Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
03/12/2014
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л № 1/03.12.2014 г.
На 3 декември 2014 г. от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” при Министерския съвет
Ангел Ангелов – държавен експерт в Дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги! В момента не сме в абсолютно пълен състав, но предвид натоварената програма на всички към днешна дата, ми се ще да работим по-оперативно и сбито. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Първо, искам да кажа „Добре дошли” на всички колеги на първото заседание на комисията. Предполагам, че всички имате дневния ред, запознали сте се с предмета на дейност днес.Така че няма да го повтарям.
Основното нещо, което трябва да отхвърлим от нашата програма, това е бюджетът на Република България за 2015 г. Нашата експертиза на тази комисия обхваща основно взаимодействието и средствата, които България плаща към Европейския съюз, и тези, които очакваме да постъпят в бюджета на България. Ще се опитаме да се съсредоточим основно в тези цифри и конкретика, за да не се налага във всяко заседание на комисията да губим излишно време по тези въпроси.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, предлагам да го гласуваме и да продължим напред. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г., № 402-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.12.2014 Г.
На нашето заседание присъства господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Господин министър, добре дошъл в нашата комисия. Имате думата да ни запознаете накратко със ситуацията, касаеща нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Със ситуацията изобщо би било много трудно да ви запозная, доколкото тя е динамична и отнема много време.
Въпреки завишената ми мощност, не очаквайте от мене да ви направя сепаративно представяне на целия бюджет, доколкото това си е ексклузивен ангажимент на колегите от Министерството на финансите. Ще се придържам към това, което беше договорено преди малко – да търсим само този разрез, който е свързан с европейското финансиране.
Като общ коментар от моя страна, бюджетът е не такъв, какъвто политиците искат, а такъв, какъвто може, доколкото той не е фикция, а се разполага в реалния свят и зависи от възможностите на икономиката.
Считам, че Бюджет 2015, така, както е предложен, е необходимият и възможният баланс от всички приоритети – от една страна, фискална консолидация, от друга страна, създаването на стабилност и възможности за растеж на икономиката, от трета страна, покриване на социалните нужди, особено тези на най-нуждаещите се български граждани.
Разбира се, средствата от Европейския съюз не вървят по различен процедурен ред. В един момент те се оказват част от държавния бюджет. Така че тук един специфичен коментар е необходим.
Бързам да уточня, че 2015 г. ще бъде изключително сложна и критична от гледна точка на европейското финансиране. Защото през 2015 г. ще се застъпят реално като плащания два програмни периода. И въпрос на особена изкустност е да се планират не само приходите и разходите за 2015 г., а и рисковете, които могат да бъдат генерирани.
Съществен риск в това отношение – той е и за 2015, и за 2016, и за 2017 г. – е изчистването на всички сметки с Европейската комисия, предявяването на евентуални претенции от нейна страна за финансови корекции и изчистването и оспорването от българска страна на едни подобни претенции.
По отношение на застъпването на двата програмни периода отражение върху бюджета дава фактът, че ние имаме амбицията по-скоро в първата половина на 2015 г. да започнат първите плащания от оперативните програми, не само от първата оперативна програма „Човешки ресурси”, а поне от още две оперативни програми.
В затруднена ситуацията се оказа правителството, предвид на факта, че според новата регулация на този програмен период авансите са значително по-малки от тези, които са ползвани от стария програмен период. Ако към 2010 г. при стария програмен период България разполагаше с близо 600 млн. налични като живо финансиране под формата на аванси, тук се генерира само аванс от порядъка на 1 процент на година, което е едно допълнително предизвикателство.
Наред с това само от гледна точка на приключване на сметките за стария програмен период, по оперативните програми сумата, която трябва да бъде разплатена и сертифицирана реално, е близо 2 млрд. и 370 млн., малко повече от тази сума. Това е по оперативните програми. Като по Програмата за развитие на селските райони сумата достига 578 млн. Говоря в евро.
Тези, които познават цялата система на обслужване на плащанията, знаят, че обикновено от данните в бюджета не може да се види цялата картина, доколкото Национален фонд разполага с един обем оборотни средства, който – извинете за битовия израз – върви в зависимост от това с какъв темп се възстановяват разходите от Европейската комисия.
Този въпрос е изключително съществен, защото ние все още имаме една програма със спряно финансиране – това е оперативна програма „Регионално развитие”. Тук дори най-песимистичната моя прогноза е, че към януари месец ние ще имаме разблокирано финансиране по тази програма, тоест може да очакваме живо финансиране, което да бъде част от приходите на Национален фонд.
Единственото, което остава като нетен разход, това са разходите за съфинансиране и евентуално разходите за финансови корекции, ако преговорите с Комисията в един етап се окажат неблагополучни.
Считаме, че ресурсът, който е предвиден към Национален фонд, е достатъчен, за да бъдат посрещнати всички тези предизвикателства.
Бидейки абсолютно откровен с вас, въпросът за това по какъв начин ще текат нещата през 2015 г. до голяма степен зависи от това по какъв начин ще приключи 2014 г. Обяснявам веднага защо.
Знаете, че по правилото m + 2 има генериран риск от загуба на средства. Полагат се всички възможни, а някъде невъзможни усилия този риск да бъде редуциран. От това, което България успее да плати тази година, от това, което ще загуби, това ще има преки отражения върху бюджет 2015 г. Обяснявам веднага защо.
Ние сме реално в режим на следдоговаряне или така наречения овърбукинг от порядъка на 115 процента. Съвсем естествено е, че част от договорите ще се свият или ще намалеят. Но ние в крайна сметка към края на програмния период ще се движим около 100-101 процента договаряне. Ако обаче България загуби голяма сума пари в рамките на тази година по правилото м + 2, още следващата година същата сума трябва да бъде покрита с бюджетни средства. Защото говорим за проекти, които са не само във фаза изпълнение, но са във финална фаза на изпълнение.
Именно затова фокусът на усилията в момента е този риск да бъде редуциран, доколкото е възможно.
Аз няма да демонстрирам нездравословен оптимизъм. Изключително трудно, буквално невъзможно е рискът да бъде преодолян въобще. Въпросът е да бъде по-малък, защото това генерира камшичен ефект или допълнителен риск върху Бюджет 2015.
С колегите от Министерството на финансите е правен анализ, включително и на всички тези възможни шокове. И аз имам увереност, че специално от гледна точка на средствата от Европейския съюз бюджетът предполага необходимия комфорт за старт на новия програмен период и за завършване на този.
Това е като кратко представяне от моя страна. Благодаря ви за вниманието.
Понеже беше спомената и вноската на България към бюджета на Европейския съюз, тя е 979 млн. лв. Проучих въпроса преди няколко дни по повод разногласията между Европейската комисия и Великобритания за допълнителното ни плащане към бюджета. От България са поискани 7 млн. евро допълнително, предвид факта, че се доизчислява бюджетът. Ние сме поискали възможност те да бъдат платени през следващата година, не през тази. Ако има подобен въпрос, искам да ви снабдя с отговор в аванс. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник министър-председател. Наистина кратко и ясно отбелязахте информацията, която касае нашата комисия
Колеги, имате възможност за въпроси и за дискусия, преди да преминем към гласуването.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Господин министър, господин председател! Не виждам отразено в бюджета и не казахте нищо, господин министър, за две оперативни програми, по-точно мерки за оперативна програма „Конкурентоспособност” и за преодоляване на тежката безработица. Това, от една страна. Това ми е първият въпрос към Вас. И какво се предвижда за 2015 г. по тях.
И второто е по миграцията. Знаете какво голямо количество емигранти има в България в момента. Голяма част от разходите за тях се поемат от българския бюджет. Какво се прави, освен че отзад е преразказано кои са фондовете? Какъв е размерът на средствата, които ще получи България за покриване на разходите по миграционните процеси, които изключително много касаят най-бедната държава в Европейския съюз?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря за въпроса. Директно отговарям, че по отношение на втория въпрос към момента не мога да ви снабдя с конкретен отговор. Това е система за финансиране, която е извън линията на финансиране по оперативни програми, Програма за развитие на селските райони, билатерални инструменти и програми за трансгранично сътрудничество. Това върви по отделен ред. Проверимо е. Тоест мога да изготвя справка, включително и писмено. Но в името на това, към което се опитвам да се придържам да бъда изключително точен в изказа си, отговор към момента не мога да ви дам.
Програма за развитие на конкурентоспособността на българската икономика ще има през следващия програмен период. Тя е малко по-различна. Тя се казва „Иновации и конкурентоспособност”.
От последните разговори, които имам с Европейската комисия, разчитам тя да бъде от първите одобрени оперативни програми, може би веднага след „Човешки ресурси”, което е добра новина.
Преди седмица одобрихме индикативната Годишна работна програма за 2015 г. Трудно ми е да бъда детайлен към момента, но със сигурност се предвижда да се отворят три схеми през 2015 г. с основен фокус малки и средни предприятия.
Колкото за младежката гаранция, тя минава по ред, близък до този, по който се движат средствата по Програмата за развитие на човешките ресурси. Там вече имаме сключен договор с АЗЕ. Така че според мене там мерките ще бъдат още от началото на годината. Като казвам началото на годината, имам предвид първите месеци, а не първото полугодие.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата Петър Петров от Патриотичния фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин министър! Без да се обиждате, но в миналия програмен период, тъй като бяхте сам, с много малък екип, имахте много малко време за Програмата за развитие на селските райони. И там тези въпроси ги бяхте изоставили напълно в ръцете на едни хора, които сътвориха пълни батаци.
Моят конкретен въпрос е следният. Тъй като Вие знаете, че там има едни срокове, които са за целия Европейски съюз, примерно 31 март за агроекологични плащания и биологично земеделие, а предварително трябва да се направи наредба, която трябва сигурно да мине пак през тази комисия, да бъде съответно разгледана, публикувана и хората да могат да кандидатстват.
В тази връзка искам да отправя към Вас една молба, тъй като сега сте вече вицепремиер, да се намесвате много по-решително. Защото там нещата наистина са в много тежко състояние. Няма защо да ги казвам на Вас, Вие ги знаете. И там трябва да се бута, трябва да се реже и трябва да се наказва. Иначе няма да станат нещата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря. Това не беше въпрос, по-скоро напомняне. Аз обаче ще се съглася с констатацията. Програмата за развитие на селските райони понякога остава встрани от усилията ни. Факт е, че тя е финансов инструмент, който се подчинява на различни правила на европейско ниво. Но да не забравяме, че логиката в този първи програмен период е различна, имаме обща стратегическа рамка. В крайна сметка говорим за интегрирано финансиране между всичките финансови инструменти и те трябва да отговарят на едни и същи условия, от гледна точка примерно на тематична концентрация и т.н.
Така че се надявам през този програмен период да покажем ръст и да покажем прогрес, включително и по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Има дълъг списък с причини. Ситуацията там е доста по-различна, отколкото по оперативните програми, където от каквато и гледна точка да коментираме, ако се стерилизираме от политически емоции, България отбеляза ръст през последните пет години. Това е безспорен факт.
За съжаление обаче често Програмата за развитие на селските райони стои по-встрани от обществения интерес.
Редно е да признаем, че там бенефициенти са и малки земеделски производители, и малки общини, и институции, на които капацитетът е доста по-нисък от типичните бенефициенти на другите оперативни програми, примерно сравнявайки го с „Транспорт”. Там имаме три мастодонта – Агенция „Пътна инфраструктура”, НКЖИ и Метрополитен, институции с огромен капацитет, който е изграждан дълго време. Докато от другата страна – в селската програма имаме стотици хиляди малки земеделски производители и десетки малки общини с критично малък капацитет.
Списъкът с предизвикателствата не свършва до тук. Ние имаме нова нормативна уредба по отношение на общата селскостопанска политика, това, което споменахте за агро-екологичните плащания, тавани за финансирането по линия на директните плащания, с оглед да се избягва свръхконцентрирането на финансиране в големи земеделски производители, които държат или притежават голяма част от площите.
Допълнително предизвикателство, много тежко предизвикателство е – признавам си – как изглеждат нещата към момента като демаркация между бъдещата оперативна програма „Региони в растеж” и Програмата за развитие на селските райони по две причини. Финално средствата по втори стълб, тоест инвестиционни мерки, са поне с 440 млн. по-малко. Което означава ,че финансирането по отношение на най-малките общини няма как да бъде със същия интензитет, както финансирането в предишния програмен период.
Признавам си, не считам, че финалния дизайн на бъдещата оперативна програма „Региони в растеж” адресира този проблем по най-добрия начин и не считам, че селската програма го адресира по най-добрия начин. За мене решението беше осигуряването на допълнително финансиране по втори стълб.
Към момента нещата изглеждат така. Ние имаме едни малки общини, които ще се финансират по селската програма, едни малки общини, които ще се финансират от ОПРР. Като второто е все още незатворен въпрос, за който интензивно спорим с Европейската комисия. Това, което искам да кажа, е, че няма да бъде допуснато да има нефинансирани общини, каквато информация се появи. Това няма да бъде допуснато. Ако трябва, ще забавим одобряването на ОПРР – „Региони в растеж”, но нефинансирана община няма да допуснем да има.
И трето. Според мене един от инструментите селската програма да се движи със същите темпове и да отговаря на същите изисквания като оперативните програми, е уеднаквяването на собствената им база. Затова имам амбицията всички инвестиционни мерки, които се финансират от Програмата за развитие на селските райони, или да бъдат част от ИСУН, или като минимум специфичният софтуер, който ги обслужва, да отговаря на абсолютно същите изисквания, на които отговаря ИСУН, включително и да има публичен модул. Считам, че това ще бъде безкрайно дисциплинираща мярка за всички, които участват в процеса, без да твърдя, че е единствената. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, други въпроси има ли? – Не виждам.
Господин Дончев, аз ще направя единствено един коментар, преди да преминем към гласуване.
Смятам, че Вие сте минали през подобни предизвикателства и през 2012 г. Тогава също така съвпадаха почти като програмни периоди правилото м + 2 и м + 3. Това беше също така една тежка година, през която все пак успяхме да преминем. Надявам се и тази критична година да преминете със същия успех. Пожелавам Ви успех в изпълнението на тези неща.
Да преминем към гласуване. Който е съгласен с така изнесената информация и със становището на комисията, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря Ви за участието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: И аз благодаря на всички. Въпреки различните политически позиции се надявам да спазим традицията, която има в тази комисия, разговорите да бъдат фокусирани върху целите, върху резултатите, малко по-далеч от обичайните, за съжаление, политически истерии.
Това, което мога да гарантирам от моя страна, е тези министри, заместник-министри, експерти, които са необходими за изслушванията в комисията, да бъдат налице. Пожелавам ви хубав и успешен ден.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж за това, че се отзовахте персонално и че наистина влагате цялата сериозност в работата.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.
Днес исках да поговорим за този проект, да се запознаете и вие, да видя какви са настроенията и страстите и евентуално на следващото заседание да го гласуваме. Предполагам, че всички сте го получили по електронен път. На хартия го няма.
За точка „Разни” бях оставил да поговорим за това дали имате против оттук нататък всичко да бъде предоставяно на електронен носител. Ако някой има проблем – да няма достъп или да е възпрепятстван за технически умения, не сме съдници да се съдим, така че ще се съобразя с тези мнения. Но имам желание и в Народното събрание, и в комисиите да намалим хартиения документооборот. От тази гледна точка, ако няма възражения, да продължим да работим така и занапред.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Нека все пак да имаме възможност, ако някой от колегите има желание, да го получи тук на място. Така че нека да има техническата възможност да бъде разпечатан. Не да бъде предварително разпечатан, но да има възможност да го разпечатаме тук, за да можем да си го четем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно уважавам Вашето мнение. Но технически няма възможност, тъй като тук нямаме принтер. Ако не знаем преди заседанието кой го иска на хартия и кой не, ще се затрудним. Що подходя така – да има един-два комплекта и на хартия, но като цяло ще се придържаме към електронния вариант. Аз затова и не го включих в програмата да го гласуваме днес, за да има време тези, които не са го видели, да се запознаят допълнително. Ако трябва, ще им го предоставим на хартия.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Защото специално за това, което току-що гласувахме – становището по бюджета, аз съм го получила на имейла си в 15 часа и 5 минути. Нали разбирате, че няма време да се запозная.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Днес тази точка беше малко извънредно включена, предвид на обстоятелството, че в понеделник ще имаме извънредно заседание на парламента, за което и аз не знаех. Занапред ще изискваме малко по-дългосрочно да имаме и ние визия как да подхождаме по тези неща. Засега действаме малко кризисно и затова е така. Но за сметка на това имате възможност да не го подкрепите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Първата тема е за бюджета и за това, че го получихме в последния момент. Това беше една от причините да го гласувам против, защото на практика няма време. Това е едно становище. В самия бюджет трябваше днес да ровим и да търсим самите цифри, защото то е написано на база на нещо. Ние не че се съмняваме в експертите на комисията, но все пак не се прави по този начин.
Разбирам цялата извънредност на ситуацията, но поне ние не приемаме по този начин да се случват нещата. Но така или иначе становището е прието.
По втория въпрос. Има смисъл да работим с електронните версии на документите само ако те се изпращат навреме. Защото ако се изпратят в последния момент, трябва да гарантираме, че всеки идва тук с лаптопа си или съответно с таблета си, за да може да го чете.
Тоест да се разберем така – материали, които поне ден по-рано са изпратени, няма нужда да се разпечатват и всеки ще прецени дали да си го разпечата. Но когато става въпрос за материали, които се дават в самия ден на заседанието за разглеждане, предлагам да се отпечатват все пак и на хартия. Защото невинаги в движение и в рамките на деня можем да ги разпечатаме, за да ги четем.
Така бих предложил. Не знам по принцип каква е практиката в комисията, колко често се дават материалите в последния момент. В процеса на работа ще се уточняваме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам само да се опитам да отговоря на поставения въпрос. И аз се чувствам като Вас. Затова съм разговарял и с председателката занапред да си правим така програмата, че поне за седмица да знаем горе-долу какво и кога ще влиза, за да я няма тази практика да се дават в последния момент и да се бърза. Ще се опитам и занапред да работим по този начин.
В момента направих компромис, предвид на това, че наистина бюджетната процедура е много забавена и не исках нашата комисия да става повод допълнително да се забавя работата. Но занапред ви уверявам, че това ще е подход, който ще спазвам, и ще искам малко повече време, за да имате време да се запознавате с материалите. Съгласен съм.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Моето изказване е пак по повод на техническата част. Аз мисля, че комисията има възможността да предоставя материали. Те са изключително важни, особено в тази част, когато се занимаваме с бюджета. Тъй като едно прибързано придвижване на нещата би довело до съответни грешки. Защото просто темите не бяха засегнати по време на дискусията с господин министъра.
Освен това аз бих препоръчал на Вас като председател да изисквате да бъдат предоставени материали дори за ползване при поискване от членовете на комисията, които касаят пряко работата както на правителството, така и на Народното събрание, свързана със следващия програмен период, имам предвид Споразумението за партньорство в окончателния му вариант, с който правителството разполага. Защото днес в дискусия в парламента по време на блиц-контрола министър Дончев отказа да направи такова нещо. Аз предполагам, че за Вас не е затруднение.
Понеже може би има колеги, които не са съвсем стиковани с темата, нека да могат на място да работят и да бъдат пълноценни по време на своята дейност в комисията. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Резонно е Вашето изказване. Предметът на дейност на тази комисия е контрол на европейските фондове, на всичко, свързано с това. Ние тепърва ще започнем изслушвания на отделните програми, на целия договор за партньорство. Така че поетапно ще го правим. Все пак нашата комисия два пъти в годината излиза с междинен и целогодишен доклад на тези средства, дава препоръки, засягаме проблематика, гледаме напред. Така че всичко това е част от работата ни и ви уверявам, че ще заработим много усилено.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Да има документи на самите заседания.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Просто темата днес и предвид на това, че господин Дончев трябва да мине да рапортува през няколко комисии и т.н., процедирахме по този начин. Не казвам, че това е някакъв вид извинение. Но затова не задълбахме проблема в детайли, всичко да гледаме днес, защото по-важното беше бюджетът. Тепърва ще започнем да гледаме нещата поотделно, в конкретност, ще ги имате в комисията, който иска, ще му бъдат предоставени в електронен вариант.
Искам да използвам възможността да ви призова наистина това, което е практика в тази комисия – да се придържаме към цифрите, към конкретиката, към фактите, да загърбваме по малко прекалените партийни пристрастия. Това е една молба. Мисля, че тази комисия работи в голяма степен с цифри. И ако приемете неформално това за един подход на работа занапред, мисля, че на всички ще ни бъде много по-добре, за да работим заедно и да взимаме градивни решения. Това е моята молба.
Изпратили сме ви примерния правилник за работа на комисията, който предполагам, че някои от вас са го разгледали. Основната разлика от предишния правилник – казвам за новите колеги, е, че в предишното Народно събрание имаше една комисия, която включваше и еврофондовете, и европейските въпроси. Доста различни са сферите на обхват на тези две неща. Ако някои колеги имат интерес към едната част, а не към другата, предложението е да направим подкомисия, която да се занимава изцяло с европейските фондове.
Тази подкомисия я закриха. Но историята е такава. До 2009 г. имаше такава подкомисия, през 2009 – 2013 г. нямаше, като дойде следващото правителство, пак я направиха – докъм април месец и след това пак я закриха. Мисля, че би било демократично да видим кой какви интереси има. Ако повечето от нас имат интереси към еврофондовете, няма да я разделяме, защото още една администрация, председателство и т.н. ще натежи. Ако някои колеги пък имат интерес само към частта европейски въпроси, в такъв случай можем да я разделим с една подкомисия, където конкретно ще се засягат тези въпроси. Защото имайте предвид, че що се отнася до обема на работата, макар и да изглежда, че европейските въпроси са по-голямата част, това са повече технически неща, които бързо минават. Големият обем на работа е в контрола на европейските средства.
В такъв аспект слагам този въпрос на масата. Не е нужно сега да взимаме решения. Помислете и другия път като гласуваме целия правилник, вече можем да го уточним. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Само да попитам това въобще съвместимо ли е с правилника на Народното събрание. Това си е една комисия. Как ще ги разделим?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няма противоречие. Затова казваме, че практиката е такава. Тя е подкомисия и изцяло е в прерогативите на нашата комисия. Ние го решаваме. То няма да влиза за гласуване в залата. Това е нещо, което изцяло ние преценяваме на този етап.
ИВАН В. ИВАНОВ: Господин председател, аз не виждам особена разлика между стария правилник за работата на комисията и сегашния. Поне практиката е доказала, че подобна комисия не е особена ефективна. Мисля, че разглеждайки тук въпроси, касаещи европейската интеграция на България, е хубаво всички колеги да се възползват от познанията си и експертизата, която имат, за да могат в процеса на работата да дават разумни решения.
Така че самият правилник е предвидил или да се създават отделни временни или постоянно работни групи по отделни казуси. Така че аз считам, че няма смисъл подобна подкомисия да съществува и по-добре да отпадне от правилника. Тоест да концентрираме отделни въпроси към определени колеги, а другите да остават незапознати с въпроси, които очевидно ще бъдат на дневен ред по време на съществуването на целия период на комисията изобщо, няма смисъл. Всеки един трябва да бъде включен в работата, която се дава като дневен ред на комисията.
Това е моето виждане. И ако колегите го споделят, предлагам да отпадне това нещо от правилника.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: `Резонно е. Аз само ще ви дам своите мотиви защо предлагам това нещо. Защото когато не всички членове имат интерес към дадена тема, е много трудно да имаме работен кворум. Това ще е някакъв знак имаме ли интерес да работим заедно, за да не се сърдим. Защото и ние трябва да имаме нужния кворум.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз не разбирам съвсем аргумента за кворума, защото вкарването на тази тематика в подкомисия означава, че отново ограничаваме още повече кръга от хора. Тази подкомисия не може да взима решения от името на комисията. Така ще излезе, че една подкомисия подготвя решенията и само се събираме, за да одобрим нещо си. Мисля, че това не е редно. Когато членовете на комисията са се ангажирали с тази комисия, са знаели, че в нея се съдържат два елемента, така да се каже. И мисля, че е полезно да се участва активно в работата и по единия, и по другия елемент.
Така че аз също смятам, че подкомисия не е необходимо да има. По-добре да се ангажираме сериозно и комисията да заработи в максимално широк състав и по тези въпроси.
Иначе бих казал, че европейските въпроси далеч не са само технически и много зависи от нас как да подходим към тях. Защото европейските въпроси на практика минават през всяка една политика, която се реализира в България. Тоест ние бихме могли, ако сме достатъчно активни, и Вие, господин председател, също, в тази комисия да извоюваме едно по-широко пространство в този парламент, от гледна точка и на европейските политик, не само фондовете. И ще бъде полезно да има един по-широк поглед върху това доколко националната политика съответства на европейската и съответно по какъв начин ние влияем върху решенията, които се взимат в Европейския съюз.
Мисля, че тук ще бъде полезно малко повече ангажирането на вицепремиера Кунева, тъй като нашата комисия следи решенията, които се взимат в Съвета по европейските въпроси. Тя днес даде знак, че е готова да работи по-активно с Народното събрание. Наличието на такъв вицепремиер мисля, че ще бъде полезно и за нашата комисия.
Така че и едното и другото е важно, полезно е. Аз си позволявам да пожелая на Вас, господин председател, и на колегите успешна работа в тази комисия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз се извинявам, че така прозвуча, че омаловажавам европейските въпроси. Напротив, не ги омаловажавам. Просто това го споделих от гледна точка на практиката на комисията, че сме имали моменти, когато е било трудно.
Искрено приветствам това, което се каза. И виждайки аудиторията, виждайки членовете на тази комисия, съм обнадежден, че наистина ще има възможност да придадем повече важност и да дадем живот на комисията.
Така че подкрепям Вашето становище и дори се радвам. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател. Съвсем кратък коментар, предвид факта, че няма да взимаме решение.
Има резон в аргумента Ви, че не всички европейски въпроси са свързани със структурни инструменти, тоест еврофондове. Но именно поради значението на еврофондовете за България, тези структурни инструменти, ми се струва, че отделянето им от европейските въпроси, тъй като те са изражение на определени политики, няма да бъде целесъобразно за работата на комисията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други становища, мнения? – Не виждам.
В такъв случай мисля, че изчерпихме дневния ред. Другия път като се съберем, ще вземем финалното си становище по тази тема.
Мисля нашите заседания да ги провеждаме в сряда. Ние имаме извънредно заседание на парламента в понеделник, така че в сряда в 15,30 ч. ще имаме заседание на комисията, разбира се, ако не се случи нещо извънредно.
Аз изказах своите резерви, така че се надявам занапред да нямаме такива кризисни моменти.
Има ли други въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 16,10 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
2. Представяне и обсъждане на проект за Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л № 1/03.12.2014 г.
На 3 декември 2014 г. от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” при Министерския съвет
Ангел Ангелов – държавен експерт в Дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги! В момента не сме в абсолютно пълен състав, но предвид натоварената програма на всички към днешна дата, ми се ще да работим по-оперативно и сбито. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Първо, искам да кажа „Добре дошли” на всички колеги на първото заседание на комисията. Предполагам, че всички имате дневния ред, запознали сте се с предмета на дейност днес.Така че няма да го повтарям.
Основното нещо, което трябва да отхвърлим от нашата програма, това е бюджетът на Република България за 2015 г. Нашата експертиза на тази комисия обхваща основно взаимодействието и средствата, които България плаща към Европейския съюз, и тези, които очакваме да постъпят в бюджета на България. Ще се опитаме да се съсредоточим основно в тези цифри и конкретика, за да не се налага във всяко заседание на комисията да губим излишно време по тези въпроси.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, предлагам да го гласуваме и да продължим напред. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г., № 402-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.12.2014 Г.
На нашето заседание присъства господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Господин министър, добре дошъл в нашата комисия. Имате думата да ни запознаете накратко със ситуацията, касаеща нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Със ситуацията изобщо би било много трудно да ви запозная, доколкото тя е динамична и отнема много време.
Въпреки завишената ми мощност, не очаквайте от мене да ви направя сепаративно представяне на целия бюджет, доколкото това си е ексклузивен ангажимент на колегите от Министерството на финансите. Ще се придържам към това, което беше договорено преди малко – да търсим само този разрез, който е свързан с европейското финансиране.
Като общ коментар от моя страна, бюджетът е не такъв, какъвто политиците искат, а такъв, какъвто може, доколкото той не е фикция, а се разполага в реалния свят и зависи от възможностите на икономиката.
Считам, че Бюджет 2015, така, както е предложен, е необходимият и възможният баланс от всички приоритети – от една страна, фискална консолидация, от друга страна, създаването на стабилност и възможности за растеж на икономиката, от трета страна, покриване на социалните нужди, особено тези на най-нуждаещите се български граждани.
Разбира се, средствата от Европейския съюз не вървят по различен процедурен ред. В един момент те се оказват част от държавния бюджет. Така че тук един специфичен коментар е необходим.
Бързам да уточня, че 2015 г. ще бъде изключително сложна и критична от гледна точка на европейското финансиране. Защото през 2015 г. ще се застъпят реално като плащания два програмни периода. И въпрос на особена изкустност е да се планират не само приходите и разходите за 2015 г., а и рисковете, които могат да бъдат генерирани.
Съществен риск в това отношение – той е и за 2015, и за 2016, и за 2017 г. – е изчистването на всички сметки с Европейската комисия, предявяването на евентуални претенции от нейна страна за финансови корекции и изчистването и оспорването от българска страна на едни подобни претенции.
По отношение на застъпването на двата програмни периода отражение върху бюджета дава фактът, че ние имаме амбицията по-скоро в първата половина на 2015 г. да започнат първите плащания от оперативните програми, не само от първата оперативна програма „Човешки ресурси”, а поне от още две оперативни програми.
В затруднена ситуацията се оказа правителството, предвид на факта, че според новата регулация на този програмен период авансите са значително по-малки от тези, които са ползвани от стария програмен период. Ако към 2010 г. при стария програмен период България разполагаше с близо 600 млн. налични като живо финансиране под формата на аванси, тук се генерира само аванс от порядъка на 1 процент на година, което е едно допълнително предизвикателство.
Наред с това само от гледна точка на приключване на сметките за стария програмен период, по оперативните програми сумата, която трябва да бъде разплатена и сертифицирана реално, е близо 2 млрд. и 370 млн., малко повече от тази сума. Това е по оперативните програми. Като по Програмата за развитие на селските райони сумата достига 578 млн. Говоря в евро.
Тези, които познават цялата система на обслужване на плащанията, знаят, че обикновено от данните в бюджета не може да се види цялата картина, доколкото Национален фонд разполага с един обем оборотни средства, който – извинете за битовия израз – върви в зависимост от това с какъв темп се възстановяват разходите от Европейската комисия.
Този въпрос е изключително съществен, защото ние все още имаме една програма със спряно финансиране – това е оперативна програма „Регионално развитие”. Тук дори най-песимистичната моя прогноза е, че към януари месец ние ще имаме разблокирано финансиране по тази програма, тоест може да очакваме живо финансиране, което да бъде част от приходите на Национален фонд.
Единственото, което остава като нетен разход, това са разходите за съфинансиране и евентуално разходите за финансови корекции, ако преговорите с Комисията в един етап се окажат неблагополучни.
Считаме, че ресурсът, който е предвиден към Национален фонд, е достатъчен, за да бъдат посрещнати всички тези предизвикателства.
Бидейки абсолютно откровен с вас, въпросът за това по какъв начин ще текат нещата през 2015 г. до голяма степен зависи от това по какъв начин ще приключи 2014 г. Обяснявам веднага защо.
Знаете, че по правилото m + 2 има генериран риск от загуба на средства. Полагат се всички възможни, а някъде невъзможни усилия този риск да бъде редуциран. От това, което България успее да плати тази година, от това, което ще загуби, това ще има преки отражения върху бюджет 2015 г. Обяснявам веднага защо.
Ние сме реално в режим на следдоговаряне или така наречения овърбукинг от порядъка на 115 процента. Съвсем естествено е, че част от договорите ще се свият или ще намалеят. Но ние в крайна сметка към края на програмния период ще се движим около 100-101 процента договаряне. Ако обаче България загуби голяма сума пари в рамките на тази година по правилото м + 2, още следващата година същата сума трябва да бъде покрита с бюджетни средства. Защото говорим за проекти, които са не само във фаза изпълнение, но са във финална фаза на изпълнение.
Именно затова фокусът на усилията в момента е този риск да бъде редуциран, доколкото е възможно.
Аз няма да демонстрирам нездравословен оптимизъм. Изключително трудно, буквално невъзможно е рискът да бъде преодолян въобще. Въпросът е да бъде по-малък, защото това генерира камшичен ефект или допълнителен риск върху Бюджет 2015.
С колегите от Министерството на финансите е правен анализ, включително и на всички тези възможни шокове. И аз имам увереност, че специално от гледна точка на средствата от Европейския съюз бюджетът предполага необходимия комфорт за старт на новия програмен период и за завършване на този.
Това е като кратко представяне от моя страна. Благодаря ви за вниманието.
Понеже беше спомената и вноската на България към бюджета на Европейския съюз, тя е 979 млн. лв. Проучих въпроса преди няколко дни по повод разногласията между Европейската комисия и Великобритания за допълнителното ни плащане към бюджета. От България са поискани 7 млн. евро допълнително, предвид факта, че се доизчислява бюджетът. Ние сме поискали възможност те да бъдат платени през следващата година, не през тази. Ако има подобен въпрос, искам да ви снабдя с отговор в аванс. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник министър-председател. Наистина кратко и ясно отбелязахте информацията, която касае нашата комисия
Колеги, имате възможност за въпроси и за дискусия, преди да преминем към гласуването.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Господин министър, господин председател! Не виждам отразено в бюджета и не казахте нищо, господин министър, за две оперативни програми, по-точно мерки за оперативна програма „Конкурентоспособност” и за преодоляване на тежката безработица. Това, от една страна. Това ми е първият въпрос към Вас. И какво се предвижда за 2015 г. по тях.
И второто е по миграцията. Знаете какво голямо количество емигранти има в България в момента. Голяма част от разходите за тях се поемат от българския бюджет. Какво се прави, освен че отзад е преразказано кои са фондовете? Какъв е размерът на средствата, които ще получи България за покриване на разходите по миграционните процеси, които изключително много касаят най-бедната държава в Европейския съюз?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря за въпроса. Директно отговарям, че по отношение на втория въпрос към момента не мога да ви снабдя с конкретен отговор. Това е система за финансиране, която е извън линията на финансиране по оперативни програми, Програма за развитие на селските райони, билатерални инструменти и програми за трансгранично сътрудничество. Това върви по отделен ред. Проверимо е. Тоест мога да изготвя справка, включително и писмено. Но в името на това, към което се опитвам да се придържам да бъда изключително точен в изказа си, отговор към момента не мога да ви дам.
Програма за развитие на конкурентоспособността на българската икономика ще има през следващия програмен период. Тя е малко по-различна. Тя се казва „Иновации и конкурентоспособност”.
От последните разговори, които имам с Европейската комисия, разчитам тя да бъде от първите одобрени оперативни програми, може би веднага след „Човешки ресурси”, което е добра новина.
Преди седмица одобрихме индикативната Годишна работна програма за 2015 г. Трудно ми е да бъда детайлен към момента, но със сигурност се предвижда да се отворят три схеми през 2015 г. с основен фокус малки и средни предприятия.
Колкото за младежката гаранция, тя минава по ред, близък до този, по който се движат средствата по Програмата за развитие на човешките ресурси. Там вече имаме сключен договор с АЗЕ. Така че според мене там мерките ще бъдат още от началото на годината. Като казвам началото на годината, имам предвид първите месеци, а не първото полугодие.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата Петър Петров от Патриотичния фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин министър! Без да се обиждате, но в миналия програмен период, тъй като бяхте сам, с много малък екип, имахте много малко време за Програмата за развитие на селските райони. И там тези въпроси ги бяхте изоставили напълно в ръцете на едни хора, които сътвориха пълни батаци.
Моят конкретен въпрос е следният. Тъй като Вие знаете, че там има едни срокове, които са за целия Европейски съюз, примерно 31 март за агроекологични плащания и биологично земеделие, а предварително трябва да се направи наредба, която трябва сигурно да мине пак през тази комисия, да бъде съответно разгледана, публикувана и хората да могат да кандидатстват.
В тази връзка искам да отправя към Вас една молба, тъй като сега сте вече вицепремиер, да се намесвате много по-решително. Защото там нещата наистина са в много тежко състояние. Няма защо да ги казвам на Вас, Вие ги знаете. И там трябва да се бута, трябва да се реже и трябва да се наказва. Иначе няма да станат нещата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря. Това не беше въпрос, по-скоро напомняне. Аз обаче ще се съглася с констатацията. Програмата за развитие на селските райони понякога остава встрани от усилията ни. Факт е, че тя е финансов инструмент, който се подчинява на различни правила на европейско ниво. Но да не забравяме, че логиката в този първи програмен период е различна, имаме обща стратегическа рамка. В крайна сметка говорим за интегрирано финансиране между всичките финансови инструменти и те трябва да отговарят на едни и същи условия, от гледна точка примерно на тематична концентрация и т.н.
Така че се надявам през този програмен период да покажем ръст и да покажем прогрес, включително и по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Има дълъг списък с причини. Ситуацията там е доста по-различна, отколкото по оперативните програми, където от каквато и гледна точка да коментираме, ако се стерилизираме от политически емоции, България отбеляза ръст през последните пет години. Това е безспорен факт.
За съжаление обаче често Програмата за развитие на селските райони стои по-встрани от обществения интерес.
Редно е да признаем, че там бенефициенти са и малки земеделски производители, и малки общини, и институции, на които капацитетът е доста по-нисък от типичните бенефициенти на другите оперативни програми, примерно сравнявайки го с „Транспорт”. Там имаме три мастодонта – Агенция „Пътна инфраструктура”, НКЖИ и Метрополитен, институции с огромен капацитет, който е изграждан дълго време. Докато от другата страна – в селската програма имаме стотици хиляди малки земеделски производители и десетки малки общини с критично малък капацитет.
Списъкът с предизвикателствата не свършва до тук. Ние имаме нова нормативна уредба по отношение на общата селскостопанска политика, това, което споменахте за агро-екологичните плащания, тавани за финансирането по линия на директните плащания, с оглед да се избягва свръхконцентрирането на финансиране в големи земеделски производители, които държат или притежават голяма част от площите.
Допълнително предизвикателство, много тежко предизвикателство е – признавам си – как изглеждат нещата към момента като демаркация между бъдещата оперативна програма „Региони в растеж” и Програмата за развитие на селските райони по две причини. Финално средствата по втори стълб, тоест инвестиционни мерки, са поне с 440 млн. по-малко. Което означава ,че финансирането по отношение на най-малките общини няма как да бъде със същия интензитет, както финансирането в предишния програмен период.
Признавам си, не считам, че финалния дизайн на бъдещата оперативна програма „Региони в растеж” адресира този проблем по най-добрия начин и не считам, че селската програма го адресира по най-добрия начин. За мене решението беше осигуряването на допълнително финансиране по втори стълб.
Към момента нещата изглеждат така. Ние имаме едни малки общини, които ще се финансират по селската програма, едни малки общини, които ще се финансират от ОПРР. Като второто е все още незатворен въпрос, за който интензивно спорим с Европейската комисия. Това, което искам да кажа, е, че няма да бъде допуснато да има нефинансирани общини, каквато информация се появи. Това няма да бъде допуснато. Ако трябва, ще забавим одобряването на ОПРР – „Региони в растеж”, но нефинансирана община няма да допуснем да има.
И трето. Според мене един от инструментите селската програма да се движи със същите темпове и да отговаря на същите изисквания като оперативните програми, е уеднаквяването на собствената им база. Затова имам амбицията всички инвестиционни мерки, които се финансират от Програмата за развитие на селските райони, или да бъдат част от ИСУН, или като минимум специфичният софтуер, който ги обслужва, да отговаря на абсолютно същите изисквания, на които отговаря ИСУН, включително и да има публичен модул. Считам, че това ще бъде безкрайно дисциплинираща мярка за всички, които участват в процеса, без да твърдя, че е единствената. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, други въпроси има ли? – Не виждам.
Господин Дончев, аз ще направя единствено един коментар, преди да преминем към гласуване.
Смятам, че Вие сте минали през подобни предизвикателства и през 2012 г. Тогава също така съвпадаха почти като програмни периоди правилото м + 2 и м + 3. Това беше също така една тежка година, през която все пак успяхме да преминем. Надявам се и тази критична година да преминете със същия успех. Пожелавам Ви успех в изпълнението на тези неща.
Да преминем към гласуване. Който е съгласен с така изнесената информация и със становището на комисията, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря Ви за участието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: И аз благодаря на всички. Въпреки различните политически позиции се надявам да спазим традицията, която има в тази комисия, разговорите да бъдат фокусирани върху целите, върху резултатите, малко по-далеч от обичайните, за съжаление, политически истерии.
Това, което мога да гарантирам от моя страна, е тези министри, заместник-министри, експерти, които са необходими за изслушванията в комисията, да бъдат налице. Пожелавам ви хубав и успешен ден.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж за това, че се отзовахте персонално и че наистина влагате цялата сериозност в работата.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.
Днес исках да поговорим за този проект, да се запознаете и вие, да видя какви са настроенията и страстите и евентуално на следващото заседание да го гласуваме. Предполагам, че всички сте го получили по електронен път. На хартия го няма.
За точка „Разни” бях оставил да поговорим за това дали имате против оттук нататък всичко да бъде предоставяно на електронен носител. Ако някой има проблем – да няма достъп или да е възпрепятстван за технически умения, не сме съдници да се съдим, така че ще се съобразя с тези мнения. Но имам желание и в Народното събрание, и в комисиите да намалим хартиения документооборот. От тази гледна точка, ако няма възражения, да продължим да работим така и занапред.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Нека все пак да имаме възможност, ако някой от колегите има желание, да го получи тук на място. Така че нека да има техническата възможност да бъде разпечатан. Не да бъде предварително разпечатан, но да има възможност да го разпечатаме тук, за да можем да си го четем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно уважавам Вашето мнение. Но технически няма възможност, тъй като тук нямаме принтер. Ако не знаем преди заседанието кой го иска на хартия и кой не, ще се затрудним. Що подходя така – да има един-два комплекта и на хартия, но като цяло ще се придържаме към електронния вариант. Аз затова и не го включих в програмата да го гласуваме днес, за да има време тези, които не са го видели, да се запознаят допълнително. Ако трябва, ще им го предоставим на хартия.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Защото специално за това, което току-що гласувахме – становището по бюджета, аз съм го получила на имейла си в 15 часа и 5 минути. Нали разбирате, че няма време да се запозная.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Днес тази точка беше малко извънредно включена, предвид на обстоятелството, че в понеделник ще имаме извънредно заседание на парламента, за което и аз не знаех. Занапред ще изискваме малко по-дългосрочно да имаме и ние визия как да подхождаме по тези неща. Засега действаме малко кризисно и затова е така. Но за сметка на това имате възможност да не го подкрепите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Първата тема е за бюджета и за това, че го получихме в последния момент. Това беше една от причините да го гласувам против, защото на практика няма време. Това е едно становище. В самия бюджет трябваше днес да ровим и да търсим самите цифри, защото то е написано на база на нещо. Ние не че се съмняваме в експертите на комисията, но все пак не се прави по този начин.
Разбирам цялата извънредност на ситуацията, но поне ние не приемаме по този начин да се случват нещата. Но така или иначе становището е прието.
По втория въпрос. Има смисъл да работим с електронните версии на документите само ако те се изпращат навреме. Защото ако се изпратят в последния момент, трябва да гарантираме, че всеки идва тук с лаптопа си или съответно с таблета си, за да може да го чете.
Тоест да се разберем така – материали, които поне ден по-рано са изпратени, няма нужда да се разпечатват и всеки ще прецени дали да си го разпечата. Но когато става въпрос за материали, които се дават в самия ден на заседанието за разглеждане, предлагам да се отпечатват все пак и на хартия. Защото невинаги в движение и в рамките на деня можем да ги разпечатаме, за да ги четем.
Така бих предложил. Не знам по принцип каква е практиката в комисията, колко често се дават материалите в последния момент. В процеса на работа ще се уточняваме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам само да се опитам да отговоря на поставения въпрос. И аз се чувствам като Вас. Затова съм разговарял и с председателката занапред да си правим така програмата, че поне за седмица да знаем горе-долу какво и кога ще влиза, за да я няма тази практика да се дават в последния момент и да се бърза. Ще се опитам и занапред да работим по този начин.
В момента направих компромис, предвид на това, че наистина бюджетната процедура е много забавена и не исках нашата комисия да става повод допълнително да се забавя работата. Но занапред ви уверявам, че това ще е подход, който ще спазвам, и ще искам малко повече време, за да имате време да се запознавате с материалите. Съгласен съм.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Моето изказване е пак по повод на техническата част. Аз мисля, че комисията има възможността да предоставя материали. Те са изключително важни, особено в тази част, когато се занимаваме с бюджета. Тъй като едно прибързано придвижване на нещата би довело до съответни грешки. Защото просто темите не бяха засегнати по време на дискусията с господин министъра.
Освен това аз бих препоръчал на Вас като председател да изисквате да бъдат предоставени материали дори за ползване при поискване от членовете на комисията, които касаят пряко работата както на правителството, така и на Народното събрание, свързана със следващия програмен период, имам предвид Споразумението за партньорство в окончателния му вариант, с който правителството разполага. Защото днес в дискусия в парламента по време на блиц-контрола министър Дончев отказа да направи такова нещо. Аз предполагам, че за Вас не е затруднение.
Понеже може би има колеги, които не са съвсем стиковани с темата, нека да могат на място да работят и да бъдат пълноценни по време на своята дейност в комисията. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Резонно е Вашето изказване. Предметът на дейност на тази комисия е контрол на европейските фондове, на всичко, свързано с това. Ние тепърва ще започнем изслушвания на отделните програми, на целия договор за партньорство. Така че поетапно ще го правим. Все пак нашата комисия два пъти в годината излиза с междинен и целогодишен доклад на тези средства, дава препоръки, засягаме проблематика, гледаме напред. Така че всичко това е част от работата ни и ви уверявам, че ще заработим много усилено.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Да има документи на самите заседания.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Просто темата днес и предвид на това, че господин Дончев трябва да мине да рапортува през няколко комисии и т.н., процедирахме по този начин. Не казвам, че това е някакъв вид извинение. Но затова не задълбахме проблема в детайли, всичко да гледаме днес, защото по-важното беше бюджетът. Тепърва ще започнем да гледаме нещата поотделно, в конкретност, ще ги имате в комисията, който иска, ще му бъдат предоставени в електронен вариант.
Искам да използвам възможността да ви призова наистина това, което е практика в тази комисия – да се придържаме към цифрите, към конкретиката, към фактите, да загърбваме по малко прекалените партийни пристрастия. Това е една молба. Мисля, че тази комисия работи в голяма степен с цифри. И ако приемете неформално това за един подход на работа занапред, мисля, че на всички ще ни бъде много по-добре, за да работим заедно и да взимаме градивни решения. Това е моята молба.
Изпратили сме ви примерния правилник за работа на комисията, който предполагам, че някои от вас са го разгледали. Основната разлика от предишния правилник – казвам за новите колеги, е, че в предишното Народно събрание имаше една комисия, която включваше и еврофондовете, и европейските въпроси. Доста различни са сферите на обхват на тези две неща. Ако някои колеги имат интерес към едната част, а не към другата, предложението е да направим подкомисия, която да се занимава изцяло с европейските фондове.
Тази подкомисия я закриха. Но историята е такава. До 2009 г. имаше такава подкомисия, през 2009 – 2013 г. нямаше, като дойде следващото правителство, пак я направиха – докъм април месец и след това пак я закриха. Мисля, че би било демократично да видим кой какви интереси има. Ако повечето от нас имат интереси към еврофондовете, няма да я разделяме, защото още една администрация, председателство и т.н. ще натежи. Ако някои колеги пък имат интерес само към частта европейски въпроси, в такъв случай можем да я разделим с една подкомисия, където конкретно ще се засягат тези въпроси. Защото имайте предвид, че що се отнася до обема на работата, макар и да изглежда, че европейските въпроси са по-голямата част, това са повече технически неща, които бързо минават. Големият обем на работа е в контрола на европейските средства.
В такъв аспект слагам този въпрос на масата. Не е нужно сега да взимаме решения. Помислете и другия път като гласуваме целия правилник, вече можем да го уточним. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Само да попитам това въобще съвместимо ли е с правилника на Народното събрание. Това си е една комисия. Как ще ги разделим?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няма противоречие. Затова казваме, че практиката е такава. Тя е подкомисия и изцяло е в прерогативите на нашата комисия. Ние го решаваме. То няма да влиза за гласуване в залата. Това е нещо, което изцяло ние преценяваме на този етап.
ИВАН В. ИВАНОВ: Господин председател, аз не виждам особена разлика между стария правилник за работата на комисията и сегашния. Поне практиката е доказала, че подобна комисия не е особена ефективна. Мисля, че разглеждайки тук въпроси, касаещи европейската интеграция на България, е хубаво всички колеги да се възползват от познанията си и експертизата, която имат, за да могат в процеса на работата да дават разумни решения.
Така че самият правилник е предвидил или да се създават отделни временни или постоянно работни групи по отделни казуси. Така че аз считам, че няма смисъл подобна подкомисия да съществува и по-добре да отпадне от правилника. Тоест да концентрираме отделни въпроси към определени колеги, а другите да остават незапознати с въпроси, които очевидно ще бъдат на дневен ред по време на съществуването на целия период на комисията изобщо, няма смисъл. Всеки един трябва да бъде включен в работата, която се дава като дневен ред на комисията.
Това е моето виждане. И ако колегите го споделят, предлагам да отпадне това нещо от правилника.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: `Резонно е. Аз само ще ви дам своите мотиви защо предлагам това нещо. Защото когато не всички членове имат интерес към дадена тема, е много трудно да имаме работен кворум. Това ще е някакъв знак имаме ли интерес да работим заедно, за да не се сърдим. Защото и ние трябва да имаме нужния кворум.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз не разбирам съвсем аргумента за кворума, защото вкарването на тази тематика в подкомисия означава, че отново ограничаваме още повече кръга от хора. Тази подкомисия не може да взима решения от името на комисията. Така ще излезе, че една подкомисия подготвя решенията и само се събираме, за да одобрим нещо си. Мисля, че това не е редно. Когато членовете на комисията са се ангажирали с тази комисия, са знаели, че в нея се съдържат два елемента, така да се каже. И мисля, че е полезно да се участва активно в работата и по единия, и по другия елемент.
Така че аз също смятам, че подкомисия не е необходимо да има. По-добре да се ангажираме сериозно и комисията да заработи в максимално широк състав и по тези въпроси.
Иначе бих казал, че европейските въпроси далеч не са само технически и много зависи от нас как да подходим към тях. Защото европейските въпроси на практика минават през всяка една политика, която се реализира в България. Тоест ние бихме могли, ако сме достатъчно активни, и Вие, господин председател, също, в тази комисия да извоюваме едно по-широко пространство в този парламент, от гледна точка и на европейските политик, не само фондовете. И ще бъде полезно да има един по-широк поглед върху това доколко националната политика съответства на европейската и съответно по какъв начин ние влияем върху решенията, които се взимат в Европейския съюз.
Мисля, че тук ще бъде полезно малко повече ангажирането на вицепремиера Кунева, тъй като нашата комисия следи решенията, които се взимат в Съвета по европейските въпроси. Тя днес даде знак, че е готова да работи по-активно с Народното събрание. Наличието на такъв вицепремиер мисля, че ще бъде полезно и за нашата комисия.
Така че и едното и другото е важно, полезно е. Аз си позволявам да пожелая на Вас, господин председател, и на колегите успешна работа в тази комисия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз се извинявам, че така прозвуча, че омаловажавам европейските въпроси. Напротив, не ги омаловажавам. Просто това го споделих от гледна точка на практиката на комисията, че сме имали моменти, когато е било трудно.
Искрено приветствам това, което се каза. И виждайки аудиторията, виждайки членовете на тази комисия, съм обнадежден, че наистина ще има възможност да придадем повече важност и да дадем живот на комисията.
Така че подкрепям Вашето становище и дори се радвам. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател. Съвсем кратък коментар, предвид факта, че няма да взимаме решение.
Има резон в аргумента Ви, че не всички европейски въпроси са свързани със структурни инструменти, тоест еврофондове. Но именно поради значението на еврофондовете за България, тези структурни инструменти, ми се струва, че отделянето им от европейските въпроси, тъй като те са изражение на определени политики, няма да бъде целесъобразно за работата на комисията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други становища, мнения? – Не виждам.
В такъв случай мисля, че изчерпихме дневния ред. Другия път като се съберем, ще вземем финалното си становище по тази тема.
Мисля нашите заседания да ги провеждаме в сряда. Ние имаме извънредно заседание на парламента в понеделник, така че в сряда в 15,30 ч. ще имаме заседание на комисията, разбира се, ако не се случи нещо извънредно.
Аз изказах своите резерви, така че се надявам занапред да нямаме такива кризисни моменти.
Има ли други въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 16,10 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
