П Р О Т О К О Л № 26/16.09.2015 г.

---

На 16 септември 2015 г. от 16, 15 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Михайлова – съветник на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика
От Агенцията по обществените поръчки
Иво Кацаров – главен секретар
Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки
Христина Денева – началник отдел „Методология, анализ и законодателство”
От администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Иван Иванов - дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Мария Банева – дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Малина Крумова – директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз.

Заседанието беше открито в 16,15 часа и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем нашата работа. Предполагам, че министър Дончев малко ще закъснее, но все пак ние имаме нужната експертиза от гледна точка на експертите. Своевременно ще пристигне и самият министър и ако има въпроси към него, ще можете да ги зададете.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.
3. Разни. Тук имам да ви направя няколко съобщения.
Имате ли някакви възражения или предложения по така представения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря ви, колеги. Пристъпваме към конкретните точки от дневния ред.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 502-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12.08.2015 Г.
По този законопроект днес при нас са:
Освен господин Дончев, когото очакваме, присъстват още:
Добринка Михайлова – съветник на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика
От Агенцията по обществените поръчки:
Иво Кацаров – главен секретар
Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки
Христина Денева – началник отдел „Методология, анализ и законодателство”.
Заповядайте при нас на масата. Аз се надявам, че вие сте още по-запознати с детайлите на законопроекта. Ще ви помоля след малко да ни направите един кратък обзор на това, което се предлага, и да ни дадете вашето мнение за становището, което ние би трябвало да сме ви изпратили като становище на комисията. Имали сте възможност да го разгледате и ще ви помоля да ни дадете вашето мнение за него.
Колеги, само да ви уведомя, че на 9 септември 2015 г. комисията, която е водеща по този законопроект, това е Комисията по правни въпроси, е разгледала съответния законопроект и го е приела с 14 гласа „за”, без против и въздържали се. Това ви го казвам само за сведение, за да го имате предвид.
Уважаеми колега, имате думата за кратък обзор, предвид на това, че колегите все пак са имали възможност да се запознаят с големия текст. Само да ни докладвате по духа на законопроекта и няколко думи за становището.
ИВО КАЦАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Докато заместник министър-председателят дойде, с оглед да пестим времето, ще си позволя накратко да ви запозная със законопроекта, който е на вашето внимание.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Накратко ще ви кажа какви са според нас съображенията да имаме един изцяло нов Закон за обществените поръчки.
На първо място, имаме две изцяло нови директиви – това са директива 24 и директива 25 от 2014 г. на Европейския съвет, които бяха приети от Европейския парламент на 26 февруари 2014 г. и обвързват страната ни с ангажимент за транспонирането им в националното законодателство не по-късно от месец април 2016 г.
Двете директиви са основополагащи за възлагателния процес. Те касаят възлагането на обществени поръчки от разпоредителите с кредити по бюджета, както и от компании, които оперират в определени икономически сектори, като енергетиката, водоснабдяването, публичния транспорт, пощенските услуги и други и по своето съдържание са съществено отличими от действащите директиви, предвид на което промяна в сега действащия закон практически е много трудна, да не кажа невъзможна и се наложи изработването на този изцяло нов проект.
Като втори аргумент бих посочил, че като мярка в стратегията за развитие на сектора „Обществени поръчки” до 2020 г., приета през 2013 г. от тогавашното правителство, съгласувано с Европейската комисия, е залегнала мярка за изработване на изцяло нов закон и подзаконова нормативна уредба към него, като целта е да се отговори на исканията за наличие на адекватна система за управление на националните и европейски финансови ресурси, като приемането на нов Закон за обществените поръчки е залегнало и в Споразумението за партньорство, в което са очертани отговорностите на страната, изпълнението на което е съществено, за да могат да бъдат получени донорските средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Третият аргумент, който заслужава внимание, е, че настоящият Закон за обществените поръчки е променян в годините от 2004 досега многократно. Само съществените промени са над 33. Промените, които през други нормативни актове са минали, са десетки.
Всъщност това доведе до фактически проблеми. Част от разпоредбите му влизат в конфликт една с друга. Има в него някои спорни режими, които бихме казали, че действат вече добре. Налице са и някои противоречия с директивите.
Може да се отбележи също, че логически сега действащият закон е построен с акцент върху формални изисквания вместо върху реализирането на възможности за гъвкавост в рамките на утвърдените принципи за прозрачност и конкуренция, какъвто е общоевропейският подход при възлагане на поръчките.
Предвид на това по-нататъшните поправки на този закон, комбинирано с изискванията той транспонира новите директиви, практически стават невъзможни.
На следващо място трябва да отбележа, че имаме нужда от оптимизиране на обжалвателния процес, така че да се ускори. Като тук е мястото да кажа, че всъщност проектът, който стои на вниманието ви, следва да имате предвид, че транспонира пет приложими директиви, освен двете, споменати по-горе – това са директивите в областта на обжалването, както и директивата, която регламентира възлагането на обществени поръчки в секторите „Отбрана” и „Сигурност”.
Като следващ аргумент за нов закон може да се каже, че тук е възпроизведена и нуждата от нова контролна концепция върху обществените поръчки, за която след малко съвсем накратко ще ви кажа.
Имаме нужда и от изцяло нов национален ред за възлагане на поръчки на така наречените малки стойности под праговете на директивата. Това са така наречените малки обществени поръчки, тези, по които държавите членки имат възможност да изработят собствен национален ред, но той трябва да е съобразен с основните принципи за публичност, прозрачност, равен достъп и т.н.
В този план характеристиките на законопроекта, който работната група разработи, са най-общо следните:
На първо място, търсено е пълно съответствие с приложимите директиви, за които споменах. Там са намерили място всички произтичащи от тях задължения и е направен опит да бъдат обхванати всички приложими в национален план възможности. Отчетена е и практиката на Европейския съд по някои въпроси, които досега традиционно намираха място в закона.
Законопроектът е с рамкова структура, с акцент върху съответствието с директивите и принципите, така че да се установи устойчивост на акта и подход, който беше договорен с ресорните служби на Европейската комисия, която е притеснена от многобройните промени и от факта, че трябва постоянно да следи дали нашето законодателство не напуска сферата на директивите.
Стратегическа стъпка е направена по отношение на праговите стойности, като сме се стремили да уеднаквим праговете, по които се провеждат процедури в духа на общо хармонизиране на целия процес в Европейския съюз. В този смисъл в новия законопроект за разлика от сега действащия закон е предложено праговете за доставки и услуги да бъдат изравнени с европейските, като сме си позволили да предложим единствено прагът за строителство да е по-нисък, предвид националните характеристики на този пазар и твърде високият праг в Европа, който е 10 млн. Нашето предложение е тук да е 5 млн.
Разработен е изцяло нов национален ред за възлагане на малки обществени поръчки, който, въпреки че следва изцяло директивния подход, е оптимизиран както като срокове, така и като възможни процедури, за да бъде бързо и лесно възлагането на договори на по-ниска стойност, но без да се прави компромис с условието да бъдат проследими и публични тези действия на възложителите.
Акцентът е поставен върху електронизирането на поръчките – много любопитен въпрос, тъй като Европейската комисия залага на идеята, че в близките години целият процес по възлагане на обществени поръчки трябва да стане напълно електронен. В този смисъл преди два или три месеца правителството прие едно решение, с което одобри така наречения едноплатформен модел за реализиране на електронни обществени поръчки в България. Това означава, че посредством Агенцията по обществени поръчки ще бъде придобита и менажирана една цялостна платформа, която възложителите ще бъдат задължени да използват. В нея всеки възложител ще има свое портфолио, свое пространство и ще обявява, провежда, приключва процедурите си изцяло чрез нея, като процесът ще обхваща и обявяването, и провеждането, и оценката на офертите, класирането, в бъдеще сключването на договори, дори фактурирането, така щото човешкият фактор да бъде сведен до минимум и хартиеният документооборот практически е ликвидиран.
В законопроекта е изложена и рамката на този процес. Оптимизиран е моделът за администриране на процедурите и съществено е редуцирана тежестта за кандидатите и участниците, включително като се редуцират разходите им. Това е също европейски подход. Става думата за така наречения ЕЕДО – единен документ за обществени поръчки. С това предложение всъщност се цели в целия Европейски съюз, независимо в коя държавата се случва обществената поръчка, да се кандидатства с едни и същи по вид документи.
Това е много добра като цяло идея, която е възпроизведена в нашето законодателство. Това означава, че независимо дали поръчката е в Холандия, България или Румъния, участниците ще могат да участват с един документ. И не само това – те ще могат да участват и в множество поръчки със същия документ, ако в тези поръчки са поставени изисквания, на които може да се отговори чрез него. Таза че в този смисъл говорим за съществено развитие на средата, в която ще се развият поръчките.
В законопроекта е развит нов модел за предварителен контрол с акцент върху контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки. За първи път сме опитали да очертаем и границата между вътрешния контрол и външния независим контрол, като сме свързали условията за изграждане на системи за финансово управление и контрол при възложителите с възможностите те после да бъдат проверявани от контролните органи, най-вече от Сметната палата при одита на системите им. Тъй като един от основните проблеми досега в сферата на обществените поръчки беше така наречената инсинхронност между отделните органи, тъй като има много органи, които е възможно да се произнасят по един и същи казус, да се произнасят разнопосочно. И за възложителите това беше проблем.
В закона сме заложили и нов механизъм за сътрудничество между Агенцията по обществени поръчки като източник на методология, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, които са органите за последващ контрол по закона, така щото да се получи еднопосочност в контролното въздействие и едни и същи резултати да бъдат генерирани от всички органи.
Както споменах, оптимизиран е моделът за обжалване на процедурите.
Най-накрая оптимално сме търсили по отношение на начините за търсене на административно-наказателна отговорност, като предложението ни е това да става с отчитане на тежестта на нарушението. При сега действащия закон глобите, респективно имуществените санкции са конструирани в един диапазон „от – до”, като конкретната сума винаги се преценява субективно от наказващия орган. Това, което ние предлагаме сега, е глобите и санкциите да бъдат обвързани с процент от договора, който всъщност е бил нарушен, с един горен праг.
Като цяло това е общата информация, която бих могъл да ви дам за закона.
В допълнение само ще кажа, за да си създадете по-пълна представа, е, че законът ще се нуждае от правилник за прилагането му, предвид неговия рамков характер, за да могат да бъдат реализирани пълноценно възможностите, които са развити в него. Правилникът вероятно ще е доста обемен.
При подготовката на законопроекта са отчетени становищата на администрацията, органите за обжалване, контрола и бизнеса. Законопроектът беше предложен за публично обсъждане. В хода на подготовката му получихме и отработихме над 700 отделни предложения. Проектът е изпратен и в службите на Европейската комисия в предварителен план. В хода на работата по него се опитахме да отчетем и опита и подхода на други държави членки, които са, образно казано, от нашата черга, за да видим какво правят и те по въпроса.
Както казах, времевият хоризонт за приемането му е някъде около началото на 2016 г., за да отговорим на задълженията на страната като член на Европейския съюз.
В обобщение, чрез проекта целим една праволинейност при провеждането на хоризонталната политика, засягаща практически дейността на всички разпоредители, компаниите, които оперират в тези структуроопределящи отрасли, за които ви споменах.
И за да добиете бегла представа, с което и ще завърша, ще ви кажа само, че в България ежегодно се обявяват между 10 000 и 12 000 обществени поръчки, чиято съвкупна стойност варира между 5 и 7 млрд. на годишна база. Това се случва в резултат от дейността на 5000 възложители. Тъй като много от тези поръчки съдържат обаче обособени позиции, де факто сключените договори са между 20 000 и 23 000 на година, тоест толкова стопански субекти, образно казано, генерират доходи за сметка на поръчките. Казвам това, за да стане ясно каква важност има този паричен поток да бъде правилно управляван, контролиран и по възможност с по-малко притеснения за злоупотреби.
Като вземете предвид изложеното, си позволявам да предложа на уважаемата комисия да гласува предложения проект на законопроекта на първо четене с позитивен вот. Благодаря ви за вниманието. С готовност с колегите ще отговорим и на всички въпроси с експертно измерение, които бихте задали. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Две думи да ни кажете за нашето становище на комисията. Имате ли някакви забележки по него?
ИВО КАЦАРОВ: Разгледахме го. Становището е етично. Имаме една малка забележка, че всъщност двете директиви за обжалване са изцяло транспонирани.
(В залата влиза заместник министър-председателят Томислав Дончев.).
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добър ден, господин Дончев.
ИВО КАЦАРОВ: Има един абзац, в който се казва, че отчасти се транспонират и двете директиви за обжалване. Те са транспонирани изцяло, в смисъл не отчасти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това ще го отразим в становището, което ще изчетем в пленарната зала. Благодаря Ви за адекватните отговори.
Господин министър, използвахме времето, докато Вие бяхте в другата комисия, Вашите колеги да ни запознаят изцяло със законопроекта, духа и конкретните мерки. Така че предлагам да минем към дискусия. Ако има някакви въпроси към Вас, Вие ще вземете отношение, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, само искам да се извиня за закъснението. Просто се налага да си разделя времето и вниманието между различните парламентарни комисии, което невинаги е лесна работа.
Радвам се, че сте имали възможност вече да направите представяне, тоест лишили сте ме от тази отговорност, но съм на ваше разположение за сесията „Въпроси и отговори”. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И аз Ви благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, коментари. Не виждам. Съответният закон достатъчно пъти е гледан. Вие сте имали възможност да се запознаете. Мисля, че адекватно и обстойно беше направено изложението.
Аз имах само един въпрос ЕДОПА – съответния документ. Това вече в Европа предполагам е практика. Ние наваксаме ли или сме пионери?
ИВО КАЦАРОВ: Единният документ в момента е в последна фаза на одобрение между страните членки и ще влезе едновременно с всички закони за обществени поръчки на съответните страни.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Поздравявам ви за опитите наистина да се уеднаквят практиките от различните контролиращи органи. Защото напоследък получаваме много сигнали и те са основно в тази посока, че след като един се е произнесъл, друг дава разнопосочен отговор. Радвам се, че вървим в посока да се преустанови тази практика.
В такъв случай, щом няма други коментари и възражения, предлагам да гласуваме съответния законопроект. Ще го изчета отново - законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 г.
Колеги, който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
Желая успешен ден и ползотворна работа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 502-01-66, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.08.2015 Г.
Колеги, вие сте имали възможност да се запознаете с този законопроект. Отдавна говорим за него. Самият господин Дончев го е представил в някаква степен на по-ранни наши заседания.
По тази точка тук присъстват:
От администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Иван Иванов - дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Мария Банева – дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз
Малина Крумова – директор на дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз.
Само един кратък анонс и по този законопроект, защото той е минал вече през водещата Комисия по правните въпроси, която го е гледала на свое заседание на 2 септември, и са го приели с 12 глада „за”, без против и въздържали се. Това го казвам само за сведение.
Също така при нас са пристигнали преди няколко часа и някои становища, като например от Националното сдружение на общините в Република България. Буквално преди часове е пристигнало това становище, така че ние сме го изпратили съответно и към вас, за да се запознаем и ние като комисия с тези становища.
В такъв случай предлагам отново да дадем думата на вицепремиера Дончев да ни запознае с финалната вече версия на този законопроект, вече накратко, защото сме говорили няколко пъти по него, след което ще преминем към кратка дискусия. Господин Дончев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Наистина ще бъда съвсем кратък в анонса си, защото преди лятната ваканция имахме възможност да направим едно детайлно предварително представяне на цялата логика на законопроекта.
Само маркирам отново няколко основни приоритета, които доведоха до необходимостта да има подобен текст.
На първо място, кодификация на цялата нормативна уредба. Напомням, че целият процес до момента се регулираше от постановления на Министерския съвет, много на брой. Освен че са много на брой, което определено затруднява прилагането им, постановления на Министерския съвет по принцип е динамична материя. Би могло да се променя смислено и би могло да се приема безсмислено, и би могло да се променя всяка седмица. По този начин имаме всички гаранции за прогнозируеми реакции на всички участници в тази среда.
Само обръщам внимание – това не е факултативен процес, това е съществена част от публичните финанси, за съжаление съществена част от икономиката на страната.
Най-важното, това, което е основание да твърдим, че законът има реформаторски характер, е едно пребалансиране на правата на системата, доколкото анализът към момента и опитите на всички говори, че системата често не предполага адекватни правни възможности за следване на справедливостта и търсене на правата от всеки засегнат, тоест в много от ситуациите този, който получава финансирането, освен че е в подчинена позиция на този, който осигурява средствата – управляващият орган. Но възможностите му, когато счита, че правата му при всяка една от фазите на процеса – одобряване на проект, верифициране на разход, финансова корекция впоследствие, ако счита, че правата му са уронени, възможностите той да търси справедливост са много ограничени.
Имаме трета степен противоречива съдебна практика, част от казусите са подсъдни по реда на ГПК, което е скъпо и бавно съдопроизводство.
Ключовият болт в текста е уреждането именно на този въпрос. Сключва се така нареченият административен договор, който е в някаква степен не толкова екзотика, но правна иновация. Това е вид договор, който съдържа белезите на нормален договор, подобен на този по Закона за задълженията и договорите. В същото време обаче има и белези на, така да кажем, подчинено отношение, тоест тези, които са характерни за административното право.
Голямата промяна е, че всеки акт на управляващия орган от страна на бенефициента може да бъде обжалван по реда на АПК, което е много по-бързо и евтино съдопроизводство. По този начин считаме, че има един по-добър баланс в системата.
И едно последно изречение. В стремежа си да бъда кратък, ще кажа, че не е допустимо една съществена сфера от публичните финанси, от публичните разходи, от икономическия живот някак си да стои на сянка и да не е подвластна на съдебната система в България. Това си го повтаряхме между впрочем във всички фази на разработването на текста, дори когато сме имали вътрешно колебание да не поемаме известни рискове. Ние нямаме от държавническа гледна точка правото да изолираме този процес и той, както всички останали процеси и актове на администрацията, да не е адекватно подсъден на съдебната система в България.
Разбира се, това далеч не е единственото. Но в опитите ми да бъда кратък, имайки предвид и предварителното представяне, мисля, че е достатъчно. Сега сме на разположение за вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер. Вие успяхме да съкратите коментарите.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, допълнения. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! За този закон отдавна се говори. Ние с нетърпение очаквахме неговата поява. В крайна сметка вече получихме окончателните текстове, които вие ни предлагате.
Действително очакванията, които имат особено бенефициентите, защото най-вече той касае тях, са доста големи, както и нашите очаквания бяха този закон да решава редица проблеми. Виждаме, че действително има по доста от наболелите теми, които и в комисията сме дискутирали, има дадено решение.
За съжаление – ние и с колеги сме дискутирали – има някои празнини, които считаме, че липсват в закона и би трябвало когато екипът го е работил, те да бъдат предвидени. Примерно фактът, че за цялостно програмиране има определени органи, които са изредени, постоянно действащи кординационни органи. Но никъде в закона не срещам някакво участие на бенефициентите в този процес.
Считам това като известен недостатък поради възможността подобна липса да допусне примерно най-малките населени места да бъдат изолирани от европейски средства.
Имам още една забележка, примерно във връзка с реда за назначаване на комисията за оценка е предвидено в чл. 31, че във връзка с предприетите действия в оперативна програма „Региони в растеж” е предвидено делегирането на функции на общините като междинни звена. В подписаните споразумения е записано, че кметът на общината със своя заповед назначава комисия за подбор и оценка на проектите. Тук въпросът е в тази връзка делегирането на отговорност не е ли редно освен ангажимент, насочен към общините, да бъде насочен и финансов ресурс за административен капацитет и други разходи, които общините трудно могат да си позволят.
Имам и ред други забележки, да не ги изреждам всичките, примерно по отношение на договорите за безвъзмездна финансова помощ, което е предвидено в закона, да бъдат едностранно изменяни от управляващите органи. Тук въпросът е в един договор, който се подписва по Закона за задълженията и договорите. Не е ли редно и другата страна да има възможност за някаква позиция. Все пак страните в един договор трябва да са равнопоставени, нали така? Такова е българското право.
Основните ни притеснения са, че екипът, с който работите, би трябвало да бъде малко по-широк, отколкото е сега в момента, за да може да осъществи действително този контрол, който е предвиден тук по този закон. Защото амбицията, която вие сте заложили в него, наистина е доста голяма и все пак трябва да се помисли за по-голям екип.
Другото, което ни притеснява, са тези притеснения, които бяха изложени тук по време на срещите ни с бенефициентите, с различни управляващи органи по отношение на така наречените финансови корекции, именно на контрола – предварителен контрол, текущ контрол, последващ контрол, координацията между тези звена. Защото това го забелязахме много сериозно като недостатък, тъй като изискванията на предварителния контрол, на текущия, на последващия доста често се разминават и оттам настъпват разногласие и съответно недоволство на бенефициентите по отношение на последващия и наложени корекции.
Разбирате ме какво имам предвид. Например Агенцията за обществени поръчки е разрешила нещо, след това при последващ контрол намери други нарушения, наложена е финансова корекция и става една каша, в която търсим виновника и не се знае кой е – дали е бенефициентът, дали е този, който е разрешил процедурата, дали е този, който накрая е наложил корекцията и е открил нарушенията.
Така че това са моите забележки по този законопроект. Аз съвсем искрено ги казвам. Ако евентуално колегите ги считат като правилни, може да се направят и корекции. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Колеги, има ли други коментари? Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Дончев! Аз смятам, че това, което имаме пред себе си за разглеждане, е нещо, което трябваше в България да го има може би една година или хайде, да не е една, но две години след като започна първият програмен период. През цялото време европейските фондове се усвояваха – не се обиждайте, но включително и през вашето време – в условия на хаос заради липсата на нормативна уредба.
Смятам, че така, както и сега се подхожда, не е най-правилното. Разбира се, аз съм убеден, че за това има обективни причини. Но народните представители във Ваше лице не можахме да се запознаем, нямахме достатъчно време да се запознаем със законопроекта и да го съгласуваме с нашите експерти. На мене ще ми е много трудно да убедя групата на Патриотичния фронт да гласува в зала, защото сигурно ще има доста критики по законопроекта. Това е нормално. Защото в България всички разбират от футбол и от европейски проекти.
Но встрани от шегата, когато взех законопроекта, първото нещо, което погледнах, беше най-накрая, за да видя какви са аналиите, затова защото съм убеден, че това е един обществен договор, който вие предлагате, за това как да се усвояват средствата от европейските фондове. И ако няма достатъчно санкции, то няма да сме сигурни, че ще вървят нещата.
Аз преброих 27 члена, които са предвидени да санкционират бенефициентите, в случай, че те не следват правилата и само четири члена за това тези, които ги надзирават, ще бъдат санкционирани за това.
Разбира се, това е голям пробив, защото трудно сте го наложили, защото досега нямаше такова нещо – направляващ, междинен или наблюдаващ, или какъвто и ще да е орган да бъде санкциониран по сигнал на бенефициентите.
В тази връзка ми се ще да разширите още текстовете, да проявите още смелост в това отношение.
Другата ми критика, която имам от първо лице. Аз реших за себе си да гласувам за този законопроект, защото всички хора, които работят в сферата на проектите, вече девета година чакаме да има нещо, върху което да се стъпи, за да се усвояват средствата по един подреден начин.
Другото, на което исках да обърна внимание, е следното. Аз си помислих какво щеше да се случи, ако госпожа Зинаида Златанова се беше съгласила, при Вашите напъни тогава, Вие бяхте в опозиция, беше приела този закон. Тя беше заместник министър-председателят, който трябваше да го изпълнява. Но тя е със съвсем ограничени възможности и в момента в това отношение.
Затова малко съм обезпокоен. Вярвам, че сте го правили като заместник министър-председател и съответно министър по еврофондовете. Аз виждах във Ваше лице, че го изпълнявате. И това е много добре. Но като че ли на мене ми се струва, че ще е по-добре, не знам дали това е възможно вече, по-голямо внимание да се обърне точно на второто ниво след Министерския съвет, което е решаващо, със съответните пълномощия.
Не бих подкрепил това да е министър, както бяхте Вие, на туй отгоре без портфейл за толкова ключова работа. По-скоро трябва наистина един орган, който да бъде точно под Министерския съвет, да бъде един изпълнителен орган и неговите функции да бъдат структурирани със съответните санкции, в случай че не се изпълняват съответните членове.
Не ставам ли много подробен, господин Танчев? Но смятам, че все пак идва краят на програмния период и сега ще се установят пробойни в кораба и няма да има кой да носи вина за това и кой да носи отговорност. И това за да не се случи във следващия период, още отсега трябва да е ясно, съответно за годината или за периода, и който не си е свършил работата, да си заминава. Имам предвид тези, които са отговорни за усвояването на европейските фондове откъм страната на правителството. Защото наистина заради грешките, които се получават, или лишаването на националната икономика от десетки и стотици милиони левове трябва да има съответно алтернатива да се справим с това.
И без това България е в силно неравностойно положение – Вие го знаете – спрямо останалите източноевропейски страни, що се отнася до еврофондове на глава от населението. Благодаря. Дано да не съм ви отегчил.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Петров. Колеги, има ли други коментари, въпроси? – Не виждам.
В такъв случай ще си позволя и аз да направя няколко кратки конкретни бележки по самия законопроект.
Като цяло той наистина е един дългоочакван документ. И където имам възможност да се срещам и с избиратели, и с бенефициенти, всички го чакат с нетърпение. Така че това е един сериозен успех, че най-накрая имаме един готов документ.
От друга страна, аз смятам, че той можеше да е малко по-конкретен и по-задълбочен като законопроект. Но в България практиката показва ,че често ги променяме и надграждаме, така че и това не е чак такъв проблем.
Едно от основните неща, за което искам да Ви поздравя, това е наистина, че виждаме вече все повече отговорности да има и самата администрация, с конкретните глоби, които биха се налагали на хора от администрацията., които не си спазват сроковете, и т.н., Убеден съм, че не Ви е било лесно нещо такова да се включи в законопроекта. Но наистина трябва да бъде споделена отговорността и от двете страни.
От друга страна, това, което намирам като слабост, е, че не виждам достатъчно конкретно и ясно разписана институционална структура, кой къде е, кой отговаря за целия процес. Смятам, че това би допринесло за малко повече сигурност от страна на хората, които са ангажирани в областта на управление на средства от Европейския съюз - и самите служители, и йерархията, и самите бенефициенти.
И на последно място, може би и аз не съм го догледал много адекватно, но има едно нещо, което се отнася и до самите бенефициенти, които имат поглед и които си плануват напред работата. Основният движещ фактор на оперативните програми това са комитетите за наблюдение, които чертаят горе-долу как ще се развива самата програма. Не виждам мястото на годишните работни програми. Изпуснати ли са? Мисля, господин Петров, че това Вие също го засегнахте, може би не толкова конкретно. Моля да кажете ще ги има ли тези планове, отпадат ли, какво се случва в тази посока?
Това са все неща, които смятам, че между първо и второ четене можем да ги уредим и самият законопроект също може да бъде променян в бъдеще.
Ако няма други въпроси или коментари, господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, почвам отзад напред.
Първо, това, което не е убягнало от наблюдателния ви взор, е, че индикативните годишни работни програми, които бяха уредени за стария програмен период с Постановление на Министерския съвет № 121, не са намерили място в закона и това не е случайно. Това не означава, че няма да има индикативни годишни работни програми. Означава друго. И това е въпрос между другото на тежки вътрешни анализи, които ние правихме.
Ако част от целия цикъл, защото целият процес си има цикъл, няма да го преповтарям, и законопроектът започваше с индикативните годишни работни програми, това би означавало, че този цикъл би могъл да бъде обект на съдебна атака още в началото. И някой, обжалвайки индикативната годишна работна програма, де факто, колкото и да е бързо съдопроизводството по АПК, да блокира процеса в неговото начало.
Ние много внимателно анализирахме по какъв начин трябва да балансираме процеса. И решихме, че ако позволяваме още от самото начало да има такава възможност в началото на ниво ИКПРД да бъде обжалван, това е голям риск за цялата система. Това не означава, че подобен текст няма да има. Той се вади от концептуалната логика на случването на един проект.
И това е причината. Бях напълно откровен с вас защо не фигурира във финалния вариант.
Всички анализи показват, че добавената стойност от един такъв режим би била малка, а рисковете биха били неимоверни.
По отношение на забележката Ви,че законопроектът е общ, това е факт, аз ще го потвърдя. Законът е мислен като рамков. Освен това нека все пак да отбележа – поне идеята е този закон да се прилага до 2022/2023 г. Това е закон, който надявам се максимално рядко, когато се налага, да се ремонтира, и да служи в годините напред.
В крайна сметка свободата – колко оперативни програми да има, къде да бъдат разположени, всичкото това подлежи на промяна. Хайде, не е оперативно решение. Но не виждам защо при всяко едно подобно нещо трябва да се сменя законът. Да не коментирам, че има нови европейски политики, които резултират в така наречените малки оперативни програми – и сега имаме такива, с бюджет по 130-150 млн. лв. Няма нужда, ако целият институционен ред е описан в закона, при всяка една нова инициатива на Европейската комисия – а такива има – да променяме законодателството.
Идеята е била динамичната част от материята, тази, която има повече технически характер, да бъде оставена на ниво наредби.
Продължавам да се движа по списъка отзад напред.
Най-добрият вариант, ако всички институции са събрали необходимата експертиза и зрялост, нито да има министър, нито да има вицепремиер, отговорен за еврофондовете, нито да има предварителен контрол, както няма в много държави. Дай Боже колкото може по-скоро да я докараме дотам – нито да има вицепремиер, отговорен за еврофондовете, нито да има нужда от министър, нито да има нужда от предварителен контрол. В много държави е така. Говоря за куп развити европейски държави, в които няма нито едно от тези неща. Само че говорим за държави, които изпълняват четвърти, пети и т.н. програмен период, където самите правила са станали част от реакциите на институциите. Там подобни форми не са необходими.
Все пак да повторя – иначе ние не можем да знаем каква нужда ще се появи след една година или след две години. Законът трябва да бъде толкова рамков и да не позволява при всяка появила се нова нужда той да влиза за промяна.
Концептуалният въпрос по отношение на контрола. Аз няма да влизам в тъканта на текста, макар че мога и това да направя. Анализът по отношение на санкциите не е съвсем коректен. Първо, защото най-често грешките се правят при този, който харчи парите. Реално управляващият орган осигурява финансиране на бенефициента, бил той фирма, неправителствена организация или община.
Самият процес на превръщане на парите в блага се случва на ниво бенефициент. Там реално се харчат парите. Другото не е харчене на пари. Другото са едни бюджетни трансфери. Самите грешки се случват там. Това първо. И е нормално фокусът по отношение на контрола да е по отношение на този, който харчи парите.
Но дори и това да не е така, а то е така, нека да напомня , че голямата промяна в закона е възможността по отношение на управляващи органи да има съдебен контрол. Адекватен такъв. Това е голямата промяна.
И още нещо. Напомняйки само, че управляващи органи все пак са разположени в министерства, за разлика от всички останали бенефициенти те са включително обекти на парламентарен контрол от този, който представлява суверен на Народното събрание. Ако някой директор на дирекция в министерство „хикс” не си е свършил работата, вие може да извикате спокойно министъра тук и да му подирите сметка. Ако и да не е директор на дирекцията, негова работа е, ако иска да бъдат по-милостиви с него, е да разпореди и да направи това, което трябва да се направи. Това по отношение на един бенефициент не можете да го направите. Вие не можете да извикате тук община Малко Търново и оперативно да й разпоредите нещо. Или ще бъде много по-трудно, отколкото представител на дадено министерство.
Това не е отказ от моя страна да търсим баланс по отношение на контрола.
Ако ми позволите, това не е пряко свързано с темата. Но обикновено политиците, които не само управляват, но тези, които правят кройката на системата, допускат една серийна грешка и тя е свързана със санкциите. Всичко почива на това да се уповаваме на санкциите.
С риск да предизвикам леко негодувание от нас, ще ви кажа, че този режим не е докрай ефективен. Аз мога по отношение на най-често допусканите нарушения да ви изредя какви санкции са предвидени в един или в друг закон, особено по отношение на обществените поръчки. Грубо нарушение със злоупотреба е криминален състав на обществените поръчки. Имаме предвидени глоби в закона, имаме предвидени финансови корекции, когато това е финансирано с европейски пари. Като резултат на този тежък санкционен режим, като резултат от санкциите да ни е станало възлагането по-добро?
Това, което доведе до известен прогрес – по-малко грешки, е инвестицията в капацитета на бенефициентите и предварителният контрол.
Не че искам да отрека санкциите. Напротив, те трябва да стоят като една преграда, по която не се минава. Само със санкции обаче не става. Трябва и помощ. защото не всички грешат от лоши намерения. Някои грешат поради невъзможност да направят нещата по-добре.
По отношение на публичността. Няма спор, че всичко, което има да се случва, трябва да се случва не само в максимален режим на публичност и прозрачност, но чрез въвличането на заинтересованите страни. Между впрочем, ако погледнете член 17, ал. 1 и ал. 2, там има конкретни разпоредби в тази посока. но ако не виждате повече разпоредби, те се дължат на друго.
В крайна сметка целта на закона не е била да повтаря общи разпоредби на стария регламент 10/83 или на новия 13/03. Там има предвидени конкретни механизми. Върховният орган е Комитетът за наблюдение. Имаме правила как и кой присъства в Комитета за наблюдение и императивното правило, че достатъчно представители на заинтересованите страни трябва да присъстват в комитетите. Така са направени всичките комитети. И в зависимост от това как е организиран комитетът, за някои от управляващите органи не им е хич лесно да си прекарат автоматично и предложенията за нови схеми през Комитета за наблюдение. Тези представители на третия сектор, на други институции, които са успели да си направят мощни коалиции, буквално могат да диктуват реда в комитетите за наблюдение. Макар че той е предвиден дефинитивно да бъде на паритетен принцип – представители на държавни ведомства и на недържавни ведомства. Но причината да не го виждате, е изцяло тази, че имаме един общ ред, който вече е уреден в регламентите.
Стигаме до изключително интересната тема – маркирахте я, нормално е да предизвиква въпроси, за възможността за едностранна промяна на договора. Аз вече маркирах, че административният договор не е общият тип договори по Закона за задълженията и договорите, където двете страни са равнопоставени. И няма как да са съвсем равнопоставени, при условие, че едната отпуска финансирането и трябва да контролира спазването му.
Давам ви един конкретен пример. Той ще помогне да илюстрираме ситуацията изключително точно.
Имаме конкретен проект – само ще изпусна името на общината. Проектът да каже, за да бъде по-лесно за смятане, е за 10 млн. Той има няколко лота. От него има една интегрална част, която е 2,5 млн., която е, да кажем, една деривация. Срокът за изпълнение на проекта, поне в рамките на приложимост на програмния период, приключва в края на тази година.
Тази част, която е от 2,5 млн., по никакъв начин не се изпълнява и по нея няма физически напредък. Нещо повече, няма учредени вещни права, дори полагането на тръбите да се случи. Ние казваме на бенефициента: тези 2,5 млн. ние ще ти ги отрежем от проекта, защото ти няма как да ги изпълниш, ти нямаш физическо време. И ще ти ги дадем в някакъв друг проект или все още имаме вариант да ги похарчим.
Бенефициентът обаче по една или по друга причина – може да е политическа, може да е емоционална, може да е свързана с неразбиране, казва: не, не искам да ми ги върнете. Аз все още имам време до края на годината, ако имам малко повече късмет, ще направя процедура, имам един изпълнител, който е обещал да го направи за месец и половина. Което няма как да се случи.
С такива ситуации се сблъскваме всеки ден. Има редица случаи, където в името на търсенето на национален интерес и адекватното отговорно разпределение на парите е необходима намеса. И все пак бих искал да напомня, че всяко решение на управляващия орган може да бъде обект на съдебен контрол и то бърз.
И последно. Имахте един конкретен коментар, който между впрочем не е свързан с текстовете на закона, но е зададен въпрос и аз Ви дължа отговор – по отношение на делегирането на общините от управляващите органи на оперативна програма „Региони в растеж” да изпълняват функциите на междинно звено.
Това оперативно решение не е пряко свързано с кройката на закона. Но първо искам да ви успокоя, че за всички функции, които те ще изпълняват в ролята на междинно звено, те ще бъдат финансово обезпечени. Това е предвидено, защото в самата оперативна програма за техническа помощ има средства за това.
На второ място, по отношение на този модел, който не е чак толкова нов, той е мислен още през края на 2012 – началото на 2013 г., само по този начин ние можем да позволим на местната власт да се превърне в истински ръководител на процесите, които се случват в града. Защото като бивш кмет мога да ви кажа, че много често примерно даден кмет се сблъсква с такива предизвикателства – сграда в лошо състояние, която е държавна собственост, примерно необходимост от интервенция в друго заведение, което не е общинска собственост. По този начин си позволява средствата в рамките на дадената територия на населеното място на града, без значение характера на собствеността на дадената сграда или на даденото съоръжение, в зависимост от приоритетите, които са определени от кмета или от общинския съвет, средствата да следват най-големите нужди, без обезателно да се фокусират само върху тези, които са пряко под контрола на общината.
За да избегна следващия въпрос – дали това не би могло да предизвика някакви нарушения, да ви успокоя, че всеки акт на междинното звено подлежи на вторичен контрол от страна на управляващия орган. Тук дори някой да реши да направи глупост, което е почти невъзможно, защото благодарение на интегрираните планове за градско застрояване и развитие, тези инвестиции са предефинирани, те са ясни кои ще бъдат в аванс, то ще бъде спряно на ниво управляващ орган.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам един уточняващ въпрос. Уважаеми господин вицепремиер! Интерес буди у мене, но не само у мене, а и у колегите понятието „административен договор”. Малко да го разясните, ако е възможно. Защото с това понятие бих казал, че ще се сблъскваме много често, да не кажа за първи път.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз направих опит да го обясня.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: От гледна точка на това, че трудно ще бъде възприето и някак си повечето колеги юристи го тълкуват като нонсенс.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Всъщност който е изучавал право или поне който го е изучавал старателно, би следвало да се е сблъсквал с тази категория.
Относно вълната скептицизъм, то и парният локомотив е бил приет със скептицизъм. Но аз представих едно обяснение, може би с оглед нуждата от допълнение да дам думата на колегите. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз съм представител на дирекция Програмиране на средствата от Европейския съюз. Поначало стартирането на процесите издаване на административен акт и преминаването след това към гражданско процесуално производство беше един вид девиация, в смисъл, когато поначало ние си давахме сметка, че съществува. Единственият начин да се реши, беше със законопроекта. Просто нямаше как това да го решим с постановление.
Излизайки от чисто прагматичните аргументи, че въвеждайки административната процедура, всъщност правораздаването е по-бързо, има редица аргументи, които показват, че в случая не става въпрос за равнопоставени взаимоотношения между двете страни. Всъщност едната е властническа, тя предварително селектира някой, налага му условията, които произтичат съответно от редица нормативни актове, които са европейски и национални. И другата страна няма никаква друга опция, освен да се съгласи с тези условия. Това са чисто правните аргументи.
Иначе направихме проучване къде всъщност съществува този инструмент в най-силните континентални системи, именно френската и германската. Даже тук съответно колегите от правния мир си направиха труда да ни преведат текстовете на административно-процесуалния кодекс на Германия, където един от ключовите елементи е въвеждането на това понятие „административен договор”. Същото е и във френската система. Тръгнахме всъщност от това, че в случая става въпрос за административен акт.
Възникна обаче въпросът, който дискутирахме с управляващите органи – как всъщност може да бъде изменян този административен акт. Вие знаете, че всъщност той, веднъж издаден, не може да бъде изменян.
Логически следващата стъпка беше да се върви в посока въвеждането на този иновативен елемент, за да може да се уреди този елемент с изменението.
И тук само си позволявам волността, понеже съм взел думата, да коментирам. В текста на законопроекта е предвидено изменението по мотивирано искане на бенефициенти – това е чл. 39, ал. 2, където се казва, че одобрен административен договор може да бъде изменян и допълван по мотивирано искане на бенефициента, като промяната не може да води до нарушаване на принципите на чл. 29, ал. 1.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, предлагам още едно допълнение да направи колежката Малина Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА: Ако мога само да допълня казаното от колегата и от господин Дончев. Този институт съществува в българското законодателство и преди да бъде въведен в закона, беше консултиран със съдии от ВАС. Тоест той не е странен като правна форма, а се прилага вместо административен акт, тоест предлагаме го вместо административен акт, тъй като той позволява да се уредят взаимоотношения между страните, в случая управляващ орган и бенефициента, които в един административен акт не биха могли да бъдат уредени.
Един административен акт съдържа много по-малко елементи, задължителните по АПК, докато договорът има условия, които са характерни, ако договорите са със страници, томове включително, които са всички условия, свързани с проекта, изпълнението на проектното предложение и тези условия по-лесно се уреждат в договор. Освен това, което казва колегата от гледна точка на изменението на договора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други желаещи за въпроси, коментари? – Не виждам. Тогава да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 05.08.2015 г.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Благодаря ви за отделеното време. Със сигурност и на дебатите в Народното събрание ще има коментари. Желая успешен и приятен ден на всички. И аз имах забележки, но ги оставям да ги изчистим в залата. убеден съм, че ще съумеем.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, имам да ви направя две съобщения.
На 25 септември 2015 г. от 14,30 до 16,30 ч. в зала „Изток” на Народното събрание ще се проведе среща с дискусия на тема „Търговската политика на Европейския съюз и преговорите за търговските споразумения със САЩ и Канада ТИТИП. В мероприятието ще вземе участие госпожа Йолана Мунгенова, съветник в политическия кабинет на еврокомисаря по търговия Сесилия Малстрьом.
Това е една покана, която аз като председател на комисията изпратих към госпожа Малстрьом и това е отговорът. Целта на дискусията е да внесем малко повече яснота относно това, което комисията все още е в процес на договорки. Няма много публичност по този процес и това донякъде ни тежи на нас, защото хората ни обвиняват, че нищо не правим. Затова тя пое ангажимент да дойде, да разкаже на какво ниво са преговорите и да направи някаква дискусия. Просто ви моля за активно участие. Ако имате хора, които биха проявили интерес, да ги поканите. Дискусията е открита. Целта е наистина да се получи някакъв разговор.
Второ. В комисията е постъпили официално покана от председателя на Люксембургската комисия по европейските въпроси господин Марк Анжел, някои от вас го познават, за участие на 30 октомври тази година, в петък, на работна група на тема „Засилване на политическия диалог чрез въвеждане на процедура „зелен картон” и усъвършенстване на процедурата „жълт картон”. Това са едни нови инициативи, които директно дават възможност на държавите членки да поемат законодателни инициативи.
Аз затова го правя като анонс, предвид на това, че тогава по принцип не се работи. Ако някой има желание да отиде на една такава среща, предвидено е един колега народен представител да отиде, ще помоля да ми кажете кой. Ще имате и помощ от колеги от комисията, да не се чувствате неловко, ако не сте напълно запознати. Това са нови процедури, така че не се притеснявайте. Поне ще научите нещо.
Ако сега не можете да ми отговорите, ще помоля поне до утре да кажете в секретариата, ако имате желание и съответно, ако нямате възможност. Но мисля, че е важно. Ние след това на зимната сесия ще отидем на КОСАК пак в Люксембург. Тогава вече ще подготвим по-голяма делегация. Но за това допълнително ще говорим.
Така че понеже ги няма всички, моля да предадете на колегите и ако някой от останалите парламентарни групи има желание, да вземе участие. Ако не, ще трябва аз да отида. По никакъв начин не искам да ви звучи, че подценяваме тази среща. Но е важно преди КОСАК да се случи това. Това е единственото възможно време. Аз затова гледам тази част от масата, защото вие сте по-сериозни партии.
Просто ви моля до утре да имаме информация кой желае да присъства, за да зная и аз как да правя своята програма.Да не излезе, че ние като страна не сме активни в тази посока. Помислете го.
И последно. Днес в комисията е получена покана от госпожа Меглена Кунева относно провеждане на публичен дебат на тема „Бежанците и трафикът на хората в новите миграционни реалности на Европа”. Специален гост на събитието ще бъде господин Тобиас Билстрьом, първи заместник-председател на парламента на Кралство Швеция. Събитието е утре в 10,30 в зала „Тържествена” в Централния военен клуб. Който има възможност, нека да заповяда.
Това беше от мене, колеги. Имате ли нещо да добавите? – Не виждам.
Пожелавам ви приятна вечер.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрита в 17,20 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)