П Р О Т О К О Л № 14/08.04.2015 г.

---

На 8 април 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г., както и текущото състояние и напредъка на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Вергиния Мичева – Русева – заместник-министър на правосъдието;
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Диана Боева – младши експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието;
Флориан Флоров – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието;

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Днешният дневен ред се състои от три точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г., както и текущото състояние и напредъка на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г.
3. Разни.
Колеги, имате ли някакви забележки по така представения дневен ред, допълнения, предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.


Преминаваме директно към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, № 502-01-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 МАРТ 2015 Г.
По тази точка днес гости на нашата комисия са:
Вергиния Мичева – Русева – заместник-министър на правосъдието. Добър ден.
Диана Боева – младши експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието. Добър ден и на Вас.
Флориан Флоров – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието. Добър ден.
Уважаема госпожо Русева, ние като цяло имаме законопроекта. Моля Ви много накратко да запознаете комисията, както се казва, и на по-народен език с духа на законопроекта. И ще Ви помоля да ни дадете Вашето становище относно становището, изготвено от комисията, което, надявам се, сте имали възможност да погледнете. Не е нужно надълго да ни разказвате мотивите по законопроекта, ние горе-долу сме запознати с тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Законът за европейската заповед за защита, който представяме на вашето внимание, е нашият отговор на задължението ни като европейска държава да транспонираме директива 2011/99 на Европейския парламент относно европейската заповед за защита. Всъщност това е – не мога да кажа преписване, но общо взето изцяло е съобразено със самата директива. Текстовете са близки, възприети изцяло от нашата работна група, която го е представила.
Европейската заповед за защита – това е по наказателни дела, когато следва да бъде осигурена защита на пострадалия срещу този, който е осъден за извършено срещу него престъпление. Тоест, ако едно лице, което е пострадало от престъпление, се движи от европейска държава в европейска държава, то това лице навсякъде следва да получи защита от извършителя – защита да бъде доближаван от извършителя, да осъществява контакти, всякакви такива мерки, които да му осигурят неприкосновеност от извършителя по съответното престъпление.
Накратко законът е разделен на две части. Едната част касае признаване изпълнение на европейската заповед за защита. Това е, когато съд в европейска държава е издал заповед за защита, нашият български съд трябва да признае и изпълни същата, като сме уредили кой е компетентният съд, какво е производството за признаване – вие ще го видите. Целта е възможно най-бързо да се осигури съответната защита на местно ниво срещу лице, което е пострадало от престъпление от друга държава.
Другата част на закона съдържа, че нашият български съд издава такава заповед за защита срещу защита на лице – български гражданин, което желае да се движи в Европейския съюз и навсякъде, във всички европейски държави ще осъществи или постигне такава защита. Това са едни формуляри, които осигуряват на нашия пострадал в друга държава да получи защита.
В Преходните и заключителни разпоредби сме предвидили изменение на нашия Наказателен кодекс във връзка с уреждане на мерките, които представляват мярка за защита. Като аз ви казах – да доближава непосредствено пострадалия, да осъществява контакт, по имейл да се изключват контакти, по телефона също и т.н. Това е, за да можем и ние, когато искаме защита на български гражданин, да имаме в нашия закон същите мерки.
Предвидили сме и промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, именно за да можем да напаснем тези мерки и да ги има в нашето законодателство и ако случайно получим искане за мярка за защита от друга държава, да сме го осигурили.
Общо взето, това е съвсем накратко и разбираемо, надявам се, нашият законопроект.
Изключително важно е много бързо да мине този законопроект, защото мисля, че вече имаме съобщение, че ще започнат наказателни процедури срещу нас.
И само да напомня – този закон е един от трите, които следва да внесе Министерският съвет. Този беше по наказателни дела, когато лицето ще получи защита. Но имаме също така Закона за домашното насилие, където също жертвата получава мярка за защита в другите държави. Законът е много аналогичен на този, който също е вече внесен в Народното събрание и очакваме отново да бъде обсъден, не зная в коя комисия.
И третият законопроект е за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс - отново за мерките за защита по отношение на жертвите. В момента идвам от работна група, която съвсем скоро ще вкара и този законопроект. Това го казвам просто за ваша информация.
По вашето становище сега ще ви кажем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Докато се съвещавате, колеги, имаме ли някакви въпроси, коментари относно така представения законопроект?
Моят конкретен въпрос беше точно в тази посока, предвид на това, че Наказателно-процесуалният кодекс предстои да влезе в Народното събрание – дали всички тези неща, които се засягат тук, са уредени, за да не се налага да го преправяме в много кратък срок.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Ако не ги предвидим сега, няма да има норма.
Изключително ми е неприятно, когато трябва да променяме НПК или ГПК, или който и да е закон през две седмици, което е безспорно неправилно. Поне аз като юрист не приемам така да променяме законите. Обаче нашите задължения за транспониране на европейските директиви трябва да ги изпълним по някакъв начин. И според мене няма как да го забавим. Затова ще ви бъда благодарна, ако може в най-скоро време да се придвижи настоящият законопроект и да се прием от Народното събрание.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай не виждам коментари и въпроси.
Накратко имате ли някакви забележки по това, което съм Ви дал като становище – нещо да сме изпуснали? Колегата Ви имаше възможност да го погледне. Моля да дадете Вашето мнение.
ФЛОРИАН ФЛОРОВ: Мисля, че няма какво да добавим. Становището отразява в пълнота някои от основните моменти в предложения законопроект.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви, колеги. В такъв случай да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване законопроекта за европейска заповед за защита с № 502-01-22, внесен от Министерския съвет на 21 март 2015 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Русева, още веднъж за наистина народния език, с който ни запознахте по законопроекта. Желая ви приятен и успешен ден на всички и до нови срещи.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007 – 2013 Г., КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2014 – 2020 Г.
Господин Калфин се извинява, че не може да присъства на нашето заседание днес. Той беше поел ангажимент да участва в днешното заседание, но за съжаление е възпрепятстван от неотложен ангажимент. Разбираемо е от нас, надявам се, това негово отсъствие. Със сигурност ще има и той възможност да вземе участие в комисията ни на по-следващ етап. За сметка на това заместник-министър Зорница Русинова е днес при нас и тя ще има честта да представи програмата.
В такъв случай, госпожо Русинова, моята препоръка е да бъдем по-прагматични и набързо да очертаем основните неща и да отворим срещата за дискусия, да чуем колегите, ако имат някакви въпроси, препоръки, виждания. Мисля, че така в оперативен порядък ще успеем да се справим със задачата. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, господин председател. Наистина поднасям искрени извинения от министър Калфин за невъзможността да участва днес.
Подготвила съм една съвсем кратичка презентация, в която с няколко слайда ще маркираме текущото изпълнение по програмния период 2007 – 2013 г. И тъй като оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” беше първата одобрена програма от страна на Европейската комисия още на 28 ноември миналата година и първата програма, по която вече е стартирано реално изпълнение, на няколко слайда ще ви покажем какво вече сме стартирали от новия програмен период и съответно ще ви покажем какви са намеренията ни до края на тази година за отваряне на различните мерки и оси на програмата.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е наистина програмата, която се гледа от страна на Европейската комисия като програма, която се движи на общоевропейско и над средното европейско ниво. За момента договорените средства по програмата са 103 процента, а разплатените средства са над 66 млн. лв., като сертифицираните разходи са 84 млн. лв.
Това наистина е едно добро финансово изпълнение. Осемдесет процента от ресурса на програмата вече са реално възстановени от страна на Европейската комисия под формата на сертифицирани разходи.
За момента няма проблеми с цялостното изпълнение на програмата, няма спирания, няма от страна на комисията наложени тежки финансови корекции. Дори напротив, има два поредни доклада, издадени от страна на Европейската сметна палата, които нямат нито една констатация. Това показва, че наистина управлението на програмата е доста добро и систематично.
Няколко думи ще кажа за напредъка от гледна точка на ефективността на мерките.
В този програмен период над 43 хил. безработни лица са започнали работа вследствие на мерки по оперативната програма; над 70 хил. безработни са включени в обучение, като около 65 хил. от тях са включени след това в последваща заетост.
В сферата на социалната икономика близо 8 хил. човека са започнали работа.
Над 315 хил. заети лица са били включени в обучение.
Знаете, че в периода 2007 – 2013 г. мерките за достъп и подобряване на качеството на образованието бяха също част от оперативната програма.
Над 113 хил. ученици и студенти са взели участие в практики в реална работна среда. Това е една изключително добра мярка, която касае не само подобряването на образователната система, а и пряко касае пазара на труда, тъй като чрез този тип ученически и студентски практики ние сближаваме уменията на младите хора да влязат по-бързо в реална работна среда.
Над 7 хил. деца със специални образователни потребности са интегрирани в общо образование. Има доста мерки, които са били насочени към превенция на ранното отпадане от училище.
Над 10 хил. лица са завършили програми за ограмотяване. Това е също една от мерките, която има пряка връзка с мерките на пазара на труда, тъй като голяма част от ниско квалифицираните или въобще неквалифицираните безработни минаха през курсове за ограмотяване, организирани от системата за народната просвета. Това дава възможност вече на тези лица да бъдат включени в професионална квалификация и в обучение за ключови компетентности, така че те след това да могат да се реализират на пазара на труда., което е една много важна мярка.
За момента нямаме никакви индикации или риск, че до края на тази година предстои някакъв риск от автоматично освобождаване или загуба на средства по оперативната програма. Разбира се, доста са усилията, които от страна на управляващия орган и трите междинни звена трябва да бъдат положени това да се случи. Но считаме, че няма по никакъв начин застрашаване от риск от неизпълнение.
С няколко думи ще кажа какво сме стартирали по отношение на програмния период 2014 – 2020 г.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако искате да разделим на две части презентацията. Нека да довършим първо старата програма и тогава ще имате възможност да кажете няколко думи за новата.
Колеги, имате ли някакви въпроси по така представената досега информация? – Не виждам.
Аз имам един кратичък въпрос. Първо, искам да Ви поздравя за нивата, които сте постигнали. Наистина това е една от най-успешните оперативни програми в България. Както и в другите програми, това е очаквано и нормално да се наддоговаря, за да сме абсолютно убедени, че ще стигнем стопроцентово усвояване на програмата. И виждам, че имате доста голям потенциал да постигнете това.
Що се отнася до тези 3 процента наддоговаряне, което има, как ще го процедирате в случая? Има някаква продължителност директно вече да се отиде по новата програма, ако по нея имаме изпълнение на сто процента? Каква ви е нагласата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРНИЦА РУСИНОВА: Виждате, че при нас наддоговарянето е доста по-ниско, отколкото в другите програми. И естеството на наддоговарянето е много по-различно, тъй като голяма част от мерките не са свързани с тежки обществени поръчки или с големия обем от средства, които да могат да бъдат възложени на външни изпълнители.
Наддоговарянето се прави най-вече по схеми, свързани със субсидирана заетост, с подпомагане на средищните училища – това е в системата на Министерството на образованието и науката, и с ученическите и студентските практики. Тоест това наддоговаряне, което ние сме направили, ни дава възможност и гъвкавост там, където има схеми - особено по грантовите схеми има доста спестявания или проекти, които приключват през тази година и виждаме, че има неусвояване, - ние директно тези средства да ги локираме към тези схеми.
Всъщност по този начин не само гарантираме сто процента усвояване, а особено в сферата на социалните услуги и в сферата на пазара на труда, както и в сферата на образованието гарантираме по-плавния преход между двата програмни периода. Тоест застъпването между двете програми ще стане много плавно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Чудесно. Надявам се през зимата всички да се поздравим с наистина сто процента изпълнена програма.
Сега имате думата да ни разкажете за следващия програмен период.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРНИЦА РУСИНОВА: По отношение на следващия планов период амбицията на екипа на Министерството на труда и социалната политика е не по-малка по отношение на управлението на оперативната програма. Знаете, че тя, за разлика от предишния програмен период, не включва мерките, свързани с образованието. Там има отделен финансов инструмент, който е в Министерството на образованието и науката за оперативна програма „Наука и интелигентен растеж”.
Ресурсът на програмата е малко над 2,3 млрд. лв., малко по-висок от номиналната стойност на предишния програмен период. С около 30 процента повече са средствата за пазара на труда и със 70 процента повече са средствата за социално включване. Тоест имаме 680 млн. лв. за социално включване, които дават възможност за продължаване и създаване на нови предпоставки за по-добра подкрепа на политиката на Министерството на труда и социалната политика чрез Европейския социален фонд. По-висока е от предходната, независимо от това, че ги няма двете оси за образованието.
Мерките за пазара на труда са с около 30 процента повече. Има намаляване в мерките, които касаят институционалния капацитет на системата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Но се предполага, че всъщност мерките, които са изпълнявани през предишния програмен период, са показали своя ефект.
Вие знаете, че доста по-висок е ресурсът по програма „Добро управление”, тъй като част от мерките, които касаят подобряване на работата на администрацията, са изцяло заложени там.
Програмата в този програмен период има четири основни оси плюс „Техническа помощ”, като предимството в този програмен период е, че мерките, които за разлика от предишния бяха в две оси – за безработни и за заети, сега са в една ос. Това ще ни даде възможност, особено когато говорим за подкрепа на работодателите, да правим комбинация от мерки, които ще могат да подкрепят хем заети лица, хем безработни лица.
Какви са акцентите ни са тази година.
Знаете, че една от първостепенните политики на нашето министерство е темата за младежката безработица. Първият проект, който стартира в началото на тази година, дори тази схема беше предварително обявена още през септември миналата година, това е изпълнението на младежката гаранция като ресурс, който първоначално е отделен за схеми за стажуване и първоначално натрупване на опит в реална работна среда на младежи до 29 години в рамките на 35 млн. лв. Около 8 хил. са предвидените ни бройки за млади хора, които ще могат да минат пред стажове в частния сектор.
За момента има вече около сто заявки, потвърдени от страна на работодатели, и започва реалното сключване на договори между работодатели и стажанти, така че да започнат работа в предприятията.
От оперативната програма се покрива 6-месечен стаж в реална работна среда в рамките на възнаграждение на базата на минималните осигурителни прагове. Плащат се суми за транспортни разходи за първия месец, когато стажантът няма възможност да получи все още заплата, за да бъде подкрепен и да отиде на работа и съответно наставник, който да го въведе в новото място.
За периода 2014 – 2020 г. вече имаме 102 млн. лв. договорени средства. Преведени са и първите аванси към бенефициентите. По първата процедура „Младежка заетост” бенефициентът е Агенцията по заетостта, за да можем да осигурим териториален обхват на територията на цялата страна, през бюрата по труда работодателите да могат да подават своите заявки.
Втората инициатива, която е стартирала вече, това е подкрепата на услугата „Личен асистент”, която знаете,че е една от успешните ни практики за предишния програмен период.
Ние стартирахме от една програма, която се изпълняваше с национални средства за около 800 човека. Към края на миналата година около 40 хил. човека бяха обслужени от около близо 15 хил. лични асистенти на територията на цялата страна. Знаете, че програмата за личен асистент е една от доста търсените услуги за хора с увреждания, която в рамките на периода до края на следващата година ще бъде продължена с 16 млн. лв.
Малко по-нататък ще видите как тази процедура, която за момента се изпълнява директно през Агенцията за социално подпомагане в партньорство с всички общини и райони на общини, ще може от тази година да мине като вече изцяло местна инициатива и ще дадем възможност на общините от месец април да започнат да кандидатстват за тези услуги директно към нас.
Третият проект, който е стартирал, това е разработване и внедряване на системите за мониторинг, оценка и контрол на изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите. Това е едно от условията към България при сключване на Споразумението за партньорство – да бъде създадена устойчива система за мониторинг и оценка на изпълнението на Стратегията за ромска интеграция. Там бенефициент е администрацията на Министерския съвет. Колегите са започнали работа по разработване на такъв тип система и ясни измерими индикатори, така че да бъде измерен ефектът от мерките, които ще се изпълняват в рамките на тази стратегия.


Оттук нататък какво ни предстои през останалата част от годината.
Общият размер на средствата по различните схеми, които ще бъдат отворени за тази година, е около 780 млн. лв. Тъй като финансовият ангажимент, който имаме за първите две години – 2014 и 2015 г. е общо 500 млн. лв., ние считаме, че трябва с голямо ветрило да отворим повече схеми. На практика ще отворим във всяка една от осите на оперативната програма за кандидатстване, в зависимост от това как подкрепяме с европейски средства политиките на Министерството на труда и социалната политика в съответните области и какви са нуждите на целевите групи.
Първите мерки, които стартираме, както казах, са свързани с изпълнение на младежката гаранция. Имаме една грантова схема за 26 млн. лв., която ще обхване около 7-8 хил. човека минимум. Това са така наречените неактивни младежи – тези, които не са заети са нито в образование, нито в трудовата заетост. На 10 юни ще отворим тази схема за кандидатстване. В момента тя минава през писмени процедури, през публично обсъждане. След това ще има насоките за кандидатстване.
От 10 юни нататък неправителствени организации, работодатели, общини, обучителни центрове, посредници ще могат да кандидатстват за активиране на младите хора за професионална квалификация и съответно за намиране на работа и субсидирана заетост, като размерът на гранта ще бъде до 200 хил. евро – размерът на минималната помощ.
Втората част на изпълнение на младежката гаранция извън мерките за активиране ще бъде възложена на Агенцията по заетостта. Там сме заделили 115 млн. лв. Също така през лятото очакваме да започне реално изпълнението на тази схема с набиране на заявки от работодател, като тук отново, както и в предишния програмен период, даваме възможност и на работодатели от реалния бизнес и частния сектор, а също така и на общини и на администрация да наемат безработни младежи, като в случаите, в които е необходимо, спрямо спецификата на съответното работно място, да се мине през професионална квалификация и ключови умения.
Това ще бъде направено през ваучерната схема. Там, където не е необходима допълнителна квалификация – само чрез обучение на работната място тези хора ще могат да влязат в заетост. Като ние субсидираме 6 месеца възнагражденията на база на минималните осигурителни прагове и около 22-23 хил.
Другият силен акцент в следващия програмен период това са мерките за дълготрайно безработните и хората над 54-годишна възраст. За тях през лятото ще стартираме една схема на обща стойност 50 млн. лв., много сходна на схемата за младежите. Но тъй като става въпрос за хора, които не са загубили трудовите си умения, макар и дълготрайно да са безработни, те все пак имат различна степен на нужда от мотивация, за да влязат в пазара на труда. При тях по-скоро сме дали възможност за по-дълъг период на субсидиране на заетост – до 12 месеца. Особено за хората, които са в предпенсионна възраст, по този начин ще дадем възможност на работодателите да ги задържат на работа и съответно тези хора да могат да се пенсионират.
Още една инициатива, която през месец юни ще стартира, тя е изцяло насочена към работодателите от частния сектор и създаване на нови работни места. Те ще могат да кандидатстват за грантове до 200 хил. евро за създаване на ново работно място, обучение и квалификация на безработни младежи и съответно период на субсидирана заетост. Като различният акцент, който имаме от предишна схема в предишния програмен период, е това, че даваме приоритет и възможност за наемане на хора с увреждане. Като даваме на работодателите допълнителна инициатива чрез възможността да се направи адаптиране на работното място, ако е необходимо – ремонтни дейности, така нареченото кръстосано финансиране, закупуване на допълнително оборудване, за да ги стимулираме да наемат хора с увреждания. Това е една хоризонтална политика, която ще продължим през целия програмен период.
Следващите схеми, които виждате, касаят по-скоро подобряване на работата на Министерството на труда и социалната политика от гледна точка на политиките по заетост и социално включване.
Първият проект, това е възможността да подобрим услугите на Агенцията по заетостта, така че те да бъдат с по-широк обхват, да стигат по-лесно до хората, които се нуждаят от тях, и съответно да бъдат специфични спрямо нуждите на самите ползватели на услугите.
Другата инициатива е идентифициране и активиране на младите хора. Това е една инициатива, която се прави съвместно със социалните партньори и Агенцията по заетостта. По този начин тя ще апробира нови модели, ще се опита да даде стандартизиране на начина, по който могат да бъдат активирани младите хора.
И последната инициатива на пазара на труда, това е едно пилотно апробиране на една идея как службите на Агенцията по заетостта и Агенцията по социално подпомагане в обхват на работа с едни и същи целеви групи да подобрят своето обслужване. Тоест когато един човек има нужда да бъде обслужван от двете агенции, не да обикаля територията на цялото населено място и да ходи от служба на служба и от дирекция на дирекция, а влизайки веднъж през системата или на Агенцията по заетостта, или на бюрата по труда, той съответно да мине през цялото обслужване. Така че в рамките на следващите две години ще тестваме подобен модел през двете агенции.
Това е по отношение на пазара на труда. Малко по-нататък ще ви покажа и инициативите, по които работим, и ще стартират във втората половина на годината.
Тези операции в момента са на писмени процедури на Комитета за наблюдение, така че до юни месец те реално ще стартират или с изпълнение, или с набиране на проектопредложения.
В областта на социалното включване. На 30 април отваряме покана към общините да кандидатстват с проекти до 500 хил. лв. за подпомагане на услугата домашен асистент, личен асистент, социален асистент, здравен асистент, подпомагане на организацията на партронажите плюс възможност там, където е необходимо закупуване на автомобили за хора с увреждания, те да бъдат обслужвани през тези услуги. Като продължителността на проекта ще бъде до края на 2017 г., тоест за две години и нещо ние ще дадем възможност на местните власти наистина да подкрепят социалната си дейност.
Друга инициатива, която също ще стартира през лятото, това е подкрепата на приемната грижа. Знаете,че тя се разгърна с голям мащаб през последните три години благодарение на предишния програмен период и в рамките на периода. До 2018 г. почти с 52 млн. лв. ще продължим да подкрепяме общините за създаване на услугата приемна грижа. Като вече има надграждащ ефект върху това, което сме правили в предишния програмен период, със специализация на приемни родители за определен тип деца, които имат нужда от специфични нужди.
Акцент ще ни бъде и развиване на приемната грижа за децата в риск, които са с временни мерки за пребиваване, тоест разширяване на обхвата и към бежанците, така че да могат и деца на бежанци да влязат в приемна грижа и съответно и деца от рискови групи, деца, които са в риск от конфликт със закона, съвместно с Министерството на правосъдието като една допълнителна мярка.
За интеграцията в рамките на периода 2014 – 2020 г. Ние имаме заложен един отделен инвестиционен проект на стойност 51 млн. евро, който е само за така наричаните интегрирани схеми към общините по отношение на ромското включване.
Какво разбираме под интегрирани схеми? Това са всички мерки, свързани с достъп до социални услуги, с достъп до здравеопазване, с достъп до пазара на труда, с достъп до образование да се случват по едно и също време на едно и също място. Тоест с тези 100 млн. лв. ще дадем възможност на общините за едно пилотно упражнение, което стартирахме с три общини в предишния програмен период, да го продължим, като тук работим в синхрон с Министерството на регионалното развитие. Тази мярка ще бъде приоритетна и за подкрепа и на социалните жилища, тоест ще я отворим през октомври – ноември тази година, за да могат общините да кандидатстват за социални жилища и съответно за пакет от меки мерки.
Активно включване. Това е една схема, която ще стартира отново през месец юни. Тя е изцяло насочена към неправителствените организации с възможност да им дадем да развиват нови иновативни социални услуги, да подкрепим техния капацитет. Тук отново акцентът ни е подкрепа на хора с увреждания, които да започнат работа в реална работна среда.
Чрез инициативата „Нови стандарти за социални услуги”. Тук екипът на Министерството на труда и социалната политика с екипа на Министерството на здравеопазването и екипа на Агенцията по социално подпомагане първо ще направи анализ и актуализация на съществуващата визия и план за деинституционализация и ще се разработят следващите етапи на деинституционализацията – деинституционализацията на деца, лишени от родителски грижи и старта на мерките за създаване на нов тип грижи и услуги за възрастните хора и съответно затваряне на институциите.
Мерките, които в края на годината ще стартираме – от месец ноември нататък, ще бъдат предложени през месец юни на Комитета за наблюдение. Засега все още нямаме подробно разписани критерии за схемите. Това са: подобряване на условията на труд и квалификацията на заетите лица. Това са мерките. Засега сме предвидили по 40 млн. лв. за всяка една от схемите, за да подкрепим българските работодатели.
Социалното предприемачество. Тук ще дадем възможност на общините и на неправителствения сектор да продължат съществуващите си инициативи за социално предприятие и да развият нови.
И транснационалното сътрудничество е една възможност, която даваме на всички потенциални бенефициенти по оперативната програма да развиват добри практики, да обменят с други страни членки и да създават своите мрежи, така че да пренесат иновативен опит и трансфер на наша страна, както и обратното.
Надявам се, че се вместих в един кратък хоризонт да ви запозная накратко и съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно много конкретна и в същото време всеобхватна презентация. Личи си, че има някаква продължителност и че сте си извадили поуки от предходния период, видели сте кои мерки работят и кои не. Смятам, че и занапред можем да очакваме високи резултати от тази програма.
Колеги, имате думата за дискусия. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Наистина много подробна беше презентацията и ясно и разбираемо я представихте. Аз не бих настоявал сега да ми отговорите, но при следваща среща – ако имате готовност, разбира се, може и сега – да ни дадете малко по-обобщена информация. Тук бяха представени по милиони и по мерки нещата. Явно, че е насочено в няколко по-големи групи – за младежите, за възрастните, които са пред пенсия, за някакъв начин прокарване през пенсионната възраст и обучение и преквалификация на тези, които са на практика неконкурентни на пазара на труда.
Ако може, в такъв смисъл да ни кажете какво е било в предишния период и сега по тези няколко критерия.
И това, което лично мене ме интересува. Няколко пъти говорихте за интеграция, за интеграция. Избягнахме думата „роми”. Но има ли някакъв анализ какъв е ефектът от тази интеграция? Защото ние вече сме вложили няколко стотин милиона лева. Колко стотин роми сме интегрирали за тези няколко стотин милиона лева? Аз съм сигурен, че „тичаме” в това отношение, защото съм от край, където знам точно как се изразходват парите и че нищо не се получава.
В тази връзка как се действа за интегрирането на ромите и чий опит бихме искали да проучим? Защото по моите наблюдения единствено испанците са успели в тази сфера да направят нещо смислено. А ние тук с румънците и унгарците харчим пари. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви за въпросите. Ще проверя. Може би имам един слайд на флашката, който може да ви даде разликата във всяка една от осите в сравнение с предишния програмен период и мога да го оставя. Ако не, ще го изпратя на имейла като допълнителна информация, за да може да видите каква е разликата в средствата за различните програмни периоди визуално, не само под формата на цифри.
По отношение на ромското включване и подхода, който сме имали в предишната програма. Знаете, че има и доста средства, които отиват с национален бюджет по отношение на ромската интеграция. Но една от основните институции това е Европейският социален фонд. Той включва мерки за достъп до образование, качеството на образованието и всичко, свързано с пазара на труда и социалните услуги.
Имаме доста натрупан опит с най-различни видове схеми. Общо взето практиката ни по отношение на мерките на пазара на труда и социалното включване винаги е била да нямаме експлицитни мерки, тоест мерки, които да са насочени само към маргинализирани групи и ромско общество. В голямата си степен, когато ги насочваме към ниско квалифицирани групи, към хора, които са дълготрайно безработни, голяма част от безработните с този профил са от ромското общество. Но по отношение на пазара на труда имахме една единствена грантова схема, която е приоритетна само за ромски организации, без да е сегрегирана само за тях. Тоест, когато говорим за маргинализирани групи и когато говорим за ниско квалифицирани хора, общо взето наистина това е целевата група, с която работим.
В предишния програмен период имахме няколко схеми в сферата на образованието, които наистина бяха насочени изцяло към интеграция на ромите, даваха предпоставки за мултикултурна среда, за подпомагане на децата, които отпадат от училище, с билингвално обучение и прочие. Но в сферата на социалното включване и пазара на труда нямаме целенасочени мерки.
Когато говорим за интегрирани мерки и това, което споменах за интеграция, в предишния програмен период имахме три пилотни общини, с които стартирахме – това са Девня, Видин и Дупница. Тъй като беше в края на програмния период, имахме недостатъчен ресурс, който да може да бъде планиран, 16 млн. лв. бяха заделени от оперативна програма „Регионално развитие” плюс около 16 млн. лв. от оперативна програма „Човешки ресурси” за построяване на социални жилища и към тях – пакет от меки мерки с достъп до образование, заетост, социално включване, здравеопазване и т.н.
От тези проекти бих казал, че този в Девня е доста успешен, защото там наистина има настанени хора в социалното жилище, намира им се работа, минават през курсове за квалификация и т.н. И това е един добър пример, с който можем да се похвалим.
В двата проекта – в Девня и в Дупница имахме трудно изпълнение от гледна точка и на работата с местните общности. Имаше проблеми и забавяне и с инфраструктурните мерки. Така че наистина е доста сложна темата, особено когато се касае за социални жилища, не само поради трудното планиране на такъв тип мерки, а и като цялата общностна нагласа на местната общност, не само ромската общност, която трябва да бъде въвлечена в този процес, но и приемащата общност.
Темата е много сложна и трудна, бих казала, защото наистина ако нямаме активно участие на самата общност и желанието им те да бъдат интегрирани, много трудно може да се постигне успех. Затова през този тип мерки даваме възможност на общините да се подпомогнат от неправителствен сектор, от образователни организации, тъй като не можем да разчитаме само на инициативността на един кмет да се справи с проблемите на територията на общината си.
Говорим за интегрирани мерки, защото наистина те имат ефект, когато правим каквито и да е мерки към децата – превенция на отпадане на училище, задържане в училищната система и т.н. Ако родителите не ходят на работа и са само на социално подпомагане, тези мерки нямат дългосрочен ефект.
Тук работим доста и с колегите от министерството, които управляват заема от Световната банка, защото знаете, че там също има акцент спрямо ранното детско развитие, особено на децата от ромското население. Но никъде в нашите мерки ние не говорим за мерки, които са насочени само към роми. Те винаги са хоризонтални мерки, като голяма част от тези мерки наистина обхващат хора от ромското население.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Вие бяхте по-конкретна, отколкото очаквах. Точно Видин имам предвид и знам проблема.
Аз ще ви кажа един пример. Много е тъжно. Аз в никакъв случай не искам да се заяждам. Напротив, аз търся за себе си някакво решение, защото имаме там проблем. Има един обособен ромски квартал. Вътре има училище и детска градина. Точно по тая пилотна програма до квартала има друг квартал, който е населен с българи – така да го кажем, където също има училище и детска градина.
През 2008 г. решаваме – аз тогава бях председател на общинския съвет – на един общински терен да направим тези пилотни жилища. В момента жилищата не са населени, но са готови. Училището тогава беше за някъде над 450 деца. Точно преди две седмици идваха учителки от това училище. В момента в него има 117 деца. Понеже интегрирахме ромчета, българите си изтеглиха децата от класовете.
С болка го казвам. Не говоря нито срещу българите, нито срещу ромите. С болка го казвам.
Аз съм говорил в други формати. Ако искаме нещо да направим, трябва да видим как са го направили испанците. Иначе с тези непилота и т.н. ще продължим да разкарваме по екскурзии. Ние го обърнахме това нещо в професия за някои хора. Аз мога да ви кажа имена, сигурно ги знаете и вие, те са известни при нас. Някои барони си направиха дворци, за да имат статута на барони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Така е наистина. Ангажиментът не може да е само на едно министерство или на едно ведомство. Трябва да е наистина общ ангажимент не само на централната власт, а и на местните власти, за да може наистина да има ефект от всичките тези мерки.
Факт е наистина, че има доста училища и системата в образованието е такава, че там, където има по-силна интеграция на деца от ромското население, масово започват да си изтеглят децата от училищата. Има доста мерки, които се правят от Министерството на образованието и науката в тази насока. Но наистина ангажиментът е общ, на всички. Знаете, че има доста широк кворум в Националния съвет за интеграция по етнически и демографски въпроси и на неправителствения сектор.
Доколкото намираме ролята на неправителствения сектор, те имат подпомагаща роля, когато трябва на място да се свърши работа, когато трябва да се работи вътре в самото гето. Затова наистина мерките, които ние насочваме, не ги насочваме към неправителствения сектор, а към общините. Защото за нас местната власт е тази, която има ангажименти и може трайно да реши проблема. И считаме, че тя трябва наистина да бъде подкрепена.
По отношение на опита на Испания, трябва да кажа, че много е различен опитът във всяка една страна – членка на Европейския съюз. Също така и ние, когато стартираме много от мерките, проучваме какво се прави.
Но при нас големите проблеми са с ромското население в големите градове и така наречените битуизирани квартали. Не толкова, както е направено в Испания или в Унгария, или в Словения, където по-голямата част от ромите живеят в селата, могат да бъдат наети в земеделието и т.н.

Имаме доста инициативи по линия на националния бюджет, които правим съвместно с Министерството на земеделието, за да включим част от безработните, които са с ниска квалификация, в сезонна заетост в земеделието. И се надяваме не само с европейски средства, но и другите инициативи, които имаме от страна на министерството, да се помогне.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
В такъв случай благодаря Ви още веднъж за обстойната презентация и ви желая хубав ден.
В точка „Разни” нямаме нищо. Има ли някой от вас да каже нещо във връзка с тази точка? – Не виждам.
Желая и на вас светли Великденски празници и приятна почивка. До нови срещи след ваканцията.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,36 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)