П Р О Т О К О Л № 32/20.01.2016 г.

---

На 20 януари 2016 г. от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на потенциалните приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. с участието на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координацията на европейските политики и институционалните въпроси (Съвместно с Комисията по външна политика).
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на договореностите между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30.11.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.12.2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепата за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28.12.2015 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева - съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Уляна Богданска – директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз – Министерство на външните работи
Деница Николова – заместник-министър – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Любомир Стоянов – главен експерт в Дирекция „Централно координационно звено” – Администрация на Министерския съвет
Петър Михайлов – главен сътрудник на УЕПП (Управление на проекти и програми) – Администрация на Министерския съвет.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.




ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. По първата точка ще заседаваме заедно с Комисията по външната политика.
Времето, което имаме днес, е сравнително кратко, а темата, която трябва да обсъждаме, е доста важна и не съм сигурен, че ще ни стигне този един час, който сме заделили. Но това е една първа стъпка, която, надявам се, ще надграждаме тепърва. Дори си говорим с колегите, че може би било добре да се направи специализирана подкомисия преди внасянето на тези приоритети в пленарната зала. Но това е нещо, което ще обсъждаме допълнително.
Няма да ви изчета целия дневен ред на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ние ще продължим след точка първа. Така че имаме единствена точка на съвместното ни заседание днес заедно с Комисията по външната политика, а това е
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА Н ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 2018 Г. С УЧАСТИЕТО НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ (СЪВМЕСТНО С КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА).

По тази точка днес присъстват при нас:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Яна Дочева - съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Уляна Богданска – директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз – Министерство на външните работи
Госпожа Меглена Кунева ще ни запознае накратко с посоката, в която вървим, за да сме всички, както се казва, на една страница. Това е изключително важна тема за България като държава, когато за първи път ще ни се случи да бъдем водещи по тази тема. Би било хубаво нашите вътрешни различия във вижданията да си ги изговорим и да излезем пред Европа с едно общо солидно лице и гледайки всички в една посока.
Без да губя повече времето на всички, давам думата на госпожа Меглена Кунева да ни запознае с приоритетите и след това ще имаме възможност за кратка дискусия, да задавате въпроси и да правите коментари по така представените приоритети.
Госпожо Кунева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред искам да пожелая на всички, с които не съм успяла още да се видя, много смислена и успешна Нова година, да ви благодаря още веднъж за това, което правихме през 2015 г. и да ви кажа, че се надявам тази година нашите срещи да бъдат още по-чести. Можем, ако искате, дори да ги фиксираме още отсега - примерно един път месечно, последната седмица, първата седмица, втората седмица – както вие решите.
Имам информационен повод, така да се каже, за да поискам тази среща. Утре е първата среща на Триото – Великобритания, Естония и България. Честно казано, това става благодарение и на нашата настойчивост от страна на България. Нормално е. Ние сме за първи път в ситуация да водим председателството на Европейския съюз и аз бих искала колкото се може по-отрано да се видим и да започнем да правим планове.
За Великобритания това не е абсолютен приоритет в момента, защото те се интересуват много повече от БРЕКСИТ. Разбира се, че е много важно за целия Европейски съюз. Съветът през февруари ще бъде посветен именно на БРЕКСИТ.
Само в скоби искам да ви кажа, че аз искам да направя една конференция в България във връзка с българското отношение към БРЕКСИТ, която уреждаме в началото на февруари. И ще се радвам и двете комисии да бъдат гости на тази конференция.
И така, утре е среща на работно ниво с много силен административен привкус. Тя не е среща на ниво държавен секретар – министър. Аз ще участвам през цялото време, защото мисля, че познаването на детайлите ще ни даде повече сила в организацията.
Вчера мина срещата - благодаря на тези от вас, които дойдоха – на Съвета по европейските въпроси. Аз винаги ще каня парламента на тези срещи, които са под председателството на Съвета по европейските въпроси, особено когато се обсъждат политически въпроси – добре дошли сте, и ще идвам обратно, разбира се, при вас, стига вашата програма да позволява.
Какво направихме дотук по отношение на приоритетите.
Разбира се, съобразяваме се с това, което е приоритет на тази легислатура на Комисията и изобщо на Европейския съюз.
Тези приоритети са десет на брой за тези пет години. Тоест ние можем да избираме, така да се каже, от десетте приоритета. В тази посока Комисията работи от първия до последния ден. Това е едното ни ограничение.
Второто ни ограничение е, че бидейки завършващо председателство, ние трябва да се стремим колкото се може повече досиета да приключат при нас, да не остане нещо прехвърлено за следващата легислатура. А и това ни дава възможност – накрая се прави един скор борд след всяко председателство колко си успял да свършиш.
Тоест тази програма ще се обогатява, освен приоритетите, които, разбира се, ние ще ги кажем. Съвет по съвет ще се следят досиетата на това, което се очаква, както се казва на брюкселския жаргон, „зрели досиета”. Тези досиета, които са зрели за 2018 г.
И ще ви кажа за още един ориентир, който за мене е много важен – къде България наистина може да направи разлика. Къде може да направи разлика първо в тези работни групи, в които ние имаме много добра подготовка. Тоест ние трябва да си дадем сметка с какъв административен капацитет разполагаме и как и кой ще води преговорите по отделните досиета.
Много хубаво звучи например темата „Климатични промени” и това наистина е един от приоритетите. Но ние трябва да си представим човека, който ще води преговорите по „Климатични промени” като шеф на работната група и какви са възможностите да постигне сделка.
Там, където имаме силни работни групи и силно лично представяне, аз бих заложила на повече срещи, по-силно да присъства в дневния ред. Защото най-вероятно такъв човек ще успее да достигне до консенсус и до приключване на директивата.
И второто нещо, което за мене е много важно, това е как стои България в съответната област. Ние имаме области, в които сме били и досега и сега сме последователно добре ситуирани.
Ако ние кажем, че приоритет ще бъде конкурентоспособността на нашите земеделски продукти и земеделското ни стопанство, мисля, че има подготвена основа за това, защото сме добре в този сектор. Впрочем, представителите на Министерството на земеделието също са изключително добре подготвени. Това бяха трудни преговори. Административният капацитет остана.
Ако обаче ние кажем, че наш абсолютен приоритет е електронното управление, ние трябва да си дадем сметка, че за тези две години трябва да направим лъвски скок в тази област. Защото някак си човек трябва да може да покаже, че страната му наистина е добре.
Наистина на Естония дигиталната икономика ще й е приоритет. Ние няма как да избягаме. Това със сигурност ще бъде приоритет на Триото.
Първо, това е един от десетте приоритета на Комисията.
Второ, наистина е въпрос на добра конкурентоспособност.
И трето, и Великобритания, и Естония няма как да не го сложат в своите планове. Ако те го сложат в своите планове, ние ще трябва да го довършим. Те няма да могат да приключат всички досиета, които са си намислили.
Само че за да можем ние действително да имаме тежест в тези преговори, ние трябва да можем да казваме какви старт ъпс компании има, как върви предприемачеството в тази област, колко са се появили, колко са успели отново да стъпят на краката си и т.н., колко услуги всяка година ние предлагаме, примерно като дигитална икономика.
Тоест, ако вдигнем тази тема достатъчно високо, темата с нашето председателство би могла доста добре да структурира усилията на държавата в области, в които ние наистина имаме потенциал. И аз мисля, че трябва да го използваме.
Без да бавя съобщаването на приоритетите, ще ви ги кажа така, както излязоха от работните групи. Те са четири до тук:
- Работни места, растеж и конкурентоспособност. Под шапката на конкурентоспособност знаете, че много места могат да влязат.
- Миграция и сигурност;
- Ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата;
- И Европейският съюз на световната сцена.
С факта, че ние вече имаме единна европейска външна политика, там нашите възможности да определяме дневния ред са по-стеснени. Но това не означава, че няма да направим и неформални срещи, че изобщо нямаме възможност, така да се каже, да личим.
Ако искате да ви кажа няколко думи за подразделенията и насоките за тези четири приоритета или съм готова веднага да отговарям на въпроси. Какво предпочитате?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да минем и през другите теми, наистина колегите да се запознаят с материята и веднага след това ще преминем конкретно към дискусия и въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Тогава започваме с първото – работни места, растеж и конкурентоспособност.


Ако сте забелязали, първата реч за годината на Юнкер беше: хайде да се върнем обратно към икономиката. Защото миграция, сигурност – тези теми са много важни, обаче без икономика нищо няма да стане.
Какви са акцентите:
- Стимулиране на икономическия растеж;
- Увеличаване на инвестиции;
- Създаване на повече работни места;
- Насърчаване на реформите за повишаване на конкурентоспособността.
Настоящото Трио са си заложили амбициозни цели в тази сфера и заедно с Великобритания и Естония сме готови да допринесем за развитието на най-важните досиета, които са именно:
- Ефективен енергиен пазар;
- Точно прилагане на правилата и законодателството през премахването на оставащите бариери
- Изискванията към доставчици на услуги до
- Защита на потребителите.
Европейски цифров пазар. Той следваше да бъде завършен през 2015 г., но тъй като това не се случи, остава за следващите председателства.
Това е една от най-големите надежди за растеж и конкурентоспособност и със сигурност ще бъде в центъра на вниманието. Акцентът ще бъде върху потребителите. И това, за радост, не съм го измислила аз поради моето лично пристрастие към темата, а Великобритания, които наистина са шампиони в тази област, и Естония. Но за нас това ще бъде добре.
На следващо място, създаване на високо квалифицирани кадри с умения в сферата на информационните технологии и осигуряване на подходящи правила с сферата на електронните съобщения.
Предприемачество, основано на цифрови технологии, главно през малки и средни предприятия.
Осигуряването на пълно покритие на комуникационната и информационната инфраструктура на Европейския съюз ще създаде условия за конкурентен бизнес, основан на информационните и комуникационни технологии, повишаване на възможностите за интернационализация и други.
Това са предварителните неща, които всъщност са ни изпратили от Великобритания и Естония след консултации с нас.
План за действие за изграждането на Съюз на капиталовите пазари. Тук ние също имаме доста какво да наваксаме от гледна точка на България за увеличаване финансирането на реалната икономика. Очаква се този план да бъде изпълнен до 2019 г.
Качеството на законодателните разпоредби, намаляване на административната тежест – така нереченият РЕФИТ също е част от усилията за постигане на растежа. Това е любимият проект на първия вицепрезидент господин Тимерманс.
Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз.
В рамките на нашето председателство ще протече задълбочаване на Икономическия и паричен съюз – 2017 – 2025г. Няма да е проблем, че не сме част от Еврозоната. Специално имах разговори по този повод.
Вниманието ще е върху:
- дългосрочни приоритети,
- обвързващ характер на сближаването,
- създаване на общоприети стандарти в сферата на труда и конкурентоспособността,
- бизнеса,
- публичната администрация
- и някои аспекти на данъчната политика.
През 2018 г. ще участва и общо представителство на Еврозоната.
Естествено, че на мене ми се иска в този момент ние да покажем колкото се може повече аргументи, че България знае какво се прави в Еврозоната и да натрупаме достатъчно сила като преговарящи в момента, в който наближи нашето членство за Еврозоната. Това би било много добро за нас.
Миграция и сигурност. Това е високо приоритетна тема. Очакванията са, че миграционният натиск ще продължи в дългосрочен план. За справяне с това предизвикателство трябва да се намери ефективен подход към бъдещо развитие на общоевропейска система за убежище, усилия и презаселване, връщане обратно, тоест прилагане на Европейската програма за миграция. Тя беше приготвена още от миналия май.
Да се работи за:
- отстраняване на политическите и икономическите причини за миграция,
- работа с трети страни,
- засилване борбата срещу незаконното превеждане на хора през границата и
- работа по отношение на законната миграция.
Знаете, че тази комисия изнесе като свой приоритет така наречената „синя карта” в началото по примера на „зелената карта” за Съединените щати. Мисля, че това действително би помогнало.
По-добра свързаност между политиките в областта на миграцията и сигурността. Ние имаме вече обновена стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз. Целта е да се постигне интегриран подход към киберсигурност и киберпрестъпност.
Отново бих казала, че тук България трябва да направи необходимото в национален план с тежката организирана престъпност и трафика на хора.
Борба с тероризма.
Какви са подтемите:
Укрепване на граничния контрол
Проверки при запазване правото на свободно движение;
Информацията за пътниците;
Засилен обмен на информацията между службите за сигурност;
Всички информационни системи, включително ШИС;
Борба с трафик на оръжие;
Превенция за радикализация;
Набиране на терористи.
По повечето от тези неща ние можем да участваме адекватно. Въпросът е, че трябва да демонстрираме как се развива тази тема в чисто национален план. Тоест подготвените ни хора, охраната на нашите граници, вътре трафика на хора и разкриването на подобни престъпни групи. Тук има какво да правим, включително и по отношение на киберсигурност. Това е изключително важно.
Най-важното в момента е обмена на информация и разузнаване. Този интелиджънс, който все още на практика в Европейския съюз някак си за всеки кандидатстващ това е ясно изразен недостатък, че всеки отделно иска информация, а не една обща информационна система, която по отношение на разузнаването да свързва всички. Това е въпрос и на висока степен на доверие между страните.
Енергиен съюз и политика в областта на климата. Категорично двете неща ще вървят заедно. Това е:
- интегриране на Европейския енергиен пазар,
-подкрепа за реализиране на основни инфраструктурни проекти.
Промените в климата, енергетиката, околната среда и устойчивото развитие ще бъдат разглеждани в пакет.
За да се насърчи този процес, е необходимо да се създадат стимули за секторите, които генерират иновации и допринасят за преминаването към така наречената кръгова икономика. За нас приоритет са:
- газови доставки,
- диверсификация на източници и маршрути,
- повишаване на енергийната ефективност;
- осигуряване на газови връзки със съседните държави.
Би било обаче пропусната възможност, ако не работим по по-голямата енергийна политика. Иновациите, пестенето, индустрията, интелигентен растеж – това наистина са теми, които могат да ни сложат в икономиката на двадесет и първия век.
Европейският съюз на световната сцена. Основен инструмент за постигане на тази цел е утвърждаване на Европейския съюз като модел за подражание, който генерира и комуникира ценности посредством тяхното двустранно и многостранно сътрудничество на регионално, на глобално ниво.
В този смисъл политиката на разширяване, разбира се, има много важно значение. Погледите са насочени в нашата част на Европа. Политиката за партньорство, участие в международни форуми – България ще бъде част от всичко това.
Общата външна политика и политика на сигурност се обединяват под мотото Secure Europe, сигурността в съседство на Европа със следните аспекти:
Практическо измерение на сигурността;
Инициативи в полза на политически процеси за разрешаване на кризи и конфликти в съседство;
Миграция.
Това са основните теми. И вторият е енергийната сигурност като част от външната политика.
Мисля, че няма нужда да го обяснявам, но това е с фокус върху Черноморския регион. Мисля, че това за нас е добре. Като имате предвид, че другите две страни са на другия край на Европа – Естония и Великобритания, смятам, че за България е добре, че сме успели в тази посока.
Азия. В периода на председателството се планира провеждане на среща на върха АСЕАН и среща на министрите на външните работи Европейския съюз – АСЕАН с неуточнени дати все още, но по всяка вероятност ще се падне във втората половина на 2018 г., така че ще се занимаваме с Азия. Мисля, че ако Министерството на външните работи започне подготовката още сега, това може да бъде една добра възможност наистина, включително и като икономическа дипломация.
Заявили сме кандидатура за домакинство на срещата на правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, така нареченият Формат 16 + 1, Източно партньорство. Страните от Източното партньорство са приоритетни, предвид на близостта на региона, на тесните културно исторически връзки, на наличието на големи български общности в Украйна и Молдова и стремежа за задълбочаване на сътрудничеството в различни сектори от взаимен интерес.
Страните от Източното партньорство са също сред непосредствените приоритети на българската помощ за развитие. Тоест тук има какво да кажем.
Америка.
Предприемане на координиращи действия за проучване на възможностите за задълбочаване на трансатлантическото партньорство в приоритетни за Европейския съюз области, отчитане на новата глобална стратегия за външна политика и политика на сигурност, където част от въпросите, свързани с архитектурата на трансатлантическото партньорство са намерили своето място и заложения в нея баланс между основните приоритети на външната политика на Европейския съюз ще представлява един възможен индикатор за степента, в която всеки един от тях ще може да бъде реализиран.
Това последното звучи малко общо, но сме 2016 г. месец януари. Трябва да се работи заедно с Тройката, за да можем да имаме по-конкретни инициативи, които да споделя с вас.
Документът е отворен. На всеки шест месеца той ще се осъвременява. Следващите стъпки – до май и юни изпращаме нашия общ принос на Триото, до септември – октомври най-късно получаваме обратно оценка от Генералния секретариат и от началото на следващата година вече това става Триото.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Бяхте изключително изчерпателна. Искам да Ви поздравя и за ранните усилия да постигнем тази амбициозна задача. Наистина Вашият политически опит Ви дава възможност да осъзнаете важността за българското председателство и наистина това да ни постави на едно ново стъпало, на което да покажем на Европа, че и малките държави, какъвто е примерът с Естония, имат експертизата и възможностите да влияят както трябва върху политиката на Европа.
Преди да дам думата и на останалите колеги, ще се възползвам да кажа и аз няколко думи в този ред на мисли и да се опитаме да канализираме дискусията в една посока.
За мене много ясно изпъква фразата: да мислим локално и да действаме глобално, когато става въпрос за българското председателство. Защото, от една страна, е важно да поставим приоритети, каквито са проблемите в България, но в същото време е важно и да покажем на Европа, че не сме егоисти и че не си гледаме само нашата малка картинка, а че мислим европейски и че наистина имаме капацитета и възможностите да чертаем и да влияем в тази политика.Така че това е изключително важно към днешния момент.
Виждам, че така беше и при вчерашната дискусия, която протече. Разбира се, е нормално всяко ведомство, всяко министерство да гледа през неговата призма. Но смятам, че затова и ние тук в Народното събрание можем да отсеем наистина какво е единствено местният интерес и какво може да бъде в по-глобалния, от който наистина да извлечем големи ползи.
Искам да подчертая още веднъж, че съм абсолютно съгласен с това, което и Вие казахте, че приоритетите, които си поставяме, трябва да имаме SV-то, че можем да ги изпълним. В случая кандидатстваме за работа. Трябва да покажем, че това, което се ангажираме да направим - да бъдем лидери в този приоритет, ние имаме капацитета да го направим.
Това са основните принципи, които мене лично ще ме водят в подбора и в аргументацията и дебатите за тези приоритети.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ако разрешите, господин председател, само още няколко думи. Положението е по-сериозно. Не само че кандидатстваме за работа, ами ще я получим. Така че наистина трябва да сме готови.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това е целта – да сме сигурни, че ще я свършим както трябва, защото нямаме право на грешка.
Това беше от мене. Колеги, имате възможността да задавате въпроси, да изказвате своите позиции, своите мнения и предложения.
Само едно въведение. Хубаво е, че темата се повдига на много ранен етап. Тепърва ще имаме възможност и в Народното събрание да дебатираме доста по-сериозно тази тема и наистина да излезем с една позиция. Надявам се дебатите да започнат по-отрано, за да може страстите да постихнат и наистина да можем да излезем с градивни предложения.
Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Кунева! Ще кажа само няколко думи, още повече, че сме на ранен етап. Щях да ги кажа вчера, госпожо Кунева, но някак си не стигна времето и за депутатите. Надявам се другия път да ни дадете шанс на заседанието да споделим и нашите мисли. Може би щеше да е добре да чуят и колегите от министерствата какво мислят народните представители.
Разбира се, искам да се присъединя и аз към поставената тема, като кажа, че наистина свършваме много работа. На този ранен етап вече имаме известни очертания на тези приоритети и знаем, че не е лесно да се координират с останалите две страни от Тройката.
Но така като впечатление искам да кажа няколко думи по този въпрос.
На този етап поставените неща изглеждат все още леко насипни. И като говорим за приоритети, смятам, че на този етап или поне тук, в Народното събрание трябва да подходим малко по-политически, за да видим освен техническата работа, освен организационната работа, която имаме да свършим по време на това председателство, отсега да се опитаме да формулираме поне няколко неща, които ще искаме да постигнем като държава, да използваме шанса, че председателстваме, за да прокараме все пак наш конкретен интерес и заедно с това да видим с какво нашето председателство ще бъде запомнено – конкретна инициатива, която да стартира, някаква важна тема, която да тръгне от нас, може би дискусия, която да тръгне по време на нашето председателство.
Сега то е специфично, то е в края на дейността на Комисията. Трудно започва дискусията тогава. Но все пак трябва да се започне.
Няколко елемента си мисля аз. Разбира се, по тези четири стратегически приоритети трудно можем да кажем, че някой от тях не е важен за България. Напротив. Но си мисля, че в рамките на тези приоритети поне в един или два от тях трябва да се опитаме да прокараме нещо, което си е точно наше, българско.
Ще кажа няколко неща, които не твърдя, че са непременно най-важните, но като пример искам да ги дам.
Когато говорим примерно за ролята на Европейския съюз на световната сцена, искам да кажа следното. Ние живеем в един регион, в който конфликтите се умножават и приближават. Преди няколко години Черноморският регион беше едно доста стабилно място, макар и с проскърцване отношенията вървяха прекрасно между Европейския съюз – Русия, Русия – Украйна, Русия – Турция. Сега на практика почти всички страни тук са в някакъв конфликт или в обтегнати отношения.
Мисля си например за една инициатива от сорта на Черноморска стратегия, която беше отказана преди време, излезе се с една Черноморска синергия, която не стигна до никъде. Но използвайки нашето председателство, бихме могли да лансираме някаква такава идея, която да ангажира черноморските страни в един процес на по-тясно сътрудничество, стимулирано и финансирано от Европейската комисия.
Например като имаме предвид нашето председателство, дали бихме могли да го гледаме малко по-мащабно – не просто като България, която председателства, а България, която е страна от Югоизточна Европа и която иска да направи нещо за региона. Правейки нещо за региона,тя ще направи нещо и за себе си. Дали било нещо, свързано с разширяването, препотвърждаване на ангажимента на страните, както Гърция се опитва всеки път да играе тази роля, дали ние нещо в тази посока бихме могли да направим? Дали в рамките на приоритета за енергетиката пък бихме могли да направим нещо по-конкретно като инициатива, фокусирано върху нашия регион? Или някакъв по-цялостен проект? Тъй като един от нашите проблеми, който е свързан и с първия – инвестиции и работни места, е, че инвестиции не идват, защото няма инфраструктура, нито газопреносна, нито енергийна, нито пътна и т.н. Нещо в тази посока. Тоест да направим нещо по-конкретно, с което както на нас да бъдем полезни, така и да бъдем запомнени.
Това бяха няколко неща, които исках да кажа днес пред вас. Смятам, че в тази посока можем да помислим още малко в рамките на дискусиите с останалите две страни в следващите месеци, когато формулираме поставените приоритети.
Един последен може би елемент, който смятам, че трябва да бъде отчетен, разбира се, тук оставам на страна технологичните въпроси, е следният.
Ние сме в тройка с държава, която може да гласува и даже да излезе от Европейския съюз преди да дойде ред на нейното председателство. В смисъл, тя няма да излезе веднага, но гласуването ще е минало.
По принцип Великобритания е страна, която винаги се е съпротивлявала срещу засилването на сътрудничеството и кохезията вътре в Европейския съюз и винаги е била обект на специфични искания, изключения и т.н. Докато обратно, България като страна от периферията, малка и сравнително слаба икономически, има интереса да няма тъй наречената Европа на различни скорости. Обратно, ние бихме искали да се засилва сътрудничеството в Европейския съюз и в него да участват всички.
Тоест това противоречие според мене само по себе си ще създаде известни трудности. И това според мене трябва да го отчитате, когато коментирате въпросите на приоритетите, особено с Великобритания.
Поради тази причина трябва много ясно този елемент да го поставим в предстоящата работа, особено с Великобритания.
Това е от мене като най-общи размисли и препоръки по темата.
Финално искам да кажа, че се радвам, че има такова желание от Ваша страна за един по-широк диалог и в рамките на Народното събрание. Тъй като, отчитайки пак в перспектива, има още две години и половина до нашето председателство, политическите процеси понякога са доста динамични и може да се окаже, че едно друго правителство ще реализира председателството. Това е много важно – да има максимално широк консенсус и всички да са ангажирани. Защото в края на краищата виждате, че понякога някои неща се случват за седмици. Нека да имаме една силна администрация, която вие започвате да готвите, която да не зависи в голяма степен от политическите флуктуации. И да имаме едно широко разбирателство и независимо от политическите процеси да бъдем готови за едно ефективно председателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Нека да се съберат повече въпроси, след което ще дам думата на госпожа Кунева. Заповядайте, господин Жаблянов. Имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаема госпожо Кунева, колеги! Понеже става въпрос за председателството на Европейския съюз в един доста дълг период от гледна точка на динамиката на съвременните събития в Европейския съюз, струва ми се, че ние трябва да се придържаме към една реалистична и в същото време амбициозна задача – да поставим за приоритет онези теми, които са същностни и за реформата на Съюза, пред която той очевидно е изправен, и в трудовите отношения, и във финансовите отношения, и в свободата на придвижване.
Разбира се, че темите за електронизацията на управлението, достъпа на гражданите до управлението посредством съвременните технологии, улесняването на институционалното взаимодействие и, от друга страна, повишаването на конкурентоспособността на отделните национални икономики – въпрос, който засяга особено България, са от изключителна важност. Но те ми се струва, че са функция на някои по-големи въпроси.
Затова искам да предложа на вашето внимание една област, която мисля, че не само през моя субективен поглед, но и през погледа на редица правителства в Европа ще бъде актуална през следващите години. Това е въпросът за реформата във финансовите отношения в Европейския съюз, включително за ролята на Европейската централна банка, промяната на нейните характеристики и функционирането на общата валута.
Струва ми се, че след гръцкия случай, след кризата, в която изпадна финансовата система на Европа, промените в тази посока са обективно необходими. Редица държави в Европейския съюз застъпват позиция за необходимост от подобна реформа. И ми се струва, че при всички случаи сегашното състояние, в което Европейската централна банка е емитент на парични средства, но в същото време не се занимава с националния дълг, няма как да продължи.
Нека тази тема или тази сфера на финансови и политически отношения в Европейския съюз да бъде поставена на нашето внимание. Нека да имаме готовност, включително на административно и на политическо ниво, за нейното извеждане сред приоритетите ни. И ми се струва, че има вероятност именно през 2018 г. един такъв приоритет да бъде изключително актуален.
Що се отнася до държавите, с които така наречената Тройка ще обсъждаме приоритетите и трябва да осигурим известна приемственост, ще кажа, че и трите държави са периферни по отношение на европейската финансова система. Ясна е позицията на Великобритания.
Тук искам отново да подчертая позицията, която беше изразена от колегата Кристиан Вигенин. България е държава, която би следвало да се придържа към основните разбирания на ядрото държави в Европейския съюз, които в момента поддържат еврото като валута. И мисля, че един такъв приоритет ще бъде от значение през 2018 г. Защото, да не се връщам към началото, но освен наш национален интерес – преговорният процес за присъединяване към Еврозоната, най-вероятно ще стартира и процес на реформа на самата Еврозона. И е добре България да има готовност в тази посока, още повече да го постави като приоритет.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Госпожо Грозданова, имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Кунева, благодаря Ви за представените приоритети. Ние тепърва ще имаме нови срещи и разговори, докато се финализират предложенията, които ще направим, и това, което ще приемем като предложения, направени от другите страни, влизащи в Тройката.
Аз имам един принципен въпрос. Вие казвате, че избираме и приемаме приоритетите, така че да се справяме добре с тях. И там, където сме силни, в областите, в които сме силни. Ако изберем обаче приоритет, по който имаме желание да работим, няма ли това да доведе до повече работа на национално ниво и полза за страната ни, като например електронното управление? Може би трябва да се замислим по тази гледна точка на избор на приоритети.
Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо Кунева, колеги! Аз наистина оценявам труда, който е положен за изработването на тези предварителни документи, които ни представяте тук.
Колегите, които се изказаха до този момент, се съсредоточиха върху приоритетите, които би трябвало българското председателство да сложи като най-важни и то по-точно при разработката на целия процес при нашето председателство и най-вече извеждането на един основен приоритет, който България трябва да защитава. Доста обширно ги развихте. Аз ще вляза по-скоро малко в техническата част на проблема и да задам въпрос, за да може да бъде по-всеобхватна дискусията.
Аз съжалявам, че вчера не присъствах на заседанието, тъй като лошите метеорологични условия ми попречиха да пристигна навреме. Ще имам такава възможност в бъдеще, надявам се.
Разбрах, че има известно противоборство между различните министерства по отношение на приоритетите, които те налагат. Считате ли, че имаме и капацитета, и възможностите и най-вече считате ли, че с активното съдействие на Комисията това нещо би могло да бъде избегнато и да тръгне процесът в една релса, а не в различни релси, докато настъпи най-важният момент – влизането на председателството? Тоест ние ще имаме ли тази готовност или всеки ще дърпа нанякъде, където за него ще му е най-важният момент?
Да припомня тук в ретроспекция, че имаше дискусии, противоборства в самия Министерски съвет кой ще води процеса. Поправете ме, ако бъркам. Надявам се, че тези неща са вече изчистени. Защото това е изключително важно по отношение на проблемите на този основен приоритет, който България ще защитава по време на своето председателство. Разбира се, по никакъв начин не правя маловажни тези, които Вие сте изложили тук като основни. Защото в крайна сметка един от тях трябва да бъде водещ.
Считате ли, че имаме действително тази възможност, тази готовност? Дали тези представители на различните министерства са подготвени за тази работа? Имаме ли капацитета, както в началото се каза, да свършим тази работа? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Кунева, имате възможност да отговорите на въпросите, които бяха поставени. Заповядайте.
ЗАМЕДСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Ще започна най-напред с въпросите на господин Вигенин. Аз ще прочета диретктно от плана.
„България като страна – член на НАТО и на Европейския съюз би могла да инициира приемането на стратегия на Европейския съюз за Черно море, използвайки относителното си предимство въз основа на Конвенцията от Монтрьо. Русия и Турция разглеждат Черно море като зона на техни стратегически интереси. Стратегията за Черно море следва да се обвърже и с мерки за гарантиране на енергийната сигурност в съответствие със стратегията на Европейския съюз за енергийна сигурност, както и за противодействие на миграцията и тероризма.”
Това е факт. Аз просто малко по-наедро очертах приоритетите. Темата за Черно море и приемането на, да кажем, стратегия, свързана с Черноморския регион, е залегнало в нещата, които ние ще обсъдим. След срещата на Тройката ще ви кажа как това нещо е прието.
Ние имаме и други интересни регионални инициативи, които вече са част от плана, който се прави, и по които наистина се работи.

Аз пропуснах да ви кажа, че след като направим приоритетите, следим досиетата, следим кое докъде е стигнало - всъщност като председателство ние приемаме директиви. Преговаряме, за да може те да се случат. Ние ще видим каква част от тях ще можем да приключим.
Но отделно от това ние имаме и други събития, например Дунавската стратегия. Дунавската стратегия е част, по нея няма преговори, тя не е законодателство. Но основното събитие ще се случи по време на нашето председателство. В Русе ще бъдем.
Когато направим тази програма по досиетата и работните групи, ние ще направим още една паралелна програма, която е по странични събития - и неформални срещи, и примерно една голяма черноморска среща, или по Дунавската стратегия и т.н.
По отношение на разширяването. Не знам дали това ще ви се стори добра или по-скоро провокативна новина, но все едно се пада при нас. Защото в края на всяка година председателството докладва във връзка с поставените въпроси по разширяването. Това е изцяло работа на Съвета. Разширяването е в наши ръце, така да се каже, така че ще го имаме предвид като въпрос за реализация. И действително, като се има предвид накъде върви разширяването, които са следващите страни, които могат да се присъединят – да, това е важно за България.
И пак не знам как ще възприемете тази новина, но Великобритания са решили, че каквото и да стане с референдума, те ще бъдат председатели на Европейския съюз, така както им се пада в Тройката. Тъй че с тях сме.
На господин Жаблянов. Действително не е довършен все още Икономическият и паричен съюз. И както чухте, това е част от приоритетите. Особено по капиталовите пазари. Но не само това. Европейският съюз ще се бори за завършване на Икономическия и паричен съюз и това без съмнение ще бъде част от нашите приоритети.
Имаме добрия шанс, че сегашният председател на Комисията - както знаете Комисията е единственият орган, който дава законодателни предложения - е бил дълги години „господин Евро”. Той дълги години е бил шеф на еврогрупата и има естествено желание да се продължи политиката в тази посока.
Все пак аз казвам това, за да си даваме сметка, че ние трябва да имаме продукция, подадена от Комисията и достатъчно напред в Парламента, за да можем ние да напреднем. Но ми се струва, че тук няма да се разочароваме по отношение на Еврозоната.
Освен това следващата многогодишна рамка ще бъде при нас. Първите разговори за следващата многогодишна рамка започват при нашето председателство. Така че тази тема твърдо ще бъде част от разговорите.
Госпожо Грозданова, аз всъщност казах точно това. Там, където ние имаме амбиция, която обаче все още не сме покрили във факти и резултати, да го използваме, за да можем да го направим.
Понеже говорихме за електронно управление, пред нас е Естония. Ако границата, ако ножицата между двете страни е много голяма, това не говори добре за нас. Затова трябва да направим всичко възможно, за да се види, че ние имаме много стръмна линия на развитие, че много бързо вървим напред.
Тук ми се струва, че работата и на двете комисии е много важна. Става въпрос за това как представяме образа на страната си. Да, ние не сме развити толкова, колкото Естония по отношение на електронно управление. Но ако в рамките на две години ние успеем да постигнем това, което Естония е постигнала за по-дълъг период, няма да сме колкото тях, но ако много бързо отскочим, това вече ще ни даде друго самочувствие.
Господин Иванов, няма противоборство. Уверявам Ви, че желанието някой да се занимава с логистика, с обучение на администрацията не е такова, че да има голяма надпревара от страна на желанието колегите да се занимават точно с тези въпроси.
По отношение на приоритетите аз смятам, че форматът е общ. Аз не ви представям приоритети, които като именно национален координатор съм измислила, а приоритети, които съм координирала. И смятам, че това, разбира се, е подходът.
Много бих искала парламентът да бъде част от решението за националните приоритети. Вие имате много важен политически хоризонтален поглед. И освен това ми се иска да комуникираме Европейския съюз в България.
Няма да ни остане време сега да говорим за комуникацията. Но аз се притеснявам, че за Европейския съюз все по-малко и по-малко се знае в страната ни. И колкото по-малко знаеш, толкова по-малко се интересуваш. Тоест Сократовският кръг на познанието някак си все повече се стеснява и стеснява. А ние трябва поне да се опитаме да го разширим.
Тъй че обяснението какво е Европа, какъв е опитът на различните страни, защо някой иска да излиза, а друг толкова настоява да влиза, какви са политическите процеси зад това е нещо, което ми се струва, че точно вие като народни представители трябва да правите. И това ви дава много голяма възможност. Мисля, че господин Вигенин или Вие, господин Жаблянов, споменахте за това да има национален консенсус. Точно това е.
Нашето председателство не е първото председателство, в което по време на самото председателство примерно текат избори. Така беше в Словакия, ако не се лъжа, така беше в Полша. Да не говоря, че Белгия направи прекрасно председателство без правителство. Но това, разбира се, е друг тип администрация.
Аз не искам да внасям нотка на успокоение, че нашата администрация е абсолютно готова, че сградата ни ще бъде напълно готова, че ни е ясно кои хотели ще се използват, че колите са на мястото си – това също е много важно, че преводаческите кабини вече са поръчани, че язонофисърите са налице. Не, това не е готово, но по това се работи. И никак не е лесно.
Тук искам да отворя скоби и да ви кажа, че няма стимул за хората, които работят, включително и дипломатите, включително и хората от министерствата. Няма смисъл за хората, които работят по въпросите на бъдещото председателство. Тоест дали ще отидеш в едно добро двустранно посолство и ще работиш работата си като дипломат или ще имаш заседание по 14 часа на ден, заплатата е една и съща. Мисля, че ме разбирате.
Въпросът с мотивацията на администрацията, било кариерно, било по друг начин е много важен. Това исках да ви кажа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, благодаря ви още веднъж. Срещата ни беше предвидена за един час. Както ви казах, тепърва ще започваме по-сериозна дискусия. Целта беше госпожа Кунева да ни запознае с тези приоритети, вие да ги имате, да запознаете вашите партийни групи и все повече да задълбочим дискусията.
Имаме още 5-7 минути. Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Имам съвсем конкретни предложения. Те са свързани с днешното заседание на Министерския съвет, който се занимава със същата тема и на който са приети 242 мерки, свързани с нашето бъдещо председателство.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Съвсем погрешна е посоката. Аз искам да Ви предупредя – днес имаше две точки на Министерския съвет и това е отчетът на плана за миналата година и приемане на плана за тази година. Това нищо общо нямаше с председателството.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Точно така. В тази връзка искам, ако не възразявате, да помоля на следващата наша среща да ни осведомите за приетите през тази година 82 мерки, за които е казано, че 52 са от миналата година неизпълнени. За нас като комисия, която се занимава с европейските въпроси и контрол на европейските фондове това би ни заинтересовало много.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси, коментари? – Не виждам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Може ли да отговоря още веднъж на господин Петров? Тази информация, понеже една част засяга парламента, тъй като става въпрос основно за неприети закони, се изпраща до госпожа Цачева. Но ще ви изпратя и на вас и двата доклада – и за миналата година, и за тази.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Петров, и аз мога да ви фалиситирам за получаването на тази информация като комисия.
Госпожо Кунева, още веднъж Ви благодаря за отделеното време. Надявам се тази година и другата честичко да се виждаме и наистина да вървим в една посока и то с бързи крачки. Благодаря Ви. Желая Ви успешен и ползотворен ден.
Колеги, това беше частта на съвместното ни заседание. Обявявам три минути почивка, след което ще продължим.

(След почивката)

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, продължаваме нашата работа. Ще ви прочета дневния ред, за да можем да го гласуваме.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на договореностите между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30.11.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.12.2015 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепата за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28.12.2015 г.
5. Разни. В тази точка ще ви направя няколко съобщения.
В този ред на мисли има ли някакви допълнения, препоръки към дневния ред? - Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.


Започваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРЕНОСТИТЕ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, УЧАСТВАЩИ В ПРОГРАМАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО „ ИНТЕРРЕГ V-А РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ”, № 502-02-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.11.2015 Г.
По тази точка днес тук присъстват:
Деница Николова – заместник-министър – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Добър ден.
Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Добър ден и на Вас.
Мисля, уважаеми госпожи, че за първи път се виждаме в комисията. Преди да ви дам думата, ще ви помоля, предвид на това, че колегите имат документацията, която е получена, много накратко да ни запознаете с духа на закона. И преди да приключите, трябва да сте получили едно становище на комисията, да ни кажете дали имате някакви бележки по него.
Имате думата госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Танчев, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената ми възможност да представя Меморандума за изпълнение на договореностите между държавите членки България – Румъния в изпълнение на Трансграничната програма „България – Румъния”.
Целта на документа и духът му е в посока уреждане на взаимоотношенията между националния партниращ орган в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на управляващия орган – Министерството на регионалното развитие и публичната администрация в Румъния.
На практика целта на документа е да уреди отговорностите, взаимоотношенията, правата и ангажиментите на всяка една държава в рамките на инструмента „България – Румъния” по отношение изпълнението на проектите и изобщо цялостното изпълнение на програмния документ.
България участва като национален партниращ орган, като управляващ орган или като национална точка за контакт в общо 12 инструмента, финансирани от страна на Европейския съюз по линия на европейското териториално сътрудничество. В тази връзка споразумението, което към настоящия момент предлагаме за ратификация, урежда взаимоотношенията по един от тях, а именно Трансграничната ни програма „България – Румъния”.
Това е всъщност най-ресурсоемката програма, която имаме към настоящия момент и която изпълняваме, в рамките на която България е национален партниращ орган. Тя е с общ ресурс около 258 млн. евро. Към настоящия момент вече приключваме оценката по първата покана за проектни предложения.
Програмата е оформена по начин, по който да развива трансграничните региони между България и Румъния. Общо обхватът на програмата касае 8 области на територията на България и 7 на територията на Румъния.
Всички проектни предложения, основните елементи и изискванията по тях е да бъдат двустранно уредени, тоест да имаме и от двете страни поне по един партньор.
Хубавото за тази програма е, че тя наистина допринася за развитието на пограничния регион – Дунавския регион, а тя също така допринася и за изпълнението на Дунавската стратегия.
С настоящия документ са дадени детайлите и уреждането на взаимоотношенията между България и Румъния, между националния партниращ орган и управляващия орган по начин, по който да имаме ефективно управление на средствата, тяхното ефективното разходване и съответно ефективен контрол.
Това е съвсем накратко. Ако имате някакви допълнителни въпроси, разбира се, оставаме на вашето внимание.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Аз имам специален сантимент към интерреговете, защото с това съм се занимавал.
От Румънска страна всичко уредено ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Всичко е уредено. От страна на България документът е подписан в рамките на края на месец септември, а от страна на Румъния е подписан в началото на месец октомври от техния министър на регионалното развитие и публичната администрация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Преди да дам думата на колегите за въпроси, искам да Ви попитам имате ли някакво становище относно становището на комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Нямаме някакви съществени коментари.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, коментари. – Не виждам.
Подлагам на гласуване представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на договореностите между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България”, № 502-02-39, внесен от Министерския съвет на 30.11.2015 г.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И ПАРТНИРАЩИТЕ ДЪРЖАВИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕСПОН 2020, ВКЛЮЧИТЕЛНО РЕФЕРЕНТЕН ДОКУМЕНТ ОТНОСНО МЕХАНИЗМА ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГРУПА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ЕСПОН, № 502-02-40, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17.12.2015 Г.
По тази точка присъстват същите колеги:
Деница Николова – заместник-министър – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Госпожо Николова, вече знаете процедурата. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Накратко ще ви запозная с поставения въпрос.
Като страна – членка на Европейския съюз, България участва за втори програмен период в оперативна програма ЕСПОН. Това е вторият от дванадесетте инструмента, които са в управление, координация или като контактно звено, в които участва България.
Като цяло програмата за сътрудничество ЕСПОН е фокусирана върху осигуряване на сравнима информация, данни, анализи и сценарии за териториална динамика на развитието на Европейския съюз. Това е една програма, която е хоризонтална за всички държави – членки в Европейския съюз. Тя включва в териториалния си обхват също така и партньори, които са страните Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.
Общата посока на тази програма и визията й е, че тя трябва да обслужва всички държави членки по отношение на макрорегионални анализи, които да служат после за оформянето на политики на ниво Европейски съюз и съответно за многогодишните финансови рамки да подпомагат всички държави членки по отношение на структуриране на политиките в рамките на Европейския съюз.
С настоящето споразумение се уреждат взаимоотношенията между всички държави членки и управляващия орган по отношение на отговорности, функции и разпределение на задачите и ролята на всяка една държава членка.
Ние сме една от всички държави, които имаме възможност да се възползваме от този ресурс. Към настоящия момент програмата е с ресурс от малко над 40 млн. евро. Имаме вече отворена първа покана с възможности за кандидатстване, по които предвиждаме и България да участва със своите проектни предложения, които да дадат една основна посока и визия по отношение на регионалната политика за периода след 2018 г.
Това е съвсем накратко във връзка с тази точка от дневния ред. Документът бих казала, че е аналогичен като основна посока и дух на този, който приехме в предходната точка от дневния ред.
Ако има някакви допълнителни въпроси, моля да ги зададете.
Освен това искам да кажа, че нямаме коментари по становището.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между Великото херцогство Люксембург и държавите членки и партниращите държави относно системата за изпълнение, наблюдение и контрол на Програмата за сътрудничество ЕСПОН 2020, включително Референтен документ относно Механизма за отговорност на Европейската група за териториално сътрудничество за ЕСПОН, № 502-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.12.2015 г.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Пожелавам ви приятен и успешен ден и до нови срещи.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ПОДКРЕПАТА ЗА ПРОЕКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, № 502-02-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28.12.2015 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Любомир Стоянов – главен експерт в Дирекция „Централно координационно звено” – Администрация на Министерския съвет
Петър Михайлов – главен сътрудник на УЕПП (Управление на проекти и програми) – Администрация на Министерския съвет.
Господин Стоянов, имате думата. Колегите са запознати. Моля да ни запознаете накратко.
ЛЮБОМИР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Всъщност моят колега ще представи резюме на меморандума.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, господин Михайлов.
ПЕТЪР МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател, за предоставената ми дума. Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Работата по изготвяне на меморандума започна през 2014 г. с решение на Министерския съвет. През декември миналата година успяхме вече да подпишем меморандума с Европейската инвестиционна банка. С решение от 28 декември на Министерския съвет той вече е одобрен.
Предстои неговата ратификация, което е съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на финансите по отношение на изискванията за ратификация на документа.
Самият документ представлява една рамка за бъдещо сътрудничество с Европейската инвестиционна банка. Вие знаете, че самият статут на тази банка е специфичен като специфична институция на Европейския съюз.
Към този меморандум, който не носи някакви права и отговорности обаче има един форматен плейт на вече конкретни споразумения, които трябва да бъдат сключвани от отделните министерства, които имат нужда от съответните услуги, които Европейската инвестиционна банка може да предоставя.
Това е втори меморандум, който България подписва с Европейската инвестиционна банка. Предходният меморандум е подписан през 2012 г. за предходния програмен период.
Това е накратко моето представяне. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? – Не виждам.
Господин Михайлов, искам да Ви попитам запознахте ли се със становището на комисията и имате ли някакви забележки по него.
ПЕТЪР МИХАЙЛОВ: Не сме запознати. До нас за съжаление не е достигнало становище.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Значи някъде има пропуск. Колегите от комисията ми каза, че е препратено на вашия парламентарен секретар. Като цяло се придържаме към някаква стандартна практика. В такъв случай ще приема, че нямате забележки.
Колеги, преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване становището по законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепата за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43, внесен от Министерския съвет на 28.12.2015 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Пожелавам ви приятен и успешен ден.

Колеги, преминаваме към пета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Съгласно предадения отчет на целеви стойности по показателите за изпълнение за периода юли 2015 г. – 31 декември 2015 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е провела 11 заседания, изготвила е 11 протокола от проведените заседания, изготвила е 20 становища на заседания и доклади за пленарната зала по внесени законопроекти.
На следващото заседание на 27 януари, другата сряда, ще бъде изслушан господин Васил Грудев, заместник-министър на земеделието и храните във връзка с актуални въпроси, свързани с новата програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и ще ни каже няколко думи за завършването на програмния период 2007 – 2013 г.
Във връзка с работното посещение за Северозападна България продължаваме да вървим към дати 21 – 23 февруари. Напредваме. Не съм получил някакви обратни становища и други предложения, така че вървим с тези дати.
Това беше, колеги. Имате ли нещо да докладвате? – Не виждам.
Пожелавам на всички приятен и успешен ден.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)