П Р О Т О К О Л № 11/18.03.2015 г.

---

На 18 март 2015 г. от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2015 г..
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, №502-02-5, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г.
4. Разни
На заседанието присъстваха:
Кристина Хитрова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет;
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз в Администрацията на Министерския съвет;
Теодора Карамаринова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет;
Николай Вълков – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координацията на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева;
Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения” към Министерството на външните работи;
Наталия Мишева – от Министерството на външните работи;
Любен Петров - заместник-министър на икономиката. Добър ден, господин Петров.
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”, Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката;
Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме не кой знае колко натоварена програма, но все пак предлагам да започнем нашата работа. Тук са всички колеги от различните ведомства, които са ангажирани с днешните инициативи.
Първо, искам да представя

ДНЕВНИЯ РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна, №502-02-5, внесен от Министерски съвет на 5 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2015 г.
4. Разни
Имате ли нещо да добавите по програмата? – Не виждам.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС) ЗА 2015 Г.
По тази точка днес при нас са:
Кристина Хитрова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет;
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз в Администрацията на Министерския съвет;
Теодора Карамаринова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет;
Николай Вълков – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координацията на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.
Добър ден на всички.
Първо, ще ви прочета набързо основните неща, заради които трябва да приемем и тази Годишна работна програма.
Глава единадесета – „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз” в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 114, ал. 1 гласи:
„Ал. 1. Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
Ал. 2. Председателят на Народното събрание разпределя Годишната работна програма по ал. 1 на постоянните комисии в 3-месечен срок от получаването й. Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Ал. 3. В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актовете на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.”
Миналата седмица ние получихме всички становища на останалите комисии, затова тази седмица е нужно да проведем това събрание.
„Ал. 4. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма по ал. 3.
Ал. 5. При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
Чл. 115, ал. 1. Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акта на институциите на Европейския съюз, включен в Годишната работна програма по чл. 114, ал. 3, в 3-седмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.
Ал. 2. При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 116, ал. 1. Председателят на Народното събрание по чл. 74, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет Рамкова позиция по чл. 115, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се представя от базата данни по чл. 119 и се прилага към Рамковата позиция.
Ал. 2. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в Годишната работна програма по чл. 114, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проект на акт на Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акта.
Чл. 117, ал. 1. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акта.
Ал. 2. Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на инициативите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Ал. 3. Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проекта на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивиращо становище.
Ал. 4. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивирано становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен по чл. 6 от Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 118. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт.
Чл. 119. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.
Чл. 120, ал. 1. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
Ал. 2. Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.”
Това е с няколко думи редът и целта на днешната среща. Като цяло мисля, че всички сте запознати с доклада, който сме изготвили и разпратили към вас, запознати сте с всички предложения, които сме приели. Няма да отделям време да ги чета едно по едно.
В същото време имаме едно предложение от Дирекция „Координация по въпросите на европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет и то е следното: да отпадне т. 23 – „Законодателни инициативи на Европейската комисия относно мерки за улесняване упражняването на правата на работниците в контекста на свободното движение на работниците и координацията на социалната сигурност и допълнителни пенсионни права”.
Аргументът за отпадането й е, че посочените законодателни мерки вече са приети, като на 30 април 2014 г. в официалния вестник на Европейския съюз са публикувани Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. и Директива 2014/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. България участва активно в дискусиите и подкрепи посочените актове.
И т. 2 - да бъде включена нова точка 28 със следната редакция:
„28. Законодателни предложения за изпълнение на рамката за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката за периода от 2020 г. до 2030 г.”
Аргумент за включването на тази точка е, че Европейската комисия следва най-късно до края на 2015 г. да излезе с конкретни законодателни предложения в изпълнение на приетата от Европейския съвет през месец октомври 2014 г. рамка за политиките на Европейския съюз за климата и енергетиката в периода от 2020 г. до 2030 г. В тези предложения се очаква да бъде включено и оттегленото от новата Европейска комисия предложение за директива за националните тавани на емисии, които са част от пакта с мерки за опазване чистота на атмосферния въздух, представен през месец декември 2013 г.
Уважаеми колеги! Както знаете, съгласно чл. 114, ал. 2, както ви прочетох преди малко, постоянните комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Точка 23, която екипът на госпожа Хитрова предлага да отпадне, е част от правните предложения от страна на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Това е причината тя да намери място в проекта ни за програма.
Относно предложението за включване на т. 28 – „Законодателни предложения за изпълнение на рамката за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката за периода от 2020 до 2030 г.” следва да отбележим, че нито Комисията по околната среда и водите, нито Комисията по енергетиката са го включили в своите доклади.
С така направените уточнения можем да обсъдим дали да се съобразим с направените препоръки по проекта на програмата.
Колеги, имате ли нещо да добавите? Имате думата, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Специално точка 1, която разглеждаме в момента, включва и десетте точки, които са приоритет на председателя на Европейската комисия, Планът „Юнкер”. По точка 6 – това е разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.
Аз имам предложения, които трябва да бъдат добавени според мене и това е изключително важно, във връзка с договарянето на споразумение за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз. В точка 6 според мене трябва да бъде включено задължително, че активно трябва да се подкрепи позицията на правителството – това като инициатива на Народното събрание – за отпадане на визовите ограничения за български граждани, налагани от американските власти.
В икономически аспект е изключително важно да се направи внимателна преценка на клаузи, които биха могли да застрашат развитието на българската икономика, тъй като се знае, че тя не е достатъчно укрепнала и не е в състояние да бъде максимално конкурентоспособна. Тоест там трябва да има клаузи, които да не допускат това.
Задължително трябва в тези инициативи да бъде включено, че не бива да се допуска безпрепятственото разпространение на храни или хранителни стоки, към които не са приложени достатъчно високи стандарти за качество, които биха могли да застрашат здравето на потребителите.
Категорично трябва в тази част да се пресекат всякакви опити за ограничаване правата и свободите на европейските граждани в свободното информационно общество.
Смятам, че организатор на този диалог по вкарването на тези точки вътре трябва да бъде Народното събрание. Според мене това е изключително важно и до голяма степен съвпада с много от приоритетите, които не са ясно обявени или поне не са трактовани към момента от Министерския съвет. Това е единствената ми добавка към точка 1. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Бинев. Смятам, че като цяло тези Ваши виждания са основателни и мисля, че това е една национално отговорна позиция. Но не съм убеден, че ние сме водещата комисия, която може да направи тези предложения.
В същото време искам да чуя и мнението на госпожа Хитрова по този въпрос и като цяло по доклада, който нашата комисия е изготвила, съгласни ли сте с така изложения график и доклад. Имате думата.
КРИСТИНА ХИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми като начало да благодаря за възможността да участвам в днешното заседание, което дава възможност, макар и неангажиращо, необвързващо да изразим нашето становище и да представим бележките по така изпратения в предварителен порядък проект на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Това, което аз бих искала да коментирам от гледна точка на синергията, на последователността между различните документи, между документите, които са приети от Министерския съвет – именно Годишната програма за участие в процеса на вземане на решения и шестмесечната програма, която съдържа приоритетните досиета по време на Латвийското председателство, е следното.
Тези два документа за мене съдържат в голямата си част своето отражение в така представения проект на Годишна програма на Народното събрание. Именно това беше посоката и на нашите бележки, единствено две на брой, допълващи за мене логически последователно от гледна точка на необходимостта от отпадането на една от точките и допълването с нова точка. Представили сме тези аргументи.
От гледна точка на всички нови предложения, които са по отношение на допълване на проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, не мисля, че ние имаме правото да ограничим обхвата на този проект на Годишната работна програма на Народното събрание.
Това, което би искала да ви уверя, е, че съдържанието на Годишната програма е тясно свързано с нашата работа и че всъщност Годишната програма на Народното събрание се явява за нас ясен ангажимент, а също така и гаранция за ново, по-тясно и ефективно взаимодействие в рамките на определения триседмичен срок за изработване на рамкови позиции, които да бъдат представени на Народното събрание.
В тази връзка аз не виждам причини и съображения, които да изразим против допълването на Годишната програма на Народното събрание. Естествено Вие сам споменахте за процедурата, по която се осъществява работата – именно комуникация с ресорната комисия в Народното събрание и подкрепа по отношение на направените предложения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Удовлетворително отговаряте.
Другият въпрос, който и господин Бинев постави, предвид на това, че той цитира точка 6 от „Плана Юнкер”, е по какъв начин ние бихме могли да отстояваме подобни позиции.
КРИСТИНА ХИТРОВА: Това, което смятаме с колегите експерти, е, че на стр. 5 от проекта на Годишната програма на Народното събрание в раздел „Сферата на икономиката и вътрешният пазар” може да бъде допълнена такава мярка като нова точка 16 след „Пакета от мерки за задълбочаване на Икономическия и Паричния съюз”. Да бъде формулирано предложението по споразумението със САЩ.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Тоест между точка 15 и 16 да бъде вкарана нова точка 16.
КРИСТИНА ХИТРОВА: И да се преномерира.
СЛАВИ БИНЕВ: Защита на националните интереси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние можем да го предложим. Все пак и другите комисии трябва да се произнесат. Аз затова го подлагам на дискусия, за да може в момента да поговорим. Имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз по принцип не съм против това, което предлага господин Бинев, но мисля, че не е в приоритета на нашата комисия. Мисля, че трябва да сезираме колегите от Комисията по външната политика и Икономическата комисия. Всички знаете, че всяка една от парламентарните комисии се е произнасяла по този проект, така че те също трябва да изразят своето становище, за да може да бъде съобразено с изискванията.
Така че мисля, че Вие, господин Танчев, трябва да отнесете предложението, естествено съгласувано с юристи, добре прецизирано, към тези две комисии.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Трябва да имаме предвид, че това би отложило малко във времето гласуването в пленарната зала на тази Годишна работна програма. Затова подлагаме този въпрос на дискусия и в крайна сметка ще го гласуваме. И както решим, това ще бъде. Но наистина най-вероятно ще трябва да мине и през другите комисии, защото ние наистина обобщаваме. А все пак те биха били водещи. Имате думата, колега Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз мисля, че темата, която засегнахме и в момента дискутираме, е от изключителна важност. На фона на направените предложения за допълване на този доклад по теми, които са изпуснати от други комисии, мисля, че е съвсем резонно да дискутираме тази тема. Още повече, че неяснотите в този аспект са много повече от ясните неща. А те не са никак много, бих казал.
Така че аз процедурно предлагам комисията да предложи в доклада да влезе именно тази точка, ако трябва, с тези текстове ,които господин Бинев изчете тук като допълнение, защото те са коректни. Може би и да се добави „защитаването на нашите национални интереси по отношение на институции български и компании в бъдещите взаимоотношения с нашите Северноатлантически партньори на база на предстоящото подписване на Трансатлантическо споразумение”. Защото най-малко в Годишната програма на правителството текстовете са доста неясни и размити и не е ясно точно какви действия ще бъдат предприети. А аз поне лично чух със своите уши от устата на латвийския посланик, че в приоритетите на тяхното председателство е подписването на това споразумение.
Тоест мисля, че ние като комисия, занимаващата се с европейските въпроси, трябва много актуално да следим именно тези преговори и да знаем в детайли какво се случва, тъй като нашата страна ще бъде страна по това споразумение. И не мисля ,че е редно така да оставим нещата и да ги прехвърляме на други комисии. Напротив, нека да бъдем по-активни участници в този процес.
Господин председател, ако ще го счетете за разумно предложение, да се предложи да се гласува. Ако трябва, да се забави влизането на доклада в пленарната зала, но тази тема да бъде включена в него. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли желание за обратни становища и предложения? Имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз изказах теза, която ще продължа да защитавам. Точно обратното казах – темата е важна. Но тъй като това е Годишен доклад на нашата държава, не можем да си позволяваме волни включвания и изключвания на някои тези.
Мисля, че е редно и важно, точно за да се защити авторитетът на Народното събрание, всичко това да бъде консултирано с юристи и да бъде консултирано със съответните комисии.
Това е моето становище и мисля, че това отговаря на изискванията на Правилника на Народното събрание.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам и аз да дам своето мнение по въпроса и след това ще го подложа на гласуване.
Както изчетох и в началото на заседанието правилата и начина, по който ние внасяме тези предложения, комисията има своето право в бъдеще по всяко време да допълва, да добавя и да дава становища. Така че дори и днес да гласуваме, че това е програмата и да направим тези предложения по каналния ред, те да си минат през комисиите, а ние можем да ги допълним без проблем в един бъдещ период и то сравнително бързо, доколкото ние притискаме останалите колеги и комисии. Така че не е проблем сега да гласуваме и така представената програма, за да запознаем Народното събрание и да я гласуваме и в много кратки срокове да я допълним с тези предложения, които господин Бинев направи, вече по каналния ред да си минат през комисии. Мисля, че това би бил по-правилният и резонен начин и това е моето предложение.
СЛАВИ БИНЕВ: Ако ми разрешите да кажа няколко думи. Според мене не става въпрос за гласуване и не смятам, че ние мислим по различни начини. Въпросът е, че обсъждаме някаква технология.
Според мене наше задължение е да поставяме въпроси. Ние не трябва да се срамуваме от това и да мислим дали сме били максимално пунктуални. Според мене, дори да го приемем в този вариант, който разглеждаме в момента, съвсем спокойно може да бъде отбелязано това допълнение, че в течение на времето ще бъде разгледано от другите комисии, които също трябва да имат мнение по този въпрос. Но според мене не трябва да го оставяме да виси във въздуха. Това за мене е изключително важно и това е защита на интересите на нашите граждани, които са ни избрали. Аз поне така си мисля. В края на краищата това е наше задължение – да защитаваме интересите на нашите съграждани. И смятам, че е наше задължение да направим всичко възможно да го докажем.
Така че ако решите наистина да го гласуваме, защото така е казано, аз смятам, че трябва да бъде включена такава забележка, ако нямате нищо против, разбира се, ако имате нещо против, това е друг въпрос, че се дава ход на узаконяването на включването на тези точки в този документ.
Не знам за какво спорим в момента. Според мене е напълно нормално да имаме забележки и да имаме предложения, които да бъдат интегрирани вътре. Това е наше задължение. Може би и другите комисии също трябва да имат мнение по този въпрос. Но това е част от „Плана Юнкер”, който ние разглеждаме в момента като част от Годишния доклад.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Бинев, абсолютно Ви разбирам и мисля, че абсолютно всички около тази маса сме на едно мнение. Различното единствено са детайлите и технологията, по която го правим.
За протокола Вие вече сте казали Вашето становище. За да не подлагам на гласуване отделните процедури и начини на гласуване, по-добре да се съгласим всички. Дадено е предложението, ще го препратим към останалите комисии да си мине по каналния ред, а в същото време да не забавяме процедурата. Така че можем да гласуваме така представения доклад, да го представим и в пленарната зала в най-кратки срокове. Мисля, че колежката от Външната комисия участва понякога на наши заседания. Колегите от ГЕРБ се ангажират. Така че да го придвижим в максимално кратки срокове и да допълним Годишната работна програма.
Устройва ли ви това предложение, за да не се налага да се разделяме в момента и да гласуваме нещо, за което всички сме съгласни?
ИВАН В. ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че разумно беше направено предложението в 16-а или 17-а точка да бъде включен този текст, като мотивите за включването му като предложение на нашата комисия да бъдат мотивите, които господин Бинев е подготвил.
Аз това го правя като процедурно предложение. За по-голямо улеснение на колегите буквално можем да вземем текста – „Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ”. Отпада „Юнкер”. Не е някакъв проблем според мене да го включим като нова точка 16.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Но и там трябва да е ясно, защото не трябва сляпо да подкрепяме това предложение, а трябва да напишем за какво става въпрос.
ИВАН В. ИВАНОВ: Това най-малкото отваря възможността за дискусия и работа по тази тема, когато обсъждаме програмата, без да влизаме в излишни подробности. Защото така или иначе програмата така е направена. Просто да включим едно изречение, без излишни подробности вътре.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Как да разбирам Вашето предложение - дали сега да гласуваме включването на тази точка в Годишната работна програма или да си мине по каналния ред? Държите на това сега да го включим. Госпожо Хубенова, имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз изцяло подкрепям Вашето предложение, господин Танчев. Мисля, че това е най-резонното в случая. И аз още веднъж казвам, че колкото и на някои колеги да им се вижда, че това е дребно заяждане по технологията, то е важно. Така че Ви моля, господин председател, да подложите на гласуване и двете предложения и в крайна сметка да решим какво правим. Но аз продължавам да подкрепям Вашето становище.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Виждам, че колкото и да ми се иска да минем без гласуване, все пак ще трябва да подложа на гласуване технологията за включване на тази точка. И ще го разделим така.
Едното предложение е директно сега да направим корекцията в тази Годишна работна програма и да я върнем обратно за съгласуване през останалите комисии.
Другото предложение, което ще подложа на гласуване, е предложението да се направи по каналния ред и да си мине през съответните комисии, а след това да го включим в програмата.
Първо, подлагам на гласуване предложението да бъде включена тази точка сега в Годишната работна програма. Който е съгласен с това предложение, нека да гласува.
Гласували: за 4, против 6, въздържали се 4.
Не се приема.
Подлагам на гласуване проекта на Годишна работна програма без тези предложения, които господин Бинев направи. Те да минат през съответните комисии и да бъдат включени от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Годишната работна програма впоследствие. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12. Приема се.
Колеги, това са основателни предложения, но ще си минат по каналния ред. Аз мисля, че доста бързо пак ще съумеем да го представим, за да имаме една ясна позиция. Аз самият не искам да влизам в колизии с работата и традициите, които има Народното събрание, макар че и аз понякога искам по-прагматично и по-бързо да се действа. Благодаря ви.
Госпожо Хитрова, уважаеми колеги, благодаря ви за вашето участие и ви пожелавам приятен и успешен работен ден.


Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И МОНГОЛИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, №502-02-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 5 МАРТ 2015 Г.
По тази точка в нашето заседание присъстват:
Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения” към Министерството на външните работи
Наталия Мишева – от Министерството на външните работи.
Господин Даниел Митов няма да има възможност да присъства.
Казвам „Добър ден” и „Добре дошли”. Като цяло ние сме запознати със законопроекта, така че ще ви помоля в едно резюме да запознаете комисията и да дадете вашето мнение към становището, с което се надявам да сме ви запознали своевременно. Благодаря ви предварително.
Има думата Борислав Костов.
БОРИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Благодаря Ви за възможността да присъствам на днешното заседание по този важен за България въпрос.
Преговорите по Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки и Монголия, от друга страна, които се предлагат за ратификация, са стартирали през 2010 г. и то е подписано на 30 април 2013 г. в Улан Батор от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от министъра на външните работи на Монголия.
Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество създава необходимата правна база за разширяване на сътрудничеството между Европейския съюз и Монголия. Със споразумението се потвърждава готовността на двете страни за взаимодействие по важни за външната политика на Европейския съюз въпроси, като укрепване на демокрацията, правата на човека, върховенството на закона, неразпространение на оръжие за масово унищожаване, борбата срещу тероризма, устойчивото развитие, опазването на околната среда и др.
Споразумението значително разширява обхвата на взаимодействието в областта на икономиката и търговията, правосъдието и вътрешните работи. Откриват се също възможности за сътрудничество в редица други области на двустранните връзки.
Като цяло в политически план Рамковото споразумение представлява важна стъпка към засилване на ролята на Европейския съюз в региона на Централна и Източна Азия.
Тук бих искал да спомена за сведение, че в Азиатско-Тихоокеанския регион Европейският съюз има подобни споразумения с Република Корея, с Виетнам, с Индонезия и с Филипините.
Към настоящия момент Рамковото споразумение между Европейския съюз и Монголия е ратифицирано, освен от Монголия, от държавите членки Белгия, Германия, Естония, Испания, Литва, Латвия, Холандия, Португалия, Полша, Румъния и Словакия.
Монголия е важен за Европейския съюз партньор в региона на Централна Азия като демократична страна с многопартийна система, активен участник в международни организации, като ОССЕ, АСЕМ и в мироопазващи операции, включително в Афганистан.
Европейският съюз и Монголия развиват активни отношения от 1989 г., като досегашното сътрудничество се осъществява въз основа на спогодба за търговия и сътрудничество от 1993 г. и Смесен комитет Европейски съюз – Монголия, който заседава веднъж годишно.
Европейският съюз се стреми да подпомага демократичните процеси и икономическото развитие на Монголия чрез различни програми, проекти по линия на помощта за развитие в различни области. Същевременно Европейският съюз предоставя улеснен достъп на монголските стоки до европейския пазар в рамките на обща система за преференции, така наречената Джи Ес Пи плюс.
От всички държави – членки на Европейския съюз пет имат посолства в Улан Батор. Това са Франция, Великобритания, Германия, Чехия и България. Монголия има също мисии в девет европейски държави.
Европейският съюз или Европейската служба за външно действие е представена чрез технически офис в Улан Батор, като е акредитиран посланикът или ръководителят на делегацията на Европейския съюз от Пекин.
Къде стои България в тази схема. България поддържа дългогодишни приятелски отношения с Монголия. Тази година отбелязваме 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения, като датата е 22 април. Между двете страни се осъществява активен политически диалог на различни равнища, включително на най-високо. Развиват се икономически връзки. Разбира се, потенциалът е много по-голям от реалното им състояние. Осъществява се сътрудничество в областта на образованието, културата и др.
Функционира Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, съпредседателствана от заместник-министър на икономиката.
В средата на май тази година ще бъде осъществено посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия по покана на монголския президент. Това е продължение на диалога на най-високо равнище досега. След промените в България са разменени по две визити на ниво президент, като през 2012 г. по време на срещата на най-високо равнище на АСЕМ в Лаос се е състояла двустранна среща между президентите Плевнелиев и Елбегдорж. Очаква се, разбира се, визитата на президента да даде тласък на двустранните връзки във всички области.
В заключение бих искал да посоча, че влизането в сила на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество се очаква да издигне нивото на отношенията между Европейския съюз и Монголия.
Ратифицирането на Рамковото споразумение е в изпълнение на отговорностите на България като държава – член на Европейския съюз. Този акт също така ще спомогне за активизиране на дългогодишните приятелски отношения между България и Монголия за осъвременяването и съобразяването им с изискванията на Европейския съюз.
Най-накрая бих искал да добавя един щрих по отношение на ролята на България в отношенията Европейски съюз – Монголия. През първата половина на 2010 г. България изпълняваше функциите на местен ротационен председател на Европейския съюз в Монголия на мястото на Испания, която няма дипломатическо представителство в Улан Батор. В този период именно започнаха преговорите между Европейската комисия и Монголия в сегашното Рамково споразумение. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костов. Не ни казахте нищо по становището, което ние имаме.
БОРИСЛАВ КОСТОВ: Становището е в подкрепа на ратификацията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Нямате нищо да добавите. Устройва Ви така, както сте го подготвили. Благодаря Ви за обстоятелственото изложение, което направихте.
Колеги, имате ли нещо да добавите или да попитате? Мисля, че господин Костов беше достатъчно ясен. Няма въпроси и изказвания.
В такъв случай който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и Монголия, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря Ви, господин Костов. Желая Ви успешен и приятен ден.



Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 502-01-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 6 ФЕВРУАРИ 2015 Г.
Това е точка, която е включена в тазседмичната работна програма на Народното събрание. За да не спираме работата на Народното събрание, трябва да преминем през нея днес.
По тази точка тук присъстват:
Любен Петров - заместник-министър на икономиката. Добър ден, господин Петров.
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”, Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката;
Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Добър ден и на вас.
Господин заместник-министър, да Ви помоля накратко да направите едно резюме и да ни дадете Вашето становище по така представеното становище на нашата комисия. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда максимално кратък.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с констатирано нарушение на правото на Европейския съюз и получено мотивирано становище на Европейската комисия. Законопроектът предвижда цялостна отмяна на § 8 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Уредената в § 8 от действащия закон възможност за налагане на законна ипотека при неизпълнение в срок задължение по приватизационни договори според Европейската комисия представлява специално държавно право, което противоречи на разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз. Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз норми на национално право, от които само държавата и публично правни образувания могат да извлекат специални правомощия, по дефиниция са равностойни на ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Необходимо е да се отбележи, че службите на Европейската комисия са запознати със законопроекта и очакват неговото приемане да се случи във възможно най-кратки срокове.
На 9 февруари 2015 г. България изпрати допълнителна информация, с която уведоми Европейската комисия, че законопроектът е приет с решение № 70 на Министерския съвет от 5 февруари 2015 г. и е внесен в Четиридесет и третото Народно събрание. С приемането на законопроекта констатираното от Европейската комисия нарушение ще бъде отстранено и се очаква да бъде прекратена стартиралата срещу България процедура за нарушение.
Напълно подкрепяме предварителното становище, което е изготвено от комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Наистина кратко, точно и ясно направихте представянето на законопроекта.
Аз имам само един кратичък въпрос. Предвид на това, че § 8 е направен с цел държавата да защитава своя интерес, предвид на всички проблеми, които имаше в годините в приватизацията, че много инвеститори не си спазват сроковете, какви са мерките, за да си върнем все пак по някакъв начин този контрол? Устройва ли Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и въобще какво се случва, все пак да си запазваме това с несъвестни инвеститори да не ощетяваме държавата? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е да допълня въпроса, който председателят зададе. Предвидени ли са други законодателни мерки, които да компенсират липсата на § 8, тъй като в този законопроект не ги виждам? И ако не са предвидени, съществуват ли според Вас в сега действащия закон други защити на държавата по отношение на такива недобросъвестни инвеститори?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси, за да ги съберем? Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Аз искам да добавя само това, че действително трябва да се вземат такива мерки и да не се окаже, че са декларативни мерките. Защото ние трябва да изпълним това, което в момента иска Комисията. Няма как, ние сме длъжни да премахнем § 8, това е ясно. Но трябва да намерим наистина защитен механизъм, защото това ще защити данъкоплатците и хората, към които са длъжни вече сключените сделки.
Така че наистина трябва да има някакъв защитен механизъм, който в същото време да бъде угоден за Европейската комисия. Иначе ще изпаднем в положение, в което отново ще трябва да премахваме съответно другия параграф.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Моят въпрос до голяма степен съответства с въпроса, който колегите зададоха.
Тук говорим за един силен обществен интерес. И наистина трябва да има едни работещи, адекватни мерки, които да компенсират премахването на § 8.
Аз също Ви моля да ни разясните: каква е Вашата идея за тези мерки, доколко те биха сработили и в какви срокове могат да бъдат прилагани? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Искам първо да благодаря за това, че давате възможност на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да изкаже и собственото мнение. Въпросите ви са изключително коректни.
Първо, ще започна с това, че през 2008 г. е приет § 8, като целта на приемането му е да санира зле осъществения следприватизационен контрол. Той дава възможност със задно действие да се предприемат действия по обезпечаване и на стария закон, който е действал преди това, както и на Закона за приватизация.
Веднага отговарям на другия въпрос. Веднага с приемането на § 8 е бил приет и § 11д. Според § 11д към момента всички приватизационни сделки оттук нататък дават възможност още при договаряне на приватизационната сделка да се изисква изричното съгласие преди подписването на инвеститорите, тоест на купувача той да налага договорни ипотеки и обезпечения, включително блокиране на сметки преди подписване на приватизационния договор. От 2008 г. насам това се прави абсолютно винаги. Тоест в момента, когато сключваме договор, ние обезпечаваме всичките ангажименти с договорена ипотека, което не е нарушение на европейски директиви по никакъв начин.
Остава въпросът за контрола, който се осъществява до 2008 г. на вече доста изтекли договори и доста малки като брой, но става въпрос за около 120 млн. лв. вземания.
Длъжен съм да кажа, че законопроектът, който е предложен от Министерския съвет, не предвижда задно действие. Тоест всички предприети действия от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол запазват своето действие. Оттук нататък ние няма да можем да се възползваме от § 8. Но всичко, което сме предприели като действие, именно ипотеки и обезпечения запазват правното си действие. При бъдещи договори, които ще бъдат сключвани и подписвани, винаги се ползва така нареченият § 11д. Тоест ние правим още преди подписване на приватизационната сделка обезпечения на поетите ангажименти. Ако има още въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие сте пределно ясен. Само малко да прецизираме това, което казвате. Един вид рисковата експозиция на държавата ни от този § 8 е около 120 млн. лв., които ще останат без обезпечение и държавата ще остане без инструмент, с който да ги принуди, ако не са съвестни. Това е, което казвате.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: В голяма степен те са обезпечени вече, тъй като това са договори от преди 2006 г. и още старата Агенция за следприватизационен контрол е направила тези обезпечения на бъдещи искове, абсолютно всичко. Освен това, както във всяко едно търговско споразумение, въпреки че приватизационната сделка не е търговска сделка, но тук няма да влизам в тези детайли, може и по реда на ГПК да се търси.
Още един път казвам, че с § 8 е саниран недобре осъществен приватизационен контрол. В голяма степен § 8 е свършил своето действие. Остават сделки за около 120 млн. лв., които са обезпечени. Друг е въпросът дали при всички тези приватизационни сделки има активи, които могат да обезпечат българската държава.
Нямаме притеснение и затова не възразяваме по направения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Дали е възможно, уважаеми господин председател, въпреки че днес комисията го разглежда, до влизането на този законопроект в пленарната зала да получим наистина един правен анализ, в който ясно да се вижда, че именно тези висящи производства по наложени по § 8 санкции няма да подлежат на разваляне в съда по-нататък, защото трябва да се направи един правен анализ в тази посока.
Аз лично не съм съзнателно убеден, че след отпадането на § 8 засегнатите лица няма да поискат от съда да бъдат махнати от възбрани ипотеки. Вярвайте ми, не можете да ме убедите. Ако е възможно, господин председателят да изиска от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол техния правен анализ, който да ни убеди в подобно нещо. защото лично аз, въпреки че това въвежда европейска директива, ще се въздържа от гласуване на този законопроект по тази причина.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Давам Ви думата, но аз също бих Ви помолил, ако имате възможност, в някакъв писмен формат да ни предоставите нещо от сорта, за да са запознати народните представители и да са по-сигурни. Макар че не съм убеден дали ще съумеете да реагирате до края на приемането на законопроекта, защото най-вероятно утре ще се гласува в пленарната зала този законопроект. Но ако имате възможност и подготовка, да го предоставите по някакъв начин на комисията, а аз вече ще имам ангажимента да го разпределя на останалите колеги.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо, абсолютно сте прав. Много адвокати, много идеи ще има, ще се заведат такива дела. Важното и безспорното, което трябва да отбележим, че съгласно Закона за нормативните актове, чл. 14, щом няма изрично въведена разпоредба, с която се дава задно действие, такава не може да има.
Параграф 8 е действал, той не е отменен като противоконституционен и Агенцията ще поддържа това, че не може да му се даде задно действие. Разбира се, прав сте, много адвокати има, вероятно ще започнат дела. Но все пак тук трябва да преценим и становището на Европейската комисия.
Безспорно е това, което казвате. По никакъв начин не мога да се ангажирам с правно становище, че няма да се заведат такива дела. Ще бъдат заведени вероятно, но ние ще държим на хипотезата на Закона за нормативните актове, още един път казвам – чл. 14, който казва, че щом не е предвидена такава разпоредба, която да дава задно действие, законът действа от приемането му занапред.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Все пак остава това наше желание, ако имате възможност да ни предоставите тази информация. Заповядайте.
ИВАН П. ИВАНОВ: Уважаеми господа! Становището на Европейската комисия е важно наистина и трябва да се ръководим от него. Но преди всичко аз мисля, че трябва да се ръководим от интереса на нашата страна.
Параграф 8 според мене, без да съм в дълбоки детайли запознат със случаите, в които той е прилаган, мисля, че дава една възможност вие да имате адекватна контролна дейност. Параграф 11, за който казахте, ще остане, хубаво, окей. Но аз оставам с впечатление, че интересът на държавата е тотално незащитен. И ако не съм прав, моля да ме опровергаете.
Смятам, че трябва да се забави приемането на този законопроект и да се търси допълнителна правна норма, която да защити интереса на нашата държава. Тук става въпрос за много сериозни сделки, става въпрос за големи предприятия, става въпрос за може би неизпълнени задължения. Интересите са големи в този случай. Затова аз Ви моля да отговорите на тези въпроси, които зададох.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Безспорно аз още един път казвам - § 8 е много правилно въведен, защото по този начин е гарантиран следприватизационен контрол, който в много от договорите не е съществувал. Самият Закон за приватизация преди това не го е изисквал. Но все пак точно това е решението на Министерския съвет. Агенцията за приватизация е давала такова становище с направени предложения, ако може да бъде запазен § 8, но съответно не е взето предвид.
Въпросът е тук да се съпоставят нещата. Защото вижте, ако § 8 – коректно го казвам - бъде отменен от Европейската комисия и то стане задължение за българската държава, тогава всички предприети действия от Агенцията за приватизация, включително и от некоректни инвеститори, ще бъдат насочени спрямо българската държава.
Прав сте в това, което казвате, много е деликатно, не мога да Ви противореча, но помислете и върху другото нещо. ако все пак Европейската комисия го отмени и бъде противоконституционен, нарушава европейските директиви, тогава абсолютно всички, дори некоректните инвеститори ще насочат претенции срещу българската държава. Нож с две остриета.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Аз искам само да допълня колегата. Наистина опасността е реална. Освен че ще ни наложат над 800 хил. – поне към момента това е първоначалната глоба, плюс за всеки месец има забавяне за въвеждането и промяната на този параграф допълнителна санкция, наистина това, което казва колегата, е вярно – ще развържем ръцете на адвокатите точно на тези недобросъвестни хора, които са приватизирали тези предприятия и където е допуснато до този момент и наистина ще им дадем картбланш те да атакуват държавата. Тогава интересът на държавата ще бъде още по-малко защитен. Разбира се, тази картина е плюс вредите, плюс пропуснатите ползи, плюс санкциите, плюс лошия имидж на България и пак ще трябва да обясняваме защо сме срещу европейското законодателство.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Бинев. Имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ: Съвсем накратко ще ви кажа нещо. Почти всеки път доводът за това, че трябва да гласуваме нещо, което не е съвършено, е – ще ни накажат.
Аз мисля, че трябва да се сложи точка на това. В края на краищата мерките, които се взимат, трябва да бъдат адекватни.
Ясно е, че § 8 трябва да отпадне. Това е ясно за абсолютно всички. Адекватните мерки на неговото заместване трябва да бъдат такива, че да не допускат в края на краищата държавата да няма контрол, защото ние по този начин ощетяваме данъкоплатците и се задава система за корупция и т.н., вече за някакви допълнителни мнения по определени въпроси.
Тоест смятам, че това, което казвате Вие, е важно, но в същото време е важно веднъж завинаги да дадем един анонс, с който да покажем, че не може просто с половинчати действия да решаваме проблем, който така или иначе ще трябва да решим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата. господин Анастасов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги и гости! Дебатът за приватизация и гаранциите за държавата сигурно ще намери своето място в пленарната зала. Но все пак напомням, че ние сме участваща комисия. водеща е тази по икономическата политика и туризъм. В случая това, което трябва да ни води, е избягването на наказателна процедура. и тук виждам нашата отговорност като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Естествено това по никакъв начин не означава, че в пленарната зала няма да водим дебати и за това, за което ние тук се опитваме да водим дебати. Но не му е тук мястото.
Призовавам ви с това да затворим дебата и наистина да се фокусираме върху тази част, която е отговорност на нашата комисия. благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно сте прав. Заповядайте, госпожо Алексиева.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Аз също искам да взема отношение по този законопроект. Искам да допълня колегата, че водеща комисия по този законопроект е Комисията по икономическата политика и туризъм, която е приела с 14 гласа „за”, без „против” и без „въздържал се” този законопроект и го предлага на Народното събрание да влезе в пленарната зала, да се обсъди и да се приеме. Ние като комисия, която трябва да отговаря за връзката с Европейския съюз във връзка с този § 8, мисля, че трябва да подкрепим този законопроект, защото в противен случай ще нарушим задълженията си по чл. 49 и чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз и ще влезем в една наказателна процедура. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека наистина вървим към приключване на дебата. Заповядайте, колега Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря. Колеги, аз мисля, че става въпрос за един изключително важен въпрос. И ще удължа още малко дискусията.
Интересът на държавата в случая не е защитен и това много лошо говори за Комисията по икономическата политика и туризъм, щом го е приела с пълно съгласие.
Мога ли да ви попитам: изследвали ли сте някакви практики на други държави – членки на Европейския съюз по сходния казус с § 8?
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Бих искала да кажа ,че когато подготвяхме проекта на закона, ние прегледахме практиката на Съда на Европейския съюз. Разбира се, точно същият случай няма, но става въпрос за това, че във всички държави, в които под някаква форма е имало специално държавно право от рода на запазване на златна акция в дружества, в които държавата има специален интерес, които са обществено значими, назначаване на управителен съвет и т.н., тоест всякакви специални права на държавата, се считат като противоречащи на чл. 63 от договора. И всичките тези държави са осъдени от Съда на Европейския съюз. Така че въобще няма начин да защитим оставането на § 8.
Искам също да обърна внимание, че пропускате факта, когато говорите за защита на интереса на държавата, че става въпрос за приватизационни сделки в периода 1997 – 2000 г. Параграф 8 действа от 2006 г. И тези 120 млн. лв. вземания не са събрани.
Тоест дори да остане сега § 8, няма никаква гаранция, че те ще бъдат събрани. Защото механизмът на събиране зависи от много странични фактори, с които няма как да гарантираме, че дори да запазим § 8, ще бъдат събрани тези пари. И е трудно да бъде въведен нов механизъм по отношение на стари приватизационни сделки.
Не можем да повлияем на факта, че тогава приватизацията не е била осъществена по най-добрия начин, което сега създава затруднения по отношение на следприватизационния контрол за тези сделки от този период. След това Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол е вършила добре своята работа, но за този период нещата стоят така.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Само едно кратко допълнение. Наистина това са стари сделки. Ако погледнете и сравните § 8 с § 11д, който реално действа от 2010 г., ще видите ,че към момента с § 11д нещата реално са изчистени тотално, така че там нямаме никакъв проблем. Затова, както и колежката каза, неща от преди 15 години, от 2006 г. досега не са могли да бъдат изчистени. А реално, както ви каза колежката, ние в момента вече сме в наказателна процедура.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай наистина оставяме възможност да водим по-сериозния дебат и в пленарната зала. Надявам се, че и в сравнително оперативен порядък ще получим допълнителна информация от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, за да може наистина всички вие да се запознаете и с детайлите за това какво се случва.
Прекратявам дебата и преминаваме към гласуване. Който е за приемане на така представения законопроект, нека да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви колеги и гости. Благодаря ви за дискусията. Желая успешен и приятен ден.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам само няколко неща, с които да ви запозная в тази точка.
Първо, съгласно уредената дългогодишна практика на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след приемане на съответния доклад за усвояването на еврофондовете започваме цикъл с изслушвания на централното координационно звено и всички управляващи и сертифициращи одитни органи. В тази връзка бих искал да ви информирам, че се работи по финализиране на графика съобразно възможностите на министрите за участие в наши заседания. Поемам ангажимент да ви уведомя своевременно за предстоящите изслушвания, както и да получавате материалите за тях веднага щом постъпят в секретариата на комисията.
С оглед подготовката на междинния доклад който отразява напредъка към 30 юни 2015 г., изслушванията ще бъдат в периода април – юни, като първото от тях се планира за 8 април.
И още един анонс. Вчера се проведе заседание с подкомисията и господин Слави Бинев, той също ще ви каже няколко думи в този контекст, в което взе участие и председателят на Съвета за обществени консултации господин Камен Колев. Всички присъстващи се обединиха около необходимостта Съветът да започне активно своята работа, заседавайки отново. Предвид на това, че имахме доста динамична политическа ситуация, Съветът не беше работил пълноценно близо две години.
В тази връзка ви моля до следващото заседание на комисията да направите своите предложения за включване или изключване на членове в Съвета за обществени консултации, за да може да се утвърди Приложение 1 към правилата за неговата работа. това е списъкът с неговите членове.
Господин Бинев, имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз по-добре да изпратя на уважаемите колеги в писмен вид точките, за да не губим днес време, така или иначе доста говорихме с представителите на правителството. Смятам да изпратя на колегите точките, които бяха повдигнати като проблеми на бизнеса и на този Съвет за обществени консултации. Защото негов говорител на практика беше господин Камен Колев. Тъй като ние не се видяхме с всички, той говори от тяхно име. Аз ще ви изпратя всичко.
Имайте предвид, че наистина проблемите и препоръките от Европейската комисия са за засилване на контрола и то не последващия, а перманентния контрол върху усвояването на европейските средства. Такива са директивите от Европейската комисия.
За да не губим време за това, какво сме говорили, мисля, че забележките на бизнеса и специално на господин Колев бяха сериозни, които във всички случаи ще залегнат в общия доклад, който ще направим и който ще бъде една смесица между забележките на общините и на областните управители, и на министрите, с които сме говорили в голямата комисия.
Ако ми разрешите ,господин председател,, ще поставя два много бързи въпроса.
Според мене за сериозното и пълноценно функциониране на подкомисията е добре да бъдат избрани, пак на паритетен принцип, и заместник-председатели от всяка една политическа партия. Според мене това е изключително важно, защото наистина за въпросите, които се разглеждат и които се обсъждат, единствено остава време в подкомисията, специално по усвояване на европейските средства, което е изключително вълнуващ и важен за българските граждани въпрос. Виждате, че тук имаме изключително много техническа работа и не може да се обърне достатъчно внимание на един толкова наболял проблем. знае се, че оттук идват и санкциите, оттук идват и съмненията във всяко едно правителство. И мисля ,че колкото по-бързо и на по-ниско ниво бъдат изчистени проблемите ,толкова по-добре.
Затова аз правя предложение на уважаемите колеги наистина да помислят в подкомисията да има и заместници и винаги да има представителство на всяка една политическа партия, тъй като ще бъдат на паритетен принцип. Няма да искам сега да се подлага това предложение на гласуване, но ще ми бъде много приятно, ако вие изпратите в писмен вид своите предложения или следващия път просто седнем и го решим.
Второто нещо, което искам да поставя. Според мене не трябва да бъде фиксирана датата за заседанията във вторник от 14,30 часа, тъй като много пъти има чисто партийни и политически ангажименти за много от нашите колеги. Затова според мене би било много добре, ако времето, в което работи подкомисията, да бъде преди голямата комисия, примерно в 14 часа. Обаче тъй като господин Иванов в 14,30 ч. също има комисия, аз предлагам да заседаваме от 14 часа, за да може наистина в рамките на 30 минути на тези, които имат комисии от 14,30 ч., да им бъде дадено време да се изкажат по определени проблеми, набързо по всички точки, за да може тези, които имат предостатъчно време, след това да поемат щафетата.
Мисля, че работата на тази подкомисия е от изключително значение. Ще ви запозная с това какво сме свършили през това време, в което сме работили. И мисля, че сами ще бъдете убедени в това, че тази подкомисия е направила доста значими ходове, които смятам, че ще помогнат както на бенефициентите, така и на правителството да може да елиминира всички проблеми в работата с европейските средства. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли някой нещо да добави? – Не виждам.
Благодаря Ви, господин Бинев. Мисля, че много от тези неща звучат прагматично и не мисля, че някой ще бъде против.
В такъв случай ви благодаря за днешното участие. Желая хубав ден на всички.
(Закрито в 16,25 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
(Светлин Танчев)