П Р О Т О К О Л № 24/22.07.2015 г.

---

На 22 юли 2015 г. от 15, 30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2015 г. и законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОПРР), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

3.Разни

На заседанието присъстваха:
Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката
Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите” в Министерството на земеделието и храните
Георги Ралчев – началник отдел в дирекция „Пазарни мерки и организация на производителите” в Министерството на земеделието и храните
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
Деница Николова – заместник-министър и ръководител на УО на оперативна програма „Регионално развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Ася Статкова – и.д. главен директор на Главна дирекция „планиране на регионалното развитие” и заместник-ръководител на управителния орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Мария Дузова – главен директор на ГД „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Както винаги, изчитам дневния ред, който трябва да одобрим.
ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2015 г. и законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОПРР), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.
3.Разни
Има ли обратни становища, предложения, възражения? – Не виждам.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.

Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме директно към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, № 502-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 30 ЯНУАРИ 2015 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, № 554-01-16, ВНЕСЕН ОТ ЛЮТВИ МЕСТАН И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 ЯНУАРИ 2015 Г.
По тази точка днес тук присъстват:
Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката
Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите” в Министерството на земеделието и храните
Георги Ралчев – началник отдел в дирекция „Пазарни мерки и организация на производителите” в Министерството на земеделието и храните.
Аз прочетох, че законопроектът е внесен от Министерския съвет, но да обърнем малко нещата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Вие миналия път казахте, че когато ги няма вносителите…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно в този дух и аз ги попитах. Господин Анастасов е вносител, така че той ще го представи. Господин Анастасов, имате думата накратко да ни запознаете с духа на законопроекта. Аз лично не смятам, че чак трябва да го поставяме на гласуване. Тук сте и двамата. Добре, господин Чобанов, заповядайте. Нека да не губим време.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. По принцип в сега действащото законодателство са добре уредени механизмите за контрол върху тютюневите изделия и отпадъците от тютюн, които попадат под контрола на акцизното законодателство, но не са добре уредени суровият тютюн и промишлено обработения тютюн, както и веригата от производството на тютюна до неговото разпространение и достигане до крайния клиент.
Това са основните положения, които залагаме в този законопроект. Той е един изцяло нов законопроект, който да избегне кръпките, които се поставят, и палиативните мерки, които наблюдаваме до момента дълги години, които са правени в Закона за тютюна. Затова се предлага този нов законопроект.
Между другото, почти всичко, което е в законопроекта на Министерския съвет, присъства и при нас, но при нас се правят някои важни уточнения и предпоставки за по-ефективен контрол по цялата верига и се предвижда създаването на браншови организации в отделните звена на веригата, тоест производството на тютюна, търговията и преработването на тютюн, а не както е в другия закон, тоест да залегне една обща организация, която да защитава интересите на всички едновременно.
Това е много трудно да бъде постигнато – само една организация да защитава интересите на всички, тъй като в много от случаите те са разнопосочни. Затова се предлага създаването на регистри за отделните звена по веригата, създаването на един регистрационен режим.
Това не е лицензионен режим, а само регистрационен, тоест не увеличава излишно административната тежест, а по отделните звена на веригата могат да се създадат национално представени организации съответно на производители, преработватели и търговци, така че те да защитават съответните интереси, които могат да бъдат създавани и от повече от една национално представителна организация, независимо от изискването повече от 50 процента от съответно регистрираните по различните звена във веригата да присъстват в тази организация. Никой не може да забрани на някого да участва в повече от една организация, тоест да има и повече от една представителна организация съответно по тези звена.
Тоест считаме, че това е много важно от гледна точка, първо, на обхващането в тези регистри на всички, които се занимават с тази дейност, и избягването на недоразумения и възможности за укриване на информация. Тоест всичко трябва да бъде ясно, точно и прозрачно по всички звена на веригата и да даде възможност да бъде обхванато чисто статистически от гледна точка на контролните механизми, за да се избегне една тенденция, която се наблюдава през последните години, а именно при контрабандното предлагане на тютюневи изделия. Това показват и изчисленията, и статистиката в заловените количества. Вече по-голямата част от количествата не са готови цигари, а е тютюн, който по-късно бива
Така че за да се избегне този момент, ние искаме по-голяма яснота и прозрачност по отделните звена на веригата, едно обхващане, един пълен поглед върху тях. И считаме, че предлаганият законопроект го представя на нашето внимание и дава възможност за такъв всеобхватен контрол.
Освен това в него залягат механизми, които са предвидени в досега действащата и до 2016 г. директива, която регулира тази дейност, и от новата директива, която е приета през 2014 г. и ще действа оттам нататък. Като, разбира се, са взети тези положения, които не противоречат на съществуващата.
Мисля, че в общи линии като основни мотиви, основни търсения и ефекти от законопроекта е това, което ви представих. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз. Преди да открием за дискусия и за дебат законопроекта, бих желал да се обърнем към представителите на Министерството на земеделието и храните – да ни кажете няколко думи за вашето становище относно този законопроект. След това, ако не възразявате, колеги, бих желал, предвид на това ,че и времето ни е кратко, да ни кажете няколко думи за духа на законопроекта, който се внася от Министерския съвет, след което ще отворим за дискусия. Накрая ще гласуваме двата законопроекта поотделно.
Има ли някой възражения срещу това предложение? – Не виждам.
Имате думата, заповядайте.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Благодаря ви за думата. Аз се казвам Георги Ралчев и съм от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако и колегите от Министерството на икономиката също искат нещо да добавят, след господин Ралчев няма никакъв проблем да чуем и тяхното становище. Заповядайте.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: По отношение на така представения законопроект Министерството на земеделието и храните не подкрепя текста на законопроекта. В основата са заложени аргументи във връзка с предвидените за осъществяване контролни механизми по закона и актовете по неговото прилагане от длъжностни лица на Министерството на земеделието и храните, които са несвойствени по своята същност.
В основата на законопроекта са заложени контролни механизми на обекти, на търговия на територията на страната чрез проверка на документи, данни, събиране на сведения, обяснения, изземания на количества тютюн и всякакъв друг род оперативна информация, свързана със спазване на закона.
Позволявам си още един път да вметна, че това са несвойствени функции по отношение на Министерството на земеделието и храните. Като същото е централно специализирана администрация, която подпомага министъра на земеделието и храните по ръководство, координация и контрол при прилагане на държавната политика в областта на земеделието.
Министерството на земеделието и храните не осъществява стопански функции. То само създава условия и подпомага тяхното извършване.
С предложения законопроект се предвиждат изцяло нови дейности, които включват деклариране, проследяване и контрол на количествата тютюн, внасяни или въвеждани на територията на страната, респективно изнасяни или извеждани към страни, членки на Европейския съюз, а също така дейности, които по отношение на контрола са несвойствени за администрацията, която представлявам днес.
Предвижда се и въвеждането на задължителни договори за изкупуване на тютюн със задължителни елементи за тяхното оставяне – също един елемент, към който сме прикрепили и мотивите за неприемането му, с основен аргумент, че съществува достатъчно законодателство в страната – Законът за задълженията и договорите, в който са разписани всички ангажименти при свободно договориране на този тип суровина.
Позволявам си още един път да подчертая – основният ни аргумент, разписан за неприемане на предложения законопроект, е налагането на една много тежка административна тежест, която ще генерира допълнителни разходи за администрацията, и която по своята същност и цялост е несвойствена и не би следвало да принадлежи на Министерството на земеделието и храните.
По отношение на втория законопроект от дневния ред Министерството на земеделието и храните го подкрепя, тъй като с него на практика се урегулират отношения, които към момента са нарушени и по-специално принципа за свободно движение на стоки като ключов компонент при създаването и развитието на вътрешния пазар на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: От Министерството на икономиката имате ли нещо да добавите?
ДИЯНА НАЙДЕНОВА: Направо ще премина към представяне на законопроекта на Министерския съвет от името на Министерството на икономиката.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна по същество се изменя чл. 30.
През юни 2012 г. по инициатива на народни представители е внесено изменение, с което с чл. 30 е въведена пълна забрана за производство и продажба на заготовки за цигари с филтър на територията на страната.
В резултат на оплакване последва процедура от страна на Европейската комисия с обмен на становища и обосновка. От миналата година, месец ноември, Европейската комисия изпрати своето официално уведомление за това и стартира процедура за нарушение.
Въведената забрана по принцип препятства свободното движение на стоки и представлява ограничение на вътрешния пазар.
Становището на Европейската комисия е категорично, че тази забрана противоречи на чл. 34 от Договора, тъй като представлява количествено ограничение по своя характер и мярката е прекомерна и непропорционална на предвидените цели при въвеждането й.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Преди да открия дебата, предполагам, че сте се запознали със становището на нашата комисия. Имате ли някакви възражения, допълнения, коментари? – Не виждам.
Колеги, в такъв случай отварям за дебати и по двата законопроекта. Тук са колеги от Министерството на земеделието и храните, от Министерството на икономиката, представители на вносителите. Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Естествено нашата комисия не е водеща и при това положение не можем да имаме компетентност да навлезем във всички детайли по отношение на двата законопроекта. Още повече, че този законопроект, който е внесен от Министерския съвет, на практика касае една промяна, която да гарантира, че няма да има наказателни санкции срещу България. Аз не мисля, че можем да сме против една подобна промяна, тъй като с тази забрана, за която става дума, вероятно са преследвани определени цели, но те не са били съгласувани с европейското законодателство.
Така че от тази гледна точка, даже това да има своя ефект върху определени икономически структури, тъй като тази забрана явно е била направена в някаква посока, няма как да го запазим, защото в противен случай рискуваме санкции.
Така че от тази гледна точка ние специално ще подкрепим този законопроект.
А по отношение на цялостния проект за Закон за тютюна и тютюневите изделия, който е предложен, там вече според мене си струва да направим и по-съдържателен дебат. Аз предполагам, че такъв вече е направен или ще бъде направен в съответната комисия.
Но бих казал, че не мога да приема аргументите, с които представителите на Министерството на земеделието и храните отхвърлят този законопроект. Защото за мене те са абсолютно формални и прозира едно нежелание Министерството на земеделието и храните да се занимае в повече детайли и с повече грижа за един сектор, който определено има нужда от подкрепа. Той е сектор, който има нужда от по-добра правна защита, даже бих казал, особено на фона на анализа, който можем да направим към днешна дата след промените, които бяха направени в закона по време на предишния мандат, при първото правителство на ГЕРБ.
Ако направим един такъв анализ, не знам дали в Министерството на земеделието и храните е правен, ще видим, че част от промените, които либерализират този пазар, на практика доведоха до проблеми, които най-силно се отразиха на самите производители. А ние като народни представители и държавата като такава няма как и не бива да отхвърляме необходимостта от допълнителни корекции на това, което е направено тогава, пак казвам, на база на направения анализ.
В този смисъл има неща в закона, които са предложени, които смятаме за много важни. Например създаването на съответните регистри на тютюна, на производителите, на лицата, изкупуващи суров тютюн и съответно на търговците, защото по този начин ще има повече ред и контрол. И няма кой друг да го прави според мене, освен Министерството на земеделието и храните да следи и да контролира този процес.
Пак казвам, не искам да влизам в детайлите – член по член. Но има в този законопроект много неща, които си струва да бъдат внимателно обсъдени и бих казал, подкрепени.
Бих направил една бележка по отношение на Националната тютюнева камара. Смятам, че тук специално разпоредбите, така, както са направени, според мене са твърде ограничителни. Защото да се твърди, че една организация е представителна, ако в нея членуват повече от 50 процента от производителите примерно, означава, че на практика със закона ние казваме, че тя е само една. Ако това е целта, е едно. Може да се коментира по тези въпроси.
Вярно е, че ако законът не забранява членство в повече от една организация, това теоретично би могло да доведе до създаване на повече от една. Но само по себе си това е безсмислено – защо един производител би членувал в две организации?
Мисля, че тук специално процентът за представителност трябва да бъде намален, за да се даде възможност без двойно членство да съществуват повече от една организации, така че в този смисъл да има известна конкурентност. Това според мене тук е необходимо, за да бъдат по-добре защитени интересите на съответните браншове.
Разбира се, тук въпросът за Националната тютюнева камара и въобще идеята за създаване на Национална земеделска камара, където тютюневият сектор да бъде един от браншовете, също стои. Но по принцип този тип организация също е необходима, защото това е начин – пак подчертавам, особено производителите да бъдат защитени.
На трето място, смятам, че чрез разпоредбите на закона със сигурност ще се гарантира и по-добро качество първо на посевния материал, след това на продукцията, нещо, което за нас е от ключово значение. Защото се оказва, че в последните години от гледна точка на качеството на произвеждания тютюн също имаме проблем. Той е комплексен, но тръгва още от семената и всичко, което върви по веригата.
В този смисъл ние от БСП лява България подкрепяме този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене ще бъдат направени някои предложения. Но считаме, че има нужда от нов цялостен закон. И предложението, което са направили вносителите, е много добра основа, върху която той да бъде доработен в следващия етап.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Колеги, има ли други желаещи? Господин Петров, имате думата.
Само да направя едно уточнение. В духа на пълна прозрачност искам да ви уведомя, че в Комисията по земеделието законопроектът на Министерския съвет е минал с пълно мнозинство, а съответният законопроект на господин Местан и група народни представител е отхвърлен с 13 на 5 гласа. Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз точно с това исках да започна, тъй като съм член на Комисията по земеделието и храните и съм запознат много подробно с двата законопроекта.
Аз не можах да разбера от изложението на господин Вигенин кой проект той подкрепя, защото той говореше за един законопроект. Аз не можах да разбера точно неговото мнение. Но така или иначе искам да не бъда обстоятелствен и да кажа, че става въпрос за два коренно различни подхода. Проектът на господин Местан предлага възраждане на държавното регулиране на производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия.
Нещо повече, при положение, че има европейска директива, която обявява производството на тютюн като неприоритет за Европейския съюз и никъде в документите не се споменава такова нещо, няма такова понятие „тютюнопроизводител” никъде. Това се въведе в България. Но виждам, че сега даже в пленарната зала престанаха да говорят за земеделски производители и тютюнопроизводители. Това е абсурд.
В тази връзка искам да кажа, че това, което предлага господин Местан, е на мястото на Държавен фонд „Тютюн” да се създаде камара, която да изпълнява горе-долу същите функции, а държавата да бъде поставена в положение в лицето на министерството да се справя с всичките тези батаци, които са създадени в сектора за производство на тютюн.
Разбира се, заставам напълно зад това, което предлага Министерството на земеделието и храните, защото това е може би от 15 години първият закон, който регулира абсолютно цялата тази картинка и да е ясно кой откъде взема разсади, какво сее, какво произвежда, на кого го продава, по какъв начин, този, на когото го продава, какъв е, къде е регистриран, а този, който купува, какъв е.
В това отношение единодушно в Комисията по земеделието и храните одобрихме този проект за закон, който е предложен от Министерския съвет. Смятаме, че създаването на местни и общински структури и то структури от самите производители, търговци и от общинските служители, които да решават на място проблема, е правилно. А най-често проблемите са, разбира се, за лошо качество. Защото в България няма никаква култура за отглеждане на тютюн. Имам предвид малките ферми. Големите са индустриално производство, там няма такива проблеми.
Така че аз и колежката Петрова от Комисията по земеделието и храните се замисляме за това да не направим ли някакво предложение. В този закон не се дават ясни насоки за това какво ще правят тютюнопроизводителите след 1 януари 2020 г. Защото знаете, че тогава ще спрат всякакви субсидии, ако те не са подготвени предварително.
Това, което господин Местан предлага в неговия проект за закон – да се стимулира производството на тютюн, това е абсолютно погрешна стратегия. Напротив, трябва да се вземат такива мерки, че на хората да им се даде шанс все пак да използват времето, за да могат да направят конверсия и да започнат да се занимават с друго производство, а не с производство на тютюн. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин Петров. Има ли други желаещи за изказване? За реплика заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може да го приемете като реплика. Но искам да кажа, че всъщност едното не противоречи на другото. Защото в предложението на Министерския съвет има промени в няколко члена и те са очевидно необходими и могат да минат много бързо.
А очевидно другият законопроект, ако бъде одобрен и съответно влезе за разглеждане в пленарната зала, вероятно ще отнеме малко повече време.
Затова аз лично подкрепям и двата законопроекта, защото не виждам голямо противоречие в момента. Тоест едното трябва да мине бързо, за да не се окаже, че ще влезем в процедура. а другото е вече въпрос на преценка.
Но като реплика все пак. Аз пак казвам, ние сме Комисия по европейските въпроси и сигурно едва ли тук е мястото да се навлиза в детайли. Но да се подхожда политизирано към този въпрос мисля, че няма смисъл. Има безброй аргументи защо тютюнопроизводството не е отрасъл, който трябва да бъде унищожен целенасочено от държавата, както излиза от Вашите думи. Всъщност това е един отрасъл, който е печеливш. Независимо от намеренията на Европейската комисия, пазарът за тютюн извън Европейския съюз се разширява. Това, от една страна.
От друга страна, имаме специфични условия в част от страната, където наистина след много експерименти се оказа, че наистина няма какво друго да се отглежда на тези почви, освен тютюн.
И аз като Вас преди години съм бил привърженик на други мерки, но когато представляваш тези хора и на място се запознаеш наистина в детайли какво точно представлява и за какво става дума, доказваме, че аргументирано можеш да защитаваш наистина една голяма част от нещата, които са предложени в закона, предложен от господин Местан и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Господин Анастасов, заповядайте. Ще Ви помоля само да бъдете кратък.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Да, разбира се. Благодаря Ви, господин председател. Има логика в това, което каза господин Петров. Естествено няма да обсъждаме тук законопроекта по същество, тъй като сме Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Но определено има логика тютюнопроизводителите да се третират отделно от земеделските производители. Затова имаме и специален закон по темата.
Останалото господин Вигенин го спомена. Наистина това е един отрасъл не просто с липса на култура, а с много сериозна традиция. И естествено той има нужда от институционална помощ, така че да се саморегулира. Подчертавам – да се саморегулира, а не да бъде регулиран от държавата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Искам нещо да допълня. Към Министерството на земеделието имам съвсем кратък въпрос относно становището, което изразихте по законопроекта на Лютви Местан и група народни представители.
Споменахте за функции, които са ви вменени по силата на досега действащите закони. Хубав анализ наистина, но той по-скоро се разминава от това, което един бъдещ закон би вменил. Въпросът ми е: дали смятате, че предложеният проект на закон съответства на европейското законодателство и директивите, тъй като тази комисия е свързана с това?
Това искам да попитам в общи линии. Другото се обсъжда в Комисията по земеделието и храните.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Ралчев.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Благодаря за въпроса. Към момента европейското законодателство разглежда производството на тютюн като земеделска суровина и не предвижда специална категория производител на тютюн, не предвижда никакви специални режими по отношение на третирането на контрола, различни от тези, които се предлагат за другите земеделски стоки. А регламентът е за обща организация на пазарите. Същият не предвижда изключения по отношение контрола и наблюдението, както и намесата от страна на държавата по отношение на производството на земеделската суровина с категорията тютюн.
Всеки, който се занимава със земеделски тип дейност, по европейското законодателство се нарича земеделски производител. А това какъв е предметът му на дейност, в случая производството на тютюн, не се третира равнозначно по актуално действащото европейско законодателство на земеделието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В крайна сметка и пленарната зала има правото на становище. Виждаме, че не сме ограничени от някакви европейски директиви да гласуваме в едната посока или в другата. Така че все пак последната дума ще е в пленарната зала на Народното събрание.
Аз ще кажа само две приказки в духа на този закон. Очевидно единия законопроект няма как да не го подкрепим, предвид на това, че би било в ущърб на държавата.
От друга страна, за другия законопроект – на Лютви Местан и група народни представители, смятам, че е безспорно, че наистина има някаква нужда от допълнително законодателство. Защото при нас това, което виждаме на терен, е, че страдат и производителите, виждаме, че и борбата с контрабандата не е на завидни нива, че и там има доста какво да се желае.
Така че може би наистина е време да се приеме някакво по-специално и по-прецизно законодателство, но би трябвало повече време, повече синхрон с държавните органи, към които наистина да се адресират тези проблеми. Защото, доколкото разбирам в момента, една от основните пречки са допълнителни функции, допълнителни пари за Министерството на земеделието и храните, което към днешна дата не е регламентирано – ако така мога да се изразя, и наистина би ги възпрепятствало. Така че може би просто не е сега моментът.
Затова и аз ще се въздържа от подкрепата на този законопроект. Но надявам се все пак да продължи под някаква форма тази инициатива и наистина след време да видим един зрял и сериозен законопроект.
С това завършвам. Ако няма други желаещи да се изкажат, колеги, предлагам да преминем към гласуване. Ще гласуваме по реда на представянето.
Първо поставям на гласуване законопроекта, предложен от Лютви Местан и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта, предложен от Министерския съвет с № 502-01-9, внесен на 30 януари 2015 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието и отделеното време. Желая ви приятен и успешен ден.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“ 2007 – 2013 Г. (ОПРР), КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014 – 2020 Г.
Министър Павлова чака от доста време. Извиняваме се за закъснението. надяваме се да не сме усложнили прекалено много работния ден.
По тази точка тук присъстват:
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
Деница Николова – заместник-министър и ръководител на управителния орган на оперативна програма „Регионално развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Ася Станкова – и.д. главен директор на Главна дирекция „планиране на регионалното развитие” и заместник-ръководител на управителния орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Както ви представих, ще изслушаме ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка на двете оперативни програми – на „Регионално развитие” 2007 – 2013 г., която финализираме тази година, както и текущото състояние на бъдещата оперативна програма, която вече е одобрена от Европейската комисия – „Региони в растеж” 2014 – 2020 г. Госпожо Павлова, имате думата да ни я представите.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поканата. Аз ще се постарая да бъда много кратка, защото ние изпратихме детайлни доклади както по Програмата за регионалното развитие 2007 – 203 г., така и по програмата „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., както и по всички програми за трансгранично и транснационално сътрудничество. Затова съвсем обобщено ще кажа няколко думи, може би за да има повече време и за въпроси.
Започвам първо с оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г., програма, минала, бих казала, през много предизвикателства назад в годините, но ние сме на последните метри от нейното изпълнение.
Към момента чисто като статистика, като финансови данни, от общия бюджет, който е 3 млрд. 131 млн. лв. имаме договорени средства в размер на 3 млрд. 210 млн. лв. Както виждате, сумата на договореното е над сумата на бюджета, тъй като, така, както и регламентът позволява, ние имаме право да наддоговорим до 10 процента от бюджета на програмата. Това би означавало една доста голяма сума. За момента наддоговорените средства по нашата програма представляват общия размер като мандат до 118 млн. лв. наддоговаряне, при възможности да наддоговорим 228 млн. лв. Така че все още имаме възможности, имаме и буфера. Ако прецените, че има рискови проекти, че има необходимост, да договорим с още допълнителни резервни средства, за да преодолеем риска.
Ако имаме проекти, които няма да могат да бъдат изпълнени и разплатени до края на годината, ние не ги губим като цяло като проекти – това знаете. Имаме ангажимент обаче да ги довършим през следващата година, през 2016 г. за сметка на финалните плащания по тях, за сметка на съответния бенефициент.
Това обаче ще доведе до невъзможност да разплатим до 100 процента. Така че нашата цел беше именно това – да договорим допълнителни проекти, резервни проекти, с които в максимална степен да направим необходимото всеки един лев и евро, които не могат да бъдат разплатени по някои от проектите, средства, които имаме спестени от недовършени проекти или завършени на по-ниска стойност или в резултат на непризнати разходи, както и в ситуация, в която например бихме имали такъв голям брой и размер финансови корекции, които също водят до освобождаване на бюджета, да ги реинвестираме обратно в програмата.
Всичко това ни даде тази възможност да имаме и мандата на Комитета за наблюдение, който беше проведен през юни месец, да наддоговаряме и да изпълняваме допълнителни проекти.
По отношение на плащанията, разплатените средства са на стойност 2 млрд. 597 млн. лв., доста над тази сума. Това представлява 83 процента от бюджета на програмата. Имаме увереността, че в рамките на следващите месеци този процент на разплатени и впоследствие на верифицирани и сертифицирани средства ще се увеличава.
Разбира се, има и рискове. Ние към днешна дата можем да споделим с вас и моето лично, както и на целия екип притеснение, че за съжаление темпът на разплащане и изпълнение на проектите, които реализират нашите бенефициенти, не е този, който всички бихме искали да бъде. Защото изчисленията показват, че при оставащите за доразплащане в програмата, ако искаме, разбира се, да постигнем стопроцентното усвояване, макар че това е малко, бих казала, свръхамбициозна задача, трябва да разплатим 534 млн. лв. Това означава средно 90 млн. лв. месечно.
Към момента разплащанията вървят средно около 30 млн. лв. месечно, което означава, че трябва нашите бенефициенти да утроят скоростта и на изпълнението на проектите, и на тяхното разплащане, за да успеем до края на годината.
Това не е невъзможно. Защото ние знаем, че в предишни години винаги всички в края на изпълнението на проектите, в края на годината се засилват и наистина успяваме да утроим темпа, дори да го очетворим, бих казала.
Така че имаме към момента рискове като забавяни проекти или проекти, които не се изпълняват с най-желаната от нас скорост. Но и нищо в живота не е чак толкова перфектно, за да очакваме такава стопроцентова прецизност в тези параметри.
Идентифицирали сме и 36 рискови проекти. Това са проектите, които имат най-голямо забавяне. По тези проекти следим всеки един индивидуален проект. Имаме разработен план за действие и управляващият орган на централно ниво с регионалните отдели на местно ниво провеждат регулярни срещи, регулярни проверки на място, за да следим всичките тези 36 проекта. Защото пак казвам, ние няма да ги загубим като проекти, но всички компоненти от тях, които не са изпълнени до края на годината, ще трябва да се изпълняват за сметка на бенефициентите. А ние се стараем да минимизираме този процент от отрасъла.
Това е по финансовите параметри.
Както вече казах, предвид на всички тези рискове, които споделям днес с вас, текущо сключваме нови и нови договори в рамките на мандата, който получихме от Комитета за наблюдение, за наддоговаряне. Наддоговарянето, което получихме като мандат, е в няколко категории.
Първо, всички общини имаха готови резервни проекти и са избрани изпълнители по градската среда. Така че ние сключваме договори за втората фаза на градската среда във всички големи градове.
Предстои сключването на договор за втора фаза към проекта за интегриран градски транспорт на Стара Загора, както и закупуването на допълнително медицинско оборудване към Министерството на здравеопазването като наш конкурентен бенефициент.
Също така одобрихме проектите за социална жилищна политика, по която имаме избрани бенефициенти.
Така че това са все проекти, които, разбира се, с желанието и възможността на бенефициентите да имат избрани изпълнители, да ги изпълнят до края на годината, ние сме готови да ги подкрепим, за да можем успешно да ги реализираме.
Смятам, че това е най-общо по текущата оперативна програма. Големи са предизвикателствата.
Бих казала, че в момента сме на 83 процента. Всичко над 93 процента би било мегауспех. За нас да надминем 90-те процента наистина ще бъде много голям успех. Защото все пак не трябва да забравяме, че програмата беше с два пъти спиране на разплащанията. Много от проектите са високо рискови, имаха много голямо забавяне в изпълнението и въобще в стартирането заради дълги процедури по обжалване на обществените поръчки.
Така че аз въпреки всичко смятам, че темпът е сравнително добър. Разбира се, ние сме зависими от нашите бенефициенти, както общините като наш основен бенефициент, така и министерствата, които са наши бенефициенти – Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на туризма, както и Агенцията „Пътна инфраструктура” също е един голям бенефициент по оперативната програмата.
С това мисля, че горе-долу давам рамката на това къде се намираме по програмата. Съвсем искрено споделяме с вас нашите притеснения, нашите рискове, но и действията, които ние сме предприели, на ежедневна основа да намалим тези рискове и да намалим потенциалната загуба на средства.
Ясно е, че няма може да усвоим на сто процента програмата. Важното е, разбира се, да минимизираме размера на средствата, които няма да могат да бъдат усвоени.
След това ще премина по отношение на новата оперативна програма.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за изчерпателното и искрено споделяне как вървят нещата. Наистина това е целта и на комисията – да чувствате едно партньорско отношение. Не че нещо ви пречим и да търсим теми за политиканстване, а наистина да видим къде и с какво може да се помогне.
Колеги, предвид на това изложение отварям темата за дискусия. Който има нещо да добави, да попита, да даде съвет или нещо от сорта, имате думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Госпожо министър, искам да изкажа като жител на град Бургас, аз съм народен представител от Сливен, едно мнение – колко е важно, когато се усвояват средства по регионалното развитие в един град като Бургас и колко е важно, когато не могат да се усвояват в един град като Сливен. Това са двата полюса.
В това отношение искам да апелирам към Вас и към Вашите помощнички. Поначало аз искам да си направя шега с това, че виждаме една дискриминация във Вашите редици – нямате нито един мъж. Затова и казах – помощнички. Но имам един апел към вас – да бъдете малко по-строги към калпазаните в сферата на оперативната програма и изобщо да не им се пестят никакви критики.
Хайде сега, като говоря хубави работи за Бургас, да не казвам за това подценяване на забележките, които се правят от управляващия орган по съответните процедури. Може би знаете за какво става дума там, - когато управляващият орган им казва: Не правете така процедурата, те пак си я правят и казват: Ние знаем повече от вас.
Налице е едно такова неуважение. И след това ни казват от Европейската комисия: сега идваме да ви правим на тези седем проекта тотална проверка. И ние се излагаме, което не е правилно.
Имам една препоръка, защото следя тези неща – трябва да имате малко по-строго отношение към съответните бенефициенти и хич да не ги жалите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви много.
Първо, искам да кажа, че ние много често сме упреквани, че сме свръхстроги. Ние, жените, по принцип сме по-строги, понеже Вие обърнахте внимание на нашия женски състав. Шегувам се, разбира се.
Ние се стараем да сме много строги. Даже пак казвам, критикувани сме, че сме прекалено строги. Но това ни е работата. Защото пък ние като управляващ орган носим отговорността все пак да контролираме в рамките на нашите компетенции.
От друга страна, искам да ви уверя, че освен госпожа Николова като заместник-министър, в моя екип има още двама заместник-министри – мъже. Така че сме постигнали баланса на равнопоставеност между мъже и жени в министерството.
Мисля, че това бяха по-скоро коментари, на които трябва да обърна внимание, които казвате с основание. Разбира се, много е важна всяка една община. Тук въобще не искам да политизирам този въпрос, но е важен екипът, който е създаден във всяка една община, за да имаме успешно реализирани проекти. Защото това сега ще си проличи много в този плавен преход към новата оперативна програма, на основата на научените уроци в този програмен период, който приключваме тази година.
Ние сме променили подхода в новата оперативна програма, дали сме шанс, но сме дали и доверие, а сега и голям ангажимент и задължение. Всички общини ще бъдат вече не само като бенефициенти, а вече ще бъдат междинни звена. Няма да го има това оправдание – управляващият орган не иска, не дава и не може. Сега е в техни ръце. Ние делегирахме правомощия. Защото дълги години говорим за фискална децентрализация, за правомощия, задължения и възможности на общините.
Смятам, че общините изградиха капацитет, имат добри екипи. Затова всъщност в момента 39-те големи общини вече са не само наши бенефициенти, но и междинни звена. Сключихме вече и споразумение с тях по новата програма. Така че сега е в техни ръце да направят своите инвестиционни програми, да създадат, то го има, но все пак да го формализират, с конкретни процедури, да си правят подбор и селекция на проектите, да избират допустимостта на разходите в тях, освен самите дейности, и да носят отговорност, оттам нататък да си ги реализират, така, както повеляват правилата на програмата.
Така че сега вече отговорността наистина е в тях. Тези, които са изградили капацитет, ще успеят, на други сигурно ще бъде по-трудно, но ще трябва да се справят.
Иначе финансовите корекции са тяхна отговорност и ще бъдат и за тяхна сметка на сто процента, защото вече няма да има мърдане. Правилата са еднакви за всички бенефициенти и за съответно отделните звена.
Ако няма други въпроси, да продължа с втората част.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам едно допълнение към това, което и Вие казахте. Колеги, отговорността е на всички, и на самите нас като народни представители. Когато се опитваме да защитаваме нашите региони, общини и т.н., трябва да държим на това, че има правила и те трябва да се спазват. Иначе всички надолу по веригата стават лениви и лошите проекти в крайна сметка вредят на всички нас. Така че всеки трябва да си носи товара и да се опитваме наистина да дисциплинираме, да обучаваме, да разясняваме и да помагаме по такъв начин, защото другото не е помощ. Когато дори в някаква община, за която сме работили, се окаже, че има финансови корекции и т.н., тежи на всички нас.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е по отношение на това как се контролират състоянието на изпълнените през предишния програмен период 2007 – 2013 г. на обекти и по-специално пътните обекти. Дали при този последващ контрол има някакви предприети действия и нередности по тях! Тъй като преди започване на всички обекти се гарантира, че в петгодишен период след изпълнението им няма да има интервенции и намеси по тези обекти.
Има ли контрол и има ли някакви отклонения? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви. Да, както за тези проекти, които са като бенефициент в оста „Пътища”, така и по всички проекти имаме предвиден не само текущ контрол по време на изпълнение, но и след приключване на проектите те трябва да имат своята устойчивост пет години. А ние като управляващ орган имаме ангажимент да извършваме последващ контрол на изпълнените проекти – дали запазват своето качество, дали се запазва или са променили своето предназначение.
Да кажем, на обектите, които са изградени, и инвестициите, които са направени по отношение на пътищата, беше направено контролно замерване на качеството на изпълнените работи. И там, където има установени несъответствия, съответно са изискани корективни мерки от Агенция „Пътища”, а тя, от своя страна, от изпълнителите.
Като все пак бивш ръководител на областно пътно управление знаете, че имат своите гаранционни гаранционни срокове по Закона за устройство на територията и по договорите, така че в рамките на тях те трябва да отстранят всичките тези несъответствия, които се изпълняват.
Така че това са мерките, които сме предприели. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, колеги! Аз благодаря за така изчерпателната информация, която се даде. Но все пак ми е необходимо да направя някои уточнения, защото най-вероятно не всичко е обхванато вътре.
Моят въпрос е следният. В таблицата е дадено съотношението между договорени и приключени договори. Има една не малка цифра, която в момента явно търпи изпълнение.
Тук споделихте, че има 36 рискови проекта, които са една част от тях. Въпросът ми е: на сто процента ли е определено това – точно 36 от всичките тези, които не са приключили към настоящия момент, или все пак има някакъв риск, още останали неприключени, за да влязат в тази графа „Рискови проекти”, което съответно е свързано с освобождаването на средства, както се изразихте, от тези недовършени?
Говорейки за освобождаването на средства, тук виждаме, че добре сте уточнили къде могат да отидат тези средства, които са освободени – по четири дейности, с индикативен размер 118 млн. лв. На какъв принцип са определени тези и според Вас биха ли могли те да бъдат завършени в рамките на тази година, тоест до края на програмния период, когато биха могли да се сертифицират направените разходи от бенефициентите?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Аз виждам, че Вие имате предвид текста на доклада на стр. 1 - приключени и сключени договори.
Да, мога да потвърдя, че информацията за рисковите проекти касае рискови проекти, които са все още текущи, в изпълнение. Приключилите са приключили, те за нас не са рискови. Ако има вече някакви проблеми с тяхната устойчивост, ние даваме възможност да се отразят.Ако не се направи, налагаме последващи корекции за неизпълнение на принципа „устойчивост”.
А за рисковите проекти ние сме направили оценка на риска на текущите проекти, които имат срок на изпълнение до края на годината. Тя се прави по няколко показателя. Естествено един от основните показатели е оценката на неизпълнение – и физическо, и финансово. На този принцип са определени тези 36 проекта. Затова не смятам, че тази цифра ще се увеличи. По-скоро очаквам тя да се намалява всеки месец.
Така че това е максималният брой рискови проекти, които са идентифицирани. Оттук нататък по-зле няма накъде да става. Само се надявам да става по-добре.
Това, което говорим за допълващите проекти, които сме определили като такива, с които да заместим, ако има неусвоени части от тези проекти, за които говорим като рискови, това е едно от условията, то е част и от мандата, който получихме - да наддоговаряме и съответно ние към нашите бенефициенти.
Три са най-главните условия, на които трябва да отговарят проектите, за да ги наддоговорим и да сключим договор за финансиране за безвъзмездна помощ по програмата.
Първото условие е да има проведена открита обществена поръчка и избран изпълнител, приключила процедура по обжалване и сключен договор с този избран изпълнител. Проектът като дейност и като изисквания на сключения договор да бъде с крайна дата на изпълнение 31 декември тази година и съответно общината да декларира, че докато не й осигурим на сто процента средствата, може все пак авансово да извършва плащанията в проекта, да не разчита на нас, защото ние не можем веднага да осигурим ресурса, той се освобождава постепенно, така че да може междинно да осигурява – така да го наречем – мостово финансиране, с което да авансира дейностите по проекта, за да може и той да се изпълнява безпрепятствено. Това са били нашите условия.
ИВАН В. ИВАНОВ: А ако не го довърши до края на годината?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако общината не довърши проекта до края на годината, тя също ще трябва да си го плаща за нейна сметка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Госпожо министър! Моят въпрос е съвсем конкретен, но има връзка и със следващото Ви изложение.
В рамките на програмата са предвидени средства за осигуряване на съвременни социални жилища за малцинствени групи в неравностойно положение. Виждам, че не всички от тях ще бъдат усвоени. И се питам конкретно. Знам, че сроковете са малки. Но ще дам за пример по случая Гърмен, който стана всеобщо известен – не е само там, разбира се, проблемът, но там се оказа особено тежък.
На фона на това ,че предстои да бъдат разрушени над 200 постройки, дали би могло част от тези средства, които остават неусвоени, със съдействието, разбира се, и на министерството, и на местната власт да се използват за частично поне решаване на проблема – на тези, чиито постройки трябва да бъдат разрушени, да им бъде осигурено, пак подчертавам, съвременно социално жилище?
И второ. Доколкото този проблем ще става все по-тежък в следващите години, в програмата „Региони в растеж” до 2020 г. на база и на стратегията за интеграция на ромите, която също е до 2020 г., би могло да се мисли за една по-цялостна програма, като не се разчита непременно и единствено само на инициативата на отделни общини, а това да се превърне в една координирана от правителството програма. Защото самата интеграция има различни измерения и аспекти, но подчертавам отново думата „съвременно”. Едно съвременно социално жилище е много важен елемент от цялостния проблем за интеграцията.
Как Вие виждате въобще този въпрос? Аз съм наясно, че това не е в правомощията само на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но важни елементи от тази интеграция са свързани и с Вашата дейност. Как гледате Вие на този проблем? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Това всъщност е един въпрос, но са много подвъпросите.
Аз ще започна с едната и с другата програма и след това ще кажа какво имам предвид.
Първо, трябва да кажем, че пилотно в програмата 2007 – 2013 г. ние имахме заложени около 16 млн. лв. пилотно да направим първи проекти и да се опитаме да приложим някакъв различен подход.
Обръщам внимание на следното.Вие си спомняте, че преди присъединяването и преди да започне програмата „Регионално развитие” 2007 – 2013 г., бяха направени различни опити за социална интеграция и за изграждане на социални жилища, такива, каквито са били утвърдени към онзи момент – говоря до 2007 г. , в периода 2003 – 2007, и като политика на Националния съвет, но и като мерки, които тогава министерството е прилагало число от бюджета. Това бяха така наречените редови къщички. Те не показаха голяма ефективност. Освен че бяха много скъпи като строителство, една част от тях бяха разплатени и недовършени. Но там, където бяха разплатени, те бяха впоследствие разрушени от техните обитатели.
Затова, разбира се, спазвайки изискванията за допустимост при правилата по програмата и на директивите, в новата оперативна програма, която вече приключваме – 2007 – 2013 г., предвидените 16 млн. лв. бяха за пилотен нов модел, да се опитаме да се направи нов модел, отново съгласувайки с Националния съвет за етнически демографски въпроси в рамките на глобалната политика. Защото както Вие коректно казахте, министерството няма водеща роля в самата политика и във видовете инфраструктура, която да подкрепи реализирането на мерките за интеграция.
Този модел предвиждаше изграждането на социални жилища, които да са за социално уязвими групи, не само роми, на територията на няколко общини, които пилотно заявиха желание за участие в тази програма. Първоначално заявилите участие бяха мисля около десет общини, като за съжаление резултатът, който можем да отчетем към днешна дата, не е най-добрият. Защо казвам това? Защото в интерес на истината много успешно си реализираха проектите и Девня, и Видин, и Дупница. Много добре – имам предвид, че те си предложиха проекта, той беше защитен, беше изграден и приключи. И в момента поддържат своите проекти в рамките на необходимата устойчивост – всеки спрямо сроковете, мерките и начините, които са приложени.
Понеже лично съм посещавала някои от тях, видях с очите си наистина опит да се интегрират и опит да се настанят хора от различни социално уязвими групи, да бъдат настанени по специално създадени критерии и т.н.Така че имат своята, така да се каже, успеваемост.
От друга страна, имаше обаче общини, които не успяха да реализират своите проекти. А не успяха да ги реализират, защото обществото не беше съгласно. Защото като част от изискванията към тези проекти беше те да бъдат подкрепени от общинския съвет, а в някои от общините имаше и протести срещу тези проекти, какъвто беше примерът, да кажем, с община Бургас, където имаше разработен проект, аналогичен на останалите общини, но тогава беше категорично дадено негативно мнение на общественото обсъждане спрямо този проект и общината се отказа.
В момента е такава ситуацията и в други общини и чакаме окончателното решение след всички обсъждания, които ще продължат там. Това е и в Столична община, това е и във Варна. Очакваме тяхното решение, тъй като ние сме казали нашите възможности и готовност да го финансираме, дали наистина ще могат успешно да прокарат такъв тип проекти. Те не са лесни за реализация и от социална гледна точка. Не е толкова въпрос да се строи инфраструктура, въпрос е все пак да може да се реализира след това самата мярка.
Това, което имаме като вече официален отказ – отказахме се и от лот Тунджа.
Така че мога да кажа ,че имаме три напълно отказали се, две очакваме да решат дали ще продължат и ще успеят да довършат до края на годината и три успешно реализирани. Това показва, че очевидно има още какво да се мисли и да се търси в модела за изграждане на социална инфраструктура.
Въпреки всичко и в новата програма има заложен бюджет, който е за над 56 млн. лв., 28 млн. евро, който е за социална инфраструктура. Така че мерките ще продължат. Те ще са на територията на 39-те общини, които са определени за наш бенефициент.
Тези мерки са за социална инфраструктура, като тук говорим и за довеждаща инфраструктура – това също е много важно за интеграцията, така и за самата инфраструктура като жилищен фонд, жилищни сгради, които са бъдат изградени на територията на 39-те общини. Тази инфраструктура трябва да бъде допълнена обаче и с мерки по линия на Европейския социален фонд и другите оперативни програми, които финансират меките мерки – мерките за интеграция, за извеждане, медиаторите, които работят по места.
Така че това е едно кръстосано финансиране, между няколко оперативни програми, което трябва да бъде развито, ако искаме да имаме успешен интеграционен модел.
По темата „Гърмен” мога само да дам пример. Искам само да кажа, че мерки като тези в оперативна програма „Регионално развитие” и новата оперативна програма „Региони в растеж” са огледални. Винаги сме се старали, както беше със социалните мерки, свързани с деинституционализацията на децата в риск, децата в институции и което правеха колегите по Програмата за развитие на селските райони. Тук трябва да е същият принцип. Колегите по линия на Програмата за развитие на селските райони, за селските общини, както ги наричаме, или общини от селските райони, би следвало да подкрепят такава социална инфраструктура, аналогична на тази, която ние правим в големите общини. Защото това е разделението – 39-те общини са бенефициенти по нашата програма, останалите общини, които попадат в категорията на селски общини, са по другата програма.
По отношение на това обаче да даваме примера с Гърмен или с всяка община, в която има такива квартали, такива общности, трябва да знаем нещо много важно. За да може общината да получи финансиране, независимо дали е по нашата програма, по Програмата за развитие на селските райони или по средства от държавния бюджет или други български програми – има също такива, които предоставят финансиране, има едно много важно условие – територията, на която ще се реализира инвестицията, да бъде урбанизирана територия.
Така че община Гърмен, която вече седма година отказва и абдикира от този основен ангажимент – тези земи, на които са настанени тези граждани, на които има даже адресна регистрация по постоянен адрес, тя е издадена върху земеделска, неурегулирана земя, общинска собственост.
Така че за да може по която и да било програма община Гърмен или други общини да получат финансиране, първото нещо, което трябва да се направи, е да се промени статутът на земята, да бъде урегулирана земя с подробен устройствен план и да предостави вече отстъпено право на строеж на всеки един който желае да строи там – дали ще е самата община по линия на социална жилищна инфраструктура, дали ще са самите собственици или бъдещи хора, които ще живеят там. Те имат и адресна регистрация. Това трябва да го направи общината.
Така че това са стъпките, които и тази община, и останалите трябва да предприемат, те са предприели част от тях – да урегулират терените. Тогава ще получат вече финансиране за изграждането на инфраструктурата. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Да преминем тогава към следващия програмен период. Госпожо министър, да ни докладвате набързичко, пак така сбито по него. Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Новата оперативна програма е с аналогичен бюджет на тази, която приключваме. Три милиарда лева е бюджетът на оперативната програма. Тя беше одобрена през месец юни като дейности.
Ние паралелно очаквайки това одобрение, като екип работихме много усилено, успяхме и публикувахме вече, минавайки и през процедурите за обществено обсъждане, съгласуване и т.н. с бенефициенти и още на 10 юли обявихме и насоките за кандидатстване по първата и най-голяма приоритетна ос на тази програма, а това е оста за интегрирано градско развитие в 39-те големи общини, за които вече казах. Няма да се повтарям. Те са вече наши не само бенефициенти и междинни звена. Поканата за кандидатстване е изпратена към тях.
Ползвайки научените уроци от програмния период, ние финансирахме със средства по програмата „Регионално развитие”, която приключва, техническата помощ по нея. Дадохме им пари да си направят и интегрирани планове, да разработят технически работни проекти. Всичко това беше финансирано от програмата.
Така че те за разлика от 2007 г., когато стартирахме буквално от кота нула, сега са, бих казала, с десет крачки напред. Имат интегрирани планове, имат разработени технически работни проекти, имат една много добра проектна готовност.
Проектната готовност и програмите им, разбира се, значително надвишават възможностите на нашата оперативна програма. Но в това няма нищо лошо. Първо, ще има конкуренция между проектите.
Второ, те ще имат готови проекти, с които да кандидатстват по останалите програми – донорски и не само донорски.
Така че това е също една добра конкурентна среда за развитие подобряването на градската инфраструктура.
Какви са сроковете оттук нататък. Оттук нататък сме изцяло в ръцете на кметовете. Предполагам, че предстоящите местни избори малко ще забавят процесите. Ние сме се съобразили с това, от една страна.
От друга страна, не искаме по никакъв начин да позволим да се политизира нашата програма. Европейските фондове са равни за всички и не трябва да ги политизираме. Затова срокът, който сме поставили като първа възможна дата за подаване на инвестиционни програми, е 15 септември. Следващите срокове ще са вече като са минали изборите и балотажът, и формирани общински съвети, така че следващият срок е 15 декември. След това имаме срокове и през следващата година, ако имаме общини които имат малко повече нужда от време да си видят проектите.
Така че мисля, че сме били достатъчно гъвкави, давайки възможност и на общините да си формират екипите, да си видят проектите и да не са обвързани с кратки срокове. А ако има общини с нови екипи, те трябва да имат шанс и възможност, разбира се, да изберат какви инвестиции искат да реализират на територията на своята община.
За всичките тези 39 общини има индикативен бюджет, който е разпределен на основата на критериите спрямо йерархичното ниво на тези общини в рамките на националната концепция за пространствено развитие, където са определени йерархичните нива.
Първото ниво е столицата София. Второто ниво са големите градове на територията на страната.Третото ниво са средно големите и по-малките градове, които получават финансиране по линия на нашата програма. А малките градове, които са 28, също са наши бенефициенти с една отделна приоритетна ос, извън градското развитие.
Както казах, първа ос е с най-голям процент и дял от бюджета. Тя представлява над 55 процента от бюджета на програмата.
Така че над 1,5 млрд. лв. инвестиции ние реално вече сме ги отворили като възможност за кандидатстване. Вече е важна готовността на общините. Те могат заедно със своите инвестиционни програми, ако са си формирали междинните звена, екипите, направили са си селекцията, да ни подадат направо и проекти, тъй като имат готови, както вече споменах. Така че могат до месец септември дори първите проекти да бъдат подадени и съответно сключени договори за тяхната реализация. Могат и да обявят паралелно и своите тръжни процедури.
Така че, както говорихме преди малко, това е въпрос на капацитет, на готовност, на мобилизация на екипите във всяка община. Това ще даде възможност на някои от тях още тази година да имат първите проекти в ход. Но аз по-скоро очаквам пикът на проектите да бъде през следващата година – и като проекти, и като одобрени проекти, и като тръжни процедури, които ще се реализират.
Какво включват като възможност тези проекти. Това са отново проекти за развитие на градската среда – улици, паркове, подлези, надлези, велоалеи, тротоари, проекти за интегриран градски транспорт, за купуване на автобуси, тролейбуси, системи за управление на трафика, бързи ленти за движение, индивидуални ленти за движение, електронни табла на спирките, електронни табла в превозните средства, система, която да наблюдава и да прави зелена светлина на светофарите. Всичко това са дейностите, които ние подкрепяме.
Другата група мерки са свързани с енергийна ефективност на публични сгради, на жилищни сгради, на всякаква инфраструктура – жилищна и въобще сградна инфраструктура.
Следващата група проекти са проекти, свързани с образователна инфраструктура – детски градини, училища, ясли. Продължаваме с инвестициите в този тип проекти.
Извън тези средства, които ние предоставяме като директен грант, като директно безвъзмездно финансиране, ние имаме заделен ресурс от 370 млн. евро, с който ще направим финансов инженеринг. Знаете сега пилотно имахме ДЖЕСИКА с 33 млн. евро. Утроихме значително ресурса, умножихме го, много проекти се реализират. Сега ние вече десет пъти повече ще инвестираме във финансов инженеринг – от 33 млн. евро вече стартовият капитал е 370 млн. евро. Чрез него ние се надяваме да привлечем инвестиции, той да стане милиарден фонд.
Той има няколко подфонда: един фонд за градско развитие за София, един за Северна България, един за Южна България и един фонд за развитие и подкрепа на туризма и туристическата инфраструктура.
Така че това са все възможности на културно-историческото наследство, като туристически атракции, които да бъдат подкрепени по линия на нашата програма.
Отделно от това втора приоритетна ос касае, както споменах, по-малките общини, 28-те града са наши бенефициенти. предстои да публикуваме поканата към тях. Надявам се през месец август, най-късно през септември, че ще публикуваме поканата за тях. Там са свързани мерки за енергийна ефективност – училища, детски градини, публични сгради, частни жилищни сгради, всичко това, което те преценят като възможности за кандидатстване.
Третата приоритетна ос е регионално-образователна инфраструктура. Тук подкрепяме формата на професионалното образование, а именно подкрепа за ремонти и развитие на професионалните гимназии, на лаборатории към тях. Заедно с всичко това ние подкрепяме и дуалното образование, за да имаме достатъчно добри места за практика на видовете учебни заведения.
Следващата приоритетна ос е здравна инфраструктура. Тук отново подкрепяме реформата на сектор „Здравеопазване”. Ние също предвиждаме да я публикуваме в следващите месеци, стига нашите бенефициенти да имат своята готовност. С инвестиция на над 160 млн. лв. ние подкрепяме реформата в спешната помощ. Всъщност с тези 160 млн. лв. Министерството на здравеопазването ще има възможност да изгради всички спешни центрове в страната като стационар, както и да закупи над 300 линейки за територията на всичките 28 областни центрове, 1700 и няколко филиала в малките населени места – отдалечени, планински населени места, да закупуват линейки, напълно оборудвани, както и да си оборудват стационарите, за да може да стабилизират болните, преди да бъдат откарани в многопрофилните болници в големите градове.
Следващата приоритетна ос е социалната инфраструктура, за която вече споменах, както и деинституционализацията. Продължаваме във формата за деинституционализация на деца и на възрастни, настанени в институции за по-добри грижи и за по-добра среда, близка до семейната.
Отново идва регионалният туризъм. Аз вече го споменах като фонд, който ще съчетава публично-частно партньорство, както и грантови схеми за културно-историческото наследство - две в едно.
Не на последно място е регионалната пътна инфраструктура. Продължаваме инвестициите в пътища, водещи до туристически атракции и връзка с европейските коридори.
Имаме готовност, както казах, следващия месец да обявим финансирането за малките градове, енергийна ефективност на малките общини. Имаме готовност да обявим за част от училищата кандидатстването, както и да обявим за здравеопазване и Пътна инфраструктура.
От Пътна инфраструктура са заявили своята готовност да ги поканим да представят своите проекти през ноември. Очакваме Министерството на здравеопазването да ни каже дали ще успее, ако им отправим поканата към тях за кандидатстване през септември, дали ще имат готовност. Защото за да могат да кандидатстват, те трябва да имат готови технически проекти – каква апаратура, какви сгради, какви линейки, какви ремонтни дейности да се направят в спешните центрове.
Така че всичко е в техните ръце. Ние сме гъвкави, предвидили сме го, дали сме шанс на всички бенефициенти. Важно е те колко са готови и колко са активни да могат да реализират своите проекти. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за подробното представяне.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания. – Заповядайте, колега Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, госпожо Павлова. Аз имам следния въпрос. Тук на среща с господин Дончев беше афиширано, че почти е готов новият Закон за обществените поръчки и новият Закон за усвояване на еврофондовете. Мислите ли, че тези нови закони ще повлияят на програмата, на нейния старт? Всъщност ще бъде ли даден равен шанс на бенефициентите по програмата да работят по новия Закон за обществените поръчки или ще работят по стария? Защото това според мене е доста трудно за общините.
Както сама отчетохте одеве, голям проблем е забавянето на обществените поръчки, процедурите по тяхното обжалване, което винаги води до риск на съответните проекти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Първо, трябва да кажа ,че днес на Министерски съвет приехме новия Закон за обществените поръчки и той ще бъде представен на вашето внимание. Така че кога ще влезе в сила зависи от вас, народните представители. кога ще бъде приет съответно от Народното събрание, аз не мога да кажа.
Общините имат възможност да преценят, имат този шанс. Тъй като аз ви казах, ние сме се постарали да сме достатъчно гъвкави. За тези, които искат да подадат сега и да започнат още сега, ще се прилага съществуващият към момента в сила Закон за обществените поръчки. Тези, които ще искат да чакат новия закон, имат възможност да подадат своите проекти следващата година и да ги реализират по новия закон.
Но дали е по съществуващия или по новия, според мене поне прецизността на обществената поръчка е в техни ръце за това да има професионално обективни критерии и да няма дискриминационни такива, за да не доведат до обществени поръчки.
Така че аз мисля ,че това е индивидуална преценка на екипа на общината.
По отношение на Закона за еврофондовете, важно е, разбира се, да има един закон, който да обобщава цялата нормативна и подзаконова нормативна уредба, която в момента прилагане. Но в една голяма степен този закон обобщава наличните и към момента подзаконови актове. Така че аз също не виждам промяна, проблем или да го наречем, неравен шанс за бенефициенттите. Защото в крайна сметка правилата са почти същите. Въпросът е, че те ще бъдат – надявам се, ако бъдат приети от Народното събрание – обобщени в един нов закон.
Така че аз също не смятам, че това ще създаде проблеми на нашите бенефициенти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, колега Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, аз съвсем накратко ще Ви задам един въпрос, свързан с моя избирателен район. Мисля ,че сме го коментирали вече с Вас. Той касае един проект за пречиствателна станция за питейни води.
Само да Ви припомня, на мое питане по време на парламентарен контрол отговорихте, че това нещо ще бъде предвидено в следващия програмен период и ще се търсят начини. Знам, че в момента с общините от региона се водят разговори за изграждането на така наречения интегриран воден проект, в който се предвижда да бъде изградена и пречиствателна станция, довеждащ колектор от язовир Тича, тъй като старият е амортизиран.
Молбата ми е да обясните как виждате това във времето и изобщо кога ще се случи – през тази оперативна програма или през другата? Защото тогава ще търсим разрешение от Европейската комисия да бъде включено в този програмен период и да бъде финансирано с европейски средства.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие ме питате за пречиствателна станция за питейни води за Шумен.
Каква е ситуацията в Шумен. Това, което ние сме поели като ангажимент и сме осигурили финансов ресурс, е наистина да направим проектиране на тази пречиствателна станция. Ние сме си го заложили в нашия бюджет, с което да направим това ,което трябваше да бъде направено наистина преди много години, а именно Шумен да има своята пречиствателна станция за питейни води. Защото както в Шумен, така и в много градове, където няма пречистване, водата се хлорира. Тогава, когато има обилни дъждове, водата се размътнява и тогава начинът, по който се третира, не е достатъчен, за да бъде тя годна за питейни нужди.
Именно затова ние направихме в годините и го заложихме като средства в бюджета да направим проектирането, за да имаме един готов проект.
Аз наистина искам да се опитаме да финансираме тази изключително важна пречиствателна станция със средства от новата оперативна програма „Околна среда”. Какво е необходимо обаче да бъде направено?
Три са, бих казала, условията, за да може това да се случи. Те са както в ръцете на областта, бих казала, така и в общината, за да може да се реализира, и най-вече водната асоциация.
Първата стъпка – това е стъпката по изпълнение на макроикономическите условности, които са поставени на България в рамките на Националната ни стратегическа рамка за това парите по оперативна програма „Околна среда” да бъдат реализирани само след реализация на реформата във водния сектор. Реформата във водния сектор изисква да имаме регионален подход, а именно за цялата област Шумен да имаме една създадена асоциация с един избран оператор, на който е възложено управлението, този един оператор да бъде избран и подкрепен, да няма други оператори. Този оператор съответно да има сключен договор с асоциацията и за тази област да бъде разработено регионално прединвестиционно проучване, което прединвестиционно проучване, анализирайки нуждите на региона, ще приоритизира тези, които са за еквивалент над 10 хиляди души.
Разбира се, Шумен отговаря на изискването над 10 хиляди души. Затова ви казах, че аз имам надеждата, че ако се изпълнят условията, за които говорим с Вас в момента, Шумен ще може в рамките на своя интегриран проект – воден проект, да продължи изграждането на пречиствателна станция, заедно, разбира се, със съпътстваща инфраструктура, която е необходима.
Защото вие знаете, че оперативната програма основно фокусира своите мерки за постигане на изискванията на европейските директиви за третиране и пречистване на отпадъчни води. Но пък когато ние говорим, че опазваме околната среда, ние първо трябва да опазваме живота и здравето на хората. Така че аз ви казах, че ще настоявам, освен инсталации за пречистване на отпадни води, които са ангажимент на България по директивите, да съчетаваме в проектите и инвестиции, свързани с питейните води. Защото хубаво е да имаме чиста околна среда, но трябва да имаме и здрави хора, които да живеят на територията.
Така че това е моето желание. Трябва да се върви по стъпките – първо да се избере операторът, да се сключи договорът, да се направи регионалното прединвестиционно проучване. То ще се финансира по линия на оперативна програма „Околна среда”. Този бюджет е запазен, има наличен резервиран бюджет. Така че оттам нататък вече да се приоритизира проектът. И се надявам, че наистина колегите от Министерството на околната среда и водите също ще подкрепят този проект вече да получи своята подкрепа.
Вие знаете, че бенефициенти вече няма да са общините, няма да е община Шумен бенефициент, а бенефициент ще е ВиК, което е избрано за оператор. То ще работи в партньорство с общината. Но в случая с Шумен нямаме този проблем за окрупняването или нежеланието в окрупняване.
Така че аз смятам, че става въпрос за един добре разработен проект, който да бъде подаден. Във времето, ако трябва да сме реалисти, аз го виждам около 2018 г. като възможност за старт – говоря за строителство. Защо тогава? През 2016 г. да се направят регионалните прединвестиционни проучвания, заедно с апликационната форма – 2017 г. Знаейки процедурите за подаване на одобрение от Европейската комисия, от управляващия орган по околната среда и управленската комисия и времето, което отнема една тръжна процедура за избор на изпълнител, аз не го виждам преди 2018 г., като знаем сроковете, които има и Европейската комисия, и сроковете за търговете, и сроковете за тези предпроектни проучвания, които тепърва трябва да бъдат направени, тъй като проектна готовност няма.
Аз имах среща и с кмета. Той каза ,че има някаква проектна готовност. Разбира се, ще я ползваме за основа при проектирането. Но във времевия порядък това е реалността. Всеки, който обещава различно, трябва да може да го изпълни. Така че аз ще се радвам, ако някой го направи по-бързо. Но такива са сроковете на програмата за околна среда, която тепърва трябва да подкрепи един такъв голям интегриран воден проект за Шумен.
ИВАН В. ИВАНОВ: Разбирам. Благодаря за отговора. Аз го задавам към Вас, защото при Вас се водят разговорите и изобщо подготовката на този мащабен проект. И е малко неудобно. Нещата са съчетани. Все пак на Вас разчитат там 90 хиляди души, които ползват тази вода. Знаете, с последната криза, която беше над близо четири месеца, водата беше абсолютно негодна за пиене. Бяха на ръба на хуманитарна криза.
Все пак молбата ми е, ако има някакъв вариант, дори с притискане на кметовете, да ускорите този проект. Защото това касае няколко общини. В крайна сметка няма значение политическият оттенък на избраните кметове. Знам, че предстоят избори. Но въпросът действително не търпи отлагане. На този етап изпълнението на този проект е именно при Вас.
По тази причина настоявам подготвителните действия в тази посока да се ускорят, тъй като Вие се ангажирахте тогава и с финансирането на проекта, и сега с подготовката на този интегриран воден проект, който е за територията на областта. Действително, вярвайте ми, ще има продължаващи въпроси от моя страна в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има още няколко програми, които са трансгранично сътрудничество. Имате ли желание или сте запознати? Ако имате по-скоро въпроси?
АТАНАС ТАШКОВ: Аз имам въпрос.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: По стария период или за трансграничното сътрудничество?
АТАНАС ТАШКОВ: По новия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте за новия.
АТАНАС ТАШКОВ: Извинявам се, госпожо министър, но има само един бърз въпрос, естествено свързан с пътища.
Искам да попитам: имате ли подредени вече пътните обекти, които ще се реализират по приоритетна ос № 7 - „Развитие на пътните инфраструктури” и кога очаквате да стартират процедурите по тях? Благодаря.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, Агенция „Пътна инфраструктура” има разработена методика за подбор на тези проекти. Извърши селекция на проектите, утвърди списък с индикативни проекти, с които ще кандидатства. Част от тях имат проектна готовност, както казах, като всички останали наши бенефициенти, за която ние осигурихме финансиране по линия на „Техническа помощ”. част от тях все още не са напълно готови. Именно затова срокът за кандидатстване, както е отправена поканата към тях, срокът да си подадат проектите е съгласувано да бъде месец ноември тази година, както казах и преди малко, за да имат възможност да си ги допроектират и да си ги приоритизират на базата на това каква проектна готовност ще имат, така че през месец ноември ще могат да ги подадат за одобрение. Надявам се от следващата година да започнат вече и тръжните процедури за изпълнители.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няколко думи за трансграничното сътрудничество. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Програмите са много. Първо, довършваме програмите, по които България като член на Европейския съюз е водеща и е управляващ орган за тези програми – България – Сърбия, България – Турция и България – Македония.
Това, което мога да споделя, е радостта ми, че тези програми имат добър темп на изпълнение, дотолкова, че с изплатените средства към момента, към 30 юни, успяхме с това, което разплатихме до 30 юни, да постигнем целта за цялата 2015 г. Така че нямаме риск от загуба на средствата. И по трите програми сме си изпълнили целта към 30 юни.
Така че всичко, което изплатим от 20 юни до края на годината идва в повече. Така си помагаме и за следващата година за успешното усвояване и приключване на трите програми.
Така че това е, което исках да споделя от гледна точка на финансовото изпълнение – нулев риск от загуба, връщане или автоматично освобождаване на средства и по трите програми, които довършваме и през следващата година.
По отношение на останалите две програми, по които България е партниращ орган с водещ управляващ орган Румъния и Гърция, по отношение на програмата България – Румъния има риск за 14 проекта. Рискът е за сумата от 59 млрд. лв. Там са водещи колегите ни от Румъния и като управляващ орган, и като сертифициращ, и като водещи партньори по изпълнението на проектите.
Ние съдействаме, разбира се, с каквото можем. Надяваме се да се преодолеят рисковете и да бъдат минимизирани загубите.
Вие знаете ситуацията в Румъния. Министърът, който отговаря за управляващия орган, вече два пъти е сменен. Има една лека дестабилизация в екипите, които работят. И се надявам максимално бързо да се подредят нещата там, защото иначе са ни рискови проектите.
По отношение на програмата България – Гърция. Въпреки ситуацията в Гърция специално по тази програма нямаме на този етап деклариран риск от загуба на средства. Разплащанията по проектите вървят. Но нищо не се знае, разбира се.Нека да видим какво ще стане сега с проектите. Защото пък Гърция заявява невъзможност да съфинансира своите проекти. Предложени са проекти - проект на изменение на текущите регламенти, които България считам, че категорично не трябва да подкрепя, защото Гърция в момента предлага и Европейската комисия предлага проект на изменение на основния ни регламент, по който изпълняваме тези програми, с които на България да бъде освободена да съфинансира своите програми, а да й се даде възможност сто процента да получава финансиране и съответно 100 процента да авансира своите проекти, нещо, което считаме, че е несправедливо. България е по-бедна държава, България също има своите проблеми и не считаме ,че трябва по този начин да се дава възможност на Гърция. Ако това не се приеме, не знам как Гърция ще си съфинансира проектите. Това би довело до риск специално тази програма.
Иначе при настоящите условия ние не идентифицираме рискове по текущите проекти.
За новия програмен период за тези три програми. България подаде първа своите оперативни програми и те получиха своята подкрепа на 30 юни на заседанието на комитета. Очакваме вече чисто формално документално тяхното одобрение. Но те бяха одобрени от комитета в Европейската комисия на 30 юни и ние вече сме готови с насоки за кандидатстване.
Сега на 30 юли имаме Комитет за наблюдение по едната програма, а по другата през септември и ще обявим насоките за кандидатстване. Така че няма да чакаме също одобрението и ще дадем възможност на нашите бенефициенти – и Турция, и Сърбия, и Македония да кандидатстват още тази година.
По отношение на програмата България – Румъния. Тя също е одобрена, отворени са насоките за кандидатстване. Единият срок изтече – за меките проекти, за малките проекти. Тридесети септември е срокът за така наречените твърди мерки или инвестиционни проекти. България ще кандидатства. Активно ще участват и Агенция „Пътища”, и нашите общини със своите големи проекти.
По отношение на програмата България – Гърция ситуацията, както казах, е по-специфична. Чакаме да видим какво ще стане с регламентите за съфинансирането. Програмата все още не е одобрена, така че тепърва предстои да видим какво ще се случи по отношение на тази програма.
Иначе това, което очакваме по програма „Дунав”, е следното. Ние започваме нейната реализация, въпреки че тя все още не е одобрена от Европейската комисия. Получихме възможност всички страни по Дунавската стратегия да я изпълняват предварително. Очакваме, че първите покани за кандидатстване още през септември месец ще бъдат одобрени. Ние там сме партниращи в процеса, но имаме готовност.
По програмата Балкани – Средиземноморие .Очаква се тази програма също да бъде одобрена през този месец, така че също очакваме активност с нашите партниращи държави.
Интерек – Европа също вече е одобрена, подаваме своите стратегически проекти.
По останалите програми също очакваме да бъдат одобрени през следващите месеци и нашите бенефициенти да могат да участват активно.
Бих казала, че измежду бенефициентите общини – държавни институции проектите се реализират успешно. Най-голям проблем има при изпълнението на проектите по тези програми тогава, когато кандидатстват областните управители, защото те срещат много големи проблеми със съфинансирането, авансирането на проектите, изплащането на окончателните плащания. Това е предизвикателство, по което сме алармирали и се надяваме да се търси по-глобално решение. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Павлова. Колеги, имате ли коментари? Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря. Един кратък коментар. Сигурно сте се сетили, разбира се, но бих посъветвал, вместо да се обявява против възможността Гърция да използва на сто процента средства от европейските фондове, да поискаме това и за България, когато става въпрос за програмата България – Гърция. И евентуално ако това не бъде позволено, тогава да кажем, че сме против. Защото все пак е необходимо да проявим известна солидарност в случая и да използваме и ние да получим нещо повече, отваряйки възможност за Гърция, да го отворят и за нас.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Разбира се. Аз Ви благодаря за този въпрос, за да се доуточня. Аз не доизказах позицията, защото не е тема на днешното изслушване. Да, това е нашата позиция, която най-вероятно ще изпратим. Тя все още е в процес на изработване. И ние като управляващ орган и като министерство сме изразили, че трябва да кажем: ние сме против, ако не се включи и България, както и други страни, които имат аналогично финансово състояние, държави, които имат статут на най-бедните в Европа.
Предполагам, че и останалите министерства ще ни подкрепят. Тази позиция ще се гледа на заседание на Министерския съвет като единна позиция и даване на мандат да я отстояваме, както в Европейската комисия, така и в Европейския парламент. Така че аз считам, че ние всички тук изобщо не трябва да се делим по политическа принадлежност и всички наши евродепутати трябва да отстояват тази позиция. Да, има европейска солидарност, но не само за Гърция, а и за всички останали по-слабо развити държави в Европа. В противен случай няма да е справедливо. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: По-ниски нива на съфинансиране като цяло, отколкото България. Ние сме средно на 25 процента. Там мисля, че са на 10-15. Така че дори и да стигнем на техните нива……..
Благодаря Ви, госпожо Павлова, за изчерпателното представяне на всички оперативни програми. Наистина вашето министерство отговаря за доста широк диапазон от неща. Виждаме – от водния сектор минавайки през пътния сектор, през училища, болници и т.н.
Виждам, че сте си извадили поуките от предишни пропуски и забавяния в усвояването на тези европейски средства. Радвам се да чуя, че сме и едни от отличниците в сферата на трансграничното сътрудничество.
Така че оттук нататък само мога да ви пожелая успехи и да се виждаме от време на време, за да ни запознавате с тези хубави резултати.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И аз благодаря за поканата.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имам две малки анонса. Имаме едно споразумение за ратификация с Ирак, което ще ви бъде изпратено по мейла.
И второ, евентуално е възможно да пропадне изнесеното заседание предвид на конституционната реформа. Но за това вие до утре ще бъдете уведомени, за да може всеки да си направи своите планове, за което се извиняваме. Но все пак това е волята на правителството. В много бърз порядък ще бъдете уведомени.
Има ли други въпроси, мнения, предложение? – Не виждам.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,10 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)