Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
15/07/2015
П Р О Т О К О Л № 23/15.07.2015 г.
На 15 юли 2015 г. от 15, 30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) - т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Транспорт“ 2007–2013 г. (ОПТ), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
4. Разни
На заседанието присъстваха:
Веселин Стоянов – директор на дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Илиев – началник отдел в дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” )КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Цветан Владиков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Мартин Георгиев – началник отдел в дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Искам да ви помоля да преминем в работен порядък към дневния ред на днешното заседание. Ще го изчета набързо, след което ще имаме възможност да го гласуваме.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) - т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Транспорт“ 2007–2013 г. (ОПТ), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
4. Разни
Колеги, имате ли някакви възражения и допълнения към дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЕДИННОТО ЕВРОПЕЙСКО НЕБЕ (ПРЕРАБОТЕН ТЕКСТ) - Т. 24 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 502-00-28, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 30 АПРИЛ 2015 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Веселин Стоянов – директор на дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Илиев – началник отдел в дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Цветан Владиков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Добър ден на всички наши годни. Добре дошли в комисията.
Господин Стоянов, давам думата на Вас накратко да ни запознаете какво гласи Докладът по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе – т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз и Рамковата позиция на Република България по него.
Би трябвало да имате становището на нашата комисия. Моля да изразите мнение дали сте съгласни с него.
Ще Ви помоля да бъдете доста кратък, защото като цяло материалите ги имаме и колегите са запознати с тях. Ще Ви помоля основно да се спрете на духа на предложението и дали имате някакви забележки относно това, което ние сме ви представили като становище.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Доколко трябва да се разпростря в доклада си?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще Ви помоля да бъдете доста кратък, защото като цяло материалите ги имаме. Колегите са запознати. Ще Ви помоля основно да се спрете на духа на предложението и дали имате някакви забележки относно това, което ние сме ви представили.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Идеята е за Единното европейско небе, пакет от регламенти, който и в момента действа и е насочен към повишаване на ефективността на аеронавигационното обслужване. Това е нещо, което РВД извършва.
Европейската комисия по инициативата на големите европейски авиокомпании периодично предприема инициативи за това да се създадат по-добри условия за функционирането на авиацията. Предложението за Единно европейско небе 2 плюс, което е предмет на днешното обсъждане, е поредно трето предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, което отново има същата цел – повишаване на ефективността на аеронавигационното обслужване.
Може би поради специфичната пазарна ситуация на европейските авиокомпании Европейската комисия излезе с едно за нас твърде силно предложение.
Няколко неща са най-притеснителни за нас там. Например задължително разделение на част от дейностите, които ние в момента изпълняваме като една фирма, тъй наречените поддържащи дейности.
Предложената позиция на вашата комисия я подкрепяме. Така че тя изразява точно това, че България би трябвало да е леко резервирана по отношение на високите амбиции на това законодателно предложение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нямате някакви забележки? Нещо да допълним, да извадим като цяло? С доклада на комисията сте съгласни?
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли желание да вземете отношение? Въпроси, коментари? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Доклада по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря и на колегите, както и на нашите гости за експедитивното и точно представяне на тази точка. Желая ви приятен ден.
Предлагам да продължим с трета точка от дневния ред, след което ще се върнем на точка две:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ“ 2007–2013 Г. (ОПТ), КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОП „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ 2014-2020 Г.
По тази точка тук присъстват:
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Мартин Георгиев – началник отдел в дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Гинев, преминаваме директно към Вас. Давам Ви думата да ни запознаете накратичко с доклада, предвид на това, че ние имаме и материалите и сме запознати горе-долу с нещата. Предлагам Ви да разделим информацията на две - първо да покрием първия период 2007 – 2013 г., да направите своето изложение, след което ще го отворим за дебат и въпроси, ако има такива, след което ще преминем към новия програмен период и същото ще направим и за него – въпроси и дебат. С това мисля да приключим.
Напомням, че колегите са запознати с европейските програми и като цяло с оперативната програма „Транспорт”, така че имате думата. Виждам, че и ръководителката на програмата е при нас. Така че както искате, така си разпределяйте думата.Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа депутати! Преди всичко благодаря за възможността и поканата да представим напредъка на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. и новата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за периода 2014 – 2020 г.
По отношение на старата оперативна програма ние сме в момента, както знаете, както и всички оперативни програми, в изключително важен период, в последната година от срока на допустимост на разходите по оперативните програми. Така че изцяло работата ни е фокусирана и насочена към максимално завършване на всички текущи проекти, защото всички проекти по програмата, които са одобрени, са стартирали. Тяхното завършване и максимално заплащане е до края на 2015 г., когато наистина са последните възможности да се използват средствата по програмата.
Можем да се похвалим с едно добро финансово и физическо изпълнение на програмата като цяло и на отделните проекти. Размерът на разплатените средства към момента представлява 76 процента от бюджета на цялата програма и съответно сертифицираните средства към Европейската комисия са малко по-малко – 71 процента или 1 млрд. 150 млн. евро.
Причината за сравнителния, още голям процент неразплатени средства, които са до сто процента, което е нашата цел, както казах, 24 процента – това се дължи преди всичко на изоставането на няколко големи проекти в пътния и железопътния сектор. Защото характерът, спецификата на нашата програма е такава, че закъснения на един голям проект дават отражение на напредъка във финансовите показатели.
Тези проекти, по които има акумулирано закъснение в периода на годините за изпълнение на програмата са идентифицирани като рискови проекти и точно по тях се дължи този все още неусвоен наличен ресурс. Това са трите железопътни проекта, които се изпълняват в момента. Това са: Пловдив – Свиленград, ново строителство, Пловдив – Бургас – рехабилитацията на участъка и Септември – Пловдив по направлението София – Септември, както и проектите в пътния сектор: автомагистрала „Марица” – Лот едно, защото Лот две завърши, автомагистрала „Струма” – Лот четири и обхода на град
По отношение на миналата година с размера на средствата, които бяха сертифицирани към Европейската комисия, и разплащанията, които бяха направени, програмата успя да постигне целите и да не се допусне загуба на европейски средства и на национални средства, разбира се.
Такава е целта и до края на тази година. Общо сте видели в материала – има 116 проекта, от които 22 са инвестиционни, от тях 11 са големи по смисъла на регламента, тоест над 50 млн. евро. От тези 11 проекта 10 са одобрени от Европейската комисия. Последният е обходът на град Габрово.
Преди два дни имахме среща с Европейската комисия. Потвърди се, че в рамките до един месец ще бъде одобрен и този проект от Европейската комисия.
При нас проектите се изпълняват предварително, преди да имат одобрението на Европейската комисия. Така че с това ще завърши и одобрението относно финансирането на всички проекти, които са включени в програмата.
По отношение на индикаторите, вече могат да се видят наистина ползите от подобрени скорости, комфорта на движение и т.н.
Като цяло в ж.п. транспорта има над 250 км валидирани ж.п. линии в магистрали и пътища първи клас – около 210 км завършени, 16 км реконструирани.
Също така знаете, че по отношение на изграждането на метрото в София, който е един много успешен проект, се изпълниха трите етапа от разширение на метрото, в резултат на което към момента има изградени със средства от оперативна програма „Транспорт” и са финансирани от общината 20 км метролинии и 21 метростанции. Изключително е голяма ползата по отношение на постигане на показателите за шум, безопасност, разтоварване на движението и т.н.
По отношение на ж.п. проектите, индикаторите и ползите, можем да видим истинския резултат при завършване на проектите. Защото, както казах, има четири големи ж.п. проекта, от които единият е завършен – това е Свиленград – турската граница. Той е сравнително малък – 16 км. Но истинската полза ще бъде, надяваме се, в началото на следващата година, когато бъдат окончателно завършени големите три проекта. Това е по отношение на индикаторите.
За информация, за миналата година по отсечките на метрото, които са финансирани със средства от оперативна програма „Транспорт”, са се осъществили 40 млн. пътувания. Наистина цифрите дори са преизпълнени, което ще ни докара друг проблем. Но сега не е въпросът с баланса, който се прави с разтоварване на останалия транспорт, разпределение на транспортната схема, защото междувременно трябва да освобождаваме и други линии, след като се постигат цели с надфинансиране и т.н. Но това е друга тема.
Наистина оперативната програма „Транспорт” вече има реален принос спрямо всички сектори и всички приоритетни оси, дори вече и по приоритетна ос 4, която изоставаше до края на миналата година, която е за подобряване на корабоплаването и морските вътрешни водни пътища. Там вече имаме завършен проект, който е изключително важен, макар и малък, за КИС за управление на пристанищата.
Към момента има вече завършени 15 и пред завършване са другите два проекта - за изграждане на речна информационна система по река Дунав и такава аналогична по Черно море. Това са изключително важни проекти. Те отговарят и на нормативни изисквания, и на европейски директиви, които ние трябва да следваме и с които да отговорим на условията.
Тези резултати, които са към момента, ни дават основание да вярваме, че до края на годината ще можем максимално да постигнем целите. Но същевременно си даваме ясна сметка, че някои от дейностите по някои от проектите към момента вече е ясно, че ще останат за изпълнение след декември 2015 г. Правилата са да бъдат завършени със собствени средства, респективно средства на бенефициентите или държавен бюджет, такива бенефициенти, които нямат собствен или достатъчно бюджет. Но те трябва да бъдат завършени до края на 2016 г. със собствено финансиране и деклариране пред Европейската комисия през март 2017 г. като завършени и въведени в експлоатация.
Казах по отношение на ж.п. проектите. Вероятно и по трите ж.п. проекта ще останат дейности, които ще трябва да бъдат изпълнявани през 2016 г.
По отношение на пътните проекти. Създадена е максимална организация и ангажимент от страна и на строителите, всички четете по пресата, от страна на изпълнителите и на ниво двете министерства за завършване на автомагистралите. Но забавянето, което вече имаме с изграждането на обхода на Габрово и Лот 2 на западната дъга на Софийския околовръстен път до края на годината, може да се компенсира.
Така че по отношение на тези два проекта сценариите са следните.
Приетият към момента Лот 2 на западната дъга ще бъде фазиран за изпълнение в новата програма, което е съгласувано от Европейската комисия. В момента се извършва истинското фазиране на проекта, съответно модификация в програмата и т.н. Но това е вече технически процес, който тепърва следва да се извърши до края най-късно на месец октомври и да се одобри.
А по отношение на обхода на град Габрово, той ще продължи за довършването с финансиране от националния бюджет. Очакваното завършване е в средата на 2016 г. Под риск са около 20 млн. евро по прогноза на управляващия орган към момента.
Както казах, силите ни са изключително фокусирани върху завършване на тези проекти. Извършва се в момента усилен мониторинг на тези рискови проекти – планове, анализи, които непрекъснато се актуализират, правят се засилени проверки на място, включително на най-високо ниво. Ръководител на управляващия орган е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски, аз съм заместник ръководител. Ние сме на по-оперативно ниво.
От друга страна, се мисли и за осигуряване на средства след 2015 г. за тези дейности. Защото проектите трябва да бъдат завършени във вида, в който са одобрени, в обема, който е одобрен от Европейската комисия. В противен случай ще търпим финансови санкции.
В тази посока в началото на 2015 г. съвместно с Европейската комисия бяха разработени и по другите оперативни програми, разбира се, и обсъдени така наречените екшън планове, в които са включени различни мерки, с цел ускоряване на плащанията и успешно приключване на отделните проекти и програмите като цяло. Този план е споменат в материала. Ако искате, ще ви запозная по-подробно. Той се изпълнява, координира се с комисията и мисля, че ще има резултати.
Мисля да свърша до тук. На разположение съм, заедно с господин Гинев, да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Бяхте наистина изчерпателна. Личи си, че не за първи път идвате в комисията. Ние особено държим да чуем как се развиват оперативните програми, особено спрямо индикаторите, които са заложени в тях. Така че покрихте почти всичко изчерпателно.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Тази оперативна програма беше изключително тежка, рискова. Радвам се да чуя, че по приоритетна ос 4 все пак сте намерили някакви възможности за реализация и за усвояване на тези средства. Защото наистина изглеждаха доста рискови и си прехвърляхме малко топката с колегите от Румъния кой реално е виновен за невъзможността тези средства да бъдат усвоени. Но виждам, че все пак сте намерили някакви възможности. Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Благодаря за презентацията на двата програмни периода. Вие ги смесихте, те вървяха паралелно. Защото споменахте и няколко думи за магистрала „Струма”.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Магистрала „Струма” е само Лот 3. „Струма” – Лот 4 е в първи програмен период.
АТАНАС ТАШКОВ: Добре, ако трябва тогава да изчакам и представянето на втория програмен период.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Наистина много преплетени са нещата.
АТАНАС ТАШКОВ: Преплетени са. Така и моите въпроси са свързани с двата програмни периода. Ще изчакам и втората част на доклада.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Наистина много е голяма връзката и такава би трябвало да бъде с всички програми, особено с нашата. Защото предвид на това, че проектите са големи, направленията са големи, те наистина преливат. Такава е и стратегията въобще за изпълнение на проектите по оперативна програма „Транспорт” – да се следват едни направления, да има последователност в инвестициите от първи програмен период във втори програмен период, с цел да имаме завършени направления от граница до граница, за да може да се предоставя по-истинска и добра транспортна услуга, за която са предназначени всички тези проекти, и да има съответно ефект не само за националната мрежа, но и общоевропейски.
По отношение на оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г. ще бъда още по-кратка. Тя беше одобрена миналата година - на 19 декември 2014 г. Оттогава ние работим като управляващ орган по подготовката на нови процедури, наръчници, чек-листове и т.н., всичко, за което наистина сме във връзка с промяна на директиви, на регламенти и т.н.
Изискванията се промениха. Към момента всички тези документи са в одитния орган с цел получаване на акредитация, което ще ни позволи наистина да започнем да работим по програмата, тоест като управляващ орган, да можем да получаваме апликационни форми, да ги оценяваме, одобряваме, съответно да бъдат подписани договорите за безвъзмездна финансова помощ и да се продължи с финансиране, разплащане и т.н.
Програмата като такава е одобрена с бюджет 1 млрд. 887 млн. евро. По време на одобрението на програмата, впоследствие, а и преди това ние сме – така беше поне и политическата воля – в баланс. Разбира се, и Комисията се съгласи с нас – да се търси баланс между развитие на пътна и железопътна инфраструктура.
Поради това, че в първия програмен период предимство беше дадено на пътна инфраструктура, близо половината – 900 млн. евро от 2 млрд. евро бяха предназначени за развитие на автомагистрали и пътища първи клас, на второ място – метрото и на трето – железопътната инфраструктура, сега е поравно – 673 млн. евро е за пътища, за инфраструктура и 673 млн. евро – за железопътна инфраструктура.
За съжаление този бюджет е крайно малък, предвид на проектите, които във втори програмен период вече са още по-големи в сравнение с първи програмен период. Вие ги знаете кои са. Набързо ще ги кажа. Това е ресурсът, който е и с националното съфинансиране.
На второ място, съответно с този ресурс можем да финансираме наистина проекти, към които имаме ангажименти, които сме стартирали, така да се каже, в продължение от 2007 – 2013 г., които са с общо европейско значение, буквално по един-два проекта.
На трето място е метрото, което продължава да бъде финансирано, с изграждане на третия метродиаметър. От порядъка на 440 млн. евро от програмата ще се финансира средният, най-труден участък – 7 км и 7 метростанциии.
Четвъртата приоритетна ос е иновации на управлението и на услугите. Тя акумулира такива иновативни проекти, които най-общо са подобряване на информационни системи. Много дейности всъщност могат да се финансират по тази програма. Тя е за управление въобще на трафика, системи за управление и на корабния трафик, на железопътния трафик, на пътния трафик. Като трябва да се каже, че половината от бюджета – тя е около 68 млн. евро – следва да бъде за изграждане на чииз емара мрежа. Тоест трябва да се генерират такива проекти от бенефициента Национална компания „Железопътна инфраструктура” и, разбира се „Техническа помощ”.
За проектите този бюджет сами разбирате и знаете, че е крайно недостатъчен и какво може да се финансира.
По отношение на първа приоритетна ос ж.п.проектите са два. Това са:
Продължението на отсечката Пловдив – Бургас, така наречената Пловдив – Бургас, фаза 2. Този проект обхваща тези участъци, които не са включени в първи програмен период – три участъка, разбира се, и дейности, свързани с гарови централизации, оптични кабели. Така че цялото направление от Пловдив до Бургас да бъде реконструирано, рехабилитирано за скорост до 30 км/час.
Другият проект е от Елин Пелин до Септември, понеже в момента се изпълнява строителството Септември – Пловдив. Отсечката Елин Пелин – Септември е 78 км, ново строителство със скорост 160 км в час.
Стойността само на тези два проекта надхвърля наличния бюджет от 473 млн. евро с 200 и няколко милиона. Надяваме се с търговете и т.н. да се справим, защото отсечките и мерките, които са включени в тези проекти, са много, те на различна проектна готовност ще се търгуват. Вероятно ще падне бюджетът. Допълнителният ресурс, ако е нужен такъв, ще бъде осигурен от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Така или иначе това е бюджетът. Това са двата проекта, които наистина трябва да се направят.
Развитието на железопътната инфраструктура през периода 2014 – 2020 г. има, така да се каже, допълващо финансиране по механизма за свързаност на Европа. С този ресурс България разполага като кохезионна държава. Локацията е около 406 млн. евро. Той е изключително предназначен за железопътни проекти и за развитието на корабоплаването по река Дунав, най-общо казано, такива проекти.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” вече кандидатства по първата покана за набиране на проектни предложения в края на февруари тази година. И двата проекта са одобрени – именно участъка от Елин Пелин до София, тоест вървим вече на запад към границата със Сърбия, и част от възел София.
Предвижда се за останалия участък от София до Драгоман да се кандидатства за следващата покана по кънектинг Юръп фасилитис, който ще бъде през есента на тази година. Двата проекта, както казах, вече са одобрени. Но предстои подписване на договори. Инвестициите по механизма за свързаност на Европа са допълващи и отговарят на цялостната стратегия за развитие на железопътната инфраструктура, за да довършим цялостното направление от сръбската граница до най-голямото ни черноморско пристанище – Бургас.
За пътищата този бюджет от 673 млн. евро, към момента дори не стига само за изграждането на Лот 3 на автомагистрала „Струма”. Това е безспорен приоритет, задължение на нашата държава, продължение от програмната инвестиция.
Към момента знаете, че има одобрено решение по ОВОС и имаме задължение да включим изграждането на автомагистрала „Струма” – Лот 3 с тунелно преминаване, както е решението по ОВОС през Кресненското дефиле.
С тунелното преминаваме стойността на автомагистрала „Струма” – Лот 3 е от порядъка на 750 млн. евро.
В резултат на дълги разговори, мнения, на технически становища и всякакви други новоизникнали условия и факти, които не са били взети предвид, когато е вземано решението по ОВОС през 2008 г., в момента се разработва така наречената алтернатива, целта на която е да се търси намаляване на инвестиционната стойност, като се очаква да бъде понижена в порядъка на 200-250 млн. евро, намаляване срока на изпълнение на строителството, защото това тунелно преминаване ще бъде изключително продължително и едва ли ще ни стигне програмният период.
В момента се работи, работи се и по други варианти, защото такива са правилата – да се изследват с така наречения мултикритериален анализ всички възможни едва ли не варианти, които и преди са били отхвърлени, нови екологични, вкарани от Министерството на околната среда и водите, от Дирекция „Натура”.
Въобще в момента е доста сложно. Имаше специална среща в понеделник с Европейската комисия, насрочена само за автомагистрала „Струма”, Лот 3.2. При Лот 3.1 и Лот 3.3 няма проблем, стартирани са процедурите.
Така че бюджетът към момента стига само за този проект. В случай, че има спестени средства или се премине към алтернативно решение, което осигурява допълнителни средства, в програмата сме включили и изграждането на автомагистрала „Хемус” и тунела под Шипка.
Както казах, при метрото ще се финансира третият метродиаметър, частично средната част. Ако, разбира се, има впоследствие разместване и остават повече пари, ще се финансират и другите два участъка. Те биха могли да се финансират, защото проектът на трети метродиаметър е готов, той е финансиран от първи програмен период.
Само искам да кажа, че не мога много да говоря за двете програми и каква е тяхната връзка. Само през 2007 – 2013 г. около 50 млн. евро, по-точно 49 млн. евро бяха заделени за подготовка на проектите, с които кандидатстваме за 2014 – 2020 г., в резултат на което ние вече имаме и стартирали проекти, които се финансират от 2014 – 2020 г. Това са Лот 3.1 и 3.3 на автомагистрала „Струма”, Лот 3, двата равнинни, така наречени, участъци.
Към метрото. Рестартирана е процедурата за изграждане на метрото и закупуване на метровлакове.
По отношение на ж.п. проектите малко закъсняваме, защото там е по-тежка и по-продължителна подготовката, но всеки момент очакваме да получим документациите за първите участъци по направлението Пловдив – Бургас, фаза 2 - това са Оризово – Скутаре и София по кънектик.
Така че по програмата, независимо че ние нямаме акредитация, изпреварващо основните бенефициенти работят, провеждат се търгове, подготвят се апликационни форми и за по-малките проекти.
Това е. Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже колегата Ташков беше започнал с въпрос, предлагам да му дадем думата отново. Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Моите въпроси касаят и двата програмни периода. Вие отговорихте на една част от тях. Но аз искам за някои от тях още разяснения.
Първият ми въпрос е за крайния срок за завършване и пускане в експлоатация на Лот 1 на автомагистрала „Марица” – ясен ли е и ще бъде ли спазен?
Второ, за ж.п. възел Пловдив – на какъв етап е и какво включва, пресичанията с булеварди, улици и т.н. Да дадете малко разяснения от тази гледна точка.
И за Лот № 3 на автомагистрала „Струма” да разбираме ли, че все още се обсъждат и двата варианта – тунел 15 км или смесено тунел с виадукти, естакади и т.н.? Вие доста подробно разяснихте. Но да разбираме ли, че все още няма твърдо и крайно решение?
И четвърто. За периода 2014 – 2020 г. какъв ще е процентът на финансиране от Европейския съюз? Уточнено ли е това и какво ще е съфинансирането от държавния бюджет? Имаше няколко виждания за намаляване на съфинансирането. Искам да попитам има ли вече окончателно решение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В духа на експедитивност нека да съберем още няколко въпроса, защото и колегите от Министерството на финансите са тук и виждам, че бързат. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз много набързо ще се изкажа. Колегата зададе въпроса за Лот 3.2 на автомагистрала „Струма”. Исках да попитам следното.
В този предварителен материал, който ни беше даден, Лот 3 и Лот 4 на автомагистрала „Струма” са определени като високорискови проекти. Там е написано, че по принцип до края на 2015 г. се очаква да бъдат завършени. В същото време министърът на регионалното развитие и благоустройството поне доскоро твърдеше, че Лот 4 бъде готов до края на юли, тоест останаха две-три седмици, а Лот 2 ще бъде готов в края на септември, тоест пуснат в експлоатация. Ако може да разясните следното. Аз не твърдя, че има някакво разминаване, но вероятно оценката, която прави едното министерство и другото, е различна. Все пак наистина ли се рискува и от къде произтичат главните рискове?
Само чисто теоретично все пак. Смятам, че България не може да си позволи да остави развитието на инфраструктурата си само и единствено на европейските средства. Защото просто ще продължаваме да изоставаме.
В същото време може ли да считаме и Вие смятате ли, че по линия на тъй наречения план „Юнкер” би могло поне някои по-перспективни отсечки, които биха предизвикали частен интерес, да бъдат финансирани.
Знам, че това е на този етап много теоретично. Но все пак дали сте правили някакъв анализ като невъзможност за подобряване на инфраструктурата в някои участъци и елементи?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите. Аз ще започна отзад напред.
По отношение на плана „Юнкер” аз мисля, че представителите на Министерството на финансите повече биха могли да кажат. Разбира се, това е една добра възможност. Но и ние представихме веднага списък с проекти още в началото, за които имаме готовност и са подходящи и т.н. Но доколкото се запознах и с финансирането по плана „Юнкер”, това е само за проекти, които имат възможност да привлекат и частни инвеститори.
За съжаление пътните и железопътните проекти не мисля, че имат шанс в това отношение или поне към момента със законодателството, което имаме. Няма какво да се лъжем. Може би, да речем, както сме си говорили, може да се направи нещо за тунела под връх Шипка. Но с трафика, който имаме и с неизградените в съседство други инфраструктури е трудно.
Да, продължава да се поддържа такъв интерес и от външни инвеститори, представяме проектите. Но за плана „Юнкер” мисля, че колегите от Министерството на финансите могат да дадат по-конкретна информация. Аз лично не мисля, че проектите, които сега имаме готови, и със законодателството за публично-частно партньорство не са за развитието на пътна и железопътна инфраструктура, а по-скоро в другите сектори.
За Лот 2 и Лот 4 и изказванията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Да, ние си синхронизираме информацията, защото всичко, което се подготвя, минава на контрол през нас, одобрение от управляващия орган, респективно на министъра на министерството. Знаем ги.
Създадена е изключително добра информация за Лот 4 и завършването му на 1 август, дори пускане сега, доколкото разбрах, до края на седмицата на тези два километра и половина, които са най-тежките – преминаваме през Петрич и т.н., които са в изключително тежко състояние за движението.
Буквално за два месеца го направиха изпълнителите и мислим, че ако не на 1 август, то на 5 август или в средата на месеца ще бъде завършен. Но знаете, че към момента се включиха към апликационната форма, към финансирането на проекта и завършването на тези около два километра от границата до КПП, които бяха пропуснати. Беше подготвена процедурата за стартиране. И за там трябва известно време.
Защо сме ги идентифицирали като рискови. Лот 2 има закъснение спрямо първоначалния срок седем месеца, тоест имаме удължение. Той първоначално стартира късно. Този проект стартира през 2013 г. Минаха вече две години и половина, но това е изключително труден и тежък проект, с много километри. С двойно по-малко километри беше изпълнен Лот 1 от същия изпълнител за същото време.
Първо, искам да кажа, че всички проекти, които към момента не са завършени, а са в изпълнение, говорим за големите инфраструктурни проекти, са рискови. Защото това е строителство. Всичко може да се случи.
Вече почти, така да се каже, рисковете са овладени и не очакваме изненади. Но те са идентифицирани като такива още миналата година, в началото на годината и затова още ги наричаме рискови. Защото, от една страна, зад тях стои голям финансов ресурс. Както казах и в началото, всяко едно тяхно забавяне дава отражение на темпа на разплащане, на усвояване на средства и техните срокове наистина са в края на годината. Не е важно само физическото завършване, а и оформяне на документация, разплащане, което ще създаде изключително голяма тежест на всички, които одобряват този процес. Така че за нас са рискови.
Изпълнението на Лот 2 също е под 70 процента. Срокът е в края на месец септември, началото на октомври. Има голяма вероятност да завърши в този срок.
Но двата проекта – Лот 2 и Лот 4 на автомагистрала „Струма” поне по прогнозите и това, което виждаме, ще бъдат завършени – това е основното – в рамките на допустимост на разходите по оперативната програма и ще бъдат разплатени.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За автомагистрала „Струма” Лот 2 е малко по-рисков от Лот 4. Лот 4 все пак има голяма вероятност да приключи в следващите няколко месеца. Може ли така да го кажем?
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Вижте какво, трудно е. в допълнителното споразумение за Лот 2 аз ви казах, че удължението е със седем месеца. Срокът изтича в началото на месец октомври. Няма засега причини да не завършим в ясен точен график освен ако наистина има някакви непредвидени обстоятелства. Вече, така да се каже, всички работи са разкрити, няма вече опасност да излязат археологии.
Искам да отбележа, че основно закъснението беше излизане от графика заради последните археологически находки. Това беше неолитното, което наистина предизвика доста забавяне. То беше допълнително. Отделно с него е свързано извършване на допълнителни работи, свързани с изграждане на една стена вместо насипа, която беше предвидена по първоначалния проект, която да защити, да изолира това селище, което после вече по евентуално други програми и средства ще бъде оформено – поне такава е идеята – по начин, по който може да се направи посещение при него и да се запази.
И най-важното е наистина да бъдат разплатени обектите добре до края на тази година, за да може да се използва наличният финансов ресурс, разбира се. Но това става след завършени строителни работи.
Всичко, което остане след това, трябва да бъде за сметка на бенефициента.
Попитахте за съфинансирането за новия програмен период 2014 – 2020 г. Да, то е уточнено. Програмата отново се финансира от двата фонда на Европейския съюз – Кохезионния и Европейския фонд за регионално развитие с 85 процента, а националното съфинансиране е 15 процента.
В началото на миналата година правихме известни постъпки за увеличаване на националното съфинансиране, за да се увеличи общо бюджетът, не в рамките както е сега 1,9 млрд., а да стане повече от 2 млрд. Когато се увеличи общият бюджет, се увеличава всичко. Тоест да бъде завишен бюджетът на програмата, предвид на това, че дори наличният финансов резултат, както виждате, към момента не стига за изпълнението на един проект на една автомагистрала и два железопътни проекта. Но така или иначе към момента така е одобрена програмата.
Другият въпрос беше по отношение на Лот 3. Да, както казах, не е уточнено по кой вариант ще се изгражда автомагистрала „Струма” в участъка 3.2 – 20-те километра. Ето как в момента се разработва, тоест прави се идеен проект на така наречената алтернатива, което е в комбинация от други варианти и проучвания преди, което всъщност е първият опит да се съвместят едновременно и високите екологичните изисквания, и изискванията по отношение на икономическа състоятелност, разбира се, и от инженерна гледна точка, така че да се съвмести приемливо за всички тези критерии. Докато на предишния етап, когато е взето решението за одобрение на проекта, решението по ОВОС, тогава е надделял вариантът с тунелното преминаване, който отчита най-вече екологичните изисквания.
В резултат на дълги дискусии Европейската комисия се съгласи с нашето становище и се допусна да се премине към разглеждане на други варианти. След като вече имаме разработени, ще го кажем, защото за да сравняваме вариантите, ние трябва да ги имаме разработени в пълнота, което се надяваме да бъде готово до края на тази година, дори и преди края на годината.
В момента се извършва и мултитериториален анализ, но все още няма всички данни, включително и по новия вариант, който излезе сега за наша голяма изненада от Министерството на околната среда и водите, така наречения Западен вариант, който да не минава през никакви защитени зони, но е изключително скъп и от инженерна гледна точка нерентабилен.
Така или иначе, когато завършат тази цел, трябва да се направи ОВОС и за тези, да се сравнят, да има екологични консултации и публични консултации, въобще да се извърши и цялата процедура по ОВОС отново.
Независимо че имаме решение по ОВОС преди няколко години за тунелния вариант, този вариант още съществува, но за да докажем евентуално, че имаме по-добър вариант, трябва да стане сравнение на база на екологичните доклади, като се добавят и данните от мултикритериалния анализ по отношение на другите показатели. Тогава вече и следвало, поне такава е логиката, да се търси един по-приемлив вариант, който да не е толкова скъп, но и да не толкова с щети към околната среда. Макар че лично моето мнение е – аз не мисля, че изграждането на тунела е най-щадящият вариант. Но така се предполага.
По отношение на железопътния възел Пловдив ще кажа следното. Ж.п. възел Пловдив е включен в периода 2014 – 2020 г.
в проекта Пловдив – Бургас, фаза 2. Там са включени и ж.п. възел Пловдив, и ж.п. възел Бургас. В момента се извършва проектиране. Всъщност на повечето от тези два големи проекта, ж.п. отсечки към момента се извършва проектиране, което трябва да завърши в края на тази година или началото на следващата. Така че то е включено в проектирането.
Трудно ми е в момента да ви кажа точно кога ще завърши проектирането или някакви детайли. Ако ви интересува, ще ви дадем информация от Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Но са стартирали. В процес на разработване са проектите във фаза технически проект, а кога точно ще стартира – така са разделени търговете да стартират, че да не се изчаква целият проект.
Имаше един въпрос за Лот 1 на автомагистрала „Марица”. Той също много закъсня. Не може да не бъде рисков, след като имаме близо две години закъснение. Да, също е създадена организация за него.
Това, което към момента е разписано като срок, мисля, че е средата на септември или октомври. Надяваме се, че този проект има шанс да завърши тази година, преди края на тази година.
Имаме значителен напредък, независимо от многото трудности, много големите закъснения, проблеми с изпълнители. Не е тайна, че официалните изпълнители на Лот 1 на автомагистрала „Марица” и на Лот 4, нищо че са още в консорциумите, защото няма как да бъде, ги няма на обектите. Това е истината, което създаде изключителна трудност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С една дума, вие сте предприели нужните действия за ускоряване и наистина за стъпване в някакви срокове тази година.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, крайните срокове са тази година. Засега няма така да се каже, драми, да не завършат през септември - октомври. Работи се усилено.
За мерките. Знаете, че бенефициентът Агенция „Пътища” много стриктно следи графици и т.н. От наша страна сме ускорили възможностите, намалили сме сроковете за разглеждане на исканията за плащане, за тяхното одобряване. Заедно с Министерството на финансите, така да се каже, по две линии се осигуряват и средства, дори изпреварващо, тоест, когато няма ликвидни средства, се подават извънредни искания за осигуряване на средствата, после се възстановяват и т.н. За всеки конкретен проект не се чака. Когато има разработени сертифицирани средства, не се чака да дойдат пари, да речем, от Брюксел, за да се извърши разплащане, за да може да се инвестира в строителството. Защото тази година най-важен е този процес.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря. Мисля, че изчерпихме въпросите и коментарите. Благодаря Ви още веднъж за така изчерпателната информация, която беше представена.
Искам още веднъж да Ви уверя, че ние като комисия сме на разположение и Ви задаваме малко по-чувствителни въпроси не с цел да търсим някакво политиканстване, а наистина да видим като комисия дали не може да ви подпомогнем по някакъв начин, особено ако има някакви междуинституционални проблеми. Все пак сме парламентарна република, не сме част от изпълнителната власт, но все пак можем да влияем и да подпомагаме. Затова така директно Ви питаме за определени забавяния, предвид на това, че много от такъв тип проблеми неминуемо ще рефлектират върху националния бюджет.
Все пак и ние като комисия гледаме да сме запознати, наистина да следим и да натискаме отделните институции, които имат някакво отношение, за да не се получава така, че искаме пари за загубени каузи.
Благодаря ви още веднъж. Желая ви успешен ден.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: И ние благодарим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извиняваме се още веднъж на представителите на Министерството на финансите за малкото закъснение и разместване на програмата. Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 26 МАЙ 2014 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ), № 502-03-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 02.07.2015 Г.
По тази точка днес имам удоволствието да приветствам при нас:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите.
Добър ден на всички.
За да не ви губим повече времето, преминаваме директно към докладване на проекта. Имате думата, госпожо Ганозова да ни запознаете накратко с тази точка. Ще Ви помоля, с цел по-оперативното преминаване, на направите накратко своето експозе. Вие знаете процедурата, от Министерството на финансите винаги сте се представяли много оперативно в тази посока.
Ние сме изпратили едно становище до вас. Ако сте имали възможност да се запознаете, след като направите своето експозе, моля да ни дадете някакви препоръки по нашето становище, ако с нещо не сте съгласни. Ако не, просто да ни уведомите. Имате думата, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Наистина съвсем накратко ще ви запозная.
Решението на Съвета на Европейския съюз от 26 май 2014 г. прави промени в системата на собствените ресурси на Европейския съюз в две посоки:
- намаляване процеса на събраните традиционни собствени ресурси, който остава в държавите членки за покриване на административните разходи от 25 процента на 20 процента;
- по отношение на временните корекции за Германия, Швеция и Нидерландия ще се прилага намалена ставка към изискуемата сума на база на ДДС. Нидерландия, Швеция и Дания ще се ползват от брутни намаления на вноската на база на брутния национален доход за целия период, а Австрия – само за първите три години от многогодишната финансова рамка.
Няма да влизам в други детайли. Ясно е, че това решение трябва да бъде одобрено от парламента. Правното основание за одобрението е чл. 86 от Конституцията.
Две думи само за бюджетните импликации, тъй като то влиза със задна дата…….
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно това щях да кажа - на простичък език да ни запознаете наистина за какво става въпрос.
КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Решението ще влезе в сила със задна дата от 2014 г. Бързам да ви успокоя, че увеличението на вноската на България за 2014 и 2015 г., което е общо 50 млн., е бюджетирано, предвидено е в текущия бюджет, така че няма да има проблеми да бъде изплатено. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате възможност за коментари, въпроси. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване приемане на Проект за Решение на Народното събрание за приемане на решение на съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на европейския съюз (2014/335/ес, ЕВРАТОМ), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви още веднъж за търпението, което проявихте. Желая ви успешен ден.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, в тази точка искам да направя само един кратичък анонс. На следващото заседание, което е насрочено за 22 юли, ще изслушаме ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за текущото състояние и напредъка на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. и текущото състояние и напредъка в новата програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г.
Изисканата от нас информация на текущото състояние и напредъка вече е постъпила в секретариата на комисията и се надявам, че до края на деня ще я имате по собствените си пощенски кутии.
Други въпроси? Бихте ли искали нещо да добавите в тази точка? – Не виждам.
Благодаря ви още веднъж за това, че взехте участие в днешното заседание и ви желая приятен ден.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,45 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
На 15 юли 2015 г. от 15, 30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) - т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Транспорт“ 2007–2013 г. (ОПТ), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
4. Разни
На заседанието присъстваха:
Веселин Стоянов – директор на дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Илиев – началник отдел в дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” )КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Цветан Владиков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Мартин Георгиев – началник отдел в дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Искам да ви помоля да преминем в работен порядък към дневния ред на днешното заседание. Ще го изчета набързо, след което ще имаме възможност да го гласуваме.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст) - т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение на Народното събрание за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Транспорт“ 2007–2013 г. (ОПТ), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
4. Разни
Колеги, имате ли някакви възражения и допълнения към дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЕДИННОТО ЕВРОПЕЙСКО НЕБЕ (ПРЕРАБОТЕН ТЕКСТ) - Т. 24 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2015 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 502-00-28, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 30 АПРИЛ 2015 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Веселин Стоянов – директор на дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Иван Илиев – началник отдел в дирекция „Европейски проекти, програми и стратегии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Цветан Владиков – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” (КВЕС) в Администрацията на Министерския съвет
Добър ден на всички наши годни. Добре дошли в комисията.
Господин Стоянов, давам думата на Вас накратко да ни запознаете какво гласи Докладът по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе – т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз и Рамковата позиция на Република България по него.
Би трябвало да имате становището на нашата комисия. Моля да изразите мнение дали сте съгласни с него.
Ще Ви помоля да бъдете доста кратък, защото като цяло материалите ги имаме и колегите са запознати с тях. Ще Ви помоля основно да се спрете на духа на предложението и дали имате някакви забележки относно това, което ние сме ви представили като становище.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Доколко трябва да се разпростря в доклада си?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще Ви помоля да бъдете доста кратък, защото като цяло материалите ги имаме. Колегите са запознати. Ще Ви помоля основно да се спрете на духа на предложението и дали имате някакви забележки относно това, което ние сме ви представили.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Идеята е за Единното европейско небе, пакет от регламенти, който и в момента действа и е насочен към повишаване на ефективността на аеронавигационното обслужване. Това е нещо, което РВД извършва.
Европейската комисия по инициативата на големите европейски авиокомпании периодично предприема инициативи за това да се създадат по-добри условия за функционирането на авиацията. Предложението за Единно европейско небе 2 плюс, което е предмет на днешното обсъждане, е поредно трето предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, което отново има същата цел – повишаване на ефективността на аеронавигационното обслужване.
Може би поради специфичната пазарна ситуация на европейските авиокомпании Европейската комисия излезе с едно за нас твърде силно предложение.
Няколко неща са най-притеснителни за нас там. Например задължително разделение на част от дейностите, които ние в момента изпълняваме като една фирма, тъй наречените поддържащи дейности.
Предложената позиция на вашата комисия я подкрепяме. Така че тя изразява точно това, че България би трябвало да е леко резервирана по отношение на високите амбиции на това законодателно предложение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нямате някакви забележки? Нещо да допълним, да извадим като цяло? С доклада на комисията сте съгласни?
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли желание да вземете отношение? Въпроси, коментари? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Доклада по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря и на колегите, както и на нашите гости за експедитивното и точно представяне на тази точка. Желая ви приятен ден.
Предлагам да продължим с трета точка от дневния ред, след което ще се върнем на точка две:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ“ 2007–2013 Г. (ОПТ), КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОП „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ 2014-2020 Г.
По тази точка тук присъстват:
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Мартин Георгиев – началник отдел в дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Гинев, преминаваме директно към Вас. Давам Ви думата да ни запознаете накратичко с доклада, предвид на това, че ние имаме и материалите и сме запознати горе-долу с нещата. Предлагам Ви да разделим информацията на две - първо да покрием първия период 2007 – 2013 г., да направите своето изложение, след което ще го отворим за дебат и въпроси, ако има такива, след което ще преминем към новия програмен период и същото ще направим и за него – въпроси и дебат. С това мисля да приключим.
Напомням, че колегите са запознати с европейските програми и като цяло с оперативната програма „Транспорт”, така че имате думата. Виждам, че и ръководителката на програмата е при нас. Така че както искате, така си разпределяйте думата.Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа депутати! Преди всичко благодаря за възможността и поканата да представим напредъка на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. и новата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за периода 2014 – 2020 г.
По отношение на старата оперативна програма ние сме в момента, както знаете, както и всички оперативни програми, в изключително важен период, в последната година от срока на допустимост на разходите по оперативните програми. Така че изцяло работата ни е фокусирана и насочена към максимално завършване на всички текущи проекти, защото всички проекти по програмата, които са одобрени, са стартирали. Тяхното завършване и максимално заплащане е до края на 2015 г., когато наистина са последните възможности да се използват средствата по програмата.
Можем да се похвалим с едно добро финансово и физическо изпълнение на програмата като цяло и на отделните проекти. Размерът на разплатените средства към момента представлява 76 процента от бюджета на цялата програма и съответно сертифицираните средства към Европейската комисия са малко по-малко – 71 процента или 1 млрд. 150 млн. евро.
Причината за сравнителния, още голям процент неразплатени средства, които са до сто процента, което е нашата цел, както казах, 24 процента – това се дължи преди всичко на изоставането на няколко големи проекти в пътния и железопътния сектор. Защото характерът, спецификата на нашата програма е такава, че закъснения на един голям проект дават отражение на напредъка във финансовите показатели.
Тези проекти, по които има акумулирано закъснение в периода на годините за изпълнение на програмата са идентифицирани като рискови проекти и точно по тях се дължи този все още неусвоен наличен ресурс. Това са трите железопътни проекта, които се изпълняват в момента. Това са: Пловдив – Свиленград, ново строителство, Пловдив – Бургас – рехабилитацията на участъка и Септември – Пловдив по направлението София – Септември, както и проектите в пътния сектор: автомагистрала „Марица” – Лот едно, защото Лот две завърши, автомагистрала „Струма” – Лот четири и обхода на град
По отношение на миналата година с размера на средствата, които бяха сертифицирани към Европейската комисия, и разплащанията, които бяха направени, програмата успя да постигне целите и да не се допусне загуба на европейски средства и на национални средства, разбира се.
Такава е целта и до края на тази година. Общо сте видели в материала – има 116 проекта, от които 22 са инвестиционни, от тях 11 са големи по смисъла на регламента, тоест над 50 млн. евро. От тези 11 проекта 10 са одобрени от Европейската комисия. Последният е обходът на град Габрово.
Преди два дни имахме среща с Европейската комисия. Потвърди се, че в рамките до един месец ще бъде одобрен и този проект от Европейската комисия.
При нас проектите се изпълняват предварително, преди да имат одобрението на Европейската комисия. Така че с това ще завърши и одобрението относно финансирането на всички проекти, които са включени в програмата.
По отношение на индикаторите, вече могат да се видят наистина ползите от подобрени скорости, комфорта на движение и т.н.
Като цяло в ж.п. транспорта има над 250 км валидирани ж.п. линии в магистрали и пътища първи клас – около 210 км завършени, 16 км реконструирани.
Също така знаете, че по отношение на изграждането на метрото в София, който е един много успешен проект, се изпълниха трите етапа от разширение на метрото, в резултат на което към момента има изградени със средства от оперативна програма „Транспорт” и са финансирани от общината 20 км метролинии и 21 метростанции. Изключително е голяма ползата по отношение на постигане на показателите за шум, безопасност, разтоварване на движението и т.н.
По отношение на ж.п. проектите, индикаторите и ползите, можем да видим истинския резултат при завършване на проектите. Защото, както казах, има четири големи ж.п. проекта, от които единият е завършен – това е Свиленград – турската граница. Той е сравнително малък – 16 км. Но истинската полза ще бъде, надяваме се, в началото на следващата година, когато бъдат окончателно завършени големите три проекта. Това е по отношение на индикаторите.
За информация, за миналата година по отсечките на метрото, които са финансирани със средства от оперативна програма „Транспорт”, са се осъществили 40 млн. пътувания. Наистина цифрите дори са преизпълнени, което ще ни докара друг проблем. Но сега не е въпросът с баланса, който се прави с разтоварване на останалия транспорт, разпределение на транспортната схема, защото междувременно трябва да освобождаваме и други линии, след като се постигат цели с надфинансиране и т.н. Но това е друга тема.
Наистина оперативната програма „Транспорт” вече има реален принос спрямо всички сектори и всички приоритетни оси, дори вече и по приоритетна ос 4, която изоставаше до края на миналата година, която е за подобряване на корабоплаването и морските вътрешни водни пътища. Там вече имаме завършен проект, който е изключително важен, макар и малък, за КИС за управление на пристанищата.
Към момента има вече завършени 15 и пред завършване са другите два проекта - за изграждане на речна информационна система по река Дунав и такава аналогична по Черно море. Това са изключително важни проекти. Те отговарят и на нормативни изисквания, и на европейски директиви, които ние трябва да следваме и с които да отговорим на условията.
Тези резултати, които са към момента, ни дават основание да вярваме, че до края на годината ще можем максимално да постигнем целите. Но същевременно си даваме ясна сметка, че някои от дейностите по някои от проектите към момента вече е ясно, че ще останат за изпълнение след декември 2015 г. Правилата са да бъдат завършени със собствени средства, респективно средства на бенефициентите или държавен бюджет, такива бенефициенти, които нямат собствен или достатъчно бюджет. Но те трябва да бъдат завършени до края на 2016 г. със собствено финансиране и деклариране пред Европейската комисия през март 2017 г. като завършени и въведени в експлоатация.
Казах по отношение на ж.п. проектите. Вероятно и по трите ж.п. проекта ще останат дейности, които ще трябва да бъдат изпълнявани през 2016 г.
По отношение на пътните проекти. Създадена е максимална организация и ангажимент от страна и на строителите, всички четете по пресата, от страна на изпълнителите и на ниво двете министерства за завършване на автомагистралите. Но забавянето, което вече имаме с изграждането на обхода на Габрово и Лот 2 на западната дъга на Софийския околовръстен път до края на годината, може да се компенсира.
Така че по отношение на тези два проекта сценариите са следните.
Приетият към момента Лот 2 на западната дъга ще бъде фазиран за изпълнение в новата програма, което е съгласувано от Европейската комисия. В момента се извършва истинското фазиране на проекта, съответно модификация в програмата и т.н. Но това е вече технически процес, който тепърва следва да се извърши до края най-късно на месец октомври и да се одобри.
А по отношение на обхода на град Габрово, той ще продължи за довършването с финансиране от националния бюджет. Очакваното завършване е в средата на 2016 г. Под риск са около 20 млн. евро по прогноза на управляващия орган към момента.
Както казах, силите ни са изключително фокусирани върху завършване на тези проекти. Извършва се в момента усилен мониторинг на тези рискови проекти – планове, анализи, които непрекъснато се актуализират, правят се засилени проверки на място, включително на най-високо ниво. Ръководител на управляващия орган е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски, аз съм заместник ръководител. Ние сме на по-оперативно ниво.
От друга страна, се мисли и за осигуряване на средства след 2015 г. за тези дейности. Защото проектите трябва да бъдат завършени във вида, в който са одобрени, в обема, който е одобрен от Европейската комисия. В противен случай ще търпим финансови санкции.
В тази посока в началото на 2015 г. съвместно с Европейската комисия бяха разработени и по другите оперативни програми, разбира се, и обсъдени така наречените екшън планове, в които са включени различни мерки, с цел ускоряване на плащанията и успешно приключване на отделните проекти и програмите като цяло. Този план е споменат в материала. Ако искате, ще ви запозная по-подробно. Той се изпълнява, координира се с комисията и мисля, че ще има резултати.
Мисля да свърша до тук. На разположение съм, заедно с господин Гинев, да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Бяхте наистина изчерпателна. Личи си, че не за първи път идвате в комисията. Ние особено държим да чуем как се развиват оперативните програми, особено спрямо индикаторите, които са заложени в тях. Така че покрихте почти всичко изчерпателно.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Тази оперативна програма беше изключително тежка, рискова. Радвам се да чуя, че по приоритетна ос 4 все пак сте намерили някакви възможности за реализация и за усвояване на тези средства. Защото наистина изглеждаха доста рискови и си прехвърляхме малко топката с колегите от Румъния кой реално е виновен за невъзможността тези средства да бъдат усвоени. Но виждам, че все пак сте намерили някакви възможности. Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Благодаря за презентацията на двата програмни периода. Вие ги смесихте, те вървяха паралелно. Защото споменахте и няколко думи за магистрала „Струма”.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Магистрала „Струма” е само Лот 3. „Струма” – Лот 4 е в първи програмен период.
АТАНАС ТАШКОВ: Добре, ако трябва тогава да изчакам и представянето на втория програмен период.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Наистина много преплетени са нещата.
АТАНАС ТАШКОВ: Преплетени са. Така и моите въпроси са свързани с двата програмни периода. Ще изчакам и втората част на доклада.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Наистина много е голяма връзката и такава би трябвало да бъде с всички програми, особено с нашата. Защото предвид на това, че проектите са големи, направленията са големи, те наистина преливат. Такава е и стратегията въобще за изпълнение на проектите по оперативна програма „Транспорт” – да се следват едни направления, да има последователност в инвестициите от първи програмен период във втори програмен период, с цел да имаме завършени направления от граница до граница, за да може да се предоставя по-истинска и добра транспортна услуга, за която са предназначени всички тези проекти, и да има съответно ефект не само за националната мрежа, но и общоевропейски.
По отношение на оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г. ще бъда още по-кратка. Тя беше одобрена миналата година - на 19 декември 2014 г. Оттогава ние работим като управляващ орган по подготовката на нови процедури, наръчници, чек-листове и т.н., всичко, за което наистина сме във връзка с промяна на директиви, на регламенти и т.н.
Изискванията се промениха. Към момента всички тези документи са в одитния орган с цел получаване на акредитация, което ще ни позволи наистина да започнем да работим по програмата, тоест като управляващ орган, да можем да получаваме апликационни форми, да ги оценяваме, одобряваме, съответно да бъдат подписани договорите за безвъзмездна финансова помощ и да се продължи с финансиране, разплащане и т.н.
Програмата като такава е одобрена с бюджет 1 млрд. 887 млн. евро. По време на одобрението на програмата, впоследствие, а и преди това ние сме – така беше поне и политическата воля – в баланс. Разбира се, и Комисията се съгласи с нас – да се търси баланс между развитие на пътна и железопътна инфраструктура.
Поради това, че в първия програмен период предимство беше дадено на пътна инфраструктура, близо половината – 900 млн. евро от 2 млрд. евро бяха предназначени за развитие на автомагистрали и пътища първи клас, на второ място – метрото и на трето – железопътната инфраструктура, сега е поравно – 673 млн. евро е за пътища, за инфраструктура и 673 млн. евро – за железопътна инфраструктура.
За съжаление този бюджет е крайно малък, предвид на проектите, които във втори програмен период вече са още по-големи в сравнение с първи програмен период. Вие ги знаете кои са. Набързо ще ги кажа. Това е ресурсът, който е и с националното съфинансиране.
На второ място, съответно с този ресурс можем да финансираме наистина проекти, към които имаме ангажименти, които сме стартирали, така да се каже, в продължение от 2007 – 2013 г., които са с общо европейско значение, буквално по един-два проекта.
На трето място е метрото, което продължава да бъде финансирано, с изграждане на третия метродиаметър. От порядъка на 440 млн. евро от програмата ще се финансира средният, най-труден участък – 7 км и 7 метростанциии.
Четвъртата приоритетна ос е иновации на управлението и на услугите. Тя акумулира такива иновативни проекти, които най-общо са подобряване на информационни системи. Много дейности всъщност могат да се финансират по тази програма. Тя е за управление въобще на трафика, системи за управление и на корабния трафик, на железопътния трафик, на пътния трафик. Като трябва да се каже, че половината от бюджета – тя е около 68 млн. евро – следва да бъде за изграждане на чииз емара мрежа. Тоест трябва да се генерират такива проекти от бенефициента Национална компания „Железопътна инфраструктура” и, разбира се „Техническа помощ”.
За проектите този бюджет сами разбирате и знаете, че е крайно недостатъчен и какво може да се финансира.
По отношение на първа приоритетна ос ж.п.проектите са два. Това са:
Продължението на отсечката Пловдив – Бургас, така наречената Пловдив – Бургас, фаза 2. Този проект обхваща тези участъци, които не са включени в първи програмен период – три участъка, разбира се, и дейности, свързани с гарови централизации, оптични кабели. Така че цялото направление от Пловдив до Бургас да бъде реконструирано, рехабилитирано за скорост до 30 км/час.
Другият проект е от Елин Пелин до Септември, понеже в момента се изпълнява строителството Септември – Пловдив. Отсечката Елин Пелин – Септември е 78 км, ново строителство със скорост 160 км в час.
Стойността само на тези два проекта надхвърля наличния бюджет от 473 млн. евро с 200 и няколко милиона. Надяваме се с търговете и т.н. да се справим, защото отсечките и мерките, които са включени в тези проекти, са много, те на различна проектна готовност ще се търгуват. Вероятно ще падне бюджетът. Допълнителният ресурс, ако е нужен такъв, ще бъде осигурен от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Така или иначе това е бюджетът. Това са двата проекта, които наистина трябва да се направят.
Развитието на железопътната инфраструктура през периода 2014 – 2020 г. има, така да се каже, допълващо финансиране по механизма за свързаност на Европа. С този ресурс България разполага като кохезионна държава. Локацията е около 406 млн. евро. Той е изключително предназначен за железопътни проекти и за развитието на корабоплаването по река Дунав, най-общо казано, такива проекти.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” вече кандидатства по първата покана за набиране на проектни предложения в края на февруари тази година. И двата проекта са одобрени – именно участъка от Елин Пелин до София, тоест вървим вече на запад към границата със Сърбия, и част от възел София.
Предвижда се за останалия участък от София до Драгоман да се кандидатства за следващата покана по кънектинг Юръп фасилитис, който ще бъде през есента на тази година. Двата проекта, както казах, вече са одобрени. Но предстои подписване на договори. Инвестициите по механизма за свързаност на Европа са допълващи и отговарят на цялостната стратегия за развитие на железопътната инфраструктура, за да довършим цялостното направление от сръбската граница до най-голямото ни черноморско пристанище – Бургас.
За пътищата този бюджет от 673 млн. евро, към момента дори не стига само за изграждането на Лот 3 на автомагистрала „Струма”. Това е безспорен приоритет, задължение на нашата държава, продължение от програмната инвестиция.
Към момента знаете, че има одобрено решение по ОВОС и имаме задължение да включим изграждането на автомагистрала „Струма” – Лот 3 с тунелно преминаване, както е решението по ОВОС през Кресненското дефиле.
С тунелното преминаваме стойността на автомагистрала „Струма” – Лот 3 е от порядъка на 750 млн. евро.
В резултат на дълги разговори, мнения, на технически становища и всякакви други новоизникнали условия и факти, които не са били взети предвид, когато е вземано решението по ОВОС през 2008 г., в момента се разработва така наречената алтернатива, целта на която е да се търси намаляване на инвестиционната стойност, като се очаква да бъде понижена в порядъка на 200-250 млн. евро, намаляване срока на изпълнение на строителството, защото това тунелно преминаване ще бъде изключително продължително и едва ли ще ни стигне програмният период.
В момента се работи, работи се и по други варианти, защото такива са правилата – да се изследват с така наречения мултикритериален анализ всички възможни едва ли не варианти, които и преди са били отхвърлени, нови екологични, вкарани от Министерството на околната среда и водите, от Дирекция „Натура”.
Въобще в момента е доста сложно. Имаше специална среща в понеделник с Европейската комисия, насрочена само за автомагистрала „Струма”, Лот 3.2. При Лот 3.1 и Лот 3.3 няма проблем, стартирани са процедурите.
Така че бюджетът към момента стига само за този проект. В случай, че има спестени средства или се премине към алтернативно решение, което осигурява допълнителни средства, в програмата сме включили и изграждането на автомагистрала „Хемус” и тунела под Шипка.
Както казах, при метрото ще се финансира третият метродиаметър, частично средната част. Ако, разбира се, има впоследствие разместване и остават повече пари, ще се финансират и другите два участъка. Те биха могли да се финансират, защото проектът на трети метродиаметър е готов, той е финансиран от първи програмен период.
Само искам да кажа, че не мога много да говоря за двете програми и каква е тяхната връзка. Само през 2007 – 2013 г. около 50 млн. евро, по-точно 49 млн. евро бяха заделени за подготовка на проектите, с които кандидатстваме за 2014 – 2020 г., в резултат на което ние вече имаме и стартирали проекти, които се финансират от 2014 – 2020 г. Това са Лот 3.1 и 3.3 на автомагистрала „Струма”, Лот 3, двата равнинни, така наречени, участъци.
Към метрото. Рестартирана е процедурата за изграждане на метрото и закупуване на метровлакове.
По отношение на ж.п. проектите малко закъсняваме, защото там е по-тежка и по-продължителна подготовката, но всеки момент очакваме да получим документациите за първите участъци по направлението Пловдив – Бургас, фаза 2 - това са Оризово – Скутаре и София по кънектик.
Така че по програмата, независимо че ние нямаме акредитация, изпреварващо основните бенефициенти работят, провеждат се търгове, подготвят се апликационни форми и за по-малките проекти.
Това е. Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже колегата Ташков беше започнал с въпрос, предлагам да му дадем думата отново. Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Моите въпроси касаят и двата програмни периода. Вие отговорихте на една част от тях. Но аз искам за някои от тях още разяснения.
Първият ми въпрос е за крайния срок за завършване и пускане в експлоатация на Лот 1 на автомагистрала „Марица” – ясен ли е и ще бъде ли спазен?
Второ, за ж.п. възел Пловдив – на какъв етап е и какво включва, пресичанията с булеварди, улици и т.н. Да дадете малко разяснения от тази гледна точка.
И за Лот № 3 на автомагистрала „Струма” да разбираме ли, че все още се обсъждат и двата варианта – тунел 15 км или смесено тунел с виадукти, естакади и т.н.? Вие доста подробно разяснихте. Но да разбираме ли, че все още няма твърдо и крайно решение?
И четвърто. За периода 2014 – 2020 г. какъв ще е процентът на финансиране от Европейския съюз? Уточнено ли е това и какво ще е съфинансирането от държавния бюджет? Имаше няколко виждания за намаляване на съфинансирането. Искам да попитам има ли вече окончателно решение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В духа на експедитивност нека да съберем още няколко въпроса, защото и колегите от Министерството на финансите са тук и виждам, че бързат. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз много набързо ще се изкажа. Колегата зададе въпроса за Лот 3.2 на автомагистрала „Струма”. Исках да попитам следното.
В този предварителен материал, който ни беше даден, Лот 3 и Лот 4 на автомагистрала „Струма” са определени като високорискови проекти. Там е написано, че по принцип до края на 2015 г. се очаква да бъдат завършени. В същото време министърът на регионалното развитие и благоустройството поне доскоро твърдеше, че Лот 4 бъде готов до края на юли, тоест останаха две-три седмици, а Лот 2 ще бъде готов в края на септември, тоест пуснат в експлоатация. Ако може да разясните следното. Аз не твърдя, че има някакво разминаване, но вероятно оценката, която прави едното министерство и другото, е различна. Все пак наистина ли се рискува и от къде произтичат главните рискове?
Само чисто теоретично все пак. Смятам, че България не може да си позволи да остави развитието на инфраструктурата си само и единствено на европейските средства. Защото просто ще продължаваме да изоставаме.
В същото време може ли да считаме и Вие смятате ли, че по линия на тъй наречения план „Юнкер” би могло поне някои по-перспективни отсечки, които биха предизвикали частен интерес, да бъдат финансирани.
Знам, че това е на този етап много теоретично. Но все пак дали сте правили някакъв анализ като невъзможност за подобряване на инфраструктурата в някои участъци и елементи?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите. Аз ще започна отзад напред.
По отношение на плана „Юнкер” аз мисля, че представителите на Министерството на финансите повече биха могли да кажат. Разбира се, това е една добра възможност. Но и ние представихме веднага списък с проекти още в началото, за които имаме готовност и са подходящи и т.н. Но доколкото се запознах и с финансирането по плана „Юнкер”, това е само за проекти, които имат възможност да привлекат и частни инвеститори.
За съжаление пътните и железопътните проекти не мисля, че имат шанс в това отношение или поне към момента със законодателството, което имаме. Няма какво да се лъжем. Може би, да речем, както сме си говорили, може да се направи нещо за тунела под връх Шипка. Но с трафика, който имаме и с неизградените в съседство други инфраструктури е трудно.
Да, продължава да се поддържа такъв интерес и от външни инвеститори, представяме проектите. Но за плана „Юнкер” мисля, че колегите от Министерството на финансите могат да дадат по-конкретна информация. Аз лично не мисля, че проектите, които сега имаме готови, и със законодателството за публично-частно партньорство не са за развитието на пътна и железопътна инфраструктура, а по-скоро в другите сектори.
За Лот 2 и Лот 4 и изказванията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Да, ние си синхронизираме информацията, защото всичко, което се подготвя, минава на контрол през нас, одобрение от управляващия орган, респективно на министъра на министерството. Знаем ги.
Създадена е изключително добра информация за Лот 4 и завършването му на 1 август, дори пускане сега, доколкото разбрах, до края на седмицата на тези два километра и половина, които са най-тежките – преминаваме през Петрич и т.н., които са в изключително тежко състояние за движението.
Буквално за два месеца го направиха изпълнителите и мислим, че ако не на 1 август, то на 5 август или в средата на месеца ще бъде завършен. Но знаете, че към момента се включиха към апликационната форма, към финансирането на проекта и завършването на тези около два километра от границата до КПП, които бяха пропуснати. Беше подготвена процедурата за стартиране. И за там трябва известно време.
Защо сме ги идентифицирали като рискови. Лот 2 има закъснение спрямо първоначалния срок седем месеца, тоест имаме удължение. Той първоначално стартира късно. Този проект стартира през 2013 г. Минаха вече две години и половина, но това е изключително труден и тежък проект, с много километри. С двойно по-малко километри беше изпълнен Лот 1 от същия изпълнител за същото време.
Първо, искам да кажа, че всички проекти, които към момента не са завършени, а са в изпълнение, говорим за големите инфраструктурни проекти, са рискови. Защото това е строителство. Всичко може да се случи.
Вече почти, така да се каже, рисковете са овладени и не очакваме изненади. Но те са идентифицирани като такива още миналата година, в началото на годината и затова още ги наричаме рискови. Защото, от една страна, зад тях стои голям финансов ресурс. Както казах и в началото, всяко едно тяхно забавяне дава отражение на темпа на разплащане, на усвояване на средства и техните срокове наистина са в края на годината. Не е важно само физическото завършване, а и оформяне на документация, разплащане, което ще създаде изключително голяма тежест на всички, които одобряват този процес. Така че за нас са рискови.
Изпълнението на Лот 2 също е под 70 процента. Срокът е в края на месец септември, началото на октомври. Има голяма вероятност да завърши в този срок.
Но двата проекта – Лот 2 и Лот 4 на автомагистрала „Струма” поне по прогнозите и това, което виждаме, ще бъдат завършени – това е основното – в рамките на допустимост на разходите по оперативната програма и ще бъдат разплатени.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: За автомагистрала „Струма” Лот 2 е малко по-рисков от Лот 4. Лот 4 все пак има голяма вероятност да приключи в следващите няколко месеца. Може ли така да го кажем?
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Вижте какво, трудно е. в допълнителното споразумение за Лот 2 аз ви казах, че удължението е със седем месеца. Срокът изтича в началото на месец октомври. Няма засега причини да не завършим в ясен точен график освен ако наистина има някакви непредвидени обстоятелства. Вече, така да се каже, всички работи са разкрити, няма вече опасност да излязат археологии.
Искам да отбележа, че основно закъснението беше излизане от графика заради последните археологически находки. Това беше неолитното, което наистина предизвика доста забавяне. То беше допълнително. Отделно с него е свързано извършване на допълнителни работи, свързани с изграждане на една стена вместо насипа, която беше предвидена по първоначалния проект, която да защити, да изолира това селище, което после вече по евентуално други програми и средства ще бъде оформено – поне такава е идеята – по начин, по който може да се направи посещение при него и да се запази.
И най-важното е наистина да бъдат разплатени обектите добре до края на тази година, за да може да се използва наличният финансов ресурс, разбира се. Но това става след завършени строителни работи.
Всичко, което остане след това, трябва да бъде за сметка на бенефициента.
Попитахте за съфинансирането за новия програмен период 2014 – 2020 г. Да, то е уточнено. Програмата отново се финансира от двата фонда на Европейския съюз – Кохезионния и Европейския фонд за регионално развитие с 85 процента, а националното съфинансиране е 15 процента.
В началото на миналата година правихме известни постъпки за увеличаване на националното съфинансиране, за да се увеличи общо бюджетът, не в рамките както е сега 1,9 млрд., а да стане повече от 2 млрд. Когато се увеличи общият бюджет, се увеличава всичко. Тоест да бъде завишен бюджетът на програмата, предвид на това, че дори наличният финансов резултат, както виждате, към момента не стига за изпълнението на един проект на една автомагистрала и два железопътни проекта. Но така или иначе към момента така е одобрена програмата.
Другият въпрос беше по отношение на Лот 3. Да, както казах, не е уточнено по кой вариант ще се изгражда автомагистрала „Струма” в участъка 3.2 – 20-те километра. Ето как в момента се разработва, тоест прави се идеен проект на така наречената алтернатива, което е в комбинация от други варианти и проучвания преди, което всъщност е първият опит да се съвместят едновременно и високите екологичните изисквания, и изискванията по отношение на икономическа състоятелност, разбира се, и от инженерна гледна точка, така че да се съвмести приемливо за всички тези критерии. Докато на предишния етап, когато е взето решението за одобрение на проекта, решението по ОВОС, тогава е надделял вариантът с тунелното преминаване, който отчита най-вече екологичните изисквания.
В резултат на дълги дискусии Европейската комисия се съгласи с нашето становище и се допусна да се премине към разглеждане на други варианти. След като вече имаме разработени, ще го кажем, защото за да сравняваме вариантите, ние трябва да ги имаме разработени в пълнота, което се надяваме да бъде готово до края на тази година, дори и преди края на годината.
В момента се извършва и мултитериториален анализ, но все още няма всички данни, включително и по новия вариант, който излезе сега за наша голяма изненада от Министерството на околната среда и водите, така наречения Западен вариант, който да не минава през никакви защитени зони, но е изключително скъп и от инженерна гледна точка нерентабилен.
Така или иначе, когато завършат тази цел, трябва да се направи ОВОС и за тези, да се сравнят, да има екологични консултации и публични консултации, въобще да се извърши и цялата процедура по ОВОС отново.
Независимо че имаме решение по ОВОС преди няколко години за тунелния вариант, този вариант още съществува, но за да докажем евентуално, че имаме по-добър вариант, трябва да стане сравнение на база на екологичните доклади, като се добавят и данните от мултикритериалния анализ по отношение на другите показатели. Тогава вече и следвало, поне такава е логиката, да се търси един по-приемлив вариант, който да не е толкова скъп, но и да не толкова с щети към околната среда. Макар че лично моето мнение е – аз не мисля, че изграждането на тунела е най-щадящият вариант. Но така се предполага.
По отношение на железопътния възел Пловдив ще кажа следното. Ж.п. възел Пловдив е включен в периода 2014 – 2020 г.
в проекта Пловдив – Бургас, фаза 2. Там са включени и ж.п. възел Пловдив, и ж.п. възел Бургас. В момента се извършва проектиране. Всъщност на повечето от тези два големи проекта, ж.п. отсечки към момента се извършва проектиране, което трябва да завърши в края на тази година или началото на следващата. Така че то е включено в проектирането.
Трудно ми е в момента да ви кажа точно кога ще завърши проектирането или някакви детайли. Ако ви интересува, ще ви дадем информация от Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Но са стартирали. В процес на разработване са проектите във фаза технически проект, а кога точно ще стартира – така са разделени търговете да стартират, че да не се изчаква целият проект.
Имаше един въпрос за Лот 1 на автомагистрала „Марица”. Той също много закъсня. Не може да не бъде рисков, след като имаме близо две години закъснение. Да, също е създадена организация за него.
Това, което към момента е разписано като срок, мисля, че е средата на септември или октомври. Надяваме се, че този проект има шанс да завърши тази година, преди края на тази година.
Имаме значителен напредък, независимо от многото трудности, много големите закъснения, проблеми с изпълнители. Не е тайна, че официалните изпълнители на Лот 1 на автомагистрала „Марица” и на Лот 4, нищо че са още в консорциумите, защото няма как да бъде, ги няма на обектите. Това е истината, което създаде изключителна трудност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С една дума, вие сте предприели нужните действия за ускоряване и наистина за стъпване в някакви срокове тази година.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, крайните срокове са тази година. Засега няма така да се каже, драми, да не завършат през септември - октомври. Работи се усилено.
За мерките. Знаете, че бенефициентът Агенция „Пътища” много стриктно следи графици и т.н. От наша страна сме ускорили възможностите, намалили сме сроковете за разглеждане на исканията за плащане, за тяхното одобряване. Заедно с Министерството на финансите, така да се каже, по две линии се осигуряват и средства, дори изпреварващо, тоест, когато няма ликвидни средства, се подават извънредни искания за осигуряване на средствата, после се възстановяват и т.н. За всеки конкретен проект не се чака. Когато има разработени сертифицирани средства, не се чака да дойдат пари, да речем, от Брюксел, за да се извърши разплащане, за да може да се инвестира в строителството. Защото тази година най-важен е този процес.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря. Мисля, че изчерпихме въпросите и коментарите. Благодаря Ви още веднъж за така изчерпателната информация, която беше представена.
Искам още веднъж да Ви уверя, че ние като комисия сме на разположение и Ви задаваме малко по-чувствителни въпроси не с цел да търсим някакво политиканстване, а наистина да видим като комисия дали не може да ви подпомогнем по някакъв начин, особено ако има някакви междуинституционални проблеми. Все пак сме парламентарна република, не сме част от изпълнителната власт, но все пак можем да влияем и да подпомагаме. Затова така директно Ви питаме за определени забавяния, предвид на това, че много от такъв тип проблеми неминуемо ще рефлектират върху националния бюджет.
Все пак и ние като комисия гледаме да сме запознати, наистина да следим и да натискаме отделните институции, които имат някакво отношение, за да не се получава така, че искаме пари за загубени каузи.
Благодаря ви още веднъж. Желая ви успешен ден.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: И ние благодарим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извиняваме се още веднъж на представителите на Министерството на финансите за малкото закъснение и разместване на програмата. Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 26 МАЙ 2014 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ), № 502-03-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 02.07.2015 Г.
По тази точка днес имам удоволствието да приветствам при нас:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите.
Добър ден на всички.
За да не ви губим повече времето, преминаваме директно към докладване на проекта. Имате думата, госпожо Ганозова да ни запознаете накратко с тази точка. Ще Ви помоля, с цел по-оперативното преминаване, на направите накратко своето експозе. Вие знаете процедурата, от Министерството на финансите винаги сте се представяли много оперативно в тази посока.
Ние сме изпратили едно становище до вас. Ако сте имали възможност да се запознаете, след като направите своето експозе, моля да ни дадете някакви препоръки по нашето становище, ако с нещо не сте съгласни. Ако не, просто да ни уведомите. Имате думата, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Наистина съвсем накратко ще ви запозная.
Решението на Съвета на Европейския съюз от 26 май 2014 г. прави промени в системата на собствените ресурси на Европейския съюз в две посоки:
- намаляване процеса на събраните традиционни собствени ресурси, който остава в държавите членки за покриване на административните разходи от 25 процента на 20 процента;
- по отношение на временните корекции за Германия, Швеция и Нидерландия ще се прилага намалена ставка към изискуемата сума на база на ДДС. Нидерландия, Швеция и Дания ще се ползват от брутни намаления на вноската на база на брутния национален доход за целия период, а Австрия – само за първите три години от многогодишната финансова рамка.
Няма да влизам в други детайли. Ясно е, че това решение трябва да бъде одобрено от парламента. Правното основание за одобрението е чл. 86 от Конституцията.
Две думи само за бюджетните импликации, тъй като то влиза със задна дата…….
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно това щях да кажа - на простичък език да ни запознаете наистина за какво става въпрос.
КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Решението ще влезе в сила със задна дата от 2014 г. Бързам да ви успокоя, че увеличението на вноската на България за 2014 и 2015 г., което е общо 50 млн., е бюджетирано, предвидено е в текущия бюджет, така че няма да има проблеми да бъде изплатено. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате възможност за коментари, въпроси. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване приемане на Проект за Решение на Народното събрание за приемане на решение на съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на европейския съюз (2014/335/ес, ЕВРАТОМ), № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви още веднъж за търпението, което проявихте. Желая ви успешен ден.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, в тази точка искам да направя само един кратичък анонс. На следващото заседание, което е насрочено за 22 юли, ще изслушаме ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за текущото състояние и напредъка на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. и текущото състояние и напредъка в новата програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г.
Изисканата от нас информация на текущото състояние и напредъка вече е постъпила в секретариата на комисията и се надявам, че до края на деня ще я имате по собствените си пощенски кутии.
Други въпроси? Бихте ли искали нещо да добавите в тази точка? – Не виждам.
Благодаря ви още веднъж за това, че взехте участие в днешното заседание и ви желая приятен ден.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,45 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
