П Р О Т О К О Л № 19/10.06.2015 г.

---

На 10 юни 2015 г. от 15, 40 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия - т. 30 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-38, внесена от Министерски съвет на 29 май 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА и група народни представители на 28.05.2015 г.
4. Разни

На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Малина Крумова – директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на народното събрание
От Администрацията на Министерския съвет:
Мариана Василева – главен експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС”
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС”
От Министерството на околната среда и водите
Десислава Васева – държавен експерт в отдел „Координация на въпросите на ЕС”
За Николай Цветков – главен експерт – направление „Генетично модифицирани организми”
От Министерството на земеделието и храните:
Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Политики в Агрохранителната верига”
От Българската агенция по безопасност на храните
Д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор
Любина Донкова – главен експерт
Орлин Недев – главен експерт – Дирекция „Лекарствена политика”, Министерство на здравеопазването.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Уважаеми колеги и гости! Господин Дончев с неговата немска прецизност е точно навреме, затова аз ще се опитам да спазим този дух – да бъдем оперативни и точни и да ви помоля да се опитаме да го освободим до 16,30 ч.
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлага се днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия - т. 30 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-38, внесена от Министерски съвет на 29 май 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА и група народни представители на 28.05.2015 г.
4. Разни
При мене е постъпило едно предложение от господин Слави Бинев: „Бих желал да предложа на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да разгледа на следващо нейно заседание обобщения доклад на постъпилите анализи на АФКОС, ОСЕС, Сметната палата и АДФИ във връзка с установените от тях проблеми при усвояването на европейските средства. Докладът е приет от подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз на нейно редовно заседание на 04.06.2015 г.”
Господин Бинев, това го приемам в смисъл, че предлагате да влезе като една подточка на точка 1 и господин Томислав Дончев да бъде запознат с доклада. Това ли е предложението, което имам пред мене?
СЛАВИ БИНЕВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, в такъв случай подлагам на гласуване така изчетения дневен ред с предложението на господин Бинев, което ви изчетох преди малко.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Може ли да направя едно предложение?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се, госпожо Хубенова. Имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ще Ви помоля предложението на господин Бинев да се гласува отделно, извън вече предложения дневен ред. Защото бих желал да кажа нещо по тази тема.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли възражения? – Не виждам.
В такъв случай гласуваме дневния ред, който ви съобщих, като отделно ще подложа на гласуване добавката, която господин Бинев прави.
Който е за дневния ред, който ви изчетох, нека да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Имате думата, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз имам обратно процедурно предложение във връзка с внасянето на този анализ, тъй като разговарях с част от колегите, които не са го получили, те нямат понятие какво включва този анализ. Бих казала без някой да приема лично нещата, че този анализ е под нивото на това, което комисията има като практика. И аз ще моля, ако ще представяме нещо на господин Дончев, все пак да е доста по-широко, доста по-обсъждано и след това да можем да го включим в дневния ред. защото това са просто констатации на база срещи с АДФИ и с другите организации. те са идвали многократно в тази комисия, многократно са представяли анализи – много по-широки, много по-обемни, много по-в час с материята.
Така че моля, господин Танчев. Имам обратно процедурно предложение – да не влиза днес в дневния ред тази точка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други изказвания? – Не виждам.
На мене еднолично ми е трудно да ви отхвърля…
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние ще гласуваме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Все пак ще подложа на гласуване това предложение.
Който е „за” така направеното предложение това да стане подточка на точка 1, моля да гласува.
Предложението е отхвърлено.

В такъв случай преминаваме директно към първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПОДНС.
Това е един вид блиц контрол, който ние ежемесечно провеждаме към господин Дончев.
Колеги, няма да ви чета отново правилата. Надявам се, че ги знаете. Нека да се придържаме към правилото от всяка парламентарна група да се задават по два въпроса, да се придържаме към времето и се надявам наистина да се вместим във времето и господин Дончев да бъде на разположение до 16,25 ч.
Започваме с най-голямата парламентарна група и вървим към по-малките. От името на ГЕРБ има думата господин Владимир Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Господин председател, уважаеми колеги, господин вицепремиер, уважаеми гости! Моят въпрос е кратък. Аз дори ще спестя време.
Въпросът ми е относно новото законодателство в областта на европейските фондове, по-точно Закона за европейските фондове и по-накратко Закона за обществените поръчки. Докъде технологично вървят нещата и как се развиват? Защото все пак започнахме вече работа по новите оперативни програми.
В каква посока се развиват нещата със законодателството като чернова по отношение изглаждане на тези проблеми, които досега бяха констатирани в първия ни период по отношение унификацията на различните документации по различните оперативни програми? И най-важното е определяне точните места в законодателството на всичките по веригата – от управляващите органи до бенефициентите? Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да съберем няколко въпроса? Господин Иванов, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев! Въпросът, който искам да ви задам, е да ни обясните какво е Вашето виждане и по-скоро имате ли поглед относно състоянието по подготовката и актуалността на комуникационните планове по бъдещите оперативни програми, тоест тези, които са одобрени и тези, които предстои да бъдат одобрени по новия програмен период, за да не се повтори грешката от предходния програмен период, тоест да се популяризират програми, които не са приключили или по които вече няма свободни средства за договарянето, което се случи в момента. Все пак философията на тези комуникационни планове е друга и обществеността има необходимост от тази полезна информация по-скоро за бъдещите сфери на бъдещата европейска интеграция. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Следващата парламентарна група са колегите от ДПС. Господин Чобанов, имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин вицепремиер! Преди няколко дни само изтече крайният срок за подаване на предложения по мярка 4.1 – инвестиции в земеделски стопанства с индикативен бюджет 150 млн. евро, която обаче предизвиква доста сериозно напрежение, тъй като бяха наложени допълнителни критерии, повечето от които са удовлетворени от подадените проекти. Но подадените проекти са на стойност, многократно надвишаваща тази мярка, като по много от тях вече са направени съответни инвестиции.
Искам да попитам какво е отношението по този въпрос и дали се предвижда малко разширяване на този индикативен бюджет, с цел приемане и удовлетворяване на повечето от предложенията.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чобанов. Имате думата, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Дончев! Тази сутрин аз научих за приемането от Министерския съвет на концепция за създаването на държавна агенция „Електронно управление”. Може ли малко повече да ни разкажете как точно ще изглежда тази агенция, как това се вписва с работата на Министерството на транспорта, тъй като това е една основна част. Какво ще стане с това министерство? Разбирам, че става въпрос за някакъв сериозен бюджет на тази агенция. Откъде ще дойдат тези средства. Чух, че може би ще бъдат еврофондове. Въобще да ни дадете малко повече информация по този въпрос, ако е възможно. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: От Патриотичния фронт има думата господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Дончев, ние имахме среща преди няколко дни и на всички въпроси, които съм имал, съм получавал отговори. Така че конкретно в момента мисля, че не би трябвало да досаждам с допълнителни въпроси.
За мене наистина най-важно е да бъде обсъден законът, който ще бъде за усвояване на европейските средства, заедно с комисията, за да може по всякакъв начин да бъдат избегнати забележките на агенциите и всички лоши практики, които е имало в миналото, да бъдат оставени назад.
Аз смятам, че няма нищо лошо в това да се кажат дефектите, защото първата стъпка за решаването на който и да било проблем е неговото осъзнаване, а не неговото замитане. Смятам, че повечето от проблемите сме ги решили в динамичните разговори, които водим. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще помоля аз да си задам въпроса.
Господин Дончев, виждам, че сте имали някакви разговори, но мене жизнено ме интересува кога очакваме внасянето на проекта на Закона за еврофондовете в Народното събрание и как най-ефективно и ефикасно ние като комисия, и то водеща по тази тема, бихме могли да окажем съдействие и т.н. за по-бързото реализиране на тази инициатива? Благодаря ви.
Имат думата колегите от групата на АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Уважаеми колеги! Аз също изразявам становище, че поне за мене е важно, а предполагам – и за колегите, да ни информирате на какъв етап е подготовката на Закона за управление и изразходване на средства от Европейския съюз и по какъв начин ние като членове на комисията бихме могли да бъдем полезни за неговото по-бързо приемане. Защото наистина очакванията от него са големи от страна на бенефициентите. Очаква се той да реши не малко проблеми в целия процес по усвояване на европейските средства. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Господин Дончев, затворихме първия кръг от въпроси и още един път ще направим това упражнение. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Без доза куртоазия благодаря за сериозните и, бих казал, актуални въпроси. Ще се опитам стегнато да доставя информация по всички със степента на детайлност, на която съм способен.
Започваме от първите и последните въпроси, които са свързани с новото законодателство. Става дума за Закона за обществените поръчки и Закона за европейските фондове. Може би да започна със Закона за обществените поръчки.
Знаете добре, той единява два ангажимента или два приоритета. Едното е транспониране на новите директиви в сферата на обществените поръчки, като крайният срок за това е април месец 2016 г.
Паралелно с това отдавна е дошъл моментът да бъде изработен изцяло нов закон, доколкото старият закон вследствие на множеството спонтанни, разумни и невинаги разумни промени де факто е труден за прилагане.
Ще бъда съвсем конкретен. Според индикативния план към Стратегията за обществени поръчки като краен срок за разработване на закона е посочен месец ноември 2014 г., тоест при условие, че стратегията е била приела юли, е даден срок за разработването му не повече от четири месеца.
Факт, че към началото на 2015 г. ние имахме, така да се каже, базисната експертна разработка на колегите от Агенцията за обществени поръчки, но тя мина през широка работна група с представители на всички ведомства. До преди няколко дни тече и срокът за получаване на предложения от целия широк кръг заинтересовани страни, като започнем от социално-икономическите партньори, браншовите организации - тук на първо място са Строителната камара, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Националното сдружение на общините и т.н.
Към момента са получени 670 становища и предложения за редакция на текстове в закона. И ако има причина той до момента да не се гледа – тази седмица или следващата седмица, на Министерски съвет, то е, че е необходимо още малко технологично време да се опитаме от всички направени предложения да вземем всичко добро, което може да бъде вместено в тъканта на закона. Част от тях, може би едно 30 процента, са изключително добри, свързани с допълнения или с редакция на текстове, които ние имаме желанието и намерението да отразим.
Според плана, който следваме, до средата на месец юли най-късно, следвайки всички процедури, законът трябва да е гласуван на заседание на Министерския съвет и да бъде на вниманието на българския парламент. Има известно забавяне, поне според собствените ми желания. Иначе забавяне, предвид срока на транспониране на директивите няма. Споменах, че той е април месец следващата година. Но беше нужно, когато се прави изцяло ново законодателство, което засяга много широк кръг организации и лица, да дадем възможност на всички да изкажат своите становища и да направят своите предложения.
Няма да правя обстоен коментар на закона. Само ще маркирам няколко неща като концептуална разлика от предишното законодателство. Законът е абсолютно рамков, макар и доста обемен като текст, което означава, че той фиксира основните принципи, правила, логика на управлението на обществените поръчки. По-динамичната материя ще остане в Правилника за приложение на закона.
Претендирам, че законът абсолютно адекватно отразява промените в основните директиви, духа им. Но наред с това, което е много по-важно, ние сме се опитали да отразим целия добър и травматичен опит от последните седем-осем години от прилагане на законодателството в сферата на обществените поръчки и да гоним, разбира се, двата приоритета, които понякога за нещастие се взаимно изключват, да направим процеса много по-бърз, интуитивен, с много по-малък административен товар, документиран само с няколко опита за семплитициране на процеса, единната декларация за обществени поръчки като алтернатива на многото декларации, съкратения процес и в същото време да подобрим контрола. Знаете, че намаляването на административния товар невинаги действа в посока по-добър контрол. Опитали сме се да балансираме между едното и другото.
Тук значение има новият обхват на предварителния контрол, който се прави от Агенцията за обществени поръчки.
Между впрочем, работим много активно със структурите на Европейската комисия, които имат интерес по темата. Това са няколко генерални дирекции. Има си работна група, председателствана от мене, за всички актуални проблемни въпроси, свързани не само с разработване на новото законодателство, а и с прилагането на обществените поръчки.
Много съм благодарен, че институции, които не са в състава на изпълнителната власт, също приеха да участват в работната група. Говоря за Сметната палата, говоря за Комисията за защита на конкуренцията, говоря за представители на Върховния административен съд. Това е едно важно допълнение.
И друго, което може би ще ви изненада, макар и леко да отива встрани от темата. Успоредно с разработването и приемането на ново законодателство имаме едно друго предизвикателство, надявам се да срещне максимално малко предизвикателство при приемането в парламента, свързано с прилагането. И ако по отношение на злонамерените опити да не бъде спазван законът имаме контролна система, която работи, може би може да работи по-добре, имаме един друг проблем, който относително рядко адресираме и той е свързан с административния и експертен капацитет на всички, които прилагат закона. В годините назад този проблем се адресира, като се говори за специализирани обучения, плащане с бюджетни или с европейски пари. Това ще продължи и това трябва да бъде обект на перманентни усилия и на инвестиции оттук нататък.
Само че аз искам да повдигна един въпрос, който в известна степен е относим към компетенциите и правомощията на парламента. В ен на брой университети ние имаме магистърски програми, свързани с подготовка и управление на проекти. Практиката показва, че почти в никоя от тях нямаме обществени поръчки. Всъщност оказва се за голямо мое съжаление, че законодателството, през което на годишна база минават милиарди, което касае хиляди институции в България, много скромно е застъпено в университетските програми в България, както тези, които се обучават на правни науки, така и икономистите, а още по-тъжно е за тези, които изучават подготовка и управление на проекти.
Разбира се, българските университети са независими. Но аз ви моля в аванс за подкрепа да се опитаме да убедим всички от тях, в крайна сметка младите специалисти и експертите, които завършват университетите, трябва да имат базисна, ако не и по-съдържателна подготовка в тази сфера.
Странно е, иронично е да харчим допълнително пари и да обучаваме служителите в администрацията как да прилагат Закона за обществените поръчки, как да възлагат по-добре, когато в същото време в рамките на основното обучение една подобна дисциплина е много слабо застъпена. Извинявам се за отклонението, но считам, че темата е важна.
По отношение на Закона за еврофондовете текстът е готов. Похарчихме няколко седмици допълнително от гледна точка на мобилизирането на всякаква възможна юридическа мисъл. Защото сега е модерно да се говори за реформи – кой каква реформа прави. Това също е една изключително тежка и сериозна реформа в сферата на еврофондовете. Това не е просто законодателство, което фиксира на ниво закон, а не на ниво ПМС, процесите. Тук има реформа и тя е много значима. Не знам дали ще е най-голямата реформа, но със сигурност е много значима.
Ние сме говорили много, затова аз ще маркирам няколко неща може би в допълнение и по-скоро неща, свързани с целия анализ на риска, който се опитваме да правим. Защото когато става дума за текст, през който, образно казано, през следващите между пет и осем години, коментирайки ограниченията на края на текущия вече програмен период, в крайна сметка през тези текстове ще минат 30 млрд.
Отговорността как ще се регулират процесите е огромна. От една страна, имаме традиционната болка, че решенията на управляващите органи са до голяма степен необжалваеми, доколкото производството по реда на ГФПК е бавно и скъпо. От друга страна, имаме всички рискове от това какво би станало от разширяване на правата, особено на бенефициентите да обжалват всяко едно решение на управляващия орган. Не без колебание, не без редица секторни, модални анализи. Опитвали сме се да предвидим всяка ситуация. Но това, което ми е давало кураж, включително в моменти, когато аз съм имал колебание, е, че не е възможно ние да коментираме – примерно това е актуална тема, включително последните месеци – специалните служби и необходимостта работата ни да бъде уредена с нарочно законодателство, образно казано, дейността им да бъде извадена на светло, и в същото време някой да претендира, че цялата система от еврофондовете трябва да стои относително на сянка и да няма адекватен механизъм за уреждане на отношенията, най-вече критичните отношения на управляващ орган - бенефициент.
Това, което допълнително ми дава кураж, е, че в крайна сметка никой не може да иска специален институционален ред в България. Щом решение на Народното събрание има вариант да бъде обжалвано, щом решение на Министерския съвет има вариант да бъде обжалвано, не виждам какъв проблем има решение на управляващия орган също да бъде обжалвано и то по бързата и евтина процедура по реда на АПК. Това сме го коментирали преди и няма да го споделям като някаква иновация, доколкото вече е ставало дума за това.
Но от гледна точка на прецизиране на чисто легалните, чисто правните механизми, ние наистина мобилизирахме всяка възможна юридическа мисъл, доколкото се движим в територия, където много прецеденти няма. Тук конкретната формулировка, с която уреждаме нещата, е така нареченият административен договор, който замества или по-скоро ще осъществява работата на договор за безвъзмездна финансова помощ, особен вид договор. За разлика от нормалния договор, където се предполага равноправие между страните, тук има елемент на властническо отношение. Но в конкретика ще се запознаете, гледайки самите текстове на закона.
Преди два часа имах дълга среща с представители на социално-икономическите партньори, работодателски организации, където направихме дълбок преглед на всички текстове, те имаха възможност да се запознаят предварително.
Говорейки за закона, опитвайки се да следвам малко по-високи стандарти, за които винаги съм претендирал, към този закон има подготвена изключително детайлна и задълбочена предварителна оценка на въздействието, което вярвам ще ви улесни, разглеждайки текстовете на закона. Плюс като част от тази оценка – социологически изследвания с всички заинтересовани страни от гледна точка на подкрепа или неподкрепа за новите режими.
Бързам в аванс да уточня, че сондажите показват изключително висока подкрепа сред всички, които ползват европейски пари – и бенефициентите, и управляващите органи, за един подобен текст.
Аз приемам с удоволствие всяко предложение законът да бъде разглеждан предварително в комисията, може би не като част от обичайната процедура по гледане на едно ново законодателство, а по-скоро виждам шанс във ваше лице да спечелим и ние привърженици, лобисти, ако искате, в добрия смисъл на думата за максимално бързо процедиране на този текст през Народното събрание. Въпрос на ваша инициатива. В крайна сметка Народното събрание е върховен орган. Аз ще се съобразя с възможностите подкомисията и комисията да бъдат свикани по този повод.
Ще организирам презентация, ще бъда заедно с експертите, ще имате достъп до пълния текст. Едно предварително разглеждане според мене ще бъде полезно.
Също като коментираме план-графика, надявам се до две, максимум три седмици да бъде гледан от Министерския съвет окончателния вариант и да ни бъде представен. Тоест, ако говорим за една предварителна консултация, тя е хубаво да се случи в този период.
От гледна точка на комуникационните планове, ако говорим за годишните планове, в крайна сметка те се приемат от съответните комитети за наблюдение. Знаете какви са разликите, промените по отношение на разходите и дейностите за комуникация и публичност. Има много по-силен елемент, който се надявам да даде резултат на централна координация за съгласуване не само на мерките, а и на посланията, одобряване на съдържанието, не говорим за цензура, разбира се, опит за търсене на малко повече синхрон в посланията на всички мерки, свързани с оповестяване, рекламиране или популяризиране на резултатите или на отворените възможности от оперативните програми. Както и добре знаете, че има една такава добра практика всички разходи, всички сключени договори, поне тези с медии, да бъдат публикувани на инфънд, за да може и гилдията, тази на медиите – рекламистката, да се запознава кой какви договори е сключил.
Оттук нататък голямото предизвикателство – това е любима тема на господин Бинев, е как да имаме по-адекватни мерки от гледна точка на това те да си изпълняват основната цел. А основната цел е никой, който е имал шанс, право и възможност за кандидатстване, да не е пропуснал възможност поради незнание.
Другото е в крайна сметка – на това държат самите нетни донори – Европейската комисия да има адекватна публичност за всичко изменено с пари на европейските данъкоплатци. Това са ни двете основни цели и аз ги ранжирам точно по този начин.
Тук има още много работа, която да се свърши. Далеч съм от мисълта да твърдя, че резултатите до момента са брилянтни. Нямам предвид от гледна точка на законосъобразност. Аз съм убеден, че огромната част от договорите, хайде да не казвам всички, че е малко пресилено, са сключени адекватно според закона. Имам предвид ефекта. И съм убеден, че тази тема ще бъде фокус и обект на коментарите ни през следващите месеци, живот и здраве.
По отношение на 4.1 – Програма за развитие на селските райони. Предвид на факта, че подадените проекти със сигурност многократно надвишават индикативния ресурс, ще се опитам да не ви давам вълнообразен отговор. Теоретично е възможно да бъде увеличен бюджетът. Към момента не мога да бъда сигурен коя мярка е по-добра и коя по-адекватна. Защото знаете, че единият сценарий – увеличаване на бюджета, при цялата му спорност в крайна сметка проектите ни си губят валидността и при следващ прием.А такъв със сигурност ще има.
Благодаря за въпроса. На база на този въпрос аз обезателно ще се информирам какви са намеренията на колегите от Министерството на земеделието, както и на Държавен фонд „Земеделие” в тази посока.
По отношение на Агенцията за електронно управление, ще го коментирам като член на Министерския съвет, но не и като инициатор, доколкото това е инициатива на вицепремиера Бъчварова, която е отговорна за административната реформа. Става дума за концентриране на структури, било в състава на Министерството на транспорта, части от самото министерство, обособяването им в Агенция по електронно управление.
Принципно считам, че това е една добра стъпка, доколкото всички отговорни звена или всички групи имат отношение към процесите по електронно управление, както всички в България страдат от недостатъчен синхрон в движенията. Ако те бъдат част от една структура, имат много по-добър шанс да работят по-интензивно и с по-стиковани усилия между тях. Поне от гледна точка на европейските пари няма обособено ново и специално финансиране за мерките, свързани с електронното управление.
Ресурсът остава такъв, какъвто е – той е част от оперативна програма „Добро управление”. А и цената на мерките по никакъв начин не се влияе от това кой ще ги изпълнява – дали ще бъде агенция или ще бъде дирекция в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Управляващият орган е в готовност да финансира всяка добра инициатива, която изпълнява стратегията и пътните карти във всеки от секторите. Това вече е моя грижа.
Оттук нататък е въпрос на адекватни бързи усилия и подаването на достатъчно качествени проекти от институциите бенефициенти.
Колкото до промяна в оперативната програма, допустими бенефициенти и т.н., моят ангажимент е това да се случи буквално в реално време. По никакъв начин няма да затормози нещата. Това, което би могло да бъде коментирано като риск, тук зависи от Народното събрание, една подобна промяна, една подобна реформа, едно подобно институционално преформатиране, предполага промяна в законодателството. Ако се окаже, че по една или друга причина тази промяна не бъде бързо приета от Народното събрание, това би могло да забави процесите. Но не виждам причина да не се случи, доколкото чисто структурно това е едно добро предложение.
Мисля, че успях да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно, за което Ви благодаря.
Колеги, продължаваме напред, освен ако някой не си е чул отговора. Всички са си чули.
Една скоба, преди да продължим с въпросите. Направихте чудесно предложение. Мисля, че и подкомисията на господин Бинев, и всички ние имаме желание за една такава предварителна опознавателна среща с този закон. Така че, ако искате, ще Ви пуснем едно писмо при първа възможност – имате ли такава, да направим тази презентация, за което предварително Ви благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: На разположение съм.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата. преминаваме към втория тур въпроси. Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги и гости! Аз искам да Ви задам един въпрос, свързан с оперативна програма „Регионално развитие” и новата – „Региони в растеж”. Той е по-скоро, ако мога така да кажа, технически. Надявам се, че може да влезете в него и да ни разясните някои неща. Той е свързан с изпълнението най-вече на инфраструктурни проекти или по-скоро пътни обекти, изпълнявани по програмата. В доста от случаите, да не кажа в 90 процента от реализацията на тези проекти за рехабилитация, за реконструкция на второкласни и третокласни пътища възникват проблеми с изграждането на инфраструктурата покрай пътищата.
Примерно при изпълнение на един проект по регионално развитие – на някакъв републикански път около 20 км, втори или трети клас, при преминаването през населени места не се засягат тротоарите, водопроводите, канализацията и т.н. и възникват много проблеми в тази връзка. Когато проектът е съгласуван, одобрен и т.н., когато се навлезе в едно населено място и започва да се рехабилитира пътят, започват да се пукат старите водопроводи, да се появяват аварии, течове, излиза населението, затваря пътя, искат тротоари и т.н. В крайна сметка програмата е „Регионално развитие” и би трябвало да се обръща внимание на тази съпътстваща инфраструктура.
Какви са вариантите тези проекти да бъдат комплексни, да третират и засягат цялата съпътстваща инфраструктура? Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Имате думата, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър! Моят въпрос е малко по-конкретен. Във връзка с предложения законопроект някои елементи станаха известни вече. Вярно е, че се прави важна крачка към облекчаване на бенефициентите при техни спорове по отношение на проектите и съответно налагането на корекции. Но се питам дали не бихме могли все пак да направим малко по-голяма крачка в това отношение.
Разбирам, че в закона се предвижда, разбира се, важна е стъпката, че поне на Административно-процесуалния кодекс ще се решават тези въпроси, но всъщност ще бъде под юрисдикцията на съда, там, където е сключен договорът. Те на практика всички се сключват в София. Не е ли логично все пак делото да бъде водено там, където се изпълнява проектът, а не там, където е сключен договорът? Мисля, че това би ги ограничило.
И второ. Доколкото разбирам, е предвидена една не малка такса „Интерес”. Разбирам, че тук вероятно се прави опит, доколкото е възможно, да се ограничи масовото обжалване на такива решения. Но все пак вероятно в това отношение може би може да се помисли. Ние, след като видим конкретните текстове, ще можем по-конкретно да коментираме.
Просто индикирам като идея - като сме направили важна крачка, наистина да я направим достатъчно голяма, така че да облекчим наистина бенефициентите. Това според мене ще ги насърчи също и да кандидатстват по проектите, като не малка част от тях са обезсърчени заради проблемите, които имаха досега по отношение на тези финансови корекции. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И сега вече към ДПС. Имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Господин Дончев, на база на наличната към момента информация дали имате някакъв анализ на риска от финансови корекции за 2015 г. по различните оперативни програми? И предвиден ли е някакъв буфер в бюджета за покриването им?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моят въпрос беше малко да лаборираме върху това, което колегата от ДПС попита. В посока последния път, откакто сме се виждали, вървим ли по плана да си стигнем целите към края на годината на усвояването на средствата? Има ли някакви проблеми, които са възникнали в последните няколко дни? Въпросът ми е само в тази връзка, която мисля, че донякъде се припокрива с въпроса на колегата от ДПС.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Дончев, въпросът ми на пръв поглед ще изглежда, че не е по темата, но той е свързан според мене. Защото е единственият начин да се търси някаква компенсация – това, за което искам да Ви попитам.
Ние всички знаем, че сме много необлагодетелствани от Европейската комисия по отношение на еврофондовете. Пред очите ми са средствата, които се дават за кохезионна политика през предишния период.
Една Литва с население два пъти по-малко от България имаше малко повече средства – около 6 млрд. и 700 млн. евро при 6 млрд. и 600 млн. евро за България.
В този период сме много необлагодетелствани. Една Словакия с 5 млн. 400 хил. души население има 14 млрд. евро. Взимам тези данни от съвсем отговорни източници. Не са клюкарски информации.
Вие го знаете, че е така. Стъпиха на една база през предишния период, която сега леко коригираха. Но независимо от това средствата са с огромни разлики. И да кажа на колегите, понеже съм от Комисията по земеделието и храните, при един ресурс от 150 млн. проектите по мярка 4,1 са за 700 млн., които са внесени.
Това идва да покаже точно това, за което и аз искам да попитам господин Дончев. Защото сме поставени в едно изключително неблагоприятно положение спрямо останалите страни в Европейския съюз по отношение на еврофондовете – да се бием помежду си за трохи, след като имаме нужда от далеч-далеч по-сериозни средства.
Веднага да ви кажа, една Чехия с население 1,5 по-голямо от България има 22 млрд. евро.
Въпросът ми е за Планът „Юнкер”, защото той е единственият начин сега да се коригират тези неравнопоставености. И аз като чувам, че някой възнамерява да използва тези средства за бетон, чакъл и асфалт, без наистина да казвам, че инфраструктурата е нещо второстепенно…. Защото пред очите ми се вижда разликата между градовете, където минава аутобан и там, където не минава, какво става.
Въпросът ми е: работите ли по това Планът „Юнкер” да компенсира това значително пренебрегване на България от страна на Европейската комисия, което е просто ужасяващо, ако хората го знаят какво е?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Има думата парламентарната група на АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е съвсем кратък и касае кога се очаква да стартира стратегията ВОМР – Воденото от Общността Местностно Развитие. Тъй като този подход касае предимно малките общини, където се очаква да се кандидатства за комплексни инициативи, които биха довели до значително повишаване стандарта на местното население. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Дончев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, по въпроса за бъдещата оперативна програма „Региони в растеж” и специално инвестициите в Пътна инфраструктура. Уточнявам само, че пътищата от трети клас няма да бъдат финансирани. Имаме покритие за пътища от втори клас. Актуален е въпросът, сериозен е, той е свързан с някои проблеми при изграждането на подобен тип инфраструктура от стария програмен период.
Първият въпрос е свързан със съпътстващи съоръжения. Вторият е свързан с подземната инфраструктура. Ще се опитам да бъда максимално конкретен и диференциран по отношение на двата проблема и на последно място – честен отговор. Ще разберете защо казвам последното.
Всичко, което се счита за прилежаща част на пътя, включително в организирана територия и бордюр, тротоар, би следвало да е допустима част от проекта. Въпрос на проектантско решение, какво е проектирано и какво е одобрено като чисто технически проект. Това касае инвестицията, която е на земята.
По по-различен начин стои инвестицията в подземната инфраструктура. Няма как и не е редно тръби да бъдат финансирани от ОП „Регионално развитие” през Европейския фонд за регионално развитие, доколкото инвестициите в сектор „Води” са от прерогативите на Кохезионния фонд, което е ангажимент на оперативна програма „Околна среда”.
Стигаме до въпроса как се координират едните и другите инвестиции и най-вече необходимостта тръбата да се подмени, преди да се сменя асфалтът, което е добрата практика.
Винаги съм бил радетел на така наречените интегрирани проекти. Тази идея предполага бенефициентът да получава финансиране за цялото – и за тръбата, и за асфалта отгоре, без значение от коя оперативна програма.
Още буквално от първите дни на този кабинет се опитахме да върнем дебата за вкарването на подобни проекти. За съжаление може би много късно. Истината е, че не успяхме да съберем критичното количество подкрепа за въвеждането на така наречените интегрирани проекти в най-радикалния им вид. Най-радикалният им вид предполага финансирането във вашия конкретен случай за подземната инфраструктура и за наземната инвестиция да бъде осъществявано от друга структура, тоест примерно управляващият орган на оперативна програма „Регионално развитие” да управлява част от средствата на оперативна програма „Околна среда”, което е голяма революция. И обратното.
Имаше други варианти за създаването на трето звено, което да управлява всички интегрирани проекти. Основателни бяха аргументите на управляващите органи, че във фаза вече течащ нов програмен период това няма как да се случи. Не ги виня в някаква доза ведомствена или институционална ревност. Този аргумент е състоятелен.
Само че това, че няма да има най-радикалната версия на интегрирани проекти по никакъв начин не отменя ангажимента за много по-интензивна координация между тях. Те са няколко сфери.
Едната е това, което споменахте – асфалт и тръби, другото са проектите в социалната сфера, които имат инфраструктурна част, не само тези, свързани с деинституционализацията, но и с някои други сфери.
Аз вярвам, че на база включително и болезнения опит от този програмен период, в началото имахме подобни проблеми, още през 2010 и 2011 г. излязоха сключени договори за рехабилитация на пътища без оправени тръби отдолу, което е огромно предизвикателство, а в същото време липса на проект по ОП „Околна среда”.
Предполагам, знаете колко трудно беше да се излезе от тази ситуация. Наложи се на места участъците, където се пресичат тръбите, да бъдат оправени със средства от бюджета, а не със средства от оперативната програма. Искрено вярвам и каквото е необходимо от моя страна, ще го направя, да не се стига друг път до подобна ситуация.
По отношение на таксите в закона. След малко ще коментираме подсъдността чисто като регионален принцип. Ако ме не лъже паметта, няма нужда да зачитам конкретния текст, таксите се определят от Министерския съвет. Имаме необходимата доза гъвкавост, за да гарантираме двата основни приоритета.
Първият е достъпност. В крайна сметка едно от предимствата на производството по АПК, освен че е по-бързо, е много по-евтино от производството по ГПК, където заплащаната такса е много значима в степента на материалния интерес. Достъпността е първият приоритет. Наред с това обаче имаме още един – това е, че с процедурата по обжалване няма да се злоупотребява.
Не знам, образно казано, на какви ценови равнища би реагирал пазарът, ако ме разбирате какво искам да кажа. В първия вариант сме склонни да тръгнем с много ниски такси, не различни от обичайните производства, които се правят по АПК, но ако забележим каквито и да било опити за злоупотреба. Едно е някой да си търси правата, когато счита, че са нарушени, съвсем друго е злоупотреба. Знаете, абсолютно същата е ситуацията с обжалванията по реда на Закона за обществените поръчки. Там би следвало да разделяме едното от другото и сме в състояние бързо да реагираме, разрешавайки таксите.
Изключително детайлен анализ на риска, правен точно от тази гледна точка. В най-черния вариант, дори сме анализирали ситуацията, където някои целенасочено може да се опита да събори цяла схема, не отделен проект, доколкото законът в крайна сметка отваря една широка врата всеки, който счита, че са му накърнени правата, да се обърне към съда.
Считам, че с текстовете, които предлагаме, в общи линии има всички гаранции за спазването на този баланс.
Иначе, ако ме не лъже паметта, колегите могат да ме допълнят, ако не съм точен, поне не цялото производство на първа инстанция се съсредоточава в София. Мисля, че се следва принципът на мястото на изпълнение. Госпожа Кръстева, ако не съм прав, да ме допълни.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Не мога да намеря текста в закона. Но по местожителство на бенефициента.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Или по адресна регистрация, защото бенефициентът невинаги има местожителство, доколкото някой счита, че става дума за органи на местната власт и т.н.
По отношение на финансовите корекции, аз, без да искам да бъда закачлив, бих казал, че преди да мислим за новите трябва да оправим старите. Защото 2014 г. е мрачен рекорд в стария програмен период като обем финансови корекции.
Между другото, не се шегувам. Ние се опитахме специално на местните власти и специално по околна среда да осигурим ликвиден ресурс. Защото знаете добре, на база на вашия опит практиката на управляващия орган да сконтира от всяко плащане финансовата корекция. И само след няколко месеца всеки бенефициент влиза в ликвиден проблем. Той няма откъде да плаща.
От гледна точка на йерархията на приоритетите, разбира се, дисциплината на реда е много високо в йерархията. В същото време на нас ни е приоритет да завършим проектите. Не знам дали сте моделирали ситуацията, защото аз съм я моделирал, какво става, особено ако проектът е голям, недай боже, по ОПОС, който е почнат, не е линеен, примерно говорим за приключващо пречиствателно съоръжение, което не е завършено. Най-черният сценарий е: бенефициентът продължава да дължи пари на изпълнителя, обектът не е завършен, той не е приет като функциониращ обект. Целите на проекта не са изпълнени и България трябва да върне парите на Европейската комисия. Това е най-черният сценарий. Това, което е направено, включително механизма за осигуряването на безлихвени заеми на общините от колегите на Министерството на финансите е именно в тази посока.
Оттук нататък, вече от степента на индивидуализиране на вината, тоест вина на цялата държавна машина или на бенефициента ще се прецени какво ще се прави с всичките тези безлихвени кредити.Но основният приоритет беше осигуряването на ликвидна подкрепа. И мисля, че се случва поне на тези общини, които можеха да докажат, че имат основание и нужда от това.
Има ресурс, предвиден за покриване на финансови корекции, макар че не очаквам подобна експлозия, каквато имаше през 2014 г. Искрено се надявам, следейки одитни доклади. Разбира се, когато говорим за хиляди проекти, нормално е да се намери нарушение на едно или на друго място. Но се надявам в никакъв случай да не бъде в такива размери, както през 2014 г.
Относно изпълнението. Разбира се, това е съществен въпрос. Данните са достъпни на инфънд. Но мога да ви кажа как изглежда справка с актуалност няколко дни. Тоест вътрешни плащания, реално изплатени суми от 6 млрд. и 600 млн. евро, което е почти 83 процента от цялата финансова рамка. Сертификатите, ако не броим авансите, са 68 проценти, с авансите сумата става с 10 процента по-висока. Това, което има да се плати до края на годината, коментирам вътрешни плащания, са 1 млрд. и 400 евро.
Сумите, които трябва да се сертифицират, са малко по-големи. Само че знаете, че едното число следва другото.
Иначе интересното е как върви изпълнението на прогнозите по куотър. Това са целите по месеци. Знаете, че годината е разбита. Освен нетна цел към края на годината, ние имаме цели по месеци. Със задоволство трябва да коментирам, че средното изпълнение на целите за верификация е 96 процента. Имаме управляващи органи, които са постигнали по-високо изпълнение, примерно пак е над 99,07 процента изпълнение на целите. Данните са към края на месец май.
Имаме изпълнение на ОП „Развитие на човешките ресурси” с почти 97 процента изпълнение, с 98 процента изпълнение е „Техническа помощ”, с близо 99 процента е оперативна програма „Конкурентоспособност”.
По отношение на целите, свързани със сертификация, имаме 98,28 процента изпълнение към края на месец май. Имаме няколко управляващи органи, които са преизпълнили дори целите си, примерно „Транспорт” е със 103 процента изпълнение на целта към края на месец май, 100 процента изпълнение има оперативна програма „Административен капацитет”, 102 процента изпълнение има „Техническа помощ”, почти 104 процента – аз вече споменах – е ОП „Транспорт”.
Истината е, че голямата част от плащанията са съсредоточени във втората половина от годината, което е нормално, предвид на цикъла и хода на проектите. Дай боже всичко да е наред. Аз имам предвид не само като кондиция на администрациите. Дай боже в страната всичко да е спокойно и наред. Хората работят - и строители, и изпълнители, и администрация, и т.н., за да можем да платим колкото се може по-голяма част от парите.
Напомням само, може би не е необходимо в тази компания, в която съм, че това, което е платено до края на 2015 г., това са плащанията за този програмен период. Всички останали суми се отписват. Това е така наречената „автоматична загуба на средства”.
Правени бяха политически сондажи на всички възможни нива – и Комисия, и Съвет, и Парламент, и държави членки. Няма удължаване нито по САКЪВ, нито по отношение на селската програма. Това, от една страна, е лоша новина, от друга страна, е добра. Защото позволява в крайна сметка от края на тази и началото на следващата година всички усилия да се съсредоточат върху новия програмен период.
Само напомням, че тези амбициозни цели за плащания до края на годината трябва да се случат в решим на отворени вече нови оперативни програми, с нови схеми, със същите администрации. Не ми е работата да генерирам нездрав оптимизъм, не ми е това задачата. Няма държава, в която през първия програмен период е успяла да плати сто процента. Ако и да търпя упрек, че си поставям вече цел, различна от максимума, за мене всяко постижение над 92 процента би било успех. Между впрочем, в сравнителен план това в никакъв случай не е лош резултат за първи програмен период.
По въпроса за средствата, които се разпределят за кохезионна политика между различните държави членки, мога да коментирам темата дълго. Коментирали сме я в предишни състави на комисията. Познавам я болезнено и от първо лице единствено число, доколкото съм бил част от преговорите. Само да напомня, че няма индивидуализиран подход страна по страна. Средствата се определят по формула, която е валидна за всички останали държави. За зло или за добро, в конкретния случай за зло, формулата е чувствителна, освен към всичко друго, и към брутния вътрешен продукт. До голяма степен един от дефектите на формулата,е, че тя експонира брутния вътрешен продукт. Аз бих могъл да коментирам, че е леко странно, когато говорим за кохижън, когато говорим за сближаване, в крайна сметка един от ключовите коефициенти на формулата е точно GEP. Това е един от критериите.
Между впрочем, само връщам един разговор, няма да претопляме стари манджи. България няма основание да се оплаква, доколкото има държави, които получиха с почти 3, 4, 5 млрд. евро по-малко спрямо предишния програмен период. Но България от 6,9 е на над 7,5. В крайна сметка три или четири са държавите членки, които имаха шанс да ползват повече финансиране. И на фона на това, че това е първият европейски бюджет, който е по-нисък от предишния, при много по-тежки условия на изпълнение. Говорили сме си с вас, имаме да изпълняваме предварителни условия, имаме хоризонтални условия. Който ви говори, че оттук нататък изпълнението ще е много по-просто, защото истината е, че и колегите в Европейския парламент, и колегите в Европейската комисия постоянно говорят за симплификация на правата, няма симплификация, колеги. Разберете, по новите регламенти имаме все повече и все повече изисквания, на които трябва да отговаряме. Няма симплификация.
Всичко, което зависи от нас на национално ниво, ще го изпълним. Самият характер на рамката, който идва на европейско ниво, е такъв. Аз обаче не бих се фокусирал усилията да се оплаквам. Мене ми е тъжно. Простете, че кохезионната политика не изглежда така, както е изглеждала преди десет години или преди петнадесет. Никога няма да изглежда. Европа е различна, ситуацията е променена, светът е различен. Задачата ни е друга – ние да жалим, че не сме имали шанса на някои други държави, като Гърция, като Италия, като Португалия и като Испания. Нашата задача е да гледаме да похарчим, да инвестираме парите по най-добрия начин и най-вече да има ефект от тях.
Ще бъда абсолютно откровен. Планът „Юнкер” не може да замести европейските фондове. Полага ми се сигурно да говоря малко по-оптимистично. Планът „Юнкер” не може да замести европейските фондове по една проста причина. Обяснявам ви веднага каква е тя. Принципната, изначалната логика е с европейски пари да бъде финансирано това, което няма как да се финансира по друг начин, тоест няма как да се финансира с банков кредит, няма как да се финансира от бюджета. Това важи, започвайки примерно от една община, на която бюджетът не може да позволи да инвестира във воден цикъл или в депо за отпадъци и ако вземе кредит, ще се разори, стигайки до държавата, която няма как на база тези пари в бюджета да си позволи примерно да си рехабилитира железопътната инфраструктура или пътната.
Логиката на Плана „Юнкер” е друга. Той търси икономически витални проекти, които са почти банкируеми. И ако не стига толкова, три, четири, пет процента не стигат, той да окаже най-често подкрепа под формата на гаранции.
Ако предположим, че в Европа – това е факт – има проекти не за милиарди, а за трилиони, които са обещаващи от икономическа гледна точка, тук не говорим обезателно само и единствено за частни проекти…. Давам един конкретен пример. Да се надявам колегите и от Министерството на транспорта, и от Министерството на финансите, и най-вече вицепремиерът Кунева, която отговаря за Плана „Юнкер”, да си свършат работата. Част от мостовите съоръжения на река Дунав са за мене обещаващи проекти, които могат да бъдат финансирани, доколкото те носят приходи. Знаете, че от всяко мостово съоръжение се взема такса за преминаване. Ето ви един конкретен, може би малко по-малък и неамбициозен проект, но напълно конкретен, който би могъл да се случи. Но няма как. Логиката, принципните фундаменти са различни.по Плана „Юнкер” се финансират проекти, които носят бъдещи икономически приходи и при които разликата между това да бъдат финансирани от свободния пазар е много малка или цената е екстремно висока или неудовлетворително висока. Това е основната цел на Плана „Юнкер”.
РЕПЛИКА: А електронното правителство?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Електронното правителство няма такава хипотеза да генерира приходи и част от разходите за електронното правителство ще бъдат покрити от програмата „Добро управление”.
Между другото, говорейки за електронното правителство, отдавна твърдя, че проблемът не е в достъпа до пари, а по-скоро скоростта на работата на самите администрации и координираните движения между тях. Това е проблемът и това е предизвикателство, а не липсата на пари.
Без да ми е работа, един последен коментар. Ако направите една кумулативна сметка за всички средства, които са похарчени за електронно управление в последното десетилетие, ако бяха по-умно похарчени, сигурно можеше да изградим електронно правителство два пъти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, мисля, че доста изчерпателен беше вицепремиерът Дончев. Благодарим Ви още веднъж за времето, което ни отделихте, и за изчерпателната информация, която ни предоставихте. Желая ви полезен и успешен ден.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Много благодаря. Само една данна, която пропуснах да кажа. Разплатените средства от началото на годината са близо 1 млрд. евро. Това съответства на прогнозите, които коментирахме. Но нетното е 1 млрд. евро.
Много ви благодаря и успешна работа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И темповете, които споменахте, също така ни устройват и звучат оптимистично. Лека работа на Вас и Вашия екип. Слушам Ви, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Извинявайте, господин председател, за прекъсването. Поради факта, че ми се налага да си тръгна, упълномощавам колегата Анастасов да ме представлява.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам едно нововъведение за този тип предложения. Направили сме едни бланки, в които вие можете да отбележите как сте и така да е официално и ясно. И занапред, който не може да присъства, с обаждане до мене и заявяване на позиция ще бъде отбелязано. Господин Чобанов, Вие ще бъдете първият, който ще изпробва. Аз ще разкажа на колегите защо преминаваме към този тип мерки.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1829/2003 ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ДА ОГРАНИЧАВАТ ИЛИ ЗАБРАНЯВАТ УПОТРЕБАТА НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ И ФУРАЖИ НА СВОЯТА ТЕРИТОРИЯ - Т. 30 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 502-00-38, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2015 Г.
След като изслушаме колегите, ще ви кажа как ще премине самото гласуване – на два етапа.
По тази точка днес присъстват:
От Администрацията на Министерския съвет:
Мариана Василева – главен експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС”
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС”
От Министерството на околната среда и водите
Десислава Васева – държавен експерт в отдел „Координация на въпросите на ЕС”
За Николай Цветков – главен експерт – направление „Генетично модифицирани организми”
От Министерството на земеделието и храните:
Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Политики в Агрохранителната верига”
От Българската агенция по безопасност на храните
Д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор
Любина Донкова – главен експерт.
И един гост имаме по тази точка:
Мариана Христова – Сдружение „България без ГМО”.
В такъв случай преминаваме директно към доклада. Ние не сме водеща комисия. Трябва да чуем мненията на отделните звена. Нека да започнем с мнението на Министерския съвет. Ние като цяло имаме информацията. Колегите също са запознати. Искаме просто на отделните ведомства да чуем мнението на отделните ведомства. И ако вие сте запознати с един доклад от комисията, едно становище по въпросния законопроект, а би трябвало да сте го получили, да ни кажете имате ли забележки.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз предлагам Министерството на земеделието и храните да представят позицията накратко. Ние ще допълним нещо, ако има необходимост.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. После ще отворим заседанието за дискусия, ако колегите имат някакви въпроси. Заповядайте.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Европейската комисия, преди да бъде назначена от Европейския парламент, представи своите политически насоки да предвидят законодателството, което е свързано с разрешаването на генно-модифицираните организми. В тази връзка вече прие директива № 412 от 2015 г., с която дава възможност на държавите членки да забраняват отглеждането на ГМО на своите територии. В момента е предложен проект за изменение на Регламент 1829 от 2003 г., с което дава възможност на държавите членки да забранят производството и търговията с генно-модифицирани храни и фуражи.
Именно тази инициатива на Европейската комисия се подкрепя в нашата рамкова позиция. Но също така ние изразяваме своите опасения за това, че една такава мярка би ограничила принципа на свободното движение на стоки, както и би нарушила принципите и правилата на Световната търговска организация. Затова предлагаме да поискаме становище от Правната служба на Европейската комисия по тези въпроси, за да можем ние да формираме своята окончателна позиция.
Още едно притеснение имаме и то е свързано с текстовете на проекторегламента, а именно че липсва солидна юридическа база на налагането на забрана за употребата на ГМО. А тя се състои в това, че в проекторегламента се изключва възможността да се изразят аргументи, свързани със заплаха за здравето на хората, заплаха за здравето на животните, както и застрашаване на околната среда.
Когато изключим всички тези аргументи, много трудно може да се намери аргумент, с който да бъде наложена забрана на определена територия. Именно затова нашата позиция е, така да се каже, доста витиевата, с което ние всъщност искаме допълнителни гаранции, допълнителна сигурност за това, което предстои да бъде въведено.
Това е накратко. Аз се надявам, че колегите от Министерството на земеделието и храните и от Агенцията по храните ще помогнат да се изясни вашата позиция, като задавате въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имали ли сте възможност да се запознаете с нашия доклад?
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли някакви забележки? Допълнения? Разбирам, че няма. Благодаря ви.
Към останалите колеги – има ли нещо, което искате да допълните, което вашият колега е пропуснал. – Не виждам. Сега отварям дискусията за останалите колеги от Народното събрание. Имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Член съм на Комисията по земеделието и храните и там естествено доста бурно се разисква този въпрос. Там като представител на Патриотичния фронт изразих своята категорична позиция и се въздържах от гласуване. Защото наистина този процес, който се отваря от транс-националните компании, е много опасен за цяла Европа и не бива да си затваряме очите пред него. Смятам, че тази процедура, която се отваря в момента, е единствена за нас, за да затегнем още повече всякакви пътища за достигане на генно-модифицирани организми в нашата страна.
Нали мога да задавам въпроси, господин председател?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз бях атакуван по този въпрос от цялата ни група – защо не съм предложил, това не е моя работа на този етап, продължаване на мораториума, който изтичал в края на тази година. Аз не знаех.
В тази връзка искам да попитам: какви стъпки сте предприели за това да се продължи мораториума от Българската агенция за храните, за да мога да информирам съответно нашата парламентарна група?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Господин председател, имам едно процедурно предложение, ако сте съгласни, разбира се. Нека първо да изслушаме експертите от съответните ведомства и работни групи и тогава да пристъпим към дискусия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че точно това направихме. Господинът каза, че ако имат някакви различия или нещо да добавят, ще го направят. Не видях такова желание, затова открих заседанието към въпроси и разговор.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Само да уточня, че позицията е изготвена съвместно от Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните и нямаме разногласия помежду си.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако имате желание, да отговорите, макар че не е точно свързано с темата. Но все пак ще го позволим.
ТОДОР ТОДОРОВ: Въпросът на народния представител е свързан със забраната за отглеждане на ГМО, ако правилно съм разбрал. Нали за мораториума говорите.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: За отглеждане и изобщо внасяне на ГМО организми в България. Този закон го третира това нещо.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Има решение на Министерския съвет от 2011 г. Исках просто да уточня.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Исках просто да уточня. Няма времеви график в тази забрана. Забраната си е действаща. Не е ограничена във времето. Тя действа от февруари 2011 г. Приета е с решение на Министерския съвет. Имало е някои действащи депутати през това време.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за пояснението. Колеги, предвид на това, че дамата иска да направи една позиция от сдружение „България без ГМО”, предлагам да й дадем думата. Предвид на това, че не искам да има от едната страна хора, пък да няма други засегнати и т.н. Не бих могъл да й дам думата, без да получа съгласието на останалите колеги, защото в ред на прозрачност и демократичност нямам никакви асоциации спрямо тяхното движение. Така че ако не възразявате, да й дадем думата. Тя ме увери,че е била и на други комисии. Нямаме конфликт на интереси. И ако не възразявате, да й дадем думата да изкаже своята позиция. Не виждам възражения. Имате думата.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Това е гражданска инициатива „България свободна от ГМО”, а не сдружение. Ние сме в този процес още от гласуването на закона. Мораториум няма, да успокоя колегата ви. Ние си имаме законова териториална забрана, която важи.
Ще се опитам да ви обясня защо се получава разнобой и объркване между хората на някакъв по-прост език, защото тук всички са специалисти, пък аз съм лаик.
Тъй като Европейският съюз няма вътре граници и няма начин за регулация, това, което ние от чисто гражданска позиция достигнахме, е, че такава забрана не може да бъде контролирана на практика. Тоест ние ви предлагаме нещо, което технологично е невъзможно да бъде изпълнено.
Другото, което колегата ви каза, е, че за нас, след като се опитахме да тестваме законодателната инициатива на Европейския парламент от другата страна, установихме, че не съществува основание, на което да бъде забранено каквото и да било, освен може би религиозното, на което ние, както знаете, даже не можем да се позовем, защото нямаме такива забрани.
Така че ние смятаме, че позицията на България в случая е добра. Може би беше по-добре да е по-ясно изразено и по-твърдо това, че нямаме желание. Но за съжаление дипломатическият език с Европейския парламент очевидно не го позволява.
Правилни са въпросите. Нека да изчакаме, за да има България наистина окончателна позиция, тогава, когато ни върнат някакви адекватни отговори оттам.
Искам да се обърна към Патриотичния фронт, най-вече към партиите, които много се притесниха да не би случайно да разрешат ГМО с одобряването на позицията на България. Не, няма да се получи такова нещо. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря за това разяснение и даване на положителното си становище. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е следният. Аз четох нашето предложение за доклад, което в голяма степен е базирано на становището, което Министерският съвет е дал. Въпросът ми е следният: Ако се получи отговор от Правната комисия, както разбирам, че ще зададете, че този проект за акт може би ще има негативно отражение върху производителността на отделните страни членки , това би ли означавало, че България би подкрепила отменянето на подобна забрана, каквато в момента има? Мога ли да го тълкувам по този начин или не мога? Благодаря.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: В случая това е един от въпросите, от които страната изразява опасение. За да се формира окончателната позиция, трябва да бъде отговорено и на другите въпроси, които са поставени. Тъй като проблемът, който засегнахте, е само част. Другите проблеми са с вътреобщностната търговия, с търговията между държави, където е разрешено и където не е разрешено. За да се оформи цялостната картина, това е необходимо.
ИВАН П. ИВАНОВ: Те са взаимно свързани. Свободното движение на стоки е свързано с конкурентоспособността. Убедете ме, че в момента не се внасят продукти с генно-модифицирани организми в тях.
РЕПЛИКА: Те не са били забранявани.
ИВАН В. ИВАНОВ: Разбира се, че не са били забранявани. Но въпросът е дали ще се либерализира режимът при такъв отговор.
Д-Р ТЕНЧО ТЕНЕВ: Ако мога така да се изразя, това е началото на самия дебат. Предполагам, че този дебат ще търпи промени в развитие на времето. Тъй като с това си предложение Европейската комисия, от една страна, поема ангажимент, който е представил пред Европейския парламент в момента на конституирането, а от другата страна просто отваря самия дебат във връзка с генетично-модифицираните организми. Тоест това е първата стъпка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Дали имаме ние защитен механизъм? И можем да се противопоставим?
ИВАН В. ИВАНОВ: Тъй като те са институциите, които ще предложат на парламента да гласуват подобен текст, в такава ситуация как биха реагирали? Затова питам.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Може ли само да направя едно уточнение. Това, което имаме в момента, е за отглеждане на ГМО. Тук говорим за употреба на ГМО в храни и във фуражи.
Другото, на което искам да обърна внимание, е това, че, както каза колегата, е началото на дебата. Тоест това е предложението, което комисията представя, и тепърва държавите ще го обсъждат, първо, на експертно ниво. Докато стигне на ниво министри, има много път да извърви.
Пример ще ви дам с директивата за ГМО, която се прие тази година. Четири години работихме по тази директива. Тоест ако се стигне до приемане на това предложение за регламент, то със сигурност няма да бъде във вида, в който е сега. Тази рамкова позиция ни дава възможност да започнем участието в дебата, да поискаме тази информация, която е много важна за нас, и на база на нея, на отговора на Комисията и на Съвета вече да сформираме такава позиция, която да защитава националния ни интерес и да отразява рестриктивната политика, която водим по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз ще се изкажа като член на Комисията по околната среда и водите, където много пространно беше разискван този казус. Господин Божинов от БСП лява България надълго ни обяснява какви казуси са разглеждани в Комисията по земеделието и храните.
Това, около което се обединихме и което мисля, че беше постигнато като консенсус след дълги разговори, беше, че ние по принцип трябва да подкрепим рамковата конвенция, за да сме част от екипа, който ще участва в по-нататъшното разглеждане на директивата. И мисля, че това беше ясно изразено и това се е случвало и в двете останали комисии, които са го гледали.
И тъй като нашата комисия е водеща, аз мисля, че все пак в Комисията по околната среда и водите и в Комисията по земеделието и храните има хора, които са експерти частично в тази област. Мисля, че ние би трябвало също да се съобразим с тяхното предложение.
Това, което аз разбрах – аз съм лаик в тази тема и това е нормално, - е, че участваме в по-нататъшните преговори, разговори, да представяме българската позиция, да я отстояваме, ние трябва да подкрепим това Рамково споразумение в момента, което е първата стъпка към по-нататъшните.
Мисля, че господин Танчев също ще предложи на две да се гледа – веднъж подкрепяме Рамковата конвенция и втори път се въздържаме и сме против самите текстове, които се предлагат в момента.
Мисля, че господин Танчев има изразена ясна позиция.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, едното е докладът, едното е самото становище. Затова съм го разделил на две. Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. И аз ще кажа няколко думи, но по принцип колегите преди мене изказаха сходно с моето мнение.
Колеги, аз мисля, че на този етап ние трябва да подкрепим доклада. И искам да подчертая нещо важно. Както колегите от министерството казаха, това е началото на диалога, първо, на европейско равнище.
Второ, ние по този начин ще спомогнем да се разблокира процесът на взимане на решение на ниво европейска институция въобще, не само комисията. Защото, искам да подчертая, както е посочено в самия проект за регламент, от 2003 г. досега няма взето никакво решение, нито за, нито против, каквото и да е в тази област. Тоест това е неработещ механизъм. Това, от една страна.
От друга страна, ние имаме достатъчно рестриктивно законодателство в тази област, което може би е едно от най-строгите в Европа. Ние по никакъв начин не го разблокираме или заобикаляме с тези постановки, които сега тук предлагаме.
Трето, което е важно да се чуе тук. Ние сме водеща комисия. има още две, имаме техните становища. Този доклад няма да влезе в пленарната зала. Това трябва да бъде ясно. Този доклад отива директно за обсъждане в европейските институции. И ако ние сега не го приемем в такава или подобна на тази форма, която е предложена като проект, ние се самоизключваме от процеса. Важно е това, защото в противен случай ние ще трябва след това да се съгласяваме с неща, които нямаме право да коментираме.
Така че моето предложение на този етап е да приемем доклада в тази му форма, достатъчно балансиран и направен и в двете посоки. Подкрепяйки господин заместник-директора, някои точки малко се самоизключват като наши тези, но това е добре, за да можем да участваме адекватно в конкретните неща, които ще бъдат взети за регламент.
Така че аз ви призовавам да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Диалогът е доста стар и ние участваме в него. Никой не може да ни отстрани от него.
Първо, имам няколко бележки по Рамковата позиция на седма работна група, за да можем да се концентрираме все пак върху това какво искаме ние като комисия, какво искаме като държава от съответния регламент.
Ще пропусна факта, че нямаме настояща информация за становището на други държави членки. Това ми е трудно да го повярвам. Все пак постоянното представителство в Брюксел има достатъчно ресурс. И както казах, диалогът е доста стар и наистина беше редно в тази комисия да разберем не просто другите държави на каква позиция са, а какви са им съображенията.
Срещу ГМО аз като представител на партията, която представлявам, нямам морални съображения. По-скоро имам икономически съображения. Затова ние сме против въвеждането на ГМО, както и разпространението му в България, както и употребата му.
Липсата на оценка за очаквано отражение на регламента върху бизнеса и оценка дали промяната на регламента ще има отрицателно влияние доста затруднява решението ми. Съответно затруднява ни в това да си изготвим една ясна позиция какво искаме да направим. Естествено вие като работна група имате правомощията и сами да го направите без нас. Аз все пак оценявам добрата ви воля да бъда тук, в комисията.
Конкретно за чл. 34а. Владимир Тошев каза правилно – дебатът е блокирал. Само че с приемането на този член – и това е основното ми съображение – ще се делегират малко повече права на комисията и се въвежда режим на нотификация. Тоест ние дори да искаме да въведем забранителни мерки, трябва да ги подадем към комисията, те трябва да бъдат одобрени. Мисля, че тук няма какво да дебатираме свободата на движение на капитали и стоки. Тя е основна за Европейския съюз и винаги ще бъде с предимство спрямо всичко друго.
Така че ако като държава искаме заради стратегическото си предимство да развиваме земеделие, както и всякакъв вид животновъдство, които да бъдат чисти от ГМО, не само в процеса на гледане, а и в процеса на отпадане на технически неизбежно наличие, както тук е отбелязано, трябва да бъдем доста по-консервативни в позицията си.
Знам, че е трудно, но съм сигурен, че разполагаме с повече ресурси да преследваме позицията, така че да има общоевропейска политика по този въпрос. Благодаря. Ще се въздържа от подкрепа за конкретния доклад.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата Пламена Грозева.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Благодаря. Както казах, дебатът по това предложение за регламент тепърва предстои. В момента все още той не е обсъждан на нито една работна група на експертно ниво. Става въпрос за предложението за регламент за изменение на Регламент 18-29 – все още на експертно ниво не е започнало обсъждането. Предложението беше представено, държавите членки имат първоначално известно време да формират някакво мнение. Затова се казва и рамкова позиция, защото тя само очертава някакви линии на позиция. Точно затова ние не разполагаме с конкретната позиция на другите държави членки. Всичко, което като разговори се води, е неформално и е прекалено рано. Тоест доста държави все още казват, че не са се ориентирали каква позиция ще заемат. Ще започнем да обсъждаме този въпрос, когато започне да се заседава в работната група. Тогава вече започва и процесът на търсене на съюзници в различна посока. така, както досега сме правили, ще търсим съюзници, които са с нашата позиция, за да може да се чуе гласа ни.
По отношение на оценката на въздействието, това е пряко свързано с информацията, която ще получим от правната служба на Съвета. Едно от основните ни опасения, за които и д-р Тенев каза, беше за юридическата база за налагане на забрана. Защото вие сте запознати с предложението за регламент. Там има ограничения в този смисъл.
Затова е много важно да знаем въпросното предложение как ще се прилага на практика, как го вижда Комисията, как го вижда избраната служба в Съвета, за да не стане така, че дадена държава членка се възползва от това нещо и след това й се търси сметка за това какви са възможностите.
По отношение на конкретния въпрос за чл. 34 колегата ще ви отговори. Благодаря.
ТОДОР ТОДОРОВ: Благодаря и аз. Напълно подкрепям това, което колежката спомена. Искам само да ви кажа, че е много важно страната по категоричен начин да покаже, че иска да участва в този дебат и не иска да се дистанцира и изолира от него. Тъй като знаете, в голямото семейство, наречено Европейски съюз, когато едно решение се приеме, то е задължително за останалите държави членки. Дали са участвали или не в дебата, това няма значение. Крайният резултат е, че то ги задължава.
Затова важно е да участваме в дебата. И както казах, просто е отворена вратата за този дебат.
А по конкретното ваше опасение относно новата разпоредба, с която се изменя регламентът, да, наистина текстът на места е твърде абстрактен, твърде общ. Затова са и въпросите, които страната е посочила, че задава в Рамковата позиция с тази цел – да се изяснят и да се прецени на следващ етап каква да е окончателната позиция.
Има много неясноти за тази цел. От изключително значение за формирането на позицията са отговорите, които ще бъдат дадени от институциите. Благодаря.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Може ли да направя допълнително едно съвсем дребно уточнение. Мисля, че ще е полезно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Аз също искам да подкрепя колегите от Министерството на земеделието и храните и само да обърна внимание, че в Постановление № 85 на Министерския съвет, което регламентира координационния процес във връзка с европейските въпроси, всъщност е залегнала възможността рамковите позиции да бъдат допълвани, когато това се наложи. Така че тази възможност също е налице, в зависимост от движението на дискусиите в рамките на подготвителните органи на Съвета.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Грозева.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Благодаря. Само да допълня към това, което каза колегата от Министерския съвет. Това е Рамкова позиция. Със сигурност ще има актуализиране на тази Рамкова позиция. Защото в един момент, вече имайки цялата информация…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще Ви прекъсна. Колегата също беше наясно, но засегна една точка – да не би да си вържем ръцете сега.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Едно малко пояснение, за да не съм разбран грешно. Напълно наясно съм, че трябва да участваме и то активно. Няма кой да ни отнеме правото на участие, между другото, независимо дали на този или на следващ етап. Именно първият етап е най-ключов. Защото с тази Рамкова позиция ние в общи линии поставяме и рамките на дебата за водещия и досието. Специално по това. Именно затова препоръчвам една малко по-консервативна позиция.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Аз пак ще се повторя, че позицията тепърва ще се формира. Политиката, която води страната по тази тема, е ясна. И ние ще продължаваме да я отстояваме. Но това исках да кажа преди малко, че знаейки вече цялата информация, която ни е необходима, тогава вече ще има една актуализирана позиция, вече конкретна, с нашите искания, с нашите предложения дори за промяна на текста. Така че при всички случаи България ще има позиция, в зависимост от това каква информация даде Правната служба на Съвета, както и Европейската комисия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Още повече, че щом и Сдружение „България без ГМО” изказва позитивно становище, това ми накланя везните.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Ние също имахме предложение и в другите комисии позицията да е значително по-твърда. Така че сме съгласни с колегата, че искахме да е доста по-ясно, по-категорично. Не сме съгласни нещо, което не работи, да ни се предлага като решение и след това да служи за база данни за наводнение на нашия пазар и на европейския пазар изобщо. Освобождавайки централно ГМО, това определено не ни харесва като идея. А точно такъв опит в момента съзираме за цялото това предложение. Един вид ние ще прехвърлим на едни държави, всяка от които разполага с различни средства за ограничаване, различни средства за контрол. Защото съгласете се, че ние сме се доверили на Европейския съюз той да определя кои хибриди може, кои не може.
С едно съгласие само ние да си регулираме нещата освобождаваме тях от отговорност, което не е добре за нас като малка и бедна държава, за което съм съгласна с колегата, което също го обсъждахме и с колегите от министерството.
Надяваме се,че до това няма да стигнем. Опасенията ни и на нас са същите, че ако Европейският съюз реши под натиска да доосвободи пазара, той ще го направи със или без нас. Така че ние наистина имаме тепърва да воюваме за съюзници, с които да се борим, за да защитим наистина и трапезата. Защото искам да ви предупредя още от самото начало, че когато бяха дебатите около ГМО, ние сме се преборили за полето, но не сме се преборили за чинията, което беше технологично невъзможно още тогава да бъде осъществено, точно заради свободното движение на стоки и услуги.
И тъй като ние нямаме граници и не можем да сложим там някой, който да спира камионите, това означава оператор, който да пази всеки един потребител. Това нали се сещате, че е технологично невъзможно да си го позволи държава като България. И не само като България. По принцип всяка. Както и ако една европейска държава разреши и започне да произвежда нещо, движението й към България няма как да бъде спряно, освен на ниво краен потребител. А както се сещате, ние имаме проблеми с контрола, дори сега.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за Вашето становище. Колеги, предлагам да минем в малко по-оперативен порядък. Това е позиция, която вече е изразена от Министерския съвет и приета от Министерския съвет. Ние като комисия може да следим занапред процеса и да влияем на този процес.
Така че аз ви предлагам да преминем към гласуване и наистина осторожно да следим и да си отстояваме правата, които имаме на ниво Европейски съюз и като държава.
Господин Иванов, заповядайте за последно изказване.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги и гости! Ние изслушахме внимателно направените изказвания. Като цяло представителите на БСП лява България поддържат заключенията, които са направени в рамковата позиция и в доклада на комисията. Но по някои изказани притеснения от някои колеги трудно може да се възприема едностранчивата тема, която се залага за дискусия с Европейската комисия. Според нас това е едно опасение, че ще влезем в един коловоз, от който трудно ще излезем по-нататък.
По тази причина и поради факта, че имаме едно много стабилно през времето изразено отношение, касаещо употребата и отглеждането на генно-модифицирани организми на територията на Република България, на този етап считаме, че трябва да се въздържим от подкрепата на този доклад и на това становище с толкова едностранчива заложена посока на разговори с Европейската комисия. благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, само ще ви изчета чл. 117.
„Ал. 1: Комисията по европейските въпроси обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии. Комисията по европейски въпроси изготвя доклад по проекта на акта.
Ал. 4. Комисията по европейските въпроси представя изготвения доклад с включено към него мотивирано становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол № 2 към Договора за функциониране на Европейския съюз.”
Както знаете, проектът на регламент бе разпределен освен на нас като водеща комисия, и на Комисията по околната среда и водите, както и на Комисията по земеделието и храните. Докладите от тези две комисии постъпиха до мене и са на ваше разположение в секретариата на Комисията по европейските въпроси, както и на сайта на Народното събрание.
Докладът, който приемаме, включва в себе си и становище, което предстои да бъде изпратено до европейските институции в рамките на осемседмичния срок по субсидиарност, изтичащ след няколко дни. Този доклад не се разглежда в пленарната зала.
По този начин Народното събрание участва в европейския политически диалог, съгласно предвидените процедури в Договора от Лисабон – жълт картон, оранжев картон и т.н.
Това беше само за информация каква е процедурата.
Самият доклад го поставям на гласуване на две части. Едното е самият доклад, другото е становище на комисията ни, което обобщава доклада и вече изразява становището, което излиза от Народното събрание навън. Затова го поставям на гласуване на две части.
И така, подлагам на гласуване доклада, който обобщава техните предложения за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия - т. 30 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-38, внесена от Министерски съвет на 29 май 2015 г.
Който е за, нека да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
И сега, поставям на гласуване обобщения вариант, който ние като комисия ще изпратим към европейските институции. Народното събрание на Република България чрез Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изразява следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции. То е разделено в точки.
Който е за, нека да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Благодаря ви. Приети са и двете становища. Уважаеми колеги, благодаря ви за отделеното време. Желая ви приятен ден и успешна работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, №554-01-105 ВНЕСЕН ОТ СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28.05.2015 Г.
Султанка Петрова я няма. Има думата господин Петър Петров да представи законопроекта.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Господин председател, извинявам се. Но на председателския съвет миналата седмица бяхме взели принципно решение, подкрепено от всички групи, за присъствието на министри и заместник-министри съответно в комисии при внасяне на законопроект в залата и в комисията, както и когато народните представители имат законопроект, лично да си го представят в комисиите.
Абсолютно нищо нямам против вносителя, нито против групата, която е вносител. Просто нека да спазваме този принцип, тъй като абсолютно всички се обединихме. Нямам нищо против да отложим тази точка за следващото заседание.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Направено е процедурно предложение. Аз се извинявам, не съм присъствал на този председателски съвет и затова не знаех за това решение. Затова предлагам, ако искате, да гласуваме процедурното предложение, което беше направено от господин Анастасов, а именно да отложим тази точка.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Има изпратени такива инструкции до председателите на комисиите, свързани именно с този въпрос.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За да избягам от отговорност в едната посока или в другата, предлагам ние да го решим като комисия с гласуване. Ще се позаинтересувам за тези уточнени инструкции. Предлагам в случая, за да запазя и аз добрия и демократичен тон, който като комисия водим, да гласуваме.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Все пак нека да уважим присъствието на колеги от Министерството на здравеопазването. Нямам нищо против това, което казваме. Но нека да чуем тяхната позиция. Така и така са тук и чакат в продължение на часове.
Аз имам някои неща, които искам да споделя по този законопроект.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Беше направено процедурно предложение, което по нашия регламент трябва да го подложа на гласуване веднага.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Анастасов. Нали мога така да го формулирам, господин Анастасов – като процедурно предложение, което Вие направихте?
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Да отложим гледането на точката до явяване на вносителя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Който е за, нека да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви, колеги. Извиняваме се на Министерството на здравеопазването за това ,че ви накарахте да чакаме. Но не бях запознат с тази процедура. Надявам се другата седмица да отделите пак от вашето време, за да се видим. Хубав ден ви желая.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Тук искам да поставя няколко въпроса.
Предвид на това ,че се получи малко дискомфортна ситуация поне за мене покрай гласуването на предложенията ми по-миналата седмица за допълване на работната програма, някои хора бяха излезли, някои от тях бяха заявили. Господин Вигенин ми се оплака, че не е могъл да дойде да ми каже мнението си. Той дойде по-късно.
За да няма такива обърквания, защото в крайна сметка се получи, че двама от ГЕРБ не бяха тук и допълнихме два гласа от БСП лява България, те офсетнаха. Физически не бяха тук, когато господин Вигенин си съобщи своето мнение.
Затова, за да угодя на всички, защото той искаше да занимаваме и пленарната зала с това нещо, два на два ги офсетнах. Отпадна реално едното предложение. Но оттук нататък, за да съм и аз коректен спрямо всички останали, мисля, че не възразявате да въведем този порядък – който има желание или му се налага да излезе, към всяка точка ще има за, против и въздържали се, да си отбележи как гласува и всичко да е написано нагледно на хартия, за да нямам такъв тип обвинения.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми колеги, не исках в присъствието на Томислав Дончев да поставя един много сериозен и много важен въпрос. Искам сега да го поставя в точка „Разни”.
Искам просто да ви кажа, че другата комисия, в която работя – Комисията по земеделието и храните, работи отлично, много тясно с министерството, със специалисти. И ние във всеки един момент сме наясно какво става и какви проблеми има.
Аз нарочно не поставих въпроса на господин Дончев за ужасяващото положение, в което се намира оперативната програма за опазване на околната среда. Тази програма може да стане причина за много тежки финансови колапси, бих казал, в някои от общините.
В това отношение ние като комисия трябва сериозно да подпомогнем това нещо да не стане, да работим тясно с кого – има само един вицепремиер, с управляващите органи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля, че ние до две седмици ще изслушаме Министерството на околната среда и ще имаме възможност да говорим с тях.знам, че е проблемна програма, затова оставих първо хубавите новини да чуем. Така че това са двете програми, които много бързо надявам се да ги изслушаме.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Защото в края на краищата това е един проблем за всички нас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искам да направя още едно съобщение.
По време на пленарния КОСАК, който някои от нас посетихме,за което благодаря на колегите,че бяха активни и ни подкрепяха, наистина бяхме като една кохерентна делегация, имах възможността да разговарям с председателката на Комисията по европейските въпроси на Румъния. Направихме много сериозен опит самият КОСАК като организация да приеме едно становище, с което подкрепя присъединяването на България към Шенген.
За съжаление нямахме нужното време – тук малко и аз си посипвам главата с пепел, можеше да съм по-инициативен в няколкото месеца, предхождащи този КОСАК и мисля, че успехите щяха да са по-големи. Но както и да е.
Разтичахме се всички колеги, заедно с румънката, тя също се оказа много дейна, да си намерим нужната подкрепа. Мисля, че най-късно на другия голям, който ще се случи през есента, ние ще имаме позиция, подкрепена от КОСАК.
Госпожа Цачева е била на посещение с Румъния. Най-вероятно ще направим някаква съвместна комисия с Комисията по външна политика, с тяхната комисия, на която да приемем декларация. Защото очакват в Люксембург да си дадем текст, който искаме да бъде подкрепен.
В тази връзка искам всеки от вас да помисли за предложение за текст на декларацията в писмен вид до секретариата на комисията ни, за да съгласуваме текста с румънските колеги и наистина да отидем доста по-подготвени.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Темата е Шенген?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Много е хубаво, че тази тема я повдигаме. Истината е, че беше направен опит за приемане на такава декларация преди ходенето на госпожа Цачева и делегация в Германия, ако не се лъжа.
Текста даже го коментирахме на КОСАК. Само че тогава комисията, която се занимаваше, беше Външната. Ние като парламентарна група имаме някакви предложения. Въпросът е кой отново ще се занимава с тази декларация – дали Външната комисия, дали само ние, за да знаем как да подходим. Или съвместно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз мисля да е съвместно. Но понеже ние сме започнали инициативата с колегите от Румъния и те очакват някаква рамкова позиция, на мене ми се искаше – това ще го съгласувам с председателката на Комисията по външната политика – да сме по-активни в случая и да си вземем донякъде тази инициатива. Всички комисии по европейските въпроси в другите държави са на пиедестал, така че до голяма степен ще помогнем на Външната комисия. то е обвързващо.
ИВАН В. ИВАНОВ: Може би аз не разбрах правилно – това ще бъде декларация на двете комисии до КОСАК, а не примерно на Европейския парламент или някъде нататък.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Целта ми е на КОСАК.
ИВАН В. ИВАНОВ: Тоест ще бъде декларация на двете комисии, а не на нашия парламент, както беше първоначалната идея.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожа Цачева се е върнала вчера или онзи ден. Не съм седнала да разговарям с нея и да видя нейната визия каква е. Всичко ще зависи как ние ще работим.

СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Предложението на Танчев е да влезе в обща декларация на КОСАК, заключителния документ, да кажем.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И отделна декларация. Тази тема тръгна, защото те ни нагърчиха: давайте да подкрепяме по-строги санкции за Русия, защото на някакви 23-ма европейци им забранили да влизат в Русия. И това ми беше аргументът. Аз казвам: ние тук занимаваме цял КОСАК за някакви си 23-ма човека европейци, а от нас заедно с Румъния 40 млн. не могат да пътуват из Европа. Казвам: най-големият проблем е,че ние дори нямаме достъп на системите.
Някакъв лорд от Англия също ни подкрепи накрая. Казва: задължително искам това да е тема, която да дискутираме. Той поиска даже и механизмът за сътрудничество и оценка да отпадне. Смятал, че не работи. Каза, че с Митов и той ще прави среща в Англия, когато отиде Митов. Но вижте, ние дори като държава нямаме единно мнение. Но не е това темата. Колегата господин Анастасов иска нещо да каже.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Мисля, че не е нужно даже да официалничим. Второто посещение, което направи госпожа Цачева, Комисията по външна политика се срещна с тях. Много съжалявам, че госпожа Грозданова не е тук.
За съжаление най-големият ни проблем е,че ние не знаем до ден днешен - и след посещението на госпожа Цачева, доколкото знам, стои същият проблем, каква е стратегията на Румъния за Шенген. Те не искат да я споделят с нас.
Така че приветствам инициативата, но наистина трябва да си насочим повече усилия към това да затоплим отношенията с Румъния.Тук абсолютно всички сме виновни, защото години наред сме ги пренебрегнали като партньори.
Те дори в момента се чувстват, че са в по-силна позиция, имат и основание да се чувстват, че са в по-силна позиция, ако трябва да бъда честен. Поне това е моят анализ.И наистина трябва да видим първо какво мислят те, преди да пристъпим към някаква инициатива.
Колкото до Шенген, това е единственото, което те ни споделиха, че Шенген има повече нужда от достъп до нашите информационни системи за бежанците, защото ние сме външна граница, отколкото от Шенгенската информационна система. Но ние в момента сме се поставили в слаба позиция.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли някой да иска да постави някакъв въпрос? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,25)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)