Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
25/02/2015
П Р О Т О К О Л № 9/25.02.2015 г.
На 25 февруари 2015 г. от 15,20 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на заместник-министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева и на министъра на външните работи Даниел Митов относно взаимодействието на българското правителство с латвийското председателство в рамките на програмата на „Тройката” на Съвета на ЕС. Представяне на информация относно създаването на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС в периода юли – декември 2018 година. (Съвместно с Комисията по външна политика).
2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Даниел Митов – министър на външните работи.
Заседанието беше открито в 15,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията по външна политика Джема Грозданова.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам съвместното заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам на вашето внимание проекта за дневен ред:
1.Изслушване на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева и на министъра на външните работи Даниел Митов относно взаимодействие на българското правителство с латвийското председателство в рамките на програмата на Тройката на Съвета на европейския съюз. Представяне на информация относно създаване на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз за периода юли – декември 2018 г.
И за двете комисии има и точка 2 – Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ МЕГЛЕНА КУНЕВА И НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТИЕ РАБОТИ ДАНИЕЛ МИТОВ ОТНОСНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО С ЛАТВИЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМАТА НА ТРОЙКАТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ И ЕТАПИТЕ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДСТОЯЩОТО БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА ЮЛИ – ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
По тази точка наши гости са:
Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Даниел Митов – министър на външните работи.
Уважаеми гости, кой пръв желае думата? Госпожо Кунева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Тъй като ние направихме едно много полезно заседание под Ваше председателство с латвийския посланик, аз няма детайлно да се спирам на това. Добре са го измислили, добре звучи, включително и като кратки изразни фрази – Конкурентноспособна Европа, Цифрова Европа и Ангажирана Европа, трите основни приоритета на латвийското председателство.
Както знаем, това са отдавна мислени, дългосрочно мислени приоритети. Всъщност това, че гледаме нещата както са днес, без съмнение основната тежест на усилията е свързана с борбата с тероризма и сигурността на Европа.
Ако искаме да поддържаме четирите основни свободи и особено свободното движение на хора, без съмнение сигурността в Европа трябва да бъде на много високо ниво. Има какво да се прави в общностен план, има какво да се прави и страна по страна.
Понеже предполагам, че са по-известни тези основни приоритети, вече веднъж сме ги разглеждали с вашата комисия, искам да обърна внимание на няколко инициативи, които на мене ми се струват особено интересни за България.
Най-напред по Конкурентноспособна Европа. Новото предложение на комисаря по финансови услуги е да се направи capital market union, тоест един съюз, който ще даде възможност извън базовите инструменти и през капиталови инструменти малките и средни предприятия – това изрично е записано в неговото предложение – да имат достъп и до други финансови механизми.
Според мене това е много важно, защото ние трябва да си дадем сметка къде е България. Ние не сме с особено развит капиталов пазар. И ако искаме да се включим в поредното нещо, което носи името „съюз”, както е Енергийният съюз, както е Дигиталният съюз, както е Капиталовият съюз, ние трябва да го развиваме много силно като национален приоритет, за да не се уголемява разстоянието между страни като Великобритания например, където всъщност е професионалността на комисаря, и нас.
Това е много сериозна задача, но тя е свързана с конкурентоспособността и е много важна.
За Цифрова Европа може би трябва да ви кажа, че комисарят, който е отговорен за тази част от политиката, ще бъде в България през март. Ние планираме да направим публична лекция. Смятам, че присъствието на двете комисии ще бъде истински добро.
Предизвикателство пред Цифрова Европа в момента според мене е и защитата на личните данни и борбата с тероризма. Защото дигиталният пазар е нещо чудесно, но защитата на данните, което е част от цифровия пазар, също е много важно.
По конкурентоспособност. Съзнателно не отварям дума за Плана Юнкер, защото за това може би си струва да проведем едно специално заседание. И ако вие имате такава идея, може би ще го проведем и с Комисията по икономическата политика на парламента, тъй като има много неща, които ние трябва да си изясним и освен това да обсъдим – да обсъдим приоритетите. Ако те са национални, нека наистина да бъдат такива. Аз нямам нищо против с екипи на Министерството на финансите, които всъщност координират предложенията по Плана Юнкер, специално да отделим време.
Ангажирана Европа е много свързана с подкрепата на страните, които водят преговори за членство в Европейския съюз. Така се случи, че през последните седмици има доста посещения и от страна на госпожа Могерини, и от страна на комисаря Хан в страни, близки до нашата, в Босна и Херцеговина и в Сърбия. Според мене това са много положителни сигнали. Защото никой не иска в този тревожен свят да е външна граница на Европейския съюз. Смятам, че политиката, която България винаги е изразявала за подкрепа на нашите съседи, за тяхното членство в Европейския съюз и сега остава непроменена.
Няма да се спирам подробно на напредъка на страните. Но Черна гора напредва добре, със Сърбия и Турция преговорите продължават.
Има една тема за нас, която е много важна от това председателство и това е Шенген. Ако ние напреднем, няма да скрия от вас, че това е изключително трудно. В момента без съмнение се борят две течения в Европейския съюз. Едното е: нека да се затворим. Вчера четох данни от Евробарометър, където в Германия 57 процента от анкетираните на практика са против миграцията. Тоест има една много силна съпротива вече заради опасностите, с които съвременният свят за съжаление ни сблъсква. Има такава съпротива. И когато се чуе, че се разширява, самата дума „разширяване” има различна конотация, много по-различна от тази през 2005 г., когато подписвахме договора, или
Така че е трудно първо, по тази причина, заради общия климат и второ, по една специфична причина за нас самите. И това е, че без директно да е написано, се обсъжда и се обвързва на съвет винаги разширяването ни към Шенген с механизма по правосъдие и вътрешен ред. Това е истината. И всеки път, когато аз настоявам, обяснявам, правя всички възможни аргументи, за да разделя двата процеса, на мене ми се иска да има какво да кажа, че България вече е направила в тази област. Защото всички ние в тази зала сме съгласни, че ние имаме какво да направим.
Тъй че убеждаването върви по две линии. От една страна, не бива да се обвързва, но ние сме направили просто в чисто информативен план. Тези процеси трябва да текат паралелно, за да може някак си да се захранят един с друг.
Шенген ще окаже изключително положително влияние върху страната, първо имиджово. Ние имаме много голяма нужда оттам. Това е свързано и с икономика, и действително с потвърждаване на избраната посока.
Всъщност нека да си помислим какво се случва в момента. През 2007 г. ние се присъединихме. В резултат на това Народното събрание, всички ние сме заети с това да транспонираме законодателство, да правим тези институции, които ще прилагат закона, тоест ние вършим тази работа. Оттам нататък обаче има още няколко присъединявания, с които на практика сме спрели. Това е Еврозоната и Шенген. Тоест всичко това, което е в договора ни, не е постигнато.
Какво бих искала да призова, да помоля всички вас. Това няма как да е въпрос само на една група пряко ангажирани хора, да речем министъра на вътрешните работи, защото това е Шенген, защото това ми е в ресора. Без съмнение Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, всеки един от вас е ангажиран. Искам особено да Ви благодаря на Вас, госпожо председател, защото Вие се ангажирахте пряко, както и на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вие имате изключително силни лостове за въздействие.
Никой не може да устои на общественото мнение в една страна, когато общественото мнение силно настоява за някаква кауза. Това е всъщност най-голямото ни оръжие.
Аз посрещнах с голямо удоволствие това, че господин Станишев и господин Борисов от Брюксел излязоха заедно с такъв сигнал и обещанието, че всеки в своето политическо семейство ще прави необходимото, за да може да се прави повече подкрепа.
Да, това е политически въпрос. Би било изключително късогледо, ако си затворим очите пред факта, че ние всъщност искаме сигурност и никой не може да ни откаже тази сигурност, първо, защото е в договора ни, второ, защото сме готови и такива доказателства има от предишни години. И трето, защото в момента да се откажем от тази форма на солидарност е
За мене има допълнително добавена стойност и това е, че присъединяването продължава и че усилията на България ще бъдат оценени по достойнство. Ние имаме огромна нужда от подобна инжекция на самочувствие, включително и преди българското председателство. Трябва да мислят политически нашите партньори, да се използва като остен – ето, ще ви пуснем в Шенген, ама вие преди това трябва да направите съдебна реформа, ние не сме деца.
Смятам, че ако много ясно дадем такъв сигнал и продължим спешно да вървим по пътя на съдебна реформа, на реформа в правоприлагането, на антикорупция, ще можем наистина да се отърсим от това малко патерналистично отношение към България, с което стига толкова. Не е моментът за това.
Аз по понятни причини влизам в темпо, когато става дума за Шенген. Извинявайте, ако ви казвам познати неща, но смятам, че това наистина е важно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Аз предлагам да разделим двете теми, да завършим по темата за приоритетите на България в Латвийското председателство и Тройката на Съвета на Европейския съюз. Така че, ако господин Митов желае, да заповяда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само нещо да допълня. Ние имаме пред март работна група. Шенген е включен в приоритетите на Латвийското председателство, което е добре. Но през месец март ние имаме разглеждане от работните групи в Съвета и е много важно какво решение ще се вземе. Тоест прозорецът на възможностите буквално е открехнат.
Много се надявам да успеем тази година да постигнем отварянето на една граница. Не искам да създавам излишни надежди и фалшиви надежди. Много е трудна ситуацията, изключително трудна е. Но трябва да кажа, че март месец ще е много важен за нас.
Излишно е да казвам, че с Министерството на външните работи работим много добре заедно и се надявам да имаме наистина успех.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда кратък, защото госпожа Кунева до голяма степен изчерпи това, което можеше да се каже по отношение на приоритетите на Латвийското председателство, както стана ясно - Конкурентноспособна Европа, Цифрова Европа, Ангажирана Европа.
По отношение на първия приоритет – Конкурентноспособна Европа. Основната цел там е да се генерират работни места и икономически растеж на Европейския съюз. Това е ясно.
Естествено споделяме необходимостта от допълнителна работа по инвестиционния план за Европа и от допълнителни усилия за задълбочаване на единния пазар. А практическото прилагане на плана би следвало да гарантира балансирано и справедливо разпределение на ползите в периферните и по-неразвити райони на Европейския съюз, като европейските структурни и инвестиционни фондове също играят важна роля в новата инвестиционна политика. Тук трябва плътно да се работи в сътрудничество с нашите съседи, като идентифицираме проекти и мерки, които заедно да можем да защитим по отношение на финансирането, което ще бъде осигурявано. Това – от една страна.
И второ, председателството ще работи за създаване на Европейския енергиен съюз. Това е заявено много категорично, това напълно съвпада с нашата философия и приоритети, завършването на вътрешния енергиен пазар, развитието на енергийната инфраструктура, свързаността, изпълнението на проекти от общ интерес.
Разбирането на председателството е, че енергийната политика на Европейския съюз следва да се основава на солидарност, доверие и сигурност.
Сред основните приоритети, разбира се, са развитието на необходимата енергийна инфраструктура, интерконекторни връзки на България със съседните страни, развитие на съществуващите газови хранилища, както и изграждане на нови, обновяване и развитие на газопреносните системи, с оглед постигането на диверсификация на енергийните източници и сигурност за доставките.
Тук ще добавя и още нещо. Разбира се, ние ще се стремим всячески да запазим ролята на България като транзитна страна, имам предвид на газ.
Вторият приоритет е Цифрова Европа. Подкрепяме основната цел във втория приоритет на Латвийското председателство, а именно развитието на истинска Цифрова Европа чрез изграждането на единна, по-силна, по-последователна рамка за защита на данните, продължаване на работата по законодателния пакет за телекомуникационния сектор и стартиране на дискусиите по стратегия за единен цифров пазар.
България ще бъде домакин на форума ЮРОТЕК на 4 и 5 юни 2015 г. в София и се надяваме това събитие да се превърне в подходяща платформа за значими предложения и дискусии в сектора на управлението на интернет пространството.
По третия приоритет – Ангажирана Европа няколко думи ще кажа. Госпожа Кунева отдели особено внимание на Шенген, което, разбира се, е от първостепенно значение за нас. Тя спомена някои от другите съюзи, към които трябва да гледаме, като Еврозоната, естествено. Но тук аз бих прибавил и Единния банков надзор, тъй като това е безкрайно важно за нашата банкова система. Да, то си върви заедно с кандидатстването по отношение на Еврозоната.
Разбира се, подкрепяме активно процеса на разширяване на Европейския съюз. За нас това е от жизнено важно значение – да сме наясно, че без стабилен регион, без регион, в който съседните нам държави споделят един и същи дневен ред, едни и същи ценности, една и съща посока на развитие, не можем да разчитаме на регионално развитие, каквото искаме да видим.
Аз току-що се върнах от Тирана, от неформална среща на министрите на PSUE. България ще поеме председателството на организацията през лятото, а тя, както знаете, е много важен инструмент за постигането на някаква синергия и синхрон вътре в Общността, която оформя нашия регион.
Приехме декларация, която не само осъжда проявите на тероризъм и подкрепя битката срещу така наречената „Ислямска държава”, но и тепърва трябва да се набелязват мерки за това регионът да бъде много по-ангажиран в борбата срещу проявите на тероризъм, срещу така наречения феномен „Чуждестранни бойци”, срещу делегитимирането на идеологията на EDU и, разбира се, по възможност, доколкото такива феномени съществуват в региона, пресичане на всякакви финансови потоци, които облагодетелстват така наречената „Ислямска държава” .
В регионален план това е важно, ние знаем защо. И то е свързано с общата европейска сигурност. Свързано е обаче с темата за Шенген. Аз затова го споменавам в тази рамка. Защото един от основните ни аргументи по отношение на Шенген е достъпът и то пълният достъп до информационната система на Шенген. Без пълен достъп до нея ние не можем активно да работим с нашите партньори по отношение на чуждестранните бойци и по отношение на обмен на информация, за това какви опасности евентуално могат да се очакват и съществуват.
На това ми се иска да обърна внимание. Разбира се, оттук нататък можем да говорим и повече.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, имате думата за въпроси и коментари по първата част от изслушването. Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо заместник министър-председател, господин министър! Аз искам да попитам, понеже чух, че приоритет ще бъде и разширяването на Европейския съюз – посока запад и най-вероятно юг, ние от Патриотичния фронт смятаме, че България за момента не трябва да работи за разширяване на Европейския съюз със страни като Сърбия, Македония и най-малко Турция. Още повече в Народното събрание отлежава подписка от повече от 330 хил. български граждани, които искат референдум по повод присъединяването на Турция към Европейския съюз.
Смятате ли да бъде заложено това и като приоритет, което да даде време за българското председателство? Благодаря.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: По отношение на Западните Балкани като цяло, разбира се, подходът към отделните държави трябва да е различен. Когато говорим за Македония, ясно е, че без да изчистим въпроса за добросъседските отношения, няма да има как ние да продължим процеса.
Разбира се, разговори в тази посока се водят. Ние сме изключително притеснени от последните развития на вътрешно-политическата ситуация в Македония. Неотдавна, тоест буквално преди няколко дни се проведе поредната среща между експертните групи от страна на Българското Министерство на външните работи и Външното министерство на Република Македония по Договора за добросъседство. Трябва да си кажем, че различията остават.
Сега ще направим анализ къде евентуално виждаме моменти, в които може да се постигне някакъв пробив. Но преговорите ще бъдат тежки и ще продължават.
За съжаление делегитимацията на опозицията в Македония, неучастието й в заседанията на парламента не ни дава голяма надежда, че дори да се постигне някакво споразумение и да се подпише договор, този договор ще може да бъде ратифициран и да има легитимността, която искаме да има. Той може да бъде ратифициран, обаче когато няма опозиция в парламента, има проблем.
Затова ние естествено продължаваме да държим на македонското членство в евроатлантическите структури, но то минава през определена заявена ясна политическа воля за добросъседство с България.
По отношение на Сърбия. Вие знаете, аз миналия път го казах при друг разговор в малко по-различен формат. В Сърбия има какво да се постигне. Ние можем да помогнем много. Една от основните теми – тя не стои обаче само пред България, е Сърбия постепенно да започне да формира политика, която да е в синхрон с общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Това се обсъжда на Съвет „Външни работи”, това се обсъжда във всички разговори по отношение на разширяването. То може да се забави и ще се забави, разбира се. вие знаете, че ясен хоризонт за момента по отношение на разширяването няма.
Но така или иначе процесът продължава и съответните държави трябва да бъдат стимулирани да вървят по пътя на реформите и по пътя на интеграция в Европейския съюз. Но трябва да се пази ентусиазмът от тях.
И аз затова много пъти съм призовавал, и не само аз, да има по-голямо присъствие, по-силно присъствие на хора от европейските институции, както и на държавите членки, които да прибавят към енергията и към стимула тези държави да продължават по пътя на реформите.
За Турция. Когато си говорим за Турция, трябва да знаем, че това е много-много сложен въпрос. Членството на Турция в Европейския съюз е много далечно, евентуално ако има перспектива за такова. Напоследък дори виждаме как самата Турция, без изказвания на свои легитимни говорители, изказва известен скептицизъм изобщо по отношение на бъдещата си европейска интеграция. Затова там разговорът не мисля, че протича с интензивността, с която протичаше преди години. Това ще кажа по тази тема.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин министър. Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо председател. Благодаря за изложенията, госпожо Кунева и господин Митов.
Като коментар ще кажа следното. Споделям естествено усилията, които полагате за присъединяването на България към Шенген. Честно казано, струва ми се, че малко повече усилия трябва да се насочат по отношение на работата със страните, които продължават да изпитват скептицизъм по отношение на нашето членство, може би малко по-малко в органите на Европейския съюз. Не че едното трябва да е за сметка на другото.
Пак казвам, струва ми се, че поне до този момент основните ви усилия са в Брюксел и по-малко по отношение на конкретните страни кандидати, които са скептични по отношение на България.
Аз очаквах малко по-детайлно да говорите не толкова за това какви са приоритетите на Латвийското председателство и съответно на Европейския съюз в предстоящите месеци, а малко повече за това как България се вписва в тях и къде България вижда своя интерес в тези приоритети.
Безспорно много е ключова темата за икономическия растеж и стабилната фискална политика. Но в същото време аз имам опасенията, че на практика в България се случва обратното не като отглас от досегашната дискусия. За 45 плюс още 5 минути финансовият министър нито веднъж не спомена думата „икономически растеж”. Тоест няма как ние да сме ефективни и да използваме предимствата на европейските приоритети, ако тук българското правителство не прави достатъчно и не мисли по тази проблематика – икономически растеж, създаване на работни места.
Еврозоната, към която, както казахте, е още една от темите, по които България един ден вероятно ще се присъедини. Но с това, което се случва в момента, на практика ние се отдалечаваме и от Еврозоната.
Все пак има две теми, по които се работи много активно в рамките на Европейския съюз. И бих искал да кажете, госпожо Кунева, все пак по тях България по какъв начин участва.
Във връзка със създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции аз съм съгласен, че ние е хубаво да коментираме в повече подробности в един момент. Но доколкото предстои работата законодателната рамка да се финализира до средата на годината, как България участва в този процес, има ли своите предложения по това?
И втората тема е трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство, по което също има желание за ускоряване на преговорите. Имаше откъслечни дебати в парламента по тази проблематика. Но можете ли да кажете нещо повече по този въпрос – кои са въпросите, по които България има своите притеснения и как участва в представянето на българските позиции по тях?
И накрая един коментар, може би не толкова като въпрос. Но понеже господин Митов спомена, че ще работим за това България да остане транзитна страна по отношение на газовите доставки, да кажа, че днес беше приета стратегия за създаване на енергиен съюз, в която приоритет е запазването на Украйна като транзитна страна. Не видях някъде да се споменава България, може би грешката е моя.
Но смятам, че по тези въпроси ние по-малко трябва да си мълчим и по-остро да ги поставяме. Защото нали разбирате, че колкото повече усилия се хвърлят Украйна да остане транзитна страна, толкова по-малка е вероятността България да бъде такава. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Малко като отзвук от предишния въпрос на колегата от Патриотичния фронт ще кажа само едно изречение. Ние имаме интерес страните, с които имаме проблеми, да са около масата на преговорите, защото тогава можем да разрешим откритите въпроси. Ако не са, няма как да ги поставим.
Иначе по отношение на референдума човек минава по моста, когато стигне реката. Не можем да имаме обаче референдум за една страна, а да нямаме референдум за друга. Тоест трябва да имаме еднакъв подход за всички страни, изобщо за разширяването.
Господин Вигенин, прав сте, че започнахме с Брюксел, но не спряхме дотам. Всъщност ние сме разпространили до всички страни членки нонпейпър, в който се излагат аргументите на България. Ключово значение има Германия, разбира се, и това беше първата страна, с която започнахме.
Да, при всички посещения на министри, особено на министрите на външните работи, на министрите на вътрешните работи и на министрите на правосъдието - моят колега господин Иванов в момента е в Лондон – съм помолила да поставят този въпрос. Най-добре естествено е да се поставя като национален приоритет, за който казах, и да се поставя при всяко посещение на премиера.
Разчитам много и на посещения, които има в България, както ще има сега на министър Щайнмайер, за да можем да поставим силно своя казус.
Страните, които трябва да се преодолеят, са със сигурност четири. Понякога могат да се прибавят още две,но четири страни са много важни. Аз нямам нищо против да споделя с вас план и ще бъде много добре, ако вие дадете рамо като парламентаристи специално в тези страни. Ако имате идея да се срещнете и да разговаряте в Бундестага по въпроса за българското членство, уверявам ви, че имаме наистина много силен комплект от документи, който веднага ще бъде представен. Днес впрочем говорих и с президента, който ще пътува до Брюксел, ще се види с председателя на Съвета, с Доналд Туск и също ще използваме да засилим нашия глас и през това посещение българските усилия.
По въпроса за фонда, за който вие говорите, още няма законодателно предложение. В момента, в който то стане факт и се внесе в Съвета, разбира се, позициите можем да ги обсъдим и тук. Те ще се говорят от Министерството на финансите, защото то координира планът „Юнкер”, но всичко ще минава през Съвета по европейски въпроси, който аз председателствам, и през българското правителство.
Високо бих оценила вашия интерес. Ако си направих уговорка за среща всеки месец, за да докладваме какво се случва и да взимаме вашето мнение, аз обратно ще го върна и в Съвета по европейските въпроси. Впрочем, вие сте абсолютно поканени да присъствате на Съвета и винаги, когато се гледат българските позиции. Той се провежда всеки понеделник от 13 часа в сградата на Министерския съвет. За мене няма нищо по-добро да имаме и вашата подкрепа.
По повод на TTIP. Те са няколко невралгични въпроса. Аз мисля, че никъде няма подаване на въпросите, които са чувствителни за повечето европейски, примерно генно модифицираните организми, присъствието на нанотехнологиите, изследването на шистов газ. И това, което последно беше най-важно е подсъдността. Тогава, когато има спор между компании дали е осигурена правна защита на европейските компании – да, това е направено, това е много важно, подчертано е и в залата в Европейския парламент.
Най-интересни са тези изследвания, които всъщност доказват ползите за европейската икономика. Смятам, че трябва да се концентрираме около тях. Хубаво би било, ако българска институция направи такова изследване за нашата икономика, какво бихме спечелили.
Впрочем, искам да ви обърна внимание, че ние и сега имаме търговско споразумение със Съединените щати, просто то е двустранно, тоест, има го. Тъй че трябва с разум и спокойствие да напредваме вече като Европейски съюз, облягайки се и на опита, който имаме с двустранното търговско споразумение със Съединените щати.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги, по тази тема?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Мога ли да добавя нещо, госпожо председател?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: По отношение на факта, че трябва да се отделя сериозно внимание на отделните държави – членки на Европейския съюз, а не само на Брюксел, тук сте абсолютно прав. Аз мисля обаче, че ние това го правим. Със сигурност можем да го правим и още по-добре. Ненапразно месец и половина след моето посещение, а и преди това при посещението на премиера в Германия, министър Щайнмайер ще дойде в България, тоест този тип двустранен разговор по отношение на много въпроси, включително и Шенген, съществува. Германия е една от най-ключовите държави. Същото важи и за Франция, разбира се, и за други страни. Това е едно.
Второ. Икономическият растеж, създаването на работни места, Еврозоната е безкрайно важен елемент. Като тук трябва много сериозна координация както с Румъния, така и с Гърция. Защото идентифицирането на проекти, които са от общ интерес, от регионален интерес, защитата им заедно пред Европейската комисия, включването им в инвестиционния план за Европа по този начин тежи много повече, отколкото ако България самостоятелно се опитва да свърши нещо полезно. Колкото и полезно да е то, то трябва да е малко по-добре подкрепено и интегрирано в рамките на региона.
Ненапразно бяхме в Румъния току-що. Подготвяме междуправителствено заседание, част от този тип координация.
По отношение на България като транзитна страна, тя и сега е транзитна страна. Минавайки през Украйна, съответните количества газ се преразпределят. Вие това го знаете чудесно. Това е стремежът в случая – поне да се запази България като транзитна страна на нивото, на което е. Ако можем, разбира се, да увеличим значението на България в това отношение, ще го направим и трябва да се прави. Това само исках да кажа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин министър. За да обобщим приоритетите на България в рамките на Латвийското председателство, да Ви разбираме ли, че присъединяването към Шенген и отварянето на поне една граница е наш основен приоритет в рамките на този период, имам предвид юли 2015 г. Потвърждавате ли тази теза?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Разбира се, че е приоритет. Естествено на България трябва да й се даде политически сигнал, трябва да й се даде малко самочувствие. Това, от една страна.
От друга страна, за включването ни в Шенген, както споменах и по-рано, е безкрайно важна общата борба срещу феномените на тероризма, които се появяват в последно време, особено когато става въпрос за така наречените чуждестранни бойци. Там достъпът до информационната система на Шенген е безкрайно важен. И това е много солиден аргумент. Още повече ние сме изпълнили всички технически критерии и като държава – външна граница на Европейския съюз се справяме до момента безпогрешно. Хайде, да не е безпогрешно, но достатъчно добре, за да трябва това да бъде оценено.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Господин Етем, заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател. Моят въпрос е свързан с предходния въпрос, който зададе колегата. Господин министър, Вие в лично качество ли изказахте това мнение или като становище на кабинета, който представлявате? Защото сам ще се съгласите, изказаното от министър-председателя и от правителството в медийното пространство, и в различни форуми, особено в частта за страните, които са съседни на България – тук визирам Македония, Сърбия и Турция, винаги е било в подкрепа за тяхната европейска интеграция. Доколкото Вие споделихте, Вие се съмнявате в едно такова нещо и изказахте съвсем противоречиво мнение. Ако можете да ми обясните само в частта за Република Турция, която, доколкото аз знам, е един ефективен кандидат член на Европейския съюз. Тоест ние отваряме вратата за един наш съсед или…?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Вижте, аз мисля, че достатъчно ясно казах, че европейската интеграция на нашите съседи по отношение особено на Западните Балкани не подлежи на никакъв спор. Ние ги подкрепяме и имаме доброто желание да помагаме на нашите съседи да вървят по пътя на европейската интеграция. Мисля, че това беше пределно ясно казано. Има обаче условия по пътя. И тези условия ви ги казах. Аз не знам какво точно не разбрахте.
По отношение на Република Турция вие знаете, че там си има обща европейска позиция за това кога Турция може евентуално да започне преговори. Вие знаете критиките, които има Европейския съюз към Турция в момента, особено по отношение свободата на словото. Знаете също така и реакциите на турското правителство. Позицията си остава непроменена в това отношение, но аз изразих някакви притеснения относно последната динамика на събитията. Нищо повече.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, нека да преминем към втората част от точката – представяне на информация относно създаването на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство. Да ни дадете малко повече информация как върви процесът. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Тази седмица ми е по-лесно да направя тази информация, защото в понеделник направихме Съвет по европейските въпроси, в който разпределихме задачите съвсем конкретно между министерствата. Направени са пет работни групи. Трябва да се приеме и от Министерския съвет, но първата крачка е направена. Днес всъщност щяха да се приемат, ако не беше отложен Министерският съвет.
Най-важното нещо, с което започваме сега, е административният капацитет. Всъщност това е, което ще остане в държавата. Това ,че можем да направим един път или да реновираме една сграда – това са неща, които минават и заминават. Но това, което се вложи у хората и това, което ще разшири знанията на българската администрация, наистина ще остане.
Имаме срок, в който министерствата ще кажат за всяка работна група колко хора ще са им необходими. Министерството на икономиката е с най-много работни групи. След това следва Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите. Тези хора трябва да минат на обучение, трябва да си направят конкурси, за да може да се назначат нови служители. Трябва да се измисли начинът, по който те ще бъдат задържани, така да се каже, поне до 2019 г., а не ако намерят по-добра работа примерно през 2017 г., да решат да напуснат. Това са детайли, но всъщност те са много важни.
За логистиката, за мястото, където ще се провежда, нямам все още готово решение, което да ви предложа. Предпочитам да го обсъдим най-напред с кабинета, да видим дали ще бъде само в един град, дали ще бъде извън София, дали ще има неформални и информални срещи. Въпросът до голяма степен е до пари. Засега бюджетът не е отделил и за тази година нямаме нито един лев, свързан с председателството.
Има една комуникационна стратегия, която споделяме с министъра на външните работи. Аз смятам тези пари, които са за комуникиране на европейските политики, всъщност да отидат за трениране на администрацията. Мисля, че това ще бъде добро.
Във всеки случай друг начин няма, за да може да се направят обучения. Ангажирани са Дипломатическият институт на Министерството на външните работи и Институтът по публична администрация. Но това няма да е достатъчно, разбира се.
Позволете да ви запозная само с първоначалната подготовка - от месец септември 2015 г.,
- активна база на подготовка – 2015 – юни 2018 г.
- осъществяване на председателството – юли – декември 2018 г.
- и период на заключителни действия – януари – юли 2019 г.
Добрата новина е, че ние ще приключваме цикъла, което означава ,че ще можем да се отчетем, дай боже, с повече директиви, които ще приключат по време на нашето председателство. Тъкмо заради това трябва обезателно да се тренират нашите ръководители на работни групи в това как се водят преговори. А това никак не е лесна задача.
Имаме покана от няколко страни, където можем да изпратим наши експерти. Там, където не е някой от големите, популярни езици, разбира се, би било трудно. Не можем да изпратим в Латвия, защото няма как, този език не е толкова разпространен и не се владее.
Мога ли да ви помоля да ми зададете на мене въпросите…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Знам, че трябва да тръгнете по-рано. Всички бързат.
Искам да Ви попитам ще бъде ли отправена покана към администрацията на Народното събрание за участие в тези работни групи в някаква форма? Защото смятаме, че имаме нужда да участваме и ние в тази работа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да. Мисля, че колегите от моя екип са тук. Ще ви изпратя всички материали и ще кажете къде вие имате също своята област на действие, където никой не може да ви замести. Разбира се, че ще се присъедини администрацията на Народното събрание към обучението. Това мисля, че е най-важното.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Очакваме тази информация по имейла на комисиите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Веднага ще го направим.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате ли въпроси, колеги, за да може и господин Дончев да се включи в заседанието? Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Госпожо Кунева въпросът ми и по-скоро коментар е насочен към Вас.
За работните езици и Латвия някак си не съм съгласен. Наистина майчиният език там не е толкова разпространен, но хората, които са били ангажирани в председателството, сигурно владеят един от трите работни езика, най-често английски.
По-генерален е въпросът ми, който е свързан с високите ни очаквания към Вас лично, защото сте била комисар все пак и въпросът за координацията е доста дименсионален. Искам да задам този въпрос, свързан и с първата тема, но естествено е важен и за втората. Да, хубаво е, че участваме във всички процеси. Но това, което и на мене ми липсва, повтарям се донякъде с господин Вигенин, е активната ни роля. Именно активната ни роля – къде търсим уникалното стратегическо предимство за България.
Казвам това съвсем добронамерено, защото изявявам и готовност от името на нашата парламентарна група да участвам в тези процеси, стига да има ясни механизми за координация и те да бъдат двустранни. Дори темата за Шенген. А целта е ясна. Не мисля, че има и една парламентарна група, която да не е съгласна с нея.
А каква е стратегията и с какви тактики ние разполагаме и като правителство, и като национални парламенти, дори като членове на Европейския парламент, с който ние като парламентарни групи сме свързани, ми се струва, че никак не са маловажни. Именно там имаме нужда от съвсем ясен механизъм за координация, а не просто добро желание да направим това нещо.
Като добър пример бих дал министър Митов, с който примерно делегация „Средиземноморието” успяваме много добре да синхронизираме позициите, така че да изразим наистина една държавна позиция в крайна сметка. Да не говорим за огромния потенциал, който ние имаме като политически семейства и участието им в тях, дори на двустранно ниво, дори, ако искате, на персонално ниво да защитаваме националния интерес, разбира се, в рамките на една синхронизирана консолидирана позиция.
Това не са въпроси, които сега за пет или за петнадесет минути можем сега да разискваме. Но наистина очаквам в бъдеще да видим нещо сериозно, написано, направено, което ние също да подкрепим и в което ние да участваме, стига да има желание, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това, което ви казах за общите послания по отношение на Шенген, разбира се, веднага ще го изпратим. Това не е нищо по-различно от това, което всички ние знаем и повтаряме. Ако има нужда, разбира се, от такава базисна информация, ще го направя с най-голямо удоволствие.
Използвам случая да ви кажа, че във всеки един момент, в който вашата парламентарна група иска да ме покани, ще го направя с голямо желание, за да обясня стъпка по стъпка и да отговоря на всичките ви въпроси.
Да не останете с впечатление, че не искаме да ползваме латвийския опит. Става въпрос, че ако има някой от Министерството на финансите, който е поканен да отиде в работна група в Министерството на финансите в Латвия, те не си говорят помежду си на английски език. Документите им не са на английски. Става въпрос да се отиде за няколко месеца там. Иначе естествено, че ползването на трите основни работни езика е облекчение.
Да изпратим и в министерството в Естония, ще е много трудно. Трябва да има някой, който да превежда.
Последната работна група – петата работна група, е свързана с приоритетите на българското председателство. Не сме започнали още работа по нея. Вижте как излязоха темите, свързани с антитероризма. Нека още малко да напредне времето. Вие знаете, че се планира на тройка. Ние всъщност сме последни в тази тройка. Ще го направим заедно с Естония и с Великобритания. Сигурна съм, че вътрешният пазар ще присъства, сигурна съм, че дигитализацията ще присъства, защото това просто е петгодишният план на Европейския съюз. И моето предположение е, че сигурността и развитието на бившия трети стълб – Правосъдие и вътрешен ред, ще бъде също много силно застъпен.
Аз лично бих работила в тази посока. Но нека малко повече да напредне времето, за да можем да направим наистина информиран избор.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Съвсем накратко, за да не остана наполовина разбран. Не говоря наистина за базови послания. Говоря за съвсем ясна стратегия и тактика и то институционално която да синхронизираме. Влязох персонално както сме в парламентарната група. Убеден съм, че и колегите от Комисията за външна политика и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове са на това мнение.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Кунева, да Ви благодарим за участието в днешното заседание. И да очакваме бъдещи срещи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И аз ви благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги от Комисията за външна политика, благодаря и на вас за участието в заседанието. Продължаваме с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам да ви кажа и аз няколко думи и да ви помоля за следното, предвид натоварения график на министрите днес – те всички имаха ангажираност до 16,30 часа предвид удължаването на заседанието. Господин Дончев за съжаление не може да присъства. Искам да ви предложа да отложим този наш блиц-контрол с министър Дончев. Разбрахме се и с него. Другия път ще отдели повече време, за да можем да си зададем всички въпроси. Но все пак искам и вашето съгласие за това отлагане.
Който от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е съгласен да отложим това изслушване за другия път, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Благодаря Ви, господин Дончев. Съжалявам, че Ви накарахме малко да почакате, но мисля, че и за Вас беше информативно да послушате заседанието.
Към членовете на комисията имам още една молба. Бих ви помолил да участвате утре от 10 часа в зала „Запад” на среща с грузинската делегация. Благодаря ви предварително.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
(Джема Грозданова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
На 25 февруари 2015 г. от 15,20 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на заместник-министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева и на министъра на външните работи Даниел Митов относно взаимодействието на българското правителство с латвийското председателство в рамките на програмата на „Тройката” на Съвета на ЕС. Представяне на информация относно създаването на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС в периода юли – декември 2018 година. (Съвместно с Комисията по външна политика).
2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Даниел Митов – министър на външните работи.
Заседанието беше открито в 15,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията по външна политика Джема Грозданова.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам съвместното заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам на вашето внимание проекта за дневен ред:
1.Изслушване на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева и на министъра на външните работи Даниел Митов относно взаимодействие на българското правителство с латвийското председателство в рамките на програмата на Тройката на Съвета на европейския съюз. Представяне на информация относно създаване на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз за периода юли – декември 2018 г.
И за двете комисии има и точка 2 – Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ МЕГЛЕНА КУНЕВА И НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТИЕ РАБОТИ ДАНИЕЛ МИТОВ ОТНОСНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО С ЛАТВИЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМАТА НА ТРОЙКАТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ И ЕТАПИТЕ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДСТОЯЩОТО БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА ЮЛИ – ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
По тази точка наши гости са:
Меглена Кунева – вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Даниел Митов – министър на външните работи.
Уважаеми гости, кой пръв желае думата? Госпожо Кунева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Тъй като ние направихме едно много полезно заседание под Ваше председателство с латвийския посланик, аз няма детайлно да се спирам на това. Добре са го измислили, добре звучи, включително и като кратки изразни фрази – Конкурентноспособна Европа, Цифрова Европа и Ангажирана Европа, трите основни приоритета на латвийското председателство.
Както знаем, това са отдавна мислени, дългосрочно мислени приоритети. Всъщност това, че гледаме нещата както са днес, без съмнение основната тежест на усилията е свързана с борбата с тероризма и сигурността на Европа.
Ако искаме да поддържаме четирите основни свободи и особено свободното движение на хора, без съмнение сигурността в Европа трябва да бъде на много високо ниво. Има какво да се прави в общностен план, има какво да се прави и страна по страна.
Понеже предполагам, че са по-известни тези основни приоритети, вече веднъж сме ги разглеждали с вашата комисия, искам да обърна внимание на няколко инициативи, които на мене ми се струват особено интересни за България.
Най-напред по Конкурентноспособна Европа. Новото предложение на комисаря по финансови услуги е да се направи capital market union, тоест един съюз, който ще даде възможност извън базовите инструменти и през капиталови инструменти малките и средни предприятия – това изрично е записано в неговото предложение – да имат достъп и до други финансови механизми.
Според мене това е много важно, защото ние трябва да си дадем сметка къде е България. Ние не сме с особено развит капиталов пазар. И ако искаме да се включим в поредното нещо, което носи името „съюз”, както е Енергийният съюз, както е Дигиталният съюз, както е Капиталовият съюз, ние трябва да го развиваме много силно като национален приоритет, за да не се уголемява разстоянието между страни като Великобритания например, където всъщност е професионалността на комисаря, и нас.
Това е много сериозна задача, но тя е свързана с конкурентоспособността и е много важна.
За Цифрова Европа може би трябва да ви кажа, че комисарят, който е отговорен за тази част от политиката, ще бъде в България през март. Ние планираме да направим публична лекция. Смятам, че присъствието на двете комисии ще бъде истински добро.
Предизвикателство пред Цифрова Европа в момента според мене е и защитата на личните данни и борбата с тероризма. Защото дигиталният пазар е нещо чудесно, но защитата на данните, което е част от цифровия пазар, също е много важно.
По конкурентоспособност. Съзнателно не отварям дума за Плана Юнкер, защото за това може би си струва да проведем едно специално заседание. И ако вие имате такава идея, може би ще го проведем и с Комисията по икономическата политика на парламента, тъй като има много неща, които ние трябва да си изясним и освен това да обсъдим – да обсъдим приоритетите. Ако те са национални, нека наистина да бъдат такива. Аз нямам нищо против с екипи на Министерството на финансите, които всъщност координират предложенията по Плана Юнкер, специално да отделим време.
Ангажирана Европа е много свързана с подкрепата на страните, които водят преговори за членство в Европейския съюз. Така се случи, че през последните седмици има доста посещения и от страна на госпожа Могерини, и от страна на комисаря Хан в страни, близки до нашата, в Босна и Херцеговина и в Сърбия. Според мене това са много положителни сигнали. Защото никой не иска в този тревожен свят да е външна граница на Европейския съюз. Смятам, че политиката, която България винаги е изразявала за подкрепа на нашите съседи, за тяхното членство в Европейския съюз и сега остава непроменена.
Няма да се спирам подробно на напредъка на страните. Но Черна гора напредва добре, със Сърбия и Турция преговорите продължават.
Има една тема за нас, която е много важна от това председателство и това е Шенген. Ако ние напреднем, няма да скрия от вас, че това е изключително трудно. В момента без съмнение се борят две течения в Европейския съюз. Едното е: нека да се затворим. Вчера четох данни от Евробарометър, където в Германия 57 процента от анкетираните на практика са против миграцията. Тоест има една много силна съпротива вече заради опасностите, с които съвременният свят за съжаление ни сблъсква. Има такава съпротива. И когато се чуе, че се разширява, самата дума „разширяване” има различна конотация, много по-различна от тази през 2005 г., когато подписвахме договора, или
Така че е трудно първо, по тази причина, заради общия климат и второ, по една специфична причина за нас самите. И това е, че без директно да е написано, се обсъжда и се обвързва на съвет винаги разширяването ни към Шенген с механизма по правосъдие и вътрешен ред. Това е истината. И всеки път, когато аз настоявам, обяснявам, правя всички възможни аргументи, за да разделя двата процеса, на мене ми се иска да има какво да кажа, че България вече е направила в тази област. Защото всички ние в тази зала сме съгласни, че ние имаме какво да направим.
Тъй че убеждаването върви по две линии. От една страна, не бива да се обвързва, но ние сме направили просто в чисто информативен план. Тези процеси трябва да текат паралелно, за да може някак си да се захранят един с друг.
Шенген ще окаже изключително положително влияние върху страната, първо имиджово. Ние имаме много голяма нужда оттам. Това е свързано и с икономика, и действително с потвърждаване на избраната посока.
Всъщност нека да си помислим какво се случва в момента. През 2007 г. ние се присъединихме. В резултат на това Народното събрание, всички ние сме заети с това да транспонираме законодателство, да правим тези институции, които ще прилагат закона, тоест ние вършим тази работа. Оттам нататък обаче има още няколко присъединявания, с които на практика сме спрели. Това е Еврозоната и Шенген. Тоест всичко това, което е в договора ни, не е постигнато.
Какво бих искала да призова, да помоля всички вас. Това няма как да е въпрос само на една група пряко ангажирани хора, да речем министъра на вътрешните работи, защото това е Шенген, защото това ми е в ресора. Без съмнение Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, всеки един от вас е ангажиран. Искам особено да Ви благодаря на Вас, госпожо председател, защото Вие се ангажирахте пряко, както и на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вие имате изключително силни лостове за въздействие.
Никой не може да устои на общественото мнение в една страна, когато общественото мнение силно настоява за някаква кауза. Това е всъщност най-голямото ни оръжие.
Аз посрещнах с голямо удоволствие това, че господин Станишев и господин Борисов от Брюксел излязоха заедно с такъв сигнал и обещанието, че всеки в своето политическо семейство ще прави необходимото, за да може да се прави повече подкрепа.
Да, това е политически въпрос. Би било изключително късогледо, ако си затворим очите пред факта, че ние всъщност искаме сигурност и никой не може да ни откаже тази сигурност, първо, защото е в договора ни, второ, защото сме готови и такива доказателства има от предишни години. И трето, защото в момента да се откажем от тази форма на солидарност е
За мене има допълнително добавена стойност и това е, че присъединяването продължава и че усилията на България ще бъдат оценени по достойнство. Ние имаме огромна нужда от подобна инжекция на самочувствие, включително и преди българското председателство. Трябва да мислят политически нашите партньори, да се използва като остен – ето, ще ви пуснем в Шенген, ама вие преди това трябва да направите съдебна реформа, ние не сме деца.
Смятам, че ако много ясно дадем такъв сигнал и продължим спешно да вървим по пътя на съдебна реформа, на реформа в правоприлагането, на антикорупция, ще можем наистина да се отърсим от това малко патерналистично отношение към България, с което стига толкова. Не е моментът за това.
Аз по понятни причини влизам в темпо, когато става дума за Шенген. Извинявайте, ако ви казвам познати неща, но смятам, че това наистина е важно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Аз предлагам да разделим двете теми, да завършим по темата за приоритетите на България в Латвийското председателство и Тройката на Съвета на Европейския съюз. Така че, ако господин Митов желае, да заповяда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само нещо да допълня. Ние имаме пред март работна група. Шенген е включен в приоритетите на Латвийското председателство, което е добре. Но през месец март ние имаме разглеждане от работните групи в Съвета и е много важно какво решение ще се вземе. Тоест прозорецът на възможностите буквално е открехнат.
Много се надявам да успеем тази година да постигнем отварянето на една граница. Не искам да създавам излишни надежди и фалшиви надежди. Много е трудна ситуацията, изключително трудна е. Но трябва да кажа, че март месец ще е много важен за нас.
Излишно е да казвам, че с Министерството на външните работи работим много добре заедно и се надявам да имаме наистина успех.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда кратък, защото госпожа Кунева до голяма степен изчерпи това, което можеше да се каже по отношение на приоритетите на Латвийското председателство, както стана ясно - Конкурентноспособна Европа, Цифрова Европа, Ангажирана Европа.
По отношение на първия приоритет – Конкурентноспособна Европа. Основната цел там е да се генерират работни места и икономически растеж на Европейския съюз. Това е ясно.
Естествено споделяме необходимостта от допълнителна работа по инвестиционния план за Европа и от допълнителни усилия за задълбочаване на единния пазар. А практическото прилагане на плана би следвало да гарантира балансирано и справедливо разпределение на ползите в периферните и по-неразвити райони на Европейския съюз, като европейските структурни и инвестиционни фондове също играят важна роля в новата инвестиционна политика. Тук трябва плътно да се работи в сътрудничество с нашите съседи, като идентифицираме проекти и мерки, които заедно да можем да защитим по отношение на финансирането, което ще бъде осигурявано. Това – от една страна.
И второ, председателството ще работи за създаване на Европейския енергиен съюз. Това е заявено много категорично, това напълно съвпада с нашата философия и приоритети, завършването на вътрешния енергиен пазар, развитието на енергийната инфраструктура, свързаността, изпълнението на проекти от общ интерес.
Разбирането на председателството е, че енергийната политика на Европейския съюз следва да се основава на солидарност, доверие и сигурност.
Сред основните приоритети, разбира се, са развитието на необходимата енергийна инфраструктура, интерконекторни връзки на България със съседните страни, развитие на съществуващите газови хранилища, както и изграждане на нови, обновяване и развитие на газопреносните системи, с оглед постигането на диверсификация на енергийните източници и сигурност за доставките.
Тук ще добавя и още нещо. Разбира се, ние ще се стремим всячески да запазим ролята на България като транзитна страна, имам предвид на газ.
Вторият приоритет е Цифрова Европа. Подкрепяме основната цел във втория приоритет на Латвийското председателство, а именно развитието на истинска Цифрова Европа чрез изграждането на единна, по-силна, по-последователна рамка за защита на данните, продължаване на работата по законодателния пакет за телекомуникационния сектор и стартиране на дискусиите по стратегия за единен цифров пазар.
България ще бъде домакин на форума ЮРОТЕК на 4 и 5 юни 2015 г. в София и се надяваме това събитие да се превърне в подходяща платформа за значими предложения и дискусии в сектора на управлението на интернет пространството.
По третия приоритет – Ангажирана Европа няколко думи ще кажа. Госпожа Кунева отдели особено внимание на Шенген, което, разбира се, е от първостепенно значение за нас. Тя спомена някои от другите съюзи, към които трябва да гледаме, като Еврозоната, естествено. Но тук аз бих прибавил и Единния банков надзор, тъй като това е безкрайно важно за нашата банкова система. Да, то си върви заедно с кандидатстването по отношение на Еврозоната.
Разбира се, подкрепяме активно процеса на разширяване на Европейския съюз. За нас това е от жизнено важно значение – да сме наясно, че без стабилен регион, без регион, в който съседните нам държави споделят един и същи дневен ред, едни и същи ценности, една и съща посока на развитие, не можем да разчитаме на регионално развитие, каквото искаме да видим.
Аз току-що се върнах от Тирана, от неформална среща на министрите на PSUE. България ще поеме председателството на организацията през лятото, а тя, както знаете, е много важен инструмент за постигането на някаква синергия и синхрон вътре в Общността, която оформя нашия регион.
Приехме декларация, която не само осъжда проявите на тероризъм и подкрепя битката срещу така наречената „Ислямска държава”, но и тепърва трябва да се набелязват мерки за това регионът да бъде много по-ангажиран в борбата срещу проявите на тероризъм, срещу така наречения феномен „Чуждестранни бойци”, срещу делегитимирането на идеологията на EDU и, разбира се, по възможност, доколкото такива феномени съществуват в региона, пресичане на всякакви финансови потоци, които облагодетелстват така наречената „Ислямска държава” .
В регионален план това е важно, ние знаем защо. И то е свързано с общата европейска сигурност. Свързано е обаче с темата за Шенген. Аз затова го споменавам в тази рамка. Защото един от основните ни аргументи по отношение на Шенген е достъпът и то пълният достъп до информационната система на Шенген. Без пълен достъп до нея ние не можем активно да работим с нашите партньори по отношение на чуждестранните бойци и по отношение на обмен на информация, за това какви опасности евентуално могат да се очакват и съществуват.
На това ми се иска да обърна внимание. Разбира се, оттук нататък можем да говорим и повече.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, имате думата за въпроси и коментари по първата част от изслушването. Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо заместник министър-председател, господин министър! Аз искам да попитам, понеже чух, че приоритет ще бъде и разширяването на Европейския съюз – посока запад и най-вероятно юг, ние от Патриотичния фронт смятаме, че България за момента не трябва да работи за разширяване на Европейския съюз със страни като Сърбия, Македония и най-малко Турция. Още повече в Народното събрание отлежава подписка от повече от 330 хил. български граждани, които искат референдум по повод присъединяването на Турция към Европейския съюз.
Смятате ли да бъде заложено това и като приоритет, което да даде време за българското председателство? Благодаря.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: По отношение на Западните Балкани като цяло, разбира се, подходът към отделните държави трябва да е различен. Когато говорим за Македония, ясно е, че без да изчистим въпроса за добросъседските отношения, няма да има как ние да продължим процеса.
Разбира се, разговори в тази посока се водят. Ние сме изключително притеснени от последните развития на вътрешно-политическата ситуация в Македония. Неотдавна, тоест буквално преди няколко дни се проведе поредната среща между експертните групи от страна на Българското Министерство на външните работи и Външното министерство на Република Македония по Договора за добросъседство. Трябва да си кажем, че различията остават.
Сега ще направим анализ къде евентуално виждаме моменти, в които може да се постигне някакъв пробив. Но преговорите ще бъдат тежки и ще продължават.
За съжаление делегитимацията на опозицията в Македония, неучастието й в заседанията на парламента не ни дава голяма надежда, че дори да се постигне някакво споразумение и да се подпише договор, този договор ще може да бъде ратифициран и да има легитимността, която искаме да има. Той може да бъде ратифициран, обаче когато няма опозиция в парламента, има проблем.
Затова ние естествено продължаваме да държим на македонското членство в евроатлантическите структури, но то минава през определена заявена ясна политическа воля за добросъседство с България.
По отношение на Сърбия. Вие знаете, аз миналия път го казах при друг разговор в малко по-различен формат. В Сърбия има какво да се постигне. Ние можем да помогнем много. Една от основните теми – тя не стои обаче само пред България, е Сърбия постепенно да започне да формира политика, която да е в синхрон с общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Това се обсъжда на Съвет „Външни работи”, това се обсъжда във всички разговори по отношение на разширяването. То може да се забави и ще се забави, разбира се. вие знаете, че ясен хоризонт за момента по отношение на разширяването няма.
Но така или иначе процесът продължава и съответните държави трябва да бъдат стимулирани да вървят по пътя на реформите и по пътя на интеграция в Европейския съюз. Но трябва да се пази ентусиазмът от тях.
И аз затова много пъти съм призовавал, и не само аз, да има по-голямо присъствие, по-силно присъствие на хора от европейските институции, както и на държавите членки, които да прибавят към енергията и към стимула тези държави да продължават по пътя на реформите.
За Турция. Когато си говорим за Турция, трябва да знаем, че това е много-много сложен въпрос. Членството на Турция в Европейския съюз е много далечно, евентуално ако има перспектива за такова. Напоследък дори виждаме как самата Турция, без изказвания на свои легитимни говорители, изказва известен скептицизъм изобщо по отношение на бъдещата си европейска интеграция. Затова там разговорът не мисля, че протича с интензивността, с която протичаше преди години. Това ще кажа по тази тема.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин министър. Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо председател. Благодаря за изложенията, госпожо Кунева и господин Митов.
Като коментар ще кажа следното. Споделям естествено усилията, които полагате за присъединяването на България към Шенген. Честно казано, струва ми се, че малко повече усилия трябва да се насочат по отношение на работата със страните, които продължават да изпитват скептицизъм по отношение на нашето членство, може би малко по-малко в органите на Европейския съюз. Не че едното трябва да е за сметка на другото.
Пак казвам, струва ми се, че поне до този момент основните ви усилия са в Брюксел и по-малко по отношение на конкретните страни кандидати, които са скептични по отношение на България.
Аз очаквах малко по-детайлно да говорите не толкова за това какви са приоритетите на Латвийското председателство и съответно на Европейския съюз в предстоящите месеци, а малко повече за това как България се вписва в тях и къде България вижда своя интерес в тези приоритети.
Безспорно много е ключова темата за икономическия растеж и стабилната фискална политика. Но в същото време аз имам опасенията, че на практика в България се случва обратното не като отглас от досегашната дискусия. За 45 плюс още 5 минути финансовият министър нито веднъж не спомена думата „икономически растеж”. Тоест няма как ние да сме ефективни и да използваме предимствата на европейските приоритети, ако тук българското правителство не прави достатъчно и не мисли по тази проблематика – икономически растеж, създаване на работни места.
Еврозоната, към която, както казахте, е още една от темите, по които България един ден вероятно ще се присъедини. Но с това, което се случва в момента, на практика ние се отдалечаваме и от Еврозоната.
Все пак има две теми, по които се работи много активно в рамките на Европейския съюз. И бих искал да кажете, госпожо Кунева, все пак по тях България по какъв начин участва.
Във връзка със създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции аз съм съгласен, че ние е хубаво да коментираме в повече подробности в един момент. Но доколкото предстои работата законодателната рамка да се финализира до средата на годината, как България участва в този процес, има ли своите предложения по това?
И втората тема е трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство, по което също има желание за ускоряване на преговорите. Имаше откъслечни дебати в парламента по тази проблематика. Но можете ли да кажете нещо повече по този въпрос – кои са въпросите, по които България има своите притеснения и как участва в представянето на българските позиции по тях?
И накрая един коментар, може би не толкова като въпрос. Но понеже господин Митов спомена, че ще работим за това България да остане транзитна страна по отношение на газовите доставки, да кажа, че днес беше приета стратегия за създаване на енергиен съюз, в която приоритет е запазването на Украйна като транзитна страна. Не видях някъде да се споменава България, може би грешката е моя.
Но смятам, че по тези въпроси ние по-малко трябва да си мълчим и по-остро да ги поставяме. Защото нали разбирате, че колкото повече усилия се хвърлят Украйна да остане транзитна страна, толкова по-малка е вероятността България да бъде такава. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Малко като отзвук от предишния въпрос на колегата от Патриотичния фронт ще кажа само едно изречение. Ние имаме интерес страните, с които имаме проблеми, да са около масата на преговорите, защото тогава можем да разрешим откритите въпроси. Ако не са, няма как да ги поставим.
Иначе по отношение на референдума човек минава по моста, когато стигне реката. Не можем да имаме обаче референдум за една страна, а да нямаме референдум за друга. Тоест трябва да имаме еднакъв подход за всички страни, изобщо за разширяването.
Господин Вигенин, прав сте, че започнахме с Брюксел, но не спряхме дотам. Всъщност ние сме разпространили до всички страни членки нонпейпър, в който се излагат аргументите на България. Ключово значение има Германия, разбира се, и това беше първата страна, с която започнахме.
Да, при всички посещения на министри, особено на министрите на външните работи, на министрите на вътрешните работи и на министрите на правосъдието - моят колега господин Иванов в момента е в Лондон – съм помолила да поставят този въпрос. Най-добре естествено е да се поставя като национален приоритет, за който казах, и да се поставя при всяко посещение на премиера.
Разчитам много и на посещения, които има в България, както ще има сега на министър Щайнмайер, за да можем да поставим силно своя казус.
Страните, които трябва да се преодолеят, са със сигурност четири. Понякога могат да се прибавят още две,но четири страни са много важни. Аз нямам нищо против да споделя с вас план и ще бъде много добре, ако вие дадете рамо като парламентаристи специално в тези страни. Ако имате идея да се срещнете и да разговаряте в Бундестага по въпроса за българското членство, уверявам ви, че имаме наистина много силен комплект от документи, който веднага ще бъде представен. Днес впрочем говорих и с президента, който ще пътува до Брюксел, ще се види с председателя на Съвета, с Доналд Туск и също ще използваме да засилим нашия глас и през това посещение българските усилия.
По въпроса за фонда, за който вие говорите, още няма законодателно предложение. В момента, в който то стане факт и се внесе в Съвета, разбира се, позициите можем да ги обсъдим и тук. Те ще се говорят от Министерството на финансите, защото то координира планът „Юнкер”, но всичко ще минава през Съвета по европейски въпроси, който аз председателствам, и през българското правителство.
Високо бих оценила вашия интерес. Ако си направих уговорка за среща всеки месец, за да докладваме какво се случва и да взимаме вашето мнение, аз обратно ще го върна и в Съвета по европейските въпроси. Впрочем, вие сте абсолютно поканени да присъствате на Съвета и винаги, когато се гледат българските позиции. Той се провежда всеки понеделник от 13 часа в сградата на Министерския съвет. За мене няма нищо по-добро да имаме и вашата подкрепа.
По повод на TTIP. Те са няколко невралгични въпроса. Аз мисля, че никъде няма подаване на въпросите, които са чувствителни за повечето европейски, примерно генно модифицираните организми, присъствието на нанотехнологиите, изследването на шистов газ. И това, което последно беше най-важно е подсъдността. Тогава, когато има спор между компании дали е осигурена правна защита на европейските компании – да, това е направено, това е много важно, подчертано е и в залата в Европейския парламент.
Най-интересни са тези изследвания, които всъщност доказват ползите за европейската икономика. Смятам, че трябва да се концентрираме около тях. Хубаво би било, ако българска институция направи такова изследване за нашата икономика, какво бихме спечелили.
Впрочем, искам да ви обърна внимание, че ние и сега имаме търговско споразумение със Съединените щати, просто то е двустранно, тоест, има го. Тъй че трябва с разум и спокойствие да напредваме вече като Европейски съюз, облягайки се и на опита, който имаме с двустранното търговско споразумение със Съединените щати.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги, по тази тема?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Мога ли да добавя нещо, госпожо председател?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: По отношение на факта, че трябва да се отделя сериозно внимание на отделните държави – членки на Европейския съюз, а не само на Брюксел, тук сте абсолютно прав. Аз мисля обаче, че ние това го правим. Със сигурност можем да го правим и още по-добре. Ненапразно месец и половина след моето посещение, а и преди това при посещението на премиера в Германия, министър Щайнмайер ще дойде в България, тоест този тип двустранен разговор по отношение на много въпроси, включително и Шенген, съществува. Германия е една от най-ключовите държави. Същото важи и за Франция, разбира се, и за други страни. Това е едно.
Второ. Икономическият растеж, създаването на работни места, Еврозоната е безкрайно важен елемент. Като тук трябва много сериозна координация както с Румъния, така и с Гърция. Защото идентифицирането на проекти, които са от общ интерес, от регионален интерес, защитата им заедно пред Европейската комисия, включването им в инвестиционния план за Европа по този начин тежи много повече, отколкото ако България самостоятелно се опитва да свърши нещо полезно. Колкото и полезно да е то, то трябва да е малко по-добре подкрепено и интегрирано в рамките на региона.
Ненапразно бяхме в Румъния току-що. Подготвяме междуправителствено заседание, част от този тип координация.
По отношение на България като транзитна страна, тя и сега е транзитна страна. Минавайки през Украйна, съответните количества газ се преразпределят. Вие това го знаете чудесно. Това е стремежът в случая – поне да се запази България като транзитна страна на нивото, на което е. Ако можем, разбира се, да увеличим значението на България в това отношение, ще го направим и трябва да се прави. Това само исках да кажа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин министър. За да обобщим приоритетите на България в рамките на Латвийското председателство, да Ви разбираме ли, че присъединяването към Шенген и отварянето на поне една граница е наш основен приоритет в рамките на този период, имам предвид юли 2015 г. Потвърждавате ли тази теза?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Разбира се, че е приоритет. Естествено на България трябва да й се даде политически сигнал, трябва да й се даде малко самочувствие. Това, от една страна.
От друга страна, за включването ни в Шенген, както споменах и по-рано, е безкрайно важна общата борба срещу феномените на тероризма, които се появяват в последно време, особено когато става въпрос за така наречените чуждестранни бойци. Там достъпът до информационната система на Шенген е безкрайно важен. И това е много солиден аргумент. Още повече ние сме изпълнили всички технически критерии и като държава – външна граница на Европейския съюз се справяме до момента безпогрешно. Хайде, да не е безпогрешно, но достатъчно добре, за да трябва това да бъде оценено.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Господин Етем, заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател. Моят въпрос е свързан с предходния въпрос, който зададе колегата. Господин министър, Вие в лично качество ли изказахте това мнение или като становище на кабинета, който представлявате? Защото сам ще се съгласите, изказаното от министър-председателя и от правителството в медийното пространство, и в различни форуми, особено в частта за страните, които са съседни на България – тук визирам Македония, Сърбия и Турция, винаги е било в подкрепа за тяхната европейска интеграция. Доколкото Вие споделихте, Вие се съмнявате в едно такова нещо и изказахте съвсем противоречиво мнение. Ако можете да ми обясните само в частта за Република Турция, която, доколкото аз знам, е един ефективен кандидат член на Европейския съюз. Тоест ние отваряме вратата за един наш съсед или…?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Вижте, аз мисля, че достатъчно ясно казах, че европейската интеграция на нашите съседи по отношение особено на Западните Балкани не подлежи на никакъв спор. Ние ги подкрепяме и имаме доброто желание да помагаме на нашите съседи да вървят по пътя на европейската интеграция. Мисля, че това беше пределно ясно казано. Има обаче условия по пътя. И тези условия ви ги казах. Аз не знам какво точно не разбрахте.
По отношение на Република Турция вие знаете, че там си има обща европейска позиция за това кога Турция може евентуално да започне преговори. Вие знаете критиките, които има Европейския съюз към Турция в момента, особено по отношение свободата на словото. Знаете също така и реакциите на турското правителство. Позицията си остава непроменена в това отношение, но аз изразих някакви притеснения относно последната динамика на събитията. Нищо повече.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, нека да преминем към втората част от точката – представяне на информация относно създаването на координационен механизъм и етапите за подготовка на предстоящото българско председателство. Да ни дадете малко повече информация как върви процесът. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Тази седмица ми е по-лесно да направя тази информация, защото в понеделник направихме Съвет по европейските въпроси, в който разпределихме задачите съвсем конкретно между министерствата. Направени са пет работни групи. Трябва да се приеме и от Министерския съвет, но първата крачка е направена. Днес всъщност щяха да се приемат, ако не беше отложен Министерският съвет.
Най-важното нещо, с което започваме сега, е административният капацитет. Всъщност това е, което ще остане в държавата. Това ,че можем да направим един път или да реновираме една сграда – това са неща, които минават и заминават. Но това, което се вложи у хората и това, което ще разшири знанията на българската администрация, наистина ще остане.
Имаме срок, в който министерствата ще кажат за всяка работна група колко хора ще са им необходими. Министерството на икономиката е с най-много работни групи. След това следва Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите. Тези хора трябва да минат на обучение, трябва да си направят конкурси, за да може да се назначат нови служители. Трябва да се измисли начинът, по който те ще бъдат задържани, така да се каже, поне до 2019 г., а не ако намерят по-добра работа примерно през 2017 г., да решат да напуснат. Това са детайли, но всъщност те са много важни.
За логистиката, за мястото, където ще се провежда, нямам все още готово решение, което да ви предложа. Предпочитам да го обсъдим най-напред с кабинета, да видим дали ще бъде само в един град, дали ще бъде извън София, дали ще има неформални и информални срещи. Въпросът до голяма степен е до пари. Засега бюджетът не е отделил и за тази година нямаме нито един лев, свързан с председателството.
Има една комуникационна стратегия, която споделяме с министъра на външните работи. Аз смятам тези пари, които са за комуникиране на европейските политики, всъщност да отидат за трениране на администрацията. Мисля, че това ще бъде добро.
Във всеки случай друг начин няма, за да може да се направят обучения. Ангажирани са Дипломатическият институт на Министерството на външните работи и Институтът по публична администрация. Но това няма да е достатъчно, разбира се.
Позволете да ви запозная само с първоначалната подготовка - от месец септември 2015 г.,
- активна база на подготовка – 2015 – юни 2018 г.
- осъществяване на председателството – юли – декември 2018 г.
- и период на заключителни действия – януари – юли 2019 г.
Добрата новина е, че ние ще приключваме цикъла, което означава ,че ще можем да се отчетем, дай боже, с повече директиви, които ще приключат по време на нашето председателство. Тъкмо заради това трябва обезателно да се тренират нашите ръководители на работни групи в това как се водят преговори. А това никак не е лесна задача.
Имаме покана от няколко страни, където можем да изпратим наши експерти. Там, където не е някой от големите, популярни езици, разбира се, би било трудно. Не можем да изпратим в Латвия, защото няма как, този език не е толкова разпространен и не се владее.
Мога ли да ви помоля да ми зададете на мене въпросите…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Знам, че трябва да тръгнете по-рано. Всички бързат.
Искам да Ви попитам ще бъде ли отправена покана към администрацията на Народното събрание за участие в тези работни групи в някаква форма? Защото смятаме, че имаме нужда да участваме и ние в тази работа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да. Мисля, че колегите от моя екип са тук. Ще ви изпратя всички материали и ще кажете къде вие имате също своята област на действие, където никой не може да ви замести. Разбира се, че ще се присъедини администрацията на Народното събрание към обучението. Това мисля, че е най-важното.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Очакваме тази информация по имейла на комисиите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Веднага ще го направим.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате ли въпроси, колеги, за да може и господин Дончев да се включи в заседанието? Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Госпожо Кунева въпросът ми и по-скоро коментар е насочен към Вас.
За работните езици и Латвия някак си не съм съгласен. Наистина майчиният език там не е толкова разпространен, но хората, които са били ангажирани в председателството, сигурно владеят един от трите работни езика, най-често английски.
По-генерален е въпросът ми, който е свързан с високите ни очаквания към Вас лично, защото сте била комисар все пак и въпросът за координацията е доста дименсионален. Искам да задам този въпрос, свързан и с първата тема, но естествено е важен и за втората. Да, хубаво е, че участваме във всички процеси. Но това, което и на мене ми липсва, повтарям се донякъде с господин Вигенин, е активната ни роля. Именно активната ни роля – къде търсим уникалното стратегическо предимство за България.
Казвам това съвсем добронамерено, защото изявявам и готовност от името на нашата парламентарна група да участвам в тези процеси, стига да има ясни механизми за координация и те да бъдат двустранни. Дори темата за Шенген. А целта е ясна. Не мисля, че има и една парламентарна група, която да не е съгласна с нея.
А каква е стратегията и с какви тактики ние разполагаме и като правителство, и като национални парламенти, дори като членове на Европейския парламент, с който ние като парламентарни групи сме свързани, ми се струва, че никак не са маловажни. Именно там имаме нужда от съвсем ясен механизъм за координация, а не просто добро желание да направим това нещо.
Като добър пример бих дал министър Митов, с който примерно делегация „Средиземноморието” успяваме много добре да синхронизираме позициите, така че да изразим наистина една държавна позиция в крайна сметка. Да не говорим за огромния потенциал, който ние имаме като политически семейства и участието им в тях, дори на двустранно ниво, дори, ако искате, на персонално ниво да защитаваме националния интерес, разбира се, в рамките на една синхронизирана консолидирана позиция.
Това не са въпроси, които сега за пет или за петнадесет минути можем сега да разискваме. Но наистина очаквам в бъдеще да видим нещо сериозно, написано, направено, което ние също да подкрепим и в което ние да участваме, стига да има желание, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това, което ви казах за общите послания по отношение на Шенген, разбира се, веднага ще го изпратим. Това не е нищо по-различно от това, което всички ние знаем и повтаряме. Ако има нужда, разбира се, от такава базисна информация, ще го направя с най-голямо удоволствие.
Използвам случая да ви кажа, че във всеки един момент, в който вашата парламентарна група иска да ме покани, ще го направя с голямо желание, за да обясня стъпка по стъпка и да отговоря на всичките ви въпроси.
Да не останете с впечатление, че не искаме да ползваме латвийския опит. Става въпрос, че ако има някой от Министерството на финансите, който е поканен да отиде в работна група в Министерството на финансите в Латвия, те не си говорят помежду си на английски език. Документите им не са на английски. Става въпрос да се отиде за няколко месеца там. Иначе естествено, че ползването на трите основни работни езика е облекчение.
Да изпратим и в министерството в Естония, ще е много трудно. Трябва да има някой, който да превежда.
Последната работна група – петата работна група, е свързана с приоритетите на българското председателство. Не сме започнали още работа по нея. Вижте как излязоха темите, свързани с антитероризма. Нека още малко да напредне времето. Вие знаете, че се планира на тройка. Ние всъщност сме последни в тази тройка. Ще го направим заедно с Естония и с Великобритания. Сигурна съм, че вътрешният пазар ще присъства, сигурна съм, че дигитализацията ще присъства, защото това просто е петгодишният план на Европейския съюз. И моето предположение е, че сигурността и развитието на бившия трети стълб – Правосъдие и вътрешен ред, ще бъде също много силно застъпен.
Аз лично бих работила в тази посока. Но нека малко повече да напредне времето, за да можем да направим наистина информиран избор.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Съвсем накратко, за да не остана наполовина разбран. Не говоря наистина за базови послания. Говоря за съвсем ясна стратегия и тактика и то институционално която да синхронизираме. Влязох персонално както сме в парламентарната група. Убеден съм, че и колегите от Комисията за външна политика и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове са на това мнение.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Кунева, да Ви благодарим за участието в днешното заседание. И да очакваме бъдещи срещи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И аз ви благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги от Комисията за външна политика, благодаря и на вас за участието в заседанието. Продължаваме с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам да ви кажа и аз няколко думи и да ви помоля за следното, предвид натоварения график на министрите днес – те всички имаха ангажираност до 16,30 часа предвид удължаването на заседанието. Господин Дончев за съжаление не може да присъства. Искам да ви предложа да отложим този наш блиц-контрол с министър Дончев. Разбрахме се и с него. Другия път ще отдели повече време, за да можем да си зададем всички въпроси. Но все пак искам и вашето съгласие за това отлагане.
Който от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е съгласен да отложим това изслушване за другия път, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Благодаря Ви, господин Дончев. Съжалявам, че Ви накарахме малко да почакате, но мисля, че и за Вас беше информативно да послушате заседанието.
Към членовете на комисията имам още една молба. Бих ви помолил да участвате утре от 10 часа в зала „Запад” на среща с грузинската делегация. Благодаря ви предварително.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
(Джема Грозданова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
