П Р О Т О К О Л № 29/13.11.2015 г.

---

На 13 ноември 2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите
Кирил Ананиев – заместник-министър
Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд
Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”.

Заседанието беше открито в 10,30 ч. от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Предлагам да започнем работата на днешното заседание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Разни.
Ако имате някакви други предложения и препоръки, имате думата. – Не виждам.
В такъв случай, който е съгласен с този дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно. Благодаря ви.
На първо място искам да поздравя новия член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Даниела Панайотова с добре дошла в нашата комисия. Надявам се да се чувствате на място. Ние сме едно голямо семейство. Пожелавам ви успешна и ползотворна работа.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г., № 502-01-86, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ОКТОМВРИ 2015 Г.
Днес наши гости са:
Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите
Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд, също от Министерството на финансите и
Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд” от Министерството на финансите.
Преди да ви дам думата, господин Ананиев, искам още веднъж да подчертая, че в никакъв случай не съм искал да се заяждам с колегите от Министерството на финансите за това, че миналия път не успяхме да се съберем. Просто и правилникът на комисията ни повелява, че ако до 15 минути не се появят хората, мога да удължа с още десетина минути, но след това заседанието отпада. Така че не е било повод за заяждане, а просто принципно. Още повече, че като бивш служител на финансите знам колко сте пунктуални в това ведомство. Така че надявам се оттук нататък още по-добре и по-успешно да работим с вашето ведомство.
Така че, господин Ананиев, Вие неведнъж сте били на тази процедура. Имате думата накратко да ни запознаете с основните положения по темата, а след това ще отворим за дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! И аз бих искал да се извиня за това, което се е случило в сряда. Явно е настъпила някаква организационна грешка. За съжаление не сме толкова много заместник-министрите, които да покрият абсолютно целия спектър от комисии, които има в Народното събрание.
Но така или иначе хубавото е, че се събрахме днес. За мене е удоволствие да представя основните параметрите на бюджета за 2016 г., като в своето изказване ще маркирам и някои неща, които са свързани със средносрочната бюджетна рамка за 2016 – 2018 г., защото тя е в основата на разработването на проектобюджета за 2016 г., тоест първата година от тригодишния период.
При разработването на проектобюджета за 2016 г. сме взели предвид и ревизираната оценка на бюджет 2015 г. Тази ревизирана оценка се намира в самия законопроект, който сме внесли, в Преходните и заключителни разпоредби, и, разбира се, актуализираната макроикономическа прогноза, която ние направихме, съгласно закона през месец септември. Тоест когато правим тригодишната бюджетна прогноза или средносрочната бюджетна рамка в началото на годината, ние правим на базата на пролетната прогноза на макроикономическото развитие, а когато вече вкараме бюджета в парламента, тогава ползваме актуализираната септемврийска макроикономическа прогноза.
По темата „Бюджет 2016” може да се говори много. Вие преценете къде да приключим с макроикономическите показатели, с бюджетните приходи и разходи, политики и т.н., за да можем да отделим колкото Вие прецените време и по европейските средства, за да можем да влезем във времето, което вие сте си заделили.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Но искам конкретно да Ви дам отговор.
Ние не сме водеща комисия по законопроекта за бюджета. Колегите участват и в други комисии и като цяло големия бюджет са го гледали в други комисии. Нека да се опитаме по-конкретно да се запознаем с нещата, които касаят нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тогава нека да ви кажа кои са основните макроикономически допускания за бюджет 2016.
На първо място като най-важен показател е реалният растеж на брутния вътрешен продукт и растежа на икономиката. За следващата година сме предвиди растежът да бъде 2,1 процент от брутния вътрешен продукт. За 2017 г. сме предвидили той да бъде 2,5 процента, а за 2018 г – 2,7 процента от брутния вътрешен продукт.
Основата на растежа е засилване на вътрешното търсене, както от страна на частния сектор, така и от страна на населението. Това вътрешно търсене естествено дава отражение макар и слабо, във възстановяване на заетостта. С 0,4 процентни пункта се предвижда да нарасне тази заетост, като безработицата през 2016 г. ще достигне нивото от 9,1 процента.
Само за ваша информация, това, което очакваме в края на тази година, е безработицата да бъде 9,9 процента. Виждате, че има едно снижаване на размера на безработицата, като за 2017 и 2018 г. съответно този процент се намалява на 8,5 процента и 8 процента за 2018 г.
По отношение на инфлацията. Вие знаете, че бяхме в един сравнително дълъг период на дефлация. Това, което се предвижда през 2016 г, е да имаме една ниска, но все пак инфлация, а не дефлация, от 1,5 процента, като очакваме тя да нарасне до 1 процент през 2017 г. и до 1,9 процента през 2018 г.
За да можем да говорим за 2016 г., искам да кажа съвсем накратко наистина какво се случва с ревизираната оценка за 2015 г., тъй като тя е в основата на проектобюджета за 2016 г.
Вие знаете, че за 2015 г. имаме много сериозен ръст на приходите. Той се дължи първо, на факта, че миналата година имахме много малко време, в което съставяхме бюджета и нямаше възможност за един такъв задълбочен анализ както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. Освен това се предприеха много сериозни мерки по отношение на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика и контрабандата, което дава реален резултат през настоящата година.
В нашия ревизиран проект на бюджета за 2015 г. предвиждаме ръст на приходите на консолидираната фискална програма в размер на 1 млрд. и 300 млн. лв.
Естествено има и някои проблеми, които се явиха по отношение на разходната част. Не съм сигурен дали думата е „проблеми”, тъй като основният фактор за актуализацията е точно усвояването на средствата, които са свързани с финансиране от Европейския съюз. Всичките усилия на правителството и на органите, които се занимават с усвояването на тези средства, бяха насочени към възможно най-успешно усвояване на тези средства.
Наложи се да предоставим допълнителни трансфери от страна на държавния бюджет под формата на съфинансиране, на префинансиране или на директно трансфери от държавния бюджет, с оглед да завършим определени проекти, за да не загубим цялата стойност на тези проекти. Това е основната ни причина да предложим тази актуализация в разходната част.
Втората основна причина е следната. В края на миналата година ние предвидихме едни сериозни предложения за мерки по отношение на оптимизиране на администрацията на изпълнителната власт. Откровено казано, в повече от половината ведомства това се случи на практика. Бяха извършени съответните реформи, съкращения на персонала и оптимизиране на разходите за персонал. Но имаше и такива ведомства, които не успяха да го направят. И при някои от тях имаше чисто обективни фактори.
Ще спомена например системата на Министерството на вътрешните работи. Вие знаете какъв дебат се води там в момента. С тази бежанска криза се наложи да се охранява много по-сериозно границата на страната.
Освен това те имат един генерален план, който предвижда оптимизиране на персонала, но не само в рамките на една година. И сега се води дебат точно между синдикатите в тази система и техния министър как наистина да се постигне тази оптимизация в един средносрочен период, за да бъде ефективна формата и да няма проблем по отношение на сигурността на българските граждани.
На второ място, например в отбраната имаме план, който е съгласуван с НАТО, за числеността на персонала и нямаше как чисто административно, без защита на съответното намаление пред НАТО да се извърши административно съкращение, макар че се направи частично такова.
И за затворите бих казал. Има си европейски норми там, които казват например на колко души затворници трябва да има еди-колко си души охрана. Там също нямаше как да се нарушат тези пропорции.
Това са само няколко примера, с които искам да ви кажа, че и такива фактори подействаха. Ние не можем да оставим хората без заплати. В тази актуализация се предвижда както изплащането на заплатите за последните два месеца, така и за обезщетение на тези, които са съкратен, тоест там, където се извърши това съкращение, но не са предвидени разходи за обезщетение.
Общият размер на разходите, които предлагаме да бъдат допълнително осигурени за 2015 г., е в размер на 1 млрд и 700 млн. лв.
Съгласно бюджета, който беше приет от парламента в края на миналата година, дефицитът по фискалната програма възлизаше на 3 процента. С тези предложения, които правим по приходите и по разходите, той става 3,3 процента. Ва начислена основа, предполагам, че знаете какво означава това, изчиствайки европейските средства и другите еднократни фактори, тоест това, по което ни следи Европейската комисия ЕВРОСТАТ, ние ще бъдем под 3 процента, даже бих казал 2,8 процента, което е в рамките на Маастрихтските критерии. Тоест няма да има процедура по свръхдефицит, която да се проведе от Европейската комисия.
Бих искал да кажа, това го заявявам и на всички останали комисии, на които присъствам, че това е най-песимистичният вариант. Вътрешно имам усещането, че и на касова, и на начислена основа ще бъдем под 3 процента. Това е много трудно да бъде разбран един финансист, когато употребява думите „вътрешно чувство”. Но имам основание да кажа това нещо, защото всичко зависи от усвояването на европейските средства.
Тоест по отношение на националния бюджет аз мога да кажа до стотинка какво може би ще се случи до края на годината. Но при усвояването на европейските средства е малко по-различно.
През следващите три години предвиждаме тази консолидационна стъпка от 0,5 процента намаляване на дефицита, тоест през 2016 г. ние предвиждаме той да бъде 2 процента, през 2017 г – 1,5 процента и през 2018 г. – 1 процент от брутния вътрешен продукт. Това е както наша цел, която сме си поставили и която е записана в Закона за публичните финанси, така и цел, която се изисква от Европейската комисия не само по отношение на България, а и на всички останали държави – членки на Европейския съюз.
Искам само да допълня, че в старата средносрочна бюджетна прогноза дефицитът за 2016 г. беше предвидено да бъде 2,5 процента, а ние отиваме на 2 процента. Тоест ускоряваме консолидацията през първата година с цял един процент, а не с процент и половина.
Това е съвсем обективно и разбираемо, тъй като срещу всеки процент дефицит вие знаете, че трябва да се взима дълг и да се обслужва. Дебатите по отношение на дълга си спомняте как се водиха в залата и не бихме желали да създаваме някакъв комфорт, без да има реформи и за сметка на това да взимаме дълг от международните пазари или от вътрешния пазар.
Приходите като общ размер възлизат за следващата година на 33 млрд 15 млн. и 700 хил. или това представлява 37,4 процента от брутния вътрешен продукт.
Общите разходи по консолидираната фискална програма представляват 34 млрд. 815 млн. и 700 хил. или 39,4 процента от брутния вътрешен продукт.
Вие знаете, че ние имаме лимит, който е записан в Закона за публичните финанси. Максималният размер, който можем да си позволи, е 40 процента. Ние тук се доближаваме много близко до този процент 39, 4. Но това, което искам да ви кажа, е, че на базата на консолидационните мерки, които ще предприемем през тригодишния период 2016 – 2018 г., този процент на разходите ще падне на 38,2 процента, при което вече имаме една сериозна ниша, която надявам се, че ще успеем да спестим през тези три години.
Фискалният резерв, който очакваме да бъде в края на следващата година, е минимум 4,5 млрд. лв. Това е сумата, под която ние не трябва да паднем в никакъв случай в края на годината. Надявам се, разбира се, този фискален зев, който на практика ще се получи, да бъде значително по-висок.
Приносът по отношение на консолидацията на бюджета се формира естествено от мерки в областта на приходната част и мерки в областта на разходната част, като тези мерки в областта на приходната част възлизат на 0,6 процентни пункта, а тези в разходната част – на 0,9 процентни пункта. Тоест за първи път разходната консолидация надхвърля мерките в областта на приходите, което за нас е едно добро постижение.
Тук мога да ви разкажа много подробно за всички мерки, които се предприемат в областта на приходите и съответно на разходите. Преценете дали трябва да ги споделям. Защото това са инструменти, с които например данъчната администрация и митниците ще работят, с оглед затваряне на каналите на контрабандата или пък създаване на по-точни механизми за разкриване на злоупотреби, за разкриване на канали и т.н.
Ако искате, мога да ги кажа, но не зная дали не трябва да оставим повече време за другите неща.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако някой се интересува, той ще Ви зададе въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Що се отнася до приоритетите, които са заложени в бюджета за следващата година, най-общо мога да кажа, че в центъра на нашите приоритети това са инвестициите в човешкия ресурс, това е силна подкрепа по отношение на средното образование и не само на средното, а и на висшето, но най-вече в средното образование. Там увеличихме стандарта за издръжка на един ученик с 5,7 процента, което дава основание учителите да получат увеличение на заплатата средно с около 7,5 процента, защото стандартът включва и други неща.
Целта ни е да се стимулират с по-голям процент – около 10 и ако може с малко над 10 процента младите учители. Това е един много сериозен проблем в средното образование. Повечето от персонала, който работи там, имам предвид учителския, педагогическия, е в много близка граница до пенсионната възраст.
Освен това осигурихме необходимия ресурс за целодневна организация на учебния процес. Това е може би една от най-сериозните крачки.
Между другото, за учителските заплати вие знаете, че заделихме ресурс от 80 млн. лв., който ще се използва точно за увеличението на тези заплати.
Освен за целодневната организация, осигурихме необходимия ресурс и за извънкласната и извънучилищната дейност в средното образование.
Освен това до тази година нямахме възможност да изплащаме сто процента обезщетенията на преподавателките – казва се точно преподавателките, тези, които се грижат за нашите деца в детските градини, госпожите. Сега за първа година осигуряваме сто процента тези обезщетения. Направили сме всичко необходимо за осигуряване на транспорта на децата, включително със замяна на вече поостарелите и амортизирани автобуси.
Много неща бяха направени в средното образование. В това число са осигурени и стипендиите както във висшите училища, така и там, където знаете, че се дават такива стипендии за докторантите.
Във висшето образование се подготвя една реформа, не административна, а чисто финансова и на базата на реализацията на кадрите в отделните висши учебни заведения по професионални направления и специалности. Ще се стимулират тези, които имат пазар, тези, които отговарят на потребностите на икономиката и си имат материализация. А тези, които са просто специалности и професионални направления, само и само да дърпат пари от бюджета, за да съществуват, при тях поетапно, затихващо ще намаляват тези средства.
На второ място, голям приоритет ни са инвестициите в инфраструктурата, като тези инвестиции в инфраструктурата са в двете направления - с национални средства и с европейски средства. Сега след малко колежката Милошева ще каже може би за тези темпове, които ще се очертаят през първите години на този 3-годишен период. Естествено преходът в стария планов период към новия има и субективни, организационни процедури, които в първата година, а може би и във втората ще имат по-бавно усвояване. То се видя и през първия планов период. Атаката беше в последните две години и доведе като основна причина за тази актуализация на бюджета.
За здравеопазването също са заделени сериозни средства, като само в Националната здравноосигурителна каса има увеличение на разходите с около 130 млн. лв., което ще даде възможност при определяне на основния и допълнителния пакет, което предстои да се случи в следващите две седмици, да се заделят необходимите средства, за да не стане така, че да не може да се финансират клиничните пътеки в основния пакет или пък да се получи дълга листа на чакащи по втория пакет. Но тези неща вие ще ги следите в предстоящите седмици. Предстои да излязат доста нормативни актове, които да формират всички реформаторски стъпки, които ще се направят в тази система.
Мога да кажа, че ресурсът, който сме предвидили, осигурява изпълнението на тази реформа.
Естествено най-големият разход в бюджета за която и да е година, в това число и за 2016 г., това са социално осигурителните разходи. В основата на тези разходи, разбира се, са пенсиите, които за следващата година се предвижда да бъдат индексирани по швейцарското правило с 2,5 процента, което ще доведе до един допълнителен разход за бюджета от 355 млн. лв.
Само за ваша информация ще кажа, че общият размер на тази социална функция възлиза на 11 млрд. 896 млн. лв., като само делът на пенсиите в тях представлява 8 млрд. 727 млн. лв.
Мога да говоря по всяка от останалите функции – отбрана, сигурност и т.н. Просто кажете, ако искате да го направя. Искам все пак, понеже дълбоко уважавам тази комисия, да ви кажа какви са общите параметри, в каква среда ще работим следващата година и какви са нашите очаквания, какви са нашите цели.
Мога да говоря и по дълга. Тя е също интересна тема, ако прецените. Но ако искате да дам думата на госпожа Милошева да ви запознае с усвояването на европейските средства. Ако има допълнителни въпроси, аз ще ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожа Милошева.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Добър ден. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След изказването но господин Ананиев аз мисля съвсем накратко да ви представя няколко данни за средствата от Европейския съюз на националния фонд към министъра на финансите.
Какъв е бил подходът при планирането на разчетите на тези средства за 2016 г.
Първо, искам да ви уверя, че нашата цел е била максимална реалистичност, която да даде гаранции, че са осигурени достатъчно средства, за да могат да бъдат както приключени проектите от програмния период 2007 – 2013, така и да започне програмният период 2014 – 2020 успешно.
Знаете какви са правилата за програмния период 2007 – 2013. Трябва да се осигурят средства. Европейската комисия изплаща до 95 процента това, което дължи на държавите членки, което включва авансови и междинни плащания. Последните 5 процента ще бъдат изплатени, след като приемат документите ни, които трябва да представим в края на месец март 2017 г. на Европейската комисия. И след като тези документи бъдат проверени и приети, тогава ще ни бъдат изплатени тези 5 процента, оставащи от бюджета на програмния период 2007 – 2013.
Да, обаче през 2015 г. ние трябваше да осигурим всички необходими средства, за да могат да бъдат извършени плащанията до 31 декември 2015 г. и да можем през следващата година да възстановим вече платените разходи на бенефициентите. Този буфер от 5 процента е предвиден в бюджета за 2016 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: От тези 1 млрд. и 700 млн. лв., за които ви споменах преди малко като допълнителни средства, които се предвиждат в актуализацията, над 1 млрд. и 200 млн. лв. са по линията на европейските средства.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Това беше много силна година, говорим най-вече за бюджета, но и не само за бюджета, а за всички, които работим в сферата на европейските средства.
Приходите за 2016 г. по отношение на програмния период 2007 – 2013 са очакваните по дадените междинни плащания към Комисията след 31 октомври тази година. Защото Комисията, както знаете, има ангажимент да изплати на държавите членки в рамките на съответната календарна година само това, което е заявено към нея до 31 октомври. Всичко, което е заявено през месеците ноември и декември, и ние не сме приключили със сертификацията за тази година, се изплаща от Комисията през следващата година.
Какво се случва с програмния период 2014 – 2020. Трудно начало, предвид на това, че закъсня одобрението на оперативните програми. Но пък аз лично смятам, че ние сме по-добре подготвени. Защото знаете, че си научихме уроците – както добрите, така и лошите, от програмния период 2007 – 2013 г.
Очакваме всичко да се случи и да започнем активно плащания по така наречения нов програмен период, той е вече текущ, не е толкова нов, през следващата година. За това са заложени достатъчно средства по прогнозите, подадени от управляващите органи, за да могат да се гарантират всички плащания.
Новият момент, който е в програмния период 2014 – 2020 г., е приключването на счетоводна година. Сигурно вече сте прочели регламента. Променя се цялата система за европейските средства. Нов регламент – нов програмен период – нови правила, опростени, по думите на Европейската комисия. Ще разберем доколко това опростяване всъщност е реално.
Това годишно уравняване на сметките, освен че всяка година ние ще приключваме все едно програмен период, всяка година е сама за себе си, те ще ни изплащат до 90 процента от средствата, а останалите 10 процента – не са 95 за целия програмен период, а 90 за съответната година – трябва да се префинансират, да се осигурят за съответната година и те ще бъдат изплащани, след като се приемат съответните годишни отчети.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: А има и намаление на авансовото финансиране.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Да. Господин Ананиев добре ми подсказва. Аз ще засегна и този въпрос. Намали се драстично това, което Европейската комисия превежда като първоначално и годишно авансово, предварително финансиране от страна на Европейската комисия.
За 2014, 2015 и 2016 г. това е само един процент от бюджета на оперативните програми. Вече сме получили тези за 2014 и 2015 г. Получихме ги само по една програма през 2014, а останалите – през 2015 г. Ще очакваме този процент и за 2016 г.
За следващите години процентите са различни. За 2017 г. са 2 процента, за 2018 г. – 2,625 процента, за 2018 – 2,75 процента и през 2019 г. – 2,875 процента. За годините от 2020 до 2023, когато изтича периодът на допустимост на разходите, по 3 процента ще ни дават като първоначално, тоест като годишно префинансиране от Европейската комисия.
Всичко това е отчетено, когато са планирани средствата от Европейския съюз в сметката на Националния фонд и се надяваме, поне от наша гледна точка, да няма никакви проблеми пред успешното приключване на програмния период 2007 – 2013 г. и започваме програмния период 2014 – 2020 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря. Наистина направихте един обхватен анализ на това какво да очакваме. Мисля, че запознахме колегите с тези проблеми. Има ли въпроси, коментари? – Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Господин заместник-министър, можете ли нещо по-конкретно да ни кажете специално като Европейска комисия за средствата, които са предвидени в бюджет 2016 за подготовката ни за бъдещото ни председателство на Европейския съюз? Защото тук идваха няколко министри и вицепремиерът включително. Има амбиции кой да води дружината. Но дали има средства, с които да я води? Ако може на този въпрос да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, действително в бюджета за следващата година има предвидени средства за подготовката на председателството на Европейския съюз. Тези средства са предвидени в централния бюджет и са в размер на 50 млн. лв., от които 35 млн. лв. са капиталови разходи и 15 млн. лв. са текущи разходи, свързани с организацията на подготовката, като съответният ресурс е предвиден и с нарастващи темпове през 2017 и 2018 г. На този етап това мога да кажа.
Ние формирахме нашата сума на база на заявка на всички министерства и ведомства, които заедно с бюджетната процедура по останалите видове разходи си направиха заявки за този вид разход.
В момента тече добра организационна дейност, създава се екип, доколкото знам, към вицепремиера Меглена Кунева в Министерския съвет. Даже е дадена възможност, вие ще видите, вътре има текстове в актуализацията на бюджета, тъй като разходите за персонал ги гласувате вие със закон. На Министерския съвет специално за тази цел е дадена възможност да надхвърлят одобрените им разходи за персонал, за да могат на този етап, понеже е малко времето, да ангажират по граждански договори хора, които да се занимават с организацията, а вече от 1 януари да може да си има постоянни хора за периода до председателството. Така че този въпрос е гарантиран с бюджета и с приходи в средносрочната бюджетна рамка.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Господин Ананиев, предполагам, че сте се запознали със становището на комисията. Имате ли някакви забележки? Аз докато говорихте, горе-долу го наблюдавах. Мисля, че не би трябвало.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В никакъв случай.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай да преминем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само една молба имам. Тя е чисто технологична.
Вие знаете, че проектобюджетът за всяка една година се внася в два варианта. Единият е с варианта на Висшия съдебен съвет по отношения на чл. 2, а другият е без него. Това, което аз мога да кажа, без да оказвам някакво въздействие, е, че правителството подкрепя варианта, който е със становище на Министерството на финансите, тъй като предложението на Висшия съдебен съвет води до един допълнителен дефицит. Трябва и двете да ги подложите на гласуване.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз не съм сигурен, че и колегите, не говоря за тук присъстващите, са наясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Такава е процедурата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това остава за решение в пленарната зала за всички народни представители. В момента гласуваме това, както ви го изчетох - законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: И двете предложения са вътре в този законопроект. Едното е като чл. 2, основен, с предложение на Висшия съдебен съвет, а нашето становище е неразделна част от този законопроект и участва в консолидацията на държавния бюджет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моята презумпция е, че гласуваме общо всичко, което е представено, а след това в залата ще се гласува поотделно. Така че гласуваме целия.
Гласували: за 10, против 5 , въздържал се 1.
Приема се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз много благодаря за подкрепата на този етап. Ако има някаква нужда за допълнителни разяснения, за допълнителна информация, винаги сме на ваше разположение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев. Желая Ви успешен и ползотворен ден. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)