Д О К Л А Д
Вх. № 653-18-22/21.04.2016 г.

---

ОТНОСНО: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги - т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-27, внесена от Министерски съвет на 13 април 2016 г.


I. На свое заседание, проведено на 20 април 2016 г., Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) обсъди Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, включено като т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г.

В заседанието на КЕВКЕФ взеха участие: г-н Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Гергана Янкова – младши експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, както и г-н Цветан Владиков, г-жа Денница Недева и г-жа Мариана Василева – държавни експерти в Дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ в Администрацията на Министерски съвет.

II. С настоящото предложение за Директива се цели преодоляване на нелоялните практики в сферата на командироването на работници и утвърждаване на принципа, че един и същи труд на едно и също място следва да бъде възнаграждаван по един и същи начин. Европейската комисия (ЕК) счита, че осъвременяването на разпоредбите в тази област ще допринесе за изпълнението на Плана за инвестиции за Европа, в условия на ненарушена конкуренция и защита на правата на работниците.

Съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в рамките на Единния пазар са забранени ограниченията на свободното предоставяне на услуги, освен ако не са оправдани от належащи причини, свързани с обществения интерес. Директива 96/71/ЕО определя регулаторната рамка на ЕС относно командироването на работници, балансирайки между насърчаване и улесняване на трансграничното предоставяне на услуги от една страна и от друга - осигуряване на закрила за работниците и гарантиране на равнопоставени условия между чуждестранните и местните конкурентни. В Директивата са посочени минималните условия на работа в приемащата държава членка, които трябва задължително да бъдат спазвани от чуждестранните доставчици на услуги. През 2014 г. е приета и Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО . В нея са предвидени допълнителни инструменти за санкциониране на измамите и злоупотребите, както и адекватни механизми за проверка и мониторинг от страна на националните органи. Срокът за транспонирането на Директивата за осигуряване на изпълнението е 18 юни 2016 г. В обяснителния меморандум ЕК посочва, че настоящото предложение за Директива не обхваща въпроси от приложното поле на Директива 2014/67/ЕС, а цели да допълни и подсили съществуващата регулаторна рамка. В тази връзка България, Чешката република, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Румъния са изпратили на ЕК общо писмо, в което изразяват своята позиция, че евентуално преразглеждане на Директивата от 1996 г. следва да бъде направено едва след като е изтекъл срокът за транспониране на Директивата за осигуряване на изпълнението и ефектът от нея е внимателно проучен и оценен.

Основните области, в които настоящият проект на акт предвижда изменения са: дългосрочното командироване, възнаграждението на командированите работници, както и правилата за предприятията, осигуряващи временна работа. За тази цел в Директивата се създава нов член 2а, в който е определено трудовото право, което се прилага към командированите работници, когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца. След изтичането на този период командированият работник става подчинен на трудовото законодателство на приемащата държава членка, доколкото страните не са избрали за приложимо друго право съгласно правилата на Регламента Рим I .

В допълнение, с предвидените промени в чл. 3 се разширява обхватът на колективните трудови договори и арбитражни споразумения, така че да бъдат включени всички стопански дейности (към момента това е приложимо само за строителния сектор). Вместо понятието „минимални ставки на заплащане“ се въвежда понятието „възнаграждение“, като по този начин се уеднаквяват правилата, приложими за командировани и местни работници и произтичащи от правото или от колективни трудови договори, които са общоприложими по смисъла на чл. 3, параграф 8.

Не на последно място, в чл. 3 на Директивата се добавя нов параграф 1а, който касае хипотези във връзка с веригите на подизпълнение, както и нов параграф 1б, който задължава държавите членки да гарантират, че условията, прилагани към трансграничните и националните агенции за наемане на работници са еднакви и в съответствие с член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост.

III. Съгласно Рамковата позиция, внесена от Министерски съвет, Република България би могла да даде принципната си подкрепа за предложението за изменение на Директива 96/71/ЕО, доколкото посредством него закрилата на командированите работници следва да се подобри и разшири. В същото време е необходима дискусия относно предлаганата замяна на понятието „минимални ставки на заплащане“ с „възнаграждение“, както и относно задължението доставчици на услуги от други държави членки да изпълняват изискванията по отношение на възнаграждението на колективни трудови договори, които не са обявени за общоприложими. Следва да се прецизира дефиницията в директивата на понятието „възнаграждение“, тъй като настоящата формулировка е твърде обща и неясна. Тя позволява добавянето на множество различни елементи към възнаграждението, което създава пред доставчиците на услуги от по-слабо развитите икономически страни риск от ограничаване на техния достъп до Единния пазар на ЕС. Не на последно място, трябва да бъде решен въпросът с приложимото законодателство към международните шофьори, който, въпреки своята важност, не присъства в предложението за Директива.

IV. След състоялото се обсъждане по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, Народното събрание на Република България, чрез Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изразява следното мотивирано становище, което да бъде изпратено до европейските институции:

1. КЕВКЕФ счита, че не е спазен принципът на субсидиарност, определен в чл. 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). С предвидената промяна в чл. 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО се въвежда задължително разширяване на обхвата на колективните трудови договори, така че да включват командировани работници във всички сектори на икономиката. Следва да се има предвид, че досега действащите разпоредби дават право на избор на държавите членки, от който, съгласно оценката на ЕК, са се възползвали мнозинството от страните. В тази връзка смятаме, че Комисията не е предоставила убедителни доказателства, че целта на нейното действие не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки.

2. КЕВКЕФ отбелязва, че не са спазени разпоредбите на чл. 5 от Протокол №2 към ДФЕС, съгласно който всеки проект на законодателен акт следва да съдържа подробна обосновка за съвместимост с принципа на субсидиарност. В обяснителния меморандум към предложението за Директива липсват качествени и количествени показатели, които да го подкрепят, както и финансов анализ на въздействието му. Това възпрепятства националните парламенти да оценят адекватно проекта на акт, използвайки възможността, дадена им от чл. 6 от Протокол №2 към ДФЕС.

3. КЕВКЕФ смята, че предложението за директива не съответства на принципа на пропорционалност, определен в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като въвежда допълнителна административна тежест, без да е ясно какви точно ще бъдат ползите за командированите работници. Необходима е количествена обосновка на очаквания от Комисията положителен ефект.

4. КЕВКЕФ приветства желанието на ЕК да бъде въведено равно заплащане за извършването на един и същи труд на едно и също място. Същевременно изразяваме убеждение, че това не може да бъде постигнато по административен път, а следва да почива на икономическа логика.

5. Не на последно място, КЕВКЕФ изказва опасение, че стремежът на Комисията да изравни заплащането между командированите и местните работници ще премахне съществуващи конкурентни предимства между различните доставчици на услуги в ЕС. Това ще доведе до ограничаване на достъпа до Единния пазар за стопанските субекти от по-слабо развитите икономики в рамките на Европейския съюз.

С оглед на гореизложеното, след състоялото се обсъждане в КЕВКЕФ, докладът и мотивираното становище към него бяха приети с 10 гласа “за” и 2 гласа „въздържал се“.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


СВЕТЛИН ТАНЧЕВ