П Р О Т О К О Л № 37/23.03.2016 г.

---

На 23 март 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г.

2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.

3. Разни

На заседанието присъстваха:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Анна Руски – дипломатически служител І степен в Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи
Зоя Милчева – държавен експерт в Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи
Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Ирен Русинова – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Кръстева - началник отдел „Наблюдение и анализ” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет
Иван Иванов – началник отдел „Стратегическо планиране” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет
Соня Микова – главен експерт в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, госпожи и господа! Господин вицепремиерът е тук. Да не губим повече от ценното му време.
Откривам редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Предлагам да започнем с предлагане на следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г.

2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3.Разни.

Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Тогава да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Предвид на това, че колегите от Министерството на външните работи се забавят, предлагам да обърнем дневния ред, като точка 2 става точка 1.
Ако нямате възражения по така направеното предложение, нека да гласуваме.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

В такъв случай преминаваме към новата първа точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Преди да започнем, позволете ми от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от свое име да изкажа още веднъж най-искрени съболезнования към семействата и близките на загиналите във вчерашните терористични атентати в Брюксел. Остро осъждаме подобни актове на насилие и отнемане на невинни човешки животи.
Убедени сме, че няма кауза, която да оправдае посегателството срещу мирни граждани в този толкова тежък за Европа момент и призоваваме за солидарност и общи действия на държавите – членки на Европейския съюз в борбата срещу всички форми на тероризъм.
Колеги, ще ви изчета набързо правилата по т. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по които работим.
„Чл. 27, ал. 1. В последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии да отговарят на актуални въпроси, отправени от членовете на комисията. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Ал. 2. Право на по два актуални въпроси има член на комисията от всяка парламентарна група. Тук нямаме нечленуващи.
Ал. 3. Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му.
Ал. 4. Редът за задаване на актуалните въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред.
Ал. 5. Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министърът е до 3 минути. Народният представител, задал въпрос, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика също до 2 минути.”

Надявам се да се придържаме към тези правила, за да не се налага да се прекъсваме.
По тази точка днес при нас присъстват:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Добринка Кръстева - началник отдел „Наблюдение и анализ” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет
Иван Иванов – началник отдел „Стратегическо планиране” в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет
Соня Микова – главен експерт в Дирекция „Централно координационно звено” в Администрацията на Министерския съвет.
Преминаваме към въпроси, задавани от представители на най-голямата парламентарна група и това е групата на ГЕРБ. Уважаеми колеги, имате думата за актуален въпрос. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Дончев, че сте тук с нас. Имам съвсем кратък въпрос: каква е равносметката след първия програмен период? Какво ни дава основание да сме удовлетворени от себе си и къде по-скоро получихме възможност да се поучим?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Числените резултати в края на първия програмен период са добри. Само емблематичната ми скромност ме кара да не употребявам друг израз. Защото си спомням прогнозите и то на запознати наблюдатели само преди две години и половина, които прогнозираха финал с около 85 процента използвани доусвоени средства, както казват някои, от цялата финансова рамка.
Какво показват числата, с уточнение, че има две възможни методики за изчисления.
По простата причина, че в началото на програмния период коментираме само оперативните програми, разполагаемият бюджет е бил близо 8 млрд. – 8 млрд. и 19 млн., говоря в евро.
В резултат обаче на освобождаването на средства през 2013 и 2014 г., разполагаемият бюджет, този, с който можем да разполагаме, е редуциран на 7 млрд. 758 млн. евро.
Според първата методика можем да изчисляваме каква част от изначално достъпния бюджет от началото на програмния период е използвана. Според втората методика можем да изчисляваме каква част от наличната сума към 2015 г. е използвана.
Според по-суровата методика, тоест ако изчисляваме резултатите спрямо наличния бюджет в началото на програмния период, при платени нетно 7 млрд. 739 млн. евро към края на програмния период, към момента – продължавам да доуточня, че все още обработваме плащания, те са приключили, но системата все още ги обработва – можем да коментираме резултат от 96,98 процента. Това е според най-суровата методика за изчисление.
Ако изчисляваме, както казват някои, процента усвояване спрямо наличния бюджет към 2015 г., резултатът е 99,75 процента, което е по-скоро добър резултат.
Към момента от тази сума - това са брутни плащания, направени в страната - сме успели да верифицираме до 90 процента – 90,05 процента, но верификацията продължава. Примерно само за предишната седмица са верифицирани близо 72 млн. евро.
Едва ли има нужда точно пред тази комисия да обяснявам как върви процесът. Първо са плащанията, след това ги верифицираме, след това ги сертифицираме и ги даваме за възстановяване от Комисията. Тоест всички останали показатели и по верификация, и по сертифициране трябва да гонят този резултат. И се надявам към средата на годината в общи линии това да се случи и на монитора на колегите от Европейската комисия да се проверят всички тези числа, които имаме и тук.
Но минава време, доколкото и верификацията отнема време, и системата отчита все още направени плащания, въпреки че те са правени миналата година. За последната седмица имаме отчетени 24 млн. евро. Просто сега са вкарани в системата.
Това са числата.
Относно изводите, това е много по-дълъг разговор. Изкуството е да се учим от всичко, което ни се е случило – и от доброто, и от лошото. Имаме с какво да се похвалим. Исторически за изминалите години има добри неща, които са направени.
И тук не говоря обезателно за резултат. Резултатът пък е съвсем друга тема за разговор.
Имаме да се учим и от грешките, които се допускат. За щастие или нещастие списъкът ни от грешки е много дълъг. Тоест има от какво да се учим. Май не е имало грешка, която да не сме правили в годините назад като държава.
На първо място тук ще коментирам технологията на късния старт, което до голяма степен е нормално за първи програмен период. Категорично в началото на програмния период темпото не беше такова, каквото трябваше да бъде. С удовлетворение искам да спомена, че този програмен период успяваме да се движим с около една година напред.
Тоест данните, които имаме от новия период – 2014 – 2020 г., които показват вече 2 млрд. и над 500 млн. евро договорени сключени договори, тоест това е 15,5 процента и плащания от 1,26 процента траншове от Комисията в размер на 4,5 процента. Сумата е по-голяма заради авансите, които получаваме в началото. Това са данни, които, сравнени с предишния програмен период, бяха факт една година по-късно. Като се надявам през 2016 г. допълнително всичко да бъде ускорено и да можем да се движим с малко по-равномерни темпове в годината и да избягваме спринтирането преди финала, което е травмиращо за всички и не е най-добрата практика. Трудно ще е на всички останали неща.
Устойчивост на администрацията. Мисля, че всички си научихме урока и се надяваме каквито и политически флуктоации да има в бъдещите години, този урок да бъде следван от всички.
В полза на това да бъда кратък и да обърна внимание на всички въпроси, ще кажа, че един от другите научени уроци е важността на планирането и запасът с достатъчно добри проекти. Една от причините за късния старт е липсата на зрели проекти, които да се финансират и да тръгнат веднага.
Вярно е, че до голяма степен снабдени с финансиране от самите оперативни програми, успяхме да се съоръжим с достатъчно зрели проекти – говоря и на национално, и на местно ниво, за да може изпълнението им в новия програмен период да стартира веднага.
Много други неща мога да добавя от този списък. Имам предвид силата на електронизацията при процесите от гледна точка и на прозрачност, и от гледна точка на бързо действие, баланс на правата и интересите на всички участници в системата. Но, както споменах преди малко, това е дълъг разговор.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Имате ли желание за реплика? – Няма.
Преминаваме към следващия въпрос – от групата на БСП лява България. Имате ли желание да зададете въпрос? Няма представители на БСП.
От ДПС няма представители. От Реформаторския блок също няма въпроси.
От Патриотичния фронт имате ли желание за въпроси? Имате думата, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Дончев! Първо, искам да изразя задоволството си от тези две дами, които седят до Вас, и от още една, която не е тук – директорът на дирекцията, за ползотворната работа с екипа на Министерството на земеделието и храните по частта за местните инициативни групи.
И тъй като се стигна до определени съгласувания на позициите, искам да Ви запитам дали като отговарящ пряко за европейските фондове ще имате възможността да увеличите човешкия потенциал в отделните оперативни прогтрами, в техните подразделения, за да могат да се справят с проблема на полифондовото кандидатстване на местните инициативни групи? Питам Ви, затова защото според моето дълбоко убеждение ще има големи затруднения от гледна точка, от една страна, на съгласуване на отделните стратегии и второ, после при изпълнението на водените от местното развитие организации, които ще започват да ни заливат с малки, дребни проекти, но в много голям обем.
Имате ли нагласа да назначавате повече хора? Защото това ще е критично за развитието на цялата Програма за развитие на селските райони.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев, да отговорите на поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По отношение на местните инициативни групи и плана за многофондово финансиране действително има предизвикателство, доколкото това упражнение, уредено в новия регламент, е игра, която не сме играли никога. Натрупахме някакъв опит, може би не най-добрият, с подхода от предишния програмен период. Но сега предстои да се сблъскваме с доста по-сложна задача, предвид на факта – в един и същи институционален ред, в една и съща структура наливането, образно казано, на финансиране от различни източници.
Допълвам, че дори по силата на регламента произходът на средствата от различни източници предполага в някои от случаите различни правила за разходване на парите.
За мене основното е да има изключително ясни за всички участници в процеса правила. Имахме малко колегиален спор с колегите от Министерството на земеделието и храните по отношение на разработването на правата. Надявам се той да финишира съвсем скоро с окончателна, ясна, прозрачна, разбираема за всички рамка. Това за мене е основният въпрос.
На въпроса дали има нужда от допълнителен човешки капацитет. Откровено казано, към момента няма планове за увеличаване на щата на едно или друго ведомство. Ако се появи такава нужда, ние можем да реагираме гъвкаво, назначавайки, да кажем, сътрудници за определен период от време, които допълнително да генерират и експертиза, и техническа мощ, свързана с всички процеси, които трябва да вървят – да се прецизира, да се обработват документи и т.н. Но принципно към момента не е разглеждано предложение за увеличаване на състава на едно или на друго звено.
Ако се появи подобна нужда, планът е, както споменах преди малко, да се реагира с някакъв по-гъвкав инструмент, тоест за ограничен период от време да бъдат ангажирани сътрудници по повод изпълнението на конкретни проекти, след което ангажиментът им да приключи.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само преди да Ви дам думата за дуплика, мисля, че ще помогне и това, което гласувахме за държавния служител – да са по-гъвкави управляващите органи и да могат да назначават на трудово-правни взаимоотношения такива хора. Така че мисля, че и това ще спомогне. Но все пак имате право на дуплика, колега Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Господин Дончев, удовлетворен съм от отговора. Но въпреки всичко, знаейки какво стана в предишния програмен период и то само при еднофондово кандидатстване, сега това, което предстои, е изключително трудно. Просто може би с този въпрос исках и аз да съм спокоен, че Вие стоите зад многофондовото финансиране. Задавам този въпрос, тъй като утре и в други ден ще бъда на среща на Асоциацията на местните производители като представител на Комисията по земеделието и храните и трябва да им дам също един подтик, защото те са на път да се откажат от многофондовото финансиране, искат да правят еднофондови стратегии, които обаче ще влязат в противоречие с изискванията. Вие знаете това.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако позволите, ще Ви дам съвсем кратък отговор. Само искам да отбележа, че многофондовото финансиране не е опция или нещо, което можем да правим или да не правим. То трябва да се направи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: То може да влезе като опция.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не, не е опция. Може да ги уведомите, че не е опция. Това първо.
Второ, винаги съм бил привърженик по-скоро на многобройните администрации, обаче с по-качествен, по-мотивиран, включително и по-добре заплатен персонал, отколкото раздуването на администрациите като бройки, което в много от случаите не повишава тяхната ефективност.
Прав беше господин председателят, във всичко, което излиза от Министерския съвет и получава подкрепата на Народното събрание, ние по линия на правата, които уреждат работата на администрацията, специално на редица категории персонал, свързани с работа по проекти, гарантираме една допълнителна доза гъвкавост. Защото проектът е характерен с това, че той почва и свършва в някакъв момент, той е различен от рутинната работа на администрациите и е отворена опцията за назначаването на персонал, включително и извън щата, само за нуждите на едно конкретно проектно предизвикателство.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, но искам да Ви попитам нещо, което е важно – утре ще дойдат представители на сто общини. Значи ли това, че трябва да им каже изрично да не си правят илюзии, че това, което говорят те за еднофондово финансиране, не е вярно, защото така е написано и в закона, че е задължително те да си правят многофондови стратегии? Това е много важно да им го съобщим утре.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, че мога да се включа и аз в настоящето обсъждане. Ние това сме го говорили в допълнителни срещи с всички страни. Това е задължително на ниво държава да имаме многофондови стратегии и многофондово финансиране.
Въпреки всичко ние не изключваме възможността някой миг да има еднофондова стратегия. Да, задължени сме като държава и така сме казали още в Споразумението за партньорство, че ние ще имаме многофондово финансиране. А нашата стратегия е да се стремим предимно към многофондови програми и стратегии.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Преминаваме към моя въпрос.
Уважаеми господин Дончев! Както знаете, наскоро нашата комисия проведе работно посещение в Северозападна България, за което също искам да използвам възможността да Ви благодаря за подкрепата на част от Вашия екип. Те бяха изключително полезни.
Това изнесено заседание или тази обиколка включваше редица срещи с представители на местната власт – консултанти, бенефициенти по еврофондовете, бизнес, неправителствени организации и други. В резултат на това ние като комисия формулирахме някои препоръки и обобщихме констатирани проблеми в нашия Годишен доклад.
Надявам се, Вие сте имали възможност да се запознаете с тези няколко точки, за да не се налага сега да ги чета наново. Повечето от колегите са запознати с тях. Ще Ви помоля за кратък и конкретен коментар по някои от тях.
Моят въпрос е следният: има ли резон в някои от тези препоръки? И бихте ли предприели Вие като ръководител някакви действия в посока на преодоляването на някои от тези проблемни неща? Имате думата за отговор, господин Дончев. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Разбира се, запознат съм с препоръките. Мога да Ви предложа някакъв коментар, който предвид на факта, че разполагаме с ограничено време, едва ли ще бъде разделен по всяка от препоръките. Ще се водя от стремежа си да бъда кратък.
По отношение на въпроса или по-скоро изказаните съображения или недоволството, свързано с представителите на местната власт и комуникацията с управляващите органи, ако действително има получен подобен сигнал или подобно недоволство, моля да бъда информиран в конкретика кой управляващ орган е отказал съвет или информация на всеки конкретен бенефициент, доколкото инструкцията за това не е от сега.
Знаете, че ние като екип, като състав сме много близо до това, което имаше в предишния кабинет Борисов – става дума за едни и същи колеги, с които се познаваме добре и работим. Винаги инструкцията е била за максимално отворен подход. Има и дни на отворените врати, и нарочни срещи, и индивидуални срещи, и запитвания по телефона, и запитвания по електронната поща. И много искам да разбера кой е този управляващ орган, който е отказал информация на някой конкретен бенефициент.
Това не е за да демонстрираме абстрактна благоразположеност, а защото сме водени от убеждението, че качествени проекти и избягване на грешки могат да се случат само когато има непрекъснат диалог между финансиращите органи и този, който изпълнява проектите.
По отношение на интеграцията на системите между ИСУН, специално ИСУН 2020 и съществуващите системи в Министерството на земеделието и храните и по повод разходването на средствата от Програмата за развитие на селските райони, както и директните плащания. Тук трябва да разделим нещата, доколкото системата ИСАК е свързана по-скоро с директните плащания. И за директна интеграция между ИСУН и ИСАК в момента не може да се говори, доколкото ИСУН не разполага с така наречения гисмодул, тоест географска информационна система.
Отчитаме това като исторически пропуск. Нямаме намерение да правим огледално копие на ИСАК в ИСУН. Но ИСУН е редно да бъде снабден и с географска информационна система, доколкото ние пък имаме нужда от пространствено измерение на всички данни, свързани с всички инвестиции, които се правят. Това би ни дало шанс да направим нови разрези и нови анализи.
По отношение обаче на инвестиционните мерки, там полагаме всички усилия те да бъдат адекватно интегрирани в ИСУН, като има различни технологични сценарии. Най-радикалният, който на мене ми се иска, за пълна интеграция, тоест ползването на ИСУН, има редица съображения, които може би ще направят невъзможно да се случи. Оптималният вариант вероятно е интерфейс между едната и другата система, което да позволи визуализация на всички данни в ИСУН.
Повтарям това, което винаги съм твърдял в годините – неравнопоставената визуализация или неравнопоставената публичност между мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони и тези, финансирани по оперативните програми, е лоша практика. Ние гарантираме пълна прозрачност на всички проекти спрямо линии – източник на финансиране и не същите нива на прозрачност по отношение на тези, финансирани от Програмата за развитие на селските райони, което категорично трябва да бъде преодоляно.
И още едно допълнение. Напомням, че ИСУН не е само инструмент за публичност. Той е инструмент за информация, плюс това инструмент за анализ. Когато правим всички анализи, свързани и с концентрацията на финансиране, и с избягването на двойно финансиране, и обследването на ефекта, самият факт, че използваме данните от Програмата за развитие на селските райони вторично е дефект, който трябва да бъде преодолян. Мисля, че голямата стъпка, тоест колегите от Министерството на земеделието и горите да бъдат убедени в нуждата от тази мярка, е направена. Тук остава да се преборим с всички технически предизвикателства.
Относно коментара специално на представители на местните власти, свързани с трудно осигуряване на средства за съфинансиране на проектите. Само напомням, че имаме голямо разнообразие от финансови инструменти, които те могат да ползват. Започваме с Фонда за органите на местно самоуправление, така нареченият ФЛАК, който предоставя кредити точно за подобна нужда. Допълваме го с така нареченото ДДС 6 на Министерството на финансите, което осигурява мостово финансиране и го допълваме с механизма за безлихвени заеми от държавния бюджет, който е в сила от края на 2014 г.
Напълно е възможно в някои от случаите, въпреки целия наличен спектър от източници на финансиране, да се появяват финансови трудности. Това не е изненада.
От друга страна, искам да напомня, че не е редно който и да е проект да тече без какъвто и да било финансов ангажимент от страна на бенефициента.
Само искам да припомня още нещо. Принципната позиция на Европейската комисия винаги е била, че проектите, специално за публични институции конкретно за местни власти, трябва да бъдат с колкото се може по-голям процент съфинансирани. Това е по една проста причина – това дисциплинира в режим на инвестиция, кара те да правиш само тези инвестиции, от които наистина имаш нужда и генерира съпричастност.
Разбира се, аз винаги съм отстоявал позиция, предвид не особено доброто финансово положение на част от местните власти, че една подобна практика би следвало да бъде забавена във времето.
По отношение на проблема с кадрите в Северозапада. Ще избягам от дългия коментар. Мисля, че на ниво мениджмънт една местна администрация може да си позволи да предприема допълнителни мерки, с оглед привличането на качествен човешки ресурс, включително имайки свободата, управлявайки възнаграждения и всякакви допълнителни опции, на които тя има право, включително и осигуряването на жилища, доколкото практиката от първия програмен период показва едно цялостно изоставане на общините от Северозападна България в ползването на средствата, което експонира разликите, което е подмяна.
И като препоръка и един приятелски съвет към всички видове началници, към общинските съвети. Не става дума за кой знае какъв разход. Но на тяхно място бих приел доза извънредни мерки, с оглед привличането на малко повече качествени експерти.
Тук е мястото да коментирам една моя идея от последните няколко месеца, която не е получила развитие, най-вече влизайки в колизия със съществуващото в момента законодателство. Не виждам нищо лошо принципно да се отвори възможността не само за ротация, включително и за средносрочно командироване на служители от държавната администрация, разбира се, срещу по-атрактивни условия, извън столицата или извън големите градове, там, където има най-голяма нужда от тях. Тази конкретна идея беше продиктувана от съвсем други цели, по-скоро вземайки опит от практиката на Европейската комисия за така наречената ротация, да се избягва задържането на един и същи служител на една и съща позиция, да се търси трансфер на уменията, придобиването на нови умения. Но мисля, че ако я доведем до конкретно зряло законодателно предложение тя би намерила практика точно от нуждите на Северозапада.
Повдигна се въпросът за модернизацията на ж.п. линията Видин – София и една разразила се драма в последните месеци. Аз мисля, че комисията вече трябва да е получила, включително от Министерството на транспорта, детайлна информация как стоят нещата и какви са правилата на connecting Europe facility. Изобщо не става дума за опити на държавата да кандидатства за подобно финансиране. Ако информацията вече ви е предоставена, да не я преповтарям. Истината е, че на първа фаза по фонда „Свързана Европа” има така наречената национална квота. Стойността на цялото съоръжение София – Видин като ж.п.връзка индикативно е поне 5.5 млрд. лв. Националната ни квота беше малко над 400 млн. лв. Тоест цялата стойност на съоръжението излиза извън стойността на националната квота. Така че това е основната причина.
Това, разбира се, не означава, че подобно железопътно съоръжение няма да се реализира, от което в дългосрочен план стратегически има нужда, въпреки че прогнозите за трафика не са кой знае колко обнадеждаващи. В крайна сметка по чисто стратегически съображения то трябва да бъде приоритет. Това не означава, че няма да се реализира. Просто не е трудно да се представи цялостната мобилизация в рамките на този програмен период, ползвайки финансиране от Кохезионния фонд и от connecting Europe facility.
Относно препоръката за уеднаквяване на терминологията в Закона за обществените поръчки и в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, в другия закон, може би става дума за някакво недоразбиране, доколкото в голямата си част Законът за обществените поръчки и Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове урегулират съвсем различни сфери и застъпването им е в една съвсем малка част. Но не мисля, че има такъв проблем. Може би въпросът е в недоброто познаване на единия или на другия закон.
Ако съм изпуснал някоя от важните точки, ще моля да ме допълните. Примерно имаше въпрос, свързан с неспазване на заложените срокове в индикативните работни програми. Нашата задача е да следим управляващите органи да бъдат максимално дисциплинирани в това, което са заявили в индикативната годишна работна програма. В някои случаи има забавяния, предизвикани от друга причина. Но искам да ви уверя, че полагаме непрекъснато усилия това, което се обявява в рамките на годината, да бъде максимално близо до това, което е декларирано в индикативната годишна работна програма.
Факт е, че животът е по-силен от документите, налага се и изменение на индикативните годишни работни програми, понякога се налага изменение на програмите, но се опитваме това да бъде при крайна необходимост. Примерно данните за 2015 г. показват една динамика, която е различна от драстичност, тоест индикативните годишни програми с промени, както следва – оперативна програма „Човешки ресурси” - три изменения, оперативна програма „Околна среда” има четири, оперативна програма „Регионално развитие” – четири, ОПНОИР – една, ОПАК – две изменения и Добро управление – едно изменение, което може би не е чак толкова добра практика, но пък съответства на пулса на живота.
Моля да ме поправите, ако съм изпуснал някои от въпросите, които сте ми поставили. Моля колегата Иванов да ме допълни.
ИВАН ИВАНОВ: Само за индикативната годишна работна програма. Стана въпрос вече. Тя е индикативна, тоест в живия живот наистина се налагат такива изменения. Но сега, работейки подзаконовата нормативна база, се стараем максимално да заложим вътре такива разпоредби, че да го ограничим до минимум.
Тоест извели сме четири ключови тематични реквизита, които сме ги извели като ключови, съответно в проект на постановление. И в случай, че управляващият орган ги промени, първо, той е длъжен по общия ред да го публикува, така както е продиктувана индикативната годишна работна програма. Но в този случай е длъжен да даде и по-дълги срокове за кандидатстване.
Считаме, че с тази мярка максимално ще направим така да са стимулирани да спазват предварително заложените параметри, така че при всички положения на бенефициента да се гарантира един минимум от достатъчно време да подготви качествено предложение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбирам. Благодаря Ви. Наистина много всеобхватен отговор ми дадохте. Смятам, че е доста адекватен. Поздравления за това, което направихте и с ИСУН в последните няколко години. Наистина бенефициентите споделят, че са доволни от това, което се случва, то дава много възможности. Нека да обединяваме усилия и колкото е възможно по-бързо наистина в сферата на земеделието също да стъпват на тази платформа. Мисля, че това би било полезно и за двете страни.
Само искам да поставя още един важен въпрос, който също касаеше тези коментари. Какво смятате за преференциалното точкуване за Северозапада? Това беше нещо, което хората споделиха, че е добро предложение. Но предвид продължаващата тенденция на демографски срив в района допълнително им се създава натиск в посока да губят точки по оперативните програми „Конкурентоспособност” и „Развитие на селските райони”. Дали има някаква възможност в тази посока да се преференцира Северозападът?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, само напомням, че ние вече имаме система от преференциално точкуване, където те получават бонус точки. Ефектът от това е налице. Ако направят и един географски разрез на одобрените за финансиране на проекти от първите схеми около ПИК ще видите, че за разлика от предишните програмни периоди Северозападът има най-голяма концентрация на фирми, един много значителен дял от общия брой проекти.
В интерес на истината това е нож с две остриета. Ние трябва да бъдем много точни. Защото пък има и обратна страна. Ако погледнете какво се случва в Югозападния район, може да предположим, че голяма част от фирмите там са недоволни от тези изначално много по-ниски шансове да се
Имайки предвид обаче икономическите разлики, най-вече тези по отношение на демографията, брутен вътрешен продукт на глава от населението, тази практика трябва да бъде съхранена. Това дава допълнителен шанс за всички фирми, които са успели не само да развият, а да задържат производство, да осигурят за дълъг период от време квалифицирана работна ръка и им дава допълнителни възможности. Ако в периода на изпълнение на всички оперативни програми, на всички финансови инструменти, които ползват тази бонус система, се забележат по-тежки изкривявания от тези, които виждаме към момента, това трябва да бъде преосмислено. Тоест не преосмислено, а да бъде премахната може би степента, броя точки да бъде в някаква степен редуциран.
Пак казвам, първите резултати са окуражаващи. Съжалявам, че не нося справката. Но географския разрез на проектите между различните райони за планиране показва разлика от предишния програмен период с много силен превес на Северозапада, което е добре. Мисля, че беше с поне 50 или 57 проекта, цитирам по памет, което е няколко пъти повече от квотата в предишните схеми за финансиране.
Следим внимателно как ще сработи и при други схеми този модел и сме в състояние да реагираме в едната или в другата посока при нужда.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Господин Дончев, първо, искам да поздравя Вас и Вашия екип за изключително добрата работа, която свършихте в края на предишния програмен период, за високия процент верифицирани средства. Това е много важно за българските бенефициенти, които в момента изпитват наистина някаква сигурност и работят в едни добри условия.
Въпросът, който искам да Ви задам, е сравнително кратък. В предишния програмен период станахме свидетели на множество проекти, които бяха финансирани, реализирани, разбира се, предимно в по-малките общини, които не доведоха до един очакван ефект за развитие на населените места, за подобряване на икономическото състояние, а пък бяха изразходвани не малко средства.
Ще дам едни общи примери за едни скъпи стадиони в едни малки села, клубни басейни, тенис кортове, да не навлизам вече в детайли.
Въпросът ми към Вас е: как това ще бъде избегнато във вече новия програмен период, за да може европейските средства да бъдат изразходвани по максимално целесъобразен начин и да отидат там, където има нужда от тях и където ще последват след това реални резултати от това? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Въпросът е хубав. Затруднявам се да дам максимално адекватен отговор в краткото време, с което разполагам, защото има много нюанси.
Първият нюанс е свързан с това, че в предишния програмен период Програмата за развитие на селските райони беше фактически самостоятелна империя, която много трудно се вместваше в цялата логика на организация на процесите, което беше лошо. Когато инвестираме в сектор „Вода”, това трябва да е част от общата поне регионална логика. То не може да се подчинява само на някои кметски копнежи в някое населено място. Разбира се, трябва да се съобразяваме и с градоначалника, и с общинския съвет, и т.н., но трябва да търсим сходството с регионалната логика, свързана с ВиК услугите например.
Или когато се ремонтира един път, бил той общински, ние трябва да търсим цялостната транспортна логика, включително и от всички останали ремонти, които се правят в републиканската пътна инфраструктура.
Така е с всички останали съоръжения. Положихме усилия. За съжаление не можахме да стигнем докрай. Първоначалната ни идея преди години беше така, както в оперативна програма „Регионално развитие” - в новия програмен период работим изцяло в режим на предефинирани проекти, след много дълги анализи, стигнали до плановете за градско възстановяване и развитие, което е много детайлен документ, което анализира и нуждите, обсъдени с общността, минало е одобрение от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имахме желание подобен подход да въведем и в Програмата за развитие на селските райони. Оказа се невъзможно. Най-малкото, нямаше разбиране от страна на Европейската комисия.
И стигаме до дадените от Вас примери, които са удачни, и до изключително критичния въпрос къде е балансът на преценката. Дали служители в дадено министерство знаят по-добре от какво има нужда една община или общността в лицето на органите за управление – кмет и общински съвет, знаят по-добре.
Само напомням, че всеки проект, който е подаден за финансиране, минава, освен че получава подписа на кмета, получава одобрение на общинския съвет. И всеки от тези проекти е получил подобно одобрение, включително и за стадиони, където нямаме данни да има футболен отбор и където нямаме данни цялото налично население да може да изпълни стадиона.
Да предположим, че това е било някакъв копнеж да се търси ново витализиране, нови възможности, примерно чрез сферата на спорта. Аз съм предупредил между впрочем всички кметове, с оглед спазване на параметрите за устойчивост, че всеки от тези стадиони в следващите пет години след построяването им трябва да се ползва и да е в адекватно състояние. Защото утре ако дойдат одитори и на стадиона пасат две крави, ще се наложи една значителна част или всички средства да бъдат върнати, по простата причина, че една инвестиция, която не се използва по предназначение, може да се счита и се счита, че е безсмислена и парите са потънали по подобен начин, както са потънали, ако има злоупотреба. Тя не носи ефект, тя не носи полза. Искрено се надявам всеки от тези кметове да си е направил добре сметката.
Имали сме подобни травматични случаи и с плувен басейн, който съответната община и образователна институция нямаха пари да го напълнят с вода и да му осигурят спасители и предвид опасността да върнат над 3 млн. лв. в момента се надявам басейнът да е напълнен и в него да плуват деца. Взети са мерки.
И стигаме до отговор на конкретния въпрос. На база на тези научени уроци в момента съществува относително семпъл механизъм за съгласуване и с Агенция „Пътна инфраструктура”, когато говорим за пътища. Инвестициите във водния сектор вече трябва да се подчиняват на цялостната регионална логика, предвид вече на изработените планове.
В момента, буквално през последните седмици водих разговори и с министър Танева, и с министър Кралев за създаването на подобен механизъм, свързан със спортни съоръжения. Трябва да се имат предвид все пак малко по-ограничените възможности за инвестиции в спортни съоръжения в новата Програма за развитие на селските райони. Но за да се гарантира, че няма да се случват подобни странни неща, нарочно не казвам глупости, макар че в някои от случаите сигурно имам основание да кажа такова нещо, трябва да се създаде пряка връзка между този, който финансира, разбирайте всички отговорни институции - Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие”, който финансира проектите по Програмата за развитие на селските райони, и ведомството, което прави политиката, което има детайлна представа за цялата логика или на процесите на спортния сектор – знае колко регистрирани клубове има на територията на съответната община. И, както коментирах преди малко, Агенция „Пътна инфраструктура” и т.н. Същото се отнася и до Министерството на образованието и науката, когато говорим за образователна инфраструктура например.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли желание за реплика, господин Иванов?
ИВАН П. ИВАНОВ: Не, нямам желание. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Минахме първия кръг. Колеги от парламентарната група на ГЕРБ, имате ли още въпроси? – Няма.
Колегите от парламентарната група на БСП лява България? – Няма въпроси.
От ДПС и от Реформаторския блок няма присъстващи.
Колегите от Патриотичния фронт имат ли въпроси? – Няма.
Аз също нямам въпроси. Колегите от парламентарната група на АБВ имат ли въпроси? – Няма.
В такъв случай, господин Дончев, мисля, че изчерпихме днешната тема. Благодаря Ви още веднъж за гъвкавия график, който Ви позволи да разместим точките. Желая успешен и полезен ден.

Преминаваме към първа точка от дневния ред, която става точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАМКА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО И УСЛОВИЯТА НА МЕХАНИЗМА ЗА ТУРЦИЯ В ПОЛЗА НА БЕЖАНЦИТЕ И НА СЕРТИФИКАТА ЗА ПРИНОС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ НЕГО ГРАФИК НА ПЛАЩАНИЯТА, № 602-02-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 18 МАРТ 2016 Г.
Искам да изкажа извиненията си към колегите от Министерството на външните работи и от Министерството на финансите. Предвид краткото закъснение трябваше да преместим точките, за да не стоим без работа, както се казва. Съжалявам, че се наложи да ни изчакате за кратко, но пък мисля, че ще наваксаме това време при сегашното изслушване на точката.
По тази точка днес присъстват:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Анна Руски – дипломатически служител І степен в Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи
Зоя Милчева – държавен експерт в Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз” в Министерството на външните работи
Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Ирен Русинова – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Невена Гамизова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите
Даниела Шопова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите.
Колеги, вие сте били на изслушване в комисията, така че сте запознати с начина на процедиране на изслушванията. Моля накратко да ни запознаете с духа на законопроекта. Преди да приключите, би трябвало да сте получили становището на комисията, да ни кажете дали нещо сме пропуснали и дали сте съгласни с това становище. След това ще отворим дискусията, ако има някакви въпроси, коментари или нещо от сорта.
Има думата Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Позволете аз да взема пръв думата. Благодаря! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет на Република България на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори одобри с решение № 175 от 18 март 2016 г. предложението на Народното събрание за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управление и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията.
Предложеното за ратифициране Общо споразумение, одобрено на 3 февруари 2016 г. от постоянните представители на държавите - членки на Европейския съюз, определя принципите на управление на Механизма за Турция в полза за бежанците и условията за предоставяне на вноските.
Общият размер на помощта по Механизма е 3 млрд. евро, от които 1 млрд. евро ще бъде финансиран от бюджета на Европейския съюз, а останалите 2 млрд. евро следва да бъдат осигурени от вноските на държавите членки.
Средствата ще бъдат използвани за посрещане на хуманитарните нужди на бежанците и приемащите ги общности, главно за предоставяне на храна, здравни услуги и образование и ще бъдат предоставени на Турция по съответните европейски програми.
Вноската, която България трябва да направи, възлиза на 5 млн. 876 хил. 945 евро, изчислено въз основа на дела на брутния национален доход на страната в общата сума на брутните национални доходи на Европейския съюз.
Плащането на вноската ще стане на части в периода 2016 – 2019 г., като първата вноска започна от четвъртото тримесечие на 2016 г. При възникване на нужда от плащане от Механизма за Турция в полза на бежанците Европейската комисия ще изпраща на България дебитни известия, като размерът на всяко от тях ще бъде съобразено с индивидуалния график на страната.
Финансирането на вноските на Република България следва да се осъществи от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на външните работи в частта, предназначена за финансиране на двустранното сътрудничество и хуманитарната помощ.
Съгласно Общото споразумение, всяка държава - членка на Европейския съюз следва да изпрати на Европейската комисия в срок до 31 март 2016 г. сертификат за принос и приложен към него индивидуален график за предоставяне на националната вноска. Съгласно решението на Министерския съвет министърът на външните работи е упълномощен да подпише сертификата за принос от страна на България, което следва да стане след ратификацията от парламента.
С цел спазване на посочения ангажимент на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Общо споразумение, одобрено от държавите членки на 3 февруари 2016 г., както и сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също Ви благодаря. Имате ли някакви забележки по становището, с което казахте,че сте запознати?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Не, нямаме забележки. Приемаме го.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колегите от Министерството на външните работи имат ли нещо да добавят? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя съвсем накратко да обясня целия контекст, в който се стигна до този ангажимент от страна на Европейския съюз и в частност на България в рамките на цялостното споразумение между Европейския съюз и Турция.
Още в рамките на плана за действие, който беше договорен на 24 ноември миналата година беше договорено финансиране от 3 млрд. евро за Турция, част от което е и тази вноска, която обсъждаме в момента. Впоследствие цялата тази договореност беше доразвита. Знаете, че миналата седмица на заседанието на Европейския съвет и срещата на върха между Европейския съюз и Турция се стигна до една много по-обхватна и с много повече елементи от двете страни договореност между Европейския съюз и Турция, част от която е и финансирането, което Европейският съюз предоставя. Половината от него са тези пари – 3 млрд. евро. След тях ще има още 3 млрд евро, за които за момента е поет общ ангажимент от страна на Европейския съюз.
Накратко само ще спомена останалите елементи от цялостното споразумение.
Както знаете, основният от тях е регулирането и управлението на миграционния поток от Турция към Европейския съюз. Основният ангажимент от него е, че Турция се ангажира да приема обратно всички лица, които от нейна територия са преминали на гръцките острови, с изключение на лицата, за които чрез една бърза процедура, която трябва да се провежда там, е преценено, че могат да получат статут на бежанци на територията на Европейския съюз.
Също така Европейският съюз се ангажира срещу всеки един сириец – говорим само за сирийци, да презасели по един сириец от лагерите в Турция. Този ангажимент не е неограничен. Той е до 72 хиляди лица, след което Европейският съюз ще преустанови да изпълнява тази част от споразумението.
Друг елемент от договореността е визовата либерализация по отношение на Турция, но в резултат на реакцията на редица държави членки, включително и България, и тя не е безусловна. Такава ще има, при положение, че Турция изпълни всички заложени критерии. Знаете, че става въпрос за десетки критерии, една не голяма част от които към момента се считат за изпълнени.
Друг също така важен елемент от цялостната договореност е най-общо ускоряване на процеса на преговорите, като обаче отново не става въпрос за принципно различен подход от този, който се следва до момента. Тоест това ще става при спазване на всички критерии в рамките на процеса на разширяване. Конкретният ангажимент, който е поет, е за отваряне на една глава в края на Холандското председателство.
Веднага ще си позволя, изхождайки от въпросите, които бяха поставени в Комисията по външната политика, тъй като предполагам, че те интересуват и представителите в тази комисия, да направя няколко уточнения.
По отношение на въпроса със средствата и това как те се отнасят към средствата, с които Министерството на външните работи разполага за политика за развитие. Тук не става въпрос за средства, които ще бъдат дадени от разполагаемия бюджет на Министерството на външните работи, а става въпрос за средства, които целево ще бъдат преведени от републиканския бюджет. Те чисто технологично ще преминат през бюджета на Министерството на външните работи, ще бъдат отчетени в рамките на ангажимента на страната ни в политика за развитие, но няма да засегнат сумата, с която ние така или иначе разполагаме по политика за развитие. Тоест това няма да бъде за сметка на останалите ни ангажименти – двустранни и многостранни, по отношение на политиката за развитие.
По отношение на ангажимента за презаселване на сирийци. От самото начало от страна на Европейския съюз беше изяснено, че между държавите членки става въпрос за прилагане на принципа на доброволност. И този ангажимент, който се поема по отношение на Турция, не води по никакъв начин до поемане на нови ангажименти от страна на държавите членки в сравнение с тези, които те вече са поели в рамките на ангажиментите си по релокация и презаселване.
Ангажиментът за презаселване, който България има и следва да изпълни, е за 50 лица. Оттам нататък има един определен брой от 54 000, който в момента остава поет като ангажимент по релокация и който се предлага да бъде трансформиран в презаселване, но предстои вътрешна дискусия в рамките на Европейския съюз как тази бройка ще бъде разпределена между държавите членки, които държави членки ще се съгласят да се включат и съответно какъв би бил броят на всяка една от тях по презаселване.
На този етап нашата позиция е, че ние разглеждаме механизма за презаселване като доброволен и България като държава на предна линия, непосредствено до съседна Турция и отчитайки факта,че ние ежедневно имаме не малък брой лица, които директно преминават от територията на Турция на наша територия, понасяйки достатъчна тежест от гледна точка на миграционната ситуация, България неби следвало да участва в този доброволен механизъм за презаселване.
По отношение на договорката като цяло, постигната в четвъртък и петък, имах възможност да го кажа и на предходната комисия, тя далеч не е оптимална, а е възможната договорка, която се постигна между 28 държави членки, от една страна, и Турция.
Позицията на правителството беше различна по редица от елементите. Но пак казвам, това беше възможното в рамките на Европейския съюз. Виждането ни е, че вариант, при който нямаше да има никаква договореност между Европейския съюз и Турция, щеше да е по-лош от варианта, който имаме в момента.
По отношение на степента, която тази договореност се изпълнява, няма как тази седмица да дадем ясна оценка на изпълнението, тъй като механизмът, който е предвиден в рамките на договореността по отношение на обратното връщане, изисква определен технологичен период. Защото изрично беше изяснено,че няма да става въпрос за колективно връщане на големи маси хора още докато те се намират в морето между турска територия и гръцките острови. Ще има индивидуална преценка за всяко едно лице. В момента екстрено, бих казал, се създават необходимите условия и административен капацитет на гръцките острови.

Още в събота се проведе, веднага след Европейския съвет, едно координационно заседание между държавите членки, на което те да заявят принос към Фронтекс, към Европейската служба за подпомагане в областта на убежището. Включително бяха поискани съдии, специалисти в областта на бежанското право, с оглед на това на гръцките острови да се прилага една много бърза, много кратка в срокове процедура по преценка и това да позволи бързо връщане на много голям брой хора при необходимост. Като, разбира се, очакването е да има постепенно намаляване до прекратяване на притока от страна на Турция.
С това приключвам. Предполагам, че ще има и въпроси от народните представители.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров. Колеги, имате думата за коментари, въпроси по така представения законопроект. Заповядайте, господин Вигенин. Имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа заместник-министри! Аз съвсем накратко ще кажа няколко думи, за да не повтарям нещата от Комисията по външната политика. Но все пак за протокола ще направя едно кратко обяснение.
Искам да започна с това, че всъщност предложеното споразумение е само елемент, който да рационализира това, което беше договорено преди, да кажем, продължаването на договорките от ноември и сега през март по отношение на взаимодействието между Европейския съюз и Турция по въпроса за бежанците.
Струва ми се, че, както споменах и в Комисията по външната политика, тук също в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове беше редно да обсъждаме тези въпроси в тяхната политическа част, преди самото заседание да бъдем информирани, също и след самото заседание, а не просто да ни се дава тук едно споразумение, нещо като един, така да се каже, празен чек, който ние ще потвърдим в парламента, без да имаме възможността по същество да дискутираме какво беше постигнато всъщност в тези отношения Европейски съюз – Турция.
Считаме, че и в самото споразумение не са предвидени адекватни механизми за контрол как тези средства се изразходват. Вероятно впоследствие такива механизми ще бъдат доразработвани, ще имаме възможност да следим как тези средства, които ще бъдат предоставени от националния бюджет, ще бъдат изразходвани. Но струва ми се, че на този етап това споразумение не предвижда такива.
Част от въпросите, които имах, бяха изяснени, затова няма да се спирам на тях по отношение дори на самото споразумение.
Считаме, че като цяло договореното в Брюксел не отчита в достатъчна степен българския интерес и не отчита въпросите, които бяха поставени от българската страна. Естествено в самия преговори аз самият съм напълно наясно, че няма как всяка страна да постигне сто процента от това, което иска. В случая може би само Турция го постигна.
Мисля, че трябва да продължи да стои на нашето внимание контролът от страна на нашата комисия как продължава работата по тази тема между Европейския съюз и Турция и как твърде общо записаните там гаранции по отношение на България реално се изпълняват. Защото нашата граница продължава да бъде рискова. Самото споразумение на практика решава въпроси, свързани конкретно за морската граница между Турция и Гърция, откъдето, разбира се, в момента е най-голям потокът. Но това не означава, че той не може да се пренасочи много бързо.
Пак казвам, такива гаранции за България поне сега няма. Надявам се, че ако такова нещо се случи, Европейският съюз ще има способността бързо да реагира и да даде такива гаранции по отношение на сухопътната граница между България и Турция.
Без повече детайли, ние от парламентарната група на БСП ще се въздържим от гласуване в комисията – аз и Иван Иванов.мисля, че Георги Анастасов като коалиционен партньор е заявил гласуване „против”.
Използвам случая, за да не взимам отново думата в точка „Разни”, да кажа, че Вие, господин Танчев, би следвало да поставите още веднъж въпроса през председателя на парламента Цецка Цачева по отношение на представянето на Годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решени в Европейския съюз. защото нашият правилник по този въпрос е императивен, а не е пожелателен. Би следвало министър-председателят да бъде изслушан в парламента по отношение на тази програма, която е внесена. Пак подчертавам, тази част е изпълнена от страна на правителството, но би следвало да има дискусия в парламента на база на доклад на министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Аз ще започна отзад напред, преди да предоставя думата, ако колегите имат нещо да кажат.
Мисля, че предстои такава дискусия в парламента и се надявам също,че в най-скоро време ще я осъществим.
Колеги, имате ли нещо да добавите относно това, което господин Вигенин изложи? – Няма. Има ли други въпроси? Заповядайте, госпожо Петрова, представител на Министерството на финансите.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Искам да кажа съвсем накратко за контрола. В предходната комисия просто не остана време да се включим като представители на Министерството на финансите.
По отношение на контрола върху разходване на средствата, от чл. 29 до чл.31 от Общото споразумение се предвижда създаване на управляващ комитет, предвижда се клауза за условност, като конкретните случаи на отпускане на помощ и проследяване на това дали се спазват уговорките от съвместния план за действие между Европейския съюз и Турция, е вменено като отговорност на управляващия комитет.
Така че има предвиден механизъм, но детайлите ще бъдат уточнени в правилника за действие на този управляващ комитет.
Този управляващ комитет включва всъщност представители на всяка държава членка, в това число и на България, където мисля, че уважаемите госпожи и господа депутати биха могли да изискат информация от заседанията и от дискусиите там.
Имаше въпрос на заседанието на предходната комисия също за това дали се засягат средства по оперативни програми. Това не е така, не се засягат, защото ресурсът е изцяло от раздела за външна хуманитарна помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да, ние горе-долу следим основно оперативните програми и знаем, че почти няма как да бъдат засегнати по този тип механизъм. Може би затова не възниква като въпрос.
В такъв случай, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18 март 2016 г.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем разгледания законопроект за ратифициране на Общото споразумение, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 5.
С това законопроектът е приет.
Уважаеми колеги, желая ви приятен ден и до нови срещи.
Дневният ред за днес е изчерпан. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,45 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)