П Р О Т О К О Л № 10/11.03.2015 г.

---

На 11 март 2015 г. от 16 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на Годишен доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство пред периода 2007 – 2013 г. и стартирането на новия програмен период 2014 – 2020 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика;
Мария Крумова – директор на дирекция „Мониторинг на средствата на ЕС” – Администрация на Министерския съвет;
Анелия Грозданова – началник отдел „Други инструменти и програми”, дирекция „Мониторинг на средствата на Европейския съюз” – Администрация на Министерския съвет;
Николай Йонов – началник отдел „Програми, финансирани от ЕФРР и КФ на ЕС”, Дирекция „Мониторинг на средствата на Европейския съюз – Администрация на Министерския съвет;
Тома Дончев – член на Сметната палата, ръководител на отделение „Одит на изпълнението и одит на съответствието на средства и фондове от програми на Европейския съюз – Сметната палата;
Таня Константинова – главен одитор, отделение „Одит на изпълнението и одит на съответствието на средства и фондове от програми на Европейския съюз” – Сметна палата;
Христо Христов – ръководител политическа секция, Представителството на Европейската комисия в България;
Леда Шиякова – съветник в Представителството на Европейската комисия в България.

Заседанието беше открито в 16 часа и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, виждам, че вече имаме кворум. Господин Дончев, който държеше да присъства на това заседание, също е при нас.
Предлагам предвид обема на работа, който имаме днес, да открия заседанието. И без това малко закъсня заседанието по обективни причини.
Основната работа, която днес сме включили в дневния ред, е:
1. Разглеждане и приемане на Годишния доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през периода 2007 – 2013 г. и стартирането на новия програмен период 2014 – 2020 г.
2. Разни. В тази точка искам да ви запозная с някои предстоящи събития и инициативи.
Имате ли някакви възражения или нещо да добавите към дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ПРЕЗ ПЕРИОДА 2007 – 2013 Г. И СТАРТИРАНЕТО НА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Първо, искам да ви представя гостите, които са при нас:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика;
Мария Крумова – директор на дирекция „Мониторинг на средствата на ЕС” – Администрация на Министерския съвет;
Анелия Грозданова – началник отдел „Други инструменти и програми”, дирекция „Мониторинг на средствата на Европейския съюз” – Администрация на Министерския съвет;
Николай Йонов – началник отдел „Програми, финансирани от ЕФРР и КФ на ЕС”, Дирекция „Мониторинг на средствата на Европейския съюз – Администрация на Министерския съвет;
Тома Дончев – член на Сметната палата, ръководител на отделение „Одит на изпълнението и одит на съответствието на средства и фондове от програми на Европейския съюз – Сметната палата;
Таня Константинова – главен одитор, отделение „Одит на изпълнението и одит на съответствието на средства и фондове от програми на Европейския съюз” – Сметна палата;
Също така имаме и някои гости:
Христо Христов – ръководител политическа секция, Представителството на Европейската комисия в България;
Леда Шиякова – съветник в Представителството на Европейската комисия в България.
Приветствам ви с „Добре дошли” на днешното заседание.
Искам да направя на днешното заседание един кратък увод и след това ще открия времето за дискусия и за коментари, въобще който каквото има да добави като препоръки и виждания, ще вземе думата.
Настоящият Годишен доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в Република България за 2014 г. е изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и третото Народно събрание на Република България.
Документът е разработен на базата на информация за изпълнението на отделните програми и инструменти, съфинансирани с европейски средства, предоставени от съответните структури в държавната администрация, отговорни за тяхното управление или координация.
Докладът отразява статуса на управлението на средствата от Европейския съюз към 31 декември 2014 г., като предлага обстоен преглед върху следните програми и инструменти:
Седем оперативни програми по Цел 1 – „Сближаване”. Това са:
Оперативна програма „Транспорт”;
Оперативна програма „Околна среда”;
Оперативна програма „Регионално развитие”;
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”;
Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”;
Оперативна програма „Административен капацитет” и
Оперативна програма „Техническа помощ”.
Всички те са за периода 2007 – 2013 г.
Също така обхващаме две програми, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство – Програмата за развитие на селските райони, както и Програмата за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г., финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежката програма за сътрудничество и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария”.
Също така имаме пет оперативни програми за трансгранично сътрудничество по Цел 3 – „Европейско териториално сътрудничество”. Това са:
Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, България и Турция, България и Македония, България и Румъния и Гърция – България., пак за периода 2007 – 2013 г.
Докладът е структуриран в шест части:
Напредък по изпълнението на горепосочените програми;
Информация за извършените одитни ангажименти през 2014 г.;
Информация за сертифицираните разходи и дейността на Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите през 2014 г.;
Нормативна уредба, регламентираща усвояването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.;
Напредък по програмите, които се съфинансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014 – 2020 г. и
Препоръки на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за оптимизиране на дейността по програмите, съфинансирани с европейски средства у нас.
Тук искам да вметна една забележка, че към момента няма постъпили в секретариата на комисията такива предложения от отделни народни представители.
Прегледът по отделните програми и инструменти е извършен на база постъпила информация от ресорните административни структури, както и на база проведените през годината изслушвания пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Представената информация е систематизирана в следните шест раздела:
Институционална рамка;
Приоритети на всяка от програмите;
Постигнат общ физически и финансов напредък;
Напредък по отделните приоритетни оси;
Идентифицирани проблеми от страна на управляващите органи и предприети мерки за преодоляването им;
Извършени одити по програмите през 2014 г.
С оглед постигане на съпоставимост на данните, постъпилите финансови данни от структурите на изпълнителната власт са представени в доклада на националната валута на Република България – това е българският лев. Там, където данните са представени в евро, са трансформирани по фиксирания курс на Българската народна банка – 1,9558 лв. за 1 евро. Преобразуването на валутата и закръглянията е възможно на места да са довели до минимално изменение на изходните данни за анализа.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следи отблизо дейността на изпълнителната власт и допринася за успешното стартиране на новия програмен период – 2014 – 2020 г. и изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020”.
Посредством правомощията на националните парламенти, предвидени в Договора от Лисабон, и неформалният политически диалог с европейските институции от особена важност за комисията е отправянето на препоръки към изпълнителната власт, проследяването в детайли на преговорния процес с Европейската комисия и предотвратяването на риска от късен старт на новите инструменти за съфинансиране от Европейския съюз.
Успоредно с това комисията определя място в доклада на подготовката на новите програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Приносът на комисията се изразява и в провокирания широк дебат по темата с участието на всички заинтересовани страни – парламент, изпълнителна власт, граждански сектор, бизнес, синдикати и научни среди.
И накрая, като заключение искам да изразя дълбоките благодарности на комисията за съдействието от страна на структурите на изпълнителната власт за предоставената информация при подготовка на настоящия доклад, както и за активното им участие в редовните заседания на комисията, посветени на тема „Еврофондове”.
Комисията изразява увереността си, че установеното ползотворно сътрудничество ще бъде успешно продължено и задълбочено в контекста на успешното финализиране на програмния период 2007 – 2013 г. и стартирането на новия програмен период 2014 – 2020 г.
Благодаря ви още веднъж и в персонално качество. Знаем колко натоварена е тази година. Единственото, което ви желая, е успешна работа и наистина успехи във всяко едно начинание.
Колеги, с това моят увод приключи. Имате думата за една дискусия, за да може и господин Дончев да чуе какви са аргументите, за да може да вземе своето отношение. Имате думата. Има думата Петър Петров от Патриотичния фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да поздравя вицепремиера Томислав Дончев, че е уважил това наше заседание, защото можеше да изпрати някой от своите служители. Също така искам да поздравя и тези от участниците на комисията, които са счели за нужно, че Годишният доклад е важен и те са отложили своите други задължения и присъстват в тази зала. За ваше сведение, точно в момента над нас се приема един закон – извинявайте, че ви отнемам времето – за научните изследвания, по който работих два месеца и сега трябваше да присъствам там, за да може той да бъде приет. А този закон дава възможност на учените да ползват европейските фондове, тъй като те досега бяха силно ограничени в частта за собствено съфинансиране.
По доклада, който е изнесен. Аз мога от самото начало да кажа, че ще гласувам положително за този доклад. Разбира се, ако започнем да говорим сега по него, няма да ни стигне цялата вечер, тъй като проблематиката е огромна и нашето лошо представяне в сферата на изпълнението на европейските програми. Но същевременно искам отново да кажа това, което казах и пред екран – мене ме е срам, че съм част от калпазанска България, която е на предпоследно място по степента на усвояване на европейските фондове. (Шум в залата).
Може да е минала вече на едно ниво по-нагоре, но 8 години България беше предпоследна. Осем години, осем години! Така е. Всяка една от годините, през които бяха само Румъния и Италия зад нас! (Възражения.). Кога сме били по-напред?
По тази причина мене ми е срамно. Освен това господин Дончев, а и останалите знаят, че на глава от населението фондовете, които ни се полага да използваме, са в много случаи една трета от тези обеми, които има да използват примерно Прибалтийските държави. И те си ги използват много успешно. А ние на една трета – така че сме калпазани!
Разбира се, това, което се направи през последната година, деветата година от членството ни. И сега ще поискаме – и хората сигурно ще ни разрешат, като знаем какво представляваме, и през десетата, и през единадесетата година ние да продължаваме да изпълняваме нещо, което трябваше да стане в рамките на седемгодишния период – и още една, осем.
Ще ми се дадат примери за това къде се намираме – на 75 процента, другите са на 80 процента, третите – на 92. Но така или иначе тръгнахме да изпълняваме програмата в последния момент.
И тук му е мястото да подчертая, че примерно гаранционният фонд на програма „Конкурентоспособност” знаете ли кога заработи ефективно? Гаранционният фонд, който трябваше да гарантира малкия и средния бизнес да тръгнат и да се развиват! В началото на 2013 г., последната година от предишния седемгодишен период. Така е.
Искам само да обърна внимание върху най-слабата програма, която най-много ни опозори – това е Програмата за опазване на околната среда. Тази програма беше спряна, защото от самото й начало тя беше лошо управлявана, с лоши практики. И именно това даде повод на одитната комисия през месец ноември 2013 г. да спре програмата, обявявайки, че в системите за управление и контрол на управляващия орган не са идентифицирани пет типови нарушения в процеса на избор на изпълнител. Пет! Не едно, не две, не три, а пет типови нарушения! Слагам в скоби корупционни практики, допуснати в тази сфера.
Не само това. А цяла година бавеха пускането на програмата и накрая, след като направиха още два-три одита, се стигна до пускането на програмата. И каква е цената? Може би цената е същата, както в Програмата за регионално развитие, където България беше с корекция от 167 млн. лв. – нека да ме поправи някой.
И вижте какво докладваме сега в третия месец от деветата година по изпълнение на Програмата за опазване на околната среда: при договорени средства в размер на 4 млрд. и 278 млн. лв., успешно изпълнени с усвоена безвъзмездна финансова помощ 209 млн. лв. Четири милиарда, 278 млн. лв. са в процес на изпълнение. Към днешна дата – 11 март, има усвоени 209 млн. лв.безвъзмездна финансова помощ! Срам!
По Приоритетна ос 2……(Шум в залата, възражения за приключване на изказването). Нека да чуем тези срамоти и да ги запишем в протокола. Нищо лошо няма.
По Приоритетна ос 2 – подобряване развитието на инфраструктурата на третираните отпадъци. При договорени средства в размер на 850 млн. лв., изпълнен един единствен проект. Вие представяте ли си какъв срам е това нещо? На деветата година ние да имаме 25 проекта и да е изпълнен само един! (Неразбираеми реплики).
По следваща ос – 324 млн. лв. трябва да се изпълнят. Имаме усвоени 8 млн. лв.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Откъде го видяхте?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: От доклада, откъде! Разбира се, че ги чета от доклада. И разбира се, че са верни.
Аз не мога да се съглася с това, че в продължение на девет години ние все още нямаме закон за усвояване на европейските фондове. Девет години!
Апелирам към това да бъдем критични. Защото усвояването на европейските фондове е основен приоритет и нямаме друг ефективен инвеститор, освен Европейската комисия с европейските фондове и съответно програмите, по които се извършва подпомагането на българската икономика. Няма виновни.
Лично аз като участник в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове настоявам за това комисията да започне процедура по ефективен контрол на подготовката на програмите, защото в момента тя тече все още. Ние имаме само две утвърдени програми. Останалите програми ще бъдат окончателно утвърдени в края на месец юни. Сега това ,че имаме одобрени програми, какво значи?
Примерно веднага ще ви обърна внимание на Програмата за научни изследвания. Тази програма в размер над 500 млн. евро каква структура има? Колко са инвестиционните разходи в нея, колко са за научни изследвания – какъв процент? Къде е нашата комисия, която да проследи този процес – преструктурирането?
Смятам, че трябва да бъдем достатъчно строги като комисия.Тези, които се занимават с европейски програми, да имат респект от това, че някой ще следи тяхната работа, ще се интересува от това какви са процесите, какъв е начинът, по който се работи.
Още веднъж искам да апелирам, че ще бъде от полза за всички, ако ние регламентираме работата по европейските фондове. Това, което беше в оперативна програма „Околна среда” – там трябва да има някакви управляващи органи, които се бият и да си прехвърлят един на друг вината. Да има 163 процента повече договорирани средства, отколкото са дадени и да има изпълнени само 209 млн. лв. към днешна дата – представяте ли си какви абсурди са ставали там! Абсурди!
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да чуем и други……
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Оставете ме на спокойствие да се изкажа. (Шум в залата).
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие се повтаряте и колегите губят интерес.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз смятам, че само по този начин, с критичен подход към европейските фондове ние като комисия ще си изпълним мисията. А тя е да допринесем в максимална степен за по-доброто благоденствие на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Петров. Господин Дончев, имате ли желание да вземете думата за изказване?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам намерение да поддържам постоянно диалогов режим. Може би след две или три изказвания ще взема думата да предложа някакъв по-обобщен отговор или гледна точка по отношение на изказаните мнения и направените препоръки, на които разчитам. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, заповядайте. Има думата госпожа Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз първо искам да кажа, че е хубаво да се изказват по темата хора, които все пак нещо разбират, с цялото ми уважение към колегите. Не е нормално в тази комисия да се бъркат понятия и някак си в общественото пространство да излизат неверни тези.
Това е докладът на комисията. И това всички е редно да разберем. Това не е, както беше ясно изразено в публичното пространство, доклад на Министерския съвет.
Уважаеми колеги! И господин Петров към Вас се обръщам да кажа, че ако искаме да бъдем уважавани като комисия, трябва да имаме компетентност. И наистина ние с позициите си, с това, което правим и говорим, да повдигаме авторитета на комисията и да бъдем уважавани, а не с други неща.
Докладът на комисията е традиционен, той се прави всяка година, всяка година се следи напредъкът. Считам, че той е добре направен и има предвид някои забележки от предишни доклади, тъй като аз съм трети мандат в тази комисия. Госпожа Искра Михайлова, в настоящия момент евродепутат, постоянно говореше, ако си спомняте, господин Танчев, защото и Вие бяхте в тези комисии, че е хубаво в докладите да бъдат показвани успехите по различен начин, тоест да бъдат идентифицирани резултатите – количествени и качествени, под формата на индикатори. Мисля, че този път това се е случило и то доста обстоятелствено.
Лично аз смятам за позитивно в доклада това, че са набелязани рисковите точки, че много прецизно са проследени всички оперативни програми, всички други форми и програми – обект на този доклад. И това явно е станало благодарение на всички работещи в системата на управление на фондовете. Така че явно всички ние сме си взели бележка.
Няма държава, която на сто процента да е усвоила средствата, особено в първия си програмен период. И си мисля, че ние напредваме в усвояване на средствата. Нека да не забравяме, че програмният период все още не е изтекъл, че той продължава до края на 2015 г. и че до края на 2015 г. се очаква може би най-активното усвояване на средствата. Защото тяхното свръхдоговаряне беше случено през 2012 – 2013 г.
Така че нека да бъдем наистина критични, но да бъдем и реалистични. Защото от нашите приказки в публичното пространство произлязоха едни странни неща, които аз лично не видях в доклада, който съм прочела. И малко ме е срам, че в пресата публикуват заглавия от типа „Доклад на Народното събрание:Брюксел ще ни накаже отново и ще ни отнеме средства”. Мисля, че всички, които се занимаваме с тази тема, трябва да бъдем безкрайно отговорни, много внимателни. Защото сами май ще си поискаме наказване от Брюксел.
В тази връзка, господин Дончев, ако ми позволите, тъй като вече и в себе си взех да се съмнявам, четейки това, което пише, искам да Ви попитам следното. Бихте ли ми отговорили на три въпроса, които са много ясно идентифицирани в публикациите?
Първият въпрос е този – ще има ли загуба на средства до края на програмния период, тоест до края на 2015 г. и какво прави всъщност правителството, за да минимизира тези загуби?
Вторият ми въпрос: Наистина ли ще ни накаже отново, тоест ще тръгне ли процедура по наказание от Европейската комисия? Аз съм убедена, че няма да се случи това, но все пак мисля, че е редно да успокоим и хората, които ни слушат и които в крайна сметка са прочели някои публикации.
В една от публикациите много пространно бяха отбелязани грешки в Закона за обществените поръчки и Вие персонално бяхте обвинен в това, че не е тръгнала процедурата по нов закон за обществените поръчки. Бих искала да знам какво се случва всъщност. Защото наистина всички знаем, че големите проблеми идват точно от неизчистеното законодателство в тази сфера.
Иначе мисля, че е редно комисията да подкрепи собствения си доклад и все от нас, ако има някакви забележки, нека те да се превърнат в част от доклада. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Колеги, искам още веднъж да ви призова наистина да се придържаме към доклада, да се придържаме към цифрите, към фактите. Ако на някой нещо не му е ясно и не разбира, хората, които могат да ни отговорят, са тук. Нека наистина ние да не правим политика тук, особено в тази част и в тази тема.
Понякога и ние самите като политици с някои наши решения, говорене и т.н. допълнително отказваме хората да кандидатстват по тези програми и с този тип говорене не искам да ги обезкуражаваме. Взаимодействието с европейски средства е малко като взаимодействието с банките, нали? Нека да сме по-конкретни и точни. Благодаря ви предварително за този мой призив.
Други желаещи? Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Искам да кажа само няколко думи, не толкова по същество, господин Танчев.
Разбира се, докладът е добре подготвен. Той се базира, според мене, почти изцяло на информацията, която е подадена от съответните министерства. Ние не можем да коментираме числата по принцип, защото аз не мога да се съмнявам в тях. Те са подадени, те са такива, каквито са.
По-скоро от гледна точка на нашата работа, тъй като това е доклад, изготвен от нашата комисия за Народното събрание, ще кажа следното. Ние създадохме подкомисия по въпросите за еврофондовете. Аз, честно казано, очаквах от тази подкомисия ние да получим един малко по-детайлен материал с някакви препоръки от наша страна. Тоест ние не само да констатираме фактите, а като комисия да отправим някакви препоръки в нашия доклад.
В доклада има една точка 6, в която няма нищо на практика. Или може би аз разполагам с копие, което не е вярно. Но точка 6 на края на страница 158 е „Препоръки на комисията за оптимизиране на дейността по програмите, съфинансирани с европейски средства у нас” и по тази точка няма нищо. Може би нямаме препоръки.
Честно казано, аз самият имах колебание и знаете, че ние бяхме по-скоро против създаването на подкомисия конкретно по въпросите на европейските фондове. Ако сме предполагали, че тази подкомисия няма да излезе с нещо по-конкретно, защото все пак тя е специализирана по този въпрос, сигурно самите ние щяхме да направим нещо повече специално по нашите препоръки.
Казвам го, защото според мене в случая ние се явяваме малко неподготвени като комисия.
Иначе, пак казвам, докладът е добър, обективен, но базиран на една компилация от информациите, които са дошли от министерствата. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Искам да направя едно кратко уточнение. Аз два пъти удължавах срока за препоръки от народни представители. Затова в увода си казах, че просто не сме получили такива, затова не са отразени.
Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда кратък.
Колеги, от опита, който аз имам специално в тази комисия, това е пореден доклад, като винаги процедурата по неговото написване, структуриране, коригиране, допълване и приемане е една и съща и това е традиция. Работата на днешното заседание на нашата комисия е да коригираме нашия доклад.
Казвам това, защото в медиите от вчера излезе една информация, която, общо взето, е като компютрите и компотите – няма нищо общо с това, което се случва.
Подкомисията вчера не е бламирана. Лично аз съм член на тази подкомисия, заместник-председател, но не можах да дойда, защото пътната обстановка беше такава, че дори и телефонна връзка нямах. Но това не е оправдание.
Оправдание обаче за нашите действия в момента е фактът, че, както каза господин председателят, този доклад е на наше разположение от достатъчно дълго време. И по принцип ние в него не би трябвало да излагаме собствените си виждания и позиции по това какво представляват еврофондовете и как ние ги усвояваме, а трябва да отразим обективната информация за дейността на всичките органи, които работят в тази сфера. И аз мисля, че ние сме го направили в доклада си.
И ако имаше нещо различно от това, което е написано, би трябвало да го направим досега. Защото в противен случай би трябвало да отложим приемането на доклада и да продължим процедурата по неговото коригиране, което не знам дали ще доведе до нещо друго и аз не го предлагам. Защото наистина не бива повече да се бавим по този въпрос.
И понеже тук е вицепремиерът с един солиден екип от специалисти, които при всички положения могат да ни бъдат много полезни, освен на някои от нас, които не сме достатъчно запознати с подробности в работата по еврофондовете, бихме могли след това да ги попитаме по някои въпроси, които не са ни ясни, за да си ги изясним. Но в никакъв случай не би трябвало тогава, когато коментираме доклада, да говорим жълтини, които общо взето са за друго място и за други медийни пространства. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. Имате думата, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Първо, искам да благодаря на Вас и на администрацията на комисията за свършената работа. Естествено по-голямата част от доклада е подадена от управляващите органи, междинните звена, ОСЕС, Национален фонд. Напълно разбираемо, те са доста всеобхватни като обем. От друга гледна точка естествено, че тези звена са си писали добра оценка за работата, което не е учудващо.
Съгласен съм с госпожа Хубенова, че трябва да гледаме положително, че наистина трябва да отчитаме напредъка. Защото в крайна сметка възприятието на Европейския съюз, на европейските въпроси минава през най-конкретния инструмент на европейските фондове. Обаче, колеги, ще се съгласи господин Тошев, че наистина няма място тук за лични мнения, няма място за политизирането на въпроса, по-скоро по-коректната дума е партизиране. Политизирането не е нещо лошо.
С малко смесени чувства се отнасям към доклада. Пак ви казвам, не сме подавали ние също с колегите от ДПС корекции, тъй като тук щяхме да изпаднем в един безкраен дебат, минавайки през целия доклад. Но на мене ми липсва солиден доказателствен материал към констатациите, които са направени. Най-вече ми липсва отразената комуникация с Комисията.
Пак ви казвам, не искам да партизирам въпроса. Това би било най-лесно – да правя препратка към господин Петров за оперативна програма „Околна среда”. Малина Крумова също е тук в залата.
Наистина нека да се опитаме през следващата година вече с малко по-активна роля на самата комисия – администрацията си върши достатъчно добре работата – да обективизираме този доклад, да не отчитаме само усвояване на средства и физически напредък, а постигането на индикативни цели. Това е нещо много важно, което на мене ми липсва по оси, гледайки някои от оперативните програми.
И неминуемо, тук нека да не си подаваме топката и да не правим кръстосан огън, но грешките, които са допуснати от управляващите органи в лицето на един или друг трябва да бъдат отчетени. Рискът да ги повторим, още повече, рискът да се срещнем с последствията от тях при клозъра на програмите сега е огромен.
Надявам се да сте схванали правилно призива ми. Бях възможно най-мек в изразяването на тезата. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Държите ли да отговорите сега, господин Дончев, или още малко въпроси можем да съберем?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нека да се съберат повече въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Чудесно. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз малко се изненадах, че превърнахме приемането на доклада в своеобразен вид блиц-контрол. Но щом господин Дончев е тук и е решил да ни отговаря на въпросите, няма лошо. Така или иначе ние пропуснахме един блиц-контрол.
Действително докладът е изготвен на база на получените документи от съответните органи – управляващи, ОСЕС и т.н., както се изразиха колегите. И в случая не е имало кой знае какви възможности ние да правим корекции по него, защото това са данни, които ние получаваме готови. Действително са посочени доста цифри, изпълнени срокове, предстоящи такива, които закъсняват.
Аз лично като лек недостатък смятам, че е само изричното посочване на така наречените рискови проекти, без да се кажат някакви конкретни мерки по избягването на тези рискове – какво се прави. Единствено е посочено, че се извършват срещи с бенефициентите. Иначе като цяло докладът не излиза от общата рамка.
По отношение на подкомисията аз ще подкрепя колегата Вигенин, че поначало нашето мнение, когато гласувахме нейното създаване, беше, че до известна степен нейното съществуване обезсмисля работата на членовете на комисията. Честото отсъствие на голяма част от членовете й не е нещо необичайно. Така че вчера не бих казал, че е било умишлено или по някакъв начин се е случило да се бламира заседанието на комисията. Тези, които идват редовно на тази комисия, знаят, че работим на ръба на кворума. И може би за в бъдеще е добре да се преосмисли отново нейното съществуване и да не се включват всички тук присъстващи във формулата като преглеждането на подобен род документи, които най-малкото по обем са впечатляващи, а информацията, която се съдържа в тях. Бихме били по-обективни по отношение на оценките, които са изложени вътре. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само за една секунда искам и аз да направя едно допълнение. Целта на тази подкомисия е не само целия този материал, който идва от Министерския съвет. Доколкото знам, в тази си дейност комисията изслушва и кметове, изслушва и заинтересовани лица. Има и Съвет за обществени консултации, който тепърва трябва да набере скорост.
Точно това е начинът в Народното събрание да съберем информация от двете страни – от страна на Министерския съвет и тяхната работа и да чуем от другата страна какви са проблемите на хората. И точно това е мястото и симбиозата, където тези две страни се преплитат. И би трябвало информацията да бъде цялостна и да взима предвид становищата и на двете страни.
Така че това се получи може би предвид, че това е първият доклад, може би затова, че е подкомисията е нова. Може би все още набираме скорост. Аз лично на това го отдавам. Реплика поиска господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Една реплика искам да направя към казаното от господин председателя. Извинявам се, че отнемам думата.
Аз, понеже имам наблюдение върху работата на подкомисията и вчера ми беше единственото отсъствие от нейните заседания, искам да кажа следното. Тъй като отворихме дума за тази подкомисия, малко се отклоняваме от темата, където основното е докладът.
Ние имахме изготвен план за работа, в който спорадично трябваше да получаваме някаква информация, с която ние да започнем да се запознаваме поетапно и да може да се направи цялостен анализ на предоставеното ни като информация, за да можем в краен вариант да ви дадем готов доклад с мнение по него и със становища. Но това нещо в крайна сметка не се случи. Ние получихме готов доклад. И аз наистина благодаря на експертите към комисията, които са поработили, за да сглобят постъпилата информация.
Така че всеки един от членовете на тази комисия ще ви засвидетелства, че наистина не е бил в състояние да ви даде някакви препоръки и т.н., тъй като по едно и също време всички получихме един и същ документ, тоест доклада в неговата предварителна форма, която ще стане окончателна днес.
В тази посока на мисли наистина пак ще потвърдя мнението, че или трябва да преосмислим нейната работа, или документите, които се приемат там, трябва да се спазват. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имам една препоръка към господин Бинев. За мене по-прагматичният и бърз поглед е, когато слушате дадени бенефициенти или общини, или засегнати страни, които са заинтересовани, веднага следващата седмица, когато се събира комисията, съответният управляващ орган да дойде. Така много бързо и всички ще влезете в час, ако мога така да се изразя, точно какво се случва и как да върви работата.
Пак казвам, предполагам, че поради краткото време, което е имала комисията, все още не е съумяла да заработи на пълни обороти. Не че казвам това с някакво извинение.
Имате думата, колега.
СТАНИСЛАВ АТАНАСОВ: Съвсем накратко един пропуск, господин председател. Искам да благодаря на експертите на Сметната палата, които са днес с нас. Освен това пропуснах да отбележа, че в доклада почти не са отразени техните констатации. А те са много ценни.
Тук се обръщам и към вицепремиера Дончев и екипа му, че те са първата ни линия на защита преди одиторите на Европейската комисия да отчитат констатации. Тогава вече има доста по-тежки последствия. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Колеги, имате ли други коментари относно доклада? – Не виждам. Господин Дончев, имате думата да направите обобщение по поставените теми.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа няколко думи за доклада. Искам да благодаря на експертите и на ръководството на комисията, че до голяма степен тези технически детайли, тази степен на прецизност, която е съществувала в подадената информация, е съхранена в доклада. Тоест всеки, който има интерес към детайла, може да направи необходимата му справка.
Имайки възможност да сравнявам различните доклади в годините, прави впечатление как качеството е нараснало неимоверно. Имам предвид от общи приказки и констатации, които бяха съществена част от текста на първите доклади, тук вече имаме много голяма част конкретика, много голяма част конкретна техническа информация.
Давам си сметка, че сега има много повече какво да се отчита, отколкото в началото. Но няма как да не го отчетем като нараснали претенции от една страна на комисията и нараснал капацитет на администрацията да обръща внимание на много повече детайли, отколкото сме обръщали в началото.
Все пак целта на доклада не е само да обоснове числата. Те са такива, каквито са. За това не е необходим доклад – просто отваряте еufunds.doc.bg и проверявате какъв е последният статус на плащанията.
Коментирайки доклада, няма как да не спомена нещо, което го няма изрично като текст. Две хиляди и четиринадесета беше тежка година от гледна точка на европейските пари. Дори по степен на предизвикателност аз я сравнявам с всички проблеми, които България имаше в периода 2008 – 2009 г. Разликата е тази, че ако тогава голяма част от проблемите бяха европейски и т.н., тук големите проблеми бяха свързани по-скоро с адекватните сигнали, които се изпращат на тези, които изпълняват проектите, тоест на бенефициентите, на тези, които превръщат парите в блага по простата причина – по една оперативна програма имаме не плащане, тоест не изпълнение на ангажимента на държавата близо четири месеца, по друга – близо шест месеца, въпреки императивния ангажимент на държавата да плаща на бенефициентите, дори и програмите да са в интеръпшън.
Аз няма да правя какъвто и да е политически оцветен анализ, както и няма удобно да се измъкна с това да кажа, че от 2014 г. аз имам отговорност само за последните два месеца. Както казваше един колега от една друга държава членка, когато седнеш някъде, отпред на табелката пише – „правителството на”, а не „сегашното правителство на съответната държава”. В този смисъл не очаквайте подробен прочит от моя страна.
Категорично докладът не е зареден с доза оптимизъм. Даже противно на това от гледна точка на линията на политическо самосъхранение аз считам, че колегите са били абсолютно откровени, коментирайки включително и данни от текущи одитни проверки, които колегата би следвало да знае, че са за служебно ползване, докато не са окончателни. Абсолютно откровени са били. В този смисъл на ваше разположение е цялата информация, такава, каквато е.
Разбира се, в правомощията на комисията е да прави необходимите изводи и да прави необходимите препоръки. Наша работа е да се съобразим с необходимите препоръки, които е отправила комисията.
Искам да направя още едно уточнение, преди да започна да отговарям на въпросите по същество, коментирайки опита на комисията назад годините. Най-важното е да не се изпуска постоянният процес на трупане на опит. Като говоря трупане на опит, нямам предвид само администрацията. Имам предвид степента на адекватност за държава, която управлява европейски пари – означава включително трупане на опит в политическите представители.
И тук хубавият пример е една Португалия, държавата, която в първия си програмен период е вероятно с най-печалния резултат като финал за плащане. Най-печалният наистина. В момента по всички класации Португалия е в челната петица или в челната тройка. Което означава, че няма обречени държави, както и няма абонирани за шампионското място. Всичко зависи от това да има и да съхраняват адекватни администрации, политическата класа, както някои я наричат, да развие определено ниво на опитност. Това е препоръка, която не бих счел за абстрактна.
Първо, по отношение на коментарите на господин Петров. Ще си позволя само няколко на първо място технически корекции.
По последната класация, която, признавам си, не ми е най-интересната класация, която следя, за подредбата на държавите членки по плащания, много по-интересна ми е класацията съобразно очакванията и нуждите на България, а не сравнението с другите, България е на двадесет и трето място. Това не е първо място, не е и второ, но в никакъв случай не е и последно. И в никакъв случай не е чак такава трагедия, особено за държава в първи програмен период, коментирайки, че след нас има поне две стари държави членки, поне две и няколко от така наречените първи десет, за които този програмен период не е първият, а вече е втори.
Аз бих приел без каквото и да е ограничение да се коментира някой конкретен човек или конкретна институция, която не си е свършила работата. Аз мога да приема коментар: този кмет, този министър, този заместник-министър, този директор е оплескал нещата и не работи както трябва. Това, за което съм категорично против е слагането под общ знаменател на всички, които полагат усилия, повярвайте ми, полагат много усилия за превръщането на европейските пари в реални резултати или в блага, няма значение дали говорим за асфалт, бетон или за социални проекти. И не за друго. Европа често има нужда от удобния лош, от някой, който се дава за лош пример. Аз още не искам да даваме достатъчно основания България да се превръща в удобния лош, защото не го заслужава.
И като си говорим за калпазанлък, освен нивото плащания – ще го коментирам след малко, дайте да обърнем внимание на другия основен показател, така наречения еурорейт или ниво на грешки. Защото ние обичаме да повтаряме непрекъснато колко много грешим, колко много сме грешни. Само че като погледнете данните, изобщо не е така. Между 1,3 и 1,5 процента при праг на същественост 2 процента е средният еурорейт на България в годините назад. А ако говорим за класация по ниво грешка, България е на десето място отзад напред. И ако обърнем класацията на страните с най-ниски грешки, ние сме в първата десетица. Противно на това, което мислят повечето българи.
Това не е кой знае какъв проблем. Големият проблем е, че това непрекъснато говорене пронизва и европейските институции. И на парламента, и на всички е много удобно да повтарят колко е лошо в България. Далеч съм от мисълта да твърдя, че няма проблеми. Аз съм последният, който ще твърди нещо подобно. Мога да опиша проблемите дори по-добре, отколкото можете да ги опишете вие. Но не си правим добра услуга като се категоризираме винаги като най-лошите, по простата причина, че невинаги е вярно. Далеч не искам да влизаме - говоря за България – в ролята на удобния лош.
Между впрочем, одобрените оперативни програми не са две, а са четири. Плюс една – „Иновации и конкурентоспособност”. Там всички процедури са минали. Очакваме само формалното решение на Комисията. По двете, които останаха за одобрение – „Околна среда” и „Регионално развитие”, преговорите продължават.
Радостен съм да отбележа, че по оперативна програма „Околна среда” имаме прогрес, тоест позицията на българското правителство, особено по отношение на изключително сериозните спорове във водния сектор кой да бъде бенефициент, дали община или ВиК дружество и колко проекта да стартират авансово преди окончателното оформление на плановете, не бих искал да говоря с бомбастични изрази, че имаме пробив, но през последните седмици срещаме изключително разбиране от страна на службите и на Комисията.
Имаме две визити – едната е след седмица на генералния директор господин Дефа, след три седмици идва директорът Витория Елиата. Разчитаме да използваме този повод през тези няколко дни престой тук да затворим преговорите по спорните точки на двете оперативни програми.
Обръщам внимание – за разлика от друг път, където ние изпращаме някакъв текст, някой ни го връща и казва: Този текст не ни харесва, не сте изработили добре примерно стратегическата част, ние спорим, отстоявайки позицията на България, която е различна от позицията на Европейската комисия. Те имат принципни съображения, ние също имаме принципни съображения. И считаме, че ако бъдат безкритично преписани част от предложенията на Комисията, това не е добре за България.
Давам конкретен пример – ако в един момент от другата година кажем, че всички нови проекти ще се изпълняват от ВиК дружествата, по всяка вероятност ще настане пълна катастрофа. Повечето от тях нямат на щат нито един юрист. А тук говорим за най-големия риск – възлагането по реда на Закона за обществените поръчки. Да не говорим за всякаква експертиза, свързана с project development и project management. Мисля, че успяхме да го обясним до голяма степен на колегите от комисията.
По отношение на сектор „Води”. Ние в предишни години сме имали възможност много пъти да коментираме ситуацията там. Факт е, че като финансови изпълнения там резултатите са далеч от блестящите. Ще бъде абсолютно несправедливо упреците да падат изцяло върху управляващия орган. Не че в този процес има невинни, но причината е друга. Откровено казано, като степен на организация в годините назад това по-скоро е бил един от добрите управляващи органи.
Причината е друга. И ако не съумеем да имаме тази политическа мъдрост да си извадим необходимите изводи, често ще бъдем в ситуацията да посочваме за основна причина нещо, което не е. Нали знаете, че човек има патологичната склонност да си обяснява всички злини с една проста причина, много често различна от истинската. Та причината не е лошо управляващ орган, причините са други.
Първо, това е много ярка илюстрация как се харчат пари в нереформиран сектор и какви проблеми създава това ,че секторът не е реформиран. Това първо.
След това няма как да не добавим, че голяма част от публичните ни институции – и операторите, и общините бяха загубили през последните 15-20 години рефлекс за мащабни инвестиции изобщо в такъв вид инфраструктура. Защото като изключим няколко проекта по ИСПА в годините назад преди членството, единственото, което е правил водният сектор, е решаване на ВиК аварии. Нито строителство на пречиствателни съоръжения, нито мащабна рехабилитация на тръби. Това е още една причина. Има и други. Тези не са единствени.
А по Приоритетна ос 2 може би като прочит буквално да сте прав. Само че ние имаме 25 проекта в изпълнение. Голяма част от тях са физически приключили. Физически. Тоест индивидуалните системи са изградени, само че процедурата не е финиширана. А всички останали са в етап на строителство. Некоректно е да се твърди, че имаме изпълнен един или два договора. Имаме активен строителен сезон като цяло в рамките на тази година и той ще бъде използван. И в крайна сметка амбицията България да си реши за сметка на тази оперативна програма 2007 – 2013 г. голяма част от нуждите в сферата на отпадъците според мене ще се случи. Не че няма да остане нещо за довършване, но до голяма степен ще се случи – голямата част от всички регионални системи за управление на отпадъците.
По отношение на М + 3 няма взето подобно решение. Тук единствената тема, по отношение на която ще си позволя да бъда по-обран, защото всеки сигнал и конкретен коментар, казан тук, се чете и в Комисията, и в Съвета, и в парламента.
По отношение на удължаването на програмния период с една година само ще кажа, че тук все още няма взето решение. Колкото до администрациите в България, всички работят, все едно, че крайният срок е краят на тази година. Това е най-сигурният вариант, каквото и да се случи.
По отношение на въпросите и коментарите на госпожа Хубенова.
Първо, аз си признавам, че нямам сили и то не толкова емоционални, колкото физически да следя всеки какво е написал, казал и т.н. Въпрос на време. Иначе от емоционална гледна точка ми е любопитно да наблюдавам собствените си публични превъплъщения в какъв ли не. Това е любопитно.
Освен това връзката с доклада може да бъде пряка, може да бъде опосредствена. Известно е, че за да кажеш някаква глупост по принцип не ти е необходима нито причина, нито повод.
Така че не съм запознат с всички писания. Но по отношение на загуба на средства, простичко казано, пилците се броят на есен. Каква е загубата, с какъв процент финални плащания сме приключили този програмен период ще говорим вероятно след една година, когато обсъждаме доклада за 2015 г., когато е затварянето на програмния период.
Само на фона на всякакви апокалиптични излияния искам да обърна внимание, че към момента вътрешните плащания са почти 80 процента. В момента те са 6 млрд. 300 млн. евро. Това означава, че дори в момента всички администрации да спрат да работят и никой да не прави нищо до края на годината, ей сега всички да спрат да работят, ние програмния период ще го приключим с 80 процента плащания, което,разбира се, няма да се случи. Имам предвид,че всички ще работят на максимални обороти до края на годината. Така че програмния период няма да го приключим с 80 процента плащания, а ще бъде повече.
Да, факт е, че реимбурсираните средства са по-малко, те са 65 процента. Но тук има разлика и в начина, по който се осчетоводяват и третират – дали се сертифицира съфинансирането и т.н.
По отношение на всякакви апокалиптични коментари, свързани с финансовите корекции – такова нещо в доклада няма. И ако някой го е прочел по такъв начин, това си е съвсем негов проблем.
Нека да напомня специално за тези членове на комисията, които до момента не са имали възможност да участват в коментари по темата, в масовият случай финансовите корекции не означават загуба на средства. Това първо.
И второ, в масовия случай финансовите корекции ни се нанасят от Европейската комисия. те се нанасят от управляващия орган по препоръка на одитната служба и парите се връщат обратно в оперативната програма, за да бъдат ползвани втори път. С тази разлика, че финансовата корекция трябва да бъде платена. Този, който е направил грешка, трябва да си понесе отговорността. Или конкретният бенефициент, ако той е виновен, или по-широк кръг институция, ако вината е по-различна.
Иначе финансовите корекции са част от болката в живота или част от процеса, или част от ефекта, когато човек ходи по тротоара, да си изтърква обувките. Въпросът е да бъдат на колкото може по-ниска стойност. Ако въпросът е дали задават някакви зловещи санкции от Европейската комисия или нещо подобно, няма такова нещо.
Между впрочем, връзката между едното и другото е пряка. Колкото по-строго работи българският одитен орган, толкова по-малка е вероятността да има каквито и да било санкции от страна на Европейската комисия. И тази практика, и тази политика ние следваме и сега.
По отношение на закъснелите промени в Закона за обществените поръчки.
Първо, не говорим за промени, говорим за изцяло нов закон.
Второ, няма как да сме закъснели, доколкото срокът за транспонирането на новите директиви е месец май 2016 г., а сега сме март месец 2015 г. Тоест крайният срок е след година и два месеца. Няма как толкова в аванс да сме закъснели за нещо, което е след една година. За ваша информация, огромната част от работата, тоест по транспониране на самия текст на директивите тази част от закона е изцяло готова.
И тук няма как да не използвам повода да благодаря на целия екип, основно на Агенцията по обществени поръчки, която в последните няколко месеца беше в режим на свръхмобилизация, буквално на свръхмобилизация. Сформирана е работна група, председателствана от министър Лукарски. Според заповедта на премиера аз контролирам изпълнението на заповедта, тоест разработването на новия закон.
Оттук нататък върху общата рамка, това е работата, която е свършена през последните месеци, предстои да бъдат нанесени някои поправки. Като аз лично разчитам в тези поправки да вкараме част от научените уроци от прилагането на закона през последните години.
Иначе като общ дух, като обща логика това, което имаме като текст към момента, според мене е много добро. То отразява двата основни приоритета. Едното е съответствие с европейското законодателство и второто е моето категорично настояване ние да имаме текст, който вменява това процесите да бъдат толкова прости, колкото могат да бъдат.
Между впрочем, анализът на част от грешките показва, че една огромна част от тях не се дължат на злонамереност или на измама. Голяма част от грешките се дължат на това ,че законодателството ни в сферата на обществените поръчки е – има един термин на английски пачуърк, тоест толкова е лепено, кърпено върху него, че дори за най-големите експерти е трудно с необходимата степен на пиета към детайла да следват една процедура от началото до края.
Така че голямата задача, която беше поставена, е текстовете, нормите и в крайна сметка процесите, които следват като резултат от тях, да бъдат толкова прости, колкото могат да бъдат.
Колкото до крайния срок, аз не само съм убеден че ще бъде спазен. Разчитам текстът да е на вниманието на Народното събрание около средата на годината най-късно. И това е, следвайки всички най-високи процедури по предварителна оценка на въздействието и по съгласуване с всички заинтересовани страни. Това означава поне няколко форума с представители на абсолютно всички заинтересовани асоциации, Националното сдружение на общините, Строителната камара, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на архитектите, доставчици и т.н., всички възможни. Дори следвайки този срок, би следвало това да е на вниманието до средата на годината. Което означава, че в най-лошия случай, ако това е приоритет на Народното събрание, той може да бъде приет през есента. Това е в най-лошия случай. Би могло да се случи и по-рано. Което ще означава, че ние ще сме си свършили работата поне половин година по-рано.
Разчитам това колективно упражнение да се увенчае с успех.
Между другото, понякога аналогиите с военната история са много добри. Вие знаете, че най-ценното в един самолет, когато говорим за полет в авиацията, е пилотът. Това е най-скъпото и най-ценното. Тоест отвъд стратегическия документ, отвъд доклада, отвъд оперативната програма ние все пак трябва да мислим за експерти, които сме огледали, както и за институциите. По-скоро добри, отколкото лоши. Това за последните малко повече от осем години е успяла да отгледа България. Това е капацитетът на България. И аз твърдя, че той не е чак толкова лош.
Техният брой между другото не е безкраен. Ще се изненадате, че броят на тези, които работят в местните власти, плюс тези, които работят в изнесените звена, и тези, които работят в министерствата, не надвишава 2000 души. А от тях стратегически решения вземат още по-малко. Бих бил внимателен, когато безадресно слагаме обща квалификация на всички, че са калпазани, защото не са.
Няма да си позволя да направя какъвто и да е коментар по отношение на работата на комисията, нито на работата на подкомисията. Все пак мога да формулирам едно очакване. Дори примерно имам предвид след остри дебати комисията да бъде в състояние, нямам предвид само работата по доклади, имам предвид съвместната ни текуща работа, да формулира малко по-консистентни препоръки. Защото често пристигат много полифонични сигнали. Примерно защо община едно, две или три, да не казвам конкретни имена, има финансова корекция – това е недопустимо, това е грабеж, това на нищо не прилича. И на следващото заседание – защо някой като сбърка, не наказвате лошите? Нали едното е свързано с другото!
Да, разбира се, има много казуистика. Както аз неведнъж съм казвал, както вие отлично знаете, не за всички финансови корекции е виновен този, който управлява парите. В голяма част от случаите е дефектна цялата държава. Но за да улесните и моята работа, бих бил благодарен и би било много по-лесно, ако препоръките от страна на комисията са в някаква степен синхронни, а не полифонични.
По отношение на рисковите проекти – имаше такъв конкретен въпрос. Факт е, че дори в момента се изпълняват няколко хиляди проекта – и инфраструктурни, и по „Човешки ресурси”, и какви ли не. Няма как да имаме коментар на ниво отделен проект.
А по отношение на проект, който е рисков, има няколко различни варианти за действие.
Първо, проектът се прекратява, ако фактически нямаме консумирано СМР. Има сключен договор – ако проектът е рисков, на тази част от изпълнението на програмния период, тоест 9-10 месеца преди финала той се прекратява. Това е най-адекватната мярка. Ако той до момента толкова е закъснял по една или друга причина, това е най-доброто решение.
Ако има напредък и той е скромен, той може да се фазира, може да се раздели, една част от проекта да бъде изпълнена в този програмен период, друга да бъде изпълнена в следващия програмен период. Има различни категории, различни модалности. Не е толкова просто.
Примерно това важи особено за линейните обекти, където имаме полагане на тръби, строителство на пътища и т.н., голяма част от генерираното закъснение поради решение на Конституционния съд и последващи промени в законодателството, свързани с отчуждителните процедури.
На база на направените промени преди няколко месеца аз имам всички основания да смятам, че и да имаме закъснение, натрупано в няколко подобни обекти, то ще бъде изцяло преодоляно.
Логиката по отношение наблюдението на рисковите проекти е тази – детайлен анализ, първо, на какво се дължи закъснението на проекта и готовност за реакция в няколко вариации – прекратяване, ако няма физическо изпълнение, фазиране, ако не е възможно да бъде довършен докрай или ако има някакви други слабости, включително и на база междуведомствена координация, те да бъдат решени. Иначе е нормално при изпълнението на десет проекта два да се окажат рискови, защото строителството не е както трябва, за съжаление. Много ми се иска да е, но това не е като сглобяването на конструкции от конструктор „Лего”. Когато се копае под земята, излизат води, има и каверни, има и скала, която няма такава геология. Никой не прави геология през десет метра, за да знаем какво има под земята. Това важи за всякакъв вид работи – под кота нула, включително за пътното строителство, особено болезнено важи, когато говорим за водния сектор.
Имам вътрешното усещане, че успях да отговоря на по-голямата част от повдигнатите въпроси. Разбира се, ако има допълнителни такива, оставам на ваше разположение. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, колеги. Заповядайте, колега Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо, господин Дончев, искам да благодаря за Вашето отношение по повод на моето остро изказване. Защото аз Ви уважавам, уважавам труда, който полагате и който неминуемо ще донесе успех. И това е един урок за госпожа Хубенова за това, че Вие отговаряте с готовност на критиката, приемате я, дори тя е напълно възприемана от Вас. Но това нещо е много важно като отношение.
За госпожа Хубенова. Тя е пропуснала момента, когато се представих. Аз съм участвал в написването, изпълнението, привършването на десетки проекти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моля Ви личните разговори да не се правят.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не са лични. След като някой ти е споменал името, това дава право на човека да се защити. Напротив, господин Танчев, трябваше да направите забележка на госпожа Хубенова, която едва ли не каза, че тук седи един некадърник.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз и към двамата направих забележка.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да Ви кажа, че Патриотичният фронт е партия, която подкрепя правителството. И от тази позиция аз се решавам да кажа това, което казах. И смятам, че съм прав. И ще ви повторя – решението на Европейската комисия от месец август 2014 г. е за обща грешка 9,5 процента. Вие представяте ли си какво значи това? Хората, които разбират, знаят.
И така, искам, господин Дончев, да си повторя въпроса. А имена – веднага ще Ви кажа:
Джевдет Чакъров, човекът, който допринесе с двете си ръце и с целия си ум България да бъде лишена от европейски средства;
Нона Караджова – министърът, който беше с най-слабо изпълнение на предварителната си програма;
Зинаида Златанова – нали искате имена за калпазани! Тази жена нанесе големи поразии в процеса на усвояване на средствата и искам това да се запише в протокола. Това е така. С нейното незнание, с нейната некомпетентност, с това, че тя не допусна, даже със заплаха, да бъде допуснато приложението на Закон за усвояване на еврофондовете.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колега, искам да Ви помоля главния въпрос да зададете.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е въпрос, на който пропуснахте да отговорите – кога по Ваше мнение ще бъде подготвен този закон? За мене това е изключително важно, защото това е Вашето верую, господин Дончев.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Като конкретен отговор - ние текст имаме, претендирам, че той е изцяло готов. Има все още няколко отворени въпроса, които трябва да изчистим на ниво междуведомствени спорове между няколко институции, което във всички случаи няма да ни отнеме повече от четири седмици.
Считам, че бихме могли да спестим и част от процедурите по публично обсъждане, защото вече веднъж сме го правили. Правили сме го в началото на 2013 г. В момента, успоредно с това, че ние трябва да следваме най-високите стандарти, тече предварителната оценка на въздействието. Защото ще ви представим закона с такъв текст, следвайки в крайна сметка Закона за нормативните актове, който предписва нещо подобно. Самите ние е редно да даваме пример. Така че в някакви подобни срокове законът трябва да бъде на вниманието на парламента. Оттук нататък съществува възможност, както казват някои, до края на този политически сезон той да бъде приет.
Господин председател, сега ще ми позволите едно уточнение.
Първо. Когато говорим за грешка, открита от одиторите, само да уточня, че самият механизъм е следният - когато се наложи финансова корекция, грешката се редуцира. Финансовата корекция плаща грешката. Платената финансова корекция намалява и редуцира грешката. Такъв е механизмът.
Иначе аз имам мнение по въпроса. България относително безкритично, според мене е от малкото, да не каже, че е единствената държава членка, която се съгласи да прилага така наречения Нов подход на Европейската комисия по отношение на третирането на финансовите корекции. Първо, съгласи се да го прилага ретроактивно, което за мене е грешка. Дори твърдя, че съществуват белези на противоправна такава. Това се случи, ако не ме лъже паметта, в началото на 2014 г. Първо се съгласи да го прилага ретроактивно.
Второ, следвайки практиката, така нареченият Нов подход не се прилага за всички програми. Програмите, които се финансират от Европейския социален фонд, не изискват нещо подобно. Да не коментирам за програмите, които са финансирани от земеделските фондове. А нашето проучване показва, че вероятно държавите, които прилагат така наречения Нов подход, са една шепичка, ако България не се окаже единствената. За съжаление българското правителство е приело да прилага подобен Нов подход. На мене по никакъв начин не ми отива, не е възможно да се откажем от него.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Просто казвам, че ако преценявате това за грешка, не виждам, че е проблем правителството да се откаже от това. Защо не?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Давам ви пример за целите на отношението с Комисията, макар че по темата говорим повече, отколкото трябва. Веднъж наложена финансова корекция, ако ние дори грешно я наложим, това е малко като в хирургията. Ако грешно си отрежа лявата ръка, после дори някой да признае, че съм направил грешка, от това няма да ми поникне лява ръка. Веднъж ако сме си наложили финансова корекция, никога службите на Комисията няма да ни накарат да направим обратното. Вижте, ако сме пропуснали да си наложим финансова корекция – обезателно! Но при грешно наложена финансова корекция, когато самите български служби са го направили, никой от комисията няма да ни накара да направим обратното. Повярвайте ми.
И само един последен разяснителен коментар, понеже имаше коментари за първата и последната линия на контрол. Първата линия на контрол все пак е управляващият орган. Логиката е голяма част от грешките да се обират там. Последващата линия на контрол е все пак сертифициращият орган. Това, ако говорим с военни термини, е последната бариера, когато трябва да се спрат грешките, преди да отидат в Комисията, преди да стигнат до одиторите на Комисията. Все пак ние имаме българска одитна служба, която по преценка на повечето европейски структури работи добре. Това го казвам само като пояснение от гледна точка на линиите и нивата на контрол. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Наистина бяхте доста изчерпателен. Дори надминахме малко обхвата на доклада, за което Ви благодаря, също и за това, че все пак имаше колеги с Вас.
От Сметната палата искат да вземат думата.
ТОМА ДОНЧЕВ: Благодаря Ви за възможността, която ми давате. Аз съм представител на Сметната палата, ръководител на отделение, което се занимава именно с одит на европейските средства.
Говорейки за линиите на контрол, след като господин Дончев каза за одитния орган, който се занимава точно с контрола върху другите организации, които се занимават с управлението, естествено идва редът след това и на Сметната палата, която абсолютно се чувства ангажирана към тази проблематика. В рамките на 2014 г. ние сме провели около 10 одита, данните за които са предоставени на Комисията, включени са в доклада. Естествено тук в никакъв случай не мисля да давам подробности по въпроса.
Заявявам нашата готовност да участваме в по-нататъшна дискусия по начин, по който Народното събрание, в случая комисията прецени, че е удачно. Все пак Сметната палата е един инструмент на Народното събрание да придобива впечатление за това как се харчат публичните средства и се надявам той да бъде използван.
Друго нещо. Аз искам също да благодаря и да дам висока оценка на всички хора, които се занимават с управлението на европейски средства. Дано да не ви звучи помпозно, но ние се отнасяме с голямо уважение към управляващите органи, към сертифициращия орган, към колегите от „Одит на средства от Европейския съюз”. Абсолютно сме наясно с тежестта на отговорността, с която те са се нагърбили, и работата, която вършат.
Считаме, че нашата добавена стойност е, от една страна, да бъдем инструмент на Народното събрание и да даваме информация, която то счита за необходимо. Другото нещо е чрез препоръките, които правим в рамките на нашите одитни доклади, да сме полезни на колегите, които се занимават с оперативното управление на средствата.
Със задоволство ще кажа – и няма как да е обратното, - че по някои наши препоръки и въпроси, които са дискутирани, се работи. Очакваме резултата – пробивът, който ще бъде направен със закона, акцента, който господин Дончев направи върху административния капацитет.
Ние също считаме, че силните хора, тези, които работят добре в тези институции, трябва да бъдат подкрепяни. Съответно и тези, които не работят както трябва, да бъдат подкрепени. Вече е ясно нататък какво следва.
Благодаря за дадената ми възможност да взема думата. исках да заявя нашата позиция и готовност да участваме в бъдещи дискусии по начина, който комисията счете, че е подходящ.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преди да преминем към гласуването, искам да кажа следното. Председателят на подкомисията е отправил едно писмо към мене. Той нямаше възможност да вземе участие днес. Помоли ме да го изчета. Искам да подчертая, че това не изразява моята лична воля в случая, но се чувствам длъжен да го направя накратко, предвид на това, че някои от нещата бяха засегнати и от колегата Петър Петров. Цитирам:
„Докладът в този си вид не е напълно коректен. По мое мнение езикът на доклада е административен, на високо ниво и с това не е изцяло разбираем за широката общественост. В крайна сметка той трябва да може да бъде схванат и от лаици. Смятам, че цифрите в него често се изкривяват, изкривяват истината. Високите проценти на усвояване не кореспондират с най-важната статистика – какъв процент от средствата по проектите в крайна сметка биват възстановени от Европейската комисия, защото това е най-важният въпрос.
Не най-важното е колко договори са подписани, какви разходи са верифицирани, а одобрените и изплатени от Брюксел. За 2014 г. не виждам статистика. За 2013 г. тя е обезкуражаваща. По-малко от 50 процента от средствата са реимбурсирани от Европейската комисия.
Одитите явно не достигат желания превантивен ефект, а и наказателен ефект.
Не виждам действия по препоръки за улесняване на процедурите, яснота за финансовите корекции и други. Ние сме най-бедната страна, а се възползваме най-зле от предоставените ни безвъзмездно средства.
Според официалната статистика на европейски служби по официални данни ние сме първенци по разлика в процент договорени и изплатени суми.
За съжаление липсва и много важната реална оценка на въздействието на европейските средства върху ситуацията в страната. Не се прави оценка дали парите се предоставят на правилните проекти и дали проектите, спечелили финансиране, в крайна сметка постигат своите цели по целесъобразност, както препоръчва Европейският парламент.
С уважение: Слави Бинев, председател на подкомисията.”
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Извинявайте, не искам да удължавам времето на заседанието. Обаче аз се учудвам страшно на това писмо, защото именно подкомисията, която господин Бинев оглавява, би следвало да ни представи някакви конкретни неща, а не да анализира в писмо какво са подготвили експертите към комисията. И аз пак поставям въпроса за смисъла от съществуването на тази подкомисия.
Всъщност това, което искам да кажа, е следното. Мисля, че господин Дончев постави важен въпрос. Аз, без да съм наясно с конкретиката и детайлите, все пак ако се счита, че това, което е възприело като поход българското правителство през 2014 г., е проблем и е грешка, може би има смисъл, ако не сега, да ни информирате все пак какви са възможностите. Ако наистина е вярно, че само България или няколко страни прилагат този подход, защо не се откажем? В края на краищата едно ново правителство не може непременно да се чувства ангажирано с грешни решения на предишно правителство.
И ако това създава известно неудобство на правителството само да го инициира, може би към точка 6, докато този доклад върви от комисията към парламента, бихме могли да направим поне една препоръка, а именно правителството да се откаже от този подход, ако се счита, че това е целесъобразно. Все пак една парламентарна подкрепа дава основание на вицепремиера да постави този въпрос пред Европейската комисия. пак казвам, ако се счита, че това е грешно, че това е проблем и че има шанс това да се ревизира в комуникацията с Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще Ви дам думата, господин министър. Знаете, че винаги всяко нещо си има плюсове и минуси. Смятам, че този дебат, който в момента зачеквате, е много сериозен. Господин министърът ще влезе в повече детайли. Но, от друга страна, ако се откажем, когато ни направят финансова корекция, парите се връщат в Европа, не остават в България. Тук все пак може да ги насочим към други проекти. Така че това е един дебат, който е доста сериозен.
Нека да чуем и мнението на господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Моето предложение е следното. Аз по никакъв начин не бягам от отговорността самият да инициирам подобен дебат. Молбата ми е само за малко време. В момента работи така нареченият Методически съвет, за който говорихме в част от предишните заседания, който трябва да обследва от всички гледни точки с участието на абсолютно всички контролни институции различните категории случаи с ясна дистрибуция на отговорността. Това са случаите, за които имаме нанесени финансови корекции.
Методическият съвет трябва да дистрибутира отговорността: в тази категория случаи е виновен бенефициентът, в тази категория случаи е виновна цялата държава в нейната съвкупност, примерно когато имаме несинхронизирано законодателство или примерно има основание вината, образно казано, да бъде 50 на 50 или в някакви други проценти.
Освен това аз съм изпратил въпроси на службите на Европейската комисия - това е на професионален жаргон, по точка 3 и по точка 4. Очаквам отговор от страна на комисията.
Предложението ми е, ако не възразявате, разбира се, примерно във втората половина на месец април, когато се надявам да е готов докладът на Методическия съвет и когато, надявам се, имаме отговор от Европейската комисия, макар че прогнозата ми е, че по-скоро няма да получим отговор, да направим това събиране.
Аз включително приемам и едно нарочно заседание на комисията, ако искате да влезем в темата за корекциите в най-голяма дълбочина. Защото има много въпроси да обсъждаме. Примерно за тези, които са юристи, давам веднага една тема за размисъл.
В първоначалния си вариант, следвайки методологията, постановлението на Министерския съвет, което беше прието за финансовите корекции през 2010 г., имаше за цел, ако има изкривяване на пазара, чрез отрязване на част от финансирането да коригира, образно казано, щетата. В момента методиката, която се прилага, не е такава. В момента, ако има формално нарушение, без каквито и да било данни за изкривяване на пазара, на принципа вече на глобяването ни се налага финансова корекция. Само че ако глобите се определят в абсолютен размер 5-10 хиляди лева, тук вече глобите са 25-50 процента от финансирането по проекта, което обаче за мене е спорно като механика.
Приемам и считам, че примерно комисията би следвало да обмисли въпроса по отношение на крайните бенефициенти какъв е ефектът, не само върху финансовата му устойчивост, а изобщо от гледна точка на мотивацията да се правят повече проекти. Тук аз имам предвид частните и публичните изпълнители.
Има много теми, които да се коментират, които са на вашето внимание в ролята на законодател. Единствената молба, за да бъде по-зрял един подобен дебат, е да имате търпение от порядъка на месец и две седмици, когато ще бъда в състояние да ви дам много по-конкретна информация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че нищо не изисква тази спешност. Наистина аз съм радетел на това по-хубаво да избистряме, да измисляме нещата и тогава да действаме. Така че аз приветствам този подход, който Вие предлагате.
Колеги, мисля, че изчерпихме дебата. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с предложението да приемем доклада, нека да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Докладът се приема. Благодаря ви за днешното заседание. Благодаря ви за дискусията. Желая ви успешна работа.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да ви споделя няколко неща. Ще бъда много бърз.
Първо, делегация на Народната скупщина на Република Сърбия ще бъде гост на нашия парламент в периода 30-31 март т.г. Тя е предвождана от господин Александар Сенич, председател на Комисията по европейска интеграция на Сръбския парламент. Аз отправих покана към тяхната комисия, защото имаше един разговор с госпожа Гойкович, която е изразила желание за сливане на контактите между нашите комисии.
В рамките на посещението на сръбската делегация са предвидени среща с председателя на Народното събрание госпожа Цачева, с ръководството на комисията, участие на тяхната делегация в едно наше заседание и съвместна среща с госпожа Меглена Кунева, както и с господин Дончев, а също така и среща с ръководителя на представителството на Европейската комисия в България господин Огнян Златев. Искам да ви окуража за едно участие с колегите.
Ако имате някакви предложения, които да включим към тяхната програма, или нещо, което смятате, че би било интересно, също ще приветствам. Ще ви изпратя грубата програма и на вас, за да го имате предвид, както и ако искате нещо да добавите.
В Рига ще се ходи на КОСАК, вече разширения КОСАК – това са комисиите по европейските въпроси в Европа. Досега практиката е била, че от всяка парламентарна сила отива по един представител. Но предвид на това, че в момента сме осем парламентарните групи, предлагам да го направим на два етапа – на първата такава среща да отидат четирима човека и на втората – четирима.
Това е моето предложение. Ако искате, да го подложим на дискусия. Като в допълнение на това предложение можем да решим от големите към малките или от малките към големите парламентарни групи, както предложите. За мене е без значение. Как ви звучи – да се групираме по четирима?
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Все пак при тези заседания е хубаво да присъства председателят. Тоест няма как на втората да отидат четирима, а председателят да не е в тази група. Тоест може да бъдат трима плюс един и четирима плюс един или нещо подобно. Но е редно председателят да присъства.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Основателно е предложението. Аз мислих да направя така, че примерно заместник-председател да отиде, но няма проблем. основателна е препоръката, която направи господин Вигенин.
В такъв случай как да подходим – да има примерно две от по-големите партии и две от по-малките или по някакъв друг ред. Или да има опозиция и управляващи и да има представители от двете.
РЕПЛИКА: Да има баланс.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Окей. Звучи добре. На другото събиране ще ви направя предложение как виждам първото заседание, на което ще отидем.
Искам да поставя една тема – да помислим за едно изнесено заседание на комисията в Северозападния район. Отдавна го говорим. На мене ми се искаше да помислим къде да го направим. Искам да чуя ваши предложения. В същото време аз лично смятам, че това изнесено заседание трябва да бъде в периода от 20 до 30 април 2015 г. Но също искам да помислите и за датата и на следващото заседание в точка Разни да поговорим малко на тази тема.
Приемаме ли това предложение? – Приема се.
Има ли други въпроси? Няма. Благодаря ви, колеги. Желая ви хубав ден и ви благодаря за участието.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,35 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)