П Р О Т О К О Л № 8/18.02.2015 г.

---

На 18 февруари 2015 г. от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21.01.2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, №502-01-15, внесен от Министерския съвет на 09.02.2015 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 21.01.2015 г.

4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ на 07.11.2014 г.

На заседанието присъстваха:
Карина Караиванова – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Анна Андонова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Петя Никифорова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби” в дирекция „Правна” на Комисията за финансов надзор
Веселина Мандаджиева– Началник отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”, КФН
Десислава Димитрова – главен eксперт в отдел „ИППЦК”, УПРАВЛЕНИЕ „НИД”, КФН
Светлана Кьосева – главен eксперт в отдел „ИППЦК” , УПРАВЛЕНИЕ „НИД”, КФН
Методи Методиев – началник отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Соня Димитрова – главен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика в Министерството на финансите
Красимир Симонски – изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС)
Николай Петров – директор на дирекция „Информационни системи” в ЕСМИС
Свилена Бориславова – юрисконсулт в ЕСМИС.
На заседанието присъстват и народните представители Волен Сидеров и Тунджер Кърджалиев.

Заседанието бе открито в 15,30 часа и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, виждам, че имаме необходимия кворум за провеждането на заседанието. Затова предлагам в работен порядък да преминем към дневния ред.
Всички сте запознати с така представения дневен ред на днешното заседание. А той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 21.01.2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, №502-01-15, внесен от Министерския съвет на 09.02.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 21.01.2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ на 07.11.2014 г.
Предлагам, ако нямате нещо да добавите, да го гласуваме. Който е съгласен да приемем този дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме направо към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 502-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.01.2015 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Карина Караиванова - Ганозова – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Анна Андонова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Петя Никифорова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби” в дирекция „Правна” на Комисията за финансов надзор
Веселина Мандаджиева – Началник отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна” към Комисията за финансов надзор
Десислава Димитрова – главен eксперт в отдел „ИППЦК”, УПРАВЛЕНИЕ „НИД” към Комисията за финансов надзор
Светлана Кьосева – главен eксперт в отдел „ИППЦК” , УПРАВЛЕНИЕ „НИД” към Комисията за финансов надзор.
Това са гостите, които присъстват по тази точка.
Давам думата на госпожа Карина Караиванова – Ганозова да ни запознае накратко какво предвижда законопроектът и накрая да ни каже дали има съгласие с нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Със законопроекта се транспонират изискванията на Закона за пазарите на Директивата, така наречена CRD 4, директивата за капиталовите изисквания.
Размерът на капитала, който инвестиционните посредници трябва да поддържат, не се променя, но е направена редакция на текстовете, които въвеждат капиталовите изисквания, с цел осигуряване на възможност за последващо изпълнение на актовете по прилагането й, които са под формата на регламенти с пряко действие.
Въвеждат се изменения в административно-наказателните разпоредби, като са предвидени допълнителни принудителни административни мерки и административни наказания, произтичащи от директивата.
Това е съвсем накратко. Искам само да обърна внимание, че срокът за транспониране беше 27 януари 2014 година. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: По становището ни имате ли някакви забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАЗДОВА: Нямаме. Приемаме го.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи. Тогава да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем така представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИСКАЛЕН СЪВЕТ И КОРЕКТИВНИ МЕХАНИЗМИ, №502-01-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 09.02.2015 Г.
По тази точка присъстват на днешното заседание:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Методи Методиев – началник отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Соня Димитрова – главен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика в Министерството на финансите.
Отново Министерството на финансите е основната институция, която ще даде своето мнение и становище.
Госпожо Ганозова – имате думата накратко да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Проектът на Закона за фискален съвет и корективни механизми е изготвен в изпълнение на изискването за създаване на независим орган за фискално наблюдение, заложено от Директива № 2011/85 ЕС на Съвета.
Искам да подчертая, че към момента от 28 държави - членки на Европейския съюз само България и Словения все още не са създали своите тези необходими независими фискални
Съвсем накратко, втора глава на законопроекта „Фискален съвет” определя основни цели на новия независим орган, а именно независимо наблюдение, анализ на бюджетната рамка, с оглед поддържане на устойчиви публични финанси, повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии, както и повишаването на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната.
Предвижда се Фискалният съвет да се състои от 5 члена. В това число са заложени изисквания лицата да имат високи нравствени качества, да имат висше икономическо образование, да бъдат с минимална образователна квалификационна степен „магистър” и с не по-малко от десет години професионален опит в областта на икономическия анализ и управление на публичните финанси.
Това е накратко по законопроекта. Ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Ганозова. Колеги, имате думата за въпроси.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Разбирам, че трябва да отговорим на европейските изисквания не само в тази част, а и в много други. И трябва да се замислим дали, изпълнявайки тези задължения, ние не генерираме това, от което искаме да се отървем, а именно голямо количество управленски административен персонал за нашата икономика, която и без това не работи добре, за да може да понесе всичко това.
Освен това аз съм си записал тук, че имаме вече в България действаща Комисия за финансов надзор. Имаме и Бюджетна комисия, която има абсолютно същите функции и която също е независим орган.
Това ми е въпросът – няма ли да се закрие някаква структура, за да се открие тази, която искат от Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Благодаря. Както казах, създаването на Фискален съвет е в резултат на транспониране на директива 2011/85 на Европейския съюз.
Посочените органи имат различни функции от тези, с чиято цел се създава този Фискален съвет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по тази точка? – Не виждам. В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за Фискален съвет, нека да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържал се 1.
Приема се. Госпожо Караиванова, колеги от министерството, благодаря ви за отделеното време. Желая ви успешна работа и хубав ден.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ, № 502-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.01.2015 Г.
По тази точка на днешното заседание присъстват:
Красимир Симонски – изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС)
Николай Петров – директор на дирекция „Информационни системи” в ЕСМИС
Свилена Бориславова – юрисконсулт в ЕСМИС.
Давам ви думата, господин Симонски, да запознаете накратко колегите и комисията с така предложения законопроект и да ми дадете Вашето мнение накратко за становището, с което, надявам се, сте запознати. Имате думата.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да извиня заместник-министър Валери Борисов, който за съжаление се бори с грипа и няма възможност лично да присъства на това заседание. Затова колегите ни помолиха ние да представим мотивите, дотолкова, доколкото Изпълнителна агенция ЕСМИС има пряко отношение към този закон, където основните функции са вменени на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а нашата агенция подпомага министъра, включително и на отговорности по отношение на националния портал за пространствени данни.
Съвсем накратко. Става въпрос за пълно транспониране на така известната директива ИНСПАЕР, директивата за пространствена информация, която е свързана най-вече с околната среда.
Получени са бележки от Европейската комисия по отношение на пълно транспониране на тази директива, която е от 2007 г., и в оригиналния вид на закона от 2010 г., който предлагаме да бъде изменен с тези текстове. На практика в момента правим предложение и текстовете, които предлагаме, всъщност напълно ще транспонират тази директива, съгласно изискванията.
Накратко, те са седем основни области, където се извършват тези промени.
Едната е свързана с техническата възможност за органите на публичната власт, тоест това е свързано най-вече с националния портал за пространствени данни, който е вменен на нашата агенция, съгласно текстовете, които се предлагат. Има други текстове и бележки, които са свързани с ограничения – безпрепятствени и т.н.
Съвсем накратко казвам, че някои от нещата дори се дължат на преводи, на неточно превеждане.
По отношение съдържанието на метаданните също се искат уточнения от Европейската комисия, които ние сме направили съгласно техните бележки.
По отношение на услугите и таксите, свързани с услугите, текстовете също са прецизирани.
По отношение на публичния устав, механизмите за координация, които са в така наречения междуведомствен съвет по пространствени данни и с точно транспониране на някои термини, има някои неща, които също донякъде се дължат на превода.
Това е съвсем накратко.
С предложените промени и с тези текстове ние считаме, че директивата ще бъде изцяло и точно транспонирана, така, както изисква Европейската комисия. Затова предлагам да бъдат приети тези текстове. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за обстоятелственото изложение на така представения законопроект. Господин Симонски, имате ли някакви забележки по нашето становище на комисията?
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Нямаме забележки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за коментари, дискусия, въпроси. Има ли желание? – Не виждам такова.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване законопроект № 502-01-4 за изменение и допълнение на Закона за достъп до пространствени данни, внесен от Министерския съвет.
Гласували: 12 за, против 1, въздържали се няма.
Приема се законопроектът. Благодаря ви за представянето на законопроекта.
Искам само встрани от тази точка, да предадете и на заместник-министъра, че имаме желание да го поканим и него в нашата комисия на един по-късен етап – аз ще ви уведомя своевременно, предвид на това, че Латвия в момента председателства Европейския съюз и на най-високо ниво поставят своя приоритет за единен европейски електронен пазар и ще се работи в тази сфера. Искам да видим ние докъде сме подготвени и какво трябва да се направи от нас като държава наистина да сме в ход и в скорост с останалите държави от Европейския съюз.
Така че ще направим едно изслушване, с което ще разгледаме докъде нашата държава е подготвена за това нещо, как върви електронното управление, електронното правителство, дали имате някакви пречки в тази посока. Така че това ще е един дебат, който ще проведем в нашата комисия на един по-късен етап. Моля да имате готовност, така да се каже.
Благодаря ви още веднъж. Желая ви приятен ден.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Аз ще предам на заместник-министъра тази покана.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 454-01-8, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.10.2014 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 454-01-37, ВНЕСЕН ОТ ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ НА 07.11.2014 Г.
Тъй като и двата законопроекта са с една и съща тематика и област на действие, които засягат изменението и допълнението на Закона за убежището и бежанците, предлагам да чуем и двата законопроекта заедно и съответно да вземем нашето решение като комисия.
Виждам, че господин Сидеров не е тук. Господин Илиян Тодоров от негово име ще представи законопроекта. След това ще изслушаме и господин Кърджалиев и ще вземем нашето становище.
Господин Тодоров, имате думата. заповядайте.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Ще ви запозная с мотивите.
Поради нецелесъобразността на чл. 34 и чл. 39а, в настоящата реалност тези членове създават предпоставки за социално напрежение.
България е най-бедната страна в Европейския съюз и наличието на такъв текст в Закона за убежището и бежанците създава прекомерно натоварване на социалната система. Също така фактът, че това са многочислени семейства от предимно арабски и африкански произход и поради практическата невъзможност да бъде получена вярна, достатъчна и адекватна информация за членовете на семействата, се създава заплаха за националната сигурност, както и за демографския баланс на страната.
В чл. 39, ал. 1, т. 1 – новият текст, който се дописва, изразява смисъла на закона по чл. 11, ал. 2 и е в съответствие с решение на Съвета на Европейския съюз.
Практически сто процента от нахлулите в страната ни имигранти минават през зелената граница, тоест не се регистрират в единствено законовите точки на проникване – граничните контролно-пропускателни пунктове. С това те осъществяват престъпление по смисъла на чл. 279, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, което се наказва със затвор от една до пет години и глоба от 300 лв.
Нещо повече, те влизат със суми, възлизащи на десетки хиляди долари, тоест, осъществява се контрабанда на валута, което също е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс по чл. 251, което се наказва със затвор до шест години и/или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, което се отнема в полза на държавата.
Към януари 2014 г. пришълците вече наброяваха 13 хил. души по данни на Държавната агенция за бежанците и нито един от тях не бе осъден ефективно по горните два члена от Наказателния кодекс.
В рамките на Европейския съюз през декември 2008 г. беше приета директива 2008/115/ЕО за депортиране на нелегалните емигранти, включително и на семейства. На такива емигранти се дава период от седем до тридесет дни да напуснат доброволно страната. Ако откажат, могат да ги задържат до 18 месеца под охрана в общежития, след което да ги депортират принудително в държавата на произход или в трета приемна страна.
В края на 2013 г. Холандия приложи европейската директива имигрантите без документи да бъдат глобявани с по 3800 евро. Те бяха задържани в центрове от затворен тип до 18 месеца, след което бяха принудително експулсирани.
Италия и Малта редовно прибягват до тази възможност. Гърция започна да връща незабавно заловените имигранти, опитващи се да проникнат по воден път през река Еврос.
Ето защо, позовавайки се на европейския опит, ние от АТАКА внасяме промени в настоящето законодателство именно в тази сфера.
Ако ми позволите само да допълня. Четох тук едно становище, не знам на вашата комисия ли е, че приемането на така предложените от АТАКА поправки противоречали на ангажиментите на Република България, произтичащи от директива 2001/55/ ЕО и директива 2003/86/ЕО. Питам: в тази връзка Холандия, Италия, Малта и Гърция нарушават ли евродирективите?
И едно кратко допълнение. Всички видяхме какво се случва и във Франция, и в Дания. Исковете от терористични заплахи като цяло в Европа вече са на доста сериозно високо ниво. Но ние в България трябва да признаем, че държавата ни не разполага с абсолютно никаква разузнавателна информация относно така наречените пристигащи членове на семействата на тези нелегални имигранти. Да, сега идват майки с деца. Но в един момент ние не знаем синовете и съпрузите на тези майки с деца дали пък случайно не са членове на терористични организации, като например на „Ислямска държава” или „Бокохарам”. Ние нямаме абсолютно никаква информация за тях и ги допускаме без никакъв контрол, без никакъв проблем. Другояче казано, сами вкарваме вълка в кошарата.
Ако трябва да погледнем икономическия и финансов резултат от тази за нас от АТАКА грешна политика, трябва да признаем, че от началото на така наречената бежанска криза страната ни е похарчила над 400 млн. лв. Говорим сега за едни многомилиардни кредити, тъй като имало дефицит и сме нямали пари. Но в същото време се оказва, че имаме над 400 млн. лв. да харчим за тези хора.
И само едно предупреждение искам да направя. С времето вие ще установите, че за пореден път сме били прави. През лятото на 2015 г. се очакват на границата с България – Елхово и Грудово, около 250 хиляди бежанци. Говорим за хора не само от Сирия, ами за хора от Афганистан, Сомалия и други държави, които ще окажат един много сериозен натиск над България.
Ако сега не приемем тези промени в законодателството, не знам тогава как ще обясните на българските граждани. Двадесет процента да влязат от тези нелегални емигранти – това са 50 хиляди души. Как ще ги издържаме? Знаем вече плановете – да бъдат настанени в така наречения Триъгълник на смъртта в Бургаска област – Грудово, Елхово, Звездец. Тогава обяснението ще остане само за вас.
Затова молбата ми към вас е наистина да се загрижите за този сериозен проблем. Благодаря ви много.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Тодоров. Господин Кърджалиев, имате думата да представите и Вашия законопроект, а след това ще преминем към дискусия и гласуване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Съдбата на законопроекта, който аз предлагам, е много дълга във времето.
Трябва още в началото да кажа, че корпусът, основата, фундаментът, на базата на който съм предложил този законопроект, е предложен още през 2013 г. от Министерския съвет. Ще ви обясня за какво точно става дума.
Тогава още този първоначален вариант беше посрещнат със сериозен отпор, със сериозни възражения не само от правозащитни организации, а и от Агенцията за закрила на детето, от Върховната касационна прокуратура, от Върховния комисариат за бежанците на ООН, от ЮНЕСКО и т.н.
Поради това обаче, че е хармонизационен, той също имплементира две директиви – директива 2011/95 и директива 2013/33 в българското законодателство с условието на второ четене този законопроект да бъде коригиран, да бъде преведен, за да бъде общоприемлив. С почти пълно единодушие той беше приет на първо четене от Четиридесет и второто Народно събрание.
Само че уговорката беше следната – да се създаде работна експертна група, това са експерти от бежанско право, от страна на най-различни институции. Уверявам ви, броят на хората, които разбират от бежанско право, в България не е чак толкова голям. Тази експертна комисия вследствие на своята дейност трябваше да предложи вече един готов продукт с всичките забележки, на които беше подложен първоначалният вариант.
В тази група влизаха различни експерти от Министерството на вътрешните работи, от Държавната агенция за бежанците. Тук ги имам и поименно – от Върховния административен съд, от Касационна прокуратура, от администрацията на президента, от омбудсмана, от Министерството на труда и социалната политика, от Агенцията за социално подпомагане и т.н., включително и от Комисията за защита от дискриминация, включително от Държавната агенция за закрила на детето и най-вече от Върховния комисариат на Организацията на обединените нации - госпожа Петя Караянева. Тук бяха също така и представители от Българският Хелзинкски комитет, УНИЦЕФ, експерти и референти от Народното събрание и т.н., и т.н.
Това беше един екип от двадесет – двадесет и няколко човека, които в продължение на три месеца заседаваха пет-шест пъти. Тогава Комисията по правата на човека и по жалбите на гражданите беше водеща комисия. И се прие на второ четене един продукт, който беше подкрепен вече с пълно единодушие и нямаше протести към този текст от никоя страна, включително и от тези, които първоначално ви казах.
Не стигна просто време през предния мандат този законопроект да бъде приет. Знаете епопеята на Четиридесет и второто Народно събрание през летните месеци. Аз лично като председател на водеща комисия тогава имам две писма до бившия председател да бъде вкаран на второ четене. Не стигна време. Министър Цветлин Йовчев същото искаше, но така и не остана време.
През месец април 2014 г. имахме въпрос от Европейската комисия защо не е приет този законопроект, защо тези директиви не са имплементирани в българското законодателство.
На 27 ноември 2014 г. новоизбраният комисар с ресор „Миграция, вътрешни работи и гражданство” Димитрис Аврамопулос в свое изказване казва, че всички държави членки трябва да работят за доброто функциониране на системата, за пълното и ефективно транспониране на обща европейска система на убежището и това се сочи като абсолютен приоритет. Той визира, разбира се, тези две директиви. Срокът на едната беше да се приеме в края още на 2013 г., а срокът на другата директива, която е от 2013 г,. изтича през тези месеци, не съм сигурен точно през кой месец, мисля, че през пролетта.
Аз направих следното, преди да внеса този законопроект. Още веднъж ви казвам, това не е мой личен продукт. Аз участвах в хармонизирането на текстовете, защото нямам експертизата да съм експерт по бежанско право. Координирах всички тези усилия на времето и след консултация с бившия вътрешен министър Йордан Бакалов, а след това и с министър Вучков имах няколко разговора, след консултация със стария председател на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, а също с Петя Караянева – върховният комисари за бежанците на ООН, си позволих, за да не похабим труда на толкова много експерти, които се трудиха в продължение на три месеца, да предложа за разглеждане този законопроект самостоятелно.
Тук няма никакви политически пристрастия. Както ви казах, внасям го като бивш председател на Комисията за младежта. По този проект нямаше направено нито едно възражение.
Аз после говорих с всичките тези фактори. По същество и в това Народно събрание този законопроект има странна съдба. Първоначално водеща комисия беше Комисията по вероизповеданията и правата на човека, след това водеща комисия стана Комисията по вътрешна сигурност, а сега последно председателят на Народното събрание Цецка Цачева е решила Комисията по правни въпроси да е водеща комисия. Там законопроектът беше приет, мисля, че само с един глас „въздържал се”.
Иначе по същество накратко ще кажа следното. Както ви казах, две директиви се транспонират, като едната е директива 2011/95/ЕС. Уточняват се стандартите за международна закрила, единния бежански стандарт, условията за субсидиарна закрила, а също се прецизират понятия, съдържанието на думата „закрила” по принцип, основанията за закрила. И не на последно място, водене на производство, прекратяване на производство, основание за отказ и т.н., и т.н.
А що се отнася до втората директива, за нея все още имаме срок, но така или иначе в този законопроект вече става дума за стандарт на живот на хората с такова право, предприема се по-гъвкаво законодателство чрез закона за тях.
Има много интересен и важен момент – компенсаторни мерки за държавата, имайки предвид опазването на обществения ред, сигурността, здравето на гражданите.
Оттук по съвременен начин, изискващ европейски норми, са визирани и положенията, при които може да има ограничение на правото на движение, достъп до ефективно правосъдие и т.н., и т.н.
За финал, защото май прекалих, ще ви кажа само това, че наистина деликатна, специфична е тази материя. Въпреки че се занимавах дълго време с тази материя, аз нямам претенции, че я познавам напълно и съм експерт в тази част. Това е признанието на всички, които ви изредих като експерти.
Този законопроект е открит за предложения. Само преди три дни аз говорих и с парламентарния секретар на вицепремиера Кунева, и със самия министър Вучков и те ми казаха, че по принцип нямат забележки и подкрепят тези текстове, имайки предвид характера на законопроекта.
Уважаеми дами и господа народни представители, този труд трябва да бъде оценен, директивите трябва да бъде приети. Това са главните мотиви, за да внеса този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Ние бяхме поканили колеги от Министерството на вътрешните работи също да изразят своето становище, но виждам, че не са тук, за което аз ви се извинявам и ще си отнеса необходимите критики, а също така и към Министерството на вътрешните работи ще изразя моето мнение от това, че нямаме експертиза от страна на изпълнителната власт и мнение по този законопроект.
От друга страна, с цел да сме абсолютно прозрачни и наистина да не се политиканства в тази комисия, съм изискал становището на Комисията по правните въпроси. Не съм го пуснал до всички вас. Надявам се, че тези, които са имали желание да се запознаят, са се поинтересували Откъслечно мога да ви изчета някои абзаци от това становище, ако имате желание да се запознаете с него, предвид на това, че има някои чувствителни теми.
Постъпили са някои становища – от омбудсмана на Република България, от министъра на образованието и науката, от Държавната агенция за закрила на детето, от Държавната агенция за бежанците и от Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. В представените становища е акцентирано върху противоречието на предлаганите изменения, съотносими към материята на директиви на Европейския съюз и международни актове, които са в сила за Република България. Става въпрос за законопроекта, предложен от господин Волен Сидеров, като е отбелязано, че този законопроект не съответства на директива 2001/55 на Европейския съюз, както и на директива 2003/86 на Европейския съюз относно правото на събиране на семейства, които са част от общата политика на Европейския съюз в областта на убежището.
Представителят на Държавната агенция за бежанците, който също е дал свое мнение в Комисията по правните въпроси – господин Даниел Инджиев, е изразил становище, че приемането на първия законопроект – този на господин Сидеров, би довело до липса на хармонизация с европейското законодателство и същевременно не би могло да допринесе за постигане на целите, които бяха изтъкнати от вносителя. Директно това са цитати от заседанието на Правната комисия.
По отношение на втория законопроект, внесен от господин Кърджалиев, е изразена подкрепа. Законопроектът е изцяло в унисон с приетите законодателни актове на Европейския съюз.
Това са директни цитати на експерти от Агенцията за бежанците. Вие сами можете да се запознаете с тях, ако изявявате желание.
Ако имате въпроси, предлагам да преминем към дискусия. Мисля, че най-важните абзаци от становището на Комисията по правните въпроси ви ги представих. Като пак казвам, в интернет го има и вие сами можете да се запознаете с него. А и аз ще гледам да ви го изпратя веднага след приключване на заседанието.
Колеги, имате думата за мнения, препоръки, съвети, възражения по докладвания законопроект. Заповядайте. Има думата Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Първо, ще взема отношение по законопроекта на политическа партия АТАКА. Искам да кажа, че той в много отношения е рестриктивен и би трябвало да обърнем внимание на това, което колегите предлагат, а именно да се прилага законодателството за лица, които незаконно са прекосили границата на нашата държава. Докато тук, доколкото чувам, се говори за бежанци. Но тези хора не са такива, нямат статут на бежанци.
Аз ще гласувам „въздържал се” по този законопроект. Защото неговото прилагане би трябвало да бъде предшествано от една подготовка за изграждане на такива съоръжения, сгради за постоянно задържане на такива лица, нарушили законите на България. Нашите затвори в момента са препълнени. И ако приемем един такъв закон, просто няма да има къде да ги слагаме тези хора, голяма част от които наистина са извършили престъпни действия.
Имам само една забележка относно законопроекта. Колегите от АТАКА са използвали чужди наименования, което не е редно да се прави в български нормативен акт – на българската река Марица са сложили гръцко име – Еврос. Все пак река Марица си е Марица, както река Струма си е Струма. Как се казва Струма на гръцки? Тя се казва Мюрич. От друга страна е Мерич. Така че наименованията трябва да бъдат такива, както са на български език.
По отношение на предложението на независимия вносител на този законопроект господин Кърджалиев, искам да обърна внимание, че там пък е убягнало едно положение – и наистина това липсва: в края на краищата какво става с тези хора, които са нарушили българските закони? Тук се говори за някакъв стандарт на външни бежанци, след като вътрешните бежанци в страната нямат стандарт. Аз не знам какво отношение ще предизвика това нещо в залата, когато бъде внесен един такъв законопроект.
Разбирам загрижеността за това, че България трябва да отговаря на европейските стандарти по отношение на бежанците. Обаче тук нямаме работа с бежанци.
Имам такава забележка – в това отношение в следващия случай, когато примерно избухне война в Турция и започнат да прииждат бягащи българи от Турция насам, можем да говорим за бежанци. Но сега не можем да говорим за бежанци, няма такова нещо.
Затова ще гласувам „въздържал се” и по двата законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз. Колеги, има ли други желаещи да изразят своето мнение? Госпожа Хубенова, имате думата.
СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА: Уважаеми господин председател, благодаря. Аз си мисля, уважаеми колеги, че по-скоро задачата на нашата комисия е да съблюдава спазването на европейските директиви.
Запозната съм и с двата законопроекта, запозната съм и със становището на нашата комисия, което абсолютно ясно, точно и категорично казва, че законопроектът, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, противоречи на европейското законодателство и на директивите.
Аз съм депутат вече трети мандат и много добре си спомням Четиридесет и второто Народно събрание и законопроекта, за който говори господин Кърджалиев. Мисля, че тук малко назад трябва да отиде политическата ни пристрастност. В крайна сметка ние сме длъжни като членове на Европейския съюз да спазваме европейските директиви. Двадесети юли е твърде близък срок. И мисля, че всички ние, дори да имаме известни забележки по терминологията, по известни други неща, свързани със законопроектите, имаме достатъчно време да внесем между първо и второ четене нашите забележки и да подобрим законопроекта.
Но си мисля, че е много несериозно ние като народни представители с малка експертиза в тази тема да изземваме функциите на тези хора, които се занимават професионално с проблема.
Лично аз, а мисля, че и политическата група на ГЕРБ няма да подкрепим законопроекта, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители, точно заради факта, че той противоречи на европейските директиви.
Ще подкрепим законопроекта, внесен от господин Кърджалиев, с идеята да внесем предложения между първо и второ четене и да направим всичко възможно до 20 юли на настоящата година да бъде приет законопроектът и на второ четене. Защото в крайна сметка България няма нужда в момента от наказателни актове, свързани с транспониране на европейски директиви. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че направените бележки бяха уместни и че всъщност ние трябва да направим оценка на предложените законопроекти, именно тяхното съответствие с европейското законодателство.
Мисля, че становището, което е изготвено към този етап, е наистина много добро и е нормално да се въздържаме от допълнителни оценки. Предлагам дори в протокола да се запише, че ние сме провели гласуване именно във връзка със съответствието на предложените законопроекти с европейските директиви, които са цитирани в тях.
А вече между първо и второ четене ние от парламентарната група, която представлявам, най-вероятно ще направим своите предложения за тези законопроекти, които са подкрепени от народните представители и които отговарят на европейската директива. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други желаещи за изказване? – Не виждам.
Аз също ще направя един много кратък коментар, защото много пъти позволявам, и то в колегиален и добър дух, да си говорим за законопроекти по същество в тази комисия. Мисля, че всички тук осъзнаваме, че наистина нашата конкретна задача е да следим нашето законодателство да не противоречи на това на Европейския съюз. И тук няма много място за дискусия кой какво политическо становище изразява и какво е становището, което изразява дадена политическа група. Затова мисля, че тук имаме чудесно разбирателство помежду си и бързо върви приемането на законопроектите.
Така че наистина уверявам и останалите колеги, че гласуваме точно по тези принципи, а не на основата на политическа пристрастност. Политическите пристрастия ги оставяме за пленарната зала, където всеки има правото си да изрази мнението на своята политическа формация, която представлява.
Нямаме други желаещи да се изкажат. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 454-01-8, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. Който е за този законопроект, нека да гласува.
Имаме един глас от Миглена Александрова, на която й се наложи да излезе. Тя е „за”.
Гласували: за 1 глас, против 6 гласа, въздържали се 6 гласа.
Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 454-01-37, внесен от господин Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря на присъстващите гости. Желая ви хубав ден и успешна работа.
Колеги, с това изчерпихме работата по предложените законопроекти.


Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да направя няколко съобщения към колегите от комисията. Разбира се, ако вие имате нещо да добавите, сега е моментът.
По покана на председателя на Народното събрание на Република България в периода 25 – 27 февруари 2015 г. на официално посещение в нашата страна ще бъде делегация, водена от председателя на парламента на Грузия Н. Пр. Давид Усупашвили. В програмата е предвидено съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на 26 февруари 2015 г. от 10 часа в зала „Запад”. Който има желание, да заповяда. И моят апел към вас е да вземете участие. Аз ще ви изпратя допълнително материалите по пощата.
Още едно съобщение. В нашата комисия са постъпили следните доклади, които са на наше разположение:
Приетата от пленарната сесия на Икономическия и социален съвет на 30 януари 2015 г. резолюция на тема „Основни позиции на Икономическия и социален съвет относно прегледа на изпълнението на стратегията ”Европа 2020” в България и отчетът за изпълнение на политиките и програмите на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” към 31 декември 2014 г. Който има желание, тези материали са на разположение.
Предвид на това, че не са от особен интерес, не съм ги разпечатвал и не съм ги пускал до всички, но който има желание, няма проблем да ги получи.
Някой от вас иска ли да постави въпрос? Изказвания? – Не виждам.
Колеги, благодаря ви за времето, което отделихте. Желая хубав ден на всички и успешна работа.
С това дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието на комисията.

(Закрита в 16,15 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)