П Р О Т О К О Л № 20/24.06.2015 г.

---

На 24 юни 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта – т. 21 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерския съвет на 30.04.2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. (ОПОС), както и текущото състояние и напредъка на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха:
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Мариана Василева – главен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – и.д. директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Росица Петкова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Димитър Костов – подуправител, ръководещ управление „Банков Надзор” – Българска народна банка
Атанас Иванов – съветник на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор” – Българска народна банка
Мирослава Димова – началник отдел „Правно обслужване, Дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, управление „Банков надзор” - Българска народна банка
Боян Колев – началник отдел „Трежъри” – Комисия за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби”, дирекция „Правна” в КФН
Десислава Димитрова – главен експерт в отдел „ИППЦН”, управление „НИД” в КФН
Мирена Маринова – държавен експерт в отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна” в КФН
Ивелина Василева – министър на околната среда и водите
Мирела Тотева – началник на кабинета на министъра на околната среда и водите
Яна Георгиева – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите
Мария Лазарова – заместник-главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите
Гергана Грозданова – началник отдел „Мониторинг” към главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Предвид тежката програма днес и на нашето заседание, и на заседанията на другите комисии предлагам веднага да преминем към работата на комисията. Ще ви представя дневния ред, след което ще го гласуваме и ще преминем напред.

1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта – т. 21 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерския съвет на 30.04.2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. (ОПОС), както и текущото състояние и напредъка на Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.

4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Виждам, че тук са гостите по първа точка. Имаше една вероятност да се разместим, но мисля, че и така можем да продължим.


Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГАРАНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА – Т. 21 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.) И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 502-00-28, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.04.2015 Г.
Присъстващи по тази точка са:
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Мариана Василева – главен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Добър ден на нашите гости.
Госпожо Русинова, имате думата. Вие често гостувате в нашата комисия, знаете процедурата. Предлагам да ни запознаете с няколко думи с този законопроект и да ни дадете вашето становище по това, което ние сме ви изпратили като становище на комисията. След това, ако има някакви въпроси, ще отворим за дискусия. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги. Този път аз ще бъда съвсем кратка.
По отношение на позицията на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове във връзка с обсъждане и приемане на доклада по Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта – т. 21 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него нямаме по-различно становище от становището, което е изразено от комисията. Самото предложение е минало и през Комисията по труда и социалната политика и Комисията за децата, младежта и спорта.
Знаете, че Съветът на Европа одобри препоръката за създаване на гаранция за младежта на 22 април 2013 г. По-скоро тук сме се подготвили съвсем накратко да споменем няколко думи по отношение на ангажиментите, които България е предприела и по отношение на изпълнението на препоръките на Съвета и националните действия в тази посока.
В края на март тази година Министерството на труда и социалната политика внесе в Министерския съвет първия доклад за изпълнението на националната инициатива. Тя стартира още от началото на 2014 г. в изпълнение на препоръката на Съвета. Има вече два прегледа, които са правени от страна на Европейската комисия. Първият се състоя през декември 2014 г., а вторият – в началото на май тази година.
Като цяло оценката, която Европейската комисия дава по отношение на стъпките, които България е предприела като страна членка, знаете, че в Министерството на труда и социалната политика има създадено звено, което координира цялостната дейност на изпълнение на инициативата за младежката гаранция. В него членуват всички заинтересовани министерства, социални партньори, общини, неправителствен сектор. Тоест мобилизирали сме всички заинтересовани ведомства и страни, които имат принос и които биха подпомогнали политиката на министерството за преодоляване на предизвикателствата на пазара на труда спрямо младежката заетост. Знаете, че България допълнително получава по линия на Европейския социален фонд средства за изпълнение на младежката гаранция на стойност 235 млн. лв.
Като цяло оценката е изключително положителна по отношение на стъпките, които са предприети от страната членка.
Голяма част от мерките все още са стартирали и нямат приключили действия, така че да може да бъде оценен ефектът. В рамките на следващата и по-следващата година част от мерките и с национален бюджет, и с европейски средства ще бъдат предмет на оценка, така че ще можем наистина да оценим ефекта на различните схеми и политики, които сме предприели.
Акцентът, който ние трябва да обърнем, е по-скоро цялостната политика по отношение на младежите да има всеобхватен мащаб, не само пряка релация с мерките по заетост, а и доста съвместна работа с темата „Средно и висше образование”, с цел превенция на отпадането на училище и гарантиране на активността на младите хора, които завършват образователната система спрямо нуждите на пазара на труда.
Мерките, които са насочени към младите хора със средно или с висше образование трябва да имат малко по-силен акцент, както и, разбира се, не трябва да отслабваме акцента, който имаме по отношение на ниско квалифицираните безработни.
Разбира се, най-силният акцент на съвместната ни работа между всички заинтересовани институции е насочеността към неактивните млади хора, младите хора, които са отпаднали от образователния процес и не са в трудова заетост, тези млади хора, които нито учат, нито работят.
Общо взето тенденциите като статистика на пазара на труда са позитивни. Но по отношение на младежката безработицата възрастовата група между 15 и 24 години, тези, които нито учат, нито работят, все още има нарастващи мерки. Знаете, че там сме мобилизирали доста средства от Европейския социален фонд и съответно от националния бюджет и очакваме първите резултати да дойдат към следващата година.
Ако е необходимо да добавим допълнителна информация, ще я изпратим към комисията или съответно в рамките на следващи изслушвания по отношение на оперативната програма и на младежката гаранция. Можем да добавим и допълнителни данни.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря за изчерпателната информация, която ни предоставихте.
Колеги, някои въпроси? Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря. Аз мисля, че информацията беше изчерпателна. Можем и повече да дискутираме в детайли. Но конкретно по приложението на тази политика в България аз не разбирам, но бих искал да си уточня какъв е смисълът от тази точка първа на заседанието на нашата комисия и защо Министерският съвет сега внася тази препоръка.
Доколкото Съветът на Европейския съюз е приел тази препоръка през 2013 г., Европейският парламент – също, политиката е заложена и в бюджета, не знам защо през 2015 г. ние се занимаваме с този въпрос. Може би аз не разбирам. Ако може да обясните.
Иначе, разбира се, принципно едва ли нашата комисия би имала нещо против. Но каква е причината към днешна дата да занимавате комисиите на Народното събрание с този въпрос? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря. Ако позволите, да отговоря.
Не съм убедена, че мога напълно да разбера Вашия въпрос, тъй като самият акт за приемане на препоръка е част от законодателната инициатива на Народното събрание. А текстът, който ние сме цитирали, е по отношение на Рамковата позиция на България в изпълнение на препоръката и доклада, който е отчетен към втория преглед, който е отправен към комисията. Това е датата 30 април 2015 г. Тоест ние даваме актуални данни по отношение на Рамковата позиция в изпълнение на младежката гаранция.
Това, което бих искала по-скоро да коментирам, е прегледът на изпълнението, а не доколко позицията на Министерството на труда и социалната политика противоречи на становището на Комисията дали трябва да бъде приета от парламента препоръката на Съвета.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние не сме имали такава програма. Затова се тръгва в тази посока. Има думата Георг Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви. От друга страна, аз се радвам, че вече е поставена темата за младежката гаранция, тъй като това е една от много ползотворните програми, които касаят директно заетостта на младите хора.
Както знаете, може би младежката гаранция се превърна в една от много противоречивите програми, тъй като ножицата между държавите се отвори много сериозно и дебатът беше подновен наскоро. Знаете, че в скандинавските държави например около 60 процента от младите хора са намерили работа по младежката гаранция и вследствие на нея, а в други държави като във Франция например няма нито един човек, който се е възползвал пълноценно от нея.
Така че говорейки за отчетност на резултати и за съставяне на стратегия как ще работим ние с младежката гаранция, каква е визията на Министерството на труда и социалната политика в тази насока? Имаме ли вече някакъв план, който ще следвате и който ще изпълняваме? Въобще каква е цялостната концепция? Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря. За нас също е изключително важна оценката на парламента по отношение на политиката, която провежда Министерството на труда и социалната политика. Наистина факт е, че гаранцията и Съветът на Европа я е приел преди две години. Може би това е причината, независимо че е минал близо двегодишен период, това отново да се постави като тема пред Народното събрание в България.
Разбира се, че Министерството на труда и социалната политика има план, който е приет преди две години в изпълнение на младежката гаранция от Министерския съвет, одобрен е от Европейската комисия, тъй като знаете, че за част от ангажиментите наистина се получават и средства от Европейския социален фонд.
По отношение на равнищата на безработица, особено през последната една година има наистина спад на нивата. Мога да ви цитирам конкретни цифри. Направили сме обобщена информация от гледна точка на цялостното влияние върху пазара на труда. Благодарение на усилията на Министерството на труда и социалната политика с насочване на средства от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и на националния бюджет средно годишно около 2 пункта се задържа безработицата вследствие на тези програми.
Голяма част от ефекта на програмите може да се проследи шест или дванадесет месеца след приключването на тези мерки.
Част от ангажиментите от гледна точка на устойчива заетост, която като предпоставки се опитваме да създадем, наистина ще даде резултати през следващата година, защото част от новия програмен период стартира в началото на тази година.
Една от най-търсените и най-ефективни мерки е възможността да дадем първоначален старт на младите хора, които нямат натрупан професионален опит в специалността, която са завършили чрез стажуване и чиракуване. Това бяха едни от първите мерки с европейски средства, които вече стартираха. В момента около 350 работодатели са приели стажанти в собствените си предприятия. Мярката е изцяло насочена към реален сектор с възможности за устойчива заетост, която може да бъде предоставена на младите хора.
Подобни мерки, които се изпълняват по линия на националния план, стажантските програми, които са предимно в администрацията „старт в кариерата” или програма от предишния програмен период дават резултати. Около 40 процента от младите хора остават да работят след това при същия работодател. Така че това е един от най-търсените ефекти от мерките, които предлагаме, тъй като те не само създават умения и допълнителна възможност за младите хора за по-трайна реализация, а наистина създават предпоставки работодателите да искат да приемат млади хора, защото това е една от трудностите.
Доста целенасочени усилия полага Министерството на труда и социалната политика и по отношение на младите хора, които са извън образователната система и извън заетост. През тази година стартира съвместно с общините инициатива за насърчаване на младите хора. В различните общински администрации бяха назначени така наречените младежки медиатори, тоест млади хора, които на местно ниво ще могат да активизират младите хора, да ги убедят. Защото големият проблем у тези млади хора е не само ,че те не учат и не искат да учат, но те въобще нямат никакво желание да работят. Тоест задачата ни е доста предизвикателна от гледна точка на създаването въобще на ценност за заетост, знание и реализация и въобще мисъл за бъдещето.
Преди около седмица, на 16 юни, стартира една от схемите по оперативната програма, в която сме отделили 26 млн. лв., където даваме възможност отново на местно ниво, общини и работодатели, неправителствен сектор, професионални центрове, трудови посредници да намерят най-верния начин как тези млади хора да бъдат мотивирани, като съответно сме предприели доста мерки по отношение на различни комуникационни канали и кампании, така че да привлечем младите хора през регистрацията им в бюрата по труда да могат да минат през професионална квалификация, ключови компетентности и, разбира се, активно търсене на работа и предлагане на работни места.
Темата е наистина дълга. Предполагам, че ще представлява интерес за вас. На разположение сме, ако имате конкретни въпроси, на някои от следващите заседания да направим целенасочен доклад по темата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Надявам се, че отговорът Ви удовлетворява.
Имате ли други въпроси, колеги? Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин председател, разбира се, темата е важна. Аз даже смятам, че в някакъв момент може би трябва специално да поканим отново представители на Министерството на труда и социалната политика, за да може да коментираме в детайли прилагането и резултатите от плана. Защото имам чувството,че сега смесваме две теми.
Все пак искам да кажа, че така, както е предложена точката в дневния ред, тя е позиция относно предложението за препоръка на Съвета, тема, отдавна затворена и в България, бих казал. Защото ние плана за младежката гаранция сме го приели още през декември 2013 г. Аз наистина не разбирам какво обсъждаме днес от гледна точка на предложението за препоръка на Съвета.
Иначе, що се отнася до самата политика и прилагането на тази политика, аз благодаря за информацията. Сигурно и повече неща можете да ни представите в някакъв момент. Това представлява голям интерес за нас, ключова политика е младежката заетост.
Но отново се питам дали да не поискаме експертите да проверят още веднъж какво всъщност приемаме в момента по точка първа. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Ламбев.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Точка 21 от Годишната работна програма на Народното събрание е гласувана от пленарната зала. Има решение за приемането й. Включена е, защото има развитие по нея. И от 2013 и 2014 г., двете поредни години, в които не е имало програма, тя е останала. Ние сме отбелязали в доклада си,че тази препоръка вече е станала факт. Но проследяваме актуалното развитие, нищо повече.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз не знам дали като реплика да го кажа. Ние проследяваме. Но така, както е формулирано, ние не проследяваме актуалното развитие. Понеже има точка в плана, нищо, че е минало вече всичко, ние все пак да си го приемем – така ми звучи. Може би не съм прав.
Аз нямам против да го подкрепя, но при положение, че въпросът е затворен, бихме могли да формулираме точка – приемане на доклад или информация и т.н. Но само защото има една точка, изостанала от дневния ред по европейските въпроси, да я приемаме сега, не знам дали е логично. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Само по отношение на развитието на програмата има 30 пъти увеличение на предвидените плащания по програмата – от 1 на 30 процента. Само един милиард има за 2015 г. Така че развитието по програмата тече и то е съществено – тридесеткратно увеличение. Мисля, че е навреме включена тази точка в дневния ред.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Наистина не е приключило и целта е да се засили, да се фокусира, наистина да се случва нещо по-сериозно, предвид на това, че ни казаха, че две години нищо не се е случвало. Така че смятам, че това ще придаде допълнителна тежест на въпроса. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, предлагам да преминем към гласуване, защото явно говорим някак си на различни езици. Нека всеки с вота си да изрази мнението относно това дали трябва да бъде подкрепено становището на нашата комисия или не трябва.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не си водим частни разговори. Нека да преминем към гласуване. Всеки има право да подкрепи, да се въздържи или да не подкрепи този доклад.
Подлагам на гласуване доклада по Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта – т. 21 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерския съвет на 30.04.2015 г.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Ще ви помоля в един бъдещ период да отделим време в комисията, в което по-обстойно да разговаряме по тази тема. Наистина темата е много широка и всички имаме виждания за това.
Благодаря ви и очаквайте покана от нас. Желая ви хубав ден и лека работа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ, № 502-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12.06.2015 Г.
По тази точка днес при нас гости са:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – и.д. директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Росица Петкова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ
Димитър Костов – подуправител, ръководещ управление „Банков Надзор” – Българска народна банка
Атанас Иванов – съветник на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор” – Българска народна банка
Мирослава Димова – началник отдел „Правно обслужване”, Дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, управление „Банков надзор” - Българска народна банка
Боян Колев – началник отдел „Трежъри” – Комисия за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби”, дирекция „Правна” в КФН
Десислава Димитрова – главен експерт в отдел „ИППЦН”, управление „НИД” в КФН
Мирена Маринова – държавен експерт в отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна” в КФН
Добър ден на всички. Приветствам ви в нашата комисия. Някои от вас вече са идвали, други – не.
Направо нека госпожа Карина Караиванова накратко да ни запознае със законопроекта. Ние не сме водеща комисия. Повечето от хората са прочели и са се запознали като цяло с духа на законопроекта. Знаем, че материалът е доста обемист като цяло. Моля накратко да ни дадете Вашето мнение за становището по доклада, което сме направили и като цяло по духа. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА- ГАНОЗОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както виждате, доста институции бяха ангажирани при разработването на законопроекта. Всички те присъстват днес.
Нямаме коментари и забележки по доклада на комисията.
Ако ми позволите, съвсем накратко само ще маркирам основните положения в законопроекта и, разбира се, ако имате въпроси, всички ние сме на ваше разположение.
Предложеният законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници има за цел въвеждане в българското законодателство на директива 2014/59. Като орган за преструктуриране на банки е определена Българската народна банка, а Комисията за финансов надзор – като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници.
В законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането.
Законопроектът предвижда органът за преструктуриране да извършва оценка на възможностите за преструктуриране, която може да доведе до изисквания за опростяване дейността на банката или на инвестиционния посредник.
В съответствие с изискванията на директивата законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране:
- продажба на стопанска дейност;
- масови институции;
- обособяване на активи;
- споделяне на загуби.
Също в съответствие с директивата са въведени два допълнителни инструмента за преструктуриране:
Инструмент за държавна капиталова подкрепа и
Инструмент за временна държавна собственост.
Последно само маркирам създаването на фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и аналогично се предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Това е накратко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колегите на госпожа Караиванова имат ли нещо да добавят? Мисля, че тя беше изчерпателна. В нашето становище сме описали. Дискусията върви от известно време и който има желание, е имал възможност





да се запознае с всичко това. Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тъй като това все пак е един доста обемист закон и по принцип във водещата комисия предполагам, че по-детайлно е имало или ще има коментари, ние няма как да сме специалисти по всичко, моят въпрос е по-скоро има ли нещо в така разработения закон, което да надхвърля обхвата на директивата? Питам ви директно, то ще остане в протокола. Неведнъж се е случвало, когато покрай хармонизационни закони са пробутвали поправки и неща, които надхвърлят или изкривяват обхвата на съответното европейско законодателство.
Тук има ли наши национални нововъведения или просто изпълняваме ангажиментите си по въвеждането на тази директива в българското законодателство? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Господин председател, колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е в допълнение на това, с което започна колегата Вигенин.
Тъй като знаем, че европейските директиви се транспонират по начина, който съответства с нашето законодателство, въпросът ми е следният. Тук срещнах текстове, които увеличават до известна степен ролята на Министерството на финансите и по-скоро отговорът да бъде от страна на БНБ. Вие виждате ли в този законопроект някакъв текст, който по някакъв начин да наруши независимостта на Българската народна банка?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА - ГАНОЗОВА: Благодаря за въпросите.
Искам да обърна внимание. Наистина транспонира се директива, която изцяло е въведена в законопроекта. Само искам да обърна внимание, че наистина по отношение на поети ангажименти в Националната програма за реформи, която е приета на 5 май 2015 г. от Министерския съвет, се предвижда в заключителните разпоредби на законопроекта БНБ да организира извършването на преглед на качеството на активите на цялата банкова система, включително проверка на качеството и на адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обезценяване и провизиране.
От своя страна, се предвижда отново Комисията за финансов надзор да организира извършването на преглед на активи на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. Това е в съответствие с поети от нас ангажименти в Националната програма за реформи, така че това е в допълнение извън изискванията на директивата.
Господин Костов ще допълни.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Всъщност това не са неща, които излизат извън директивата, а са неща, които са необходими като допълнение, за да може да се постигне вписване на този режим за възстановяване и преструктуриране в цялото действащо законодателство. Това безспорно е едно от най-важните неща, което не е точно текст от директивата, но е изключително важно за възстановяването на доверието в банковата система.
Друг такъв пример е режимът на специален надзор, който при наличието на вече ясен режим за възстановяване и преструктуриране, разписан доста подробно, очевидно е, че трябва да се съкрати. Всъщност промените, които са там, са свързани с ограничаването на този режим за специален надзор само до ситуациите, при които дадена банка не отговаря на изискванията за наличие на условие за преструктуриране и възможности за преструктуриране, което трябва да се направи в съответствие с изискуемите правила.
В тази връзка е и този текст, който всъщност предвижда участие на Министерството на финансите, но то не е под формата на намеса в дейностите и отговорностите на Централната банка, а под формата на сътрудничество. Тъй като в процеса на преструктуриране, особено в тези ситуации, при които се стига до ефекти – преки, а по някой път индиректни фискални ефекти, самата директива предвижда възможността да бъде включено и съответното Министерство на финансите в цялостния процес на взимане на решения.
Мисля, че е съвсем оправдано. То е дадено като опция в текста на директивата, но е съвсем оправдано да предвидим такава възможност да има участие и ангажимент на Министерството на финансите, особено в ситуациите, при които има преки фискални последствия.
Мисля, че сме постигнали текст, който достатъчно ясно разписва, че става дума за тези ситуации при тези условия за съвместна работа. Тоест не е намеса, а е съвместна работа това, което е разписано.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За да обобщим и да бъдем по-конкретни, Вие нямате притеснение, че се застрашава суверенитетът на Българската народна банка или се нарушава нейната независимост?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да, накратко е това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси, коментари? – Не виждам.
Само за сведение, във водещата Комисия по бюджет и финанси този законопроект е приет единодушно, макар и след доста изчерпателен преглед.
В такъв случай, ако нямаме други въпроси, предлагам да минем към гласуване. Който е съгласен да приемем становището по законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г.,моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Уважаеми дами и господа, благодаря и на вас, че отделихте от своето време. Желая ви хубав и успешен ден. Лека работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007 – 2013 Г. (ОПОС), КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2014 – 2020 Г.
По тази точка днес тук присъстват:
Ивелина Василева – министър на околната среда и водите
Мирела Тотева – началник на кабинета на министъра на околната среда и водите
Яна Георгиева – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите
Мария Лазарова – заместник-главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите
Гергана Грозданова – началник отдел „Мониторинг” към главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” – Министерство на околната среда и водите.
Добре дошли в нашата комисия. Знам,че ви очакват и в друга комисия, така че ще се постараем да сме достатъчно оперативни, за да продължите със своята работа.
Госпожо Василева, предлагам накратко да Ви дадем думата за кратко обобщение, след което ще поговорим, ако има въпроси. Предлагам да го направим на две – първо старата програма и после да минем към новата. Ако нямате възражения, имате думата.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя на вниманието ви напредъка и текущото състояние по изпълнението на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г.
Що се отнася до оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г., към настоящия момент напредъкът, който е постигнат, е както следва.
Към момента са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 млрд. 325 млн. лв. или близо 158 процента от общия размер на средствата по програмата.
Държа да отбележа, че към настоящия момент интензивно се подписват анекси към договорите с бенефициентите с цел прецизиране на общите суми на безвъзмездното финансиране по договорите, предвид на това, че, както знаете, ДДС във водния сектор е недопустим. Това изисква промяна на бюджетите и съответно анексиране на договорите, намаляване на процента безвъзмездно финансиране.
Също така във фазата на провеждане на обществено поръчки и възлагане на дейностите са реализирани икономии, приспадат се и финансови корекции.
Така че към момента, когато финализира този процес, ще стане ясна актуализираната сума и съответно процентът на договореност по оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
Плащанията към бенефициентите са в размер на 2 млрд. 939 млн. лв., което съставлява 87,5 процента от общия ресурс на програмата. В тази сума се включват и извършените авансови плащания по сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Изплатените суми от месец ноември 2014 г., когато беше възстановено плащането от Европейската комисия към страната ни, възлизат на 631 млн. лв., като от януари 2015 г. до момента плащанията към бенефициентите са в размер на 288 млн. лв.
Общият размер на бенефицираните разходи на бенефициентите възлиза на 1 млрд. и 921 млн. лв., а бенефицираните от 1 януари 2015 г. досега възлизат на 210 млн. лв.
Към момента общата стойност на сертифицираните пред Европейската комисия разходи възлизат на 1 млрд. 485 млн. лв. европейско финансниране или 54,4 процента от бюджета на програмата.
От началото на 2015 г. до момента Европейската комисия възстанови на оперативна програма „Околна среда” общо 582 млн. лв. от фондовете на Европейския съюз.
По отношение на конкретното физическо изпълнение на напредъка по приоритетните оси на оперативната програма. Оперативната програма, както знаете, има четири приоритетни оси.
По първата приоритетна ос „Води”, където разполагаме с най-висок процент от ресурса на програмата – 73 процента, в процес на изпълнение са 128 договора и заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стойност 3 млрд. 831 млн. лв. Успешно са изпълнени 107 проекта. Четиринадесет проекта са с оттеглено финансиране.
Физическият напредък по отношение на сектор „Води” от 1 януари 2015 г. досега е както следва:
Изградена и реконструирана ВиК мрежа, приблизително 160 км новоизградена и реконструирана ВиК мрежа;
Изградени и реконструирани пречиствателни станции за отпадъчни води от началото на годината до момента – 11 броя пречиствателни съоръжения са въведени в експлоатация. Това са пречиствателните станции в Бяла Слатина, Свиленград, Момчилград, Трявна, Габрово, Варна, Поморие, Кубрат, Мездра, Луковит и Панагюрище.
По отношение на мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух всички дейности са изпълнени и са доставени всички превозни средства, които бяха част от програмата, изменена в края на 2012 г.
Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”. Общият размер на договорените средства по приоритетната ос до средата на месец юни е 842 млн. лв. Успешно са изпълнени 24 проекта за техническа помощ. В процес на изпълнение са 25 договора на стойност 831 млн. лв. От тях четири договора за техническа помощ и 20 договора за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, както и един договор с предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда с цел изпълнение на дейности по закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания.
Физическият напредък от началото на годината досега е, както следва:
Завършени са пет регионални депа на регионите Добрич, Малко Търново, Бургас, Габрово и Видин.
По приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”. До средата на месеца общите договорени средства по приоритетната ос са в размер а 291 млн. лв. В процес на изпълнение са 61 договора и заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Успешно изпълнени са 18 проекта.
И съответно по приоритетна ос 4 – „Техническа помощ” към средата на годината общият размер на договорените средства са в размер на 121 млн. лв. В процес на изпълнение са 20 проекта.
Общият напредък по физически показатели за сектор „Води” – нови и рехабилитирани пречиствателни станции за отпадни води.Общо 35 броя са изградени до момента от 58 заложени проекти по програмата.
Населението, което се обслужва от новоизградени и рехабилитирани пречиствателни станции е 255 хил. еквивалент/жители. Населението, което е присъединено към ВиК мрежа, съответно рехабилитарана и разширена, е 466 хил. еквивалент/жители.
В сектор „Отпадъци” от 20 регионални депа към момента са напълно завършени 7. Населението, което се обслужва от регионалните системи за управление на отпадъците, е 2 млн.и 73 хил. жители при заложена ценова стойност по програмата 3 млн. и900 хил. жители.
По отношение на индикаторите в сектор „Биоразнообразие” са картирани 288 броя зони от мрежата на тура, разработени планове за управление на защитени територии и защитени зони от мрежата на тура 32 броя и съответно 100 процента изпълнение на видовете и местообитанията с определени оценки за природозащитен статус.
До момента верифицираните разходи са 1 млрд.и 921 млн. лв., като в процес на верификация се намират още около 200 млн. лв., представени от бенефициентите. Интензивно върви процесът, тъй като сме на финала на програмата. И предвид добрата координация, която беше постигната, и мобилизацията на усилията и на бенефициентите, и на екипа на програмата смятам, че заложихме едно добро темпо, което се надяваме да доведе до добри резултати на края на програмата в края на сроковете за допустимост по програмата.
По настоящия момент са идентифицирани проекти с рискови компоненти, за изпълнението на които трябва да бъдат положени максимални усилия. Проектите са в сектор „Води” – 11 на брой, съответно три в сектор „Отпадъци”. За ускоряване на физическото изпълнение те са поставени в специален режим на наблюдение. Той включва по-често докладване, провеждане на срещи с всички заинтересовани страни и се оказва методическа помощ на общините, за да се ускорят дейностите по проектите.
Както споменах, пълната мобилизация е свързана с интензивно взаимодействие с общините. Знаете, че бяхме изправени пред сериозното предизвикателство, свързано с промяната на третирането на ДДС, което беше определено като недопустим разход по програмата, но и законодателните промени и добрата работа с общините доведе до справяне със забавянията, които произтичат от това.
Други трудности в хода на програмата безспорно са спирането, както и обжалвания на някои процедури, свързани с актове, издавани в публичното законодателство – Закон за обществените поръчки.
Друг проблем, с който общините се срещат, е трудността при осигуряването на достатъчно финансови ресурси за мостово финансиране, осигуряване на оборотни средства, но заедно с тях с инструментариума, който е наличен и чрез Министерството на финансите – така нареченото ДДС6, се преодоляват тези трудности, за да можем в максимална степен да оползотворим финансирането, което е налично.
Продължаваме, както казах, с актуализиране на бюджетите, на практика проследяване на изпълнението на рисковите проекти, иницииране на действия за прехвърляне на рискови компоненти от някои от проектите, които не могат да бъдат изпълнени през стария програмен период чрез фазиране в новия програмен период, актуализиране и опростяване на системите за управление и контрол и процедурния наръчник за управление на програмата.
Това е съвсем накратко. Ако имате конкретни въпроси, сме на разположение да отговорим – както аз, така и моят екип.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо, искам да Ви поздравя за обстойния анализ и за това, че виждам, че в доклада наистина сте наблегнали на индикаторите, което е една молба, която отправям към всички програми. Виждам, че това наистина е намерило място тук, което ме удовлетворява до голяма степен. Наистина ефектите и това, което чувам по тази програма от Вас, е доста по-успокоително от това, което се чува в пространството.
Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър! На мене ми е изключително трудно да направя следващото си изказване, защото ще трябва да обезпокоя господин председателя. Освен това Ви познавам като човек, който като влезе в община Бургас, направи това, че сега Бургас е отличник в усвояване на европейските фондове. Това направихте със създадената организация. И съм сигурен, че сега като ви сложиха на този бавен огън в това министерство, не спите спокойно.
Господин Танчев, идвам от Комисията по земеделието и храните, където се разглеждат въпроси, пряко касаещи опазването на околната среда. И на мене ми е много болно, когато в доклада чета, че има 52 процента изплатени средства на деветата година от започване на програмата. Ние имаме наистина един голям проблем там, той е национален, той не е в министерството. Защото тези програми не се спираха за това, че министерството върши лошо работата, а програмата беше спряна заради крупни нарушения по места.
Това, което имаме и което предстои да стане по тази програма, наистина е много неприятно. По мои най-скромни предположения около 500 млн. лв. трябва да бъдат усвоени по тази програма.
Оставям настрана това, че към настоящия момент държавният бюджет е инвестирал огромни средства в програмата и ще трябва да се надяваме да ги получим от Европейската комисия обратно. Мисля, че в Европейската комисия ще намерим достатъчно разбиране, за да прехвърлят обектите и да можем да ги изпълним в следващия програмен период. Ние имаме 25 депа за отпадъци, а според този доклад имаме само 7 завършени. И това е голям успех. Защото в началото на годината, когато застъпи това ръководство, имаше само едно депо завършено. Сега са седем от 25. Същото е положението и с пречиствателните станции.
Аз се изказвам така критично, а не бива да го правя, защото госпожа Василева е от Бургас и би трябвало да си мълча. Но аз го правя, защото смятам, че тя сама с нейните усилия и с нейния екип няма да може да се справи, ако наистина не си запретнат ръкавите всички институции. Защото във всички случаи има и законодателни пречки, които не са били преодолени в предния период и нямаме никаква гаранция, че в следващия период и след една година няма да имаме същия проблем.
А проблемът с опазване на околната среда е най-важният за нашата страна.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моля Ви, по-конкретно към въпроса.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Конкретният ми въпрос към госпожа Василева е: Дали смятате, че има нужда от образуване на съвместна група, може би с подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която да формулира и да изготви предложение за изменение в законодателството, с оглед да се изясни усвояването на средствата по една такава сложна програма? Тя е най-сложната програма от всички. Дали има нужда от – такава практика има в Комисията по земеделието и храните, за сформиране на такова работно тяло, което да предложи законодателни мерки, за да се промени съществуващото положение? Иначе то няма да се промени.
Аз го повтарям в момента. Европейската комисия е изплатила 52 процента от средствата на деветата година.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров, за въпроса. До голяма степен и Вие не ме разбрахте. Не беше това духът. Имах предвид, че наистина изглеждаше ужасяващо, но има някакви наченки да се оправят нещата. И това е духът, в който направих изказването си.
Що се отнася до законодателни инициативи, на 1 юли, когато е следващото ни заседание - другата сряда, ще гледаме предварителния вариант на законопроекта за управление на средствата от Европейския съюз. Така че там ще търсим тези отговори. Ако имате някаква визия, там трябва да бъдат вашите предложения.
Сега предоставям възможността на госпожа Василева да вземе отношение.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател! Благодаря за коментарите, за доброто отношение, което демонстрирахте, както и за предложенията.
Преди всичко искам да конкретизирам и да ви коригирам. Защото става въпрос за ресурс в размер на 2 млрд. и 939 млн. лв., което съставлява 87,5 процента от ресурса на програмата, изплатени към бенефициентите средства от оперативната програма към бенефициентите.
Към момента общият размер на верифицираните разходи възлиза на 57,2 процента от бюджета на програмата – това са 1 млрд. 921 млн. лв., а сертифицираните пред Европейската комисия възлизат на 1 млрд.и 485 млн. лв. или 54,4 процента от програмата. Тоест това са числата, които цитирах току-що.
Благодаря за загрижеността, която проявявате. Аз мисля, че част от тези притеснения, които изразявате, са свързани с факта, че както и Вие сам споменахте, може би това е най-тежката програма, защото е обвързана с много мащабни проекти, изпълнявани от общините, свързана е със сложни процедури, със съблюдаване на законодателни изисквания, за което благодаря и правя предложението да взаимодействаме с комисията в случай на нужда от промяна на законодателството. Така че разчитам на това народните представители да подкрепят изпълнението на програмата със законодателни инициативи.
Що се отнася до опростяването на процедурите, аз мисля, че Законът за управление на евросредствата е този инструмент, този законодателен акт, който наистина ще сложи една рамка, която ще даде възможност за прилагането на по-опростени процедури и правила през новия програмен период. Разбира се, електронната обработка на документацията, усъвършенстването на законодателството, свързано с обществените поръчки са други стъпки, които се надявам да допринесат до по-бързото изпълнение на програмата.
Все пак мисля, че не трябва да се пренебрегва фактът, че тази програма беше спряна в продължение на една година от Европейската комисия и мисля, че това, което беше направено през последните месеци, наистина е сериозна стъпка напред. Както казах, амбицията и на екипа, и на бенефициентите е да се приключат максимално бързо и успешно проектите.
Към ноември месец миналата година сертифицираните разходи възлизаха на 800 млн. лв., тоест ръстът е почти двоен в рамките на шест месеца.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надявам се да сте доволни от отговора на госпожа Василева. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Благодарим за така предоставената информация. Разбираме, че ако тя беше прекалено детайлна, в какъвто вид ние бихме искали да я получим, трябваше да стоим тук с дни, тъй като по всеки един въпрос и по всяка приоритетна ос има достатъчно въпроси, които може да се зададат.
В тази връзка аз искам да Ви задам един въпрос, който касае приоритетна ос 3. Надявам се да можете да ми отговорите в детайли. Имал съм възможност да наблюдавам някои от процесите, които вървят там. Дадена е информация, но моето лично мнение е, че в минали периоди между Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните имаше доста трудна комуникация, особено свързана със съответната йерархична зависимост на природните паркове - говоря за тези процедури, които касаят природните и националните паркове, - която до голяма степен забавяше самото провеждане на процедури, избора на изпълнители и последвало верифициране на изразходвани средства. Тъй като самата Изпълнителна агенция по горите, която е в най-високата степен на йерархия по отношение на тези паркове, трудно си осигуряваше средства за възстановяване на направените разходи. До голяма степен това нещо застрашаваше изпълнението на проектите.
Тук не виждам посочени детайлно някои проекти, които засягат някои от природните паркове, примерно Странджа, Шумен. Какво се случва там? Имаше и други паркове, които бяха започнали такива процедури, но поради липса на средства от Изпълнителната агенция по горите не можеха да стартират процедура. Не знам какво се случва там и има ли опасност от неусвояване докрай на средствата, които са договорени тук, посочени във Вашия отчет. Благодаря.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Да, действително не е в такива детайли представената информация, но ние имаме пълната готовност да ви предоставим детайлна информация за всеки един от проектите, за които проявявате интерес.
Общият ми коментар. Да, действително част от проектите по приоритетна ос 3 се изпълняват от природните паркове, като всяка една бюджетна организация, предвид ограниченията в бюджета. Те също имаха проблеми по осигуряването на предфинансиране на дейностите. Затова още в края на миналата година подпомогнахме колегите и аз съответно. Чрез Министерството на земеделието и храните беше инициирана процедура, която минава със съгласуване и валидиране през Министерството на околната среда и водите, през управляващия орган да се ползва механизма, така нареченото ДДС6. Това е механизъм, осигуряван от Министерството на финансите, за авансово осигуряване на средства, за да могат да се разплащат дейностите и съответно да се верифицират и възстановяват от управляващия орган.
Що се отнася до това докъде са стигнали в изпълнението на дейностите, както споменах, в момента тече процесът по актуализиране на договорите за безвъзмездна финансова помощ и прецизиране на стойността на безвъзмездната финансова помощ. В някои случаи това е свързано и с невъзможност да бъдат изпълнени дейности в рамките на срока за допустимост.
Така че всеки един от бенефициентите е получил писмо с указанията управляващият орган да направи преглед на графика за изпълнение и възможността да финализира дейностите в рамките на сроковете за допустимост. На базата на това се анексират и договорите за безвъзмездна финансова помощ.
Конкретно за Странджа мисля, че има дейности, които няма да могат да бъдат изпълнени в този програмен период. За шуменското плато мисля, че също има такива дейности, които просто поради забавяне възможност да се изпълнят има случаи, в които дълго време са били предмет на обжалване на обществени поръчки. Това стеснява сроковете за изпълнение до края на октомври тази година и всъщност невъзможност за изпълнение на дейностите. Така че, както казах, в момента се актуализират бюджетите и договорите с бенефициентите. Иначе, ако имате необходимост, можем да предоставим конкретна информация за конкретни проекти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, все пак наистина има причини за притеснение. Вие сте написали числата, за които споменахте, за верифицираните разходи. Амбицията, както казвате, е да бъдат за още 28 процента от бюджета на програмата верифицирани до края на годината. Доста амбициозно е това и ви пожелавам да успеете. Но, както отбелязвате, много зависи от това бенефициентите как ще се справят с изпълнението на ангажимента. Може да се окаже, че това число ще бъде недостижимо. Но пак казвам, пожелавам ви да успеете.
Исках да питам дали е правен някакъв анализ – може би още е рано – за тези проекти, които няма да могат да бъдат финансирани в рамките на този програмен период, колко от тях биха били недопустими за финансиране по приоритетите за следващия период? Защото все пак едно сериозно презастраховане имаше по тази програма. Очевидно една голяма част от проектите явно няма да могат да бъдат реализирани. Допускам, че част от тях изобщо ще загубят възможността да кандидатстват и за следващия програмен период.
Ако не сте правили такъв анализ, може би е хубаво да имаме и това в някакъв период, може би във втората половина на годината.
Иначе конкретно бих искал да попитам по отношение на индикаторите и заложените цели в сектор „Отпадъци”. Виждам, че при заложена целева стойност близо 4 млн. жители, които да бъдат обслужвани от регионални системи за управление на отпадъците, към момента са обхванати 2 млн., тоест половината. Как оценявате възможността все пак да бъде достигнат или поне доближен този индикатор 4 млн. и защо се явява тази голяма разлика? Как оценявате вие работата – специално нереалистично заложен индикатор или забавени проекти? Виждам, че от 20 седем са реализирани, но останалите 13 дали ще стигнат до тези 4 млн.?
Просто по този въпрос ако може да кажете няколко думи. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Вигенин, за въпросите, които отправихте.
Както споменах, идентифицирани са рискови проекти по оперативната програма. В сектор „Води” това са 11 проекта; в сектор „Отпадъци” – 3 проекта – Ямбол, Бяла, Русенско и Разлог, като те са на специален режим на наблюдение и работа с бенефициентите за изпълнението на тези проекти. Когато говорим за рискови проекти, по-скоро ние говорим за рискови компоненти.
Що се отнася до въпроса Ви доколко и дали е възможно фазирането им, прехвърлянето на компоненти от тези проекти в следващия програмен период, това е договорено в рамките на преговорите с Европейската комисия. ние имаме възможност и право да прехвърлим, тоест да фазираме компоненти и части от проектите, които са допустими по смисъла на новата програма.
В този смисъл в сектор „Води”, следвайки указанията на Европейската комисия за това какви са приложимите критерии за фазирането, както и механизмите за това, ние вече започнахме работа и колегите работят по анализа.
Един пример ще ви дам. Големият проект във Враца, който включва рехабилитация на пречиствателното съоръжение, разширение и модернизация на ВиК мрежата, изграждане на централния водопровод Среченска бара. По централния водопровод все още не са стартирали дейностите, не са финализирани процедурите, свързани с чисто законовото уреждане на статута на земята, процедирането по смисъла на Закона за устройство на територията, по смисъла на публичното законодателство. Тоест, това е компонент, който е видно, че трябва да бъде прехвърлен в новия програмен период. Но това е допустимо и ще стане в режим на комуникация с Европейската комисия, когато колегите са готови с анализа.
Възможно е и някои от проектите да изпаднат от категорията рискови, нещо, което всички си пожелаваме.
Що се отнася до сектор „Отпадъци”, там се надяваме да приключат навреме поне основните компоненти. Защото знаете, че през новия програмен период не са допустими дейности, свързани с изграждането на депа. В този смисъл, ако някой от рисковите проекти не може да бъде довършен, то не може да бъде ползван ресурс от новата програма, за да се прехвърлят.
Така че целта е наистина да се ускорят работите. Да, безспорно това е заложеният индикатор за броя на населението, което е краен бенефициент на проектите в сектор „Отпадъци”. Предвидено е изграждането на 20 регионални системи по приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, от които седем, както цитирахме, вече са финализирани. Очакваме приключването и на другите.
Забавени са и рискови, тези в Ямбол, Бяла, Русенско и Разлог. Надяваме се, че ще се мобилизират в максимална степен общините, за да приключат навреме. Иначе индикаторите са на база на броя население в съответните региони. Регионите обхващат няколко общини в голяма част от случаите. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, заповядайте. само искам един анонс да направя, че съм поел ангажимент да освободим госпожа Василева до 17 часа, предвид на нейни други ангажименти. Не очаквах, че чак толкова ще продължим.
Имам едно предложение. Предвид на това, че и за другия програмен период трябва да ни направи представянето и имаме право на въпроси и да се получи дискусия, възразявате ли да го направим в друг ден? Един вид днешното изслушване да е само за сегашния програмен период? Съгласни ли сте? Благодаря ви предварително.
Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо министър, уважаеми екип на управляващия орган! Аз ще се въздържа от оценки и коментари, защото изпълнението на програмата е въпрос на национален интерес. Също като вас се надявам на стичането на най-добрите сценарии, писани тук.
Имам два съвсем коректни въпроса, тоест такива, на които наистина не знам отговора, свързани с приоритетна ос 1.
Първо, в информацията, която сте ни изпратили предварително – благодаря за нея, се споменава за 14 проекта, които са с оттеглено финансиране на стойност 29 млн.и 930 хил. лв. по 2.1. Моля за пояснение какво влагате в термина „оттеглено финансиране” и какво е предприето за приключването на тези проекти, защото те ангажират почти 30 млн. лв. в сектора „Води”, където има най-голям процент наддоговаряне?
И вторият ми въпрос е: ако може да ми предоставите информация колко от общините бенефициенти по приоритетна ос 1 са успели да сключат договори с ВиК оператор за прехвърляне или предоставяне на експлоатацията на активите, построени със средства по Оперативна програма „Околна среда”? Питането е в две посоки – естествено изпълнение на целите на водната реформа, но, разбира се, е свързано и с ДДС и неговата допустимост по ОПОС.
Защото ако има влезли в сила договори, разбира се, тогава трудностите, които сте описали в пето римско и всички анекси, които се правят, и преизчисления са напълно резонни. Но ако има все още несключени договори и липсват такива, какво предприемате? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също имам нещо подобно, затова ще задам и моя въпрос, за да може и на двата да отговорите. Предвид на това ,че наистина в новия програмен период бенефициенти по водните цикли вече ще са ВиК, а не общините, това, което е господин Анастасов споменава, каква е вашата готовност за това нещо? И ще има ли някои, които ще останат заварено положение? Ще има ли такива, където общините ще останат в този transition period все още да са бенефициенти по проектите?
Имам още един въпрос, но ще го задам, след като отговорите на тези.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите. Ще отговоря по реда на зададените въпроси.
Що се отнася до цитираните проекти с оттеглено финансиране, това са проектите, които бяха оттеглени през 2010 г. с решение ДДС2 на ръководителя на управляващия орган след първото спиране на оперативната програма. Спомняте си, че Европейската комисия силно възрази срещу първите процедури, които бяха обявени за покани за проектни предложения, съответно подписани договори за безвъзмездно финансиране, предвид на това, че не бяха съблюдавани критериите, произтичащи от директивата за градски отпадъчни води и съответно икономическата ефективност на предложените проекти. Беше направен скрининг с помощта на Европейската комисия и беше оттеглено финансирането от тези договори. Това е за цитираните договори.
Що се отнася до прехвърлянето на ВиК операторите на експлоатацията на изградените съоръжения, това е сериозно предизвикателство. Защото има случаи, при които се забавя сериозно този процес. За целта търсим съдействие и сме сезирали колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които изпратиха указания към ВиК операторите. Защото те в ролята си на асоциирани партньори по проектите, които се изпълняват по първия програмен период и съгласно задълженията си, произтичащи от Закона за водите, имат ангажимента да се погрижат за експлоатацията на ВиК съоръженията. Но това е процес, който се движи бавно. Поради тази причина помолихме колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ускорят този процес. Защото факт е, че след изграждането на тези съоръжения те трябва да бъдат поети за експлоатация от съответния оператор.
Както споменахте, това е част и от стъпките, които са заложени във ВиК реформата, която трябва да бъде съблюдавана с изпълнението на новата оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
Да, разработихме решения, които да осигуряват плавния преход между старата и новата оперативна програма – тук вече отговарям на господин Танчев. Защото тези механизми дават възможност в хода на реализация на реформата, в хода на прилагането на основните принципи и процедури, които са изискуеми, съгласно Стратегията за развитие и управление на ВиК сектора, ще можем да продължим да изпълняваме проекти, за които ще бъдат приложими правилата, които бяха валидни през стария програмен период. Тоест договорихме с Европейската комисия така наречените ранни проекти, които ще могат да бъдат изпълнявани, след като бъде обявена поканата за проектни предложения и бъдат стартирани дейностите по новата оперативна програма.
Ресурсът ще бъде от порядъка на 400 млн. лв., който ще бъде наличен за изпълнението на тези ранни проекти. В тях се включват четирите големи проекти, които бяха подготвени през стария програмен период – Пловдив, Добрич, Асеновград и Плевен, както и още пет проекта ,които отговарят на принципите на реформата – една обособена територия, един консолидиран ВиК оператор, голяма агломерация на 10 хиляди/еквивалент жители и необходимост от привеждане в съответствие с екологичното законодателство, там, където няма пречиствателни съоръжения и има необходимост от свързване на населението към пречистване.
Това ще бъдат ранните проекти, които ще могат да бъдат реализирани, докато се подготвят регионалните прединвестиционни проучвания, изискуеми, съгласно ВиК реформата. Те ще бъдат подготвени от ведомството, което отговаря за политиката във ВиК сектора, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това ще бъде първата покана, която ще отправим към бенефициент. Ние ще предоставим финансова подкрепа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да подготви регионалните прединвестиционни проучвания. Те ще бъдат пък базата на последващите проекти, които ще се изпълняват по оперативната програма.
Но, както казах, възможността да бъдат изпълнявани тези ранни проекти ни дава шанс за плавния преход. Към този ресурс от 400 млн. лв. добавяме още 10 процента от ресурса по приоритетната ос, който може да служи за фазиране на проекти от стария програмен период.
Така че това са възможностите, които бяха договорени във фазата на преговорите, които проведохме с Европейската комисия. благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С една дума, тези, които ги казахте, ще са нещо като пилотни в transition между двата планови периода.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да. При тях общините ще бъдат бенефициенти.
Тук искам да спомена, че регионалният проект за Смолян ще бъде пилотен, в смисъла на приложимите принципи за новите проекти защото при регионалния проект за Смолян 2014 г. е подготвено пилотно прединвестиционно проучване. Тоест вече първата стъпка е предприета с финансиране от оперативната програма, което ще предоставим отново на колегите от МРРБ, ще бъде допълнено това прединвестиционно проучване и със Смолян всъщност ще започне новият подход, при който ВиК операторите ще бъдат бенефициенти. но ранните проекти, които цитирах, четирите големи проекта плюс петте други, които са на обща стойност 100 млн. лв., ще бъдат изпълнявани по правилата, които бяха приложими през стария програмен период, тоест бенефициенти ще бъдат общините.
ИВАН В. ИВАНОВ: След като Ви слушах, както и грубите сметки, които са направени, на практика четирите големи проекта, евентуално тези, които ще бъдат фазирани - да се надявам, че всичко ще приключи нормално и през месец октомври те ще влязат в допустимите разходи за втория програмен период, - няма ли опасност тези 400 млн. лв. да бъдат изчерпани именно то тези четири големи проекта, които се чакаха и средствата по фазираните да изчерпат тази сума от 400 млн. лв., която Вие споменахте?
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз, когато говоря за фазираните проекти, имам предвид, че те са извън тази сума, която цитирах. Всъщност имаме възможност да фазираме до 10 процента от ресурса на приоритетната ос. Това е отделно упражнение, така да се каже. Иначе, когато говорим за големите проекти, за тях стойностите са ясни. Голяма част от дейностите вече са прецизирани като финансов ресурс от гледна точка на това ,че са проведени обществени поръчки, тоест, знае се каква е стойността на инвестицията. И нашата цел е това да бъде първият етап от изпълнението на програмата – изпълнението на тези ранни проекти, четирите големи плюс другите пет, които са във висока степен на зрялост, технически подготвени и са потвърдени от ДЖАСПЪРС ,защото ДЖАСПЪРС ще направят преглед на тези пет допълнителни проекти към четирите големи. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Последен въпрос, преди да ви пожелая лека работа. Сметната палата ни предостави един одитен доклад за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2013 г. за извършен одит за съответствие на системите за верификация и сертификация на разходите по приоритетна ос 1 на оперативната програма, който е приет на 4 април 2015 г. Сред констатираните нередности прави впечатление, че информацията в ИСУН не е въвеждана в установения срок, не е спазван принципът на текущо начисляване, документите не са съгласувани със съответните длъжностни лица в организацията и съответно не са въведени в деловодната система на министерството.
Ще Ви помоля за много кратък коментар по гореизложеното и във връзка със стремежа на ИСУН да играе основна роля при подаването на проектни предложения и доколко е по силите на управляващите органи да се случва безпроблемно и да се администрира процесът, предвид на това, че в някои оперативни програми вече минаваме почти изцяло, базирайки се на системата на ИСУН. Дали при вас сте взели нужните мерки да няма тези нередности? Благодаря ви.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: ИСУН е система, която цели да подпомогне процеса за управление на еврофондовете и на програмите. Всъщност в новият програмен период изцяло е обновен ИСУН и модернизацията, усъвършенстването на ИСУН се базира точно на научените уроци и на идентифицираните слабости в предходния програмен период. Иначе нашите усилия са насочени към подобряване на системите за управление и контрол. Имаме вече изготвен процедурен наръчник, акредитация на системите за управление и контрол и принципно Националната система за управление на евросредствата, в това число управляващите органи, централното координационно звено, сертифициращият и одитиращият орган мисля, че могат да надграждат на базата на придобития опит и научените уроци. И част от това надграждане се състои в опростяването на процедурите, подобряването на начина, по който се управляват процесите и се отчитат дейностите.
Така че, както споменах, и електронизацията е много съществен елемент от принципите, които ще бъдат следвани през новия програмен период. Надявам се всичко да бъде отчетено. Иначе и ние разполагаме със самия доклад и съответно предприемаме мерки и действия да подобряваме системите си на базата на препоръките от Сметната палата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, още веднъж, госпожо Василева. Не виждам повече въпроси. Часът е пет без две минути. Пожелавам Ви хубав ден. И ще получите писъмце кога е възможно в следващите няколко седмици да поговорим и за новия програмен период.
Благодаря Ви още веднъж. Желая Ви лека работа и хубав ден.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предвид предстоящия първи мониторингов комитет на 3 юли мисля, че ще имаме основание да си разкажем новостите. Благодаря ви много за вниманието.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Към тази точка имам няколко съобщения да направя към вас.
Първото е покана за изложба за превенция против наркотиците, която ще се проведе утре в 11 часа в Народното събрание. Който има желание, да я посети.
На 25 септември 2015 г. по моя покана в София пристига госпожа Йолана Мунгенгова – съветник на кабинета на Сесилия Малмстрьом. Това беше една от дамите, която на КОСАК придружаваше еврокомисарката. В рамките на посещението има желание да се проведе публична дискусия относно търговската политика на Европейския съюз и преговорите по проектите за споразумението със САЩ и Канада. Това е една тема, която ние засегнахме на тази конференция. Имаме желание за повече информация. Те прехвърлиха малко вината към това, че правителството трябва да ни информира и т.н. Все пак аз отправих една покана до нея и на 25 септември ще бъдат тук. Така че имам желание да направим среща и със Съвета за обществени консултации към комисията, и с вас наистина да проведем една дискусия, която да бъде ползотворна за всички ви.
На предстоящото заседание на 1 юли, следващата сряда – аз го споменах към Ивелина Василева – ще изслушаме ръководството на Министерството на земеделието и храните. Освен това министърът по еврофондовете Томислав Дончев вече е финализирал законопроекта за управление на средствата от Европейския съюз и има желание преди внасяне в пленарната зала да го представи пред комисията. Така че би трябвало да го имате вече на имейлите си това предложение. Разгледайте го, запознайте се с него и на 1 юли наистина да проведем една адекватна дискусия.
И последно. Искаше ми се да направим едно изнесено заседание. Има няколко предложения, някои от които са да направим такова изнесено заседание на комисията в общини, които са с доста висока степен на усвояемост на европейски пари и т.н., примерно Варна или Бургас. Това е едното предложение.
Другият вариант е да отидем там, където са на другата крайност – и в усвояване на средствата, и като цяло. Това е регионът Монтана – Видин. Нека да помислим по този въпрос и другия път да ми дадете предложения, които да обсъдим. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)