Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
06/04/2016
П Р О Т О К О Л № 39/06.04.2016 г.
На 6 април 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с финализирането на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007–2013 г., постигнатия напредък по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. (ОПИК) и стартирането на ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“.
5. Разни
На заседанието присъстваха:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” към дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Камен Веселинов – председател на Патентното ведомство
Мариана Рашева – Цвяткова – директор на Дирекция „Правна” в Патентното ведомство
Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество” в Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Росица Василева – държавен експерт в отдел „Регионално сътрудничество”, Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Както винаги ще ви представя дневния ред, след което ще го подложа на гласуване, ако нямате допълнителни предложения.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с финализирането на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007–2013 г., постигнатия напредък по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. (ОПИК) и стартирането на ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“.
5. Разни. Тук имам да ви направя няколко съобщения.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЕДИННИЯ ПАТЕНТЕН СЪД, № 602-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 12.03.2016 Г.
По тази точка гости на нашето заседание днес са:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” към дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Камен Веселинов – председател на Патентното ведомство
Мариана Рашева – Цвяткова – директор на Дирекция „Правна” в Патентното ведомство.
Добър ден на всички и добре дошли.
Искам да направя само едно кратко съобщение, преди да дам думата на колегите от Министерството на икономиката за представяне на законопроекта. Този законопроект е минал вече в Комисията по правни въпроси и е приет с 12 гласа „за”, без против и един въздържал се, също така е минал през Комисията по бюджет и финанси и е приет с 13 гласа „за”, с нула против и нула въздържали се.
Господин Петров, Вие сте идвали и друг път в нашата комисия, знаете горе-долу реда. Предвид на това, че колегите са запознати до голяма степен с цялостния проект, ще Ви помоля накратичко да ни разкажете какъв е духът на закона, след което, ако има въпроси, ще отворим за дискусия. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Споразумението за Единния патентен съд е част от проекта за Единна патентна система на Европейския съюз, която цели да стимулира иновациите в Европа.
Споразумението е подписано от общо 25 държави –членки на Европейския съюз и към настоящия момент е ратифицирано от 9 от тях.
Със създаването на Единен патентен съд ще се премахне съществуващата към момента фрагментация в европейската патентна система, която се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което се води успоредно пред много на брой национални съдилища, което често завършва с противоречащи се решения.
Единният патентен съд ще решава спорове относно нарушаването и недействителността на европейски патенти, издадени по силата на Европейската патентна конвенция и на европейски патенти с единно действие, издавани по силата на европейските регламенти.
Съдът ще осигури по-добра защита на правата, предоставени с патент, и ще се облекчат най-вече малките и средни предприятия, които срещат значителни организационни и финансови затруднения при защитата на своите патенти или при защита срещу претенции от трети лица в отделните европейски държави.
Ратифицирането на подписаното от България споразумение за създаване на Единен патентен съд ще създаде условия за подобряване на инвестиционния климат в България, като осигури както на местния, така и на чуждестранния бизнес у нас по-добри условия за защита на технологичните им постижения и за извършване на иновационна дейност на територията на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз, господин заместник-министър. Наистина се придържате към посоката на работа.
Имахте ли възможност да се запознаете със становището на нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли някакви забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Нямаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси, изказвания. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно от нашата комисия.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (ЕИП), НА ТРИТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО, № 602-02-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 28.03.2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество” в Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Росица Василева – държавен експерт в отдел „Регионално сътрудничество”, Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката.
Добър ден и добре дошли! Господин Петров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство е подписано на 2 май 1992 г.и влиза в сила от 1 януари 1994 г. В него участват страните – членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия, с изключение на Швейцария.
Понастоящем Европейското икономическо пространство се състои от 30 държави – 27 държали членки и трите държави от Асоциацията за свободна търговия – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които посредством членството си участват във вътрешния пазар на Европейския съюз, както и в редица програми на Европейския съюз в различните области.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, присъединяващите се към Европейския съюз страни следва да се присъединят и към Споразумението.
България и Румъния се присъединиха към Европейското икономическо пространство от 1 август 2007 г. С присъединяването си към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. Хърватия също се задължава да се присъедини към настоящото споразумение.
След успешното приключване на преговорите Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство и Заключителния акт към него бяха подписани от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Хърватия на 11 април 2014 г.
Република Хърватия става договаряща страна по Споразумението, като се извършват техническите адаптации на текстовете на Споразумението.
Хърватия става и бенефициент по финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвегия за намаляване на икономическите и социални различия в рамките на разширения Европейски съюз.
До приключване на вътрешноправните процедури на страните по влизане в сила на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство то се прилага временно от 12 април 2014 г.
С протокол № 51 от заседанието си на 3 декември 2014 г. Министерският съвет е одобрил Споразумението и упълномощи постоянния представител на Република България в Европейския съюз да подпише Споразумението и Заключителния акт към него от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация.
Споразумението и Заключителният акт към него бяха подписани от българска страна на 10 декември 2014 г. в Брюксел.
С Решение № 215 от 28 март т. г. Министерският съвет одобри Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство, трите свързани с него допълнителни протокола и Заключителния акт към Споразумението и предлага на уважаемото Народно събрание да ги ратифицира със закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Петров.
Имате ли забележки към становището на комисията, което ви е представено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Нямаме. Приемаме го.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси, мнения, предложения? – Не виждам. Мисля, че ние изцяло подкрепяме присъединяването на Хърватия към Европейския съюз.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД, НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ КРЕДИТОРИТЕ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВАТА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (МСП) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД И НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЛОГ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ЗАЛОГОДАТЕЛ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД КАТО ЗАЛОЖЕН КРЕДИТОР, № 602-02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 28.03.2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Добър ден на всички!
Господин Петров, имате думата да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Инициативата за малки и средни предприятия е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Разработена е в отговор на заключенията на Европейския съвет от 27 и 28 юни 2013 г., а именно необходимост от възстановявате на нормалното кредитиране на икономиката и улесняване финансирането на инвестициите.
Основна цел на инициативата е бързото увеличаване на кредитирането на малките и средни предприятия, предвид тяхното решаващо значение за растежа на икономиката и създаване на нови работни места.
В България 75 процента от заетите лица работят в малки и средни предприятия, които създават 60 процента от добавената стойност, като двете стойности са по-високи от средното за Европейския съюз ниво, което подчертава важността им за българската икономика.
В България достъпът до финансиране продължава да бъде предизвикателство пред малките и средни предприятия. Въпреки добрата ликвидност на банките, към момента те все още поставят високи изисквания, проявяват несигурност при отпускане на кредити за малките и средни предприятия.
Един от начините за справяне с това е използването на финансови инструменти, при които рискът по портфейлите се споделя между финансови посредници и ресурса, предоставен от държавата чрез финансиране по линия на структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Европейския съюз.
Новата оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” представлява финансов инструмент за неограничени гаранции за покриване на кредитния риск по заеми, лизингови плащания или гаранции за малки и средни предприятия без таван в портфейла.
Финансовият инструмент стъпва върху положителния опит от изпълнението на подобен вид инструменти през периода 2012 – 2015 г. в рамките на инициативата „ДЖЕРЪМИ” по оперативна програма „Конкурентоспособност” 2017 – 2013 г., по които са отпуснати кредити на малки и средни предприятия на стойност 361 млн. евро.
Бюджетът на новата програма е 102 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие, като по програмата не се изисква национално съфинансиране и такова не е предвидено.
Искам да отбележа, че 90 процента от средствата се изплащат веднага от Европейската комисия, а останалите 10 процента – при договарянето на всички средства с финансовите посредници.
В допълнение на приноса по линия на оперативната програма, за изпълнението на инструмента са привлечени финансови ресурси по линията на Европейския съюз. Това са програма „Хоризонт 20202”, Европейският инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка.
Очаква се чрез инструмента да бъдат гарантирани нови заеми, отпуснати от банките на стойност над 600 млн. евро.
По време на преговорите бе постигнато обвързване на част от таксите, които да се изплащат от Европейския инвестиционен фонд за управлението на инструмента, като да бъдат обвързани с постигане на заложените нива на левърич. Гаранциите се предоставят от Европейския инвестиционен фонд, като покриват до 60 процента от загубите на всеки кредит, без лимит на покритието на ниво портфейл.
Българските малки и средни предприятия могат да очакват кредити с по-ниски изисквания за обезщетение, обезпечени спрямо стандартните условия на пазара, както и с чувствително по-ниска цена.
На практика цената на най-рисковите бизнес кредити може да се понижи до 60 процента от рисковата премия в лихвения процент.
Фирмите могат да използват инструмента за дългосрочни кредити до 12 години, включително и за оборотни средства.
С изпълнение на оперативната програма се цели постигането на следните индикатори за резултати за изпълнение:
Процентът на предприятията, кандидатствали за банков заем и получили цялата сума над 75 процента от поисканата, от 70 процента за 2014 г. да достигне 73 процента до 2023 г., което трябва да бъде и средното ниво на Европейския съюз – ниво 28.
Производителността на малките и средните предприятия от 16 800 лв. на заето лице за 2012 г. да достигне 19 300 лв. на заето лице за 20123 г.
Другата цел е над 3000 малки и средни предприятия да получат финансова помощ.
Искам да отбележа, че изборът на финансови посредници ще се извършва от Европейския инвестиционен фонд, съгласно вътрешните му процедури и в съответствие с изискванията на чл. 7 от делегиран регламент на комисията 480/2014.
Със избраните финансови посредници Европейският инвестиционен фонд сключва оперативни споразумение в съответствие с чл. 39, § 4 от Регламент № 1303 от 2013 г.
Управлението на финансовия инструмент, в това число управлението на приноса на оперативната програма, приноса на Европейския съюз в рамките на регламента за Хоризонт 2020, приноса на Европейския инвестиционен фонд и кредитния риск, поет от Европейската инвестиционна банка се осигуряват от Европейския инвестиционен фонд.
В заключение ще маркирам накратко сроковете на изпълнение.
Период на поемане на задължения от страна на България спрямо Европейския инвестиционен фонд за изплащане на приноса от оперативната програма – 31 декември 2016 г.
Период на прилагане, през който Европейският инвестиционен фонд може да договори приноса на оперативната програма – 31 декември 2016 г.
Период, по време на който финансовите посредници имат право да отпускат и включват ново дългово финансиране по съответното оперативно споразумение – това е 31 декември 2019 г.
Срокът може да бъде променен от съвета на инвеститорите, но не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2023 г.
Благодаря ви за вниманието. Колегите, които присъстват тук, са на ваше разположение за допълнителни разяснения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Ние навлязохме малко и в следващата тема, в което няма лошо, защото това е една програма, която е изключително много зад нас.
Колеги, имате възможност за въпроси по така изложения законопроект. – Не виждам желаещи.
Предполагам, че повечето въпроси ще възникнат, когато стигнем до темата за самата оперативна програма. Аз също имам няколко въпроса, които ще искам да задам.
Тогава преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г., моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви, колеги. Желая ви приятен ден.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА ОП „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007–2013 Г., ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014–2020 Г. (ОПИК) И СТАРТИРАНЕТО НА ОП „ИНИЦИАТИВА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ“.
По тази точка днес тук присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Казвам добър ден и добре дошли на всички.
Без да отлагаме повече, да преминем към деловата работа.
Господин Петров, предлагам Ви това изслушване да го направим на три части: първо да поговорим малко за първата програма „Развитие на конкурентоспособността” 2007 – 2013 г., при което, ако има въпроси, ще проведем дискусия, след това да минем през новата оперативна програма „Иновация и конкурентоспособност” 2014 г., пак да отворим за въпроси и накрая да завършим с инициативата за малки и средни предприятия.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото разбрах от колегите, ние сме изпратили предварителен материал…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Материалите са при нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: … така че ще разкажа само основните параметри за протокола, така че да остане повече време за въпроси.
Към 31 март 2016 г. данните за финансовото изпълнение на програмата са следните:
Обявени са процедури на обща стойност 113 процента от бюджета на програмата;
Сключени са 3154 договора;
Договорените средства са на стойност 2 млрд. 271 млн. лв., което представлява 99,94 процента от бюджета на програмата;
Изплатени са средства на стойност 2 млрд. 186 млн. лв., което представлява 96,17 процента от бюджета на програмата;
Сертифицирани са средства на стойност 1 млрд. 975 млн. лв., което представлява 86,92 процента от бюджета на програмата.
Виждате ги по приоритетни оси и в таблиците, така че наистина се подчинявам на предложението на господин председателя да минем в режим на въпроси и отговори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси по изминалата оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, която приключи към 31 декември миналата година вече с финални плащания и с всичко. Така че картината, която имате, е вече финалната. Ако имате някакви въпроси, може да заповядате. – Не виждам такива.
Аз имам един кратичък и прост въпрос, надявам се да можете да ми отговорите.
На първо място, поздравления. Виждаме, че наистина целите, заложени в програмата, са постигнати, дори са надхвърлени. Договорените средства са изпълнени на 99 процента, което е наистина много добре. Изплатените средства са 96 процента и сертифицираните – 86 процента.
Имали някаква статистика, която води Агенцията за малки и средни предприятия или самото министерство на процент на грешки, дотук имало ли е нарушения? Въобще какъв е процентът на грешки в тази програма, за да можем да предвидим дали тези числа ще се запазят в тези си стойности или има някаква вероятност да имаме корекции? Има думата госпожа Ивелина Пенева.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина можем да се гордеем с висок процент на усвояване, един от най-високите по оперативните програми досега.
Разбира се, това е размер, който ние очакваме. Предстои приключване, подаване на окончателните сертификати.
Досега грешката, която е установявана от одитния орган в рамките на текущите одити, които правят в рамките на одит на операциите, е в рамките на допустимото ниво на материална грешка – до 2 процента, което не е нещо притеснително.
Имаме в последния одит една констатация във връзка с обществените поръчки. Ще се наложи да преповторим проверките по обществените поръчки, за да изчистим тази грешка и да подобрим контрола в тази сфера.
Не очакваме да имаме допълнителен процент грешка. Така че всичко е в рамките на необходимото ниво на нормалното.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Още един път ви поздравявам. Защото наистина миналата година имаше доста турболентни времена около тази програма и доста гръмки изказвания, че е възможно да се загубят много сериозни средства. Така че се радвам да чуя, че сте преодолели този тип проблеми и наистина числата го показват.
Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
В такъв случай, господин Петров, предлагам да минем към втората оперативна програма – „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г., която тече в момента. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. По отношение на постигнатия напредък по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” актуалната информация също сме ви я дали в табличен вид. Може би трябва да кажа поне общите данни на това, което е сключено.
Към момента по подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия в първия краен срок имаме:
Брой сключени договори 202;
Във втория краен срок 219;
В третия краен срок 46.
Като общ размер на договорите:
По първия срок имаме 114 млн. лв.;
По втория – 114 млн. лв.;
По третия - 25 млн. 435 хил. лв.
По отношение на изплатените средства също мисля,че ги имате в табличния вид. Смятам да не ги чета, за да не губя време.
Може би е хубаво да отметна планираните дейности до края на годината. Планиране е обявяването на осем процедури за представяне на безвъзмездна помощ на обща стойност 575 млн. 779 хил.лв., както следва:
Разработване на нови продукти, процеси и бизнес модели – 68 млн. лв.;
Фаза 2 на проект за създаване на научно-технологичния парк София техпарк - 12 млн. 500 хил. лв.;
Развитие на управленския капацитет на малки и средни предприятия - 58 млн. 674 хил.лв.;
Развитие на клъстерите в България - 39 млн. 116 хил. лв.;
Подкрепа за институционални бенефициенти по приоритетна ос 2 – Изпълнителна агенция „Малки и средни предприятия”, БАИ, КЗП и Министерството на туризма – 35 млн. 200 хил. лв.;
Енергийна ефективност за малки и средни предприятия 176 млн.лв.;
Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия – 97 млн. 791 хил. лв.;
И фаза 2 на проект за изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия – 88 млн. лв.
Планирано е подписването на финансовото споразумение с фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България” ЕАД и стартиране на изпълнение на финансовите инструменти по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Благодаря за вниманието. Предлагам да минем в режим на въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Колеги, имате думата за въпроси по новата оперативна програма. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги! Въпросът ми е следният. Аз се надявам тук в комисията да го доразвиете, тъй като съм го задал като актуален въпрос, но отговорът не беше много актуален. Става въпрос за следното.
Когато се подписваха първите договори, тост при връчването на първите договори за безвъзмездна помощ по тази програма стана ясно, че ще има увеличаване на бюджета и отпускане на средства с около 110 млн.лв. отгоре, ако не се лъжа. От отговора, който получих, разбрах,че ще има процес на наддоговаряне. Разбира се, това е нормално, когато има такива средства.
Въпросът ми е би ли могло да бъде възможно, както беше записано първоначално в насоките за кандидатстване, тези средства да бъдат насочени към микро-предприятията? Защото тези въпроси към мене пристигнаха от хора, които са бенефициенти, чух и в срещи в моите приемни. Това беше причината да задам този актуален въпрос. Но на него не получих отговор по отношение на микро-предприятията каква ще бъде вашата политика.
Така че ако може тук и колегите да разберат. Защото действително броят на микро-предприятията е доста голям. И знаем, че тези, които са подали документи, също не са малко. Но в крайна сметка вашата преценка е била да се насочат средствата към малки и средни предприятия.
Дали ще бъде възможно и каква е вашата визия по отношение финансирането на проекти на микропредприятия. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата за отговор господин Калин Маринов.
КАЛИН МАРИНОВ: Добър ден. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По отношение на отпускането на допълнителни средства, тоест така нареченото наддоговаряне по отношение на втората процедура ние предвиждаме да има отпуснати средства и към микропредприятия. Към момента те ще бъдат насочени – такова е предложението ни към Комитета по наблюдение на програмата, да бъде увеличен бюджетът за проектни предложения, които са постъпили по първия краен срок, където са ниско технологичните предприятия и по третия краен срок, където са интензивните на знания предприятия.
Така че освен към малки и средни предприятия, също така ще бъдат насочени ресурси и към микропредприятия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря. Това по-скоро го приемам като новина. Защото действително в отговор, който получих от министъра, това нещо го нямаше, нямаше я тази подробност. Действително Вашата информация ще бъде от изключителна полза именно за тези бенефициенти, които според случая при първоначалното кандидатстване останаха под чертата. Сега ще ги зарадвам.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Пенева, имате думата.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Само ако може да уточним, да не стане грешка, че ние сме предложили това решение на Комитета за наблюдение. След като членовете на Комитета го одобрят, тогава то вече ще влезе в сила.
Принципно сме предложили на Комитета за наблюдение, тъй като сме направили анализ на постъпилите предложения и с оглед високия брой постъпили качествени проектни предложения, оценени с висок брой точки, да бъдат финансирани предложения с получени над 66 точки, като такива има нефинансирани от малки и средни предприятия в ниско технологичния сектор и в микро, малки и средни в интензивни на знания услуги.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Иванов, мисля, че това е новина, сериозна промяна, щом ще минава и през Комитета за наблюдение. Така че ще следим процеса и надявам се това нещо да го видим в реалност.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз съм удовлетворен от отговора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към третата оперативна програма. Тя е най-новата.миналата седмица, мисля, че в петък или в четвъртък беше нейното представяне в „Балкан Шератон” и тя е оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“. Господин Петров, Вие горе-долу очертахте какво представлява тази програма. Някои колеги не бяха тук. Така че пак накратичко Ви моля да кажете няколко думи за нея. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Мога да кажа по отношение на хронологията на оперативната програма това, което не споменах в предишното изказване. Във времето тя се разви така:
През юни 2015 г. имаше решение за участие в инициативата за малки и средни предприятия. Тогава всъщност Министерството на икономиката беше определено за водещо ведомство за разработване на програмата и за управляващ орган.
През юли 2015 г. оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия” беше изпратена официално на Европейската комисия.
През октомври месец 2015 г. оперативната програма беше официално одобрена.
През януари и февруари 2016 г. вървеше съгласувателната процедура между министерствата.
На 17 февруари т.г. оперативната програма беше одобрена от Министерския съвет.
На 2 март т. г. беше подписано споразумението за финансиране - споразумението между кредиторите и договора за залог.
Другото го разказах подробно. Ако колегите искат нещо да допълнят или ако имате въпроси и отговори, ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Петров. Колеги, отварям за дискусия. Ако имате въпроси, коментари, имате думата. – Не виждам такива. Аз имам няколко въпроса.
Тази оперативна програма ми е изключително интересна. Радвам се, че за такива кратки срокове сте успели да я напишете, отвоювате, одобрите и към днешна дата вече тя работи.
Вие споменахте, че това се явява нещо като продължение на фонд „ДЖЕРЪМИ”, който бяхме направили, основно да даде възможност за достъп на по-рискови инициативи до сравнително евтино финансиране. По „ДЖЕРЪМИ” там всичко приключи ли, ресурсът изразходва ли се? Ако може за това да ни кажете няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: По отношение на „ДЖЕРЪМИ” мога да кажа, че наистина вече върви към приключване основният фонд от 351 млн. евро. Но така или иначе в „ДЖЕРЪМИ” в момента се връща един рециклиран ресурс, мисля, че пак е към 530 млн. евро за следващите десет години. Така че оттук нататък фонд „ДЖЕРЪМИ” ще продължи да работи с този рециклиран ресурс и се надяваме „ДЖЕРЪМИ” също да даде достатъчно възможности на стартиращи предприятия, на високо технологични предприятия и с нови финансови инструменти да работи активно в този период.
Също така искам да отбележа, че с фонд мениджъра, който споменахме, който в момента се прави и който се надяваме също да бъде един успешен модел, да докажем, че България може да се справя, тъй като има голямо недоверие и може би, бих казал, подценяване от страна на някои европейски бюрократи, че в България едва ли не нямаме капацитет. Ние се опитваме всячески с Министерството на финансите и с другите колеги от другите оперативни програми наистина да направим така, че фонд мениджъра да работи паралелно с оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия” и с рециклираните фондове по фонд „ДЖЕРЪМИ” наистина така да балансираме финансовите инструменти, че след 2020 г., когато приключат грантовите схеми по нашата оперативна програма, реално България да може да навлезе в един нов период, в който нов период основно ще бъдат тези финансови инструменти.
Може би тук колегата Калин Маринов може да ме допълни с повече факти, цифри и статистика.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Значи ли, че „ДЖЕРЪМИ” остава в по-рисковия сегмент, в по-високо технологични предприятия? Тук отиваме към по-дребните и по-простичките неща. Има ли нещо такова в това, което разбирам?
Заповядайте, господин Маринов, за отговор и за допълнение по този въпрос.
КАЛИН МАРИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа, че инициативата за малки и средни предприятия е насочена към най-рисковите предприятия. Тоест тук са включени абсолютно всички предприятия от целия спектър на дейност.
По отношение на рециклираните средства от „ДЖЕРЪМИ” към момента стратегията, първата стъпка от нея за рециклираните средства е приета още в края на 2014 г. , включва да се подновят част от така наречените дялови инструменти, които по същество са насочени към такъв тип предприятия. Тоест на базата на рисков фактор на предприятията по-скоро инициативата за малки и средни предприятия би трябвало да обхваща по-рисковите предприятия, тъй като тя е насочена именно към тях.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С това и аз изчерпих своите въпроси.
Подходът и тук ще е такъв? Общата цифра, която ще се събере от всички тези финансови източници, общият размер е около 600 млн. евро. С това се завърта колелото и надяваме се да продължи да съществува. Така ли е горе-долу обвързано пак като при „ДЖЕРЪМИ”. Защото все пак „ДЖЕРЪМИ” ни е по-познатият инструмент.
КАЛИН МАРИНОВ: По инициативата за малки и средни предприятия максималният ливъридж ефект, който очакваме, е около 6 пъти. Тоест средствата по програмата, които са 102 млн., да достигнат 600 млн. само за тази инициатива.
Отделно има средства, както и заместник-министър Петров отбеляза, по рециклираните средства по „ДЖЕРЪМИ”. През период от следващите десет години би трябвало да се върнат голяма част от тези 350 млн., като, разбира се, отчетем, че ще има кредити, по които все пак няма да могат да се извършат плащания.
Така че това е ресурсът, който също трябва да се прибави към наличните средства за финансови инструменти през новия програмен период.
Отделно към това, както и господин Петров отбеляза, фонд мениджъра ще управлява останалите финансови инструменти, които са налични по оперативната програма за този програмен период, където са налични още 250 млн. евро. Като с оглед на това какъв тип инструменти ще бъдат вложени, ливъридж ефектът за всеки един от тях е различен. Така че можем да очакваме като акумулирано действие.
Това е общата картина. Но пак отбелязвам, това е в период от следващите пет-шест години, а не в момента, тъй като част от тези средства предстои да бъдат обявявани поетапно, а пък рециклираните средства се връщат също поетапно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за вашето време.
Има ли други въпроси, мнения, коментари? – Не виждам. Мисля, че с това изчерпихме дневния ред.
Само искам да кажа следното. Занапред чудесни индикатори сте сложили, наистина обективни и ясни. Занапред ще бъде насочено вашето внимание там. Ние следим изпълнението на програмите, така че по-сериозно внимание да ни обърнете в информацията, която ни давате в сферата индикатори по самите оперативни програми.
Остана само да ви благодаря за отделеното време. Пожелавам ви успешна работа и поддържане на този дух и ниво на работа, която виждаме, с измерими резултати. Успешен ден и до нови срещи.
По точка „Разни” нямаме въпроси.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,20 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
На 6 април 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с финализирането на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007–2013 г., постигнатия напредък по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. (ОПИК) и стартирането на ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“.
5. Разни
На заседанието присъстваха:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” към дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Камен Веселинов – председател на Патентното ведомство
Мариана Рашева – Цвяткова – директор на Дирекция „Правна” в Патентното ведомство
Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество” в Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Росица Василева – държавен експерт в отдел „Регионално сътрудничество”, Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Както винаги ще ви представя дневния ред, след което ще го подложа на гласуване, ако нямате допълнителни предложения.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
4. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с финализирането на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007–2013 г., постигнатия напредък по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. (ОПИК) и стартирането на ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“.
5. Разни. Тук имам да ви направя няколко съобщения.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЕДИННИЯ ПАТЕНТЕН СЪД, № 602-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 12.03.2016 Г.
По тази точка гости на нашето заседание днес са:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” към дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката
Камен Веселинов – председател на Патентното ведомство
Мариана Рашева – Цвяткова – директор на Дирекция „Правна” в Патентното ведомство.
Добър ден на всички и добре дошли.
Искам да направя само едно кратко съобщение, преди да дам думата на колегите от Министерството на икономиката за представяне на законопроекта. Този законопроект е минал вече в Комисията по правни въпроси и е приет с 12 гласа „за”, без против и един въздържал се, също така е минал през Комисията по бюджет и финанси и е приет с 13 гласа „за”, с нула против и нула въздържали се.
Господин Петров, Вие сте идвали и друг път в нашата комисия, знаете горе-долу реда. Предвид на това, че колегите са запознати до голяма степен с цялостния проект, ще Ви помоля накратичко да ни разкажете какъв е духът на закона, след което, ако има въпроси, ще отворим за дискусия. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Споразумението за Единния патентен съд е част от проекта за Единна патентна система на Европейския съюз, която цели да стимулира иновациите в Европа.
Споразумението е подписано от общо 25 държави –членки на Европейския съюз и към настоящия момент е ратифицирано от 9 от тях.
Със създаването на Единен патентен съд ще се премахне съществуващата към момента фрагментация в европейската патентна система, която се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което се води успоредно пред много на брой национални съдилища, което често завършва с противоречащи се решения.
Единният патентен съд ще решава спорове относно нарушаването и недействителността на европейски патенти, издадени по силата на Европейската патентна конвенция и на европейски патенти с единно действие, издавани по силата на европейските регламенти.
Съдът ще осигури по-добра защита на правата, предоставени с патент, и ще се облекчат най-вече малките и средни предприятия, които срещат значителни организационни и финансови затруднения при защитата на своите патенти или при защита срещу претенции от трети лица в отделните европейски държави.
Ратифицирането на подписаното от България споразумение за създаване на Единен патентен съд ще създаде условия за подобряване на инвестиционния климат в България, като осигури както на местния, така и на чуждестранния бизнес у нас по-добри условия за защита на технологичните им постижения и за извършване на иновационна дейност на територията на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз, господин заместник-министър. Наистина се придържате към посоката на работа.
Имахте ли възможност да се запознаете със становището на нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате ли някакви забележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Нямаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси, изказвания. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно от нашата комисия.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (ЕИП), НА ТРИТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО, № 602-02-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 28.03.2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество” в Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката
Росица Василева – държавен експерт в отдел „Регионално сътрудничество”, Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката.
Добър ден и добре дошли! Господин Петров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство е подписано на 2 май 1992 г.и влиза в сила от 1 януари 1994 г. В него участват страните – членки на Европейския съюз и на Европейската асоциация за свободна търговия, с изключение на Швейцария.
Понастоящем Европейското икономическо пространство се състои от 30 държави – 27 държали членки и трите държави от Асоциацията за свободна търговия – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които посредством членството си участват във вътрешния пазар на Европейския съюз, както и в редица програми на Европейския съюз в различните области.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, присъединяващите се към Европейския съюз страни следва да се присъединят и към Споразумението.
България и Румъния се присъединиха към Европейското икономическо пространство от 1 август 2007 г. С присъединяването си към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. Хърватия също се задължава да се присъедини към настоящото споразумение.
След успешното приключване на преговорите Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство и Заключителния акт към него бяха подписани от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Хърватия на 11 април 2014 г.
Република Хърватия става договаряща страна по Споразумението, като се извършват техническите адаптации на текстовете на Споразумението.
Хърватия става и бенефициент по финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвегия за намаляване на икономическите и социални различия в рамките на разширения Европейски съюз.
До приключване на вътрешноправните процедури на страните по влизане в сила на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство то се прилага временно от 12 април 2014 г.
С протокол № 51 от заседанието си на 3 декември 2014 г. Министерският съвет е одобрил Споразумението и упълномощи постоянния представител на Република България в Европейския съюз да подпише Споразумението и Заключителния акт към него от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация.
Споразумението и Заключителният акт към него бяха подписани от българска страна на 10 декември 2014 г. в Брюксел.
С Решение № 215 от 28 март т. г. Министерският съвет одобри Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство, трите свързани с него допълнителни протокола и Заключителния акт към Споразумението и предлага на уважаемото Народно събрание да ги ратифицира със закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Петров.
Имате ли забележки към становището на комисията, което ви е представено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Нямаме. Приемаме го.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси, мнения, предложения? – Не виждам. Мисля, че ние изцяло подкрепяме присъединяването на Хърватия към Европейския съюз.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване становище по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД, НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ КРЕДИТОРИТЕ ОТНОСНО ИНИЦИАТИВАТА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (МСП) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД И НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЛОГ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ЗАЛОГОДАТЕЛ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД КАТО ЗАЛОЖЕН КРЕДИТОР, № 602-02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 28.03.2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Добър ден на всички!
Господин Петров, имате думата да ни запознаете със законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Инициативата за малки и средни предприятия е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Разработена е в отговор на заключенията на Европейския съвет от 27 и 28 юни 2013 г., а именно необходимост от възстановявате на нормалното кредитиране на икономиката и улесняване финансирането на инвестициите.
Основна цел на инициативата е бързото увеличаване на кредитирането на малките и средни предприятия, предвид тяхното решаващо значение за растежа на икономиката и създаване на нови работни места.
В България 75 процента от заетите лица работят в малки и средни предприятия, които създават 60 процента от добавената стойност, като двете стойности са по-високи от средното за Европейския съюз ниво, което подчертава важността им за българската икономика.
В България достъпът до финансиране продължава да бъде предизвикателство пред малките и средни предприятия. Въпреки добрата ликвидност на банките, към момента те все още поставят високи изисквания, проявяват несигурност при отпускане на кредити за малките и средни предприятия.
Един от начините за справяне с това е използването на финансови инструменти, при които рискът по портфейлите се споделя между финансови посредници и ресурса, предоставен от държавата чрез финансиране по линия на структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Европейския съюз.
Новата оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” представлява финансов инструмент за неограничени гаранции за покриване на кредитния риск по заеми, лизингови плащания или гаранции за малки и средни предприятия без таван в портфейла.
Финансовият инструмент стъпва върху положителния опит от изпълнението на подобен вид инструменти през периода 2012 – 2015 г. в рамките на инициативата „ДЖЕРЪМИ” по оперативна програма „Конкурентоспособност” 2017 – 2013 г., по които са отпуснати кредити на малки и средни предприятия на стойност 361 млн. евро.
Бюджетът на новата програма е 102 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие, като по програмата не се изисква национално съфинансиране и такова не е предвидено.
Искам да отбележа, че 90 процента от средствата се изплащат веднага от Европейската комисия, а останалите 10 процента – при договарянето на всички средства с финансовите посредници.
В допълнение на приноса по линия на оперативната програма, за изпълнението на инструмента са привлечени финансови ресурси по линията на Европейския съюз. Това са програма „Хоризонт 20202”, Европейският инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка.
Очаква се чрез инструмента да бъдат гарантирани нови заеми, отпуснати от банките на стойност над 600 млн. евро.
По време на преговорите бе постигнато обвързване на част от таксите, които да се изплащат от Европейския инвестиционен фонд за управлението на инструмента, като да бъдат обвързани с постигане на заложените нива на левърич. Гаранциите се предоставят от Европейския инвестиционен фонд, като покриват до 60 процента от загубите на всеки кредит, без лимит на покритието на ниво портфейл.
Българските малки и средни предприятия могат да очакват кредити с по-ниски изисквания за обезщетение, обезпечени спрямо стандартните условия на пазара, както и с чувствително по-ниска цена.
На практика цената на най-рисковите бизнес кредити може да се понижи до 60 процента от рисковата премия в лихвения процент.
Фирмите могат да използват инструмента за дългосрочни кредити до 12 години, включително и за оборотни средства.
С изпълнение на оперативната програма се цели постигането на следните индикатори за резултати за изпълнение:
Процентът на предприятията, кандидатствали за банков заем и получили цялата сума над 75 процента от поисканата, от 70 процента за 2014 г. да достигне 73 процента до 2023 г., което трябва да бъде и средното ниво на Европейския съюз – ниво 28.
Производителността на малките и средните предприятия от 16 800 лв. на заето лице за 2012 г. да достигне 19 300 лв. на заето лице за 20123 г.
Другата цел е над 3000 малки и средни предприятия да получат финансова помощ.
Искам да отбележа, че изборът на финансови посредници ще се извършва от Европейския инвестиционен фонд, съгласно вътрешните му процедури и в съответствие с изискванията на чл. 7 от делегиран регламент на комисията 480/2014.
Със избраните финансови посредници Европейският инвестиционен фонд сключва оперативни споразумение в съответствие с чл. 39, § 4 от Регламент № 1303 от 2013 г.
Управлението на финансовия инструмент, в това число управлението на приноса на оперативната програма, приноса на Европейския съюз в рамките на регламента за Хоризонт 2020, приноса на Европейския инвестиционен фонд и кредитния риск, поет от Европейската инвестиционна банка се осигуряват от Европейския инвестиционен фонд.
В заключение ще маркирам накратко сроковете на изпълнение.
Период на поемане на задължения от страна на България спрямо Европейския инвестиционен фонд за изплащане на приноса от оперативната програма – 31 декември 2016 г.
Период на прилагане, през който Европейският инвестиционен фонд може да договори приноса на оперативната програма – 31 декември 2016 г.
Период, по време на който финансовите посредници имат право да отпускат и включват ново дългово финансиране по съответното оперативно споразумение – това е 31 декември 2019 г.
Срокът може да бъде променен от съвета на инвеститорите, но не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2023 г.
Благодаря ви за вниманието. Колегите, които присъстват тук, са на ваше разположение за допълнителни разяснения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Ние навлязохме малко и в следващата тема, в което няма лошо, защото това е една програма, която е изключително много зад нас.
Колеги, имате възможност за въпроси по така изложения законопроект. – Не виждам желаещи.
Предполагам, че повечето въпроси ще възникнат, когато стигнем до темата за самата оперативна програма. Аз също имам няколко въпроса, които ще искам да задам.
Тогава преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г., моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви, колеги. Желая ви приятен ден.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА ОП „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007–2013 Г., ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014–2020 Г. (ОПИК) И СТАРТИРАНЕТО НА ОП „ИНИЦИАТИВА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ“.
По тази точка днес тук присъстват:
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката
Стефан Попов – началник на отдел „Мониторинг и финансово управление”, Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност” в Министерството на икономиката.
Казвам добър ден и добре дошли на всички.
Без да отлагаме повече, да преминем към деловата работа.
Господин Петров, предлагам Ви това изслушване да го направим на три части: първо да поговорим малко за първата програма „Развитие на конкурентоспособността” 2007 – 2013 г., при което, ако има въпроси, ще проведем дискусия, след това да минем през новата оперативна програма „Иновация и конкурентоспособност” 2014 г., пак да отворим за въпроси и накрая да завършим с инициативата за малки и средни предприятия.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото разбрах от колегите, ние сме изпратили предварителен материал…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така. Материалите са при нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: … така че ще разкажа само основните параметри за протокола, така че да остане повече време за въпроси.
Към 31 март 2016 г. данните за финансовото изпълнение на програмата са следните:
Обявени са процедури на обща стойност 113 процента от бюджета на програмата;
Сключени са 3154 договора;
Договорените средства са на стойност 2 млрд. 271 млн. лв., което представлява 99,94 процента от бюджета на програмата;
Изплатени са средства на стойност 2 млрд. 186 млн. лв., което представлява 96,17 процента от бюджета на програмата;
Сертифицирани са средства на стойност 1 млрд. 975 млн. лв., което представлява 86,92 процента от бюджета на програмата.
Виждате ги по приоритетни оси и в таблиците, така че наистина се подчинявам на предложението на господин председателя да минем в режим на въпроси и отговори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси по изминалата оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, която приключи към 31 декември миналата година вече с финални плащания и с всичко. Така че картината, която имате, е вече финалната. Ако имате някакви въпроси, може да заповядате. – Не виждам такива.
Аз имам един кратичък и прост въпрос, надявам се да можете да ми отговорите.
На първо място, поздравления. Виждаме, че наистина целите, заложени в програмата, са постигнати, дори са надхвърлени. Договорените средства са изпълнени на 99 процента, което е наистина много добре. Изплатените средства са 96 процента и сертифицираните – 86 процента.
Имали някаква статистика, която води Агенцията за малки и средни предприятия или самото министерство на процент на грешки, дотук имало ли е нарушения? Въобще какъв е процентът на грешки в тази програма, за да можем да предвидим дали тези числа ще се запазят в тези си стойности или има някаква вероятност да имаме корекции? Има думата госпожа Ивелина Пенева.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина можем да се гордеем с висок процент на усвояване, един от най-високите по оперативните програми досега.
Разбира се, това е размер, който ние очакваме. Предстои приключване, подаване на окончателните сертификати.
Досега грешката, която е установявана от одитния орган в рамките на текущите одити, които правят в рамките на одит на операциите, е в рамките на допустимото ниво на материална грешка – до 2 процента, което не е нещо притеснително.
Имаме в последния одит една констатация във връзка с обществените поръчки. Ще се наложи да преповторим проверките по обществените поръчки, за да изчистим тази грешка и да подобрим контрола в тази сфера.
Не очакваме да имаме допълнителен процент грешка. Така че всичко е в рамките на необходимото ниво на нормалното.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Още един път ви поздравявам. Защото наистина миналата година имаше доста турболентни времена около тази програма и доста гръмки изказвания, че е възможно да се загубят много сериозни средства. Така че се радвам да чуя, че сте преодолели този тип проблеми и наистина числата го показват.
Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
В такъв случай, господин Петров, предлагам да минем към втората оперативна програма – „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г., която тече в момента. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. По отношение на постигнатия напредък по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” актуалната информация също сме ви я дали в табличен вид. Може би трябва да кажа поне общите данни на това, което е сключено.
Към момента по подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия в първия краен срок имаме:
Брой сключени договори 202;
Във втория краен срок 219;
В третия краен срок 46.
Като общ размер на договорите:
По първия срок имаме 114 млн. лв.;
По втория – 114 млн. лв.;
По третия - 25 млн. 435 хил. лв.
По отношение на изплатените средства също мисля,че ги имате в табличния вид. Смятам да не ги чета, за да не губя време.
Може би е хубаво да отметна планираните дейности до края на годината. Планиране е обявяването на осем процедури за представяне на безвъзмездна помощ на обща стойност 575 млн. 779 хил.лв., както следва:
Разработване на нови продукти, процеси и бизнес модели – 68 млн. лв.;
Фаза 2 на проект за създаване на научно-технологичния парк София техпарк - 12 млн. 500 хил. лв.;
Развитие на управленския капацитет на малки и средни предприятия - 58 млн. 674 хил.лв.;
Развитие на клъстерите в България - 39 млн. 116 хил. лв.;
Подкрепа за институционални бенефициенти по приоритетна ос 2 – Изпълнителна агенция „Малки и средни предприятия”, БАИ, КЗП и Министерството на туризма – 35 млн. 200 хил. лв.;
Енергийна ефективност за малки и средни предприятия 176 млн.лв.;
Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия – 97 млн. 791 хил. лв.;
И фаза 2 на проект за изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия – 88 млн. лв.
Планирано е подписването на финансовото споразумение с фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България” ЕАД и стартиране на изпълнение на финансовите инструменти по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Благодаря за вниманието. Предлагам да минем в режим на въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров. Колеги, имате думата за въпроси по новата оперативна програма. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги! Въпросът ми е следният. Аз се надявам тук в комисията да го доразвиете, тъй като съм го задал като актуален въпрос, но отговорът не беше много актуален. Става въпрос за следното.
Когато се подписваха първите договори, тост при връчването на първите договори за безвъзмездна помощ по тази програма стана ясно, че ще има увеличаване на бюджета и отпускане на средства с около 110 млн.лв. отгоре, ако не се лъжа. От отговора, който получих, разбрах,че ще има процес на наддоговаряне. Разбира се, това е нормално, когато има такива средства.
Въпросът ми е би ли могло да бъде възможно, както беше записано първоначално в насоките за кандидатстване, тези средства да бъдат насочени към микро-предприятията? Защото тези въпроси към мене пристигнаха от хора, които са бенефициенти, чух и в срещи в моите приемни. Това беше причината да задам този актуален въпрос. Но на него не получих отговор по отношение на микро-предприятията каква ще бъде вашата политика.
Така че ако може тук и колегите да разберат. Защото действително броят на микро-предприятията е доста голям. И знаем, че тези, които са подали документи, също не са малко. Но в крайна сметка вашата преценка е била да се насочат средствата към малки и средни предприятия.
Дали ще бъде възможно и каква е вашата визия по отношение финансирането на проекти на микропредприятия. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има думата за отговор господин Калин Маринов.
КАЛИН МАРИНОВ: Добър ден. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По отношение на отпускането на допълнителни средства, тоест така нареченото наддоговаряне по отношение на втората процедура ние предвиждаме да има отпуснати средства и към микропредприятия. Към момента те ще бъдат насочени – такова е предложението ни към Комитета по наблюдение на програмата, да бъде увеличен бюджетът за проектни предложения, които са постъпили по първия краен срок, където са ниско технологичните предприятия и по третия краен срок, където са интензивните на знания предприятия.
Така че освен към малки и средни предприятия, също така ще бъдат насочени ресурси и към микропредприятия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря. Това по-скоро го приемам като новина. Защото действително в отговор, който получих от министъра, това нещо го нямаше, нямаше я тази подробност. Действително Вашата информация ще бъде от изключителна полза именно за тези бенефициенти, които според случая при първоначалното кандидатстване останаха под чертата. Сега ще ги зарадвам.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Пенева, имате думата.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Само ако може да уточним, да не стане грешка, че ние сме предложили това решение на Комитета за наблюдение. След като членовете на Комитета го одобрят, тогава то вече ще влезе в сила.
Принципно сме предложили на Комитета за наблюдение, тъй като сме направили анализ на постъпилите предложения и с оглед високия брой постъпили качествени проектни предложения, оценени с висок брой точки, да бъдат финансирани предложения с получени над 66 точки, като такива има нефинансирани от малки и средни предприятия в ниско технологичния сектор и в микро, малки и средни в интензивни на знания услуги.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Иванов, мисля, че това е новина, сериозна промяна, щом ще минава и през Комитета за наблюдение. Така че ще следим процеса и надявам се това нещо да го видим в реалност.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз съм удовлетворен от отговора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към третата оперативна програма. Тя е най-новата.миналата седмица, мисля, че в петък или в четвъртък беше нейното представяне в „Балкан Шератон” и тя е оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“. Господин Петров, Вие горе-долу очертахте какво представлява тази програма. Някои колеги не бяха тук. Така че пак накратичко Ви моля да кажете няколко думи за нея. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Мога да кажа по отношение на хронологията на оперативната програма това, което не споменах в предишното изказване. Във времето тя се разви така:
През юни 2015 г. имаше решение за участие в инициативата за малки и средни предприятия. Тогава всъщност Министерството на икономиката беше определено за водещо ведомство за разработване на програмата и за управляващ орган.
През юли 2015 г. оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия” беше изпратена официално на Европейската комисия.
През октомври месец 2015 г. оперативната програма беше официално одобрена.
През януари и февруари 2016 г. вървеше съгласувателната процедура между министерствата.
На 17 февруари т.г. оперативната програма беше одобрена от Министерския съвет.
На 2 март т. г. беше подписано споразумението за финансиране - споразумението между кредиторите и договора за залог.
Другото го разказах подробно. Ако колегите искат нещо да допълнят или ако имате въпроси и отговори, ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Петров. Колеги, отварям за дискусия. Ако имате въпроси, коментари, имате думата. – Не виждам такива. Аз имам няколко въпроса.
Тази оперативна програма ми е изключително интересна. Радвам се, че за такива кратки срокове сте успели да я напишете, отвоювате, одобрите и към днешна дата вече тя работи.
Вие споменахте, че това се явява нещо като продължение на фонд „ДЖЕРЪМИ”, който бяхме направили, основно да даде възможност за достъп на по-рискови инициативи до сравнително евтино финансиране. По „ДЖЕРЪМИ” там всичко приключи ли, ресурсът изразходва ли се? Ако може за това да ни кажете няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: По отношение на „ДЖЕРЪМИ” мога да кажа, че наистина вече върви към приключване основният фонд от 351 млн. евро. Но така или иначе в „ДЖЕРЪМИ” в момента се връща един рециклиран ресурс, мисля, че пак е към 530 млн. евро за следващите десет години. Така че оттук нататък фонд „ДЖЕРЪМИ” ще продължи да работи с този рециклиран ресурс и се надяваме „ДЖЕРЪМИ” също да даде достатъчно възможности на стартиращи предприятия, на високо технологични предприятия и с нови финансови инструменти да работи активно в този период.
Също така искам да отбележа, че с фонд мениджъра, който споменахме, който в момента се прави и който се надяваме също да бъде един успешен модел, да докажем, че България може да се справя, тъй като има голямо недоверие и може би, бих казал, подценяване от страна на някои европейски бюрократи, че в България едва ли не нямаме капацитет. Ние се опитваме всячески с Министерството на финансите и с другите колеги от другите оперативни програми наистина да направим така, че фонд мениджъра да работи паралелно с оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия” и с рециклираните фондове по фонд „ДЖЕРЪМИ” наистина така да балансираме финансовите инструменти, че след 2020 г., когато приключат грантовите схеми по нашата оперативна програма, реално България да може да навлезе в един нов период, в който нов период основно ще бъдат тези финансови инструменти.
Може би тук колегата Калин Маринов може да ме допълни с повече факти, цифри и статистика.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Значи ли, че „ДЖЕРЪМИ” остава в по-рисковия сегмент, в по-високо технологични предприятия? Тук отиваме към по-дребните и по-простичките неща. Има ли нещо такова в това, което разбирам?
Заповядайте, господин Маринов, за отговор и за допълнение по този въпрос.
КАЛИН МАРИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа, че инициативата за малки и средни предприятия е насочена към най-рисковите предприятия. Тоест тук са включени абсолютно всички предприятия от целия спектър на дейност.
По отношение на рециклираните средства от „ДЖЕРЪМИ” към момента стратегията, първата стъпка от нея за рециклираните средства е приета още в края на 2014 г. , включва да се подновят част от така наречените дялови инструменти, които по същество са насочени към такъв тип предприятия. Тоест на базата на рисков фактор на предприятията по-скоро инициативата за малки и средни предприятия би трябвало да обхваща по-рисковите предприятия, тъй като тя е насочена именно към тях.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: С това и аз изчерпих своите въпроси.
Подходът и тук ще е такъв? Общата цифра, която ще се събере от всички тези финансови източници, общият размер е около 600 млн. евро. С това се завърта колелото и надяваме се да продължи да съществува. Така ли е горе-долу обвързано пак като при „ДЖЕРЪМИ”. Защото все пак „ДЖЕРЪМИ” ни е по-познатият инструмент.
КАЛИН МАРИНОВ: По инициативата за малки и средни предприятия максималният ливъридж ефект, който очакваме, е около 6 пъти. Тоест средствата по програмата, които са 102 млн., да достигнат 600 млн. само за тази инициатива.
Отделно има средства, както и заместник-министър Петров отбеляза, по рециклираните средства по „ДЖЕРЪМИ”. През период от следващите десет години би трябвало да се върнат голяма част от тези 350 млн., като, разбира се, отчетем, че ще има кредити, по които все пак няма да могат да се извършат плащания.
Така че това е ресурсът, който също трябва да се прибави към наличните средства за финансови инструменти през новия програмен период.
Отделно към това, както и господин Петров отбеляза, фонд мениджъра ще управлява останалите финансови инструменти, които са налични по оперативната програма за този програмен период, където са налични още 250 млн. евро. Като с оглед на това какъв тип инструменти ще бъдат вложени, ливъридж ефектът за всеки един от тях е различен. Така че можем да очакваме като акумулирано действие.
Това е общата картина. Но пак отбелязвам, това е в период от следващите пет-шест години, а не в момента, тъй като част от тези средства предстои да бъдат обявявани поетапно, а пък рециклираните средства се връщат също поетапно.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за вашето време.
Има ли други въпроси, мнения, коментари? – Не виждам. Мисля, че с това изчерпихме дневния ред.
Само искам да кажа следното. Занапред чудесни индикатори сте сложили, наистина обективни и ясни. Занапред ще бъде насочено вашето внимание там. Ние следим изпълнението на програмите, така че по-сериозно внимание да ни обърнете в информацията, която ни давате в сферата индикатори по самите оперативни програми.
Остана само да ви благодаря за отделеното време. Пожелавам ви успешна работа и поддържане на този дух и ниво на работа, която виждаме, с измерими резултати. Успешен ден и до нови срещи.
По точка „Разни” нямаме въпроси.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,20 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)
