П Р О Т О К О Л № 25/07.09.2015 г.

---

На 7 септември 2015 г. от 10,00 часа се проведе изнесено заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Беше проведена дискусия
ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ ПРИ УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА У НАС, В ДИАЛОГ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ.
Дискусията беше проведена в конферентната зала „Капитанска” в хотел „България” – град Бургас.
Заседанието беше открито от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости. Благодаря ви за отделеното време.
Това е заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което провеждаме заедно с председателя на Подкомисията за усвояване на средствата от европейския съюз.
Идеята за това изнесено заседание е не само в София да изслушваме представителите на оперативните програми и ръководителите на управляващите органи. Целта е да се влезе и там, където са бенефициентите, и наистина да чуем какви са проблемите, какви са добрите практики, как тези неща могат да залегнат в едни по-обширни документи, в които ние като комисия и съответната подкомисия да направим своите препоръки към съответните управляващи органи и наистина да се засили темпото и качеството на проектите, които се правят.
Избрахме община Бургас, защото община Бургас има доста богат набор от проекти. Тя е една от първенците в България по усвояване на средствата от Европейския съюз, може би след София като количество, като абсолютна стойност на усвоени средства. Затова решихме да дойдем тук и да видим какви са техните препоръки, какви са проблемите, с които те се сблъскват, и как се справят. Защото смятам, че това е до голяма степен една представителна извадка, когато се работи с европейски средства – какво може да се очаква и какви са проблемните области в усвояването на европейските пари и в подготовката на съответните проекти.
Ще видим една презентация, която госпожа Велчева ще ни направи. Тя е директор на Дирекция на европейските политики и програми в община Бургас. Това е дирекцията, която може да се похвали с тези високи резултати на усвояемост на средствата и проекти, които се случват в община Бургас.
Господин Бинев, давам думата и на Вас като председател на подкомисията за усвояване на средствата от Европейския съюз, за да кажете няколко думи за нашата среща днес, след което ще преминем директно към това какво се случва в община Бургас.
СЛАВИ БИНЕВ: Здравейте и от мене. Аз мисля, че по-важно е после да отговорим на въпросите, които ще ни бъдат зададени.
Има трима главни участници в усвояването на европейски средства. Това са държавата, общините и бенефициентите. Тук е от голямо значение наистина де се види къде те работят в синхрон и къде има наистина проблеми, които трябва да бъдат решени. Тоест тръгването на добрите практики, както каза председателят на комисията.
Разбира се, правим изнесено заседание, за да можем наистина да видим къде са проблемите, къде са проблематичните общини. Но най-голямата глътка въздух за българския бизнес в момента са европейските средства. И ние трябва да направим всичко възможно тези корекции, които се налагат в момента на общините, да бъдат избегнати или най-малкото да бъдат намалени, затова защото те са свързани с няколко основни проблема.
Единият проблем е този несинхрон между участниците в усвояването на европейските средства. Понякога това се прави от злонамереност, понякога е свързано с много сериозни причини. И трябва да се види какво може да бъде направено, така че те да бъдат избегнати.
Засега мисля, че това е достатъчно от мене.
Още веднъж добре дошли на всички, които се интересуват от европейските програми. Ние като подкомисия, с одобрението, разбира се, на комисията бяхме изработили един документ, който беше изключително важен и който беше абсолютният анализ въобще на проблемите с усвояването на европейските средства и трябваше да послужи за един предупредителен акт към следващия програмен период, нещо, което – много интересно – не доби давност. Това лично мене много ме учудва. Но тези от вас, които се интересуват, може да го видят на сайта на комисията. Мисля, че той може да бъде един учебник за това какво не трябва да се прави, защото всъщност анализира целия бивш програмен период.
Още веднъж ще кажа - много странно, че това някак си не доби публичност. Защото то може да служи за предупреждение както за бенефициентите, така и за всички останали участници – държавни институции, общински такива.
Толкова от мене. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, искате ли нещо да добавите? – Не виждам.
Госпожо Велчева, предлагам да се обърнем към Вас и с интерес да чуем Вашите виждания, Вашите трудности
МАЯ ВЕЛЧЕВА (директор на „Европейски политики и програми”, община Бургас): Уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове! Уважаеми колеги, партньори, уважаеми съграждани! Добре дошли на организираното изнесено заседание от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове! Това всъщност е работна среща с бенефициенти, консултанти, представители на неправителствени организации, академични срещи и гражданско общество.
На първо място, позволете ми да се обърна с благодарност към комисията за това, че избра град Бургас за домакин на този форум, тъй като това наистина е един от лидерите в усвояването на европейските средства. През последните седем години Бургас се утвърди като динамично развиващ се град с качествена среда за живот. И резултатите, които можем да демонстрираме днес, са функция от амбиция, дадености, местен потенциал, постигнати с усилията и съвместната работа на местно ниво с националното правителство и европейските партньори.
За да онагледя какво беше направено с европейски средства през изминалия програмен период, ще ви представя една кратка презентация.
Това са кратки данни за общината, на които повечето от вас са известни. В Бургас се срещат всички типични за съвременните градове предизвикателства и в същото време той се съревновава в изключително конкурентна среда. Амбициите на града са насочени в посока към това да превърнем града в едно привлекателно място за бизнес и живот.
Показателите за градското развитие, които отчитаме, са свързани с осъществяване на целенасочена програма за привличане на чуждестранни инвеститори и усвояване на средства чрез изпълнение на проекти.
Както всички знаем, Бургас е заобиколен от изключителни природни дадености. Но за съжаление през изминалото десетилетие градът по-скоро се утвърждава като място на тежката индустрия, като се пренебрегва потенциалът за развитие на туризъм и устойчива икономика. Днес преосмисляме вече целите на градското развитие за използване в максимална степен на възможностите за създаване на устойчива и балансирана градска територия.
През 2014 г. отбелязваме ръст на туристите с 36 процента спрямо 2007 г..
Бургас все повече се осъзнава като град не на границата на Европа, а в сърцето на Европа. Отново това е въпрос на оценка и реализация на съществуващия потенциал и неговото ефективно използване.
В града е налична добра комуникационна осигуреност и инфраструктура, летище и пристанище, които са само част от предпоставките.
Изключителни възможности за развитието на града предоставя и неговото разположение на трасето Ориент – Източен Средиземноморски трансевропейски коридор.
През 2014 г. летище Бургас посреща 2,5 млн. туристи, а пристанище Бургас отчита 25 процента ръст на обработени товари, което възлиза на над половин милион тона товарооборот.
От месец април до месец ноември 2014 г. на новооткрития пасажерски терминал са обслужени 27 круизни кораба и над 41 хиляди туристи.
Като говорим за използване на възможности и потенциал, трябва да отбележим, че икономическият растеж и социалното развитие през последните седем години се дължат на активното участие на общината в подготовката и изпълнението на проекти, финансирани от европейските фондове чрез оперативните програми.
За периода 2007 – 2013 г. броят на одобрените финансирани проекти по оперативните програми е 27, а общата стойност е 422 млн. лв.
Обхватът и мащабът на реализираните проекти и отговорностите в процеса на усвояване на европейските средства изправиха Бургас пред необходимостта от развитие на допълнителен административен и експертен потенциал, разработване и утвърждаване на нови механизми за управление и контрол на нови партньорски и бизнес модели.
Резултатът, който постигнахме, е 21 успешно финализирани проекти, главно през 2015 г., Над 73 процента от договорените средства са разплатени. Но истинската добавена стойност на европейското финансиране, което градът получава в рамките на кохезионната политика, има далеч по-съществено количествено измерение. Това е интегрираният подход за градско развитие.
В основата на инвестиционната програма на Бургас е заложено разбирането за постигане на синергичен ефект от инвестиции в различни аспекти на градската среда.
Въпреки секторната обусловеност на финансовите инструменти на национално ниво, чрез които градът има възможност да получава допълнително финансиране, стремежът е планираните и изпълнени проекти да са взаимообвързани и да надграждат постигнатото за постигане наистина на реален и устойчив ефект.
Безспорен е фактът, че цената на европейското финансиране се измерва в интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. На езика на градското развитие това означава инвестиция в инфраструктура, особено важна за градове с профила на Бургас, в които инвестициите в бизнесинфраструктурата са ключови за качеството на живот и конкурентоспособността, инвестиции в устойчивото развитие на околната среда.
От изключително значение предвид местоположението на града са:
Икономическо развитие, което е ключът към припознаването на Бургас като град на успешните хора;
Развитие на културния живот, който е основен елемент на градско самочувствие и идентичност.
И, разбира се, амбицията, която е необходима предпоставка за постигане на успех.
Проектите за финансиране от фондовете на Европейския съюз, които градът реализира през периода 2007 – 2013 г., са пример за успех на комбинацията от тези пет елемента.
Креативна градска среда.
През 2007 – 2015 г. на територията на града се изпълняват интегрирани проекти за обновяване на обществено значими пространства на обща стойност 23 млн. лв.
Постигнатите резултати се измерват не само с пространствата и с площта на реконструираните площадни и пешеходни зони, изградените площадки и зони за отдих, но и с преосмисляне на техните функции и превръщането им в ключови пространства за градски социален и културен живот.
Големият успех и значение на европейското финансиране е постигането на обществен консенсус за дизайна и функциите на пространствата, в начина, по който те променят градската култура и живот и създават много модели за общуване и поведение. Затова тези проекти трябва да се разглеждат не само като проекти за реконструкция и обновяване на съществуващи градски пространства, а и като проекти за креативна градска среда.
Подобряване на социалната инфраструктура.
Размерът на инвестициите в социалната инфраструктура на територията на града и общината за периода 2007 – 2013 г., финансирана от фондовете, възлиза на 9,6 млн. лв. Това са:
- инвестиции в образователна, социална, културна и здравна инфраструктура и услуги;
- енергийна ефективност на училища и детски градини;
- обновяване на културни и социални центрове;
- оборудване на здравни заведения;
- създаване на инфраструктура и услуги и грижа в среда, близка до семейната, за най-уязвимите групи на населението, деца, лишени от родителски грижи, деца и възрастни с увреждания.
Реализацията на проектите има съвсем реален и изключително значим за общината и региона ефект. Благодарение на инвестициите в социалната инфраструктура успешно и напълно бе финализиран процесът за деинституционализация.
Комплексният онкологичен център в Бургас бе оборудван с модерна апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания, което е изключително чувствителен проблем за града и региона.
Реализацията на посочените проекти е пример за интегрирана инвестиция, при която ресурсите на две оперативни програми – „Регионално развитие” и „Развитие на човешките ресурси”, респективно на Европейския фонд за регионално развитие и на Европейския социален фонд се използват ефективно за постигане на висок стандарт, на комплексна грижа за най-уязвимите едновременно инфраструктура, среда на живот и обучение и качествени услуги.
Интегрирана градска мобилност;
Мегапроектът на Бургас, сигурно всички знаете за него. През 2008 г. Бургас беше избран за пилотен град за реализацията на този проект, който е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез оперативна програма „Регионално развитие” и съфинансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и община Бургас. Общият бюджет на проекта е в размер на 67 млн. евро и включва обновяване на подвижния състав, реконструкция, обновяване на транспортната инфраструктура, оптимизация на транспортната мрежа и въвеждане на първата в страната бърза автобусна линия.
Стартирал като проект за модернизация на град с обществен транспорт, с техническата подкрепа на финансовия механизъм ДЖАСПЪР, проектът послужи като база за развитие на амбициозна програма за устойчива градска мобилност, насочена към стимулиране на алтернативни средства за придвижване в градската среда, интелигентно управление на трафика и разширяване на пешеходните пространства.
Устойчива инфраструктура за околна среда.
Значима част от инвестициите, подкрепени от европейските фондове, са насочени към осигуряване на качествено водоснабдяване на 100 процента от населението, пестене на водния ресурс, пречистване на отпадните води с цел опазване качеството на водните басейни, подобряване на качеството на въздуха.
Инвестициите във ВиК инфраструктурата се осъществяват с подкрепа на Кохезионния фонд чрез оперативна програма „Околна среда” с размер на съфинансиране от Кохезионния фонд от 63,4 млн. лв.
Над 41 млн. лв. са инвестирани в изграждане на модерна система за управление на отпадъците, която обслужва, освен община Бургас, още осем общини в региона.
Съфинансирането от страна на Европейския фонд за регионално развитие е над 32 млн. лв.
Един от приоритетите на общината, свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух, е развитието на електротранспорта. През 2013 – 2014 г. община Бургас съвместно с общините Варна, Стара Загора и Плевен реализираха друг проект за обновяване на тролейбусния състав на градския транспорт на обща стойност 93 млн. лв., като този проект се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма „Околна среда” и инвестициите за Бургас от Кохезионния фонд са в размер на над 20 млн. лв.
За периода 2007 – 2013 г. Бургас реализира проекти, финансирани от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие чрез оперативна програма „Околна среда” на обща стойност над 123 млн. лв. изградени и рехабилитирани са над 69 км канализационни и 64 км водоснабдителни мрежи.
Финализиране и проект за изграждане на регионална система за отпадъци, която, както споменах, обслужва девет общини в региона.
Доставени са и са в експлоатация 22 нови тролейбуса. С тях всъщност без завършено цялостното обновяване на подвижния състав на обществения транспорт в града.
Икономически растеж и конкурентоспособност.
Двадесет и девет млн. евро са инвестициите с принос от европейските фондове в икономиката на града чрез изпълнение на проекти, съфинансирани отново от Европейския фонд за регионално развитие mо оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Подкрепени са 45 големи, средни и млади предприятия чрез инвестиции в модернизация на технологично оборудване, диферсификация на дейността и въвеждане на стандарти.
След 2013 г. врати отвори бизнесинкубатор Бургас, който е съвместна инициатива на общината и областната администрация, която утвърждава механизъм за подкрепа на старта на малки и средни предприятия с потенциал и предприемаческа култура.
Когато говорим за културно наследство, трябва да споменем реализирания проект за остров „Света Анастасия”. Проектите, реализирани с подкрепата на европейските фондове отново демонстрират изключителен ефект от прилагането на интегрирания подход. Инвестициите са в размер на 6,5 млн. лв. Те са свързани с реставрация и опазване на културно-историческото наследство и превръщането му в туристическа атракция.
Социализация на културно-историческите паметници е добавената стойност, която измерва значението на европейското финансиране.
В презентацията можете да видите един от успешните проекти за реконструкция на културно-историческото наследство на остров „Света Анастасия”. Той е добър пример за това как европейските инвестиции могат да бъдат използвани за стимулиране и развитие на местния потенциал. След възстановяването на острова само за пет месеца той е посетен от над 50 хил. туристи.
Проекти, финансирани с инструменти на финансов инженеринг:
След стартиране на този инструмент общината разработи и изпълни един значим за града проект, подкрепен от Европейския фонд за регионално развитие – проекта за реконструкция на експозиционен център „Флора”, който беше на стойност 3,5 млн. лв.
Тук е мястото да се каже, че големият брой проекти и значителните за мащабите на Бургас инвестиции са впечатляващи не само като количествени показатели, но и като хоризонт на амбиции. Целите, които си поставяме, са свързани с обновяване, модернизация на инфраструктуратаq с предоставяне на качествени услуги, със създаване на работни места и икономически растеж.
Резултатът, който постигаме, e цялостна промяна на облика на града и създаване на нова градска среда и самочувствие. Затова и целите, които си поставяме за настоящия програмен период – 2014 – 2020, са, от една страна, продължение на вече постигнатото, от друга страна, още по-амбициозно. Ние се стремим към:
- създаване на зелена и устойчива градска среда и интелигентно управление чрез иновативни решения за обновяване на градски пространства,
- подобряването на качеството на живот чрез устойчива и достъпна градска среда,
- енергийна ефективност,
- възстановяване и социализация на културно-историческото наследство и природните дадености,
- устойчива и интегрирана градска мобилност.
Надграждането на постигнатите резултати и хоризонтът на новите амбиции са обединени в разработения през 2014 г. интегриран план за градско възстановяване и развитие, който очертава средносрочните цели за развитието на града.
Община Бургас е готова да посрещне предизвикателствата на новия програмен период и има очакване за още по-ефективно сътрудничество и подкрепа на национално ниво за реализация на серия от нови проекти, основани на подхода за интегрирано градско развитие. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря, госпожо Велчева. Наистина много интересна презентация направихте и виждам доста креативни подхода в начина на усвояване на средствата.
Аз лично имам един въпрос, с който да се върнем малко назад – да ни дадете може би повече подробности относно Програмата за конкурентоспособност. Разкажете ни малко, защото това е нещо, което е директно насочено към частния бизнес. По някакъв начин подпомагате, предполагам, развитие на малки и средни фирми.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Да. Всъщност проектът, за който споменах – бизнесинкубатор Бургас, беше създадено с такива функции, да предлага обучение в различни сфери и информация, която е необходима за нуждите на малкия и среден бизнес, но също така информация за необходимостта и начина, по който могат да кандидатстват и да бъдат финансирани проекти по оперативната програма.
Оперативна програма „Конкурентоспособност” предлага и областният информационен център Бургас, чиито представители са в момента в залата. Така че интерес има. Ние ги насърчаваме и доколкото можем, помагаме да се развиват.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Един вид, вие скъсявате малко дистанцията, за да не се налага хората да търсят директно достъп към Министерството на икономиката и към програмата. На местно ниво самата община на базата на този проект предлага това.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: И обучение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Много интересно, браво. Виждам, че имаше и други интересни примери. За някои изглеждаше, че сте съумели от няколко оперативни програми да насочите пари към съответни дейности и това, което видяхме за здравеопазването.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Всъщност да. Нашата цел е ние да използваме интегрирания подход при усвояване на средствата, тоест да не се получава понякога така, че първо да бъде асфалтирана улицата, а след това да бъде разкопана за канализация. Особено сега това, което ни е много висока цел в настоящия програмен период, е именно използването на този интегриран подход при реализиране на европейските средства.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това са едни добри практики, които и аз смятам, че трябва да бъдат насърчавани, наистина да се гледа комплексно към съответните проекти.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Което е всъщност една от препоръките към хората, които формират политиките на национално и на европейско ниво, именно да се предприеме този по-интегриран подход.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, това нещо ние винаги сме насърчавали. В усвояването на европейските средства има малко по-дълъг хоризонт на визия и по-комплексен, разбира се, а не само да се гледа даденият продукт и да се усвоят парите. Това е единственият основен и устойчив начин.
Вие засегнахте много обширни неща. Кажете ни няколко примера може би на трудности, на неща, с които е трябвало да се борите, ако така мога да се изразя, с изпълнителната власт за определени проекти. Или не се сещате? Не искам да Ви изпитвам в момента.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Трудности има доста. Още на етап кандидатстване, да речем, беше трудно до момента, тъй като се изписваха страшно много тонове хартия и документи. Начинът на отчитане беше твърде сложен. Но така, както започна новият програмен период, вече е възможно кандидатстване по електронен път, което ще бъде едно наистина голямо облекчение пред нас.
Другият голям проблем беше, както всички знаем, подходът при налагане на финансовите корекции, кратките срокове за изпълнение на проектите. Но се надявам, че успяхме да положим възможно най-много усилия, за да се случат нещата по по-добрия начин.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли вече някакъв допир до това електронно подаване? Какви са Вашите впечатления?
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Да. Вече сме подали проект по електронен път и мисля, че това изключително облекчава работата на бенефициентите, за което сме доволни. Дано и отчитането да стане по същия начин и да можем този ресурс, който ще си спестим, да го използваме по-ефективно за други мерки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Според мене до голяма степен бенефициентите малко губят персоналното. Все пак когато носиш някаква документация, имаш някого насреща, който да ти каже това така или иначе. Тук усещате ли веднага обратната връзка или се чувствате малко отдалечени, предвид на тези информационни възможности?
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Смятам, че, както и в отчетения програмен период, ще можем да провеждаме индивидуални консултации в случай на необходимост. Но също така си има и секции, както преди, с въпроси и отговори. Така че можем да си задаваме въпросите и да получаваме своевременно отговори. Но така или иначе тези консултации са важни за нас. Ние имаме практика в това отношение, така че ще я продължим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно. Аз смятам, че наистина това е подходът и бенефициентите не трябва да се чувстват изоставени от държавата, а напротив, да има едно сътрудничество и всички да чувстват, че все пак всички институции, граждани и т.н. работим в тази полза.
Вие направихте много обширна презентация. Единствено моята препоръка – и това винаги го отправяме и към управляващите органи – е да наблягате малко повече на индикаторите. Защото наистина това са най-измеримите неща и хората най-добре осъзнават ефекта и ползите от европейските пари в сравнително сбит порядък.
Колеги, искате ли и вие нещо да добавите, да попитате колежката? Мисля, че госпожа Велчева ни разказа интересни неща.
СЛАВИ БИНЕВ: Аз смятам, че е по-добре да чуем въпросите на бенефициентите и на журналистите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, колега Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам един въпрос, който бих искал да задам. Основният ми въпрос е към цялата наша комисия за контрол на еврофондовете – въпросът за стиковането на държавните институции с общинските, което в България не е регулирано. Това е сложен въпрос, по който мисля, че е необходимо да стане едно цялостно заседание на подкомисията с предложения за комисията. Това би било редно. А то е, че в много случаи процедурите за усвояване на еврофондовете, примерно за държавни терени, са много по-трудни, отколкото за общински, ако са такива. Ние нямаме едно законодателство, което бързо да регулира това, за да стане.
Ще ви дам един конкретен пример. В Бургас на езерото Вая – голямото бургаско езеро, сега нивото се е вдигнало с 1,5 метра. И при всички по-големи дъждове, които се изливат, езерото, заради високото си ниво залива големи територии от индустриалната част, южната част на Бургас, залива и няколко десетки жилища в ниските части на Бургас. Причината за това е, че отводнителният канал на езерото не може да бъде очистен. Това е голям обем, това са хиляди кубически метра тиня, за което по европейските фондове има пари. Но областната управа не може да ги усвои, а пък общината казва: Това е държавна собственост. И ние, ако искаме, дори да я очистим, ще бъдем упрекнати, че върху тази собственост извършваме някаква дейност.
Ето примерно програмата за опазване на околната среда, където ние сме заплашени да не можем да усвоим няколко стотин милиона лева. Парите ще останат неизползвани и тази зима, включително за територията на Бургас е възможно да станат наводнения. Примерно миналата година в Долно Езерово имаше 120 залети жилища, защото нашето законодателство не разрешава да направим това, което е необходимо. Аз съм сигурен, че общината в Бургас на драго сърце би решила този проблем, защото той засяга и икономиката на града.
Ние като законодателен орган сме просто задължени да бъдем инициатори за това как в подобни случаи да създадем бърза процедура, за да може общината да си върши работата върху държавна територия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Много адекватни забележки направихте в случая. Аз се надявам, че наистина тук е човекът, който може да ни каже какви са трудностите от гледна точка на община Бургас да се реши този въпрос.
Но аз имам една препоръка към вас. В момента вие знаете, вече е стигнал при нас, надявам се да сте имали възможност да го разгледате – това е подготовката на законопроекта за усвояване на европейските средства. Това е нещо, което е важно - ако наистина чуем някакво потвърждение, че може да се направят някакви препоръки или някакви промени в този закон, ние на драго сърце бихме ги направили и защитавали в пленарната зала.
Така че може би тук въпросът е и към вас – какво вие смятате, има ли нужда от такова нещо, има ли някакви проблеми в тази посока?
Аз като гледам колко наистина интелигентно, и финансов инженеринг, и всичките тези инструменти, които за голяма част от обществото може би са по-сложни, вие сте ги приложили. Убеден съм, че и по този въпрос може да се намери някакво креативно решение. Ако не, съответно и ние можем да работим в тази посока.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Всъщност ние вече имаме опит. Както ви споменах, имаме проект за реставрация на културно-историческото наследство на острова. Островът беше държавна територия, която ни беше преотстъпена за ползване. Така че ние можем да си финализираме и реализираме проекта.
Също така голяма част от Приморския парк беше държавна собственост, която беше прехвърлена за ползване на общината.
Така че мисля, че сътрудничеството с областната администрация е добро. Единственото може би е, че е времеемко и допълнително по някакъв начин съкращава сроковете, необходими за изпълнение.
Специално за Вая работим също по въпроса за очистването. Надявам се, че това ще продължи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това би било Вашата препоръка от гледна точка на това, че вие работите това нещо. Това ли е начинът – с прехвърляне на собствеността? Знаем, че това е нещо работещо. Или има някакви улесняващи варианти? Какво бихте казали от гледна точка на практиката?
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Като бенефициент и като ползвател, и като орган, който осигурява социални услуги и се старае да повиши качеството на живот на гражданите си, за нас е хубаво, че ние сме ползватели на тази инфраструктура и че можем да я поддържаме и да регулираме някакви механизми.
Разбира се, може да се помисли за облекчение, защото не може цялата държавна собственост да бъде прехвърлена на общината за ползване и за стопанисване. Така че трябва да се помисли в тази посока.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Може би да се разшири обхватът на бенефициентите, за да могат областните управители да кандидатстват в тази посока.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Може би да. Особено в момента знаете, че има мащабна кампания за саниране на сгради, където има и такива обекти на държавна собственост, които не могат да бъдат финансирани.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Подпомогнати с европейски средства. Това е много интересно като позиция.
Тук идва и дилемата дали в самите областни администрации не бихме създали трудности. Те към днешна дата нямат капацитет за управление на европейски пари. Виждаме и в община Бургас - една от отличните общини в усвояването на средствата, колко време е отнело, за да се стигне до тези показатели. Но пък видяхме и ръста. Горе-долу всички показатели са с 30 процента нагоре от началото на програмния период, от гледна точка на преки чуждестранни инвестиции, на брутен вътрешен продукт, безработица. Четири цяло и осем процента – това е много под средното за страната. Открити са нови компании. Има огромно развитие от 2007 г.
Така че наистина трябва и ние да подходим разумно и да не затормозяваме държавната администрация, а да мислим какви са най-добрите практики и препоръки в тази посока.
Заповядайте с въпроси и коментари.
ГЕОРГИ ЗВЕЗДЕВ: Аз съм общински съветник в община Бургас, Национален фонд за спасение на България.
Въпросът ми касае както госпожа Велчева, така и Вас, господин Танчев, и е свързан с така наречените корекции. Корекциите – това е всъщност вид санкция. Прави се при нарушените процедури за възлагане на обществени поръчки.
В община Бургас те имат различно измерение и малко странно тълкуване. Защото от информацията, която се получи по програмата за регионално развитие - имаше шест бургаски проекта, включително и един проект на Асеновград, това е причината да бъдат спрени европейски средства в размер на около 170 млн. евро.
Това, което аз получих като информация от кмета и от заместник-кмета на Бургас, беше, че има разминаване между законодателството на Европейския съюз и българското законодателство. Това е причината да бъдем санкционирани и съответно тези пари са отпуснати от държавния бюджет.
Има още други корекции, свързани със 700 хил. лв. по други програми.
Има един европейски проект, който се разследва. Там участник е Красимира Черкезова – една от служителките в община Бургас, където ставаше дума за надписване в драстични криминални обеми на строително-монтажни работи, свързани с реконструкцията на Младежкия дом.
Какво се случва с всичко това, тъй като то касае както Вас като председател на комисията за законодателни предложения, така и Бургаската община, бургаския бюджет? Защото в един момент бургаските данъкоплатци, бургаските граждани трябва да извадят пари и да плащат така наречените корекции. Но това всъщност са санкции – отнемане на средства, които би трябвало да получим от европейските пари. И колко са те специално за Бургас.
Вие правите ли анализ в рамките не само на Бургаската община, а изцяло за България? Защото това е същественият проблем – дали се формира нормална конкурентна среда. Знаете последната новина – кметът на Букурещ е арестуван за подкуп по обществени поръчки. Дали това облекчава състоянието на хората в града или просто служи като донорска касичка на външни фирми да черпят ресурс. Защото ние, Бургаската община, се финансира и има достатъчно добро участие.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно Ви разбирам. Не съм сигурен, че бих могъл с конкретност да отговоря на тези въпроси, които поставихте.
На първо място, аз искам да кажа, че наистина не само гражданите на Бургас, но и всички българи плащаме това замърсяване на фирмите, което стана. Защото в крайна сметка Министерството на финансите разпределя бюджетите, които слизат надолу до общините. Така че когато има такъв тип проблеми и държавата ни трябва да плаща за нещо, всички ние страдаме.
От друга страна, наистина навсякъде това става. Това не е единствено само в България да се получават корекции. И в другите държави се случва. За съжаление понякога в България са по-фрапантни и по-странни тези практики. Понякога този тип неща произлизат от грешки, от напълно разбираеми обстоятелства. Но ние сме свикнали да виждаме за съжаление друг тип неща.
Аз не бих могъл в момента да кажа повече детайли за това на какво се дължи тази практика. Но наистина и ние се опитваме да водим някаква статистика, да видим колко пари не се усвояват, на какви стойности са тези финансови корекции. След като, разбира се, и съответните органи направят своите разследвания, ние сме комисия, която се опитва да насочва нещата в определени граници и да даваме препоръки на изпълнителната власт на базата на тези доклади, които правим поне два пъти в годината.
Може би госпожа Велчева би могла да хвърли малко светлина по някои от въпросите.
ГЕОРГИ ЗВЕЗДЕВ: За корекциите и какви са причините за тях.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Информацията, която сте получил, всъщност е точна. Има разминаване между европейското и националното законодателство.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Кажете ни горе-долу в каква част е това, защото това е нещо, което ни засяга и това е нещо, което бихме могли да го отразим по някакъв начин.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Ние сме направили препоръки и мисля, че те са отразени до голяма степен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не знам дали сте изпратили тези препоръки към нашата комисия и към колегите от комисията. Ако не сте, бих призовал в сравнително бърз порядък да ни изпратите такъв документ, за да се запознаем с него.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Отделно от това ние в повечето обществени поръчки, които обявяваме, основно сме наказани за това, че приложената методика е субективна. (Неразбираема реплика от залата)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да не се прекъсваме, нека да водим някакъв диалог.
МАЯ ВЕЛЧЕВА: Всъщност за човек, който прави обществена поръчка, и специално когато говорим за услуга, а не за доставка, много трудно да се опише методиката за оценка така че, да е изцяло изчистена и да няма думи като тези: разбирането е добро или разбирането е отлично. И ние всеки път се опитваме да обясним какво означава „добро”, какво означава „отлично”. И даже сме търсили съвети много пъти от министерствата, които така или иначе проверяват и налагат финансовите корекции, за това как да изработим една методика, която да не е субективна. Но така или иначе не сме стигнали все още до някакъв консенсус. Но част от нещата, съкратените срокове, които не се признават според европейското законодателство, не са точно така, както в българското законодателство.
Корекциите, които бяха наложени, са оправдани, което остава за сметка на държавния бюджет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Има нещо, което трябва все пак всички хора, които водим разговора, да го знаят.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Все пак да чуем нещо конкретно – колко са корекциите като количество и какви са причините.
СЛАВИ БИНЕВ: Големият проблем между другото е, че европейското законодателство не се е променило, докато се подготвят документите за България. Което между другото показва или некомпетентност, или наистина злонамереност по целия този проблем.
Причините трябва да бъдат извадени напред. Ние сме записали тези неща в доклада пред Брюксел. Те са изпратени на господин Дончев. И смятам, че наистина в новия закон, който трябва да бъде приет, а именно Законът за усвояването на европейските средства, тези неща трябва да бъдат избегнати и да се търси отговорност на хората, които са допуснали това. Защото всъщност безнаказаността е един от най-големите проблеми от тези, за които Вие казахте, и трябва да се плаща от данъкоплатците цената на грешките на някой, който не си е свършил работата по една или друга причина.
Но тук имаме един страхотен момент, върху който говорихме страшно много. Аз съм повдигал този въпрос многократно пред почти всички министри, най-вече пред Лукарски. Защото там наистина бяха направени страхотни щуротии и те са свързани най-вече с комуникационната стратегия, която позволява да бъдат избегнати тези проблеми. Тоест това е информираността на всички участници по веригата, които не трябва да допускат такива грешки. Защото затова се нарича комуникационна стратегия, защото тези пари не трябва да бъдат изпраскани имиджово за този или онзи министър или за този или онзи бенефициент, а трябва да отидат именно към крайните бенефициенти, които трябва да получат информация за цялото това трасе, така че да не бъдат допускани по никакъв начин грешки.
Комуникационната стратегия затова се нарича комуникационна, не се нарича рекламна стратегия, за да може наистина всички да бъдат информирани от „а” до „я” и да не допускат никакви грешки.
Имайте предвид, че много от общините нямат шанса на Бургас да им бъдат покрити корекциите от държавата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз точно за това говорих.
СЛАВИ БИНЕВ: Много от общините нямат този шанс.
Тук между другото, господин Петров, когато казахте за синхронизирането на действията между общините и държавата, примерът с Бургас не е добър. На други места има страхотни проблеми. И това го има в доклада – препоръка на подкомисията, който беше изготвен за миналия програмен период, който трябваше да послужи като един анонс, като едно внимание към новия програмен период, който доклад за жалост не знам доколко е взет под внимание при изготвянето на следващия планов период при създаването на нова стратегия.
(В залата влизат нови гости).
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте. Нека да ви въведа с няколко думи докъде стигнахме и какво се случва. Госпожа Велчева ни направи една доста обстойна презентация на това, което сте направили като усвояване на средства, доста добри показатели. Сега говорим малко за проблемни области. Говорихме за някои проекти, които хората смятат, че трябва да се случват, защо не се случват.
Предстои ни в Народното събрание да гласуваме един закон, който е конкретно за усвояването на европейските средства в България. Търсим какви начини и препоръки може да се направят наистина тази законодателна база да бъде много по-адекватна, в полза на общините, в полза на бенефициентите, за да се даде една възможност за по-бързо и качествено усвояване на тези средства.
Затова минахме малко и в проблемни области, които се отнасят за община Бургас и как наистина да се избягват занапред.
Вие като община сте имали наистина щастието – и господин Бинев го спомена. То не е на базата, че не сте имали желание да работите, дори напротив, използвали сте инструмента ДЖАСПАРС. Там сте имали възможност да работите и с чужди консултанти. Така че има си причините община Бургас да се развива толкова добре и наистина да е сред шампионите по усвояване на европейските средства.
Заповядайте, госпожо Николова.
АТАНАСКА НИКОЛОВА (заместник-кмет по европейските политики): Благодаря. Господин председател, господа народни представители! Аз преди всичко искам да благодаря за това, че избрахте Бургас за своето изнесено заседание. Извинявам се за закъснението. Понеделник е оперативен ден, особено през месец септември, който е изключително интензивен за общините във връзка и с подготовката на първия учебен ден следващата седмица. Наистина имаме за решаване много задачи. Затова искам да извиня и кмета, че не можа да присъства на днешното заседание, а също и моето закъснение. Съжалявам много.
Убедена съм, че моите колеги са ви разказали в детайли за работата, която община Бургас е свършила и продължава да върши по отношение на реализацията на проекти и с европейско финансиране. Защото тук според мене акцентът трябва да се постави върху интегрираното и устойчиво развитие на градовете и на общините и помощта на европейския ресурс за това интегрирано развитие.
Не трябва да се прави според мене разделение на използването на европейски средства и на наши бюджетни средства, както държавни, така и общински. Защото в крайна сметка целта, за която се използват тези средства, е една – подобряване на облика на градовете, превръщането им в едно по-добро място за живот, за развитие на бизнес.
Разбира се, има много предизвикателства, които стоят пред бенефициентите, в частност общините, които са активни бенефициенти и усвояват европейски средства. За мене наистина е много важен знак това, че парламентарната комисия обсъжда въпроса, свързан и с финансовите корекции. Защото наистина ние се надяваме на вашата активна работа в тази посока. Защото за съжаление голяма част от тези финансови корекции, които бяха наложени от Европейската комисия, са свързани и с недобрата хармонизация на нашата нормативна база.
Аз чух в момента, в който влизах, че тук се обсъжда и се поставя въпросът, свързан с темата за грешки, включително и злоупотреби. Твърдя с голяма степен на убеденост – и това сме го обсъждали нееднократно и на сесиите на общинския съвет, господин Дражев знае много добре, че голяма част от финансовите корекции, които бяха наложени на община Бургас като изпълнител на проектите, всъщност основната част от тях не се дължат на грешки, не се дължат в никакъв случай на злоупотреби. За съжаление те са свързани с недобрата хармонизация на нашето законодателство.
Затова наистина се обръщаме към вас с надежда за по-бързо приемане на новия закон, който да регламентира усвояването на средствата през новия период и да направи недопускането на такива загуби, въпреки че това не е загуба.
Вие много добре знаете, че всъщност средствата, които са удържани под формата на финансови корекции, се преразпределят за нови корекции. Така че те не са загубени пари за държавата като бенефициент по европейските проекти.
България като нов член на Европейския съюз и всички ние, както управляващите органи, така и бенефициентите, както и вие в частност като народни представители, всички ние в този първи период се учихме. Вероятно са допускани и грешки, аз по-скоро бих казала, в ненужното бюрократизиране на администрирането на проектите, което значително забави и изпълнението, и усвояването на средствата. Затова и тази последна година е важна за максималното оползотворяване на средствата.
Но това, което е важно, е, че тези средства действително бяха използвани според мене разумно от общините. Тук може би трябва да говорим повече за Бургас като домакини, но предполагам, че сте поканили и представители на останалите общини в региона, които да споделят и опит, и проблеми в усвояването.
Това, за което аз бих призовала вас като наши партньори в тези усилия за подобряване на условията за усвояване на европейските средства и за получаване на по-добър ефект от тях, е да ни подкрепите в усилията, в които не само българските градове, но и европейските градове в последните няколко години са се обединили в посока превръщането на градовете в партньор на Европейската комисия във формирането на политиките, във формирането на програмите.
До този момент за съжаление градовете бяха пропускани като партньор. Обикновено Европейската комисия комуникираше с националното ниво, с националното правителство, което много често водеше до проблеми на местно ниво. Защото за съжаление всичките тези оперативни програми, които ние изпълняваме, са доста понякога некоординирани. Те не подпомагат интегрираното управление на градовете, не подпомагат осъществяването на цялостна политика на общинско и на градско ниво. Нашите усилия наистина са през новия период средствата, които са получени от Европейския кохезионния фонд и структурните фондове да има възможност градовете да ги използват значително по-интегрирано и сами да определят своите приоритети и политики, в които тези средства да бъдат финансирани.к
Така че наистина в тази посока можем да си партнираме и да постигнем успех. Ако имате въпроси, аз съм готова да отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за няколкото встъпителни думи, които направихте.
Предвид на това искам да кажа, че конкретно Подкомисията на господин Бинев се занимава с усвояването на европейските средства, а по-голямата комисия се занимава и със синхронизирането на нашето законодателство с европейските въпроси. Така че наистина за мене темата на това разминаване е изключително важна и аз ще следя и ще работя много усилено този тип неща и случки да не се случват занапред. Защото е тревожещо, че на базата на нашето законодателство има разминаване.
Заповядайте, господин Бинев. Или може би господин Дражев.
ДРАЖЕВ: Аз искам да помоля да има конкретика в това, което говорим. Кои са разминаванията, посочете ги – колко са спрените средства в община Бургас.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Няма спрени средства.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Говорим за финансови корекции.
Аз ще помоля, ако трябва, чрез вашите колеги ще намерим начин, ще изискаме информация и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ще попитаме и самата община.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Лично аз съм отговаряла мисля, че четири пъти на въпроси на господин Дражев в общинския съвет. Той има точно статистиката аз в момента не нося тази информация.
ДРАЖЕВ: Само корекции.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Напротив. До голяма степен, понеже, влизайки, чух, че Бургас е от щастливите градове, на които държавата покрива финансовите корекции, ще кажа следното. Тук няма щастливи неща. Това е въпрос на правила. Повтарям, това е въпрос на правила. Кога държавата поема част от финансовите корекции или изцяло стойността на финансовата корекция – това е регламентирано точно и ясно и това става тогава, когато има проблем в националното законодателство, което е довело до налагането на тези финансови корекции. И фактът, че държавата е поела финансовите корекции на община Бургас, означава точно това, че община Бургас си е свършила добре работата, няма злоупотреба, няма грешка, а има проблем със законодателство, което държавата е признала и поела финансовата корекция.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Навлизаме в детайлите.
АНАСТАСИЯ НИКОЛОВА: Не, напротив. Защото искате, господин Дражев, детайл.
СЛАВИ БИНЕВ: Ако искате да разберете точно, ще ви дам доклада, който е свързан с препоръките и с всичките нарушения, и там ще видите за какво става дума, защото между другото той може да бъде използван изключително и за институционален натиск. Една община примерно, която има бюджет 700 000 лв. и участва по европейските програми, да речем, свързани с някаква водна система, подводен цикъл, който струва, да речем, 40 млн. лв., направени са корекции от 30 процента и той е фалирал за години напред. Оттам нататък ще трябва да се съобразява дали е в групата на невинните или в групата на виновните.
Да не говорим, че малките общини примерно нямат достатъчно административен капацитет, и т.н., и т.н., много е дълго. Там са описани всичките неща и могат да бъдат прочетени.
Изключително ми е чудно, че това не доби гласност, защото можеше да бъде един учебник за това какво не трябва да се прави, за да не се прави. Но това е дълга история.
Идеята е следната. Наистина синхронизирането на българското с европейското законодателство може просто да протече в един парламентарен ден, не за друго, а защото всички знаят кои са законите, които така или иначе ще бъдат гласувани на 95 процента в пленарната зала и въобще не трябваше да има дори дискусии по този въпрос. Защото те са свързани само с това дали сме антиевропейски настроени или проевропейски настроени. Това са неща, с които ние трябва да се съобразим. Ние губим понякога толкова много време. И между другото аз няколко пъти съм поставял този въпрос: защо не се направи наведнъж? Между другото имаше опасности от наказания във връзка с несинхронизиране на европейското законодателство.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: И в момента има такава опасност.
СЛАВИ БИНЕВ: Разбира се. И това е едното неща, които не мога да разбера защо не се случват.
ДРАЖЕВ: Аз се извинявам, че посочвам този проблем. Но той е най-важният, той е свързан с отговорността – дали политическа, дали лична, дали създаване на добра околна среда, колко добра, колко конкурентна среда, дали увеличаваме доходите на населението или, както казахте, фалираме една община и буквално хората ги заличаваме като доход. Така че логиката тук е много важна.
Аз разбирам, госпожа Николова представлява местната власт, но представлява определени политически интереси. Но примерно ще ви кажа – когато госпожа Черкезова е надписала и е приела и подписала неизпълнени СМР-та на стойност няколко милиона лева, това означава, че тя трябва да влезе в затвора и отговорността да я носи и който стои зад нея, а не корекции да има върху този проект за младежкия дом. Когато строим един басейн на минералните бани, пък не го свързваме с минералната вода, какво правим?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам. Но ние не сме съдебен орган…
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Има органи, които извършват и контролират това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: … който да се произнесе по този начин.
Като цяло смятам, че усвояването на средствата в община Бургас е на задоволително ниво, меко казано, и то си личи по индикаторите, които се виждат спрямо 2007 г.
ДРАЖЕВ: Ние помагаме дори като опозиция.
АНАСТАСИЯ НИКОЛОВА: Извинявам се много. Но все пак е много важно да се казват добрите неща.
Аз лично бих казала, че резултатите в община Бургас са отлични, не задоволителни. Но нещото, което е много важно и трябва да се говори, е, че европейските средства са от изключително важно значение за всички общини. Не само за община Бургас, за всички общини. Защото Вие, господин Дражев, като общински съветник много добре знаете какъв е проблемът на местната власт. Изключително рестриктивен бюджет. Все още неслучилата се децентрализация – финансова, която не позволява на местната власт да изпълнява всички функции и отговорности, които има по законодателството, всичко това, което се очаква от нас като местна власт от самите наши съграждани.
Защото да, нашите съграждани, гласувайки за кмета, плащайки си местните данъци и такси, изискват – и то с право изискват от нас – да им подобряваме качеството на живот, да им осигуряваме качествена инфраструктура, модерна инфраструктура. Защото това са европейски граждани, които искат да живеят в същата европейска среда, каквато останалите европейци живеят. За съжаление с местните си средства ние не можем да осигурим това качество на живот, което нашите съграждани с право искат и трябва да получат.
Европейските средства затова са толкова важни. Затова е и важно как ние ги насочваме, как ги приоритизираме и в крайна сметка как ги използваме. Защото те са единственият в момента жив ресурс, който ние можем да използваме и с това да подобрим качеството на живот.
Аз затова казах – правилен е изборът на Бургас. Защото вие тук можете да видите, че в рамките на този програмен период ние действително успяхме да променим града. Разбира се, ние тук не можем да решим всички проблеми, които има този голям град, който е бързоразвиващ се. Но до голяма степен инфраструктурата, градската инфраструктура беше подобрена и това е видимо.
Разбира се, много са още задачите, които стоят пред нас, и затова са много проектите, които сме подготвили за новия програмен период. Те не са свързани само с градската среда, не са свързани само с екологичната инфраструктура. Те са свързани и със социалната, културната и образователната инфраструктура, а и с подобряване на условията за правене на бизнес. Защото господин Дражев е много прав, че трябва да осигурим икономическо развитие на града.
Така че за мене това е важният акцент, който трябва да се постави.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам две предложения. Едното е към Вас, другото ще бъде към госпожа Николова.
Към Вас предложението ми е следното. Вие не познавате госпожа Николова. Аз я познавам от 20 години и мога да кажа, че тя е един от най-капацитетните специалисти не само в Югоизточна България, а може би на национално равнище, в сферата на европейските фондове. И аз съм сто процента убеден, че ако техните предложения са били спазени, както тя ги е казвала, е нямало да има корекции. Защото я познавам. Тя е преминала през „Зеления Бургас”. И аз няма да забравя сълзите, когато тя напускаше „Зеления Бургас”, защото тя си обичаше работата в „Зеления Бургас” и знаеше, че постановката, която й направиха там, и освобождаването й от „Зеления Бургас” ще я качи на още по-високо равнище.
Моето предложение към Вас, господин председател, е на следващото заседание, което ще бъде направено в най-слабата област на страната, тоест в такъв район, госпожа Николова да бъде поканена. Госпожа Кардашлиева нека да има предвид това, специално да бъде поканена, за да присъства и да продължи добрият опит, който има в община Бургас. Защото наистина това е един капацитетен съвет.
Второто предложение, което искам да направя, е госпожа Николова лично да информира члена на ръководството на ГЕРБ господин Димитър Николов, а той съответно да се обърне към ръководството на парламентарната група на партия ГЕРБ, че партия ГЕРБ не е изпратила нито един свой представител на това изнесено заседание в град Бургас. И аз се срамувам от това нещо. Но нека да го научат.
Моля най-настоятелно госпожа Николова да направи това нещо. Защото практически това намалява стойността на това, което вие сте постигнали тук в този град, независимо от всичките недостатъци, които съпътстват вашата работа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Мисля, че бележките всички си ги взехме.
На първо място, усеща се нейният похват и визията върху всички неща.
Аз ще използвам възможността да кажа следното. Не съм убеден кога е точната дата на следващото ни заседание. Но ние избрахме една община, която е отличник в усвояването на средства, и една община, която ще е на другата крайност – това са общините в Северозападна България, най-вероятно Видин или Монтана. Ако имате тази възможност, ще изпратим съответната покана, чувствайте се наистина добре дошли като цяло.
Аз също ще ви информирам и официално ще разговаряме със съответните управляващи органи, за да получим наистина цялостна картина там, където са пропуските и грешките, за да се адресират и занапред да не се случват такива неща. Но наистина аз, и вашата колежка се опитахме да поговорим малко – къде виждате трудности, какви препоръки бихте направили към нас като комисия, дали в законодателството, дали като препоръки, които можем да направим от по-висока и по-шумна трибуна към управляващите органи за едно по-добро сътрудничество.
На първо място, искам да ви похваля за креативността. Съумели сте да използвате почти целия набор от оперативни програми, от фондове, от източници на финансиране – и то успешно, креативни подходи, дори към програмата за конкурентоспособност. Както се казва, Министерството на икономиката е от Бургас и хората имат един много по-къс достъп до финансиране на малкия и средния бизнес и това, което при тях е най-големият проблем, защото нямат винаги капацитета. Тук сте подходили много иновативно.
Така че в тази посока може би да ни дадете някои препоръки, които ние можем много бързо и ефективно да адресираме.
Похвално е, доколкото чухме, и по електронен път кандидатствате по проектите. Това е нещо ново. Не всички бенефициенти вече са имали този достъп. Попитах как е тази връзка, чувствате ли се изоставени. Защото пред компютрите понякога, седейки зад екрана и пишейки имейли, се чувстваме малко отдалечени от човека, с когото си пишем.
Имате ли трудности в тази посока, получавате ли адекватна бърза и обратна връзка от самите управляващи органи? Как ви се струва този процес? Ще улесни ли, ще ускори ли усвояването на европейските средства или има много какво още да се работи в тази посока?
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря за въпросите. Благодаря на господин Петров и за високата оценка, която ми даде. Надявам се да имам възможност да заслужа тези хубави думи с работата си.
Общините, честно казано, сме много активни посредством нашето сдружение и не сме спрели да даваме предложения както към правителството, така и към парламента, предложения, които смятаме, че биха облекчили нашата работа като местни власти, от една страна, и, от друга страна, като бенефициенти по различните оперативни програми.

За нас е изключително важно приемането на закона. Защото това до голяма степен би унифицирало правилата и процедурите по различните оперативни програми, би поставило в рамки и работата на управляващите органи, и на контролните органи, за да не се получава случващото се доста често в този първи за нас период разнопосочно тълкувание, разнопосочни сигнали и указания, които затрудняваха.
За нас е много важно и максималното облекчаване на административната тежест, която съпътства изпълнението на различните оперативни програми и на различните проекти, които се правят по тях.
И третата важна за нас тема е наистина интегрирането на политиките и даването на общините на възможност за изпълнение наистина на интегрирани проекти, независимо от това кой е управляващият орган и кое министерство е финансиращата организация. Защото това беше една от слабостите на предишния период – невъзможността да се планира и изпълнява интегрирана политика.
Знаете много добре, на няколко места се случи на първата благоустроена градска среда след това да правим канализация, което е абсолютно недопустимо от гледна точка на правилата за финансиране.
Така че това са неща, които са от огромно значение.
Разбира се, това, което споменахте – електронното подаване на предложения за проекти, е свързано с точка 2, условно казано, от моите препоръки. Това е свързано с намаляването на административната тежест. Но за нас това не е достатъчно – не само подаването на проектните предложения, отчитането трябва да стане по електронен начин, изцяло трябва да се облекчи тази изключително тежка отчетност и администриране на проекти, за да може и нашите усилия да се насочат не толкова към администрирането, колкото към реалното изпълнение и постигане на целите на проектите. Защото ние, заровени в тези тежки бюрократични изисквания, понякога забравяме какво всъщност цели този проект.
Този проект не цели създаване на купища папки с доклади и администратори, които да отговарят за това. Този проект цели подобряване на живота на хората. И наистина трябва да има възможност с усилията на местната власт, изобщо на всеки един бенефициент да са насочени към постигане на целите на това финансиране, а не на написването на прекрасни отчети.
Така че наистина за нас ще е много важно сътрудничеството с народните представители в тази посока. Смятам, че с приемането на един качествен закон това би се постигнало до голяма степен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие виждали ли сте съответния законопроект или не?
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Да. И сме дали и препоръки по него.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това е добре.
Моите колеги ще се свържат с Вас и ако може и ние да получим тези препоръки, за да имаме и ние някаква сигурност, когато го разглеждаме в пленарната зала и да защитаваме правилната страна.
АТАНАСКА НИКОЛОВА: Добре, ще го направим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Що се отнася до централизацията, децентрализацията и електронното подаване, наистина това е нещо, което не само общините, а и самите бенефициенти до най-малкия бизнес, който по някакъв начин се възползва от европейските проекти, споделят това, че е голяма административната тежест и е проблем кандидатстването и отчитането на тези проекти. Това е нещо, за което наистина се опитваме да работим в тази посока и да се съкрати документооборотът и въобще подходът.
Електронното подаване на проектите все още не е напълно внедрено навсякъде. Но мисля, че замисълът в целия обхват на тази електронизация е наистина добър, както и това, което и Вие изредихте. Просто в момента се тестват и самите системи, и всичко става поетапно, за да не се получи една голяма тапа и да сринем, дето се казва, целия процес. Защото все пак знаете, че сроковете и правилата, които европейците налагат, е много трудно да се променят и не е извинение, че се е сринала системата или нещо от сорта, та да не си подадем навреме
Така че наистина по-добре с бавни стъпки, но сигурни. Все пак в крайна сметка опираме до сериозни средства и потенциал за загуби. Радвам се, че и държавата оценява това нещо и не иска да се поставяме в рискови ситуации.
Колеги, има ли някой друг нещо да добави? – Няма.
Ние ще имаме възможност да видим някои от тези проекти по-късно днес. Мисля, че в Бургас има доста какво да се види. Затова е заседанието ни тук днес.
Надявам се наистина да имате възможност и на други наши заседания да споделите вашите добри очаквания и практики.
Това е засега. Благодаря ви за вниманието и за времето, което ни отделихте.
Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)