П Р О Т О К О Л № 36/09.03.2016 г.

---

На 9 март 2016 г. от 15,40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16.02.2016 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерски съвет на 11.02.2016 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2016 г.

4. Разглеждане и приемане на Годишния доклад за 2015 г. на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007–2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г.

5. Разни

На заседанието присъстваха:
Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – и.д. на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Анна Андонова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност”, Дирекция „Правна” към Комисията за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби”, Дирекция „Правна” към Комисията за финансов надзор
Александър Цветков – началник отдел „Правоприлагане” в управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор
Цветан Петров – началник отдел „Дистанционен надзор” в управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор
Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите
Диана Маринова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите
Денница Недева – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Теодора Карамаринова – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Добринка Кръстева – началник отдел „Наблюдение и анализ” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет
Иван Иванов – началник отдел „Стратегическо планиране” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет.

Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Колегите от Министерството на финансите са изключително пунктуални и това е правило за тази институции.
Да не губим повече от ценното време. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще ви представя дневния ред за днешното заседание, ще го гласуваме и след това ще продължим по обявената програма. Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16.02.2016 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерски съвет на 11.02.2016 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2016 г.

4. Разглеждане и приемане на Годишния доклад за 2015 г. на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007–2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г.

5. Разни. По тази точка имам да направя няколко съобщения.

Има ли предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Има ли против? Въздържали се? – Не виждам.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, № 602-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 16.02.2016 Г.
По тази точка днес тук при нас присъстват:
Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите
Цветанка Михайлова – и.д. на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Анна Андонова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите
Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”
Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност”, Дирекция „Правна” към Комисията за финансов надзор
Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби”, Дирекция „Правна” към Комисията за финансов надзор
Александър Цветков – началник отдел „Правоприлагане” в управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор
Цветан Петров – началник отдел „Дистанционен надзор” в управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор.
Уважаеми господин Ананиев, Вие знаете горе-долу процедурата. Не за първи път ни гостувате в комисията. Ще Ви помоля накратко да ни запознаете с духа на самия законопроект и да ни дадете Вашето мнение за становището, което комисията би трябвало да е изготвила и дали имате някакви забележки. След това ще отворим дискусията, ако колегите имат някакви въпроси и ще имате възможност да отговорите.
Междувременно ако има някакви въпроси към останалите Ваши колеги, които също могат да допринесат с нещо за дискусията, нека да се чувстват поканени да вземат отношение.
В този ред на мисли имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна отзад напред във връзка с това, което казахте, господин председател. Ние подкрепяме становището, което е изготвено от комисията. То е понятно. Вие виждате, че с този законопроект се цели транспониране на изискванията на две директиви и на три регламента – това са Директива 2013/50ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г., чл. 92 от Директива 2014/65 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., както и трите регламента – Регламент № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., Регламент № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г., Регламент № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. и Регламент № 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г.
Със законопроекта се въвежда разпоредбата на Директива № 2013/50 ЕС за прозрачност на отношенията на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулирания пазар.
В какви основни направления?
На първо място, за по-голяма прозрачност по отношение на емитентите на ценни книжа се правят изменения в изискванията за разкриване на информацията.
На второ място, за по-голяма яснота се урежда изрично правото на избор на държава членка по произход за емитента от трета държава.
На трето място, с цел намаляване на административната тежест на емитентите те ще разкриват публично шестмесечни финансови отчети за дейността и тримесечни финансови уведомления.
В същото време се предоставя възможност на емитентите, с цел разкриване на по-подробна информация, да продължат да публикуват тримесечни финансови отчети вместо финансовите уведомления.
На четвърто място, хармонизира се режимът на разкриване на дялово участие за притежавани големи части от правата на глас, свързани с акции, с финансови инструменти със сходен икономически ефект, с което се повишава правната сигурност, подобрява се прозрачността и се намалява административната тежест на инвестициите с трансграничен характер.
Законопроектът въвежда и текстове от други директиви, както и осигурява възможности за прилагане на три регламента с пряко действие, съгласно които се прави следното:
Премахват се пречките пред трансграничното предоставяне на хармонизирани инвестиционни услуги, отношение на лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове;
Лицата, които управляват фондове за рисков капитал и фондове за социално предприемачество, ще подлежат на регистриране от Комисията за финансов надзор и за тях ще се води публичен регистър;
Лицата, които управляват фондове за дългосрочни инвестиции, ще получават разрешение за управление на фонд от Комисията за финансов надзор.
Законопроектът предвижда изменения, които не целят транспониране на актове от законодателството на Европейския съюз, а усъвършенстване на регулацията, като – ще дам един пример – постигане на по-голяма яснота на резултатите от одитните проверки на годишните финансови отчети на емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар чрез допълнително конкретизиране на задълженията на одитора в одитната проверка.
Това е накратко съдържанието на промените, които се предвиждат в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Ананиев. Наистина много обстоятелствено и ясно обяснихте духа на това, което приемаме.
Има ли желание за участие в дебата? Имате ли въпроси, колеги? Доколкото виждаме, до голяма степен става въпрос за регламенти, които почти пряко се прилагат в страните членки, така че нямаме много възможности за някакви промени. Още повече, че и самият законопроект внася много повече прозрачност и отговорности в такъв тип субекти, макар и в другите държави. Така че смятам, че изцяло това е в духа на тенденциите за прозрачност, за повече сигурност на инвестициите на пазарите и на всичко останало.
Доколкото виждам, засягат се и няколко други законопроекти. Сега гласуваме този законопроект. Другите законопроекти, които засягат промени в други законопроекти, също ли ще минат или няма такива? Разбирам, че с Преходните и заключителни разпоредби тук ще се регламентират тези неща.
Това са стандартни процедури. Нямаме кой знае каква яснота. Виждаме, че няма други въпроси. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така изнесеното становище да се подкрепи законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16.02.2016 г., моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно. Благодаря Ви, господин Ананиев. Благодаря за участието на колегите от Комисията за финансов надзор. Желая ви лека и успешна работа.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 602-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 11.02.2016 Г.
По тази точка докладчик също е заместник-министър Кирил Ананиев.
По тази точка тук присъстват още:
Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите
Диана Маринова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.
Колеги, имате възможност да задавате въпроси по така представения законопроект. Господин Иванов, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, господин Ананиев, уважаеми колеги! Аз ще си позволя малко да продължа тема, защото Вие започнахте по същество да ни представяте законопроекта, въпреки че нас ни касае предимно частта му, която касае европейските фондове. Но аз съм озадачен и от момента, и от това, което предлагате, защото Вие сте в това министерство и аз не знам колко вече години. Да не ги броим. И сте пряк наблюдател на всичко, което се случва във взаимоотношенията между централния бюджет и общините.
Знаете самият, че голяма част от тези дефицити, които са натрупани в общинските бюджети през годините, са в резултат на постоянно променящите се държавни стандарти и недостига на финансиране на държавно делегирани дейности, тъй като общините в голямата си част се нуждаят от дофинансиране, примерно от сектор „Образование” или сектор „Култура” да дофинансират определени дейности, които Министерството на финансите всяка година, когато определя тези стандарти, знае, че не достигат.
Другата част от дефицитите са натрупани примерно от 2007 г. насам в резултат на реализирането на оперативните програми, именно поради дофинансиране по различни оперативни програми или в резултат на нанесени финансови корекции.
Единият въпрос, който искам да Ви задам, е защо точно сега се сещаме, че трябва да направим това нещо, по какви критерии ще се определят общините? По този начин не мислите ли, че някак си излизаме от тази основна идея за децентрализиране на общините или ги връщаме пак в орбитата на централната държавна власт и те да станат едни сателити на Министерството на финансите или в по-общо понятие – на Министерския съвет. ?
Аз лично този подход много трудно го възприемам, защото подобни въпроси са задавани през годините много пъти. Аз лично съм бил два мандата общински съветник, бил съм в бюджетна комисия на съответната община на областен град и горе-долу са ми ясни процесите. Нормално са и възраженията, които Вие споменахте, на сдруженията на общините да бъдат адекватни в случая.
Вярвам, че нещо изключително сериозно е породило необходимостта това точно сега да се случи и по този начин. Защото това е един вид саниране на глупостта – извинете ме за думата - на определени управленци през годините, които са позволили да натрупат договори по други причини. Няма ли по този начин ние да насърчим подобни безотговорни дейности на определени кметове да продължат да трупат дългове и да ходят да тропат на вратата на финансовия министър и бидейки примерно приближени към някои управляващи, в случая партии, да получават бонуси за сметка на други?
Разбира те, че притесненията ми са основателни. Защото ако това нещо трябваше да се случи, наистина трябваше да се случи много отдавна. Защото проблемите не са от вчера и не са от днес. Но каква е гаранцията, че оттук нататък това ще бъде панацеята за подобно заболяване? И не е ли начинът да се преосмисли самото структуриране на държавния бюджет и промяната на държавните стандарти, за да не стигаме до тук?
Включително тук е нашата функция на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да задълбочим диалога между съответните управляващи органи, министерствата и общините, защото ние тези проблеми ги чухме на нашето изнесено заседание. Основно там бяха поставени въпросите за нанасяните финансови корекции, за взаимоотношенията между първоначален контрол, текущ контрол и последващ контрол по изпълнение на оперативните програми, за да не се стига до такова тежко налагане на финансови корекции, което отново ни вкарва в този закон за публичните финанси и целите, които сега си поставяте с това нещо.
Извинявам се за обширния въпрос, но мисля, че това нещо тревожи всички. Аз това нещо ще го кажа и в пленарната зала. Но въпросителните са много повече, отколкото отговорите, които получаваме. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря и аз. Въпросите са много и важни.
Първо, аз смятам, че проблемът за влизането на общините в процедура на финансово заверяване най-малко е свързано с делегираните от държавата дейности. Ако дълговете на общините са над 200 млн. лв., една много малка част от тях са свързани с делегираните от държавата дейности. Всяка година тези стандарти, които приема правителството, на базата на които правим и съответните взаимоотношения с общините, се актуализират, отчитат се всички фактори, включително изменение на минималната работна заплата и други фактори, обеми дейности, разбира се, съответните натурални показатели, деца, ученици и т.н., и т.н.
Големият проблем е в местните дейности. Там е големият проблем. Затова неслучайно в един от показателите, който сме заложили при определяне коя община е в ситуация на финансово затруднение, това е събираемостта на местните данъци и такси. Защото има голям брой общини, които са под 50 процента от средната събираемост на местните данъци и такси.
Но това не е ново и вие го знаете много добре. Ние преди няколко години имахме един подобен механизъм, който беше свързан с преодоляване на структурния дефицит в някои общини. Само че този механизъм не беше изчистен, не беше направен толкова добре, че да отразява така всестранно и задълбочено финансовото състояние на общините.
Вие знаете, че всяка година имахме по 15-20 млн. лв. в централния бюджет и на базата на заявки от общините по не толкова коректни и ясни критерии се разпределяха и се подпомагаха общините, с оглед премахване на структурните проблеми по общините.
Сега ако погледнете показателите, наистина надали можем да измислим някой друг показател, който да охарактеризира дали една община е добре или зле.
Ако искате, можем да минем през тези шест показателя и ако измислите седми, съм готов да го вкараме.
Знаете ли досега как се правеше? Като дойде новата година, на базата на отчета за миналата година виждаме коя община е с големи просрочия, с голям дефицит и решаваме нещата на базата на една година или на някакво еднократно явление, което може да е довело общината именно до това положение.
Сега ако погледнете показателите, ние се връщаме и правим анализ на тези показатели за някои три години назад, за някои четири години назад. Тоест ние търсим трайната тенденция в решаването на финансовото състояние на дадената община и то по конкретни показатели, за да можем да напълним със съдържание финансовия оздравителен план, с конкретни мерки. Защото причините са много различни. Едни влизат с лоша събираемост на приходите или, да речем, са така поради недобра приходна политика. Другите влизат с неефективно разходване на разходите. Трети имат проблеми с дълга. Най-различна е ситуацията, в която се намират общините.
Тук сме ги събрали всичките възможни показатели и казваме: ако от тези шест три или повече влизат в червения сектор, тогава вече се обявява. Досега имаше такива наченки, но нямаше такава стройна система.
Между другото, това е практика в много европейски страни. Аз ще ви кажа например какво е положението в Англия. Там даже по конституция не се позволява на общината да бъде в тежко финансово състояние. Правят се невероятни мерки от страна на правителството и се налага непрекъснато някакъв контрол, разбира се, за да не се стигне до това положение.
Различна е картинката в различните държави. Румъния има нещо подобно като това, което предлагаме ние. Някъде пък не се решава по този начин, решава се с решение на съда. Пъстра е картината. Но аз мисля, че от гледна точка на проблемите, които имат нашите общини, по-добре е да тръгнем през този механизъм, защото той е ясен, чист. Не може някой да те критикува, че си измислил показател, който не е обективен.
Досега сме го решавали по някакъв начин, давали сме безлихвени заеми, ама те са инцидентни, по някой път няма всеобхватност на причината, която е довела .до това влошено финансово състояние.
А що се отнася до това, че тази ситуация е много години, вие знаете, че ние разработвахме преди десет години един такъв механизъм. Даже тогава се стигаше до ситуация на фалит, която не искам сега да я коментираме на община. И такива дискусии имаше.
Тоест това не е проблем от вчера или от днес, но все пак някога някъде трябва да се започне. Въпросът е да се започне стройно и в правилната посока.
Този проект на Закона за публичните финанси няма политически характер. Защото в специализираните комисии задаваха такива въпроси. Министърът на финансите може да отпуска безлихвен заем. Министърът на финансите може да внесе предложение в Министерския съвет за целева субсидия за покриване на този безлихвен заем. И като че ли искат ако може всичко да се напише в този законопроект, така че да е ясно.
Да, обаче всяка община влиза по различен начин в тази ситуация поради посочените преди малко причини. И не можеш да ги лекуваш с едно и също лекарство, не може всички хипотези да ги обясниш в закона. Това просто няма как да се случи.
Колежката ме подсеща – вие сигурно я познавате, това е Жени Начева, директор на „Финанси” на общините, - че тези финансови правила, които са разписани в Закона за публичните финанси, за общините до 31 декември 2016 г. са препоръчителни, но от 1 януари 2017 г. стават задължителни. Което означава, че ако ние не вземем някакво отношение в тази връзка, си затваряме очите. То ще ни накара догодина да го правим, ама насила и набързо. А сега мисля, че изградихме една стройна система, която ще ни даде възможност да хванем отрано нещата и да ги канализираме по начина, по който трябва.
Ако не съм отговорил на някой въпрос, кажете.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз имам два въпроса, които са изключително важни.
Първият ми въпрос е следният: по този начин не нарушаваме ли този основен принцип на децентрализация на общините?
И другото, на което държа да ми се отговори – няма ли да влезем в една спирала от искания, наливане на пари в общини, които вече няма как да ги върнат? Това ще стане всяка година. Най-малкото в консолидирания бюджет за тази година не е предвидено. За следващата година откъде ще предвидите тези средства, откъде ще отрежете, за да влязат там?
Вие правихте ли сметка точно какви ще бъдат необходимостите на общините, за да им попълните тези дупки? Това са милиарди? Колко са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако трябва да приложим сега шестте критерия спрямо всичките общини, някъде между 20 и 25 общини ще влязат в тази хипотеза за три и повече от тези показатели, които сме ги записали. Това е изрично казано. Не един от шестте, а три или повече. Това е едното.
Второ, за децентрализацията – този въпрос се задава навсякъде. Това са две различни неща. Имаме Съвет по децентрализация, имаме Стратегия по децентрализация, имаме и Програма по децентрализация. Това са процеси, които не влизат в пряко противопоставяне с процеса на финансово оздравяване.
Кажете ми каква децентрализация ще правим, ако имаме финансово болни общини? Трябва общините да са финансово здрави, за да могат да влязат в този процес. В това съм убеден и го казвам с цялата си убеденост.
И второто – за лавина от искания. Каква лавина от искания ще има? Аз ако съм кмет, ще взема заради някакви си 2 млн. лв. или 1 млн. лв. да направя така, че финансовият министър да върви като сянка след мене, да ми гледа бюджета, да ми гледа оздравителната програма, да ме дебне навсякъде. Не ти искам милиона, нищо не ти искам! Това е наказание. Това няма да стимулира. Не може така – за всяка моя крачка финансовият министър ще казва „да” или „не”! Не вярвам кмет да иска да е толкова зависим.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Аз имам няколко много кратички въпроса.
Правилно ли Ви разбрах, господин заместник-министър, че от началото на миналата година до третия месец тази година са се увеличили с 54 процента – от 150 млн.лв. на 230 млн. лв.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вижте, може да се види в нашия сайт на Министерството на финансите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Грубо говоря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: До средата на миналата година се движеха между 140-150 млн. лв.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Сега сме отишли на 230 млн. лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Сега сме малко под 200 млн. лв.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, но към първото тримесечие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само за януари месец станаха още 30 млн. лв., та общо 230 млн. лв.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за това уточнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Има много голяма вероятност да влияят европейските проекти. Понеже имаше и такъв въпрос – за европейските проекти.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Поздравявам Ви за това, че наистина наваксахте и ДДС-то вече върви. Така че за тези неща наистина направихте и невъзможното, за да фасилитирате усвояването на максимални нива от средствата от Европейския съюз.
Аз се изненадвам дори, че досега това са едни пазарни техники, които банките използват от години в техния подход спрямо кредитиране и т.н. Така че за мене такава пътна карта е добра. Това са показатели за това как се движи една община и това помага много прецизно и в достатъчно ранен етап да се идентифицират проблеми, да се коригират те, дори да се види във времето назад откъде произтичат. Така че не виждам нищо лошо. Дори сме закъснели с въвеждането. Поздравявам Ви и за това.
Що се отнася до този мониторингов период, когато влезе една община, за определено време ли се въвежда, докато излезе от тези червени флагове?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Законът е по-голям и разказва целият.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз се извинявам, че не съм видял всичко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В закона е предвиден и срок за изпълнение на тази оздравителна програма. Този срок е три години.
Много мислехме какъв да бъде този срок. Но ако една община не може да се оправи в рамките на три години, това означава, че нещата не са никак добре. Даже разсъждавахме: добре, ако не са добре, какво става по-нататък? Но ние спряхме до тук, защото става въпрос за финансово оздравяване. Иначе трябваше да продължим с много други размисли по отношение на бъдещото териториално устройство на държавата – една тема, която не искам да я захващам, защото тя е тежка и сложна. Дали тази община ще трябва да я обединяваме с друга, съседна община, която е в добро финансово състояние, дали трябва да променяме нещата – въобще толкова общини необходими ли са ни? Това е много по-сложна тема и не е това целта на този закон.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев. Колеги, има ли други коментари, въпроси? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2016 г.
Гласували: за 10, против 2, въздържал се 1.
Приема се. Благодаря ви, колеги. Пожелавам ви успешен и приятен ден. До нови срещи.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС) ЗА 2016 Г.
По този проект на Годишна работна програма днес при нас присъстват:
Денница Недева – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Теодора Карамаринова – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет.
Колеги, добре дошли при нас! Горе-долу сте запознати с процедурата, не за първи път правим това изслушване. Ще ви помоля да ни запознаете с така изложената програма и да ни кажете имате ли забележки към становището, което би трябвало да ви е изпратено от нашата комисия. Имате думата, госпожо Недева.
ДЕННИЦА НЕДЕВА: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Традиционно всяка година Министерският съвет приема Годишна програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз.
При изготвянето на програмата за 2016 г. са отчетени Работната програма на Европейската комисия за 2016 г., Програмата на Тройката председателства – Нидерландско, Словашко и Малтийско, както и Програмата на Нидерландското председателство за първата половина на тази година. При изготвянето на Програмата е отчетен и приносът на всички отговорни ведомства по отделните политики, както и е направено съгласуване с Постоянното ни представителство в Брюксел.
Всъщност това, което представлява тази Годишна програма, е една основа, която ни служи като ключови послания, които трябва да имаме предвид при изработване и отстояване на позициите по вече конкретни въпроси, включени в дневния ред на Европейския съюз.
Най-общо приоритетите в нашата Годишна програма за 2016 г. са:
- насърчаване на икономическия растеж и заетостта;
- миграцията и сигурността;
- изграждането на ефективен енергиен съюз и политиките в областта на изменението на климата;
- Единният цифров пазар;
- разширяването на Европейския съюз.
Запознахме се със становището, което изпратихте, което съдържа и решение за приемане на вашата Годишна работна програма. Нямаме някакви бележки по него.
Бихме искали да изразим задоволство, че и тази година, както и предишни години е спазена тази синергия и свързаност, която има между нашата Годишна работна програма, приета в Министерския съвет, и вашия работен документ за 2016 г. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Преди да отворя дискусията, позволете ми да ви напомня следното. Годишната програма на Народното събрание следва да съдържа проекти на актове на европейските институции, по които да вземем отношение в рамките на срока по субсидиарност. В този смисъл програмата не е сбор от някакви важни теми на Европейския съюз, а конкретни нови предложения. Ръководили сме се от постъпилите доклади на постоянните комисии, Годишната работна програма на Европейската комисия, както и тази на Република България, приета от Министерския съвет.
Проектът на нашата програма е съгласуван с Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз” към Народното събрание. Разчитали сме и на подкрепата на колегите от Министерския съвет.
Стремежът ни е програмата да съдържа нови досиета, по които да работим през годината, а не такива с отдавна изтекъл срок или въпроси от общ характер.
Без да подценявам която и да е тема, още веднъж подчертавам, че ако не разгледаме всяка от точките в програмата в рамките на 8-седмичния срок по субсидиарност, ние като парламент не можем да упражним правото си да участваме в законодателния процес.
Благодаря Ви за обобщения доклад. Колеги, имате ли нещо да добавите? Въпроси, коментари? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости, колеги! Аз виждам, че тази година малко се е разширил обхватът на програмата, като вътре влиза и Споразумението за свободна търговия със Съединените щати – един спор, който миналата година доста водихме и се оказа, че действително сме били прави за този детайл, въпреки другите акценти на деня, които са по-важни, който е влязъл в програмата.
Въпросът ми е: в някои от тези точки съдържат ли се нашите опити, нашето продължаващо желание да навлезем в Шенгенското пространство? Защото въпреки променящата се конюнктура на политическата сцена, най-вече тук по границата с Гърция и Турция, тази тема в никакъв случай не трябва да остава на заден план.
И още нещо – в светлината на споразумението, което се сключва между Турция и Европейския съюз за финансиране за спиране на бежанския поток, България някак си остава встрани. И това съоръжение, което строим по границата, ще бъде направено изцяло с наши средства. В контекста на подобни разговори някъде включено ли е това нещо в тези точки? Това искам да запитам. Искам да сме наясно по този въпрос, за да го имаме предвид, когато започнем да обсъждаме програмата в пленарната зала, а освен това да мога да обясня и на колегите си как стоят нещата. Защото това е тема, която лично аз считам, че е изключително важна и не трябва да остава встрани, заметена под килима.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз искам да направя само едно пояснение. Хубаво е, че се върна дискусията до миналата година.
Проблемът миналата година за търговията със Съединените щати не беше в това дали ще е включено или не Споразумението за свободна търговия, а беше в подхода, който беше направен. Ние работим на базата на това какво идва от съответните комисии, които са експерти в тази сфера. Нашата комисия не е експерт по икономика. Тогава проблемът беше, че не беше постъпило от Комисията по икономическата политика към нас.
Затова сега изчетох тези правила как се правят тези предложения. Не мисля, че е нормално на който когато нещо му хрумне и нещо е добра тема, да го препраща. Затова искам да се спазва процедурата и се надявам да се придържаме към този подход.
ИВАН В. ИВАНОВ: Може ли една реплика, господин председател?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Тъй като се върнахме назад във времето, само искам да припомня на Вас и на останалите членове на комисията, че тогава нашето предложение беше базирано на Работната програма на Европейската комисия за миналата година, нещо, което беше отразено в Работната програма на правителството. По тази причина ние предложихме това да влезе в Работната програма на Народното събрание. Не беше изсмукано от пръстите ни, нито това беше някакво своеобразно наше желание. Просто беше опит да се разшири обхватът на нашата работа, съгласно програмата за работа на самата Европейска комисия, което по никакъв начин нямаше да наруши работата на нашето Народно събрание. Но все пак отчитам като някакъв напредък факта, че тази година това нещо намира място в тази програма.
Надявам се да не сте ни разбрали погрешно миналата година. Всичко беше в унисон със самата работа на Европейската комисия и работата на Европейския съюз, член на който е и българската държава.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявам се, не ме разбрахте правилно. Не казвам, че е изсмукано от пръстите си или че не е актуално. Проблемът е, че не беше надлежно представено по реда, по който трябваше да мине през нашата комисия. Това трябваше да дойде от Комисията по икономическата политика.
Няма как да спорим, защото аз по никакъв начин не бих си позволил да работя извън рамките и правилата, които сме създали в Народното събрание и в комисията. Мисля, че затова имаме някакъв паритет в комисията, за да не мога да си правя каквото искам, най-малкото. Но наистина не смятам, че беше надлежно представено. Но този дебат не е нужно в момента да го водим.
ИВАН В. ИВАНОВ: Разбира се. Но понеже Вие отворихте темата, затова го казвам. Мисля, че свободната инициатива на всеки един от народните представители, включително и законодателната, не трябва да бъде ограничавана по никакъв начин.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Така е, но си има някакъв ред.
ИВАН В. ИВАНОВ: Ние по надлежния ред го направихме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не може един законопроект, без да минава в комисия, директно да отиде в пленарната зала.
ИВАН В. ИВАНОВ: Ние го предложихме първо до Вас като председател на Комисията по европейските въпроси и на вниманието на членовете на комисията, ако се не лъжа. Двама народни представители от тази парламентарна група го представиха.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ако беше надлежно направено по правилата, нямаше да имам възможност да го отхвърля, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: През председателя на Народното събрание беше насочено към комисията. Тук се обсъди, ако се не лъжа. Друг е въпросът, че не се прие.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Иванов, Вие зачекнахте темата. Съжалявам, че политически ще говоря. Има лошия навик винаги да се изтъкват позитиви от неща, които са се случили или не са се случили.
Доколкото си спомням, в пленарната зала…
(Неразбираема реплика от Иван В. Иванов).
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Не ме прекъсвайте, аз нямам навика да Ви прекъсвам. В пленарната зала миналата година водихме един дълъг, обстоятелствен спор и пленарната зала реши какво да влезе в програмата и какво не. Аз наистина ви моля да се концентрираме върху тазгодишната работна програма, а не да вадим доводи от миналогодишната.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз казах…
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз много добре Ви слушах какво казахте. И във връзка с това ще Ви кажа, че в докладите на комисиите, които са ни надлежно изпратени, темата за Шенгенското пространство е поставена от комисиите, мисля, че от Комисията по външна политика и от Комисията по вътрешна политика. И темата за миграцията също.
Нека да бъдем докрай коректни и да изчитаме нещата така, както трябва. Извинявайте, имаме приложени 46 страници доклади от останалите комисии, защото ние сме последната комисия, която гледа и обобщава този доклад. И там има предложения, които са направени от всички комисии, съобразно техните приоритети и техните теми, по които работят.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Имате думата, госпожо Недева, да се включите и Вие в дискусията.
ДЕННИЦА НЕДЕВА: Първо, ще направя едно уточнение. Разбира се, Народното събрание, което приема Годишната си работна програма, е в правото си да включи или да не включи определена тема или определено законодателно или незаконодателно предложение.
Конкретно по въпроса, това, което ни беше представено като проект на решение на Народното събрание, всъщност Шенген не фигурира като включено в тези общо 20 точки. Включени са всички инициативи на Европейската комисия, които предстоят през тази година, свързани отново със сигурност на границите и с миграцията. По-голямата част от тези неща предстои да се включат, имам предвид Комисията да излезе с конкретни предложения до средата на годината.
А по отношение на Шенген, темата фигурира в Годишната програма, приета от Министерския съвет, където отново правителството се ангажира във всички възможни политически формати и на експертно ниво да поставя този въпрос и да работи за това темата да бъде включена и да се вземе решение за присъединяването на нас и на Румъния към Шенгенското пространство. Това е ангажимент от много време, който се спазва последователно, включително в различни формати на Съвета на Европейския съюз. винаги, когато има възможност, също се повдига темата.
Така че ако правителството го има това като ангажимент, дали вие ще го включите или не във вашата програма е ваше решение. Там са всичките нови инициативи на Комисията – именно усложнената обстановка. Тенденцията е всъщност това да бъде дългосрочен проблем.
(Неразбираем въпрос на Иван В. Иванов извън микрофона).
ДЕННИЦА НЕДЕВА: Там са включени всички инициативи на Комисията, които предстои да бъдат направени през тази година в тази връзка. Но те са свързани с предоставянето на убежище, въобще с третирането на мигрантите, с опазването на границите, но не и конкретно с темата за Шенген.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Има ли други коментари, въпроси? – Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г., моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
С това се приема Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. Благодаря ви. Желая ви успешен и приятен ден и лека работа.

Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА 2015 Г. НА КЕВКЕФ ОТНОСНО ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ПРЕЗ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2007–2013 Г., КАКТО И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ПРОГРАМИТЕ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Добринка Кръстева – началник отдел „Наблюдение и анализ” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет. Добър ден, госпожо Кръстева.
Иван Иванов – началник отдел „Стратегическо планиране” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет. Добър ден, господин Иванов.
Вие сте чести гости при нас. Присъствате тук главно за да ни чуете. Основно го изготвяме към вас и към останалата аудитория.
Уважаеми колеги, надявам се, че всеки от вас е имал възможност да се запознае подробно с информацията в нашия Годишен доклад, за 2015 г. В секретариата на комисията не постъпиха препоръки и коментари, с които да го допълним.
Припомням, че по време на работното посещение на комисията в Северозападна България поех ангажимент да включим в доклада си констатираните там проблеми и препоръки към съответните отговорни институции. Ето защо предлагам следният текст да попадне в т. 9:
„Препоръки на Комисията относно управлението на програмите, съфинансирани с европейски средства от нас.”
Ще изчета някои от основните препоръки. Няма да влизам в дискусия на доклада. Предлагам след това, ако имате някакви коментари, въпроси или каквото и да е в тази посока, да вземете думата, а колегите имат възможност да им отговорят.
Започвам да чета.
„1. Представители на местната власт изтъкват като проблем своята комуникация с управляващите органи. У тях се е създало усещането за твърде лесно налагане на санкции, честа смяна на правила от страна на управляващите органи след стартиране на дейности по проекти и взаимно противоречащи се решения.
2. Като сериозен недостатък се посочва отказът на Министерството на земеделието и храните да се включи към днешния момент към ИСУН за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони по електронен път, каквато е практиката, възприета при всички останали програми, съфинансирани със средства от Европейския съюз. съобщава се и за липса на обосновка от страна на управителния орган на Програмата за развитие на селските райони при налагане на финансовите корекции.
3. Осигуряването на собствени средства за съфинансиране на проектите от страна на общините в Северозападния район се оказва голяма тежест за оскъдните им бюджети, а последващо налагане на високи финансови корекции ги поставя в изключително затруднено положение. Това не се отнася само за общините от Северозапада, а до голяма степен до много от общините в цяла България.
4. Друг проблем, който констатират представителите на бизнеса и неправителствените организации, е липсата на образовани, подготвени кадри, особено в Северозападния район, които да изпълняват проектите. В това число самото образование се разминава с реалните нужди на бизнеса и се получава порочният кръг – липса на заетост, отлив на млади хора, допълнително задълбочаване на проблема.
5. От ключово значение за цялостното икономическо развитие на региона се посочва изграждането на базова пътна и ж.п. структура, с помощта на която да се привлекат инвеститори и да се оползотвори максимално изграденият Дунав мост 2 като част от Европейския транспортен коридор № 4.
В подкрепа на гореизложеното се отчита, че въпреки лошата довеждаща инфраструктура фактическият трафик през Дунав мост 2 е в пъти по-висок от прогнозния при изграждането му, около два пъти в момента.
6. Изтъква се необходимостта от целенасочена държавна политика за съживяване на социално-икономическата активност в региона, като програмите по еврофондовете следва да са едни от нейните основни елементи.
В този смисъл е важно да се осигури допълняемост и интегриран подход при реализацията на отделните програми и финансови инструменти.
7. Предизвикателство за потенциалните бенефициенти е неспазването на заложените срокове в индикативните работни програми от страна на управителния орган.
Във връзка с качеството на работа и поемането на съответна отговорност от управляващия орган се приветства предвидената в Закона за управление на средствата възможност за налагане на глоби на служители, които са допуснали грешка в своята работа.
8. Препоръчва се уеднаквяване на терминологията в Закона за обществените поръчки и в Закона за управление на средствата от европейския съюз.
9. Във връзка с изграждането на водопроводи и пречиствателни станции възникват редица казуси, често пъти надвишаващи компетенциите на местните власти, за чието решаване е необходимо съдействие от централната администрация.
10. По схемата за младежка заетост от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е негативно влиянието на ограничаващо условие за участие на младежите, които учат задочно. По този начин от схемата отпадат едни от най-способните и интелигентни млади хора в региона, които са принудени да го напускат, търсейки работа другаде.
11. Представителите на местните власти и бизнеса апелират за присъждането на повече допълнителни точки по проектите, които се реализират в региона. По този начин би могло да им се даде действително предимство в опита за допълващо развитие на Северозапада.
Към момента по техни наблюдения допълнителните точки са достатъчни в най-добрия случай за равен старт спрямо проекти от далеч по-развитите региони в страната.”
Това са в основни линии нашите виждания и препоръки. Основно са събрани от последното посещение, което направихме в Северозапада. Но до голяма степен смятам, че и вие осъзнавате, че това е положението и в останалата част на страната, макар че в по-развитите райони не е чак толкова проблем и съфинансирането, и намирането на качествена работна ръка.
Колеги, имате ли коментари относно доклада, препоръки, съвети по централното координационно звено?
ИВАН В. ИВАНОВ: Имаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Споделете ги, ако искате. Ние ще ви предоставим целия доклад.
ИВАН В. ИВАНОВ: Ние днес ли ще гласуваме този доклад?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да.
Аз имам въпрос за индикативните работни планове. Последно какво се случи – отпада ли да се публикуват в началото на годината, не отпада ли? Какво се случи там? Ние натискахме и в закона да залегне ясно разписано, че трябва да ги има тези работни програми. Заповядайте, имате думата, госпожо Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви. Първо, искам да Ви благодаря за доклада, господин председател, и да кажа, че с голяма част от тези проблеми сме запознати, работим по тях, разбира се.
Единствено не зная за схемата по Оперативна програма „Човешки ресурси”, но ще проверим какъв е проблемът с кандидатите, които са задочно обучение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, оплакват се, че ако учат задочно, директно отпадат.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Ще проверим. Защото не е логично точно те да не участват.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не съм сигурен дали не беше това нещо в образователната програма „Наука и образование”.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Това ще го проверя.
Останалите проблеми, които сте идентифицирали, сме ги забелязали и ние. Някои от тях знаете, че вече се опитваме дори да ги отправим.
Разчитаме много на ИСУН, както всички знаем. Затова разчитаме наистина да включим Програмата за селските райони в ИСУН. Ако това се случи, според мене оттам вече ще може да се вади абсолютно цялата информация по всички проекти за всеки един етап по всички програми.
Относно индикативните годишни работни програми, в постановлението досега беше задължение да бъдат разработени до септември месец в управляващите органи и след това да бъдат публично обсъждани един месец, но наистина да се правят срещи. Като нашето изискване беше дори преди да бъдат публикувани от управляващите органи, те да бъдат обсъдени с потенциалните бенефициенти. Защото логиката не е управляващият орган да е най-добър в това от какво се нуждае потенциалният бенефициент.
След като индикативната годишна работна програма отиде един месец на публично обсъждане, то се представя за информация на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз, който включва, както знаете, представители на всички министри, така че да не излезе, че мерките, които се обявяват от отделните оперативни програми, не само за оперативните програми, защото важи и за Селската програма, трябва да са координирани помежду си като обеми, като обяви, като прием, като суми, като етапност, някои може да са на два етапа, някои – на един. Така че те се представят за информация на СКОСЕС. На СКОСЕС обикновено се събираме и ги обсъждаме през октомври-ноември месец, защото след това те трябва да се приемат на мониторинговите комитети от всички комитети за наблюдение.
След това, ако се променят, което не е наша препоръка, разбира се, да се променят, но някой път се налага, те тогава се изпращат за информация на всички останали министерства, за да ги знаят, и се публикуват задължително. Задължителното публикуване на индикативните работни програми е факт.
Факт е наистина, че някои програми правят максимум по две промени за година на индикативните годишни работни програми. Но факт е, че има други програми, които правят по седем-осем промени на ИГРП, което сме забелязали, за което сме в разговори с програмите. Защото те се правят за бенефициент и не е логично на бенефициента да му се променя планът, в който той да си подготви проекта през един-два месеца.
Така че на въпроса публични ли са – да. Имаме ли проблеми с информирането на бенефициентите, ако те си следят сайта – не. Но това ,че някои програми си сменят твърде често индикативните годишни работни програми, твърде често разбирам – на два месеца, да, имаме такива програми, опитваме се да минимизираме този процес.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Това все пак е дебат, който премина така или иначе. Тогава въпросът беше дали производството стартира с индикативната годишна работна програма.
Експертното мнение, което тогава се наложи, беше, че производството трябва да третира с публикуването на насоките за кандидатстване, защото това всъщност е първата мярка, с която стартира целият този процес на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ и съответно първата мярка, която подлежи на обжалване.
Имаше тогава едно притеснение у колегите от управляващите органи, че ако стартираме този процес по лекуването на индикативната годишна работна програма, всъщност това обжалване, на което ще подлежим, може да доведе до голяма степен до забавяне и блокиране на целия процес на стартирането на схемите. Това обаче означава автоматично, както подчерта госпожа Кръстева, че тя отпада въобще като мярка за публичност. Напротив, в момента в подзаконовата нормативна база ще осигурим целия цикъл на публично обсъждане, дискусия, синхронизиране с политиките, които касаят предоставянето въобще на публични средства от държавата със Закона за държавния бюджет и максималното гарантиране на публичност, за да може наистина бенефициентите да са информирани в аванс.
Това, което искам да кажа в подкрепа на това, което също подчерта колежката, е, че това е мярка за публичност. Идеята тук е да може в аванс да се информират бенефициентите. Но неслучайно терминът е „индикативна”. Това е нещо, което много държахме да го заложим като терминология още през 2007 г. Защото идеята е, че тази политика все пак трябва да е гъвкава. Има случай, когато се налага промяна. Въпросът е да се осигури своевременна и адекватна информираност, за да може всички да знаят, тоест да бъдем гъвкави, но по възможност да информираме всички навреме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги! Докладът наистина е голям. И това, което забелязах, е, че той в голямата степен е изготвен на база на предоставяне на информация от съответните министерства, които управляват, и при тях са управляващите органи на оперативните програми. Така че това поне не го считайте като критика, но имахме практика поне до миналата година да го обсъждаме предварително и по време на заседание на подкомисията, за да можем да си направим съответните предложения. Сега по една или друга причина това не се случи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Не е по моя вина.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз казах да не го считате като критика това нещо. Може би критиката е към господин Бинев, който отсъства. Нямам представа дали негова е вината. Но нямаше възможност за предварителна дискусия в нашата подкомисия.
Аз лично на база на тези срещи, които сме правили, ще кажа, че това, което прочетохте преди малко, господин председател, е добре да се включи. Има и ред други констатации, които също беше редно да се включат, които сме срещали. Примерно аз вече доста пъти го повтарям – за липсата на координация между контрола – предварителен, текущ, последващ контрол, в резултат на което следват и тези недоразумения, меко казано, между бенефициенти и след това последващият контрол, с налагането на финансови корекции, недоразбирането какво се случва и т.н. Защото оттам идват после големите проблеми на бенефициентите, особено големите, които са общините.
Хубавото е, че с този закон се даде възможност те да жалят вече наложените им корекции. Но и в самия закон пак не е определена някаква взаимовръзка и нечия отговорност - кой носи отговорността, когато има разминаване между този, който предварително е разрешил контрола и последващия контрол е намирал като грешка. Нали така?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Този въпрос е дискутиран.
ИВАН В. ИВАНОВ: Последствията винаги са за бенефициента. Той винаги е виновен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Сега бенефициентът има право да обжалва.
ИВАН В. ИВАНОВ: Да, той има право да жали. Но защо трябва цялата тази порочност да влиза в целия този кръг – да ходи да жали по съдилища и да се харчат пари на данъкоплатците. Това нещо би трябвало да се предотврати. Това липсва.
Отделно при мене пристигна информация, която аз ще споделя после и с председателя, а и към вас може би ще я отправя, че в целия период на отчитане на различните проекти са се случвали различни манипулации на одиторски доклади. Като целта на това нещо е била занижение на общия процент на грешката още на етап предварителен доклад. Това е нещо, което дойде при мене като информация. И ако това нещо е вярно, до голяма степен ще изкриви резултатите, които вие представяте тук за изпълнението на различните програми. Говоря за съотношение между верифицирани, изплатени и сертифицирани средства.
Аз затова няколко пъти съм задавал тези въпроси към съответните министерства, но техните отговори не ме удовлетворяват. Това, което Вие сте дали тук като информация и което влиза в доклада, е далеч по-подробно от това, което аз получих като информация от съответните министерства по отношение на приключването на съответните оперативни програми.
Затова аз не можах да направя своята адекватна преценка какви предложения да направя. Защото оттук получаваме информация, а с подписа и печата на министъра получавам съвсем друга информация, сбита буквално в една страница. Не знам какво ги притеснява да дадат актуална информация.
Тази информация, която пристигна при мене, действително е хубаво да се провери. Тя е доста подробна, по определени проекти и ще я споделя в един определен момент с вас. Това е една от причините да не даваме своите предложения и една от причините, поради което ще гласувам „въздържал се” по този доклад. Защото в крайна сметка това касае не само бенефициентите, касае държавата и изобщо нашето участие в тези процеси на Европейския съюз за споделянето на тези средства със страните членки, особено новите страни членки. Ако тази информация е достатъчно опасна, аз дори бих я скрил, за да не може да пострада по тази причина и България, защото знаете какви ще бъдат последствията, включително по отношение на средствата, които подлежат да се сертифицират.
Бих искал в доклада да се включи и какво се случва с тези проекти, които приключиха в края на годината, буквално на тъгъдък. При мене постоянно пристига информация, че има проекти, които са приключили само на хартия и продължават в момента да се работят. Аз тук при мене имам снимки на такъв обект, което е с издаден акт 16, разплатена съответната програма, но в момента там продължават да работят.
Каква е гаранцията, че утре няма да пристигнат представители на Европейската комисия и точно там да отидат и да го заварят, а след това да поставят под въпрос изпълнението на цялата програма.
Може би е логично тези неща да не влизат вътре в доклада, но поне може да се направи някакъв намек за това нещо, че има такива неща и ние сме готови така да направим нещата, че тези грешки изцяло да останат за сметка на самия бенефициент или на виновното лице, а не на държавния бюджет. Защото до известна степен това нещо го понася като отговорност държавният бюджет, тъй като тези средства са платени от държавния бюджет и чакаме да ни бъдат възстановени от Европейския съюз. В един момент ще пострада бюджетът.
По тази причина аз ще се въздържа при гласуването, защото исках тези неща да ги споделя на предварителната дискусия по доклада, но понеже нямах тази възможност, го правя сега. Не ме разбирайте погрешно. Всичко е с цел максимално прозрачни да бъдат нещата и да бъдат защитени интересите на българската държава, включително и на българските бенефициенти.
Ще спра дотук, защото наистина ако започна да чета всичко, което стигна до мене, ще продължа твърде много. Въпрос на проверка е наистина, но са доста конкретни нещата. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Преди да ви дам думата да вземете отношение по този въпрос, ще кажа следното. Господин Иванов, искрено съжалявам, че не сте изпратили Вашите предложения. Аз не само щях да ги разгледам с интерес, но щях ида ги включа.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз казах мотивите защо не съм го направил.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Все пак имахме 15 дни, в които изпращахме имейли, с които окуражавахме колегите да дадат своите предложения, за да влязат в доклада. Не искам да се извинявам….
ИВАН В. ИВАНОВ: Не, в никакъв случай. Не е при Вас вината.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: … с хора, които не присъстват в момента. Но искрено съжалявам, че така се е получило.
Имате ли желание да вземете отношение? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Що се отнася до това, което подчерта господин Иванов по отношение на контролите, аз до голяма степен ще се съглася, че има такъв проблем. Включително и на мене като ръководител на проект в Централното координационно звено, и на хората, с които съм работил, с целия ми опит, който имаме и с претенциите, че сме хората, които правим правилата, са ни налагани финансови корекции. Идва одитният орган и казва: Тази методика не е направена както трябва. Ние не бяхме съгласни, но това си е право съответно на одитния орган.
Не казвам, че сме всезнаещи, всесилни и т.н., но такива прецеденти има. Или поне имаме претенции, че сме хора, които наистина сме много добре с материята.
Нещо повече, има случаи, при които има различни тълкувания на едни и същи казуси от различните контролни органи. Това е така.
Правени са опити в годините това да се реши чисто нормативно. В България много ми се иска да вземем да напишем някъде едно правило и да решим по възможност всичките проблеми. Но за съжаление практиката показва, че не може нещата да бъдат решени чисто законодателно. Тоест не можеш да напишеш, че нещо е така и утре да разчиташ, че всичко ще върви по мед и масло. Тоест трябват ти съответно да получиш с времето количествени натрупвания, изграждане на култура и т.н. Но сме правили опити.
Искали сме в миналото най-малкото да намалим тежестта на контролите, да направим така, че ако мине примерно одит на Сметната палата, след това Изпълнителната агенция ОСЕС да не се налага да го проверява, да се съобрази с тези препоръки, въобще с одита, който е направила Сметната палата.
Истината е, че одиторите реагират много чувствително по темата. Там просто ни изчетоха едни дълги лекции, с които ние нямаше как да не се съгласим, че не може да синхронизираме одитните стандарти – те работят по различни одитни стандарти, и че изкуственият стремеж да се синхронизират тези одитни стандарти е едва ли не просто груба намеса на съответните одитни органи.
Ето защо посоките, в които трябва да се работи, са няколко според мене и според тези, които работим.
Първото нещо е предварителният контрол. Предварителния контрол не трябва да го разбираме само като контрол, при който някой от Агенцията за обществени поръчки чете нещо, дава дадено становище, след това бенефициентът се съобразява или не се съобразява и в края на краищата той носи цялата отговорност.
Според мене предварителният контрол е много по-широко понятие. Там трябва да се работи просто с редовно издаване на методологии и на тълкуване на различните казуси. Тоест ОСЕС не само да налага наказания, но периодически ние да събираме този опит и да казваме: Ето, за такива случаи са най-честите наказания, бъдете така добри просто да го направите по този начин, за да не се стига до наказания и до това съответно всички да имат достъп. АОТ не прави ли нещо такова?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Прави, да и е заложено в стратегията му за обществени поръчки - да продължава да го прави това в по-честа база и с хоризонтални казуси по програмите.
ИВАН П. ИВАНОВ: Аз говоря тук и за друго, защото много често има разминавания. Да, ние трябва да събираме дори одитната практика, която се е натрупала. Защото там има грешки, които са с голяма честота, те се повтарят често и към тях се реагира по един и същи начин. Нищо не пречи просто това периодически да се обобщава и да се изпраща на съответния бенефициент, за да се знае превантивно до какво ще се стигне.
Тоест по отношение на материята за финансови корекции битката не е вече когато се стигне до налагането на финансовата корекция. Защото вие виждате от доклада, че един от най-честите проблеми вече е как да осигурим пари, за да покрием тези финансови корекции.
Ние трябва да работим превантивно, за да не се стига до там. Това е голямото предизвикателство.
Втората линия, по която работим и по която трябва да се работи активно, е да направим така, че ако не може съответно да синхронизираме одитните стандарти, тези контролни органи да си говорят колкото се може по-често. И ние имаме такива формати, има такъв методически съвет, който сега със закона ще отпадне. Но вероятно на неформално ниво ние ще продължим да поддържаме този формат, при който да се събират управляващите органи.
Ще кажа защо. В момента това е всъщност третата основна линия, която постигаме със закона. Защото в момента ще имаме просто натрупване на съдебна практика.
Ние осигурихме бърз процес на административно правораздаване. Това несъмнено ще доведе до натрупване на съдебна практика, която вече няма да е разнопосочна - ГПК, АПК и т.н., а ще е само в руслото на административното правораздаване. Това всъщност е основното нещо. Защото като се натрупа вече съдебна практика, тази разнопосочна практика на отделните контролни органи би трябвало автоматично да престане от само себе си.
Тоест съдът е краен арбитър, разбира се, на него ще му трябва време и там ще трябва да се работи за натрупване на административен капацитет. Ще натрупа съответната практика, за да може да се избегнат тези разнопосочни сигнали. Но това автоматически значи, че ние вече нямаме нужда от методически съвет, който да се произнася по различни такива казуси, след като има краен арбитър в лицето на съда. По-скоро този формат вече трябва да е неформален такъв. Но това не пречи той да е резултатен, да се произнася по конкретни казуси по отношение на практиките му и това да се разпространява до бенефициентите. Тоест може да бъде не по-малко ефективен.
Това е според мене ключовото. Като най-сериозно разчитаме, често казано, тук на закона. Тоест това беше идеята. Идеята беше наистина да осигурим бърз процес, ясен и да се натрупа съответна съдебна практика, която да се чете от всички.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси, коментари?
Аз имам само един последен въпрос, на който не съм сигурен, че ще ми отговорите, но поне нека да намерим подхода.
Имате ли някаква идея, някакви причини защо Министерството на земеделието и храните в момента няма желание да се включи в ИСУН?
И вторият ми въпрос е следният. Ако няма такива, имате ли някаква яснота, те казали ли са докога, имат ли някакъв срок?
Аз също ще им изпратя официално едно писмо като извадка от доклада, че това е една от най-сериозните ни препоръки спрямо тяхната програма.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Най-общо, казано на абсолютно експертен език, бизнес процесът в Министерството на земеделието и храните е различен. И той трябва да бъде пренаправен изцяло, за да попадне в бизнес процеса на оперативните програми по структурните и кохезионните фондове.
Това, което постигнахме като договореност с Министерството на земеделието и храните, е поне общинските мерки, където бенефициентите са общини, училища и т.н., които съвпадат като бенефициенти по оперативните програми, да влезнат в ИСУН и в края на краищата за тях да се промени бизнес процесът.
Освен процедурите, органите са различни. Наистина в момента преглеждаме в кабинета на вицепремиера какви са възможностите органите да знаят, че там имаме проблем от известно време и с одитния орган, и със сертифициращия орган, да видим каква е възможността те да бъдат определени, не избираеми, с търгове, с обществени поръчки и т.н., така че да имаме надеждност и последователност при органите. И след това вече да поговорим с министерството на земеделието и храните за останалите мерки, освен общинските, да променят бизнес процеса в посоката на оперативните програми. Така че не те да работят по наредби, които са за една мярка, която се променя през един месец, по съвсем различни правила, а да възприемат бизнес процеса на оперативните програми, насоки за кандидатстване и т.н.
Това е промяна, както каза колегата Иван Иванов преди малко, наистина първо на култура, на манталитет и на желание, защото това означава цялостна промяна, изцяло. Но поне за общинските сме постигнали някакво съгласие.
ИВАН ИВАНОВ: Може ли само нещо да допълня?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Може би тук трябва да се допълни следното. В момента законът казва, че тази програма следва разпоредбите на закона, дотолкова доколкото нещо друго не е записано в друг закон, тъй като в момента нашият анализ показва, че такова нещо не е записано в друг закон, би трябвало те автоматично да възприемат бизнес процесите и въобще логиката първо на закона, на подзаконовата нормативна база и на това, което в момента правим с всички останали структурни и инвестиционни фондове.
Тук има един друг момент. Колегите от Брюксел, когато дойдат на нашия Комитет за наблюдение, ни питат: Защо тази програма не спазва нашите правила? Под „нашите” разбираме тези, които са за структурните и за кохезионния фонд.
От друга страна обаче все още в този програмен период, въпреки претенциите, че са в общия кохезионен пакет, те имат отделен, примерно прилагащ регламент. Според нас това е аномалия. На европейско ниво очевидно там между отделните диджита си има отделно лобиране и т.н. Но това е определено нещо, което пречи на национално ниво.
Според нас това е един от приоритетите, които ние искаме да изведем с председателството през 2018 г. – всъщност наистина правилата за селските и за рибарските фондове да останат абсолютно същите още на ниво регламент, да няма отделни прилагащи. Защото в момента, когато се съберем с тях да коментираме, те веднага започват да ни казват: съгласно нашия прилагащ. Това се казва по различни начини и поради тази причина ние не можем да спазим вашите процедури.
Оттук вече дълбоко тръгва това, че те винаги се дърпат, държат се като отделна губерния и е трудно вече да ги сложим в рамките на общия процес и да ги включим в системата.
Въпреки това в момента със закона и с подзаконовата нормативна база, защото категорично нашето становище е, че те трябва да са вътре в тези постановления, досега беше само рибарската, сега трябва да бъде и селската, би трябвало вече това оправдание, което има, да отпадне. Тоест да се следва абсолютно същата логика, при все регламентите им и не би трябвало вече да има никакъв проблем да са в рамките на информационната система. Абсолютно е така. И духът, и промяната на мисленето. ИСУН съществува от 2008 г. или от 2009 г., ако не бъркам. Така че трябва вече да са узрели. Мисля, че изчерпихме темата.
Колеги, ако няма други предложения за дискусия, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Годишния доклад за 2015 г. на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007–2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г., моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Благодаря ви, колеги. На гостите желая лека работа и успешен ден.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17, 10 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Светлин Танчев)