П Р О Т О К О Л № 21/01.07.2015 г.

---

На 1 юли 2015 г. от 14, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието и храните във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Програмата за развитие на селските райони – 2007 – 2013 г. и оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” – 2007 – 2013 г., както и текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони – 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
2. Представяне на проект на Закон за управление на средства от европейските и структурните инвестиционни фондове от екипа на заместник министър-председателя по еврофондовете и икономическата политика господин Томислав Дончев. Това беше една заявка преди няколко заседания, която той спомена ,че можем да направим в нашата комисия.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните
Атидже Алиева – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Галин Николов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Невин Мехмедова – директор на Дирекция „Държавен фонд „Земеделие”
Владислав Цветанов – началник отдел – Дирекция „Развитие на селските райони”
Христо Тодоров – държавен експерт – Дирекция за развитие на селските райони
Атанас Атанасов – експерт в Държавен фонд „Земеделие”
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Малина Крумова – директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Народното събрание.

Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Уважаеми колеги, започваме нашата работа.
Дневният ред на днешното заседание, който предлагам, е следният.
1. Изслушване на ръководството на Министерството на земеделието и храните във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Програмата за развитие на селските райони – 2007 – 2013 г. и оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” – 2007 – 2013 г., както и текущото състояние и напредъка по Програмата за развитие на селските райони – 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. – това е новото наименование на програмата „Рибарство”, която ще се казва така в следващия период.
2. Представяне на проект на Закон за управление на средства от европейските и структурните инвестиционни фондове от екипа на заместник министър-председателя по еврофондовете и икономическата политика господин Томислав Дончев. Това беше една заявка преди няколко заседания, която той спомена ,че можем да направим в нашата комисия.
3. Разни.
Има ли някакви предложения, коментари по така представения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ – 2007 – 2013 Г. И ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР „РИБАРСТВО” – 2007 – 2013 Г., КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ – 2014 – 2020 Г. И ПРОГРАМАТА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014 – 2020 Г. – ТОВА Е НОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОГРАМАТА „РИБАРСТВО”, КОЯТО ЩЕ СЕ КАЗВА ТАКА В СЛЕДВАЩИЯ ПЕРИОД.
Днес при нас имаме честта да приветстваме:
Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните
Атидже Алиева – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Галин Николов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Невин Мехмедова – директор на Дирекция „Държавен фонд „Земеделие”
Владислав Цветанов – началник отдел – Дирекция „Развитие на селските райони”
Христо Тодоров – държавен експерт – Дирекция за развитие на селските райони
Атанас Атанасов – експерт в Държавен фонд „Земеделие”.
Още веднъж добър ден на всички. Добре дошли в нашата комисия. За повечето от вас предполагам, че е за първи път, за някои – може би не. В тази комисия се опитваме да се придържаме към цифрите, към конкретни неща, не толкова да политиканстваме. Така че надявам се тепърва и вие това да го усетите и наистина идването ви в нашата комисия да не носи някакви негативни конотации.
За да не губим и вашето време, предлагам да дам направо думата на господин Грудев с няколко думи да ни запознае с Програмата за развитие на селските райони. Как би било по-удобно за вас: на периоди да го разделим – стария период и новия период, а в промеждутъка да оставим време за въпроси и за дискусия? Предполагам, че ще има такива. Програмата е доста атрактивна, обхваща доста голям и географски обхват, и чисто в цифрово изражение хора. Така че ще имаме доста въпроси. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина се присъединявам към Вашата препоръка. Нека да разделим темата, общо казано, на четири подтеми – по две, свързани с изпълнението на текущ напредък по старата Програма за развитие на селската райони и рибарската такава и подготовка и вече – за селската програма можем да говорим съвсем смело – много добри и позитивни моменти, свързани с текущото прилагане на новата актуална Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Така че предлагам да започнем с най-широко мащабната, както Вие казахте, програма. В началото ще направя една съвсем малка уговорка. Искам да запозная членовете на комисията.
Общата селскостопанска политика, която регулира отношенията и подпомагането в сектор „Земеделие” и до ден днешен остава най-мащабната. От друга страна, тя е най-старата политика на ниво Европейски съюз.
Към днешна дата там са съсредоточени повече от 38 процента от бюджета на целия Европейски съюз. В миналото този процент е надхвърлял 70 процента. Но тя остава най-широко финансираната и най-мащабната политика. Такава е тя и за България. Само чрез двата стълба на общата селскостопанска политика, които са директните плащания на площи и Програмата за развитие на селските райони имаме възможност – и съм сигурен, че ще го направим - да разпределим над 17 млрд. лв. до 2020 г.
Така че мащабът е огромен. Възможностите за финансиране на инвестиции, както, разбира се, и за постигане на политически ефект чрез прилагането на двата инструмента на общата селскостопанска политика са наистина доста сериозни.
Затова ние приветстваме вашия мониторинг, който ще се осъществява и чрез вашата комисия, по напредъка на прилагането.
Първо, за Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., която на практика вече е приключила. Това, което остава пред нас обаче, е един доста сериозен натиск за разплащане на последните проекти, които трябва да бъдат финализирани като изплатени средства до 31 декември настоящата година. Предполагам, че сте в течение, че правихме многократни опити и усилия, включително и на най-високо ниво, да удължим възможността за прилагане на програмата или по-скоро за разплащане на средства по програмата поне още 6 месеца. Получихме подкрепата на други 16 страни членки, общо станахме 17, имахме мнозинство.
Но колежът на комисари, най-вече под страха да не се присъединят към това желание и всички представители на други оперативни програми, в крайна сметка не допусна удължаване на прилагане на програмата с още 6 месеца, каквото беше нашето искане.
Основният натиск, който стои пред колегите от фонд „Земеделие”, е свързан с разплащане на средствата по старата програма. Няма да крия от вас, след малко заместник-изпълнителният директор на фонда ще ви даде детайлен отчет, е свързан с изпълнение на вече договорени общински проекти по мерките 321 и 322 от старата Програма за развитие на селските райони.
Опасността наистина е сериозна, предвид факта, че при нереализиране на тези проекти, освен частта, която ще се окаже неусвоена от бюджета за тази година, ние ще подложим под натиск и частта, която вече е изплатена като авансови средства по тези проекти. Като генерално правило – 50 процента от проектите са финансирани с така наречените авансови плащания в момента, в който има сключен договор. И наистина опасността от нереализиране на тези общински средства стои на едно много сериозно ниво. И ние сме в ежеседмичен контакт и с Националното сдружение на общините, с цел подпомагане на наистина бързото реализиране на тези проекти.
Това е и основният проблем, който може да се появи до края на настоящата година, свързан както с усвояването на средствата от старата програма, така и най-вече с опасността от нереализиране на проекти, които ще доведат след себе си опасности от фалити на много от нашите малки селски общини.
Аз не искам да се спирам върху причините, които са довели до това забавяне. Те са много, но те са разностранни. Истината е, че в момента ние направихме последното възможно удължаване. Истината е, че ако до октомври месец тези проекти не бъдат финализирани, не бъдат представени за заплащане – тук говорим за проекти от порядъка на над половин милиард лева, - ако те не бъдат заявени за плащане и съответно качествено реализирани, никой няма илюзията, че ако проектът не е реализиран, съответно договорът бъде подаден за плащане, той ще получи съответното финансиране. Но наистина това е основната заплаха, която стои пред нас за усвояване на средствата до края на годината.
Що се касае до разплащането по всички други мерки, с анализите, които са направени, с предприетите мерки по наддоговаряне на съответните средства, защото като цяло числата са, че програмата е договорена на над 103 процента, оттук насетне в изпълнението на частните мерки по програмата има съществен риск, но той не е в мащаба, който съществува при общинските мерки. Там говорим за неизпълнение на проекти поради липса на финансиране, което съпътстваше изпълнението на самите частни мерки през целия минал период. Но натискът върху бюджета за неусвояване на средствата би дошъл при едно по-сериозно нереализиране на общинските проекти. Наистина там са насочени нашите усилия.
Но за съжаление там сме зависими от активността на местната власт. Колегите кметове трябва да направят всичко възможно проектите, които са стартирали, които са получили авансови плащания, които са с, дай боже, проведени поръчки към настоящия момент, да се реализират до октомври месец тази година.
Това е основното звено, по което ние отчитаме хипотетичен риск за неусвояване на средства през настоящата година. Намираме се в последната фаза на старата програма за изплащане. Както започнах и в началото, няма механизъм за удължаване на срока за изплащане на тези проекти. Така че до късна есен те просто трябва да бъдат реализирани и заявени за плащане.
Оттук насетне за нас идва и второто предизвикателство – това е административният капацитет, най-вече на колегите от фонд „Земеделие”. Защото очакваме един огромен натиск през третото и четвъртото тримесечие на настоящата година с подадени заявки за окончателни плащания. Мисля, че над 1 млрд. лв. имаме за изплащане до края на годината. Това означава една много сериозна скорост на обработка на заявките за плащане, извършване на проверки на място, актуализация по самите заявки. Истината е, че дори и към настоящия момент нашите бенефициенти не подават с тази ритмичност, с която на нас би ни се искало, заявки за окончателни плащания, за да можем да свалим напрежението от последните тримесечия на годината.
Ние сме подготвени, имаме план за действие, имаме предприети необходимите административни стъпки с, ако щете, командироване, администриране по нов начин на заявките за плащане, за да успеем да избегнем поне административната пречка пред обработката на тези заявки за плащане.
Ще дам след малко думата на госпожа Алиева да ви представи съвсем схематично къде се намираме по отделните мерки като бюджет, като договорени средства и като изплатени средства, въпреки че всеки един от вас има докладите, които сме ви подготвили, след което аз отново ще взема думата, за да говорим за новата програма за развитие на селските райони.
Благодаря ви. Ако позволите, господин председател, да дадем думата на госпожа Алиева.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Алиева.
АТИДЖЕ АЛИЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще представя накратко общите данни и напредъка по прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Както и заместник-министър Грудев спомена, към момента сме наддоговорили целия бюджет на програмата. Договарянето на бюджета по програмата е 103 процента, като , разбира се, по различните мерки наддоговарянето е в различен процент. Най-голям процент наддоговорени средства има по общинските мерки, като по мярка 321 към момента сме на 27 процента.
Тук вече са и рисковите проекти на самите общини, които бяха договорени в края на 2013 г. Чисто административно общините трябваше да проведат обществени поръчки, което отнема доста време фондът да ги съгласува.
В много тесен мониторинг сме на тези рискови проекти, в непрекъсната комуникация с общинските администрации, за да можем да им окажем съответната административна подкрепа от страна на Разплащателната агенция, така че да намалим риска поне от административни грешки и от недостатъчен капацитет по места в по-малките общини.
По отношение на частните мерки, в голяма степен наддоговарянето вече не е наддоговаряне, тъй като се вместихме в бюджета на мерките. За наше съжаление, през последните месеци наблюдаваме много голям процент на анулиране на сключени договори.
Разбира се, в последния момент това също е предпоставка за неусвояване на средства, тъй като нямаме вече механизъм за реакция да бъдат сключени нови договори и да усвоим тези средства. Но по никакъв начин самите бенефициенти със сключени договори са задължени, в случай, че няма да ги изпълнят, да ни уведомят своевременно. Просто при изтичане на срока на договора Разплащателната агенция установява, че има неизпълнение на този договор в срок и съответно анулиране и освобождаване на средства.
В същото време проекти в преработвателната промишленост, проекти за модернизиране на земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се реализират, големи проекти, от които се вижда вече и ефектът на реално работещите проекти.
Там, където кандидатите имат трудности, искат удължаване на срока, съответно няма механизъм, който да спре това нещо – удължаване на сроковете, което, от своя страна, ще доведе до това натрупване през септември и октомври месец на много заявки за плащане. И това е предизвикателство и за нас, и за бенефициентите съответно да приключим разплащането до 31 декември.
По отношение на разплащанията, към момента е разплатен 77 процента от общия бюджет на програмата. Половин милиард лева имаме за разплащане общо по общинските мерки, като 90 процента от заявките за плащане ще постъпят в периода между 15 септември и 15 октомври, тоест последния възможен момент. Наистина ще бъде предизвикателство тези заявки да се обработят в срок. Тъй като голяма част от проектите включват мащабни строително-монтажни работи, те трябва да бъдат проверени. Разплащателната агенция като такава трябва да си спази акредитираните процедури, за да гарантираме правилно и правомерно усвояване на европейските средства.
Направихме съвместно с Министерството на земеделието и храните един екшън план, за да може от по-рано да имаме предвидимост и да можем да реагираме в тази най-тежка част от прилагането едновременно и на двете програми – и на новата, и на старата.
Това е съвсем накратко по общите цифри. Очакваме над 14 000 броя заявки за плащане, като 2200 от тях са така наречените големи с инвестиционни проекти. Това са както общински проекти, така и частни мерки. Наистина предизвикателството ще бъде голямо. Но трябва да се справим, така че да приключим и стария програмен период. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Алиева. Да кажем може би няколко думи за рибарството, за да затворим стария програмен период и по трите програми. Имате думата, господин Николов. Моля за кратко представяне. Ние като цяло имаме доклада. Основно минаваме към цифрите и отваряме към дискусия.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Аз ще бъда много кратък, тъй като нашите проблеми са идентични с проблемите на Програмата за развитие на селските райони.
По нашите програми предстоят заявки за окончателни плащания в периода около 15 септември, тъй като по-голяма част от договорите ни приключват на 31 август. Същият проблем стои пред нас по отношение на това, че някои от бенефициентите не могат да си изпълнят договорите. Давам за пример по ос 3 пристанищата, тъй като поради причината, че по морето има забрана за строеж, в момента бездействат. По тази причина ние сме предприели стъпки, направили сме екшън план, за да им удължим срока за изпълнение на договорите до 31 декември тази година.
Общо като цяло нашата програма е наддоговорена на 130 процента, като до момента очакваме недостиг на средства около 28 млн. лв. Като тези средства хипотетично биха могли да бъдат недостиг, тъй като имаме много рискови проекти, които очакваме да не се изпълнят. Голям процент неизпълнение очакваме по ос 4 – миговете, и няколко проекта по ос 2 – инвестиции в аквакултура и преработки от продукти от аквакултура.
Като цяло до момента са сключени договори приблизително на стойност 198 млн. лв., което е 105 процента от бюджета на програмата. Анулирали сме договори на стойност 20 процента – около 37 млн. лв. Реално са неизплатени средства в размер на 119 млн. лв. или 63 процента от бюджета на програмата.
За следващото шестмесечие имаме остатък от 79 млн. лв., които предстои да бъдат платени.
Общо взето като цяло това са цифрите. Не мисля, че е необходимо да ви запознавам ос по ос, мярка по мярка. Най-интересните оси в нашата програма са три – ос 1, ос 2 и ос4. Там са най-големите инвестиции, най-големите проекти. Загубата, която имаме инициирана от нашата програма, е най-вече от ос 2. Тоест проекти, които не са изпълнени по мярка 2.1.
Мисля, че бях изчерпателен. Готов съм да отговарям на въпросите ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов. Колеги, мисля, че накратко колегите ни запознаха с това какво се случва към момента. Сега имате възможност за въпроси, за коментари. Господин Бинев, имате думата. Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо Алиева, уважаеми колеги от Държавен фонд „Земеделие” и от Министерството на земеделието и храните!
Аз имам три въпроса. Моите въпроси ще бъдат за изтеклия период, защото от него може да се извадят изводите, чрез които ние трябва да елиминираме проблемите, които евентуално можем да очакваме в следващия програмен период. Според данните, предоставени от Държавен фонд „Земеделие”, над 15 млн. лв. са неусвоените средства за полски култури за периода 2010 – 2014 г. Като причина за неодобрените проекти са изброени: неспазване на графиците за доставка; несъответствие по документи и други.
Моят въпрос е какви мерки ще предприеме управляващият орган за справяне с проблемите и подобряване на процеса по усвояване на европейските средства в сектора „Полски култури”?
Втори въпрос. Има близо 2,7 млн. лв. неусвоени средства в сектор “Месо и пчеларство”за периода 2010 – 2014 г. Неясни са причините, поради които това не се е случило. До този момент Държавен фонд „Земеделие” не е дал отговор на този въпрос.
Моят въпрос е: разполагате ли със задълбочена информация по този въпрос и можете ли да я споделите с нас? И с какво можем ние да помогнем, за да не се повтори това?
Третият ми въпрос е свързан с оперативната програма за рибарство и аквакултури. През 2007 – 2013 г. тя е характеризирана с административно бездействие, което се изразява например в сериозно забавяне с приемането на проекти от рибарския бранш. И се стига до неусвояване на средства, например проблема с рибарските селища. Там са около 30 млн. лв. Опасността между другото е специално тази програма да бъде подновена в новия програмен период, ако те не бъдат изразходвани целево. Тъй като, доколкото аз знам, те са били пренасочени в един момент в някаква друга посока.
Има и нещо друго. Вие казахте, че е имало несъдействие от страна на общините по този въпрос. Но моята информация е, че отдавна са били договорени с общините. Тоест някъде другаде се къса връзката и трябва да се види точно къде се е скъсала тя.
Въпросът ми е: какво ще предприеме министерството за справяне с тези проблеми и да не се стигне до подобна ситуация в следващия програмен период?
Това са моите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Бинев, наистина няма как да не се съглася с Вас, че без да видим какво сме направили и какво не сме направили, много трудно ще сложим базите за нещо по-различно.
Точно тук е разликата с новата Програма за развитие на селските райони, защото вече ще си говорим изцяло на база на научените уроци.
Наистина един от първите научени уроци беше, което, от една страна, е нормално, почти цялостната административна неподготвеност както на специализираната администрация, която се занимава с прилагането на програмите, така и на бенефициентите по съответните програми.
Наистина първият програмен период, който е въобще пръв за България така или иначе, беше белязан с тези опити за налучкване на вярното темпо и много често се люшкахме между отделните посоки в това какво да направим и най-вече колко пари да усвоим и как да не загубим финансови средства по отделните пера.
Във втория програмен период аз ви гарантирам, че въпросът колко пари няма да усвоим и колко пари ще загубим, вече съвсем не е на дневен ред. Оттук насетне за нас важният въпрос е как използваме тези пари и какво постигаме с тях. Но това позволете ми да е тема на втората част на нашата дискусия.
Ще дам думата на колегите от фонд „Земеделие”, за да обяснят конкретните причини, свързани със специфичните въпроси за усвояването на средствата за сектор „Полски култури”, както и за секторите „Месо и пчеларство”. Но проблемите са генерални. Те не бяха свързани с определени сектори, а те са свързани с неподготвеността и с влизането на скорост, без да имат необходимия капацитет и администрацията, и, разбира се, бенефициентите.
Старата Програма за развитие на селските райони стартира официално през месец април 2008 г., една година и четири месеца след нейния нормален цикъл. Тя беше белязана с един много труден старт и неподготвеност. И през цялата минала програма ние тичахме след бюджета.Постоянно си задавахме въпроса в края на годината, защото по правилото м + 2 няма кой да ни чака. А ние със самия старт, който е почти година и половина след нормалното започване на програмата вече бяхме изостанали стремглаво.
Оттам насетне ние непрекъснато се борихме с този влак и си задавахме само въпроса как да не загубим средства, без да поставяме фокуса на това какво постигаме с тези средства и как ги разпределяме.
Така че наистина и за секторите „Полски култури”, най-вече свързан в самото начало на прилагането на програмата, и в секторите „Месо и пчеларство”, като това са индикативни бюджети, които можеха да бъдат разпределени в тези сектори, въпреки че имаме неусвоени средства за самите целеви групи, проблемите са общи. Проблемите бяха свързани с неподготвеността, свързани с липсата на административен капацитет и свързани с ненавременна и недобре изготвена административна база, както и почти нулева комуникация и обучение от страна на администрацията към бенефициентите. Това беше самата истина. Няма какво да го крием.
Преди да пристъпим към детайлите обаче, ще взема отношение по третия въпрос – Рибарската програма. Ако трябва да съм напълно откровен с вас, административният капацитет на звеното в Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури смея да кажа, че е един от най-ниските. То се характеризира с тази ниска степен на подготвеност в течение на годините.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури беше нееднократно поставяна в сферата на политическите опити и експерименти за правене на политика чрез неподготвени административно кадри, което доведе единствено и само до една агенция, която е в тотално лутане и доведе дотам, че през лятото на миналата година колегите от Европейската комисия поставиха с най-важна тежест въпроса за одобряването на новата програма за морско дело и рибарство с категоричното условие управляващият орган да излезе от Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури и да заеме мястото си в Министерството на земеделието и храните, където се прави политика. И колегите от Европейската комисия бяха уморени от непрекъснатата комуникация с различни кадри, с опити за представяне на невярна информация от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с една много слаба комуникация с бенефициентите, един недобър подход при одобрение на проектите. Това доведе до ситуация, в която на практика агенцията беше пред – как да го нарека по-меко – административно-капацитетен фалит.
Оттам насетне, стартирайки вече с ясното съзнание, че няма как нещата да продължават да бъдат поставени на тази плоскост, Министерството на земеделието и храните създаде управляващ орган в лицето на дирекция „Морско дело и рибарство”, което беше създадено в Министерството на земеделието и храните, която дирекция с одобрението на Европейската комисия ще изпълнява функциите на управляващ орган по новата програма за морско дело и рибарство.
По този начин ние разтоварваме колегите от Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури от няколко функции, които са им непривични. В стария програмен период, те, освен изпълнителна агенция, каквото е мотото и съществото на тази агенция, там се правеше и политиката в сектор „Морско дело и рибарство”, което не е редно, защото говорим за изпълнителна агенция, от една страна.
От втора страна, наистина административният капацитет в самата агенция не беше никак добър. Аз и с това започнах. Той беше белязан с едни непрестанни масови рокади на служителите. Няма как по този начин да създадем една работеща професионална администрация.
Така че там нещата сме ги сложили за новия програмен период по малко по-различен ъгъл – със създаването на дирекция – управляващ орган в Министерството на земеделието и храните. Това нещо беше много сериозно приветствано както от колегите от Европейската комисия, така и най-вече от бранша. Между другото, има над десет писма на рибарският бранш, в които те настояваха в рамките на годините за създаване на едно звено в политическия орган, който е Министерството на земеделието и храните, с цел ясно знание с кой, по какъв начин, как се структурират решенията.
Само преди един месец ние направихме първия голям консултативен съвет на рибарите, в който събрахме цялата общност. Така че взели сме някои от слабостите от миналия период и се надяваме в края на следващия период да не си говорим за пропуснати ползи. Защото, ако трябва да бъда още по-откровен с вас, въпреки многократно по-големия мащаб по Програмата за развитие на селските райони, накрая на годината аз съм сигурен, че ние ще говорим за реално усвояване на средствата над 90 процента, говорим за реално изплащане, а в момента сме на 77 процента. Убеден съм, че накрая на годината ще приключим с над 90 процента, което като показател би било един не лош показател за първи програмен период на страна членка. Много от старите страни не могат да се похвалят с такъв процент на усвояване. По програмата за морско дело и рибарство няма да достигнем тези 90 процента. В момента сме на около 60 процента. Това е програмата, която е с едно от най-слабите изпълнения като разплатени средства.
Да, настина, дай боже да се реализират проектите, които сме наддоговорили в миналото. Но просто като гледам скоростта, с която те отпадат като реализация, съм по-скоро песимист.
Така че ако госпожа Алиева иска да добави нещо конкретно, понеже от тях е готвена справката за бюджетите, ако позволите, нека да допълни.
АТИДЖЕ АЛИЕВА: Да, факт е за съжаление, че отчитаме загуба на средства. И наистина най-честите причини, в който и сектор да погледнем, която и програма да вземем, са липса на административен капацитет в началото на прилагане на дадена програма. Както сектор „Полски култури”, така и „Месо и пчеларство”, и с лозарския сектор мога да дам пример.
Но въпреки загубите, които отчитаме, положителният извод, който можем да си направим, е нарастващия тренд всяка следваща година, освен в интереса, така и в по-големия размер на усвоените средства.
Ще взема за пример Националната програма за пчеларство. Там също логиката на самата програма е ситуирана подобно на Програмата за развитие на селските райони. Имаме мерки, имаме подмерки. Интересът от страна на самите пчелари към дадени мерки е по-голям.
През годините бяха предприети действия за прехвърляне на бюджет към мерките с по-голям интерес. Бяха предприети действия съответно и по наддоговаряне, за да гарантираме по-пълно усвояване и изпълнение на годишните бюджети.
Но за нас радващото е, че с всяка следваща година реално постъпващите средства към даден сектор и даден бранш нарастват, независимо по коя програма те се предоставят. Отчитаме както наши грешки от страна на администрацията, така и грешки на кандидатите. Но диалогът, който се подобри с браншовите организации и с всички заинтересовани страни в посока опростяване на правилата и на изискванията по самите наредби, също мисля, че даде своя положителен ефект за правилното усвояване. Благодаря ви.
СЛАВИ БИНЕВ: Само една вметка. Аз между другото винаги задавам въпроси, на които знам отговорите. И трябва да ви кажа, че чест ви прави на вас, че не се опитахте да прикриете очевидното, което между другото е гаранция наистина за справяне с проблемите. Между другото, стискам ви палци. Защото рядко ми се случва, когато кажа някакъв проблем, да не се търси варианта кое е позитивно. Вие наистина казахте, че там има проблеми и че те трябва да бъдат решени, за което трябва да ви кажа, че получавате поне от мене моите искрени адмирации и пълния съпорт, който вие може да имате специално от мене като част от тази комисия. Защото действително замитането на проблемите просто не може да ги реши.
Действително е голям проблемът с административната неподготвеност. Положителните изводи между другото сами можем да си ги направим, когато видим, че резултатите са положителни и когато няма сътресения и проблеми сред потенциалните бенефициенти, които оспорват едно или друго решение. Те сами говорят за себе си. Затова ние сме се събрали тук – поне аз така го разбирам – да видим къде са проблемите и да видим заедно как бихме могли да ги решим.
Едно нещо само искам да добавя и то е свързано с идеята за европейските фондове, както вие го казахте. Действително имам чувството,че си говорим на един език, което изключително ме удовлетворява – не само те да бъдат усвоени. Тук бе наложена една фраза – да ги вземем, да ги усвоим и т.н. Такава не е идеята на европейските фондове. Това е те да бъдат инвестирани и парите да правят повече пари, тоест да има развитие в определен сектор или в определена политика.
Изключително съм удовлетворен от отговоря и трябва да ви кажа, че ви стискам палци. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожа Хубенова, заповядайте. Но аз ще Ви преваря само с един кратичък коментар, а моите въпроси ще ги запазя за малко по-късно. И то не е упрек към вас, а го казвам просто за протокола. Защото напоследък много се говори за липсата на административен капацитет и то е факт.
За мене е изключително незадоволително толкова години след като ние усвояваме европейски средства, да продължаваме да говорим, че няма административен капацитет. За това бяха и предприсъединителните програми. Особено в сферата на земеделието имаме една за мене успешна програма САПАРД, макар много хора да се опитаха да я очернят.
Така че оттук нататък особено натъртвам, че изключително ще държим управляващите органи отговорни за това, ако продължаваме с това извинение, че няма административен капацитет. Защото не е нормално. Знаете, ако сте в бизнеса и вашите бенефициенти, с които работите, ако не могат да изградят капацитет в техните фирми за две-три години, просто пазарът ги отсява, изхвърля и забравя.
Извинявайте, госпожо Хубенова за това лирично отклонение.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, господин председателю. Аз наистина ви благодаря за така актуалните и честни отговори. Защото аз съм трети мандат народен представител. Господин Танчев и аз сме за трети път в тази комисия и си спомняме предишната, когато там се разрази един скандал с Държавен фонд „Земеделие”, така нареченото „Семейство”. Ние бяхме тук част от хората, които предизвикахме този скандал заради ненормалното отношение към хората.
Искам да Ви попитам: осигурен ли е нормален достъп до бенефициентите от Държавен фонд „Земеделие”, защото това не беше факт тогава?
При наши срещи в регионите доста от хората се оплакват, че нямат добър контакт с Държавен фонд „Земеделие”, че не могат да разберат понякога какво точно искате от тях. Взели сте си, надявам се, бележка за новия програмен период. Предполагам, че и бенефициентите вече знаят повече. Но как ще минимизирате тази загуба на време в обяснения, която би могла да се реализира в един плюс, бързо да се придвижват документите, просто на хората да им стане ясно защо точно не са верифицирани разходите им?
Някак си от ползвателите се усеща – разбирам ги напълно, защото особено на частните такива това не им е точно работата, - че вие съзнателно си измисляте някакви документи, които безкрайно, постоянно искате от тях, че по пет-шест пъти се налага един документ да го снимате и да ви обясняват. Това ще бъде ли направено по-добре в новия програмен период, за който ще говорим?
За настоящия въпросът ми е: взехте ли си бележка от това ,че всъщност контактът между управляващ орган и бенефициенти е най-важното нещо в тази програма? Защото с господин Танчев бяхме полудели предишния мандат от това безумно отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Той с нас като депутати се държеше безумно, камо ли с бенефициентите. Това е въпросът ми.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Тук добре ми подавате топката. Не знам дали да се възползвам да навлизам в лирически отклонения за станалото известно „Семейство”. Но няма да го направя, въпреки че предполагам за протокола, че знаете – аз бях начело на Фонд „Земеделие” преди въпросното семейство. Имах удоволствието да отстъпя директорския стол на така нареченото „семейство”. Но нека да не навлизаме в тази наистина друга тематика.
Проблемът, който Вие споменахте – аз ще бъда напълно откровен с Вас – е също проблем, по който аз имам своите въпроси постоянно към колегите от Фонд „Земеделие”. Наистина проблемът с комуникацията трябва да бъде разделен на две.
От една страна, пълен и прозрачен достъп;
От друга страна – голямо внимание за нерегламентирани контакти чрез този пряк достъп.
Трябва да ги разграничим нещата, за да може да избегнем натиск върху хората, които взимат оперативни решения за одобрение или не на даден проект. Там трябва да избегнем натиска. Но не можем да си позволим да не комуникираме с бенефициентите и да искаме по пет пъти едно и също или различно нещо от страна на бенефициентите. Защото, първо, това създава една недобра административна практика. На второ място, ние се бавим в дребното с непрекъснати искания на допълнителни документи.
Има го понякога, няма как да си изкривя сърцето и да ви кажа, че го няма. Няма как да си изкривява сърцето и да ви кажа, че е прекратено и че вече не съществува този елемент. Няма да го направя, защото не е така. Въпросът е как ние регулираме този тип отношения.
За мене лично отговорът най-вече е свързан с едно единствено нещо – възможно максимална електронизация в контактите между бенефициент и между Изпълнителната агенция и управляващ орган. Електронизацията на контактите е нещо, което винаги е прозрачно, винаги е ясно, винаги е достъпно и винаги е регламентирано.
Това, което направихме миналата седмица, е следното. Всъщност от понеделник тази седмица стартира приемът по мярка 6 „Млад фермер”, изключително сериозно като институционална чувствителност и като възможност за кандидатстване. Това е първата мярка от новата Програма за развитие на селските райони и въобще от Програмата за развитие на селските райони, по която ние разработихме и пуснахме изцяло електронно кандидатстване. То е възможно за електронно кандидатстване.
Имаше доста спорни моменти от това как да гарантираме идентичността на бенефициента, при положение, че нашите бенефициенти са такива, че няма как да изискаме те да инвестират в електронен подпис, специално за малките, за дребните кандидати.
РЕПЛИКА: Ползвате ли ИСАК?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Не, не ползваме ИСАК. Имаме ИСАК – интегрирана система за администриране и контрол. Тя е акредитираната система за разплащане и за оторизация по общата ни селскостопанска политика.
Това, което направихме, е с генериране на име и парола, което се получава при легитимация във всяка една от нашите областни дирекции във Фонд „Земеделие”, с която вече впоследствие бенефициентът може сам да си подава цялата документация и контактът с него да се извършва чрез електронната поща, от която той е подал документацията или която е посочил за контакт. Това е едно от решенията. Оттук насетне мога да ви кажа безброй приказки за това как правим приемни дни за бенефициентите, как ще комуникираме с тях. Истината е, че интересът е такъв, че ние, без да го електронизираме, няма как да отговорим на желанието за целия контакт и комуникация с колегите.
Наистина моето желание и препоръка към колегите е да изградим фронт-офиси за телефонна връзка, създаване на необходимата информация, която да няма общо и да не е свързана с експертите, които се произнасят оторизационно по подадено заявление, просто за да избегнем всякакви опити от нездрав натиск и върху тях. Но по никакъв начин да не страда комуникацията с бенефициентите и по никакъв начин администрацията да не си позволява да изисква пет пъти едни и същи неща от страна на бенефициентите. Това просто не е нормална практика.
Няма как да ви кажа – от днес за утре прекратяваме, всичко е цветя и рози и работим по този начин. Въпросът е да имаме някакъв път за действие.
За мене на първия етап – това, което стартирахме сега с електронизацията на услугите, това е, което колегите правят с въвеждането на точките, които да са ясно проследими и видими от бенефициентите, да се знае кой проект къде се намира, на какъв етап на разглеждане е и каква е възможността за контакт с лица от страна на администрацията. Не е необходимо за един документ нашият бенефициент да не знае: това ли е документът, който искате, или не е това документът, който искате? И да се мотаме по пет месеца, за да си връщаме едни и същи писма. Просто е абсурдно наистина.
Ние работим в тази насока. Аз лично за себе си го имам като приоритет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за ангажираността. Надявам се, че госпожа Хубенова също е удовлетворена от Вашия отговор.
В края на нашия разговор, предвид на това, че след Вас ще изслушаме проекта на Закона за управление на средствата за земеделските райони, който обхваща и земеделската програма, искам да кажа няколко думи, но това ще стане, след като представите и другата програма, за да ни е прясно и на нас. Вие виждате ли някакви проблеми, виждате ли, че това може да ви помогне в някаква посока, има ли пропуски и т.н., което и на нас като комисия наистина би осмислило нашата работа?
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? – Не виждам.
Аз имам още два въпроса. Единият е за ДДС. Предвид на това, че закъсняват ДДС-та както по авансовите, така и по окончателните плащания, има ли шанс това да се ускори?
Другият ми въпрос пак е свързан с ДДС, предвид на това, че има малко обърквания от време на време, когато по даден проект бенефициентът е общината. За да осигури средства за финално плащане към изпълнителите на проекта, тя кандидатства за безлихвен заем пред Фонд „Земеделие”. А като документ се изисква проформа фактура. Оригиналът не е допустим. А за изпълнителя от друга страна до пет дни от акт 19 трябва да се издаде според Закона за ДДС оригинална фактура.
Въпросът ми е: Законът за ДДС ли е водещ или правилата на Фонда са водещи? И обмисля ли се някакъв вариант да се избегне този парадокс?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Аз ще взема думата по първата част на въпросите. След това ще помоля госпожа Алиева да влезе в детайли.
Проблемът със забавеното плащане на ДДС към общините беше свързан с чисто и просто проблем за наличност на бюджетни средства за изплащането на това ДДС в план-сметката на Фонд „Земеделие”.
От миналата седмица имаме решение на Министерския съвет, с което се отпуснаха допълнително пари за изчистване на ДДС. Към днешна дата то вече е разплатено в размер на 23,5 млн. лв. Те са изплатени на общините. Така че нямаше никакъв оторизационен проблем. Просто ние нямахме наличните средства в план-сметката на Фонд „Земеделие” за ДДС. Но изчистен е проблемът.
Ще се появи този проблем и към края на годината, но там се надяваме с Министерството на финансите да имаме добър диалог, какъвто постигнахме и сега, за да можем да изчистим ДДС на нашите общини.
Само ще помоля госпожа Алиева да отговори за техническата част на въпроса с ДДС.
АТИДЖЕ АЛИЕВА: По отношение на безлихвения заем и местното финансиране, което ползват общините, фондът работи съгласно Постановление на Министерския съвет № 59, където е регламентирано точно това изискване, че се издава проформа фактура и съответно общините инициират бюджетните нареждания. Така че ще индикираме на Министерството на финансите за разминаването, което се е получило със Закона за ДДС, тъй като актът попада в техните компетенции, а Фондът просто го прилага.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. И се радвам, че дори изпреварвате моите въпроси.
Колеги, няма други въпроси. Затова преминаваме към новия програмен период. Господин Грудев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Наистина за новия програмен период съм далеч по-оптимистично настроен за разговорите, които ще имаме възможност да водим за в бъдеще.
Знаете, че Програмата за развитие на селските райони вече е официално одобрена от страна на Европейската комисия. без излишно самохвалство, Програмата за развитие на селските райони на България, въпреки че беше последната, представена от страна – членка на Европейския съюз за първоначално одобрение в рамките на месец юли миналата година, влезе във втората вълна на одобрение, например с програмата на Германия и преди
Въпреки получените рекордни за нивото на Европейския съюз бележки по първата програма - 426 коментара, ние успяхме да влезем в един много сериозен синхрон и диалог с колегите, с ежедневни видеоконферентни връзки, наложихме нов стил на работа и програмата получи своето одобрение с тази втора вълна.
Преди това обаче, тъй като ние си бяхме стиснали джентълменски ръцете с колегите от Европейската комисия за текстовете на програмата, ние отворихме на така наречения собствен риск на държавата пет от мерките в нея. Това са четирите площни мерки, които отворихме на 1 март, които се прилагат заедно с директните плащания. Защото ако ние не бяхме отворили на 1 март, това щеше да означава една нулева година за нашите както агроекологични, така и биологични производители. Затова поехме риска, разбира се, след съответното съгласуване от страна на колегите от Европейската комисия. Тоест аз нееднократно съм повтарял, че въпреки че ги отворихме на собствен риск, такъв риск не съществуваше, защото имахме съответната договорка с колегите от Комисията.
На 14 април стартирахме първата инвестиционна мярка от програмата 14-20, това е мярката 4.1 за инвестиции във физически активи за нашите земеделски стопани, свързани с модернизация на техните земеделски стопанства. Отворихме един доста голям прозорец, за да може всички наши бенефициенти да си подготвят проектите за кандидатстване в необходимото време, да могат да ги подадат.
Санирахме доста голяма част от проблемите на миналия период. Изчистихме тематиката, при която в миналата програма един проект получаваше одобрение, а друг – не, само защото се разминаваха с 10 секунди в подаденото време от Варна до Благоевград.
Въведохме наистина критерии за ясна оценка на приоритизацията на тези проекти. Те са заложени в цялата Програма за развитие на селските райони. Фокусът ни до 2020 г. е насочен в инвестиции, предимно свързани с приоритетните ни сектори – това са животновъдство, плодове и зеленчуци, биологично производство. Говоря за Програмата за развитие на селските райони. Това доведе до един изключителен интерес от страна на нашите земеделски производители и една изключителна подготвеност на техните проектни предложения за кандидатстване.
В рамките на този първи пример по мярката 4.1 при нас достигнаха инвестиционни проекти с общо намерение от почти 2,3 млрд. лв. като интерес за инвестиции, като от тези 2,3 млрд. лв. около 1 млрд. и 200 млн. лв. е частта на субсидията от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
До тук с подготвеността на бенефициентите. Оттук насетне трябва да погледнем реалностите такива, каквито са.
Първият бюджет, който ние отпуснахме за кандидатстване от Европейския земеделски фонд, е в размер на 300 млн. лв. Тоест имаме четири пъти по-голям интерес за кандидатстване, отколкото е бюджетът в отворения към момента прием.
Абсолютно сме наясно, че това ще доведе до напрежение в нашите бенефициенти. За нас обаче е по-важна ясната комуникация, която ние имахме с тях още преди отварянето на приема, с ясното систематизиране на критериите, по които ще бъдат оценени проектите. И към този етап предварителната оценка на извършените инвестиционни намерения показват, че ние ще финансираме единствено и само проекти, които са свързани с приоритетните ни сектори, заложени в програмата.
Наистина ще имаме сериозен натиск, тъй като сама по себе си възможността за удовлетворяване на около 20 процента от подадените проектни намерения сме сигурни, че ще доведе до такъв. Но когато той е ясно, прозрачно кумуникиран с нашите бенефициенти още преди съответния прием, ние сме сигурни, че всяка една бъдеща дискусия ще бъде просто обект на ясно ориентиране към това кой проект колко точки ще спечели, в зависимост от участието в приоритетните сектори.
Така че има изключителен интерес от страна на земеделските производители по този първи прием по мярка 4.1, изключителен интерес и по всички площни мерки, които отворихме и през кампанията за директни плащания. Сигурни сме, че и в текущия в момента прием, който започна в началото на тази седмица по мярката „Млад фермер”, ние ще надхвърлим многократно заделения от нас бюджет за този първи прием, който е от 35 млн. евро, което представлява половината от бюджета по съответната мярка – това е мярка 6.1.
Сигурни сме, че интересът за инвестиции в земеделието до 2020 г., поне такава е ясната тенденция на приключилите вече приеми, ще надвишава многократно възможностите, които се предоставят и като финансови инструменти от страна на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Но когато имаме ясно заложени приоритети в самата програма, когато имаме ясно заложени механизми за оценка на проектите по тези приоритети, аз съм сигурен, че ние ще елиминираме целия субективизъм, който може да витае около оценката на това кое проектно предложение следва да намери финансиране,
Това е тънкият момент, когато говорим за кандидатстване в хипотезата на наддоговаряне.
Така че наистина с официалното одобрение на Програмата за развитие на селските райони в тази втора вълна на одобрени програми, със стартирането вече на шест мерки тази година – предвиждаме още три до края на годината, - кумулирано с натиска, който ще дойде при колегите от Фонд „Земеделие” за изплащане на всички средства през третото и четвъртото тримесечие на настоящата година, ни дава липсата на каквото и да било спокойствие и на нито един ден възможност за губене при изпълнението на тези обекти. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Един кратичък въпрос, предвид на това, че спряхте за 4.1 – надхвърлянето. Бихте ли казали една дума само за това тези проекти, които преди са били входирани и са отхвърлени, сега, като се подават всички, с един аршин ли ще ги мерят или някои ще имат предимство, предвид на
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Никой проект няма предимство на база на това, че е предоставен преди това във Фонд „Земеделие” за подпомагане. Предимство имат тези проекти, които изпълняват приоритетните сектори, които сме ги посочили и в програмата. А там нямаме нито един субективен елемент, който е свързан с дата на подаване на съответния проект или с това колко назад във времето той е изготвен. Търсим ефекта – какво постигаме със средствата, които ще инвестираме в земеделието, как го правим и какво постигаме. Въпросът колко ще усвоим и колко ще инвестираме няма да стои на дневен ред, поне за Програмата за развитие на селските райони в условията на тази подготвеност, която вече имаме и на ниво бенефициенти. Надявам се да можем да отговорим и на ниво административен капацитет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: То не е въпрос, а повече предупреждение, в смисъл, да не се допусне грешката, която е била допусната през предишния период. И не става дума само за вашето министерство, а и за всички останали министерства, които са разпоредители на европейски средства.
Просто парите за комуникационната стратегия трябва да служат за пояснение на потенциалните бенефициенти. Това е какви проекти, условия, срокове за ползването на европейски средства има. То затова е комуникационна стратегия, а не рекламна стратегия на управляващите управляващия орган.
Така че това ми е просто като предупреждение. Това се гледа между другото много внимателно от Европейската комисия. Защото смисълът на тези средства е наистина да се влезе в комуникация с потенциалните бенефициенти и те да получат истинска информация какво идва, какво си отива, какво следва и как може да бъде направено, така че наистина технологията на ползване на европейски средства да бъде прозрачна, а не да се имитират такива неща. Радвам се, че и вицепремиерът е тук, който отговаря за тези въпроси. Така че това е наистина проблем, който се отнася за всички министерства.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, колега Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря, господин председател. Аз имам два въпроса. Но преди тях поздравления за екипа на управляващия орган. Наистина смелият подход, който възприехте да инициирате и да откриете на 1 април, без програмата да бъде одобрена, заслужава адмирации, въпреки огромния риск, който криеше той за самия период на страната. Вие си позволихте да откриете най-интересната мярка от гледна точка на частните бенефициенти.
Единият ми въпрос е: Кога ще стартират така наречените общински мерки за общинска инфраструктура, защото това е единственият механизъм за по-голяма част от общините в България за достъп до свеж финансов механизъм и инструменти?
Другият ми въпрос е следният. Както Вие сам посочихте за приоритизирането на секторите за зеленчукопроизводство и животновъдство, по какъв начин ще го направите? Защото считам, че това е може би една от последните възможности за префокусирането на българското земеделие, за да може то да се превърне от едно бутафорно състояние, където в момента няколко души имат по милиони декари земи и се обработват от няколко трактора и то не генерира заетост, не се е превърнало в едно земеделие, което създава работни места и страната ни да стане по-конкурентоспособна в тези сектори. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз съм от групата на Патриотичния фронт. Аз също останах много доволен от чутото за програмите за развитие на селските райони. И съм много доволен, че може да стигнете до 90 процента усвояване, имайки в историята имена като Димитър Тадаръков, като Калина Илиева, като Мирослав Николов, които са оглавявали Държавен фонд „Земеделие”, хора, които са нямали никакво понятие къде се намират. И ние следяхме как с месеци бъркаха понятия изобщо и това, че достигате 90 процента.
За сведение на членовете на комисията ще кажа, че тези 10 процента, ако не ме лъже паметта, са 269 млн. евро, които за съжаление няма да можем да усвоим.
Аз затова апелирам, ако е възможно, тъй като виждаме какви трудности преживява България, да направим всичко което, е по силите ни. Знам, че правилата на Европейския съюз са много тежки. Но дали тези пари не можем, въпреки всичко – това ми е единият въпрос – да ги привлечем за нашата бедна държава, защото тя е в много отношения дискриминирана по отношение обема на средствата, които се дават на глава от населението? В някои отношения сме три пъти по-малко като глава на населението.
Вторият ми въпрос е свързан със следното и добре, че господин Дончев е тук, за да го задам. Защото той е важен и той излиза от практиката. Това е начинът, по който е избрано да се отсяват проектите, да не бъде по време, а да бъде по други критерии. Искам да ми отговорите на този въпрос, тъй като това е много тънък въпрос. Вие сега ще бъдете обвинявани в корупция и в какво ли не. Защото ще останат хора, които по мои изчислени от тези 700 млн. евро, за които са внесени проекти, имат поне 5 процента от парите за техническата документация. Така е. Вие давате 12,5 процента, тук са дали 5 процента. Да ги сметнем тези хора колко пари са дали. И много от тях нямат собствени средства и са разчитали на това нещо. Но не това е въпросът, който искам да задам.
Въпросът ми е за това, че ние като държавници трябва да помислим дали да не направим разпределение на средствата в тази програма за инвестиции – 4.1, така както беше в старата Оперативна програма за конкурентоспособност, където проектите бяха разделени в три групи – в микро, в малки и средни, както и в големи, ако си спомняте. Тези приоритети така се казваха. И съответно се кандидатства. Защото на практика ние можем да пропуснем големи структуроопределящи проекти да не могат да се класират по причина, че те нямат тези точки. А всичките точки да се озоват само в средни или само в малки. Това ще даде отражение. Малки, малки, но ако нямат големи около тях, те не могат да съществуват като малки производствени единици.
Не знам дали съм точен или че роптаете, защото не разбирате за какво питам. Въпросът е наистина важен. Въпроса го задавам, а вие не можете да разберете какво питам сега. Аз какво съм виновен. Аз не съм виновен. Въпросът е вие да разберете. Дали това нещо е възможно да се разпределят така и съответно и прозорците да бъдат отваряни?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Ако позволите, да започнем с отговорите на въпросите.
Първо, на господин Бинев. Ще се съглася с Вас на сто процента, че идеята за използването на средствата най-вече чрез мерките за техническа помощ е основно за популяризиране на мерките и комуникации, влизане в активна комуникация с нашите бенефициенти.
Няма как да не се съглася с Вас, че процесът на разходване на средствата от „Техническата помощ” е обект на един сериозен мониторинг от страна на колегите от Европейската комисия.
Така че тук говорим наистина за нуждата от изработването на цялостен подход при менажирането на средствата от „Техническа помощ”, специално свързани с комуникация.
Да се върнем на конкретните въпроси. Общински мерки ще бъдат отворени през следващата година. Публикували сме индикативния график за отваряне на приемите до края на настоящата година. През целия октомври месец имаме отваряне на мярката 4.2, която е преработка и маркетинг на земеделска продукция. Имаме втори прозорец, който ще отворим по мярка 4.1, свързан с инвестиции в хидромелиорациите на частни проекти, тъй като там очакваме приключване на работата на Световната банка и ще можем да допълним тази част от инвестициите, които в момента бяхме изключили като кандидатстване по мярка 4.1.
Вторият въпрос беше как ще направим така, че приоритетните сектори, които са изписани като приоритетни сектори, да станат практически и реално такива. Тук отговорът е много прост и много лесен. Той намира своето отражение в първия прием по мярката 4.1. Към настоящия момент на така наречената хипотетична черта, за която имаме наличен финансов ресурс по отворен прием, са единствено и само проекти, свързани с инвестиции в секторите „Животновъдство”, „Овощарство” и „Зеленчукопроизводство”.
Така че когато приоритетите се заложат адекватно в критериите за оценка, те спират да бъдат приоритети на думи, те стават приоритети на действие. Така че отговорът е лесен и той се намира в резултатите от сегашния прием – само и единствено проекти, свързани с инвестиции в приоритетните сектори на този етап се намират над тази хипотетична черта, над която имаме необходимия бюджет.
Правя обаче следната уговорка. Това в нито един момент не означава, че другите инвестиции са недопустими по програмата. Категорично не. Но говорим за фокусиране на програмата. Когато започнем да говорим за състезание между отделните проекти, няма нищо по-логично от това да следваме пътя на приоритизацията, именно съгласно секторите за приоритизация.
На господин Петров – по първия въпрос за средствата за усвояване и хипотетична загуба.
Аз неслучайно не споменах нито едно число за потенциална хипотетична загуба на средства. Не че нямаме разработени четири сценария и четири варианта. Но още е рано да говорим за неусвояване на средствата, съгласно правилото М + 2. Амбицията ни е, разбира се, всеки ден от работата да е свързан с намаляването на тези средства.
Това, което аз поех като ангажимент на увереност е, че ние ще надхвърлим 90-те процента на реално разплатени и съответно осчетоводени и сертифицирани средства по програмата. Колкото повече, толкова по-добре за нас. Като отново фокусът трябва да го поставим – не само колко, а как и за какво.
Споменах и в началото на моето изложение, че направихме няколкократни опити за удължаване на периода на прием на проекти, които да бъдат разплатени със средства от старата програма. Имахме сериозна подкрепа от другите страни членки, имахме мнозинство като брой държави. Но трябваше да се направи едно много сериозно изключение на ниво европейска регламентация. За него има съответните изменения в регламентите. Ние не успяхме да се преборим за такова удължение. Ако трябва да съм честен с вас, то беше практически почти невъзможно, но това не попречи в нито един момент ние да стартираме воденето на тази битка. Защото недопускането на това удължение пък не доведе Комисията до смекчаване на условията за прехвърляне на средства между осите, от което ние ще се възползваме в пълна степен някъде към края на септември тази година, за да можем да усвоим всяко едно останало евро там, където то може да бъде реално разходвано в рамките на годината.
Така че усилията си заслужаваха от гледна точка на смекчаването на тяхната политика за трансфер на средства между отделните оси в самата програма.
На последния Ви въпрос. Сегрегация с отделни бюджети, в зависимост от бенефициентите – малки, средни, големи и микропредприятия имаме само и единствено в частта на малките земеделски стопани, за които имаме отделна подпрограма 4.1.1 и 4.1.2 в самата инвестиционна мярка, като там те са много ясно дефинирани, в зависимост от обема – стандартен, производствен, обем на техните стопанства, когато те са под осем, защото осем е границата, от която могат да кандидатстват в голямата инвестиционна мярка. Под осем те са допустими по малката инвестиционна мярка и те влизат в състезателен принцип само със субекти със сходен по тях размер. Но ние нямаме деление на ниво големи стопанства, големи инвестиции. Напротив, нашата амбиция е да достигнем до възможно повече хора, които наистина са от среден ешелон, там, където трябва да развиваме гръбнака на земеделието, без да изключваме големите от възможност за подпомагане. Но отделен бюджет за големи инвестиции, за големи ферми нямаме и не смятаме, че е удачно да прилагаме. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, мисля, че изчерпихме въпросите по тази точка. Искам само две думички да Ви попитам, преди да преминем към следващата тема. Хубаво е, че господин Дончев е тук да ни представи в предварителен вариант законопроекта за усвояване на средствата. Имали ли сте вариант вие да се запознаете с него? За мене има донякъде притеснителни неща в това, че обхваща и развитието на селската програма. Ако всичко това го вкараме в закон, предвид на това, че предния път около 18 пъти се променяше програмата, един такъв закон трудно бихме могли толкова оперативно и бързо да го променяме.
Много накратко и сбито какво е вашето мнение. Имате ли по това, което ви казах, притеснения, препоръки към нас като законодатели и като основна комисия, на която това е част от нейната дейност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви. Само че ще ми позволите да не влизам в детайли в тази дискусия, при положение, че вицепремиерът е гост на днешното заседание.
Всички бележки, които сме имали, както и евентуални препоръки към законопроекта, ние сме ги предоставили съответно. И оттук насетне в рамките на диалога, който съществува между нас, ние ще вземем най-доброто решение за прилагане на закона. Така че ще ми позволите да не взимам отношение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за което. Няма абсолютно никакъв проблем. Разбираемо е това. Мисля, че направихте доста изчерпателно представяне, отговорихте коректно на нашите въпроси. Благодаря ви за времето, което отделихте. Желая ви успешен и приятен ден.

Предвид на това, че господин Дончев е с доста натоварена програма, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ И СТРУКТУРНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ОТ ЕКИПА НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ГОСПОДИН ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ.
По тази точка наши гости днес са:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Малина Крумова – директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в Администрацията на Народното събрание.
Господин Дончев, направо Ви давам думата , без да губим време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното представяне ще бъде колективно упражнение. Аз съм заедно с експерти от моя екип.
Първо, ще използвам възможността в рамките на пет до седем минути да направя едно общо изложение като опит да не повтарям това, което се коментира от други, а след това ще дам думата на експертите, които ще могат да направят малко по-детайлен преглед.
Само ще взема повод от последните Ви думи. Притеснението ни е доколко всички ведомства, които изпълняват отделни финансови инструменти, в конкретния случай Програма за развитие на селските райони, са съгласни и щастливи с текста на закона. И бързам да уточня, че не съм търсил обезателно общото съгласие или колективното щастие. Напълно е възможно – и не само е възможно, а и се случва – част от ведомствата да искат обезателно техния финансов инструмент да бъде отделно, да има специфична нормативна уредба, ако може тя да е под егидата или в рамките на правомощията на съответното ведомство. Това безспорно прави живота на хората, които работят в управляващ орган или в друга структура, много по-лесен, но не е в полза на бенефициентите. Казвам това, не визирайки случая на колегите от Министерството на земеделието и храните, а като общ коментар. В този смисъл напълно е възможно утре, други ден, по-други ден, след един месец някой да изкаже съображение, че му се налага да се намъкне в една обща кройка.
И за да изразя някаква съпричастност към тези страдания, не е по никакъв начин повод ние да поставим под въпрос усилията всеки, който кандидатства, всеки, който изпълнява проект, без значение какъв е източникът на финансиране – дали е кохезионен фонд, дали е Европейски социален фонд, дали е Европейски фонд за регионално развитие или някой от земеделските фондове, да се подчинява, доколкото е възможно, на едни и същи правила.
Абсолютно в същата посока са и усилията колкото може по-голяма част от процесите да бъдат вкарани в една електронна система, а не поне в три, както е било до момента. По никакъв начин този, който кандидатства за средствата, този, който изпълнява проекта, не е длъжен да се запознава с феодални практики и правила на едно или на друго ведомство. Това е коментар по повод на въпроса, който повдигнахме преди малко.
Стигаме до представянето на закона. Няма да обръщам внимание на историята, макар че тя е интересна. Само ще коментирам основните цели и принципи, на които е базиран текстът, който днес ще представим на вашето внимание.
Основен приоритет: на първо място, кодификация на всички текстове, основно постановление на Министерския съвет, до момента над 20, които регулират целия процес. Дори за експертите в системата към края беше трудно да правят необходимите препратки от един документ към друг. Не съществуваше един ясен, логически подреден и оформен текст, който даваше необходимата степен на яснота на всеки участник в системата, без значение дали говорим за управляващ орган, за кандидат за ползване на безвъзмездно финансиране или за изпълнител на вече спечелен проект.
Липсваше до момента ясна административна логика дори при комплексно запознаване с всички текстове на нормативната уредба от второ ниво. Претрупани проблеми, практически нерешими с нормативен акт от ниво постановление на Министерския съвет, най-вече коментирани от мене и на предишната ни среща, може би и на по-предишната, казус с опита да се балансират правата и задълженията в системата, най-вече казусът, свързан с обжалванията.
Противоречива практика, опит за процедиране на част от жалбите по ГПК и по-скоро неуспешни опити част от жалбите да бъдат процедирани по реда на АОПК.
По принцип съществуването на разнопосочна практика в една и съща система е много лош индикатор.
Като общ коментар: цялата система на ползването на европейските пари се вади на светло. Всички актове, без значение от каква категория – дали за одобрен проект, бенефициран, небенефициран разход, направена финансова корекция, особено травматична тема от предишната година, стават обект на несъдебен контрол, нещо, което до момента не беше факт.
В обновения режим, за който си говорим, искам да кажа, че това безспорно фундира цялата система на едни много по-ясни правила и принципи. Ще призная, че този подход не е лишен от някои рискове. Както обжалванията по реда на Закона за обществените поръчки понякога водят до забавяне на възлагането, така и тук на моменти или докато системата се балансира, докато системата се регулира, е напълно възможно да имаме подобни дефекти. Това не са ефекти.
Наред с това базисният принцип е да се гарантира, на първо място, справедливостта и, както споменах, ясните права и отговорности на всеки от участниците в системата.
Още един важен нюанс – законът е приложим за абсолютно всички европейски фондове, без значение на тяхната специфика. В потвърждение на това, което коментирах преди малко, опитите ни тези, които ползват парите, без значение какъв е финансовият инструмент, да имат едни и същи отговорности в ролята им – била тя на кандидат или на изпълнител на проект. Проектът ясно определя административните актове, които подлежат на съдебно обжалване. Според характера им тези актове, посочени в закона, се предвижда да бъдат подсъдни на, както казах, административните съдилища по реда на административното производство.
Между впрочем, отварям само една скоба. В старите варианти на закона беше предвидено двуинстанционно производство, като първа инстанция беше министърът в съответното министерство, където е разположен управляващият орган. Впоследствие след дълги консултации, включително и с представители на съдебната система, експерти, видни представители на юридическата мисъл в България се взе решение, че най-подходящ е отделът, където се използва съществуващата инфраструктура, примерно административни съдилища плюс ВАС като втора инстанция.
Няма как да не коментирам като предимство и скоростта, с която се предвижда да се случват процесите. Факт е, че производството по АПК е по-достъпно като цена и много по-бързо в сравнение с всички останали производства по ГПК.
Тук има една иновация, така да я наречем, макар че не е неизвестно за правото – използваме така наречения административен договор, който регулира, който оформя отношенията между финансиращия орган и бенефициента. Това е двустранен хибрид. Той има някои от белезите на договор, както примерно договор по ЗЗД. Наред с това има елемент на властническо отношение. Но за нуждите, които имаше за регулиране на отношенията, се взе решение, че това е най-подходящата форма.
И последно, в опитите си да бъда кратък. Създава се необходимият законов фундамент, бих го нарекъл задължение, не само легална платформа, цялото общуване, кореспонденция, комуникация между различните държавни органи в системата – знаете, тя има много звена: управляващи органи, контролни органи и т.н., да се осъществява по електронен път. Като категорично е предвидена възможността административното производство по оценка на проектните предложения да се извършва изцяло по системата ИСУН, което е важна крачка, свързана с цялостната електронизация на процесите.
Нека да дадем думата на госпожа Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря. Презентацията предполагам, че след това ще я видите. Но ще може да видите и детайлите в нея.
Законът е плод на общ труд между управляващите органи и външни организации, социално-икономически партньори, Националното сдружение на общините. Вчера мина срокът за публично обсъждане. Получихме и становището от предполагам бенефициенти досега по програмите, граждани. Така че всичко, което можем и е адекватно предложено, сме отразили вече и сме включили в този закон или ще го включим в няколкото следващи нива.
Целите на законопроекта са – вицепремиерът ви ги каза – да направим нещата по-прозрачни, еднакви, малко по-прости, с конкретни срокове за основните процеси и да можем да дадем повече възможности на бенефициентите като търсят, да намерят правата си.
Имахме даже разговор с бенефициентите и с управляващите органи, че този закон като че ли е правен повече за бенефициентите и повече ползва бенефициентите, отколкото за управляващите органи. Да, може би е така, но такава беше една от нашите цели.
Принципите, които са заложени в основата на законопроекта, са валидни както за законите в България, за регламентите. Няма да ви ги чета, те са в началото. Направо ще премина към новите моменти на закона.
Тук са всички процедури, които са разписани в няколко глави, от обявяване на схеми до последни плащания, включително финансови корекции, нередности, ясно определяне на отговорностите на всички участници в управлението и контрола. Дефинирани са актовете, които подлежат на съдебно обжалване. И, както каза вицепремиерът, и както миналия път мисля, че говорихме, вече сме определили къде е подсъдността. Тя е по седалище на жалбоподателя, когато управляващият орган, който финансира дейността или проекта, който се жали, има териториална структура в населеното място. Така че няма всичко да се струпа в София. Това ни беше едно от основните чудения как да го направим.
Гарантираме защита на правата на бенефициентите основно срещу действията на администрацията.
Въвеждаме бързо съдебно производство. Имаме срок от един месец да се произнесе съдът срещу всяка една жалба. Имаме изключения също така на по-кратки срокове.
Ще ви дам пример. Когато се кандидатства с проект, имаме оценка на допустимостта и след това имаме оценка вече финансова и техническа.
При оценката на допустимостта, когато се излезе с мотивирано решение от ръководителя, то може да се обжалва пред управляващия орган първо срещу седем дни и след това пред съда за двадесет дни, съответно то може да влезе обратно в оценка пред оценителната комисия, за да свърши целият процес в трите месеца, в които управляващият орган трябва да оцени проектното предложение.
Така че винаги е стоял пред нас въпросът как, ако нещо се жали, дали един проект е одобрен или не е одобрен, след това му се дава допълнителна помощ, допълнителни средства, но този път вече сме го уредили. Така че в трите месеца основно да направим всичко.
Имаме гаранция за защита при извършване на финансови корекции и тяхното преразглеждане. Например ние имаме само в хипотеза чл. 99 от АПК кога могат да се преразглеждат вече направени финансови корекции и когато съдът се е произнесъл по тях, така че да не могат отново на бенефициентите да осигурим едно по-високо ниво за защита, да не се получава дублиране или преразглеждане, или преналагане на финансови корекции.
Друго. Имаме във всеки отделен процес точно определени срокове. Заради това законът е 23 страници, а не 230. Оставили сме голяма част от процесите и детайлите на наредби или постановления. Опитали сме се да урегулираме точно тези срокове, които са основно важни.
Давам пример.
- Три месеца за кандидатстване, с изключение на инфраструктурни проекти, които са 90 дни;
- три месеца за одобрение на оценителна комисия;
- както ви казах, един месец за произнасяне по жалба;
- три месеца за верификация на средства.
Предвидили сме в някои случаи до три месеца. Само в малко срокове сме предвидили този срок да спира, отново в полза на бенефициента.
Ще ви дам пример при плащанията, при верификациите, ако искането за плащане трябва да бъде придружено от документи и бенефициентът не си е дал всичко, което най-често са административни книжа. Управляващият орган може да поиска допълнителна информация, за да му се верифицира плащането. Тогава този срок от три месеца се прекъсва, но за не повече от един месец.
Така че ето такъв порядък срокове сме сложили, така че бенефициентът поне изначало да е сигурен, че са му защитени правата.
Сложили сме възможност за реализиране на няколко допълнителни проекта, системни проекти, интегрирани проекти, бюджетни линии. Мога да ви разкажа за отделните проекти, ако ви е интересно, каква е разликата. Много набързо ще ви кажа само за проектите, които основно ще се финансират от СФФ фонда. Запознати сте със схемите на ОП „Развитие на човешките ресурси” и на бъдещата ОПНИР, примерно за ваучери. Ясен е един голям бенефициент, който в най-честия случай е или агенция, или самото министерство. Дейностите са защитени въз основа на стратегия или въз основа на план за действие от типа на – ще се подпомага дуалното обучение или ще се подпомагат ваучери за студентите при професионално обучение или допълнителна квалификация. Оценява се бенефициентът, тоест министерството и проектът е един голям, с голяма продължителност във времето. Това е системният проект.
Интегрираните проекти са тези, за които винаги сме говорили, че липсват, проекти, които се финансират от няколко оперативни програми.
В закона може да видите, че е разписан и подходът лидер, ВМР, където очакваме по част от стратегиите на МИГ-овете, да бъдат именно интегрирани проекти. Там имаме водещ управляващ орган, общо оценителна комисия с отделни решения по отделните програми.
И имаме вече и бюджетна линия, също нов вид безвъзмездна финансова помощ, който е за техническите помощи. Знаете, че всички програми имат в себе си компонент „Техническа помощ”, през който се финансират например заплати на служителите. Това не следва да се прави всяка година или на някакъв проектен принцип. Прави се с план сметка: толкова за заплатите – и се отпускат на годишна база.
По-нататък ще пропусна структурата на законопроекта. Има пет глави. Преминавам направо към институционалната рамка.
В институционалната рамка сме уредили основните играчи, включително двата съвета – Съвета за координация и управление на средствата, така наречения СКОСЕС и АФКУС – Комитет, занимаващ се с нередностите, българският ОЛАФ.
Предвидили сме комитети за наблюдение на споразумението и на всички програми. Предвиждаме и провеждане на регулярни срещи най-малко на тримесечна база със социално-икономическите партньори и Националното сдружение на общините, така че да сме сигурни, че ще получаваме на регулярна база обратна връзка, извън допълнителните ад хок срещи, които така или иначе правим всички съвместно или поотделно управляващите органи.
Относно БФП (отпускането на безвъзмездната финансова помощ) - уредени са всичките видове: директно предоставяне, чрез конкурентен подбор, отново, както казах, за системни проекти и бюджетни линии, интегрирани проекти, ВМР.
Вътре в закона са разписани правилата за ВМР. Въпреки всичко ще имаме детайлно разписана наредба за всички процедури и всички срокове.
С допълнителни разпоредби се осигурява прилагането и на другите възможни форми за финансова подкрепа – награди, възстановима помощ. Към момента там се намират и финансовите инструменти и Фондът на фондовете.
Въпреки всичко имаме няколко дни , за да помислим дали да не оформим Фонда на фондовете като отделен раздел или да остане в Преходните и заключителни разпоредби.
Отразени са спецификите и на програмите за териториално развитие, както и на Програмата за развитие на селските райони, отново по предишния въпрос. Знаете, че ТКЗ-тата се уреждат с международни споразумения, които са надзаконови. Има за всички процедури и срокове, които не са уредени в тези споразумения, които най-често се одобряват след водените процедури на съвместни мониторингови комитети, са уредени в закона. По същия начин и за Програмата за развитие на селските райони, ако нещо не е одобрено в закона, то остава под разпоредбите на този закон.
В отделна глава са уредени изпълнителите, които не са изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.
Променихме съвсем скоро постановлението, което голяма част от вас знаят като № 55, с което се уреждаше този ред. В момента редът е променен, както е по реда на Закона за обществени поръчки – с публична обява. Вдигнати са праговете: за доставки 30 000 без ДДС, строителство – 50 000 без ДДС. Редът му е уеднаквен, с цел на бенефициентите да им е по-лесно и да им е по-еднакво между двата закона. Досега редът на № 55 беше доста детайлен и доста объркващ, още повече, ако е съвсем малко предприятие, ако са няколко човека.
Финансовото управление и контрол. По-скоро нямаме нови постановки в този процес. Имаме общите условия и допустимостта на разходите, видовете и сроковете за плащания, администрирането на нередностите, финансовите корекции.
Искам да ви кажа, че възраженията по финансовите корекции могат да се предоставят до две седмици пред управляващия орган и след това вече, след като той излезе с решение, тогава се отива в съда. Общият размер на финансовите корекции не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. И за една и съща нередност може да бъде приложена финансова корекция само веднъж.
Това са важни постановки, които този път сме ги записали. След окончателното плащане финансовите корекции вече подлежат на публично изпълнение от публичните изпълнители на НАП, стават публични вземания. Така че и това е изчистено.
Оспорването на административните актове е по АПК. Въвеждаме пропорционални държавни такси за оспорване на административните актове, с цел единствено да не се злоупотребява.
Имаме административни наказания за служителите, които не спазват сроковете по закона, които са между 50 и 1000 лв.
Това са най-общо промените по закона. Разбира се, има и положителни очаквани резултати. Те са прекалено много и дано да станат истина. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да направя само още два коментара. В допълнение, при разработването на закона е търсен един друг баланс между правата и задълженията в системата и всеки от участниците вътре. Искрено се надявам на база на богатия опит на всички, които са участвали в разработването, този баланс да е намерен. Защото в момента или по-скоро до момента системата е категорично небалансирана. Имаме почти съгласни управляващи органи и бенефициенти, които практически са лишени от права или за да си защитят правата, е необходимо да бъдат много търпеливи и да разполагат с финансов ресурс, доколкото производството по ГПК е бавно и скъпо.
И второ. Водещият принцип процесите да бъдат по-прости, по-интуитивни, не е свързан само с по-голяма доза комфорт от бенефициентите. Това е много важно. Това е най-свързаната предпоставка парите да се движат по-бързо. А всички знаят защо парите трябва да се движат по-бързо. Ако парите стоят в сметките на Европейската комисия, те не ни носят блага. Ако парите стоят в сметките на Националния фонд на Министерството на финансите, те не ни носят нищо. Парите максимално бързо трябва да се превръщат в блага, дали говорим за социални проекти или говорим за инфраструктурни проекти.
Един закон никога не може да реши нещата сам по себе си. Но се надявам да изпълни ролята на тази важна или най-важна предпоставка, за да изпълним едната или другата цел. Благодаря. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Колеги това беше наистина много всеобхватно и добро представяне. Имате думата за въпроси, за коментари. Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Днес всички имахме тежък ден. Затова смятам, че може би най-добрият вариант ще бъде да изпратим по имейлите – аз специално ще го направя – своите препоръки, забележки и проблеми, които сме очертали в този закон. Някои от тях съм ги консултирал директно с Вас.
Като обобщение на целия проект за закон ще кажа, че този проект на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове определено е стъпка в правилната посока.
Разбира се, много е важно да бъдат приети изводите, които са направени на общественото обсъждане и предложенията, които ще направят депутатите.
Аз смятам, че тъй като имаше доста кратък срок, в който този проект за закон стана публично достояние, анализът, който е направен, сигурно не претендира да бъде пълен. Но все пак съм направил доста забележки и проблеми. Някои от тях съм дискутирал директно с вас. Но ако има нови, ще ги изпращам на вашия екип. Смятам, че това е най-разумната техника, по която може това да бъде направено. Ние още днес ще ви ги изпратим, така че утре те ще бъдат при вас. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, други изказвания и препоръки? Господин Дончев, да благодарим на Вас и на Вашия екип за доброто представяне. Мисля, че всички ние ще си запазим правото да направим писмени препоръки. Аз лично проследих, че има доста коментари по законопроекта – от заинтересовани страни, от различни фондации, от други организации, които са работили по тази тема. мисля, че с корекциите законът ще се получи добре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз благодаря. Както беше уговорено предварително, целта на днешното мероприятие е не толкова да се състои някаква дискусия в детайли, няма смисъл да го правим в аванс. В крайна сметка комисията ще е водеща комисия при процедирането на закона. Но целта беше откровено да спечелим във ваше лице поддръжници, за да може текстът на закона колкото се може по-бързо да бъде подкрепен от Народното събрание.
Аз приветствам всички опити за тунинговане в добрия смисъл на думата. Ако някъде на база редакция на някой текст, на база допълнение на нормата тя може да се направи по-съвършена, както и докато текстът е в нашите правомощия, преди да е приет от Министерския съвет, така и в рамките на самата комисия.
Имам една молба – нека в опитите си да адаптираме отделните норми, да не губим общата логика. Защото ако в един момент тази конструкция, която е балансирана, загуби баланс, ефектите, които очакваме, вероятно няма да се случат.
И наистина последно. Опитали сме се да дадем добър пример. Това е за съжаление един от малкото актове, който влиза с много детайлна и изчерпателна предварителна оценка за въздействието. Надявам се това да повлече крак и всички закони оттук нататък да отговарят на това високо изискване. Ще имате възможност да се запознаете с него. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви и аз и ви пожелавам хубав ден.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Мисля, че това беше основното за днес. Но има един въпрос. Ставаше въпрос, че до днес трябваше да сме решили къде може да направим последното заседание за сезона като изнесено. Предложенията бяха: или в Северозападна България, или някъде, където добре усвояват европейските пари, а това е община Бургас. Трябваше да чуя вашите виждания по въпроса. Варна също добре се развива. Искам да чуя на какво мнение сте вие, колеги.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Аз бих изразил мнение, че ние сме комисия, която следи и адмирира добрите практики, затова трябва да се насочим към тях. Предлагам изнесеното заседание да бъде в Бургас или в Бургаско.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имам само едно съображение. Има риск, тъй като няма как това да мине без медийни интерпретации, да кажат, че комисията отива на море в Бургас. От тази гледна точка нека да помислим за ефекта. Много ще бъде важно да не се окаже, че някой от нас е стигнал някъде по плажовете, ако това е решението. Иначе има логика да отидем там, но сте прав, че можем да отидем и някъде, където наистина има проблеми. От гледна точка за самата комисия може би наистина ще е по-добре да отидем във Видин или Монтана, някъде в този регион.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Безспорно това са и моите съображения по този казус. Като цяло ние ще отидем още в неделя – такова беше предложението. Програмата ще е достатъчно натоварена, че да нямаме много време за плаж. Но все пак никого не мога да вържа някъде. Там има доста проекти, които са в изпълнение, които са изпълнени, има какво да се види. Наистина това, което и колегата каза, е правилно.
От друга страна, точно това са и доводите, че това ще е краят на юли и ако някой иска да си прави политика на наш гръб, би било възможно това нещо, затова исках това заедно да го вземем като решение, а не аз да го предлагам еднолично. Господин Бинев?
СЛАВИ БИНЕВ: И двете неща имат своята логика. Аз мисля, че не трябва да бъдем слепи популисти. По-добре да отидем там, където наистина има какво да научим като челен опит или добри практики. Ако наистина е по-добре да отидем там, където има сериозни проблеми и смятаме, че може да ги решим, отивайки там, по-добре да отидем там. Ако става дума за това да се предпазваме от медиите, най-добре да отидем в Сибир.
В случая според мене трябва да се вземе съвсем логичното решение кое е по-добре за нас – да отидем на място, където наистина можем да ползваме добрия опит или там, където наистина има проблеми. Аз нямам решение на този въпрос и не мога да кажа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз съм разговарял с кмета на Бургас. Ще ни покаже и проекти, които са в изпълнение, които са завършени. От тази гледна точка наистина ще има доста богата програма.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Въпреки че с колегите от Видин наистина имаме сърдечно желание да ви поканим там, не знам доколко ангажиментът на местните власти би бил искрен, ако се ровим по проблеми. Предвид на това, че сме вече в предизборна кампания, не знам колко отзивчиви ще бъдат да говорят за проблемите, ако ние ги дефинираме като такива. По-добре да наблегнем на добрите примери. Да оставим това за след изборите и тогава да отидем там.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Мисля, че горе-долу го решихме. Аз ще ви уведомя с подробностите.
В такъв случай ще направим изнесено заседание и в Северозападна България, но това ще стане може би към края на годината или другата година.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз предлагам да обявим още сега, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове планира да направи две изнесени заседания – първото в Бургас, а второто примерно в Монтана, за да избегнем част от тези приказки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Идеално предложение. Мисля, че се разбрахме. Няма да го подлагам на гласуване. Аз ще ви уведомя, ще ви пусна програмата, като я изготвим.
Други предложения, въпроси, изказвания не виждам.
С това нашата работа за днес приключи. Пожелавам приятен ден на всички.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрита в 16,25 ч.)
СТЕНОГРАФ:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)