1.Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 620-00-3, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 26.02.2016 год.

---

Колеги, по първа точка от нашия дневен ред, от Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси сме поканили господин Николай Николов, временно изпълняващ длъжността председател, госпожа Катя Станева, господин Паскал Бояджийски – членове на комисията. Познавате ги, присъствали са многократно в комисията. Така, че ще предложа, за да бъдем по-оперативни както винаги, първо да дадем думата в резюме господин Николов да представи доклада, след което всички колеги ще имате право да зададете своите въпроси.
Господин Николов, заповядайте.

1.Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 620-00-3, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 26.02.2016 год.

Николай Николов: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Колеги.
Отново бихме искали да благодарим на първо място за предоставената възможност накратко да резюмираме доклада за дейността на комисията за 2015 година.
Трябва да кажем, че това е петият пореден Годишен доклад за дейността на Комисията за конфликт на интереси. Той се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.
Докладът съдържа пет основни раздела, които касаят дейността по предотвратяване и установяване конфликта на интереси, дейността по предотвратяване на конфликта на интереси, административно-наказателната дейност, международната дейност на комисията. И разбира се, не на последно място, информация относно административния капацитет на този държавен орган.
Бих искал да кажа обаче, че този доклад има една специфика и тя, надявам се да сте я забелязали е ясно изразена. Ние се намираме в края на петгодишния мандат на комисията. Ето, защо този път решихме, за разлика от предходни години, по основните показатели, по основните критерии за дейността на комисията накратко да предоставим информация, в това число и сравнителен аспект за всичко, което се е случило в периода юни 2011 година, когато беше конституиран този държавен орган, до декември 2015 година. Един период от четири години и половина, достатъчно показателен за дейността на комисията и изобщо за развитието на материята на конфликта на интереси в България през този не кратък период.
Бих искал да акцентирам само на шест основни акцента, които са поставени в рамките на доклада.
На първо място, за трета поредна година броят на решените производства надвишава броят на образуваните производства, а решенията, които е приела комисията са 271. Разбира се, образуваните производства за установяване на конфликт на интереси през цялата 2015 са 269.
На второ място. Ясно изразена тенденция на повишаване на броя на производствата, които са приключили в незадължителния двумесечен срок по закона. Да припомня, че през 2013 година този брой, тази цифра варираше на 11 %. 11 % от всички приключени бяха в двумесечния срок. 2014 година стигнахме до 35 % както отчетохме миналата година на 11 март пред постоянната Комисия за борба с корупция, а отчетната 2015 година успяхме да стигнем до 51 %. Това се дължи на по-добрата организация създадена вътре в комисията като начин на функциониране.
За Ваша информация, от началото на годината до момента 73 % от приключените производства са приключили в този двумесечен срок и смятаме, поне до края на мандата да задържим тази тенденция.
На трето място искам да кажа, че имаме известно активизиране на административно-наказателната дейност на комисията в два аспекта. На първо място, бройката на съставените актове за установяване на административно нарушение е 102 , което е най-високата бройка от създаването на комисията, в сравнение с предходните четири години и се дължи на изисканата информация в средата на годината от всички 17 министри относно назначените от тях лица на високи публични длъжности в рамките на изпълнителната власт. Това е информация за назначените от тях директори на изпълнителни, държавни агенции, на бордовете на директори на различните държавни търговски дружества. И на второ място, причината е в стриктното изпълнение на споразумението, което имаме с Висшия съдебен съвет по отношение на изпращания от Постоянната комисия към Висшия съдебен съвет на информация на сигнали за неподадени декларации от български магистрати.
Бих искал също да кажа, че с наказателни постановления, издадени през цялата 2015 година са наложени санкции както въз основа във влезли в сила решения за конфликт на интереси, така и въз основа, разбира се на съставените актове за неподадени декларации на стойност близо един милион лева – 939 000 лева. За сравнение през предходната 2014 година наложените санкции бяха едва четвърт милион – 275 000 лева.
На следващо пето място бих искал да кажа, да подчертая факта, че сумите, които са постъпили като платени от санкционирани лица въз основа на влезли в сила наказателни постановления през 2015 година възлизат на 118 400 лева, от които 105 400 лева са доброволно платени в комисията въз основа на влезли в сила наказателни постановления.
Да припомня също, че съгласно Закона за държавния бюджет за 2015 година, сумата която беше определена за събиране въз основа на санкции от комисията, като задължение на комисията и като приход за държавния бюджет беше 20 000 лева.
И последно, което бих искал да кажа и което нееднократно сме коментирали в заседания на постоянната Комисия за борба с корупцията е, че през 2015 година ние имаме цялостна система за превенция на конфликт на интереси. И това при условие, че няма нито един ред, няма уредба на тази материя в рамките на действащия закон, ако изключим заглавието на комисията – Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.
Защо цялостна система? Защото ние имаме не само реализирани обучения – 13 на брой, макар, през изминалата година, подробно са описани в рамките на този доклад. През 2015 година за първи път системно започна проверка на регистрите на декларациите. И то на тези 76 администрации, не произволно, а на тези 76 администрации, които са изрично посочени като неподдържащи регистри на декларациите в доклада за състоянието на администрацията, приет от Министерския съвет през месец май 2015 година.
На второ място, имаме системна проверка, макар и за част от институциите, дали се изпълнява задължението по чл. 33, ал. 4 от закона. Всяко влязло в сила решение е за конфликт на интереси. Трябва да се оповестява на сайта на съответната институция, в която работи съответното лице, заемащо публична длъжност, неговата длъжност, разбира се – неговите имена, и разбира се – две думи за съдържанието на деянието, което е осъществило конфликта на интереси.
На трето място, бих казал, имаме много по-голяма динамика по отношение на обучителните материали, които комисията изготвя и предоставя. На сайта на комисията бяха публикувани две много големи платформи, бих казал, с актуална информация относно съдържанието на конфликта на интереси, процедурите за установяване на конфликта на интереси. Имаме изработен наръчник, съвместно с част от наръчника на Националното сдружение на общините. Имаме, разбира се и други материали в този смисъл. Не на последно място, броят на питанията, отправени до комисията – конкретни, методически питания, как да постъпят в тази или онази ситуация, за да не изпаднат в положение на конфликт на интереси. Може би заради местните избори, особено в края на годината, нарасна рязко и стигна до 60, а бяха едва около 40 през изминалата 2014 година. Нещо, което е също важно на полето на превенцията.
И на последно място, за първи път през 2015 година нещо, което споделих на заседанието на постоянната комисия при обсъждане на проекта за държавен бюджет, за първи път през 2015 година извършихме целенасочени, системни действия за това да се подадат декларациите по Закона за конфликт на интереси, две на брой, в срок от цял един сегмент на властта какъвто представлява местната власт.
Споменах за посочения наръчник, в който на две странички обяснихме какво представляват декларациите по ЗПУКИ, къде се подават, как се подават, какво трябва да бъде тяхното съдържание. В датата на подаване на клетва, копие от този наръчник, изготвен от Националното сдружение на общините, съвместно с нас, традиционен за новоизбрани съветници е било предоставено на всички съветници и кметове в България.
Още в началото на месец ноември ние изпратихме до всички 265 председатели на общинските съвети, голяма част, от които неизбрани още към този момент, някои от тях бяха избирани и през декември, също кратко писмо, в което напомнихме – две декларации по ЗПУКИ, кратки срокове за подаване, съдържанието трябва да е такова и такова и най-вече, ако няма изградена постоянна комисия към съответния общински съвет, деловодството на съответния общински съвет спокойно може да подаде съответната декларация, за да се спазят съответните срокове.
И бих искал да споделя накратко резултат от първия етап от проверката, която правим на 8 600 съветници и кметове в България дали са си подали в срок декларациите по Закона за конфликт на интереси. Това трябва да се случи в рамките на един кратък едногодишен срок, съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Актове за установяване на административно нарушение се правят в срок от една година от съответното деяние. Поискахме още в месец декември за точно една четвърт от общините в България, от председателите на общински съвети и председателите на постоянни комисия да извършат проверка, да ни предоставят информация за неподали в срок декларации. Оказа се, че от тази образно казано, тази първа част или първа партида от около 1 400 общински съветници 75 общински кмета и над 780 кметове на села, за които поискахме тази информация и тя разбира се ни беше върната, с различен етап от всички 75 общини, се оказа, че едва около 100 общо общински съветници и кметове не са си спазили сроковете за подаване на декларации. Те са ги подали, понякога с ден закъснение, понякога с два дни, но едва около 100 съветници от първите, около една четвърт от целия контингент от 8 600 души.
Това го казвам, защото имахме аналогична проверка в 2012 година по отношение на предходните местни избори – 2011 година, при което се оказа, че 60 % от общинските съветници в България изобщо не знаят, че трябва да подават декларации за несъвместимост. Изобщо този закон през 2011 година за излъчените тогава съветници в частта за декларацията за несъвместимост е бил мъртво право. Сравнение, дори да екстраполираме цифрата 100 при сегашната проверка до 400 това означава, че масово е обяснено на съветниците и кметовете в България, това е контингентът, за който имаме най-висок брой сигнали за конфликт на интереси, както ще видите, респективно, най-висок брой установени случаи на конфликт на интереси, че има такъв институт на декларациите, по ЗПУКИ, този институт работи в тази част на държавната власт в местното самоуправление и най-вече, че това е един добър старт за приложението на цялата материя на местното самоуправление през целия четиригодишен мандат 2015-2019 година, само по този показател имаме огромен напредък в сравнение със състоянието, такова каквото е било в материята на конфликта през 2012 година – началото на съществуването на комисията.
В заключение бих искал да споделя три цифри относно това какво се е случило с конфликта на интереси през тези 4,5 години. 1 499 са образуваните производства за конфликт на интереси. От тях към 31 декември 2015 година сме приключили 1 415, от тези 1 415 – 7 % от решенията за установен конфликт на интереси или 99 решения за установен конфликт на интереси, 55 са проведените обучения, административно-наказателните производства образувани през целия период и приключени голяма част от тях са около 350.
Заключението ни е следното: В рамките на действащата нормативна уредба, действащата законодателна база, България към днешна дата разполага с действаща, функционираща система за конфликт на интереси. Има редица аргументи, които могат да подкрепят този извод, но това наше заключение е обективно и то почива на реалните резултати на това, което се е случило през тези, вече близо 5 години в конфликта на интереси.
Благодаря за вниманието.

Председател Валентин Николов: И аз благодаря. Колеги, имате думата за въпроси по отношение на доклада. Разбира се, той е достатъчно подробен, всички сте запознати, но ако имате въпроси, моля да ги зададете.
Господин Янков, заповядайте.

Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости. Може би ние трябва да поднесем едно извинение на Вас, защото Вашата комисия не е попълнена доста време, което е задължение на парламента. Парламентът не си изпълнява задълженията, а искаме комисията да си изпълнява задълженията. Така, че това мисля е редно да го направим. Надявам се. Аз имам два въпроса. Единият е, макар че всъщност Вие частично го казахте, но все пак по-категорично да го чуем е считате ли, че има нужда от промяна на нормативната база за по-ефективна работа на Вашата Комисия за конфликт на интереси? Считате ли, че някъде, нещо, ние като законодатели трябва да променим?
И вторият ми въпрос. Как би могла да работи по-ефективно системата – като самостоятелна комисия или заедно, обединена както примерно беше предвидено в закона, да бъде един комплексен орган, многопосочен, но един?
Съвсем накратко ако обичате. За мен това е важно.

Председател Валентин Николов: Кой ще отговори? Господин Бояджийски.

Паскал Бояджийски: Благодаря. В работата си ние сме се стремели да изпълняваме закона, който е приет през 2009 година, след това изменен през 2010 година и открихме, че е необходимо да се извършат промени в него. За тези промени сме говорили и на експертите от Европейската комисия, които идват да наблюдават България и те са общо-взето в следните посоки:
Прецизиране на кръга лица, задължени по закона и обединяване на двата акта – наказателното постановление и актът за установяване на конфликт на интереси в един.
Каква е целта? Целта е да се постигне бързина на производството, тъй като при сегашната система, въпреки че тя също позволява бързина установяването на конфликт на интереси се извършва с решение на комисията, а наказването с отделен акт, като и двата акта се обжалват по различни редове. Може да отнеме между една и две години приемането на единия до другия акт. Затова препоръчахме и сме говорили в тази насока. Ние сме си поставили за цел да направим един анализ на действащото законодателство и да го представим на вниманието и на Министерския съвет във връзка с това, че изтича нашият мандат. Така, че необходими са промени.
Що се отнася до това дали да бъде един орган, мисля, че има редица гласове „за“ или „против“. Това, което аз мога да кажа, че за мен е добре един орган да установява конфликт на интереси за всички лица, заемащи публична длъжност. Сега, дали ще бъде компилация от различни други органи или ще си бъде една комисия, но добре е, защото материята на декларирането е различна от материята на установяването на конфликт на интереси. И това, че едно лице не е подало декларация по нашия закон не означава, че то е в конфликт на интереси. И ако целта е да се постигне деклариране на определени обстоятелства от всички лица, заемащи публична длъжност, които са изключително много, но един сегмент да подава по-подробни декларации, публични, не знам как би могло да се дефинира, тя няма отношение към установяването на конфликт на интереси. Така, че според мен, моето лично мнение е, че един орган би трябвало да има една политика и той да взема решенията по отношение на всички лица, независимо от това кои подават по-пълни декларации и пред кои органи и пред кои не. Още повече, че така се гарантира първо независимост в много по-голяма степен отколкото на всички други органи.

Председател Валентин Николов: Колеги, други въпроси има ли? Да допълните ли нещо? Заповядайте.

Катя Станева: Искам само да допълня, освен в тези няколко звена, които колегата Бояджийски подчерта, идеята ни за изменения на закона беше във връзка с налагането на административните санкции, тоест първоначалният размер на санкцията да се намали именно предвид лицата, които се засягат с тази санкция.
Наистина, лицата, заемащи публична длъжност вече са запознати доста детайлно с разпоредбите, които в този закон са разписани. Познават този орган, търсят го за съдействие, за консултация, за предпазване от някакви техни действия за предотвратяване на конфликта на интереси и смятаме, че органът може да работи ако се предприемат действия по изменение на законодателството, органът може да поеме и двата вида декларации, които сега се подават – и декларацията по конфликта на интереси, и имуществената декларация, предвид вече решението на парламента.

Николай Николов: И само още една добавка. Моята добавка няма да бъде към първия въпрос на господин Янков, дотолкова доколкото се солидаризирам изцяло с трите предложения на колегите – намаляване на глобите, един акт за санкция и установяване, по възможност на колективния орган, а не на едноличен, защото сега едноличен орган определя санкциите. И на последно място, прецизиране, разбира се на субективния обхват на закона.
Нещо повече обаче по отношение на идеята, която циркулира много отдавна, от повече от година в пространството – и публичното, и в медийното пространство относно един общ орган за няколко държавни функции. Ние написахме, във връзка с миналогошната процедура за нов закон в нашето становище, категоричната ни позиция, че образно казано, под един покрив, при един орган трябва да остане функцията по установяване и санкциониране на конфликт на интереси на всички 120 000 лица, заемащи публична длъжност. Защото този законопроект предвиждаше наистина да има едно централно бюро, фокусирано върху високите етажи на властта, да има един инспекторат на Висшия съдебен съвет, който да се занимава с магистратите и няколко стотин или няколко хиляди други органа по назначаване да имат функцията по установяване и санкциониране на конфликт на интереси на съответните служители, назначавани от тях.
Много са аргументите за това да имаме запазване на централизираната система за установяване на конфликт на интереси, колегата спомена някои от тях. Само още нещо по отношение на втората важна тема обаче, по обединението. Поне според мен, аз се солидаризирам с казаното от госпожа Станева, затова, че имуществените декларации и функцията по имуществената декларация трябва да бъде при органа, който се занимава с конфликт на интереси в България. Нещо повече, различните декларации, които в момента са най-малко три, трябва да бъдат обединени в една. Критерий за качеството на една държава е доколко не просто формира задължения, а създава условия за тяхното спазване. Три декларации, с три различни срокове, при два различни органа много по-трудно се спазват. Като възможност за спазване са много по-трудни отколкото една единна декларация с малко по-дълъг срок, разбира се, за нейното подаване.
Благодаря.

Председател Валентин Николов: Колеги, има ли други въпроси към комисията? Не виждам. Аз ще подложа на гласуване доклада.
Който е „за“ приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, № 620-00-3, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси на 26 февруари 2016 година, моля да гласува. Единодушни – всички. 8 – „за“. Господин Карадайъ не си заяви гласа.
Благодаря Ви за присъствието. Довиждане и всичко хубаво.