От 7 до 8 февруари 2016 г. в гр. Хага, Холандия се проведе заседание на председателите на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите членки на ЕС и кандидатстващите за членство (КОСАК). То даде началото на парламентарното измерение на Холандското председателство.
Участие в конференцията от страна на Народното събрание взе г-н Светлин Танчев – председател на КЕВКЕФ. Техническа, логистична и експертна подкрепа на председателя на комисията бе оказана от Младен Ламбев – главен експертен сътрудник в КЕВКЕФ.
По време на конференцията бяха дискутирани редица важни въпроси от европейския дневен ред, сред които: повишаване ролята на парламентите в процеса на вземане на решения на ниво ЕС, представяне и обсъждане на приоритетите на Холандското председателство на Съвета на Европейския съюз, дискусия върху работната програма на Европейската комисия за 2016 г. и др.
Конференцията бе открита от г-н Malik Azmani – председател на Комисията по европейски въпроси в Камарата на представителите на холандския парламент. Встъпителни думи към участниците в срещата отправи г-жа Ankie Broekers-Knol – Председател на Сената в парламента на Холандия. Сред основните акценти в нейното изказване бяха важността от активно сътрудничество между националните парламенти на държавите членки и Европейския парламент, което в диалог с Европейската комисия и Съвета да допринесе за намирането на общи работещи решения за Съюза; предизвикателствата, пред които е изправен ЕС след икономическата криза – бежанската вълна и повишения риск от извършването на терористични атентати; необходимостта от преодоляване на демократичния дефицит с цел европейския дневен ред да бъде поставен максимално близо до гражданите. Председателят на Сената подчерта, че дългогодишният й опит на парламентарист я е убедил в полезността и ефективността на КОСАК като междупарламентарен форум за обсъждане на актуалните европейски проблеми, обмяна на идеи и добри практики, както и за изпълване със съдържание на новата роля на парламентите след Лисабон. В заключение тя изтъкна, че засиленото развитие на информационните и комуникационните технологии дава възможност за още по-добро взаимодействие между представителите на държавите членки и създава все по-ефикасни и удобни начини за извършване на съвместната им работа.
Програмата продължи с дискусионен панел, посветен на участието на парламентите в процеса на вземане на решение на ниво ЕС. Модератор на тази сесия бе г-н Tom de Bruijn, бивш посланик на Холандия в ЕС от 2003 до 2011 г. Основни говорители по темата бяха г-жа Danielle Аuroi – председател на Комисията по европейски въпроси във френския парламент и г-н Veli Yüksel – член на Камарата на представителите на белгийския парламент. Обсъдени бяха добри практики в работата им по въпросите на ЕС; приемането на резолюции и мотивирани становища; конкретните процедури, включващи в някои от държавите дискусия в пленарна зала по досиетата, а в други – доклади от секторните комисии, въз основа на които се приема становище по дадения проект на акт от водещата комисия по европейските въпроси.
Като следваща точка в програмата, бяха обсъдени някои процедурни въпроси, сред които: резултатите от срещата на Председателската тройка на КОСАК; проекта за дневен ред на 55-тия пленарен КОСАК, който ще се проведе през месец юни 2016 г.; проекта на 25-тия полугодишен доклад на КОСАК, писмата, получени от Председателството и др.
Конференцията премина към сесията, посветена на представяне на Работната програма на Европейската комисия (ЕК) за 2016 г. и приоритетите на Холандското Председателство на Съвета на ЕС. По първата тема говорител бе г-жа Кристалина Георгиева - заместник-председател на Европейската комисия по бюджета и човешките ресурси, а по втората - г-н Bert Koenders – министър на външните работи на Холандия.
Г-жа Георгиева акцентира върху предвижданите действия на ЕК в рамките на 10-те основни приоритета в годишната работна програма на Комисията:
1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите
Комисията ще продължи да подпомага държавите членки в усилията им да върнат хората на работа и да създадат условия за приспособяване към нуждите на бързо променящия се свят и на нововъзникващите пазари на труда. След като Планът за инвестиции за Европа вече се изпълнява ЕК ще се съсредоточи върху подобряването на инвестиционната среда и задълбочаването на единния пазар, за да бъдат постигнати по-добри резултати за европейските граждани, по-малко пречки пред предприятията и подходяща среда за иновации. ЕК ще представи нов подход за осигуряване на икономически растеж и социална и екологична устойчивост след 2020 г., който ще е съобразен с прегледа на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН. Ще започне изпълнението и на План за действие за кръговата икономика.
2. Свързан цифров единен пазар
Целта е до края на 2016 г. да бъдат представени всички необходими предложения, за да може Съюзът да постигне напълно функциониращ цифров единен пазар /ЦЕП/ през мандата на настоящата Комисия. Освен това ЕК работи по цялостен преглед на нормативната уредба в областта на телекомуникациите. Целта на инициативата е да се сложи край на националните ограничения в регулирането на телекомуникациите, в законодателството за защита на авторското право и данните, в управлението на честотите и в прилагането на конкурентното право. Според данни на ЕК създаването на свързан цифров единен пазар може да генерира допълнителен растеж в Европа в размер до 250 млрд. евро през мандата на настоящата Комисия.
3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата
През 2016 г. ЕК ще представи по-голямата част от елементите, предвидени в пътната карта за Енергийния съюз. Прилагането на пакета климат и енергетика до 2030 г. ще бъде ключов приоритет през следващата година. Комисията ще излезе с предложение за споделяне на усилията в секторите извън обхвата на Схемата за търговия с емисии (СТЕ), както и с инициативи за нова структура на енергийния пазар, за постигане на целта за 15 % електроенергийна междусистемна свързаност до 2030 г., за сигурност на енергийните доставки, както и в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Ще бъде разработена и интегрирана стратегия за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност на енергийния съюз.
4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база
Ще бъдат предприети конкретни мерки за подпомагане на разрастването на стартиращи предприятия, разгръщане на потенциала на новите бизнес модели, произтичащи от икономиката на сътрудничеството, улесняване на трансграничното предоставяне на услуги и модернизиране на системата от стандарти, както и за обезпечаване на правилното изпълнение и спазването на законодателството в областта на единния пазар в практиката. Ще се работи и за засилване на прилагането на приложимото социално законодателство. ЕК ще работи върху това да подпомогне разрастването на МСП и стартиращите предприятия чрез предприемане на мерки за премахване на регулаторните пречки и улесняване на достъпа до финансиране.
5. По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз
Предложен е обновен подход към европейския семестър и подобрен набор от инструменти за икономическо управление. Европейският семестър за 2016 г. ще постави по-силен акцент върху икономическата и фискална ситуация в еврозоната като цяло, ще засили допълнително акцента върху резултатите, които постигат държавите членки по отношение на заетостта и в социалната сфера, и ще насърчи сближаването, включително чрез премахване на националните бариери пред инвестициите. За да подготви прехода от първия към втория етап на завършването на ИПС и за да изготви Бялата книга на Комисията, запланувана за пролетта на 2017 г., Комисията ще започне обширни консултации и дебати.
6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ
Трансатлантическото споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ) със Съединените щати остава основен приоритет за 2016 г. ЕК поема ангажимент да бъде договорено справедливо и балансирано споразумение със САЩ, с нов подход по отношение на защитата на инвестициите. В допълнение ЕК планира да засили сътрудничеството с азиатско-тихоокеанския регион.
7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие
През 2016 г. Комисията ще се съсредоточи върху изпълнението на европейската програма за сигурност. Освен това ще бъде важно да се постигне напредък по отношение на Европейската прокуратура и реформата на Европол. Комисията ще напредне и в работата за разясняване на достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда. Ще продължи също така работата по присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека.
8. Към създаването на нова политика за миграцията
Справянето с кризата с бежанците и управлението на миграционния натиск по външните граници на ЕС са най-неотложният приоритет, пред който е изправен Съюзът, а нестабилността, войната и бедността в съседните държави означават, че този въпрос ще трябва да остане на челно място в политическата програма през следващите няколко години. Европейската програма за миграцията, която ЕК представи през май 2015 г., съдържа цялостен подход към управлението на миграцията, основан на принципите на солидарност и отговорност. Наред с това следва да се преосмисли фундаментално начина, по който се управляват общите външни граници, и европейската рамка в областта на убежището. В тази връзка Комисията ще представи предложения за европейска гранична и брегова охрана, като се основава на значително подсилване на Frontex. Ще бъде представен и обновен подход към законната миграция.
9. По-силен участник на световната сцена
Комисията ще подпомогне работата на върховния представител/заместник-председател за нова глобална стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност. Ще бъдат прегледани и усъвършенствани наличните инструменти с цел засилване на сигурността и развитието в партньорските държави и ще бъдат предложени мерки за подпомагане на тези държави в подобряването на управлението на сектора за сигурност и изграждането на капацитет. Комисията ще продължи да работи за по-нататъшно конкретизиране на перспективите за присъединяване на страните кандидатки в процеса на разширяване на ЕС. В този контекст ще бъде засилено партньорството с Турция. Освен това ще бъдат положени усилия за задълбочаване на двустранните отношения с основните партньори на ЕС.
10. Съюз на демократична промяна
Комисията ще си сътрудничи с ЕП и Съвет за прилагането на новото междуинституционално споразумение за по-добро регулиране (МИС), преговорите по което приключиха в края на 2015 г. Приемането на споразумението ще подсили ангажимента за по-добро регулиране като средство за постигане на по-добри резултати, ще увеличи прозрачността по отношение на начина на вземане на решения на европейско равнище и ще предостави на трите институции средствата, които са им необходими, за да работят по-добре съвместно в бъдеще. През 2016 г. ЕК ще представи предложение за междуинституционално споразумение за задължителен регистър за прозрачност за представителите на интереси, които се стремят да влияят на определянето на политиките в Европейския парламент, Съвета и Комисията.
От своя страна г-н Koenders направи подробно експозе на четирите основни приоритета на Холандското председателство:
1. Миграция и международна сигурност – общ граничен контрол и политика за убежище и миграция, справедливо разпределяне на отговорността за бежанците в Европа, ефективен контрол на миграционните потоци, подобряване на механизмите и процедурите за достъп на мигранти в ЕС; общо действие на държавите-членки и фокус върху причините за миграционната криза.
2. Стабилни финанси и еврозона – продължаване на реформите, създаване на модерна икономика и стабилни публични финанси, силна еврозона и изпълнение на ангажиментите по отношение на Паричния съюз. Холандия възнамерява да започне дебат за реформиране на многогодишната финансова рамка.
3. Европа като иноватор и създател на работни места – фокус върху структурния растеж и създаването на работни места чрез иновации, намаляване на регулаторната тежест за предприятията, инвестиции в изследвания, сключване на споразумения за свободна търговия.
4. Насочени към бъдещето политики за климата и енергетиката – единен подход към въпросите, свързани с климата, околната среда и устойчивия растеж, „кръгова” икономика, която разумно използва и рециклира природните ресурси и суровини, включително отпадъците.
Министърът на външните работи посочи, че програмата на Холандското председателство е основана на принципите за:
- фокус върху същината - спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, подобряване качеството на законодателството и опростяване на правилата, намаляване на административната тежест и разходите за гражданите, бизнеса, местните власти и институциите;
- свързаност - насърчаване на гражданското участие, засилване на демократичната легитимност на ЕС, по-ефективно включване на гражданите и гражданските организации в процеса на вземане на решения, прозрачност;
- акцентиране върху иновациите, растежа и заетостта - повишаване на конкурентоспособността и ролята на ЕС на световната сцена чрез фокус върху иновациите, като ключ към устойчиво и приобщаващо развитие; премахване на препятствията пред иновациите на вътрешния пазар, насърчаване на научните изследвания, укрепване на дигиталната икономика, насърчаване на национални реформи, създаване на работни места.
Изказванията на водещите говорители бяха последвани от дискусия, в която взеха участие множество представители на националните парламенти. Заключително изказване направи г-н Tuur Elzinga – председател на Комисията по европейски въпроси в Сената на Холандския парламент. Той изрази задоволство от качествения дебат и повдигнатите въпроси от участниците в конференцията. Отправяйки благодарност към тях, г-н Elzinga увери, че по време на пленарното заседание на КОСАК през юни т.г. активният политически диалог ще продължи и по много от темите ще бъде постигнат съществен напредък.