпълнение на Националната стратегия на Република България 2012-2020 г. № 602-00-33, внесен от МС на 9 май 2016 г. Който е за приемането на този доклад, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Докладът е приет. Благодаря на нашите гости.
По втора точка – Разни – колеги, само исках да ви кажа, използвам, че тук са колегите от Реформаторския блок, за следващата седмица смятам да насроча заседание на комисията по темата за облеклата или така наречения законопроект за бурките – да го разгледаме.
Това, което направихме – екипът положи много труд – запознах останалите партии, само с Реформаторския блок не съм говорил. Тук са двата варианта, който иска да види – при нашите сътрудници го има – това е докладът с всичките изказвания, предложения. Експертната група, бих казал не работна, сме подготвили как трябва да изглежда за второ четене или какво ще предложим за второ четене. Разговарял съм с Патриотичния фронт, колегите се съгласиха да направим един вариант, който да бъде максимално подкрепен, защото сами разбирате, че тук се касае наистина за националната сигурност, за нашите деца, за нашите граждани, така че много от нещата са съобразени. Естествено не можем да се съобразим с искането, примерно на г-н Местан, че пада чл. 1, пада чл. 2. Съобразили сме се с неща, които Тунчер Кърджалиев е предложил – можете да ги видите. Пак повтарям, целта е всички да се запознаят, да запознаят и групите си с проекта. Аз мисля, че това е един много добър и разумен вариант. Само за сведение, дори и мюфтийството одобрява и е за този законопроект и мисля, че няма да има проблеми.
Молбата ми е всички да се запознаят, които не са се запознали с това нещо и следващата седмица да можем да насрочим заседанието – понеделник или вторник ще получите съобщение, за да го приемем и да не бъде въпрос, който виси в пространството и да се раздухват неща, които понякога нямат нищо общо с истината. Да?
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Тъй като следващия път ще отсъствам, искам да напомня само, че нашето виждане, още тогава беше, че съвпада с вижданията на мюфтийството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, главното, за което се повдигаше въпрос и се притесняваха хората в първоначалния вариант, това е именно в тълкуването на „частично прикрито лице”. Тук това, което пак казвам съгласувахме с всички партии, с колегите от ДПС не съм разговарял, те имат празници, е в „чл. 4, ал. 1 – Облекло, прикриващо или скриващо лицето с плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала и мрежести платки, маски или други подобни елементи, които скриват напълно или прикриват частично лицето.
Ал. 2. Лицето е скрито напълно при носенето на облекло за цялостно закриване на лицето. Лицето е покрито частично – и това, което се забранява да бъде покрито при носене на облекло, с което са закрити устата, носа или очите.”
Така че всички опасения на мюфтийството, че ние ще забраним носенето на традиционни облекла, съвсем нормално е – тези традиционни облекла не са само при мюсюлманите, те са и при нас християните. Да не говорим, че жена с дълга прическа утре могат да я спрат и да кажат „защо не ти се виждат ушите” – и да бъде глобена, така че съобразили сме се с всичко.
Ще Ви моля след като ще отсъствате, няма нищо лошо колегата Ви да дойде да гласуваме, за да дадем един знак на обществото, че когато се касае за национална сигурност, не политизираме въпроса.
Благодаря ви колеги, ако има някой от вас нещо да каже? Няма. Закривам заседанието.
(Закрито 15:10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев

Стенограф:
Т. Екимова