П Р О Т О К О Л № 33/27.01.2016 г.

---

На 27 януари 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2015 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета, по т. 29 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 650-01-10, внесена от Министерския съвет на 13 януари 2016 г.

4. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието и храните във връзка с актуални въпроси, свързани с новата ПРСР 2014-2020 г. и със завършването на ПРСР 2007-2013 г., както и постигнатите резултати по нея.

5. Разни

На заседанието присъстваха:
Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика
Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на трупа и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Атанас Колчаков – държавен експерт в Дирекция „Политика на труда и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката
Пламен Славов – главен експерт в дирекция „Правна” – Министерство на образованието и науката
Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните
Галин Николов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Теодора Карамаринова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерския съвет
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерския съвет
Атидже Алиева-Вели – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Елена Иванова – началник отдел в дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Току-що ме информираха, че имаме необходимия кворум, за да започнем работа.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предвид на това, че имаме няколко важни точки, особено четвърта, която се очаква с голям интерес, предлагам вече да започнем днешното заседание, което ще се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2015 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2015 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета, по т. 29 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 650-01-10, внесена от Министерския съвет на 13 януари 2016 г.

4. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието и храните във връзка с актуални въпроси, свързани с новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и със завършването на ПРСР 2007-2013 г., както и постигнатите резултати по нея.

5. Разни

Колеги, имате ли коментари, предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ, № 502-01-100, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23 ДЕКЕМВРИ 2015 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика
Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на трупа и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Атанас Колчаков – държавен експерт в Дирекция „Политика на труда и трудовата мобилност” в Министерството на труда и социалната политика
Уважаеми господа, преди да ви предоставя думата, искам да ви ориентирам. Като цяло колегите народни представители имат материалите, запознати са с така предложения законопроект. Да ни направите едно кратко обобщение. Освен това би трябвало да сте получили едно становище на комисията. Ако имате някакви бележки по него, да споделите. Ако нямате забележки, да кажете, че го подкрепяте.
Имате думата, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная с представения законопроект.
В мотивите към законопроекта са разписани подробно директивите на Европейския съюз, които се въвеждат в националното законодателство. Сроковете, в които трябва да бъдат въведени и съответно приети и нотифицирани изискванията на тези директиви, са:
За първата директива - 21 май 2016 г. Законопроектът съответно се разработи от междуведомствена работна група между заинтересованите ведомства, социалните партньори, премина през обсъждане в Националния съвет за насърчаване на заетостта, през Националния съвет за тристранно сътрудничество, с всички заинтересовани лица съответно беше направено обществено обсъждане.
С този законопроект се прави една кодификация на цялата материя по трудовата миграция и трудовата мобилност, която досега беше в Глава VІІІ на Закона за насърчаване на заетостта. И фактически освен тези нови три директиви, които се въвеждат с този закон, общият обем на законопроекта включва някъде около 10 директиви на Европейския съюз, които вече се кодифицират на едно място.
Новото, което се прави с този законопроект, е вътрешно-корпоративният трансфер, сезонната заетост и заетостта на самонаетите лица от трети държави в Република България, като всичко това е съобразено с европейските практики.
Запознати сме с проекта на доклад по законопроекта за трудовата мобилност и трудовата миграция на комисията. Нямаме бележки по становището, което е изготвено от комисията.
Готов съм, ако има въпроси, да отговарят на тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Донев. Колеги, имате думата за въпроси, бележки, коментари. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2015 г. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря Ви, господин Донев, за точното и кратко представяне. Желая Ви успешен ден и до нови срещи.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 502-01-97, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 24 НОЕМВРИ 2015 Г.
По тази точка присъстват:
Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката
Пламен Славов – главен експерт в дирекция „Правна” – Министерство на образованието и науката
Госпожо заместник-министър, чухте вече инструкциите ми към колегата. Така че в същия порядък имате думата да ни запознаете накратко със законопроекта и да ни дадете кратко становище относно това, което сме ви изпратили като доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за признаване на професионалните квалификации е изготвен в Министерството на образованието и науката през 2007 г. и е приет от Народното събрание през 2008 г.
В своята същност законът транспортира приетата през 2005 г. Директива 2005/36ЕО относно признаване на професионалните квалификации.
Законът урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България.
Професионалната квалификация и преквалификация е удостоверена с диплома, свидетелство и други документи, които удостоверяват успешно завършване на професионално обучение, проведено в по-голямата си част на територията на Европейската общност и са издадени от компетентен орган на държавата членка.
Необходимостта от модернизиране правото на Европейския съюз в областта на признаване на професионална квалификация и работата във връзка с това на множество европейски институции доведоха до приемането на 20 ноември 2013 г. на Директива 2013/35 ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36 ЕО относно признаване на професионалните квалификации и на Регламент ЕС № 1025/2012 относно административно сътрудничество посредством въведената информационна система за вътрешния пазар.
Измененията в директивата водят до задължителни промени, съответни в закона за признаване на професионалните квалификации.
Предлаганите промени в закона целят хармонизиране на националното право на Република България с правото на Европейския съюз и са в следните основни направления:
За целите на укрепвате на вътрешния пазар и насърчаване на свободното движение на специалисти, като се гарантира по-ефикасно и прозрачно признаване на професионалните квалификации, се въвежда Единна европейска професионална карта. Въвежда се институт на частичен достъп до професия в интерес на защитата на местните потребители и приемащата държава членка.
Предоставянето на услуги на временен или случаен принцип в държавите членки се обвързва с различни предпазни мерки.
За да се гарантира правната сигурност на специалистите, вече ще бъде известно от самото начало дали е необходима предварителна проверка на професионалните квалификации и кога може това да се очаква като решение.
За прилагането на механизма на признаване в рамките на общата система различните национални програми за образование и обучение се групират в различни нива.
Въвежда се възможността за изразяване на продължителността на дадена програма освен в брой часове, също и в кредити по Европейската система за трансфер на кредити.
За гарантирането на високо ниво на обществено здраве и безопасност на пациентите на територията на Европейския съюз и на модернизирането на Директива 2005/36 ЕО се изменят и критериите, използвани за определяне на базовото обучение по медицина. Въвеждат се мерки за увеличаване на мобилността при медицинските специалисти.
Обучението на медицински сестри с общ профил, организацията на което все още се различава според националните традиции, вече ще предоставя по-надеждна и насочена в по-голяма степен към резултатите гаранция, че специалистът е придобил определени знания и умения по време на обучението си.
С цел акушерките да бъдат подготвени да посрещнат сложните потребности в областта на здравеопазването, свързани с техните дейности, обучаващите се в специалността Акушерство вече ще трябва да притежават добра общообразователна подготовка преди да започнат обучението си по акушерство.
Правят се промени в минималните квалификационни изисквания за архитектите, които промени отразяват нововъведенията в образованието по архитектура, особено по отношение на признатата потребност от допълване на академичното обучение с професионален стаж под наблюдението на квалифицирани архитекти.
Въвеждат се така наречените общи принципи на обучение, чрез които се насърчава по-голям автоматизъм при признаването на професионалните квалификации за онези професии, които в момента не се ползват от него.
Задължително става специалистите да притежават необходимите езикови умения за упражняване на съответната професия.
Въвежда се възможността, когато завършил студент премине стаж за усвояване на професията в друга държава членка, въпросният стаж да бъде признат, когато лицето кандидатства за достъп до регулирана професия в държавата членка по произход.
Измененията в директива 2005/36 ЕО предвиждат създаването на система от национални контактни точки, които да се превърнат в помощни центрове за предоставяне на консултации и помощ на гражданите.
Въвеждат се подобни задължения за държавите членки относно обема на информацията. Държавите членки вече ще трябва да осигурят лесен достъп за информация и изпълнение на процедурите чрез единичните звена на контакт.
Трябва също да отбележа, че всъщност проектът на закона бе готвен близо година в активни постоянни заседания на междуведомствена работна група, назначена със заповед на министъра на образованието и науката и наистина е поредната стъпка на принос за хармонизиране на нашето законодателство с европейското.
Нямаме бележки по отношение на становището. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кастрева. Бяхте изключително подробна и ясна.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари по така представения ви законопроект. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2015 г.
Който е съгласен да приемем законопроекта, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Кастрева. Желая Ви приятен и успешен ден и до нови срещи!

Преминаваме към трета точка от нашата програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО УСТОЙЧИВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНИТЕ РИБОЛОВНИ ФЛОТОВЕ И ЗА ОТМЯНА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1006/2008 НА СЪВЕТА, ПО Т. 29 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2015 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 650-01-10, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 ЯНУАРИ 2016 Г.
Галин Николов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Теодора Карамаринова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерския съвет
Денница Недева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерския съвет.
Трябваше да присъства и заместник-министър Васил Грудев, но доколкото разбирам, той все още е на друга комисия. Той ще докладва основно по четвърта точка. Има ли кой да представи законопроекта?
ГАЛИН НИКОЛОВ: Аз ще го представя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай, предвид на това, че този законопроект се отнася повече до Вас, може би Вие сте по-подготвен да отговорите и да го представите.
Господин Николов, имате думата да запознаете народните представители със законопроекта.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Рамковата позиция е относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент ЕО № 1006 от 2008 г. на Съвета.
Предложението цели да засили способността на Европейския съюз да извършва контрол на своя риболовен флот и приемането му би осигурило по-правилно управление и опазване на рибните ресурси.
Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета не е от голямо значение за страната ни поради факта, че не извършваме риболовни дейности извън териториалното море и изключителната икономическа зона на България.
В тази връзка България подкрепя предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент ЕО № 1006 от 2008 г. на Съвета.
Благодаря ви. Ако има въпроси, аз съм на ваше разположение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси, коментари, становища. – Не виждам.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване и на този законопроект.
Подлагам на гласуване Доклад относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета, по т. 29 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2015 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 650-01-10, внесена от Министерския съвет на 13 януари 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Николов, благодаря Ви за Вашето участие.

Колеги, предвид на това, че господин Грудев има ангажимент, предлагам съвсем малка почивка , докато той има възможност да вземе участие в нашата работа, защото точка четвърта изцяло засяга управлението на тази програма. Така че обявявам кратка почивка до идването на господин Грудев.

(След почивката)

Колеги, предлагам да започнем работа, защото има много какво да си говорим, има много постъпили въпроси към господин Грудев. Ще се опитаме да покрием всички въпроси и да сме наясно какво се случва и какво ще се случва по тази програма.
Преминаваме към четвърта точка от нашия дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С НОВАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014-2020 Г. И СЪС ЗАВЪРШВАНЕТО НА ПРСР 2007-2013 Г., КАКТО И ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО НЕЯ.
По тази точка тук присъстват:
Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните
Атидже Алиева-Вели – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Елена Иванова – началник отдел в дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните.
Господин Грудев, добър ден. Предстои ни изслушване за актуални въпроси, свързани с новата Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и няколко думи за завършването на старата програма 2007 – 2013 г., предвид на това, че в края на 2015 г. беше вече официалната дата, на която трябваше да се извършат всички плащания и всичко по тази програма. Така че мисля, че и Вие имате да ни кажете някакви новини или резултати.
Аз предлагам да процедираме така – да минем първо старата програма и тогава да преминем към новата, защото основно въпросите ни са към новата програма и се надявам да имаме отговори на всички тези въпроси.
Затова, без да отнемам повече време, предоставям думата на господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги! Наистина хронологично е редно да започнем с приключилата вече, защото тя приключи, първа за България Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., която смея да твърдя, че успяхме да приключим с един доста добър резултат на фона на късното стартиране като цяло на самата програма и на трудностите при функционирането на самите дейности по разплащането.
Как приключихме?
През 2015 г. общо успяхме да изплатим 550 млн. евро средства от Програмата за развитие на селските райони, което доведе до общ резултат на изплатените средства по самата програма в рамките на 2 млрд. 476 млн. евро., което представлява 94 процента изплатени средства на база на наличния бюджет на самата Програма за развитие на селските райони.
Деветдесет и четири процента е добро изпълнение на фона на, ако щете, самото условие в Европейския регламент, че всички плащания над 95 процента не се възстановяват от Комисията, защото се счита, че нормалното усвояване на програмите е до 95 процента.
На фона на това изпълнение с 94 процента, с които ние приключихме миналата година, смея да твърдя, че това е едно добро постижение, което съвместно с колегите от Фонд „Земеделие” успяхме да наваксаме през изминалата година на база на всички забавяния и всички трудности при разплащането на проектите и при самото кандидатстване, въобще при функционирането на цялата програма.
Така че старата програма приключи, смея да твърдя, успешно – с 94 процента усвояване на средствата.
Готови сме да ви предоставим изцяло допълнителна информация по отделното усвояване по мерките. Тук с мене е заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” госпожа Вели, която също може да отговори на детайлни въпроси, ако имате такива, свързани с процеса на финализиране на старата програма.
Това е от мене съвсем схематично по тази част. Ще се радвам да може да влезем в детайли или както прецените, да се насочим към текущите въпроси, свързани с програмата, която вече прилагаме от една година, а именно 2014 – 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Грудев, за краткото, точно и ясно представяне на изминалата програма. Ако наистина това останат и крайните резултати, които сме постигнали – 94 процента усвояване на средствата, това е един наистина завиден резултат. Мисля, че не само аз, а и всички биха се съгласили с тази констатация.
Колеги, имате думата за въпрос относно стария програмен период, коментари. Господин Иванов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз съм заместник-председател на комисията, представител на БСП лява България.
Само искам да Ви запитам: в тези 94 процента изпълнение, които тук ни представихте, в програмата включват ли се и тези средства, които са в частта „Нанесени финансови корекции” по приключени вече проекти и най-вече от сертифициращия орган, които са наложени в края на миналата година?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси, за да съберем няколко и тогава да дадем думата за отговор? Няма други въпроси.
Заповядайте, господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: В числото изплатени средства се включват всички, изплатени към момента. Разбира се, ако има бъдещи корекции и санкции, те ще бъдат приспаднати от това число и съответно процентът ще бъде намален.
Ние такива висящи процедури към момента имаме не една и две, доста са. Доста от тях затворихме. Не е тайна, че така финансовият риск за допълнително отчисление на средства към началото на миналата година беше в размер на 266 млн. евро. Това беше горе-долу сумата на всички висящи към момента процедури. Голяма част от тях бяха изчистени в хода на годината.
Това, което Вие споменавате, е за описани като потенциално допустими средства от миналогодишните доклади на сертифициращия орган. Те са все още в начална фаза на комуникация с Комисията. Те не са недопустими към момента, а са етап тепърва на провеждане на процедури и с Комисията. Така че те ще имат един доста дълъг живот на коригиране или на дебат с Европейската комисия. Но те не са включени в доклада.
Ако имаме допълнително санкции отнякъде по програмата, съответно това число 94 процента ще падне, защото ние ще намалим финансовата корекция, тя ще бъде намалена като стойност от оторизираната сума.
Така че потенциално процентът може да падне. Но той не може да стане по-висок, защото няма какво да плащаме оттук насетне.Той може да върви надолу, но дай Боже това да не се случва. Трябва да кажа, че нямаме такива сериозни индикации за нещо, което потенциално би могло да занижи процента на изпълнение.
Но както се казва, програмата е в процес на мониторинг, тя ще бъде мониторирана от Европейската комисия поне пет години след нейното изпълнение. Само за информация сега искам да ви дам как ще протече това във времето.
Миналата година ние затворихме окончателно финансирането на САПАРД. Знаете, че САПАРД приключи доста-доста отдавна. Но с целия път на мониторинга приключи едва миналата година и това е нормална процедура – след като изтече целият процес на мониториране програмата се затваря. Така че едва миналата година имахме окончателното затваряне на програма САПАРД.
Така че същото ще се случи и с Програмата за развитие на селските райони. Мониторингът ще продължи, ще продължи изследването на това дали и как проектите функционират, дали и как те продължават да спазват поетите ангажименти от страна на бенефициентите. Така че има още накъде да вървим по този път, но нагоре няма как да се качваме.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Но засега нямате предварителна представа какъв е размерът на средствата, които са в такъв режим на мониторинг, нали така? Тоест с особено мнение от сертифициращия орган. И евентуално при налагането на финансова санкция за чия сметка ще бъде тя – на бенефициентите или на бюджета? Защото една голяма част от тях са общини.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Освен ако нямаме констатация за определен проект, при който не е изпълнен от страна на бенефициента поетият ангажимент. Но това се случва в процеса на мониториране от страна на колегите от Фонд „Земеделие”.
Разбира се, че когато за конкретен проект се установи в рамките на мониторинговия процес, че той не изпълнява изискванията, по които е конституиран той, тогава финансовата корекция ще бъде за сметка на съответния конкретен проект.
Но ако има някакви корекции, които касаят програмата заради слабости или заради неизпълнение на определени контроли, те отиват от общия бюджет. Но към настоящия момент нямаме повече от 90 млн. евро в процедура на комуникация с Комисията.
Но това не означава, че в бъдеще няма да има и други такива. Защото в рамките на следващите четири години колегите от Комисията и от Европейската Сметна палата могат и ще идват по всяко време да мониторират как се случва приключването на програмата. И винаги е възможно да имаме направени бележки, които трябва да бъдат допълнително дискутирани.
Така че числото не е заковано във времето. Напротив, динамична величина е. Но средно за годината имаме около десет одитни мисии от страна на Комисията и на Европейската Сметна палата, така че винаги могат да излизат неща за дискутиране.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз затова, господин Иванов, казах, че ако такива останат цифрите, наистина е похвално. Имаме още малко време да видим какво точно ще стане.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз затова зададох въпроса.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай поздравления още веднъж. Надявам се наистина да затвърдим и да останат тези цифри. За мене всичко над 90 процента е похвално, съдейки от конкурентните нам държави, дори не само от тези, които са около нас.
Преминаваме към втората част на днешната дискусия – Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., която е много актуална и по които, надявам се, ще имаме много въпроси.
Само искам да кажа, че ние сме комисия, която работи доста прозрачно. И това беше и целта на създаването на един такъв орган. Затова днес имаме гости от няколко асоциации, една от които е Българската асоциация на бенефициенти по европейски програми, както и гости от Националния съюз на земеделските кооперации в България. Получихме няколко сигнала и въпроси от тези две асоциации. Затова искам да поканя и техни представители, които са тук, да заповядат на масата. Поне ще ви дам възможност за няколко уточняващи въпроси, ако ние не изразим достатъчно ясно позициите, които вие сте изложили.
Господин Грудев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Кои конкретни въпроси ще дискутираме?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Направете ни един обобщен план на периода 2014 – 2020 г, какво се случва досега, какво се планува. Убеден съм, че повечето от сигналите, които сме получили, са с копие до вашето министерство, така че Вие сте запознати с този тип въпроси. Няма нищо изненадващо и ново.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Съвсем схематично. Знаете, че през изминалата година ние стартирахме настоящата Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. с получаването на официалното одобрение на програмата от Комисията в края на месец май миналата година. Ние преди това започнахме работа и отворихме първите от мерките по програмата, в това число тези, които са площните мерки, и, разбира се, тези, които предизвикват най-голям интерес – това са инвестиционните мерки.
Стартирахме с отварянето на мерки от мярка 4,1 – инвестиции в земеделски стопанства. Впоследствие отворихме мярка 6,1 – тя е за нашите млади фермери и приключихме годината с отварянето на прием по мярка 4,2, която е насочена към инвестиции за преработка на суровини от хранително-
Като цяло миналата година се характеризира с един изключително голям интерес към отворените от тях приеми. За съжаление станахме жертва на собствения си успех, тъй като желанията за инвестициите в земеделския сектор чрез Програмата за развитие на селските райони надвишават многократно и в пъти възможностите като бюджет на самата програма. Това доведе например при инвестиционните мерки да имаме желание за кандидатстване в рамките на едно към пет възможен бюджет и желание за инвестиции. Само по себе си това означава един изключителен натиск и голяма доза желание за инвестиране, отново казвам, чрез използване на средствата от програмата.
Това показва две неща:
На първо място, че имаме готовност, най-вече от страна на бенефициентите, за усвояване за кандидатстване по програмата.
Докато по време на миналата Програма за развитие на селските райони едва в последната година от отворените приеми по нея ние се намерихме в хипотезата на ограничен бюджет по определени приеми, тук направи впечатление, че още от първия прием ние сме в рамката на такъв ограничен бюджет и то с няколко пъти. Това показва, че нашите бенефициенти имат съответната активност и най-вече имат желание за инвестиране в земеделието.
От друга страна обаче това показа и един сериозен интерес за спекулативна инвестиция в земеделския сектор. Понякога тази спекулация за възможностите за инвестиране води до нездрав и нездравословен интерес към самата програма и към средствата, които е възможно да бъдат
От една страна ние балансираме и със задоволство констатираме, че през настоящия програмен период в нито един момент очевидно няма да си задаваме въпроса ще загубим ли пари, няма ли да успеем да усвоим бюджета на съответната година, защото това беше мотото на първата програма. Във всеки край на годината ние се питахме колко пари няма да усвоим от бюджета на програмата поради липса на възможности за инвестиране, поради липса на интерес. Загубихме не малко средства именно поради такова неизпълнение на проектите и поради липса на интерес за кандидатстване.
В момента се намираме в коренно различна ситуация, ситуация, в която трябва да обуздаваме нездравия и спекулативен интерес към Програмата за развитие на селските райони.
Пак казвам, станахме може би жертва и на нашия успех, защото доста бързо успяхме да приключим преговорния процес с комисията. В земеделския бранш се беше натрупал един глад за инвестиране, повече от две години нашите земеделски стопани нямаха възможност да използват земеделски средства и да инвестират в земеделските стопанства. Това наистина доведе до един свръхинтерес, който, от една страна, е позитивен, защото няма да говорим за загуба на средства, а, от друга страна, е нездрав и невинаги е свързан с реалността на пазара и на живота на самия проект.
Прави впечатление огромният брой проекти, прави впечатление сериозният опит за правене на бизнес около самите проекти, който е понякога нездрав, понякога свързан с желания за усвояване на средства на всяка цена, а не да търсим този тип инвестиране, който ще намери своята бизнес и пазарна логика.
През изминалата година за съжаление се нагледахме на това да се правят проекти заради самите проекти, а не заради бизнес логиката, която стои зад тези проекти.
Разбира се, даваме си сметка за всичко това. И първите изменения, които предлагаме за настоящата програма, са свързани, от една страна, с намаляване на таваните по отделните проекти. Защото например по мярка 4,1 имахме повече от четири пъти и половина интерес, надвишаващ бюджета. Там знаете, че таванът на проекта беше от 1,5 млн. евро Нашето предложение на управляващия орган, смея да твърдя, подкрепено от огромната част от земеделския бранш, е намаляването на тавана на проекта на 1 млн. евро, което ще допринесе, на първо място, достигане на парите до повече на брой бенефициенти, което е наш основен политически план, а, от друга страна, би елиминирало съответно, ако наистина има проекти, които са правени на чисто спекулативна база и основа.
Какво предстои през настоящата година?
Направихме една сериозна иновация във възможността за нашите бенефициенти да планират дейностите си през настоящата година, свързана с публикуване на един много ясен и точен индикативен график за това кои мерки ще бъдат отворени през настоящата година, в кой времеви период, за да имат готовност нашите бенефициенти при стартирането на техните инвестиции. Това е процес, който ние ще продължим да изпълняваме до 2020 г. и във втората половина на всяка една от календарните години ще публикуваме индикативен график за прием на съответните заявления през следващата календарна година.
Насочвам се насам, защото като разглеждах част от въпросите, които бяха насочени към нас за дискусия на днешното заседание, няма как да не отбележа и да не направи впечатление например, че голяма част от дебата е насочен към това защо не сме включили мярка 6,4 в индикативния график за настоящата календарна година. И когато се питаме защо не сме включили мярка 6,4, трябва да знаем, че на нас ни се иска ние да отворим по всяко време, във всеки един момент всички мерки.
Но това ще доведе до какво? На първо място, до спиране на работата на колегите от Държавен фонд „Земеделие”.
Категорично за мене е най-лесно да ви кажа: супер, отваряме всичко, имаме одобрена програма, дайте да приемем всичко по всяко време. Това до какво ще доведе? Ще доведе до пълен блокаж на работата на колегите и до невъзможност за едно адекватно функциониране и администриране на процесите.
На второ място, всеки един от вас трябва да си дава сметка какво представляваше мярка 6,4 в старата Програма за развитие на селските райони и да си зададем въпроса: необходимо ли е ние да приоритизираме такъв тип дейности сега, незабавно, в настоящата година?
През изминалата Програма за развитие на селските райони старите мерки, които отговарят на мярка 6,4, това са мерки 311 и 312, които бяха с бюджет съответно 88 млн. евро и 60 млн. евро. Те се превърнаха за жалост в мерки за инвестиране във фотоволтаици и къщи за гости. Единственото, което с огромно съжаление казвам, че постигнахме през изминалата програма от тези две мерки са инвестиции във фотоволтаици и къщи за гости. Наясно съм, че това са апетитни, лесно изглеждащи проекти, но те не допринасят с нищо за развитието на живота в селските райони, за заетостта в селските райони.
Изкушавам се да вляза и по-надълбоко в детайли относно това, което постигнахме с оторизацията и съответното изплащане на средства по тези две мерки през изминалата програма. Ще се въздържа да го направя, понеже, както вие знаете, това са все още мерки, които подлежат на контрол, на мониторинг от страна на Европейската комисия, така че няма да вляза в този дебат.
Но най-малкото, което мога да кажа, е, че всички следва да разсъждаваме върху въпроса какво постигнахме с изхарчването на тези 148 млн. евро за нашите села, с какво допринесохме за тяхното по-добро развитие. И не допринесохме ли повече за този тип спекулативно инвестиране в земеделието, отколкото постигането на реален, истински ефект?
Това е въпросът, който ние като Министерство на земеделието и като управляващ орган на програмата си задавахме още през миналата година. И това е причината, поради която в графика за настоящата година вие не виждате и няма да има прием по мярка 6,4. Защото нехомогенното изразходване на тези средства в разписването на проекти за къщи за гости и за фотоволтаични централи не донесе необходимата придадена стойност и не разви по адекватен начин нито нашето земеделско стопанство, нито облика на нашите селски райони.
Така че преди да отворим този тип мярка в новата програма, ние следва ясно да си дадем сметка какво направихме през изминалата програма и необходимо ли е да направим това през новата програма.
Разбира се, аз съм последният човек, който ангро ще говори по тази тематика. Защото аз съм убеден и съм сигурен, че има и много качествени инвестиции по съответните мерки, които са довели по свой начин до подобряване на качеството на живот в самите селски райони.
Но позволете ми като цяло да съм скептичен относно разумността на разходваните средства, когато ежедневно в момента колегите от Държавен фонд „Земеделие” си дават сметка как функционират например тези къщи за гости в момента, как една голяма част от тях нямат посетители, защо нямат посетители, въобще отдават ли се като услуги, въобще необходимо ли е да приоритизираме до такава степен този тип инвестиции и да си говорим в новата програма за едно бързо и скоростно отваряне на мярка 6,4, видите ли, защото имаме готови доста проекти, защото те са, да кажем, лесни за формулиране.
Ние на първо място трябва да си дадем сметка какво искаме да постигнем с другата ни земеделска дейност и по какъв начин всеки един проект ще се отрази на подобряването на самия живот в селските райони.
В тази връзка в края на миналата година ние изпратихме писма на всички кметове, които са бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, за да видим във всеки един от тях каква е визията за развитие например на туристическите дейности в съответната община, за да видим как тя е съчетана с културните, с религиозните, с традиционните, с местните възможности за разнообразяване на туризъм, а не да правим на голо къщи за гости навсякъде, където е допустимо, защото то е допустимо във всички селски райони. Но това няма да доведе по никакъв начин до подобряване на живота в тези селски райони. Това може да доведе до други работи, не знам.
На първо място трябва да ни е ясна картината във всяка една община, къде има възможности, къде има потенциал и къде има необходимост да инвестираме в такъв тип туристически дейности.
Пак казвам, не е хубаво да се говори ангро, няма да го направя. Аз съм убеден, че има много от инвестициите, които са необходими. Защото ако искаме да развиваме живота в нашите селски райони, ние трябва да предоставяме адекватна услуга, която да може да бъде поета от бенефициента. Но нека да е само там, където има необходимост, а не да е ангро навсякъде.
Именно поради това, докато не станат ясни плановете за развитие на всяка една селска община, ние считаме, че няма да отворим прием по мярката 6,4 в настоящата календарна година.
Това е по темата. Ако има и други въпроси, аз, разбира се, съм на ваше разположение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Хубаво е, че се въздържате наистина от задълбочаване повече в тази тема. Защото всяка европейска програма има своите индикатори, които са заложени точно за да може да се направи нужната оценка след завършването на програмата, дали тя е успешна, доколко е успешна, доколко е устойчива и т.н. И ние като комисия гледаме да се придържаме към тези неща.
Темата е дълга, можем да спорим кой е по-добрият бизнес двигател – дали общината, дали частната инициатива или нещо от сорта. Но по-скоро е желателно да се придържаме към тези индикатори. И аз като председател на комисията винаги желая и изисквам от колегите ви, които изслушваме през нашата комисия, да дават малко по-подробни цифри и информация относно тези индикатори, предвид на това, че вече сме имали един такъв програмен период и може ясно, за някои неща отнема малко повече време, да се види доколко са били ефективно разходваните средства. Но това е целта на програмата.
Затова аз няма да тълкувам дали това е правилно или не е правилно. Индикаторите ще покажат до каква степен сме прави или не.
Аз също имам няколко въпроса, но ще ги оставя за след малко, че те са по-обстоятелствени. Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз имам едно предложение във връзка с нашето изнесено заседание, което искаме да направим през месец февруари – да използваме присъствието на заместник-министър Грудев тук и да поканим евентуално да присъства и представител или на Министерството на земеделието и храните, или на Държавен фонд „Земеделие”, за да бъде направено едно представяне, защото една от най-слабите програми беше Програмата по рибарство и аквакултури, която сега стана „Рибарство и морско дело”. Ще бъде добре да бъде представена тази програма и ние като народни представители да можем да използваме възможностите за нейното популяризиране. Защото тя също няма да бъде пусната догодина, аз самият не мога да разбера защо.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате възможността да зададете своя въпрос, но това нека да го оставим след изслушването, за да видим дали и те ще имат все пак желание да присъстват. Така че ако имате въпрос за аквакултурите, задавайте го. Или след малко?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин Грудев, уважаема госпожа Алиева, уважаеми колеги! Аз с интерес слушах изложението на господин Груев. За съжаление малко останах с впечатлението, че тези, които биха кандидатствали по мярка 6,4, едва ли не са в графата „полукриминално”, тоест разходвали са средства по крайно неефективен начин. Надявам се това да не е крайната оценка.
Но все пак е важно не само за вас като хора, които готвите насоките за кандидатствате, защото изпълнителният орган е Държавен фонд „Земеделие”. Във вашите ръце е подготовката на изпълнението на тези проекти. Трябва да има някаква яснота действително какво мислите да правите с тази мярка, какви дейности ще бъдат финансирани. Защото вие знаете, че един инвестиционен процес не се прави за месец-два, а той е доста дълъг – като се започне от проектирането, одобряването на проекта, след това изготвянето на самия проект за кандидатстване – апликационната форма, кандидатстването. Това не се прави за два-три дена. Тези хора най-малкото трябва да имат представа. Аз мисля, че затова са тук представителите на тези асоциации. И ако може малко да хвърлите светлина поне пред нас като комисия, да чуем какво смятате.
Въпросът ми е в малко друга посока – по наближаващата съгласно индикативния график мярка 7,2, която според това, с което аз разполагам, се очаква някъде да стартира през месец юни.
Каква е вашата готовност и изобщо имате ли готовност, защото моята информация е, че още няма никаква такава, по отношение на подготовката на насоките за кандидатстване? Защото това са мерки, от които ще се възползват българските общини. Това пак е свързано с този инвестиционен проект. Макар и тук бенефициентът да е общината, тя също минава през целия този цикъл от набелязване на сферата, в която да се направи тази финансова интервенция с европейски средства и да може да я докараме до един успешен проект.
В съчетание с това знаете, че от най-ощетените и необлагодетелствени по всякакъв начин бенефициенти по тази програма са българските храмове, тоест различните вероизповедания. Там имаме ли някаква готовност, някакви насоки? Защото това е единствената възможност тези институции да получат някакви средства, освен, разбира се, дарители, които напоследък не са много щедри, предвид и финансовата криза, която за мое съжаление и може би за всеобщо съжаление не е приключила.
Бихме искали да имаме яснота тези потенциални бенефициенти как биха се ориентирали в тази обстановка и какво трябва да правят. Зная, че миналата година имаше прием и реализирани такива проекти. Тази година ще бъдат ли в същите параметри? Ще има ли някакви промени?
Въпросът ми е тези места на духовността дали ще имат възможността да получат своевременна информация как да се подготвят да получат средства от тези, които Европейският съюз дава на нашата държава? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря, господин председател.
Първо, съвсем накратко на въпроса на господин Петров. Програмата за морско дело и рибарство беше официално одобрена през месец декември миналата година, което беше още едно предизвикателство пред нас, защото това трябваше да се случи миналата година, за да не се появи автоматично отчисление на средствата още от миналата година по стартиращата нова програма. Така че там успяхме да се справим.
През тази година ще стартират всички бизнес мерки, насочени като възможности за инвестиции по програмата „Морско дело и рибарство”. Така че тази година сме публикували индикативен график…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, аз просто не го видях в индикативния график на министерството за Програма за развитие на селските райони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Тя е в другата програма. Отделна е, по съвсем друг фонд е. Така че е качена.
Да се върна първо на основния въпрос. Наистина държа да не бъда разбран погрешно. Аз не стигматизирам въобще инвестициите, които са правени. Казвам ви, че е необходим един по-детайлен анализ, за да си дадем сметка какво искаме да постигнем на база на това каквото ние сме постигнали като първоначални индикатори в старата програма.
Не искам в никакъв случай да вкарваме в графа когото и да било, защото е нередно и защото ако има някой, който е направил някакво нарушение, той следва да получи съответното наказание.
Но тук въпросът ми беше, че не е необходимо да бъркаме. Защото въпросът, който беше зададен от Вас като комисия към мене, е защо през настоящата година няма да отворим мярка 6,4. Аз това се опитвам да защитя и да ви кажа защо и поради какви причини ние не я планираме в график на настоящата година. Нищо повече.
Що се касае до това, което се очаква през следващата година, на първо място ще дойдат възможностите за инвестиции в религиозните храмове, там планираме в средата на месец април. Проектната ни готовност на наредба е качена на страницата на Министерството на земеделието и храните, обсъдена е на две тематични работни групи с представителите на вероизповеданията и на колегите, които са заинтересовани. Последното беше миналата седмица в петък.
В момента тече срокът за публично обсъждане и дискутиране на самата наредба, който, разбира се, ние ще изчакаме. Ще вземем предвид всички бележки, които ще постъпят, след което ще бъдат гласувани критериите за оценка на комитет по наблюдение. Но там имаме вече скелет на наредба, която е дискутирана повече от два месеца със заинтересованите страни.
Знаете, че там за нас предпочитаме да изговорим нещата предварително, след това да качим наредбата след проведена дискусия на тематичната работна група. Така че вече имаме един доста сериозен скелет на наредба, който в момента е качен на страницата на Министерството на земеделието и храните.
Що се касае до мярка 7,2, наистина това ще е най-сериозната инвестиция през настоящата година с бенефициенти нашите общини. Там имаме някаква готовност, която се дискутира с Националното сдружение на общините в Република България. Нямаме скелет на наредба все още, защото при нас няма да са насоки, а са наредби. Функционираме с наредби, което между другото е единствената програма, която функционира с наредби. Защото считаме, че наредбата има доста по-голяма стабилност от гледна точка на бенефициента на база на насоките. Защото насоките са един инструмент, който може да бъде използван опасно от страна на управляващите органи. Дано да не се стига дотам при другите оперативни програми. Но наредбата има своя юридически стабилитет във времето и дава възможност на бенефициента на потърси своята защита.
По мярка 7,2 имаме едно голямо незавършено в момента условие. То е в изпълнението на предварителните ни поети ангажименти към комисията, че новият прием ще се извършва в рамките на нов Закон за обществените поръчки. Знаете, че Законът за обществените поръчки е в момента при вас и трябва да стане факт.
Така че на база на това, което се гласува като Закон за обществените поръчки ние съответно трябва да разпишем и наредбата, за да знаем какви указания трябва да бъдат дадени на възложителите.
В рамките на следващите две седмици ще публикуваме първия скелет на наредба, който ще бъде прилаган от месец юни. Имаме достатъчно време.
Що се касае до подготовката и възможностите за инвестиции, дискутирали сме ги с общините. През настоящата година ще бъдат допустими дейности, които са свързани със следното:
- проекти за пътища,
- водопровод,
- социална инфраструктура,
- образователна инфраструктура и
- инвестиции в културна инфраструктура.
За пътища. Знаете, че там имаме стандартните проекти. Няма кой знае какво различие с миналата програма, с изключение на вече надявам се влезлите в сила нови изисквания към възложителя по Закона за обществените поръчки. За никого от вас не е тайна, че основните ни проблеми през миналия програмен период и основните дискусии с комисията, говоря като мащаб на финансираните проекти, бяха свързани и продължават да са свързани с прилагането на Закона за обществените поръчки и със съответните за тях процедури.
Така че за нас това е ключовият момент и това е ключовият ангажимент, който сме приели като страна пред Европейската комисия, че новото финансиране и програмиране ще се случи в рамките на новия Закон за обществените поръчки. Това, от една страна.
От друга страна, що се отнася до общините, аз съм сигурен, че повечето от тях имат вече готови проекти за път, за водопровод и там, където са новите елементи, това са за социална инфраструктура, говорим най-вече за детски градини, образователна инфраструктура – за училища, в това число инвестиции в спортна инфраструктура.
Но тук отново правим едно голямо „но” в сравнение с миналата програма. В настоящата големи проекти за спортна инфраструктура в селските райони няма да финансиране. Насочваме се към подобряване на материалната база на училищата и към изграждането на дребно мащабна спортна инфраструктура, което представляват малки спортни площадки – до 50 хил. евро, които да бъдат просто много на брой, за да допринесат до наистина качествено развитие на живота в селските райони.
Още един въпрос на анализ спрямо миналата програма са инвестициите, които направихме в някои от големите спортни зали. Може би не са най-удачните за селските райони. Тепърва ще видим как ще бъдат поддържани от самите общини. Възможно е да се появят там проблеми. Така че се съсредоточаваме в по-дребно мащабна инфраструктура и на първо място, обезпечаването на училищата със съответните спортни площадки. Това ще бъде мотото за следващата година.
Под „културна инфраструктура” имам предвид читалища и развитието на дейностите в самите читалища.
Това, което няма да финансираме през следващата година с бенефициенти общини, са инвестиции, свързани с туристическата инфраструктура, свързани с изграждането на различни паркове и площадки в самите общини, както и инвестициите в канализация. Това няма да се финансира през следващата година.
Като говорим какво ще се финансира, за водопроводите има доста условности. Инвестиции за водопровод можем да финансираме само на територията на тези селски общини, които са с консолидирани ВиК оператори. Но това е в рамките на общата водна стратегия, която е записана в споразумението за партньорство на Република България. Няма как да избягаме оттам.
Успяхме да избягаме достатъчно с възможността бенефициенти по нашата програма да са самите общини. Защото инвестиции във вода по всички оперативни програми са единствено и само ВиК операторите, с тази разлика, че ВиК операторът участва с финансиране. Обикновено то е 75 на 25. Докато при селската програма с бенефициент общините ние говорим за стопроцентово финансиране на дейностите на общините. За това успяхме да се преборим доста мъчно с Европейската комисия. Защото наистина е едно изключение от общата ни стратегия, което ние сме поели като ангажимент. Но няма как да избягаме от необходимостта за консолидация на ВиК операторите.
Така че водопровод ще се прави само там, където има консолидиран ВиК оператор. С приоритет при изграждане на водопровод ще са селските общини, при които има констатиран проблем със статута на водата, говоря като качество на питейната вода, или такива с установен воден стрес, например общини, които са обект на засушаване. Това са качествени критерии, които ще бъдат заложени при приоритизирането на самите инвестиции. Защото аз съм убеден, че в края на месец август ще говорим пак с вас, че и за общинските проекти интересът за финансиране многократно ще надвиши възможностите на програмата.
За съжаление програмата ни е ограничена. Желанията и възможностите за инвестиции са неограничени. Оттук е въпросът на правилно приоритизиране. И винаги – аз съм убеден – до края на самата програма – и то е разбираемо – ще има недоволство, ще има несъгласие от страна на бенефициенти с приоритизацията на проектите. Неминуемо е това, когато говорим за натиск от размера на едно към пет спрямо наличния бюджет и желание за инвестиции. На всички нас ни се иска програмата да е поне пет пъти по-голяма като бюджет, тогава няма да го има този проблем, но това няма как да се случи за съжаление.
Така че това са нещата, които ни очакват през настоящата година, с фокус върху общинските инвестиции, с втори прием по мярка 4,1, с вече намалените интензитети на помощта като таван, с възможности за финансиране и на инвестиции, свързани с хидромелиорациите, говоря като частни проекти, защото при първия прием това беше изключено, също така втория прием по мярка 4,2.
И, разбира се, това, което ни очаква, е стартовата помощ на земеделските стопани – това очакваме да бъде най-масовият прием. Това е начална помощ. Тя е с минимално ниво на подпомагане, но с минимално изискване от страна на бенефициентите. Там отново ще включим в подпомагането Националната служба за съвети в земеделието, както направихме по мярка „Млад фермер”, където националната служба изготви безвъзмездно за бенефициентите повече от 55 процента от всички подадени заявления.
Същото се надяваме да го постигнем като ефект и по мярката, която ще отворим през настоящата година – „Стартова помощ”.
Така че това са като цяло нещата, които ни очакват през настоящата година. И, разбира се, през втората половина на годината ще обявим индикации в индикативния прием за следващата календарна година, за да могат нашите бенефициенти да бъдат подготвени и в тази връзка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви аз за обстойния отговор.
Преди да премина и аз към основните въпроси, за да затворим дискусията по мярка 6,4, искам да ви попитам разсъждавали ли сте да се направи примерно подмярка, да се изнесат тези къщи за гости, предвид на това, че това е една мярка, която е насочена към частната инициатива и към сферата на услугите, да се извади това, за което имате някакви съмнения и за което чакаме още информация и да се тръгне с други подобни? Ако може накратко да отговорите на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Не. През настоящата година не смятаме да отваряме прием по мярка 6,4. След този анализ, който е необходим, ще се види какво ще се направи на база на приключените проекти по старата програма, което ще се случи тази година. Защото и в момента колегите от Държавен фонд „Земеделие” извършват последващи проверки, за да видят функционирането на тези обекти. Трябва да имат ясната картинка и трябва да има ясната картинка на това в кои общини имаме наистина необходимост от инвестиции от подобен тип. Това ще се случи в рамките на тази година и през следващата година ще пуснем приема.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз пак Ви призовавам да кажете имате ли някаква информация от гледна точка на индикатори и такива неща, препращайте ги своевременно и към нас. Това ни помага. Ние се срещаме с много хора, говорим с много хора, трябва да имаме някаква обосновка защо и как се случват тези неща в държавата все пак. Както и вие, и ние сме на фронтовата линия и отнасяме много от критиките в тази посока.
Аз имам няколко въпроса и те са по мярка 10 - „Агроекология и климат”. Предполагам, че това е една от най-чувствителните области, предвид на това, че това е мярка, която засяга много хора.
Аз съм убеден, че и при вас е постъпило това писмо, което постъпи при мене. Ще ви зачета няколко абзаци и на базата на това ще си задам своите въпроси.
„Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е одобрена от Европейската комисия. Министерството на земеделието и храните разписва правила, изисквания и размери на ставки за подпомагане за мярка 10 – „Агроекология и климат”. Общият бюджет е предвиден на 223 млн. евро до 2020 г.
При определяне на ставките на отделните направления са посочени конкретни суми в евро на хектар, които не са определени в размер „от-до”, а са фиксирани съгласно изисквания за изготвяне и представяне на Програмата за развитие на селските райони пред Европейската комисия.
В Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 – „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Министерството на земеделието и храните публикува одобрените от Европейската комисия ставки за подпомагане на всяко отделно направление, като в наредбата не е предвиден механизъм за намаляване на ставките на хектар.”
Другите подробности няма да ви ги чета. Вие сте запознати с това писмо. Само ще прочета последния абзац:
„На 7 октомври заместник-министър Грудев изпраща писмо до Държавен фонд „Земеделие”, с което определя бюджети по отделните направления, без те да са определени в Наредба № 7, като дава указания Държавен фонд „Земеделие” да изплаща субсидии на бенефициентите в указаните от заместник-министъра бюджети.”
В тази връзка се цитират някои плашещи твърдения, че се нарушава регламент 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Дали това е така? Ако е така, защо се нарушава съответният регламент на одобрената Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и Наредба № 7, както се твърди, че има пределни бюджети по направление за мярка 10?
Защо и дали земеделските стопани не са запознати с подобни определени бюджети до края на кампанията за приемане на заявления за участие и са подведени да кандидатстват по строго определени финансови условия, които се променят след приключване на кампанията за кандидатстване?
Защо Министерството на земеделието и храните допуска изменение на въпросната наредба № 7 без публично обсъждане? Така ли е или не е?
На кандидатите, участвали в кампанията 2015 г. ще им бъде ли изплатено, съгласно одобрените в Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. и в Наредба № 7 ставки на хектар? Да или не?
И Министерството на земеделието и храните ще оповести ли публично ставките, одобрени в Програмата за развитие на селските райони, с цел снемане на всякакво съмнение за неправомерни действия от страна на Министерството на земеделието и храните?
Това е обосновката защо аз смятам, че е много сериозен въпрос, предвид на това, че много от тези хора, обвързвайки се с такъв тип взаимоотношения, поемат ангажименти, които са дългосрочни, разчитат на банкови заеми и т.н. Не искам да влизам във всеки отделен казус, но смятам, че наистина е важно това. Това породи въпросите ми в тази посока. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Наистина темата е доста сложна. Но се чете едната страна на наредбата и на регламента, а не се вижда основната част на наредбата. А в наредбата в самото й съществуване, в нейното изработване, в предходната наредба винаги се казва едно единствено нещо – че сумите, които се изплащат по съответната мярка, са в рамките на наличния бюджет.
Когато приключи кампанията за прием през миналата година, ние си дадохме сметка и видяхме много бързо числата, имам предвид по едно от направленията, по едно единствено направление, защото цялата тази мярка, за която става въпрос, включва в себе си доста на брой направления, които са свързани с поемане на ангажименти.
По едно от тях, това, което е свързано с орнитологичните направления или с компенсацията при поемане на ангажимент за опазване на различните застрашени видове птици имаме свръхинтерес, имаме свръхкандидатстване. Тогава, ако ние не бяхме изменили наредбата, която да съответства на основния член на наредбата, в който се казва, че средства по тази наредба се изплащат в рамките на наличния бюджет…
Да, наистина в първия вариант на наредбата не беше написано „от-до”, а беше написано тире: за такъв ангажимент – 80 евро на хектар. Но когато направим простата сума на заявените намерения за кандидатстване, ние си даваме сметка, че ние нямаме пари по цялото направление, за да изплатим съответното желание за кандидатстване.
Това е най-нормалното нещо и абсолютно същият феномен е приложим за всички площни мерки. Например ставката за директните плащания всяка година варира и тя е в резултат на заявените площи. Не можем да говорим, че, видите ли, по огромната площна мярка, която е схемата за единно плащане на площ в момента, с нейните различни вариации ние можем да променяме ставката на база на това, което е заявено. Една година са 3 млн. 400 хил. хектара, на другата година са 3,7 млн. хектара. Съвсем логично е, че наличният бюджет ще бъде разделен на база на заявените площи и тогава ставката варира.
За да приведем в хармония наредбата, такава, каквато беше публикувана в началото, ние доуточнихме във връзка с изискването, че не можем да платим повече средства, отколкото имаме по мярката. Тогава направихме това изменение и написахме, че ставките се изплащат до определения компенсаторен размер.
На първо място, регламентът позволява да се изплащат средства в рамките на защитената компенсаторна ставка. Тази компенсаторна ставка се изчислява от независими експерти на база на потенциалните пропуснати ползи от страна на бенефициентите.
За самото направление, за което говорим, следва да знаете няколко неща.
Първо, това не е ново направление. Това е направление от орнитологичното направление, което следва вече работещо такова направление в рамките на миналата програма. Единствената разлика е, че очаквахме голям потенциален интерес по тази мярка и затова намалихме двойно ставките. Оказа се, че сме се лъгали. Интересът е много пъти по-голям, отколкото намалението на ставката.
Затова ангажиментът, който ние имаме, е да опазваме на първо място финансовите ресурси на нашите данъкоплатци. Защото, няма какво да се лъжем, средствата, които ние разходваме, са средства на нашите данъкоплатци, на всички европейски данъкоплатци и не следва да прилагаме принципите на устойчиво финансово управление.
Да, това породи напрежение от страна на бенефициентите, защото те са имали определени очаквания. Но тук, забележете, не говорим за изменение на вече поет ангажимент. Защото това е първата година на стартиране на тази мярка, на това направление и няма нито един бенефициент, който да е поел ангажимент по тази мярка. Така че не е необходимо ние дори да изменяме ангажимента, който той е поел, и тогава да създадем такова неудовлетворение от страна на бенефициента.
Това, което се случва в момента, е, че на базата на фактите и констатациите е видно, че ние нямаме достатъчно бюджет – аз това нещо съм го казвал може би от миналата година. От месец юни започнахме дискусията, защото си давахме сметка, че има прекалено голямо заявяване. Винаги становището на Министерството на земеделието и храните е било, че ще се плати такава ставка, каквато се получава, като се разделят одобрените площи на база на кандидатстването, защото в момента имаме само заявените площи. Ние трябва да видим нещата. Колегите от Държавен фонд „Земеделие” трябва да извършат всички проверки, за да видим кои са допустимите такива, след което те ще бъдат разделени на необходимия бюджет.
Така че отговорът е: ставката ще бъде намалена по това единствено направление, защото там имаме свръхинтерес при кандидатстването. Но на бенефициентите ще бъде предложена ставката такава, каквато се получава, за да могат те да си преценят в момента на одобрението дали имат интерес да се ангажират в един петгодишен ангажимент за тази дейност или няма да го правят.
От това естество няма никаква хипотеза, потенциална опасност за неправомерно разходване на средства или за налагане на допълнителни мерки по допълнителна комуникация в това направление.
Имахме аналогичен проблем поради нефункционирането по същия начин с изразходването на средства по едно направление от старата програма, което се казваше „Въвеждане на сеитбооборот в земеделските стопанства”. Там през годините бяха поемани петгодишни ангажименти на база на одобрени площи, с ясното съзнание, че целите пари по цялата програма, по цялата мярка не могат да гарантират – и те няма как да гарантират – изплащането впоследствие в годините на този ангажимент.
Това, което ние заложихме в настоящата програма, беше добро финансово управление, свързано с най-малкото прожектиране на средствата, които ние знаем, че имаме, в минимум петгодишния ангажимент, за да гарантираме устойчивост на тези ангажименти.
Така че, да, знам, появи се напрежение, нормално е, защото интересите са доста, защото аз дори съм информиран кои части от бенефициентите вече са платили на различни хора част от субсидията, предполагаема по това направление, което, разбира се, е абсолютно порочна практика.
Така че – да, ще има намаление на ставката, но тя ще е толкова, колкото се получава. Всеки един бенефициент ще има възможност да реши поема ли го този ангажимент или не го поема. Но финансовата дисциплина ние няма да я нарушим и няма да допуснем ситуация, в която едно направление да изяде средствата по цялата програма. Това категорично мога да ви го кажа.
Така че – да, извършихме промяна в наредбата, но тя целеше единствено и само синхронизиране на текстовете с горестоящата норма в същата наредба, която не допуска изплащане на финансов ангажимент повече, отколкото е наличният бюджет.
Така че това е обективната ситуация. Наясно сме със създаденото напрежение, но ние няма да допуснем недобро използване на финансовите средства по цялата програма. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря за този отговор. С две думи, Вие ме уверявате, че нямаме конфликт с Регламент № 305/2013. Така че приемам това за достоверно.
Понеже това беше въпрос, продиктуван от бенефициентите, от представители на Асоциацията, имате думата и вие, ако нещо не сте разбрали, да попитате. Заповядайте.
ДИЛЯНА БОЖИЛОВА: Аз съм представител на Съюза на земеделските кооперации в България.
Господин Грудев, Вие много добре обяснихте всичко. Но аз имам все пак няколко въпроса, тъй като Вие казахте, че кандидатите са се заявили, че все още не са одобрени. Кандидатите по направление по преобразуване на обработваеми земи в постоянно затревени площи, за които в първоначалната наредба фиксираната сума, която трябваше да вземат, е около 61 лв., тези хора вече са направили необходимото, за да изпълнят това, което е разписано по наредбата. В случая те са дали финанси, тревни смески, лишили са се от добиви, защото тревните смески вече са хвърлени, за да изпълнят изискванията по наредбата, това не са малко разходи, лишават се от добиви и те всъщност няма как да си върнат земите, за да станат пак обработваеми. Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос е следният. Общият бюджет по мярката е 223 млн. евро.
Тук в индикативния график, който сме изкарали, който е публикуван публично, е заявено, че разплащането трябва да стане сега, в края на месец февруари. По „Агроекология и климат” са 39 млн. евро, да го закръгля, малко повече са. На каква база са изчислени, след като след промяната на наредбата нямаме определени ставки? Как е изчислен този бюджет? Това е първата година. Както Вие вече казахте, ангажиментът се поема в рамките на пет години.
Ако направим една проста сметка, първо, не е ясно как са изчислени, като нямаме ставка.
И второ, ако го изчислим, дори да приемем, че са първоначалните ставки, които са приети в първата наредба, умножено по пет е 195 млн. евро. Всъщност тук се вижда, че бюджетът стига.
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Имате думата, господин Грудев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви. На първо място, натискът, който имаме на база на кандидатстването, е само по орнитологичните направления. Вие тук цитирахте едно от другите направления.
Аз споменах, че единственото направление, за което имаме такъв натиск на база на кандидатстване, е свързано с местообитанията или запазването на различните защитени птици.
Така че това, което цитирате като изчисление, публикувано за индикация, е именно на база на заявяването, за да видите какъв е натискът. Ние тук сме взели всички заявени площи по индикативната ставка, за да си дава всеки един от вас сметка какъв е натискът върху бюджета на съответното направление.
Що се касае до разходите, които са извършени по това направление, към момента ние по това направление няма да имаме натиск върху бюджета. Така че там не би следвало да дискутираме темата. Единствено и само в орнитологичните направления имаме проблем с това свръхзаявяване. За другите не следва да го коментираме като проблем.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Само ще направя един коментар, тъй като в това писмо, с което аз се запознах, се коментира, че е нарушен Законът за нормативните актове. Има ли според Вас опасност да бъде атакувана тази наредба за нарушение на този закон или ще бъде обратният ефект? Това изчислявали ли сте го? Реално изчислявали ли сте някаква опасност в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Вижте, един нормативен документ съгласно Административно-процесуалния кодекс може да бъде атакуван в своя живот многократно. За съжаление няма преклузивен срок, в който по определени критерии той може да бъде атакуван. Така че всеки един има свободата да атакува съответните норми.
Аз не виждам какво следва да бъде притеснението, при положение, че ние спазваме изискванията и на закона, и на финансовото управление. А най-вече, че нямаме поет ангажимент от страна на нито един бенефициент. Тоест държавата не е поела ангажимент към някой бенефициент с ангажимента да изплаща определени пари за определена дейност. Това тепърва ще се случва.
Затова ви казвам, че за нас беше важно ние да видим колко е кандидатстването, да го прожектираме в минимум петгодишния период и да видим как се получава ставката за подпомагане. Така че в тази връзка няма как да има пропуснати ползи от когото и да било. Нямаме съмнение в нашите действия.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, заместник-министър Грудев. Надявам се отговорът на този етап да Ви удовлетворява, госпожо Божилова. Ако имате други претенции към дейностите на министерството, може и към нас да ги отправяте, и към тях, за да бъдем в комуникация.
Има ли други въпроси? Заповядайте, господин Здравков.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Аз съм представител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми.
Господин Грудев, аз ще Ви върна малко към под мярка 6,4. Защото това, което казахте преди малко, за нас е изключително тревожно, защото ние сме асоциация, която е може би много по-близко от преките бенефициенти.

Имайте предвид, може би знаете донякъде, че по тази мярка най-вероятно при прием за 2017 г,. както Вие заявихте в момента, ще бъдат входирани може би над 3500 проекта, да не казвам повече. Интересът по нея е изключително огромен, както и забавянето, което се получи от повече от три години. Това със сигурност ще доведе до много сериозно напрежение във връзка със самата мярка по 2017 г., първо, по отношение и на бюджета, второ, по отношение на срока за изпълнение на тези проекти. Защото, както знаете, винаги се получава хикс забавяне при оценката на тези проекти. И най-вероятно ще влезем в хипотезата на 2007 – 2013 г., последния прием по 311- 312.
За нас има наистина много сериозен риск, ако подмярка 6.4 не бъде пусната през 2016 г.
Разбирам, че трябва да се направи определен анализ. Всичките тези неща са ясни. Въпросът е обаче, че времето си минава и самата мярка реално не виждаме кога въобще ще се отвори. Защото Вие преди малко заявихте, че не бързате да бъде отворена.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Грудев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Така е. Аз съм запознат и с Вашето становище. Опитах се да ви обясня защо за управляващия орган не е приоритет в настоящата година отварянето на подмярка 6.4. Същия въпрос може да ми го задавате за всяка една от мерките, която не е отворена през настоящата година. Ние не можем да си позволим лукса да отворим всичко във всяка една година.
Да, наясно съм, проекти ще има. Но въпросът е, че Вие считате ли, че е разумно със средства от Програмата за развитие на селските райони ние да направим 3500 къщи за гости? Едва ли е удачно.
Самата мярка и в миналата програма не беше само за къщи за гости. Само че в бюджета, който е разпределен по самата мярка, по мярката се правеха единствено и само къщи за гости и фотоволтаици.
Дайте да видим какво ще приоритизираме. Абсолютно невъзможно е ние да направим 3500 къщи за гости по новата програма. Това е абсурдно. Нека да ги направим там, където ще имаме истинска необходимост от тях, там, където те ще допринесат не да правим проекти за самите проекти. Дайте да направим тези места за разнообразяване на туристическата дейност, там, където те са необходими.
Наистина следва да направим този анализ, следва да видим какво точно постигнахме със старата програма. Разбира се, че тази мярка ще бъде отворена.
Аз съм съгласен с Вас. Още една година – това ще означава още подготвени проекти. Така е. Мигар ако ви пуснем тази година мярката, след това другите проекти няма да са готови и за второто кандидатстване? Всичко е въпрос на приоритизация.
Наистина през настоящата година нямаме възможност да отворим всички мерки, не е необходимо, това никога не се е случвало. Никога в старата програма не сме имали отваряне на мерки непрекъснато по всички направления. Въпрос на приоритет.
Аз ви изведох позицията на Министерството на земеделието и храните по приоритизирането на мерките. Това, което сме заложили в индикативния график, е становището на Министерството на земеделието и храните за това какво ще бъде отваряно през настоящата календарна година.
Взимаме предвид и Вашите бележки. Затова смятам, че е редно да отделим настоящата година, за да фиксираме заедно с вас и критериите по приоритизиране на този тип инвестиции, за да видим къде да ги насочим наистина, а не да правим урбулешката къщи за гости. Да видим къде те ще имат добавена стойност и къде те ще допринесат за подобряване на качеството на живот в селата.
Това трябва да го направим през настоящата година, за да имаме ясни критерии през следващата година какво ще правим въобще с този тип дейности. Но да правим урбулешката къщи за гости и фотоволтаици, както беше в миналата програма, ми се струва, че не е редно това да е приоритет на Министерството на земеделието и храните. Затова сме били честни и откровени с нашите бенефициенти, именно да им посочим какво ще отваряме през настоящата година.
Аз съм наясно, натиск ще има. Сигурно хората са ежедневно при вас и казват: дайте да видим как да направим възможност за кандидатстване. Има идеи за развитие на селски туризъм и т.н. Това е много похвално. Но нека да са ясни точно правилата и нека да е ясно, че през настоящата година ние не предвиждаме отваряне на такъв прием. Наистина, разберете го, няма как да отворим всички мерки във всяка година. Просто наистина ще доведе до блокиране.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: За отварянето на всички мерки на един път е от ясно по-ясно, въпросната приоритизация на мерките. Но ние реално виждаме повторно отваряне на мерки, които вече са отворени, предвид на това, че имаме забавяне три години по мярка 6.4. И анализи, и каквото и да се прави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Така е. Но няма как да избягаме от това, че за земеделския бранш, за който е Програмата за развитие на селските райони, най-важното е ние да приоритизираме инвестициите в земеделските стопанства и инвестициите, свързани с преработката на земеделските продукти. Наистина това е във фокуса и на нашите земеделски стопани.
Така че мярката ще бъде отворена, но това няма да бъде през настоящата календарна година. Нека да седнем, да видим какви са ни резултатите от старата програма и да приоритизираме заедно, да видим къде има необходимост от такъв тип инвестиции, а не да правим урбулешката навсякъде къщи за гости. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате възможност за други въпроси. – Не виждам.
В такъв случай благодаря Ви, господин заместник-министър, за отделеното време. Наистина доста време прекарахте тук, за което Ви благодаря. Надявам се да не сме Ви затруднили много с тези въпроси. Но все пак това е мярката, която, предвид всички останали европейски програми, все още е почти единствена най-пряко и всеобхватно зависеща. Така че и занапред интересът ще продължи.
Аз Ви призовавам заедно да се опитаме да разгласяваме, да представяме програмата.
Както и господин Петров спомена, ние от време на време правим изнесени заседания. Следващото изнесено заседание ще бъде в края на месец февруари. Ще Ви уведомим, ако имате възможност, да изпратите човек, който би могъл да присъства. Събираме и представители на общини, и частни представители. Това ще се състои в Северозапада, нещо, което е приоритет и по вашата програма. Така че се надявам заедно да вървим в тази посока.
Още веднъж напомням, ако има някакви индикатори в каквато и да е посока, препращайте ги към комисията. По такъв начин и ние ще бъдем съпричастни и ще работим в една посока.
Също така и занапред имайте предвид, че ние сме прозрачна комисия. Имаме ли такива въпроси, ще Ви каним да дискутираме, да даваме гласност и публичност на тези процеси.
Благодаря Ви още веднъж. Желая успешна и приятна работа.
Колеги, има ли някакви въпроси по четвърта точка – „Разни”? – Не виждам.
С това обявявам заседанието на нашата комисия за закрито.
(Закрито в 17,05 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)