П Р О Т О К О Л № 5/21.01.2015 г.

---

На 21 януари 2015 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., №502-02-1, внесен от Министерски съвет на 09.01.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерски съвет на 12.01.2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30.12.2015 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Малина Крумова – директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз”
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и.д. началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Юлия Цанова – старши експерт в дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Боил Банов – заместник-министър на културата
Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата.

Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, вече имаме необходимия кворум. Предполагам, че още колеги ще се присъединят. Но понеже програмата е доста натоварена – и нашата, и на Министерския съвет, предлагам да започнем нашата работа.
Всички имате дневния ред, който съдържа четири точки:

1. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.

2.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., №502-02-1, внесен от Министерски съвет на 09.01.2015 г.

3.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерски съвет на 12.01.2015 г.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30.12.2015 г.

Има ли някакви възражения? – Не виждам.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.

Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПОДНС.
Тук е господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика и министър по европейските въпроси. Днес имаме едно изслушване на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам само да ви прочета, понеже за първи път правим тази процедура, правилата, към които ще се придържаме.
„Чл. 27, ал. 1. В последния до един час и половина от заседание на постоянните комисии всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални въпроси. Оперативните въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Право на по два актуални въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група. А народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър по уважителни причини комисията съгласува с него и определя заседанието, на което ще отговаря на актуални въпроси.
Редът за задаване на актуални въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал, въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.”
Предвид на това, че актуални са въпросите, наболели са, ще си позволя малки толерантности, но ще ви помоля да не се налага да се прекъсваме и да се придържаме, доколкото можем, към тези правила.
В този ред на мисли и ход на нещата господата и дамите от ГЕРБ имат право на първия въпрос. Има думата госпожа Хубенова за първия въпрос.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Дончев, най-напред добре дошъл в комисията.
Моят въпрос е свързан с едно Ваше изказване от вчерашната среща с бизнеса, девета поредна, на която Вие казвате, че 2015 г. ще е изключително богата финансово със средства от Европейския съюз, тъй като предстои да се усвоят още 4,5 млрд. лв. за периода 2007 – 2013 г. и очаквате , че за новия програмен период ще бъдат усвоени за 2015 г. около 1 млрд .100 млн. лв. Това е един изключително голям ресурс.
В тази връзка искам да Ви задам следния въпрос: има ли създадена някаква организация или поне имате ли виждане за създаване на по-стройна организация за усвояването на тези средства, с цел да не губим никакви средства от тези, които очакваме да получим. Защото всички знаем, че това е изключително важно за България в момента.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте господин Дончев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие цитирате числа, в общи линии точни. Годишната цел до края на 2015 г. е за над 2 млрд. 318 млн. евро. Това е годишната цел по правилото М + 2, която трябва да бъде постигната, ако не искаме България да загуби средства от стария програмен период. Само отбелязвам, че тя е близо два пъти по-голяма от целта и постигнатата сума за плащане през 2014 г., доколкото платените средства в рамките на 2014 г. са 1 млрд. 160 млн. евро.
И за да бъде упражнението още по-сложно, предвижда се, в зависимост от темпа на одобряване на оперативните програми, организацията, която се създава, успоредно с темпа на акредитиране на управляващите органи, през тази година да бъдат отворени процедури за над 6 млрд. лв. и да бъдат извършени плащания за над 1 млрд. 100 млн. лв.
В този смисъл се получава едно кумулиране между двата програмни периода, между различните програми. Финално ако теглим чертата, в България, ако се следва този най-добър сценарии, би трябвало да бъдат разплатени над 5 млрд. 600 млн., което е сума, несравнима с паричните потоци за която и да било година.
Ще разделя отговаря си на две, опитвайки се да бъда кратък. Но когато говорим за успешното приключване на стария програмен период, тук нямам предвид никаква чудодейна мярка. Въпросът е на първо място самите бенефициенти, тези, които отговарят за инвестиционния процес и харчат парите, образно казано, да имат необходимата степен на комфорт и спокойствие, за да може темпът на завършване проектите да е висок, да няма каквито и да било трусове и шокове на ниво система, тоест говоря за управляващи органи, сертифициращ орган, както и одитен орган да могат да си вършат работата както трябва.
Ако очаквате от мене прогноза до тази цел каква част ще бъде разплатена, истината е, че няма държава членка, която особено в първия си програмен период да е имала 100 процента плащания. Ние към момента като физически плащания в България така или иначе се движим над 76 процента, това е отчетна данна за последната седмица, така че мисля, че сме в състояние да гоним високи цели. Не искам да се ангажирам с конкретна прогноза.
Малко по-предизвикателно е упражнението, когато говорим за новия програмен период, защото тук имаме няколко събития, които частично зависят от нас.
Едното е темпът на одобряване на оперативните програми. Знаете, че имаме вече две одобрени, три в много напреднала фаза и две, по отношение на които се водят преговори и разговори.
И втората променлива, от която зависи процесът на плащане, е с какъв темп върви подготовката на управляващите органи, както и акредитацията им.
Последните два процеса разчитам до месец април или месец май да бъдат факт поне за повечето управляващи органи. И считам, че подобна, макар и амбициозна годишна цел е напълно постижима.
Отвъд процедурните детайли, според мене от изключително голямо значение за това какво и как се случва е общата политическа среда в България. Имаме едно предизвикателство в края на годината и това са местните избори. Знаете, че общините са бенефициенти. За съжаление това дава отражение, градусът на политическите емоции се вдига, което вреди на темпа на изпълнение в някои от случаите. Но се надявам успоредно с всичко останало и правителството, и парламентът да можем да гарантираме създаването на стабилна среда. Защото това е от изключително критична важност за изпълнението на всички проекти, които са в ход. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин министър. Мисля, че бяхте изчерпателен.
Давам думата на парламентарната група на БСП – Лява България за техния въпрос.
ИВАН В.ИВАНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! В края на миналата година, господин вицепремиер, министърът на регионалното развитие обяви ,че проверката по спрелите оси 1 и 3 по оперативна програма „Регионално развитие” са приключени. Беше заявено, че европейските одитори са заявили шест типа нарушения по 33 различни проекти по избиране на изпълнителя. Като че ли единият от тях беше и този интегриран градски транспорт в Бургас.
На 4 декември в Брюксел си спомняме, че председателят на Европейската комисия, заместник-председателят по бюджет и финанси Кристалина Георгиева и нашият премиер съобщиха, че замразените средства по оперативната програма ще тръгват.
Но от доклада на регионалния министър, приет на заседание на Министерския съвет на 22 декември, става ясно ,че размразяването на средствата по оперативната програма ще бъде факт, след като България се съгласи на наложената от Европейската комисия плоска корекция. От Министерския съвет е взето решение, че такава плоска корекция ще бъде в размер на 133 млн. лв., за да бъде размразена програмата и тези пари ще бъдат за сметка на държавния бюджет.
От стенограмата става ясно, че регионалният министър заявява пред колегите си, че тези пари няма да бъдат загубени за България и ще бъдат инвестирани в други проекти.
Тук въпросът ми е: може ли да се конкретизира кои са тези проекти, има ли гаранция, че те ще бъдат завършени през 2015 г., когато приключваме програмния период и до каква степен Европейската комисия е приела тази идея? И дали е предвиден в бюджета буфер именно за тези плащания? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Директно на въпроса. Политическите коментари, които бяха направени на най-високо ниво в Европейската комисия, имат за своя причина удовлетвореността на службите на Комисията от взетите мерки от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”.
Чисто формално, решението вероятно ще бъде взето през месец февруари, когато е датата, когато се свиква одитен комитет. Към момента усилията ми, усилията ни да поискаме свикването по-рано на одитен комитет не са се увенчали с успех. Датата е месец февруари. Към момента няма формално основание самото заседание да бъде променяно като дата, когато формално ще бъдат отпушени средствата. Но и на техническо, и на експертно, и на политическо ниво към момента имаме ясен сигнал от Европейската комисия, че взетите корективни мерки, както и мерките за подобряване на системите в управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие” удовлетворяват службите на Комисията.
По повод на корекцията, ако трябва да детайлизираме, от тези 133 млн. имаме плоска финансова корекция в размер на 110 млн. и 23 млн. индивидуални финансови корекции – това е по конкретни проекти.
От гледна точка на механиката на корекцията, опитвайки се да дам максимално коректен отговор на въпроса Ви, ще поясня. Финансовата корекция се покрива от държавата членка със средства от националния бюджет. Но средствата се връщат в оперативната програма. Тоест от гледна точка на оперативната програма те не са загубени и могат да се използват за всички проекти, които са в ход и са в изпълнение.
Точно къде, в кои проекти ще отидат тези пари е много труден въпросът по една причина. Ние имаме огромен брой проекти, които са с вътрешен овърбукинг, тоест с вътрешно наддоговаряне. Имаме включително сред много от бенефициентите проведени обществени поръчки под условие, тоест при осигуряване на финансиране. Нужди практически има във всички приоритетни оси, във всички проекти на програмата. Решението би следвало да бъде взето най-малкото като ниво на Комитета за наблюдение в съответната оперативна програма. Вероятно ще се опитаме за следваме един подход, свързан с дисперсия, нефокусиране на тези средства само в един проект или в една приоритетна ос, а като опит да покрием широкия спектър нужди, които съществуват навсякъде. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз- имате право на дуплика, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Тоест, да разбираме ,че няма конкретни проекти, които мигновено, след като се вземе политическото решение през месец февруари, както казахте, тези средства да бъдат насочени. Това от гледна точка да сме сигурни ,че тези средства ще бъдат използвани целесъобразно, именно към проекти, които са в значително напреднала фаза на подготовка на тяхното изпълнение и ще бъдат, както зададох въпроса в началото, завършени до крайния срок на този програмен период.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да уточня, че в рамките на оперативната програма – и не само на тази – нашият стремеж е да няма средства, които се разходват нецелесъобразно. Тоест във всеки от проектите в рамките на оперативната програма смисълът на цялата система е да гарантира, че средствата се разходват по този начин.
Без да е взето окончателно решение на Комитета за наблюдение, не е съвсем коректно аз да дам отговор в аванс. Но примерно мога да ви коментирам няколко мерки, финансирани от програмата, които, образно казано, биха могли веднага да консумират средства.
Едното е за проектите по градска среда, знаете, те са изключително атрактивни за общините, където много от тях очакват допълнително финансиране. Както споменах, някои от тях дори са провели процедура под условие при осигуряване на финансиране.
Втора такава фаза, където биха могли да се своят средства, макар че не обичам тази дума, са всички проекти, свързани с деинституционализацията. И това не са единствените.
По не особен технически проблем – протокол от Комитета за наблюдение на следващия комитет на оперативна програма „Регионално развитие” да бъде представен на вниманието на уважаемата комисия и на вас, за да можете да се запознаете в детайли.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви. Доволен съм от отговора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Сега е ред на колегите от Движението за права и свободи.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е от следния характер. Аз също споделям Вашето мнение, което изказахте преди малко ,че не може да се очаква, а и не е правилно другите членове на Европейския съюз в първия програмен период да успеят да усвоят на сто процента всички средства. Моят въпрос е: имате ли анализ кои са най-рисковите оперативни програми? И в най-общ план какъв ще бъде размерът на пропуснатите ползи или неусвоените средства в рамките на настоящия програмен период? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Започвайки от последния въпрос, това е една прогноза, която аз обичайно отказвам да правя по една изключително ясна причина. Ако аз си позволя да кажа число или цел, по-ниска от максималната, това е снижаване на целта или на задачата, която трябва да последват администрациите ни. И не бих си позволил да направя нещо подобно.
Между другото, образно казано, ако приемем, че има класация между държавите членки, имаме една държава примерно като Унгария, която успява дори в първия си програмен период да приключи с изключително висок резултат, ако не ме лъже паметта, над 95 процента. Но имаме и други примери. Имаме държави членки от преди няколко програмни периода, които приключват първия си програмен период с 10 процента плащания като долна и като горна гама.
Предвид късния старт, предвид на някои структурни реформи, които между другото пряко се отразяват на темпа на ползване на средствата, които не са се случили, България не е в най-изгодната позиция. Да не коментирам, че имаме сигурни белези, кой каквото иска да говори, как всички политически нестабилности през последната година се отразяват негативно на процеса на ползване на средствата.Но до края на тази година целта ни не може да бъде различна от максималната.
Все пак няколко уточнения, за да бъдем безкрайно коректни.
Програмният период приключва евентуално през 2015 г., ако не бъде взето решение за удължаването му с една година, което е въпрос на политически разговори в Брюксел в момента. Реално този програмен период ще се затваря до 2022 г. Защото много след приключването на последната дата ще бъдат правени проверки и за устойчивост, и за постигане на индикаторите. И ако бъдат открити дефекти, Европейската комисия е в правата си да налага финансови корекции на страната, нещо, което се надявам да не се случи.
Правейки анализ на оперативните програми, аз винаги съм бил против това да ги делим на добри и на лоши, доколкото едно е да се финансират мерки в сферата на социалното включване или професионалното обучение, съвсем друго е да се гради тежка инфраструктура от порядъка примерно на железници или лисици във водния сектор.
Факт е, че оперативна програма „Околна среда”, сравнена с другите оперативни програми, ако сравните и процента на сертифицираните средства, и процента на извършените плащания е в не толкова изгодна позиция, но за това си има поредица от причини. Последната от тези причини е някакъв дефект в самия управляващ орган на оперативните програми. Това са най-тежките, най-трудните инвестиции, които на всичкото отгоре се провеждат в една за мене не особено реформирана среда, което е условието на Комисията да настоява за приключване на реформата във водния сектор като една по-добра институционална и нормативна среда, за да се движат по-бързо тези инвестиции и да се осигурява адекватното им ползване.
Няма нужда да изчитам справки, които са публични и имат данни и за верифицираните, и за сертифицираните разходи, включително и на ниво финансов инструмент.
Това е всъщност отговорът ми. Ако искате, можете да зададете допълнителен въпрос.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря за коректния отговор. Но аз ще споделя само неудовлетвореността си от втората част на отговора. Да, всички ползваме тези таблици, които - благодаря на вашето ведомство – се качват адекватно и своевременно в съответния сайт, който зададохте. Но аз бих искал да чуя рисковия анализ на тези програми.
Да, ние виждаме едни числа, те в по-голямата част са си договорени. Но има ли риск-анализ от вашето ведомство дали може да не се реализират част от тези договорирани средства? Това ми беше въпросът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да отбележа, че това е процес, който не се прави извънредно заради края на програмния период. Това е процес, който тече ежегодно, като се прави един преглед на проектите, които са в изпълнение на темп на реализация и съобразно с това се анализират рисковете, както и възможностите тези рискове да бъдат преодолени. Пак подчертавам, това е ежегодно упражнение. То не се прави по случай края на програмния период.
Разликата в тази година е, че степените на свобода са ограничени. На първо място, няма възможност да се прекратяват договори и да се сключват нови поради липсващо време за физическо изпълнение. Това на първо място.
На второ място, пространството за маневри е ограничено, защото България така или иначе като обща финансова рамка е в режим на свръхдоговаряне, по-специално достигащо 115 процента от цялата финансова рамка.
Оттук нататък, от гледна точка на оперативната работа единственото възможно действие е физическо и финансово изпълнение с максимално високи темпове. Това беше причината за коментара ми в началото. Това означава спокойни, мотивирани, адекватно и бързо работещи бенефициенти, изпълнители, които си получават финансирането, адекватно работещи управляващи органи и одитни и сертифициращ орган, както и централно координационно звено, които се грижат за общия баланс на системата.
Това е рецептата. Няма чудодейно упражнение. По-скоро трябва да пазим системата и да гарантираме тя да работи с максимално високи обороти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев за изчерпателния отговор. Колегите от Реформаторския блок имат думата за въпрос.
АНТОНИ ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е свързан с новия програмен период и по-конкретно с оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”. Моля да ми кажете докъде сме стигнали на този фронт.
И като последващ въпрос. Разбирам, че има някакъв проблем с една газова връзка в Сърбия, която е сочена за една от основните причини да не тръгва програмата. Ако може да ни кажете по тази тема какво се случва. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз благодаря за въпроса. Има един странен израз, който звучеше като „Грешката е вярна”. Това е най-сполучливият отговор на въпроса, който ми зададохте. Обяснявам веднага за какво става дума.
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” е от трите оперативни програми, които са финализирани и одобрението им ще бъде факт най-късно до края на месец февруари. Специално за „Иновации и конкурентоспособност” лично аз водих поредица от разговори с представители на Европейската комисия, доколкото там беше необходима още една техническа стъпка, тоест една синхронизация на позволението за партньорство с текста на оперативната програма, за да имаме всички предпоставки тя да бъде одобрена. И ангажиментът от страна на Европейската комисия е, че това ще се случи максимално бързо.
Да, правилна е информацията ,че обектът, заради който трябваше да бъде направена промяна, е газовата връзка със Сърбия. Тази програма вече е направена, двата документа са синхронизирани и програмата в общи линии е готова за одобрение.
Още едно пояснение. Въпросната газова връзка със Сърбия беше част от старата оперативна програма „Конкурентоспособност” 2007 – 2013 по дълъг списък с причини. Някои от тях са технически, някои от тях са политически. Като политическите не бих казал, че са в България. Тази газова връзка е забавена. Надявам се, успоредно с другите европейски институции, които да фасилитират процесите от сръбска страна, защото това не е газова връзка, трябва да има реципрочно действие от другата страна на границата.
В началото на този програмен период тази връзка трябва да бъде завършена.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имат думата колегите от Патриотичния фронт.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Господин вицепремиер, уважаеми колеги, драги гости, добър ден на всички! Вчера имахме заседание на Постоянната подкомисия, която отговаря за контрола при усвояването на европейските средства. Всички ние се обединихме около това, че има много въпроси, които бихме искали да зададем и сигурно ще потърсим нарочна среща с Вас.
Разбира се, на много от тези въпроси самите ние се обединихме около това, че можем да дадем и помощ, може би не директна, но във всички случаи ще можем да помогнем за тяхното решаване.
В тази връзка ще започна с моя първи въпрос. Един от наболелите проблеми е работата с рекламните кампании и материалите във връзка с еврофондовете и условията за кандидатстване. Те са написани неразбираемо, често се рекламират изтекли програми или конкурси. Разбира се, малко абсолютизирам в момента, защото не може да бъде казано, че сто процента е така, но в по-голямата си част е точно така.
Вие знаете, че до голяма степен в тази връзка Европейската комисия много често съобщава, че има лошо транспониране на европейските закони. Наистина трябва да се помисли каква законодателна инициатива да бъде направена.
Но конкретно на въпроса. Какво смятате да предприемете в тази насока, така че европейските пари да бъдат максимално разбираеми за крайните получатели – бенефициентите? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Подобен приоритет не е само резултат от някакъв вид натиск от европейските институции. Той е изцяло на правителството – подробен списък с причини. Да, на първо място, разбира се, е интересът на европейските институции за парите на европейските данъкоплатци, които се харчат, всички граждани да бъдат уведомени какъв е произходът на финансирането.
Опитът ми до момента показва и друго – когато има по-високи нива на публичност, когато всички знаят, тогава самият контрол не е толкова институционален, колкото граждански, но по-висок. Когато гражданите знаят какво се гради, с какви пари, с какъв произход, тогава много лесно могат да направят сверка между това, което пише на информационната табела или в документите спрямо това, което виждат очите им. И ако има несъответствие, да могат да сигнализират един или друг контролен орган.
Съвсем друг е въпросът какви уроци бихме могли да си извадим от мерките, свързани с публичността през този програмен период. Само да отбележа, че мерките, свързани с публичност, имат задължителен характер. Те не са каприз на държавата членка. Това е задължителна част от разходването на европейските пари, именно следвайки тези приоритети, които описах преди малко.
Няма да се притесня да ви кажа, че моделът, който беше следван през този програмен период, е далеч от съвършенството. Нямам предвид толкова, че някой е злоупотребил с подобно финансиране. В крайна сметка партньори на харченето на тези пари са медиите, които стоят зад гърба ми, не точно и обезателно само и единствено тези, които стоят зад гърба ми, а българските медии. Говоря за пропуснатите възможности, освен обема финансиране, освен името на оперативната програма, освен приоритетната ос, освен къде е обектът да бъде предоставена още информация.
Според мене не са изчерпани докрай възможностите ние не само да рекламираме какво се е случило, което по принцип е добро, а адекватното да осведомяваме всички заинтересовани, преди схемите да бъдат отваряни.
Странно е, зная го. Голяма част от финансовите инструменти обичат да се хвалят - използвам малко по-емоционално отваряни категории, за това, което е направено. Което е нормално и разбираемо. Но поне половината от ресурса според мене трябва да идва за адекватно оповестяване какви схеми има отворени, особено тези, които касаят малки и средни предприятия или широк кръг организации. Това е един от уроците, с които трябва да се съобразим в новия програмен период. И да не забравяме, че когато коментираме мерките за публичност, те не касаят само медиите, те касаят и публични събития, касаят и информационни центрове, касаят и публичния модул на системата ИСУН.
Двете последни неща – тоест мрежата от информационни центрове и публичният модул на системата ИСУН ще бъдат факти през новия програмен период. Нещо повече, специално по отношение на публичния модул на ниво софтуерна архитектура предвиждаме той да бъде много по-адекватен и надежден източник на информация, отколкото този в стария ИСУН. По редица технически причини в стария ИСУН сегашният публичен модул е по-скоро екстракт на информацията, която се вади на всеки две седмици в ИСУН 2020. Това ще бъде директен достъп до ядрото, макар и не на целия обем информация.
Имайки съвсем кратко време, се опитах да кажа всичко възможно в рамките на времевия лимит.
СЛАВИ БИНЕВ: Да, наистина е така. И най-важното е, че и Вие разбирате, че трябва нещо в тази посока да бъде променено. Ние ще помогнем, разбира се, с каквото можем по въпроса. Защото според мене трябва да има и законодателна инициатива, това го иска и самото транспониране. Самият Вие може би трябва да предложите законодателна инициатива в посока било то административни наказания или някакъв друг вариант, така че когато има хора, които по някакъв начин са попречили, да бъде разяснено на обществеността кои са парите, на които те могат да се надяват, а хората, които са сгрешили по този въпрос, да бъдат наказани.
Смятате ли да въведете в тази връзка някаква законодателна инициатива и ще търсите ли нашата помощ по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да отбележа, че самата система действа така, че ако във всеки разход, включително и този, свързан с публичност, има не само процедурна нередност, но има доказана липса на ефективност, този, който е извършил разхода, получава финансова корекция. Такава е системата. В това число мерките за публичност не правят каквото и да било изключение.
Ако говорим за специално нормативно уреждане, аз се надявам съвсем скоро да поставим вниманието най-вече на комисията като водеща комисия прословутия закон за управление на средствата от Европейския съюз. Опитът ни да бъде рамков законът по-скоро изключват конкретна глава или запис, свързан с мерките за публичност. Но това може да го приемете като провокация, а не обезателно като покана. Ако народните представители считат, че има нужда от такъв нарочен текст, той може да бъде добавен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Ред е на Български демократичен център.
Моят въпрос е следният. Вие вече засегнахте темата за закона за управление на средствата от Европейския съюз. Можете ли горе-долу да ни ориентирате в какво време можем да го очакваме в парламента?
Обмисля ли се в този закон или по някакъв начин наистина някаква стандартизация на формулярите на апликационните форми? Освен от информативна гледна точка, нека хората да знаят какви проблеми предстои да се отворят, какви приоритетни оси и по-лесен достъп до самите средства. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Единственото, за което се притеснявам, е, че времето, с което разполагам, няма да е достатъчно, за да Ви дам изчерпателен отговор.
На първо място, говорейки за закона. Знаете, че това е текст, който има , вече ще стане почти двегодишна история. Той е подготвен още в края на първия мандат. Ние не успяхме да го приемем поради предсрочно прекратяване на мандата, включително и на парламента.
Опитите за възстановяване работата по закона са факт от втората половина на миналата година. В момента имаме един зрял последен вариант. В него има само една концептуално направена промяна спрямо варианта от края на 2012 – началото на 2013 г. Ще обясня каква е.
За всички, които не са запознати, само искам да обърна внимание, че подобна практика за нарочен нормативен текст кат закон за еврофондовете има и в други европейски държави. Той съдържа няколко основни цели.
Първо, това е гарантиране на устойчивостта на системата като основни звена, управляващи органи, бенефициенти, сертифициращ орган, одитен орган, централно координационно звено, включително прави системата до известна степен защитена от евентуални политически емоции, експерименти и т.н. Това е мярка, която няма как да не бъде подкрепена от всички партньори, започвайки от Европейската комисия и стигайки до бенефициентите.
На второ място, един подобен текст има задача изключително ясно да уреди правата и задълженията на всички участници в системата. Включително моето окончателно мнение винаги е било, вменявайки ясни и конкретни задължения на управляващите органи, най-вече свързани със сроковете, в които трябва да реагират.
Третата и най-важната причина – той трябва да балансира правата на системата.
Тъжната истина е, че в част от случаите към момента в така действащата правна система, решенията на управляващ и на одитен орган са почти необжалваеми. Аз познавам голяма част от експертите, които работят и в управляващ, и в одитен орган. Това са най-добрите експерти, които има в България. Но не съществува гаранция, че те са винаги прави, защото на всеки човек му се случва да греши.
Предвиден е ред, в който всеки бенефициент ще има право, когато е неудовлетворен от решение на управляващ и на друг орган, най-вече свързано с финансова корекция, да си търси правата по съответния ред. специално този текст от закона е консултиран, като консултациите започват още през 2012 г., с Върховния административен съд и тази част от съдебната система е изразила увереността си, че капацитетът й позволява да поеме всички евентуални обжалвания.
Уточнявам убеждение на бенефициентите, че те несправедливо са получили финансова корекция поради специфики на процеса. В много от случаите единственият им шанс е да обжалват. Това е по реда на ГПК, което отнема много повече време и финансовият ресурс, който е необходим, е много по-голям. По реда на АПК това означава много бърз процес и много бързо въдворяване на справедливостта. Всъщност третият елемент е най-важният.
Като груба рамка – това, което държа в ръцете си, законът е готов. Може би ще се направи още едно съгласуване с всички отговорни ведомства, включително с всички, с които е консултиран до момента. Имаме амбицията да съберем цвета на правната мисъл, имам предвид БАН, няколко университета да погледнат още веднъж всичко, което е написано, защото малко или много е бинолативно от гледна точка на регулиране на материята. Надявам се съвсем скоро, във всички случаи това да бъде в рамките на пролетта, да бъде на вниманието на парламента.
Много бих могъл да говоря от гледна точка на намерения, свързани с опростяване на процедурите, въвеждането на синхрон между всички документи. Само че ще се опитам да фокусирам отговора си в най-важна част от системата, доколкото подобен ефект не е обезателно резултат от някакво нормотворчество. Ключът към всичко е какъв е дизайнът на новия ИСУН, Предвид амбицията огромна част от процесите да бъдат процедирани и кандидатстване, и отчитане да се сключват само по електронен път.
В този смисъл новият ИСУН трябва да моделира всички бизнес процеси, свързани с кандидатстване, одобряване, сключване на договор, верифициране, сертифициране, отчитане и т.н. на разход. Опитали сме се заедно с госпожа Крумова, мислейки процесите, не само да моделираме това, което го има в действителността, а да се опитаме да оптимизираме. Това е голямата разлика.
Аз тук мога да ви кажа например нещо, което не е взето окончателно като решение, но е много силна моя амбиция – да направим един втори преглед, да проверим всички процеси и да видим кои от нещата, които се изискват към момента, не са обезателно нужни, защото има такива. Тук нещо може да го приемете с характера на провокация.
При един детайлен анализ се оказа, че например предоставянето на първични счетоводни документи на управляващия орган не е нещо с висока добавена стойност. Това са фактури, граждански договори и т.н. Защото така или иначе същите документи – втори, трети, четвърти, пети път се проверяват на място от управляващия орган, от одиторите, понякога от сертифициращия орган.
Тук имам едно алтернативно предложение. Подготвя се само в електронен вид финансов отчет. Когато така или иначе проектът минава проверка и няма такъв проект, който не минава проверка, да се проверяват и наличните първични счетоводни документи. Ако бъде открито несъответствие, бенефициентът понася финансова корекция заради несъответствието между първичните документи и това, което има във финансовия отчет. Но може да си представите колко време, колко хартия биха били спасени. Защото какво показва опитът към момента. Позволявам си още 20 секунди, за да бъде пълен отговорът ми.
Ние можем да имаме и електронно кандидатстване, и електронно отчитане. В стария ИСУН има модули, които го позволяват. Само че това да качваш копие от фактури и от граждански договори в ИСУН не е кой знае какво различно от това да ги преснимаш на ксерокс и да ги пратиш в управляващия орган и в междинното звено. За да може процесът да тече по-бързо, е необходимо преосмисляне на бизнес процесите и там е основният фокус на усилията.
Иначе работим по опростените разходи. Опитваме се, доколкото е възможно административният товар да бъде намален. Но ако трябва да бъда докрай честен, защото като ключови партньори, макар и представители на различни власти, е добре да имаме честни отношения, новият регламент не предполага кой знае какво намаляване на административния товар. Ако трябва да бъдем честни, има допълнителни изисквания, които по-скоро представляват генериране на допълнителна административна тежест. В тази среда ние се опитваме каквото е възможно и което е в правомощията на българските институции, да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря. Бяхте изключително изчерпателен. Нямам какво да добавя. Радвам се, че мислите в тази посока. наистина мисля, че това би било полезно за всички крайни бенефициенти.
Има думата колегата от АБВ Иван П. Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря. Господин, председател, уважаеми господин вицепремиер! Отговорихте доста подробно и точно на въпросите, зададени от колегите. Аз искам да Ви задам един въпрос, който касае най-бедния регион не само в България, а и в Европейския съюз – Северозападния регион.
От отговора на министър Лиляна Павлова в предишния парламентарен контрол миналата седмица стана ясно, че пътят от Видин до София не може да бъде финансиран в новия програмен период 2014 – 2020 Всички вие знаете какво е състоянието на този път.
Какви са Вашите виждания. Министър Павлова изказа възможност този път да бъде финансиран по плана „ЮНКЕР”. Как го виждате Вие това като обект и има ли някакъв приоритет по отношение на пътя Видин – София. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз първо си помислих, че въпросът ще е свързан с намеренията ни за управление на инвестиционния процес специално в Северозападния регион, защото там има нещо конкретно да се каже, доколкото това е район на България, където ще се прилага за първи път така наречената интегрирана териториална инвестиция. Но бих могъл да отговоря, ако някой ми зададе този въпрос. Вие не ме питахте същото. Защото между впрочем проблемът със Северозапада не е само на наличностите на пари. Списъкът от проблеми е много по-дълъг наличността на пари е вероятно по-скоро сред проблемите, които са в средата на списъка. Но това е друг въпрос.
Не може да очаквате аз да ви дам кой знае по-различен и по-детайлен отговор от този, който ви е даден от ресорния министър госпожа Павлова. Факт е, че коридор 4 в неговата цялост е приоритетен за България.
Има подробен списък с причини – транспортни, икономически и т.н., включително външнополитически и вътрешнополитически. Като говоря за вътрешнополитически, имам предвид в рамките на Европейския съюз.
Наред с това е факт, че единственото сигурно гарантиране, което имаме по този коридор, е в долната му част – пътя към Гърция и специално лот 3 на автомагистрала „Струма”.
Налично финансиране за пътната връзка София – Видин няма. Това е факт. Тоест ако отговорът трябва да бъде точен и коректен, няма осигурено европейско финансиране. Алтернативите са следните. Като подчертавам дебело, тук влиза и това, което ви е казала министър Павлова, че няма взето окончателно решение.
Планът „Юнкер” е опция, малко вероятна, ако трябва да бъдем откровени. Пътната инфраструктура не е особен приоритет. Нека да напомня, че там акцент са проекти, които могат да генерират собствени приходи. Действащата към момента система за пътни такси не предполага подобна възможност.
Connecting Europe facilities или Фондът „Свързана Европа” също теоретично би могъл да бъде коментиран като опция. тя също е с много слаба степен на вероятност, по причина ,че пътната инфраструктура не е акцент и не е приоритет, а по-скоро се финансира като драстично изключение, ако това изобщо е възможно.
Вариантите оттук остават публично-частното партньорство, което предвид на наличния трафик там също не е опция. Не си спомням точните параметри, но трафикът в никакъв случай не е толкова атрактивен или не е достатъчен за изграждането му в такъв режим, а и до момента никога не се е появявал инвеститор, който има подобно намерение.
В този смисъл, разглеждайки всички опции, остава една – за сметка на държавния бюджет или поетапно от бюджета, или през заемно финансиране. Като мога да ви гарантирам, че и Европейската инвестиционна банка, и Световната банка с удоволствие биха осигурили финансиране за една подобна пътна връзка.
Няколко неща за последните два месеца са факт покрай одобряването на новата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”. Моля да имате толеранс от няколко месеца, за да можем да направим окончателен и времеви, и финансов план за всички обекти, които са част от инвестиционния списък цели, които имаме, за да мога заедно с колегите да бъда съвършено конкретен кога и с какъв източник на финансиране ще бъде изграден всеки от тях.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата за реплика.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря Ви за отговора. Надявам се, че ще има начини за финансиране на този обект.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Позволете ми само едно допълнение към дългия списък за причини. Ние имаме изградено мостово съоръжение, което струва много пари. За да се финализира то напълно, да се използва, тоест парите, вложени в него, да имат смисъл, трябва да бъде изградена и последващата инфраструктура – и пътна, и железопътна. И с двете имаме проблем.
Министър-председателят коментира миналата седмица в Народното събрание, че ако се реконструира железопътната връзка с висока проектна скорост, тоест над 120 км/час, цената е 2,5 млрд. в евро. Има спор в момента. Затова казах да ни дадете няколко месеца толеранс, за да видим дали на железопътната връзка да й бъде намалена скоростта на 90 км/час, което вероятно би намалило цената с поне една трета. И когато мислим нещо подобно, да мислим с максимално широки амбиции и да пазим високата проектна скорост от 120 км/час.
Ето ви цял спектър с въпроси, на които в никакъв случай не е редно да се дават спонтанно отговори, а след дълъг процес на изчисление.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не виждам колеги от „Атака”. Връщаме се към парламентарната група на ГЕРБ за втори въпрос. Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. И аз, господин вицепремиер, предлагам да продължите за Северозападна България и да кажете по-широката тема – за интегрираното финансиране на региона. Ако може обаче да навлезете в малко по-голяма конкретика. Защото ние стигнахме там до санитарен минимум. Аз мисля дори, че сме го преминали в някои от общините и в някои населени места, където няма връщане. И ако сега продължим със стратегии и с визии, в следващия планов период – 2020 – 2026, няма да има какво да планираме там.
Така че ако Вие имате готовност и в зависимост от това в каква степен имате готовност, да ни изложите сега вижданията на правителството за възстановяване на региона комплексно и интегрирано.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Финансирането до 2020 г. е единственото сигурно по-мащабно финансиране, което ще ползва България. Предвид на политическите процеси, които текат в Европейския съюз и предвид незадоволителните темпове за покачване на брутния вътрешен продукт на глава от населението, сравнено със средноевропейския, след 2020 г. финансирането, което ще ползва България, ще бъде по-малко от това, което имаме разполагаемо към момента. Това само като уточнение.
Още едно уточнение, понеже споменах, че проблемът „пари” не винаги е основен проблем. Ако направите един анализ, може да си го направите и вие в ИСУН, сравнявайки разполагаемото финансиране по общини и по области на Северозапада, ще видите, че част от тях ползват доста по-скромни суми, отколкото други финансирани места, общини и области в страната. Това в повечето случаи не се дължи на специално отношение в лошия смисъл на думата от страна на правителството, а е проекция на по-ниския административен капацитет най-вече в сферата на подготовка на определени проекти, които идват в голямата си част от местните власти.
Аз неведнъж съм коментирал, че конкурентният подбор, който властваше в началото на програмния период, по принцип е добър, но той нанесе тежък удар на Северозапада, доколкото голяма част от общините в конкурентна среда не можаха да удържат на конкурентния натиск и получиха по-малка част от финансирането.
В този смисъл този урок е научен. Конкуренция между проекти, когато говорим за публични институции, като местните власти, няма да има. С такава логика следваме, само да напомня, от втората половина на изтичащия програмен период. Това ще бъде част и от разпределението на финансирането през следващия.
Но най-важният въпрос, понеже споменахте стратегията. Северозападът е определен за интегрирана териториална инвестиция. Това е нов модел на управление на средствата, където има възможност средствата от почти всички фондове – и за земеделие, и Кохезионен, и Европейски фонд за регионално развитие, и Социален фонд, да бъдат инвестирани заедно в името на изпълнение на конкретен списък от цели за дадения регион. Има изготвена стратегия, признавам си, стратегия, която не съм чел. Тази стратегия трябва да се базира на харченето на средствата за Северозапада.
В този смисъл, ако целта ни е парите да отидат там, където нуждите са най-големи и в същото време където имаме шанс да експонираме някакви предимства, ние да генерираме растеж. Това е въпрос на качеството на стратегията. Не го приемайте като опит да се бъркам в работата на комисията. Но критично важно за това какви инвестиции ще отидат в Северозападна България е това, което пише в стратегията. Той минава на особен режим, не може да се сравнява с никой от районите оттук нататък, той е интегрирана териториална инвестиция и всичко, което се случва там, произхожда от текста на стратегията. Ние се съобразяваме с нея.
В този смисъл всичко, което има да се случи там и всичко което няма да се случи в голяма степен зависи от качеството на документа. Надявам се, когато документът е подготвен всички представители и на регионални, и на местни власти, както и всички заинтересовани страни да са били въвлечени в подготовката му. Ако не са, аз ще бъда изключително неприятно изненадан.
ПРЕДС. СВИЛЕН ТАНЧЕВ: Заповядайте за реплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз Ви благодаря. Аз имам вариант на тази стратегия. Това беше поредната. Дано да бъде конкретизирана наистина с конкретни мерки. Защото само анализи, визии и оценки няма да ни свършат работа, особено ако се тръгне в посоката какво може. Там вече почти нищо не може.
Сега не зная за 2014 г., обаче за 2013 г. в Европейския съюз мисля, че бяха пет общини, от тях две във Видинска област, които не бяха усвоили нито едно евро. Нито едно евро по никаква програма! И нали ви е ясно, че за тези две години – 2014 и 2015, те не са си подобрили капацитета, напротив, те са още обезлюдени и там няма кой да им помогне. А в действителност все пак Северозападът е най-близко до Европа.
Аз не го казвам така… Дори и за магистралите като говорим, аз и на премиера съм казвал. Ако направим тук един квадрат с България, ще видите, че към Европа ние нямаме път. Ние имаме път към Гърция, към Турция, към морето и към където и да е, само че към Европа от София няма път. Отдавна го знаем, сега вече Вие го конкретизирахте, че този път няма скоро да го има.
Така че анализът, който магистрала „Тракия” даде за Бургас, вие го знаете. Бургас от две години се развива доста по-бързо, с доста проценти по-добри от Варна и то е само заради магистралата. И ако искаме да правим нещо, трябва да го правим въпреки хората, които живеят там. Защото тези хора, които живеят там, вече сами не могат да се измъкнат от блатото. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И аз да попитам нещо за пояснение. Кой е водещ в тази стратегия, има ли варианти ние да получим…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подготвена е през последните осем-девет месеца. Това, което се информира за документа, той няма как да няма как да няма аналитична част.
Критичен за мене е въпросът доколко тези претенции, които са предявени там, съответстват на анализа на нуждите на хората на място. това е първият въпрос.
И вторият въпрос, който между другото характерен за всеки стратегически документ в България – има дълъг списък с поети без приоритизиране проекти. Те трябва да бъдат рангирани. Ясно е, че този проект, който е най-отгоре, който е най-приоритетен. Този, който е вторият, е по-малко приоритетен и т.н. - така нареченият падащ списък с проекти.
ППРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. От парламентарната група на БСП – Лява България имате ли втори въпрос? Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Едно от предварителните условия, които България трябва да изпълни по вече стартиралата програма – програмен период 2014 – 2020 г., това е да се приеме един изцяло нов закон за обществените поръчки, което е следствие от категорично одобрената единодушно от Европейската комисия стратегия за обществените поръчки по времето на правителството на Пламен Орешарски.
Новият Закон за обществените поръчки следва да реши въпроса както с правилата, така и с мониторинга, така и с контрола по усвояването на европейските средства. Трябваше до миналата година да бъде подготвен такъв закон и да бъде стартирано неговото приемане през настоящата 2015 г.
Ясно е, че вашето ведомство не е подопечно, не е задължено за този закон, а Министерството на икономиката. Но Вие като вицепремиер, който координира всичките еврофондове и за по-голяма достъпност на хората – оставам настрана държавните и общинските структури, които ще печелят европроекти, а ние говорим за дребния и за средния бизнес, - кажете какви са тези честни правила, за да могат те да получат наистина реален достъп до еврофондовете, от което изключително много се нуждае България?
Това не е политически въпрос на една или друга формация. Защото ако погледнете всички програми на формациите, които влизат в Народното събрание в последните 15 години, всичките казват: ние ще подкрепим дребния и средния бизнес. Но не уточняват точно наименованието на фирмите, които подкрепят, колкото и цинично да звучи.
Какви са тези правила, които ще осигурят освен закона, нормативната и поднормативната уредба, която ще даде наистина един реален достъп? Дали електронното печелене на поръчките? Това е един глобален въпрос, който считам, че Вие като вицепремиер би трябвало да успеете да го координирате и да го наложите, за да стигне до всеки български гражданин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да направя две уточнения, свързани с въпроса за това, че разпределението на безвъзмездно финансиране към малки и средни предприятия и всякакъв вид бенефициенти не следва Закона за обществените поръчки. По ЗОБ е така нареченият събтендаринг, тоест избирането на изпълнител. Самото определяне на бенефициента - получател на финансирането, не следва Закона за обществените поръчки. Това е свързано, да кажем, с текста на Закона за еврофондовете, който коментирахме преди малко. това е първото уточнение.
Второто уточнение е, че Европейската комисия никога не е одобрявала стратегия, свързана с обществените поръчки и предложена от България. Няма такова решение на Европейската комисия. Ако трябва да бъда пунктуален, има една стратегия, която е изготвена от предишното титулярно правителство, нямам предвид служебното. Тя е съгласувана, коригирана с Европейската комисия и е получила одобрението на експертите. Но решение на Европейската комисия в тази посока няма.
Аз познавам стратегията и намирам, че основните приоритети, стъпки, които са заложени в документа, са добри. И този път, който е предвиден в стратегията, ще бъде следван. Няма нужда когато се сменя политическата гарнитура в държавата, обезателно да се очертава някакъв нов път.
Тук имаме няколко основни момента.
Първият е свързан с изцяло новия Закон за обществените поръчки. Защото освен това, което е предписала стратегията, напомням, че ние трябва да транспонираме новите директиви в сферата на обществените поръчки. И по памет срокът, който имаме за това, е 1 януари 2016 г. искам да ви кажа, че имаме амбицията да влезем изцяло в този срок. В момента, от гледна точка на техническа работа, не превод, а адаптация на текстовете на директивите, тече наистина усилена работа в Агенцията по обществените поръчки.
Второ. Преди да съм пуснал заповед за работна група, аз съм направил следното. По принцип добрите стандарти за нормотворчество, особено такава критична сфера, предполагат текстовете да бъдат правени не само от администрацията, а да има представители на всички заинтересовани страни, както отделните възложители – ведомства, агенции, министерства и т.н., задължително представител на Националното сдружение на общините, доколкото те са един от основните субекти, или обичайните партньори – неправителствени организации с експертиза и интерес в тази сфера.
Дори преди да съм пуснал подобна заповед за сформиране на работна група, аз си позволих буквално в първите дни на мандата да вляза в кореспонденция с ключови партньори, социално-икономически, работодателски организации, браншови организации, Камара на строителите, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на архитектите, където да попитам дали те имат конкретни предложения, за да могат да бъдат взети предвид в аванс. Не да бъдат като част от работата на работната група, а този текст, който ние ще им предложим.
Имаме намерение да се движим с максимално високи темпове. Наред с това не считам, че има нужда от шампионско упражнение, примерно обезателно законът да е на разположение на парламента примерно през месец май. Предпочитам два или три месеца вече да тече и дискусия, и дебат от всички заинтересовани, но да сме убедени, че това, което ще предложим на вниманието на парламента, ще е възможно най-доброто.
В интерес на истината, познавайки новите директиви, виждам редица предизвикателства при транспонирането им, тоест няколко нови модела, които ми е трудно да си представя как ще работят в България.
Времевата рамка на отговора не ми позволява да вляза в детайли да коментирам още няколко теми от стратегията, доколкото промяната в законодателството не е основния акцент. Имаме и електронни обществени поръчки. Тук добрата новина е, че Агенцията за обществени поръчки има договор по оперативна програма „Техническа помощ”, където Европейската банка за възстановяване и развитие изпълнява договора. Тоест това е подготовка за всички стъпки за електронното възлагане. Ние трябваше последно да вземем решението дали моделът е централизиран или децентрализиран.
Вероятно излизайки от времевия лимит, ще кажа ,че има дейности, свързани със стандартизация на документацията – един процес, който тече от 2012 г., между впрочем не само в администрацията, а и с помощта на браншовите сдружения, който трябва да продължи по същия начин, защото това са стъпки в добра посока – създаването на унифицирани форми.
И на последно място, без да бъда докрай изчерпателен, защото време няма, това е координация на различните органи от контролната система. Ние имаме дълъг списък с контролни органи – ако взема да ги изреждам, мога да наближа двуцифрено число. И един от проблемите, който имаме към момента, е, че един контролен орган има становище, различно от това на друг контролен орган., което е проблем, защото създава смут в системата. Ако вие сте възложител и Сметната палата ви каже едно, а Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” ви каже друго, а пък Държавна финансова инспекция ви каже трето, вие чия препоръка ще следвате?
Това е изключително сериозен проблем и за мене по степен на приоритетност е много близо до тези, които коментирах в началото.
И на последно място, това е перманентната инвестиция в капацитета на възложителите. Голяма част от проблемите, които имаме, не се дължат обезателно на злонамереност, дължат се на слаба подготовка.
Простете, че злоупотребих с времето, но минималната степен на детайлност беше тази, с която оформих отговора си.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата за реплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за тази част от отговора на въпроса ми.
Въпросът, който искам да Ви задам, който е уточняващ, е за достъпа на фирмите от дребния и средния бизнес, които ще могат да участват в този процес на усвояване на европейските средства по обществените поръчки. Защото пак се опитвам да подчертая.
Ако направите една справка, ще видите, че малък е броят на фирмите. Особено когато погледнем и свързаните лица, ще видим колко е стеснен кръгът и колко голяма част от българския бизнес стои настрана от обществените поръчки. Само една определена малка част. Далеч съм от мисълта да говоря за обръчите от фирми. Но некоректността при възлагането на поръчките и яснотата, че предварително е предрешена една обществена поръчка, е налице. Даже да вземем и разни малки общини. Това създава един песимизъм и нежелание за творчеството на българина. Аз винаги съм твърдял, че българинът е много оправен човек и това сме го доказали.
Така че каква е тази нормативна система – вие много правилно казвате, как го решаваме този въпрос с три, четири или пет институции, които контролират и си взаимно противоречат за реализирането на даден проект и самото влияние? Това как можем да го отстраним и какви са тези мерки?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Като говорим за сферата на обществените поръчки, освен всички реални проблеми, в някои случаи и безобразия, които има, се сблъскваме с много митове и легенди. Но това е дълга тема. Със сигурност нямаме време да я обсъдим в момента.
Аз споменах някои от мерките. Със сигурност унифицираната документация би намалила административните усилия, които трябва да полага всеки от кандидатите, за да си попълни офертата и да участва в процедурата.
На второ място, самата директива е предвидена като вид либерализация, така да кажем, на пазара, доколкото се намаляват изключително предварителните изисквания за капацитет, оборот и т.н. на кандидатите, нещо, което, между впрочем, при приемането на директивата тече като процес в България, имайки предвид последните два ремонта на Закона за обществените поръчки. Там бяха правени промени именно в тази посока. Всъщност акцент на директивата, именно достъпът на малки и средни предприятия. Тоест това ще бъде отразено при транспонирането.
Има други предизвикателства. Ако трябва да бъдем съвършено коректни, има други предизвикателства. Примерно в новата директива е предвидена възможността директно възложителят да плаща на подизпълнителя, което звучи чудесно, но само звучи. Защото аз съм бил възложител, бил съм и кандидат, бил съм и контролен орган. И мога да кажа, че ако тази система не бъде измислена добре, ще се случат чудеса в буквалния смисъл на думата. Ще се случат чудеса, защото следвайки сляпо един подобен модел, това означава възможността подизпълнителят заедно с възложителя – простете за израза – да прекарат основния изпълнител, този, който носи цялата отговорност за изпълнението на поръчката и на всичкото отгоре е платил всички гаранции. Това е един риск, за който не знам защо никой не се е сетил, когато е текло изработването на директивата.
Дълга тема, почти безкрайна. На разположение съм винаги, когато някой има конкретни въпроси, и във формата на комисията, и в други формати да споделим какво се случва, както и да приемем добри препоръки. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Имат думата колегите от Движението за права и свободи.
АЙХАН ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, колеги, господин вицепремиер! Въпросът ми е конкретен.
Първо, поздравление за тези оперативни програми, които вече са договорирани. Въпросът ми касае тези оперативни програми, които не са договорирани към настоящия момент. В какви срокове те могат да бъдат договорирани и на какъв етап е нормативната уредба за тяхното реално стартиране?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Добре знаете, че към момента ние имаме добро развитие на оперативна програма „Човешки ресурси”, на „Транспорт и транспортна инфраструктура”, както и малката оперативна програма по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се деца, става дума за храна за хората в нужда.
В много напреднала фаза са „Наука и образование за интелигентен растеж”, „Добро управление” и „Иновации и конкурентоспособност”. Те реално са финализирани. Там нямаме отворени политически въпроси. Сега ще обясня какво имаме предвид под „политически въпроси”, за да не се получи някакво разминаване. И аз очаквам те да бъдат одобрени до края на месец февруари, а защо не и преди това.
Преди малко, когато имаше въпрос, свързан с оперативна програма „Конкурентоспособност”, коментирах, че там решението би трябвало да е фактически взето.
По-сериозна е ситуацията с оперативна програма „Околна среда” и оперативна програма „Региони в растеж”. Това не е свързано обезателно с претенции на колегите от Брюксел, свързани с качество на документа. Проблемът е, че ние с експертите на Европейската комисия имаме различни виждания по начина, по който трябва да бъдат уредени някои въпроси и в едната, и в другата оперативна програма. И докато не приключим този дебат – хайде да не го наричаме спор, - няма как двете програми да бъдат одобрени. Ако ние кажем „да” на предложенията, които са направени от експерти на комисията, сигурно и те биха могли да бъдат одобрени през февруари.
Но предвид сериозността на темите – аз ще ги маркирам след малко - мисля, че дебатът – така да го наречем - трябва да бъде проведен докрай. Имаме амбицията да устояваме интересите на България. Става дума за следното.
До голяма степен в „Региони в растеж” отворена беше темата къде отиват средствата, когато говорим за подпомагане на здравеопазването. През последните дни тази тема по-скоро следва да я считаме затворена. Но имаме много различни виждания с експертите от Брюксел по отношение на така наречените малки общини, тези, които няма как да бъдат финансирани по Програмата за развитие на селските райони и са извън основния списък на бенефициенти на програмата Региони в растеж.
Първоначално Комисията се беше съгласила примерно те да бъдат включени в програмата като отделна приоритетна ос, настояваше за конкурентен подбор там, конкурентен между тях, което за мене е проблемна тема. само преди малко я коментирахме, когато говорихме за конкуренция между публични институции какви дефекти крие това.
Но така или иначе се надявам в рамките на месец март например - текат преговори в момента на експертно ниво, имам намерение към края на финала да се включа и лично аз, преговаряйки, давайки аргументи - тази тема да е затворена.
С „Околна среда” , обектът на спор, така да го наречем, темата за дебат има два нюанса. Първият е претенцията на колегите от Брюксел – тя е основателна, - че всички инвестиции трябва да бъдат планирани в регионален контекст. Тоест особено при мерките, свързани с ВиК, ние да не мислим на ниво водоснабдяване на отделно населено място, град или община, а да се мисли в регионален контекст, близък до териториалния обхват на ВиК дружествата. Това е претенция, която аз приемам.
Големият проблем за нас е дали това би могло да доведе до забавянето на някои инвестиции и дали най-вече тезата от наша страна, че ние имаме готови технически проекти, които напълно съответстват на тази претенция за регионално планиране на проекти, които могат да се движат без забавяне. Това е първото.
Вторият, по-тежкият спор е кой да бъде бенефициентът на всички мерки във водния сектор. Доколкото претенция на Европейската комисия е, че това трябва да бъдат ВиК дружествата. Признавам си, не знам откъде произлиза една подобна идея. Аз приемам аргумента, че капацитетът е свързан с поддръжка на мрежата в цялата техническа експертиза на ВиК дружествата. Това е факт.
Наред с това е факт, че експертизата на ВиК дружествата по управление на проекти, особено възлагане по реда на Закона за обществените поръчки е скромен, със сигурност по-скромен от този на местните власти, каквито и упреци да имаме към тях. Каквито и упреци да имаме към тях, истината е, че българските общини през последните 6 или 7 години натрупаха опит. И това, в което се опитваме да убедим експертите от Брюксел, е, че най-добрият вариант е да накараме местни власти и ВиК дружества да работят заедно. Има различни варианти, включително създаването на PEU с представители на двете институции, които да изпълняват проектите в сектор „Води”.
Има още един детайл и всъщност може би трябваше да започна с него. Познавайки в детайли самия инвестиционен процес в такава драматична тема като „Води”, не забравяйте пълномощията на местната власт по смисъла на Закона за устройство на територията. В прав текст на територията на една община да копае и да възстановява пътната настилка някой друг, е ужасно конфликтна конфигурация. В прав текст той нито ще получи разрешение за разкопаване, нито има шанс да получава Акт 16, че обектът е приет, което е ключов елемент. Надявам се да бъдем максимално убедителни и да се случи най-разумният вариант. Както казах, да съчетаем техническата експертиза, която има във ВиК дружествата и другия тип капацитет, който има в местните власти и те да изпълняват проекти заедно. Този въпрос искрено се надявам, не мога да обещая, защото не зависи изцяло от мен, също да бъде затворен в първите месеци на тази година и да се върви към одобрение на двете програми. Но причината за забавянето е тази, която описах. Водим тежки преговори в момента и на техническо, и на експертно, и на финала на политическо ниво.
За Програмата за развитие на селските райони. Първите официални коментари са получени на 7 октомври миналата година. Отразени са голяма част от коментарите. Колегите са в готовност да пратят редактиран вариант на програмата. Трудно ми е да направя прогноза. Знаете, че Селската програма е по-особен вид инструмент, отделен фонд, отделна дирекция и няма гаранция, че ще се движи в общия ред.
За Програмата за морско дело и рибарство. Първи официални коментари са получени, ако не ме лъже паметта, буквално вчера. Създава се организация да бъдат отразени максимално бързо. Трудно ми е да направя времева прогноза.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не желаете да направите реплика. Имат думата колегите от Реформаторския блок.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! За съжаление естеството на формата е такъв, че в хода на разговора засягаме много теми, без да успяваме да ги развием до края. От такава гледна точка може би си заслужава някои от въпросите да входираме като актуален въпрос с писмен отговор, така че да имате и Вие възможност да развиете отговорите по-добре.
Това, което аз ще Ви питам, Вие го засегнахте в хода на някои от другите въпроси. Но все пак да Ви дам възможност да развиете докрай отговорите.
Моят въпрос е свързан отново с новия програмен период и това какви мерки са предприети за намаляването на административните тежест и конкретно за опростяване на правилата по финансовото отчитане на проектите по всичките оперативни програми. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Дончев, ще имате думата за отговор. Само ще Ви помоля да минем малко по-сбито и по-конкретно отговорите. Всички се наслаждаваме на информацията, която ни давате и аз слушам с интерес. Но виждам, че и останалите колеги са тук и наистина трябва да се съобразяваме с правилата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно допълнение към това, което казах преди малко. Защото колегата е прав – голяма част от отговора на въпроса беше вече дадена и това се крие по-скоро в организация на бизнес процесите в ИСУН, гаранция, че всички форми и процедури ще бъдат семплифицирани.
И едно допълнение. Прегледи – така да ги наречем – на практики, които не са докрай добри, имат за цел да гарантират много по-високо ниво на контрола, но реално не носят добавена стойност в системата, един пълен преглед и премахването им.
Давам един конкретен пример. Случваше се навремето, примерно при отчитането на проект всеки от първичните счетоводни документи, за да бъде валиден, за да бъде приет като доказателствен документ, трябва да бъде подпечатван от териториално звено на едно министерство, което има управляващ орган. Което лесно би могло да се замени, ако в самите аксесоари на фактурата бъде написан референтният номер на проекта. Това е намаляване на разходите за бензин, човекочасове и т.н., има същия ефект. Когато в системата има и други подобни случаи, успоредно с всичко, което казах преди малко, имаме намерение да открием всички подобни излишни движения и да ги премахнем. Опитах се да бъда екстремно кратък.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: От Патриотичния фронт имате думата за втори въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Господин вицепремиер, драги колеги! Преди да си задам въпроса, искам само да кажа нещо. То не е препоръка, а просто една отметка.
Ще ползвам Северозападния район като пример. Защото се видя, че няколко човека повдигнаха този въпрос и той е изключително невралгичен.
Трябва да ви кажа, че Европейският съюз много често компенсира, вие знаете, че много често, когато види, че има желание в отсрещната страна, той е готов да компенсира приоритетно практики, които са отхвърлени. Защо? Има такива случаи, когато на края на годината, когато остават средства в Европейската комисия, те да се преразпределят. Аз лично съм виждал как на края на програмен период, а не на края на годината много богати страни, доста по-добре от нас, като Испания, Италия, Гърция са взимали милиарди в сравнение с предварителното разпределение на парите, включително и Германия, която най-малко има нужда от тях.
Тоест давам ви го просто като една подсказка, че съвсем спокойно ние бихме могли да претендираме, че това е един приоритетен проект за България и че не е нужно да чакаме изтичането на целия програмен период, за да може евентуално част от парите, които остават на края на годината от разходваните европейски средства за Европейската комисия, да могат да бъдат пренасочени за една страна, която е в много тежко положение, както е България.
Аз самия мога да ви извадя малко повече информация, стига да искате. И съм сигурен, че на заседание на подкомисията можем да дискутираме по проблемите, за които можем да помогнем. Защото тук има и момент на политическо лобиране, а не само на Комисията, която трябва да вземе това решение. защото виждате, че всъщност богатите страни, които имат най-малко нужда от пари, те преразпределят след това средства, от които ние имаме много по-голяма нужда.
Във връзка с това е и моят въпрос: има ли стратегия във връзка с повишаване на усвояването на европейските средства? Говоря не за такива стратегии, които сме виждали до този момент, а една стратегия, която наистина да посочва проблемите. Вие знаете - и в информираността, и в административния капацитет, който понякога липсва, също така дори в това да бъдат взети всички мерки хората, които спират процесите, които трябва наистина да бъдат забързани, да бъдат административно наказани за това, че спират определено забързване на тези процеси. Тоест наистина една стратегия, която дори малко цинично да показва истинските проблеми и съответно тяхното решение. защото аз съм сигурен, че ние можем да бъдем от полза, тъй като това е един динамичен процес. Днес може приоритетите да бъдат абсолютно различни от приоритетите, които ще бъдат утре.
Така че аз съм сигурен, че ако има една такава стратегия, която да бъде едно живо същество, което да се развива, всеки един от нас би помогнал по тези въпроси, дори и със своите забележки, и със своите критики. Просто ме интересува дали има някакъв подобен документ, с който ние да можем да започваме да работим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Преди да дам отговор на въпроса Ви, само искам да направя едно уточнение. Самата система за структуриране и управление на европейския бюджет предполага средства, които не са договорени и не са използвани. Те се връщат на държавите членки. Те не се преразпределят от комисията, а се връщат на държавите членки.
Дали би могло да се мисли за сценарий те да се използват. Неведнъж в годините, добре знаете, най-малко от Европейския парламент е имало подобни предложения. И всички предложения до момента са били отхвърлени.
Според мене фокусът на усилията, когато говорим за допълнително финансиране, би следвало да бъде в няколко посоки – да използваме всички нови инструменти, кънектинг юръп фасилитис, това, което финално се получи като механизъм по плана „Юнкер”, както и всички възможности по така наречените хоризонтални инструменти и на първо място програмата „Хоризонт”.
Стратегии, планове и анализи има много, повече от една. Особено в периода 2011 – 2012 г., когато се подготвяше новият програмен период, има редица такива документи. Само че ние сме в така напреднала фаза, че няма нужда да мислим на ниво стратегия. Стъпките, които трябва да бъдат предприети, бяха вече коментирани в рамките на разговора. Първата и най-голямата е законът. Защото законът в крайна сметка нарежда и регулира всички процеси.
Между впрочем, в закона са предвидени административни наказания за недобросъвестно отношение към бенефициенти или, както Вие споменахте, към служител, който спъва част от процесите.
Второто е пълната електронизация на процесите през ИСУН 2020, коментирахме го в детайли преди малко - по-бързо, с по-малко разходи, с по-широка достъпност.
Третото е все пак да започнем програмния период по-рано, отколкото започнахме предишния. Защото ако първите значими разходи по предишния бяха направени през 2009 г., тоест бяха изпуснати 2007 и 2008 г., ние имаме шанс през 2015 г. да си бъде истинска първа наситена година от този програмен период.
И от гледна точка на информиране на публиката на всички възможни бенефициенти и заинтересовани страни навреме, изключително важно е, че в новия програмен период ние ще влезем с работеща мрежа от информационни центрове. Те бяха изградени в края на предишния програмен период, когато вече беше късно до голяма степен.
И едно допълнение. За да бъде работата наистина успешна, задължително е първо те да започнат да предоставят информация по Програмата за развитие на селските райони, където броят на бенефициентите е много голям, а капацитетът им е по-малък.
И един донякъде спорен въпрос – освен информация, аз съм готов да рискувам, защото в това има и риск, да започнат да дават и някакви консултации, безплатно, разбира се.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не искате реплика. Аз нямам втори въпрос. Имат думата колегите от АБВ.
ИВАН П.ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз имам един много кратък въпрос към Вас, господин Дончев.
Един от големите проблеми за бенефициентите е осигуряване на средства за префинансиране на самите проектни дейности. В тази връзка какви инструменти биха могли да се предложат на бенефициентите чрез търговските банки и чрез Българската банка за развитие, може би, които да ги улеснят в процеса на работа. благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Би следвало да разделим въпроса на две части, доколкото според мене за публичните бенефициенти въпросът не е толкова тежък, доколкото в страната има ресурс. Знаете, че има ново взаимно споразумение с Европейската инвестиционна банка, то е малко по-малко от предишното, предишното беше за над 700 млн. евро, това е за 500 млн. евро, където имаме достатъчен ресурс и за префинансиране, и за мостово финансиране, и за съфинансиране на големите проекти.
Освен това предвиждаме фондът пак да продължи да работи през този програмен период, специално по отношение на местните власти, които имат понякога ликвиден проблем и осигуряване на ресурс. До голяма степен този проблем е решен.
По-критичен е въпросът с частните бенефициенти, но това е разговор, който сме водили преди това тук. Тук възможностите на държавата да интервенира са по-малки. Аз не бих бил против дори срещу предоставянето на директно някакъв ресурс за авансови плащания или са мостово финансиране, или за съфинансиране. Големият въпрос е как става гарантирането, кому и какво се случва, след като някоя компания не е в състояние да възстанови ресурса. Това е един дебат, който, ако не се проведе докрай, ние няма как да мръднем напред.
Това е като кратък отговор. Само да отбележа, че позицията на Европейската комисия винаги е била проектите да бъдат съфинансирани в колкото може по-голяма степен, една амбиция, която аз разбирам. Защото това означава повече отговорност при избора на обекта за инвестиция, както и много по-голяма дисциплина.
Позицията на българската страна е, че е редно да бъдем малко по-внимателни, включително и за проектите, свързани с местни власти. Защото разполагаемият ресурс от собствени приходи на местните власти в България е изключително скромен и не може да бъде сравняван с другите държави. Така че ще поддържаме по-висок интензитет на съфинансирането само в така наречените атрактивни проекти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Дончев, с това изчерпихме днешния кръг от въпроси. Благодаря Ви за изчерпателната информация, с която ни запознахте. Желая Ви лека работа и очакваме да видим закона в парламента.
Колеги, предвид на това, че малко се забавихме с информацията, която смятам, че за всички беше полезна, ще направим леко разместване, предвид че колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се качиха в другата комисия, за да не губят време, а виждаме, че колегите от Министерството на културата са тук, да разместим точките от дневния ред.

Предлагам да продължим с четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 402-01-16, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.12.2015 Г.
Давам думата на господин Боил Банов – заместник-министър на културата.
Като цяло ние сме запознати със становището. Вие също трябва да имате становището на комисията и се надявам, че сте запознати. Имате ли някакви забележки по начина, по който сме го изразили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, вие имате ли някакви въпроси относно тази точка? – Не виждам.
В такъв случай ви предлагам да преминем направо към гласуване.
Който е съгласен да приемем така представения законопроект, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви за времето, което отделихте. Желая ви хубав ден.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КАНАДА, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО В БРЮКСЕЛ НА 17 ДЕКЕМВРИ 2009 Г., №502-02-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 09.01.2015 Г.
На всички е раздадено становището на комисията. Искам да ви поканя да се представите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Ще помоля колежката Тренкова от ГВА да представи споразумението.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да съкратя максимално представянето като ще се спра само на основните цели и ключови моменти в това споразумение, без да ви въвличам в преговорния процес и т.н.
Това е едно от споразуменията, които Европейския съюз сключва с ключови стратегически партньори. Това е второто такова споразумение след подписването със Съединените щати през 2007 г., което е ратифицирано от България от Четиридесетото Народно събрание на 27 февруари 2009 г.
Споразумението с Канада е дори още по-амбициозно и неслучайно то е от този тип всеобхватно споразумение в областта на въздушния транспорт. Освен типичните за двустранните споразумения разпоредби, то обхваща много по-широк кръг въпроси,по-задълбочено разглежда основните за авиацията безопасност и сигурност.
Изключително внимание се отделя на конкурентната среда, на честната конкуренция, на недопускане на каквото и да било толериране за сметка на другите участници на пазара на въздушния транспорт.
Целта на споразумението с Канада е създаването на открито авиационно пространство, което да доведе до установяване на единен пазар за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада със свободно осъществяване на инвестиционна дейност и неограничено предоставяне на въздухоплавателни услуги от европейските и канадските авиокомпании, включително и във вътрешните пазари на двете страни.
В Приложение 2 към споразумението подробно са описани етапите на постепенното достигане на пълна либерализация на пазара на въздухоплавателни услуги. Иначе казано, както в рамките на Европейския съюз съществува пълна либерализация и свобода на бизнеса, същото би следвало да се получи на крайния етап по силата на това споразумение между България и Канада.
Само още две-три неща искам да кажа.
Това споразумение ще отмени всички досега действащи двустранни споразумения между държавите членки, като за в бъдеще ще се прилага то, тъй като то урежда всички възможни аспекти и е много по-широко.
България няма споразумение с Канада. През 1991 г. е парафиран текст, но това споразумение така и не е подписано. През тези години са се осъществявали епизодични чартърни полети. Така че България има полза от действието на споразумението с Канада, тъй като ще може да получи всичките тези бонуси, които то предоставя за авиационния бизнес, стига да има желание от страна на бизнеса, и възможности те да осъществяват такива превози. Назначаването на въздушни превозвачи ще става не от Министерския съвет, няма да се разменят дипломатически ноти. Достатъчно ще бъде страната да удостовери за държавите – членки на Европейския съюз, че това е превозвач на Общността, че той има валиден лиценз и действащо свидетелство за авиационен оператор. С една облекчена процедура всеки, който желае и има възможност да оперира на този пазар, би могъл да се възползва.
И една последна информация. До момента 19 държави членки са ратифицирали това споразумение и Канада. Информацията ми е от преди няколко месеца. Надявам се България скоро да стане следващата държава, ратифицирала споразумението.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Бяхте повече от изчерпателна.
Колеги, имате ли някакви въпроси? – Не виждам.
Надявам се, че сте запознати с нашето становище? Имате ли забележки? – Няма.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване. Който е „за”, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 502-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 12.01.2015 Г.
Имате думата за представяне на законопроекта и може накратко да ни кажете какво мислите за нашето становище. Има думата Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател! Запознати сме със становището на комисията. Нямаме забележки по него.
Изготвеният законопроект, с който сте запознати, както и с мотивите към него съдържат две основни промени.
Първата група промени са във връзка с официално уведомително писмо на Европейската комисия за констатирано нарушение на Република България във връзка с неправилно въвеждане на разпоредби от правото на Европейския съюз. Накратко, по мнение на Европейската комисия българското законодателство не въвежда напълно точно изискванията на рамковата директива и така наречената Директива за съобщенията. Поради това, че в продължителния период от обжалване на решението до налагане на санкцията на съответните предприятия, които осъществяват електронни съобщения, те продължават необезпокоявано да извършват нарушението.
В тази връзка, с оглед на предприемането на действителни ефективни мерки по изпълнение на целите на рамковата директива и на директивата за разрешението, се предлага Законът за електронните съобщения като специален закон да не съдържа изисквания решенията на регулатора на Комисията за регулиране на съобщенията в настоящия случай да са влезли в сила, за да има право регулаторният орган да изиска преустановяване на нарушението.
Предвижда се също така Комисията за регулиране на съобщенията с решение да изисква от съответното предприятие, след като му е предоставила възможност за изразяване на становище, да преустанови неизпълнението незабавно и в рамките на разумен срок.
С решение до Комисията за регулиране на съобщенията ще дава задължителни указания за отстраняване на неизпълнението или неговите последици и привеждане на дейността на предприятието в съответствие с изискванията на закона.
Наред с това законопроектът, както сте запознати с мотивите, цели да се въведат и мерки по прилагането на регламент 531 от 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Европейския съюз.
Благодаря ви. Ако имате допълнителни въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси. Не виждам. В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.

Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам да ви направя няколко съобщения. Предвид събранието, което се направи в Подкомисията по европейските фондове, сме направили покани до областните управители с приоритетност, от Северозападна България, за да се съберем и да видим по какъв начин можем да им помогнем в тази част.
Писмата относно информация във връзка с подготовка на Годишния доклад за 2014 г. от нашата комисия са разпратени. Подготвяме доклада на комисията, в който ще обобщим изминалата година.
На 4 февруари 2015 г. от 14 часа в зала „Изток” ще се проведе съвместна среща с представители на нашата комисия и Комисията по външна политика госпожа Цецка Цачева с посланика на Латвия за представяне на приоритетите на Латвийското представителство на Съвета и на Европейския съюз и представители на Тройката.
И една последна информация. Имаме покана членове на комисията от проф. д-р Благой Видин, който е ръководител на Департамента по право в Нов български университет. Организира се семинар за алтернативи на задържането в Европейския съюз по съфинансиран проект, който ще се проведе на 27 януари в Националния институт по правосъдие. Поканата е за членовете на комисията. Ще си позволя по електронен път да ви бъде изпратена. Ако някой има желание, е добре дошъл да вземе участие.
Това беше от мене. Ако някой от колегите има нещо да допълни, имате думата. Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз само бих предложил в някакъв момент, не знам как да направим това разграничение, да поканим госпожа Кунева като вицепремиер, който отговаря по европейската координация и европейските въпроси. Защото нашата комисия е не само за европейските фондове. Преценете как да направим този контрол. Предполагам, че ще е трудно да поканим и двамата, но да ги редуваме евентуално. Намерете някакъв модус, защото е важно какво има и тя да ни каже, пък и ние да й зададем въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно уместна препоръка. Смятам да огледам законодателната програма за другата седмица. Не искам да степенувам или да подценявам едното заради другото по значение, защото и двете неща са важни, Вие сам го казахте. Но една идея по-наболели бяха въпросите към господин Дончев. Знаете, че европейските пари ни вълнуват всички, затова така подходихме. Но разчитайте, че другата или по-9другата седмица ще се видим и с госпожа Кунева, за да поговорим по тези въпроси, защото и те са не по-малко важни.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз искам само да кажа, че днес госпожа Джема Грозданова, която е председател на Комисията по външна политика, ни каза, че се предвижда съвместно заседание между нашата комисия и Комисията по външна политика, за да бъдат изслушани министъра на външните работи и госпожа Кунева във връзка с това, което Вие поставихте като въпрос, господин Вигенин. Ако не ви е късен периодът, мисля, че можем тогава да се срещнем. Това съвместно заседание е насрочено за 11 февруари.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Би трябвало да сте получили уведомление за това нещо.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Аз не съм знаел и нямаше да го поставя като въпрос. Това е добра възможност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Пропуснал съм да си отбележа да ви го съобщя, за което се извинявам.
С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 17, 15 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)