П Р О Т О К О Л № 18/27.05.2015 г.

---

На 27 май 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта, по т. 22 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-02-28, внесена от Министерския съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне и обсъждане на предложения, постъпили в секретариата на КЕВКЕФ, относно допълнение на ГРПНСЕС (2015 г.), от народния представител Слави Бинев, както и от името на Парламентарната група „БСП лява България” – от народните представители Кристиан Вигенин и Иван Иванов.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
5. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ) 2007 – 2013 г. , както и текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г.
6. Разни.

На заседанието присъстваха:
Дора Ганева – главен директор – Главна дирекция „Услуги по заетостта” в Агенцията по заетостта;
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет;
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет;
Уляна Богданска – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи;
Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката
Ивелина Михайлова – старши инспектор в дирекция „Природни ресурси и концесии”, Министерството на енергетиката;
Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в МТИТС;
Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна” в МТИТС;
Васил Величков – съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация;
Калина Чернева – съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация;
Нуша Иванова – дирекция „Модернизация на администрацията” към Администрацията на Министерския съвет;
Искрен Иванов – дирекция „Модернизация на администрацията” – Администрация на Министерския съвет;
Любен Петров – заместник-министър на икономиката;
Ивелина Пенева – главен директор – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката;
Калин Мартинов – заместник-главен директор – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката;
Стефан Попов – началник отдел „Мониторинг и финансово управление” – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката;
Илия Бачев – движение „Защита на гражданите и държавата”;
Румен Гълъбинов – ГФ „Промяна” ;
Гергана Жулева – изпълнителен директор, Фондация „Програма Достъп до Информация”;
Александър Кашъмов – ръководител на правния екип, Фондация „Програма Достъп до Информация”.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Днес дневният ред е малко по-натоварен. За сметка на това се надявам, че бързо ще го минем. А той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта, по т. 22 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-02-28, внесена от Министерския съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне и обсъждане на предложения, постъпили в секретариата на КЕВКЕФ, относно допълнение на ГРПНСЕС (2015 г.), от народния представител Слави Бинев, както и от името на Парламентарната група „БСП лява България” – от народните представители Кристиан Вигенин и Иван Иванов.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г.
5. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ) 2007 – 2013 г. , както и текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г.
6. Разни.
Ако нямате възражения към програмата, която ви изчетох, нека да гласуваме. Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Гласували – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА НА ЕС ЗА УКРЕПВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ПУБЛИЧНИТЕ СЛУЖБИ ПО ЗАЕТОСТТА, ПО Т. 22 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2015 Г.) И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 502-02-28, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 АПРИЛ 2015 Г.
Днес при нас по тази точка присъстват:
Дора Ганева – главен директор – Главна дирекция „Услуги по заетостта” в Агенцията по заетостта;
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет;
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет.
Ако някого съм пропуснал, за което се извинявам, моля да се представи.
УЛЯНА БОГДАНСКА: Долу ме имаше в пропуските, така че някъде се къса връзката. Аз съм Уляна Богданска и представлявам Министерството на външните работи, директор съм на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз”.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай предоставям думата на госпожа Дора Ганева да ни запознае накратко с мнението на Министерския съвет. Накрая, за да не Ви прекъсвам, предполагам, че сте запознати със становището на комисията, да ни кажете дали имате някакви забележки по този представен текст.
Също така, ако някой от вашите колеги иска нещо да допълни, имате възможността да се включите в това изложение.
ДОРА ГАНЕВА: Благодаря ви. Това, което бих искала накратко да представя пред вас, е позицията на Агенцията по заетостта по отношение на Решение на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за укрепване сътрудничеството между публичните служби по заетостта. Процедурата е стартирала през 2013 г., като е приета на 338-то заседание на Съвета по европейски въпроси през юли 2013 г. и на 15 май Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат решение за укрепване сътрудничеството между публичните служби по заетостта, което е публикувано в края на месец май.
Това решение дефинира основните области за работа на мрежата на обществените служби по заетостта, като то има съществен принос за намаляване на безработицата, по-добро функциониране на пазарите на труда в Европейския съюз, по-добро интегриране на пазарите на труда и повишаване на географската и професионална мобилност.
Утвърден е управителен съвет за управление на мрежата, като в управителния съвет от страна на България участва Агенцията по заетостта, която се представлява от нейния изпълнителен директор и определен заместник, който изпълнява ролята на асистент.
Проведена е първата среща на управителния съвет през септември 2014 г., като основната цел е да се укрепи модернизацията на публичните служби по заетостта в Европа. За постигане на тази цел мрежата от обществени служби разработва и общоевропейска платформа за сравняване на европейските публични служби по заетостта и идентифициране на добри практики по установяване на взаимни инструменти за обучение.
Една конкретна задача, която си е поставила мрежата, е стимулиране на обмен на знания и успешни практики по отношение прилагането на гаранцията за младежта.
Конкретен принос по отношение укрепване на сътрудничеството имаше по отношение провеждане на работна визита в България през месец октомври миналата година. Работна група с представители на различни служби по заетост подкрепиха Агенцията по заетостта по отношение справяне със специфичните препоръки, свързани с Агенцията по заетостта.
Получихме доклад от колегите, въз основа на който ние предприехме действия, изготвихме план за действия, пътна карта за реформи на Агенцията по заетостта.
За 2015 г. е приета работна програма за работата на мрежата, като Агенцията по заетостта участва чрез свои представители в различните инициативи на мрежата. Подготвят се различни срещи по различни теми, свързани с обмяна на добри практики и с обединяване сътрудничеството на различните служби по заетостта.
Агенцията по заетостта подкрепя създаването на това партньорство. За нас то е полезно и важно. В случаите, когато имаме необходимост от подобряване на нашата работа, ние срещаме сътрудничество сред колегите, които ни подпомагат професионално.
Това е, което искам да представя накратко пред вас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. А за доклада, който ние сме изготвили, имате ли някакви забележки? Имам предвид становището на комисията, което все още е във вариант проект.
ДОРА ГАНЕВА: Нямам забележки. Но тъй като до момента сме участвали в различни партньорски срещи, срещите, които се провеждат, са изцяло обезпечени по линия на обществените служби за заетост и не се налага Агенцията по заетостта да прави допълнителни разходи. В тази връзка смятаме да подкрепим това предложение. Нямаме други.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Вашите колеги имат ли нещо да добавят. Мисля, че представянето беше достатъчно обстойно. Благодаря Ви, госпожо Ганева.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари. Не виждам. Всичко е достатъчно ясно.
В такъв случай подлагам на гласуване представянето, обсъждането и приемането на Доклад по предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта, по т. 22 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.) и Рамковата позиция на Република България по него, № 502-02-28, внесена от Министерския съвет на 30 април 2015 г. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви за отделеното време и за изчерпателната презентация. Пожелавам ви хубав ден и успешна работа.

Преминаваме директно към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ПОСТЪПИЛИ В СЕКРЕТАРИАТА НА КЕВКЕФ, ОТНОСНО ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРПНСЕС (2015 Г.), ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СЛАВИ БИНЕВ, КАКТО И ОТ ИМЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА „БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ” – ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ КРИСТИАН ВИГЕНИН И ИВАН ИВАНОВ.
По тази точка присъстват:
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет;
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрацията на Министерския съвет;
Уляна Богданска – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи.
Предлагам направо да преминем към вашите предложения, след това да чуем мнението на Министерския съвет, да отворим дискусия и да преминем към гласуване. Така мисля да процедираме по тази точка от дневния ред.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Темата, която днес е на вашето внимание, повдигнахме още на предното заседание, когато се разглеждаше Годишната програма, включително и на пленарното заседание. Като това, което ни беше зададено като възможност за промяна в програмата, е след нейното приемане в пленарната зала. По тази причина аз и колегата Вигенин на основание чл. 114, ал. 5 от правилника направихме съответно предложение за промяна на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, именно в създаването на две нови точки – 24 и 25, съответно т. 24 – трансатлантическо търговско партньорство и т. 25 – разширяване на Европейския съюз.
Мотивите ни за това нещо са обвързани именно със следните въпроси, които се поставят не само пред Народното събрание, а и пред цялото българско общество, а именно възможността за някакво запознаване със съдържанието на това бъдещо трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, темата да бъде дискутирана във формат Народно събрание с народни представители, като имаме яснота каква позиция ще заемат и съответните парламентарни групи и съответно Народното събрание при едно евентуално бъдещо гласуване, защото такова трябва да се случи в Народното събрание. Темата е достатъчно сериозна и трябва да бъде дискутирана, а не да остане някъде назад в дневния ред и да бъде дискутирана извън основния законодателен орган, защото в момента това се случва, или по инициатива на различни представители на Министерския съвет, но не и по инициатива на Народното събрание.
И т. 25 – разширяване на Европейския съюз с мотива да се дискутира и в пленарно заседание, както и в съответната ресорна комисия, каква е политиката на България по отношение разширяването на Европейския съюз в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Предлагам да ги разделим на две – да минем процедурата и след това по същия начин ще направим и с второто предложение. Колеги, имате думата и вие да дадете своето мнение.
ДЕННИЦА НЕДЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Както и на предишното заседание, когато комисията обсъждаше самия проект на Годишната работна програма, ние изразихме нашата позиция, че не виждаме никаква причина подобна точка да не бъде включена. Преценката е на Народното събрание, а тя отговаря и на позицията, която и правителството отстоява до момента – да се осигури една максимална прозрачност на преговорите, които се водят по споразумението и по този начин да се осигури воденето на един открит диалог с гражданското общество. Мястото за подобен диалог е, освен всички нива, на които участва правителството на ниво Европейски съюз, това е Народното събрание. Така че, ако се търси нашата подкрепа, абсолютно я имате за предложенията на народните представители.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за което. Едното предложение от господин Бинев е да се разгледа само трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, а колегите от БСП предлагат още една точка – разширяване на Европейския съюз.
Колеги, в такъв случай предлагам направо да преминем към дискусия и да чуем вашите мнения по този въпрос. Някой иска ли да вземе отношение по темата?
Ще си позволя аз да изкажа едно бързо мнение. Затова ги разглеждах като две различни предложения, защото смятам, че особено по темата с разширяването на Европейския съюз трябва да има един по-сериозен дебат и той трябва да тръгне от пленарната зала. Той трябва да изразява позицията на страната ни не само от гледна точка на комисията.
Така или иначе в процеса на разширяване на Европейския съюз този тип въпроси влизат и се разглеждат от Народното събрание. Затова моето виждане е, че трябва да ги разделим на две и че това е тема, която може да се остави засега и да се разглежда в бъдещ период, когато още назрее тази тема. Това е моето лично мнение.
Ние така или иначе ще ги гласуваме поотделно като две предложения.
Госпожа Хубенова, имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние доста дълго спорихме и в пленарната зала. Аз мисля, че и тогава изказах мнение, и сега ще го изкажа пак. Има редица други процедури и начини, по които Народното събрание да бъде запознато в пълнота с темите, които колегите предлагат да влязат в Годишната програма.
Лично моето мнение е, че в момента каквото и решение да вземем, ако комисията ни вземе решение този проект за решение да бъде допуснат до пленарната зала, единствено пленарната зала ще каже дали да бъде разглеждано или няма да бъде разглеждано.
Лично моето мнение е и аз лично ще се въздържа от гласуване поради следните причини. Казвам още веднъж, съгласна съм с това, което господин Танчев каза, че темата за разширяването на Европейския съюз е достатъчно добре регламентирана с всички останали документи и тя няма как да не мине през Народното събрание, защото това е задължение на нашата държава като член на Европейската комисия. Не виждам причина да не е вътре в Годишната програма.
Същото касае, че всеки един колега народен представител може да зададе актуален въпрос, да поиска питане, да поиска изслушване и по другата тема, която предлагате да влезе в Годишната програма.
Така че мисля, че няма никакви ограничения за това да бъдем запознати ясно, точно, категорично, по-широко, по-обстоятелствено по редица други процедури. Затова лично ние ще се въздържим при гласуването на тези предложения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други желаещи да изкажат мнение? Не виждам.
В такъв случай ще ви изчета какво произлиза от това нещо и ще го подложа на гласуване.
На основание чл. 114, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както вече казах, са постъпили тези предложения от Слави Бинев и от Кристиан Вигенин и Иван Иванов.
Припомням, че на основание чл. 114, ал. 5 допълнение към Годишната работна програма на Народното събрание се приемат по реда на ал. 3 от същия член от пленарната зала.
Цитирам тези разпоредби, за да имате предвид, че след като Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа предложенията и в случай, че ги одобри, те ще трябва да бъдат внесени в пленарната зала за обсъждане и гласуване от Народното събрание.
Колеги, казвам всичко това, защото държа да подчертая, че в правомощията на комисията е само да изготвя проектите на Годишната работна програма и нейните допълнения, а окончателното решение винаги се взима от пленарната зала. Така че каквото и да решим, дебатът отива в пленарната зала.
В такъв случай предложението на Кристиан Вигенин и Иван Иванов е точка 24 да бъде „трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство”.
Понеже ги разделяме, подлагам на гласуване първо тази точка. Който е съгласен тя да влезе в програмата на Народното събрание за Европейския съюз за дебат в зала, нека да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 8.
Не се приема.
Предлага се от Кристиян Вигенин и Иван Иванов точка 25 да бъде „разширяване на Европейския съюз” да влезе като точка в програмата. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 8.
Не се приема.
В такъв случай благодарим за мнението и експертизата на колегите от Министерския съвет.
Предложението на господин Бинев също го разглеждахме. Той предлагаше точката „трансатлантическо партньорство”, затова не я изчетохме. Понеже е негово лично предложение, не си позволих по този начин да подходя. Но мисля, че реално пак взехме отношение по същество.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, № 502-01-37, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 МАЙ 2015 Г.
По тази точка днес при нас са:
Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката;
Ивелина Михайлова – старши инспектор в дирекция „Природни ресурси и концесии”, Министерството на енергетиката.
Като цяло сме запознати със законопроекта. Ще ви предоставя думата накратко да го обобщите и да ни дадете мнение за становището, което ние би трябвало да сме ви предоставили.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители. Съвсем кратко, с няколко думи ще представя хронологията.
През 2008 г. директивата, за която говорим в момента, със Закон за изменение и допълнение е била транспонирана. През 2009 г. е приета и наредбата. Но впоследствие през февруари 2013 г. сме получили бележки от Европейската комисия с определени нарушения при транспонирането.
След края на 2010 г. е ситуиран единен орган за управление на подземните богатства към тогавашния момент към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Към днешния момент Министерството на енергетиката е компетентният орган, който се занимава с транспонирането.
Оттам нататък са предприети всички стъпки за транспонирането още по време на Четиридесет и второто Народно събрание, но поради краткия му живот не успява да мине на второ четене, минава само на първо четене.
Със съставянето на новия кабинет и Четиридесет и третото Народно събрание започваме всички съгласувания отначало, като до момента сме стигнали до етап след одобрение от Министерския съвет. Законопроектът е по комисиите, предстои след това да мине на първо четене. Понеже сме в процес на наказателна процедура и то втори етап, до 26 юни трябва да напишем към Европейската комисия какви мерки сме предприели. Дотогава се надяваме с вашето съдействие законопроектът да е успял да мине даже и на второ четене.
Водеща комисия е Комисията по енергетика. Вече минахме през Комисията по околната среда. Днес сме при вас. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за дебати.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз исках да разбера коя е водещата комисия и какво е нейното становище. Разбирам, че ние имаме собствена отговорност. Това е важно, това е транспониране. Но все пак това ме интересуваше. Аз разбрах това, което ме интересуваше. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се, и аз до голяма степен, там, където ми липсва експертизата, се позовавам на водещите комисии и това е една от причините да изчаквам те да дадат своето становище. Така че мисля, че е взето предвид и това.
Колеги, има ли други въпроси, коментари?
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Може ли малко да ни разясните какви точно са грешките и какви са последствията от тях за неприлагането в пълния обхват на тази европейска директива?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Грешките при транспонирането са установени както споменах, през 2013 г. Те са в три направления.
Едното от направленията е неправилен превод на част от специалните думички в този закон, свързан с минните отпадъци. Другото е, че препратките, които са направени в тогавашното транспониране, са към сходни процедури, което е нарушение. И третото нарушение, което е установено, е при правно-техническия подход на транспонирането.
В тази връзка в това, което сме ви предложили като проектозакон, са отстранени всички бележки. Знаете, че транспонирането на една директива приключва, след като приемем наредбата. Имаме готовност, след като приемете на второ четене законопроекта, да внесем и наредбата.
В момента не търпим парични санкции, просто сме във втория етап на наказателна процедура, която ни води до това да обясним какво сме предприели като действие, след като са били дадени бележките през 2013 г.
ИВАН В. ИВАНОВ: Интересува ме по-скоро конкретно ще има ли някакви икономически последици, освен санкциите, които няма да ги има?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Нямаме санкции.
ИВАН В. ИВАНОВ: Как са се развивали в противоречие с директивата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Не, няма. Преимуществено с ваше съдействие, ако успее да мине достатъчно бързо законът, санкции няма да търпим.
ИВАН В. ИВАНОВ: Въпросът ми беше по отношение на дейностите, извършвани на територията на Република България, не от това ,което ще бъде евентуално наложено от Европейския съюз.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Такива ще произлязат, ако извървят наказателната процедура докрай.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Ако може в тази връзка и госпожа Михайлова да каже няколко думи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, разбира се.
ИВЕЛИНА МИХАЙЛОВА: Във връзка със зададения въпрос само да кажа, че корекциите, които се налагат от транспонирането, са от такъв характер, че не касаят вече заварени правоотношения. Давам за пример процедурите по предоставяне на разрешения от категория „А”, тоест такива, които съдържат опасни отпадъци, отпадъци, които съдържат опасни вещества и смеси и т.н., да не изброявам всичките хипотези. Такива разрешения са издадени наистина по стария ред. Но ние сме включили преходна и заключителна разпоредба в законопроекта и те ще бъдат разгледани веднага, след като транспонираме директивата.
И тъй като са издадени буквално преди месеци, все още не са докладвани в Европейската комисия. Така че към датата ще ги докладваме и отново ще сме санирали това издаване на разрешение. Така че няма да имаме абсолютно никакви санкции. Това са две разрешения. И пак казвам, по отношение на самите разрешения може да не се наложи корекция. Просто по отношение на тези разрешения е направено това обществено обсъждане, което в сега действащата уредба, при сега действащото транспониране се препраща към процедурата по ВОС.
Мнението на комисията е, че общественото обсъждане в процедурата по ВОС има съвсем друг предмет от общественото обсъждане, което трябва да е по процедурата по издаване на такива разрешителни. Затова искат да коригираме процедурата. Ние сме я коригирали. Ако се наложи, тя ще се проведе отново, за да може да бъдат разгледани по правилния ред тези две разрешителни. Има преходна и заключителна разпоредба. Предвидили сме го, за да не остане някаква празнота.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Само за да обобщя. Всичко ще приведем в съответствие, след като бъде приета директивата. Това е целта на въвеждането на транспонирането на директивата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Към нашето становище някакви забележки? – Нямате.
Колеги, ако няма други въпроси, преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 502-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май 2015 г.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за отделеното време.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: И ние благодарим на комисията за единодушното решение.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ, № 502-01-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 АПРИЛ 2015 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в МТИТС;
Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна” в МТИТС;
Васил Величков – съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация;
Калина Чернева – съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация;
Нуша Иванова – дирекция „Модернизация на администрацията” към Администрацията на Министерския съвет.
Господин Борисов, имате думата накратко да ни запознаете с основните неща и да ни дадете своето мнение за становището, което сте получили от нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Танчев. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложените изменения и допълнения от проекта на Закона за достъп до обществена информация са свързани с въвеждане на изискванията на изменителна директива за повторна употреба на информацията от обществения сектор, в сила от 2013 г., както и на проблеми, които се отнасят до общия режим за достъп до обществена информация с насоченост към предоставянето на повече информация от органите от обществения сектор и основно в електронен вид.
Що се отнася до повторното използване на информация от обществения сектор, някои от промените, предложени в Закона за изменение и допълнение, са следните:
Разширява се обхватът на приложение с включване на някои културни институции, като библиотеки, включително университетски, музеи, архиви;
Установява се горна граница на таксата, която се заплаща за повторно използване на информацията.
Тук е важно да отбележим, че тази такса не трябва да превишава материалните разходи по възпроизвеждане и предоставяне на информацията.
Въвежда се изискване към организациите от обществения сектор да предоставят информацията за повторно използване в отворен машинно четивен формат, както и да я публикуват в интегрираната платформа за отворени данни. Така се въвежда задължение за обществените институции да информират заявителите за повторно използване на документи относно наличните средства за правна защита.
В хода на работата възникна необходимост да бъдат въведени разпоредби, освен в частта на Закона за достъп до обществена информация за повторно използване на информацията от обществения сектор, така и да се въведат някои изменения в разпоредби, касаещи предоставянето на достъп до обществена информация.
Някои от тях е всякаква информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., трябва да се поддържа и в електронен вид. Възможността за достъп до обществена информация да се извършва по електронен път, без да се изисква наличието на електронен подпис. По този начин смятаме, че ще улесним значително достъпа до тази информация.
Новата форма за предоставяне на достъп до обществена информация е чрез копия, предоставяни по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват данните, предмет на интерес от обществеността.
Възлага се на администрацията на Министерския съвет да създаде и поддържа платформа за достъп до обществена информация, чрез която могат да се подават заявления за достъп до такава информация.
И още едно изискване към колегите от администрацията на Министерския съвет – да създадат и поддържат портал за данни, в който информацията да бъде обновявана ежегодно, както и достъпът до нея трябва да бъде свободен, безплатен и т.н.
Това е накратко предложението в Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря за обстойното представяне. По нашето становище някакви забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не сме получили никакво становище.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Може да Ви го предоставим набързо да го погледнете, за да изчистим и този казус.
Колеги, и за нас, и за представителите на Министерския съвет е постъпило от фондация „Програма Достъп до Информация”, чиито представители са също сред нас тук, едно подкрепящо становище, което изцяло подкрепя този законопроект, с някои детайли, в каквито детайли ние на второ четене ще влизаме повече. Просто го правя като съобщение. Затова ви поканих и вас на масата, ако имате възражение към това, което ще кажа, да вземете отношение. Но мисля, че съвпадат нещата. Ще го предоставя на колегите от комисията също да се запознаят и се надявам тези неща да бъдат отразени между първо и второ четене на този законопроект.
Към останалите колеги – имате ли въпроси, питания, коментари? Господин Чобанов, имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз приветствам тази инициатива. Отдавна се говори за това и се действа по отношение на по-голяма откритост в администрацията.
Искам да попитам ще имаме ли технологичната възможност наистина да бъдат предоставени всички тези нововъведения, доколкото разбрах, от 1 октомври тази година. Тоест ще бъде ли готова администрацията към този момент за това, тъй като някои от тях са амбициозни и ми се струва, че трябва да се положат допълнителни усилия за това. Може и да бъркам, не знам.
Освен това казахте, че част от информацията ще се обновява ежегодно, в смисъл ежегодно някога е много дълъг срок. така че за какъв точно тип информация става въпрос и не може ли по-често да се обновява?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че точно господин Борисов е човекът, който би могъл да ни отговори. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Правя уточнение, че датата 1 октомври засяга информация, която се създава след 1 октомври и трябва да бъде поддържана и в електронен вид. Така че от тази гледна точка аз нямам притеснение, че администрациите ще могат да поддържат всяка информация, която тепърва ще създават и в електронен вид. А в проекта за изменение и допълнение на закона е записано, че в срок до 1 януари 2016 г. се създава платформа за достъп до обществена информация и осигуряване на възможност за подаване на заявления чрез нея. Така че колегите от Министерския съвет имат достатъчно време да създадат тази платформа и ние да спазим изискванията на проекта на закона засега и бъдещ такъв.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надявам се да Ви удовлетворява отговорът. Госпожа Жулева иска нещо да добави. Заповядайте.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Става въпрос за ежегодното преглеждане на списъците за публикуване – активно публикуване, не ежегодно публикуване на информацията. Всеки ръководител в системата на изпълнителната власт ще трябва да прави преглед на категориите информация, които са свързани с областта на управление и да публикува ежегодно списък, а не самата информация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други коментари, препоръки, въпроси? – Не виждам. Явно министърът е бил достатъчно изчерпателен.
В такъв случай да попитам имате ли забележки към нашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Искам да добавя, че нямаме никакви възражения относно становището. То на практика е положително и подкрепя законопроекта. Очакването ми е, че и комисията ще го подкрепи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация с № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29 април 2015 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви още веднъж за отделеното време и желая лека и успешна работа.

Преминаваме към пета точка от дневния ред, която е една от най-важните точки на днешното заседание, без да подценявам нищо друго:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” (ОПРКБИ) 2007 – 2013 Г., КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ” 2014 – 2020 Г.
По тази точка на днешното заседание присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката;
Ивелина Пенева – главен директор – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката;
Калин Мартинов – заместник-главен директор – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката;
Стефан Попов – началник отдел „Мониторинг и финансово управление” – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.;
Изцяло предоставям думата на вас. Виждам, че сте се организирали и подготвили. Заповядайте.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерството на икономиката бихме искали да се извиним за закъснението. Заместник-министър Любен Петров ще се присъедини към нас по-късно.
На първо време да се представя. Аз съм Ивелина Пенева и изпълнявам длъжността главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, която е управляващ орган по програма „Конкурентоспособност” за периода 2007 – 2014 г. и управляващ орган на програма „Иновации и конкурентоспособност” за периода 2014 – 2020 г.
Предлагам да започнем нашето изложение с представяне на новата програма „Иновации и конкурентоспособност” за периода 2014 – 2020 г. Направили сме кратка презентация и ако нямате нищо против, да ви я представя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нямаме и аз абсолютно бих се съобразил с Вас. Просто искам да попитам не можем ли да минем първо старата и тогава да гледаме напред. Да го разделим на две, ако няма да ви объркаме презентацията, разбира се. Аз затова казвам – както е по-удобно за вас.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Добре. Подготвили сме кратко изложение по старата програма, което ще представи господин Стефан Попов. В случаи че имате въпроси по време на изложението….
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не, направете си вие изложението, затваряме презентацията, а аз ще отворя за въпроси, коментари и т.н., минаваме старата програма, затваряме и започваме да си говорим за новата в същия формат. Имате думата.
СТЕФАН ПОПОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная с текущото състояние на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г. Това е старият програмен период, който трябва да приключи в края на тази година.
Към 30 април 2015 г. имаме обявени процедури на обща стойност 2 млрд. 327 млн. 638 хил. лв., което представлява 102,44 процента от бюджета на програмата.
Сключени са общо 3153 договора по програмата, като към настоящия момент – до 20 април 2015 г. изплатените средства са в размер на 83 процента от договорените, в размер на 1 млрд. 906,5 млн. лв. А сертифицираните към същия период средства се равняват на 76,05 процента – 1 млрд. 928 хил. 650 лв.
Този процент бих искал да кажа, че е от сравнително добрите и ние по усвояемост се равняваме и конкурираме само с оперативна програма „Човешки ресурси”. Като в момента темпът е доста усилен. Това, което искам да кажа, е, че само в началото на годината имаме верифицирани плащания почти 580 на стойност 168 млн. лв. Така че ние в темпа, който имаме, и с плана, който сме си направили, смятаме, че наистина до края на програмния период в максимална усвояемост ще можем да постигнем програмата.
Разбира се, имаме и някои рискови проекти. Ще направя кратка информация за всяка една от отделните приоритетни оси и ще поставя проблемите, през които сме изправени, неща, които трябва да съблюдаваме по-осторожно в оставащия не много голям период.
Както знаете, програмата има пет приоритетни оси.
По първа приоритетна ос на програмата усвояемостта ни не е много голяма. Там усвояемостта е в размер на 50,38 процента. Това се дължи на факта, че по-големият брой от договорите са сключени в периода 2011, края на 2012 – 2013 г., както имаме един много голям брой договори – 224 броя, които са сключени в средата на 2013 г. и те в момента приключват. Така че сега очакваме една много усилена верификация. Именно на това се дължи по-слабата усвояемост по тази приоритетна ос.
По втора приоритетна ос усвояемостта е 75, 67 процента, сравнително един голям процент на усвояемост. Там не очакваме някакви сериозни проблеми. Оставащите договори, които се изпълняват, се изпълняват успешно.
Това, което ние правим по принцип с всички наши бенефициенти, тъй като по редица причини, не малко от тях финансови, не могат да си намерят достатъчно средства да усвоят проектите. Ние позволяваме регламентирано увеличаване срока на договорите с два до четири-пет месеца, като стриктно съблюдаваме правилата, които са свързани със затварянето на оперативните програми. Така че най-късните договори, които очакваме да бъдат изпълнени, ще бъдат през месец ноември тази година, макар че по принцип ни се позволява да бъдат изпълнени до края на месец декември. Досега такива не сме планирали и се надявам да нямаме такива случаи.
По трета приоритетна ос, която е за финансовите инструменти. Там усвояемостта, както е записана, е 99 процента. Това е така, защото ресурсът, който е осигурен, в размер на 349 млн. евро, е изцяло сертифициран. Но в случая там се изпълняват различни инструменти, които в голяма степен ще бъдат изпълнени успешно. Така че там нямаме никакви притеснения и съм убеден, че там ще приключим наистина с един максимален процент успеваемост.
По четвърта приоритетна ос, която е за така наречените наши институционални бенефициенти или второстепенни разпоредители на бюджетни средства към Министерството на икономиката, там имаме подписани 7 договора за безвъзмездна финансова помощ. Един от тях е изцяло приключил, а останалите 6 се изпълняват.
Искам да кажа, че част от тях са стартирали през 2009 г. и поради редица причини е имало забавяне в тяхното изпълнение, основно свързани с факта, че там всичките изпълнители, които ги избират, са по реда на Закона за обществените поръчки. Първо, през 2009 г. поради липса на достатъчен капацитет договорите не стартират навреме. Реално те стартираха в края на 2011 – 2012 г. В момента се изпълняват последни поръчки.
Оттук нататък само по два от договорите вече са обявени и предстои да бъде обявена още една поръчка, която е за услуги на сравнително малка стойност – под 200 хил. лв. Така че там също не очакваме да имаме някакви сериозни притеснения относно успешното приключване на договорите.
Всички договори, които са стартирали през 2011 г., са удължени и в момента срокът им за изпълнение е месец октомври – ноември тази година. Като само при тези, които са подписани в началото на 2013 г., няма удължаване. Те трябва да приключат успешно също до месец ноември тази година.
По пета приоритетна ос, която е приоритетна ос „Техническа помощ” на програмата, основно се изпълняват два договора, които са в процес на изпълнение. Там усвояемостта е също доста голяма, макар че процентът, който се вижда на сертификация, е доста нисък. Тъй като в момента изпълняваме, както всички знаете медийни кампании, има сключени договори и в момента текат част от тях, а останалата част е за ресурсно обезпечаване на управляващия орган. Там имаме различни поръчки за техника, които са в процес на изпълнението. Тоест нови договори не предстои да бъдат подписани. Така че там също ще постигнем усвояемост, която сме си поставили.
Искам да кажа само няколко думи за рисковите проекти и съдействията, които приемаме в тази насока.
Към 30 април 2015 г. както вече казах са сключени 3150 договора, в момента в процес на изпълнение са 581, а към днешна дата те са 511. Така че обемът, който в момента наблюдаваме чисто като мониторинг, не е твърде голям. Тези договори са по приоритетни оси 1 и 2, които са основни за програмата.
Към днешна дата имаме набелязани 29 договора, които са сравнително проблемни и част от тях може би няма да може да бъде изпълнена в цялост. Именно поради това имаме доста сериозна система за ежемесечен мониторинг и всички от тези договори имат регионален координатор. Само искам да спомена, че имаме 7 регионални офиса в страната ,така че има пряк контакт на нашите бенефициенти с хора от страната, колеги, които отговарят за техните проекти. Така че ние ги следим много внимателно и предприемаме всички действия за средствата, които няма да могат да се усвоят, просто дори частично да бъдат одобрени.
Искам да кажа, че тези договори са на стойност под 1,5 млн. лв., така че не са толкова големи. Въпреки това ние предприемаме действия.
Специално внимание искам да обърна на два от нашите много важни проекта. Единият от тях е създаването на газова връзка България – Сърбия. Другият ни голям проект – те не са големи по смисъла на големи проекти на Европейската комисия, тъй като и двата са на стойност под 50 хил. евра – е създаването на Софиятехпарк.
Ако искате повече информация, мога да я подам сега, ако имате конкретни въпроси, мога да подам информацията впоследствие.
И двата проекта се изпълняват успешно, като през миналата година поради невъзможност от сръбска страна за осигуряване на необходимия ресурс за изграждане на тази газова връзка България – Сърбия, се взе решение от страна на управляващия орган проектът да бъде фазиран на две фази. В първа фаза ще се изразходва една много малка част от предвидения бюджет от 49 млн. евро, като това са 8 млн. лв., които са свързани основно с проектирането на самия терен, и също така с извършване на археологически проучвания на терена. Това в момента се изпълнява и ще бъде приключено до края на този програмен период. А останалите средства ги прехвърлихме в новата оперативна програма, като там предстои да бъде изградена и самата връзка. Едно от основните условия, които сме поставили, е, че ще бъде осигурен ресурс и от сръбска страна за изграждане на тяхната част.
В противен случай проектът няма да бъде одобрен от Европейската комисия. така че това вече е въпрос и на политически решения – дали и по какъв начин ние ще можем да процедираме с този проект в бъдеще. Но така или иначе ресурсът не е загубен. Той е прехвърлен в новата оперативна програма.
Що се отнася до другия голям проект – изграждането на София Тех Парк, той се изпълнява успешно. Основните дейности, които са свързани с него на терен, са шест договора за инженеринг, за изграждане на основните сгради, площадки и инфраструктура. Те са в напреднал стадий на изграждане. По всичките се работи. Договорите са сключени. Вече имаме извършени някои авансови плащания по тях. Като там мониторингът е ежеседмичен, получаваме информация от страна на колегите от София Тех Парк.
Въпреки че времето е доста кратко и те наистина трябва да приключат до края на месец ноември, поне на етапа, който в момента се изгражда, и от контролните органи, които са на място, нямаме опасения, че те ще могат да бъдат изградени в срок до края на месец реално и реално да стартира оперирането на София Тех Парк. Като там за момента нямаме фазиране на проекта.
Единствено там предстои да бъдат обявени още няколко процедури, които са свързани с оборудване на част от сградите. По-голямата част – 23 от тях, вече са обявени. В момента дори имаме сключени договори. А една част, в порядъка на не повече от 7 млн. лв. най-вероятно няма да могат да бъдат усвоени, ако не се подпишат договорите до края на този месец.
Така че ние сме предвидили, ако евентуално този ресурс не може да бъде усвоен,то да го фазираме и да го прехвърлим за другата програма. Като там срокът ни е до края на месец юни да сме го приключили.
Разбира се, предстои всички тези важни решения да бъдат взети и на нашия Комитет за наблюдение за напредъка по оперативната програма, който ще бъде на 11 юни. Тогава сигурно ще имаме пълна представа и информация, която ще можем да представим за окончателно взетите решения.
Това е в най-общи линии. Ако имате отделни въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че ще имаме доста въпроси и коментари. До всички имаме допир, всички сме слушали и добри, и лоши неща.
Колеги, имате думата за коментари, съвети, въпроси. Господин Чобанов, заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Моят първи въпрос е следният. Знам, че в последните няколко месеца имаше доста кадрови люшкания в самата програма, включително засягащи част от присъстващите от министерството. Успяхте ли да се стабилизирате кадрово и очаквате ли да постигнете такава стабилност и в бъдеще, което е много важно условие за доброто функциониране на програмата? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е по отношение на София Тех Парк. Хубаво, ще се построят сградите, ще се купи оборудване. Оттам нататък какво ще се случи? Тоест този проект виждате ли го като реално обитаем в бъдещето и да допринесе по някакъв начин наистина до повишаване на конкурентоспособността и в следващия период, както се вижда от иновациите, които са изведени в заглавието на програмата?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако искате да съберем няколко въпроса и тогава да отговорите. Има ли друг въпрос за момента, колеги? Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо, искам да изкажа своето учудване от това, че се прави отчет на оперативна програма, а го няма тук нито министърът, нито заместник-министърът.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Всеки момент ще дойде.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: За мене е неуважение към народните представители това ,че някой си заместник-министър имал много работа и не е могъл да дойде на заседание, обявено много отдавна. Аз искам и той като дойде, по същия начин да ми дадете думата, за да му кажа, че няма друга институция в България, която да следи как се изпълняват програмите, освен тази комисия, която е създадена точно за това във висшия орган за управление на България.
Що се отнася до самата програма, трябва да ви кажа, че съм я следил от много близо. Знам много положителни примери за това как средствата от тази програма са помогнали на наши предприятия да излязат на световните пазари, да си повишат конкурентната способност и да тръгнат по пътя, който ние всички очакваме.
Знам също, следейки през годините, трудностите, които имаше програмата в първите две-три години, когато нямаше никакъв интерес, особено що се отнася за малките проекти. Вие правихте по няколко извиквания. Хората нямаха желание, нямахме капацитет за това да усвояваме средствата. Това беше една от причините.
След това прибавихте към програмата средствата от Гаранционния фонд, за да изглежда по-добре изпълнението й. Оттам се повиши процентното изпълнение, което, разбира се, не допринесе много за изпълнението. Да ви кажа, също и на колегите, а и за протокола да остане, че неизпълнението на програмата е до голяма степен от ограниченията, които се наложиха от Европейската комисия, и трудното допускане в тази програма на наши големи научни организации, които да участват в изпълнението на програмите.
На практика беше написано: да, имате право. И когато те искат да кандидатстват, се стига до абсурда да се създаде едно гражданско сдружение, за да могат да пожелаят да участват в програмата за създаване на технологичен център.
Самият аз съм участвал в няколко такива опити за проекти в големи наши научни центрове и съм се убедил в това колко е трудно, когато Европейската комисия си има нейните правила, ние получаваме пари от еди-кои си фондове и те дават еди-какви си условия за използването им и това води до трудности.
С въпроса, който искам да поставя за разглеждане тук, по някакъв начин се опитвам да респектирам – това ще го направя и с други и може би с посещение в управляващия орган, хората, които работят в тази програма, да пазят хората, които вече са обучени и които работят в програмата. Защото това е много сложен процес някой да стане експерт, специалист, който да може да работи в тази програма.
Тези размествания, тези игри – този е млад човек, другият не е от нашата партия, е изключително опасно. Защото ние сме малка държава и не можем да покрием с капацитета си много от програмите, а това води до много лоши резултати.
На вашето внимание искам да поставя абсурда с изграждането на Софиятехпарк. Аз не знам как ни допуснаха от Европейската комисия да направим това нещо. Но така или иначе то върви - в последната седмица на 7-годишния програмен период ние да дадем начало на хода на проекта. И то виждайки в годините едно мотане, което беше боричкане за това кой да усвои тези проекти.
Това, че го изпълняваме даже в извънплановия период, аз не казвам, че тези две години 2014 и 2015 г. са извън, но те са осма и девета година от програмния период. Ние трябваше да усвоим тези пари в рамките на програмния период. Някои сега говорят за 2017 и 2019 г. Ние и до 2020 г. ако кажем, Европейската пари ще ни даде възможност да ги използваме. Лошото е, че нашата икономика няма полза.
Там, колеги, се направи една инвестиция и тя трябва да бъде, доколкото знам, общо 50 млн. евро, основно в бетон и в желязо, и в стъкло. Това е основната инвестиция. Върху трите от лабораториите, които се правят, сложи ръка лобито на фармацевтичния бизнес, в което няма нищо лошо, защото България няма чак толкова много изявени сфери, в които тя да е конкурентна. Това изигра роля.
По-скоро искам да обърна внимание – аз направих по този повод среща в президиума на БАН, направих среща с ръководствата на университети и на институти в БАН. Цялата процедура по оформянето на проекта за Софиятехпарк беше абсолютна подигравка с насоките, с това, което се дава от Европейската комисия, абсолютно на тъмно. Нямаше никакво обсъждане, нямаше абсолютно никакви прения, които да вземат решение за това как да бъде решен проектът. Пак ви подчертавам, неговото начало беше сложено в последната седмица на 2013 г.
Сега тук имаме представители на партии, които са били управляващи по това време. Няма никакво значение партиите. Има значение, че всичките ние, българите, не можем да използваме средствата, които ни се предоставят. И те са единственият свеж капитал, който влиза в България, и то целенасочено, така, както трябва да стане.
Искам да ви кажа,че колкото и да ми са възможностите, аз ще се постарая през времето, а и колегите предполагам също да ги ангажирам с това да се създадат условия за по-голяма прозрачност при вземането на решенията.
Сега през новия програмен период трябва да се направят още два. Общо четири такива големи парка трябва да има поначало. Тези паркове също трябва да бъдат стартирани в новата програма „Иновации и конкурентоспособност”. Ние нямаме интерес от това криене, от това нашите фирми да вземат парите, да купят бетон и да внесат плочки.
За нас е много важно като комисия ние да оказваме необходимия контрол и да се намесваме като комисия. Защото няма друг, който да се намеси. Няма друга институция, която да се намеси върху тези управляващи органи, не само върху комисията по конкурентоспособност. С това си отношение – нека да не прозвучи като заяждане – просто смятам, че и през новия програмен период ние като страна трябва да увеличаваме този ресурс. Да имаме предвид примерно една Словакия – погледнете я колко пари имат те в програмата си за конкурентоспособност в сравнение с нас – с пъти повече, а населението им е един път и половина по-малко.
При тези ограничени средства и ресурси ние просто наистина трябва да настояваме средствата да бъдат усвоявани точно по правилата, а не както сега в края на периода да вземем решение, че ще правим интерконекторни връзки и те ще ни увеличат конкурентната способност. Трябва да бъдат усвоявани там.
Аз започнах с това – познавам предприятия, които са отлични, използвали тези средства. Аз ги следя. Двадесет, тридесет, четиридесет процента имат всяка година и те не могат да си изпълняват поръчките.
Благодаря. Но отново ще искам да ми дадете думата, за да отправя предупреждение към господин Любен Петров за това, че трябва да уважава народните представители.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще Ви дам думата пак за въпроси, след като представят и новия програмен период.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за вниманието. Надявам се той да дойде, докато още не сме привършили нашата работа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Хубенова, имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз благодаря, че сте тук. На всички, които по някакъв начин са се занимавали с европейски фондове, е ясно, че програмата вървеше на приливи и отливи и вината най-малко е ваша. Но в крайна сметка аз мисля, че трябва да се извадят изводи от това, което се случи, за да нямаме този проблем през новия програмен период.
В предишното Народно събрание в тази комисия разглеждахме поредица от проекти по оперативна програма „Конкурентоспособност”, които стряскаха със заглавията си. Пари бяха отпускани за тоалетна хартия, за салфетки, за разни други неща. Искрено се надявам в новия програмен период да бъдат прецизирани тези неща и критериите да са ясни.
Аз съм от област Пловдив и съм имала доста срещи с хора от бизнес, които биха желали да участват в програмата по конкурентоспособност. Ние всички знаем, че прекалено тежки бяха за фирмите безкрайните изисквания на документи. Виждам, че в новия програмен период ще започне електронното приемане на предложенията. И се надявам да бъдат минимизирани документите, които се изискват от фирмите.
Фирмите се затрудняваха в това, първо, че малко неясни бяха оценките, които получаваха. Мене са ме занимавали с един проект, в който оценката по техническата част на проекта беше, да не кажа, максимално висока. Изведнъж в бюджета при неизяснени причини оценката беше почти нула.
Хората съответно тръгнаха по реда да обжалват това, което беше написано, и останаха безкрайно разочаровани. Разбирате, че много от фирмите нямаха необходимия капацитет да участват в програмата.
Второ, за голяма част от бизнеса това се вижда като една пречка. Те по-скоро считат, че е по-добре да си изтеглят един кредит от банката, отколкото да участват по програмата.
Мисля, че всички ние имаме задължението да покажем на малкия и най-вече на средния бизнес, че си струва да се кандидатства по програмата. Мисля, че в стария програмен период търпяхте сериозни критики по отношение на информираността на хората. После ще ви кажа и за новия програмен период, защото част от фирмите, с които аз имам контакти в моя регион, са участвали на представянето ви в Пловдив и ще ви кажа обратна връзка, която мисля, че е важна за всички.
Този път мисля, че критериите ще са по-ясни. Това, че програмата е разделена на четири стъпки, да го наречем, също е хубаво. Защото фирмите, които в момента кандидатстват, вече са наясно с повечето от нещата. Така че аз имам по-скоро препоръки, отколкото забележки.
Препоръката е по-широка прозрачност, по-голяма яснота на критериите за оценка. Защото се създаваше впечатлението, че изключително сериозен субективен фактор участва в оценката. Хората не можеха да разберат защо примерно за еди-какво си получават еди-колко си точки. Имаше някаква неяснота. Това не е в полза на програмата, не е в полза на никого от нас. Това е едното.
Другото, което искам да кажа, е следното. Надявам се, че с електронното приемане на документите ще бъде намален срокът за оценка по програмата, която също беше слабост в предишния период. Бизнесът е свикнал бързо да получава отговори на това, което иска.
Така че ще ви моля да направите всичко възможно. Ако трябва, ще съдействаме за разширяване на капацитета, за повече средства. Защото бизнесът е важно нещо, за да може по-бързо да се отговаря.
По следващото ви представяне за новия програмен период също ще взема отношение. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, други желаещи? Предоставям Ви думата да вземете отношение, тъй като се събраха доста коментари и въпроси, а после ще продължим.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Ще започна аз с най-общи коментари. Благодаря за градивните критики и дадените препоръки.
По отношение на първия въпрос за структурната промяна. Тя е извършена в Министерството на икономиката и е влязла в сила с нов устройствен правилник от 1 февруари. Наистина не мисля, че ние сме хората, които можем да обясним причините за това. Всъщност новата структура връща съществувалата преди една година такава, която е доказала своята ефективност. Отделите, хората, всичко е същото.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Въпросът беше към Вас. Вие като ръководител чувствате ли, че вече всичко е о’кей, че тази структура има капацитет за работата, синхронизацията и т.н.?
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: При тази така действаща структура нещата са добре. Управляващият орган съвместява функциите като такъв и по двете програми, тъй като тази година ни е много важна, застъпват се двата периода. Важно е до края на годината да се приключи с изпълнението и плащането.
Разпределили сме функциите между различните отдели и структурата не мисля, че може да търпи някакви критики. Опитваме се да запазим хората, които имат капацитет, опит и са работили до момента по програмата, за да запазим институционалната памет и все пак да допринасят.
Това е изключително важно, тъй като не може да се намерят хора, които да имат този опит и капацитет, да продължат да работят по програмата.
В това отношение проявяваме разбиране и наистина това е много важно за нас.
По отношение на проекта за София Тех Парк колегата ще обясни. Аз бих искала да кажа още няколко неща.
Разбира се, че сме си направили изводи от преди, взели сме предвид абсолютно всички одитни констатации, извършвани проверки от сертифициращ, от одитиращ орган, от Европейска та комисия. Всичките ни усилия са насочени към това да не допускаме същите грешки в новите програми. Това е направено още в етап програмиране. И сега при обявяване на схемите също отчитаме всичките тези слабости, които са допускани. Все пак донякъде е било нормално.
Както казахте Вие, сменили са се много хора в този управляващ орган, това е било първият програмен период за България в тази програма и по принцип и по другите. Така че всичките тези слабости ще бъдат отчетени и се надявам, че във втория период няма да бъдат допускани.
Опитваме се да полагаме усилия за минимизиране на бюрократичната тежест, където е възможно. Предвиждаме такива, например служебно получаване на информация и намаляване на изискуемите документи. Разбирате, че имаме много изисквания по регламента за държавни помощи, където номинално трябва да проучим и да проверим информацията. Но където е възможно, работим в тази посока.
По отношение на неясните оценки. След като обявихме схемата, сме опитали в новите критерии за оценка да подобрим тези критерии. В момента те са изцяло активни. Като оценката се базира на реални цифри, които идват от финансовото и икономическо състояние на участника на база заложените цифри в ОПР и баланса, както и прогнозираните цифри в бизнес-плана. Всичко това подлежи на оценка. То няма как да подлежи на субективна преценка от оценителната комисия.
Преди е имало критерии за оценка за реалистичност на разходите в бюджета, в рамките на който се е допускало изкривяване на оценката. Но в момента сме махнали този критерий точно с целта да не се допуска субективно оценяване от служителите, които извършват оценката, а в случай на установени недопустими разходи те да бъдат служебно редуцирани от оценителя.
По отношение на информираността сме взели предвид критиките, които сме имали в предишния период. Днес приключи инфокампания за обявената схема. Изключително голям е интересът. Дори в София направихме две информационни събития, защото при първото не можаха да влязат в залата. Бизнесът с голям интерес очаква новите схеми, които трябва да обявим. Все пак това е единствената програма през фокус малки и средни предприятия.
По отношение на електронното подаване на документи – то ще бъде задължително от следващата година. В момента преценихме, че е по-разумно да приемем така нареченото полуелектронно подаване, тъй като системата ИСУН 2020 все още не е тествана с огромен брой предложения, каквито ние очакваме. И възприехме така нареченото полуелектронно, тоест попълване на формуляра електронно и подаване на придружаващите документи на хартия.Все пак това ще улесни кандидатите.
По отношение на бързината при оценката. В новото постановление № 107, което урежда процеса на оценка на проектите, са заложени конкретни срокове, според броя на получените проектни предложения. Те могат да бъдат два или три месеца, така че това ще зависи от броя, който ще получим.
Естествено, че бързината на оценката е решаващ фактор, тъй като особено по отношение на иновациите, ако тя продължи много и сключването на договора се протака във времето, в крайна сметка това вече не е иновационно, което са предложили те. Така че работим и в тази посока.
Засега не предвиждаме увеличение на служителите в управляващия орган. Дано там да се справим с този състав.
По отношение на другите въпроси колегата Стефан Попов ще отговори.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте.
СТЕФАН ПОПОВ: Благодаря на госпожа Пенева. Искам аз по всички въпроси да направя няколко забележки от моя страна.
Що се отнася до въпроса на господин Чобанов за кадровите промени, безспорен е фактът, че през месец октомври миналата година се извърши една доста сериозна промяна в управляващия орган…
РЕПЛИКА: Промяната беше сериозна.
СТЕФАН ПОПОВ: Да, отчитаме го този факт. Наистина с тази промяна в организационната структура се наблюдаваше едно сериозно забавяне във верификацията на отчета. Именно поради това през месец февруари тази година се възстанови добре действащата структура от май месец 2012 г., когато се направи сливане на междинното звено с управляващия орган. Оттогава значително се подобри работата на управляващия орган.
Разбира се, беше необходимо време, два месеца, за да стиковаме структурата и промените. И към настоящия момент като началник на отдел, отговарящ за верификацията, мога да кажа, че в голяма степен нещата се извършват в срок. Разбира се, имаме и какво да наваксваме, което сигурно ще го направим до края на месец юни и се надявам оттам нататък да бъдат наистина единици тези забавяния, за които на нас ни е ясно, че всеки един момент, в който не стигне време за бизнеса, създава много сериозни проблеми.
Известен факт е, че по-голямата част от бизнеса има заеми от банки. Това всеки месец е свързано с възстановяване на средства към тях за обезпечаване на банкови гаранции. Така че ние в момента усилено бързаме да наваксаме. Имаме забавяне, като наистина се надявам, че максимум до края на месец юни грешките ще бъдат изчистени и няма повече да генерираме такива, с цел да не дразним бизнеса и да могат да се усвояват по-бързо средствата.
Що се касае до въпроса на господин Петров за София Тех Парк, само искам да направя такова уточнение, че двата големи договора за София Тех Парк и за газовата връзка, за София Тех Парк беше подписан през месец януари 2013 г., а за газовата връзка – през месец декември 2012 г. А факт е, че в началото те стартираха по-бавно. Но двата проекта, специално изграждането на газовата връзка България – Сърбия, тези пари бяха получени чрез извършване на промяна в оперативната програма през 2012 г. и те дойдоха от една друга оперативна програма. И ние трябваше да започнем да работим в тази насока.
Що се касае за София Тех Парк, той стартира още от самото начало, като още през юни месец 2012 г. беше създадено дружеството, което е собственост на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма тогава и започна да управлява проекта, именно София Тех Парк ЕАД.
Това, което искам да кажа, е, че наистина до момента, както Вие казахте, има изградени и е започнало изграждане на шест сгради и на инфраструктура на определения терен. Но, разбира се, има и доста други неща, които са свързани, относно сключване на споразумение с различни институции – институции на БАН, университети в страната или съответни факултети от тях. Като, разбира се, основното е изграждането на лаборатории, които работят на територията на парка и на последно място инкубирането на различни видове фирми, най-вече в областта на Ай Ти сектора. Това е една от основните цели, които са заложени тук.
Неслучайно в следващия програмен период, новия, който вече стартира, са заложени средства да се развива тази структура и да бъдат привличани повече фирми. Като, разбира се, само искам да кажа, че в момента вече имаме и една фирма, която изгражда своя сграда на територията на София Тех Парк, която е с доста сериозен бизнес, който предимно изнася извън страната и най-вече за Щатите.
Относно другите въпроси, които повдигна госпожа Хубенова. Разбира се, имаме доста неща, на които се учим и с течение на времето сме ги променяли. Разбира се, огромната административна тежест в началото на програмата, събирането на редица видове документи, на които в момента извършваме служебни проверки за по-голямата част от тях и провеждаме разговори както с Националния статистически институт, така и с други институции като НАП да получаваме тази информация служебно.
Със сигурност в новата оперативна програма ние вече получаваме голяма част от тях и се надяваме максимално да получаваме информацията, да не затрудняваме фирмите с даването на едни и същи документи, които струват преди всичко време, а не на последно място и пари.
Относно по-доброто управление на проектите. Разбира се, имаме създадени тези регионални структури. Те бяха десет на брой, в момента са седем в страната. Има колеги, които са подготвени. И това, което се стараем да правим, разбира се, и при нас има някои пропуски, това е всеки един проект, който се изпълнява, да има регионален координатор, който да отговаря единствено и само за него, да е запознат изцяло с процесите и да може той да бъде в полза на бизнеса, за да могат да не допускат грешки.
Като всяко начало, относно публичността, разбира се, когато се случи сливането на управляващия орган с междинното звено през 2012 г. и се усилиха много повече информационните кампании, информационните дни, правят се минимум в шест града, всеки един от регионалните офиси подава информация и колегите участват във всички събития, които са организирани от страна на общински и областни администрации да подават информация.
И нещо, което мога да кажа, че е доста положително, това играе много добра роля както за нас като управляващ орган, а преди всичко за бенефициентите – след сключването на договорите, когато и да е обявена процедурата, ние правим така наречените обучения относно изпълнение на тези договори. И от нашите бенефициенти получаваме много положителни отзиви, тъй като ние покриваме целия сектор от това как се задвижва един проект, поставяме всички основни въпроси и след това грешките, които се допускат, са доста по-малко. Разбира се, повечето от тях се научават във времето, в което се стараем да се подготвим в тази насока.
Не сме безгрешни. И, разбира се, където получаваме критика, се стараем да бъдем градивни и да подобрим нашата работа. Това е, което аз имах да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Към нас се присъедини господин Любен Петров, заместник-министър на икономиката. Добре дошли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. Искам да се извиня на председателя и на госпожите и господата народни представители. Миналата седмица имах готовност, но тогава заседанието се отложи заради удълженото заседание. А днес имах планиран, който между другото продължава, консултативен съвет за индустриална стабилност. Така че обещах да дойда, за да отговорим на всички въпроси. Съветът в момента продължава, тъй като там заседанията са достатъчно дълги, тъй като участва и бизнесът, и Министерството на финансите.
Разбира се, за нас вие сте приоритет. Тъй като Народното събрание е законодателен орган, разчитаме на максимална подкрепа към оперативната програма, максимално достигане на европейските фондове до българския бизнес, максимално съдействие, тъй като този програмен период наистина ще е важен за България. И се надявам съвместно да направим така, че тези пари, тези средства да стигнат до правилния бизнес, до бизнеса, който ще вкара иновативни и съвременни технологии.
Разбирам от колегите, че те вече са коментирали старата оперативна програма. Ако трябва нещо да кажа за новата. Аз мога да коментирам политически, но така или иначе те са по-добри експерти със сигурност от мене.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам. Но според мене точно навреме идвате, защото към стария период Вие нямате толкова голямо отношение и вина за това какво се е случило. Така че е добре основно да чуете препоръките за новия програмен период. Така че мисля, че дойдохте навреме. Ние сме почти към края на заседанието, така че нека да продължим оперативно с разговорите. Господин Иванов има въпрос.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос ще обхване и двете програми – новата и старата.
Знаем, че един от основните проблеми на приключващата програма в конкурентната област беше именно, че бенефициентите, които сключваха договори, впоследствие трудно набират финансиране за реализиране на своите проекти.
В тази връзка въпросът ми е: до каква степен са рисковете за неусвояване на средства по старата оперативна програма, отчетени ли са такива в цифри? Може би сте ги споменали и аз не съм ги чул, тъй като бях навън известно време, имах разговор по телефона, за което се извинявам.
Има ли механизъм в новата оперативна програма, с който да се подпомагат бенефициентите да се решава този проблем по някакъв начин от ваша страна? Защото това се оказа едно от най-слабите звена – влизането на проекти по оперативна програма „Конкурентоспособност” и съответно новата програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Вторият ми въпрос беше засегнат от колегата Хубенова по отношение на субективните оценки. Ние бяхме свидетели на немалко случаи, включително и затваряне на една част от програмата и прекратяване на договорите именно поради съмнение за такива субективни порочни практики. Имате ли някакви конкретни мерки, които да споделите с нас за следващия програмен период за избягване на такива ситуации, които по-скоро са в сферата на Наказателния кодекс, отколкото за обсъждане тук в комисията? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Чобанов, имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Аз взимам думата само за един кратък коментар – че съм удовлетворен от това, което чух за структурата на министерството и за кадровия потенциал. Тъй като наистина през октомври беше извършено едно недоразумение, което за радост не даде много силно отрицателни резултати. После бързо беше овладяно и преодоляно като положение. Казвам го, за да не забравяме, че наистина през този период – септември и октомври, бяха извършени доста поразии в останалите оперативни програми и се наложи при много от тях да се връщат към по-първоначални варианти по програмирането и към по-първоначални варианти в структурата. И ние като комисия трябва да отдадем необходимото внимание на този факт.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Петров, за последен въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Информационната система е от голямо значение, за да знаят хората начина, по който кандидатстват и в различните етапи как се развива оценката и най-важното, приоритетите, които да формирате, така че да бъдат насочени наистина към иновативни предприятия, които да усвояват средствата.
Освен това смятате ли за удачно това, което ставаше досега с Гаранционния фонд и дали не е добре да се помисли за нови форми на Гаранционния фонд, които се използват в други страни, който да може наистина да бъде насочен към водещи иновативни форми, а не изобщо към тези хора. Защото всички в България имат нужда от финансова подкрепа. Но това не е толкова важно.
Това ми бяха въпросите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, господин Петров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Аз ще започна с отговорите. Аз имах готовност да дойда, но ми казаха, че имало други точки преди мене и се очаквало след 17 часа да се стигне до нашата точка. Но явно по-бързо са приключили другите. Тъй че се извинявам още веднъж.
Наистина опитваме се новата оперативна програма да стигне да максимален брой бизнес. Затова работим активно и директно с бизнеса, и с информационните центрове, тези инфодни, които направихме.
В София се оказа, че има огромен интерес към програмата. Даже днес направихме втори допълнителен инфоден, тъй като бизнесът сам го поиска. Ние се опитваме да отговаряме директно на нуждите на бизнеса.
По отношение наистина на Гаранционния фонд, в момента движим процедурата. Чували сте фонд на фондовете, което ще се прави в България. Лично аз, бидейки в новото ръководство на Министерството на икономиката влязох в управителния съвет на ДЖЕРЪМИ, аз лично малко съм недоволен от колегите от ДЖЕРЪМИ, защото те обясняват как в България нямаме административен капацитет, нямаме специалисти. Аз съм убеден, че това изобщо не е така.
Тъй че дълги години тези хора в ДЖЕРЪМИ е трябвало да обучават български специалисти и ние сме имали такава договореност. Познайте колко човека са обучени досега – само един.
В момента сме предприели стъпки,докато съществува фонд ДЖЕРЪМИ, ние да продължим работата. И ще настоявам изрично да бъдат обучавани млади български специалисти, млади финансисти, тъй като те имат такъв ангажимент към България и да си изпълняват и те тяхното условие.
Другото, по което наистина работим, е за този фонд на фондовете, който ще е към Министерството на финансите. Работим в тясно сътрудничество и с вицепремиера Томислав Дончев, и с министър Горанов. Тъй че там работим според мене в един пълен синхрон с нашата оперативна програма. Вече може би подробности тук ще дадат и колегите.
Това, което господин Чобанов каза за структурата, е абсолютно така. Надявам се, че то се видя и като резултат, че въпреки началото на правителството, въпреки че трябваше да отговорим на исканията за приключване на старата програма и за стартиране на новата, този екип успя да се справи и нашата програма тръгна една от първите в България. И тя реално е първата, която е директно насочена към българския бизнес, за което аз наистина поздравявам нашите колеги, тъй като те направиха една огромна работа и то за толкова кратко време.
Да, наистина има проблеми по съфинансирането. Така че се надявам с новата програма и с новите приоритети и насоки, които сме подготвили, това да е доста по-улеснено.
По отношение на механизма за неусвояване на средства наистина това, което минава през мене, това са вече финални отчети по старата оперативна програма, виждам, че е имало доста, бих казал, красиво звучащи проекти, но проекти, които не са насочени директно към бизнеса. Надявам се с това, което сме направили към момента като критерии и насоки, е доста добро. Видели сте със сигурност, че на сайта е качен дори екселски формат, където самият бизнес директно може да си въведе показателите на фирмата и автоматично да му излезе крайният резултат като точки. Не знам в друга програма в България дали има такова нещо.
Може би е доста революционно това, което правят колегите, но се надявам и на обратна връзка, защото когато се прави нещо ново, е възможно да има грешки. Сега ще видим първата мярка, която стартира. И по тази линия се опитваме максимално да работим с бизнеса. Правим постоянно срещи с асоциациите на бизнес консултантите, които консултират по европроектите и оттам получаваме също обратна връзка.
Смятам, че работим в синхрон. До голяма степен сме изчистили всички технически проблеми. Както тук сте видели и се коментират субективните оценки, в критериите и насоките сте видели, че почти нямаме субективизъм. Всичко са толкова реални измерители, по които ще се оценяват проектите, че както се казва, дори някои народен представител да ми каже да помогна на фирма „хикс”, това няма как да се случи.
Това е от мене. Може би колегите ще искат с нещо да ме допълнят.
СТЕФАН ПОПОВ: Аз искам само да допълня някои неща.
Първо, относно въпроса на господин Иванов – от риска от загуба на средства. Само искам да кажа ,че към днешна дата за 2015 г. ние вече нямаме риск от загуба на средства. Той се изпълняваше по правилото n + 3. Това беше до миналата година. От тази година отиваме на пълна усвояемост. Тъй като таргета, който е плюс за предпоследната година, е изпълнен.
Това, което искам да кажа, че към днешна дата на база на нашите анализи и евентуално средства, които няма да бъдат усвоени по сегашните бюджети на петте оси по старата оперативна програма, се равняват на около 43 млн. лв. Но ние, както казах в началото на моето експозе, сме в момента на 102,44 процента наддоговаряне. Така че тези пари и да не ги усвоим, ще бъдем над 101 процента. Така че все още имаме някакъв марж, който с темпа на договаряне няма да ни повлияе.
Разбира се, тук има няколко други фактори, които са много важни и искам да ги кажа, тъй като ние имаме доста проверки от различни органи – от Европейската сметна палата. Имаме един одит, който все още не е приключил, от сертифициращия орган, от одитиращия орган към Министерството на финансите.
И, разбира се, това, което спомена и госпожа Хубенова, и господин Петров – заради точно такива проекти за съжаление имаме една наложена върху тази схема за иновации по този програмен период, който вече приключва, имаме една доста сериозна финансова корекция в размер на около 11 млн. лв., които за съжаление ние в момента няма да можем да усвоим. Тъй като сме в тази последна година, така или иначе тези средства, които няма да можем да усвоим, ние със сигурност ги губим.
Както вече казах, за момента имаме план на договаряне, така че все още не говорим за загуба, компенсираме го, но очакваме още доста одити. Така че може би не очакваме, че ще имаме сто процента усвояемост, но поне ще се опитаме да бъдем максимално до този най-висок процент, а именно сто процента.
Това е,което исках да кажа.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Само ако може да допълня по отношение на въпроса, свързан с риска и трудностите, свързани с набиране на съфинансирането от страна на бенефициентите. Ние сме отчели този риск. Не много прекратени проекти са точно заради този проблем.
В момента предвиждаме няколко стъпки в това. Например новият регламент за новия период допуска приемане и на небанкови гаранции, а такива, издадени от финансови институции, които ние в сегашните насоки сме предвидили като допустими.
От друга страна, ние като управляващ орган трябва да знаем необходимите мерки, за да сме защитени, тъй като частта за финансиране е много важно да бъде осигурена, така че да сме сигурни, че самият бенефициент ще може да изпълни проекта си в цялост. Ние отчитаме сложността на този риск. Взети са мерки в тази посока.
По отношение на субективните критерии вече коментирахме въпроса. В настоящата схема няма такива. Абсолютно всички са изчистени. Идеята ни беше десет различни оценители да оценят един и същи проект и те да достигнат до същите резултати, което на практика се получава при сега действащите насоки.
КАЛИН МАРИНОВ: Добър ден и от мене, дами и господа народни представители. Аз искам само да добавя още няколко по-технически детайли във връзка с това как улесняваме достъпа до финансиране на фирмите през новия програмен период.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да приключим стария и тогава да минем към новия. Да има ясно разделение.
КАЛИН МАРИНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няма да се прави презентация, защото всички я имате. Искам просто с две изречения да кажа за стария период. Те са по-скоро препоръки. Защото наистина поради забавянето, което ние претърпяхме от 2007 до 2009 г., беше много трудно и даже се изненадвам, че все пак тази програма стигна до втората позиция в класацията между оперативните програми, които изпълняваме в България. Така че това си е завидно и е за поздравления, който и да носи този успех. Убеден съм, че той е колективен успех това наваксване.
Наистина това е най-важната програма за България. Основната ни препоръка към вас е – бъдете иновативни, бъдете за пример, както е името на програмата. Не се притеснявайте. И ние като комисия, като народни представители убеден съм, че ще ви подкрепяме в тези начинания. Нека да има иновативни, прагматични бизнес решения, насочени към бизнеса. Наистина тази програма да си тежи на мястото и да обърнем това, което досега стигаше до всички нас. Убеден съм, че и до вас са стигали тези неща, колко са разочаровани хората, как не искат да чуят за европейски пари и т.н.
Наистина усеща се промяна в това мнение и вие сте отговорните хора, които можете да затвърдите тази тенденция и да направим нещо, което да промени България. Защото аз лично вярвам, че тази програма е инструментът, който до голяма степен това може да го направи, също и Земеделската програма. Това са двете най-прагматични, най-насочени към бизнеса, към частния сектор, към това, в което поне повечето от нас дясно мислещи хора вярват, че наистина ще направи България един конкурентен партньор – а и не само партньор – на всички останали европейски държави. Каквото има, ние ще бъдем на ваше разположение в тази посока.
Затваряме страницата със старата програма. Надявам се наистина да се поздравим с едно стопроцентово усвояване на средствата до края на годината. Но всичко зависи от вас и от бизнеса. Ние оставаме на разположение да следим ситуацията.
Предлагам ви да минем към новата програма. Имам предвид, че времето напредва.
Господин Петров, предполагам, че ще трябва да се връщате към този съвет. Всички имаме презентацията. Мисля, че и колегите са се запознали с нея. Благодаря ви за труда, имаме си я, полезна е.
Предлагам да преминем направо към дискусия, защото виждам, че основно преповтаряме нещата, така че по този начин ще улесним и вас да не ни представяте суха материя. Така че, колеги, направо да преминем към дискусия. Имате ли въпроси към новия програмен период? Госпожо Хубенова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз въпроси към новия програмен период нямам. Но все пак искам да дам една обратна връзка за информационните дни, защото мисля, че е важно за следващите, които ще предстоят.
Първо, искам да ви кажа, че в Пловдив област нямаше никаква информация за информационните дни. Моля да не забравяте, че има Пловдив град и Пловдив област, в която Пловдивска област има 17 общини и доста фирми. Лично аз изпратих около 10 фирми, но това са хора, които аз познавам. А останалите нямаше как да се информират. Моля да го имате предвид за следващите информационни дни.
Бих даже ви предложила, ако искате за Пловдив област да направим отделен информационен ден, в Асеновград, откъдето съм аз, бих могла да ви посрещна, в Карлово колегите също. Все пак това са двете големи общини.
Второ. Обратната ми връзка от хората, които са присъствали на този информационен ден, е молбата за малко по-задълбочено представяне на програмата. Казвам го от тяхно име. Аз не съм присъствала, затова не мога да говоря от първо лице единствено число.
Трето, имат и още една молба, която мисля, че бихте могли да превърнете в практика. Вие представяте предполагам програмата по някакъв начин и хората биха желали да получат тази презентация на имейлите си, ако това е възможно. Първо, всеки от тях попълва името си, имейл адреса си. Те считат, че това ще е по-концентрирана и кратка информация за тях.
Иначе аз самата се запознах с нещата, които са на сайта на програмата. Наистина добре звучат, добре изглеждат, разбираеми са. Наистина всяка фирма би могла сама да прецени колко точки би получила. Лично аз чета нещата, които са свързани с програмата и ще поема пред вас ангажимента, ако нещо ми направи впечатление като неясно, да ви върна обратна връзка.
Искам да ви кажа, че все пак съм работила в неправителствен сектор около шест-седем години по програми и като заместник-кмет – също, така че имам някакъв поглед. Мисля, че всички ние тук тичаме по една пътека, а целта е всички да имат достъп до съответната програма, да получат яснота и в някои случаи техническа помощ от вас за някои въпроси, които не разбират. В крайна сметка целта е всички ние да имаме добра успеваемост.
Пожелавам ви успех и наистина имам ли нещо, което ми прави впечатление, ще намеря начин да ви информирам. Благодаря на Таня Цветкова, от която аз се обадих веднага с молба за прес-съобщението, което се пусна и т.н. В крайна сметка това е нашата задача. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги? Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да подкрепя това, което каза госпожа Хубенова за втори път. Много е важно информационната кампания да бъде добре провеждана.
Искам да направя една препоръка, ако е възможно и ако намерите начин да използвате средствата от старата програма, да получите това разрешение и да го използвате за информация за новата. Защото чувам мнението от авторитетни хора, че по този начин, слушайки ежедневно за старата програма „Конкурентоспособност”, като участваме в нея, хората оприличават това на плащане на медийно спокойствие, което не е така. Те не знаят, че до края на миналата година имаше 40 на сто усвоени средства и сега вие трябва да си усвоите парите. Просто да получите разрешение тези пари да ги използвате за информация за новата програма.
Другото, което искам да препоръчам, е, ако е възможно, да подавате информация в канцеларията на Комисията за контрол на еврофондовете за месечните активности. За мене важните месечни активности, които имате, биха помогнали на народните представители да се ориентират по места. Просто комуникацията с нас според мене е важна и за вас като един орган, където утре ще поискате изменения в закони или в нещо друго. И ние трябва да си помагаме и да сме в тясна връзка. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Много се радвам, че освен заместник-министър Петров и управляващият орган е тук, без да подценявам ролята му, разбира се.
Доколкото разбрах, по новата програма ще има полуелектронно кандидатстване на първо време, но оценявам ентусиазма ви. Все пак разбирам, че ИСУН „2020” не е напълно функционален.
Един чисто технически въпрос. Тъй като в Споразумението за сътрудничество с Европейския съюз, както и в едно постановление на Министерския съвет е записано, че както подаването на документи, така и заседанията на оценителните комисии стават през ИСУН, чисто технически как заобиколихте това изискване? Тъй като предполагам, че ще се появи и при другите програми. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Други въпроси? – Не виждам. Имате думата за отговор, господин Петров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Искам да кажа накратко какво е положението.
Да, наистина в други програми ИСУН е заложен изцяло. Но при нас обемът е в пъти по-голям, отколкото при другите програми и рискът от това някъде да има срив в системата го обсъждахме. Затова предвидихме това комбиниране в началния период подаване и на електронен, и на хартиен носител, за да сме сигурни. Тъй като дори и в този момент имаме сигнали от консултантски фирми, които тестват системата, че дава някои софтуерни проблеми, за които ние постоянно даваме обратна връзка, за да се коригират.
По отношение на това, което каза господин Петров – рекламата за стария период, това беше първото, което попитах – имаме ли някаква форма, под която да направим така, че тези средства да отидат към реклама на новата. Всички експерти ми твърдят, че не е възможно.
Лично аз също се дразня, когато рекламираме стария период, а не можем да рекламираме новия. Няма как да го променим. За съжаление европейските бюрократи са по-бюрократи и от нас. Много тежка е системата там. Докато успеем да го променим, то всичко ще е минало.
Наистина информационните дни не бяха на тази висота, която и на нас ни се искаше. Но информационните дни бяха правени през областните информационни центрове, което реално досега не сме го правили, тъй като нашата мярка „Техническа помощ”, през която всъщност са се правили досега тези информационни дни, ще стартира до няколко месеца. И реално други колеги отнесоха цялата тежест на презентацията и на информационните дни, които може би нямаха достатъчно опит в тази област. Но до голяма степен се опитахме да стигнем до всякъде. И там, където има желание от бизнеса, от регионални структури, включително и Пловдив област, която е една голяма област. Така че при заявен интерес от бизнеса наши експерти са винаги готови да се наеме една зала, да се направят презентациите, да се отговори на въпросите, за да може наистина това нещо да стигне до максимален брой хора.
Тъй като бях на представянето на програмата в Бургас, мога да кажа, че дори бизнесът беше страшно доволен от нашите представители в Бургас, тъй като е вярно, че може би бургаският офис не е толкова натоварен, както, да кажем, софийската ни програма. Даже аз това казах на колегите от Бургас, че Бургас освен в туризъм и търговия трябва да инвестира малко и в производство, и в нови технологии. Но там реално нашите колеги, нашите представители до такава степен са работили с бизнеса, че те казаха: Ние не сме ползвали дори и консултанти. Ние работим директно с вашите експерти, те ни консултираха в програмата. Ние сами си написахме проектите, направихме си ги и си ги изпълнихме.
Тъй че максимално сме се опитвали да стигнем до бизнеса. Затова и от вас като народни представители, ако има по места интерес от бизнеса, ние сме готови да реагираме своевременно.
Благодаря. Може би колежката искаше да каже още нещо.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Бих искала само да допълня. Това, което каза господин Петров е, че наистина този път кампаниите се организираха от областни информационни центрове. Това, разбира се, не е извинение, че информацията не е достигнала до толкова голям брой фирми. В случай на заявен интерес наистина сме готови да отреагираме, като изпратим експерт от регионалния сектор в Пловдив или директно от управляващия орган, за да представи информация за обявената схема, по-задълбочено да представи критериите и условията по насоките за кандидатстване.
Ще си вземем бележка за по-задълбочено представяне на схемата.
А самите презентации мисля, че е по-разумно да ги качим на сайта на управляващия орган, тъй като по имейли – това са стотици и ще стане прекалено трудно. Освен това можем да изпуснем някой. Мисля, че вече са качени повечето презентации. Ще проверя това и ще го направим.
По отношение на договорите за медиите въпросът вече беше изяснен. От една страна, ние имаме изискване по регламент да отчитаме резултати по старата програма, това е едната причина в момента да имаме сключени договори да вървят такива информационни кампании, с които на практика отчитаме успешни проекти по старата програма. Но след няколко месеца ще започнем и по новата програма. На практика старата програма прелива, като новата я надгражда и допълва, така че все пак има свързаност между двете.
По отношение на поставения въпрос за кандидатстването чрез ИСУН „2020” изискването за преминаване към изцяло електронно кандидатстване влиза в сила от 1 януари 2016 г. Към момента ние искахме да подготвим бизнеса, за да не е така изцяло преминаването и той да се окаже неподготвен. Затова искаме сега да го направим плавно – тоест сега да подадат само електронно формуляра и да добавят документите на хартия.
Освен това изразих вече нашите опасения като управляващ орган, че информационната система е разработена, модулът „Електронно подаване” е готов, но той не е тестван с толкова голям брой проектни предложения. И рискуваме, ако в последния ден едновременно започват да се качват няколко хиляди проектни предложения с ъплоудване на тежки файлове към тях, наистина да се получи пък в системата и това да ни компрометира. Затова се застраховахме с този вариант. Но при следващи схеми това ще бъде изцяло електронно.
Освен това в момента и програма „Човешки ресурси” са обявили схема, по която е предвидено също електронно подаване. Мисля, че плавно до края на годината по всички схеми ще бъде направено изцяло електронно подаване на проектни предложения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз имам няколко кратки въпроса.
Напоследък с доста лекари, предвид на здравната реформа, се свързваме. Единият въпрос е продиктуван от това, от което те се интересуват и то е следното.
По стартирала схема „Подобряване на производствения капацитет – малки и средни предприятия” са допустими предприятия от преработващата промишленост, далекосъобщения, информационни технологии, печатни издания и други. Предвижда ли се някакво финансиране по оперативната програма за болнични заведения и фирми от обслужващата сфера за закупуване на техника?
Въпросът ми е породен от факта, че ограничен кръг от болничните заведения, психодиспансери, инфекциозни болници бяха допустими по схема „Иновации за обществено здраве” през Норвежкия фонд. По-голяма част от болничните заведения изпитват остра нужда от ново медицинско оборудване. Единственият им шанс за финансиране е наистина да участват по схема за иновации, което невинаги е приложимо.
СИЛВИЯ ХУБЕНВА: Особено за малките общински болници.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. До голяма степен дори в София в не толкова малки болници са извършени ремонтни дейности, но нямат пари за закупуване на оборудване. Там влизаме донякъде в „Иновации”. Нещо такова в тази сфера дали се обмисля?
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Със сигурност болниците са допустим бенефициент за финансиране по приоритетна ос , за иновации, стига обоснованите дейности, свързани със закупуване на оборудване, да са свързани с внедряване на някаква иновация в тази сфера.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, искам да ви поздравя с това, че в последните месеци намерихте добрия баланс, сформирахте един екип, който започва да работи и резултатите са видими.
Във връзка с новия програмен период бих искал да акцентирам върху един момент, който го коментираха и колегите – да се търсят инструменти, възможности за префинансиране на проектните дейности. Там е големият проблем за българския бизнес. Защото бъдещите схеми, които се очаква да стартират, не са малки. Това би породило голяма трудност, каквато трудност изпитаха множество фирми в стария програмен период. Имаше фирми, които на практика не успяха да изпълнят проверките си.
По отношение на разяснителната кампания бих изказал една препоръка, присъединявайки се към това, което казаха колегите. Хубаво е възможно най-голям брой от семинари, краткосрочни, еднодневни обучения на преките бенефициенти да се организират по области, по градове. Аз съм народен представител от област Видин, един регион, който е с доста слабо развити показатели. Да не говоря, че в икономическо отношение там нещата са катастрофални.
Откровен съм към вас – няма информация там да е проведена информационна кампания. В мое лице имате човек, който може да ви съдейства каквото е по възможностите, за да съберем колкото се може повече от нефалиралите, от останалите предприятия, за да може хората да бъдат осведомени.
Също така хубаво е да имате един добър експертен екип в Главната дирекция, който да е на разположение ежедневно на фирми, на граждани, които се обаждат по телефона. Не всичко, което е качено на сайта, може да се разбере, може да се възприеме от бизнеса. Затова е хубаво да има няколко човека, които да могат да отговарят на такива въпроси. Имате изградена приемна, която работи добре. Тя може още да се усъвършенства. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос е по отношение на оста „Техническа помощ” – там какви действия се предвиждат, има ли някакъв тип анализи и т.н.? Изобщо да ни разкажете малко за тази ос.
КАЛИН МАРИНОВ: Във връзка с финансирането, това, което беше споменато и по отношение на старата програма. Всъщност това е един процес, промяната на който започна още при изпълнението на старата програма, като с въведе авансово плащане в по-голям процент, отколкото в началото. Стартирахме процедурите в предишната програма с авансово плащане от 20 процента. Постепенно то беше увеличено дори до 80 процента.
При новата програма, освен че се запазва този висок процент на авансово плащане при някои от процедурите, също така се предвижда неограничен брой междинни плащания по различните проекти към бенефициентите. И отделно освен това тези междинни плащания ще могат да бъдат извършвани не само на вече доставен дълготраен материален актив, а дори когато бенефициентът представи пред нас съответните документи. Тоест допълнително намаляваме времето, в което парите стигат до крайния бенефициент, тоест намаляваме нужда от това той да използва допълнителни заемни средства.
А по отношение на информационните дни подходът на управляващия орган е такъв, че няколко седмици след обявяване на процедурата организираме информационни дни. В случая, както и колегите споменаха, те са организирани от областните информационни центрове. Това е по оперативна програма „Техническа помощ”, тоест не по нашата техническа помощ, която е към нашата оперативна програма.
Тоест организацията на тези срещи бе до известна степен извън нашия контрол. Но аз в никакъв случай не бих се съгласил с това, че те не са били посетени в голяма степен, тъй като аз лично участвах в голяма част от тях.
Само за информация ще кажа – ние стартирахме с информационна среща във Враца, където имаше над 150 човека; след това във Велико Търново – 120; продължихме във Варна, в Бургас присъствах лично, заедно с тази в Пловдив. Във Варна присъствието беше едно от рекордните – присъстваха над 250 човека. В Пловдив също така срещата бе изключително добре посетена. Тя се състоя, разбира се, като нещо, което със сигурност ще оптимизираме, когато вече можем да разчитаме на средствата и по нашата техническа помощ, която е по нашата програма и със сигурност да обхванем повече градове, това, което е може би като слабост в област Пловдив, извън града.
Като цяло за представянето на програмите дори аз се учудвам, че имате такава обратна връзка, тъй като ние по време на представянето на програмите точно сме упреквани, тъй като експертите, които представят програмата, отделят изключително много време на представянето на отделните елементи. И обикновено представянето на програмата от екип от четирима-пет експерти отнема около два часа. Така бенефициентите и консултантите стават доста нетърпеливи с желанието си да задават въпроси по същество. А ние оставаме на разположение до изчерпването на всички въпроси. Такъв беше и случаят в Пловдив.
Стартирахме информационните дни от Враца, като при наличието на средства по нашата техническа помощ вече можем да мислим и за обхват на повече градове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, колега Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Само едно предложение имам към вас – в бъдещ период от време да предвидите разяснителна кампания във Видин, защото разстоянието от Видин до Враца не е никак малко. Има бенефициенти, на които не им е удобно да отидат там. Въпреки че който е заинтересован, според мене разстоянието не би трябвало да е пречка. Но нека в бъдеще да мислите в тази посока.
КАЛИН МАРИНОВ: Искам само да добавя, че освен информационните дни след това имаме и обучителни семинари, които са предвидени вече за конкретни бенефициенти по програмата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Обикновено с отделните покани канят само мене като председател. Поне една седмица напред да ни казвате. Аз ще запознавам и колегите и по този начин поне членовете на тази комисия да имат максимално участие и да са запознати къде какво се случва. Защото аз като председател получавам такива неща, но невинаги успявам да уведомя колегите. Така че това би било уместно. Заповядайте, господин Попов.
СТЕФАН ПОПОВ: Много кратък ще бъда. Само по въпроса на господин Петров дадохме отговор относно получаване на месечна важна информация.
Искам да кажа, че ние като управляващ орган изготвяме такава информация на месечна база и я представяме на Министерския съвет, която е доста подробна и не представлява никакъв проблем вие също да я получавате, като предполагам, че тя ще ви бъде полезна. Това го правим, така че ще го поемем като ангажимент да го получавате и вие като членове на тази комисия.
Що се отнася до въпроса на господин Чобанов, за новия програмен период и „Техническа помощ” една не малка част от средствата, които са предвидени, отиват за средства за работни заплати за служителите от управляващия орган. Разбира се, има предвидени доста дейности, които са свързани с изпълняването на комуникационната стратегия, така че те отново са свързани за информация и публичност.
Друга част от средствата, които са заделени, са за чисто оперативни дейности, обезпечаващи управляващия орган, свързани с обучение, както в страната, така и в чужбина.
Но не на последно място и основно има заделен един малък ресурс за различни видове анализи, разбира се, и задължителни такива, които трябва да правим – междинни, последваща оценка на оперативната програма, подготовка на следващия период. И, разбира се, не малък брой анализи, които са свързани с различни видове институционални бенефициенти, публични бенефициенти, които са потенциални по нашата програма.
Също така обучение на бизнес и на такива потенциални бенефициенти. така че това ще бъдат част от дейностите, които ще стартираме в най-скоро време.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви, колеги, за изчерпателната презентация, която направихте и на двете програми. Мисля, че и ние с поставените днес въпроси в същото време сме удовлетворени.
И искам да направя една препоръка за бъдеще – да наблегнете в отчитането на програмата на индикатори. Наистина ние се опитваме да следим като едно от най-важните неща в оперативните програми това как върви изпълнението на тези индикатори.
Има ли други въпроси, коментари? – Не виждам.
Благодаря ви още веднъж. До нови срещи и успех. Наистина амбициозна програма сте начертали и ви пожелаваме успех.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,45 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)