Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
08/07/2015
П Р О Т О К О Л № 22/08.07.2015 г.
На 8 юли 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, № 454-02-18, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за въвеждането в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, № 454-02-11, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28 май 2015 г.
5. Разни
На заседанието присъстваха:
От Министерството на околната среда и водите:
Бойко Малинов – заместник министър на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистота на въздуха”
Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично-модифицирани организми”
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет
Катерина Костадинова – началник отдел „Сигурност на атомната енергия” в Министерството на енергетиката
Орлин Недев – главен експерт в дирекция „Лекарствена политика” – Министерство на здравеопазването.
Заседанието беше открито и ръководено от Силвия Хубенова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум, за да стартираме работата на днешното наше заседание. Господин Танчев отсъства, така че аз ще водя заседанието на комисията.
Уважаеми колеги, предлагам днешната комисия да премине при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, № 454-02-18, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за въвеждането в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, № 454-02-11, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28 май 2015 г.
5. Разни
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 502-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23 ЮНИ 2015 Г.
По тази точка гости на нашето заседание са:
От Министерството на околната среда и водите:
Бойко Малинов – заместник министър на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистота на въздуха”
Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично-модифицирани организми”.
Добре дошли! Господин заместник-министър, имате думата накратко да ни представите законопроекта. Предполагам, че имате становището на нашата комисия. Ще Ви помоля да кажете дали има нещо, което бихте желали да добавите, да отхвърлите и приемате ли становището.
Има думата господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми народни представители! Предложените изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух имат за цел транспониране на част от изискванията на директива 2012/33 на Европейския съюз за изменение на директива 99/32 на Европейската общност по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива.
Останалите изисквания на директивата са транспонирани чрез Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол.
Второ, осигуряване на прилагането и контрола на изискванията на Регламент № 617/2014 г. за флуоросъдържащите парникови газове и за отмяна на регламент № 842/2006 г., в това число идентифициране на отговорните лица за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване и актуализиране на принудителните административни мерки, глобите и имуществените санкции.
В изпълнение на мерки от номера 56 до 58 от Плана за действие, за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателство, което съдържа национални и въведени европейски изисквания за периода 2012 – 2014 г., което се отнася до отпадане на законово изискване за подаване на различна по вид информация във връзка с регистрацията на местните снабдители с корабно гориво.
С приемането на проекта ще бъде изпълнен ангажиментът към Европейската комисия за транспониране на директива 2012/33, за неизпълнението на който на 22 юли 2014 г. е стартирала процедура за нарушение срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Съюза.
Чрез Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух се предлагат изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с въвеждане на изискващите се национални мерки по прилагането на два нови регламента на Европейския съюз, а именно Регламент 511 от 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Европейския съюз и Регламент 1143 от 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.
С допълнителна съгласувателна процедура с ведомствата, в проекта на закона за изменение и допълнение се предлагат допълнителни промени, свързани с изготвянето и изпълнението на общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за намаляване нивата на замърсителите в районите със замърсено качество на атмосферния въздух.
Създава се правна възможност за прилагане от страна на местните власти на допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха.
Въвеждат се санкции на кметове и длъжностни лица за неизпълнение на задълженията по общинските програми. Определя се редът и лицата, които налагат санкциите.
Включването на допълнителни промени се налага поради мотивирано становище на Европейската комисия във връзка с нарушение 2109 относно нарушаване на пределно допустимите стойности по директива 2089-50 за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух.
Съгласно последната информация, се очаква процедурата да премине в съдебна фаза. На практика тя премина в съдебна фаза. Тоест тези мерки рефлектират в актуално състояние. За съжаление това вече реализирано нарушение в съдебна фаза приключи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, господин заместник-министър.Имате думата, колеги. Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Вие всъщност отговорихте на повечето от въпросите, които аз имах.
Аз наистина смятам, че трябва да бъдат ангажирани повече държавни органи в дейността по опазването на околната среда, да не чакаме винаги забележките от Комисията, а да имаме по-голям контрол преди това, за да може да имаме превантивни действия, преди да се налага да се правят процедури или въобще да имаме някакви забележки от страна на Комисията.
Според мене пътят е и това, което Вие казахте във Вашия доклад – наистина да бъдат предоставени повече правомощия, съответно и задължения на местните власти, в сътрудничество с държавата да се намери начинът тези неща да бъдат преодолени и в комбинация между общинската и държавната власт да бъдат решени всички проблеми.
Защото ние трябва да намерим някаква система – да можем предварително, преди санкции или преди предупреждения от Комисията, да вземем мерки. Защото вие знаете, че пак сме изложени пред евентуални наказания, които просто трябва предварително да бъдат избегнати. Защото в края на краищата транспонирането на европейските директиви е ясно, че трябва да се направи, но това не решава въпросите с евентуалните наказания, които ние трябва да избегнем.
Всъщност какви са последните новини около наказателната процедура заради лошото качество на въздуха? Какво се предприема от министерството тази наказателна процедура да бъде предотвратена и за в бъдеще да няма подобни процедури? Защото не е фатално да допуснеш една грешка, фаталното е, когато тя се повтаря и не се борим с подобни грешки. Все пак това касае бъдещето и здравето на българските граждани. Това е единственият ми въпрос в момента. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, господин Бинев. Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам. Господин Малинов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря на народния представител за зададените въпроси и направените предложения. Искам съвсем накратко да ви кажа това, което сме предприели.
Първо, нарушението е консумирано, знаете, от 2007 г. чак до 2011 г. И първите разговори и забележки от страна на Комисията са във връзка с нарушения от 2007 и 2008 г., след което нарушението е консумирано чак до 2010 г. и наказателната процедура всъщност е заведена за нарушение в целия този период от 2007 – 2010 г. Така че нарушенията вече са консумирани.
Мога да кажа това, което правим, откакто аз се занимавам с това нещо и то е следното. Налице са тези мерки, които предлагаме в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които са следните. Министерството чрез министъра засилва контрола върху съдържанието и обхвата на възможните мерки в общинските програми, така щото, ако ние считаме, че трябва да се наложат допълнителни мерки в тези общински програми, да се вземат мерки. А пропо, кметовете на общините са тези, които разработват програмите и носят отговорност за тяхната адекватност и за изпълнението им, което очевидно не е свършено в целия този период.
За да се избегнат нови такива неща, казахте за предотвратяване и превенция, се засилва контролът в Закона за чистотата на атмосферния въздух, контролът на централно ниво върху качеството и съдържанието на тези програми. Първо, щото мерките да са по-адекватни, и второ, така че да бъдат изпълнени, а не да останат само на хартия.
И имаме чл. 28а, който работи в същата посока и създава правна възможност на кметовете на общините да предлагат в общинските програми мерки, които досега не са прилагани, например зони с ниско съдържание на замърсители, ниски емисионни нива.
Другото, което сме направили. Анализите показват, че специално на фините прахови частици и наднормените им нива два са основните източници. Единият е твърдите битови горива, които се използват от над 40 процента от домакинствата в България. По икономически и по други причини това е най-евтиното гориво в момента. Да не говорим за газификацията, която не е налице в момента, така щото да има достъп до газ за повечето домакинства. Впрочем, в Европа 60 процента средно от домакинствата използват газ, докато в България този процент е няколко процента – от четири до шест. Та газификацията е едното.
Другото, което засега сме направили, са две работни групи, които са насочени върху проучване засега, не казваме нищо заключително, на възможностите да преминем по някакъв начин от тези фосилни горива, които са с високо съдържание на пепел и генерират толкова много проблеми с ФПЧ-та, да преминем отново към твърди горива, които са по-качествени, с по-висока калорична стойност и с по-малко съдържание на пепел в тях. Ако населението продължи все пак да използва твърди горива, се генерират по-малко количества фини прахови частици в атмосферата.
Това са накратко посоките, в които работим в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Аз мога само да пожелая успех. Едно от нещата, което според мене е изключително важно, е, че домакинствата, съпоставени към индустриалните замърсители, са минимална стойност, между другото. Поне така е в Европа. Не знам за България, защото не съм ги гледал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря Ви. Тук до мене е директорът на дирекцията. Но имаме анализи в България, дотолкова, доколкото ние контролираме и промишлените източници.
Съгласно други директиви и българското законодателство за контрол на емисиите от промишлени източници, за контрол изобщо на промишленото замърсяване, големите промишлени замърсители вече от много отдавна, от 11 години работят с така наречените комплексни разрешителни. Това е може би най-строгият документ на Европейския съюз за контрол на промишлени емисии. И много отдавна промишлените източници, съгласно техните разрешителни, са оборудвани с пречиствателни съоръжения, включително и с нови технологии, така щото техните емисии понастоящем са под пълен контрол.
Така че специално по отношение на фините прахови частици в България ситуацията е такава, защото предимно битовите потребители създават проблема. Факт, който е изследван, тоест ние сме достигнали до това заключение, тъй като дори и през зимния период, през отоплителния период броят на нарушенията, които са регистрирани по отношение на фините прахови частици, е в пъти по-висок от броя на нарушенията, които са регистрирани през така наречената топла част от годината, когато няма отопление. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: И аз Ви благодаря. Други въпроси, колеги? – Няма.
Водеща по този законопроект е Комисията по околната среда и водите. С 15 гласа „за”, абсолютно единодушно там е приет законопроектът. Нека и ние да вървим към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г., да гласува.
Само да съобщя, че трима от колегите, съгласно приетите от нас правила, са попълнили начина, по който гласуват. Със „за” гласуват трима човека: госпожа Джема Грозданова, госпожа Евгения Ангелова и господин Антони Тренчев. Госпожа Миглена Александрова се въздържа.
Гласували: за 13, против няма, 1 въздържал се.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на въздуха се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРАКТИКАТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛЯТНО ЧАСОВО ВРЕМЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 454-02-18, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ОКТОМВРИ 2014 Г.
По тази точка присъстват:
Илиан Тодоров – народен представител, един от вносителите на проекта, който ще разглеждаме, свързан с отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България,
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет
Заповядайте. Господин Тодоров, имате думата за представите законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председателстващ. Ние от АТАКА предлагаме проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България с мотиви към него.
Реално предлагаме да се възложи на Министерския съвет да отмени практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, като отмени Постановление № 6 от 1979 г., както и Постановление № 94 от 1997 г.
Ако комисията е запозната с мотивите, да не ги изчитам наново. Ако имате въпроси, готов съм да отговарям. Добре, ще прочета мотивите.
С постановление № 6 от 26.01.2979 г. Министерският съвет на Народна република България обнародва в „Държавен вестник” № 12/1979 г. за въвеждане на лятно часово време от 1.04.1979 г. С преместване на часовниците с един час напред и връщане на часовниците с един час назад от 1 октомври е въведено в страната лятно часово време.
С постановление № 94 от 13.03. 1997 г. на Министерския съвет на Република България е направена корекцията, с която преместването на часовниците се един час напред и връщането им обратно с един час назад да става в последната неделя на месец март и последната неделя на месец октомври.
Десетилетният опит показва, че това е една неправилна практика, която следва да бъде отменена. Човешкият организъм е сложна система, която е настроена по определен начин съобразно с тъмната и светлата част от денонощието и когато се наруши обичайния ритъм, са налице сериозни здравословни последици.
В последните години в тази посока се появиха сериозни научни изследвания и наблюдения. Два пъти в годината хората биват подлагани, макар за много от тях това да е несъзнателно, на необходимостта да пренастройват биологичния си часовник, предвид административното задължение за официалното броене на часовете от денонощието. Всички сме го установили в живота си и неведнъж сме мислили и изказвали негативно.
Смяната на часовото време създава чисто битови неудобства, често води до объркване и до недоразумения, особено в следващия ден след смяната, а понякога и в следващите дни.
По време на социализма въвеждането на лятно часово време беше аргументирано с необходимостта икономиката да работи по-дълго в светлата част на денонощието, което водело до спестяване на електроенергия. След изминалите десетилетия практиката и икономическата логика показаха несъстоятелността на този аргумент. Дори и да има някакви ползи от това, че се спестява от осветлението, то тези ползи са толкова незначителни, че с нищо не оправдават другите негативни последици.
Тъй като се касае до актове на Министерския съвет, с които е въведено лятното часово време, то е редно отмяната му да стане също с постановление на Министерския съвет.
Въпреки все по-засилващите се настроения и желания на българските граждани в тази насока, никое от досегашните правителства, както и настоящето не са изразявали намерения за това. Ето защо Народното събрание следва да вземе своето решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време и да се върне към вековната хилядолетна практика на човечеството за връщане към естествено нормално астрономическо време, като възложи на Министерския съвет да отмети съответните актове. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря на Илиан Тодоров. Нека да чуем и представителите от Администрацията на Министерския съвет, след което народните представители ще имат думата за въпроси.
МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз.
Запознахме се с вашето предложение. Действително с тези две постановления от 1979 и 1997 г. се регламентира въвеждането на лятното часово време, като съответно часовниците се преместват с един час напред или се връщат обратно, като това трябва да се извършва съответно в последната неделя на месец март и последната неделя на месец октомври.
Сега действащото постановление е в съответствие с директива № 2084 на Европейския парламент и на Съвета от 19 януари 2001 г. относно разпоредбите на лятното часово време. Член 2 и чл. 3 от директивата определят датите на преместване на часовниците, а чл. 7 задължава държавите членки да предприемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се приведе законодателството в съответствие с директивата преди 31 декември 2001 г.
Съгласно чл. 5, Европейската комисия докладва пред Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет за въздействието на разпоредбите върху съответните сектори, базирайки се на информацията, предоставена от страните членки до 30 април 2007 г.
В съобщение № 739 от 23 ноември 2007 г. Комисията обобщава подадената информация, според която повечето държави членки са установили, че в техните страни няма съществено негативно въздействие на лятното часово време върху най-заинтересованите икономически отрасли, а именно селското стопанство, туризма и транспорта. До този момент нито една държава не е пожелала промяна на действащия режим, а повечето са подчертали важността на календарната хармонизация на лятното часово време, особено в сферата на транспорта.
Има едно запитване от член на парламента от Групата на „зелените” до госпожа Фрида Репоз, най-прясното запитване от 2012 г., в което Комисията отговаря, че още нито една държава членка не е поискала промяна на действащите разпоредби. И в заключение Комисията счита, че запазването на хармонизацията при смяна на часовото работно време е от особена важност за доброто функциониране на вътрешния пазар, което е основната цел на директивата.
Само това бих казал от гледна точка на европейското законодателство.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Господин Владиков, Вие искате ли нещо да добавите? – Няма.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания. – Да считаме, че няма и да преминем към гласуване.
Имайте предвид, че ние сме водеща комисия по законопроекта за отмяна на практиката за въвеждане на лятното часово време в Република България № 452-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Госпожа Миглена Александрова гласува „за”. Против гласуват госпожа Джема Грозданова, госпожа Евгения Ангелова, господин Айхан Етем и господин Антони Тренчев. „Въздържал се” гласува господин Иван Иванов от АБВ и господин Слави Бинев.
Гласували: за 1, против 7, въздържали се 6.
Съгласно проведеното гласуване, законопроектът не се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА 3 И 4 БЛОК НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“, № 454-02-11, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ОКТОМВРИ 2014 Г.
По него отново господин Илиан Тодоров ще бъде докладващ.
По тази точка присъстват:
Илиан Тодоров – народен представител
Катерина Костадинова – началник отдел „Сигурност на атомната енергия” в Министерството на енергетиката
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет.
Господин Тодоров, имате думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председателстващ! Уважаеми колеги, от АТАКА предлагаме проект за решение за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” с мотиви към него.
Като цяло предлагаме да възложим на Министерския съвет на Република България:
Първо, да предприеме необходимите действия за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”;
Второ, в едномесечен срок от евентуалното приемане на настоящото решение Министерският съвет на Република България се задължава да извади трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” от състава на ДПРАО собствеността на двата блока, да се обособи в отделно държавно дружество и да стартират необходимите административни процедури за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Ще ви запозная набързо с мотивите.
Затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” според нас от АТАКА е незаконно. През 2002 г. седем частни лица заведоха дело против Европейския съюз в Люксембургския съд за отмяна решението на Европейския съюз за затваряне на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”. И решението на този съд беше, че не може да отмени решението на Европейския съюз, защото такова решение просто няма.
През 2002 г., когато се взе решение от Министерския съвет за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, група депутати от Народното събрание оспориха това решение пред тричленка на Висшия административен съд, която го отмени. След това Министерският съвет в лицето на Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев оспориха това решение пред петчленка, но петчленката комисия на ВАС потвърди отмяната на решението на Министерския съвет.
Решението на Министерския съвет за затварянето на трети и четвърти блок беше отменено от българския съд и въпреки това управляващите тогава ги затвориха.
Нарушени са българските закони. Изпълнителната власт не се съобрази със съдебната власт, която всъщност трябва да контролира.
Следователно трети и четвърти блок са спрени незаконно и трябва да бъдат пуснати.
През 2007 г. евродепутат от АТАКА отправи запитване до Европейската комисия съществува ли решение на Европейската комисия за затваряне на АЕЦ „Козлодуй” и официалният отговор гласеше, че такова решение не съществува.
За модернизацията на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” са платени 300 млн. евро. Тези реактори имат над два пъти повече богат обем около реактора. Но най-важното е, когато се охлажда реакторът, да не се допусне разтопяване на активната зона. По този показател те са два пъти по-безопасни от западните им аналози.
Всички проверки показаха много добра подготовка на работещите в АЕЦ „Козлодуй”. И по този показател бием всички западни централи.
Освен това по време на модернизацията, освен вътрешната безопасност на тези реактори, се реализира и цялата западна концепция за безопасност. Бяха създадени и въведени в експлоатация много други системи, които отвън подават вода, за да осигурят допълнително безопасността на тези реактори. В резултат на това реакторите на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” станаха два пъти по-безопасни от всички реактори, работещи на територията на Европа.
Друг важен аргумент е, че и по възраст от около 144 работещи реактори в Европейския съюз 77 или половината са по-стари от трети и четвърти блок на централата ни. Нашите реактори могат да работят още 30-35 години и са затворени години преди изтичане на минималния срок за експлоатация.
Редица мисии, включително и такава на Европейската комисия, след щателни проверки излязоха със заключение, че трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” са в отлично състояние и са годни и безопасни за експлоатация за десетилетия напред.
Останалите страни, които експлоатират такива реактори – Финландия, Чехия, Унгария, ги оставиха да работят и дори повишиха мощността им. Например от 440 мегават/часа тези реактори сега работят над 500 мегават/часа, с удължен срок на експлоатацията. Единствено и само България затвори тези блокове.
Цената на електроенергия в момента е непосилна за българския народ. Вместо да мислим откъде и как да я намалим с 2 или 3 процента, с пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” моментално тя ще падне в пъти за обикновения българин. Според експерти, между 20 и 35 процента автоматично ще спадне цената на тока за крайния потребител с пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Според икономическите разчети, които са правени през последните десет години не само в България, но и на Балканския полуостров, в близките години ще се изпитва остра нужда от електричество и електроенергия. Ние имаме недостиг в този регион от електричество и са необходими нови мощности. С отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” ще се открият хиляди работни места в най-бедния район в България и в Европа. В страната ни ще се върнат да работят квалифицираните кадри, които напуснаха България, откакто се унищожава българската енергетиката.
В момента състоянието на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” е такова, че собствеността е прехвърлена от АЕЦ „Козлодуй” на ДПРАО. И от 27 февруари миналата година…
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, извинявайте, че ще Ви прекъсна. Но тъй като водеща е Комисията по енергетика, всичко това, което в момента четете, е свързано с нея. Тук ние като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглеждаме само това дали вашето и на вашите колеги предложение не противоречи на европейското законодателство. Разглеждаме само това – дали Вашето и на Вашите колеги предложение противоречи на европейското законодателство.
Ние имаме мотивите, колегите са се запознали с тях. Кой ще вземе думата от присъстващите експерти? Заповядайте, господин Георгиев.
МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ: И на мене ми харесва да пуснем трети и четвърти блок. Добре звучи.
Но съгласно чл. 30 от Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, който е неразделна част от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз предвижда окончателното спиране на блокове три и четири през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.
Договорът е ратифициран със Закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 11 май 2005 г. Неспазването на ангажименти, произтичащи от този договор, попада в обхвата на чл. 260 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съгласно който на България естествено ще бъде наложена глоба във вид на изплащане на еднократна парична сума и съответно по преценка на Европейската комисия и периодична имуществена санкция.
Въпросният чл. 30 от Протокола гласи следното: „България, след като е спряла в съответствие със своите ангажименти преди 2003 г. окончателно, за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Козлодуй”, се обвързва с окончателното спиране на блокове три и четири от тази електроцентрала през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.”
И тук са изредени съответно за какво евентуално би следвало да се използват парите, които се отпускат, съгласно Регламент 647/2010 на 13 юли относно финансова помощ на Съюза за извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4, на България са отпуснати финансови средства за подпомагане процеса на спиране.
Съгласно чл. 3 от Регламента, за периода 1 януари 2010 г. до края на 2013 г., сумата, отпусната на България, са 300 млн. евро. Подобна финансова помощ беше получена по линия на програмата ФАР – някъде повече от 200 млн. евро. И съответно при евентуално пускане на трети и четвърти блок, ако технически е възможно, вие ще кажете, ще бъдем задължени да връщаме тези средства.
И в допълнение бих искал да кажа, че съгласно Регламент 1368 от 2013 г. на Съвета ЕВРАТОМ от 13 декември 2013 г. в подкрепа на програмите за подпомагане извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия за отмяна на два регламента – чл. 3 „Бюджет”, финансовият пакет за изпълнение на програмата „Козлодуй” допълнително възлиза на още 208 млн. евро за периода 2014 – 2020 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Госпожо Костадинова, Вие бихте ли желали нещо да добавите?
КАТЕРИНА КОСТАДИНОВА: Ще добавя следното. Становището на Министерството на енергетиката в частта, която е свързана със спазване на европейското законодателство и договореностите на Република България, е абсолютно същото като това, което е на Администрацията на Министерския съвет. Чисто теоретично оспорваме твърдението, че за една година за толкова малко пари биха могли да бъдат пуснати тези блокове, тъй като първо, срокът им на експлоатация официално е изтекъл през 2010 – 2012 г.
Едно обследване, както се вижда по сегашните програми за блокове пет и шест, отнема поне две години. Самата програма за изпълнение на мерките също отне доста време.
Като се има предвид, че това са по-старо поколение блокове, не е ясно на каква цена ще бъде това, като изключим цената, която трябва да платим, че сме нарушили законодателството на Европейския съюз. По една оценка на бивш директор на ядрената централа такова повторно пускане би струвало около 3 млрд. лв., а не 50-60 млн. лв., както казвате.
От друга страна, съвсем скорошна информация. Вчера приключи одит на мисия на Европейската сметна палата, която обследва как се изразходват средствата по международен фонд „Козлодуй” за подпомагане извеждането от експлоатация. И един от въпросите, който те поставиха, беше да бъде потвърдено, че е необратимо състоянието на извеждане от експлоатация на блоковете три и четири.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова. Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз през това време се въздържах да коментираме. Но тук бих искал към вносителите да задам няколко въпроса. Понеже явно това са експертни оценки и мнения, които сте включили в мотивите, имате ли оценка на въздействието при една реализация на този законопроект?
Първо, тук госпожата кажа нещо, което в десетки пъти се различава от това, което Вие казвате като възстановяване на блоковете и пускането им в експлоатация.
Второ, какво ще правим с останалите източници на електроенергия в България, които са структуроопределящи за икономиката ни? И имате ли оценка колко хора ще останат без работа, ако пуснем евентуално, теоретично, не само практически тези блокове? Говорим за всички съпътстващи производства – ТЕЦ-овете, ВЕЦ-овете и т.н.
И най-накрая, един съществен въпрос, по-скоро те са два въпроса. Знаете ли – сега е един от най-актуалните сезони за ползване на електроенергия в България от бита и от икономиката – колко процента от произвежданата електроенергия в момента се реализира на пазара? Това е един от малкото случаи, които не могат да се натрупват.
И второто. Ако пуснем блоковете и всичко работи, за да не останат десетки или стотици хиляди хора безработни, аз мисля, че не това ви е целта – вие казахте няколко хиляди, няколко стотици хиляди ще останат без работа, какво ще го правим този ток?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря!
На първия въпрос на господин Тошев относно оценката на въздействието, както и в нашите мотиви сме описали, същите блокове работят в момента - 77 блока, подобни на трети и четвърти – на територията на Европейския съюз. И там никой не задава въпроса каква е оценката на въздействието. Те просто функционират на територията на Европейския съюз.
Господин Тошев попита колко хора ще останат без работа. Аз не знам колко хора са заети примерно в сектора на ВЕИ Колко хора са заети там? И в крайна сметка формирането на крайната цена на електроенергията за българския потребител и за българския бизнес, нейната висока цена се формира именно от високата изкупна цена от ВЕИ-тата. Това всички го знаят.
Колко хора ще останат безработни? Примерно от южнокорейската централа, която беше построена до Велико Търново, където има двама човека охранители, двама човека ще останат без работа. Няма да останат хора без работа. Защото Вие, господин Тошев, виждате какво е отношението и на съседни нам държави. Примерно една Турция в момента строи по руски тертип, строи четири ядрени електроцентрали. Те не си задават въпроса къде ще го продават тока. Има къде да се продава ток.
След това ние нека да не се самозаблуждаваме, господин Тошев. Ако не искаме в България да има икономика, ако не искаме икономически да се развиваме – да, ток не ни трябва, ще си останем една бедна държава, която ще разчита на европейските фондове. Ако това според Вас е пътят на нашето развитие – добре. Но ние от АТАКА мислим обратното. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз се извинявам, но ние излизаме извън територията на нашата комисия. Обаче ако от експертите някой знае в момента, аз мисля, че между 60 и 65 процента от електроенергията, която произвеждаме и имаме капацитет да произвеждаме, потенциал, се реализира в момента на пазара. Ако увеличим с още 20 процента, какво ще го правим този ток? Аз пак задавам този въпрос. Да не търсим Турция с нейната икономика и с нейните съседи. Защото ние продавахме навремето ток на Турция, но сега малко трудно ще продаваме.
И второ. Казаха експерти, които боравят с истинска статистика, не че вашите са заблуждаващи, разбира се, уважавам мнението на вашите експерти и Вашето мнение. Но по никакъв начин не бива да внушаваме на хората, че ако успеем да пуснем трети и четвърти блок, електроенергията ще поевтинее. Напротив, ще поскъпне. И най-вероятно ще хвърлим едни пари, които по никакъв начин няма да могат да се реализират на пазара и да се възстановят под каквато и да е форма.
Единственото, което може би вас ви касае, нас също ни касае, е, че ще станем още по-зависими от Русия като вносител. Но това вече е друга тема.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Ако може да направя една съвсем кратка реплика.
Господин Тошев, няма как да се съглася, че ако България пусне трети и четвърти блок, токът ще се оскъпи. Няма как да се съглася с това. В крайна сметка ядрената енергия е в пъти по-евтина от тази, която се произвежда от ВЕИ централите. Само това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, нека да прекратим тази дискусия извън микрофоните. В крайна сметка неслучайно напомних, че нашата комисия е комисия, която трябва да се произнесе по това дали предложените проекти за закони противоречат или не на европейското законодателство. От това, което чух от колегите, те са категорично против.
Беше цитиран член 30 от Протокола, с който България се е присъединила към Европейския съюз. Така че мисля, че тук спорове нямаме.
Водещата комисия е Комисията по енергетика, която е отхвърлила проекта за решение. Така че ще ви приканя да вървим към гласуване.
От това, което имам при мене, двама човека са „за” – госпожа Меглена Александрова и господин Иван Иванов от АБВ.
Гласували: за 2, против 3, въздържали се 9.
Законопроектът не се подкрепя.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, №554-01-105, ВНЕСЕН ОТ СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 МАЙ 2015 Г.
Нашият колега Петров е един от вносителите. Той ще представи законопроекта.
При нас днес присъства и господин Орлин Недев – главен експерт в дирекция „Лекарствена политика” – Министерство на здравеопазването. Добре дошли! Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря Ви. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина включва две групи от въпроси.
Първата група се отнася за използване на лекарствени средства по хуманитарни причини, които са разрешени, разбира се, от закона, с цел да се намалят страданията на безнадеждно болни граждани, да може да се разреши използването на тези лекарствени средства.
Втората част от закона касае износа на лекарствени продукти. В тази част се регламентира и се създава по-добър ред за износ на лекарствени продукти, за които е нужно да има уведомителен режим. В тази връзка се правят редица уточнения, които дават по-голяма прозрачност в това по какъв начин се изнасят лекарствени продукти от този списък, как и кога трябва да бъде уведомяван съответно министърът на здравеопазването. В общи линии е прилаган списък от тези лекарствени средства, които подлежат на по-особен режим на износ.
С една дума, законът е едно привеждане на нашето законодателство с изискванията на съответните регламенти в Европейския съюз – да не чета кои са те. По тази причина той е внесен за разглеждане в нашата комисия.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря. Господин Недев, заповядайте.
ОРЛИН НЕДЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, дами и господа депутати! Министерството на здравеопазването се запозна с предложения законопроект, който съдържа две основни групи промени: Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, които са въвеждане на правила за палиативно приложение на неразрешени за употреба лекарствени продукти, така нареченото милосърдно или състрадателно лечение и на правилата за паралелен износ на лекарствени продукти от Република България.
Във връзка с първата група промени, съдържащи се в параграфи 1, 2, 5 и 6 от законопроекта, ние подкрепяме по принцип предложението за създаване на правила за разширяване на възможностите за прилагане на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, при спазване на изискванията на Регламент № 726/2004 г.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Недев, много се извинявам. Ние имаме вашето становище. Ще Ви помоля само накратко да кажете подкрепяте или не подкрепяте направените предложения. Все пак да напомня, че и тук става въпрос за това доколко предложенията противоречат или не противоречат на европейското и българското законодателство.
ОРЛИН НЕДЕВ: Те са в съответствие с европейското законодателство. Тук цитираните регламенти се спазват. Промените са в съответствие с тях.
Относно втората част, а именно предложението за износа на лекарствени продукти, липсата в момента на законова уредба в тази връзка създава трудност за осигуряване на населението на определени лекарствени продукти, които пациентите няма как да си ги набавят, тъй като паралелният износ е голям проблем.
След отпадането на чл. 217 от ЗОПХМ се създават предпоставки за нарушаване на правата. В тази връзка са подготвени въпросните промени.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Извинявайте, че Ви прекъснах.
ОРЛИН НЕДЕВ: Нямах представа, че го имате.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте и ще Ви помоля да се представите.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Здравейте. Аз се казвам Христофор Иванов. Председател съм на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелност с търговия с лекарства. Благодаря Ви,че ми дадохте възможност да седна на масата.
Бях написал искане за присъствие, но не знам защо не сме включени. Също сме представили и становище.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз не ви изчетох, но ви има като гости.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Много накратко ще кажа няколко думи.
Първо, госпожо председателстващ, уважаеми членове на комисията, искам да кажа, че ние като цяло подкрепяме първата част на законопроекта. Но втората част е в разрез с европейското законодателство по две основни причини. Първо, тя беше санкционирана от Българския Конституционен съд в началото на тази година с решение № 1. Там много ясно се казваше, че този ограничителен режим, който беше наложен с предишния закон, нарушаваше чл. 35 и чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Също така в процеса на действие на предишния закон имаше жалба от наша страна към Европейската комисия. И първият въпрос, който Европейската комисия зададе на българското правителство, беше защо не сме уведомили Европейската комисия и страните членки за намеренията да се въведе закон, който евентуално ограничава движението на стоки в рамките на Съюза.
Тогава също дадохме индикация, че това не е правилно, но никой не го отчете. Съответно имаше процедура. но Конституционният съд, благодарение на групата на ГЕРБ, която внесе искане в Конституционния съд, санкционира тази неточност на законодателството и България беше спасена от такава процедура, която никой не иска и не цели.
Затова ние искаме да обърнем внимание на вас, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ако може, да върнете за преразглеждане законопроекта, като мотивите ясно да посочат и да се обособят целите в законопроекта по начин така, че да се гарантират достатъчно лекарства за българските пациенти, а не да се контролира само паралелния износ. Защото лекарствоснабдяването е една много сложна верига, не е само износът. И никъде в този законопроект не виждаме инструменти и механизми да се контролира достъпът до лекарства, а само се контролира конкретния паралелен износ. Той може да е причина за недостиг в определени моменти, но не е единствената причина. Има много други причини, като производствени проблеми, процес на пререгистрация на лекарствени продукти. Мога да дам пример тук с ваксини, които липсваха съвсем скоро. Вие сами знаете, имаше такива дискусии по темата.
Така че това е нещо, което ние предлагаме. Наистина трябва да се запълни тази част на закона, но не с третиране на паралелния износ, а с третиране на темата „Недостиг” и да се започне с дефиниция за недостига, първо да знаем какво е недостигът. Никой в България не знае какво е недостиг, тъй като няма дефиниция.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господине, не бих Ви противоречила, но мисля, че тези аргументи трябва да ги изложите в Комисията по здравеопазване, която е водещата комисия.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Ние сме ги изложили. Аз казах основното – и с това започнах: никъде не се вижда желание за уведомление и синхронизация с Европейската комисия и страните членки. Това е основното.
И второ, нашето притеснение е, че Конституционният съд вече се произнесе по подобен закон с малки отклонения, че той противоречи на Конституцията, по специално на чл. 19, ал. 2 и на Договора за функциониране на Европейския съюз.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Ако правилно съм Ви разбрала, Вие казвате, че в едната си част законопроектът противоречи на европейското законодателство, както и на българското.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние имаме становище на комисията. Колегите са запознати с него. То също третира част от нещата, свързани с предложенията и в първата част на законопроекта, и описание къде точно противоречат. Като ще кажа само,че директива 2001/82/ЕО на Европейския Парламент и на Съюза от 6 ноември 2001 г. касае Кодекса на общността за ветеринарните лекарствени продукти, а не за хуманните.
Тъй като, казвам още веднъж, нашата комисия има задължение да се произнесе само върху тези неща, а Комисията по здравеопазване е водеща, тя може да влезе в детайли и да направи предложения, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители, моля да гласува.
Освен господин Петър Петров, „за” гласуват господин Иванов от БСП, господин Слави Бинев от Патриотичния фронт и господин Иванов от АБВ. Против гласувам аз плюс господин Антони Тренчев, госпожа Грозданова и госпожа Ангелова. Госпожа Меглена Александрова гласува „въздържал се”.
Гласували: за 4, против 4, въздържали се 5.
Предложението на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не се приема от нашата комисия.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще направя следните съобщения.
От 1 юли Великото херцогство Люксембург пое от Латвия ротационното председателство на Европейския съюз за следващите шест месеца.
В тази връзка на 15 юли 2015 г. от 14,30 ч. в зала 3 – източното крило, ще се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика. Тоест следващата сряда от 14,30 ч. в зала 3 долу на партерния етаж.
На заседанието госпожа Меглена Кунева, заместник-министър председател по координацията на европейските политики и институционалните въпроси ще представи целите и приоритетите на Люксембургското председателство.
След това в зала 134, в която се намираме в момента, ще имаме редовно заседание на комисията от 15,30 ч. с изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Транспорт” 2097 – 2013 г., както и текущото състояние и напредък по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.
Има ли други въпроси, изказвания, съобщения по тази точка? – Не виждам. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,30 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Силвия Хубенова)
На 8 юли 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, № 454-02-18, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за въвеждането в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, № 454-02-11, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28 май 2015 г.
5. Разни
На заседанието присъстваха:
От Министерството на околната среда и водите:
Бойко Малинов – заместник министър на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистота на въздуха”
Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично-модифицирани организми”
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет
Катерина Костадинова – началник отдел „Сигурност на атомната енергия” в Министерството на енергетиката
Орлин Недев – главен експерт в дирекция „Лекарствена политика” – Министерство на здравеопазването.
Заседанието беше открито и ръководено от Силвия Хубенова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум, за да стартираме работата на днешното наше заседание. Господин Танчев отсъства, така че аз ще водя заседанието на комисията.
Уважаеми колеги, предлагам днешната комисия да премине при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, № 454-02-18, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за въвеждането в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, № 454-02-11, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители на 28 май 2015 г.
5. Разни
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 502-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23 ЮНИ 2015 Г.
По тази точка гости на нашето заседание са:
От Министерството на околната среда и водите:
Бойко Малинов – заместник министър на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистота на въздуха”
Николай Цветков – главен експерт в направление „Генетично-модифицирани организми”.
Добре дошли! Господин заместник-министър, имате думата накратко да ни представите законопроекта. Предполагам, че имате становището на нашата комисия. Ще Ви помоля да кажете дали има нещо, което бихте желали да добавите, да отхвърлите и приемате ли становището.
Има думата господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми народни представители! Предложените изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух имат за цел транспониране на част от изискванията на директива 2012/33 на Европейския съюз за изменение на директива 99/32 на Европейската общност по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива.
Останалите изисквания на директивата са транспонирани чрез Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол.
Второ, осигуряване на прилагането и контрола на изискванията на Регламент № 617/2014 г. за флуоросъдържащите парникови газове и за отмяна на регламент № 842/2006 г., в това число идентифициране на отговорните лица за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване и актуализиране на принудителните административни мерки, глобите и имуществените санкции.
В изпълнение на мерки от номера 56 до 58 от Плана за действие, за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателство, което съдържа национални и въведени европейски изисквания за периода 2012 – 2014 г., което се отнася до отпадане на законово изискване за подаване на различна по вид информация във връзка с регистрацията на местните снабдители с корабно гориво.
С приемането на проекта ще бъде изпълнен ангажиментът към Европейската комисия за транспониране на директива 2012/33, за неизпълнението на който на 22 юли 2014 г. е стартирала процедура за нарушение срещу Република България по чл. 258 от Договора за функционирането на Съюза.
Чрез Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух се предлагат изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие, свързани с въвеждане на изискващите се национални мерки по прилагането на два нови регламента на Европейския съюз, а именно Регламент 511 от 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Европейския съюз и Регламент 1143 от 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.
С допълнителна съгласувателна процедура с ведомствата, в проекта на закона за изменение и допълнение се предлагат допълнителни промени, свързани с изготвянето и изпълнението на общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за намаляване нивата на замърсителите в районите със замърсено качество на атмосферния въздух.
Създава се правна възможност за прилагане от страна на местните власти на допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха.
Въвеждат се санкции на кметове и длъжностни лица за неизпълнение на задълженията по общинските програми. Определя се редът и лицата, които налагат санкциите.
Включването на допълнителни промени се налага поради мотивирано становище на Европейската комисия във връзка с нарушение 2109 относно нарушаване на пределно допустимите стойности по директива 2089-50 за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух.
Съгласно последната информация, се очаква процедурата да премине в съдебна фаза. На практика тя премина в съдебна фаза. Тоест тези мерки рефлектират в актуално състояние. За съжаление това вече реализирано нарушение в съдебна фаза приключи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, господин заместник-министър.Имате думата, колеги. Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Вие всъщност отговорихте на повечето от въпросите, които аз имах.
Аз наистина смятам, че трябва да бъдат ангажирани повече държавни органи в дейността по опазването на околната среда, да не чакаме винаги забележките от Комисията, а да имаме по-голям контрол преди това, за да може да имаме превантивни действия, преди да се налага да се правят процедури или въобще да имаме някакви забележки от страна на Комисията.
Според мене пътят е и това, което Вие казахте във Вашия доклад – наистина да бъдат предоставени повече правомощия, съответно и задължения на местните власти, в сътрудничество с държавата да се намери начинът тези неща да бъдат преодолени и в комбинация между общинската и държавната власт да бъдат решени всички проблеми.
Защото ние трябва да намерим някаква система – да можем предварително, преди санкции или преди предупреждения от Комисията, да вземем мерки. Защото вие знаете, че пак сме изложени пред евентуални наказания, които просто трябва предварително да бъдат избегнати. Защото в края на краищата транспонирането на европейските директиви е ясно, че трябва да се направи, но това не решава въпросите с евентуалните наказания, които ние трябва да избегнем.
Всъщност какви са последните новини около наказателната процедура заради лошото качество на въздуха? Какво се предприема от министерството тази наказателна процедура да бъде предотвратена и за в бъдеще да няма подобни процедури? Защото не е фатално да допуснеш една грешка, фаталното е, когато тя се повтаря и не се борим с подобни грешки. Все пак това касае бъдещето и здравето на българските граждани. Това е единственият ми въпрос в момента. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, господин Бинев. Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам. Господин Малинов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря на народния представител за зададените въпроси и направените предложения. Искам съвсем накратко да ви кажа това, което сме предприели.
Първо, нарушението е консумирано, знаете, от 2007 г. чак до 2011 г. И първите разговори и забележки от страна на Комисията са във връзка с нарушения от 2007 и 2008 г., след което нарушението е консумирано чак до 2010 г. и наказателната процедура всъщност е заведена за нарушение в целия този период от 2007 – 2010 г. Така че нарушенията вече са консумирани.
Мога да кажа това, което правим, откакто аз се занимавам с това нещо и то е следното. Налице са тези мерки, които предлагаме в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които са следните. Министерството чрез министъра засилва контрола върху съдържанието и обхвата на възможните мерки в общинските програми, така щото, ако ние считаме, че трябва да се наложат допълнителни мерки в тези общински програми, да се вземат мерки. А пропо, кметовете на общините са тези, които разработват програмите и носят отговорност за тяхната адекватност и за изпълнението им, което очевидно не е свършено в целия този период.
За да се избегнат нови такива неща, казахте за предотвратяване и превенция, се засилва контролът в Закона за чистотата на атмосферния въздух, контролът на централно ниво върху качеството и съдържанието на тези програми. Първо, щото мерките да са по-адекватни, и второ, така че да бъдат изпълнени, а не да останат само на хартия.
И имаме чл. 28а, който работи в същата посока и създава правна възможност на кметовете на общините да предлагат в общинските програми мерки, които досега не са прилагани, например зони с ниско съдържание на замърсители, ниски емисионни нива.
Другото, което сме направили. Анализите показват, че специално на фините прахови частици и наднормените им нива два са основните източници. Единият е твърдите битови горива, които се използват от над 40 процента от домакинствата в България. По икономически и по други причини това е най-евтиното гориво в момента. Да не говорим за газификацията, която не е налице в момента, така щото да има достъп до газ за повечето домакинства. Впрочем, в Европа 60 процента средно от домакинствата използват газ, докато в България този процент е няколко процента – от четири до шест. Та газификацията е едното.
Другото, което засега сме направили, са две работни групи, които са насочени върху проучване засега, не казваме нищо заключително, на възможностите да преминем по някакъв начин от тези фосилни горива, които са с високо съдържание на пепел и генерират толкова много проблеми с ФПЧ-та, да преминем отново към твърди горива, които са по-качествени, с по-висока калорична стойност и с по-малко съдържание на пепел в тях. Ако населението продължи все пак да използва твърди горива, се генерират по-малко количества фини прахови частици в атмосферата.
Това са накратко посоките, в които работим в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ: Аз мога само да пожелая успех. Едно от нещата, което според мене е изключително важно, е, че домакинствата, съпоставени към индустриалните замърсители, са минимална стойност, между другото. Поне така е в Европа. Не знам за България, защото не съм ги гледал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря Ви. Тук до мене е директорът на дирекцията. Но имаме анализи в България, дотолкова, доколкото ние контролираме и промишлените източници.
Съгласно други директиви и българското законодателство за контрол на емисиите от промишлени източници, за контрол изобщо на промишленото замърсяване, големите промишлени замърсители вече от много отдавна, от 11 години работят с така наречените комплексни разрешителни. Това е може би най-строгият документ на Европейския съюз за контрол на промишлени емисии. И много отдавна промишлените източници, съгласно техните разрешителни, са оборудвани с пречиствателни съоръжения, включително и с нови технологии, така щото техните емисии понастоящем са под пълен контрол.
Така че специално по отношение на фините прахови частици в България ситуацията е такава, защото предимно битовите потребители създават проблема. Факт, който е изследван, тоест ние сме достигнали до това заключение, тъй като дори и през зимния период, през отоплителния период броят на нарушенията, които са регистрирани по отношение на фините прахови частици, е в пъти по-висок от броя на нарушенията, които са регистрирани през така наречената топла част от годината, когато няма отопление. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: И аз Ви благодаря. Други въпроси, колеги? – Няма.
Водеща по този законопроект е Комисията по околната среда и водите. С 15 гласа „за”, абсолютно единодушно там е приет законопроектът. Нека и ние да вървим към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2015 г., да гласува.
Само да съобщя, че трима от колегите, съгласно приетите от нас правила, са попълнили начина, по който гласуват. Със „за” гласуват трима човека: госпожа Джема Грозданова, госпожа Евгения Ангелова и господин Антони Тренчев. Госпожа Миглена Александрова се въздържа.
Гласували: за 13, против няма, 1 въздържал се.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на въздуха се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРАКТИКАТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛЯТНО ЧАСОВО ВРЕМЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 454-02-18, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ОКТОМВРИ 2014 Г.
По тази точка присъстват:
Илиан Тодоров – народен представител, един от вносителите на проекта, който ще разглеждаме, свързан с отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България,
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет
Заповядайте. Господин Тодоров, имате думата за представите законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председателстващ. Ние от АТАКА предлагаме проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България с мотиви към него.
Реално предлагаме да се възложи на Министерския съвет да отмени практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, като отмени Постановление № 6 от 1979 г., както и Постановление № 94 от 1997 г.
Ако комисията е запозната с мотивите, да не ги изчитам наново. Ако имате въпроси, готов съм да отговарям. Добре, ще прочета мотивите.
С постановление № 6 от 26.01.2979 г. Министерският съвет на Народна република България обнародва в „Държавен вестник” № 12/1979 г. за въвеждане на лятно часово време от 1.04.1979 г. С преместване на часовниците с един час напред и връщане на часовниците с един час назад от 1 октомври е въведено в страната лятно часово време.
С постановление № 94 от 13.03. 1997 г. на Министерския съвет на Република България е направена корекцията, с която преместването на часовниците се един час напред и връщането им обратно с един час назад да става в последната неделя на месец март и последната неделя на месец октомври.
Десетилетният опит показва, че това е една неправилна практика, която следва да бъде отменена. Човешкият организъм е сложна система, която е настроена по определен начин съобразно с тъмната и светлата част от денонощието и когато се наруши обичайния ритъм, са налице сериозни здравословни последици.
В последните години в тази посока се появиха сериозни научни изследвания и наблюдения. Два пъти в годината хората биват подлагани, макар за много от тях това да е несъзнателно, на необходимостта да пренастройват биологичния си часовник, предвид административното задължение за официалното броене на часовете от денонощието. Всички сме го установили в живота си и неведнъж сме мислили и изказвали негативно.
Смяната на часовото време създава чисто битови неудобства, често води до объркване и до недоразумения, особено в следващия ден след смяната, а понякога и в следващите дни.
По време на социализма въвеждането на лятно часово време беше аргументирано с необходимостта икономиката да работи по-дълго в светлата част на денонощието, което водело до спестяване на електроенергия. След изминалите десетилетия практиката и икономическата логика показаха несъстоятелността на този аргумент. Дори и да има някакви ползи от това, че се спестява от осветлението, то тези ползи са толкова незначителни, че с нищо не оправдават другите негативни последици.
Тъй като се касае до актове на Министерския съвет, с които е въведено лятното часово време, то е редно отмяната му да стане също с постановление на Министерския съвет.
Въпреки все по-засилващите се настроения и желания на българските граждани в тази насока, никое от досегашните правителства, както и настоящето не са изразявали намерения за това. Ето защо Народното събрание следва да вземе своето решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време и да се върне към вековната хилядолетна практика на човечеството за връщане към естествено нормално астрономическо време, като възложи на Министерския съвет да отмети съответните актове. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря на Илиан Тодоров. Нека да чуем и представителите от Администрацията на Министерския съвет, след което народните представители ще имат думата за въпроси.
МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз.
Запознахме се с вашето предложение. Действително с тези две постановления от 1979 и 1997 г. се регламентира въвеждането на лятното часово време, като съответно часовниците се преместват с един час напред или се връщат обратно, като това трябва да се извършва съответно в последната неделя на месец март и последната неделя на месец октомври.
Сега действащото постановление е в съответствие с директива № 2084 на Европейския парламент и на Съвета от 19 януари 2001 г. относно разпоредбите на лятното часово време. Член 2 и чл. 3 от директивата определят датите на преместване на часовниците, а чл. 7 задължава държавите членки да предприемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се приведе законодателството в съответствие с директивата преди 31 декември 2001 г.
Съгласно чл. 5, Европейската комисия докладва пред Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет за въздействието на разпоредбите върху съответните сектори, базирайки се на информацията, предоставена от страните членки до 30 април 2007 г.
В съобщение № 739 от 23 ноември 2007 г. Комисията обобщава подадената информация, според която повечето държави членки са установили, че в техните страни няма съществено негативно въздействие на лятното часово време върху най-заинтересованите икономически отрасли, а именно селското стопанство, туризма и транспорта. До този момент нито една държава не е пожелала промяна на действащия режим, а повечето са подчертали важността на календарната хармонизация на лятното часово време, особено в сферата на транспорта.
Има едно запитване от член на парламента от Групата на „зелените” до госпожа Фрида Репоз, най-прясното запитване от 2012 г., в което Комисията отговаря, че още нито една държава членка не е поискала промяна на действащите разпоредби. И в заключение Комисията счита, че запазването на хармонизацията при смяна на часовото работно време е от особена важност за доброто функциониране на вътрешния пазар, което е основната цел на директивата.
Само това бих казал от гледна точка на европейското законодателство.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Господин Владиков, Вие искате ли нещо да добавите? – Няма.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания. – Да считаме, че няма и да преминем към гласуване.
Имайте предвид, че ние сме водеща комисия по законопроекта за отмяна на практиката за въвеждане на лятното часово време в Република България № 452-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г. Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Госпожа Миглена Александрова гласува „за”. Против гласуват госпожа Джема Грозданова, госпожа Евгения Ангелова, господин Айхан Етем и господин Антони Тренчев. „Въздържал се” гласува господин Иван Иванов от АБВ и господин Слави Бинев.
Гласували: за 1, против 7, въздържали се 6.
Съгласно проведеното гласуване, законопроектът не се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА 3 И 4 БЛОК НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“, № 454-02-11, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ОКТОМВРИ 2014 Г.
По него отново господин Илиан Тодоров ще бъде докладващ.
По тази точка присъстват:
Илиан Тодоров – народен представител
Катерина Костадинова – началник отдел „Сигурност на атомната енергия” в Министерството на енергетиката
Младен Георгиев - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет,
Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция „Координация” по въпросите на Европейския съюз от Администрацията на Министерския съвет.
Господин Тодоров, имате думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председателстващ! Уважаеми колеги, от АТАКА предлагаме проект за решение за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” с мотиви към него.
Като цяло предлагаме да възложим на Министерския съвет на Република България:
Първо, да предприеме необходимите действия за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”;
Второ, в едномесечен срок от евентуалното приемане на настоящото решение Министерският съвет на Република България се задължава да извади трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” от състава на ДПРАО собствеността на двата блока, да се обособи в отделно държавно дружество и да стартират необходимите административни процедури за въвеждане в експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Ще ви запозная набързо с мотивите.
Затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” според нас от АТАКА е незаконно. През 2002 г. седем частни лица заведоха дело против Европейския съюз в Люксембургския съд за отмяна решението на Европейския съюз за затваряне на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”. И решението на този съд беше, че не може да отмени решението на Европейския съюз, защото такова решение просто няма.
През 2002 г., когато се взе решение от Министерския съвет за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, група депутати от Народното събрание оспориха това решение пред тричленка на Висшия административен съд, която го отмени. След това Министерският съвет в лицето на Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев оспориха това решение пред петчленка, но петчленката комисия на ВАС потвърди отмяната на решението на Министерския съвет.
Решението на Министерския съвет за затварянето на трети и четвърти блок беше отменено от българския съд и въпреки това управляващите тогава ги затвориха.
Нарушени са българските закони. Изпълнителната власт не се съобрази със съдебната власт, която всъщност трябва да контролира.
Следователно трети и четвърти блок са спрени незаконно и трябва да бъдат пуснати.
През 2007 г. евродепутат от АТАКА отправи запитване до Европейската комисия съществува ли решение на Европейската комисия за затваряне на АЕЦ „Козлодуй” и официалният отговор гласеше, че такова решение не съществува.
За модернизацията на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” са платени 300 млн. евро. Тези реактори имат над два пъти повече богат обем около реактора. Но най-важното е, когато се охлажда реакторът, да не се допусне разтопяване на активната зона. По този показател те са два пъти по-безопасни от западните им аналози.
Всички проверки показаха много добра подготовка на работещите в АЕЦ „Козлодуй”. И по този показател бием всички западни централи.
Освен това по време на модернизацията, освен вътрешната безопасност на тези реактори, се реализира и цялата западна концепция за безопасност. Бяха създадени и въведени в експлоатация много други системи, които отвън подават вода, за да осигурят допълнително безопасността на тези реактори. В резултат на това реакторите на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” станаха два пъти по-безопасни от всички реактори, работещи на територията на Европа.
Друг важен аргумент е, че и по възраст от около 144 работещи реактори в Европейския съюз 77 или половината са по-стари от трети и четвърти блок на централата ни. Нашите реактори могат да работят още 30-35 години и са затворени години преди изтичане на минималния срок за експлоатация.
Редица мисии, включително и такава на Европейската комисия, след щателни проверки излязоха със заключение, че трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” са в отлично състояние и са годни и безопасни за експлоатация за десетилетия напред.
Останалите страни, които експлоатират такива реактори – Финландия, Чехия, Унгария, ги оставиха да работят и дори повишиха мощността им. Например от 440 мегават/часа тези реактори сега работят над 500 мегават/часа, с удължен срок на експлоатацията. Единствено и само България затвори тези блокове.
Цената на електроенергия в момента е непосилна за българския народ. Вместо да мислим откъде и как да я намалим с 2 или 3 процента, с пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” моментално тя ще падне в пъти за обикновения българин. Според експерти, между 20 и 35 процента автоматично ще спадне цената на тока за крайния потребител с пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Според икономическите разчети, които са правени през последните десет години не само в България, но и на Балканския полуостров, в близките години ще се изпитва остра нужда от електричество и електроенергия. Ние имаме недостиг в този регион от електричество и са необходими нови мощности. С отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” ще се открият хиляди работни места в най-бедния район в България и в Европа. В страната ни ще се върнат да работят квалифицираните кадри, които напуснаха България, откакто се унищожава българската енергетиката.
В момента състоянието на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” е такова, че собствеността е прехвърлена от АЕЦ „Козлодуй” на ДПРАО. И от 27 февруари миналата година…
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, извинявайте, че ще Ви прекъсна. Но тъй като водеща е Комисията по енергетика, всичко това, което в момента четете, е свързано с нея. Тук ние като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглеждаме само това дали вашето и на вашите колеги предложение не противоречи на европейското законодателство. Разглеждаме само това – дали Вашето и на Вашите колеги предложение противоречи на европейското законодателство.
Ние имаме мотивите, колегите са се запознали с тях. Кой ще вземе думата от присъстващите експерти? Заповядайте, господин Георгиев.
МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ: И на мене ми харесва да пуснем трети и четвърти блок. Добре звучи.
Но съгласно чл. 30 от Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, който е неразделна част от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз предвижда окончателното спиране на блокове три и четири през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.
Договорът е ратифициран със Закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 11 май 2005 г. Неспазването на ангажименти, произтичащи от този договор, попада в обхвата на чл. 260 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съгласно който на България естествено ще бъде наложена глоба във вид на изплащане на еднократна парична сума и съответно по преценка на Европейската комисия и периодична имуществена санкция.
Въпросният чл. 30 от Протокола гласи следното: „България, след като е спряла в съответствие със своите ангажименти преди 2003 г. окончателно, за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Козлодуй”, се обвързва с окончателното спиране на блокове три и четири от тази електроцентрала през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.”
И тук са изредени съответно за какво евентуално би следвало да се използват парите, които се отпускат, съгласно Регламент 647/2010 на 13 юли относно финансова помощ на Съюза за извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4, на България са отпуснати финансови средства за подпомагане процеса на спиране.
Съгласно чл. 3 от Регламента, за периода 1 януари 2010 г. до края на 2013 г., сумата, отпусната на България, са 300 млн. евро. Подобна финансова помощ беше получена по линия на програмата ФАР – някъде повече от 200 млн. евро. И съответно при евентуално пускане на трети и четвърти блок, ако технически е възможно, вие ще кажете, ще бъдем задължени да връщаме тези средства.
И в допълнение бих искал да кажа, че съгласно Регламент 1368 от 2013 г. на Съвета ЕВРАТОМ от 13 декември 2013 г. в подкрепа на програмите за подпомагане извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия за отмяна на два регламента – чл. 3 „Бюджет”, финансовият пакет за изпълнение на програмата „Козлодуй” допълнително възлиза на още 208 млн. евро за периода 2014 – 2020 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Госпожо Костадинова, Вие бихте ли желали нещо да добавите?
КАТЕРИНА КОСТАДИНОВА: Ще добавя следното. Становището на Министерството на енергетиката в частта, която е свързана със спазване на европейското законодателство и договореностите на Република България, е абсолютно същото като това, което е на Администрацията на Министерския съвет. Чисто теоретично оспорваме твърдението, че за една година за толкова малко пари биха могли да бъдат пуснати тези блокове, тъй като първо, срокът им на експлоатация официално е изтекъл през 2010 – 2012 г.
Едно обследване, както се вижда по сегашните програми за блокове пет и шест, отнема поне две години. Самата програма за изпълнение на мерките също отне доста време.
Като се има предвид, че това са по-старо поколение блокове, не е ясно на каква цена ще бъде това, като изключим цената, която трябва да платим, че сме нарушили законодателството на Европейския съюз. По една оценка на бивш директор на ядрената централа такова повторно пускане би струвало около 3 млрд. лв., а не 50-60 млн. лв., както казвате.
От друга страна, съвсем скорошна информация. Вчера приключи одит на мисия на Европейската сметна палата, която обследва как се изразходват средствата по международен фонд „Козлодуй” за подпомагане извеждането от експлоатация. И един от въпросите, който те поставиха, беше да бъде потвърдено, че е необратимо състоянието на извеждане от експлоатация на блоковете три и четири.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова. Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз през това време се въздържах да коментираме. Но тук бих искал към вносителите да задам няколко въпроса. Понеже явно това са експертни оценки и мнения, които сте включили в мотивите, имате ли оценка на въздействието при една реализация на този законопроект?
Първо, тук госпожата кажа нещо, което в десетки пъти се различава от това, което Вие казвате като възстановяване на блоковете и пускането им в експлоатация.
Второ, какво ще правим с останалите източници на електроенергия в България, които са структуроопределящи за икономиката ни? И имате ли оценка колко хора ще останат без работа, ако пуснем евентуално, теоретично, не само практически тези блокове? Говорим за всички съпътстващи производства – ТЕЦ-овете, ВЕЦ-овете и т.н.
И най-накрая, един съществен въпрос, по-скоро те са два въпроса. Знаете ли – сега е един от най-актуалните сезони за ползване на електроенергия в България от бита и от икономиката – колко процента от произвежданата електроенергия в момента се реализира на пазара? Това е един от малкото случаи, които не могат да се натрупват.
И второто. Ако пуснем блоковете и всичко работи, за да не останат десетки или стотици хиляди хора безработни, аз мисля, че не това ви е целта – вие казахте няколко хиляди, няколко стотици хиляди ще останат без работа, какво ще го правим този ток?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря!
На първия въпрос на господин Тошев относно оценката на въздействието, както и в нашите мотиви сме описали, същите блокове работят в момента - 77 блока, подобни на трети и четвърти – на територията на Европейския съюз. И там никой не задава въпроса каква е оценката на въздействието. Те просто функционират на територията на Европейския съюз.
Господин Тошев попита колко хора ще останат без работа. Аз не знам колко хора са заети примерно в сектора на ВЕИ Колко хора са заети там? И в крайна сметка формирането на крайната цена на електроенергията за българския потребител и за българския бизнес, нейната висока цена се формира именно от високата изкупна цена от ВЕИ-тата. Това всички го знаят.
Колко хора ще останат безработни? Примерно от южнокорейската централа, която беше построена до Велико Търново, където има двама човека охранители, двама човека ще останат без работа. Няма да останат хора без работа. Защото Вие, господин Тошев, виждате какво е отношението и на съседни нам държави. Примерно една Турция в момента строи по руски тертип, строи четири ядрени електроцентрали. Те не си задават въпроса къде ще го продават тока. Има къде да се продава ток.
След това ние нека да не се самозаблуждаваме, господин Тошев. Ако не искаме в България да има икономика, ако не искаме икономически да се развиваме – да, ток не ни трябва, ще си останем една бедна държава, която ще разчита на европейските фондове. Ако това според Вас е пътят на нашето развитие – добре. Но ние от АТАКА мислим обратното. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз се извинявам, но ние излизаме извън територията на нашата комисия. Обаче ако от експертите някой знае в момента, аз мисля, че между 60 и 65 процента от електроенергията, която произвеждаме и имаме капацитет да произвеждаме, потенциал, се реализира в момента на пазара. Ако увеличим с още 20 процента, какво ще го правим този ток? Аз пак задавам този въпрос. Да не търсим Турция с нейната икономика и с нейните съседи. Защото ние продавахме навремето ток на Турция, но сега малко трудно ще продаваме.
И второ. Казаха експерти, които боравят с истинска статистика, не че вашите са заблуждаващи, разбира се, уважавам мнението на вашите експерти и Вашето мнение. Но по никакъв начин не бива да внушаваме на хората, че ако успеем да пуснем трети и четвърти блок, електроенергията ще поевтинее. Напротив, ще поскъпне. И най-вероятно ще хвърлим едни пари, които по никакъв начин няма да могат да се реализират на пазара и да се възстановят под каквато и да е форма.
Единственото, което може би вас ви касае, нас също ни касае, е, че ще станем още по-зависими от Русия като вносител. Но това вече е друга тема.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Ако може да направя една съвсем кратка реплика.
Господин Тошев, няма как да се съглася, че ако България пусне трети и четвърти блок, токът ще се оскъпи. Няма как да се съглася с това. В крайна сметка ядрената енергия е в пъти по-евтина от тази, която се произвежда от ВЕИ централите. Само това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, нека да прекратим тази дискусия извън микрофоните. В крайна сметка неслучайно напомних, че нашата комисия е комисия, която трябва да се произнесе по това дали предложените проекти за закони противоречат или не на европейското законодателство. От това, което чух от колегите, те са категорично против.
Беше цитиран член 30 от Протокола, с който България се е присъединила към Европейския съюз. Така че мисля, че тук спорове нямаме.
Водещата комисия е Комисията по енергетика, която е отхвърлила проекта за решение. Така че ще ви приканя да вървим към гласуване.
От това, което имам при мене, двама човека са „за” – госпожа Меглена Александрова и господин Иван Иванов от АБВ.
Гласували: за 2, против 3, въздържали се 9.
Законопроектът не се подкрепя.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, №554-01-105, ВНЕСЕН ОТ СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 МАЙ 2015 Г.
Нашият колега Петров е един от вносителите. Той ще представи законопроекта.
При нас днес присъства и господин Орлин Недев – главен експерт в дирекция „Лекарствена политика” – Министерство на здравеопазването. Добре дошли! Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря Ви. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина включва две групи от въпроси.
Първата група се отнася за използване на лекарствени средства по хуманитарни причини, които са разрешени, разбира се, от закона, с цел да се намалят страданията на безнадеждно болни граждани, да може да се разреши използването на тези лекарствени средства.
Втората част от закона касае износа на лекарствени продукти. В тази част се регламентира и се създава по-добър ред за износ на лекарствени продукти, за които е нужно да има уведомителен режим. В тази връзка се правят редица уточнения, които дават по-голяма прозрачност в това по какъв начин се изнасят лекарствени продукти от този списък, как и кога трябва да бъде уведомяван съответно министърът на здравеопазването. В общи линии е прилаган списък от тези лекарствени средства, които подлежат на по-особен режим на износ.
С една дума, законът е едно привеждане на нашето законодателство с изискванията на съответните регламенти в Европейския съюз – да не чета кои са те. По тази причина той е внесен за разглеждане в нашата комисия.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря. Господин Недев, заповядайте.
ОРЛИН НЕДЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, дами и господа депутати! Министерството на здравеопазването се запозна с предложения законопроект, който съдържа две основни групи промени: Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, които са въвеждане на правила за палиативно приложение на неразрешени за употреба лекарствени продукти, така нареченото милосърдно или състрадателно лечение и на правилата за паралелен износ на лекарствени продукти от Република България.
Във връзка с първата група промени, съдържащи се в параграфи 1, 2, 5 и 6 от законопроекта, ние подкрепяме по принцип предложението за създаване на правила за разширяване на възможностите за прилагане на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, при спазване на изискванията на Регламент № 726/2004 г.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Недев, много се извинявам. Ние имаме вашето становище. Ще Ви помоля само накратко да кажете подкрепяте или не подкрепяте направените предложения. Все пак да напомня, че и тук става въпрос за това доколко предложенията противоречат или не противоречат на европейското и българското законодателство.
ОРЛИН НЕДЕВ: Те са в съответствие с европейското законодателство. Тук цитираните регламенти се спазват. Промените са в съответствие с тях.
Относно втората част, а именно предложението за износа на лекарствени продукти, липсата в момента на законова уредба в тази връзка създава трудност за осигуряване на населението на определени лекарствени продукти, които пациентите няма как да си ги набавят, тъй като паралелният износ е голям проблем.
След отпадането на чл. 217 от ЗОПХМ се създават предпоставки за нарушаване на правата. В тази връзка са подготвени въпросните промени.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Извинявайте, че Ви прекъснах.
ОРЛИН НЕДЕВ: Нямах представа, че го имате.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте и ще Ви помоля да се представите.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Здравейте. Аз се казвам Христофор Иванов. Председател съм на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелност с търговия с лекарства. Благодаря Ви,че ми дадохте възможност да седна на масата.
Бях написал искане за присъствие, но не знам защо не сме включени. Също сме представили и становище.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз не ви изчетох, но ви има като гости.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Много накратко ще кажа няколко думи.
Първо, госпожо председателстващ, уважаеми членове на комисията, искам да кажа, че ние като цяло подкрепяме първата част на законопроекта. Но втората част е в разрез с европейското законодателство по две основни причини. Първо, тя беше санкционирана от Българския Конституционен съд в началото на тази година с решение № 1. Там много ясно се казваше, че този ограничителен режим, който беше наложен с предишния закон, нарушаваше чл. 35 и чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Също така в процеса на действие на предишния закон имаше жалба от наша страна към Европейската комисия. И първият въпрос, който Европейската комисия зададе на българското правителство, беше защо не сме уведомили Европейската комисия и страните членки за намеренията да се въведе закон, който евентуално ограничава движението на стоки в рамките на Съюза.
Тогава също дадохме индикация, че това не е правилно, но никой не го отчете. Съответно имаше процедура. но Конституционният съд, благодарение на групата на ГЕРБ, която внесе искане в Конституционния съд, санкционира тази неточност на законодателството и България беше спасена от такава процедура, която никой не иска и не цели.
Затова ние искаме да обърнем внимание на вас, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ако може, да върнете за преразглеждане законопроекта, като мотивите ясно да посочат и да се обособят целите в законопроекта по начин така, че да се гарантират достатъчно лекарства за българските пациенти, а не да се контролира само паралелния износ. Защото лекарствоснабдяването е една много сложна верига, не е само износът. И никъде в този законопроект не виждаме инструменти и механизми да се контролира достъпът до лекарства, а само се контролира конкретния паралелен износ. Той може да е причина за недостиг в определени моменти, но не е единствената причина. Има много други причини, като производствени проблеми, процес на пререгистрация на лекарствени продукти. Мога да дам пример тук с ваксини, които липсваха съвсем скоро. Вие сами знаете, имаше такива дискусии по темата.
Така че това е нещо, което ние предлагаме. Наистина трябва да се запълни тази част на закона, но не с третиране на паралелния износ, а с третиране на темата „Недостиг” и да се започне с дефиниция за недостига, първо да знаем какво е недостигът. Никой в България не знае какво е недостиг, тъй като няма дефиниция.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господине, не бих Ви противоречила, но мисля, че тези аргументи трябва да ги изложите в Комисията по здравеопазване, която е водещата комисия.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Ние сме ги изложили. Аз казах основното – и с това започнах: никъде не се вижда желание за уведомление и синхронизация с Европейската комисия и страните членки. Това е основното.
И второ, нашето притеснение е, че Конституционният съд вече се произнесе по подобен закон с малки отклонения, че той противоречи на Конституцията, по специално на чл. 19, ал. 2 и на Договора за функциониране на Европейския съюз.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви. Ако правилно съм Ви разбрала, Вие казвате, че в едната си част законопроектът противоречи на европейското законодателство, както и на българското.
ХРИСТОФОР ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние имаме становище на комисията. Колегите са запознати с него. То също третира част от нещата, свързани с предложенията и в първата част на законопроекта, и описание къде точно противоречат. Като ще кажа само,че директива 2001/82/ЕО на Европейския Парламент и на Съюза от 6 ноември 2001 г. касае Кодекса на общността за ветеринарните лекарствени продукти, а не за хуманните.
Тъй като, казвам още веднъж, нашата комисия има задължение да се произнесе само върху тези неща, а Комисията по здравеопазване е водеща, тя може да влезе в детайли и да направи предложения, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, №554-01-105 внесен от Султанка Димитрова Петрова и група народни представители, моля да гласува.
Освен господин Петър Петров, „за” гласуват господин Иванов от БСП, господин Слави Бинев от Патриотичния фронт и господин Иванов от АБВ. Против гласувам аз плюс господин Антони Тренчев, госпожа Грозданова и госпожа Ангелова. Госпожа Меглена Александрова гласува „въздържал се”.
Гласували: за 4, против 4, въздържали се 5.
Предложението на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не се приема от нашата комисия.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще направя следните съобщения.
От 1 юли Великото херцогство Люксембург пое от Латвия ротационното председателство на Европейския съюз за следващите шест месеца.
В тази връзка на 15 юли 2015 г. от 14,30 ч. в зала 3 – източното крило, ще се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика. Тоест следващата сряда от 14,30 ч. в зала 3 долу на партерния етаж.
На заседанието госпожа Меглена Кунева, заместник-министър председател по координацията на европейските политики и институционалните въпроси ще представи целите и приоритетите на Люксембургското председателство.
След това в зала 134, в която се намираме в момента, ще имаме редовно заседание на комисията от 15,30 ч. с изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Транспорт” 2097 – 2013 г., както и текущото състояние и напредък по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.
Има ли други въпроси, изказвания, съобщения по тази точка? – Не виждам. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,30 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Силвия Хубенова)
