П Р О Т О К О Л № 16/29.04.2015 г.

---

На 29 април 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева - заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева – дипломатически съветник към кабинета на Меглена Кунева
Николай Вълков парламентарен секретар.


Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
2. Разни.
На точка „Разни” ще ви изчетем няколко съобщения за комисията.
Колеги, имате ли някакви забележки към дневния ред, предложения за допълнения, коментари? – Не виждам.
В такъв случай който е „за”, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ.
Госпожо Кунева, добре дошла в нашата комисия. надявам се и за в бъдеще да имаме този близък контакт и тази координация, която смятам, че е полезна и за двете страни.
Имате думата накратко да ни запознаете с процесите, какво се случва, за да може колегите да добият яснота, след което ще отворим заседанието за кратка дискусия. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз много Ви благодаря за поканата.
Най-напред искам да ви представя колегите, с които съм тук. Това са:
Яна Дочева е моят дипломатически съветник към кабинета на Меглена Кунева
Николай Вълков е парламентарният ни секретар. Можете, разбира се, да разчитате напълно на тях в императивен порядък.
Аз си спомням, че две са темите, по които поначало ще поддържаме с тях активна връзка.
Едната е, разбира се, темата за Шенген, много важна тема.Другата е подготовката на България за председателството, за което само изглeжда, че има време. Всъщност за първо председателство, както ние ще имаме, времето е много малко.
Днес Министерският съвет прие по мое предложение създаването на работни групи – пет работни групи, които са свързани с финансирането, с обществените поръчки, с административния капацитет, с изработването на приоритетите и с културната програма и програмата по комуникациите. Пет министри са начело на тези работни групи. Самите работни групи се съставят в рамките на 14-дневен срок, в този срок стават самите работни групи.
Тази година по всяка вероятност няма да има финансиране за нито една дейност, свързана с председателството, заради състоянието на бюджета.
Има една програма по комуникации, половината от която е в Министерството на външните работи и те правят своите дейности през нея. Основната част, която е доста скромна и служи за комуникации вътре в страната, всъщност тази година по всяка вероятност ще отиде почти цялата за засилване на административния капацитет. Това са езикови курсове, обучение, всичко, което можете да се сетите, защото отникъде другаде не могат да се намерят средства.
Сега ще ви кажа за Шенген.
Най-напред да ви кажа, че ще ви оставя един материал, който е информация по отделните страни – членки на Европейския съюз, с позицията им по Шенген за България, управляващите партии и съответно коалиции и към кое политическо семейство принадлежат.
Аз много разчитам да има активна роля от страна на парламента, защото ние имаме всъщност две възможности. Едната възможност е да оставим Румъния, която е доста активна, да води този процес, другата е ние да го водим с повече оптимизъм и увереност в собствените си сили.
Аз съм се ориентирала твърдо към втората възможност и правя всичко възможно да идентифицирам какви са проблемите и как можем да променим мнението на страните.
Аз бях вчера във Франция, където говорих освен за председателството, и с министъра на правосъдието – една много влиятелна фигура в момента във френското правителство. Моята цел и тактиката ми е следната.
За нас е много важно да бъдат: първо, разкачени механизми или CVM механизъм за наблюдение и сътрудничество и второ, Шенген.
Вчера получих пълна подкрепа от страна на министърката на правосъдието. Защото когато минахме буквално тема по тема какво правим, тя каза: Това, с което сте се хванали, Франция мина през същия път на реформа на съдебната си система и това ни отне десет години. Вие не можете да го направите така бързо, че да може това да доведе до падането на възраженията срещу Шенген.
Аз, разбира се, много добре си спомням начина, по който тръгна CVM механизъм и до 2010 г. не бяха обвързани механизмът за сътрудничество и Шенген. След 2007 г. обаче очевидно Комисията искаше да има, както се казва, механизъм, който може да хапе, който може да налага някакви санкции, и Шенген, тъй като е нещо, което ние безспорно искаме да ни се обещае тогава, когато получим напредък.
Това е предисторията на процеса. Не е правилно. Защото макар и да няма сто процента сигурна страна, има страни, в които политиците могат да кажат, че са предприели сто процента действие да не се случва лошото, да има повече сигурност, да има борба с тероризма. Точно това трябва да направят българските политици.
Тоест ние трябва освен нещата от гледна точка на добре функциониращи български органи, което без съмнение трябва да го направим, влизайки в Шенген, ние казваме, че политически сме осигурили още един инструмент, още едно оръжие в ръцете на хората, които се грижат за сигурността.
Илюзия е да си мислим, че, макар че ние изпълняваме ангажиментите си спрямо шенгенските си граници, ние имаме същия достъп до обем информация и сме също толкова ефективни, както страна, която е в Шенген. Нито можем да извършваме преследване върху горещи следи, нито можем да проверяваме хората, които минават границата, освен дали документите им не са фалшифицирани, както се казва на физическа проверка, дали всъщност тези документи не са обявени някъде за издирване. Това може да стане само ако имаш достъп до съответните системи.
Така че позитивите за това са много големи и много важни за нас, за да гарантираме, пак ще кажа, сигурността на българските граждани.
Какво съм успяла дотук да направя.
Няколко страни, едната от тях беше Франция, още Холандия, Белгия, Финландия, Великобритания са изразявали съмнение. Във Франция смятам, че имаме гарантирана подкрепа, в Белгия и Великобритания – също. Финландия току-що приключи своите избори и са в процес на съставяне на правителство. Но вече имам план за разговори с тях и предварителни обещания, смея да кажа, че Финландия също няма да възрази.
Според мене структуроопределяща страна е Германия. Аз разговарях с министъра на вътрешните работи и с много близки до канцлера, всъщност хората, които се занимават с подготовката на Европейския съвет, където трябва да бъде потвърдено решението за влизане в Шенген. Там доста чувствителен момент е отношението на Бундестага.
Вие следите, знаете много добре, че има определени партии или хора от партии, които, следвайки известното нежелание на своите избиратели към задълбочаване на разширяването, а това е разширяване на Шенген, са по-скоро предпазливи и там трябва да намерим още подкрепа.
Аз говорих с госпожа Цачева, която ще бъде на посещение в Бундестага. Самата аз говорих с вашите кумулози в Бундестага, с председателя на Европейската комисия, която ще е основна тук, за подкрепа. Но трябва много да се работи. Подчертавам, че работата с Бундестага много по-добре можете да я доведете до успешен край вие. Аз съм абсолютно на ваша страна. Готова съм да направим и съвместни делегации, стига това според вас да е добре. Но Бундестагът е абсолютно решаващ.
Какъв е планът.
Според мене ние трябва много амбициозно да поставим въпроса в средата на юни на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред – това е 15 юни. Имаме много малко време. Решението трябва да бъде взето, без да се допуска тактика на отлагане, която понякога е любима, за да не се вземе решение, на страни, които не са на наша страна и биха предпочели да се отложи за по-нататък влизането на България в Шенген, дори с обещанието, че това може да стане до края на годината. Сигурно е възможно да стане до края на годината, но всяка пропусната възможност е пропусната възможност.
Така че според мене ние трябва много амбициозно да настояваме за 15 юни.
Аз имам в говоренето по този въпрос израза „сини граници”, което включва и въздух, и водни граници – морски и речни. Дори да бъде само въздушни граници, това все пак е крачка напред и тогава можем да настояваме за следващата стъпка през октомври за следващите „сини граници”.
Има добра възможност за нас. Тази възможност се състои в това, че борбата с тероризма обръща фокуса върху необходимостта от общи действия по сигурността.
Люксембургското председателство е поначало добронамерено председателство към България. А следващото председателство е холандското. Според мене холандците ще имат много повече желание да приключат преди тяхното председателство този въпрос, отколкото да остане в тяхното председателство да решават въпроса за Шенген.
Безпрецедентно е две държави да чакат почти десет години за Шенген. Такъв случай няма досега в историята, няма. От подписването на договора са вече десет години. Но няма друг такъв случай, безпрецедентно е.
В член 4 от договора е казано, че страната започва веднага да прилага законодателството на Шенген и когато е технически готова, влиза в Шенген. Никакви други условия не са поставени.
Често се казва: Шенген е въпрос на доверие. Да, така е, въпрос на доверие е Шенген. Но смятам, че политическо доверие в България може да се има. Ние сме доказали през изпълнение на европейското законодателство и през, ако щете, Енергийния съюз и доста тежки външнополитически ситуации, в които България е доказала, че доверие в решенията и в издържането на тези решения може да се има.
Мисля, че добрата координация с Румъния вече е факт. Докато аз бях във Франция, моите колеги бяха в Германия, за да поставят въпросите. Ще се чуя с тях утре – така сме се разбрали, за да видя каква е обратната информация.
Според календара на Латвийското председателство ние влизаме през юни, стига, разбира се, да сме осигурили пълна подкрепа.
Това е един от въпросите. И една страна да възрази против някой от елементите на разширяване – всъщност всички преговори са така, оставаме извън. Имала съм случаи на трудно затваряне на преговорни позиции, но това, което в момента е с Шенген, наистина е просто много тежко.
Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря на всички. Ще ви оставя, разбира се, информацията по страни. А може и пълната таблица да ви изпратим по имейл.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Чудесно, по имейл е идеално. Така наистина ни улеснявате.
Благодаря Ви за обстойното експозе, което ни направихте. След малко ще отворя дума и за дискусия по тази тема.
Смятам, че е нужно да отбележим, че донякъде и ние търсим вината в себе си защо сме в това състояние. Наистина аз съм бил председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и в Четиридесет и първото Народно събрание, където нашите съседи – Румъния, ни подканваха да се обединим още тогава, да поработим в посока Шенген и да отпадне механизмът за наблюдение и сътрудничество, за който споменахте. Но ние така и не направихме нужните стъпки, защото смятахме, че има един инструмент, както Вие казахте, с който да ни размахват пръст. Сега е много по-трудно да вървим в обратната посока.
Радвам се и Ви приветствам за това, което споменахте. Може би знаете, че в края на месец май ни предстои големият КОСАК, който ще се състои в Рига, на който основна тема и задача, с която смятам, че нашата комисия трябва да отиде, е наистина да отстояваме темата за Шенген.
В този ред на мисли аз ще си подготвя конкретни срещи с германската делегация от тяхната Комисия по европейските въпроси. Познаваме се с някои от колегите там. Те са дългогодишни парламентаристи. Така че това ще е една от основните теми. За това ще разчитам на една тясна комуникация с Вас, наистина да се подготвим и да видим кои други държави дотогава Вие също ще посетите. Ако може, и ние с една представителна делегация от отделните политически сили да направим посещение, за да се види ясно, че всички политически сили, от изпълнителната власт, от законодателната власт сме на едно мнение и това ни е цел номер едно.
Така че това са нещата, които и ние ще направим. И занапред, разбира се, доколкото можем, ще обединяваме нашите усилия, защото мисля, че заедно ще сме по-силни.
Колеги, предлагам да преминем към дискусия. Господин Бинев има желание да вземе думата. Заповядайте, господин Бинев, имате думата.
СЛАВИ БИНЕВ: Госпожо вицепремиер, добре дошли при нас. Аз имам четири въпроса, с два, от които Вие ме изпреварихте.
Първият ми въпрос беше, разбира се, за подготовката ни за председателството на Европейския съюз – какво е свършено. От това, което Вие казахте, да смятаме, че нищо до момента не е направено по този въпрос на практика, в смисъл, като конкретни стъпки.
Нека да задам всичките въпроси.
Искам само да Ви каза, че в констатациите и във въпросите ми бъдеще абсолютно сигурни, че няма да има и капка обвинения. Напротив, тук сме, за да видим как можем да съдействаме за решаването на тези проблеми. Защото аз знам, че специално председателството на Европейския съюз дава както политическо доверие, политически имидж и много други неща, той има и една втора линия – чисто бизнес процедура и реклама на самата страна, с която би трябвало и би могло да се започне още отсега. Тъй като искам да кажа, че чисто комуникационно дори ние не сме готови в момента, за да поемем европейското председателство.
Специално за Шенген. Абсолютно сте права, че въпросът вече се решава на едно друго ниво, той се решава на чисто политическо ниво и аз мога да ви обясня причината, поради която това се случва.
Ние сме имали възможността с Вас да се уверим в работата си с европейските институции, че решенията, които се взимат, невинаги са чисто технически, а имат и политически нюанси. Защото когато във вътрешнополитически план някой може да бъде критикуван за това , че е приел една страна, която по нормите на демократичност не отговаря на определени стандарти, а не на техническите стандарти за Шенген, дори тези, които могат да се приемат за братски политически партии, не биха рискували да заложат политическия си имидж, защото те ще го загубят на място, атакувани от тези, които ще използват този факт в политически план.
Знаете какви са обвиненията към нас, разбира се, правосъдие и вътрешен ред, точката, по която сме на мониторинг, свободата на словото и много други въпроси, които няма как да не се отразят на решението на тези политически партии, на които се разчита, които са атакувани на местно, национално ниво от тези, които ще използват всяко едно тяхно действие, за да ги атакуват. И това е невидимата част, поради която някак си не може да се реши въпросът с Шенген.
Чисто технически погледнато, ние можем да претендираме, че трябва да се изпълни, но в края на краищата тях ги интересува и политическото им бъдеще в самите страни, тоест тези неща така или иначе са обвързани с една невидима връзка помежду си.
Много е странно, защото вие знаете, че най-големите критици на тези действия са именно евроскептичните организации. Никой не ме е потърсил за съдействие по разговори с тях или по някакъв начин да се опитаме да обясним нашата позиция. Много е странно това действително, защото се знае, че в края на краищата точно те най-много скачат и във вътрешнополитически план няма как някой да се подложи. Пък в края на краищата ние досега сме дали достатъчно основание да бъдем критикувани по определени въпроси в чисто политически план.
Затова аз много се съмнявам специално за Франция. Може би бон тонът на дипломатическия език е изисквал те да изкажат своето съдействие и т.н. Но трябва да ви кажа, че във Франция се води много оспорвана дискусия за това дали ние сме страна, достойна да членува в Европейския съюз. И това е любима тема на много от организациите, които са на това мнение, на опозицията, да го наречем.
По тези два въпроса, които Вие така или иначе засегнахте, пак Ви казвам, аз съм на разположение да съдействам доколкото мога. Защото това са процеси. Много е трудно да убедиш хора, на които цялата им конструкция и цялата им доктрина е конструирана върху неща, които за жалост ни засягат и нас.
Третият ми въпрос е свързан със следното. Много често ние транспонираме европейски директиви с огромно закъснение. Много често се налага и това се превръща в една страхотна дискусия. Мисля, че тук сме изостанали страшно много. Ние сме от трите страни,в които този срок е надхвърлен с две години в някои от европейските законодателства.
Факт е, че страните, които най-бързо са транспонирали европейските директиви, са и най-успешни в усвояване на европейските средства и икономически са достигнали до средното европейско ниво. Това са Балтийските държави. Тоест това има някаква абсолютна корелация с икономическите ангажименти, които ние сме поели пред нашите избиратели.
В тази връзка смятам, че би могло да се инициира следното. Защото така или иначе се знае кои са за приемане на европейските директиви и кои са техните критици.
Според мене трябва да се направи едно гласуване, както вие знаете, че се прави в Европейския парламент, което да бъде обсъждано в групите, да се вземе едно определено становище и да се направят изказвания само по общия пакет от европейските активи, които трябва да бъдат транспонирани, като не се превръща в говорилня. Всичкото това може да се свърши в рамките на една седмица, всички директиви, с които ние сме изостанали, да се приключат. Да се види кои са тези, върху които ние можем да имаме някакви допълнителни уточнения или не отговарят на някои от отношенията България – Европа.
Всичко това може да се случи в много кратък срок. Защото освен че българските граждани не могат да ползват европейските закони, да са ощетени по този начин, на второ място те са основание и за санкции. Тоест те ще трябва да плащат и сметката.
Така че наистина може да се помисли за едно ан блок групиране и гласуване, както в Европейския парламент, да се вземат решенията в комисии и в групи и всичко това да се направи като във фабрика, както би трябвало да бъде. Мисля, че можем по този начин да спестим страшно много време, в името на това да не ни наказват.
И, разбира се, четвъртият ми въпрос е във връзка с персоналната отговорност. Трябва според мене веднъж завинаги да се търси персонална отговорност за тези закъснения. Защото масовата отговорност като че ли дава възможност за една безотговорност. В края на краищата това засяга всички нас. Трябва в края на краищата да се види – някой го е направил, защото е некомпетентен, в скоби глупав, или с някаква друга презумпция. Защото ако го е направил с някаква друга презумпция, е лечимо. Пък има и законодателство, което може да го излекува. Но ако е глупав, е абсолютно нелечимо. Но то трябва да бъде много бързо подменено.
Така че трябва веднъж завинаги да се види къде се къса връзката, кои са виновниците, да бъдат посочени поименно. Защото това във всички случаи се отразява на нашия електорат, на всеки един от нас тук.
Това са моите въпроси. Благодаря ви.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Предлагам да приемем някакъв лимит на изказванията, защото има много желаещи, за да можем всички да си зададем въпросите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ти за предложението. Аз също щях да пристъпя към такова.
Предлагам, ако сте съгласни, всеки да има право да зададе по два въпроса по три минути. Има ли други предложения? Заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз предлагам по два въпроса по две минути.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ Има предложение всеки да задава по два въпроса в рамките на две минути. Има ли други предложения? – Не виждам.
Госпожо Кунева, как би било по-удобно за Вас – да съберем няколко въпроса или да отговаряте един по един?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Тук са четири въпроса. На мене ми се иска да им отговоря и след това ще дадете думата за останалите въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ Добре, така ще вървим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам обаче и аз да направя едно неформално предложение. То е, че всеки от вас е добре дошъл по всяко време да ми се обади, имаме възможност да направим това. Аз ще оставя визитните си картички. Обадете ми се. Ако не на същия ден, то със сигурност на следващия ден ви гарантирам, че ще направя среща с всеки един от вас, който иска да ми зададе експромт какъвто въпрос му мине през ума по моята материя, с която се занимаваме.
Така че не мислете, че след като свърши това заседание, ще се видим чак след един месец и по много официален начин. Аз държа да поддържам много активен диалог с вас.
Най-напред да ви кажа, че по отношение на това какво е направено за председателството, всичко възможно е направено, без пари към този момент. Тоест ние имаме анализ какво ще ни трябва. Бюджетът за председателството още не е изцяло готов, защото примерно трябва да се остойности, да речем, един ремонт, което обаче няма как да е ясно, преди да са съставени групите и преди да се направи това нещо фактически.
Но процедурата всъщност стартира на 12 януари по време на публична конференция в гранитната зала на Министерския съвет. След това променихме постановление № 85, което е постановлението за координацията след влизането ни в Европейския съюз, и създадохме специален координационен механизъм за подготовка на председателството, с национален координатор, тоест административната инфраструктура е факт. Може би на вас ви се струва малко бюрократично, но председателството с всички обществени поръчки, с начина, по който се взимат решение е в добрия смисъл на думата бюрократична процедура, за да може, както вие казвате, да се знае кой отговаря.
След това си изготвихме проект на план за подготовка на председателството. Мина първият етап на съгласуване и направихме петте раздела – нека да ви ги кажа:
Административен капацитет;
Инфраструктура, логистика и сигурност;
Комуникационна стратегия и културна програма;
Финансиране и обществени поръчки;
Приоритети и програма на председателството.
Нашето председателство е последното. След него завършва легислатурата на Европейския парламент и на Комисията. Което е трудно, но е добре, защото ще имаме много файлове за приключване, много директиви, които трябва да приключим. Тук естествено трябва да знаем кои от тях имат шанс да бъдат приключени, защото са достатъчно зрели и достатъчно съгласие можем да натрупаме по тях.
Може би най-важното е, че ние ще имаме честта да направим многогодишната финансова рамка, тоест бюджета за следващите години.
Тези пет тематични групи имат по един ръководител на група, който е министър. По административен капацитет е вицепремиерът госпожа Румяна Бъчварова, защото това е в нейния ресор.
По комуникационна стратегия и културна програма ние и сега можем да използваме Министерството на външните работи – има половин милион, което е за външна комуникация, ако нещо искаме да направим там. Има също така, макар и скромни средства, в туризма, в икономиката.
Ако искаме вече да започнем да говорим, че България ще бъде председател през 2018 г., това можем да го направим без съмнение със сегашните ресурси, които не са изключително щедри, но мисля, че може да свършат работа.
След като получихме информация от всички министерства, ние сме в етапа аналитичен доклад за административния капацитет. Това всъщност е най-важното. Административният капацитет не е някаква дистанцирана цел. Това означава хората, които ще водят преговорите, трябва включително и да знаят как се водят преговорите по съответните директиви. Сигурно ще се наложи да увеличим администрацията, защото тя ще бъде и тук, и в Брюксел.
Ние сме взели решение председателството да се прави в София. Ако някое министерство може да направи неформален съвет някъде другаде, добре. Но няма как примерно в един чудесен град като Велико Търново или в Пловдив да правим цялата логистика по още един неформален съвет или формален извън София. Това е охрана, това са хотели, това са 23 преводни кабини, на 23 езика. Ако си помислите какво количество преводачи ще са необходими, включително и от малтийски например, това са сериозни неща, които трябва да преценим и направим.
За подготовката специално по административния капацитет, за който аз съм особено амбициозна, защото каквото успеем да научим, то остава завинаги в страната. Тези хора ще продължат да работят. Това ни дава огромен шанс.
Ние сме ангажирали Института по публична администрация и Дипломатическия институт, които се занимават със стажове, работни посещения в държавите членки и т.н.
От вътрешната комуникационна стратегия ще финансираме всъщност обучението на администрацията по причини, за които ви казах преди малко.
До края на годината се очаква да бъде изготвен проект по оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския социален фонд и в периода 2016 – 2018 г. да вземем малко бюджет от този Европейски фонд.
Индикативният проект е 6 млн. лв. съгласно пътната карта за изпълнение на стратегията и развитие на държавната администрация 2015 – 2020 г. Това са пари, които остават в България. Каквото успеем да научим, каквото успеем да направим за администрацията, то остава.
Малко по повод на Шенген и на доверието в нас.
Вижте, пак ще кажа – според нашия договор, чл. 4, Шенген е технически въпрос. Защото е казано: когато страната е технически готова. И аз бих помолила да имаме повече самочувствие по този въпрос. Защото България получи 240 млн. – струва ми се, че това беше цифрата – в началото, за да може да имаме шенгенските облекчения, за това да имаме всички онези устройства, проверяващи и т.н., особено на въздушните граници. Ако ние не влезем сега в Шенген, първо, самата структура на охраната на границите се променя. Вече се говори за интелигентни граници, за смарт бордърс. Това са проекти, в които ние защо да влагаме пари, ако не сме в Шенген. Аз много трудно бих могла да обясня това на Министерството на финансите.
Пак ще кажа – в една Унгария свободата на словото също няколко пъти е била поставена под въпрос, спомняте си.
В една Словакия например, ако погледнете justice score board, ще видите, че ние сме преди нея по отношение на правосъдие. Такива са резултатите.
Тоест аз не отричам по никакъв начин нещата, които ние трябва да усъвършенстваме в страната си. Но идеални страни завинаги няма, както и няма страни, които винаги се представят зле.
България има области, в които е по-добре, има области, в които не е толкова добре. Но не може Европейският съюз да отрече правото на сигурност през Шенген.
Пак ще кажа, 10 години извън Шенген, при положение, че това е залегнало в нашия договор, е прецедент, с който политически не можем да се съгласим. Пак става дума за сигурността на хората.
По въпроса за така нареченото транспониране на директивите. Франция наистина е с променено отношение. След Шарли ебдо има друго отношение към Шенген. Това промени наистина динамиката в отношенията.
По отношение на директивите. Честно казано, аз обикновено съм по-критично настроен човек. Но нямаме драми в транспонирането на директивите в момента. Вие знаете, че процедурата е дълга, тя започва с ранно предупреждение, след това Letter of Formal Notice, официалното предупреждение, след това ни се дава срок, в който да поправим недостатъците си. В момента ние нищо не плащаме и не сме на последна фаза. Но сте прав, че трябва да се следи много внимателно.
Ние имаме годишни планове за транспониране на директивите. Ангажирам се пред вас, че изключително внимателно ще продължа да ги следя. Вече как ще го решите в парламента това гласуване ан блок, за което Вие говорите, това е изцяло във вашата компетентност. Както решите.
Освен това госпожица Дочева ми припомни, че ние винаги изпращаме информация до Народното събрание. Аз специално съм помолила моят парламентарен секретар да следи тези, които са закъснели.
С разпускането на предишното Народно събрание наистина нещата се забавиха, защото просто не е имало кой да гласува пък и как това да става по този повод. Но дотук имаме за подземните богатства, който закон е бил съвсем готов, но не е имало как да се гласува. И още един – за отпадъците и за събирането на пръстовите отпечатъци.
Това са трите спешни неща, които, ако, разбира се, помогнете, ще е чудесно.
Това, за което Вие говорите, за изоставането с почти три години, от 2012 г., 20 май 2012 г., страните, които са с проблем, са България, Естония, Гърция и Литва, които все още нямат единна точка за контакт, за да могат да прилагат без проблеми стандартите за сигурността и да имат съществена комуникация между страните членки – така е записано.
Случва се. Това смятам, че с общи усилия можем да го държим под контрол. Много благодаря, че следите за това. Наистина е важно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Тошев, заповядайте за Вашия въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! По отношение на първата тема за председателството аз имам два кратки въпроса.
По стечение на обстоятелствата съм бил в няколко председателстващи държави. Общо взето няма стандарт. Какъв модел следваме ние? Това ще ни бъде на нас за първи път. Кой модел ще следваме ние? Въобще имаме ли някакво виждане кого ще имаме за пример? Защото все пак трябва да знаем към какво се стремим.
Има богати държави, които правят семпли председателства, има държави, които правят председателства, които повече планират, отколкото може Европейският съвет и т.н. Това е първата част по тази тема.
Вторият ми въпрос е следният. Формирате колективи. Ние в България имаме вече изградена демократична традиция да си сменяме правителството често и да сменяме всичко след тези правителства още по-често с голямо удоволствие.
Все пак, когато става въпрос за вътрешни дела, това си е наш проблем, но общо взето не се интересуват от това. Обаче председателството ни представя пред Европейския съюз в светлина. Много от хората, които ще ни гостуват тогава по различните теми, по различните поводи, няма да знаят за ГЕРБ, за ДПС, за Реформаторския блок и т.н., а ще се говори за България.
Моят въпрос, за да се върна в секундите, които ми остават по тази тема, е следният: сърдечно Ви моля да ми кажете как ще защитите тези хора, които готвят председателството, защото там участват сега може би няколко десетки човека, но ще участват няколко хиляди човека в последния етап, непосредствено преди да сме председателстващи и когато сме такива. Тези хора трябва да бъдат защитени, защото иначе ще се изложим тотално и няма да се получи това, което целим.
По втората тема – за Шенген. Член съм на друга комисия, която имаше отношение и продължава да има отношение – за националната сигурност и т.н. Не бива да се самозаблуждаваме, че това, което го пише, е вярно – като изпълним техническите изисквания, ще влезем в Шенген. Защото ние техническите изисквания сме ги изпълнили преди четири години, а не сме влезли в Шенген. Дай боже да влезем в следващите четири месеца в Шенген.
Просто аз Ви разбирам много добре. По линия на външната политика и по линия на Европейската комисия съм присъствал навсякъде. Това е мантра у нас. Може да имате уверението, че където и да говорим, стигаме до краставичката и си говорим за Шенген, независимо каква е темата на международния форум.
Само че трябва да бъдем по-настоятелни, разбира се, без да стигаме до въпроса: Вие защо биете негрите. Но те трябва да разберат, че ние ги питаме на тази тема и да знаят, че не сме нито най-черните, както вие споменахте с конкретни примери, нито най-незаслужилите.
Отделно от това сега може би на някои държави е лесно, тогава, когато са на хиляди километри от конфликти и от проблеми. Обаче нека да не си дават някакви грешни отговори. Защото хорицата в Русия ако поизгладнеят, няма да ги спрат нито блатата, нито горите и ще тръгнат през други граници към Европейския съюз много повече хора, отколкото сега са напънали нашата граница.
Така че ние трябва да им покажем съвместно и бързичко, че тази граница не е на България, тя е обща европейска и тя както е за България, за Гърция и за Италия, тя е така и за Исландия, за Финландия и за Дания включително, защото и дотам ще стигнат и доста повече имат да взимат от тях, отколкото от нас.
Иначе по отношение на тероризма можем да си говорим много дълго време с тях и нека да ни кажат те коя държава се е защитила от тероризма. Защото след 11 септември, освен че ни събуват обувките на летищата, друго не са постигнали кой знае колко много.
И последно, с което завършвам, за да вляза в тези секунди успешно – гледам си часовника. Няма как да не са разбрали, че спирането на 7 българи не е спряло тези 70 000, които пътуват навсякъде. Те отдавна са в Европа, ползват благините на Европа и на света. И не бива да бъдат наказвани хорицата, които искат да вършат бизнес или да пътуват нормално и да ползват и правата, и задълженията на това, което подписахме преди 7 години за Европейския съюз или преди 10 години за НАТО. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата Антони Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Госпожо вицепремиер, първо да Ви благодаря за това, че сте тук, както и за Вашето експозе.
Моят въпрос е свързан с Шенген не директно, но индиректно.
Една информация, която излезе преди два дни в пресата, но някак си не й се обърна достатъчно внимание, това е идеята на Европейската централна банка в Единния банков съюз да могат да участват и държави, които не са в Еврозоната. И понеже в медиите доста малко бе отразено това, дали Вие имате някаква допълнителна информация, която бихте могли да ни предоставите по имейл или сега на момента, както прецените?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте за отговор, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря за въпросите на господин Тошев.
Вижте, след финансовите трудности, които имат почти всички европейски държави, няма вече модел, който да се каже: ето, това е моделът на щедрото председателство, а това е модел на по-прибраното председателство. Всички ще се опитват да намалят разходите. Дори и Франция, която имаше през 2009 г. много впечатляващо председателство, дори и те се оказа, че от 169-те млн. евро, които са били предвидени за председателството, са върнали половината или почти половината.
Разбира се, зависи кое председателство под ред е. Аз съм говорила със страни основателки, на които това им е седмо, осмо председателство, единадесето председателство – на Франция. Сами разбирате, че те си имат всичко – имат си залите, най-вече обаче имат хора, които имат институционален спомен поне за две председателства, което е много различно от случая при нас.
От новите страни всъщност само Полша е по-голяма страна, която имаше председателство. Останалите са били малки страни.
В момента тече пак председателство на нова страна. Как са го организирали? Те се събират само в един град – това е Рига, където се събират за неформални срещи. В по-голямата си част това са председателства, изнесени в Брюксел. По същия начин смятам, че трябва да направим и ние – да изнесем повече към Брюксел председателство, работни групи, съвети и т. н. Защо? Защото там се ползват всички улеснения на Съвета.
Разбира се, че тук трябва да има едно място, където да се направят и неформални съвети, и няколко срещи.
Ако министърът на земеделието иска да заведе своите колеги в Пловдив, трябва да осигури начина, по който това се случва. Но да правим в повече от един град големи срещи на върха, няма как да стане. Нямаме и такива възможности.
Аз като направих преглед на това къде има зали, дори само зали, които могат да поемат хората, защото те се разделят на три категории – ВИП, първа категория, втора категория, като последната е например с по-малка степен на сигурност, докато първата категория и ВИП са с много сериозни грижи за сигурността.
По въпроса за Шенген. Аз искам само да ви прочета все пак договора. Той е сключен и трябва да се изпълнява. Чета чл. 4 от акта, т. 2, където се казва, че „България и Румъния от датата на присъединяване се прилага във всяка една от тези държави само по силата на решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка в съответствие с приложимите процедури за оценка на Шенген – тоест ние сме ги минали в началото, - че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото на Европейския съюз са спазени в тази държава.
Съветът след консултации с Европейския парламент взема решение с единодушие на своите членове, представляващи правителствата на държавите членки, по отношение на които разпоредбите, посочени в настоящия параграф, вече са влезли – тоест шенгенските страни.
Така членовете на Съвета, представляващи правителствата на … и т.н., които предстои да влязат в сила”.
Няма нищо друго, освен, както е записано, съответните достижения на правото на ЕС и проверка в съответствие с приложимите процедури.
Тоест, в момента, в който отидат на летището и видят, че пръстови отпечатъци, че биометрично данни, че шенгенският кодекс са налице, съжалявам, но няма как да се съгласим с това, че не ни е съвсем изрядна едва или друга част от нашата правосъдна система.
Разбира се, че това е много важно, но всяка страна прави реформи в правосъдието си. Не подценявам - дори днес има междинна мисия по механизма - нито един от тези елементи. Но десет години след подписването на Договора да стоим извън Шенген – не е нормално такъв прецедент. Досега в историята на Европейския съюз такъв прецедент няма.
Ако технически имат съвет към нас, към начина, по който МВР прилага Шенген, нека да кажат. Това вече ще бъде наистина един партньорски знак.
Все пак ми се струва странно 26 страни да кажат „да” и заради една или две страни все още България и Румъния да не са част от Шенген. Смятам, че трябва да работим, за да убедим тези страни, че наистина можем да го направим. Главната ми грижа е наистина тази ние да се чувстваме по-сигурни.
Господин Тренчев, за Единния банков съюз. Ние можем да изпълняваме всички изисквания на Единния банков съюз. Въпросът е обаче, че няма да ни поканят да си говорим заедно със страните на Еврозоната, когато те обсъждат въпроси, важни за еврото. Затова това е следващото присъединяване, към което трябва да се обърнем. И това е влизането в Еврозоната.
Тук също има доста твърди критерии. Затова е много важно за Шенген да настояваме за изпълняването на критериите, така, както са заложени в договора. Защото иначе пак ще се окаже, че и в следващото ни присъединяване към Еврозоната изведнъж могат да изникнат някакви проблеми за доверие, като например: Ами вие няма ли пак да повторите случая, да речем, с КТБ? И защо не постоите едни 30 години например извън Еврозоната? Десет от тях вече минаха.
След като има критерии, след като има критерии на Маастрихт, след като знаем какво трябва да бъде съотношението ни спрямо дълга, търговския дефицит и т.н., щом сме го изпълнили – това е.
Сигурно има други неща, които трябва да оправяме. Но изпълнени ли са изискванията и критериите, не бива да оставяме да бъде непрекъснато движеща се цел в необозримо бъдеще това, от което по договор имаме право да се ползваме като достижение.
Ще проверя специално тази информация, за която Вие казахте. Нямам допълнителна информация. Но или си член на Еврозоната, или не си.
Банковият съюз – чудесно. Събирането на министри от Еврозоната е събиране на министри от Еврозоната. Сега промениха много нещата. Великобритания е извън Шенген. Обаче те толкова много промениха, че на практика в момента изпълняват почти същото. Те промениха своето сътрудничество по повод на Шенген. Това беше преди два месеца – буквално тогава приключиха преговорите и те имат в момента друга интензивност на връзките по отношение на Шенген.
Когато има буря навън, всеки се опитва да влезе в пристанище, където е по-спокойно и по-тихо. Както виждате, вече няма особени желания за излизане от еврото, дори на страни, които са в стрес.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Чобанов, понеже ми се налага да тръгна, имам един много кратичък въпрос и веднага давам думата на Вас.
Госпожо Кунева, моят въпрос е много кратък и засяга изцяло Комисията по европейските въпроси. Виждаме, че в повечето председателства една от водещите институции в дадените държави е Комисията по европейските въпроси. Ние също имаме определен капацитет от кадри. Предвиждате ли по някакъв начин да започнат по-сериозно сътрудничество и обучение на нашите хора, за да са наистина подготвени за това председателство?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е много добра посока на мислене. Всъщност вие можете да ни бъдете от изключителна полза в работата с Европейския парламент. Защото за да можем да приключим директивите, ние трябва да имаме от Европейския парламент подкрепа и гласуване.
Така че ако искате да се разберем, аз и без това търся хора, които специално да поддържат връзката и преговорите с Европейския парламент, ако това за вас е добра посока, чудесно ще бъде изцяло да съсредоточим натам усилията си. Кажете колко хора ще ги включим. Това ще бъде от голяма полза за нас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за казаното по този начин. Правилно ме разбрахте. И ние имаме желание и капацитет, на разположение сме. Ако искате в един по-детайлен разговор допълнително можем да седнем и да поговорим и аз да изложа какво е възможно. Благодаря Ви все пак за краткия отговор.
А сега, господин Чобанов, имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа! Наистина е добре избран моментът да започнем тази дискусия в комисията по отношение на подготовката ни за председателството, тъй като времето ни е ограничено и наистина съвсем не е много. Напротив, даже може да се окаже недостатъчно в някои направления. Но затова са и тези дискусии, за да изкристализира най-правилното решение по въпросите.
Моите въпроси са свързани с постоянното представителство на България в Брюксел, което също е много важно в един такъв процес на председателство. Това е нашият преден пост в Брюксел, който е наблюдавал достатъчно председателства и може да бъде много полезен.
В тази връзка по отношение на кадрите в постоянното представителство има две концепции.
Първата е, че там хората стоят повече години, изграждат капацитет, който е много полезен за страната и в такова председателство биха могли да бъдат много полезни, ако не са ограничавани от мандатност.
Разбира се, при такъв подход има рискове по отношение на хората, които са тук, в България, в институциите, за част от които има, разбира се, допълнителна мотивация да отидат в Брюксел и там да бъдат част от председателството и да навлязат в една нова за тях територия на развитието.
Втората концепция е да сложим мандат от четири години и като изтече този мандат, да ги върнем обратно и да изпратим на тяхно място нови хора, които от своя страна да се обучат и така наистина да заложим на принципа – каквото успеем да научим, остава завинаги в страната.
За съжаление обаче при втория подход, каквото са успели да научат, ако им бъде прекратен мандатът, остава завинаги в Брюксел, тъй като почти никой от тях не се връща обратно в страната. Разбира се, и двата подхода имат своите плюсове и минуси.
В тази връзка са и моите въпроси:
Ще се прилага ли унифициран подход в администрацията по институциите по отношение на кадрите ни в Брюксел, тоест ще се държи ли на мандатността и ограничен брой мандати, да кажем един, или ще се разчита да се запазят кадри, които вече са изградени?
Вторият ми въпрос е: имате ли информация подменя ли се в момента съставът ни в постоянното представителство в Брюксел.
Аз ще дам пример със себе си като министър. Докато бях министър, не смених нито един човек там.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: В правилата на министерствата е заложено, че мандатите са четири години. Сигурна съм, че на всеки един министър заради ротацията в рамките на четири години ще му се наложи да направи смени.
Ако става въпрос дали в момента се правят смени, само защото, да речем, някой бил изпратен преди, пък сега трябва да се смени на лична база, не, това нещо не се прави. Напротив, тези хора, които работят европейска интеграция, се познават от години, ценят се и са оценявани от всеки министър, който и да е той.
Мандатността остава. Там, където няма възможност правилото да бъде ползвано сто процента, може би ще се наложи удължаване на една година или напротив, да се прибере човекът една година по-рано, за да може да поеме нещата тук. Някой, който вече е достатъчно опитен и е бил предишния мандат, да отиде, за да не се сменя примерно през май 2018 г., когато е едната ротация. Това би било безсмислено.
Общо взето една година преди председателството вече не трябва да се пипат хората и щом са там, трябва да си доизкарат мандата.
Разбира се, че аз много разчитам на всеки министър да прецени кое е най-доброто за него. Има министерства, едно от тези министерства е Министерството на финансите, в които има много добри кадри и те не са един и двама. Но това е министерство, което водеше, ако не ме лъже паметта, шест работни групи по времето на преговорите.
Другото е Министерството на правосъдието например, където има една работна група, може би и малко дружествено право, но по-скоро една работна група, където самото завъртане на експертите е между много по-малко хора. Целта е да не прекъсваме правилата с ротацията, защото така трябва, трябва малко да се освежава, нито трябва да губят връзка със София и да забравят какво представлява процесът на взимане на решение в София, нито пък трябва да ги държим само тук, без да знаят какво представлява една работна група в Съвета и през какво минава.
В момента имаме посланик – господин Цачев е нашият постоянен представител там, а негов заместник е наша колега от дирекцията в Министерския съвет. Впрочем за първи път корепер едно е човек от Министерския съвет. Обикновено корепер едно и корепер две са били винаги от Министерството на външните работи. Този път е от Министерския съвет, но тя се връща след една година. Тоест предстои да се изпрати някой друг, може би най-тежкият корепер.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, госпожо вицепремиер. Налага ми се да заместя председателя. Има ли други въпроси? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Аз ще се върна пак на темата за Шенген.
Преди заседанието на тази комисия имах възможността да участвам на заседание на Правната комисия и на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, където имахме дискусия с представители на европейската комисия по отношение на механизма за сътрудничество и оценка. На зададен към тях въпрос стана ясно, че членството ни в Шенген до голяма степен е свързан с този механизъм. Като тяхното виждане беше, че това нещо е изцяло политически въпрос.
Моят въпрос към Вас е: Вие считате ли, че трябва да се направят последователни стъпки за премахването на този механизъм, за да избегнем всякакви политически неудобства по отношение на нашата работа и бъдещо членство в Шенгенското пространство? Още повече, че следващите дни и месеци никак няма да бъдат розови за нашата страна, при положение, че очакваме една сериозна вълна от бежанци, особено след това, което се случи миналата седмица – декларация, която се прие от Народното събрание, и ноти, отправени от Руската страна по отношение на България. А днес, както четем по медиите, има някаква повишена опасност от терористична заплаха и т.н. Тези неща трябва да се вземат предвид.
Освен това правили ли сте едно сериозно обсъждане и считате ли, че е необходимо този механизъм да отпадне? Благодаря ви.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Чувствителна тема. Преди да дойда при вас аз приключих срещата си с експертите.
Важно е Комисията да може да покаже, че през този механизъм е успяла да промени динамиката, с която се случват промените. За разлика от това, което Вие казахте за процедурите по несъответствие, инфринджмънт процедурите, Комисията в този случай няма никакъв друг начин, освен този – да ни държи примерно по-далеч от това, което искаме.
Аз настоявам да не допускаме никога и при никакъв случай. Последният доклад, в който участвах от страна на Комисията, беше 2010 г. И България, и Румъния не бяха свързани с Шенген. Не беше свързана България. И ви моля това да бъде наша абсолютна задача - по никакъв начин да не допускаме да бъдат свързани едното с другото.
Няма как. Не може например промяна в Конституцията, каквато ние ще правим заради разделянето на Висшия съдебен съвет - ако го свържем с Шенген, това просто е трудно да се обясни. Няма как да стане това нещо.
Една съдебна реформа във всяка една държава изисква години. А България години наред е извън Шенген. При това географско положение не е в наш интерес.
Аз прочетох преди малко текста от договора. Няма такова нещо. Тъй че договорът трябва да се изпълнява.
Всъщност това, което Вие ме питате, няма как да го решим в България. То трябва да бъде страна по страна и да покажем резултати специално по отношение на механизма. Това е единият път. Другият път е да се прилагат инструменти, подобни на този механизъм, само че за всички страни.
Запознати сме с тази практика – така наречените табла за успехите. Има ги вече в областта на правосъдието. Това впрочем е и най-младата част от общностното право. Тя се появява около 2000 година. Правосъдие и вътрешен ред се появяват едва тогава, много след вътрешен пазар, много след другите клонове на законодателството. Така че все още някак си се опитва да намери себе си.
Комисията е много амбициозна да покаже, че тя може да променя страните. Смятам, че имаме един и същи интерес. Но си спомняте, че Жан-Клод Юнкер на първата среща каза, че в рамките на неговия мандат се надява този механизъм да приключи. Той е рисков и за Комисията, защото трябва да покаже резултат, че успява.
Румъния се движи добре, специално по отношение на корупцията – знаете, че има впечатляващи резултати. Мисля, че в България в момента имаме всички основания да покажем, че по нашия начин също се променя средата – и чрез правосъдната система, и чрез промените в МВР, и това, което се надявам да се получи добре по антикорупция. Аз мога да ви кажа, че ще има един много грамотен закон, много добре направен. Въпросът е да намерим точните хора и да ги оставим да си вършат работата, което всъщност не е толкова сложно.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Колеги, други въпроси? – Не виждам.
Ако няма други въпроси, да благодарим на госпожа Кунева за всичко, което ни каза днес.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз ви благодаря. Оставих картичките. Заповядайте по всяко време, както се казва.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Пожелавам Ви всичко добро и успех!

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има няколко съобщения, които трябва да ви прочета. Някой иска ли да включи някакъв допълнителен въпрос към точка „Разни”, за да можем да го минем преди това? – Виждам, че няма.
Преминавам към съобщенията.
На 13 май, сряда от 15,30 ч. в зала 134 на Народното събрание е предвидено да се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. На заседанието госпожа Илиана Иванова, представител на България в Европейската Сметна палата, ще представи специален доклад на Европейската Сметна палата – Схема на Европейския съюз – гаранция за младежта. Първите стъпки са направени, но в бъдеще е възможно да възникнат рискове при изпълнението. В допълнение ще ви бъде изпратен по линк публикуваният доклад на английски език, като преводът на български език е в процес на изпълнение.
В Секретариата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове са постъпили две предложения относно допълнение към Годишната работна програма на Народното събрание за участие на Република България в процеса на взимане на решение на Европейския съюз – 2015 г. Първото предложение е на господин Слави Бинев, второто предложение е на господин Кристиан Вигенин и Иван Иванов от името на парламентарната група „БСП – Лява България”.
Това е по този въпрос.
Има писма до председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев. Те ще бъдат разгледани на следващото заседание на комисията. Не знам дали има някаква огромна разлика между тях, но ще ги видим.
Драги колеги, ако няма други въпроси, ви пожелавам приятен следобед и всичко хубаво.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрита в 16,15 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)