П Р О Т О К О Л № 40/20.04.2016 г.

---

На 20 април 2016 г. от 15,40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на гази за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, по т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-20, внесена от Министерския съвет на 1 април 2016 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-27, внесена от Министерския съвет на 13 април 2016 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с финализирането на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и постигнатия напредък по оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха:
Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката
Албена Трасиева – началник отдел „Международно сътрудничество в областта на енергетиката”, Дирекция „Енергийни политики и международно сътрудничество” в Министерството на енергетиката
Цветан Владиков – държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Денница Недева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Мариана Василева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика
Гергана Янкова – младши експерт, Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика
Ивелина Василева –министър на околната среда и водите
Мирела Тотева – началник на политическия кабинет в Министерството на околната среда и водите
Марта Петрова – съветник на министъра на околната среда и водите
Яна Георгиева – главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда” в Министерството на околната среда и водите
Леонора Лекова – експерт –връзки с обществеността при Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда” в Министерството на околната среда и водите.

Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, имаме нужния кворум да започнем днешното заседание.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Предвид на това, че малко закъсняваме, предлагам да преминем директно към оперативна работа.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на гази за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, по т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-20, внесена от Министерския съвет на 1 април 2016 г.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-27, внесена от Министерския съвет на 13 април 2016 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с финализирането на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и постигнатия напредък по оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.

4. Разни.
Има ли някакви други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА НА ДОСТАВКИТЕ НА ГАЗИ ЗА ОТМЯНА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 994/2010, ПО Т. 16 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016) И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 602-00-20, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 1 АПРИЛ 2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката
Албена Трасиева – началник отдел „Международно сътрудничество в областта на енергетиката”, Дирекция „Енергийни политики и международно сътрудничество” в Министерството на енергетиката
Цветан Владиков – държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Денница Недева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Мариана Василева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет.
Господин Станков, имате думата накратко да ни запознаете с Вашето становище. За ваше улеснение само ще Ви помоля следното. Вие трябва да имате един доклад на комисията, с който да сте се запознали. Моля след Вашето представяне и преди да отворим дискусията, да ни кажете дали имате някакви забележки по така изготвения доклад. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Действително благодаря за факта, че можем да започнем директно с доклада.
Рамковата позиция, която е изготвена в Работна група 14 „Енергетика” и е приета от СЕВ, ви е предоставена като материали.
Запознахме се подробно с вашия доклад. Нямаме забележки. Всичко от нашата Рамкова позиция е отразено в доклада, така че в тази връзка сме съгласни с него и нямаме никакви забележки.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за което. Кажете на колегите народни представители с няколко изречения. Те като цяло имат всички материали. Просто да чуем духа на това, което предлагате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: За да се постигне адекватно ниво на готовност за справяне с потенциални прекъсвания на доставките на природен газ и създаването на Енергийния съюз бе приет така нареченият Зимен енергиен пакет. В пакета са формулирани широк набор от мерки за укрепване способността на Европейския съюз за справяне с евентуални прекъсвания на доставките на природен газ.
В Зимния енергиен пакет попадат две законодателни предложения:
- Регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и
- Решение относно междуправителствени споразумения в областта на енергетиката, а именно да се подават по-конкретни данни за споразуменията, договорите при необходимост. Ако не се прави това нещо, съответно да има наказателни процедури.
От страна на България е поискана дерогация по чл. 4, § 1, където се казва, че от една алтернативна точка трябва да можем да захраним цялата газова система при прекъсване на газовото захранване, което потенциално може да се случи веднъж на 20 години. Поискали сме дерогация дотолкова, доколкото знаете, че в момента много сериозно работим по между системата „Свързаност” и новите интерконекторни връзки със съседните държави, именно с Румъния, която връзка до началото на есента трябва да е факт. Освен това работим по интерконекторна връзка с Гърция, която вече мина пазарния си тест и има финално инвестиционно решение на партньорите. Работим и по тази връзка със Сърбия, която на сто процента се финансира по оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации”, както и по интерконекторната ни връзка с Турция, по която имаме даден сто процента грант за предварителните проучвания по трасетата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, коментари по така изложената позиция. – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на гази за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010, по т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-20, внесена от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря Ви, господин Станков. Желая успешен и полезен ден.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДО7КЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 1996 Г. ОТНОСНО КОМАНДИРОВАНЕТО НА РАБОТНИЦИ В РАМКИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА УСЛУГИ ПО Т. 14 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016 Г.) И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, № 602-00-27, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АПРИЛ 2016 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика
Гергана Янкова – младши експерт, Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика
Цветан Владиков – държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Денница Недева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет
Мариана Василева - държавен експерт, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Администрацията на Министерския съвет.
Господин Донев, имате думата да ни запознаете накратко с духа на това, което се предлага, и да ни дадете Вашето становище по доклада, с който би трябвало да сте се запознали. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива № 96/71 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките за предоставяне на услуги има доста дълга предистория. Нейното обсъждане и промените, които бяха предложени в тази директива, са може би с едногодишна история.
От миналата година измененията в тази директива бяха включени в пакета за мобилност и протекоха доста интензивни разговори, консултации, срещи, работни групи, различни формати на различни органи и структури на Европейската комисия.
Последно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директивата за командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги е публикувано на 8 март 2016 г. От тази дата тече период от осем седмици, в който националните парламенти биха могли да вземат становище по така предложените
По принцип, като имаме предвид позицията на правителството, която е обсъдена и в Съвета по европейските въпроси и е одобрена, България би могла да подкрепи предложението за изменение на Директива 96/71, тъй като с него се разширява закрилата на командированите работници. Допълнително следва да бъдат обсъдени обаче предложенията за замяна на понятието „минимални ставки на заплащане с възнаграждение”, както и възможността доставчиците на услуги от други държави, дори на пропорционална и на недискриминационна основа, да бъдат задължавани по отношение на възнаграждението да изпълняват изискванията на колективни трудови договори, които не са обявени за общо приложими.
Тези предложения биха поставили под въпрос принципа на свободно предоставяне на услуги в рамките на Единния пазар.
Считаме също така, че следва изрично да бъде уреден въпросът с приложимото законодателство по отношение на международните шофьори, които продължават да създават големи практически проблеми, който въпрос не е включен в предложението за промени.
Решение следва да намери и въпросът, свързан с дължимостта и плащането на разходите за транспорт, за настаняване и за храна на командированите работници, който остава неуреден в директивата и нерешен в съдебната практика.
Също така в предложенията за изменение в директивата се предлага и разширяване на действията на колективните трудови договори. Ние също така сме изразили принципно резерва по разпростирането на колективни трудови договори, по отношение заплащането на труд, условията на труд, продължителността на работата и т.н., но само за тези, които не са общо приложими.
Тоест знаете, че в Европейския съюз различните държави прилагат различни механизми за определяне на минималната работна заплата. Някои държави определят това с размера на минималната работна заплата и различните елементи на възнаграждението, които са със задължителен и постоянен характер, с нормативен акт. За други държави това се определя с колективни трудови договори, които се разпростират след това за действие върху всички икономически сектори в дадената държава – член на Европейския съюз.
Също така колективните трудови договори до момента се разпростираха и имаха сила само по отношение на строителния сектор. Сега предложението е те да бъдат разпрострени и да имат такова действие по отношение на всички работници и служители.
Ние също така с искането да бъде по-ясно и точно определено понятието „възнаграждение”, което се предлага да бъде вместо минимални ставки на заплащане, искаме много ясно и точно да бъдат определени всички елементи на възнаграждението, които ще бъдат включени и ще бъдат задължителни по прилагането на директивата за отделните държави. Тъй като ако няма яснота по това кои елементи ще бъдат част от възнаграждението и ще бъдат задължителни, ще се създаде тежест и възможности за нарушение от страна на предприятията, които командироват работници и служители за предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз.
Между другото, това нещо ще бъде решено с въвеждането на прилагаща директива – директива 96/71, където се създава един информационен сайт, портал, в който всички държави членки да поместват информация, която е общовалидна и касае командироването на работниците и служителите.
По отношение на колективните трудови договори също така настояваме да се приемат само тези, които са общо приложими, да не се възприемат и другите колективни трудови договори, които нямат значение и приложимост на договореностите в договора по отношение на всички сектори от икономиката.
За повече яснота ще дам пример с нашата страна. Примерно в редица икономически сектори, браншове имаме колективно трудово договаряне между синдикалните организации и работодателските организации. Те договарят определени условия, но обвързани по тези договори са единствено предприятията, които членуват в съответната синдикална или браншова работодателска организация. И ако министърът се възползва от правомощията, които са му дадени по Кодекса на труда, да разпростре този колективен трудов договор и условията за целия сектор, тогава те ще станат общо приложими за всички предприятия, независимо от това дали членуват в съответната браншова работодателска организация или не.
Така че ние сме против това такива договори да имат отношение и да се изпълняват от доставчиците на услуги за страните – членки на Европейския съюз.
Също така искаме да бъде уреден и въпросът с международните шофьори. Тук ще дам само малко информация, която е от вчера, от среща на нашия заместник-постоянен представител в представителството ни в Европейската комисия госпожа Петя Василева с генералния директор на Главна дирекция „Заетост”, на която е обсъдена позицията на правителството и са дадени пояснения от господин Мишел Сервос, че това предложение се възприема, че то е добро, но то ще намери място в транспортния пакет. Така че то няма да бъде част от директивата за командироването.
Също така беше предложено да бъде уреден и въпросът с домашните работници, като впоследствие ние оттеглихме това наше предложение от позицията, която беше одобрена от Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет, като господин Сервос също така е обявил, че и този проблем ще бъде решен със законодателство, което ще бъде разработено впоследствие за безопасност и здраве при работа – рамката, която се подготвя по недекларирания труд.
Така че и това наше предложение е отчетено и ще се търси неговото решаване.
Тези две наши предложения, които бяха първоначално поставени като изискване към това да бъдат уредени тези проблеми с домашните работници и с международните шофьори в директивата за командироване на работниците в рамките на предоставяне на услуги в Европейския съюз, ги оттеглихме като предложения от рамковата позиция, тъй като имаме уверението, че тези въпроси ще бъдат разгледани.
Подкрепяме предложението, което е направено за промени в директивата по отношение на правилата за предприятия, осигуряващи временна работа, тъй като по този начин ще бъдат гарантирани в по-голяма степен правата на работниците, които се командироват в рамките на Европейския съюз за предоставяне на услуги от предприятия за временна работа.
Също така подкрепяме и регламентирането на срока, в който ще могат да бъдат командировани работниците и служителите за предоставяне на услуги, като в това отношение позицията ни е, че по този начин с направеното предложение за 24-месечния срок ще бъдат изравнени предложените срокове по регламент № 883 за координация на системите за социална сигурност.
За ваша информация, тези дни текат отново разговори между отделните държави, като основен инициатор на тези разговори са Полша, Унгария и Словения, доколко ограничаването на срока до 24 месеца би влязло в колизия с регламент РИМ 1. Но нашето експертно становище е, че този регламент РИМ 1, който урежда въпросите, свързани с индивидуалните трудови договори и с гражданските договори, няма отношение към командироването на работници и служители за предоставяне на услуги от Европейския съюз, а той е по-относим към съдилищата от отделните държави за уеднаквяване на практиката за определяне на приложимото законодателство при срокове, които надвишават определените срокове при командироване.
Създадена е работна група, която на 28 април ще заседава, за да излезе със становище по това дали има колизия между предложението за срок от 24 месеца на директивата за командироване и съответно регламент РИМ 1, който ви казах, че касае индивидуалните трудови договори и гражданските договори и основно регламентира сроковете по приложимо законодателство.
Също така подкрепяме и това да бъдат регулирани и уредени въпросите и да има еднакви изисквания във веригата от подизпълнители на изпълнителя по предоставяне на услуги, тъй като знаете, че в много случаи един изпълнител печели поръчката, след това части от тази поръчка и услугите, които се предоставят, се изпълняват от подизпълнители. С предложението за изменение на директивата се поставя изискване условията, които важат за изпълнителя и за които той е поел ангажимент за спазва и да изпълнява, да важат със същата сила и за подизпълнителите.
Така че ние подкрепяме и това предложение за изменение в директивата, тъй като то в още по-голяма степен ще гарантира и правата на работниците и служителите при подизпълнителите.
Това съвсем накратко е нашата позиция по директивата.
Бих искал да ви дам още една информация – че в разговора между госпожа Петя Василева и господин Сервос във връзка с всички наши предложения, които сме направили, са подчертали, че те ги намират за уместни. Трябва да кажа, че между държавите – членки на Европейския съюз се обособяват няколко групи държави, едните от които подкрепят измененията в директивата, а други се опитват да наложат ограничения в предложенията за изменение. Активни в тази посока са Полша, Унгария, Словения, Чехия, Румъния. Ние в нашата позиция, която е одобрена от Съвета по европейските въпроси, сме изразили становището ни.
Тъй като според първоначалната позиция на групата на Полша беше да създаде процедурата за жълт картон, така нареченото нарушаване на принципа за субсидиарността, трябва да кажа, че с последната позиция, която е съгласувал парламентът на Полша, всъщност те сменят тяхната позиция, тъй като не могат да извлекат мотиви и аргументи за нарушаване на този принцип на субсидиарността. В момента тяхната позиция е, че се нарушава принципът на пропорционалност, тоест с тези изменения в директивата се създава допълнителна административна тежест за малките и средните предприятия с мотив, че по оценката на въздействие, която е направена, няма съответните количествени и качествени параметри.
Но това за отделните държави е различно. Може би най-големият износител на командировани работници и служители в рамките на Европейския съюз за предоставяне на услуги е Полша, а също така и Румъния. На България тези изменения на директивата няма да окажат отрицателно въздействие и няма да доведат до допълнителна административна тежест нито за работодателите, нито за работниците и служителите. Обратното, работниците и служителите ще имат по-голяма защита на техните трудови права.
За работодателите това, което казах, ще е в ход - след въвеждането за всички държави на прилагаща директива 96/71 ще бъде създаден един информационен портал за всички държави членки, където всички условия по командироването, включително и заплащането ще бъдат публикувани, така че работодателите няма да имат някаква тежест от това да обявяват някакви данни за условията за командироване от отделните държави.
Така че и принципът за пропорционалност е спазен при предложението за изменение на директивата и според наше експертно мнение и там нямаме аргумент и мотив за такава позиция.
Пак казвам, процесите са доста динамични. Виждате, че предната седмица имаше заседание на работната група. На 28 април ще се проведе следващото заседание на работната група, така че да може да се отговори експертно на всички поставени претенции по отношение на измененията в директивата и да се намери разумната и балансирана позиция, която да бъде подкрепена от всичките 28 държави –членки на Европейския съюз.
Господин Сервос в неговия разговор с госпожа Петя Василева е изразил надеждата, че България би могла да бъде балансьор и арбитър между двете групи държави – тези, които подкрепят и тези, които не подкрепят отделни параграфи от изменението на директивата. Така че мисля, че позицията, която Министерският съвет има по отношение на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива № 96/71 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироване на работници в рамките на предоставяне на услуги в Европейския съюз, е правилна, още повече, че голяма част от нашите предложения и от резервите, които имаме, ще бъдат разгледани и приети.
Това исках да кажа по това предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Донев. Имате ли забележки към доклада, който сме ви представили от името на комисията въз основа на вашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате възможност за въпроси и коментари по така изложената позиция. Някои от вас може би се чудят – и аз трябва да поясня – защо малко спешно приехме тази точка в нашата програма. Но това беше, за да можем да се вместим в осемте седмици, който е даденият срок за проверка на принципа на субсидиарност.
Затова от гледна точка на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове беше изключително важно ние да спазим този срок и да имаме становище, за да може, когато и други съседни държави имат някакви позиции, да искаме подкрепа от тях и за нас.
Така че благодаря на Министерството на труда и социалната политика за своевременната и бърза работа, която свършиха, за да ни дадат една адекватна позиция, която мисля, че много разумно и умерено отразява и нашия интерес, а в същото време подкрепяме и останалите страни членки, които са горе-долу на нашето ниво, с доста сериозни различия в заплащането на местно ниво и това на Европейския съюз.Така че мисля, че се получи много добре.
Имате думата за коментари. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям изводите, които са направени в доклада на Комисията по отношение на това, че не е спазен принципът на субсидиарност и принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на чл. 5 от Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
За съжаление ми направи впечатление, че същата ситуация беше се случила и с предната директива, която разгледахме в предната точка. Аз умишлено тогава не взех думата. Според мене подобни неща ще срещаме често оттук нататък поради обективни причини, които съпътстват и самото съществуване в момента на Европейския съюз.
По тази причина бих апелирал към членовете на Комисията, както и към самите министерства да бъдат по-внимателни в бъдеще при преглеждането на текстовете на подобни директиви, които ни се предлагат за транспониране в България поради забавянето на становищата по тях.
Аз очаквам от страна на Министерството на труда и социалната политика да бъдат доста внимателни с подобен текст. Много е важно правата на българските работници, съответно и на работодателите да бъдат максимално защитени в случая.
Какво имам предвид?
Аз съм имал пряка възможност да участвам в процеса по командироване на български служители в рамките на Европейския съюз и горе-долу съм запознат, да не кажа на сто процента, с всички трудности и действия, които са необходими да се изпълнят в този процес. Но едно допълнително затормозяване на самия процес със сигурност ще доведе до известен процес демотивация на наши работници и съответно фирми да бъдат командировани в страните от Европейския съюз.
Очевидно си има причини за подобно искане от страна на Европейския парламент и авторите на тази директива, предвид обстановката в Европейския съюз. Но все пак ние като страна членка трябва да защитаваме и своите интереси. Може би като един съвет да направя – да погледнем по-внимателно предложенията на другите две страни членки, които са засегнати от тази директива, и да се изготви една обща позиция, а не да бъдем като един вид арбитър, който в крайна сметка би могъл да се окаже от страната на тези, които защитават да се нарушат правата по-скоро на работниците и на работодателите от новите страни – членки на Европейския съюз.
Така че в тази връзка аз подкрепям този доклад и наистина апелирам в бъдеще да бъдем доста по-внимателни при преглеждането на подобен род текстове. Да не се връщам назад към предния текст, който ни поставя в доста неблагоприятно положение по отношение на евентуално възникване на газови кризи. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, господин Иванов. Заповядайте, господин Донев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател. Само искам да се върна на въпроса за доклада. По отношение на проекта на становището аз казах, че ние не считаме, че има основание за нарушаване на принципа на субсидиарността и задействане на процедура за жълт картон. Защото ако това, което е дадено като проект за становище и като решение, че не е спазен принципът на субсидиарността, това означава, че България е задействала процедурата по жълт картон. Тоест ако се гласува от парламента една такава позиция, тя трябва да бъде изпратена на Европейската комисия, съответно всички останали парламенти да го решат. За момента няма нито една държава членка, която да се позовава на принципа на субсидиарността.
Полша, която първоначално постави въпроса, че е нарушен принципът за субсидиарността, в своята позиция, която вече е гласувана от Полския парламент, те вече говорят, че е нарушен принципът на пропорционалността, тоест, че с измененията, които са направени в директивата, се създават допълнителни административни тежести за малките и средни предприятия.
Това, което е като изменение в директивата, не води, поне според нашето становище, до нарушаване и на този принцип. Тъй като единственото задължение там, което го има, но то произтича от прилагаща директива, ще бъде задължение на държавите членки, на администрацията, а не на работодателите да публикуват тази информация.
Така че няма някаква допълнителна тежест, която да създава тези изменения по отношение на малките и средни предприятия.
Така че считаме, че и субсидиарността, и пропорционалността като принципи, залегнали в Договора за Европейския съюз, не са нарушени с предложението за изменение в директивата.
Това, което поддържаме като позиция, сме го изразили в Рамковата позиция. Поддържаме принципа за равен труд равно заплащане, това, което сме изразили като позиция в предложението да се въведе терминът „възнаграждение”, като там държим много ясно и точно да бъдат определени елементите на възнаграждението, които ще бъдат постоянни, ще бъдат задължителни за всяка една държава членка. Държим да има много ясно разбиране, че там, където няма нормативно регулиране на минималните размери на възнаграждението, ще се прилагат единствено и само общо приложимите колективни трудови договори.
Това са между другото и двете предложения за изменение на директивата, които според държавите, които считат, че е нарушен принципът за пропорционалност и вече не на субсидиарността, са проблемните в изменението на директивата.
Така че според мене нямаме основание нашият парламент, българското Народно събрание да приеме такова решение, че не е спазен принципът на субсидиарност, че не е спазен също така принципът за пропорционалност, тъй като няма допълнителни административни тежести, няма я Европейската комисия с предложенията по отношение на субсидиарността, няма нещо, което да превишава правата си за регулация, която по-добре би могла да бъде регулирана с националните законодателства.
Така че, пак казвам, Полша, Унгария, Чехия, които първи дадоха предложение за включване на една такава група държави, които считат, че е нарушен принципът за субсидиарността, вече се оттеглиха и не поддържат това предложение, тъй като няма мотиви, няма аргументи, че с тези изменения в директивата се нарушава този принцип. Пак ви казвам, че за пропорционалността трябва да има допълнителна административна тежест за работодателите по отношение на предложението за изменение в директивата. А такава допълнителна административна тежест няма.
Така че трудно би могло да издържи това предложение за атакуване на част от предложенията за изменение в директивата, базирайки се на принципа за пропорционалността. Засега единствено Полша и Румъния държат на това. Но понеже становището на Румъния е на румънски, нямаме го в превод на английски, не знаем точно какво е в подробности, но, доколкото знаем, и те се позовават на принципа за пропорционалност.
Но по отношение на България, пак ви казвам, България има много малък процент командировани работници и служители в рамките на Европейския съюз за предоставяне на услуги – 0,7 процента от целия брой командировани работници в Европейския съюз. Големите износители, това, което споменах и преди, на командировани работници и служители са съответно Полша, Румъния, Словения.Така че по отношение на България въздействието от тези изменения в директивата няма да доведе до съществени натоварвания на българските работодатели.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за забележката, която направихте. Но аз съм получил писмо от колежката, която е председател на комисията на Република Полша, с дата 14 април 2016 г., в което те ме информират, че е обосновано становището на Сейма на Република Полша, съдържащо основанието за признаване от страна на парламента за предложението за несъвместимост с принципа на субсидиарност.
Предполагам, че е възможно и при тях да има някакви различия, но това е една от причините да включим това в доклада на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Само едно допълнение искам да направя. Те се позовават на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Но всичките мотиви в решението са по отношение на принципа за пропорционалност. Тоест те нямат нито един мотив в тяхното решение по отношение на принципа на субсидиарността, за нарушаването му.
Мотивите в становището им се различават от тези, които са изпратени предварително за търсене на подкрепа по отношение на нарушаване на принципа за субсидиарността, като в своите мотиви към това решение те цитират надолу нарушаване на принципа на пропорционалност посредством въвеждането на допълнителна административна тежест като липса на обяснение каква е ползата от нея спрямо командированите работници.
Позовават се на противоречие на чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, тъй като те ще се създадат:
- допълнителни рестрикции по отношение съществуването на Единния пазар,
- липса на обосновка защо е необходимо изменение преди крайния срок за транспониране на прилагащи директива 2014/67 на Европейския съюзи преди оценка на резултатите от прилагането й,
- липса на оценка на въздействието върху малките и средни предприятия и
- възможност за допълнително усложняване на сега съществуващите правила.
Това са мотивите на полската позиция по директивата. Липсва мотив за това, че е нарушен принципът на субсидиарност. Те го споменават, но никъде в становището надолу не описват, нямат аргумент, нямат мотив, не се позовават на нещо от предложенията за изменение в директивата, което води до нарушаването на този принцип. Това са им четирите мотива, но те са свързани единствено и само с принципа за пропорционалност.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за това уточнение, господин Донев. В крайна сметка аз смятам, че нашата позиция е умерена и наистина не се различава коренно от това, което и Вие горе-долу споделихте. Така че мисля, че няма проблем да го гласуваме като предложение. Или имате някакви резерви относно целия доклад, който ние сме изготвили, относно нашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Пак казвам, относно доклада…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В първата част говорим за втората част. Имате притеснения ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, имам притеснение, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че не е спазен принципът на субсидиарност, определен в чл. 5, § 3 от Договора.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това, което четете, е точка 2, съгласно която всеки проект на законопроект следва да съдържа подробна обосновка за съвместимост..
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: При мене е точка 1 от становището.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колегите от Министерския съвет искат ли да вземат отношение по тази дискусия? Заповядайте.
МАРИАНА ВАСИЛЕВА: Ние можем да вземем отношение най-вече във връзка с Рамковата позиция. Тя е одобрена по процедурния ред и е достатъчно балансирана. Така че вие трябва да прецените дали тази точка да отпадне от становището, говорим за точка 1.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Искам да запитам уважаемите гости за следното. На някой от тях налага ли му се да извади сертификата А1? На някой от вас присъстващите налагало ли се е някога да извадите сертификат А 1? Защото това нещо касае именно ваденето на сертификат А 1 и усложняването на този процес. В момента той е достатъчно утежнен и доста от българските компании, включително и работниците биват ощетявани от това нещо. Затрудняването на процедурата буквално ще ги откаже, вярвайте ми.
Нашата молба на комисията, изразена в становището, е да бъдем малко балансирани в своите позиции и да бъдем повече пазещи българския национален интерес. Очевидно е, че, както се изразих в началото, има процеси в Европейския съюз, които налагат да се вземат решения, които едва ли ще бъдат изключително благоприятни, особено за новите страни членки. Но все пак трябва да пазим и собствените си национални интереси, ако ме разбирате добре. Нали така?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Абсолютно. Изхождайки от това да се защитят националните интереси и правата на българските работници и на българските работодатели, ние сме изготвили тази Рамкова позиция по измененията на директивата. Но не считаме, че с тези изменения се нарушава принципът на субсидиарност и принципът на пропорционалност.
Във връзка с това, което казвате, както и точка 5 от становището на комисията, да, и ние сме на същото становище, че с изравняването на заплащането като заместени работници това ще създаде проблем от държавите с по-слабо развита икономика за предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз.
ИВАН В. ИВАНОВ: А за формуляр А1?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Във формуляр А 1 с тези четири изменения, които се предлагат в директивата не се въвеждат никакви промени. Освен всичко останало, то е по Регламент № 883, а не е по тази директива.
ИВАН В. ИВАНОВ: Те са свързани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Те са свързани, разбира се, че са свързани. Но то е по регламента за координация на системите за социална сигурност. И този формуляр А 1 е общо приложимият за абсолютно всички държави – членки на Европейския съюз, с който се разменя информация за принадлежност към социално осигурителната система за отделните държави членки. Искането за издаване на този формуляр А 1 се отправя към Националната агенция за приходите, която у нас е отговорна по приложимо законодателство и която издава тези формуляри.
Но по отношение на допълнителна документация, на някакви административни тежести за бизнеса изменението на директивата не говори. Единственото нещо, пак казвам, е, че в няколко области са предложенията за изменения по отношение на заплащането, като тарифните ставки се заменят с възнаграждение. И ние в Рамковата позиция ясно и точно сме изразили нашето опасение, това, което съществува в точка 5 от становището, че ако се изравни заплащането на командированите работници и местните работници, това би довело до неконкурентоспособност и до невъзможност работниците от по-слабо развитите в икономическо отношение държави в Европейския съюз да бъдат конкурентни да предоставят услуги в по-силно развитите икономически държави.
В другото становище, което сме дали по отношение на колективни трудови договори, с което считаме, че изцяло се защитава интересът на българските работодатели и предприятията, които работят в сферата на командироване на работници и служители за предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз, също казваме, че ще приемем единствено и само общо приложимите колективни трудови договори, не тези, които нямат значение и действие спрямо всички икономически сектори в страната, с което отново държим да защитим интереса на българския работодател.
Подкрепяме изравняването на условията за предоставяне на услуги както за изпълнителя, така и във веригата от подизпълнители, защото това е справедливо за работниците, които ще предоставят тези услуги.
По отношение на срока за командироването на работниците и служителите считаме, че би било разумно да се определи някакъв срок в рамките на 24 месеца, което да се изравни с Регламент № 883 за координация на системите за социална сигурност.
Всички изключения оттам нататък се уреждат с друго законодателство – въвеждане на срок от шест месеца, в рамките на който да се заменят командированите лица. Така че позицията, която имаме, действително защитава интересите и на българските работодатели, и на българските работници и служители.
Но ние не намираме основание, че с тези предложени четири изменения в директивата се нарушават принципът на субсидиарност и принципът на пропорционалност.
Пак казвам, Полша, която беше първият защитник на това, че е нарушен принципът на субсидиарността, в своето решение го е споменавала, но в мотивите – аз ги прочетох – няма нито един аргумент, че този принцип на субсидиарност е нарушен, тоест, че Европейската комисия превишава правата си с регулации, които биха били по-добре решени с национални законодателства и с национални мерки.
И другият въпрос – за пропорционалността. Във връзка с пропорционалността не виждаме да се създава допълнителна административна тежест както за бизнеса, така и за работниците и служителите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, принципът за субсидиарност е една проверка дали страна членка може да уреди по-добре дадена законодателна инициатива от ниво Европейски съюз. Това е за информация, ако някой се чуди какво си говорим.
Второ. Това, което ви цитирам като позиция на Полша, е гласувано в техния парламент и аз имам писмото от техния парламент. Така че не знам как така при тях ще се направи промяна – дали от изпълнителната власт или от парламента. Но според мене няма как да са си променили позицията от 14 април, днес е 20 април.
В такъв случай аз смятам, че трябва да остане така, както сме го изготвили. Ние също сме го проверили с юристи в Народното събрание и предлагам да го подложа на гласуване. А все пак нека волята на комисията да покаже в крайна сметка какво трябва да бъде.
Има ли други въпроси и коментари? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги по т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.) и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-27, внесена от Министерския съвет на 13 април 2016 г.
Който е съгласен с така направения доклад и предложение, нека да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се единодушно.
Господин Донев, благодаря за отделеното време и за Вашето участие. Желая Ви успешен и приятен ден. И на останалите колеги от Министерския съвет благодаря и желая лека работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007 – 2013 Г. И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2014 – 2020 Г.
По тази точка днес при нас присъстват:
Ивелина Василева –министър на околната среда и водите
Мирела Тотева – началник на политическия кабинет в Министерството на околната среда и водите
Марта Петрова – съветник на министъра на околната среда и водите
Яна Георгиева – главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда” в Министерството на околната среда и водите
Леонора Лекова – експерт –връзки с обществеността при Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда” в Министерството на околната среда и водите.
Давам думата на министър Ивелина Василева да ни запознае с постигнатия напредък по оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
Госпожо Василева, Вие сте чест гост на нашата комисия. Знаете как протичат тези заседания. Предлагам Ви да го разделим на две части – първо да поговорим за първия етап на оперативната програма 2007 – 2013 г. След това ще отворим кратка дискусия, ако колегите имат някакви въпроси, след което ще преминем към новата оперативна програма 2014 – 2020 г.
Без да губим повече и от Вашето време, имате думата.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се постарая да съм максимално кратка и синтезирана в информацията, която ще представя на вашето внимание. Благодаря за възможността да представя напредъка по затварянето, по приключването на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и съответно изпълнението на новата оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
Започвам с представянето на резултатите от оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
Както знаете, тази програма беше насочена към провеждането на ключовите екологични политики за чиста околна среда на България.
Бяха изпълнени сериозни, значими инфраструктурни проекти, които са част от развитието на стратегическата инфраструктура в България.
Реализирани бяха 129 проекта в сектор „Води”, 48 проекта в сектор „Отпадъци” и 79 проекта в сектор „Биоразнообразие”.
Като физически показатели програмният период приключи със следните резултати:
Бяха въведени в експлоатация 50 броя пречиствателни станции за отпадъчни води, 18 регионални системи за управление на отпадъците и повече от 2500 км рехабилитирана и новоизградена ВиК мрежа.
Всички вие знаете историята на програмата. Нейното изпълнение беше съпътствано от поредица от трудности, които изискваха доста усилия, търпение и ефективност при решаването им.
Част от предизвикателствата бяха свързани със старта на програмния период, когато имаше липса на достатъчно добра готовност и достатъчно добър административен капацитет по изпълнение и управление на проектите. Срещнати бяха и финансови затруднения в хода на изпълнение на програмата от страна на бенефициентите, свързани с необходимостта от осигуряване на текущ ресурс за изпълнение на проектите, както и обезпечаването на собственото участие и наложените финансови корекции представляваха сериозно предизвикателство.
Не само това. Самият инвестиционен процес беше обвързан и с редица трудности, което наложи в голяма част от случаите забавяне на изпълнението на проектите.
През 2014 г. излезе и решението на Европейската комисия относно третирането на ДДС в сектора, което предпостави необходимостта от промяната на подхода, което отново затрудни бенефициентите. Но беше постигната максимална мобилизация и от страна на управляващите органи, и от страна на общините за процедиране съгласно променените текстове в закона и указанията на Министерството на финансите.
Критична фаза в изпълнението на програмата беше и спирането на плащанията в периода октомври 2013 - ноември 2014 г.
Какво се случи в края на програмата. Разбира се, при приключването на проектите максимално бързото разплащане беше основен приоритет през 2015 г. Считам, че усилията, които бяха положени, доведоха до успешното приключване и постигане на целите за подобряване на екологичното състояние в страната, както и повишаването на качеството на живот на гражданите.
Какви са резултатите в края на програмния период.
- В ИСУН са отчетени изцяло приключили 31 процедури. Остават 140 проекта, които трябва да бъдат затворени след провеждането на окончателните управленски проверки. Реално обаче проектите са изпълнени.
- Към настоящия момент разплатените средства по програмата възлизат на 3 млрд. 450 млн.лв.
- Верифицираните разходи възлизат на 2,9 млрд. лв.
- Сертифицираните разходи възлизат на 2,5 млрд. лв.
- Възстановените от Европейската комисия са над 2 млрд. лв., което съставлява 74 процента от бюджета на програмата.
В този смисъл може да се каже, че 2015 г. беше наистина една ударна година и успешна година, защото само през 2015 г. бяха разплатени толкова средства, колкото и през предходните шест години от програмния период, а бяха сертифицирани и възстановени от Европейската комисия средства, които възлизат на близо 60 процента от всички възстановени разходи. Само миналата година са възстановени разходи в размер на 1 млрд. 190 млн.лв.
Ползите и ефектът от реализирането на тези инвестиции мисля, че са неоспорими от гледна точка на изпълнение на ангажиментите, свързани със законодателството в сферата на:
- опазване на околната среда,
- подобряване на техническото състояние на инфраструктурата,
- подобряване на експлоатацията на съоръженията,
- постигане на ефективност и намаляване на разходите за поддръжка и ремонт
- и не на последно място подобряване на естетиката на населените места и стандарта на живот на гражданите, както и осигуряването на предпоставки за развитие на местната икономика и привличане на инвестиции и развитие на туризма.
Бих искала да отчета един много важен показател. С реализацията на програмата са разкрити нови 884 работни места.
Това са ефектите и резултатите от оперативната програма 2017 – 2018 г., която създаде практики, механизми и опит, които предпоставиха добрата основа за естественото й продължение чрез реализацията на новата оперативна програма 2014 – 2020 г.
Бих казала, че научените уроци и добрите практики биха могли да бъдат формулирани в няколко основни принципи, които ние сме заложили в управлението на новата оперативна програма. А това са:
- Доброто планиране;
- Подобреното законодателство за обществените поръчки, което да гарантира недопускането на грешки и да минимизира щетите от това
- И, разбира се, унификацията на документите, електронизацията при подаването на проектни предложения, отчитането на проектите и стандартизацията на тръжните документи при изпълнението на инфраструктурни обекти, нещо, което е предприето с участието на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда” във взаимодействие с Камарата на строителите, Централното координационно звено и, разбира се, Агенцията за обществени поръчки, която трябва да валидира стандартизираните документи и да ги направи задължителни за прилагането.
Това смятаме, че е инструментариум, който ще подпомогне плавното, ефективно и успешно изпълнение на новата оперативна програма.
Тъй като председателят спомена, че иска да разделим дискусията на две части, ще спра дотук, а след това можем да продължим с новата оперативна програма. За съжаление не се вижда ясно информацията, която се опитахме да визуализираме. Но се надявам, че така представена, тя дава основата за дискусия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо министър, за така представеното резюме на оперативна програма „Околна среда” за периода 2007 – 2013 г. Мисля,че така приетият подход е по-добър – да приключим със старата оперативна програма.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към госпожа министъра? Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Първо, искам да поздравя министър Василева, защото аз самият си мислех, че когато тя пое ръководството на това министерство, нещата просто няма да могат да бъдат оправени. Защото в предходния период тази програма като най-сложна и най-трудна беше в едно много тежко състояние.
Това, което каза министър Ивелина Василева, наистина е вярно. Аз не виждах как от това окаяно положение някъде в края на 2014 г., някъде 36-38 процента положението ще се поправи.
Мене ме интересува как ще бъде решен въпросът с останалите регионални депа, които не можаха да бъдат пуснати в експлоатация, как ще бъдат заплатени. Защото знаем, че са жестоки условията, които поставя в това отношение Европейската комисия със сроковете.
Ние ще говорим за новия период. Но предполагам, че основният фактор, за да не се изпълнява програмата - аз съм дълбоко убеден в това, - е човешкият фактор, а именно кой да води бащината дружина, кой да ръководи изпълнението на дадени проекти. Това е една голяма беда за всички нас, когато отиваме да говорим за европейски фондове и за изпълнение на тези програми. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров. Госпожо министър, как предпочитате – да се натрупат въпроси или да се отговаря на конкретния въпрос, зададен последен?
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нека да се натрупат въпросите.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, има ли други въпроси? Заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми гости! Госпожо министър, аз имам един напълно добронамерен въпрос. Няма да питам за много детайли. Представихте ни подробно изпълнението на финансовите планове плюс някои резултати.
Аз обаче се интересувам дали имате някаква приблизителна оценка, тъй като още не сте затворили програмата, на индикаторите за резултатите и индикаторите за изпълнение.
Индикаторите за изпълнение горе-долу ги чухме в синтетичен вид. Въпросът е дали ги имате в аналитичен.
Още ме интересуват по-специално по Приоритетна ос 1 и по Приоритетна ос 2 различните процедури. Имате ли оценка на корелацията като изпълнение към резултата? Интересува ме всяка процедура доколко е повишила изпълнението и съответно какъв е резултатът.
В началото на оперативната програма имаше една подробна оценка на основни различия между България и Европейския съюз по отношение на околната среда и съответно някакви конвергентни цели, които се гонят. В края на периода ще можете ли да направите подобна оценка? Това ще бъде полезно не само на вас, а сигурен съм – и на другите министерства. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Уважаеми колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
В допълнение на последния въпрос искам да попитам още нещо. Ако може да получим малко повече информация за тези 140 проекта, които не са влезли в системата ИСУН и продължават да се отчитат? Считайте го като допълнение към въпроса на колегата.
Ако няма други въпроси, да дадем думата на госпожа Василева.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря първо на оценката на господин Петров. Трябва честно да си призная, че и аз, когато поех министерството в края на 2014 г., с доста притеснение се отнасях към възможността да приключим с индикаторите, с резултатите, с ползите, които докладвах на вниманието ви. За това, разбира се, трябва да благодаря на екипа си – на госпожа Георгиева, ръководител на управляващия орган и на целия екип на управляващия орган, както, разбира се, и на бенефициентите, и на всички останали органи, които участват в системата за управление на средства от Европейския съюз.
Мисля, че действително усилията, които бяха положени, са показател за потенциала и възможностите на всички нас да се обединяваме около общи обществено полезни цели.
Тук бих искала да реферирам и към доклада, който беше публикуван от Министерството на финансите, във връзка с макроикономическите показатели и оценката на изпълнението на оперативните програми и въздействието им върху макроикономическите показатели на страната, в който се отчита оперативна програма „Околна среда” като програмата с най-висок процент реално изплатени средства към края на 2015 г,. тоест на първо място сред всички оперативни програми по реално изплатени средства.
Разбира се, това, което беше постигнато по отношение на макроикономическите показатели, е важно.
Конкретно по въпроса, който зададохте, за регионалните системи за управление на отпадъците. Както докладвах, 18 от тях са приключили, изградени и въведени в експлоатация. По програмата трябваше да бъдат финализирани и депата в Разлог, Бяла, Русенско и Самоков с въвеждане в експлоатация. Това са трите регионални системи, които трябва да приключат през месеците до октомври и/или да бъдат обявени за нефункционални проекти.
Що се отнася до депата в Самоков и Разлог, аз смятам, че много лесно могат да бъдат приключени. Необходимо е да се осигурят средства за довършителни работи и/или в частта доставка на оборудване да се допълнят необходимите технически средства, които да осигурят изпълнението на проекта в цялостния му обхват. В тази връзка ние сме в разговори с общините, за да направят разчетите, които са необходими, и да ползват отчисленията по смисъла на Закона за управление на отпадъците, както и да отчетем като изпълнени тези два обекта.
Що се отнася до депото в Бяла, Русенско, там проблемът е доста по-сериозен, защото реално към момента на затваряне на програмата физическото изпълнение беше от порядъка на 10 процента. Тоест, с други думи, почти нищо не е направено на терен.
Това, което можем да направим, е, следвайки принципното решение на управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, да осигурим финансиране, но не за изпълнението на цялостния проект, а само за първа клетка на депото, довеждащата инфраструктура и кантар. Това са елементите от инфраструктурата, които са допустими за финансиране и подпомагане чрез националния бюджет.
Що се отнася до останалите регионални системи, които трябва да бъдат изградени, за да приключи изцяло изграждането на системата на национално ниво, това е проектът в Пазарджик, където са отделени съответните средства от ПУДОС. В момента проектът е във фаза на изпълнение. Миналата година той стартира. До края на годината трябва да приключи изграждането на регионалната система. Тя е една от най-важните, защото голям брой общини се обслужват от тази регионална система и екологичните проблеми, които тя ще реши, са много критични и, бих казала, дългогодишни.
Така че финансово обезпечение има. Има и движение по изпълнението на строително-монтажните работи. И съгласно информацията, която имаме от общината, работата се изпълнява в срок, така че до края на годината ще бъде изпълнена.
Остават Благоевград, Провадия и Дупница. Благоевград има готовност за стартиране на изпълнението. Представено е проектно предложение към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Това, което сме изискали, е да прецизират предложението си, защото има необходимост от представяне на по-детайлна информация, както и проект на работна фаза, а не идеен, както е представен. Но очакваме, че в много скоро време общината ще бъде готова и ще могат да бъдат осигурени средства от ПУДОС.
За обекта в Дупница въпросът е все още висящ, поради факта, че решението по оценката на въздействието върху околната среда е във фаза на обжалване в съдебна процедура. Така че се очаква след произнасянето на съда, ако то е в положителна посока, отново община Дупница, която е водеща за региона, да кандидатства, за да получи финансиране от ПУДОС.
Остана Провадия. Там бих казала, че въпросът е най-критичен, поради факта, че дълги години са правени много анализи, но все още няма яснота и формулирана концепция от страна на общините в региона къде да бъде площадката. Предвид на това, че времето сериозно напредна, по-скоро ние сме изискали от тях решение, което би могло да бъде и присъединяването към други региони, и транспортиране на отпадъците към други региони.
Така или иначе към настоящия момент няма решение от страна на региона. Това е, бих казала, най-забавеният регион.
Що се отнася до следващия въпрос, касаещ оценката на индикаторите, да, прави се оценка на индикаторите по програмата. Имаме и такъв анализ, който би могъл да бъде предоставен на Комисията във връзка с въздействието и резултата, особено по Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 2, както запитахте, и влиянието на изпълнението на тези проекти върху постигането на индикаторите, както и нещо като сравнителен анализ във връзка с това, което се предприема и от другите държави членки.
Що се отнася до физическите индикатори, ние сме отчели сто процента изпълнение на физическите индикатори в Приоритетна ос 1 – „Води” и Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”. А по Приоритетна ос 3 имаме даже над сто процента изпълнение на индикаторите, които са заложени в оперативните програми.
По отношение на 140-те проекта, които са предмет на третия въпрос, през 2015 г. приключи програмният период. Беше отчетено и финалното разплащане по проектите от страна на бенефициентите, което подлежи на верифициране и сертифициране. Това трябваше да бъде извършено до 31 декември.
През периода на изпълнение на програмата част от проектите бяха затворени с представяне на финален отчет, беше направена верификация на всички средства и проверка на място, което е финалната проверка преди приключването и затварянето на проектите.
Тези 140 проекта са проекти, които са приключили, изпълнени физически с извършено финално плащане от страна на общината към бенефициентите, съответно такива, за които са представени финални отчети, които са предмет на верификация и финална проверка на място. Този процес все още продължава и тази година за изготвянето на сертификати към комисията.
До края на този месец трябва да бъде представен от Национален фонд към комисията последният междинен сертификат. Окончателният сертификат за програмите трябва да бъде изпратен през месец ноември. Така че дотогава този процес продължава.
В този смисъл чисто оперативно не са отчетени в ИСУН като приключили проектите, но реално те като дейности и като разплащания са приключили.
ПРЕДС. ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо министър. Други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да преминем към втората част на оперативната програма. Заповядайте, госпожо министър, да я представите.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да преминем към новата оперативна програма 2014 – 2020 г.
Отново, както споменах, фокусът на оперативната програма е изпълнението на ангажиментите на държавата по идентифицираните национални нужди за прилагането на законодателството в сферата на опазване на околната среда и климатичните промени.
Запазват се приоритетите на програмата, но се и надграждат с отделянето на специално внимание на две нови приоритетни оси – за подобряване на качеството на атмосферния въздух и превенция и управление на риска от наводнения и свлачища.
Финансовият ресурс на новата оперативна програма 2014 – 2020 г. е 3,5 млрд. лв., като те са разпределени по следния начин:
- 70 процента от ресурса, възлизащ на 2,3 млрд. лв. , е за сектор „Води”;
- За сектор „Отпадъци” – 562 млн.лв.
- За сектор „Натура и биоразнообразие” - 198 млн.
- За подобряване качеството на атмосферния въздух – 115 млн.лв.
- За превенция и управление на риска от наводнения и свлачища – 153 млн.лв.
- И за сектор „Техническа помощ” – 92 млн. лв.
Програмата беше одобрена в началото на 2015 г. Акцентът по отношение на отделните политики е, както следва:
В сектор „Води” – подкрепа за водната реформа и регионалното инвестиционно планиране, така, както е заложено в националните стратегически документи. Оперативната програма е инструмент за провеждане на реформата във ВиК сектора. В този смисъл подпомагаме усилията на колегите си от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ВиК дружеството, КЕВР и ВиК асоциациите.
Освен това в тази приоритетна ос са включени и задачи, като подготовка на плановете за управление на речните басейни, за управление на риска от наводнения за периода 2016 – 2021 г.;
Мониторинг на водите.
Акцентът е изграждането на ВиК инфраструктура в агломерации над 10 хил. еквивалент жители.
И подпомагане на работата на Изпълнителната агенция по околна среда във връзка с мониторинга на водите.
Сектор „Отпадъци”. През новия програмен период в сектор „Отпадъци” не са допустими дейности, като изграждане на депа. Акцентът е върху надграждане, следвайки йерархията за управление на отпадъците. В този смисъл ще бъдат подпомагани мерки за разделно събиране, намаляване на депонирането, повторна употреба и рециклиране в контекста на концепцията за ресурсна ефективност и кръгова икономика.
„Биоразнообразие” - отново имаме такава приоритетна ос. Чрез мерките, които ще бъдат реализирани по линия на оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. се цели постигане на съответствие с директивите на Европейския съюз за дивите птици и местообитанията, целите на стратегията за биоразнообразието.
Тук се предвиждат инвестиции, които съставляват мерки и дейности, произтичащи от Националната приоритетна рамка за действие за мрежата „Натура 2000”.
Споменах за превенцията и управление на риска от наводнения и свлачища. Ще бъдат финансирани мерки за:
- управление на критичната инфраструктура за превенция на риска;
- създаване на национална система за управление на водите в реално време;
- установяване на шест центъра за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при наводнения, както и проучвания и оценки във връзка с плановете за управление на риска от наводнения за следващия период 2021 – 2027 г.;
- изпълнение на демонстрационни пилотни проекти и информационни кампании, свързани с тези политики.
Що се отнася до подобряване на качеството на атмосферния въздух, акцентът ще бъдат мерките за оптимизиране на общинските програми за качеството на атмосферния въздух и мерките за замърсяване, тоест елиминиране на проблема със замърсяването от фини прахови частици и азотни оксиди в 29-те населени места, където има отчетено превишаване на нормите.
Какъв е напредъкът до момента. Стартирани са 13 процедури по петте приоритетни оси на обща стойност близо 1 млрд.лв.
В сектор „Води” процедурите са най-много. Там е съсредоточен и най-значителният ресурс на програмата. Обявени са шест процедури, които са на обща стойност 719 млн. лв.
В сектор „Отпадъци” е обявена една конкурентна процедура с бенефициенти общини на обща стойност 97,8 млн. лв.
В Приоритетна ос 3 „Натура и биоразнообразие” са отправени три покани за проектни предложения на обща стойност 31 млн. лв.
В „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища” са обявени две процедури на обща стойност над 46 млн. лв.
И в „Подобряване на качеството на въздуха” е открита една процедура на обща стойност 700 хил.лв.
Всъщност безвъзмездната финансова помощ, която може да бъде предоставена след одобряването на тези проекти и на бюджетните линии, включително по „Техническа помощ”, възлиза на 988 млн.лв. Това е 28,5 процента от целия ресурс на оперативната програма. Чрез изпълнението на проектите ние смятаме, че ще постигнем междинните цели на програмата към 2018 г.
Вече има подадени 22 проектни предложения по всички приоритетни оси. До момента са сключени два договора, издадени са три заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на тези одобрени вече проекти е 92,8 млн. лв., близо 93 млн.лв.
Съгласно Индикативната годишна работна програма за 2016 г. е предвидено да бъдат обявени общо 18 процедури на обща стойност близо 700 млн. лв.
Прогнозната стойност на общо договорените средства за 2016 г. е над 800 млн. лв., а на разплащанията, така, както са заложени в инструмента за планиране и проследяване на напредъка – над 155 млн. лв. за настоящата година.
Това е напредъкът към момента. Благодаря ви за вниманието. Ние сме на разположение за допълнителни въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Василева, за това обстойно представяне, което ни направихте. Колеги, отварям за дискусия. Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросите ми са два.
Първият въпрос е свързан с това, че в системата ИСУН виждам, че все още няма подадени проекти за превенция на риска от наводнения и свлачища, което мене ме смущава. По всяка вероятност причините Вие ще ги обясните, но сигурно са свързани с това, че имате малък капацитет за изпълнение на стария програмен период. И ние като един лош ученик навлизаме във втория период пак с определено закъснение, което трябва да го наваксаме.
Въпросът ми интересува избирателите. Когато отиваме по места, те питат какво става с тези свлачища, наводнения и неща от този характер, както и свързаната с програмния период невъзможност на определени водни сдружения да участват в програмата.
Вие хубаво сте го направили да имате отговорни организации, които да изпълняват проектите, а не да се разправяте и да се срещате непрекъснато, а накрая да няма резултат.
Вторият ми въпрос е следният. Използвам случая да го поставя сега, тъй като работихме и с колегите от Комисията по земеделието и храните много добре с предишния титуляр по щекотливия въпрос с местните инициативни групи и съответно финансирането и получаването на средства от вашата оперативна програма. Там знаете, че нещата стоят изключително трудно може би заради това, че законът посочи така – местните инициативни групи да вземат доста широк кръг въпроси. Но аз лично не виждам как във вашия сектор те могат да правят някаква оценка и да дават такава за допустимост на проектите.
В тази връзка искам да попитам следното като човек, който работи в този сектор. Извинявайте, че съм много обстоятелствен, всички сме изморени, но това е важно. Но програмата за местните инициативни групи е сърцевината на Програмата за развитие на селските райони, защото тя създава капацитет.
Затова моят въпрос е дали вие ориентирате някои от по-младите специалисти или дали имате някой, както чувам, в програмата „Иновации и конкурентоспособност” имат директно човек, който са взели от Министерството на земеделието и храните, който да е наясно с това какво става в тази връзка? Вие ако нямате такъв, възнамерявате ли да изградите такъв човек? Защото това нещо ще е нужно, аз съм убеден, и ще предизвика много смутове в тези местни инициативни групи, които знаете, че на ниво общини те остават единственото място, откъдето могат да се ползват европейските фондове.
Това ми бяха малко усложнени въпросите, но мисля, че са важни, затова ги поставям на тази среща.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Абсолютно правилни са, господин Петров. Имате думата, госпожо Василева, да отговорите.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. По първия въпрос, който касае мерките за управление и превенция на риска от наводнения и свлачища, имаме обявена процедура по тази приоритетна ос. Едната е към директен бенефициент, дирекция „Управление на водите” във връзка с изграждането на системата за управление на водите в реално време, проектно предложение за изграждането на пилотната система по поречието на река Искър.
Другата е към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” за изграждане на шест центъра за реакция при кризи.
Що се отнася до конкретните мерки, които касаят превенцията и управлението на риска от наводнения, за бенефициенти и общини са предвидени 20 млн.лв., съответно за свлачища за бенефициенти и общини и за Агенция „Пътна инфраструктура” са предвидени 56 млн. лв. Това са средства, които ще бъдат осигурени съгласно Индикативната годишна работна програма.
В последното тримесечие на годината се предвижда да бъдат обявени поканите за проектни предложения. Поради тази причина не виждате подадени проектни предложения. Защо? Защото в частта „Наводнения” е необходимо мерките да бъдат съобразени с плановете за управление на риска от наводнения, които в момента са оповестени за обществени обсъждания. Обществените обсъждания приключват на 1 юни. Така че трябва да има повече зрялост на мерките, за да могат впоследствие да бъдат обявени поканите и критериите да бъдат базирани на мерките, заложени в плановете за управление на риска от наводнения.
Що се отнася до свлачищата, там водеща роля има Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като политиката се управлява от това министерство. Знаете, че има и дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която се занимава с геозащитата.
Беше формирана работна група между Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините, като целта и задачата на тази работна група беше да се приоритизират свлачищата. Знаете, че там нуждите са много големи. Беше предложена приоритизация от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, впоследствие коментирана от Националното сдружение на общините.
На базата на финализацията на тази приоритизация ще бъдат оповестени поканите от наша страна. Тази методика, която трябва да бъде съгласувана между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България и нашето министерство като управляващ орган ще бъде предложена на Комитета за наблюдение за одобрение и тя ще бъде основата за финансиране на мерките.
Както споменах, потенциални бенефициенти са Агенция „Пътна инфраструктура” и общините. В този смисъл трябва да бъде намерен балансът и участието на Националното сдружение на общините е много важно, за да се уточни методиката за приоритизация.
По отношение на следващия въпрос, който касае местните инициативни групи и подхода, воден от общността „Местно развитие” през този програмен период, по Оперативна програма „Околна среда” могат да бъдат осигурени средства и са предвидени такива. Предвидени са 38 млн. лв. за политиката, свързана с биоразнообразието. Тоест подходът ВОМР може да бъде приложен. Има осигурени средства, за които могат да кандидатстват местните инициативни групи, за да изпълняват мерки, свързани с „Натура 2000” и „Биоразнообразието”.
Имаме добра координация и взаимодействие с колегите от Министерството на земеделието и храните. Наши колеги участваха във фазата на самото програмиране. Съответно се поддържа непрекъснато контакт. Нямаме бивш служител на Министерството на земеделието и храните в нашите редици, но пък имаме добра комуникация и координация. В самата програма е предвидено да се отдели този ресурс, за който местните инициативни групи могат да получат финансиране, за да изпълняват дейности и мерки, свързани с националната приоритетна рамка за действие в „Натура 2000”. Засега това мога да отговоря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Имали някакви въпроси? – Не виждам.
Колеги, аз имам един кратичък въпрос може би към стария програмен период. Просто се извинявам, че трябваше да поговоря с колегите.
Наскоро правихме изнесени заседания в Северозападна България. Посетихме три общини –Видин, Враца и Монтана. Във Враца основният въпрос, който възникна от страна на общинската администрация, е във връзка с техния воден цикъл, ако така мога да се изразя. Представителите на общината споделиха, че имат казус, който засяга три министерства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и храните. Те помолиха да повдигнем този въпрос, да придадем малко повече важност и да видим дали тези три ведомства не могат да се задействат малко по-сериозно. В района имат явно неразбиране. Водопроводните тръби, които трябва да се подменят, минават през частни имоти, през държавни имоти и т.н. Те не виждат светлина в тунела и са изключително притеснени, че е възможно да не си спазят сроковете и този проект да не бъде реализиран.
Може ли да хвърлите малко светлина по този въпрос и да ни уверите или да опровергаете, че до такъв край няма да се стигне? Благодаря.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Това е изключително важен въпрос, защото проектът за водния цикъл на Враца е един от двата големи проекти в сектор „Води”, които бяха финансирани през предходния програмен период.
Габрово успя да се справи навреме и да приключи изпълнението на проекта много успешно, но във Враца за съжаление не можаха да се справят нито по отношение на изпълнението на компонентите „Пречиствателна станция за отпадъчни води” и „Линейна инфраструктура”, нито по отношение на компонента, за който Вие говорите – това е централният водопровод „Среченска бара”, който минава през две области, четири общини и засяга 480 имота.
Много срещи са провеждани и на техническо ниво. Аз лично съм говорила с кмета, за да го уверя в готовността ни да съдействаме напълно. В интерес на истината Министерството на околната среда и водите чисто процедурно няма отношение към тези въпроси, които касаят уреждането на право на преминаване през собственост, при отреждането на имоти, съгласие, отчуждавания, изплащане на обезщетения, собственици и т.н.
В този смисъл с наше участие ние инициирахме и при мене се състоя среща с представители на трите ведомства – Изпълнителна агенция по горите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да намерим начина, по който да подпомогнем общината.
Госпожа Георгиева присъства на среща вчера, това беше поредна среща, проведена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която ни дава увереност, че можем да гарантираме ускоряването на работата. Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са заявили готовността си да помогнат на общината по-бързо да се справи с тези задачи. Те имат опит и с проектите, които се изпълняват в пътната инфраструктура и са сходни –линейна инфраструктура, преминаваща през много населени места и имоти.
Обещано е пълно съдействие на община Враца, защото действително това е сложен въпрос. Там имаше проблематика, свързана с факта, че този съществуващ водопровод е изграден през 60-те години на миналия век. Дори нямаше документи за собственост. Изнамериха в някакви архиви копие на актове и т.н. Наистина много тежък беше процесът. Но мисля, че на този етап имаме основание да смятаме, че тези подготвителни работи ще могат да приключат бързо, така че да се пристъпи към реално изпълнение на строително-монтажните работи. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. С това изчерпихме дневния ред. Благодаря Ви още веднъж за времето, което ни отделихте, и за изчерпателните отговори, които ни дадохте. Желая Ви успешен и ползотворен ден.

МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:

По тази точка искам да ви направя няколко съобщения.
На заседанието, което е предвидено за 27 април, ще се проведе изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на оперативна програма „Човешки ресурси” 2007 – 2013 г., както и напредъка за следващия програмен период на същата програма 2014 – 2020 г. Потвърдено е присъствието на господин Ивайло Калфин, заместник министър-председател по демографската и социалната политика.
На 26 април 2016 г. от 11 часа в зала „Триадица” на Гранд хотел „София” ще се проведе дискусия и работен обяд, посветени на Европейския икономически паричен съюз. Организатор на това събитие е представителството на Европейската комисия в България. Присъствието на членовете на нашата комисия е препоръчително. Аз ще гледам да участвам. Това е във вторник. Който е в София и има възможност, ще моля да участва.
ИВАН В. ИВАНОВ: Вероятно ще има извънредно заседание във вторник. Това трябва да имаме предвид, когато говорим за заседанието.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Най-вероятно ще има извънредно заседание на парламента. Но все пак ви призовавам, ако някой може да отдели време, поне за малко да посети това мероприятие.
Днес на Председателския съвет стана ясно, че в петък няма да има парламентарен контрол. Така че говорим за нашето заседание в сряда.
Това са въпросите, които аз исках да поставя пред вас.
Има ли други въпроси, които искате да поставите? – Не виждам.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията. Благодаря ви за участието и ви желая приятен ден.
(Закрито в 17, 30 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Светлин Танчев)