П Р О Т О К О Л № 35/17.02.2016 г.

---

На 17 февруари 2016 г. от 15,40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2016 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството във връзка с финализирането на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОПРР), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

3. Разни

На заседанието присъстваха:
Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите
Гергана Беремска – директор на Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите
Росица Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на ОПРР
Мая Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, кворумът е налице. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам, макар и с много малко закъснение, да преминем към работата на нашето заседание, което да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2016 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството във връзка с финализирането на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. (ОПРР), както и текущото състояние и напредъка по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

3. Разни

Има ли други предложения във връзка с дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме директно към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРУКТУРЕН ПРОГРАМЕН ЗАЕМ (БЪЛГАРИЯ, СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ЕС 2007-2013 Г.) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, № 602-02-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 04 ФЕВРУАРИ 2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите
Гергана Беремска – директор на Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите
Росица Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
Понеже вие за първи път присъствате в нашата комисия, искам да ви разкажа горе-долу как протича дневният ред.
Предвид на това, че колегите са запознати с материалите по законопроекта, ако може с няколко думи да ни кажете за духа на законопроекта. Би трябвало да имате получено едно становище на нашата комисия относно тази точка. Моля да ни кажете дали го подкрепяте, дали имате някакви забележки, дали нещо сме пропуснати. След това ще открия за въпроси на колегите. Ако има въпроси към вас, ще ни отговорите, след което ще преминем към гласуване.
Имате думата, господин Бекир.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народен представители! Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и Европейската инвестиционна банка е сключен на 16 декември 2007 г. за осигуряване на необходимия ресурс за националното финансиране на проектите и снабдяване със средства от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз през програмния период 2007 – 2013 г.
Разпределените от Европейската инвестиционна банка до края на 2015 г. средства от Кредитното споразумение са в общ размер на561 млн. 420 хил. 282 евро.
Общата сума на усвоените до момента средства от заема е 447 млн. 154 хил. 136 евро.
Във връзка с изтичането на срока за усвояване и преразпределение на средствата от заема, определен от Кредитното споразумение, бе направен анализ на финансовото изпълнение на проектите, за който банката е одобрила ползваните средства от заема.
Бе установено, че за някои от проектите изплатените до момента средства за националното финансиране са по-малко от разпределените от банката и изтеглените от Кредитното споразумение средства за целта. Това в някои случай е резултат от постигането на по-ниска цена при провеждането на тръжна процедура по някои от проектите, а в други – поради прехвърлянето на някои проекти за следващия програмен период.
Предвид на това, че част от проектите, за които Европейската инвестиционна банка е одобрила ползването на средства от Кредитното споразумение, все още са в процес на изпълнение и по тях предстоят още плащания в частта „Национално съфинансиране”, а за други все още се очаква одобрение от Европейската инвестиционна банка, на този етап не могат да се прогнозират възможностите за преразпределение на усвоените по заема средства.
Във връзка с визираните обстоятелства и предвид обвързаността на финансирането от Кредитното споразумение, с приключването на програмния период 2007 – 2013 г. бе подписано Изменение № 1 на Кредитното споразумение, с което се удължават сроковете за преразпределение на средствата от заема до 31 януари 2017 г., срока за изпращане на изискване за усвояване на средствата до 31 март 2017 г., срока за усвояване на средства по заема до 31 юли 2017 г. и срока за изплащане на окончателните доклади за приключването на проектите по оперативните програми до 31 март 2018 г.
Ратифицирането и влизането в сила на изменението ще даде възможност за оптимално използване на отпуснатите от банката средства по Кредитното споразумение и приключване на дейностите по него при минимални разходи за бюджета. Това е накратко по споразумението.
По становището нямаме бележки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бекир.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари по така представения законопроект. – Не виждам.
Аз имам само един кратък въпрос. С колежката Хубенова разговаряхме.
Доколкото разбирам, единственото, което се прави в случая, е удължаване на това време за усвояване на тези параметри. Няма никакви предоговорени други суми, гаранции или нещо от сорта. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Иванов, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости! Моят въпрос е като продължение на въпроса на господин председателя.
Удължаването касае тези средства, които трябва да ни бъдат възстановени от Европейския съюз, или какво?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това е заем, с който трябва да се съфинансират проектите. Един вид ликвиден ресурс на държавата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Ние удължаваме срока. Но това удължаване на срока се прави с някаква цел.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не сме усвоили напълно кредита. От общо 1 млрд. 100 хил. евро сме усвоили 870 млн. евро.
ИВАН В. ИВАНОВ: Да, но е приключил програмният период.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така, програмният период е приключил.
ИВАН В. ИВАНОВ: Това означава ли, че покриват средства, които трябва да ни възстановят и които чакаме да ни ги възстановят от Европейския съюз? За тях ли се касае това удължаване на срока?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Беремска.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Този заем е с доста по-сложна структура от обичайните заеми. Ние усвояваме за целта средства от Европейската инвестиционна банка на размера на нашето съфинансиране по проекти по определени оперативни програми. Тъй като усвояването става на база прогнозни суми на съфинансирането, ние сме усвоили вече определена сума пари, която обаче, разпределена по проекти, е над реално извършеното съфинансиране, тъй като за част от проектите например договорените суми са под прогнозираните, поради постигната по-ниска цена на обществените поръчки, някои от проектите са фазирани и са прехвърлени части от тях за следващия програмен период и редица други причини. Поради това усвоените до момента средства са по-малко, а са повече, отколкото е реално съфинансирането по конкретно одобрените проекти от банката.
Удължаването на сроковете ще ни даде възможност да изпратим и Европейската инвестиционна банка да одобри и други проекти, за които да могат да се преразпределят суми, усвоени по заема, така че да не се налага реално да връщаме пари на банката.
Това е единствената цел на удължаването на сроковете.
Заемът е само за частта на българското съфинансиране. Тя не е свързана със средствата, които ще бъдат възстановявани по оперативните програми.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2016 г.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
С това законопроектът се приема единодушно.
Благодаря Ви, господин Бекир, за времето, което ни отделихте. Желая Ви приятен ден и успешна работа на Вас и на Вашия екип.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“ 2007 – 2013 Г. (ОПРР), КАКТО И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОП „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014 – 2020 Г.
По тази точка днес тук присъстват:
Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството
Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на ОПРР
Мая Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожо Павлова, моля да ни запознаете с финализирането на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. и с текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г.
Първо, госпожо Павлова, искам да Ви благодаря, че лично Вие отделяте време да запознаете нашата комисия с тези две важни програми. Без повече да губим времето, имате думата. Колегите като цяло са изчели материала, така че Ви моля накратко да кажете основните неща, както и ако имате малко поглед върху индикаторите от изминалата програма. Това са тезите на днешното заседание.
Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви и аз за възможността да представим напредъка по усвояването и по приключването на едните програми и съответно да кажем какво направихме, за да стартират в максимална степен новите програми от новия период 2014 – 2020 г.
Ще започна с Програмата за регионално развитие 2007 – 2013 г. Вие имате детайлен отчет, разбира се. Аз съвсем накратко искам да кажа няколко важни елементи за тази програма.
Със задоволство мога да споделя с вас моята лична оценка за работата и на заместник-министър Николова, и на целия екип на управляващия орган, както и на нас като министерство като цяло, защото успяхме да усвоим тази програма на сто процента. Всъщност към 31 декември миналата година, когато беше крайният срок за разплащане, ние разплатихме тази програма почти на 100 процента – 0, 99 и нещо в период, което за нас беше една изключително важна цел, която да постигнем като разплащане по всички договори със средства от оперативните програми от Европейския фонд за регионално развитие.
Това, което предстои в най-сериозните, най-важните дни, седмици и месеци, е следното.
До края на месец април управляващият орган има ангажимент по вече разплатените средства да направи проверка, да направи верификация, да направи сертификация на разходите и сертификациите да бъдат окончателно изпратени в Европейската комисия за тези проекти, които са завършени на сто процента.
Съгласно регламента имаме възможност, имаме право. обаче, ако имаме проекти, които не са завършили физически, да ги довършим до края на 2016 г., както знаете, и да разплатим окончателните плащания за сметка на бенефициента и също така те да бъдат сертифицирани и верифицирани, за да можем да приключим успешно и тези проекти.
Такъв пример е довършването на северната скоростна тангента на Околовръстното шосе, която трябва да приключи в следващите месеци. След малко ще кажа няколко думи и за нея.
Това, което мога общо да кажа, тъй като вие имате цялата статистика и аз няма да навлизам в детайли, е най-общо по индикаторите.
Бих казала, че общия бюджет на програмата беше, както казах, на сто процента договорен и на сто процента разплатен, което означава, че ние ще целим минимум 95, а бихме могли да стигнем и до 97 процента реално сертифицирани разходи. Защото вие знаете, че във всеки един проект има или финансови корекции, или недопустими разходи, които се отчитат. Това би бил един, бих казала, много добър процент, тъй като към средата на миналата година ситуацията беше по-песимистична. Тогава докладвах на предишното изслушване, на което бях при вас, че и 90 процента да достигнем, ще бъде изключителен успех. Сега можем да кажем, че наистина сме надминали това наше очакване.
Усилията бяха сериозни както на екипа на управляващия орган, така и бенефициентите се постараха в максимална степен да завършат своите проекти.
Искам да кажа няколко думи за ключовите индикатори. Сто двадесет и осем туристически атракции и паметници на културата, които бяха финансирани, са реализирани успешно по програмата.
Реализирали сме и сме финансирали, ремонтирали над 1040 сгради – училища, детски градини, социални и културни институции, което е също един изключително важен ефект. Защото голяма част от общините, с които сме финансирали такъв тип инфраструктури, ние имаме почти на сто процента финансирана цялата образователна инфраструктура, особено на по-малките общини, в които успяхме да направим така, че да бъдат финансирани на сто процента всички училища и детски градини.
Почти 1200 км пътища от републиканската мрежа са рехабилитирани в рамките на програмата.
Оборудвани са всички многопрофилни болници, включително всички бивши онкодиспансери, с високо специализирано технологично оборудване.
Мисля, че над 200 са закупените автомобили в подкрепа на противопожарната дейност, на екипите на „Пожарна безопасност” и на „Гражданска защита”. Така че са напълно обновени технически, като пожарна техника и автомобили, но и като ремонт на сгради всички областни дирекции на Пожарната, на „Гражданска защита” и на „Пожарна безопасност” и защита на населението.
Много сериозна инвестиция надложихме в рамките на програмата с домовете за медико-социални грижи за бебета и деца към средствата на здравеопазването, както и са изградени над 120 центъра от семеен тип за настаняване на деца, лишени от родителски грижи, в институциите, както и децата с увреждания.
Във седемте големи града реализирахме инвестиции над 400 млн. лв. за подобряване на градския транспорт. Бяха закупени над 200 превозни средства – автобуси, тролейбуси, бяха ремонтирани спирки. Навсякъде са въведени електронни системи, които дават възможност на пътниците да знаят всяко следващо превозно средство след колко време ще дойде, така наречените итики тинг системи, електронни системи за билети и т.н.
Това е само една част от проектите, от дейностите, които сме финансирали в рамките на програмата.
В рамките на програмата на 76-те големи града бяха обновени градската среда, паркове, градини, детски площадки, улици, велоалеи, улична мрежа, подлези, надлези и тротоарни части.
Важна дейност по програмата, въпреки че тя беше временно преустановена, е следното. Размразихме частта за енергийна ефективност на жилищни сгради, която се финансираше в рамките на оперативна програма „Регионално развитие”.
През януари 2015 г. имахме заявление за 300 сгради, които да бъдат финансирани. Беше ясно, че няма как в рамките на годината да успеем с всички тях. Но въпреки това опитахме да направим това в максимална степен, тъй като целта ни беше тази, тъй като в рамките на една година може да се направят 50 до 70 сгради. Но благодарение на усилията и желанието и на собствениците за ремонт на сградите, освен екипа на министерството, успяхме, ремонтирахме и завършихме успешно 156 сгради, енергийно обновени, санирани в рамките на програмата, което също отчитаме като един изключително добър индикатор, който постигаме като енергийна ефективност.
Тези от тях, които преминават първия си отоплителен сезон, отчитат средно около 50 процента намаляване на битовите сметки за отопление.
В енергиен клас „С” имаме между 40 и 60 процента обновление. Ние виждаме, че то дава ефект и дава резултат.
Една по-специфична и различна дейност, която финансирахме в рамките на програмата, беше и финансовият инженеринг, за първи път по-известен като програмата ДЖЕСИКА. С инвестиции от 33 млн. евро формирахме два фонда – Фонда за градско развитие – един за София и един за останалите големи градове.
Успяхме да мултиплицирахме ефекта дори повече от очакваното. Над 200 млн. лв. е ефектът, който мултиплицирахме благодарение на тази инвестиция, която направихме по програмата.
Имаме 34 успешно извършени проекта, които включват много интересни проекти, защото са комбинация от проекти, както е Женският пазар в София, Пазарът за цветя, паркинги, един завод – Завода за автомобилни части в Русе. Така че това е комбинация от най-различни проекти, свързани с градска среда, свързани със създаване на заетост и подкрепа за икономиката.
Благодарение на това вече в новата програма, благодарение на този опит, който имаме по ДЖЕСИКА, вече новите фондове ще бъдат с по-голяма инвестиция, в повече градове. Защото виждаме положителния ефект – освен че променяме градската среда, създаваме работни места, подкрепяме предприятия, подкрепяме атракциони, можем да подкрепим тип увеселителни паркове, басейни, болници, частни образователни институции. Така че това е един също разнообразен пакет от дейности и проекти, които финансирахме по програмата.
И не на последно място, аз вече казах, но държа да кажа, че успяхме да спасим, бих казала, проекта за северната скоростна тангента. Не вярваха, че ще успеем. Договорът беше стартиран с избран изпълнител едва през лятото на 2015 г. със срок в максимална степен да усвоим и да не загубим тези 220 млн., които бяха заделени в нашата оперативна програма.
Добрата новина е, че дори от Европейската комисия на последната годишна среща, на която отчитахме програмата, която сега е пред вас, казаха, че не са вярвали, че ще успеем, защото ние усвоихме почти в максимална степен средствата по проекта.
Знаете, че пуснахме в движение 12 от 17-те километра. Други три са готови, ремонтирани, но не можем да ги пуснем заради липсващия пътен възел, който липсваше заради отчуждителни процедури, които едва сега приключихме. Така че в максимална степен разплатихме европейската част и със съвсем малко пари от бюджета сега ще довършим тези два оставащи километри и този пътен възел, за да пуснем изцяло в експлоатация проекта.
И се радвам, че го направихме. Защото ако не бяхме положили тези усилия наистина с помощта на целия строителен бранш, който се включи, за 6 месеца нямаше да можем да изградим един участък, който е по-голям от магистрала „Тракия”, ако трябва да дам пример, защото е с три ленти във всяка една посока и допълнително четвърта аварийна. Така че това е един много сериозен габарит, който сме постигнали с изграждането на този участък.
Ще спра до тук със старата програма, защото другите индикатори ги има в отчета. Ако има въпроси, разбира се, ще отговоря.
Искам да кажа няколко думи за новата програма. Или ако искате да спра и да ги разглеждаме поетапно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нека да ги разделим, за да се отговори на всички въпроси.
Първо, искам да Ви поздравя за тези числа, които отчитаме. Наистина ако през сертификацията горе-долу се потвърдят, това ще е едно много сериозно постижение. Така че предстои да видим. Но все пак отправям поздравления към Вас и към Вашия екип.
Колеги, имаме възможност за въпроси. Мисля, че госпожа Павлова беше доста изчерпателна, но ще отговори на някои от въпросите, които бихме могли да й зададем. Като гледам, всичко ни е ясно. Но все пак има въпроси. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е по отношение на средствата, които са се разплатили и предстои да бъдат сертифицирани. Знаете, че винаги има един процент риск тези средства да не бъдат сертифицирани и после да не бъдат одобрени от Европейската комисия, съответно сертифицираните средства.
Аз съм задавал и такъв писмен въпрос към Вас, госпожо министър, и се надявам да ми отговорите. Но не е лошо да го чуем предварително, ако имате, разбира се, някаква информация. Каква е Вашата прогноза евентуално за такива средства, които биха намалили общия процент на усвояемост на средствата по тази оперативна програма?
И другият ми въпрос е, защото искам да Ви задам и двата, за да не ги задавам един след друг, по отношение на Програмата за подкрепа на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради. Виждам от Вашата справка, че април месец е спорен и е намален бюджетът на програмата и съответно е направено така, че сто процента да бъде финансирането. Въпросът ми е: до каква степен се счита, че тази програма е успешна, изпълнена и стига ли тази промоция до всички бенефициенти, за да могат те да се подготвят и да кандидатстват, за да получат тези средства от Европейски я съюз? А не сега да ги получават по другата програма, която е от националния бюджет през Европейската банка за развитие. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси, колеги? – Няма. Заповядайте, госпожо министър за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател.
Първо, трябва да кажа, че, както споменах в началото, ние през цялата година правихме оценка на риска за това, именно защото в живия живот нищо не е на сто процента, винаги има и недопустими разходи, има и разходи, които не могат да бъдат сертифицирани или има финансови корекции. Това беше причината, когато анализирахме рисковете по програмата и когато казахме, че, колкото и да разплатим, бихме могли да направим така, че реално сертифицираните да са около 90 процента, да предприемем важната стъпка да направим така нареченото наддоговаряне.
Всъщност благодарение на това наддоговаряне ние дадохме възможност на общините, които имат готови проекти – проекти за градска среда, компоненти от градския транспорт, говорихме го и миналия път, да сключим с тях договори над бюджета на програмата. Именно благодарение на това наддоговаряне – затова казах с увереност – бихме могли да достигнем до сертификация 95-97 процента. Защото срокът е до края на април именно там, където има недопустими разходи, там, където ще отпаднат компоненти от проекти, ние автоматично да ги заместим с тези наддоговорени проекти, които са изпълнени, които са разплатени и сертифицирани. По този начин всъщност ние успяхме да направим това упражнение и почти да нямаме средства, които да не можем да сертифицираме. Дори да имаме такива средства, те няма да са някакъв голям процент от трите милиарда. Максимум около 3 процента биха могли да бъдат, там, където имаме вече недопустими дейности или извършени с лошо качество, които да санкционираме. Винаги може да има такова нещо. Но пак казвам, благодарение на наддоговарянето успяхме да покрием именно това нещо.
Веднага реферирам към втория въпрос, защото той има отношение към първия.
Ние видяхме, че при програмата, която не работеше, не бяха разглеждани сградите, които са кандидатствали за финансиране в рамките на европейското финансиране, няма как за девет месеца ние да реализираме 300 сгради. Затова всъщност намалихме индикатори до 120, успяхме да направим 150. Така че всъщност ние ще отчетем постигане напълно на индикатора. И с освободеното европейско финансиране го пренасочихме отново на принципа на наддоговарянето в проекти, в които имахме наддоговаряне – градска среда, градски транспорт, образователна, пътна и друга инфраструктура. Благодарение на това всъщност реално ние не губим пари от програмата. Те просто отиват за друг вид проекти.
Тези 156 проекта са на сто процента вече разплатени с европейско финансиране, така че с това всъщност ние сме затворили тази част от приоритетната ос за енергийна ефективност. А при останалите около 140 сгради разходът е допустим, който ние също ще го декларираме за тяхната подготовка. Ние платихме за тях и енергийно обследване, и даването на разрешение за строеж, проектирането, така че те са напълно готови. Затова сме ги прехвърлили в две категории възможности.
Така или иначе вече всичко е делегирано в общини. Тези общини, които са бенефициенти по новата регионална програма „Региони в растеж”, и в мерките за енергийна ефективност те вече имат де факто готови проекти, които да финансират оттам. Един вид ги прехвърляме като фазиране. Тези от тях, които, да кажем, са по-малки населени места, тях вече сме ги подсигурили, като те автоматично влизат в националната програма. Няма да има нужда да се конкурират с останалите. Те влизат автоматично по националната програма, защото вече сме инвестирали европейски средства в подготовката на тези проекти. И, разбира се, че е разумно и резонно те да бъдат завършени.
Вие знаете новото постановление на Министерския съвет, така че хората няма да трябва да кандидатстват отново, в смисъл, тепърва да си правят сдружения и т.н., а просто ще препотвърдят своя договор – дали от новата оперативна програма с общината или общината по националната програма през ББР. По един от двата механизма общината ще възложи какви трябва да бъдат мерките за енергийна ефективност на тези сгради.
ИВАН В. ИВАНОВ: Искам да Ви попитам горе-долу какво е процентното съотношение между тези, които можем условно да ги наречем фазирани, и тези, които ги пренасочиха към националната програма?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние по принцип сме ги сложили всичките в националната програма, за да им гарантираме, че ако по някаква причина не успеят по европейската програма, то сто процента да са гарантирани в националната. А каква част от тях ще успеем да направим по европейската програма, ще мога да ви кажа на следващия отчетен период, когато общините вече в рамките на своите одобрени инвестиционни програми – вие знаете, че на тях им е делегирано вече това, те са междинни звена – те ще си правят подбора на проектите, които да ползват. В по-напреднал етап ще можем да кажем каква част от тях са минали с европейско финансиране.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, госпожо Павлова.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси към министър Павлова във връзка с изтеклия програмен период? – Не виждам.
Предлагам да преминем към следващата програма – „Региони в растеж” 2014 2020 г. Госпожо Павлова, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател.
Аз вече споменах, но може би трябва да кажа няколко по-общи елементи, тъй като вие отчета като отчет го имате и сте го разгледали.
Няколко са новите моменти в новата оперативна програма, които се дължат изключително благодарение на научените уроци от този програмен период.
Първо, в новата оперативна програма ние сме насочили усилията си върху това да имаме по-интегриран подход, именно проектите, включващи повече дейности, с оглед да имаме предефинирани проекти, предварително определени, избрани, подготвени, финансирани проекти, на които ние да представим финансиране.
Другото много различно е, че всъщност 39-те големи града – бенефициенти по нашата програма, получиха пълно делегирани пълномощия по отношение на избор на тези проекти. Те са междинни звена. И сме дали възможност те да направят инвестиционна програма, която, разбира се, да одобрим от гледна точка на допустимостта по оперативната програма, но те да са тези, които ще си направят подбора на проектите, които всъщност да получат подкрепа и финансиране в рамките на първа приоритетна ос – Устойчиво интегриране и градско развитие. Там имаме бюджет от около 1 млрд. 400 млн. по безвъзмездната част.
Отделно от това имаме 230 млн. по частта, която е свързана с финансовия инженеринг и ДЖЕСИКА.
Това, което мога да докладвам към днешна дата, е, че на основата на сключените между нас и тях като междинни звена споразумения те имат срокове и имат все още възможност да подадат своите инвестиционни програми. Двадесет и девет от тях го направиха. Преминаха процедурата или в момента тече процедурата по оценката. През месец март ще одобрим 29 от общо 39 междинни звена. Не само като структура те са одобрени, но са одобрени и като инвестиционни програми.
Останалите десет очакваме до крайния срок – 31 март да бъдат подадени, което означава, че ако всичко е наред в техните програми, най-късно до месец май и другите десет общини ще имат одобрени програми.
Паралелно с това те правят подбора на проектите, готвят си обществените поръчки.
Най-общо обхватът на проектите включва три-четири категории. Едната е градска среда – продължаваме с градска среда, улична инфраструктура, детски площадки.
Втората категория е системите за градски транспорт, работни среща, улична мрежа, бързи ленти за движение на градския транспорт.
Третата мярка дейности – това е образователна инфраструктура, социална, културна и спортна, ремонти и оборудване на училища, детски градини, културни и социални институции, както и енергийна ефективност, за която вече споменах като инвестиция.
Тук имаме също нов нюанс – вече не само на многофамилни жилищни сгради, но сме дали възможност за финансиране на всички публични сгради. Като казвам публични сгради, много е важно да кажа, че това са не само публични сгради, които са собственост на общината, тъй като на територията на всяка община има много деконцентрирани институции, структури на държавата – полиция, социално подпомагане, Агенция по заетостта, пожарна и т.н. Те имат възможност в партньорство с тази институция да получат това финансиране за този тип публични сгради.
Да довърша може би за първата приоритетна ос. Както казахме, по примера на ДЖЕСИКА с останалия ресурс, както регламентът изисква в този програмен период, десет процента от програмата да отива за финансов инженеринг. По примера на ДЖЕСИКА имаме 230 млн. стартов капитал по тази приоритетна ос и с още 100 млн. от туристическата ос ще направим пет фонда финансов инженеринг:
Един за София за градско развитие, както е и досега; Вече няма да е за седемте града, тъй като те са повече, 39 града са вече бенефициенти.
Така че един за Северна България, един за Южна България,
Един гаранционен фонд, защото невинаги всяка бизнес инициатива може да докаже капитал и да получи финансиране. Така че ще направим гаранционен фонд.
И един фонд за туристическата инфраструктура, с който да подкрепим туристически обекти, тъй като и това е нов обект в програмата. Ако досега ние финансирахме на сто процента безвъзмездно по оперативна програма „Регионално развитие”, тематичната концентрация не ни позволява в новия програмен период да финансираме безвъзмездно дейности, свързани с туристическата инфраструктура. Затова ще ги финансираме през финансов инженеринг, ще им даваме безвъзмездна помощ – там, където имаме църква, манастир, паметник на културата, който трябва да бъде реставриран и ремонтиран. А останалата част, където е частта, свързана с туристическата атракция, с атракциона, нещо, което е приходоносно, като например билети за влакчета или ако направим влакче – атракцион до туристическата атракция и всякакъв такъв тип дейности, които са генериращи приходи, те ще се финансират на принципа на финансовия инженеринг.
Изчакваме Фондът на фондовете към Министерството на финансите да се формира и да заработи. Ние ще предложим Фондът да проведе процедури за избор на вече петте фонд-мениджъра, които да управляват фондовете и по нашата програма „Региони в растеж”.
Минавам нататък.
Ще кажа няколко думи за втора приоритетна ос, която е много трудно договорена с Европейската комисия. До ден днешен тя не е щастлива от това, че все пак ние настояхме да има в малките градове финансиране. Те категорично отказваха изобщо за малките градове финансиране, но останаха 28-те малки града с фокус, разбира се, върху енергийната ефективност на публични сгради, училища, детски градини и болнични сгради, както и частните сгради. Така че очакваме до 31 май, когато е срокът за кандидатстване на 28-те града, да представят своите проектни предложения в размер на тези 206 млн., в които ще ги финансираме.
Другото, което обявихме вече и като възможност за кандидатстване, е следващата трета приоритетна ос – това е Образователна инфраструктура. Там финансираме приоритетно реформата в професионалното образование със средствата, които имаме по програмата в три категории:
Професионалните гимназии, които се управляват от Министерството на образованието и науката;
Специализираните гимназии по спорт, култура и специализираните гимназии по земеделие. Тези две съответно се управляват от другите три министерства, за да можем да финансираме не само в ремонт, не само в енергийна ефективност, но и за да подкрепим концепцията за по-добро професионално образование.
Във всяка една от тези гимназии искаме да финансираме изграждането на лаборатория или в зависимост от спецификата на гимназията – дали е икономическа или земеделска, възможности за практически занимания, практическа работа, нещо, което е много важно, с пълното оборудване на тези специализирани лаборатории, всичко това, което е необходимо именно за да подкрепим образователната част и елемент в тази работа.
Това, което предстои да обявим, това е поканата за висшите училища. Не сме я обявили още. Трябва да я обявим до края на този месец. Макар че не е толкова голям ресурсът, който ни се искаше, не е и толкова малък – 43 млн. за държавните висши учебни заведения, които ще могат да кандидатстват също за финансиране.
Обявихме и приоритетната ос за финансиране на пътища, макар и по-малко от предишния програмен период. С 380 млн. финансираме „Пътна инфраструктура”, така че Агенция „Пътища” има възможност да кандидатства сега при програмата.
Следващите приоритетни оси, които предстоят до края на годината, надявам се да ги открием, са три много важни приоритетни оси.
Едната е туристическата, за която вече споменах, но тя е направена, след като Фондът на фондовете създаде туристическия фонд.
Втората е за регионалната социална инфраструктура, където имаме бюджет от 100 млн. и където искаме да довършим стъпките за децата, лишени от родителски грижи, и децата в домове.
Новият момент в новия програмен период е, че вече даваме възможност и домовете за възрастни хора също да получат възможност да са финансирани през програмата.
И не на последно място, една друга важна реформа, която подкрепяме през нашата програма, това е здравната реформа. Тя е актуална и спрямо днешния дебат за реформата в сектора „Здравеопазване”. Тъй като по принципа и на европейското финансиране, и съгласно условностите, които Европа постави пред България в определени сектори, това е секторът, в който нашата програма има и условност. Условността е „Пари срещу реформа”. Именно затова парите, с които разполагаме – 163 млн., ще отидат за подкрепа на реформата в спешната помощ.
Ще кажа на какъв принцип е реформата?
Министерството на образованието и науката трябва да представи своя документ, своята концепция ведно със своите предложения за конкретните обекти, за да бъдат финансирани спешните центрове на територията на цялата страна, които са с няколко категории:
Първо, във всичките големи областни градове това са големите спешни центрове, които да включват стационари за стабилизиране на спешните лица, преди те да бъдат хоспитализирани по направления, както и във всички малки населени места – 170 малки населени места, отдалечени, планински и други. Във всяко едно от тези места да бъде избран център за спешна медицинска помощ, на който отново да имаме стационар за стабилизиране на болното лице, което после да бъде докарано в големия град в голямата многопрофилна болница. А те, както вече споменах, бяха оборудвани пак по нашата програма досега. Както и закупуването на 400 линейки. Защото всъщност като част от реформата в спешната помощ това е въвеждането на парамедиците и въвеждането на изискването за 7 минути достигане на линейка.
Наясно сме не само с лошото оборудване, но и с липсата на линейки. Така че с тези 400 линейки всъщност ще може да бъде осигурено това транспортиране от по-малките населени места, по-отдалечени към специализираните многопрофилни болници, което да подкрепим в рамките на нашата програма, както и останалите 34 спешни отделения в големите държавни болници, които да бъдат допълнително оборудвани.
Срокът на Министерството на здравеопазването е през септември тази година да представи на управляващия орган своята концепция, своето виждане, вече избраните конкретни спешни центрове, които да бъдат финансирани по програмата. Така че ако всичко това е успешно и е факт тази година, надявам се, ще можем до края на годината да подкрепим финансово и този изключително важен ресурс.
Това са горе-долу набързо, телеграфно разказани основните приоритетни оси, които ние финансираме и по-голямата част от които вече са отворени за финансиране.бих казала, че над 75 процента от програмата вече успяхме само за няколко месеца да отворим като финансиране, най-вече като програми, които са одобрени за финансиране.
Искам да споделя много важен момент с вас, защото това е също нов момент, бих казала, който важи за всички оперативни програми по новия регламент в новия програмен период. Вече не можем, както досега, да чакаме края на периода на договаряне – 2020 г., и после да го довършваме до 2022 г. Това вече не е възможно.
Съгласно новия регламент, през 2018 г. Европейската комисия автоматично може да вземе част от парите по програмата и може съответният бенефициент да загуби парите или те да бъдат преразпределени към друг бенефициент, към друга програма. На принципа на така наречения 6-процентов резерв, ако те не са усвоили своите проекти, всяка община – а в нашия случай бенефициентите са общини – има определен бюджет, да кажем, от 100 единици за целия програмен период. Но ако от този бюджет 50 единици - говоря в общи числа, за да кажа какво е правилото – не са избрани, не са финансирани, не са изпълнени, не са въведени в експлоатация и разплатени до декември 2018 г., през 2019 г. от януари те автоматично губят тези суми.
Така че това е едно голямо предизвикателство пред местните власти. Ние затова ги пускаме да работим с тях максимално бързо да си дадат програмите, проектите, да започват възлагането и изпълнението. Защото 2018 г. чука на вратата ни, а те трябва да бъдат завършени, въведени в експлоатация и разплатени. А вие знаете, предвид общоевропейския контекст на бежанска криза, необходимостта от пари за справяне с бежанците и други причини, със сигурност - говоря на глобално ниво към всяка една от 28-те страни членки, които управляват еврофондовете, Европейската комисия ще е бдителна. Нормално е тя да иска да си събере максимално пари – дали е за Африка, дали е за бежанци. Те си имат и други теми и ресори. Затова ние трябва да положим максимално усилия да подкрепим общините, нашите бенефициенти, а не само общините, да си усвоят така бюджетите, че да не правим през 2018 г. преразпределение, корекции и най-вече намаляване на програмата, от една страна, или някой друг да се възползва от техните средства.
Така че вече сме уведомили общините, казали сме им какво правим, какви пари трябва да разплатят. Минаваме много сериозно още отсега, за да не кажат през 2018 г. „Спасете, помогнете ни!”. Не можем, няма как, такива са правилата.
Същото важи и за условностите – реформа в здравеопазването, водна, образователна всяка една от реформите. Ако те не са направени до края на 2016 г., ще бъде лошо.
Тук обръщам друго внимание – реформите трябва да са направени до края на 2016, най-късно през 2017 г. ние трябва да ги отчетем. Не са ли направени, парите за съответния сектор, дали в нашата програма, дали в другите програми също автоматично отпадат от финансиране.
Така че това са новите моменти на изискванията на регламентите от новия програмен период. Благодаря ви. Може би бях малко по-дълга.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Павлова. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Дали бяха условни тези 50 единици или има точно фиксиран размер на усвоените средства?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Има точно фиксиран размер – 20 процента от инвестиционната програма, която трябва да се усвои.
ИВАН В. ИВАНОВ: От всяка община. Това е друго. Защото 50 процента……..
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз казах единици. Това не са проценти. Давам пример. Спрямо бюджета на всяка община изглежда различно. Двадесет процента изглежда малко към днешна дата. Но към дата, когато имаш новия Закон за обществените поръчки, после има дълги обжалвания, после изпълнителят, да кажем, се замотае, зимен период е и те ще дойдат и ще кажат: Не успяхме.
Двадесет и девет са одобрени, работят по 29. И 29 ще ги доодобрим. Няма страшно. Според мене Законът за обществените поръчки ще им е проблемът. Става въпрос за новия Закон за обществените поръчки. Тепърва трябва да се направи и приеме правилник по новия Закон за обществените поръчки, те да го научат да го прилагат, да го приложат, да минат обжалванията, а и избраният в момента да е съвестен и да си свърши работата. Така че предизвикателствата пред бенефициентите са много големи и по нашата програма, но и по останалите програми.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Във връзка с инерцията, която сте набрали, и опита, който имате, лично аз нямам кой знае какви опасения. Остава ви свободно време да натискате общините.
Аз имам един кратичък въпрос, за да не разводняваме дискусията. Предвид на това, че имате много амбициозни цели, доколкото чухме, по новата програма, с помощта за Министерството на здравеопазването има ли някаква перспектива те да направят най-накрая някаква здравна карта в дългосрочен план? Нямам предвид здравната карта, за която говорят специалистите, електронната или нещо от сорта.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Слава богу, в момента за това не отговаряме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Доколкото си спомням, от Европейската комисия имаха някакви изисквания, за да може да се финансира по европейски програми, за някаква по-дълга визия.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Нека да направя уточнение. Ние неслучайно, понеже имаме ресурс от 160 млн., с този ресурс трябваше един път да преценим какво финансираме и втори път да е нещо завършено. Както в предишния период беше онкология и ние на сто процента финансирахме космология и оборудване за онкология.
Здравната реформа включва много елементи. Ако ние се бяхме разхвърляли да финансираме тук-таме болници, това нямаше да е в подкрепа на реформата и Брюксел въобще нямаше да ни разреши тези средства от програмата да отидат за здравеопазване. Затова избрахме една брънка от цялостната реформа и това е брънката на спешната помощ.
Така че работим за целите на тази условност, за целите на това да не изгубим тези 163 млн. за здравеопазване, те касаят само условността за реформа в спешната помощ и не са обвързани с всичко останало, което се говори – за преструктурирания, здравни карти и т.н. И слава богу. Така че развързали сме се по този начин и затова го правим по този начин.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси, коментари. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Изложението беше пространствено. Разбира се, въпроси ще изникнат в реализиране вече на самите проекти и от страна на бенефициенти, и от ваша страна също сигурно ще има нови моменти, защото все пак това е нова програма.
Въпросите ми са следните. Единият касае туристическите обекти, които ще се финансират. Това един вид допълване с оперативна програма „Развитие на селските райони” ли е, тъй като те също финансират храмове и това започва през-месец април? По един и същи начин ли ще кандидатстват бенефициентите или има някаква по-съществена разлика между това, което вие правите, и това, което те правят?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Много е различно. Така че това е много хубаво уточнение, което трябва да направим.
Тъй като тематичната концентрация, която споменах – когато България трябваше да преговаря, говоря първо за цялостната рамка за развитие, на основата на която след това се разработиха отделните оперативни програми, ние трябваше да изберем в рамките на така наречената тематична концентрация няколко области, в които не попада туристическата инфраструктура. Изобщо с Кохезионен фонд, с Европейския фонд за регионално развитие ние безвъзмездно на сто процента не можем да финансираме нищо.
И отново, за да можем да приоритизираме ресурса, който имаме, а ние имаме 100 млн. лв. безвъзмездно финансиране и 100 млн. лв. за финансов инженеринг, 50 на 50, грубо казано, то, разбира се, трябва да се докаже с бизнес план, трябваше да стесним кръга. Иначе можехме да се разпилеем страхотно. Стесняването на параметрите доведе до решението ние през програмата „Региони в растеж” да финансираме само паметници на културата със статут национално и световно значение. Всички останали трябва да направим така, че да могат да бъдат финансирани по линия на Програмата за развитие на селските райони, по Норвежката програма и по други програми по техните правила, които са различни от нашите.
Така че ние сме само за паметниците на културата с национално и световно значение. Средно 50 на 50 или 60 на 40 може да е финансов инженеринг безвъзмездна помощ. То се доказва, разбира се, с бизнес план. Но там, където ви казах – имаме археология, имаме манастир, имаме църква или нещо такова, разбира се, тази част се пада в безвъзмездната помощ. Останалото ще бъде елемент на финансов инженеринг.
Програмата за развитие на селските райони финансира в рамките на селските райони, там, където има малки църкви и манастири, чисто безвъзмездно финансиране. Те са само в селските райони, те са безвъзмездна помощ и в техния случай не предполагат дейности, които довеждат до генериране на приходи, което е голямата разлика с програмата. Защото там говорим приоритетно за църкви и манастири. Там е съвсем друг фокусът.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси?
ИВАН В. ИВАНОВ: Още един.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин |Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Днес на мене се падна честта да задавам въпроси. Казват, че любопитството убило котката, но дано да не е така.
В тази ос, която ще финансира висши учебни училища, ме интересува дали ще се намери по-балансиран подход в сравнение с предния програмен период, където бяха финансирани по-ограничен брой висши училища? И този път намери ли се вариант да има достъп до финансиране на всички поне държавни висши училища в България?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Предвид на това, че бюджетът е само 43 млн.лв., наистина е много лимитиран спрямо възможностите и по-скоро спрямо нуждите на всички държавни висши учебни заведения, както по отношение на професионалните гимназии, така и по отношение на университетите. Дали е здравеопазване, образование или който и да е сектор, ние не се намесваме в политиката, която провежда съответното министерство. Затова съгласно изискванията и на програма, Министерството на образованието и науката трябваше да представи критерии, с които ще приоритизира висшите учебни заведения.
Това, което поставихме ние към тях като изискване, е да финансираме тези висши учебни заведения по техните критерии, които дават най-добра добавена стойност, бих казала, с кадрите, които произвеждат за българската икономика в секторите, които, разбира се, са най-търсени, като реализация на пазара на труда, като това, от което бизнесът се нуждае.
На тази основа Министерството на образованието и науката разработи критерии, защото заявки имаше от абсолютно всички държавни висши учебни заведения. Това е национална политика, тя не може да бъде регионализирана. Не можем да кажем – в малки или големи населени градове. Тя трябваше да бъде национална политика.
Благодарение на това те направиха приоритизация именно по тези критерии, като брой специалности, тясна специализация на специалностите, технически и други науки и т.н. По този начин те направиха списък с около 20 университета, които са могат да кандидатстват. Като, разчитайки размера на програмата, средно на един проект се падат между 3 и 5 млн. лв.
По предварителните разчети, които можем да направим, чакаме, разбира се, техните детайли от Министерството на образованието и науката, ще можем да финансираме със сигурност минимум 12 или 13 от университетите и да останат три-четири резервни от тези университети, които са приоритизирани от Министерството на образованието и науката.
Този списък е на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на оперативната програма в проекта на насоки за кандидатстване, който в момента е все още в етап на обсъждане. Чакаме последни коментари от всички заинтересовани страни, университети и т.н. Надявам се, че през март месец ще можем да нанесем всички корекции и предложения и през месец юни вече университетите да кандидатстват за това финансиране.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имаме ли други въпроси? – Не виждам.
Госпожо Павлова, имате думата да ни разкажете за трансграничното сътрудничество, особено за пограничните райони.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Тъй като програмите са много на брой, макар и с доста по-малък бюджет от това, което говорихме, но пък имат своето наистина много голямо значение за пограничните региони, аз няма да изпадам в подробности. Просто, за да имате възможност за въпроси, ще кажа само няколко думи.
За програмния период, който приключихме, България управляваше 11 програми, за които мога да кажа, че към края на миналата година ние бяхме постигнали целите за усвояване още в средата на миналата година и нямахме риск от загуба на средства.
Приключихме успешно изминалата година, така че през тази година остават за завършване проектите, така, както е по правилата на програмата.
По отношение на новите програми, в този програмен период България управлява 12, с една повече програми за европейското териториално сътрудничество. Отново по линията на външни граници – три програми, със Сърбия, Македония и Турция; две по вътрешни граници – с Румъния и с Гърция и няколко многонационални и масово регионални програми, като съответно Програма „Дунав”, Черноморски басейн, Интерег Европа, Урбакт, Интеракт и т.н. По тези програми, които споменах, за външни граници, имахме насоки за кандидатстване. Тук по-скоро ще използвам възможността да споделя с вас какво установихме.
Измина срокът за подаване на проекти. Спрямо наличните средства и бюджети, които отворихме като покана за кандидатстване спрямо броя кандидати, виждаме огромен интерес, което, от една страна, е страхотно. Това означава, че вече нашите местни власти и партньори, малки и средни предприятия в регионите са се научили, пишат и то пишат добри проекти. Лошата новина във всичко това е, че всъщност ние ще можем да одобрим малка част от тях.
Давам пример, колегите ще ме коригират в детайлите, но да кажем по програмата България – Сърбия подадените проекти са около 380-388. А ние вероятно ще можем да финансираме не повече от 30-40, пряко сили 50 проекта. Така че виждате каква е голяма разликата.
Огромен е интересът по програмата с Македония. Имаме подадени 213 проекти. Ние отново ще можем със сигурност да финансираме не повече от двадесетина проекта. Това показва, че не сме се научили да правим добри проекти. Нуждите обаче са в пъти по-големи от това, с което разполагаме по програмите.
Вървят оценителните комисии. Много ще е тежък изборът, пак казвам. При възможност да одобрим 20, 30 или 50 проекта ние имаме представени по 400 проекта. Много е голямо предизвикателството, но се надявам колегите в максимално добри срокове да се справят с подбора на програмите.
Тук мога да споделя с вас обаче, че имаме обаче сериозни, да го нарека, предизвикателства, за да съм политически коректна и в духа на добросъседство, с нашите партньори от Румъния и Гърция. Там нещата не са такива, каквито ни харесват. И тъй като ние считаме вече себе си за достатъчно опитен партньор в тези програми, нищо че са водещи съответно управляващи органи в Румъния и в Гърция, ние в момента сме наложили вето на опитите да взимат решения, които не са изгодни за българската държава.
Какво имам предвид. Давам пример с Програмата България – Гърция. По предложение на управляващия орган, те си представяха, че една инвестиция от 40 млн. лв., която имаме в едната от приоритетните оси – колегите ще ме коригират за прецизност на цифрите, можем просто едва ли не ей така да я раздадем, както те си го представят, малко по гръцки вероятно, с цялото ми уважение към нашите съседи, за меки мерки, за анализи, за проучвания на климата, на небето, на потоците и на всичко, което искат да проучваме. В това няма нищо лошо само по себе си, но това е в пълно нарушение с визията на нашата програма. А тя е да подкрепим с инвестиционни мерки малки и средни предприятия, съвместни трансгранични инициативи по цялата ни трансгранична зона с Гърция. А те сега изведнъж казват: по-добре да ги дадем за анализи и проучвания и тем подобни.
Категорично няма да го приемем. Категорично заставаме на позиция, че трябва да отстояваме този интерес. Защото ако искаме да развием икономически този район, тези 40 млн. трябва да отидат за инвестиции, за инвестиционни проекти именно на малки и средни предприятия и на всички други предприемачи, които искат да работят в региона.
Трудна е борбата. Продължаваме. Спрели сме работата на този етап, тъй като не можем да постигнем съгласие. Но ние няма да отстъпим, така както те не отстъпват и на нашата граница и тормозят нашите превозвачи, както виждаме, дни и седмици. Ние също можем да имаме твърда позиция. Това го казвам с цялата отговорност, защото в крайна сметка ние трябва да мислим за българската икономика, за трансграничния регион и да работим с цялата отговорност на това, което трябва да правим.
Няколко думи за положението в програмата с Румъния. По принцип предишната се реализира успешно. Имаме добро изпълнение на програмата. Но пък там установяваме едни неприемливи за нас действия на оценителната комисия и управляващия орган при подбора на проектите. Надявам се, че това не е тенденциозно отношение към българските проекти и партньори, защото виждаме опити да се отстраняват проектите на водещи български партньори.
Използвам случая отново да кажа, че явно сме станали по-добри в проектите. Голяма част от подадените проекти по Програмата България – Румъния, новата програма, са с водещи български партньори, което означава, че имаме добра мобилизация да пишем проекти. Но те биват отстранявани по формални признаци. Например, че в декларацията на единия от кандидатите не е дописано цялото изречение. Всеки може да направи техническа грешка. Изречението не е написано в една от декларациите, които се подават на ниво допустимост. Това не може да е критерий, по който отстраняваш проект за 20 млн. Давам само пример. И понеже това не е единичен случай, а това е тенденция, която ние забелязахме, провеждат сериозни преговори и заместник-министърът, и директорът на Дирекция „Териториално сътрудничество”, защото трябва да защитим в максимална степен интереса на нашите български бенефициенти.
Да, те са в партньорство с румънци, да, наистина конкуренцията и там е много голяма, защото нуждите са по-големи от бюджета. Но пък ние мислим, че сме се доказали като управляващ орган, работещ с максимално обективни критерии, и не считаме, че трябва да допускаме български бенефициенти в Румъния да бъдат оценявани по необективни критерии.
Така че там също сме застанали с твърдост да се борим. Дали ще успеем, не мога да кажа. Все пак на този, който държи и ножа, и хляба, му е по-лесно да взима някакви решения. Ние тук сме от по-слабата страна, партниращ орган сме, не сме управляващ. Но пък имаме право да настояваме, да отстояваме и да не се съгласим.
Затова го споделям пред вас, все пак като ресорна комисия по европейските фондове, да знаете, че сме заели една доста по-категорична и по-твърда позиция от всякога, която очевидно невинаги им харесва на нашите партньори. Но мисля, че това е в интерес на българските бенефициенти и това е нещо, което трябва да направим.
По останалите програми няма да давам подробности. Ако имате въпроси, ще отговоря по-детайлно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Материалите ги имаме. Хубаво е, че споделяте такъв тип проблеми, защото и това е от значение на нас, ние на нашите интерпарламентарни конференции и дискусии целта ни е да стреляме в една посока и да натискаме за този тип неща.
Доколкото си спомням, трансграничното сътрудничество с Гърция винаги е било много трудно, дори в годините назад. За съжаление и те могат да си извадят някакви поуки от това, което правим ние, за да не се стига до това, което е. Но това е друга тема. Аз също не искам в подробности и да съдя колегите.
Що ес отнася до румънците, то си личи и по усвояването кой кой е. Така че също нямам какво да допълня.
Колеги, имате ли въпроси, становища, коментари? – Не виждам.
В такъв случай този път наистина мисля, че изчерпахме всички оперативни програми и финансови инструменти. Благодаря Ви за отделеното време и за изчерпателните отговори, които ни дадохте.
Колеги, преминаваме към следващата точка :
РАЗНИ.
Имате ли някакви въпроси във връзка с тази точка? Мисля, че ние я изчерпихме.
Други въпроси няма. С това закривам днешното заседание. Благодаря ви. Ще се видим на изнесеното заседание във Видин в неделя.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)