П Р О Т О К О Л №27/30.09.2015 г.

---

На 30 септември 2015 г. от 11,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Ваня Ставрова – държавен експерт в дирекция „Национален фонд” – Министерство на финансите
Кремена Йорданова – главен експерт в дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи
Анастасия Петканова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи
Бранимира Клисурска – юрисконсулт в Дирекция „ЕС и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи
Златко Александров – главен секретар на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет
Димитър Киров – началник отдел в Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила” в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет
Доц. д-р Бони Петрунова – заместник-министър на културата
Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки” в Министерството на културата.

Заседанието беше открито в 11,30 часа и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015г.

4.Разни.
Има ли други предложения по така представения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД НА ФОНДОВЕТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г. МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 502-02-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 17.09.2015 Г.
По тази точка наши гости днес са:
Карина Караиванова – Ганозова – заместник-министър на финансите
Ваня Ставрова – държавен експерт в дирекция „Национален фонд” – Министерство на финансите
Кремена Йорданова – главен експерт в дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.
Госпожо Ганозова, Вие често присъствате в нашата комисия и знаете как да подходите. Имате думата да представите накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е Споразумение техническа помощ, която ще бъде предоставена за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. между Министерството на финансите на Република България, международната банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.
До края на годината би трябвало и трите договора да бъдат подписани в този случай на нашето внимание. Тоест Фаза 1 от подготовката, която ние ще ползваме, трябва да приключи до края на тази година. А проектоподаването на Фонд „Мениджър” ще трябва да приключи, докато видим какво се случва с договорите на институциите, така наречената Фаза 2 за защита на работата на фонд „Мениджър”.
Това е накратко за ваша информация. Ако има въпроси, ние сме на ваше разположение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Приемате ли нашето становище, което сме ви изпратили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА – ГАНОЗОВА: Да. Нямаме забележки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли коментари, въпроси? – Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. между Министерството на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 г. , нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви за участието. Желая ви успешен ден.




Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 502-01-68, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 06.08.2015Г.
По тази точка днес сме поканили да присъстват:
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи
Анастасия Петканова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи
Бранимира Клисурска – юрисконсулт в Дирекция „ЕС и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи
Златко Александров – главен секретар на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет
Димитър Киров – началник отдел в Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила” в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
Добър ден на всички. Заповядайте, господин Ципов, да представите законопроекта. Няма да ви давам съвети. Вие сте парламентарист с многогодишен опит. Имате думата накратко да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С представения законопроект се транспонират изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (OB, L 180/60 от 29 юни 2013 г.).
Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. отменя Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки.
Основна цел на директивата е по-нататъшно разработване на нормите за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите членки с оглед създаването на обща процедура за убежище в Съюза.
Предложената уредба допринася за ограничаването на вторичното движение на кандидатите, когато то се дължи на различия в правната рамка при отделните държави - членки на ЕС.
Директива 2013/32/ЕС предвижда възможност за ускорено разглеждане на молбите за международна закрила при точно определени обстоятелства, когато съществува вероятност дадена молба да е явно неоснователна или недопустима, без да се засяга точността и пълнотата на разглеждането, както и ефективният достъп на чужденеца, търсещ закрила, до основните принципи и гаранции.
Със законопроекта се актуализират основанията за явна неоснователност на молбата, съобразени с разпоредбите на директивата и се удължава срокът за вземане на решение в рамките на ускорена процедура с цел гарантиране пълнотата на разглеждането на молбата. Въведени са основания за недопустимост на последващите молби от чужденци, търсещи международна закрила, с цел процесуална икономия.
Директивата акцентира върху правата на лицата, търсещи закрила и по-специално правото им на достъп до правна помощ, до процедурна информация, срещи с правни съветници или консултанти и достъп до информацията, събрана по време на разглеждането на молбата за международна закрила от значение за вземането на решение.
С настоящия законопроект изрично се предоставя право на достъп до чужденците, търсещи закрила, от представители на ВКБООН, правителствени и неправителствени организации, адвокати и лица, предоставящи правна помощ и съвети, независимо къде се намира чужденецът - на ГКПП, в транзитна зона, в места за задържане или в домове за настаняване. Законопроектът предвижда текстове, с които се гарантира, че чужденците, търсещи закрила, са информирани относно реда за подаване на молба за международна закрила, процедурите, които следват и последиците от тях.
Процедурата по разглеждане на молбата следва да бъде организирана по начин, който дава възможност на компетентните органи да преценят всички относими факти, свързани с разглеждането на молбите, като целта е решението да се взема възможно най-бързо. Със законопроекта се въвеждат предвидените в директивата срокове относно регистриране на молбата в срок до 3 работни дни, ако е подадена пред органите на Държавната агенция за бежанците, и в срок до 6 дни, ако е подадена до друг орган, както и произнасяне по молбата за международна закрила в рамките на 6 месеца, като при изрично посочени обстоятелства този срок може да се удължи. Процесът по разглеждане на молбите е оптимизиран, като се отменя практиката за задължително провеждане на производство за определяне на държавата - членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила (глава 6, раздел Іа от ЗУБ) и вместо това ще се провежда само при наличието на данни за компетентност за разглеждане на молбата от друга държава - членка на ЕС.
В съответствие с текстовете на Директивата настоящият законопроект заменя императивната разпоредба относно ежегодно приемане на национални списъци за определянето на сигурни държави по произход и трети сигурни държави с диспозитивна, тъй като наличието на такъв списък не винаги е определящо за прилагането на процедурата за предоставяне на международна закрила.
С приемането на този законопроект Република България напълно ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на общите и най-високи стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система на убежището, при строго зачитане на основните права.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин заместник-министър! Имали сте възможност да разгледате нашето становище. Имате ли забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към дискусия. Ако има въпроси, коментари, имате думата. заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ципов! Аз имам един по-общ и един конкретен въпрос.
Една част от промените в този закон са по-скоро дискусионни. Всъщност в министерството бяха запознати с конкретната ситуация. Не е необходимо да се правят други промени. Дали промените в този закон са достатъчни, за да се решават тези проблеми?
Второ. Виждам, че се увеличава срокът за произнасяне от три на шест месеца. Кои са причините за това не е доказано. Защото струва ми се, че е в наш интерес тази процедура да е реализирана максимално бързо.
Доколкото си спомням, мисля преди две години се направи така ,че се произнасяха в рамките на три месеца. Какъв е този срок сега, който се повишава на шест, като с опцията се увеличава на още 9 месеца? Ще става едно значително забавяне на произнасянето. Струва ми се,че това както за нас като държава би било неблагоприятно. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви. Господин Вигенин, по отношение на първия въпрос. Ще си позволя да бъда кратък. Много се надявам да бъдат приети внесените от доц. Кърджалиев промени по линия на Закона за убежищата на бежанците, където има текстове, които ще трябва да бъдат синхронизирани с директива2011/95, за което има внесен законопроект за така наречената процедура „рефрийджмънт”, която е свързана не само със Закона за бежанците, но и със Закона за чужденците на Република България и трябва да бъде направена сериозна дискусия, за да бъде унифицирана цялата му тежест.
Трябва нещо да се направи след Нова година България да има целия закон, който да обхване разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, преминаването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Би трябвало да има такива актове на ниво Европейски съюз. Ние мислим, че е дошло време да се постави един такъв въпрос за необходимостта от това да има Закон за убежищата на бежанците, така и, бих го нарекъл, доста остарелия закон за чужденците в Република България, който действа вече повече от 15 години и всяка година го изменяме по няколко пъти, което не е достатъчно.
По отношение на втория въпрос такива са изискванията на директивата. Нека да се запита Агенцията за бежанците, за да се получи повече информация по този въпрос.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Киров.
ДИМИТЪР КИРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! В настоящия момент законът е направен така, че трябва да се произнесем в три месеца след като е образувано производството за закрила, като имаме възможност за удължаване с още три месеца.
Освен че ние транспонираме този срок от съответната директива, се съобразяваме и с промените, които се случват у нас и в Европа във връзка с миграционния натиск, който се увеличава. Този срок от три месеца е напълно оправдан, с оглед на административния капацитет, с който разполага държавата. В настоящия момент за това работят 35 души.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Само едно допълнение за представителите на бежанците. Трябва да заявим, че в настоящия момент процедурите вървят в тримесечния срок и Агенцията за бежанците успява да се справи. Едва ли ще са много случаите, в които ще има необходимост от удължаване на този срок.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: За уточнение. Във връзка с този срок трябва да кажа, че у нас се разкриват центрове за временно настаняване. Опцията за три месеца плюс възможност за удължаване не е достатъчна по няколко причини. Иска се все пак да е този шестмесечен срок плюс такава възможност за удължаване. И сега има такъв капацитет и възможности. Все пак кое налага този срок да бъде увеличаван? Просто за уточнение задавам този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Това е свързано с транспонирането на директивата. Не е случайно това, което казах преди малко – да спазваме сега действащия тримесечен срок по отношение на необходимостта от увеличаване на капацитета на Държавната агенция. Работим усилено в тази посока. В настоящия момент капацитетът е някъде около 60 процента, много над 50 процента.
Въпреки всичко преглеждаме всички възможни негативни сценарии за България, за да можем да реагираме в съответния кратък разумен срок.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други желаещи за участие в дискусията? – Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване приемането на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015г. който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието. Желая ви приятен ден.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 502-01-60, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20.07.2015 Г.
По тази точка наши гости са:
Доц. д-р Бони Петрунова – заместник-министър на културата
Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки” в Министерството на културата.
Този законопроект е гледан в Комисията по правните въпроси на 2 септември 2015 г. и е приет с 9 гласа „за”.
Доц. Петрунова, моля накратко да ни запознаете с това какво предвижда законопроекта и да дадете Вашето мнение за представеното ни становище от името на нашата комисия.
ДОЦ. Д-Р БОНИ ПЕТРУНОВА: Уважаеми дами и господа! Ние получихме становището, което ни е представила вашата комисия, и добре сме се запознали с него. Затова няма да се впускам в подробности и детайли. ако нещо ви интересува, нашият юрисконсулт ще ви даде повече информация.
Основните две части на предложената промяна в Закона за културното наследство са следните:
Едното е синхронизирането на нашия Закон за културното наследство с европейската директива за износ на културни ценности, тъй като в нашето законодателство имаше някои несъвършенства и недостатъчно време, които бяха директно насочени към въпроса за опазване на културното наследство. Това е много удачен пример за това колко вярно се отразява на българското законодателство и на България, разбира се, нашето членство. Тъй като всички препоръки за синхронизиране на нашето законодателство с европейското са изключително в наша полза. Те касаят предимно получаването като на изнесените според закона от държавата културни ценности, което досега изключително много затрудняваше. Но поради поставяне на различни прагове, като стойност, старинност и т.н. това беше в полза срещу незаконния трафик на тези ценности.
Друго, което е много важно, е, че сега се обръща внимание и на колекциите. И то не само на колекции, които са изключително държавна собственост, а и на колекции, при които е взела участие държавата за тяхното сформиране, организиране. И това дава право на държавата тя да има претенции за връщането на тези културни ценности.
Няма да изброявам всички членове и алинеи, които касаят сроковете, които се удължават, и т.н. Но трябва да кажа, че от тази си част промяната е изцяло в положителна насока за опазване на културното наследство.
Предлагат се промени, свързани с процедурите по деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, свързани с възможността актовете за деклариране, отказът за деклариране, предоставянето на статут и промените в статута да бъдат издавани от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър.
Въвежда се нов термин „серии културни ценности”. Това е във връзка с невъзможността да кандидатстваме с наши паметници.



Затова предлагаме тази оценка „серии паметници на културата”, което фактически обобщава в себе си характеристика на подобен вид паметници.
Законопроектът предвижда изменение в чл. 150 от Закона за културното наследство, свързано с промяна в изискванията за притежаване на минимална образователно-квалификационна степен за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за теренно археологическо проучване. Предлага се лица, които притежават образователно-квалификационна степен магистър по „археология” или образователно-квалификационна степен магистър по „археометрия” след придобита бакалавърска степен по „археология” да имат право да кандидатстват за получаване на разрешение. Целта на изменението е само специалисти, притежаващи необходимата квалификация и образование, да кандидатстват и да получават разрешение за теренно проучване. Предложеното изменение ще окаже пряко влияние върху процесите по опазване на културното наследство на страната.
Става въпрос кой има правото да ръководи археологически проучвания. Това е изключително важно като промяна, тъй като в закона става доуточняване на сега съществуващата разпоредба в закона, тъй като там е казано, че такива разрешителни се издават от междуведомствената комисия само на завършили „История” и „Археология”, без да се уточнява как точно. Доколкото програмите по история са синхронизирани в Закона за образованието и отделните висши учебни заведения, се изискват по-широки познания по философия, история, техническите предмети геодезия и геология и т.н.
Беше направено едно по-строго регламентирано изискване към дадена специалност, която ще бъде завършена, за да се получи съответното разрешително за разкопки. Това, разбира се, ограничава. Вие знаете, че нашата цел е да се прави качествено проучване и както трябва от съответните специалисти.
Наскоро съвсем случайно разбрах, когато тече един стаж по договор с Министерството на културата, съвсем наскоро се върнах от Варна, където чествахме първия етап, и тази наша строгост по отношение изискванията към българските археолози, е много високо оценена, защото вече става въпрос за професионализъм.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, дискусия, коментари. – Не виждам.
Разбирам, че сте съгласни с нашето становище. Благодаря ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015г. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието. Желая ви успешен ден.
Колеги, от 21 до 23 октомври 2015 г. по покана на председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание госпожа Джема Грозданова ще бъдат делегациите на комисиите по външните работи на парламентите на Румъния и Република Сърбия за тристранна среща в София. В програмата е предвидена е среща с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която ще се състои на 22 октомври.
Знам, че ще сме в разгара на предизборната кампания, която приключва на тази дата и много от вас ще бъдат заети. Но искам да ви помоля поне за половин час да присъствате. Срещата е предвидена в 10,15 ч. сутринта. Нека да се видим с тези наши колеги. Благодаря ви предварително.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 12,00 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)