Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
10/02/2016
    П Р О Т О К О Л № 34/10.02.2016 г.
    На 10 февруари 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на Донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2016 г.

    2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект на Закон за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20.01.2016 г.

    3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14.12.2015 г.

    4. Разни.

    На заседанието присъстваха:
    Мария Павлова – и.д. на Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” към Министерството на външните работи
    Саша Райчева – младши експерт в Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи
    Карина Караиванова – заместник-министър на финансите
    Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор” в Министерството на финансите
    Румен Яначков – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните
    Мария Ангелова – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните
    Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието
    Силвия Филипова – старши експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието
    Георги Спасов – старши експерт в Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт” в Министерството на правосъдието.

    Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Предлагам да проведем нашето заседание при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на Донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2016 г.

    2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект на Закон за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20.01.2016 г.

    3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14.12.2015 г.

    4. Разни.

    Преминаваме към гласуване. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
    Дневният ред се приема.

    Започваме с първа точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА СПЕШЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СТАБИЛНОСТ И СПРАВЯНЕ С ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЗАКОННАТА МИГРАЦИЯ И РАЗСЕЛЕНИТЕ ЛИЦА В АФРИКА И ЗА НЕГОВИЯ ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК, ПОДПИСАНО НА 12 НОЕМВРИ 2015 Г. В ЛА ВАЛЕТА, И НА СЕРТИФИКАТА ЗА ПРИНОС НА ДОНОРИТЕ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА СПЕШЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СТАБИЛНОСТ И СПРАВЯНЕ С ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЗАКОННАТА МИГРАЦИЯ И РАЗСЕЛЕНИТЕ ЛИЦА В АФРИКА И ЗА НЕГОВИЯ ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК, ПОДПИСАН НА 30 НОЕМВРИ 2015 Г., № 602-02-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 04.02.2016 Г.
    По тази точка днес тук присъстват:
    Мария Павлова – и.д. на Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” към Министерството на външните работи
    Саша Райчева – младши експерт в Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи.
    Ще ви помоля накратко да ни запознаете за какво точно се касае съответният законопроект. Колегите имат материалите и като цяло са запознати. Докато едната от вас говори, другата може да се запознае с това, което сме представили като становище. Ако имате забележки, да ни кажете. Трябва да изчистим и този въпроси. А ако госпожа Райчева има да добави нещо след тяхното експозе, ще й дам думата, след което ние ще преминем към въпроси и коментари.
    Има думата госпожа Мария Павлова.
    МАРИЯ ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Здравейте. Моето представяне е следното.
    На 1 и 2 ноември 2015 г. в Ла Валета се проведе конференция на най-високо равнище по миграцията с участие на представители и държавни ръководители на държави – членки на Европейския съюз и на африкански държави, представители на Европейската комисия, на Комисията за Африканския съюз, Комисията на икономическата общност на Западноафриканските държави, ООН и Международната организация по миграцията.
    Срещата завърши с приемане на политическа декларация и план за действие, очертаващ пет подробно разписани приоритетни сфери на действие:
    Подкрепа на африканските страни в подготовката на националните ни стратегии по миграционните въпроси и предприемането на съвместни действия за справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица;
    Легална миграция и мобилност;
    Международна закрила и убежище;
    Превенция и борба срещу незаконната миграция и трафика на хора;
    Постигане на напредък по отношение на договореностите в областта на връщането и реадмисията.
    Въз основа на поуките от предишни миграционни кризи и в израз на стремеж да се намерят решения на проблемите на Африканския континент, произтичащи от големите миграционни вълни, които са предизвикани от силен демографски натиск, от природни бедствия, бедност, вътрешни напрежения, институционални слабости, слаби социално-икономически възможности, остри хранителни кризи на Африканския континент, Европейският съюз реши да създаде Спешен доверителен фонд за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка.
    Този фонд е концентриран върху три големи групи от държави:
    Първата група са държавите от северната част на Африка;
    Втората група са държавите от САХЕЛ и около езерото ЧАД;
    Третата група са държавите около и в Африканския рог.
    Също така се предвиждат и възможности да се дават средства от Доверителния фонд за държави, които са съседни на тези страни, заради миграцията, която се осъществява между регионите на конфликт и съседните ни държави.
    В тази връзка е създаден този Доверителен фонд, който цели финансиране чрез един единен, бърз и гъвкав инструмент, който да спомогне за обединяването на средствата както от държавите членки, така и от допълнителни донори – от държави, които не са членки на Европейския съюз, както и от трети физически и юридически лица. Но те не са донори, само се дават вноски във Фонда.
    Това би спомогнало за по-добра съгласуваност. Ще се намали рискът от раздробяване на помощта. По този начин ще може много своевременно да се реагира на кризисни ситуации. Ще се съдейства за засилено сътрудничество с африканските партньори в борбата с организираната престъпност и трафика на хора. Също така ще се осъществи надеждният контрол и управление на границите и ще се гарантира връщане на лицата, които нямат право на статут на бежанци, съгласно международното право. Ще се допринесе за подобряване на условията на живот в африканските страни за справяне с големите проблеми, пред които са изправени редица африкански държави.
    По-голямата част, ако не почти всички държави – членки на Европейския съюз, са заявили вноски, като за момента само три не са заявили – Хърватия, Кипър и Гърция. Знаем, че Норвегия и Швейцария допълнително са заявили вноски.
    Също така по линия на Европейската комисия има заявени вноски, които идват от Европейския фонд за развитие, от инструмента за добросъседство на Европейския съюз, от инструмента за мир и стабилност, както и от други в по-малка степен.
    САША РАЙЧЕВА: Аз съм от Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”. Бих искала да изясня няколко думи по повод процедурата за извършване на тези вноски.
    Както предвижда Учредителното споразумение, всеки донор прави вноска, която заявява в предварителен порядък, като донори биха могли да бъдат държави членки и трети страни. И съответно като придобият статут на донор, те придобиват и права и задължения по това учредително споразумение.
    Относно процедурата. Процедурата на всеки даден донор се извършва след подписване на сертификат за принос, който е изготвен съгласно образец Приложение 3 към Споразумението за учредяване на Доверителния фонд. Този сертификат съдържа индивидуализиране на сумата, която държавата смята да преведе към Фонда.
    Отделно, ако е предвидена някаква програма по разплащане, дали ще е на вноски – има такава възможност, на пет вноски може да бъде направено това.
    Конкретно за България ще говоря. Ние сме заявили 50 хил. евро, които трябва да бъдат изплатени до 12 февруари 2016 г., като самото споразумение предвижда при забавяне от страна на донора поради някакви вътрешни причини, крайният срок да бъде към края на 2016 г.
    Така или иначе се предвижда всички донори да подпишат Учредителното споразумение, в което са описани и правилата за управление на Фонда, и финансовите условия, контрола и т.н.
    Има две възможности: всички донори подписват учредителното споразумение. Ние трябва да се ангажираме с тази вноска, която предвиждаме да преведем, и с клауза на Споразумението трябва да изпратим сертификат. Тоест чисто юридически самото подписване на Учредителното споразумение не ни обвързва, а ни обвързва изпращането на сертификат.
    Това е един многостранен международен договор, към който ние се присъединяваме впоследствие, след като той влезе в сила. Ние се присъединяваме към него с този сертификат.
    Имаше две възможности. В Ла Валета беше подписано учредителното споразумение от всички донори. Едната възможност е донорът дотогава да изпрати директно сертификат за принос или документ, който да удостоверява неговото намерение.
    Ние избрахме втората линия, тъй като това ни дава време – от подписването на Учредителното споразумение да изплатим сумата в тримесечен срок, за да може ние да си извършим вътрешните процедури.
    Както вече казах, Учредителното споразумение беше подписано в Ла Валета. Преди това на 5 ноември ние изпратихме този документ, в който ние изявяваме нашето намерение. След подписването ние стартирахме вътрешната процедура за ратификация.
    Ние считаме, че този договор създава задължения, но също така ни дава и права. Това е един международен договор по смисъла на Международното право.
    Искам да обърна внимание на чл. 21 от Учредителното споразумение – приложим закон и юрисдикция. В чл. 21, т. 3 се казва, че ако възникне спор между участниците в този доверителен спор и този спор не бъде решен с консултации, такъв спор може да бъде отнесен до общия съд на Европейския съюз. В този случай Общият съд на Европейския съюз съгласно чл. 272 от Договора за функциониране на Европейския съюз действа като арбитражен съд. Тоест това е една арбитражна клауза.
    Съгласно нашата Конституция, чл. 85, ал. 1, т. 5: „Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове”.
    Това е нашият аргумент. Като мисля, че впоследствие в рамките на съгласувателната процедура получихме бележка от Министерството на финансите, че те считат тази вноска за финансово задължение и по този начин е налице основание по т. 4 от чл. 85, ал. 1 от Конституцията за ратифициране. Това исках да кажа.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Райчева, за обстоятелственото представяне. Искам само да Ви попитам имате ли бележки по становището, с което, надявам се, имахме възможност да ес запознаете.
    САША РАЙЧЕВА: Нямам бележки. Мисля, че те отговарят на това, което е необходимо.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. От Министерството на външните работи имате ли нещо да добавите? Разбирам, че няма.
    Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
    Аз имам няколко технически въпроса. Относно вноската, с която сме се ангажирали – от 50 хил. евро, това нещо револвиращо ли е? Веднъж приемайки този ангажимент, всяка година ли сме обвързани с тази вноска?
    МАРИЯ ПАВЛОВА: Аз бих могла да отговоря. Предвидено е в Споразумението, че всяка вноска се прави със сертификат. Тоест ние изпращаме сертификат и заявяваме еднократно тази вноска. Ако ние искаме или друг донор иска да направи друга вноска, това означава изпращане до Комисията на нов сертификат и вече може да бъде направена втора вноска. Тоест, да с този сертификат ние се задължаваме за тези 50 хил. евро.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Какво се случва през другата година, като дойде време пак да се прави някаква вноска? Ставаме некоректен платец ли, ако не подадем съответния сертификат?
    МАРИЯ ПАВЛОВА: Нямаме данни в Споразумението да се правят вноски всяка година. Тоест това е един общ бюджет, който към момента възлиза на 1 млрд. евро.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз, доколкото разбирам, това е част от политиката на Европа, която да разрешава проблемите там, където се раждат те, за да не се стига до такива неща.
    МАРИЯ ПАВЛОВА: Именно.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Затова въпросът ми е: е тези пари, след като бъдат разходени, какво се случва в по-дългосрочен план?
    САША РАЙЧЕВА: Има срок на действие на самия фонд. Той е до 2020 г. В този период е предвидено тези пари да бъдат разпределяни, разходвани съобразно целите, които са поставени в Приложение 1, тоест да се формира един общ бюджет на Фонда. Целта на това време е да бъдат по целесъобразен начин разходени парите, които са предоставени от държавите.
    Остава отворен въпросът: ако някоя държава членка или друга държава прецени, че желае да участва и да допринесе за Фонда, в това време може да го направи със сертификат. Или ако някоя държава прецени, че иска втори път да направи вноска, също.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: И накратко, за да обобщим това, което казвате, към днешна дата, поемайки ангажимент от 50 хил. евро, ние не се ангажираме с някакви допълнителни разходи, по-дългосрочни в тази посока?
    САША РАЙЧЕВА: От гледна точка на вноска – да, точно така. Вноската ни е само в рамките на 50 хил. евро.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? – Не виждам.
    В такъв случай поставям на гласуване Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на Донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2016 г.
    Който е съгласен, нека да гласува.
    Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет единодушно.
    Благодаря за вашето време.

    Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, № 602-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20.01.2016 Г.
    По тази точка тук присъстват:
    Карина Караиванова – заместник-министър на финансите
    Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор” в Министерството на финансите
    Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване” в Министерството на земеделието и храните
    Румен Яначков – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните
    Мария Ангелова – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните
    Госпожо Караиванова, Вие често присъствате при нас, нямате нужда от инструкции. Моля за представяне на законопроекта и за мнение по становището, което сме ви дали, след което ще преминем към въпроси.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители Наистина накратко ще представя на вашето внимание проекта за нов Закон за държавните помощи, който цели да урегулира взаимоотношенията по отношение на държавните помощи, както и да се съобрази с модернизацията в тази област, която беше въведена от страна на Европейската комисия.
    В проекта на закона се запазват и досега съществуващите уредби и действащият режим, но те са, разбира се, доразвити.
    Съвсем накратко. Законопроектът е структуриран в девет глави:
    Глава първа урежда предмета, обхвата, съвместимостта при отчитане на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Договора за Европейския съюз. Включени са основни принципи, които следва да се съобразяват при предоставянето на държавната помощ.
    Във Втора глава на законопроекта се регламентират компетенциите на органите, отговарящи за държавните помощи. Не предлагаме някакви съществени промени от тези, които и към момента съществуват.
    В Трета глава се урежда същността на понятието „Администратор”, както и отговорностите на представящите държавна и минимална помощ.
    Не знам дали е необходимо да минавам през деветте глави.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не е необходимо.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Само ще кажа, че Глава осма и Глава девета обхващат производството по оспорване - тук вече нещата са регламентирани – на нарушения на националното законодателство и европейското право по реда на АПК.
    Възлага се длъжностни лица от Агенцията за държавна финансова инспекция по реда на Закона за държавна финансова инспекция да извършват проверки. По този начин се подобрява действащият контролен механизъм, тоест вече имаме механизъм, по който да се следят и който да се следва при установени случаи на неправомерна държавна помощ.
    Това е накратко по законопроекта. Ако имате въпроси, съм на разположение да отговарям.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Само с една дума да се изкажете по нашето становище.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Нямаме коментари по него. Приемаме го. Съгласни сме с него.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Това е един законопроект, който е доста важен от гледна точка на европейските институции. Покрай него много сериозни санкции бихме могли да имаме. Уверявате ни, че до голяма степен сме изгладили и синхронизирали този законопроект.
    Преминаваме директно към гласуване, щом няма въпроси и коментари.
    Поставям на гласуване становище по проект на Закон за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20.01.2016 г.
    Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
    Законопроектът се приема единодушно.
    Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Желая Ви приятен и успешен ден и до нови срещи.

    Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, № 502-01-98, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14.12.2015 Г.
    По тази точка тук присъстват:
    Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието
    Силвия Филипова – старши експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието
    Георги Спасов – старши експерт в Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт” в Министерството на правосъдието.
    Заместник-министър Вергиния Мичева се извинява, че не може да присъстват, предвид на извънредната ситуация по границата.
    Уважаеми колеги, вие видяхте горе-долу каква е процедурата, по която вървим. Моля накратко да ни запознаете с духа на законопроекта. Надявам се, че сте имали възможност да се запознаете и със становището на комисията. Моля да ми дадете вашето мнение.
    Давам думата на господин Александър Стефанов да представи законопроекта.
    АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще представя пред вас настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления.
    Законопроектът има няколко цели. Първата от тях е да бъде подобрена информираността на пострадалите за техните права и да се разшири обхватът на органите и организациите, които предоставят тази информация на пострадалите. За тази цел се предвижда информацията да бъде предоставена на всички нива от наказателния процес, след като бъде извършено престъплението, а също така и от по-широк кръг от органи и лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадалите от престъпленията.
    На следващо място, се установява и едно задължение на задграничните представителства на Република България в държавите – членки на Европейския съюз, които също да имат правото и задължението да информират българските граждани, които са пострадали от престъпления и които се намират в тези страни.
    Предвижда се осигуряване на безплатен достъп за всички пострадали от престъпления от общ характер до организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ.
    С това предложение се въвеждат и разпоредби на Директива № 2012/29 на Европейския съвет, като се предвижда на членовете на семейството на лице, чиято смърт е настъпила и е пряка последица от престъпление, които са претърпели вреди, да може да им бъде предоставен безплатен достъп в условията на поверителност до служби и организации за подкрепа на пострадали, както това да става по време на наказателното производство, така и след него, в зависимост от индивидуалните особености на всеки един, пострадал от престъпление.
    Разширява се обхватът на тежките умишлени престъпления, за които законът предвижда да бъде предоставена финансова компенсация, тъй като досега от неговия обхват бяха изключени такива престъпления срещу личността, като опитът за убийство, евентуално половите престъпления – блудство и изнасилване. Отпада досегашното изискване към тях да са настъпили тежки увреждания на здравето в резултат на престъплението, които сами разбирате, че е един много некоректен и нехуманен принцип, който се изискваше.
    Предвижда се да бъде подобрена ефективността на схемата за предоставяне на финансовата компенсация. Досега на практика, когато се сключваше по реда на НПК споразумение с извършителя на престъплението, често пъти в съдебните протоколи не попадаше обстоятелството за причинени имуществени разходи и вреди на пострадвали от престъпления. Често пъти той е направил такива в значителен размер за своето лечение, душевно и психическо здраве и т.н. Когато това обстоятелство не присъства в закона, не дава възможност на Националния съвет да компенсира справедливо пострадалите от престъпления.
    Предвижда се да бъде увеличен размерът на финансовата компенсация. Досега той беше 5000 лв., сега се предвижда да бъде до 10 000 лв., включително да има възможност за изплащане на лицата, ненавършили 18-годишна възраст, на непълнолетните, за издръжка да им бъде изплащана съответно сума в размер до 10 000 лв.
    На следващо място, сме отчели, че следва да бъде увеличен срокът, в който пострадалите могат да подадат молба за компенсация. Досега този срок беше двумесечен. Той е крайно недостатъчен, с оглед на това, че пострадалите от престъпления често пъти имат едно особено емоционално психическо състояние, вследствие на преживяното престъпление, и невинаги имат готовност да подадат в този срок молба. А те реално имат нужда именно от такава компенсация. Сега се предвижда срокът да бъде удължен на една година.
    На следващо място, ние се стремим да подобрим регламентацията на взаимодействието на държавата с неправителствените организации, които оказват безплатната психологическа помощ. Като тук се предлагат промени, насочени към подобряване на дейността на самия Национален съвет, който е към министъра на правосъдието, като се регламентират правомощията и дейността на комисията към него – това е експертната комисия, и се предвиждат по-кратки срокове за разглеждане на молбите за финансовата компенсация.
    Досега Националният съвет заседаваше веднъж на три месеца. Сега се предлага този срок да бъде веднъж на един месец.
    Също така, за да се дава възможност за осъществяване на сътрудничеството и координацията с европейските мрежи, които се занимават с въпроси, пряко свързани с правата на пострадалите от престъпления, се прави предложение да бъде допълнена съответната разпоредба в контекста, както казах, на директива № 29 от 2012 г. на Европейския съюз.
    Предвидените със законопроекта допълнителни финансови средства и ангажименти предвиждаме да бъдат в рамките на бюджета на Министерството на правосъдието.
    В общи линии това е законопроектът, като ви моля да подкрепите и предложите на Народното събрание приемането му на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли забележки по становището на комисията?
    АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, нямаме, уважаеми господин председател. То е в контекста на законопроекта.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси?
    Хубаво е, че казвате, че тези разходи ще се покрият изцяло с бюджета на Министерството на правосъдието, който така или иначе не е кой знае колко голям. Имате ли някакви предварителни разчети каква горе-долу би била тази експозиция, която да очаквате, предвид на това, че имате и доста други разходи, а вашият бюджет, доколкото знам, не е чак толкова голям?
    АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Ние имаме извадка по годините. За 2015 г. сме изплатили компенсация на двадесет и двама пострадали от престъпления, която е в размер на около 55 хил.лв. Фактически колкото и да са значими, тези суми не са чак такова голямо количество, които да оказват, както се казва, пряко или косвено влияние върху бюджета на Министерството на правосъдието. Но те са взети предвид при структурирането на бюджета за 2016 г., за 2017 г. и за последващите години. Тъй като знаете, че бюджетът върви с финансова обосновка, която сме съгласували с Министерството на финансите. Имаме тяхната подкрепа за този размер, който ние предлагаме да бъде приет.
    ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз виждам, че Комисията по бюджет и финанси също ще разгледа този законопроект и ще вземе съответното отношение по въпроса.
    Ако няма въпроси, колеги, предлагам да преминем към гласуване.
    Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г. Който е съгласен, нека да гласува.
    Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
    Уважаеми колеги, законопроектът е приет с пълно болшинство.
    Благодарим за времето, което ни отделихте и за експозето, което направихте. Желая ви приятен и успешен ден и до нови срещи.

    Уважаеми колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
    РАЗНИ.
    По тази точка аз искам да поставя няколко въпроса.
    На предстоящото заседание на комисията, насрочено за 17 февруари, ще се проведе изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” и текущото състояние на новата програма 2014 – 2020 г. – какво се случва, какво предстои и как върви програмата. Потвърдено е присъствието на госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
    В секретариата на комисията е постъпила покана от господин Сенич – председател на Комисията по европейска интеграция на Сръбския парламент. Някои от вас имаха възможност да се запознаят с тази делегация. Те имат желание в периода 6 – 8 март 2016 г. да направим посещение до техния парламент и съответно до Комисията им по европейска интеграция. С оглед на кратките срокове, предлагам да решим кои народни представители ще пътуват.
    Има ли някои от присъстващите тук желание да посети Сърбия? Господин Тошев, по принцип Вие сте наблизо. Това са дните неделя, понеделник и вторник.
    Не е спешно. Ако искате, помислете. Това няма да е някаква тежка визита. Просто заздравяваме добросъседските взаимоотношения. Така че не е нужно сега да фиксираме кои колеги ще отидат на тази визита, но помислете.
    Има покана от председателя на Европейския парламент за българско участие във форума на високо равнище в седмицата на Украйна. Парламентарната делегация ще включва представители на Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и групата за приятелство с Украйна. Имате ли желание за посещение? Тази среща ще се състои в Европейския парламент в Брюксел на 29 февруари – 2 март. Реално прибирането е на 3 март. Запишете си тези дати.
    Окончателният одитен доклад на Сметната палата за изпълнение на мярка 112 – за създаване на стопанства на млади фермери, е на разположение в комисията. Това беше една от темите, която с господин Грудев разисквахме миналата седмица, за която те твърдят, че няма много ефект. Така че ако на някой му е интересно да се запознае, докладът е на разположение.
    Колеги, благодаря за участието. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
    (Закрито в 16,10 ч.)
    Стенограф:
    (Божана Попова)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
    (Светлин Танчев)
    Форма за търсене
    Ключова дума