Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
25/11/2015
П Р О Т О К О Л № 30/25.11.2015 г.
На 25 ноември 2015 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за декларация по повод на терористичните атаки в Париж и необходимостта от активизиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма, № 554-03-14, внесен от Кирил Петров Цочев и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Силвия Хубенова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Днес господин Танчев има други ангажименти, така че аз ще водя заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум, за да стартираме работата си днес.
Най-напред ще ви предложа дневния ред, по който комисията ще работи на днешното заседание.
Дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за декларация по повод на терористичните атаки в Париж и необходимостта от активизиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма, № 554-03-14, внесен от Кирил Петров Цочев и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
3. Разни.
Има ли други предложения, колеги, по дневния ред? Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, има две процедурни възможности пред нас – да приемем дневния ред и след това да го коригираме или да приемем в този вид дневния ред.
Аз предлагам сега да си кажа мотивите за моето предложение, което ще направя за отпадане на точка 1 от дневния ред. С цялото ми уважение към вносителите – колегите от АБВ, 10 човека, ще кажа следното.
Аргументите ми за отпадането на първа точка от дневния ред са два.
Първият е, че водеща комисия по тази точка е Комисията по външната политика, която и за тази седмица не си е включила тази точка в дневния ред. А не би трябвало ние да заседаваме и да размишляваме по точката, преди да чуем мнението на нашите колеги, които все пак контактуват директно с Министерството на външните работи, и на практика не е правилно ние първи да вземем отношение.
Второ, колегите съвсем актуално са внесли това предложение. Аз виждам, че то е разпоредено от председателя на Народното събрание на 18 ноември. За съжаление динамиката на събитията е такава, че на 25 ноември ситуацията е коренно различна.
Аз бих желал да взема отношение конкретно по всяка една от точките, които колегите предлагат в тази декларация, за да бъда максимално обоснован и да бъда максимално добре разбран във връзка с предложението си защо ние от името на нашата група предлагаме да отпадне тази точка от дневния ред на днешното заседание .
Ще бъда конкретен.
Първо, преамбюлът е добре написан. Това е въвеждащата част. Аз няма да правя анализ на него, защото той има стойност все пак наистина на преамбюл и няма смисъл да се анализира точка по точка.
Второ. Започвам с това, което се предлага в декларативната част на документа.
Първа точка – подкрепяне на максимално сътрудничество и обединяване на усилията в борба за тероризма чрез създаване на еди-какво си и т.н. след събитията. Имаше реакции. Аз не съм сигурен в хронологията на времето, но мисля, че те бяха датите и часовете – казвам ви часовете, защото в този случай часовете са важни, когато е внасяна тази декларация.
Второ, заявяваме готовност за нещо, което ние сме го декларирали, подписали преди 11 и преди 8 години – и за работа в НАТО, и за работа в Европейския съюз. Така че втора точка е добра, но тя общо взето не носи кой знае какъв смисъл.
По третата точка. Не искам да бъда ироничен, не искам да бъда и заядлив. Искам правилно да бъда разбран. Текстът за силата на диалога с Русия точно след вчерашния ден звучи недобре и от политическа, и от дипломатическа, и от каквато и да е гледна точка.
Нека големите да се разберат какъв ще бъде диалогът с Русия. Защото ние знаем за спешни заседания на НАТО, знаем за изявления на американския президент, знаем, че се сблъскаха две велики сили, каквито са въоръжени сили, каквито са държавите Турция и Русия. И не бива точно по този начин ние в Европейската комисия на българския парламент да инициираме такъв документ.
По четвърта точка. Тя е в същия дух – да призовем САЩ и Русия. Те се призоваха едни с други, само че вече изместиха плоскостта на разговорите съвсем на друго равнище и по друг начин се разговаря след вчерашните събития със самолета, с вертолета, със спасяването на летците и т.н.
Пета точка е добра. Но след като половината европейски държави и водещи политици декларативно казаха, че затварят границите си за бежанци, ние сега да настояваме за по-равномерно разпределение на бежанския поток едва ли е толкова актуално.
По шеста точка. Да окуражаваме правителството, след като сме му дали мандат да води тези преговори и изработен механизъм и дори имаме точно бройки, точно какви трябва да бъдат хората, които ще бъдат разселени на българска територия, е не дотам категорично.
Седма точка няма да я коментирам.
Благодаря. Това са ми мотивите. Предлагам тази точка от дневния ред да отпадне.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Обратно процедурно предложение има ли? – Не виждам.
Ако няма, да гласуваме предложението на господин Тошев за отпадане на първа точка от днешния дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували:за 10, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема. Точка първа от дневния ни ред отпада.
Така че ще помоля да приемем следния дневен ред:
1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
2. Разни.
Който е съгласен с така останалия за гласуване дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Понеже още я няма госпожа Кунева, наистина може би трябва да обърнем внимание на госпожа Цачева. Смятам, че подобен тип декларации не би следвало да се разглеждат във втора комисия и то в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Според мене това си е чисто външнополитически въпрос. Имаме основна комисия – Комисията по външната политика и там се коментират всички тези неща.
Всъщност за първи път виждам подобна декларация да се разпределя и на нашата комисия.
Може би от името на комисията, от гледна точка на решението, което взехме – да отпадне тази точка от дневния ред, следва да направим едно предложение до госпожа Цачева, може би дори неформално, такъв тип декларации да не бъдат разпределяни в нашата комисия, за да избегнем подобни дискусии.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин. Мисля, че, както стана видно, всички мислим еднакво по тази тема.
В разпореждането на госпожа Цачева няма водеща комисия. Просто тази декларация е разпределена на двете комисии. Вероятно мотивът е такъв, че се споменава нееднократно Европейският съюз, Европейската комисия. Това е един от мотивите.
Господин Танчев ще обърне внимание на госпожа Цачева, аз ще му предам.
Мисля, че госпожа Кунева ще дойде всеки момент.
Ако нямате нищо против, докато пристигне тя, да преминем към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще ви кажа какво включва всъщност тази точка.
На 2 декември няма да има заседание на комисията. Това е първата част на точка „Разни”. Тъй като всички знаете, че ще гледаме бюджета на Република България с удължено заседание и е несериозно да обявяваме заседание на комисията.
Второто, което бих искала да ви съобщя, тук ще го потвърдят и депутатите от съответните избирателни райони, е във връзка с предвиденото работно посещение в Северозападна България, което коментирахме на две заседания на комисията, което беше предвидено за периода 12 – 14 декември. Това заседание ще се отложи за следващата година. Поводът за това е събиране на Сдружението на общините, което е национално. Така че по това време, което сме предвидили, хората, заради които отиваме на това изнесено заседание, просто няма да са в съответните населени места.
Имате думата, господин Тошев
(В този момент в залата влиза заместник министър-председател Меглена Кунева.).
Добре дошла, госпожо Кунева. Ние влязохме в трета точка – „Разни”. Вие сте перфектно точна. Не Ви хваля, просто Ви благодаря.
Както вече казах, трима сме в тази комисия. Аз бих искал, госпожо председател, чрез Вас да обърна внимание може би на ръководството на комисията, а не на техническия състав, когато се правят такива заседания, които касаят нашата комисия, свързани с времеви отрязък, по-голям от един ден, да се преглежда календарът на събитията на основните наши институции в България. Защото в понеделник случайно разбрах - бях с един от общинските кметове на Видин, - че на същите дати 12 и 13 ноември е свикването отдавна на Националното сдружение на общините, на което ще присъстват новоизбраните общински кметове и новоизбраните председатели на общинските съвети. И ние щяхме да отидем там и да проведем на практика едно формално заседание.
Защото специално за Видин нашата идея – на тримата депутати от Видинска област, беше, както е и по дневен ред, не само да поканим кметовете, а да инициираме един смислен разговор по теми, касаещи региона, свързани с националните и европейските програми.
При това положение аз, от друга страна, благодаря на ръководството на комисията, че взехте това решение ад хок и ние предотвратихме едно формално губене на времето на хората от комисията.
Позволявам си тук отново да призова ръководството на комисията тази среща непосредствено след празниците за Коледа и Нова година да бъде инициирана отново. Дори ако можем преди това да определим някакви дати, вече съгласувани и може би по-добре обмислени. Защото все пак това касае голям брой хора и организацията чисто технически в три области за три дни не е лека. Но срещата на комисията с региона е очаквана, така че се надявам да се проведе в скоро време. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз мисля, че всички сме единодушни в това, че трябва да се проведе тази среща. Просто трябва да утвърдим датите, в които ще се проведе. Знаете, че ние тази идея имаме много отдавна и сме я обещали на областните управители, които присъстваха на една наша среща тук, това да се случи. Така че мисля, че ръководството на комисията ще предприеме действия по определяне на времевата рамка, в която ще се проведе тази среща, по-скоро дискусия, нашето изнесено заседание.
Добър ден, госпожо Кунева. Благодаря Ви а аз за точността.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, която всъщност е приета на първо място:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ.
Наши гости днес са:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Как предпочитате да протече нашата среща – с въпроси от наша страна и отговори от Ваша или Вие имате нещо важно и ценно, което ще ни споделите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Честно казано, винаги е по-лесно с въпроси и отговори. Но мога да ви кажа и докъде сме в момента и може би предварително да ви поканя.
Утре в 11 часа в Гранд хотела започва една наша важна конференция, свързана с председателството. Повечето от вас вероятно помнят Димитрис Куркулас, който беше тук шеф на мисията на Европейската комисия. Той ще бъде основен лектор. Всъщност сме го поканили за два дни да бъде в България, в София. Първата част ще е публична. След това – утре следобед и на следващия ден, в петък, ще направим срещата с екипа на председателството с много конкретни въпроси, които сме си набелязали.
Господин Куркулас беше европейски министър по времето на гръцкото председателство и има много дълъг стаж в Европейската комисия, дипломат от кариерата най-напред от Гърция, след това години наред в Европейската комисия. И тъй като е вече в пенсионна възраст, той не е на работа в Комисията и може да бъде за наша радост ползван като много важен съветник за нашето председателство.
По време на гръцкото председателство гърците бяха в сериозна криза, знаете това. Въпреки това, казвам го от лично наблюдение, председателството им беше много добро. Просто никъде не поддаде. Освен това успя да го направи с много малко пари.
Той беше поканен обратно в гръцкото правителство от Комисията, от неговата позиция на заместник-генерален директор на разширяване. Тогава всъщност реши да напусне Комисията, да се пенсионира и да се върне за този кратък период от време в гръцката политика. Бих била много щастлива, ако успеем да го задържим като съветник за нашето председателство.
Имам предвид още няколко души, които са с много добър международен опит, включително и бивши комисари, големи имена в европейската политика. Смятам, че това ще даде допълнително ускорение.
Освен това от последното ни виждане досега това, което се случи, е, че във връзка с този въпросник, който бяхме изпратили до всички министерства, за да дадат отговор за административния си капацитет, не само че са получени обратно отговорите. Само искам да кажа, че това са 41 структури – министерства и ведомства. Те са обработени, има доклад. Тоест нямаме повече какво да чакаме, за да направим плана за обучение. Но не само за обучение. Ние имаме възможност да изпратим експерти на стаж и тези, които са изпратени в европейските институции, което също би било много добре.
Определени са буквално поименно лицата – 894 са определени поименно. От тях 135 души са с предложение за председатели на подготвителните органи на Съвета.
Трябва да се предложат лица за още 33 позиции, в повечето случаи председатели или заместник-председатели на подготвителните органи.
И в Постоянното представителство сме идентифицирали, че трябва да бъдат изпратени още 72 служители.
Изготвени са методики за оценка на професионалните качества, пилотни обучителни курсове вече са направени. Около 300 души до края на годината ще са минали през тези курсове.
Това е, което се е случило от последната ни среща. Вече са готови огледът и оценката на предварително обявените обекти, където вероятно ще се вземе решение от Министерския съвет да се провежда председателството. Има доклад, той още не е гледан от Министерския съвет, но това ще бъде част от НДК. Към това
Народното събрание също има своите, така да се каже, изисквания, защото вие ще бъдете средище на много събития. Аз разговарях с госпожа Цачева. Буквално няма зала, където да се съберат.
Така че в бюджета, вие го гледате и в момента, има предвидени средства, които ще бъдат в продължение на три години.
Тъй като аз нямам администрация, аз много държа на доброто сътрудничество с Министерството на финансите, всеки разход, който се иска, ще бъде мотивиран пред Министерството на финансите и те ще отпускат средства и ще следят за тяхното добро разходване.
Разбира се, аз ще имам ангажимента да имам тази първа мотивационна фаза, а те вече ще влязат от финансова гледна точка да видят как стоят нещата.
Това е накратко. Може би наистина да минем в режим на въпроси и отговори.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Колеги, имате думата за въпроси към госпожа Кунева. Нямате въпроси или тя беше достатъчно изчерпателна?
Аз мисля, че това, което ни предстои, е много сериозно. Някои от нас са вече трети парламент тук и знаят, че председателството е доста голяма „хапка” и тя иска усилия от всички. Аз Ви благодаря, че сте стартирали толкова успешно вече. Но все пак ще ви помоля, колеги, за някои въпроси. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо вицепремиер! Знаем, че председателството винаги е в тройка, но сега говорим само за първоначалните действия на българската част от председателството. Ако може да ни разкажете малко по-подробно във връзка със стиковката и за взаимодействието с останалите две държави.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ние направихме среща с нашите естонски колеги. Бяхме ги поканили тук, техният координатор изнесе една лекция специално по отношение на подготовката на администрацията. С британците ще имаме среща, ред е да дойдат те тук. Тя е правена преди аз да поема тази позиция, правена е такава среща в България.
Разбира се, техният основен фокус е промяната на Лисабонския договор според техните очаквания и референдума, който ще бъде догодина. Аз предполагам, че ще има и посещение на високо ниво, защото Дейвид Камерън прави такъв тур по столиците, за да може да убеди европейските лидери достатъчно отрано да го подкрепят в идеите му за промяна на Лисабонския договор.
Ние имаме среща, председателството, през януари. Надявам се, че Великобритания ще може да дойде, защото досега беше отлагано заради …….
ЯНА ДОЧЕВА: Потвърждават.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Потвърждават. Значи на 21 януари е обявена срещата на Тройката и успяхме да задължим да е тук в София.
Ние имаме доклад за приоритетите на българското председателство. Но честно да ви кажа, това в момента не е най-спешният въпрос. Най-спешният въпрос за мене е логистиката, преводачите, колите, местата, където ще има срещи, сигурността, минаването на проверка на хората, които ще бъдат в техническия
Иначе приоритетите са част от десетте приоритета на Комисията. Те покриват достатъчно голям обем въпроси.
Великобритания много настоява за „Конкурентоспособност”. Знаете, че тя отново ще премести при договорите повече тежестта върху икономиката и върху вътрешния пазар, още повече, че сега излиза и големият преглед на вътрешния пазар. Това е изключително интересна и важна тема без съмнение. Но аз съм готова да се обзаложа, че основната тема ще бъде „Сигурност” и „Миграция” до 2018 г. включително.
Разбира се, вие ще участвате абсолютно равноправно. Националните приоритети за българското председателство са национални именно затова, защото участват всички институции. Смятам така да го направим.
Част от изводите, които са в административния капацитет, са, че за голямо съжаление ние нямаме изпратени наши експерти, наши национални експерти, за които трябва да се отделят пари от българския бюджет. Но тези пари ще се връщат после стократно в области като „Околна среда”, в области като „Малки и средни предприятия” и дори в области като „Вътрешен пазар”.
Най-много изпратени национални експерти има в областта на отбраната. В енергетиката също нямаме.
Ако ние отсега успеем да направим така, че да изпратим национални експерти в службите на Комисията за определен период от време, обикновено това е две години, и след това да сме сигурни,че те ще се върнат в България и ще продължат да работят поне още пет години в страната, това ще бъде много важно за сегашния момент.
Марин Чобанов знае, че митниците са доста напред в това отношение. Ние имаме петнадесет експерта, които са изпратени от митниците. Но примерно в „Малки и средни предприятия” нямаме. А твърдим, че това ще бъде много важна тема и тя е важна наистина.
Малко се отклоних от Вашия въпрос.
На 21 януари предстои провеждането на първа среща тук, в София за темата за приоритетите на председателството, заявено от страна на Великобритания,за темата „Конкурентоспособност”, която е заявена от страна на Естония, за темата „Дигитална икономика”.
Мога да кажа, че в Министерския съвет разбирането за приоритет „Енергетика” е също отчетливо. Но повтарям, за мене миграция, убежище, сигурност са очевидните кандидати за политически приоритети.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Тъй като и колегата спомена за Тройката за председателството, неминуемо допускам, че една от темите, която Великобритания ще иска да постави като общ приоритет на Тройката, е институционалната реформа на Европейския съюз. Това е бавен процес. Нищо чудно да стигне до 2018 г.
Има ли някаква дори междинна позиция на правителството по отношение на предложенията, които е направил Дейвид Камерън? Той ги направи съответно и в Европейския парламент, и пред Съвета на министрите. И виждаме ли общи точки във връзка с предложението от страна на Великобритания за институционална реформа на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън изпрати едно писмо, за което беше обвиняван и отвън, и отвътре, в смисъл, че писмото е много общо. То съдържа пет направления за реформи и е толкова неконкретно, че не може по него да се вземе отношение. Затова нито една страна членка не е взела отношение по предложенията на Камерън.
Знаете, че този въпрос се води все пак от Съвета. Според Лисабонския договор ние имаме Европейски съвет, който е новият орган, и това намалява собствените интервенции на отделните страни. Те трябва да се консолидират в Европейски съвет.
Затова не мога да ви кажа в момента кое България е готова да подкрепи. Но поемам риска да ви кажа какво аз смятам, че ще отпадне от неговите предложения.
Най-напред, нищо, свързано с ограничаване на свободното придвижване на хора и специално за работа. Това е разделителна линия, особено за Източна Европа.
Сигурно ще има известни корекции по отношение на схемите за социални осигуровки, колко дълго време можеш да бъдеш пребиваващ на това място, преди да започнеш да получаваш съответните социални помощи. Това вероятно е така. Но да бъдат разделяни семейства, да има ограничение за свободното движение на хора и специално на работници – това няма да мине.
Впрочем, чака се едно дело, което тази седмица трябва да приключи пред Европейския съюз, което ще внесе допълнителна яснота.
Тъй като Европейският съвет ще бъде на 18 и 19 декември, тогава ще се гледа така нареченият брег зид и въпросите, които Камерън постави. Дотогава всяка страна членка на Съюза ще замине с някаква предварителна нагласа и Съветът по европейските въпроси, който председателства, ще направи, така да се каже, скелет на изказването. Но това е много начална фаза.
След този съвет вече, когато е дадена общата картина, смятам, че можем да обсъдим заедно с вас кое работи за усъвършенстването на Европейския съюз и кое недотам работи. Примерно по въпроси, като излизане на Хартата за човешките права, което беше един от големите плюсове на Лисабонския договор, излизането от институционалната рамка, аз смятам, че едва ли ще има връщане в тази посока.
Цялата работа е да се направи баланса така, че да изглежда, че Великобритания е успокоила евроскептиците, например една част от решенията да минават през националните парламенти. Това е идея, която си струва да бъде обсъдена и да бъде обсъдена със сериозност, още повече, що се отнася до така наречените червени картони, които националните парламенти могат да дават. Така че стъпка в тази посока е направена и тя трябва да продължи.
Но всичко онова, което прави Европейският съюз само пазар, без да има политическа логика и скелет на съществуването му, от това нямаме интерес. Това не смятам, че България би подкрепила. Дотук нито една политическа партия не е дала заявка в тази посока, че Съюзът трябва да се дезинтегрира и да се връщаме към по-старите форми.
Но знаете, че Великобритания е много силен движещ локомотив по отношение на вътрешния пазар. Това трябва да се използва.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте за допълващ въпрос.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Моят допълващ въпрос е свързан по-скоро със засилване на ролята на националните парламенти. Знам, че има различни форми на политическа интеграция. По никакъв начин не я поставяме под въпрос. Става дума за организацията.
Моят допълнителен въпрос в тази връзка е: обсъждали ли сте въпроса за засилване на ролята на националните парламенти?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ако имате предвид дали това е направено в българския Министерски съвет, не, досега такава дискусия не е имало. Но можем да я проведем с вас.
Нямам нищо против в нашата комисия да проведем дискусия по предложенията за усъвършенстване на договора или за преразглеждане на договора, или както искате вие да го направим. Можем да поканим, разбира се, и британската посланичка. Тя може да изясни какво има предвид нейното правителство и вие да останете в собствена дискусия на тази тема, която ще стане интегрална част от национална позиция. Аз смятам, че това е много разумно.
Всъщност националните парламенти за мене поне, в моето разбиране, не са ренационализация на власт, а са по-скоро приближаване на най-важните въпроси до хората, които са директно избирани. Винаги съм била за това.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Продължавам – това е много добро. Водихме подобни дискусии в парламента, наречени европейски разговори. В предишни парламенти беше това и мисля, че имаше смисъл всичко това, което се правеше.
Сега ще дам думата на господин Вигенин. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Преди да си задам въпросите, искам да кажа няколко думи и с оглед и на последното нещо, което беше казано във връзка с настоящата дискусия, която провеждаме.
Смятам, че състоянието, в което се намира в момента Европейският съюз, определено дава поводи за тревога. Защото вярно е, че, от една страна, може да се окаже, че това са просто временни турболенции и нещата постепенно ще се върнат в нормалното си русло. Но на мене ми се струва, че по-скоро навлизаме в период, в който много основополагащи принципи на Европейския съюз все по-силно ще бъдат поставяни под съмнение. И до периода на българското председателство тази дискусия или този дебат вътре в Европейския съюз може да придобие характер, който значително ще затрудни нашата работа и въобще работата на Тройката.
В този смисъл ние можем да се надяваме на най-доброто, но трябва да се готвим за най-лошото. Защото в края на краищата може да се окаже, че председателстваме Европейския съюз в тройка, в която една страна е решила да напусне. Нищо чудно в един момент пък, докато наблюдаваме събитията във Великобритания и чакаме какво ще решат там, да ни изненада някоя друга страна членка.
В никакъв случай не искам да звучи пораженчески. Аз вярвам в Европейския съюз и каквото зависи от мене, бих направил, за да го укрепим, да покажем на гражданите, че той е система, която е в интерес на България.
И в тази връзка аз смятам, че има нужда от повече дискусии по тази тема, повече положителни новини и тона според мене трябва да го зададе българският парламент. Защото твърде много станаха тези, които говорят негативно за Европейския съюз, поставят го под съмнение. Това е целенасочена политика и пропаганда. А в отговор включително и правителството, и премиерът персонално предпочита най-често или да не взима отношение, или да говори много уклончиво. А пък според мене е дошъл моментът, в който нещата, за които сме се борили толкова години, трябва да бъдат защитавани по-активно.
Тук опозицията за съжаление има много по-малко възможности поради спецификата на цялостната среда, отколкото управляващите.
Аз имам два въпроса и са по-скоро свързани.
Първо искам да попитам следното. За съжаление така се получи, че нямах възможност да участвам в заседанието на комисията, на което беше разглеждан бюджетът. Но все пак от вас най-добре мога да получа информация какво всъщност предвижда бюджетът за следващата година по отношение на Председателството, има ли специфичен ресурс, който е заделен? Защото 2016 г. вече е доста близо. Има ли нещо, което все още можем да направим, за да им помогнем?
Мисля, че тук всички колеги от всички партии биха били склонни да подкрепят предложения и в пленарната зала, които да подпомогнат Вашата работа в подготовка на бъдещото председателство.
И вторият ми въпрос е малко по-технически. Тук сигурно господин Чобанов може да помогне. Но един от дебатите, които водихме с Министерството на финансите на различни равнища, беше свързан с това , че министерствата нямат стимул и интерес да изпращат свои представители за участие в различните формати и работни групи на Съвета. Като основната причина е, че тези средства за командировките се възстановяват, но в следващата бюджетна година. И на практика става така, че министерствата нямат ресурс да изпращат тези хора. А всъщност участието на представителите от България, експертите от България смятам, че са много важен елемент от подготовката, която на практика ще ни е безплатна. Защото Съветът ни възстановява тези средства, ако сме ги реализирали. Но, от друга страна, министерствата просто не са стимулирани да направят това нещо.
Ние коментирахме тогава възможността евентуално тези средства авансово да бъдат залагани, тоест да се намери подходяща схема, по която да се дават. Ясно е, че това са средства, предвидени само и единствено за това и те след това ще бъдат възстановени.
Като говорим за подготовка на кадри, смятам, че това е много важен въпрос. Не знам дали за догодина можем да го направим наистина, но поне за 2017 г. това трябва да бъде решено по някакъв начин. Защото именно по този начин участието на българските експерти в тези работни групи им дава по-широка представа.
Сега се получава така, че тук се пишат едни становища, а там в работните групи участват представителите, които са в постоянното представителство, и се къса връзката. И ние не сме достатъчно ефективни. Защото тези, които пишат тук становищата, на практика най-често не знаят как точно тече процесът там.
Това беше другият въпрос, който имам.
Благодаря за участието. Аз ще присъствам утре на конференцията и се надявам да имаме повече поводи да коментираме тези въпроси, които задаваме, и тези отговори на Европейския съюз в една по-положителна и конструктивна посока. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Господин Вигенин, надявам се, че това ще бъде в рамките на полушегата. Но ако нещо недай Боже се случи с референдума на Великобритания, Малта ще има една година председателство. Тоест тя ще замести Великобритания, защото е била предишно председателство. Като се има предвид, че това е една от най-малките държави, може би най-малката държава в Европейския съюз, това наистина ще бъде изключително необичайно.
Да, наистина не са най-лесните времена за Съюза. И аз действително разчитам на подкрепата на всички парламентарни групи. Още повече, че имайте предвид, по време на нашето председателство ще има редовни избори, което означава, че това ще бъде едно от председателствата, които ще бъдат записани в историята на председателствата, както е била една Полша например, както е била една Чехия например. Тоест това няма да е лесно.
Словакия прави една предварителна декларация, така да се каже, че председателството няма да бъде смущавано от никакви междупартийни сблъсъци. Аз мисля, че ако вие подкрепите тази идея, е добре и българското председателство да разчита на такава общо парламентарна подкрепа.
По въпроса за бюджета. Имаме бюджетна линия. Тази бюджетна линия е 50 млн. лв. От тях обаче огромната част ще отиде за започването на проучвания за сгради, в смисъл проучвания като проектиране. И се надявам да започнат и някои дейности.
Аз искам да подчертая, че сградите, които са свързани с председателството, в които председателството ще има място, по никакъв начин не могат да се свързват с това колко е скъпо българското председателство. Защото те не са присъщи разходи за председателството. Те не са преводи, не са коли, не са семинари, не са обучения и т.н. Ако ние имахме добра сграда, просто щяхме да имаме добра сграда и нямаше изобщо сега да става въпрос за това.
А че София трябва да има и страната ни трябва да има едно такова пространство, е факт. Но това не е същински разход за председателството. Просто обаче българският бюджет с всичките му особености за 2016 г. трябва да предвиди пари. Затова посоката за изразходване на тези средства за сгради някак си механично се пришива към председателството.
Моята задача е все пак да има повече средства, свързани с обучението на предвидения персонал и с администрацията, което е факт.
Тези средства са следните. Тук е записано:
- наемане, възнаграждение и обучение на служители,
- организиране и провеждане на комуникационни кампании в страната и чужбина
- и други дейности, насочени към осигуряване на своевременна и ефективна подготовка на председателството.
Подчертавам, че това е линия в бюджета. Тоест няма едни средства, които, ако не ги докажеш, все едно, така да се каже, ти се полагат. И аз предпочитам да е така. Защото парите в държавата и без това не са много и трябва всеки лев буквално да се цени.
Сградите, които по всяка вероятност ще бъдат адаптирани, са: НДК, Резиденция „Бояна”, сградата на Народното събрание. Това е. Тези сгради се нуждаят от ремонт. Защото знаем, че нито една от тях не е в добро състояние.
Холандия прави председателството си в Морския музей, но ние нямаме такава сграда в България. Просто няма къде да се направи председателството.
Другият въпрос - за стажовете, е абсолютно коректен. Аз смятам, че във всеки един кабинет на министър – говоря за политическите кабинети – трябва да има човек, заместник-министър или когото министърът определи, който да отговаря за председателството на политическо ниво.
И, разбира се, главните секретари. Главните секретари предстои да направят посещение в Брюксел. Това посещение беше всъщност отложено, защото ситуацията там е такава, че не бих искала да поставя никой в риск. От тях също зависи много. От главните секретари зависи точно това, което Вие казвате. И трябва да се предвиди, че сега трябват едни средства, но догодина тези средства ще се върнат. Това е повече от разбираемо.
В Европейската комисия работят и доста българи. Десет от тях ще можем да вземем, така да се каже, безплатно, обратно в българското председателство. Като имам предвид качеството на една част от хората, които познавам отблизо, мисля, че това ще бъде много важно.
Примерно триалогът. Това е една много трудна материя. Но един от директорите – българин, направи цялото социално законодателство през диалога и има изключителен опит в тази област.
Това е. Най-много пари през следващата година ще отидат за сгради, за мое, бих казала, голямо неудоволствие. Но няма как.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа! Първо ще взема отношение по това, което господин Вигенин сподели.
Наистина ние не използваме оптимално възможностите, които имаме, и по линия на парите, които така или иначе се възстановяват. Причините за това, разбира се, са в процес на формиране. Ако някой има ясен приоритет, знание и намерение, да знае точно колко човека, как и къде трябва да изпрати…
Разбира се, че тук не става въпрос за някакви колосални средства и не е толкова голям проблем на един бюджет да ги осигури. Наистина това не са средства, които си заслужава по този начин да кажем, че поради това, че бюджетът не ги осигурява, те не се използват оптимално.
Явно този процес е прекъснат някъде в миналото и наистина може би няма стимули в момента това да се случва. Но самият факт, че предната година се възстановяват така или иначе пари, това значи, че някои пари постъпват, които могат да бъдат, грубо казано, най-елементарно казано, въпреки че не е съвсем точна връзката, използвани и през следващата година. Тоест така или иначе през 2016 г. примерно като постъпят около 1 млн. и 300 хил. евро, които по груба сметка са възстановени от 2015 г., те могат да бъдат използвани и през самата 2016 г. и да се намери начин това да стане. Ще има възможност да се направи. Но всичко е въпрос на планиране.
И това, което каза госпожа Кунева, наистина ще има и главни секретари, и някои членове на политически кабинети, които трябва ясно да си дават сметка какво точно ни предстои и да си организират нещата така, че да се случват по какъвто начин трябва.
От тази гледна точка каква е идеята? Ние така или иначе ще се стимулираме по някакъв начин, ще обучим хора. Но как ще ги задържим да останат при нас? Правим ли нещо в тази посока? Изобщо можем ли заедно да измислим нещо, което да направим? Тъй като това ще са хора, които наистина ще се квалифицират и допълнително, относително и бързо. И тогава у тях по естествен начин може да възникне идеята за съжаление да не останат тук точно през този период, когато най-много ни трябват.
Така че трябва да мислим за механизъм как да задържим точно тези високо квалифицирани хора и експерти в нашата страна.
Другият ми въпрос. Така или иначе засегнахме въпроса за евентуални приоритети. Разсъждавали ли сте и има ли нагласа в българското правителство да разсъждаваме по линия на евентуален приоритет – разширяване на Европейския съюз през този период? Мислим ли затова, можем ли да се обединим и с останалите колеги?
Разбира се, една от възможностите Европейският съюз е да отговори на всички предизвикателства, а не да се затваря в себе си и да мисли на какви по-малки Шенгени да се дели, а как да се разшири, така че да увеличи и сферата си на влияние, и възможността този цивилизационен вече избор, който така или иначе сме направили, да се пренесе най-малкото по линия на Западните Балкани, да кажем, които са най-близо до нас, което да увеличи и нашата роля де факто в Европейския съюз. Тъй като смятам, че с капацитета, който сме натрупали през всичките тези години, можем да бъдем полезни на тези страни, ако използваме ефективно тези възможности. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Вторият Ви въпрос ми се струва по-кратък за отговор. Да, това е в приоритетите, които и Министерството на външните работи посочи. И аз напълно заставам зад подобен приоритет. Както се казва, за България това някак си върви и без да се каже. Още повече, че страната ни е била последователен поддръжник на разширяването, по редица причини, включително и това, че не е добре ние да сме само с две граници – с Гърция и с Румъния. Просто за нашата сигурност, за икономиката ни е много по-добре и регионът да е спокоен, и икономическото развитие да се усили по този начин.
По другия въпрос. Ние сме работили с Вас, господин Чобанов, и Вие знаете, че обикновено Министерството на финансите реагира, като казва: Ами добре, ще се съгласим с така нареченото допълнително материално стимулиране.
Самата аз по време на преговорите много настоявах и действително преговорният екип беше с допълнително материално стимулиране. Но аз мисля, че този етап е отминал. Не че го подценявам. Разбира се, че това са хора, които имат чудесна квалификация и тя трябва да бъде отразена по съответния начин. Но тук става въпрос за една по-всеобхватна мотивационна програма, върху която работим.
Всъщност да мотивираш хората е много важно. И то не минава само през средства. Ще бъдат поканени да работят хора, които ще бъдат буквално в рамките на две години.
Аз съм говорила и с мои колеги. Примерно в Ирландия моят колега каза: Сърцето ми кървеше, когато трябваше да освободим тези хора, защото те бяха много стабилно подготвени. Но ние просто нямахме нужда от толкова хора, колкото имахме за председателството.
Това са обаче обучени кадри. И според мене е много важно да се намери начин тези две години да се зачитат за стъпало в кариерата на държавен служител, ако те решат в някакъв период от живота си, че ще бъдат изкушени от развитието на кариерата си в тази посока.
Аз мисля, че ротацията, която се извършва в Брюксел, защото това са хора, ориентирани към европейските политики, за тях е много важно да могат да отидат не просто на стаж, а да бъдат това, което се нарича seconded national expert и да има достатъчен обмен, да има кръвообръщение в нашата административна система. Защото иначе действително, ако не знаеш как работи Брюксел, няма да бъдеш достатъчно ефективен в София. А ако не знаеш как работи София, няма да бъдеш достатъчно ефективен в Брюксел.
Това е една много голяма тема – изобщо как се грижим за хората, които знаят, и как осигуряваме кариерното им развитие. Има много какво да даде българската администрация в тази посока. И аз се надявам, че председателството ни ще бъде ускорител за намиране на решение на проблеми, които от години не се решават, за справедливото оценяване на кадрите в българската администрация – адекватно, справедливо, с възможност за растеж, а не на всекиго поравно и в последна сметка загуба на мотивацията. Но това е наистина сериозен въпрос.
Смятам с това да приключа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате ли други въпроси, колеги?
Госпожо Кунева, аз имам един въпрос, който е малко извън темата на българското председателство.
В Рим в началото на този месец четирима председатели на европейски парламенти, говорим за Италия, Франция, Германия и Люксембург, подготвиха една декларация, по която най-вероятно ще трябва да се произнесе и българският парламент. Темата на тази декларация е „По-голяма европейска интеграция –пътят напред”. Декларацията е отворена. Но всъщност тази декларация е отворена, дотолкова, доколкото местните парламенти, националните парламенти могат да се произнесат поне дали да я подпишат, подкрепят или не, а не да правят промени в текста.
Декларацията касае основните предизвикателства пред Европейския съюз –миграцията, бежанската вълна, темата, която преди малко коментирахме, за разширяване на Европейския съюз или против.
Какво мислите Вие по този повод, запознати ли сте с тази декларация? Все пак държавата ни трябва да има някаква позиция и мисля, че ние сме хората, които трябва да я знаем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това ще се окаже, че е пример за това, че трябва да усъвършенстваме координацията си. Защото не, не съм запозната. Не е изпращана, не е пристигала от парламента към мене. Не е добре сега да импровизирам върху нея.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Разбирам. Вероятно тя ще се гледа и в нашите две комисии – Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси. Така че ако я нямате, наистина е хубаво да си я препратим, за да може да имаме някакво общо становище, което е важно за България особено в този момент.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не сме получавали такава грама и такава информация от вас.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз ще имам грижата да Ви препратим текста на тази декларация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много Ви благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря и аз. Има ли други въпроси? – Няма.
Благодаря Ви, колеги. Благодаря на госпожа Кунева за изчерпателните отговори.
С това нашата работа завърши. Закривам днешното заседание на комисията.
(Закрито в 16,25 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Силвия Хубенова)
На 25 ноември 2015 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за декларация по повод на терористичните атаки в Париж и необходимостта от активизиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма, № 554-03-14, внесен от Кирил Петров Цочев и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
3. Разни.
На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Силвия Хубенова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Днес господин Танчев има други ангажименти, така че аз ще водя заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум, за да стартираме работата си днес.
Най-напред ще ви предложа дневния ред, по който комисията ще работи на днешното заседание.
Дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за декларация по повод на терористичните атаки в Париж и необходимостта от активизиране на усилията за противодействие и изкореняване на тероризма, № 554-03-14, внесен от Кирил Петров Цочев и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
3. Разни.
Има ли други предложения, колеги, по дневния ред? Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, има две процедурни възможности пред нас – да приемем дневния ред и след това да го коригираме или да приемем в този вид дневния ред.
Аз предлагам сега да си кажа мотивите за моето предложение, което ще направя за отпадане на точка 1 от дневния ред. С цялото ми уважение към вносителите – колегите от АБВ, 10 човека, ще кажа следното.
Аргументите ми за отпадането на първа точка от дневния ред са два.
Първият е, че водеща комисия по тази точка е Комисията по външната политика, която и за тази седмица не си е включила тази точка в дневния ред. А не би трябвало ние да заседаваме и да размишляваме по точката, преди да чуем мнението на нашите колеги, които все пак контактуват директно с Министерството на външните работи, и на практика не е правилно ние първи да вземем отношение.
Второ, колегите съвсем актуално са внесли това предложение. Аз виждам, че то е разпоредено от председателя на Народното събрание на 18 ноември. За съжаление динамиката на събитията е такава, че на 25 ноември ситуацията е коренно различна.
Аз бих желал да взема отношение конкретно по всяка една от точките, които колегите предлагат в тази декларация, за да бъда максимално обоснован и да бъда максимално добре разбран във връзка с предложението си защо ние от името на нашата група предлагаме да отпадне тази точка от дневния ред на днешното заседание .
Ще бъда конкретен.
Първо, преамбюлът е добре написан. Това е въвеждащата част. Аз няма да правя анализ на него, защото той има стойност все пак наистина на преамбюл и няма смисъл да се анализира точка по точка.
Второ. Започвам с това, което се предлага в декларативната част на документа.
Първа точка – подкрепяне на максимално сътрудничество и обединяване на усилията в борба за тероризма чрез създаване на еди-какво си и т.н. след събитията. Имаше реакции. Аз не съм сигурен в хронологията на времето, но мисля, че те бяха датите и часовете – казвам ви часовете, защото в този случай часовете са важни, когато е внасяна тази декларация.
Второ, заявяваме готовност за нещо, което ние сме го декларирали, подписали преди 11 и преди 8 години – и за работа в НАТО, и за работа в Европейския съюз. Така че втора точка е добра, но тя общо взето не носи кой знае какъв смисъл.
По третата точка. Не искам да бъда ироничен, не искам да бъда и заядлив. Искам правилно да бъда разбран. Текстът за силата на диалога с Русия точно след вчерашния ден звучи недобре и от политическа, и от дипломатическа, и от каквато и да е гледна точка.
Нека големите да се разберат какъв ще бъде диалогът с Русия. Защото ние знаем за спешни заседания на НАТО, знаем за изявления на американския президент, знаем, че се сблъскаха две велики сили, каквито са въоръжени сили, каквито са държавите Турция и Русия. И не бива точно по този начин ние в Европейската комисия на българския парламент да инициираме такъв документ.
По четвърта точка. Тя е в същия дух – да призовем САЩ и Русия. Те се призоваха едни с други, само че вече изместиха плоскостта на разговорите съвсем на друго равнище и по друг начин се разговаря след вчерашните събития със самолета, с вертолета, със спасяването на летците и т.н.
Пета точка е добра. Но след като половината европейски държави и водещи политици декларативно казаха, че затварят границите си за бежанци, ние сега да настояваме за по-равномерно разпределение на бежанския поток едва ли е толкова актуално.
По шеста точка. Да окуражаваме правителството, след като сме му дали мандат да води тези преговори и изработен механизъм и дори имаме точно бройки, точно какви трябва да бъдат хората, които ще бъдат разселени на българска територия, е не дотам категорично.
Седма точка няма да я коментирам.
Благодаря. Това са ми мотивите. Предлагам тази точка от дневния ред да отпадне.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Обратно процедурно предложение има ли? – Не виждам.
Ако няма, да гласуваме предложението на господин Тошев за отпадане на първа точка от днешния дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували:за 10, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема. Точка първа от дневния ни ред отпада.
Така че ще помоля да приемем следния дневен ред:
1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
2. Разни.
Който е съгласен с така останалия за гласуване дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Понеже още я няма госпожа Кунева, наистина може би трябва да обърнем внимание на госпожа Цачева. Смятам, че подобен тип декларации не би следвало да се разглеждат във втора комисия и то в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Според мене това си е чисто външнополитически въпрос. Имаме основна комисия – Комисията по външната политика и там се коментират всички тези неща.
Всъщност за първи път виждам подобна декларация да се разпределя и на нашата комисия.
Може би от името на комисията, от гледна точка на решението, което взехме – да отпадне тази точка от дневния ред, следва да направим едно предложение до госпожа Цачева, може би дори неформално, такъв тип декларации да не бъдат разпределяни в нашата комисия, за да избегнем подобни дискусии.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин. Мисля, че, както стана видно, всички мислим еднакво по тази тема.
В разпореждането на госпожа Цачева няма водеща комисия. Просто тази декларация е разпределена на двете комисии. Вероятно мотивът е такъв, че се споменава нееднократно Европейският съюз, Европейската комисия. Това е един от мотивите.
Господин Танчев ще обърне внимание на госпожа Цачева, аз ще му предам.
Мисля, че госпожа Кунева ще дойде всеки момент.
Ако нямате нищо против, докато пристигне тя, да преминем към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще ви кажа какво включва всъщност тази точка.
На 2 декември няма да има заседание на комисията. Това е първата част на точка „Разни”. Тъй като всички знаете, че ще гледаме бюджета на Република България с удължено заседание и е несериозно да обявяваме заседание на комисията.
Второто, което бих искала да ви съобщя, тук ще го потвърдят и депутатите от съответните избирателни райони, е във връзка с предвиденото работно посещение в Северозападна България, което коментирахме на две заседания на комисията, което беше предвидено за периода 12 – 14 декември. Това заседание ще се отложи за следващата година. Поводът за това е събиране на Сдружението на общините, което е национално. Така че по това време, което сме предвидили, хората, заради които отиваме на това изнесено заседание, просто няма да са в съответните населени места.
Имате думата, господин Тошев
(В този момент в залата влиза заместник министър-председател Меглена Кунева.).
Добре дошла, госпожо Кунева. Ние влязохме в трета точка – „Разни”. Вие сте перфектно точна. Не Ви хваля, просто Ви благодаря.
Както вече казах, трима сме в тази комисия. Аз бих искал, госпожо председател, чрез Вас да обърна внимание може би на ръководството на комисията, а не на техническия състав, когато се правят такива заседания, които касаят нашата комисия, свързани с времеви отрязък, по-голям от един ден, да се преглежда календарът на събитията на основните наши институции в България. Защото в понеделник случайно разбрах - бях с един от общинските кметове на Видин, - че на същите дати 12 и 13 ноември е свикването отдавна на Националното сдружение на общините, на което ще присъстват новоизбраните общински кметове и новоизбраните председатели на общинските съвети. И ние щяхме да отидем там и да проведем на практика едно формално заседание.
Защото специално за Видин нашата идея – на тримата депутати от Видинска област, беше, както е и по дневен ред, не само да поканим кметовете, а да инициираме един смислен разговор по теми, касаещи региона, свързани с националните и европейските програми.
При това положение аз, от друга страна, благодаря на ръководството на комисията, че взехте това решение ад хок и ние предотвратихме едно формално губене на времето на хората от комисията.
Позволявам си тук отново да призова ръководството на комисията тази среща непосредствено след празниците за Коледа и Нова година да бъде инициирана отново. Дори ако можем преди това да определим някакви дати, вече съгласувани и може би по-добре обмислени. Защото все пак това касае голям брой хора и организацията чисто технически в три области за три дни не е лека. Но срещата на комисията с региона е очаквана, така че се надявам да се проведе в скоро време. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз мисля, че всички сме единодушни в това, че трябва да се проведе тази среща. Просто трябва да утвърдим датите, в които ще се проведе. Знаете, че ние тази идея имаме много отдавна и сме я обещали на областните управители, които присъстваха на една наша среща тук, това да се случи. Така че мисля, че ръководството на комисията ще предприеме действия по определяне на времевата рамка, в която ще се проведе тази среща, по-скоро дискусия, нашето изнесено заседание.
Добър ден, госпожо Кунева. Благодаря Ви а аз за точността.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, която всъщност е приета на първо място:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ.
Наши гости днес са:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Как предпочитате да протече нашата среща – с въпроси от наша страна и отговори от Ваша или Вие имате нещо важно и ценно, което ще ни споделите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Честно казано, винаги е по-лесно с въпроси и отговори. Но мога да ви кажа и докъде сме в момента и може би предварително да ви поканя.
Утре в 11 часа в Гранд хотела започва една наша важна конференция, свързана с председателството. Повечето от вас вероятно помнят Димитрис Куркулас, който беше тук шеф на мисията на Европейската комисия. Той ще бъде основен лектор. Всъщност сме го поканили за два дни да бъде в България, в София. Първата част ще е публична. След това – утре следобед и на следващия ден, в петък, ще направим срещата с екипа на председателството с много конкретни въпроси, които сме си набелязали.
Господин Куркулас беше европейски министър по времето на гръцкото председателство и има много дълъг стаж в Европейската комисия, дипломат от кариерата най-напред от Гърция, след това години наред в Европейската комисия. И тъй като е вече в пенсионна възраст, той не е на работа в Комисията и може да бъде за наша радост ползван като много важен съветник за нашето председателство.
По време на гръцкото председателство гърците бяха в сериозна криза, знаете това. Въпреки това, казвам го от лично наблюдение, председателството им беше много добро. Просто никъде не поддаде. Освен това успя да го направи с много малко пари.
Той беше поканен обратно в гръцкото правителство от Комисията, от неговата позиция на заместник-генерален директор на разширяване. Тогава всъщност реши да напусне Комисията, да се пенсионира и да се върне за този кратък период от време в гръцката политика. Бих била много щастлива, ако успеем да го задържим като съветник за нашето председателство.
Имам предвид още няколко души, които са с много добър международен опит, включително и бивши комисари, големи имена в европейската политика. Смятам, че това ще даде допълнително ускорение.
Освен това от последното ни виждане досега това, което се случи, е, че във връзка с този въпросник, който бяхме изпратили до всички министерства, за да дадат отговор за административния си капацитет, не само че са получени обратно отговорите. Само искам да кажа, че това са 41 структури – министерства и ведомства. Те са обработени, има доклад. Тоест нямаме повече какво да чакаме, за да направим плана за обучение. Но не само за обучение. Ние имаме възможност да изпратим експерти на стаж и тези, които са изпратени в европейските институции, което също би било много добре.
Определени са буквално поименно лицата – 894 са определени поименно. От тях 135 души са с предложение за председатели на подготвителните органи на Съвета.
Трябва да се предложат лица за още 33 позиции, в повечето случаи председатели или заместник-председатели на подготвителните органи.
И в Постоянното представителство сме идентифицирали, че трябва да бъдат изпратени още 72 служители.
Изготвени са методики за оценка на професионалните качества, пилотни обучителни курсове вече са направени. Около 300 души до края на годината ще са минали през тези курсове.
Това е, което се е случило от последната ни среща. Вече са готови огледът и оценката на предварително обявените обекти, където вероятно ще се вземе решение от Министерския съвет да се провежда председателството. Има доклад, той още не е гледан от Министерския съвет, но това ще бъде част от НДК. Към това
Народното събрание също има своите, така да се каже, изисквания, защото вие ще бъдете средище на много събития. Аз разговарях с госпожа Цачева. Буквално няма зала, където да се съберат.
Така че в бюджета, вие го гледате и в момента, има предвидени средства, които ще бъдат в продължение на три години.
Тъй като аз нямам администрация, аз много държа на доброто сътрудничество с Министерството на финансите, всеки разход, който се иска, ще бъде мотивиран пред Министерството на финансите и те ще отпускат средства и ще следят за тяхното добро разходване.
Разбира се, аз ще имам ангажимента да имам тази първа мотивационна фаза, а те вече ще влязат от финансова гледна точка да видят как стоят нещата.
Това е накратко. Може би наистина да минем в режим на въпроси и отговори.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Колеги, имате думата за въпроси към госпожа Кунева. Нямате въпроси или тя беше достатъчно изчерпателна?
Аз мисля, че това, което ни предстои, е много сериозно. Някои от нас са вече трети парламент тук и знаят, че председателството е доста голяма „хапка” и тя иска усилия от всички. Аз Ви благодаря, че сте стартирали толкова успешно вече. Но все пак ще ви помоля, колеги, за някои въпроси. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо вицепремиер! Знаем, че председателството винаги е в тройка, но сега говорим само за първоначалните действия на българската част от председателството. Ако може да ни разкажете малко по-подробно във връзка със стиковката и за взаимодействието с останалите две държави.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ние направихме среща с нашите естонски колеги. Бяхме ги поканили тук, техният координатор изнесе една лекция специално по отношение на подготовката на администрацията. С британците ще имаме среща, ред е да дойдат те тук. Тя е правена преди аз да поема тази позиция, правена е такава среща в България.
Разбира се, техният основен фокус е промяната на Лисабонския договор според техните очаквания и референдума, който ще бъде догодина. Аз предполагам, че ще има и посещение на високо ниво, защото Дейвид Камерън прави такъв тур по столиците, за да може да убеди европейските лидери достатъчно отрано да го подкрепят в идеите му за промяна на Лисабонския договор.
Ние имаме среща, председателството, през януари. Надявам се, че Великобритания ще може да дойде, защото досега беше отлагано заради …….
ЯНА ДОЧЕВА: Потвърждават.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Потвърждават. Значи на 21 януари е обявена срещата на Тройката и успяхме да задължим да е тук в София.
Ние имаме доклад за приоритетите на българското председателство. Но честно да ви кажа, това в момента не е най-спешният въпрос. Най-спешният въпрос за мене е логистиката, преводачите, колите, местата, където ще има срещи, сигурността, минаването на проверка на хората, които ще бъдат в техническия
Иначе приоритетите са част от десетте приоритета на Комисията. Те покриват достатъчно голям обем въпроси.
Великобритания много настоява за „Конкурентоспособност”. Знаете, че тя отново ще премести при договорите повече тежестта върху икономиката и върху вътрешния пазар, още повече, че сега излиза и големият преглед на вътрешния пазар. Това е изключително интересна и важна тема без съмнение. Но аз съм готова да се обзаложа, че основната тема ще бъде „Сигурност” и „Миграция” до 2018 г. включително.
Разбира се, вие ще участвате абсолютно равноправно. Националните приоритети за българското председателство са национални именно затова, защото участват всички институции. Смятам така да го направим.
Част от изводите, които са в административния капацитет, са, че за голямо съжаление ние нямаме изпратени наши експерти, наши национални експерти, за които трябва да се отделят пари от българския бюджет. Но тези пари ще се връщат после стократно в области като „Околна среда”, в области като „Малки и средни предприятия” и дори в области като „Вътрешен пазар”.
Най-много изпратени национални експерти има в областта на отбраната. В енергетиката също нямаме.
Ако ние отсега успеем да направим така, че да изпратим национални експерти в службите на Комисията за определен период от време, обикновено това е две години, и след това да сме сигурни,че те ще се върнат в България и ще продължат да работят поне още пет години в страната, това ще бъде много важно за сегашния момент.
Марин Чобанов знае, че митниците са доста напред в това отношение. Ние имаме петнадесет експерта, които са изпратени от митниците. Но примерно в „Малки и средни предприятия” нямаме. А твърдим, че това ще бъде много важна тема и тя е важна наистина.
Малко се отклоних от Вашия въпрос.
На 21 януари предстои провеждането на първа среща тук, в София за темата за приоритетите на председателството, заявено от страна на Великобритания,за темата „Конкурентоспособност”, която е заявена от страна на Естония, за темата „Дигитална икономика”.
Мога да кажа, че в Министерския съвет разбирането за приоритет „Енергетика” е също отчетливо. Но повтарям, за мене миграция, убежище, сигурност са очевидните кандидати за политически приоритети.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Тъй като и колегата спомена за Тройката за председателството, неминуемо допускам, че една от темите, която Великобритания ще иска да постави като общ приоритет на Тройката, е институционалната реформа на Европейския съюз. Това е бавен процес. Нищо чудно да стигне до 2018 г.
Има ли някаква дори междинна позиция на правителството по отношение на предложенията, които е направил Дейвид Камерън? Той ги направи съответно и в Европейския парламент, и пред Съвета на министрите. И виждаме ли общи точки във връзка с предложението от страна на Великобритания за институционална реформа на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън изпрати едно писмо, за което беше обвиняван и отвън, и отвътре, в смисъл, че писмото е много общо. То съдържа пет направления за реформи и е толкова неконкретно, че не може по него да се вземе отношение. Затова нито една страна членка не е взела отношение по предложенията на Камерън.
Знаете, че този въпрос се води все пак от Съвета. Според Лисабонския договор ние имаме Европейски съвет, който е новият орган, и това намалява собствените интервенции на отделните страни. Те трябва да се консолидират в Европейски съвет.
Затова не мога да ви кажа в момента кое България е готова да подкрепи. Но поемам риска да ви кажа какво аз смятам, че ще отпадне от неговите предложения.
Най-напред, нищо, свързано с ограничаване на свободното придвижване на хора и специално за работа. Това е разделителна линия, особено за Източна Европа.
Сигурно ще има известни корекции по отношение на схемите за социални осигуровки, колко дълго време можеш да бъдеш пребиваващ на това място, преди да започнеш да получаваш съответните социални помощи. Това вероятно е така. Но да бъдат разделяни семейства, да има ограничение за свободното движение на хора и специално на работници – това няма да мине.
Впрочем, чака се едно дело, което тази седмица трябва да приключи пред Европейския съюз, което ще внесе допълнителна яснота.
Тъй като Европейският съвет ще бъде на 18 и 19 декември, тогава ще се гледа така нареченият брег зид и въпросите, които Камерън постави. Дотогава всяка страна членка на Съюза ще замине с някаква предварителна нагласа и Съветът по европейските въпроси, който председателства, ще направи, така да се каже, скелет на изказването. Но това е много начална фаза.
След този съвет вече, когато е дадена общата картина, смятам, че можем да обсъдим заедно с вас кое работи за усъвършенстването на Европейския съюз и кое недотам работи. Примерно по въпроси, като излизане на Хартата за човешките права, което беше един от големите плюсове на Лисабонския договор, излизането от институционалната рамка, аз смятам, че едва ли ще има връщане в тази посока.
Цялата работа е да се направи баланса така, че да изглежда, че Великобритания е успокоила евроскептиците, например една част от решенията да минават през националните парламенти. Това е идея, която си струва да бъде обсъдена и да бъде обсъдена със сериозност, още повече, що се отнася до така наречените червени картони, които националните парламенти могат да дават. Така че стъпка в тази посока е направена и тя трябва да продължи.
Но всичко онова, което прави Европейският съюз само пазар, без да има политическа логика и скелет на съществуването му, от това нямаме интерес. Това не смятам, че България би подкрепила. Дотук нито една политическа партия не е дала заявка в тази посока, че Съюзът трябва да се дезинтегрира и да се връщаме към по-старите форми.
Но знаете, че Великобритания е много силен движещ локомотив по отношение на вътрешния пазар. Това трябва да се използва.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте за допълващ въпрос.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Моят допълващ въпрос е свързан по-скоро със засилване на ролята на националните парламенти. Знам, че има различни форми на политическа интеграция. По никакъв начин не я поставяме под въпрос. Става дума за организацията.
Моят допълнителен въпрос в тази връзка е: обсъждали ли сте въпроса за засилване на ролята на националните парламенти?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ако имате предвид дали това е направено в българския Министерски съвет, не, досега такава дискусия не е имало. Но можем да я проведем с вас.
Нямам нищо против в нашата комисия да проведем дискусия по предложенията за усъвършенстване на договора или за преразглеждане на договора, или както искате вие да го направим. Можем да поканим, разбира се, и британската посланичка. Тя може да изясни какво има предвид нейното правителство и вие да останете в собствена дискусия на тази тема, която ще стане интегрална част от национална позиция. Аз смятам, че това е много разумно.
Всъщност националните парламенти за мене поне, в моето разбиране, не са ренационализация на власт, а са по-скоро приближаване на най-важните въпроси до хората, които са директно избирани. Винаги съм била за това.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Продължавам – това е много добро. Водихме подобни дискусии в парламента, наречени европейски разговори. В предишни парламенти беше това и мисля, че имаше смисъл всичко това, което се правеше.
Сега ще дам думата на господин Вигенин. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Преди да си задам въпросите, искам да кажа няколко думи и с оглед и на последното нещо, което беше казано във връзка с настоящата дискусия, която провеждаме.
Смятам, че състоянието, в което се намира в момента Европейският съюз, определено дава поводи за тревога. Защото вярно е, че, от една страна, може да се окаже, че това са просто временни турболенции и нещата постепенно ще се върнат в нормалното си русло. Но на мене ми се струва, че по-скоро навлизаме в период, в който много основополагащи принципи на Европейския съюз все по-силно ще бъдат поставяни под съмнение. И до периода на българското председателство тази дискусия или този дебат вътре в Европейския съюз може да придобие характер, който значително ще затрудни нашата работа и въобще работата на Тройката.
В този смисъл ние можем да се надяваме на най-доброто, но трябва да се готвим за най-лошото. Защото в края на краищата може да се окаже, че председателстваме Европейския съюз в тройка, в която една страна е решила да напусне. Нищо чудно в един момент пък, докато наблюдаваме събитията във Великобритания и чакаме какво ще решат там, да ни изненада някоя друга страна членка.
В никакъв случай не искам да звучи пораженчески. Аз вярвам в Европейския съюз и каквото зависи от мене, бих направил, за да го укрепим, да покажем на гражданите, че той е система, която е в интерес на България.
И в тази връзка аз смятам, че има нужда от повече дискусии по тази тема, повече положителни новини и тона според мене трябва да го зададе българският парламент. Защото твърде много станаха тези, които говорят негативно за Европейския съюз, поставят го под съмнение. Това е целенасочена политика и пропаганда. А в отговор включително и правителството, и премиерът персонално предпочита най-често или да не взима отношение, или да говори много уклончиво. А пък според мене е дошъл моментът, в който нещата, за които сме се борили толкова години, трябва да бъдат защитавани по-активно.
Тук опозицията за съжаление има много по-малко възможности поради спецификата на цялостната среда, отколкото управляващите.
Аз имам два въпроса и са по-скоро свързани.
Първо искам да попитам следното. За съжаление така се получи, че нямах възможност да участвам в заседанието на комисията, на което беше разглеждан бюджетът. Но все пак от вас най-добре мога да получа информация какво всъщност предвижда бюджетът за следващата година по отношение на Председателството, има ли специфичен ресурс, който е заделен? Защото 2016 г. вече е доста близо. Има ли нещо, което все още можем да направим, за да им помогнем?
Мисля, че тук всички колеги от всички партии биха били склонни да подкрепят предложения и в пленарната зала, които да подпомогнат Вашата работа в подготовка на бъдещото председателство.
И вторият ми въпрос е малко по-технически. Тук сигурно господин Чобанов може да помогне. Но един от дебатите, които водихме с Министерството на финансите на различни равнища, беше свързан с това , че министерствата нямат стимул и интерес да изпращат свои представители за участие в различните формати и работни групи на Съвета. Като основната причина е, че тези средства за командировките се възстановяват, но в следващата бюджетна година. И на практика става така, че министерствата нямат ресурс да изпращат тези хора. А всъщност участието на представителите от България, експертите от България смятам, че са много важен елемент от подготовката, която на практика ще ни е безплатна. Защото Съветът ни възстановява тези средства, ако сме ги реализирали. Но, от друга страна, министерствата просто не са стимулирани да направят това нещо.
Ние коментирахме тогава възможността евентуално тези средства авансово да бъдат залагани, тоест да се намери подходяща схема, по която да се дават. Ясно е, че това са средства, предвидени само и единствено за това и те след това ще бъдат възстановени.
Като говорим за подготовка на кадри, смятам, че това е много важен въпрос. Не знам дали за догодина можем да го направим наистина, но поне за 2017 г. това трябва да бъде решено по някакъв начин. Защото именно по този начин участието на българските експерти в тези работни групи им дава по-широка представа.
Сега се получава така, че тук се пишат едни становища, а там в работните групи участват представителите, които са в постоянното представителство, и се къса връзката. И ние не сме достатъчно ефективни. Защото тези, които пишат тук становищата, на практика най-често не знаят как точно тече процесът там.
Това беше другият въпрос, който имам.
Благодаря за участието. Аз ще присъствам утре на конференцията и се надявам да имаме повече поводи да коментираме тези въпроси, които задаваме, и тези отговори на Европейския съюз в една по-положителна и конструктивна посока. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Господин Вигенин, надявам се, че това ще бъде в рамките на полушегата. Но ако нещо недай Боже се случи с референдума на Великобритания, Малта ще има една година председателство. Тоест тя ще замести Великобритания, защото е била предишно председателство. Като се има предвид, че това е една от най-малките държави, може би най-малката държава в Европейския съюз, това наистина ще бъде изключително необичайно.
Да, наистина не са най-лесните времена за Съюза. И аз действително разчитам на подкрепата на всички парламентарни групи. Още повече, че имайте предвид, по време на нашето председателство ще има редовни избори, което означава, че това ще бъде едно от председателствата, които ще бъдат записани в историята на председателствата, както е била една Полша например, както е била една Чехия например. Тоест това няма да е лесно.
Словакия прави една предварителна декларация, така да се каже, че председателството няма да бъде смущавано от никакви междупартийни сблъсъци. Аз мисля, че ако вие подкрепите тази идея, е добре и българското председателство да разчита на такава общо парламентарна подкрепа.
По въпроса за бюджета. Имаме бюджетна линия. Тази бюджетна линия е 50 млн. лв. От тях обаче огромната част ще отиде за започването на проучвания за сгради, в смисъл проучвания като проектиране. И се надявам да започнат и някои дейности.
Аз искам да подчертая, че сградите, които са свързани с председателството, в които председателството ще има място, по никакъв начин не могат да се свързват с това колко е скъпо българското председателство. Защото те не са присъщи разходи за председателството. Те не са преводи, не са коли, не са семинари, не са обучения и т.н. Ако ние имахме добра сграда, просто щяхме да имаме добра сграда и нямаше изобщо сега да става въпрос за това.
А че София трябва да има и страната ни трябва да има едно такова пространство, е факт. Но това не е същински разход за председателството. Просто обаче българският бюджет с всичките му особености за 2016 г. трябва да предвиди пари. Затова посоката за изразходване на тези средства за сгради някак си механично се пришива към председателството.
Моята задача е все пак да има повече средства, свързани с обучението на предвидения персонал и с администрацията, което е факт.
Тези средства са следните. Тук е записано:
- наемане, възнаграждение и обучение на служители,
- организиране и провеждане на комуникационни кампании в страната и чужбина
- и други дейности, насочени към осигуряване на своевременна и ефективна подготовка на председателството.
Подчертавам, че това е линия в бюджета. Тоест няма едни средства, които, ако не ги докажеш, все едно, така да се каже, ти се полагат. И аз предпочитам да е така. Защото парите в държавата и без това не са много и трябва всеки лев буквално да се цени.
Сградите, които по всяка вероятност ще бъдат адаптирани, са: НДК, Резиденция „Бояна”, сградата на Народното събрание. Това е. Тези сгради се нуждаят от ремонт. Защото знаем, че нито една от тях не е в добро състояние.
Холандия прави председателството си в Морския музей, но ние нямаме такава сграда в България. Просто няма къде да се направи председателството.
Другият въпрос - за стажовете, е абсолютно коректен. Аз смятам, че във всеки един кабинет на министър – говоря за политическите кабинети – трябва да има човек, заместник-министър или когото министърът определи, който да отговаря за председателството на политическо ниво.
И, разбира се, главните секретари. Главните секретари предстои да направят посещение в Брюксел. Това посещение беше всъщност отложено, защото ситуацията там е такава, че не бих искала да поставя никой в риск. От тях също зависи много. От главните секретари зависи точно това, което Вие казвате. И трябва да се предвиди, че сега трябват едни средства, но догодина тези средства ще се върнат. Това е повече от разбираемо.
В Европейската комисия работят и доста българи. Десет от тях ще можем да вземем, така да се каже, безплатно, обратно в българското председателство. Като имам предвид качеството на една част от хората, които познавам отблизо, мисля, че това ще бъде много важно.
Примерно триалогът. Това е една много трудна материя. Но един от директорите – българин, направи цялото социално законодателство през диалога и има изключителен опит в тази област.
Това е. Най-много пари през следващата година ще отидат за сгради, за мое, бих казала, голямо неудоволствие. Но няма как.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа! Първо ще взема отношение по това, което господин Вигенин сподели.
Наистина ние не използваме оптимално възможностите, които имаме, и по линия на парите, които така или иначе се възстановяват. Причините за това, разбира се, са в процес на формиране. Ако някой има ясен приоритет, знание и намерение, да знае точно колко човека, как и къде трябва да изпрати…
Разбира се, че тук не става въпрос за някакви колосални средства и не е толкова голям проблем на един бюджет да ги осигури. Наистина това не са средства, които си заслужава по този начин да кажем, че поради това, че бюджетът не ги осигурява, те не се използват оптимално.
Явно този процес е прекъснат някъде в миналото и наистина може би няма стимули в момента това да се случва. Но самият факт, че предната година се възстановяват така или иначе пари, това значи, че някои пари постъпват, които могат да бъдат, грубо казано, най-елементарно казано, въпреки че не е съвсем точна връзката, използвани и през следващата година. Тоест така или иначе през 2016 г. примерно като постъпят около 1 млн. и 300 хил. евро, които по груба сметка са възстановени от 2015 г., те могат да бъдат използвани и през самата 2016 г. и да се намери начин това да стане. Ще има възможност да се направи. Но всичко е въпрос на планиране.
И това, което каза госпожа Кунева, наистина ще има и главни секретари, и някои членове на политически кабинети, които трябва ясно да си дават сметка какво точно ни предстои и да си организират нещата така, че да се случват по какъвто начин трябва.
От тази гледна точка каква е идеята? Ние така или иначе ще се стимулираме по някакъв начин, ще обучим хора. Но как ще ги задържим да останат при нас? Правим ли нещо в тази посока? Изобщо можем ли заедно да измислим нещо, което да направим? Тъй като това ще са хора, които наистина ще се квалифицират и допълнително, относително и бързо. И тогава у тях по естествен начин може да възникне идеята за съжаление да не останат тук точно през този период, когато най-много ни трябват.
Така че трябва да мислим за механизъм как да задържим точно тези високо квалифицирани хора и експерти в нашата страна.
Другият ми въпрос. Така или иначе засегнахме въпроса за евентуални приоритети. Разсъждавали ли сте и има ли нагласа в българското правителство да разсъждаваме по линия на евентуален приоритет – разширяване на Европейския съюз през този период? Мислим ли затова, можем ли да се обединим и с останалите колеги?
Разбира се, една от възможностите Европейският съюз е да отговори на всички предизвикателства, а не да се затваря в себе си и да мисли на какви по-малки Шенгени да се дели, а как да се разшири, така че да увеличи и сферата си на влияние, и възможността този цивилизационен вече избор, който така или иначе сме направили, да се пренесе най-малкото по линия на Западните Балкани, да кажем, които са най-близо до нас, което да увеличи и нашата роля де факто в Европейския съюз. Тъй като смятам, че с капацитета, който сме натрупали през всичките тези години, можем да бъдем полезни на тези страни, ако използваме ефективно тези възможности. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Вторият Ви въпрос ми се струва по-кратък за отговор. Да, това е в приоритетите, които и Министерството на външните работи посочи. И аз напълно заставам зад подобен приоритет. Както се казва, за България това някак си върви и без да се каже. Още повече, че страната ни е била последователен поддръжник на разширяването, по редица причини, включително и това, че не е добре ние да сме само с две граници – с Гърция и с Румъния. Просто за нашата сигурност, за икономиката ни е много по-добре и регионът да е спокоен, и икономическото развитие да се усили по този начин.
По другия въпрос. Ние сме работили с Вас, господин Чобанов, и Вие знаете, че обикновено Министерството на финансите реагира, като казва: Ами добре, ще се съгласим с така нареченото допълнително материално стимулиране.
Самата аз по време на преговорите много настоявах и действително преговорният екип беше с допълнително материално стимулиране. Но аз мисля, че този етап е отминал. Не че го подценявам. Разбира се, че това са хора, които имат чудесна квалификация и тя трябва да бъде отразена по съответния начин. Но тук става въпрос за една по-всеобхватна мотивационна програма, върху която работим.
Всъщност да мотивираш хората е много важно. И то не минава само през средства. Ще бъдат поканени да работят хора, които ще бъдат буквално в рамките на две години.
Аз съм говорила и с мои колеги. Примерно в Ирландия моят колега каза: Сърцето ми кървеше, когато трябваше да освободим тези хора, защото те бяха много стабилно подготвени. Но ние просто нямахме нужда от толкова хора, колкото имахме за председателството.
Това са обаче обучени кадри. И според мене е много важно да се намери начин тези две години да се зачитат за стъпало в кариерата на държавен служител, ако те решат в някакъв период от живота си, че ще бъдат изкушени от развитието на кариерата си в тази посока.
Аз мисля, че ротацията, която се извършва в Брюксел, защото това са хора, ориентирани към европейските политики, за тях е много важно да могат да отидат не просто на стаж, а да бъдат това, което се нарича seconded national expert и да има достатъчен обмен, да има кръвообръщение в нашата административна система. Защото иначе действително, ако не знаеш как работи Брюксел, няма да бъдеш достатъчно ефективен в София. А ако не знаеш как работи София, няма да бъдеш достатъчно ефективен в Брюксел.
Това е една много голяма тема – изобщо как се грижим за хората, които знаят, и как осигуряваме кариерното им развитие. Има много какво да даде българската администрация в тази посока. И аз се надявам, че председателството ни ще бъде ускорител за намиране на решение на проблеми, които от години не се решават, за справедливото оценяване на кадрите в българската администрация – адекватно, справедливо, с възможност за растеж, а не на всекиго поравно и в последна сметка загуба на мотивацията. Но това е наистина сериозен въпрос.
Смятам с това да приключа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате ли други въпроси, колеги?
Госпожо Кунева, аз имам един въпрос, който е малко извън темата на българското председателство.
В Рим в началото на този месец четирима председатели на европейски парламенти, говорим за Италия, Франция, Германия и Люксембург, подготвиха една декларация, по която най-вероятно ще трябва да се произнесе и българският парламент. Темата на тази декларация е „По-голяма европейска интеграция –пътят напред”. Декларацията е отворена. Но всъщност тази декларация е отворена, дотолкова, доколкото местните парламенти, националните парламенти могат да се произнесат поне дали да я подпишат, подкрепят или не, а не да правят промени в текста.
Декларацията касае основните предизвикателства пред Европейския съюз –миграцията, бежанската вълна, темата, която преди малко коментирахме, за разширяване на Европейския съюз или против.
Какво мислите Вие по този повод, запознати ли сте с тази декларация? Все пак държавата ни трябва да има някаква позиция и мисля, че ние сме хората, които трябва да я знаем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това ще се окаже, че е пример за това, че трябва да усъвършенстваме координацията си. Защото не, не съм запозната. Не е изпращана, не е пристигала от парламента към мене. Не е добре сега да импровизирам върху нея.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Разбирам. Вероятно тя ще се гледа и в нашите две комисии – Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси. Така че ако я нямате, наистина е хубаво да си я препратим, за да може да имаме някакво общо становище, което е важно за България особено в този момент.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не сме получавали такава грама и такава информация от вас.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз ще имам грижата да Ви препратим текста на тази декларация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много Ви благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря и аз. Има ли други въпроси? – Няма.
Благодаря Ви, колеги. Благодаря на госпожа Кунева за изчерпателните отговори.
С това нашата работа завърши. Закривам днешното заседание на комисията.
(Закрито в 16,25 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Силвия Хубенова)
