ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и
парламентарна етика към 43-то Народно събрание за периода
2014-2015 год.

---

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (наричана по-долу Комисията) е постоянна комисия към 43-то НС. Тя е формирана на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група. Ръководството на комисията се състои от председател и двама заместник-председатели, и осъществява дейността си съобразно Конституцията, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), приетите вътрешни правила и действащото законодателство в Република България.
В дейността на Комисията е вменено задължението да приема и регистрира подадените декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ)
Комисията поддържа регистър на интернет страницата на Народното събрание на декларациите за несъвместимост и частни интереси по глава трета от ЗПУКИ при спазване на Закона за защита на личните данни.
Във връзка с подаваните декларации от лицата заемащи публични длъжности е установено, че има 10 /десет/ неизпълнили задълженията си за подаване в срок декларации по чл. 12, от ЗПУКИ.
За посочените нарушения на сроковете за подаване на декларациите, своевременно сме уведомили Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) да извърши проверка и предприеме съответните административни мерки.
През изминалия период Комисията разгледа законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени от председателя на Народното събрание в т.ч:
• законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015г.;
• Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система - внесенa от Министерски съвет;
• Разглеждане, обсъждане и анализ на въпросите – предмет на оценка в Проекта на доклад за оценка на България в рамките на Четвъртия кръг на мониторинга на Групата държави срещу корупцията /GRECO/ на тема „Превенция на корупцията по отношение на народните представители, съдиите и прокурорите“. Комисията изрази становище с бележки и коментари по проекта на Доклад на Групата държави срещу корупцията (GRECO) за оценка на България от Четвъртия кръг на мониторинга, включително по съответните препоръки. Същото беше прието и защитено през месец март т.г. в Съвета на Европа в Страсбург, Франция, от народните представители Атанас Зафиров Зафиров и Иван Пенков Иванов;
• Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г. След проведено обсъждане Комисията прие Годишната програма;
• Годишен доклад за дейността на КПУКИ за 2014г. След проведено обсъждане Комисията прие и подкрепи внесения Годишен доклад;
• Законопроект за изменение и допълнение на „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ № 554-01-15/27.01.2015г., внесен от народните представители: Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров. Разгледани са депозираните становища от КПУКИ и Българската търговско-промишлена палата. Комисията предложи на Народното събрание да не приеме на първо четене така предложения законопроект, поради необходимостта от детайлно обсъждане на промените в действащия закон, с цел по-голяма ефективност при прилагането му и възможността за цялостна промяна с различна философия.
• Законопроект за изменение и допълнение на „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ № 554-01-26/11.02.2015г., внесен от народните представители: Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров Зафиров. Разгледано е депозираното становище от КПУКИ. Комисията предложи на Народното събрание да не приеме на първо гласуване така предложения законопроект, поради необходимостта от детайлно обсъждане на промените в действащия закон, с цел по-голяма ефективност при прилагането му.
• Законопроект за публичност на лобизма № 554-01-53/19.03.2015г., внесен от г-н Георги Александров Ковачев и група народни представители. Комисията предложи на Народното събрание да не приеме на първо гласуване така представеният законопроект, поради необходимостта от по-обстойно публично и детайлно обсъждане.
• Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 30.06.2015год. Членовете на Комисията се обединиха около необходимостта от приемането на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Те акцентираха върху необходимостта от професионализъм за справяне с корупцията по високите етажи на властта и очакванията на обществото в тази насока. Всички изразиха мнение, че законопроектът трябва да бъде сериозно прецизиран между първо и второ гласуване. След проведената дискусия, Комисията прие и предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на „Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности“, № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 30.06.2015 г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 554-01-149/31.07.2015г. внесен от Найден Маринов Зеленогорски, Димитър Григоров Шишков, Димитър Андреев Делчев и Димитър Танев Танев. Законопроектът е оттеглен от вносителите на 08.09.2015г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 554-01-151, внесен от Найден Маринов Зеленогорски и група народни представители на 09.09.2015год. Членовете на Комисията се обединиха около необходимостта от приемането на по-тежки санкции по отношение на активния и пасивен изборен подкуп. Прие се единодушно, че законопроектът трябва да бъде преди всичко разгледан в Комисията по правни въпроси, която е водеща, да се поискат становищата на заинтересованите институции и да бъде сериозно прецизиран между първо и второ гласуване. Разгледа се депозираното Становище от Национално сдружение на общините в Република България. След проведената дискусия, Комисията прие и предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
•
Във връзка с дейността си Комисията събира информация за ефективността и изпълнението на действащото законодателство, за причините и условията за възникване на корупционни прояви и конфликт на интереси в определени сфери с обществено значение. На тази база изготвя мотивирани становища с предложения за допълнения и изменения или за правно-техническо усъвършенстване на действащите нормативни актове. Комисията изготвя доклади, становища и предложения по тях при преценка, че нормите създават условия за проява и разпространение на корупция и конфликт на интереси.
Комисията оказа съдействие и осигури необходимата информация на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет, във връзка с проект „Етични стандарти за почтеност в публичния сектор“. Проектът беше възложен от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси. В рамките на проекта ще бъде извършен анализ на ПОДНС в частта етични норми за поведение и на практиката по неговото приложение, на основата на който ще бъдат направени предложения за мерки, в това число за съответни изменения в нормативната уредба.
Предоставено е становище и актуална информация по въпросите за парламентарния имунитет в страните – членки на Организацията, с цел подготовка на доклад на тема: „Парламентарният имунитет – предизвикателства в обхвата на привилегиите и имунитетите на членовете на Парламентарната асамблея“, с който да се извърши оценка на парламентарния имунитет на членовете на ПАСЕ на национално и европейско ниво.
Във връзка с препоръките на GRECO за последователно и ефективно прилагане на раздел II "Етични норми на поведение" от ПОДНС се обсъди и предложи на Народното събрание съвместен проект вх. № 554-02-38/20.03.2015г. за изменение и допълнение на правилника. Това е важна стъпка и поради обстоятелството, че без санкционни правомощия на Комисията относно спазването на етичните норми за поведение на народните представители, би се обезсмислила нейната дейност в частта "Парламентарна етика".
Комисията съдейства за координация между различните власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) относно дейността им в областта на противодействие и ограничаване на корупцията, и за създаване на Национална стратегия за борба с корупцията.
В тази връзка беше проведен парламентарен контрол чрез изслушване на министъра на правосъдието по чл. 27 от ПОДНС.
Комисията събира информация и упражнява контрол върху дейността на органите на изпълнителната власт по въпроси, засягащи държавни и обществени интереси, при информация за закононарушения и корупция или за създаване на благоприятни условия и предпоставки за такива проявления.
Съгласно чл. 15 от Вътрешните правила се осъществи изслушване на членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори относно извършения одит на "Корпоративна търговска банка" АД /КТБ/ и наложените административни мерки. Изслушване на екипа от експерти към Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, извършили проверка на работата на „Кей Пи Ем Джи България“ ООД и регистрираните одитори във връзка с одита на КТБ АД.
Съгласно чл. 13 от Вътрешните правила, Комисията сезира Прокуратурата на Република България за извършване на проверка във връзка с констатациите си от изслушванията.
В тази връзка Комисията предприе и експресна инициатива за законодателни промени. Председателят и членове на Комисията са едни от вносителите на Законопроекта с вх. № 554-01-51/13.03.2015год. за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Във връзка с дейността си Комисията приема и разглежда сигнали, свързани с нарушаване на етичните правила от страна на народни представители. През периода са постъпили 5/пет/ сигнала, свързани с неоснователни твърдения за нарушения на етичните правила на поведение, съгласно раздел ІІ от ПОДНС, по отношение на 4 /четири/ народни представители и 1 /един/ сигнал за превишаване на власт от председателя на Народното събрание. С разпоредбите на ПОДНС Председателят на Народното събрание е овластен да налага дисциплинарни мерки за нарушаване на етичните правила и норми в пленарна зала.
В ПОДНС е регламентирано, какви са нарушенията и съответните санкции, които могат да бъдат налагани по отношение на народните представители. Липсата на точни и ясни правила в ПОДНС относно поведението, санкциите и реда за тяхното налагане спрямо народните представители извън пленарната зала, възпрепятстват Комисията в пълноценното осъществяване на дейността си.
В тази връзка бяха внесени предложения за промяна в ПОДНС с оглед гарантиране на по ефективното прилагане разпоредбите на Правилника и възможността за налагане на санкции при установени нарушения извън пленарна зала.
Комисията разглежда сигнали на граждани и организации за извършени нарушения свързани с корупция и конфликт на интереси от органите на изпълнителната, съдебната и законодателна власт.
Потвърждение за това са броят на постъпилите сигнали, техният предмет, основателност и резултатност.
За периода са постъпили 199 /сто деветдесет и девет/ сигнали и жалби, образувани в преписки. Комисията е преценила, че 34 /тридесет и четири/ от тях следва да се прекратят, тъй като компетентен е друг орган или липсват конкретни данни и доказателства за корупция.
В комисията са постъпили 24 /двадесет и четири/ броя анонимни сигнали, като същите са прекратени съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Вътрешните правила на Комисията.
Постъпили са 30 /тридесет/ жалби срещу решения на съдебни и прокурорски органи. В част от тях се съдържат изводи, че лошият резултат за страната по делото е непременно свързан с корупционен мотив, без да се сочат конкретни данни за това.
Има сигнали, в които се съдържат документи и доказателства от които действително може да се направят достатъчно правни изводи, че липсва пълнота, обективност и всестранност в констатациите и мотивите на съответния съдебен орган, както и несъвместимост между вътрешното убеждение и законовите норми на Република България. С оглед на това и след прецизна преценка на предоставените данни в някои преписки Комисията взе решение много от тях да се изпратят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и Главния прокурор за извършване на проверки и отговор, без да упражнява натиск или да оказва влияние върху самостоятелната преценка на органите на съдебната власт.
Комисията бе затрупана със сигнали, отнасящи се до лични дела на гражданите, в които се жалят от действия и бездействия на длъжностни лица и магистрати.
Наред с личните казуси, постъпиха и сериозни сигнали, разкриващи негативи в изпълнителните органи, натоварени основателно и с корупционни мотиви.
В Комисията са постъпили 17/седемнадесет/ сигнала за незаконосъобразно провеждане на обществени поръчки. Повечето от тях се отнасят за нарушение по Закона за обществените поръчки (ЗОП) от кметовете на общини. Не липсват и такива за нарушения и от второстепенни разпоредители с общински средства. Твърди се за корупция при изработването на заданието и прозрачното провеждане на тръжната процедура, както и отсъствието на сериозен контрол при изпълнението на поръчката. Сигналите са изпратени за проверка на Агенция за държавна финансова инспекция и са получени уверения за извършване на финансови ревизии.
В същото време Комисията активно работи по антикорупционния парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт.
Срещу нарушения и подозрения за корупционни действия в министерства, агенции, областни управители, общини и други структури на изпълнителната власт са получени 56 /петдесет и шест/ сигнала. Една част от тях са свързани с нарушение на бюджетната дисциплина и злоупотреба с власт. Други се отнасят до нарушения свързани с незаконно строителство и корупционното му протежиране, закононарушения при възстановяване на имоти и обезщетяването на собствениците без основание за сметка на други притежаващи законни права.
Във връзка с публикации в медиите и широк обществен интерес бяха извършени проучвания и изслушвания на основание чл. 15 от Вътрешните правила на Комисията.
Проведоха се изслушвания във връзка с подадени сигнали срещу Българската агенция по безопасност на храните и Фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието.
Извърши се проучване и се изискаха от всички областни управители преписките по извършените продажби на жилища от държавния ведомствен фонд за периода от 1997год. до 2015год. След извършения преглед на същите се констатира, че при продажбата на част от жилищата има нарушения на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му. Чрез незаконосъобразно и нецелесъобразно разпореждане с държавни имоти държавата е ощетена в особено големи размери.
В началото на своята дейност Комисията взе решение постъпили анонимни сигнали да не се разглеждат. От общо постъпилите сигнали - 10 % са анонимни и това е показателно, че все още гражданите се страхуват и притесняват публично да изкажат своите наблюдения и констатации по нарушенията извършени от изпълнителната, съдебна и законодателна власт. Други се подават с определена цел за клевета и уронване авторитета на лица, заемащи публични длъжности.
Когато разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията незабавно изпраща сигнал до КПУКИ с копия от съответните документи.
Комисията осъществява взаимодействие с неправителствени организации в общата цел за наблюдение ефективната работа на съда, свързано с реформата на съдебната система в посока прозрачност и откритост към гражданите, както и прилагането на мерки, които да ограничат и предотвратят корупцията.
Получиха се сигнали от Център на НПО в Разград, като израз на гражданско наблюдение за повишаване степента на отчетност, публичност и прозрачност на съда и добрите съдебни практики в приложението на законите.
Популяризирането на дейността на Комисията следва да доведе и до ясно очертаване на кръга от въпроси, с които тя следва да бъде сезирана, с оглед предотвратяване на разход на труд и неоснователни очаквания от обществото.
Комисията ще продължи да обсъжда предложения за законодателни промени, които да гарантират обективността, качеството на правораздаването и да гарантират върховенството на закона.
Народните представители, членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, работят изключително интензивно, често те инициират проверки по сигнали на техни избиратели и публикации в медиите.
Тяхната активност допринася за изграждане авторитета на Комисията и на Народното събрание.
При изпълнение на своите правомощия, КБККИПЕ се ръководи от принципа за прозрачност, като оповестява публично въпросите, свързани с нейната дейност, до степента предвидена в ПОДНС, Вътрешните правила, Правилата по прилагането на Етичните норми за поведение на народните представители, съгласно раздел ІІ от ПОДНС и действащото законодателство.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ