П Р О Т О К О Л № 7/04.02.2015 г.

---

На 4 февруари 2015 г. от 14,30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външната политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външната политика под патронажа на председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева с посланиците на Тройката на Съвета на Европейския съюз – Н.Пр. Марко Контичели, Н.Пр. Илгварс Клава и Н. Пр. Томас ван Орсхот. Представяне на приоритетите на латвийското председателство в рамките на Програмата на тройката.
2. Разни.

На заседанието присъства и Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси на Република България.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. от Председателя на Народното събрание Цецка Цачева и ръководено от госпожа Цецка Цачева и от госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външната политика.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваши превъзходителства, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Днес нашата съвместна проява на двете комисии – Комисията по външната политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има за цел да чуем от господин Клава – посланик на Латвия, приоритетите на Латвийското председателство на Европейския съюз, считано от 1 януари тази година.
Аз очаквам след представянето на тези приоритети от страна на Негово Превъзходителство дискусия по въпросите, които вълнуват и нас като държава – членка на Европейския съюз.
Вярвам, ще се съгласите с мен, че днес не само скептиците, но и най-сериозните анализатори заливат публичното пространство с тревожни определения: „Сложен и непредвидим свят, в който въпросите са повече от отговорите”, „Криза на европейското политическо въображение”, „Спешна необходимост от ново преосмисляне на европейския ред”. Някои влиятелни анализатори дори ни казват, че Европа вече е загубила способността да мечтае за своето бъдеще. И тъкмо затова аз съм впечатлена от вече заявените и добре познати приоритети на латвийското председателство на Европейския съюз.
Трите ключови думи в мотото „Конкурентна, дигитална и ангажирана Европа” едва ли имат за цел да бъдат контрапункт на всички мрачни прогнози за бъдещето на европейската перспектива. Те обаче са израз на едно задълбочено и критично осмисляне на реалността, в която живеем. И най-вече – воля за решение и за нови пътища, отново повтарям, в условията на все по-усложняващия се свят.
Преди да дам думата на господин посланика подробно да ни запознае с приоритетите на Латвийското председателство, ще си позволя да подчертая и да споделя само три акцента от тези приоритети, които отчитам като важни спрямо България.
На първо място, това е недвусмислено заявената подкрепа на Латвия за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Добре известно е, че Латвия ще насърчава визовия диалог с трети страни, както и успешното разширяване на Шенгенското пространство. Няма съмнение, че за общата ни европейска сигурност е важно България да бъде част от Шенген.
На второ място, от гледна точка на българския интерес не можем да не отбележим със задоволство, че Латвийското председателство стои здраво зад създаването на Европейския енергиен съюз. Изграждането на такъв съюз, който да осигури достъпна, сигурна и устойчива енергия, добива все по-голяма актуалност. Тук е мястото да потвърдя, че България ще участва активно в дискусиите и с категорична позиция по тази тема.
И третият акцент, който ще си позволя да отбележа, много важен несъмнено не само за България, това е фокусът за подобряването на конкурентоспособността на Европейския съюз като ключово условие за постигане на икономически растеж и заетост. Напълно споделям и виждането, че инвестиционният план за Европа е от ключово значение за даване тласък на икономическия растеж в Европейския съюз.
Отново споделям, че очаквам интересна дискусия. И сега е моментът да дам думата на Н. Пр. Клава, за да ни запознае с приоритетите на Латвийското председателство. Имате думата, господин Клава.
Н. ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Благодаря. Ваши превъзходителства, госпожо Цачева, госпожо заместник-министър, госпожо Грозданова, господин Танчев, дами и господа народни представители! За мене е голямо удоволствие да бъда с вас в тази сграда и да участвам в днешната среща, да имам възможността да участвам в дискусиите и освен това да направя тази презентация, която касае приоритетите на Латвийското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Искам да кажа, че нямам много впечатления от България. Моята акредитация започна през месец септември 2014 г. Много неща наистина са все още нови за мене. Виждам много нови лица, запознавам се с нови хора. Но това, разбира се, влиза в моите професионални ангажименти и, разбира се, прави моя престой много интересен. С удоволствие участвам в такива запознанства и считам, че България е една чудесна страна, в която да бъда посланик.
Освен това искам да кажа, че България ще поеме същото председателство през 2018 г., няколко години след Латвийското председателство. И трябва да кажа, че подготовката за поемане на председателството е едно предизвикателство. Такова е и за Латвия в момента. Вие ще чуете от моята презентация някои подробности за това.
Знаете, че 6-месечен е мандатният период на това председателство.
Нека да кажа също, че ние се представяме като прагматични брокери, посредници по време на нашето председателство, опитваме се да бъдем добри мениджъри на ежедневните дела на Европейския съюз и, разбира се, осъществяваме непрекъсната връзка с всички комисии, с върховните представители. Това ще бъде едно много динамично председателство, периодът ще бъде много динамичен.
Разбира се, ние имаме много идеи за това какво бихме могли да постигнем, какво бихме могли да лансираме в този 6-месечен период.
Знаете, че когато нещата са на хартия, на документ изглеждат по един начин, а когато динамиката на събитията налага, по друг.
В този по-широк контекст искам да кажа, че ние сме част от триото – след Италия, а след нас ще дойде Люксембург, за този 18-месечен период участваме в тази тройка и сме вторите, които поемат председателството.
Говорейки за предизвикателствата, ние приемаме това председателство като предизвикателства с различен характер. Имаме предвид трагичните събития, които се случиха в Париж, военните конфликти по източната граница на Европейския съюз – в Украйна. Това са наистина много значителни предизвикателства, с които трябва да се справим по време на нашия мандат.
Разбира се, трябва да споменем и общата икономическа ситуация в страните от Европейския съюз. Ние трябва да дадем едно добро икономическо изпълнение като съюз. Имаме обаче икономики на определени държави, които се разрастват, имаме такива, които са в стагнация, имаме други, в които нивата на безработица са незадоволително високи.
Освен това трябва да спомена и това, че трябва да запазим единодействието на Европейския съюз, когато взимаме решение по ключови въпроси. Това изисква една много сериозна работа, за да може да се поддържа тази сплотеност, това единомислие между държавите членки.
Ние, разбира се, сме разписали нашите приоритети. Ние имаме всъщност три основни приоритети, както бяха споменати от госпожа Цачева. Това са: конкурентна Европа, дигитална Европа и ангажирана Европа. Можете да ги видите в центъра на този слайд.
Основната задача на Латвийското председателство е следната – фокусът ще бъде върху Инвестиционния план за Европа с 315 млрд. евро, които ще бъдат разпределени по проекти през следващите години. Това е много основен приоритет. Защо? Защото този Инвестиционен план и тези финанси трябва да бъдат активирани. Ние трябва да финализираме процедурите и да бъдем готови за филтриране на предните предложения, за да може до края на лятото да проведем този план в действие и след това наистина да преведем средства, които са необходими за реализацията на проектните идеи.
Има много въпроси, много процедури, които трябва да бъдат уточнени. Но ние сме твърдо решени да го направим. Това е много важно за всички.
Разбира се, съвместно с Европейската централна банка този план, така нареченият Инвестиционен план за Европа ще бъде един от икономическите лостове за повишен икономически растеж и по-скоро за оживяване на икономическата дейност в рамките на Европейския съюз.
Разбира се, има и други дейности, що се касае до икономическото развитие.
Ние ще продължаваме да работим за укрепване на единния пазар.
Освен това в така наречената „Конкурентоспособна Европа” говорим за общ цифров пазар, за създаването на Европейския енергиен съюз. Все още се намираме в това отношение в концептуална фаза. Ще има дискусия през месец март на високо ниво и там трябва да се обсъдят и да се решат въпроси, които ще залегнат в стратегията за този Общ енергиен съюз.
От гледна точка на енергията и енергийните доставки, диверсификацията е много важен проблем и в това отношение много си приличаме, имаме единомислие по тези въпроси.
Латвия до голяма степен по отношение на природния газ също зависи от един доставчик и също се борим да диверсифицираме енергийните доставки. Като идеята не е да отрежем единния доставчик, а по-скоро да имаме повече доставчици, да имаме повече алтернативи и източници, което ще ни даде по-голяма енергийна сигурност. Освен това трябва да бъдем в позиция да договаряме по-добри цени на тези доставки на енергийни ресурси.
Ще премина към втория приоритет – това е Цифрова Европа.
Още от самото начало бяхме определили този приоритет. Това е много тясно свързан приоритет с икономическия растеж, с икономическата експанзия. Ние считаме, че в Латвия по отношение на дигитализацията сме доста напреднали. Този сектор е доста добре развити в Латвия. Имаме много елементи, които са въведени в така нареченото електронно правителство в Латвия.
Ако можете да наблюдавате ежедневните дейности, с които се занимават членовете на парламента в Латвия, ще видите, че тези дейности са силно електронизирани, дигитализирани. Министрите идват, сядат на своите работни места и всички основни документи, които трябва да се приемат или за които трябва да се вземат решения, са в електронен формат, върху екрана на компютъра. Така че тази координация между министерствата става по електронен път много по-лесно. По този начин улесняваме процесите на публичната администрация. По същия начин стоят нещата и с бизнеса.
По наше мнение има огромен потенциал да можем да сме освободени от такива затормозяващи и времеотнемащи дейности и да имаме повече време за творчески дейности. Тези възможности ни се предоставят от устройствата за дигитализация.
Ще има едно голямо събитие в Рига през юни, свързано с дигитализацията в рамките на Европа.
Освен това ние разглеждаме и следния въпрос – че в съвременните условия голяма част от бизнеса, от търговските дейности се извършва по интернет. Разбира се, фирмите имат пряко отношение към тези процеси. Няма такива европейски фирми, които да не участват в електронната търговия. Освен това трябва да се каже, че в този сектор трябва да направим още много неща, да допълним скорошното развитие.
Искам да кажа също така, че дигитализацията е свързана със защитата на данните на гражданите. Когато се извършва бизнес он лайн, когато се прехвърлят огромни суми пари, трябва да има сигурност при работа с такъв режим он лайн.
Има много въпроси, които все още не са дочакали своето решение, които се надяваме, че в рамките на нашия мандат ще
Преминавам към третия – последния приоритет, който се нарича Ангажирана Европа. Тук сме планирали определен брой дейности, които основно касаят външната политика на Европейския съюз. Разбира се, едно от най-важните събития ще бъде срещата в Рига за източното партньорство през месец май – на 21 и 22 май. Тогава трябва да направим една оценка на напредъка, който е постигнат по отношение на различни държави, като Грузия и подобни. Но, разбира се, трябва да имаме концепция за това партньорство, за да се знае в каква посока трябва да вървим в бъдеще, какви отношения трябва да имаме с нашите източни съседи, с източните съседи на Европейския съюз.
Разбира се, ние също работим върху такива елементи, като промоцията на Трансатлантическото партньорство. То се отнася към икономическата дейност, но освен това се отнася и до външната политика, и до политиката на сигурността.
Искам да спомена Трансатлантическото търговско споразумение. Това не е само икономическо споразумение, защото основното съдържание, разбира се, ще бъде свързано с икономическото развитие, обединяване на усилията на Европа и Северна Америка, което се очаква да отключи един много голям икономически потенциал и това ще облагодетелства държавите от двете страни на Атлантика.
Разбира се, ако погледнем и от стратегическа гледна точка, ще видим, че ако се подпише такова споразумение, ние на практика ще създадем нещо като точка на геополитическа стабилност, защото ще има такъв голям потенциал, който ще функционира, като ще бъде привлекателен център за други икономики в глобален мащаб, в рамките на глобалната
Така че ние трябва да се конкурираме глобално, като глобална сила. И най-добрият начин да се направи това е, ако се обединим със Съединените американски щати. Ако, разбира се, се провалим в този опит да подпишем такова споразумение, има шанс в някакъв момент в бъдеще ние като Европейски съюз да бъдем в положение да се присъединим към други геополитически точки на гравитация. Но това означава, че ще трябва да се съобразяваме с правила, норми и други подобни, които са установени и които вероятно ще дойдат от държави в Азия, от страна на така наречените нови икономически сили, които набират сила. Това вероятно е едната опция.
Другата опция е да осъществим нашето желание за споразумение със Съединените американски щати, която е по-добра за нас. Разбира се, по отношение на устойчивото развитие това е много важен фактор.
Освен това имаме да решаваме и един друг въпрос, който е свързан с глобалното изменение на климата. В това отношение през месец септември се предвижда една среща на върха в Париж, свързана със смекчаване последиците от изменението на климата. Трябва реалистично да допуснем, че през следващите години, в скоро бъдеще няма да има следваща вълна на разширяване на Европейския съюз. Това ще се случи, но ще трябва да измине определено време. И, разбира се, междувременно трябва да се следи подготовката на съответните държави, които искат да се присъединят към Европейския съюз. Разбира се, за това трябва да бъде постигнат и вътрешен политически консенсус между държавите, които в момента са
Освен това искам да спомена следното. Централна Азия е много важен фактор. Ние искаме да окуражим европейските държави да погледнат към държавите от Централна Азия. Виждаме една перспектива от гледна точка на установяване на такива отношения, като се има предвид, че тези държави са изразили своето желание да си сътрудничат по-тясно с европейските държави.
От гледна точка на сигурността и отбрана и от гледна точка на външната политика ние ще подкрепяме стратегията за сигурност на Европейския съюз. Казах за Трансатлантическото партньорство. Това поставя един въпрос, който е много важен. Разбира се, той касае разширяването на участниците в Шенгенското пространство. От България има проявен интерес в това отношение. Ние подкрепяме присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и ще работим в тази посока, свързана с успешното разширяване на кръга на държавите, участващи в Шенген. Ние искаме да се получи един консенсус между държавите членки за тази следваща стъпка на разширяване.
Нека да добавя, че за да може да продължим, ние имаме нужда от постигане на консенсус, тоест да бъде постигнато решение с единомислието на всички държави членки по отношение на новите държави, които да бъдат приети.
Разбира се, в момента има прогрес. До момента има идентификации, че още много работа трябва да се свърши в това отношение. Не мога да кажа точно на коя дата и в какъв период от време ще успеем да постигнем окончателно тази цел, кога точно ще се вземе решението за разширяването на Шенгенското пространство. Но искам още веднъж да подчертая, че наистина отдаваме значение на този въпрос.
Искаме да се улесни още повече свободното движение на стоки и хора в рамките на Европейския съюз, в рамките на Общото икономическо пространство.
Искам да приключа моята презентация на този етап. Надявам се, че ще имаме интересна дискусия и ще мога да отговоря на вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин посланик. Сега имат възможност председателите на двете комисии за кратки встъпителни думи преди дискусията. Думата има госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външната политика.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Ваши превъзходителства, госпожо Кунева, колеги! Разбира се, ние благодарим на посланик Клава за доброто представяне на приоритетите. Ние приветстваме тези приоритети, приветстваме и начина, и амбицията, по които Латвия води своето първо председателство на Европейския съюз.
Настоящата Тройка – Италия, Латвия и Люксембург, започна работата си в рамките на прехода от един законодателен цикъл към друг. По време на Италианското председателство се възстанови работният ритъм на европейските институции и законодателната дейност. Вече сме свидетели и на много активна работа на Латвийското председателство на всички институционални нива.
Тази седмица мина срещата на КОСАК в Рига, предстои срещата и Интерпарламентарната конференция за обща външна политика и политика за обща сигурност и отбрана.
Европейският съюз в момента се нуждае от ефективна обща външна политика, от по-добри механизми за предвиждане на събитията и бързо намиране на общи отговори на общите предизвикателства, които стоят пред нас.
Европа трябва да работи като едно цяло по въпросите на сигурността и отбраната и да развива стратегическите си партньорства.
Намирам пряка връзка между постигането на тези цели и един от основните приоритети на Латвийското председателство, а именно Дигатална Европа.
Очакваме също Четвъртата среща на Върха на източното партньорство в Рига през май 2015 г., която ще даде възможност за оценка на постигнатия напредък за политическото асоцииране и икономическата интеграция, а и за бъдещите отношения между Европейския съюз и източните ни партньори.
В момент, в който външните граници на Съюза са подложени на неспиращ миграционен натиск, ние подкрепяме, разбира се, и усилията за разработване на обща европейска миграционна политика.
Същевременно ще продължим да отстояваме позицията си за разпределение на отговорностите и тежестите, предизвикани от засиления миграционен поток към България като външна граница на Европейския съюз.
В настоящия момент, когато сме свидетели на нарушаване на териториалната цялост на държава, принадлежаща към Европейския континент, за нас остава важно и утвърждаването и засилването на ролята на Европейския съюз в политиката на съседство.
Политическите, икономическите и социалните предизвикателства, пред които сме изправени, несъмнено изискват и един активен и силно обединен Европейски съюз, както вече подчертах.
Предстоящото председателство на Люксембург, което за Люксембург е дванадесето такова председателство, с безспорния си опит сме сигурни, че ще доведе до успешен край на програмата на Тройката за периода юли 2014 – декември 2015 г.
Разбира се, накрая искам да пожелая успех на Латвия за продължаването на основната цел на 18-месечната програма на Тройката, а именно преодоляване на икономическата и финансовата криза и стимулирането на растежа на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Сега думата има председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Светлин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Ваши превъзходителства, госпожо вицепремиер, скъпи колеги! Като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове аз също искам да ви приветствам с „Добре дошли”. Убеден съм, че ще проведем една наистина задълбочена и полезна дискусия.
Позволете ми съвсем накратко да маркирам основните акценти за дейността на нашата комисия. Тя има задача да следи за качественото въвеждане на правото на Европейския съюз в националното законодателство, да разглежда проекти на законодателни актове на Европейския съюз и да осъществява политически контрол върху разходването на средствата от европейските фондове и програми в България.
Чрез дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание участва в политическия диалог с европейските институции по актуални теми от европейския дневен ред и упражнява правомощията си съгласно Договора от Лисабон.
В контекста на днешната ни среща смятам, че Латвия поема председателството на Европейския съюз в един несъмнено труден момент, изпълнен с редица предизвикателства – икономически, политически и социални. Част от тях са свързани с преодоляване на неблагоприятните последици от световната икономическа криза и връщането на Съюза по пътя на растежа. Други несъмнено се дължат на събитията в Украйна и Близкия Изток.
Приветствам амбицията на Латвия да работи в рамките на своето председателство за една конкурентна, дигитална и ангажирана Европа.
Нашето внимание към започващото Латвийско председателство е още по-изострено, отчитайки факта, че през 2018 г. на България също предстои да председателства за първи път Съвета на Европейския съюз. За всички нас и по-специално за Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове без съмнение ще бъде полезно да се поучим от опита на латвийските си колеги.
Вярвам, че с активното си участие в предстоящите срещи и дебати ще допринесем за постигането на нашите общи цели и най-вече за един по-добър живот и повече сигурност за гражданите на Европейския съюз.
В заключение, искам за поздравя Латвийското председателство за чудесната организация на КОСАК – на председателите на комисиите по европейските въпроси, в което взех участие и се върнах тази седмица.
Искам още веднъж да подчертая, без да се натрапваме, но наистина няма как да има една по-конкурентна Европа, една по-свързана Европа, без да има възможността България и Румъния да са част от Шенген. И това смятам, че наистина би донесло до една по-конкурентна Европа.
Наистина искам да ви декларирам, че в момента сме изпълнили всички технически ангажименти от страна на държавата ни. Мисля, че въпросът е политически и ще сме благодарни да получим вашата подкрепа в тези политически дискусии. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, с това предварителните изявления са направени. Дискусията е открита. Всеки, който присъства, може да участва в нея, в това число Негово Превъзходителство господин посланикът на Холандия, госпожа вицепремиера Меглена Кунева, ако желае.
Господин Сидеров иска думата. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос е към господин посланика на Латвия. Чух, че той отдели голямо внимание на така нареченото Трансатлантическо споразумение и го представи като един направо вече решен въпрос. Аз питам: Господин посланик, това мнение, което изразявате, Вашето ли е, на Вашето семейство ли е? Кога получихте правото да говорите от името на Европа? И защо представихте един много спорен въпрос, който в редица европейски държави е обект на тежки дискусии, като нещо абсолютно решено вече и то полезно за Европа?
Аз твърдя, че Трансатлантическото споразумение е един голям удар по европейския суверенитет, по икономиките на отделните държави и отваря пътя на наднационалните корпорации да доубият това, което е останало от националните икономики.
Този въпрос трябва да бъде поставен на дискусия, трябва да мине през дебати в държавите членки, трябва да мине през Народните събрания. И никой няма право да се произнася, че това е вече решен въпрос.
Изумен съм от мнението на госпожа Грозданова, която каза, че приветства всички приоритети. Госпожо Грозданова, никой не Ви е оторизирал да приветствате този приоритет. Той е антиприоритет. Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос е към господин посланика на Холандия, който присъства тук. Пред мене са негови изказвания в българската преса, в които той се меси по един недопустим начин във вътрешните работи – за протести, за това какво правителство трябва да има, за това каква е съдебната система и прочие. Към него въпросът ми е: Докога ще се месите във вътрешните работи на България? Как ще се отнесете, ако във Вашата държава български посланик се изказва по холандската съдебна система?
Между другото, имам приятел българин, който живее от много години в Холандия. Той се оплаква страшно много от тежкия бюрократичен апарат, от корупцията там, от лошата съдебна система. Обаче аз си мълча, не ги говоря тези неща. Но сега се срещаме и използвам случая да ги кажа.
Това са ми въпросите, госпожо председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, първият въпрос има отношение към темата на днешното общо заседание, поради което, ако господин посланик Клава желае, може да отговори. Въпрос на уговорка.
Но тъй като съм длъжна да върна дебата в темата за приоритетите на Латвийското председателство, ще кажа, че първият въпрос е допустим в рамките на днешния формат, докато вторият въпрос на господин Сидеров – към господин посланика на Холандия няма отношение към днешната среща. Той може да бъде зададен в друго заседание под друга форма. Но да се върнем отново към онова, за което сме се събрали.
Господин посланик, ако желаете, може сега да отговорите.
Н. ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Благодаря Ви госпожо председател. Да, много добър въпрос, между другото. Аз, разбира се, говоря от името на Председателството на Латвия, като очертавам приоритетните въпроси по време на това председателство на Съвета на Европейския съюз. Не казах, че това е свършен факт, уговорена сделка, а споменах други алтернативи, какво би могло да се случи в близко бъдеще.
Разбира се, ние сме притиснати от пазарните условия, от икономиката и можем да се окажем в ситуация, при която поради глобалната конкуренция ще бъдем принудени да се присъединим към други структури, да завладеем нови правила за глобалната търговия и конкуренция, които няма да бъдат нашите правила, а ще бъдат зададени от друг.
Защо говорим толкова конкретно за това. Защото в момента в Брюксел вървят преговори между Европейския съюз и Съединените американски щати. Така че това е работа, която така или иначе е в прогрес.
Признаваме, че това е спорен въпрос в много отношения и че ако започваме нещо ново в областта на икономиката, винаги ще остане спорно. Защото тази област по принцип е много спорна. Тя е неизследвана, има много елементи, които трябва да се съгласуват.
Разбира се, че има голямо количество страх, което произтича от различни фактори. За латвийците е странно, че при присъединяването към Европейския съюз ние трябваше да бъдем убедени, че се присъединяваме към един по-голям механизъм от нас и че трябва да се нагодим към нови икономически условия, че няма да сме конкурентоспособни, ако не го направим, и т.н. Но е факт, че дори присъединяването към Европейския съюз не означава непременно, че ще си конкурентоспособен в глобален мащаб. Има други реалности в света.
Разбира се, има много страхове – не само за генетично модифицираните продукти. И за големите транснационални корпорации има протекционизъм, има всякакви съображения, всяка държава си има своите проблеми. Но въпросът е как да хвърлим мост помежду си, за да решим тези въпроси за общото ни благо и то в перспектива близко бъдеще.
Може би най-добрият отговор е този. Когато говорим за приоритетите на Латвийското председателство и споразумението, което споменавате, все пак това е въпрос на текущи дискусии, които вървят на ниво Брюксел в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател на Българското Народно събрание! Ваши превъзходителства, добре дошли в Българския парламент! Ваше Превъзходителство! Искам да призная, че Вашият отговор на уважавания народен представител Сидеров ме окуражи да Ви задам следния въпрос. Вие говорите за нашите правила, тоест тази взаимна договореност да отчита и нашите интереси.
Аз ще си позволя да Ви цитирам дословно думите на американския президент Барак Обама в неговата реч за състоянието на нацията. В изключителна откровеност президентът Обама заявява: „Аз съм първият, който признава, че последните търговски споразумения невинаги отговарят на очакванията, но 95 процента от потребителите в света са извън нашите граници и не можем просто да пропуснем тази възможност”.
Що се отнася до другото глобално споразумение със страните от Тихоокеанския регион, той е още по-откровен и засяга темата, която Вие казахте. Тя е за това кой ще пише правилата. Няма да цитирам дословно, но смисълът е, че ако оставим други да пишат правилата, това ще бъде за сметка на нашите работници. И той казва: „Защо да го правим? Ние просто трябва да напишем тези правила, за да бъдат в интерес на нашата нация”.
Тоест тук не става дума за нещо друго, освен да знаеш своите интереси и да си провел този анализ, за който госпожа Кунева ни увери от трибуната на българския парламент, че ще бъде направен анали на възможностите и интересите на малкия и средния бизнес и българското правителство ще отстоява тези интереси първо пред голямото европейско семейство и след това в един нелек диалог с хората, които ти казват, че искат и правилата, и резултатите да бъдат в интерес на техните работници за сметка на 95 процента от потребителите, които живеят зад границите на щата.
Това е реалността. И всяко едно поведение на държавници и политици, на европейски лидери, което не отчита този сблъсък на интереси, ще има много пагубни последствия за народите на Европа, за икономиката на Европа, за нейната конкурентност.
Аз предлагам да говорим откровено и сериозно, вместо раболепно и послушно. Благодаря ви, че ме изслушахте и извинявайте за тона, но аз просто цитирах американския президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин посланик, заповядайте.
Н. ПР. ИДГВАРС КЛАВА: Дали да изчакаме да се зададат още въпроси или да отговарям един по един?
Исках само да направя една кратка бележка по повод на изказването. Разбира се, аз съм съгласен с опасенията, които битуват в една или друга нация по отношение на икономическата конкуренция. Но нека да се върнем малко назад – какво ни прави успешни в икономически аспект.
Икономическият успех се дължи на конкурентоспособността, което означа да може да се произвеждат продукти, от които други нации имат нужда, които ние можем да им продадем. Като, разбира се, това е базовата линия. Но когато комбинираме добре големи търговски зони, производствени зони, региони, очакванията са, че капацитетът глобално ще се увеличи.
И вторият момент е следният - че всяка нация има опасение какво ще се случи с малките и средни предприятия, какво ще се случи, ако навлязат ГМО в обръщение. В България и в Латвия имаме такава вътрешна дискусия по повод на тези потенциални процеси, по повод на стандартите, които се приемат в рамките на Европейския съюз, как те ще се отразят на различните потребители в рамките на отделните държави.
Разбира се, американските транснационални корпорации ще дойдат, ще бъдат техните продукти с ГМО, ще започнат да тровят нашите жители. На хората им се изправят косите. Колко хора и до момента са били отровени, ако са употребявали такива продукти, които съдържат ГМО или други вещества! Така че това наистина е проблем.
Майките също така имат своите опасения, разбира се. когато говорим за бургерите от Тексас. Всеки може да има свои лични опасения по отношение на здравословни и нездравословни и т.н. храни. Има потенциал за дискусия.
Разбира се, трябва да се мисли и за финансовите възможности за подкрепа на по-голямото икономическо развитие, за повишаване на конкурентоспособността. Казах вече, има проблеми, които все още чакат своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Давам думата на господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря. Първият въпрос, който беше зададен, е дали Вашето семейство Ви е упълномощило да водите трансатлантическите преговори. Всъщност истината е, че това е точно така. Европейското политическо семейство, към което и Латвия, и България принадлежат, е извело като свой приоритет воденето на тези преговори.
Аз искам да започна точно с това да пожелая на Латвия успех в отстояването на европейската позиция и на интересите на европейския бизнес и високите стандарти за защита на европейските потребители в тези преговори.
Моят въпрос е насочен към следното. Редица анализи и политически изказвания констатират, а и ние вече виждаме съвсем ясно, че различни геополитически сили, които са, да кажем, в момента в напрежение с Европа, оказват медиен натиск и силен пропаганден натиск върху европейските общества, с който натиск се опитват по някакъв начин да дезинтегрират общественото мнение, да разколебаят европейските граждани в тяхната подкрепа за европейската политика.
Считате ли, че в рамките на Латвийското председателство ще станем свидетели на някакъв отпор от страна на Европа, което да даде възможност обективно да се даде информация и гражданите наистина да знаят какво прави Европа, а не да научават тази информация, преразказана от недоброжелателни външни емисари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други колеги? Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Госпожо председател, Ваши Превъзходителства! Искам сигурно от името на всички мои колеги да поздравя Негово Превъзходителство с председателството от страна на неговата страна на Съвета на Европа, което той представлява.
Имам два въпроса. Първият е каква е позицията на Латвия по въпроса, когато става дума за диверсификацията на енергийните доставчици, какво е отношението към рестартирането на проект като НАБУКО? Когато говорихте преди малко, аз останах с впечатление, че може би точно това се има предвид.
И още един въпрос към Негово Превъзходителство – дали е гледал последната класация, която излезе от фондациите „Конрат Аденауер” и „Медийна демокрация”? И какво е отношението на Латвийското председателство към обективността на словото, не свободата, а обективността, защото тези неща според мене понякога са доста различни?
И, разбира се, като председател на Подкомисията по усвояването на европейските средства бих искал да Ви поканя – официално или неофициално, не съм го съгласувал с моите колеги, но съм сигурен, че говоря и от тяхно име, на един официален или неофициален разговор с нашата подкомисия, в който Вие да споделите Вашия опит, тъй като вие сте една от страните, които имат изключително добри постижения в това отношение. И мисля, че ние можем да обсъдим някои от проблемите и Вие да ни дадете едни по-добри решения.
Още веднъж Ви поздравявам за председателството и пожелавам наистина успехи през следващите месеци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: Колеги, нека, изказвайки становища, да се зададат въпросите, за да може Негово Превъзходителство след това общо да отговори на следващи въпроси, ако постъпят такива към него. Засега не виждам желаещи за изказване. Имате думата, Ваше Превъзходителство.
Н. ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Благодаря много за тези въпроси, които бяха зададени.
На първия въпрос – за обективността на информацията, която се предоставя на европейските граждани. Разбира се, имаме една целенасочена пропаганда, разпространена информация срещу единството на Европейския съюз. Въпросът беше дали има възможност за такъв отпор по време на нашия мандат.
Има дейности, които се организират и провеждат на ниво Брюксел. Общото разбиране е следното, че Европейският съюз трябва да усъвършенства своите възможности за предоставяне на обективна информация на европейските граждани. Ние трябва да се справяме със случаи, когато други източници на информация предоставят изкривена информация за Европейския съюз и за процесите. Те всъщност проникват по различни канали. Ние работим в условия на демокрация. Знаете, че според правилата в демокрацията не може държавата да контролира информационното пространство. Разбира се, това все пак ни оставя възможност да противодействаме, като предоставяме по наши канали своя достоверна информация за това какво се случва в Украйна, какво се случва в енергийния сектор и т.н.
Определено мислим по тези въпроси. Имаме и неправителствени организации, които работят и лобират за това в Брюксел.
Дали ще успеем да постигнем това чрез един общ европейски канал, който да прави това, и чрез обща платформа или това ще бъде един пул от информация, като каналите за подаване на тази обективна информация могат да произтичат от различните държави членки? Технически как ще бъде организирано предоставянето на такава обективна информация е въпрос, който не е решен.
Вторият въпрос беше по отношение на диверсификацията на енергийните доставчици. Позицията ни е следната. Ние сме изразили подкрепа на диверсификацията. Знаете, че Латвия зависи от рурските доставчици на природен газ. Ние не сме имали проблеми. Трябва да кажем, че не сме имали прекъсване на доставките или някакви други проблеми. Ние сме добри клиенти, плащаме навреме, имаме конкурентна икономика и можем да си го позволим. Това са бизнес правила.
Независимо от това, има елементи, с които трябва да се съобразяваме. Трябва да имаме и резервни опции, основно по три причини. Трябва да имаме такива резервни варианти за доставка от други места, защото когато има пауза в определена област, в определен сектор, това е лошо, защото монополистът диктува цените. Нашата цена, която плащаме, не е най-високата в рамките на Европа. Но има възможност все пак да имаме по-силна позиция по време на договарянето на цените, ако има и други доставчици.
Ситуацията, каквато е в момента, е такава, че когато договаряме дългосрочни доставки, трябва да приемаме цената, която ни се предлага. Защото когато имаме монополна позиция на доставчика на пазара, нямаме свобода на действие. а цената на енергийните ресурси също така влиза в сметката, защото се плащат много високи цени, вие плащате високи цени за енергийните източници в сравнение с вашите съседи. Това ви поставя в неизгодно положение. Не само битовите потребители плащат високите цени, но и индустриалните потребители плашат високите цени, което всъщност прави продукцията неконкурентоспособна спрямо подобна продукция, произвеждана от съседните страни.
Освен това във форсмажорни обстоятелства може да се случи нещо на един единствен доставчик, а ние не искаме да имаме прекъсване на газоподаването. Така че за аварийни ситуации трябва да има и алтернативни доставчици.
Що се отнася до последния въпрос – за поканата да присъствам на среща на Вашата подкомисия и да споделим опит, аз съм много благодарен за тази покана. Ще ви отделя нужното внимание. Разбира се, трябва да се подготвя. След като имате такива високи очаквания по отношение на това какво бих могъл да споделя с вас, аз би трябвало да се подготвя специално. Мога да доведа и човек от Рига, който директно се занимава с усвояването на европейските фондове и може да сподели с вас добри практики.
Ние имаме един шестмесечен период, който е много динамичен. Но дифинитивно съм готов да направя такова посещение на на вашата подкомисия и да споделя латвийския опит сам или с мои колеги.
Мисля, че това бяха досега зададените въпроси. Ако съм изпуснал нещо, моля да ме подсетите.
Искам да кажа още нещо. Наистина бих искал българските фирми в бъдеще, когато договорът бъде сключен и споразумението бъде подписано, да може да продават своята продукция и в Съединените щати и да печелят от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друг желаещ да вземе отношение? Господин Настимир Ананиев, имате думата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Извинете, аз малко късно се включих, но имам само един въпрос към латвийския посланик, имайки предвид, че ни предстои и нашето председателство през 2018 г. на Съвета на Европейския съюз.
Ваше Превъзходителство, имате ли представа колко струваше подготовката на Латвия като председателството като бюджет, разходи и т.н.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин посланик.
Н. ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Това е държавна тайна. А сега по-сериозно.
Бих казал, че това е най-евтиният възможен модел. Въпреки това трябва да отчитаме, че ние бяхме в икономическа криза и трябваше да въведем огромни съкращения. Много хора от администрацията загубиха работата си и то много добри специалисти в публичната администрация. Така че за нуждите на Председателството трябваше да наемем нови или същите хора, които изгонихме поради икономическата криза. Сред тях имаше наистина много добри специалисти.
Ние проведохме интензивни обучения на служителите, направихме актуализация на компютърните системи, на комуникационните системи от съображения за сигурност. Увеличихме може би два пъти представителството ни в Брюксел, имаше представители от различните министерства, които редовно посещаваха срещите на Съвета в Брюксел.
Така че мога да кажа стойността като цяло, общата стойност, може би без провеждането на срещите в Брюксел и обучението на персонала. Но като цяло, включително за културната програма и различните събития, бих казал, че заделихме около 100 млн. евро. Но това не е най-скъпото, защото знаем други държави, които го направиха за много по-малко пари. Вероятно това се дължеше на факта, че тези страни може би са имали повече опит на държавната администрация. На нас, казвам, ни се наложи да наемаме хора отвън и да ги обучаваме изцяло за тази цел, изцяло нови хора.
Колкото повече ресурси има една държава, толкова по-евтина ще излезе подготовката на председателството. За нас беше за първи път, трябваше да направим много обучения. Аз самият участвах в обучения, в различни упражнения. Трябваше да наемем хора от различни европейски компании. Това ни струваше скъпо. Самото организиране на обученията – също. Така че можеше и да бъде по-евтино. Съжалявам, че го казвам, но е наистина така.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви. Може би искам да ви задам един обобщаващ въпрос, Ваше Превъзходителство, във връзка с изложените от Вас приоритети на Латвийското председателство. Кои са тези моменти от тях, с които Латвия би била непреклонна и кои са тези, с които би могла да бъде по-гъвкава, така да се каже? Иначе перифрезирано, в края на председателството на Латвия с кои приоритети бихте искали да се похвалите, че са свършени на сто процента, и кои са тези, по които бихте казали: Да, ние положихме солидна основа, но има още работа, която трябва да бъде свършена? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин посланик, за отговор.
Н. ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Това вероятно е най-трудният въпрос за отговаряне. Но в случая ми се иска да обясня едно нещо по отношение на източното партньорство – дискусия, която ще се проведе и през следващите години.
Изпитваме съчувствие и въобще симпатия към тези страни, които искат да се присъединят към Европейския съюз или търсят възможности за присъединяване в бъдеще. Това няма да стане скоро, но ние трябва да сме открити за тази възможност.
Имам твърдото убеждение, че всички тези държави като цяло имат право да решат сами за себе си в коя посока искат да поемат, що се отнася до бъдещето на техните нации и каква държава искат да изградят. Това е техният свободен избор и ние го подкрепяме напълно. И ако някой иска да се намеси, да блокира, да започне война срещу тях само за да блокира този процес, това е напълно неприемливо, особено с оглед на това, което се случва в Украйна днес. Така че източното партньорство ще бъде вероятно един от приоритетните въпроси, който се поставя днес.
Това, което споменах за Инвестиционния фонд, е задължително съвместно усилие, в което трябва да успеем, защото то трябва да се случи. Цяла Европа има нужда от този фонд, от този Инвестиционен план, който трябва да сработи, за да може да се подпомагат икономическите дейности, заложени в плана.
Един от елементите предвижда комбинативни усилия с Европейската централна банка. Но не можем да си позволим негативни резултати по време на нашето председателство.
Като споменавам тези две неща, нямам предвид, че другите приоритети не са важни. Просто тези две неща са много високо в дневния ред.
Въпросът за Шенгенското пространство също е много важен, но той изисква съгласие от всичките 28 държави – членки на Европейския съюз. Бих ви насърчил активно да осъществявате контакти с всичките тези държави и да ускорите усилията по отношение на тези, които имат възражение срещу вашето присъединяване, да ги убедите, че наистина показвате напредък, за да отпаднат тези възражения. От наша страна, разбира се, ние ще правим това, което се изисква от нас в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други коментари, изказвания? Има думата господин Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваше превъзходителство, слушах внимателно Вашето изказване. Вие имате идея за подобряване на търговията в Европейския съюз, за енергийната политика и за други политики, които са в сферата на бизнеса и търговията.
Моят въпрос е относно здравеопазването. Каква ще ви бъде политиката в областта на здравеопазването, като се има предвид, че в Европейския съюз няма единна здравна система? Всяка държава си има собствена система. И като резултат по статистиката на ЕВРОСТАТ разликата в продължителността на живота между държавите в Европейския съюз стига до 15 години. В някои държави средната продължителност на живота на мъжете, примерно в Латвия е 69 години, а в Швейцария е 80 години. Тази разлика идва от много неща.
Какво вие ще предложите през вашия мандат тази разлика да се намали до максимум? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, посланик Клава.
Н.ПР. ИЛГВАРС КЛАВА: Много Ви благодаря за въпроса. Няма инструкции по отношение на тази област – здравеопазването. Но мога да Ви уверя, че това е много горещ въпрос в Латвия, наистина много горещ, поради текущото състояние на нещата в здравеопазването.
Има много елементи в този сектор, с които хората не са съгласни. Вярвам, че това е национална отговорност на националните правителства, разбира се, с цел да се подобри здравната система. Но, разбира се, има и много предизвикателства, най-вече финансови, а също така от образователно естество, например образование относно начина на живот, хранителния режим и т.н.
Мисля, че това като цяло трябва да се извършва на национално ниво, с оглед на национални политики и националните правителства трябва да носят отговорността за това.
Така че трудно виждам от гледна точка на председателството да постигнем някакъв сериозен пробив в този сектор за шест месеца. Но Вие с първо споменавате този проблем. Защото това е много гореща тема, както казах, и в Латвия, поради демографските промени, поради разпределението на населението в страната. Има тенденция в цяла Европа, която се наблюдава и в Латвия, предполагам и в България, че населението в малките населени места намалява, хората се ориентират към по-големите градове и в малките населени места хората срещат трудности да получат достъп до здравна помощ.
Латвия е по-малка страна териториално от България, но тези демографски промени носят последствия, които влошават много този проблем.
Като говорим открито, аз искам да кажа, че смятам, че не сме успели да подобрим нашето здравеопазване до едно задоволително ниво и стандарт. Не става въпрос само за пари. Латвийското правителство инвестира сравнително големи суми в здравеопазването. Но по-скоро става въпрос за организация и концепция за това как се извършват нещата. Но вярвам, че това е преди всичко национална отговорност на националните правителства. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, предлагам да приключваме срещата. Много ви благодаря, Ваши Превъзходителства, за участието в съвместното заседание на двете комисии. Хубав и успешен ден. Закривам заседанието.
(Закрито в 15, 45 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
(Джема Грозданова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)