От 29 ноември до 1 декември 2015 г. във Великото Херцогство Люксембург се проведе 54-то пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки на ЕС и кандидатстващите за членство (КОСАК).
Конференцията е част от парламентарното измерение на Люксембургското председателство на Съвета на ЕС и има за цел подобряване на сътрудничеството и координацията между парламентите на държавите-членки, както и обсъждане на актуални въпроси от Европейския дневен ред. Сред темите, включени в програмата на 54-то пленарно заседание се открояваха миграцията и кризата с бежанците, стратегията за Единния цифров пазар, както и политиката за разширяване на ЕС.
Народното събрание на Република България беше представлявано на срещата от г-н Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и г-н Антони Тренчев – член на КЕВКЕФ. Техническа, логистична и организационна подкрепа на парламентарната делегация беше оказана от: Лидия Симова – главен експертен сътрудник в КЕВКЕФ и Ива Йорданова - младши експертен сътрудник в КЕВКЕФ.
Конференцията стартира с приветствени слова от г-н Марс Ди Бартоломео – председател на Камарата на депутатите на Великото Херцогство Люксембург и г-н Марк Анжел – председател на Комисията по външна политика и европейски въпроси, отбрана, сътрудничество и имиграция в Камарата на депутатите. В изказването си г-н Ди Бартоломео призова за една по-социална и солидарна Европа, а г-н Анжел го подкрепи, добавяйки, че Европейският съюз не бива да се затваря в себе си и да се превръща в крепост. И двамата споделиха мнението, че не трябва бежанците, търсещи международна закрила в Европа, да бъдат приравнявани към терористите, от които те самите бягат и чиито жертви те също са.

Дебатите протекоха в рамките на заложените в дневния ред теми, както следва:
Процедурни и общи въпроси на КОСАК
Г-н Анжел запозна участниците с резултатите от проведената среща на Председателската Тройка, както и с проекта на дневен ред на 54-ия КОСАК, който беше приет единодушно.
Представени бяха трите ключови аспекта на 24-ия полугодишен Доклад на КОСАК: 1) Бъдещето на парламентарния контрол по европейските въпроси; 2) Европейския дневен ред в областта на миграцията и 3) Политиката за разширяване на ЕС. Докладът е разработен на базата на общ въпросник, изпратен до националните парламенти на 28-те страни–членки на ЕС и до Европейския парламент и получените от тях отговори и препоръки.

Европейски дневен ред в областта на миграцията
Сесията беше открита от г-н Гастон Стронк - директор на Международните икономически отношения и европейски въпроси в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Люксембург. По думите му, охраната и контролът по външните граници на ЕС ще продължат да бъдат във фокуса на общественото внимание и през следващите месеци. Той обърна внимание на тежкото положение, в което се намират милиони бежанци – тези, които се придвижват по Балканския маршрут към Западна Европа в условията на настъпващата зима, както и над 2 млн. души, намиращи се в лагери в Турция и между 500 000 и 1 млн. души в Ливан. Г-н Стронк призова за международно сътрудничество и повече солидарност между страните членки на ЕС, както и за намиране на решение на проблема и извън рамките на Съюза.
Изказвания по темата направиха и г-жа Лаура Ферара - член на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, както и г-н Жан-Пиер Скембри от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Г-жа Ферара призова за справедливо разпределение на отговорностите между страните-членки на ЕС по отношение на миграционния поток, като това следва да включва помощ не само за държавите, които първи посрещат миграционните вълни, а и за тези, които са крайна дестинация за настаняване на бежанците. В допълнение тя приветства планираното от ЕК за 2016 г. преразглеждане на Дъблинската система, тъй като сегашната система е достигнала своя лимит на ефекасност. Г-жа Ферара изрази съжалението си, свързано с липсата на солидарност между европейските страни и призова националните парламенти да упражняват ефективен контрол върху правителствата си за да изпълнят поетите ангажименти.
От своя страна г-н Скембри от EASO предостави статистически данни, свързани с миграционния поток. Той подчерта, че само за последния месец борят на хората, потърсили убежище е 2,4 пъти по-голям от този за цялата изминала година, като повечето от молбите са подадени в Германия и Скандинавските страни. Г-н Скембри описа работата на EASO и трудностите, които те срещат и посочи Люксембург като успешен пример за интеграция на бежанците.
Във втората част на сесията последваха изказвания на г-н Микеле Бордо – председател на Комисията по политиките на ЕС в Камарата на депутатите в Италия, както и контраадмирал Херве Блежан, заместник-командир на EUNAVFOR MED. Г-н Бордо подчерта нуждата от съвместни действия на европейско и международно ниво, както и от засилено сътрудничество между отделните държави. Той обърна внимание и на необходимостта от по-активна роля на ЕС в страните, от които идват бежанците.
Контраадмирал Блежан от своя страна предостави данни за проведената в Средиземно море операция EUNAVFOR MED. До този момент резултатите от операцията са: 6000 души спасени в морето, 43 арестувани по подозрение за трафик на хора и 46 плавателни съда, които вече не могат да бъдат използвани от мрежите за трафик на хора. Той подчерта необходимостта от цялостен синхронизиран подход за справяне с тези мрежи, който да включва и обучение на либийските сили за сигурност.

Стратегия за единен цифров пазар
Втората сесия за деня започна с изказване на г-н Андрус Ансип – заместник-председател на Европейската комисия, отговорен за Единния цифров пазар. Той посочи нуждата от засилен диалог с националните парламенти, както и участието на националните правителства за успешното осъществяване на Единния цифров пазар (ЕЦП). Г-н Ансип информира участниците за предстоящите инициативи на ЕК, целящи да реформират европейското законодателство в сферите на телекомуникациите, защита на потребителите, е-търговия и др.
Последваха изказвания на г-н Жан-Пол Зенс, първи съветник на правителството на Люксембург, Дирекция „Медии, аудиовизия и информационно общество, както и г-н Кале Палинг – председател на Комисията по европейските въпроси на Парламента на Естония и г-жа Анжелика Млинар – член на Европейския парламент. Г-н Зенс подчерта важността на ЕЦП за развитието на икономиката на ЕС и ключовата роля, която Люксембург е изиграл за поставянето на основите му. Г-н Палинг от своя страна сподели естонския опит в сферата на дигиталните технологии и електронното правителство. По думите му за последните 30 години БВП на Естония се е увеличил 7 пъти и около 1/3 от този прираст се дължи именно на развитието на ИТ сектора. Г-жа Млинар също отбеляза, че темата за цифровия пазар е във фокуса на Европейския парламент, чиято цел е Европа да бъде световен лидер на дигиталния пазар. В тази връзка не бива да бъдат пренебрегвани и темите за защита на потребителите, както и сигурността на данните.

Политика за разширяване на Европейския съюз
Основни лектори по темата бяха г-н Саймън Мордю – директор „Стратегия и Турция“, Главна Дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ в Европейската комисия, г-н Камал Изидор Шакер – председател на Комисията по европейски въпроси на Словенския парламент, както и г-н Гюнтер Крихбаум – председател на Комисията по Европейските въпроси на Германския Бундестаг. Преди да започне дискусията, председателят г-н Анжел напомни на участниците, че ЕК е обявила, че не предвижда разширяване на Съюза до края на мандата на комисията. От своя страна г-н Мордю припомни интензивните дебати по темата за миграцията от предишната сесия и в тази връзка отбеляза значимостта на политиките за съседство на ЕС. Той информира КОСАК за новия методически подход на ЕК за оценяване на готовността на всяка от държавите, кандидатстващи за членство, като целта е ясно да се определят реформите, които всяка от тях следва да проведе.
Г-н Крихбаум припомни, че историята на разширяването на ЕС е история на успехите на ЕС, дължащи се на факта, че Съюзът е именно общност на споделените ценности на страните-членки, а не само на икономическите интереси. Г-н Крихбаум наблегна на важността на реформите, които всяка от държавите, кандидатстващи за членство трябва да проведе и подчерта, че тези реформи са преди всичко в интерес на самите граждани на тези страни.
В своето изказване г-н Шакер отбеляза, че политиката на разширяване е най-успешната външна политика на ЕС. По думите му два са основните компонента на разширяването: ясни индикации за прогреса на преговорите и подкрепа от страна на ЕС към страните за да реализират нужните реформи. Г-н Шакер завърши, цитирайки Роберт Шуман и отбеляза, че разширяването е неделима част от изграждането на съюза.
Заседанието приключи с приемане на доклада от Пленарното заседание на 54-тия КОСАК.