П Р О Т О К О Л № 13/31.03.2015 г.

---

На 31 март 2015 г. от 15, 30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с делегация на Комисията по европейска интеграция на Сръбския парламент, водена от г-н Александър Сенич – председател на Комисията.
2. Представяне на предложение за оптимизиране контрола по използване на еврофондовете: Проект „Централизиран регистър на застраховките на бенефициентите”.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Александър Сенич – председател на Комисията за европейска интеграция в Народната скупщина на Република Сърбия
Бранко Ружич – член на Комисията за европейска интеграция
Весна Маркович – член на Комисията за европейска интеграция
Проф. д-р Любиша Стоимирович
Биляна Йеринич – съветник, дирекция „Европейска интеграция” в Народната скупщина на Република Сърбия
Таня Караманова – експерт „Застраховане”
Красимир Станков – експерт „Управление на застраховаеми рискове”.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния



ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с делегация на Комисията по европейска интеграция на Сръбския парламент, водена от г-н Александър Сенич – председател на Комисията. Ще имаме възможност да дискутираме тяхното посещение.
2. Представяне на предложение за оптимизиране контрола по използване на еврофондовете: Проект „Централизиран регистър на застраховките на бенефициентите”. Тук ще бъдем запознати с един подход, който смятаме, че до голяма степен би улеснил и застраховал някои производители и бенефициенти, които се възползват от европейски средства.
3. Разни.
Има ли други предложения, допълнения, забележки по така прочетения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
СРЕЩА С ДЕЛЕГАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ НА СРЪБСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ВОДЕНА ОТ Г-Н АЛЕКСАНДЪР СЕНИЧ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА.
Господин Сенич излезе, за да даде едно интервю за радиото. Останалите колеги от делегацията са на разположение. Някои от вас имаха възможност вчера да разменят няколко думи. Предлагам останалите, ако имате въпроси и забележки, в един дискусионен формат да продължим напред.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители. Аз се казвам Ирена Коцева и съм заместник-председател на Комисията по регионално развитие и местно самоуправление в Българския парламент. Благодаря за поканата да бъдем част от вашето заседание.
Изказвам моята и на моите колеги подкрепа и разбиране към усилията, които полагате за това да бъдете европейска страна.
Като член на Комисията на Парламентарната асамблея за сигурност и сътрудничество в Европа имах възможността да бъда у вас по време на вашите избори и знам колко усилия полагате за това да провеждате едни честни, демократични избори. Поне това констатира ОСС – организацията, която представляваме след края на вашите избори.
Това, което мога да ви кажа, е, че в нашата комисия традиционно коментираме добрите връзки, които имат местните власти от двете страни на границата, разбира се, европейските проекти, свързани с трансграничното сътрудничество и не само това.
Пожелавам ви един добър престой в България и добри комуникации. Винаги можете да разчитате на подкрепата на нашата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Коцева. Колеги, някой друг иска ли да поздрави нашите гости? – Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз съм от Патриотичния фронт.
Искам да поздравя гостите от Сърбия. Разбира се, ние ще се радваме много колкото по-скоро Сърбия влезе в Европейския съюз. Защото там е естественото й място.
Смятам, че този процес на преговорите до голяма степен ще изглади спорните въпроси, които имаме със Сърбия.
Ние сме особено чувствителни към, както се изрази един колега, дадените на Сърбия западни наши територии от минали злощастни войни, които са се водили на Балканите.
Аз се надявам, че нашите сръбски приятели ще направят всичко възможно да не допуснат тези грешки, които направи българският преговорен екип по време на преговорите с Европейския съюз. Защото трябва да ви кажа, че ние имаме много големи пропуски в това отношение. Веднага бих ви посочил конкретни примери.
Квотите, които получи България за преработка на домати, са около 10 пъти по-малки, отколкото тези на Гърция. Ние получихме квоти за преработка на праскови, които за цялата страна за цялата година се равняват на толкова, колкото в миналото е било производството само в една от областите на България.
В някои отношения не получихме никакви квоти. Ние нямаме право да преработим нито един килограм круши. В това отношение трябва да бъдете много внимателни.
Също по определяне на границите на „Натура”. Не бива да става това, което става в България. Тъй като „Натура 2000” лишава реално много от живеещите там от стопански дейности. И това нещо не може да бъде компенсирано после с тези субсидии, които се получават от Европейския съюз.
Също така бих препоръчал, когато си изготвяте програмния период, в никакъв случай да не правите това, което направи България, а да направите така, както направиха в Полша, както направиха в Словакия, където имат регионални програми. Това е много важно. Искам да подчертая, че ние в България все още нямаме регионални програми. И това много пречи за развитието на някои по-слаби райони в България.
Още веднъж искам да ви пожелая успешен път към общото европейско семейство. И аз съм убеден, че само в обединена Европа ще отпаднат всички тези дълголетни проблеми, които са възникнали между нашите два най-близки района на Балканския полуостров.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за топлите думи и за съветите, които дадохте. Имате ли желание да вземете отношение, колеги? Госпожо Хубенова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Добър ден и от мен. Казвам се Силвия Хубенова и съм заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Съжалявам, че вчера нямах възможност да бъда на срещите с вас. Приветствам ви с „Добре дошли”.
Мисля, че един член на вашата делегация е мой колега в Централноевропейската инициатива. Работим заедно вече няколко години.
Имала съм удоволствието неколкократно да бъда в Белград. Преди една година Сърбия беше председател на Парламентарната асамблея на Централноевропейската инициатива.
Аз съм заместник-председател на българската делегация вече трети мандат. Искам да изкажа моята благодарност за доброто посрещане, за прекрасната работа. Имахме удоволствие да работим с парламентаристите на Сърбия. И мисля, че в разговорите си и след това в срещите във Виена и на други места, където заседава Парламентарната асамблея, сме успявали да обсъждаме неща, които са общи за двете ни държави. Все пак не трябва да забравяме, че ние сме част от Балканите и че имаме общи съдби, както и общи неща, за които можем да се радваме. Мисля, че можем да си бъдем взаимно полезни.
Мисля също така, че България наистина има един опит, който би могъл да предостави в усвояването на европейските фондове. Защото когато работим по европейските фондове, е хубаво не само да усвояваме добрите практики, а да търсим и грешките, които да минимизираме в нашата работа.
Още веднъж добре дошли и се надявам да работим съвместно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Много хубави думи, госпожо Хубенова. Абсолютно приветствам това, което казахте. Вие ме навявате на мисълта, предвид на това, че една от първите задачи, за които се надявам да получим тяхната подкрепа, това е гласът, който те имат в Европа за Секретариата на Парламентарната асамблея на Югоизточна Европа да остане в София. Така че това е една от темите, за които се надявам да си сътрудничим и доста бързо да се види ефектът от нашите добри взаимоотношения.
Ако имате желание да кажете няколко думи, имате възможност сега. Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Добър ден и от мене. Съжалявам, че закъснях. Не е фатално.
Ще имам само един въпрос, тъй като ние вчера се видяхме и говорихме по много и различни теми.
Чисто технически искам да ви попитам и няма никаква провокация в моя въпрос. При посещението на нашия президент Плевнелиев неговият колега и ваш президент Николич е гарантирал, че учебниците за българското малцинство са вече напечатани. Тъй като все пак това е моя инициатива още като евродепутат и трябва да запозная нашите сънародници с по-точни срокове, бихте ли ме запознали само със сроковете, в които те ще бъдат представени на българските образователни и културни институции?
Това е единственият ми въпрос и в него, повярвайте ми, няма никаква провокация. Той е продължение на въпроса на моя колега |Иван Иванов и на моя колега Петров. Ние сме тук, за да видим, ако има някакви дефекти в тези отношения, които понякога могат да бъдат препъни камък, да ги изчистим и да вървим напред. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте.
ЛЮБИША СТОИМИРОВИЧ: Драги приятели! Благодаря на присъстващите, които ни поздравиха с „Добре дошли”. Благодаря за поставените въпроси и ще се помъчим да им отговорим. Благодаря, че това питане не беше много остро. Това няма да ни спре да се върнем от пътя към Европа, по който сме тръгнали.
Що се отнася до отношенията между България и Сърбия, също както и вие, и ние искаме тези отношения много-много по-добри, отколкото са били в миналото. Опитваме се да забравим това, което е било в миналото, както е казал един наш велик писател Борислав Бекич. Ако Господ е искал да гледаме назад, очите ни щяха да бъдат на тила. Ние трябва да гледаме напред, далече пред себе си. Затова очите ни са там, където са. Това важи и за Сърбия, и за България. Да си вдигнем главите високо и да гледаме надалеч към някакво по-хубаво бъдеще.
Аз се надявам, че това бъдеще ще бъде изпълнено с приятелство и добросъседски отношения. И че още много пъти ще се срещаме и в София и вие ще ни бъдете скъпи гости.
Що се отнася до поставения въпрос, моята колежка ще отговори на него.
ВЕСНА МАРКОВИЧ: Имам удоволствието, че днес сме заедно в един отбор. Само да допълня това, което председателят на Комисията по европейска интеграция господин Сенич каза на брифинга.
Информацията на български език се осъществява по пътя на медиите – на три телевизии и на две радиостанции, това, което тече като информация.
Министерството на културата също така е одобрило средствата за съфинансиране на бройката на български език. Националните съвети, които са формирани, също са получили пари за функциониране на своята дейност.
По-нататък, вие сте попитали докъде е стигнал този процес. Аз мога само да ви кажа, че е одобрено за учебната 2014 - 2015 г. 52 учебници за основното и 29 за средното училище на български език. Това е нещо, което държавата е могла да направи.
За това, което е направил този национален съвет и ако трябва да влезем в детайли, то преводът на учебниците на български език не е в задълженията на Министерството на просветата и трябва този национален съвет да се обърне към тази задача и да уговори всички детайли, свързани с превода от сръбски език.
Не мога сега да кажа конкретната дата. Мога само да кажа, че държавата Сърбия го е одобрила за печат. Всичко останало е задача на националния съвет.
Ако имате още въпроси, аз съм на разположение да отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, само да допълня колегите от Сърбия. В тези два дни наистина това е една тема, която се повдига на няколко пъти. Аз се надявам, че с това приятелство с тях вече и оттук нататък, ако имаме някакви въпроси, имаме приятели, на които дали по имейл, дали по телефон ще можем да звъннем, да попитаме и съответно да ни дадат нужната информация. Смятам, че за всички нас като народни представители това би било полезно. Точно това беше целта на това посещение – да се познаваме, да знаете към кого да се обръщате, да видим горе-долу каква е нагласата и мисленето и оттук нататък вече можем да градим, дето се казва, тухла по тухла. Мисля, че в такъв дух ще работим и занапред. Други въпроси, коментари?
ИЛИАН ТОДОРОВ: Аз имам много въпроси, но ще бъда много кратък и конкретен.
Моят въпрос е във връзка с Босилеград. Чисто географски той е по-удобен за търговия, ако щете, за комуникации, за всичко, за съвместен живот с Кюстендилска област, с България. Чисто географски е по-добре така. Но за съжаление, от сръбска страна има проблем от дълги години за реализирането на това контролно-пропускателният пункт да бъде за товарни стоки.
Може ли това да го реши сръбската страна, защото това ще е много полезно за обезлюдяващия Босилеградски край? Благодаря.
БРАНКО РУЖИЧ: Уважаеми колеги, аз съм Бранко Ружич от Социалистическата партия на Сърбия. Този конкретен въпрос се третира вече три или четири години. Това е работа на Смесената комисия – връзката с контролно-пропускателния пункт.
Това, което със сигурност мога да кажа, е, че в предвидения срок контролно-пропускателният пункт ще бъде открит. Разбира се, има някои технически причини. Това в никакъв случай не е свързано с някакви политически причини. Не става дума за един контролно-пропускателен пункт. Аз мисля, че има два или три. И всяка ваша инициатива в това отношение може да бъде приета и ние я приемаме добре.
Разбира се, Босилеград е един недоразвит район и много българи от малцинствата са там. Един такъв акт във всички случаи би помогнал да се оживи стопанският живот и връзките между тези две гранични области. Тук генералният въпрос е от взаимен интерес за двете страни.
Нужно е колкото се може повече проекти от трансграничното сътрудничество да се реализират, за да може на територията на двете гранични области от двете страни на границата да има много близък стил на живот. Във всички случаи такива проекти ще бъдат много полезни за гражданите, които живеят при много по-тежки условия, отколкото тези, които живеят в градска среда.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам и аз да допълня с няколко думи колегите, защото и българската страна донякъде търпи критика.
Очевидно е, и това колегите го изтъкнаха, че явно на България точно връзките със Сърбия не са от най.голям приоритет. Това го виждаме и в тяхното желание активно да работим по Коридор 10. От наша страна приоритетите малко са по Коридор 4, по Коридор 9 – към Гърция, от Румъния към Турция.
Така че, надявам се, тепърва и ние да отдадем нужната приоритизация и това, че в Сърбия икономиката се завърта и тя става все повече икономически изгодна държава, че ще намерим начин наистина да се развиваме в тази посока. Не че Румъния или Гърция са по-малко важни, но и ние трябва да направим нужните крачки и да дадем живот на този регион и повече потенциал.
Ако сме изчерпили запознанството, да преминем към
втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ КОНТРОЛА ПО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ: ПРОЕКТ „ЦЕНТРАЛИЗИРАН РЕГИСТЪР НА ЗАСТРАХОВКИТЕ НА БЕНЕФИЦИЕНТИТЕ”.
По тази точка днес при нас присъстват:
Малина Колева – директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет. Добър ден, госпожо Крумова!
Стефан Илиев – парламентарен секретар към кабинета на заместник министър-председателя по европейските въпроси Томислав Дончев
Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и заместник-председател на Българската стопанска камара. Добър ден и на Вас, господин Колев.
Представянето по точка 2 ще направят:
Таня Караманова – експерт „Застраховане”. Добър ден, госпожо Караманова!
И Красимир Станков – експерт в „Управление на застраховаеми рискове”. Добър ден и на Вас, господин Станков.
С интерес очакваме вашата презентация и да видим по какъв начин това би улеснило или застраховало европейските пари. И не само тях. Най-важното е бенефициентите да имат това спокойствие и да улесним по някакъв начин тяхната работа. Имате думата. След това предлагам, колеги, да преминем към дискусия. Ако имате въпроси и коментари, да чуем вашите желания. Тук са и колегите от Министерския съвет, за да може тази препоръка на комисията, ако се обединим около едно такова решение, да бъде предоставена на Министерския съвет и надяваме се, наистина в кратки срокове и в реално време да направим имплементацията.
Благодаря ви от мене. Имате думата.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт, експерти, представители на медиите, ако са останали такива! Благодарим за проявения интерес към нашата инициатива да представим на концептуално ниво идеята за повдигане на нивото на контрол върху усвояването на евросредствата.
Това, че нашата презентация е раздадена предварително, ще ни облекчи. Ще се постараем да бъдем максимално кратки и да не злоупотребяваме с времето ви.
С госпожа Караманова общо имаме 40 години в застраховането. Сещате се кой има повече, а кой – по-малко. Струва ни се, че имаме някакво експертно основание да предложим на вашето внимание тази инициатива.
ТАНЯ КАРАМАНОВА: Казвам се Таня Караманова. Благодаря за предоставената възможност да представим нашата идея пред комисията и пред всички вас.
Добре сте дошли. Аз знам да говоря сръбски като пиротчанка. Имала съм партньори сърби, с които сме работили може би около 20 години. Аз имам възможност да ви приветствам. Бъдете добре дошли и да работим много добре и изгодно за всички.
Аз мисля, че тази презентация ще бъде и за вас. Ние сме установили, че е голям проблем, че не се контролира този таргет – застраховането. Благодаря ви.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Няма да злоупотребяваме с експертни понятия и да ви заливаме с професионален жаргон. Презентацията е замислена на концептуално тясно ниво, затова ще си позволя съвсем накратко да маркирам основните послания, които имаме към вас.
Това, което е важно, е че от години е известно, че застраховането на обектите на еврофинансиране не се случва по професионален и надежден начин. Това се знае от бенефициентите, това се знае от застрахователите, това се признава и в неофициален порядък от представителите на управляващите органи.
Целите и болките на проекта са безспорни. Необходимостта от неговата реализация е назрял от години. Понастоящем има технологични, финансови, организационни, административни възможности той да се случи. И това, което е необходимо, е всъщност политическа воля, осъзнаване на необходимостта той да бъде решен и политическа воля, за да бъде реализиран.
Това, което виждате, е стандартното пожелание към всеки бенефициент какви застраховки следва да учреди по повод на ползваното финансиране. Проблемът е в това, че при сключване на договор и началото на финансирането повече или по-малко то се спазва. Но всички знаят и признават, че във втората и последващи нататък години, меко казано, е компромисно неговото проследяване и контролът върху това как се случва застраховането.
От това естествено страдат всички по веригата, компрометира се цялата философия и замисълът на финансирането.
Тоест това, което предлагаме понастоящем, е да се пристъпи на първо време към поне регистрационен режим и възможност за публичност на сключените и поддържани застраховки. Защото проблемите са в няколко пласта. Но ако се спрем на най-базисния и елементарен, първо, следва да изкоментираме недостатъчния обхват на рисковите покрития, възможността те да бъдат избягвани и контролът върху тях е ненадежден.
ТАНЯ КАРАМАНОВА: Аз искам да се намеся в частта с контрола и с това през периода, когато бенефициентът е получил средствата от фонда в тази и последващите години. Тъй като при отпускането на средствата от еврофондовете така или иначе има задължително условие те да бъдат застраховани.
Във втората, третата и последващите години това не се контролира. Тогава има риск имуществото или застрахованият обект или посеви, каквото е отпуснато като средства по въпросния проект, то да не бъде застраховано.
Минава един сериозен катастрофичен риск – наводнение и т.н. и всъщност се загубва това имущество или този незастрахован имот. Тогава този имот е вече несъществуващ. Идеята е да бъдат обхванати всички тези незастраховани имоти и имущества.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Тоест, ако разрешите да формулираме диагнозата на проблема, той е, че формалният подход към изпълнението на тези изисквания води до неустойчиво реализиране на финансираните проекти, което е категорично нежелано и то накърнява интересите както на българската държава, така и на европейските данъкоплатци, с чиито средства се реализира това финансиране.
Проблемът е в това, че застраховането не е фокусиране върху бизнес модела, който кандидатът защитава, а е по-скоро за – ще си позволя този израз – отбиване на номера.
Това, което нашето проучване показа, е, че понастоящем има готовност от предходния програмен период да се доразвият, да се донадградят функционалните възможностите на съществуващите информационни системи в тази област, с неголямо усилие. Въпросът е да бъде фокусирано, да бъде направено достатъчно професионално и целенасочено и да се даде възможност поддържаните застраховки да бъдат публично известни и да бъдат по-добрите професионални стандарти в защита на интересите на бизнеса, на бенефициентите.
Най-логичното и лесно осъществимо решение е развитие на специализиран модул в сега съществуващите информационни системи, които обслужват паричните потоци и информационните потоци по еврофондовете със съответното ниво, така че да отразяват целите и задачите на проекта. Има ключови изисквания. Те са стандартизиране на уеббазираните документи, обмен на данни между съществуващите информационни системи, използване на съвременни технологии, които позволяват разчитане на печатни документи и тяхното архивиране, обработка и контрол и съответните мобилни устройства.
Задължението за качване в така предлагания публичен модул за поддържаните застраховки следва да бъде на бенефициента, като той може спокойно да го превъзложи на застрахователя, на своя брокер, агент, което ще облекчи неколкократно неговите усилия по поддържането на тази застраховка, на тази застрахователна защита, ще облекчи работата на служителите на управляващите органи и безспорно ще доведе до финансови икономии от страна на всички участници в процеса.
ТАНЯ КАРАМАНОВА: Да добавя само, че така ще се създаде на бенефициента едно актуално застрахователно досие, от което да се вижда той какъв платец е, дали поддържа тези застраховки, дали има към тях някакви издадени анекси, дали е ползвал щети и какви са те, да има електронен вариант на това какво се случва с парите по отношение на застраховките.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Както виждаме, в споразумението за партньорство на Република България с очертаващата помощ от европейските фондове за настоящия период има заложено подобно действие. То е планирано, финансово обезпечено. И всъщност това, което подчертаваме отново, е, че трябва мъничко да се поработи на експертно равнище, за да се случи то. Тоест технологично, информационно, административно и организационно предпоставките са налице.
Първата фаза на проекта, която предлагаме, е подобно опубличаване на застрахователните покрития, което вече подчертахме, че ще има множество положителни ефекти.
Втора фаза може да бъде тази платформа да започне да подпомага бенефициентите в постигане на оптимални покрития за своя бизнес. Катастрофичните наводнения в последните години ни дават основание да се обърнем към опит на страни като Испания, да не говорим за Съединените щати, където има застрахователни покрития, които са климатично базиране, те се наричат климатични деривати и са индексионно инициирани, където всъщност се отива на горно равнище на застраховане – застрахова се добив, застрахова се доход на стопаните, застрахова се бизнес. Всъщност това е,към което следва да се стремим. Защото застраховането само по себе си не е самоцел, а е просто един от инструментите на управление на рисковете и за гарантиране устойчивостта на бизнеса и на икономиката като цяло.
Така че тази малка, първична, базисна стъпка, която предлагаме да се случи, е просто началото на едно доста по-грамотно отношение към усвояването на еврофондовете за благото на цялата икономика, на стопанството.
На мене ми се струва, че не е нужно повече да говорим, тъй като вие сте запознати със същината на проекта.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно съм съгласен с Вас. Като цяло колегите са имали възможност да се запознаят и с презентацията. Благодаря и на вас за обстойното представяне.
Колеги, отваряме темата за дискусия. Тук имаме и представител на Министерския съвет, чието мнение също бих желал да чуя. Нека да видим Вие с каква нагласа сте. Аз също смятам, че интензитетът на този тип природни бедствия – наводнения, студове и т.н. се увеличава и такава е тенденцията, макар да намаляваме парникови газове, карбонови емисии и т.н. Все пак в едно обозримо средносрочно бъдеще виждаме, че България е изключително неподготвена и населението за съжаление не мисли много в тази посока. Рядко колите си застраховаме, камо ли имоти, посеви и т.н. А това е много по-важно, защото смятам, че освен че предпазва средствата на Европейския съюз, но дава една защита и на самия бенефициент по-спокойно да работи.
За съжаление в голяма степен хората, съкращавайки дребните разходи, оставят по-големите неща в риск.
Искате нещо да добавите ли?
КРАСИМИР СТАНКОВ: Да. Госпожо Крумова, уважаеми господин председател! Би трябвало държавата да подаде ръка Всъщност следва да осъзнаваме, че решаването на въпросите на застраховането в национален мащаб, където влизат от дълго време обсъжданите идеи за катастрофични рискове, защото земетресението и наводнението са ключовите национални рискове, и че посоката на решаването на този проблем е, че той е елемент от националната сигурност. Категорично това ни прави надежден партньор в Европейския съюз, в НАТО и т.н. Тоест често пъти ние сме безпомощни да си решим тези задачи, които общо взето са абсолютно решими и има десетки аналози в света, където те са решени от години грамотно и се включва целият ресурс на частния застрахователен сектор, има държавни взаимно осигурителни механизми за намеса и т.н.
Така че това е посоката и контекстът, в който следва да се разглежда проблематиката. Благодаря и извинете за повторната ми намеса.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, госпожо Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ще започна с категоричната си подкрепа за подобен тип инструменти като механизми за управление на риска, прехвърляне на риска и за защита на интересите както на бенефициентите, така и на държавата, а ако щете, и на европейските финансови интереси, защото в крайна сметка винаги опираме до това. А и тази комисия, бидейки по контрол на европейските фондове, реално погледнато трябва малко или много да е съзнателна и за европейските финансови интереси.
Въпреки това имам няколко коментара по така представената презентация.
Струва ми се, че изцяло предложената схема е базирана на практиката на разплащателната агенция Държавен фонд „Земеделие” и се отнася най-вече за фондовете, които са в селското стопанство, за фондовете, които засягат подпомагането на селските стопани и рибарите, което я прави най-малкото непълна, тъй като не обхваща останалата част от структурните и кохезионния фонд на Европейския съюз. И категорично не могат да се изведат само от практиките на разплащателната агенция заключения за цялата система на европейското финансиране.
Какво имам предвид. Ще дам един пример, за да стане по-ясно.
По отношение на застраховането за другите фондове не само че не е задължително. Там дори се казва, че той е допустим разход, освен ако не е изрично поискано от управляващите органи.
За това си има, разбира се, причини. Бихме могли да дискутираме дали е правилен или не този подход, което би било една дълга дискусия. Просто се опитвам да кажа, че не можем да изведем заключение за всички структурни и всички европейски фондове единствено и само от практиките на Разплащателната агенция.
Вторият коментар, който искам да направя. Струва ми се до известна степен, че има объркване по отношение на това каква е функцията и ролята на ИСУН, било то в миналия вече програмен период или бъдещия такъв.
Информационната система за управление и наблюдение е информационна система за управление и наблюдение на програмите и проектите. Застраховането, както казахме в началото, подкрепям като механизъм за прехвърляне и управление на риска. Въпреки това разширяването на обхвата на ИСУН до немислими размери, така че той да стане публичен регистър на застраховките, е нещо, което най-малкото подлежи на много по-детайлен анализ. Още повече към настоящия момент ИСУН въобще не отразява и въобще не е системата, която се използва за управление на европейския селскостопански фонд и всички субсидии, и всички фондове, които се занимават със селското стопанство и рибарството.
Тези два елемента, въпреки че ги казвам, могат да прозвучат малко като критика, но те са по-скоро, за да помислим заедно в посока на това дали не е необходимо да се разработят нови продукти по отношение на еврофондовете. Включително ще си позволя да дам една посока на мисъл, която струва ми се ще бъде близка до много голяма част от членовете на тази комисия и тя е освен имущество, освен земя, които подлежат на катастрофични събития, дали не можем да помислим и за прехвърляне на финансови рискове от рода на финансовите корекции и дали не е време да помислим за разработване на такъв тип застрахователни продукти .
Тук ми се струва, че – да, вие искате подкрепата на държавата, но, вярвайте, имате отворени уши в тази връзка. От тези отворени уши трябва да се получат работещи предложения.
Аз все още не мога да видя – това е личното ми мнение, не ангажирам институцията, която представлявам с него – тук работещото предложение от гледна точка на опита който има в управлението на фондовете. Виждам едно добро начало, с което можем да продължим да работим, но ще трябва доста работа, за да се уточнят продуктите и за да се уточни точно какво се иска, трябва и може да се направи от страна на държавата като отговаряща за координацията на управлението на фондовете и съответно какво трябва да направи частният ресурс и застрахователите. Все пак те са търговски субекти и трябва да се съобразяваме и с това. Това е един отворен пазар. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо, искам да кажа, че почти ме изненадахте с благоприятния тон, с който направихте тези забележки. Защото и аз смятам, че те не са толкова значителни и не е тук мястото, където ще ги изясним.
Хубавото е, че виждате потенциала и оценката на това нещо. Затова аз си позволих в този формат да направим това изслушване, ние също да се запознаем, да го дадем като препоръка. И вече мястото, където наистина технически трябва да се мисли и да се работи, това е между застрахователната гилдия, Министерския съвет и т.н. Убеден съм, че ще намери начин.
В нещата, които Вие споменахте, също има абсолютен резон. И аз съм убеден, че застрахователната индустрия е достатъчно гъвкава и креативна, за да се намерят начини такъв тип рискове по някакъв начин да бъдат минимизирани.
Това е горе-долу моят коментар. Ако имате желание вие да добавите нещо.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Абсолютно резонни са забележките. Но аз мисля, че това е първият път, в който се поставя подобен акцент върху проблематиката. Така че както и Вие казахте, това е едно добро начало. Няма как, отнякъде трябва да се почне. До голяма степен е елементаризиран подходът, но той трябва да се види като базисен проблем.
Естествено, аз казах, в Съединените щати покритията на добив и на revenue от застраховането са класика. Там 95 процента така се случват нещата.
Така че всичко това съществува. Weаther derivative съществува. Weаther derivative са масова практика. Това не е застрахователен продукт. Предлага се от банки в Цюрих, в Лондон, където се отиде. Просто човек трябва да иска да го случи това нещо, да го осъзнае.
Покритията може да се направят многостепенни и държавата да поеме част от риска, а другото да се изхвърли навън при професионалните застрахователи. Има ресурс, има капацитет, има желание да се покриват тези неща. Но неправейки нищо, всъщност е най-погрешното нещо.
ТАНЯ КАРАМАНОВА: Аз също искам да кажа две думи. И те са в следната посока. Ако този проект представлява интерес, ние сме отворени да седнем и да го доразвием. Но по-скоро ние сме видели, че има нужда от това, което сме направили. Оттам сме тръгнали.
Да, съгласна съм с всички забележки, но това беше все пак поставяне на едно начало, за което много благодарим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Най-дългото пътуване започва с една малка крачка. Ние ще следим процеса на взаимодействие. Смятам, че всички виждаме потенциал в нещо такова и ще окуражаваме вашето взаимодействие и работа в продължаване на тези идеи.
Колеги, имате ли нещо да добавите? Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Един въпрос, който е интригуващ и може би ще бъде възприет като малко весел. Смятате ли да пуснете продукт, който да гарантира бенефициентите от недоброкачествена работа на администрацията?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В един аспект тя го постави – застраховка „Финансова корекция”. Това дали е към бенефициента, дали е на по-високо държавно или общинско ниво, има резон. Мисля, че малко неподготвени ги хващаме точно с тази посока. Но все пак имате думата.
КРАСИМИР СТАНКОВ: Отговорът е категорично „не”. Защото няма в света професионален застраховател, който да може да поеме риск от непрофесионално, недобронамерено, водещо до вреди поведение на държавен или общински субект. Публичният сектор категорично се изключва от тази част. Слонът все пак трябва да се нареже на филийки преди да го изядем целия. Трябва да се започне от всякъде. Тоест да се делегират ясните проблеми в това, което имате предвид. А на отделните аспекти има застрахователни решения.
Категорично „не” по този начин. Принципно ако се седне на професионален разговор, може да се намери решение. Българският застраховател би го направил. Говорим за отговорно отношение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА: И аз в духа на шеги и закачки да кажа нещо. Ако имаме застраховка срещу непрофесионална работа на администрацията, тогава трябва да имаме и застраховка „Професионална отговорност на администрацията”.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Резонни са коментарите, макар и шеговити. Финални думи – заповядайте.
ТАНЯ КАРАМАНОВА: Благодарим за предоставената възможност. Очакваме от вас да работим съвместно и да постигнем финализацията на един наистина добър проект, който е необходим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също ви благодаря, че подехте тази инициатива. Днешното заседание, докладът, презентацията и чрез госпожа Крумова, и чрез комисията ще бъде предоставено на министър Дончев. Надявам се да намерите вариант на дискусия и наистина да се стигне до нещо полезно. Благодаря ви.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам само няколко съобщения към колегите. На останалите желая приятен и ползотворен ден.
Както ви уведомих на предното заседание, следващият КОСАК е в Рига от 31 май до 2 юни 2015 г. На заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което се състоя на 11 март, решихме, че на този КОСАК ще пътуват представители от четири парламентарни групи. Разбрахме се да са две от управляващите и две от опозицията.
Желателно е да определим кои са тези групи, от които ще пътуват представителите.
Искам само да ви помоля до 8 април да имате готовност. Ако искате, на следващото заседание да направим предложенията и да решим този въпрос и да може колегите да подготвят пътуването. Пак казвам, ако е възможно, до 8 април да получим тази информация.
И още нещо. Имаме на разположение доклад, приет от Икономическия и социален съвет, резолюция по съобщение на комисията - Годишен обзор на растежа за 2015 г., която резолюция е част от дейността на Икономическия и социален съвет по проблемите на стратегия „Европа 2020” и нейното изпълнение. Ако някой има желание, докладът е на разположение. Имаме ли го в електронен вариант? – За съжаление получавам информация, че го нямаме в електронен вариант. Така че който го поиска, колегите могат да го размножат.
Ако няма други въпроси, искам да ви благодаря за отделеното време и ви желая приятен и успешен ден.
С това закривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
(Закрито в 16,35 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)